Пътят на Нищото.
Нищо по Пътя

По Пътя на Нищото „ти“ не можеш да бъдеш точен ориентир и водач към собствената си Свобода.

●

Нищото е свободно от понятия и в края на краищата е всичко, което търсиш независимо от това каква е формата.

●

Нищото е тайното съкровище, което е всичко, което е тук в тази реалност.

Трудната истина е, че животът е много по-добър без теб.

Парамананда Ишая

●

Освобождението не е постижение, а е просто пребиваване в Неродената и Вечна природа на твоята същност.

●

Когато „теб“ те няма, остава съкровището, което ще намериш. Това е една естествена стъпка, за която не са необходими никакви усилия и никаква мисъл няма да те доведе до тук.

●

Там, където няма абсолютно нищо, има свобода.

Естеството на Нищото е такова, че изобщо нищо не съществува. Това е всичко, което има. Затова може се твърди, че ти вече си свободен.

●

В преживяването на Нищото няма отделен „аз“, който да бъде или да не бъде свободен.

●

Да си постигнал свободата си или да си отделен, са само поредните понятия, които се носят в Нищото.

●

Отделният „аз“ не харесва идеята, че него го няма, защото не е посочен като „свободен“.

Истината е, че в живота няма друго голямо постижение, освен това да прозреш Отсъствието на този, който постига.

●

Всичко, което се случва точно сега, е голямо постижение за никого.

●

Ние постигаме Нищо – буквално и преносно.

●

Просветлението се случва без „аз“, който да го постигне.

●

Най-голямото скрито желание на отделния човек е Нищото, защото То е основата на доволството.

●

Да бъдеш преизпълнен и доволен, е естественият начин на живот.

●

При освобождението желанията се явяват в Нищото и се завръщат в Нищото.

●

Когато проумеем, че да бъдем доволни от Нищото, е по-приятно от това да преследваме някакви обекти, които само ни водят до празен глад и ненаситност, тогава ние естествено ще започнем да се доверяваме на Нищото.

Мъдрост е да знаеш, че си Нищо, а Любов е да знаеш, че си Всичко.

Нисаргадатта Махарадж

●

Когато казвам: „Ти си Нищо!“, аз казвам: „Ти си Абсолютно Безкрайното! Ти си Най-великото!“, но не се опитвай да кажеш това на съседа си, защото може да получиш и юмрук в лицето.

●

Какво означава да бъдеш просветен? По ирония, може да изглежда, че това означава да бъдеш повече „себе си“. Но как е възможно това, щом ти си Нищо? Когато сме Нищо, отделният „аз“ се разтваря и това те освобождава да бъдеш, да танцуваш и да се радваш на живота. Този нов „аз“ може да прави същите неща, които е правил и преди, дори с по-голяма лекота.

●

Ако ти си банкер, ти си Нищо, което се прави на банкер. Ако свалиш дрехите си и станеш учител, тогава ти си Нищо, което се прави на учител.

●

Центрирането в твоя „аз“ се случва в Океана на Нищото и никъде другаде.

●

Центърът на твоя „аз“ е точка или малка мида в Океана на Нищото, едно предположение. Това, че съществува отделен човек, е предположение до никого. Това е Божественото приспиване и началото на илюзията на някакъв път до някъде. Това някъде обаче не съществува.

●

В пътя на Нищото пътят се определя по-точно като „Път до никъде“.

●

Пътят на Нищото не е студена бездна, а Свободна Пълнота, в Която всичко може и очевидно се случва, включително чудното явяване на обособения център на твоя „аз“. Това по никакъв начин не е отричане на теб!

●

Нищото е същността на Простотата.

●

Пътят е прост, защото не е път. Този път е очевиден, защото няма път и няма къде да отидеш.

●

Да бъдеш отделен „аз“, отнема много повече усилия, отколкото да бъдеш това, което ти наистина си, което не отнема никакви усилия.

●

Ако ти не преживяваш Свободата, това означава, че от Нищото ти правиш нещо. Ти полагаш усилия в това, което не си.

●

Нищото е отговорът на твоите молитви и тайната на Покоя и Доволството от Живота.

Да видиш, че на пътя в живота ти се намира Нищото и че естественият начин на живот е да позволиш То да се случва, прави живота лесен. Тогава ти разбираш, че не трябва да правиш нищо, защото теб те няма и няма път, който трябва да извървиш.

●

Слушай Неподвижната Тишина на Нищото вътре в себе си и виж, че тя е Божествената изненада.

●

Всички Велики Учители уповават на Тишината на Нищото.

●

Промяната винаги умира. Нищото не може да умре, защото То не се променя.

Истинският „аз“ е неизменен.

●

Пътят на Нищото е неизменен и следователно всяка промяна е само отражение на това Нищо. Твоята същност е неизменна.

●

Стремим се да проучваме Мистерията на не-аза само защото в Нищото вниманието ни е непоколебимо. Именно този Единствен Фокус на Вниманието прави живота лек.

●

Всички страдаме от недостиг на концентрация, защото сме неспособни да спрем да скачаме от предмет на предмет. Ние сме неспособни да видим източника на собственото си внимание, който е основният скрит принцип на самия живот.

●

В Мистерията на не-аза изпитваме тих копнеж да скочим от ръба и да се обединим с Божественото.

●

Най-великото блаженство се постига чрез предаване на Незнайното – чрез смъртта на всичко това, което си „ти“.

●

Това, което е реално, винаги остава след тази „вътрешна смърт“, защото то е Реално.

Ти не можеш да бъдеш роден и ти не можеш да умреш.

●

Съзнанието е като лупа – това, върху което фокусираш вниманието си, това израства под ясното стъкло на лупата.

●

Лупата на мъдреца е ясно насочена към Нищото.

●

Да откриеш Тишината, означава да вибрираш с учението за Нищото.

●

Учителят е никой и ученикът е никой и заедно те съставляват пътя на Нищото, а учението показва на ученика, че по пътя няма Нищо.

●

Умът не е точен съдия на енергията. Това, което цял живот наричаш „тревога“, може един ден да се окаже благословия.

●

Ключът към Свободата е мощното насочване на вниманието в Една Единствена Посока.

●

Абсолютното Нищо е скрито за нашето внимание. Обаче, колкото повече прилагаме активна будност сега, толкова повече осъзнаваме съкровищата на Тишината и толкова по-лесно става пътуването ни към Неизвестното.

●

Твоят „аз“ е единственият, който може да превърне Нищото в нещо, в който момент Нищото престава да бъде Път към Нищото. И въпреки това този Не-път на Нищото е всичко, което съществува. Това е окончателната врата, през която ще изчезне най-голямото понятие от всички понятия – това за „теб“ самия.

●

Пътят към Нищото не е някакъв сух път, а е Безкраен Извор на Нескончаемо Блаженство, освободено от понятия и представи.

●

Всяка дума или идея тук не означават абсолютно нищо. Те само сочат към това, което е изцяло отвъд понятията.

●

Ако си представиш, че има само Нищо, колко дълго ще задържиш в представата си единствено Нищото? Какво е усещането за Нищото? Какъв е звукът Му?

●

Проучвай Нищото и се наблюдавай колко дълго може да възприемаш съзнателно Нищото.

●

Нищото вече е свободно! Остави То да те научи на Свободата и да те ръководи. Остави Нищото да ти покаже, че не знаеш абсолютно нищо.

●

Нищото ще ти помогне лесно и без усилия да различиш кое е реално и кое не. Ключът е радостта от проучването.

●

Преди да се родиш, какво си бил?

Нисаргадатта Махарадж

●

Концентрация само в Безсмъртното! Отдаване на вниманието само на Него!

●

Да медитираш, означава да отдадеш вниманието си на това, което Не Се Движи и Не Се Променя. В пребиваването в това внимание не е нужно да правиш нищо. – Тогава съзнаването е вече съзнаващо.

●

Нищото е съвършеният наслаждаващ се. Без „теб“, животът и всичко в него има по-хубав вкус.

●

Блаженството е Върховно Нищо. Блаженството не се движи и не се променя.

●

Пътят на Нищото е Пътят на Блаженството, защото те са едно и също.

●

Не може да имаш Нищото без Блаженството.

●

Всички велики прояви на човека се раждат от отсъствието на „отделен“ творец.

●

Творческата енергия, която се движи и завихря вътре във всеки човек, е танц, който без усилия ни ръководи – с или без нашето осъзнаване на това.

●

Всичко е велика проява на Нищото.

●

От цялостното, несравнимо Просветление аз наистина не придобих нищо.

Буда

●

Да бъдеш Нищо, означава да бъдеш безграничен потенциал.

Парамананда Ишая

●

Да бъдеш Нищо, означава да се превърнеш в безлик образ на Скритото Вдъхновение.

Парамананда Ишая

●

Да живееш Пътя на Нищото, дарява постоянна радост от проучването на самия себе си – проучване, което не разчита на нищо външно. В този Път буквално имаш всичко, от което се нуждаеш.

●

Също като Нищото, Вечността е малко известна за човека. Ако не осъзнаваш Нищото, вечната природа ще ти изглежда скрита.

●

Във време на медитация, когато осъзнаваш активно абсолютно нищо без теб да те има, ти съграждаш своя Покой, изчезваш във Вечния Миг или с други думи, центърът на идентичността ти изчезва.

●

За да влезеш във Вечния Миг, не е необходимо движението на твоята енергия да спре. Центърът на аз-а може да си стои тихо отстрани. Това, което се случва, е, че ти мигновено изчезваш в Абсолютната Чистота на Мига. А после следва великото изумление от Тишината на Нищото. Тя те сграбчва, преди да можеш да направиш каквото и да било и ти буквално „излизаш“ от времето.

●

Красотата на Нищото е, че няма край за разкритието на Безкрая.

●

Нищото не е запазено само за тихите часове на съзерцанието. То се преживява и в натоварените летища, и в препълнените супермаркети.

●

Малкото отдадено внимание на Нищото в живота ни, може да разкрие много от Мистерията Му.

●

Когато се разтваряме в Нищото, ние изгубваме способността на ума да разбира, защото изпадаме в състояние на изумление и удивление. Това е област на Красота, която не може да бъде докосната от нищо.

●

Тези думи тук са само знаци, както всичко останало. В тях няма Истина. Истината е отвъд идеята – Тя е Нищото, без идеята за Нищо.

●

Всички проблеми в живота могат да се разрешат с технологиите, с Гугъл или без теб да те има.

●

Нищото е свещено, защото е Божествено. Да загубиш специалното си лице пред Божественото, е голям шанс и привилегия.

●

Да отделяш време и енергия за Нищото, е също като да обичаш някого и да му отделяш от времето и енергията си. Като се влюбваш в свещеността на Нищото обаче, ти се влюбваш във всичко. Тогава всичко става свещено и всичко е свещено, защото ти си всичко.

●

Да имаш идеали, е обратното на това да бъдеш осъзнат. Да бъдеш осъзнат, означава да прозираш до основата, че нищо не липсва в този момент. А това е изчезване на идеалите.

●

Животът никога не е идеален. В него винаги ще има нещо, което да липсва, докато има някой, който да търси нещо.

Парамананда Ишая

●

Любовта е Нищо, което позволява всичко.

●

Любовта е контекстът на това, което изглежда, че се движи и променя.

Мъдростта вижда Пътя на Нищото, в който има само Любов.

●

Ти си контекстът на Любовта.

●

Любовта е проучване на Мистерията на не-аза.

●

Да бъдеш Нищо, означава да позволяваш на това, което е, да идва и да си отива, без да се прикрепяш към нищо. Това е спонтанният начин да бъдеш в Единство.

●

Като се придържаш към Нищото, ти казваш „Да“ на съществуването и позволяваш на всичко да тече в естествения си поток. Това е радостта от Пътя на Нищото, който не се поддава на описание.

●

Единственото, което може да те спре да прозреш това, което е, такова, каквото е, са понятията. Може да звучи прекалено просто, но в крайна сметка е точно толкова просто.

●

Искрящото сияние на битието е Нищото, Което танцува в нашата собствена история. Ако не Го виждаме, значи все още се подготвяме.

●

Отделният човек има само илюзорно чувство за контрол. Илюзията се поражда от вярването, че самият човек е източникът – субект, който си мисли, че е. Това се случва, защото причината и следствието са понятия в огледалото на Единството. Умът винаги се нуждае от причини, което пък е причина за неговата ограниченост да съзре това, което е Без Причина.

●

Целта на духовното търсене обикновено се възприема като изкачване до върха на стълба, откъдето може да се огледаш наоколо. От една страна, Пътят изглежда като стълба, която изкачваш. От друга страна, Пътят е просто да виждаш това, което е реално в този момент.

●

Ако просто пуснем стълбата, независимо колко неудобно бихме се почувствали, ще си позволим да се отворим за едно по-широко възприятие за това, което се случва точно Сега. Това ще ни даде възможност да видим очевидното.

●

Страхът от Незнайното е голям, когато се придържаме към познатите ни вярвания и си мислим, че те ще ни помогнат да стигнем там, накъдето сме се запътили. Ако сме откровени със себе си обаче, ще видим, че много, ако не всички от тях, няма да ни послужат да постигнем най-висшите си цели. Това е така, защото ние вече притежаваме това, което е реално, и то не се нуждае от външни съоръжения като стълби, които да го подкрепят.

●

Това, върху което ние вече стоим, е опората и основата на Тишината.

●

Всичко, което е полезно, за да навлезем в Незнайното, е само инструмент, който може да бъде забравен, щом веднъж пристигнем.

●

Когато ревностно търсим Бога, ние си мислим, че търсим нещо за самите себе си, но това, което наистина искаме, всъщност е нашето собствено Отсъствие. Ние търсим собствената си смърт, но в същото време, търсейки, я отбягваме на всяка цена.

●

Не се заблуждавайте – такава е целта на обикновеното търсенето! Търсим да отбягваме Бога и да продължаваме собствената си история. Това е пътят на падналите богове.

●

Единството не се случва на отделния човек. Единството е изчезването на човека.

Насоки от никой към Нищото

Съществува само Неделимото Същество – битие на нищото, битие на нещото, битие на всичкото. Не две битиета.

Чарли Хейс

●

Бога-Баща-Майка не съществува освен на езика на дуалността, според който има „аз съм“, има „друг“ и има „Бог, Който ръководи всичко“. – Не! Има само Нищото. Има само Всичкото.

Чарли Хейс

●

Преди Бог да Е, ти Си.

Чарли Хейс

●

Ти не си това, което знаеш. Ти не си даже и това, което не знаеш.

Чарли Хейс

●

Познаваш мъдростта на тези, които знаят, но все още не познаваш мъдростта на онези, които не знаят.

Чуан Дзъ

●

Да отречеш реалността на нещата, е да изпуснеш тяхната реалност. Да утвърдиш празнотата на нещата, е да изпуснеш тяхната реалност.

Хсин Хсин Минг

Всеки път щом отхвърлиш нещо, ти оставаш завинаги свързан с това, което си отхвърлил.

Антъни де Мелло

●

Целият свят си ти. И въпреки това продължаваш да мислиш, че има нещо друго.

Хсуе Фенг

●

„Какво означава просветлен?“, попитал ученикът. „Да виждаш“, отговорил Учителят. „Да виждаш какво?“, попитал ученикът. „Празнотата на успеха, пустотата на постиженията, нищото на човешките усилия“, отговорил Учителят. Ученикът останал потресен. „Но това не е ли песимизъм и отчаяние?“. „Не – отговорил Учителят. – Това е трепетът и свободата на орела, който се рее над бездната“.

Антъни де Мелло

●

Мисълта е екран, а не огледало и поради това ти живееш в един мисловен плик, недокоснат от Реалността.

Антъни де Мелло

●

Просветление означава абсолютно съдействие на неизбежното.

Антъни де Мелло

●

В даден етап от Пътя Учителят има за задача да руши систематично всяко понятие, вяра и възглед за Божественото, защото това, което първоначално е било насока за ученика, сега се е превърнало в описание. Когато мъдрецът посочи луната, глупакът често вижда само пръста.

Антъни де Мелло

●

Не можеш да намериш друга Негова следа, освен безследието.

Аттар

●

Ние се обучаваме да бъдем никой. И в тази специализация по никаквост можем да бъдем всеки.

Пир Вилаят Хан

●

В етапа унищожение на унищожението суфи прекосява Долината на Нищото, съпътстван от Черната Светлина, Която обединява и надраства противоположностите.

●

Всичко, което правим в света, граничи с Нищото.

Джон О‘Донъхю

●

Първото проявление на живота е Отсъствие, което няма име.

Едмонд Жабес

●

Животът на Душата е преобразяване на Нищото.

Джон О‘Донъхю

Красотата и Мъдростта на Отсъствието

Пустотата е сърцето на Христос – това кой е Той и какво носи.

Дейвид Артур Аутен

●

„Да бъде във вас същото мъдруване, което беше и в Христа Исуса, Kойто в образ Божий като бе, не го помисли похищение да е равен Богу, но обезслави Себе Си, като прие рабски образ и стана подобен на человеците и като се намери по образ както человек, смири Себе Си, и послушлив биде даже до смърт, и смърт на кръст“.

Филипяни 2:5-7

Христос е свел Себе Си до Нищо – опразнил и обезславил е Себе си.

●

Да прегърнеш пътя на Нищото, означава да приемеш Нищото като Върховна Добродетел.

●

Христос ни показва Пътя на Нищото – на опразването от самия себе си; Път, който разкрива Върховната Реалност.

●

Пътят на Христос е обратното на това да бъдеш изпълнен със себе си.

●

В Пътя на Христос приемаш да се опразниш от самия себе си, за да се изпълниш с Отца и да бъдеш отдаден цялостно на Него.

●

Не може да съществува тотална преданост без отричане от себе си.

Едмонд Жабес

●

„Яша“ на иврит, откъдето произлиза името Йешуа („Бог спасява“), означава „простор“, „необятна шир“.

●

За нашето спасение ние се нуждаем от простор, от Отсъствие и липса на неща – от всичко онова, което е противоположност на хилядите задачи, хора и неща, които изпълват дните ни.

●

Осигуряването на достатъчно Отсъствие от самия себе си има спасително значение за нашия живот.

●

Отсъствието внася свое собствено присъствие, тежест и смисъл в живота. Макар да не се вижда, Отсъствието всъщност е нещо и е нещо значимо!

●

Пространството на Отсъствието е благо.

●

Вярата също е Отсъствие – отсъствие на сигурността, че знаем всичко.

●

Вярата е доверие в онова, на което уповаваме и убеждение в това, което не виждаме.

●

Навлизането в Пълнотата на Истината изисква освен дара на присъствието на Христос и дара на Неговото Отсъствие.

●

„За вас е по-добре да отида Аз, защото ако не отида Аз, Утешителът нема да дойде на вас. Но ако отида, ще ви Го проводя“.

Йоан 16:7

Великата Мистерия на Божественото откровение е, че Бог се е сближил с нас не само чрез идването на Христос, но и чрез Неговото заминаване.

Хенри Нувен

●

В този свят на беди и тревоги, Отсъствието е истинската реалност; пространството, което помага на сърцето да израсте.

●

Дарът на Отсъствието винаги носи в себе си скрито благословение.

●

Бог е безгранично повече от това, което Той споделя с човечеството, затова човек трябва да бъде доволен от по-малката „част“ от Него, която Той споделя със света и да приеме, че Неговата по-голяма „част“ е отвъд човешката мисъл и разбиране.

Джоан Робинсън

●

Онази част от Бога, която не е изразена в творението, е това, което душата открива и люби в своето изчезване – в пълното Единение с Бога.

Джоан Робинсън

●

Практиката на празнотата от самия себе си сътворява вътре в нас едно възприемчиво пространство: пространство за приемане и познаване на Бога.

●

Който приеме учението за Пустотата, признава скърбите на живота като свои собствени градежи.

●

Осъзнаването на Пустотата не е загуба на част от съзнанието, нито е откриване на някое неоживено празно пространство, а е познаване на всекидневния живот без прикрепяне към него. Пак има осъзнаване на отделните обекти като „аз“, “добро”, “зло” и други понятия, но това е осъзнаване, което ги съзнава като празни структури.

●

Знанието е сила, но не сила за правене, а сила за неправене.

●

Неправенето е пречистваща сила, която слага край на злото и желанията.

●

Необходимостта от кармични сили в живота важи само за невежия. Просветеният, поради осъзнаването му на Пустотата, е освободен от тези сили, които действат единствено поради липсата на разбиране.

●

Просветлението да знаеш, че нещата са пусти, не е съгласие с „факта“ на Пустотата, а е освобождение от стремежа да научаваш фактите сякаш те са от първостепенна значимост. Истината не започва и не завършва с декларативни изречения, които могат да се потвърждават или отричат.

Да живееш в Пустотата, означава да живееш в готовност за преживяване на нещата.

●

Да бъдеш свободен от себе си, означава също така да бъдеш свободен и от фалшивите критерии за познаването на Истината.

●

Когато Пустотата „работи“, всичко съществуващо също „работи“. Когато Пустотата не „работи“, тогава цялото съществуване не „работи“.

Нагарджуна

●

Всички неща са резултат от някоя причина или условие и затова те нямат вродено върховно съществуване. Това, че нещата и формите нямат върховно съществуване ги прави празни.

●

Ние се различаваме по нашата степен на нищожност.

●

Празнотата като най-висша мъдрост е прозрение без съдържание.

●

Мъдростта цели да разтопи всички вериги на ненаситност и жажда за притежание на „неща“ и да научи пробудения да се свързва с нещата чрез отношение на Пустотата, тоест чрез тотална свобода.

●

Пробуденият не разчита на никакви „неща“, били те земни, или други. Той пуска всичко и позволява на Празнотата, която остава, да тече свободно и безпрепятствено.

●

Да спреш да разчиташ на каквото и да било и да не търсиш никъде опора и убежище, означава да бъдеш подкрепян от Съвършенството на Мъдростта.

Едуард Конзе

●

Съвършенството на Мъдростта може да се сравни с Пустотата и в този етап пробуденият не разчита на нищо друго освен на Пустотата.

Едуард Конзе

Съвършената Мъдрост, която признава Пустотата на всички форми, не налага никакво учение.

●

Единственият отговор, който може да получим от Съвършената Мъдрост, това е Тишината.

Нагарджуна

●

За мистика Тишината се превръща в показател за Неизговоримото.

●

Тишината, която се надига от усещането за Нищото, няма език и не съществува език, който може да я изрази.

В действителност Буда никога не е изрекъл нито дума, защото единственият истински език на Пустотата, това е Тишината.

Прасангика Мадхямака

Огънят на Свободата. Афоризми на Пападжи 3

Съзри Присъствието. Съзри собствената си Пустота. Всичко е там в тази единствена частица Пустота.

●

В разпознаването този, който разпознава, го няма.

●

В Пустотата няма следи.

●

Нашата основна природа е Пустотата.

●

Когато се прикрепим дори към една единствена мисъл, ние изгубваме нашето съзнание за Пустотата.

●

Където и да отидеш, Пустотата те следва. Тя те води. Тя е от двете ти страни, над теб и под теб. Можеш ли да отидеш някъде и да изоставиш Пустотата?

●

Смъртта не може да влезе в Пустотата. Боговете също не могат да влязат в Нея.

●

Брахма е само създателят на проявлението. Съществува място, където дори Брахма умира, защото Брахма все пак е непостоянен. Всичко, включително Брахма и Боговете, ще умре, но Пуруша 4 никога не умира. Той е нетленен.

●

Брахма е непостоянен, защото Tой идва и си отива. Той не е Нерушимата Основа.

●

Дните и нощите на Брахма произлизат от Непроявеното и се завръщат в Него.

●

Бог е Словото, но отвъд Словото, отвъд Бога, има нещо друго, за което никой не говори.

●

Всеки може да използва Словото да говори за Бога, Който е Слово, или да говори за нещо друго, но това не е истински опит.

●

В истинския опит няма абсолютно никакви думи.

●

Никой досега не Го е описал и никой няма да Го опише.

●

Когато не искаш нищо, когато се молиш за нищо и желаеш Нищото, тогава сам Бог ще върви след теб и ще те следва, където и да отиваш.

●

В състоянието на не-ум, в което аз-ът вече го няма, ти можеш да бъдеш двойно по-деен: 200% по-активен.

●

Недей да молиш за нищо. Не искай нищо и всичко ще ти се даде.

●

В Този Миг няма днес, вчера и утре. Когато нищо никога не е съществувало, от какво има да се освобождаваш? Пустотата трябва да се изпразни от Пустотата. Свободата трябва да се освободи от Свободата.

●

Когато говоря така, вие не ме разбирате, защото нищо от това, което казвам, не е част от вашия опит.

●

Това, което се намира Отвъд всичко, е единственото, пред което трябва да се прекланяме.

●

Тук, Тук е Тайната на Любовта!

●

Пустотата, която е в началото, Пустотата, което е в средата и Пустотата, която е в края – това е неизменната Истина. Това е истинско знание. Затова всички неща, които могат да бъдат разбрани, познати или придобити, остави ги настрана, защото те не са Истината.

●

Забрави всичко и погледни себе си. От това място на твоето същество, искам да направиш опит да излезеш. Искам с усилие да се опиташ да излезеш от себе си и да стигнеш до мястото, където можеш да кажеш: „Аз вече не съм същество“. Направи го сега! Кажи: „Сега излизам от себе си“. Излез и погледни назад. Нещо следва ли те? Не затваряй очи. Това е време на усилия. Направи тази единствена крачка!

●

Вдигни крака си, премести го напред и го постави на земята. После извикай: „Аз положих крака си в не-битието! Тук е не-съществото!“. Сега вдигни и другия крак. Единият ти крак е в не-съществото, а къде е другият? Ти си в битието, затова трябва да направиш усилие да избягаш от себе си. За невъзможните неща са необходими усилия! Да бъдеш е възможно и ти си го постигнал. Сега се върни в естественото си състояние. Вдигни другия си крак и реши: „Аз не съм същество. Аз не съм битие“.

●

Винаги там, където изчезва аз-ът, от това място се надига истинското знание.

●

Когато изчезне проявлението на аз-а, остава нещо друго – нещо, което е било свидетел не само на проявлението на аз-а, но и на неговото изчезване.

●

Мястото, което трябва да намериш е мястото, на което ти си свидетел на собствения си аз.

●

Всички духовни практики се основават на невежото предположение, че съществува извършител – медитиращ, който трябва да направи нещо, за да преживее или открие нещо.

●

Вълната си мисли, че е различна от океана. Тя си казва: „Аз имам форма, име, движа се в определена посока“. Даже може вълните да се съберат заедно и да решат да отидат да търсят Истината при някой духовен учител: „Да отидем да намерим океана! Да медитираме заедно и да намерим океана!“. И те пътуват и го търсят, и се надяват, че един ден ще го открият.

●

Без име и без форма е мястото, където се намира Истината.

●

Истината е, че няма нито океан, нито вълни. Ти не си океанът, защото океанът е само име. Без име и без форма е Върховната Истина. Там, където има име и форма, има лъжа, защото и двете са нетрайни и могат да погинат.

●

Никой е търсач след освобождението на човека, защото никой не съществува. Дори и освобождението не съществува.

●

Един дзен учител дойде при мен в Индия чак от Токио и след като коленичи, се обърна към мен с думите: „Ти си Рама, а аз съм демонът. Убий този демон!“. Аз го погледнах и му казах: „Аз съм убил и двамата“. Това му беше достатъчно – той разбра. Стана и каза, че си заминава обратно за Япония.

●

Прякото осъзнаване без медитиращ, без учител, без книга, без практика – това е истинското знание. За Свободата се нуждаеш от това пряко, невъзможно да бъде описано осъзнаване на онова, което е Истинско и Реално. Всичко друго, учения и практики, са само насоки, които дават непряко знание: те не са Реалността.

●

Никое учение още не е докоснало Истината.

●

Цялото творение – неговото начало, среда и бъдещ край – могат да бъдат отхвърлени, премахнати от ума. Изтрий ги! После отхвърли всичко, което може да се случи след живота, след смъртта. Това също може да бъде отхвърлено, защото умът може да го схване. Създателят на творението и на живота след смъртта също може да бъде въобразен и помислен. Отхвърли и Създателя!

Дотук си отхвърлил Създателя, цялото Му проявление и всички идеи за съществуването на състояние след смъртта. Какво друго можеш да отхвърлиш? – Самото отхвърляне! Отхвърли отхвърлянето и после няма да остане дори понятието за отхвърляне. След това се изправи пред Онова, което е останало.

●

Човек не може да говори, когато е изправен лице в лице с Неописуемото, Недосегаемото, това, което даже не може да се търси. Сега си изправен лице в лице с Него, око в око, ретина в ретина. Това наричам „пряко виждане“.

●

Може да се говори за качества, но не и за самата Първоначална Причина. Нищо не докосва и достига тази Причина. Там съществува такава Тишина, че никаква вълничка от нищо не стига дотам. Там даже голотата е оголена. Разбирате ли? – Оголена голота!

●

Основата и опората на всичко е бездействието, наречено още Пустотата. Върху тази основа се случват всички действия и движения.

●

Пустотата е обителта на Покоя; мястото, където всеки трябва да се завърне.

●

Постигането на Свободата позволява да заличим проявеното от ума и да навлезем в непроявеното. Обаче понякога в състояние на Свобода се явява желанието да осъществим Свободата още по-цялостно.

●

Този импулс се надига в Непроявеното и е подтик да продължим да търсим Отвъд. Това е Бездънен Океан, самото Съзнание отвъд всички понятия – тема, прекалено свещена, за да се говори за нея.

●

Веднъж постигнал Свободата, „теб“ те няма; човекът го няма, затова, когато това желание се надигне вътре в Свободата и иска да те поведе още по-навътре, това не е индивидуално желание. Ти не участваш. То се надига отвътре от Аз-а. Това е откровение вътре в Аз-а за Аз-а към Аз-а. В това откровение ще откриеш скрити тайни и ще скочиш отвъд Свободата.

●

Върховната и последна Истина е, че не съществува привързаност, нито освобождение и не съществува някой, който да се стреми към освобождение.

●

Когато пристигнете в мястото, където вашите действия не оставят никакви следи и отпечатъци, които да пораждат безкрайни нови прераждания и страдания, ще разберете, че никога не е имало Създател на света – нито Създател, нито творение. Това е Абсолютната Истина. Тогава и минало, и бъдеще престават да съществуват.

●

Този, който взима твърдото решение да спечели Свободата си, неговият крак не оставя следи.

●

Когато се освободиш от понятието за двойственост, Единството също си заминава.

●

Докато единицата продължава да бъде понятие, двойката винаги ще има връзка с единицата. Обаче, когато двойката е премахната, къде отива единицата? Къде е тя?

●

Ако двойствеността напълно не съществува, единицата също не може да съществува.

Щом се завърнеш в Аз-а, двойствеността те напуска, но също с нея си заминава и Единството. Аз-ът не е нещо, което може да се брои по отношение на едно или две. Няма нито едно, нито две. Трябва да отхвърлиш идеите и за едно, и за две.

●

Никое учение, никоя мъдрост, никое слово, към които здраво си се вкопчил, няма да ти донесат Свободата.

●

Когато първичната мисъл за твоя аз се завърне към своя източник, всичко изчезва заедно с нея. В този миг ти си Аз-а, ти си Тук и Сега.

●

Истинската ти природа не може да бъде разменена за нова, когато се отегчиш от нея. Тя не е твое притежание. Тя е това, което Си ти.

●

Всички и всичко трябва да бъде изоставено в един момент. Всички притежания и всички връзки ще те напуснат. Но това кой си, никога няма да те напусне.

●

Без да мислиш и без да разбираш, ти трябва да намериш това място без мисли и да останеш в него.

●

Спри да съзерцаваш Пустотата отвън, защото, докато си вън от Нея, Тя ще си остане поредната идея, с която умът се забавлява.

●

Прекрачи Пустотата, без да мислиш за Нея по никакъв начин. Как? Откажи се от убеждението на ума, че това е нещо, което извършваш. Не може да си вдигнеш крака и да стъпиш в Пустотата, защото тя няма физическо измерение. Не може да го направиш и с волята, докато тези мисли действат в теб, защото така ще си останеш в ума, а не в Пустотата.

●

Ти си излъган от въображението на ума, което си мисли, че това е задача, която може да се разреши с мислене и действия. Въображението трябва да се прекрати. То трябва да спре на това място, на което първо съзираш Необятността пред себе си. Всичко, което виждаш, усещаш, мислиш или вкусваш, е твое въображение, което си играе само` със себе си.

●

Всичката самсара 5 е само един удължен миг на въображението, което ни кара да вярваме, че милионите години опит, през които преминаваме, са истински. Това е крайната Истина, до която трябва да достигнете, като прекратите с това въображение, което ви кара да сънувате световете и животите и усилията, насочени към освобождението.

●

И ето те тук, изправен пред Пустотата! Ти си пристигнал на последното място, последното късче земя, на което можеш да поставиш крака си. Не можеш да повдигнеш крака си и да го поставиш някъде наблизо. Около теб е само Пустота. Могат ли усилията да ти помогнат сега? Физическото движение няма да ти помогне. Усилията на ума и въображението също няма да ти помогнат. Ти си тук и всичко пред теб е Пустота. Какво трябва да направиш сега?

●

Всичко е много просто. Става сложно, когато започнеш да мислиш и да се чудиш как да го постигнеш.

●

Не докосвай никакви отношения. Не създавай отношения с нищо!

Когато не докосваш никакви отношения, ще се озовеш на място, за което хората са използвали много думи, за да го опишат, но без успех. Една от думите, които използвам е „изумление“. „Смаян“ е друга дума, която харесвам, защото тогава изведнъж осъзнаваш, че нищо не е така, както си си мислел, че е.

●

Силата, в Която си потопен и на Която си се отдал, се грижи за теб.

●

Отиването, където и да било, различно от „Тук“ няма да ти помогне. Опитай сам и ще разбереш.

●

Ние говорим за Истината, като пребиваваме в Тишината.

●

Истинският Учител е вътре в теб. Той обитава Тишината и говори езика на не-думите. Той никога не те напуска.

●

Тишината е твоят Учител, Тук, Сега, вътре в теб.