II част

Афоризми на Дул Нун ал-Мисри 2

153.

Преобладаващото състояние в сърцето на гностика е да вижда, че всичко идва от Бога, във всичко да се обръща към Бога и да моли Бога за всичко.

154.

Началото на пътя към Бога е Любовта. А белегът на Любовта е да се оставиш да бъдеш воден от Бога като Му дадеш себе си в дар; да вкусиш радостта от своето изгубване в онова, което Той люби, и да вкусиш радостта от изпълнение на Неговата воля.

155.

Ако хората знаеха колко ниско мнение имат хората на знанието за себе си, те щяха да хвърлят пръст по главите и лицата им.

156.

Аз познах моя Господ чрез Моя Господ.

157.

Смисълът на отричането е да се отречеш от себе си и да изоставиш всичко, което те разсейва от Бога, защото всичко, което те разсейва от Него, принадлежи на по-нисшия свят.

158.

Онзи, който гледа на този свят, без да го разглежда като място за учене (ибра), умъртвява сърцето си поради сразяващия ефект на това невежество.

159.

В едно откровение (таджалли) видях Дул Нун ал-Мисри. Той беше най-финият човек, когото съм срещал, и аз му казах: „Дул Нун, аз съм учуден от това, което казваш ти и от това, което казват тези, които повтарят твоите думите, че Бог (ал-хакк) е различен от това, което човек може да си помисли, представи или въобрази за Него“. След това припаднах. Когато възвърнах съзнанието си, треперех. Тогава въздъхнах дълбоко и казах: „Как може светът (ал-кавн) да е изпразнен от Него, когато светът съществува само чрез Него! Как може Той да е едно и също със света (айн ал-кавн), когато „Той е, а светът не е“ (уа кад кана ва ла кавн)! Скъпи Дул Нун, кажи това, което Бог казва, и едновременно отречи и потвърди: „Няма подобен Нему. Той е Всечуващия, Всезрящия“ (Коран, 42:11). Той не е това, което си представяш, че е, и Той не е лишен от това, което си представяш, че е.

Мухйиад-Дин Ибн ал-Араби

160.

Чистото намерение (сидк) е Божият меч на земята – той не е положен върху нищо, но поразява всичко.

161.

Искреността (икхлас) е онова, което е свободно от заразата на врага (Сатана).

162.

Това, което очите могат да видят, се отнася до знанието, а това, което сърцето може да узнае, се отнася до безспорното.

163.

Три пъти пътувах. По време на първото ми пътуване открих науки, които са понятни за обикновените хора (амм) и за избраните (кхасс). По време на второто ми пътуване открих науки, които са понятни за избраните, но не и за обикновените хора. По време на третото ми пътуване открих науки, които са непонятни и за обикновените хора, и за избраните.

164.

Отречените (зуххад), а именно бедните сред гностиците (фукара ал-арифин), са царе в отвъдния живот.

165.

За всичко има наказание. Наказанието за гностика е да бъдеш отделен от призоваването (дикр) на Бога.

166.

Каквото и да си представяш за Бога, Той е нещо различно.

167.

Мъдростта не обитава в онзи, чиито стомах е пълен.

168.

Най-доброто желание на истинния човек е за ключ към сърцето на гностика.

169.

С всеки изминал ден гностикът се изпълва с по-голямо страхопочитание, защото с всеки изминал час той се приближава по-близо.

170.

Ако гностикът търси прехраната си, той не е никакъв гностик.

171.

Първата крачка на гностика е изумлението, после следва бедността, след това единението и после отново изумлението.

172.

Най-голямо познание за Бога има онзи, който е най-силно изумен от Него.

173.

Гностикът не се придържа към едно състояние – той се придържа единствено към своя Господ във всяко състояние.

174.

Гностикът е човек, който е сред хората, но е отделен от хората.

175.

Гностикът беше тук и си замина.

176.

Да бъдеш в компанията на гностик, е като да бъдеш в компанията на Бога: след като е приел чертите на Бога, гностикът е търпелив и нежен с теб.

177.

Крайното постижение на гностика е, когато той стане такъв, какъвто е бил, където е бил, преди да го е имало.

178.

Търси нуждите си с езика на бедността (факр), а не с езика на властта.

179.

Суфи е онзи, който, когато говори, думите му осветяват реалности (хака‘ик), а когато мълчи, крайниците му говорят вместо него за отделяне от привързаността (ала‘ик).

180.

Онзи, който е истински беден (ал-­факир ал-садик), не разчита на нищо, а по-скоро всичко разчита на него.

181.

Покаянието на обикновения човек е заради греховете му, а покаянието на избрания е заради невниманието му.

182.

Греховете на онези, които са привлечени близо (мукаррабун), са добрите дела на праведните (абрар).

183.

Горко на онзи, който претендира за гносис; който е отречен по професия и на онзи, който е привързан към собствените си дела на боготворене.

184.

Попитали Дул Нун: „Кое е най-финото и най-страшно було?“. Той отговорил: „Да признаваш егото си и неговите хитрини“.

185.

Попитали Дул Нун относно простия човек. Той отговорил: „Той е онзи, който не познава пътя към Бога, и не го изучава“.

186.

За теб не е добре да бъдеш в компанията на хора, които те мислят за безгрешен.

187.

Най-близо до неблагодарността (куфр) е онзи, който се намира в нужда, и няма търпение.

188.

Не тъгувай за онова, което ти липсва, защото то е подсещане за съществуващия слуга. Несъществуващото е онова, което не може да се яви да съществува, и чието съществуване е невъзможно. Затова, когато нямаш нещо, чието съществуване е възможно, то е това, което ти липсва, а не онова, което е несъществуващо.

189.

Да уповаваш на Бога (тауаккул), означава да оставиш плановете на аз-а и да ти бъде отнета собствената ти сила и мощ.

190.

Радостта и насладата на вярващия са в уединението (кхалуа), където той разговаря съкровено (мунаджа) със своя Господар.

191.

Щастието е радостта на сърцето от изпълнението на Божията воля.

192.

Суфи са хора, които са предпочели Бога преди всичко, затова Бог е предпочел тях преди всичко.

193.

Учението на Суфи се върти около четири неща: любов към Великия, презрение към маловажното, последвани от откровение и страх от промяна в духовното ниво (към по-лошо).

194.

Любов е да обичаш това, което Бог обича; да мразиш това, което Той мрази; да правиш онова, което е добро, и да изоставиш всичко, което те отклонява от Бога. По отношение на Бога, Любов е да не се страхуваш от упреците на укорителите и в същото време да бъдеш нежен към вярващите и твърд към невярващите. По отношение на религията, Любов означава да следваш Пратеника на Бога.

195.

Неопетнената и чиста Любов към Бога означава да отхвърлиш от сърцето и от удовете си онази любов, която е различна от Бога, така че в тях да няма любов различна от Бога и нещата да се правят чрез Бога и за Бога. Това означава Любов към Бога.

196.

Дул Нун отишъл да посети свой приятел, който бил болен, и му казал: „Онзи, който е нетърпелив в страданието си, не е истинен в Любовта си“, а болният му отговорил: „Онзи, който не открие наслада в страданието си, не е истинен в Любовта си“.

197.

Дул Нун отишъл при свой приятел, който обичал да говори за Любовта, и го сварил в страдание. Затова се обърнал към него: „Който намира болка в страданието си, не люби Бога“. Човекът отговорил: „Аз казвам, че който не се наслаждава на страданието си, не люби Бога“. Дул Нун отвърнал: „А аз казвам, че който се екзалтира заради Любовта си към Бога, не Го люби“. Тогава човекът рекъл: „Търся Божията прошка и се покайвам“.

198.

На онзи, който претендира, че люби Бога, кажи: „Внимавай да не пропаднеш заради нещо различно от Бога“.

199.

Най-ниското ниво на близост е да бъдеш хвърлен в Огъня и твоето отношение към Онзи, Комуто уповаваш, да не се промени.

200.

Страхът от Огъня, сравнен със страха от отделяне от Бога (фирак), е като дъждовна капка в бездънен океан.

III част

Книга на Мъдростта 3

201.

Полезно знание е това, чиито лъчи изпълват гърдите и повдигат булото на сърцето.

202.

Най-доброто знание е това, което е придружено от страха.

203.

Признаци за смъртта на сърцето са липсата на скръб заради непослушанието, което си допуснал, и изоставянето на съжалението за грешките, които си направил.

204.

Постъпките са само безжизнени форми. Присъствието на вътрешната реалност на искреността установява животворящия Дух в тях.

205.

Нека достатъчна награда за подчинението ти към Бога бъде това, че Той е отсъдил, че си достоен за подчинение.

206.

Ти се нуждаеш повече от дълготърпението Му, когато Му се подчиняваш, отколкото, когато не Му се подчиняваш.

207.

Понякога тщеславието така влиза в човека, че никой не го забелязва.

208.

Молитвата е пречистване на сърцето и отваряне на врата към невидимите светове.

209.

Той е знаел за неподчинението на слугите Си, затова е направил подчинението задължително. Така Той е завел слугите до послушанието – оковани във веригите на задължението. Твоят Господар е удивен от хората, които стигат в Рая, оковани във вериги!

210.

Той е повелил да Му служиш, което е същото като да кажеш, че Той е повелил влизането ти в Рая.

211.

Погреби съществуването си в земята на неяснотата, понеже онова, което изниква, без първо да е било заровено дълбоко, цъфти несъвършено.

212.

Слава на Бога, Който е скрил вътрешната реалност на свещеното, като е проявил качествата на човешката природа, и Който се е явил във величието на Господството, като е проявил слугуването!

213.

Слава на Онзи, Който не е оставил никакви знаци, водещи до светците Му, освен знакът, който води до Него, и Който не е присъединил никого към светците Си, освен онзи, който Той сам е пожелал да приеме при Себе си!

214.

Не можеш да поемеш нито дъх, без съдбата да го е повелила.

215.

Той те е облагородил с три Божествени дара: да Го призоваваш – понеже ако не беше Неговата благодат, ти нямаше да бъдеш достоен за потока на Неговото призоваване вътре в теб; това че Той те помни и е потвърдил връзката Си с теб; и това че Той е направил да те помнят онези, които са с Него, доизливайки по този начин благодатта си към теб.

216.

Когато светлината на абсолютната ти вяра заблести, ти ще видиш Отвъдния свят толкова близо до себе си, че няма да можеш да пристъпиш към него, и ще видиш, че затъмнението от изчезването ще завладее красотите на света.

217.

Външно създанията са илюзорни, но погледнати отвътре те са едно припомняне. Хората гледат външната илюзия, а сърцето – вътрешното припомняне.

218.

Най-добрият миг е онзи, в който съзреш беднотата си и чрез нея стигнеш до смирението.

219.

Не протягай ръката си, за да взимаш от създанията, освен ако не съзреш, че Даващият сред тях е твоят Господар. Ако това е така, тогава вземи онова, което съвестта ти казва, че е подходящо за теб.

220.

По-добре търси скритите си слабости, отколкото невидимите реалности, скрити от теб.

221.

Източник на всяко неподчинение, безразличие и страст е самодоволството. Източник на всяко подчинение, будност и добродетел е недоволството от себе си. По-добре бъди в компанията на невеж човек, който е недоволен от себе си, отколкото в компанията на учен човек, който е доволен от себе си. Защото какво знание може да има в доволния учен? И какво невежество може да има в необразования, който не е доволен от себе си?

222.

Как да бъдат престъпени законите на природата и да се случи чудото, ако ти от своя страна още не си престъпил лошите си навици?

223.

Неизлечимата болест идва тогава, когато сладостта на страстта завладее сърцето.

224.

Не е страшно, ако пътят ти към Бога те обърква; страшно е, ако страстта те превземе.

225.

Външно, участието на егото в неподчинението е ясно, обаче вътрешно, участието на егото в подчинението е скрито. Наистина е трудно да излекуваш онова, което е скрито!

226.

Когато ти е трудно да избереш между две неща, виж кое от двете тежи повече на егото ти и избери него. Защото в действителност само това, което е Истина, тежи на егото.

227.

Ако не бяха желанията и страстите на нисшата душа, развитието на адепта нямаше да бъде възможно: защото не съществува разстояние между Него и теб, което да бъде изминато по време на пътуването, нито съществува частица между Него и теб, която да бъде заличена от единението ти с Него.

228.

Един от знаците, че разчиташ на себе си, е когато губиш надежда при провал.

229.

Ако искаш пред теб да се отвори вратата на надеждата, помисли какво достига до теб от Него; обаче, ако искаш вратата на скръбта да се отвори пред теб, помисли какво достига до Него от теб.

230.

Надеждата върви ръка за ръка с постъпките, в противен случай тя е желание.

231.

Само страхът, който не дава мир, и неуморимото желание могат да изгонят страстта от сърцето.

232.

Ако въпреки интензивната ти молитва, отговорът от Бога се забавя, нека това не бъде причина за отчаянието ти. Защото Той е обещал отговора Си за онова, което Той избере за теб, а не за това, което ти избереш за себе си – във времето, когато Той реши, а не когато ти пожелаеш.

233.

Ако това, което ти е обещано отгоре, не се случи, макар времето, когато е трябвало да се случи, да е било уточнено, това не трябва да те кара да се съмняваш в обещанието. В противен случай разумът ти ще бъде затъмнен, а светлината в сърцето ти – угасена.

234.

Да искаш нещо от Него, означава да Му нямаш доверие. Да Го търсиш, означава да не си с Него. Да искаш някой друг е безсрамие пред Бога. Желанието за някой друг е за сметка на отдалечаването ти от Бога.

235.

Не е важно, че търсенето съществува. Важно е да изправиш поведението си.

236.

Не мисли, че Той отвръща бавно на молитвите ти. По-скоро мисли, че приближаването ти към Него е бавно.

237.

Понякога гностикът се срамува да представи спешната си нужда пред своя Господар, защото е доволен от Неговата воля. Защо тогава да не се срамува да представи спешната си нужда пред някое Негово създание?

238.

Най-доброто, което можеш да искаш от Него, е това, което Той иска от теб.

239.

Да не подчиняваме повелите на Вечния на условни причини!

240.

Да се стремиш към онова, което вече ти е обещано и да не изпълняваш онова, което се иска от теб, е замъгляване на съзнанието.

241.

Онзи, който иска от настоящето нещо различно от това, което Бог е проявил в момента, изобщо не е изоставил невежеството си!

242.

Всяко търсене, предприето с помощта на Бога, ще върви; всяко търсене, предприето от теб, ще бъде безплодно.

243.

Всичко зависи от Волята на Бога, но тя самата не зависи от абсолютно нищо.

244.

Понякога Той ти дава, като взима, а понякога ти взима, като дава.

245.

Когато Той ти дари разбиране за лишението, то става дар за теб.

246.

Когато Той дава, Той ти показва добротата Си; когато Той те лишава, Той ти показва силата Си. И във всичко това, Той ти Се разкрива и идва при теб с Любовта Си.

247.

От лишението боли само защото не виждаш Бога в него.

248.

Понякога Той отваря за теб вратата на подчинението, но не и вратата на приемането; а понякога Той осъжда греховете ти и това става причина да стигнеш до Него.

249.

Щом, когато даваш, даването те разширява, и когато ти отнемат нещо, лишението те свива, приеми това за доказателство за липса на зрялост и искреност в служенето ти.

250.

Има два вида благодат, от които никое създание не може да се отдели и които са неизбежни за всички: благодатта на съществуването и благодатта на прехраната.

251.

Когато Той те отстранява от творенията Си, знай, че Той иска да отвори за теб вратата на близостта ти с Него.

252.

Онзи, който ти отдава почит, отдава почит единствено на булото Му в теб. Затова, слава на Онзи, който те е забулил, а не на този, който ти отдава почит и ти благодари!

253.

Той първо те е направил свидетел, преди да е поискал да свидетелстваш. Затова външните способности говорят за Неговата Божественост, докато сърцето и най-вътрешните чувства, са постигнали Единството Му.

254.

Провидението Му и грижата Му за теб не се дължат на нещо, което ти си направил. Къде беше ти, когато Той те срещна с Провидението Си и ти показа грижите Си? Нито искреността на състоянията, нито съществуването на нивата имат някакъв живот във Вечността Му. Там има единствено чисто дарование и сюблимно даряване.

255.

Подчинението ти не Го облагодетелства и неподчинението ти не Му пречи. Само заради твоето благо Той е повелил едното и забранил другото.

256.

Щом знаеш, че дяволът никога не те забравя, тогава и ти, от своя страна, никога не забравяй Онзи, който държи челото ти в ръцете Си.

257.

Той е направил дявола твой враг, за да може чрез него да те привлече към Себе Си, и Той е разтурил душата ти срещу теб, за да бъде привличането ти към Него вечно.

258.

Той те е поставил в междинния свят между Творението Си и Себе Си, за да ти покаже величието на твоето собствено положение сред Неговите създания и за да ти покаже, че ти си скъпоценен камък, в който са скрити перлите на Творението Му.

259.

В отчаянието си ти си свободен човек, но в желанията си ти си роб.

260.

Онзи, който се определя като смирен, наистина е горд, защото смирението се поражда само в сюблимно състояние. Затова, ако ти се определяш като смирен, ти си горд.

261.

Скромният човек не е онзи, който в скромността си вижда, че е над това, което прави; скромен е онзи, който в скромността си вижда, че е под това, което прави.

262.

Пази се, да не би щедростта Му към теб и постоянното ти лошо поведение към Него, стъпка по стъпка, да те заведат до разрушението. „Ще ги въвлечем в гибел оттам, откъдето не ще узнаят“. (Коран, 7:182)

263.

Невежество е от страна на ученика да се държи неправилно и после, когато наказанието му закъснее, да си мисли: „Ако това поведение не беше правилно, Бог щеше да спре да ми помага и щеше да ме изостави“. За ученика помощта може да бъде спряна и без той да осъзнава, тя може да намалее. А може да се случи да оставят ученика настрани от Бога, без той да го осъзнава и Бог да го остави да постъпва така, както той сам иска.

264.

Манната пристига според способността за възприятие, а изливането на светлините според вътрешната чистота.

265.

Добрите дела са резултат на добрите състояния. А добрите състояния се пораждат от нивата, в които обитават онези, които са се реализирали духовно.

266.

Той е позволил на вдъхновението да те посети, за да тръгнеш към Него. Той е позволил на вдъхновението да те посети, за да те измъкне от хватката на другостта и да те освободи от затвора на сътворените неща. Той е позволил на вдъхновението да те посети, за да те извади от затвора на твоето съществуване и да те заведе в безпределното пространство на твоите съзерцания.

267.

Онзи, който напредва по Пътя, не трябва да разгласява своите вдъхновения, защото това наистина намалява силата им вътре в сърцето му и го лишава от искреност към своя Господар.

268.

Когато небесното вдъхновение дойде при теб, то разрушава навиците ти. „Царете, когато нахлуят в някое селище, го разрушават“ (Коран, 27:34). Вдъхновението идва от Присъствието на Всемогъщия. И в резултат всичко, което му се противопоставя, се разбива на парчета. „Истината Ние хвърляме срещу лъжата и я поразява, и ето я погива!“ (Коран, 21:18).

269.

След като лъчите на вдъхновението са били излъчени към теб и техните мистерии – вложени в теб, не търси продължението им, защото в лицето на Бога ти имаш някой, който ти помага да се освободиш от всичко; но нищо не ти разрешава да се освободиш от Него.

270.

Светлините на някои хора предшестват молитвите им, а молитвите на други – предшестват светлините им. Съществува призоваващ, който призовава, за да бъде озарено сърцето му. Съществува и друг призоваващ, чието сърце първо бива озарено и след това той започва да призовава.

271.

Онези, които пътуват към Бога, са водени от светлината на тяхната посока, докато онези, които са в Единство с Бога, имат светлината от срещата, лице в лице, с Него. Първите принадлежат на своята светлина, докато светлината принадлежи на вторите, защото те принадлежат на Бога. „Кажи: „Аллах!“ После остави ги в своята заблуда да се забавляват“! (Коран, 6:91)

272.

Той не позволява на онези, които пътуват към Него, да виждат постъпките си и не позволява на онези, които са постигнали Единство с Него, да съзерцават нивото си. Той прави това за пътуващите, защото те не са постигнали искреност към Него в постъпките си и Той прави това за слелите се с Него, защото като ги лишава от съзерцание на собственото им ниво, им дава да съзерцават Него.

273.

За гностика е по-страшно да се разширява, отколкото да се събира, защото малцина са онези, които при разширение могат да запазят правилното поведение.

274.

Понякога в нощта на стеснението Той те учи на онова, което не си научил в блясъка на деня на разширението. „Не знаете кой ви е по-близък по изгода“. (Коран, 4:11)

275.

Светлината е армията на сърцето, така както тъмнината е армията на нисшата душа. Затова, когато Бог пожелае да помогне на Своя раб, Той му дава армия от светлина и го отделя от силите на тъмнината и другостта.

276.

Прозрението принадлежи на светлината, различаването на разума, а развитието и упадъкът принадлежат на сърцето.

277.

Той е осветил външните явления със светлините на творението Си, и Той е осветил най-вътрешните центрове в човека с несътворените светлини на Своите качества. По тази причина светлините на външните явления залязват, докато светлините на сърцето и на най-вътрешните центрове не залязват. Затова е казано: „Наистина слънцето залязва в края на деня, но слънцето на сърцето никога не залязва“.

278.

Сърцата и най-вътрешните центрове на съществата са мястото, където се зараждат светлините.

279.

Вътре в сърцата е вложена светлина, която се подхранва от друга Светлина, която излиза от съкровищницата на невидимите области. Съществува светлина, с която Той ти разкрива творението Си, и съществува светлина, с която Той ти разкрива атрибутите Си.

280.

Има светлини, на които е позволено да пристигнат до сърцата, и други – на които е позволено да влязат в тях.

281.

Понякога върху теб се изливат светлини, които намират сърцето ти претъпкано с форми на творението. Затова тези светлини се връщат обратно, откъдето са дошли. Опразни сърцето си от другостта и ще изпълниш сърцето си с интуициите и мистериите на гносиса.

282.

Значението на светлините на сърцата и на най-вътрешните центрове на съществата се разкрива само в отвъдния, невидим свят, така както светлините на небето се проявяват само във видимия свят.

283.

Случва се сърцата да спрат по Пътя си, щом стигнат до светлините, така както нисшите души биват заблудени от затъмнението на другостта.

284.

Единството ти с Бога е единство чрез познанието ти за Него. Все пак Бог е отвъд това да бъде в единство с каквото и да било и е отвъд това каквото и да било да бъде в единство с Него!

285.

Стреми се към качествата на Бога и реализирай качествата на слугата.

286.

Ако се сливаш с Него само след унищожението на пороците ти и изчезването на желанията ти, никога няма да се слееш с Него. Вместо това, когато Той иска да се слее с теб, Той покрива твой атрибут с Негов атрибут и скрива твое качество с Негово качество. По този начин Той те единява със Себе Си посредством онова, което се излива от Него към теб, а не посредством това, което стига от теб до Него.

287.

Само съзерцанието на Неговите качества може да те изведе от твоите качества.

288.

Осъзнай качествата си и Той ще ти помогне чрез Неговите качества; осъзнай нисшестоящото си положение и Той ще ти помогне с Върховенството Си; осъзнай безсилието си и Той ще ти помогне със Силата Си; осъзнай слабостта си и Той ще ти помогне със Силата и Мощта Си!

289.

Светът те обхваща по отношение на човешката ти природа, но светът не те обхваща по отношение на неизменността на духовната ти природа.

290.

Постоянството в святостта не изисква липса на атрибути на човешката природа. Святостта е като греенето на слънцето през деня: тя се явява в света, но не е част от него. Понякога слънцата на Неговите Атрибути греят през нощта на твоето съществуване, а понякога Той ти ги отнема и те завръща в съществуването. Затова светлината на деня не идва от теб до теб, а се излива върху теб.

291.

Целият свят е тъмнина. Светът се осветява единствено от проявата на Бога в него. Онзи, който гледа света и не съзира Бога в света, преди света, след света и чрез света, се нуждае от светлина. Този човек е скрит за слънцето на гносиса от облаците на сътворените неща.

292.

Това, което ти показва съществуването на Всемогъщието Му, е, че Той те е скрил от Себе Си с онова, което не съществува редом до Него.

293.

Реалният не е забулен. По-скоро ти си този, който е забулен и не може да Го види, понеже, ако нещо можеше да Го забули, тогава това, което Го забулваше, щеше да Го обхване. Но ако нещо Го обхващаше, това би било ограничение за Него: всяко ограничение върху нещо притежава сила над това нещо. А „Той е Всевластващия над Своите раби” (Коран, 6:18).

294.

Лъчът светлина вътре в сърцето позволява да свидетелстваш близостта Му. Окото на този лъч позволява да наблюдаваш своето несъществуване поради Неговото Съществуване. Истината на сърцето прави възможна да свидетелстваш Неговата Истина, а не своето несъществуване или съществуване.

295.

Бог е бил и не е имало нищо, редом до Него. И сега Той е такъв, какъвто е бил винаги.

296.

Колко чуден е този, който бяга от неизбежното и търси мимолетното! „Не очите са слепи, а сърцата в гърдите са слепи“. (Коран, 22:46)

297.

Аскетите и отдадените са отчуждени от всичко само защото отсъстват от Бога, който е във всичко. Защото ако те Го съзираха във всичко, нямаше да бъдат отчуждени от нищо.

298.

Доказателство, че не си Го намерил, е, че се стремиш към установеност в онова, което не е Той, и доказателство, че не си в единство с Него, е, че се чувстваш отчужден при загубата на онова, което не е Той.

299.

Онова, което сърцето среща по пътя на тревогата и скръбта, е това, което го възпира от вътрешното виждане.

300.

Ако не беше проявата Му в сътворените същества, зрението нямаше да може да ги възприеме. И ако Неговите Качества бяха проявени, сътворените Му същества щяха да изчезнат.

301.

Той проявява всичко, защото Той е Скрития, и Той скрива съществуването на всичко, защото Той е Явния.

302.

Това, което забулва Бога от теб, е само изключителната Му близост до теб. Той е забулен от теб само поради интензивността на проявлението Му и Той е скрит от погледа ти само поради величието на светлината Му.

303.

Вселената е установена, защото Той я установява и Вселената изчезва от Единството на Естеството Му.

304.

Когато Той е разбрал, че няма да спреш да Го търсиш, Той е позволил да съзерцаваш това, което излиза от Него.

305.

Докато не си съзрял Създателя, принадлежиш на творението. Но щом Го съзреш, творението ти принадлежи.

306.

Онзи, който познава Бога, Го съзира във всичко. Онзи, който е унищожен от Бога, отсъства от всичко. Онзи, който люби Бога, Го предпочита преди всичко.

307.

Съществата от света са ограничени от собственото си обкръжение и са затворени в храма на собствената си природа, докато владенията на Невидимите Селения не им се разкрият.

308.

Това, което гностикът търси от Бога, е искреност в служенето и постоянно призоваване.

309.

Когато хвалят аскета, той се свива, защото вижда възхвалата, която идва от хората; но когато хвалят гностика, той се разширява, защото вижда възхвалата, която идва от Истинския Господар.

310.

Подразбирай, че има невежество във всеки, който видиш, че отговаря на всичко, което го запитат; който дава израз на всичко, което наблюдава; и който говори за всичко, което знае.

311.

Един от знаците за успех накрая е обръщането към Бога от самото начало.

312.

Ако искаш да знаеш положението си пред Бога, виж къде те е поставил сега.

313.

Един от признаците на заблудата е скръбта при неподчинението, съчетана с липсата на решимост да върнеш подчинението обратно в живота си.

314.

Знак, че Бог е този, който те е поставил в дадено положение, е че Той те държи в него, докато плодовете му не узреят.

315.

Знак, че си воден от желанията, е когато прибързваш в пресилено добрите дела и когато си муден в изпълнението на задължителните дела.

316.

Онова, което е вложено в невидимите области на най-вътрешните центрове на човека, е проявено във видимия свят на явленията.

317.

На когото е дадено позволение да говори, ще бъде разбран от слушателите си и алюзиите му ще им станат ясни.

318.

Понякога светлините на вътрешните реалности ще изглеждат замъглени, ако не ти е било позволено да говориш за тях.

319.

Светлините на мъдреца предшестват думите му, така че където се появи озарение, пристига и неговият израз.

320.

Всяка изречена дума пристига облечена в дрехата на сърцето, от което е произлязла.

321.

Изказът на познанието и гносиса е храна за слушателя, който е в нужда, и той участва само дотолкова, доколкото може да я поеме.

322.

Онзи, който не се приближи до Бога благодарение на обятията на Любовта, бива окован за Бога с веригите на страданието.

323.

Онзи, който не е благодарен за Благодатта, рискува да я загуби. А онзи, който е благодарен, я задържа със собствените си въжета.

324.

Понякога при теб идва тъмнината, защото Той иска да осъзнаеш благословенията Му, които е излял върху теб.

325.

Онзи, който не оценява благоволението Му, когато го има, го оценява, когато го загуби.

326.

Част от пълнотата на Благодатта, която ти е дадена, лежи в това, че Той ти дава това, което ти е достатъчно, и те ограничава от онова, което ще те накара да преминеш границата.

327.

Когато външно Той те прави покорен на заповедите Му и вътрешно ти дава помирение със силата Му, тогава Той е увеличил величието на благоволението, което ти е отредил.

328.

Неговото Величие не се увеличава, когато някой се приближава до Него, и Неговото Величие не намалява, когато някой се отдалечава от Него.

329.

Господи, колко близо си до мен и колко далеч съм от Теб!

330.

Господи, колебанията ми сред сътворените неща неизбежно ме отдалечават от Светилището, затова обедини ме със Себе Си посредством служене, което да ме води към Теб!

331.

Господи, Ти ми заповяда да се върна при сътворените неща, затова върни ме при тях, облечен в дрехата на светлината и с водачеството на вътрешното зрение, за да мога след това да се върна при Теб такъв, какъвто първо влязох при Теб – с най-вътрешното ми същество, запазено от поглед към творението и с плам, издигнат над него. Защото наистина Ти имаш силата над всички неща!

332.

Господи, направи да позная вътрешните реалности на онези, които са близо до Теб, и да извървя пътя на онези, които са привлечени от Теб.

333.

Господи, чрез Твоето водачество направи така, че да се освободя от своето водачество и чрез изборите, които Ти правиш за мен, направи така, че да се освободя от своите избори и направи така, че да стоя в самия център на своята крайна нужда.

334.

Господи, търси ме със Своята благодат, за да мога да Те намеря и привличай ме със Своите благословии, за да мога да се приближа до Теб.

335.

Господи, светът ме накара да се обърна към Теб и знанието ми за Щедростта Ти ме накара да застана пред Теб.

336.

Бог е Даряващият постиженията и в Него намирам убежище.