IV част

Тайните на любящите

337.

Ние сме огледалото, отразяващо Божествената Същност;

ние сме проявата на
Божествените Атрибути;

ние сме книгата с Божиите Имена;

ние сме съкровището с мистериите на вселената;

ние сме пълно подобие на необходимото Същество;

ние сме еднозначни с условното съществуване;

ние сме над пространството и
в пространството;

ние сме отвъд посоките и
в посоките;

ние сме микрокосмосът на този и на онзи свят;

ние сме макрокосмосът на всички същества.

Мохамед Ширин Магхриби

338.

Виното се е опиянило чрез нас, а не ние чрез виното.

Тялото е оживяло чрез нас, а не
ние чрез тялото.

Джалал ад-Дин Руми

339.

Не търся а-то в никоя друга книга, защото аз самият съм съвършена книга.

Мохамед Ширин Магхриби

340.

Всеки знае тайната, но не знае, че я знае.

Сйед Мохамед Зауки Шах

341.

Ти си Реален, светът е измислен. Отдавна виждам Реалния в нереалното.

Сйед Мохамед Зауки Шах

342.

Всички сътворени неща имат относително съществуване. В действителност Той е, Който разцъфва във всяко поле. Относителните същества не съществуват. Единият е, Който съществува в многобройни форми. Светът е измислен, абсолютно несъществуващ, само едно средство.

Сйед Мохамед Зауки Шах

343.

Потокът, в който съществувам, е такъв, че нито аз оставам, нито потокът. Никой не може да разбере тайната, освен онзи, който е потопен в него.

Сйед Мохамед Зауки Шах

344.

Дългът, който нито небесата, нито земята можаха да понесат, Човеко, ти се осмели да приемеш!

Сйед Мохамед Зауки Шах

345.

Небесата (ангелите) не успяха да понесат доверието на Бога, но толкова лудо влюбен бях в Него, че аз го приех.

Хафиз

346.

Въпреки че тъмните (залуми) и невежите (джахули) (хората) са противоположност на Светлината,
те са проявление на Божеството.
Огледалото се нуждае от тъмен гръб, защото без него не е възможно да има отражение.

Лъчите на слънцето на четвъртото небе не греят, освен върху твърдата пръст.

Защо ангелите се поклониха пред теб? – защото ти си отражение
на Господаря им.

Ти си сърцевината на вселената.

Познай себе си, защото ти си душата на вселената.

Вселената, разумът и душата ти принадлежат, а небето и земята
са твоите сенки.

Мъдреците са озадачени – те не могат да определят какво нещо
е човекът.

Никой не може да реши загадката
и всички изразяват невъзможността си да го направят.
Ти си знаещият всички тайни,

защото ти си отражение на Божеството.

Божията Сила, Знание и Воля

са проявени само чрез твоето идване в света.

Ти се наслаждаваш на качествата

на погледа, на слуха, на живота и
на речта.

Те не идват от никой друг, освен
от Бога.

Какво чудо е, че първият е дошъл последен и че скритото се е проявило!

Защо се колебаеш относно себе си?!

Защо просто не познаеш себе си?!

Махмуд Шабистари

347.

Двойствеността се счита за ерес
в религията на любящите.

Бог е Един, Пророкът е един и Учителят (шейхът) е един.

Сйед Мохамед Зауки Шах

348.

В очите на търсача всяко листо е съкровище, пълно със знания.

Саади

349.

Когато Мой слуга се опитва да се приближи до Мен посредством свръх молитви, Аз го любя и се приближавам до него, за да се превърна в очите му и той да Ме вижда. Аз се превръщам в ушите му и той чува чрез Мен; Аз се превръщам в ръцете му и той работи чрез Мен; Аз се превръщам в краката му и и той ходи чрез Мен; Аз му давам онова, което иска и Аз го пазя, когато се нуждае от закрила.

Хадит

350.

Когато споменавам джамията
или кръчмата,

аз разбирам Твоята Близост,
о, Господи!

Кхваджа Хафиз от Шираз

351.

Какво представлява светското (дуния)? – Пренебрегване на Бога. Светското не е нито пари, нито злато, нито сребро, нито съпрузи, нито деца.

Джалал ад-Дин Руми

352.

Моите приятели са скрити под Мантията Mи. Никой не може да ги разпознае, освен Мен.

Хадит

353.

Не можеш да оцениш вкуса на виното, ако не си го опитал.

Хадит

354.

Онзи, който е умъртвил себе си по пътя към Бога, не умира, защото всеки миг му се дава нов живот.

Хадит

355.

Екстазът е мистерия: когато се спуска, той задвижва сърцата.

Хасан ал-Басри

356.

Онзи, който слуша сама (музиката на Суфи) чрез Истината, става едно с Истината. Онзи, който слуша сама чрез нафс, се превръща в религиозен лицемер.

Хасан ал-Басри

357.

Пътищата към Бога са толкова, колкото са и хората.

Хадит

358.

За мен е отделено специално време с Бога, което нямат нито ангелите от най-висок ранг, нито пророците с ранг на Апостол.

Хадит

359.

Нищо друго не съществува, освен Единствената Светлина; тя се проявява по многобройни начини. Бог е Светлината, а разнообразието на изявите Му – света. Това е учението за Единството. Всичко друго е измислица и заблуда.

Джалал ад-Дин Руми

V част

Откровение на Мистерията

360.

Избрах да знам четири неща и изхвърлих всичкото знание на света. Първо, аз знам, че всекидневната ми прехрана е отредена и че тя нито ще се увеличи, нито ще намалее – затова спрях да се опитвам да я увеличавам. Второ, знам, че имам дълг към Бога, който никой друг, освен мен не може да изплати – затова съм зает с изплащането му. Трето, знам, че смъртта ме преследва и че от нея не мога да избягам – затова съм се подготвил да я посрещна. Четвърто, знам, че Бог ме вижда и затова се срамувам да правя онова, което не е позволено.

Хатим ал-Асамм

361.

Чистотата е белег на възлюбилите Бога, които са слънца без облаци. Чистотата е атрибут на онези, които любят, а любящи са онзи, които са умрели в своите собствени атрибути и които живеят в атрибутите на своя Възлюбен – техните състояния са подобни на ясното слънце.

Ал-Худжвири

362.

Онзи, който е пречистен от Любовта, е чист. Онзи, който е погълнат от Възлюбения и който е изоставил всичко друго, е Суфи.

Ал-Худжвири

363.

Всичко, което съществува, е противоположно на чистотата (сафа).

Ал-Худжвири

364.

Суфизмът е същност без форма.

Ибн ал-Джалла

365.

Суфизмът се намира изцяло в поведението на човека. Всяко време, място и обстоятелство имат своя уместност. Онзи, който съблюдава мярката във всеки повод, придобива ранга на светец. А онзи, който я пренебрегва, е далеч от идеята за близост с Бога и не трябва да мисли, че ще бъде приет от Бога.

Абу Нафс Хаддад от Нишапур

366.

Суфизмът не е практика и теория, а добродетели и морал.

Абул-Хасан Нури

367.

В днешно време суфизмът се е превърнал в име без реалност, а преди е бил реалност без име.

Абул-Хасан Фушанджа

368.

Животът на сърцето посредством Бога се нарича гносис.

Ал-Худжвири

369.

Гносис е да обърнеш най-съкровените си мисли към Бога и да загърбиш всичко останало.

Ал-Худжвири

370.

Гносис е правилното чувство (хал) на човека към Бога.

Ал-Худжвири

371.

В действителност единственo Бог е този, Който ръководи и осветява човека.

Ал-Худжвири

372.

Познавам Бога чрез Бога и познавам онова, което не е Бог, чрез светлината на Бога.

Али ибн Аби Талиб

373.

В действителност гносисът е общение на духовната светлина на Божието провидение с най-вътрешния център на сърцето.

Дул-Нун ал-Мисри

374.

Гносисът е продължително изумление (хайрат).

Абу Бакр аш-Шибли

375.

Гносис е да знаеш, че движението и покоят на човека зависят от Бога.

Баязид ал-Бистами

376.

Истинският гносис е неспособност да го придобиеш.

Абу Бакр аш-Шибли

377.

Единение означава отделяне на вечното от това, което е родено във времето.

Абул-Касим ал-Джунаид

378.

Суфи има пет принципа на Единството: премахване на явленията, утвърждаване на Вечността, изоставяне на познатото, отделяне от близките и забрава на всичко знайно и незнайно.

Хусри

379.

Единението е това: човек да бъде фигурка (шакхс) в ръцете на Бога; фигурка, над която Той да постановява волята Си според отсъждането на Своето Всемогъщие; човек да бъде потопен в морето на Неговото Единство; самоунищожен и мъртъв еднакво и за исканията на хората към него, и за неговия отговор към тях; погълнат в истинска близост от реалността на Божественото Единство и изгубен за чувства и постъпки, защото Бог изпълнява в човека онова, което Той е повелил за него, а именно, последното състояние на човека да се превърне в изначалното му състояние и той да стане такъв, какъвто е бил преди да е съществувал.

Абул-Касим ал-Джунаид

380.

Единството е мистерия, която Бог разкрива на слугите Си, и то не може да се изрази с думи.

Али Утхман ал-Джуллаби

381.

Истинската вяра е доверие в Бога.

Ибрахим Кхаввас

382.

Вярата е упование на сърцето в онова познание, което идва от Невидимото.

Мохамед Кхафиф

383.

Винаги, когато съм пренебрегвал някое правило на чистотата, в сърцето ми се е пораждала лъжлива самонадеяност.

Абу Бакр аш-Шибли

384.

Винаги, когато някоя мисъл за света мине през ума ми, аз се пречиствам и винаги, когато мисъл за другия свят мине през ума ми, аз изпълнявам пълно пречистване.

Баязид ал-Бистами

385.

Прочел съм много книги, но никога не съм открил нещо по-поучително от следния стих:

„Когато питам: „Какъв е грехът ми?“, отговарят ми:

„Твоето съществуване е грях,
с който никой друг грях не може
да се сравнява“.

Абул-Касим ал-Джунаид

386.

Гностиците претендират за познание, но аз открито заявявам своето невежество: това е, което аз зная.

Дул-Нун ал-Мисри

387.

Любящите Бога са онези, които отдават себе си до смърт в близостта си с Него. Те не търсят природата на Бога, защото търсачът е застанал редом до себе си, а онзи, който се е отдал до смърт (мустахлик) е застанал редом до своя Възлюбен. Истинно любящи са онези, които биха дали живота си с готовност и които са покорени, защото едно същество на явленията няма средства, с които да подходи към Вечния, освен чрез Неговото Всемогъщество.

Ал-Худжвири

388.

Тъй като думата „любов“ е прекалено разпространена, шейховете пожелали да скрият учението за Божествената Любов и вместо да го нарекат „любов“, го нарекли „чистота“, а любящите – нарекли „Суфи“. Използвали думата „бедност“, за да обозначат отричането на любящите от собствената им воля в утвърждение на волята на техния Възлюбен. И нарекли любящите – „бедни“.

Ал-Худжвири

389.

Любовта се състои в това да се отнасяш към собственото си много като към малко и да се отнасяш към малкото на Възлюбения като към много.

Баязид ал-Бистами

390.

Обяснението за любовта не е любовта, защото Любовта е чувство (хал), а чувствата никога не са просто думи. Ако целият свят пожелае да привлече Любовта, няма да успее и ако целият свят се опита да я отблъсне, няма да успее. Любовта е дар от Бога и не е нещо, което може да се придобие.

Ал-Худжвири

391.

По време на първото ми поклонение до Мека, видях само храма. Втория път видях и храма, и неговия Господар, а третия път видях само Господаря.

Баязид ал-Бистами

392.

Светилището е там, където е съзерцанието.

Ал-Худжвири

393.

Най-тъмното нещо на света е Домът на Възлюбения без Възлюбения.

Ал-Худжвири

394.

Онзи, който не е в Бога и е в Мека, се намира в същото положение като онзи, който не е в Бога и е в собствения си дом, и онзи, който е с Бога в собствения си дом, се намира в същото положение като онзи, който е с Бога в Мека.

Ал-Худжвири

395.

Попитали Баязид ал-Бистами: „На колко си години?“. Той отговорил: „На четири“. Попитали го: „Как така?“. Той обяснил: „В продължение на седемдесет години бях забулен за Бога от света, но последните четири години аз Го виждам. Годините, в които човек е забулен, не са част от живота му“.

Баязид ал-Бистами

396.

О, Господи, скрий Рая и Ада в невидимите Си обиталища, за да Те почитам без корист.

Абу Бакр аш-Шибли

397.

Невнимателните стъпки на дервиша са знак, че той нехае за Бога, защото всичко, което съществува се постига в две стъпки: една стъпка, далече от егото и една стъпка, твърдо укрепена в повелите на Бога.

Баязид ал-Бистами

398.

Пътят на търсача е знак, че той изминава известно разстояние, но тъй като близостта с Бога не е въпрос на разстояние, какво друго може да направи търсачът, освен да отреже краката си на мястото на покоя?

Ал-Худжвири

399.

Онзи, който познава Бога, е безмълвен.

Абул-Касим ал-Джунаид

400.

Езикът на моето състояние е по-убедителен от моите думи, а моята тишина е тълкувателят на моите въпроси.

Ал-Худжвири

401.

Свиването на сърцата се състои в разширението на душите и разширението на сърцата се състои в свиването на душите.

Баязид ал-Бистами

402.

Традицията разказва, че откакто се е родил, Йоан е плакал, а Христос, откакто се е родил, се е усмихвал, защото Йоан се е намирал в процес на свиване, а Христос – на разширение. Когато двамата се срещнали, Йоан казал: „О, Исусе, не се ли боиш, че Бог може да те отдели от Себе Си?“, а Исус му отговорил: „О, Йоане, а ти не уповаваш ли на Божията Милост? Нито твоите сълзи, нито моите усмивки могат да изменят вечната повеля на Бога“.

Хадит

403.

Смирено повдигам ръката си към Онзи, който щедро дарява прехраната.

Дервишка песен

404.

Божественото ръководство (хидаят) подразбира заличаване на човека (муджахадат), без което съзерцанието е непостижимо.

Ал-Худжвири

405.

Знанието на човека и неговият гносис за Бога зависят изцяло от вечното ръководство на Истината.

Ал-Худжвири

406.

Воден от светлината на Истината светецът трябва да отрече собственото си съществуване.

Ал-Худжвири

407.

За начинаещия по Пътя е по-добре да бъде под ръководството на котка, отколкото под свое собствено ръководство.

Абул-Хасан Салиба

408.

В очите на любящите Раят няма никаква стойност, а любящите са забулени от Бога от Любовта си към Него.

Баязид ал-Бистами

409.

Унищожението на любящите във вечността на Любовта е по-съвършено от живота им във вечността на Любовта.

Ал-Худжвири

410.

Сънят на мъдреца е акт на преклонение, а будността на глупака е грях.

Хадит

411.

Бъди син на Бога или бъди никой.

Абу Абдула Ал-Харит

412.

Бъди обединен с Чистотата или отделен от Бедността.

Ал-Худжвири

413.

Ако видиш отдаден човек, който си угажда, знай, че от него няма да излезе нищо хубаво.

Мохамед б. Идрис

414.

В мистичния Път онзи, който каже: „Аз пристигнах“, се е отклонил.

Ал-Худжвири

415.

Скрий славата на бедността си!

Ал-Балкхи

416.

Бедността означава да живееш в Невидимото.

Хадит

417.

Напуснах работата си и след това се върнах при нея. После работата ме напусна и аз никога повече не се върнах при нея.

Абу Хафс Амр Салим Ал-Нишапури ал-Хаддади

418.

Слава на Онзи, който е направил сърцата на гностиците – съсъди на възхвалата, и сърцата на аскетите – съсъди на доверието, и сърцата на вярващите – съсъди на примирението, и сърцата на дервишите – съсъди на доволството, и сърцата на светските хора – съсъди на алчността!

Абул-Сари Мансур Б. Аммар

419.

Човечеството може да се сведе до два типа хора: тези, които познават себе си и се занимават с усмиряване на себе си и с дисциплина; и тези, които познават Господаря и са заети да Му служат, да Го почитат и да Му се нравят.

Абул-Сари Мансур Б. Аммар

420.

Думите на пророците носят информация за присъствието, докато думите на светците носят алюзия за съзерцанието.

Абул-Касим ал-Джунаид

421.

Двете най-редки неща в наши дни са да срещнеш учен, който прилага, онова, което е научил, и гностик, който говори от реалността на своето състояние.

Ал-Нури

422.

Този, които смята, че Бог решава нещата, се обръща към Бога за всичко.

Ал-Нури

423.

Всяко нещо може да се обясни с нещо друго, което е по-неуловимо от него. Няма нищо по-неуловимо от Любовта. С какво тогава може да се обясни Любовта?

Ал-Кхаввас

424.

Чудя се на онези, които прекосяват пустинята, за да стигнат до Дома и Светилището Му в Мека, защото следите на Пророците били там. Защо не прекосят собствените си страсти и желания, за да стигнат до сърцето си, където ще открият следите на своя Господар?

Ал-Балкхи

425.

Сърцето е мястото на познанието за Бога и то е по-свято от Кааба, накъдето всички се обръщат в молитва. Хората винаги се обръщат към Кааба, но Бог винаги гледа към сърцата им.

Ал-Худжвири

426.

Онзи, който е невеж по отношение на природата на служенето, е още по-невеж по отношение на природата на господството.

Абу Абдула Мохамед Али
ал-Тирмидхи

427.

Ако някой се радва на нещо друго, освен на Бога, неговата радост поражда тъга и ако някой не е съкровен в службата си към Господаря, неговата близост поражда самота.

Абул-Аббас Ахмад Масрук

428.

Никога не съм срещал някой по-справедлив от света: ако ти му служиш, и той ти служи, и ако ти го напуснеш, и той те напуска.

Абу Абдула Мохамед Исмаил
ал-Магхриби

429.

Говорещите езици са разрушение за безмълвните сърца.

Хусаин Ибн Мансур ал-Халладж

430.

Има два пътя: единият грешен, другият правилен. Грешният път е пътят на Човека до Бога, а правилният път е пътят на Бога до Човека. Онзи, който казва, че сам е постигнал Бога, не Го е постигнал; но ако някой каже, че са му позволили да постигне Бога, знай, че той наистина Го е постигнал.

Абул-Хасан Али Ахмад Ал-Кхуркани

431.

Светът е само един ден, в който ние постим.

Абул-Фадл Мохамед Ал Хасан
Ал-Кхуттали

432.

Каквото и да направи Бога, добро или лошо, при никакви обстоятелства, никога не оспорвай Неговите действия, нито се натъжавай в сърцето си.

Абул-Фадл Мохамед Ал Хасан
Ал-Кхуттали

433.

Суфизмът е като болестта бирсам, която започва с опиянение и завършва с мълчание, защото ако си се вкоренил, ти ставаш безмълвен.

Ал-Кушайри

434.

Всеки човек има някое неосъществимо желание и аз също имам едно неосъществимо желание, което със сигурност знам, че никога няма да се изпълни – Бог да ме доведе до не-съществуване, което никога да не се завърне в съществуване.

Абул-Аббас Ахмад Мохамед
Ал-Ашкани

435.

Суфи първо бива унищожен, а след това съживен. Същността не може да бъде унищожена. Атрибутите обаче могат да бъдат унищожени, също и вторичните причини.

Абу Ахмад Ал-Музаффар Ахмад Хамдан

436.

Споровете между отдадените са Милост с изключение на това, което касае отделянето от Единството.

Баязид ал-Бистами

437.

Повече обичам бедността отколкото богатството и болестта отколкото здравето.

Абу Дхар Гифари

438.

Щастието е щастие само когато води до Даряващия щастие, в противен случай то е страдание.

Ал-Худжвири

439.

Доволството в Бога на избраните е проявената царска власт.

Ал-Худжвири

440.

Доволството седи в това сърцето да зачита вечния избор на Бога за Своите създания.

Абул Аббас Ата

441.

„Да извикам ли някой да те спаси?“, попитали един давещ се дервиш в река Тигър, който не можел да плува. „Не!“, отговорил той. „Тогава да се удавиш ли искаш?“. „Не!“. „Какво искаш тогава?“. Дервишът отговорил: „Онова, което Бог иска. Какво мога да искам аз?“.

Ал-Худжвири

442.

Попитали Абу Кхарраз: „Как разпозна Бога?“. Той отговорил: „По това, че обединява противоположностите“.

Абу Кхарраз

443.

Знанието на Бога за теб е по-добро от хорското знание.

Абу Салих Хамдун Ахмад Умара
Ал-Кассар

444.

Опиянението от Бога е място за забавление за децата, а трезвостта е лобното място на човека.

Учител на Ал-Худжвири

445.

Яхия Муадх написал на Баязид: „Какво ще кажеш за онзи, който изпие една капка от океана на Любовта и се опияни?“. Баязид му написал в отговор: „А какво ще кажеш за онзи, който, ако всички океани в света бяха пълни с виното на Любовта, ги изпие и поиска още, за да утоли жаждата си?“.

Баязид ал-Бистами

446.

Всичко се свежда до духовната саможертва. Ако си способен на саможертва, добре. Ако не си, тогава не се занимавай с безсмислията на Суфи.

Руваим

447.

Онзи, който познава себе си, е познал Своя Господар.

Хадит

448.

Нисшата душа е атрибут, който никъде другаде не намира покой, освен в лъжата.

Баязид ал-Бистами

449.

Да задоволяваш желанията на нисшата си душа, е основа на безверието.

Абул-Касим ал-Джунаид

450.

Заличаването на влюбения от Бога е дело на Бога в човека, без избор от негова страна. Но заличаването на невежия човек е дело на егото му вътре в него, по негов собствен избор: егото го обезпокоява и смущава, и това смущение се дължи на злото.

Ал-Худжвири

451.

Ал-Халладж попитал Ибрахим Кхавва: „О, Ибрахиме, какво научи през тези четиридесет години, прекарани със Суфите?“. Ибрахим отговорил: „Приех в себе си учението за доверието в Бога“. Ал-Халладж казал: „Пропилял си живота си, докато си култивирал духовната си природа. А какво направи за унищожението в Единството?“.

Хусаин Ибн Мансур ал-Халладж

452.

Където и да отидем – злато, накъдето и да се обърнем – перли, а на боклука – сребро.

Абу Бакр аш-Шибли

453.

Баязид бил в килията си, когато някой попитал: „Баязид тук ли е?“. Той отговорил: „Има ли някой друг тук, освен Бога?“.

Баязид ал-Бистами

VI част

Афоризми от историите на Аттар 4

454.

Светът би бил прекрасен, ако смъртта не съществуваше.

455.

Човек трябва да стъпва внимателно по земята, да не би да стъпи върху зениците на нечии красиви очи.

456.

Пътят към гробището е прекият път. Всички други пътища са обиколни и пак водят до него.

457.

Стареенето е напомняне. То предупреждава човека, че ще срещне враг, който може да не е по силите му.

458.

Умирането е трудно и горчиво.

459.

Светът не струва повече от един атом.

460.

Светът не е място за дълъг престой.

461.

Животът е крехък колкото чашата, която Абу Саид пренася върху магарето си.

462.

Светът е този, който убива човешките същества. Той е лумнал пожар, който завинаги поглъща новите човеци.

463.

В пътя на Суфи златото и среброто нямат стойност.

464.

Попитали едно куче: „Имаш ли пари?“, а то се обидило, започнало да лае и нападнало този, който го питал.

465.

Човек не е истинският собственик на своето благосъстояние.

466.

Светът е мърша и, който иска да го притежава, трябва да изтърпи лая на кучетата.

467.

Светът е труп, разяждан от червеи – светските хора.

468.

Който е приятел със света, е като кучето, което яде мърша. Щом се наяде, то я оставя на следващото куче.

469.

Светът е мръсен съсъд, от който кучетата пият.

470.

Пред Бога светът няма стойност.

471.

Светът е затвор за вярващия и рай за неверника.

472.

Светът е всичко онова, което е близо до сърцето ти и което те отдалечава от Бога.

473.

„Какво красиво място!“, рекли на един Суфи, а той отвърнал: „По-красиво е сърцето, изпразнено от красивото място“.

474.

Светът и Суфи не могат да вървят ръка за ръка.

475.

Суфи гледа само в една посока и живее само по един начин.

476.

Светът е феодално владение, ръкоположено от дявола.

477.

Светът и всичко в него е прокълнато, с изключение на призоваването на Бога.

478.

Това, което Бог иска, се случва и това, което Той не иска, не се случва.

479.

Със страданията Бог възнаграждава слугите Си за техните молитви.

480.

Нашата участ е сами да изядем черния си дроб.

481.

Чак след хиляди плесници по врата беднякът изяжда хляба.

482.

Бог никога не греши, но Той има сто хиляди слуги, които грешат.

483.

Онези, които имат познават Бога, не бягат от света, както правят някои други, защото те виждат Господаря във всички неща.

484.

Когато и сърцето, и тялото се изгубят в Бога, тогава ставаш истински Човек.

485.

Аз не знам. Аз не знам.. Господи, Ти знаеш, Ти знаеш какво искаш!

486.

Суфи казва за света: „Поставиха ме във водата и ми наредиха да не се измокря“.

487.

Има хора, които прекарват целия си живот във вярата, но накрая умират неверници.

488.

Бог решава дали да бъдеш вярващ, или невярващ.

489.

Всичко, което казваш за Неговите атрибути, идва от книгата на собственото ти разбиране. Но твоето разбиране, това си ти, а не Той… Затова познай Същността Му! Познай Бога чрез Бога. Това е твоят път!

490.

Глупакът излиза със свещ в ръка, за да види слънцето в небето.

491.

Каква врата е тази, чиято ключалка няма ключ! Какъв океан е този, чието дъно не може да се види!

492.

В океана има хиляди капки, но съкровището е скрито на дъното на океана.

493.

Онова, което никога не е било, умира. Онзи, Който винаги е, пребъдва.

494.

Суфи избягва да нарича Бога с имена и да сочи към Него. Да прави това, означава, че Бог е далеч от него.

495.

Бог е победил злочестия ум със Свещения Закон.

496.

Философията търси логиката и причините за нещата, затова тя няма място в Суфи. В Суфи има единствено приемане и пълно отдаване.

497.

Мислите на търсача не идват от ума, а от сърцето. Човекът на сърцето има друг вид опит и друго разбиране, което надминава и двата свята. Този, който отключи това разбиране, навлиза в океана на мистериите.

498.

Истинският източник на мистичното разбиране е душата.

499.

Умът е необходим, за да понесеш слугуването на Бога, а душата е необходима, за да понесеш Величието на Бога.

500.

Знанието е необходимо, за да узнаеш, че краят на знанието е незнанието.

501.

Господи, щом таванът на затвора на този свят е толкова красив, какъв ли ще бъде покривът на Градината Ти?

502.

Ти съществуваш и не съществуваш: ти не си нищо, нито си нещо извън нищото.

503.

Ти нито можеш да се изгубиш, нито да се намериш. Дори да достигнеш почестите на Небесния Трон, пред Бога ти пак ще бъдеш нищо. И дори да се смалиш до размера на един атом, ти пак няма да се изгубиш.

504.

Не опитвай да се приближиш близо до Тайната. Няма да откриеш перлата на смисъла, а щом я откриеш, ще потънеш. Който е открил Тайната, той я е оставил да се изгуби, за да не я научиш. Който е познал перлата на Тайната, веднага я е хвърлил обратно в Океана.

505.

Суфи нито може да намери онова, което търси, нито може да спре да го търси.

506.

Хората знаят толкова малко за Бога, колкото магарето – за парфюма.

507.

Глухият, докато спи, чака кервана да мине по пътя.

508.

Алчният трупа богатство само за да умре насред него.

509.

В отвъдния свят алчността се наказва с превръщане в животно.

510.

Защо зидаш тухла след тухла, когато единственият ти покрив ще бъдат тухлите на твоя гроб?

511.

Ако обичаш света, Бог няма да приеме и един атом от теб и твоите дела.

512.

Небето и земята не могат да Ме поберат, но сърцето на верния Ми слуга може да Ме побере.

513.

Суфи е зает да избелва сърцето си, докато другите почернят листа с поуките.

514.

Страхът ме опустоши,

копнежът ме погълна,

Любовта ме заплени,

Бог ме възкреси.

515.

Суфи е дал обет на Бога да не оправя света.

516.

За да повдигне булото, Суфи забравя всичко, което е прочел и изтрива всичко, което е написал. Той забравя своя шейх и престава да споменава името му. Той води другите към Бога и когато го прави, има предвид единствено Бога.

517.

Ако Бог е отсъстващ, споменаването на Отсъстващия е знак за отсъствие, а отсъствието е забранено. Ако Бог присъства, споменаването на името Му, докато Го съзерцаваш тук, е знак за неуважение.

518.

Интимната обител на Бога се намира в твоята гръд.

519.

Управлението на царя приключва в гроба му.

520.

Светът е мост, по който дервишът минава, но върху който не гради. Той не спира да почива под него, защото когато се срути, мостът ще го погребе жив в развалините.

521.

Докато е доволен, слугата е свободен. Докато има желания, свободният е слуга.

522.

Истински господар е този, който е отхвърлил света. Откажи се от света, за да станеш султан.

523.

Ако днешните управници вкусят и една капка от Океана без бряг, те ще приседнат съкрушени и няма да посмеят да се погледнат един друг в очите.

524.

Кога човек придобива щастие в сърцето си? – Когато повече няма сърце.

525.

Дори да имах цял свят, изпълнен с покорни дела, които да Ти покажа, ако Ти не ги искаш, всички те са безполезни и напразни.

526.

Изпратен си тук за свое добро. Освен не-съществуването, за теб няма друго добро. Твоят дял от всичко е нищо… Ако вървиш Пътя, ти ще гориш през целия си живот, защото освен нищото, друго няма да те сполети.

527.

Всичко е Бог. Човекът е нищо, когато е отделен от Бога – една капка, която трябва да изчезне в океана. Душата на човека е издънка на Универсалната душа и когато чрез унищожение човек се обедини с Бога, той става всичко.

528.

Сляпа заблуда тегне над устата ми.

Правилното ръководство е целта
на стремежа ми.

Аз обаче нито се спасявам от
устата си, нито постигам целта си.

Навярно съм отхвърлен от целта само защото се придържам към устата.

529.

Съществуването е това, което ни измъчва. Изчезването е Покоят.

530.

Всички радости и страдания идват отвътре. Всичко, което ни се случва, произлиза от нас самите.

531.

Светът взима здравето на човека, а в замяна му дава болести, отнема младостта му и му връчва старостта.

532.

Силата на душата на Суфи е достатъчна храна за неговото тяло.

533.

Направи търпението свое мерило: това е Пътят на Суфи. Направи тишината свое мерило: това е Истината на Суфи.

534.

Тъй като няма какво да предложиш на Приятеля, помоли се да ти дари нещо ценно, за да се превърнеш в Океан, в който сам да потънеш! В Любовта, изпълни сърцето си с тайни, за да може, когато отидеш при Него, да ги разпръснеш като дарове пред Него.

535.

Бъди безумен! Остави ума!

536.

За безумно любящия посредник няма – затова той говори пряко. Извън Бога всичко е нереално за него. Той чува всичко от Бога и го изрича от Бога.

537.

Дори окото ми да не Те види, сърцето ми Те е съзряло.

538.

Божият раб не може да направи нищо добро за своя Господар, защото Бог е отвъд желанията. Бог благодари на Себе си чрез този, който Му благодари. Затова само глупакът може да помисли да се отплаща на Бога за добрите Му дела.

539.

Онзи, който пилее живота си напразно, изпива собствената си кръв.

540.

Работи сега, защото тук можеш да работиш. Защо се молиш на Бога за отвъдния живот, когато не знаеш цената на живота, който имаш сега? Не пропилявай живота си напразно! Никой няма да ти продаде живот, дори да платиш за него с друг живот.

541.

Сей семена, защото сега е време за сеитба. Ти имаш земя и вода, затова събирай семена от всички места.

542.

Адам разпозна света като орна земя, когато по собствена воля се отказа от царската си близост с Бога и избра положението на слуга.

543.

Светът не е лошо място, ако знаеш как да се държиш в него. Той е лошо място само ако пожелаеш да трупаш злато в него.

544.

Светът не е покварен. Поквареният си ти.

545.

В другия свят ще си облечен с това, което изтъчеш в този.

546.

В отвъдния свят няма да намериш радост, ако сам не я занесеш там.

547.

Когато животът ти приключи, в другия свят ще бъдеш съвсем същия.

548.

Умри, преди да умреш!

549.

Със своята тъмнина тялото е като обратната страна на огледалото. Душата е ярката част на огледалото. Ако изтриеш слоя от гърба, и двете страни на огледалото ще станат еднакво ярки.

550.

Същите тела, които днес са в този свят, в отвъдния свят ще бъдат светлина. Тук телата са като гърба на огледало, а там те ще бъдат чисти като лицето на огледало.

551.

Раят вече е тук за окото, което може да го види.

552.

Ако умреш тук, ще се родиш там.

553.

Ако занесеш един атом светлина със себе си в отвъдния свят, там той ще се превърне в слънце. Ако един атом светлина от тук те придружи в отвъдния свят, според неговия размер ти ще узнаеш тайни. А щом светлината ти се увеличи, за теб ще се отворят нови врати. Малкото ще стане голямо и детето ще се превърне в зрял човек. Ако обаче умреш без светлина, ти ще останеш забулен под сто хиляди завеси.

554.

Това, че Бог е скрил точно определения час на смъртта ни, е Негова милост.

555.

Истински човек не е онзи, който знае как да живее щастливо, а е този, който, освободен от света, знае как да умре щастливо.

556.

Търси Бога в началото на молитвите. Той никога не се е явявал в края на молитвите.

557.

Светът е като невеста. Който я пожелае, става неин слуга, който приготвя одеждите за сватбата. Аскетът почерня лицето на невестата, раздира косите и разкъсва дрехите . А този, който е познал Бога, изобщо не се интересува от невестата.

558.

На смъртния си одър везирът казва: Изгорях от желанието си по този свят и така продадох другия свят за този!

559.

Докато имаш собственост в ръцете си, имаш и окови на душата си. Когато нямаш нищо, тогава всичко е твое.

560.

Суфи почита вътрешния свят и не слугува на външните форми.

561.

Когато попитали прилепа защо избягва слънцето и обича нощта, той поругал външното слънце и възхвалил вътрешното, което изгрява всяка нощ – този, който нощем будува и съзира истинското слънце на Бога, отхвърля слънчевата светлина на деня.

562.

За Суфи егото е обяздено животно, а за обикновения човек егото е ездачът.

563.

Тревоженето е признак на безверие и за Суфи то е грях.

564.

Прехраната, определена за всеки, търси човека, така както точно определеният час на смъртта също го търси.

565.

Прехраната на всеки човек е определена още от вечността и е записана върху Скрижалите на съдбата.

566.

От две хиляди години преди сътворението на телата основната дажба за всеки работи толкова сигурно, че никой не може да избяга от нея, така както никой не може да избяга от определения час на смъртта си.

567.

Щом питаш: „С какво изкарваш прехраната си?“, значи молитвите ти не са чути.

568.

Човекът е инструмент в ръцете на Бога.

569.

Човек е само този, който не се тревожи за миналото и за бъдещето; който не мисли какво ще му донесе утрешния ден; който знае, че не може да промени отминалия ден. Човек е този, който не се притеснява за всекидневната си прехрана, а се занимава единствено с Бога.

570.

Който претендира за най-висока степен на доверие в Бога, не притежава нищо лично, на което да разчита в спешни ситуации.

571.

Къде беше вярата ти в Бога, когато прибираше дирхама в джоба си, за да имаш пари за из път?

572.

Злочест е онзи, който бяга от това, което му е отредено.

573.

Този, който получава прехрана, без да е молил за нея и после я отхвърли, отхвърля подарък от Бога.

574.

Бъди доволен от Бога и ти вече си свободен.

575.

Царува всеки косъм от косата на онзи, който притежава само една стара дреха и едно парче хляб.

576.

Дервишът купува старата си дреха на цената на този свят. Но когато искат да му я откупят на цената на отвъдния свят, той отказва да я продаде.

577.

Ако царувам в доволството си, тогава мога да направя всичко във всеки един момент.

578.

Ти си свободен от всичко, на което не се надяваш, и си слуга на всичко, което желаеш и за което копнееш.

579.

За Суфи е по-добре да няма, отколкото да има.

580.

Дните на лишениe са празник за Суфи.

581.

Понякога в лишението можеш да придобиеш нещо, което го няма нито в постите, нито в молитвите.

582.

За Суфи даровете на лишението са неподправеното сърце и чистотата в най-вътрешната част на душата.

583.

Най-близо до безверието е бедният човек, който няма търпение.

584.

Когато океанът на предопределението се надигне, лъвът става тих като мишка.

585.

Това, което не те е сполетяло, не е могло да те сполети и това, което те е сполетяло, не е могло да не те сполети.

586.

Когато изгубиш близък човек, Бог ти дава голяма награда за смиреното понасяне на мъката ти.

587.

Несправедливото страдание помага да заслужиш короната на светеца.

588.

Това, което Бог прави, за да те спаси, е по-добро от онова, което ти правиш, за да се спасиш.

589.

Това, което Бог отнема на човека – богатство, близки хора, крайник, дори окото, или ума – е могло да донесе вечно проклятие на човека, подтиквайки го да съгреши.

590.

Бедността е Мой затвор, болестите са окови, поставени от Мен. Така Аз възпирам онези, който Ме любят.

591.

Страданието и болестите очистват Суфи. Те го отвръщат не само от насладите на света, но и от външните постижения и му даряват вътрешно общение с Бога.

592.

Бог ти изпраща страдания, причинени от хората, за да не търсиш своя мир сред тях. Той иска да те отдели от всички неща, за да не остане нищо, което да те задържа по пътя ти към Него.

593.

Болката от твоето страдание трябва да намалее от знанието, че Той е, Който изпраща страданията.

594.

Зад всяка мъка, която е изпратил на хората, Бог е скрил едно съкровище от Своята Доброта.

595.

Суфи отговаря на всяко страдание с търпение, благодарност и вътрешно съгласие.

596.

От главата до петите си обсипан с Неговите богатства. Не забравяй благата на Приятеля! Бог те е отгледал и закърмил с почести и привилегии, но поради невежеството си оставаш обърнат към друг!

597.

Преданият Суфи се чувства отхвърлен, ако измине една година, без да изстрада някаква загуба или лишение.

598.

Нека онзи, който не може да понесе търпеливо страданията, които Аз съм му изпратил; който не е доволен от Моите решения; и който не показва благодарност за Моите блага, има друг за свой господар!

599.

Доволството на Суфи се състои в това, че то е еднакво, независимо дали дарът е даден, или отказан.

600.

Избягвай да казваш: „Ако нещата бяха по друг начин, то тогава…“, защото така насърчаваш работата на Сатана.

601.

Когато Христос минал покрай едно куче с отворена уста, от която се носела вонята на мърша, Той рекъл на спътниците Си: „Това куче принадлежи на Бога. Вижте колко бели са неговите зъби!“.

602.

Ако небето се срути върху земята, единственото ти притеснение трябва да бъде твоето приемане и доволство.

603.

Сърцето на този, който се придържа към преходните неща, е мъртво.

604.

Ако е лишено от страдания, сърцето е мъртво.

605.

Докато не изпиташ такова страдание сякаш се страхуваш, че си убил всички хора на света, не си достоен да се наречеш Човек.

606.

Ако искаш да станеш Човек, синко, няма друг път освен страданието!

607.

Ако си превърнал цялото си сърце в страдание, тогава ти сам ще станеш лекарството и ще се превърнеш в Човек.

608.

Превърни се целия в сърце и превърни цялото си сърце в страдание. Така се приготвя Еликсирът.

609.

През цялата Вечност жадният за Бога не трябва да достига водата!

610.

Мъката и тъгата в сърцата на хората идват от това, че на тях им е отказано прякото виждане на Бога.

611.

Ако действително страдаш за Бога, няма да губиш Пътя непрекъснато.

612.

Ако притежаваш един атом от страданието заради Бога, ще умреш от копнеж по истинския Живот.

613.

Господи, дай безверие на безверниците и вяра на вярващите, а на моето сърце дай страдания заради Теб!

614.

Всеки миг във времето трябва да предизвиква подходяща реакция в човека. Този, който пренебрегва онова, което е подходящо за дадения миг, изгубва Истината, която мигът може да му предложи.

615.

Продължителните усилия по пътя към Теб са красиви усилия. Страданието в дълбините на душата заради Теб е красиво съкровище.

616.

Сълзите на разкаянието са външен белег за разтопяване на твърдото сърце в пламъка на Любовта.

617.

Истински човек е този, който има само една грижа – за Бога.

618.

Блаженството се дължи на виждането на Бога и близостта с Него. Мъките на Ада се дължат на недопускането до Бога.

619.

Съвършеното блаженство се постига чрез съзерцание на благородното Му Лице.

620.

Баязид чул следния глас в дълбините си: „Нашите съкровищници са пълни с дела на преклонение. Ако копнееш за Нас, възприеми смирението и нуждата!“.

621.

Ангелите се борят помежду си за една ценна придобивка: въздишката на човека, който страда и сълзите, които той пролива.

622.

Господи, ако ми нанасяш рани с меча на правдата Си, в същото време Ти изливаш в душата ми елея на Милостта Си!

623.

Когато Бог разстила килима на Своята Слава, всички грехове на небето и на земята изчезват по краищата на килима. Когато слънцето изгрява, стотиците светове на тъмнината изчезват. По същия начин, когато капката се опетни от греха, тя изчезва в Океана.

624.

Окото на Божията Милост търси съгрешилия.

625.

От преди Вечността Божията Милост прощава на съгрешилия, защото между него и Бога съществува скрита близост.

626.

Божията Милост се смее по три пъти на ден над странното поведение на глупавите Му приятели.

627.

Ако искаш да пиеш от виното на Божията Благодат, първо трябва да преминеш през долината на Неговата Строгост, а когато погледът на Милостта Му се спре върху теб, всеки миг ще получаваш нов живот.

628.

Раят е заобиколен от трудности, а Адът от изкушения.

629.

Ако Божията светлина влезе в душата, тогава тялото приема цвета на душата. Ако искаш да приготвиш еликсир, нека това бъде твоят Еликсир!

630.

Тъй като душите са били с Бога от преди сътворението и още оттогава те са Го признали за свой Господар, за тях е въпрос на припомняне да чуят призива Му. Между Бога и човек съществува тайно изначално познанство, което макар скрито и непроявено, може изведнъж да се задейства и да доведе завръщането на човека в Бога.

631.

Зрънцата, които даваш на гладните птички, са семена, които ще дадат своя плод в отвъдното.

632.

Бог не се нуждае от добрите и от лошите ни дела. Нашите дела на покорство не носят нито облаги, нито вреди на Бога – те са в името на благото на другите. Защото хлябът съществува заради гладните.

633.

Когато Бог накара вената на слугата Му да запулсира така, че той да не може повече да се отдава на молитви към Бога, тогава слугата разбира, че всичко е по Божията Милост и признава, че молитвите му струват колкото една спокойна вена.

634.

Сред възлюбилите Ме най-скъп Ми е този, който не Ми служи заради наградата на Рая, а за да Ме почита като свой Господар.

635.

Не бъди като лошия слуга, който се труди само когато се страхува, нито като лошия наемник, който не работи, ако не получи заплата.

636.

Как може да искаш отплата за дела, които Той ти дарява като подаяние и как може да искаш награда за честното поведение, което пак Той ти дарява?

637.

Съвършените са избрали да бъдат слуги на Бога и така са се превърнали в султани.

638.

Никой друг не може да извърши твоята служба и възхвала на Бога, освен ти самият.

639.

Сладостта от възхвалата на Бога и многобожието си приличат.

640.

Ти се нуждаеш повече от Неговото снизхождение, когато Му се подчиняваш, отколкото когато не Му се подчиняваш.

641.

Суфи е прекалено погълнат от Бога, за да вижда недостатъците в своите спътници.

642.

Времето, прекарано в ядене и пиене, е най-неразумно пропиляното време за Суфи, затова той го свежда до минимум. Така Суфи спестява време да възхвали Бога седемдесет пъти.

643.

Ако си помислиш, че струваш повече отколкото едно куче, знай, че тази мисъл идва от кучешката ти природа.

644.

Дори и в лошите занимания съвършеното поведение може да донесе избавление като крадецът, останал до смъртта си верен и изцяло отдаден на своето занимание. Съвършеният в дадено нещо залага живота си изцяло за него. Този човек е съвършен в това, което прави – а не е половин човек, който прави нещата наполовина.

645.

Висшият стремеж е крилото, което те извисява отвъд всички хоризонти. Той е по-благороден и от опиянението в Бога, и от трезвостта.

646.

Смъртта ще разкрие дали крилата на стремежа ти са били твои, или не.

647.

Светът е запечатан съсъд, към който сме привързани с празни желания поради нашето невежество. Когато смъртта отвори печата на съда, този, който има крила, ще полети към Вечността, а който няма, ще остане там, хванат в сто мъчения.

648.

Със своите наставления Суфи не запалва като птица вървящия по Пътя, а зашива неговите обувки.

649.

Суфи не се карат помежду си – те са едно сърце и една душа.

650.

Пътищата до Бога са толкова многобройни, колкото са вдишванията на човешките същества.

651.

Царят има път до всяко сърце, но обърканото сърце няма път. Ако отвън Царят изглежда далечен за теб, не тъгувай. Той е вътре в сърцето, в покоите!

652.

Ако сърцето навлезе в състояние на интимност с Бога, то ще бъде щастливо през Вечността.

653.

За Суфи щастието на сърцето се състои в пълното обръщане на душата към Бога, съчетано с вътрешното изчезване за всички хора и всичко сътворено. Тогава мисълта за Бога изцяло поглъща сърцето на Суфи и той присъства със сърцето си пред Бога.

654.

Този, който успява да поддържа присъствие на сърцето си пред Бога, пътува правилно по своя Път, както стрелата, която улучва целта. Затова винаги полагай усилия да поддържаш сърцето си в присъствието на Бога и не продавай присъстващото си сърце нито за този, нито за онзи свят.

655.

Ти се нуждаеш от присъствието на сърцето си като от скъп спътник, за да се превърне то в светлина, която огрява тъмния ти път.

656.

Винаги пребивавай в готовност пред прага на Дома Му. Тогава Господарят ще те отличи с близостта Си!

657.

Не можеш да станеш Суфи по собствена воля. Дрехата на Суфи се изтъкава във Вечността.

658.

Ако слугата Ми се приближи до Мен с педя, Аз ще се приближа до него с лакът. Ако той се приближи до Мен с лакът, Аз ще се приближа до него с метър. Ако той тръгне към мен, ходейки, Аз ще тръгна към него, тичайки.

659.

Бог те е създал за Себе Си. Създал те е за близост с Него. Затова Той не позволява нито за миг да се обърнеш към нещо друго.

660.

За Суфи насладата от мистичните състояние на душата и уважението към чудесата и чудотворците са сред най-големите грехове. Те спъват искрената служба и чистото признание на Божието Величие.

661.

Въпросът за страхопочитанието е труден въпрос. Стотици светове са изпълнени с кръв заради стрелата на страхопочитанието. Който се намира най-близо до Господаря, е в най-опасно положение, а който е най-далеч, на него му е по-лесно. Който е най-близо, е най-смутен и най-изумен!

662.

Да бъдеш Суфи, означава да стоиш пред прага на Възлюбения, дори да те изместят от там.

663.

Според Суфи идолите, които хората боготворят и които са преграда пред близостта с Бога, са: собствената им нисша душа, децата, парите, жените, молитвите, постите, даренията и доволството от мистичните състояния на душата.

664.

Щом навлезеш в земята на търсача, ще те очакват хиляди усилия. Хиляди мъчения ще се крият там във всеки миг. Ще се бориш с години. Ще трябва да се откажеш от притежания и да заложиш всичко, което имаш. Ще трябва да влезеш с кръв и да излезеш от всичко. Когато повече няма да имаш нищо сигурно в ръцете си, ще трябва да изпразниш и сърцето си от всичко, което има в него. Когато сърцето ти стане чисто, Божията светлина ще засияе вътре в него. А щом светлината засияе, търсенето в сърцето ти ще се увеличи хилядократно.

665.

Когато на Пътя на търсача изникнат бездни и огньове, той се хвърля в тях като пеперудата в огъня – обезумял от копнеж по Бога.

666.

Пеперудата завинаги търси пътя към свещта, дори и когато знае, че не може да я стигне. Такъв е пътят на висшия стремеж!

667.

Докъдето се простират очите, всичко, което съществува, всеки атом, е съставен от един Якоб, който търси своя изгубен син, Юсуф.

668.

Бог е толкова далече, че преди ароматният Му полъх да достигне душата, изминава толкова време, колкото е необходимо на една птичка да изнесе цял един свят, пълен със семенца, сто пъти, като взима по едно семенце на всеки хиляда години. Затова търсачът трябва да бъде търпелив и не трябва да изоставя търсенето.

669.

Вратата е отворена за Суфи. Само твоите две очи са затворени.

670.

Дервишът, който си взима съпруга, е като човек, който се качва на кораб. А когато се появи и детето, дервишът потъва във водата.

671.

Краката на слугинята, които влюбеният цар нежно гали в скута си, не са нейните крака. Това е собственото му сърце, което той гали в скута си.

672.

Който чуе призива: „Ела!“ по Пътя на Любовта, трябва да бъде готов да заложи и да пожертва всичките си притежания и целия си живот.

673.

Понякога в Любовта има нежност, а понякога изгаряш в огъня като свещта. Преди да изгориш, не можеш да изпиташ нежността.

674.

Изтърпи и най-голямото злодеяние от любимия. Дори да понесеш несправедливост от него, кажи му: „Аз постъпих грешно!“.

675.

Търся близостта на любимия в Любовта, но той иска да ме отдалечи. Затова ще се откажа от това, което искам, в името на онова, което той иска.

676.

Онзи, който не може да понесе страданието, което неговият възлюбен му причинява, няма истинска Любов.

677.

Любовта ми умира, когато съм до теб, и оживява, когато сме разделени.

678.

Насладата на любящия достига върховата си точка, когато възлюбеният е подготвил мястото на екзекуцията и се кани да убие любящия. Тогава любящият бива погълнат от красотата на своя възлюбен и с възхита изрича: „Той се кани да ме убие, но аз се възхищавам единствено на великолепието му, докато той размахва сабята си!“.

679.

Възлюбеният нито печели, нито губи от Любовта.

680.

Красотата се нуждае от Любовта, за да осъзнае себе си и да се наслади на себе си.

681.

Окото на красотата е затворено в себе си. То може да възприеме съвършенството на своята красота само в огледалото на Любовта на любящия. Затова красотата се нуждае от любящия, за да може възлюбеният да се наслаждава на собствената си красота в огледалото на Любовта и в желанието на любящия. Така любящият е по-близо до красотата на възлюбения, отколкото е самият възлюбен, защото само чрез любящия възлюбеният може да се наслаждава на собствената си красота.

682.

Красивото лице не може да понесе да бъде покрито. Ако му затвориш вратата, то ще покаже главата си през прозореца.

683.

Красотата не може да стои сама със себе си и да бъде само за себе си. Любовта и красотата са сключили договор още във Вечността никога да не се разделят една от друга.

684.

Огънят на Любовта първо попада върху възлюбения, а после върху любящия. Погледни свещта – само ако първо изгори себе си, след това свещта изгаря и пеперудата.

685.

Погледът на онзи, който вижда красотата само от едната страна, не е съвършен. Човек трябва да гледа на красивото и на грозното съвместно. Когато виждаш грозното, то е красиво, защото принадлежи на Бога.

686.

Който напълно владее себе си, вижда своя Възлюбен във всички неща и чува гласа Му във всички неща.

687.

Докато единият казва на другия: „Ах, аз!“, между двамата не съществува Истинска Любов.

688.

О, непостижим блян на всички, които бленуват! Чрез Теб Ти направи да изчезна в себе си. Ти направи да се приближа толкова до Теб, че помислих, че аз съм Ти!

689.

О, ти, образ на Божественото! Навярно Ти си моят Възлюбен! Но щом погледна внимателно, Ти съм аз самият.

690.

Попитах Възлюбения: „Какъв грях съм извършил?“, а Той ми отговори: „Твоето съществуване е грях, с който никой друг грях не може да се сравни“.

691.

Суфи казва на ученика: „Изчезни! Защото когато съвършено изчезнеш в Любовта и станеш колкото един косъм, тогава за теб ще има място в косите на Възлюбения“.

692.

Любящият трябва да бъде готов за разрушение, той трябва изцяло да се унищожи във Възлюбения. В пътя на своя Възлюбен стани без следи от себе си, за да може във Вечността да бъдеш изцяло Възлюбения!

693.

Ако аз изчезна, Възлюбеният ще е в обятията ми!

694.

Истинската възраст на Суфи се определя от годините, в които е бил в присъствието на своя Възлюбен.

695.

Върховното време, когато Той ми показа Лицето Си, се равнява на хиляда години. Възрастта ми в момента е четиридесет години, затова аз съм на хиляда и четиридесет години.

696.

Близостта до Възлюбения увеличава копнежа. А копнежът може да бъде утолен единствено чрез унищожение на егото.

697.

Душата на любящия открива живота само в изчезването и тогава сякаш цял океан се излива върху онзи, който жадува.

698.

Така както капката изчезва в океана и сянката – в слънцето, физическата смърт е най-висшата форма на изчезване за Суфи.

699.

Ако търсиш близост с Господаря, без да имаш око за това, сам донасяш смъртта си.

700.

Истинската Любов означава първо изцяло да се превърнеш в Око, а след това да пожертваш живота си за Нея.

701.

Рядко се случва да запитам за Онзи, Който присъства в мен, Когото постоянно виждам, Чието обиталище е моето сърце, Чиято красота се отразява в очите ми и Чиято реч звучи в ушите ми.

702.

Колко чудно е да се вглеждам денем и нощем в огледалото на своето сърце и да виждам само Теб!

703.

Истинска Любов е онази, която живее в душата на любящия от вътрешния образ на Възлюбения.

704.

Велика мистерия се крие в това, че, който обича истински, е винаги със своя любим: разстоянието не е преграда. Самата близост всъщност е разстояние, а ръката на близостта не може да достигне ръкава на любимия.

705.

Вътрешното единство в представите е по-силно от външното единство.

706.

Когато Лайла се приближила до своя любим, Маджнун, той я погледнал и казал: „Остави ме! Любовта към теб така ме погълна, че нямам време за теб!“.

707.

Казали на Маджнун: „Лайла, твоята любима, дойде!“, а той отговорил: „Аз съм Лайла!“ и скрил глава под робата си.

708.

Вътрешният образ на Любовта е този, който всъщност прави връзка с душата. Вътрешният образ остава с човека, докато външната форма е отделяне, което възпрепятства човека от вътрешната форма. Вътрешният образ е най-висшата форма на присъствие на Любимия и Суфи я нарича „изчезване в съзерцанието“.

709.

Вътрешният образ на Любимия е това, което наистина присъства в любящия, докато външната форма представлява отделяне, което възпрепятства съвършеното виждане на Красотата, която се крие отвътре. За Суфи тази най-висша форма на присъствие на Любимия се нарича „поглъщане“ или „унищожение“ във виждането на Любимия.

710.

Нереалната земна любов е подготвително училище за истинската небесна Любов.

711.

Земната любов е мерило за истинността на твърдението на Суфи, че е истински любящ.

712.

Бог измъчва Суфи със светската любов, за да го научи на истинския път към Любовта.

713.

Земните обекти на Любовта са завеси за абсолютната Красота на Бога. Те помагат на очите на любящия да привикнат с блясъка на Красотата, за да могат след това да понесат срещата с Бога.

714.

Суфи вижда Бога тук и сега със сърцето си, така както с очите си ще Го види в отвъдното.

715.

Всеки влюбен обича в своята любима Красотата на Бога.

716.

Чрез Любовта на влюбения Бог всъщност обича Себе Си.

717.

Цялата красота на света, красотата на цветята и ливадите, на девойките и младежите е отражение на абсолютната Красота на Бога, която само излиза наяве в тези „места“ на проявлението.

718.

Бог само се оглежда в създанията, а не присъства в тях със субстанцията Си.

719.

Той е направил атомите на света огледало и е хвърлил отражението на Лика Си върху всичко.

720.

Бог е във всички форми, но сам Той няма форма.

721.

Всяка форма, която съществува в света, е дреха на Бога.

722.

Най-съвършеното огледало на Бога, одеждата, която най-много Му подхожда – това е човекът.

723.

Във всичко, което съществува има, само Един, Който люби.

724.

Божествената Красота е скрита във всички неща. Още повече има само една Красота, защото Бог е създал света по свой образ и подобие, а Бог е красив. Затова целият свят е красив и Бог обича Красотата. А всеки, който обича Красотата, обича и красивото.

725.

Който може да цени жената и тайната, скрита в нея, няма да се въздържа от любовта към нея. Всъщност любовта към жената е част от усъвършенстването на познанието за Бога.

726.

Зората на тайната, изначална близост с Бога изгрява за мистика отвъд облаците на разделението, ако той затвори всички врати към света и се установи пред вратата на Бога, и ако напълно обвърже сърцето си с Него. Тогава, ако му се даде, той ще намери отново пътя към изначалната близост.

727.

Интимността с Бога е скрита в тайната стаичка на сърцето ти, защото ти и преди си имал опитност с Бога. Ако сега пак Го разпознаеш само за миг, ще придобиеш превъзходство над цялото човечество. А ако интимността я няма в сърцето ти, тогава всичките ти действия ще бъдат без светлина. Всеки, който е съхранил уханието и пази спомена за изначалното познанство, ще постигне трайна близост с Бога.

728.

Щом усетиш аромата на близостта Му, засияваш отвъд пределите на двата свята, защото всеки атом от светлината на близостта сияе колкото сто слънца и свидетелства за Божията Любов към теб.

729.

Любовта е безмерна жажда без постижение.

730.

Суфи няма друг път, освен към Бога.

731.

Влюбеният винаги трябва да изгаря в Любовта си, за да може чрез него Възлюбеният винаги да сияе.

732.

Ако до теб достигне вкусът на тайните Му, заедно с тях винаги идва нов копнеж. Така жаждата става съвършена.

733.

Пресуши до дъно седемте морета и след това с болки в тялото си умри, докато жадуваш за още една капка!

734.

Звездите прекосяват небосвода, защото и те търсят Бога.

735.

Слънцето изгаря от копнеж по Бога – в един миг то е червено, в следващия пожълтява от мъка, после се облича в синя одежда на траур.

736.

Водата странства безспирно и търси Бога. Тя се вълнува и бушува от желание по Него и цялата е в сълзи от копнеж.

737.

Океанът също като Суфи е надянал синя роба и с вечно неспокойство жадува за капка от Океана на Бога.

738.

Основата на планината е покрита с кал от копнеж по Бога. Върхът се извисява удивен, неподвижен, загубил ума си по Него.

739.

Който твърди, че Ме люби и заспива, щом нощта го обгърне, той Ме забравя и лъже.

740.

Кааба определя посоката на молитвите на хората от света, но истинската Кааба се намира в душата.

741.

Раят е затвор за тези, които познават Бога.

742.

Раят е най-голямата преграда, която отделя човека от Бога. Раят прелъстява хората да търсят покой в нещо друго, освен Бога.

743.

Когато един човек казал на Пророка: „Обичам те!“, Пророкът му отговорил: „Тогава бъди готов за бедността!“.

744.

Когато отрязали двете ръце на Ал-Халладж, той измил лицето и ръцете си с кръв и казал: „Този, който е познал тайната на Любовта, трябва да изпълни ритуалното измиване със собствената си кръв“.

745.

Когато по време на проповед захвърлили в краката на Джунаид отрязаната глава на сина му, той казал: „Това беше последната подправка, която трябваше да добавя в гърнето, което съм сложил на Огъня“.

746.

Ако имаш Любов към Бога и Той ти изпраща страдания, тогава знай, че Той иска да се сближи с теб.

747.

Твоето благополучие в Бога се състои в това нещата от света непрекъснато да се влошават.

748.

Ако искаш да отпиеш от чашата на Милостта Му, първо трябва да прекосиш долината на Строгостта Му. Без едното, няма да получиш другото.

749.

За всяка стрела, изстреляна в сърцето ми от лъка на Божието провидение, съм готов да пожертвам сто живота – ако Ти премахнеш стрелата с Твоите ръце.

750.

Онзи, който Ме люби, го убивам и Аз съм неговата отплата.

751.

Господарят дава да отпиеш от чашата Му само след като е отрязал главата ти.

752.

Когато умира, Суфи казва с усмивка на уста: „Аз съм като утрото и се усмихвам, защото нося слънцето със себе си. Слънцето е в гърдите ми и сега го издигам на видно място. Денят настана, а нощта отмина. Моят Възлюбен пристигна, а зовът на мъката ми: „О, Господи!“ си замина“.

753.

Суфи казва: Който не се поучи на монотеизъм от Сатана, е еретик.

754.

Когато Бог отхвърлил Сатана, нито службата на Сатана, нито Любовта му към Бога, нито неговото припомняне на Всевишния намалели.

755

Знай, че тъмната светлина на Сатана е по-висша от словото, изписано без диакритични знаци (изповедта, че няма друг Бог, освен Бог).

756.

Сатана е видял, че всички търсят Божията Милост, затова той търси Божията Строгост. Всички се стремят към Милостта на Бога и точно поради това Сатана избира Божието проклятие като специално отличие. Той е слуга на проклятието, докато всички други са слуги на милостта. Със службата си Сатана е пример за истинския търсач на Бога.

757.

Сатана не вижда горчивата утайка на виното, което му се предлага – той вижда единствено Онзи, Който налива виното. Сатана не гледа на проклятието, което го е сполетяло като добро или лошо – той само вижда, че то идва от Бога.

758.

Когато Бог проклел Сатана, от радост Сатана изпълнил целия свят със себе си.

759.

Проклятието върху Сатана е почетна одежда, отредена от Възлюбения, която никой херувим и никой пророк не може да облече.

760.

И целият свят да проклина Сатана, Любовта му няма да намалее нито с един атом.

761.

Въпреки че Възлюбеният проклина Сатана, проклятието единствено подклажда огъня на Любовта на Сатана към Възлюбения.

762.

Бог е възкачен на Трона Си в недосегаема Слава отвъд всички светове.

763.

Възлюбеният нито печели нещо от Мойсей, нито губи нещо от Фараона.

764.

Всеки ден при вида на Божията светлина толкова ангели колкото са всички хора, които някога са съществували и които някога ще съществуват от началото на сътворението до края на времената, изгарят до пепел от копнеж по Бога и на тяхно място също толкова ангели се издигат отново.

765.

Той копнее за собствената Си красота.

766.

Не е важно аз да се нарека „Негов слуга“, важно е Той да ме нарече „Свой слуга“.

767.

Бог казва: „Аз имам раби, които Ме любят и които любя; които копнеят за Мен и за които копнея. Те Ме възпоменават и Аз ги възпоменавам. Те поглеждат към Мен и Аз поглеждам към тях“.

768.

Ако Бог обича някого, никакъв грях не може да му навреди.

769.

Който гори в огъня на Любовта, не може да изгори от друг огън.

770.

Без сто беди не можеш да придобиеш зрънце злато.

771.

Ако искаш да видиш Лика Му, погледни в сърцето си.

772.

В целия свят срещаме красота след красота, но слепият твърди, че това не е възможно. Ако прогледнеш, във всеки един атом ще видиш по сто градини с рози. Ако целият свят е Този, Когото Възхваляваме, но ти нямаш очи за Него, какво те ползва това?

773.

О, ти, който всеки миг, във всеки корен на косите си си един Фараон, твърдящ, че е Бога! Докато в теб съществува и един атом от теб, в теб остават сто признака за твоето лицемерие.

774.

Ако искаш да се сприятелиш с Бога, изправи се пред Него без собственото си същество! Не поглеждай дори към един атом от своето същество, за да не те подлъже гордостта на този атом!

775.

Докато собственото ти същество е пред твоите очи, ти си подложен на вечни мъки със себе си.

776.

Седнал си пред собствените си очи. Изправи се и замини – тогава ще се освободиш! Махни се от пътя на собствения си поглед, защото ти си пречка за себе си!

777.

Ако от теб изчезне „аз“, ти поемаш по пътя на душата, а тялото ти вече го няма. Ако тялото и душата се превърнат в светлина, тялото ти става душа, а душата става твое истинско тяло.

778.

Душата и тялото са като лицето и гърба на огледалото. Ако изтриеш гърба на огледалото, цялото стъкло се превръща в светлина и двете страни стават еднакви.

779.

Ако умреш преди физическата си смърт, в същия миг ще придобиеш целия свят.

780.

Ако умреш преди часа на смъртта си, чрез смъртта ще придобиеш изобилие във Вечността.

781.

Ако копнееш за живот в смъртта, трябва да знаеш, че илюзията, състояща се от живота, е смърт. Ако търсиш знака за Вечността, ще го откриеш в липсата на всякакви знаци.

782.

Суфи изгражда крепост от изчезване – в противен случай от всички страни го застигат удари.

783.

Ако навлезеш в Океана без кораб, Океанът ти казва кой си.

784.

Ако помниш, че твоето собствено същество е изгубено, тогава можеш да помниш и Бога, да говориш за Него и да споменаваш Имената Му. Докато обаче пред теб се издига отделящата стена на нафс, когато си припомняш Бога, ти само ще припомняш себе си.

785.

Можеш да видиш Бога само когато не виждаш себе си.

786.

Превърни се в сянката, която изчезва в слънцето! Стани нищо!

787.

Който е постигнал виждането, повече не се нуждае от знания. А който е постигнал онова, което се вижда, повече не се нуждае от виждане.

788.

Търсачът се изгубва с първата стъпка в Пътя. Никой не прави втора стъпка. Когато чистият навлезе в Океана, той изчезва за себе си. От тогава нататък движението на Океана става негово движение.

789.

В началото грешах за четири неща. Мислех си, че аз Го помня, че аз Го узнавам, че аз Го любя и че аз Го търся. Накрая разбрах, че Неговото помнене, Неговата Любов, Неговото знание и Неговото търсене са били преди моите.

790.

Религиозният човек се пита: „Какво да направя?“, докато познаващият Бога казва: „Какво ще направи Той?“.

791.

Запитали един Суфи дали Пътят води от Бога до човека, или от човека до Бога, а той отговорил: „И двата пътя са грешни. Пътят е от Бога в Бога“.

792.

Който познава Бога, Го съзира във всички неща.

793.

Светът е талисман, който пази скрито Божественото съкровище.

794.

Единственият е като океана, който се превръща в дъждовни капки. Множеството се явява във всичко, което излиза от близостта с Единствения, и приема облик, когато поеме надолу. Коранът всъщност е само едно откровение, но когато е бил низпослан, се е превърнал в безброй стихове. Хиляди капки правят океан. Ако напуснат океана, те се превръщат в капки. Всичко, което получава име и започва да съществува, е само капки роса от Океана на Щедростта.

795.

О, Ти, Който си невидим, защото Си проявен, Ти си целият свят и въпреки това Ти не можеш да бъдеш видян.

796.

Светът е изпълнен с Теб, но Ти не си в света. Всички са изгубени в Теб, но всъщност Теб Те няма там. Ти си винаги скрит и явен.

797.

Вечният Океан не познава добро и зло. Независимо дали капката е вярваща, или идолопоклонник, Океанът винаги остава един и същ. Всяко добро и всяко зло приемат облик в човека. Всичко чисто и нечисто идва от човека.

798.

Който познае душата си, познава и Бога.

799.

Царят има таен път към всяко сърце.

800.

В свещения закон напълно се откажи от ума си. След това се потопи в копнежа по Бога – в истинския смисъл. Когато умът, законът и копнежът извършат своята работа в теб, онова, което търсиш, ще се яви под формата на чувствено преживяване. Тогава ще трябва да преминеш четиридесетте спирки, а когато приемеш четиридесет дневното уединение за свой Път, мирът за теб ще завърши с Истината.

801.

Ти самият си своя Възлюбен. Пристигни в себе си! Не отивай навън на полето, а се върни вътре в Дома.

802.

Онзи, който познава Бога, с едно премигване на очите преобръща и двата свята с главата надолу.

803.

Любовта е привилегия на Човека. Той е поставен по-високо от ангелите.

804.

Ангелите непрестанно служат на Бога и умират от копнеж по Него. Но само когато се поклонят на Адам, те узнават един атом от Любовта.

805.

Чрез душата на Адам ангелите са намерили пътя към Бога и сега ще Му служат през цялата Вечност.

806.

Ти умираш от жажда, а езерото е под теб. Краката ти са стъпили върху съкровището, а ти просиш. Толкова ангели са се стремели и са търсели съкровището, а са били върху него. Преди появата на душата на Адам, те не са знаели Пътя към Създателя. Когато Адам приел облик, ключът и към двата свята им се разкрил.

807.

Ти си син на Халиф. Напусни колибата и влез в розовата градина. Откажи се да просиш. За теб е подготвено царство в Египет! Единствената причина, поради която нямаш контрол над царството си, е, че Соломон е демонът на дома ти.

808.

Така както прекосяваш света, така пътувай навътре в гръдта си.

809.

След безкрайни усилия и опити помощта ще дойде при теб от светлината на Мохамед.

810.

Душата на пътуващия Суфи е съединена с безбрежния Океан на Универсалната Душа посредством канал или вена. Суфи открива всички съществуващи неща в собствената си душа и разбира, че всички негови действия са само действия на Универсалната Душа.

811.

Единството във вселената се установява посредством душата.

812.

Какво са този свят и онзи свят? – Океан, чието име е „Сърце“. Потопи се в Океана в твоята гръд, за да видиш как един свят изчезва в теб!

813.

Сто свята се крият вътре в Сърцето ти – как тогава може сто външни свята да имат смисъл за очите ти? В Сърцето разпознаваш и земята, и небето, защото ти си и този свят, и онзи свят.

814.

Ако пожелаеш, вътрешната творческа сила на Сърцето ти веднага ще освети за теб цял един свят. В този свят кокошката не идва от яйцето и медът не идва от пчелите – в него междинните причини изчезват; там всичко се излива от Нищото.

815.

Ако изхождаш от „ние“ и „аз“, тогава ти си двата свята.

816.

Познай Бог чрез Бога и изчезни за нов живот в унищожението. Ще придобиеш нов живот само ако бъдеш унищожен в себе си. Без себе си, ти си всичко.

817.

Виждам осемнадесет хиляди свята, пълни с Баязид, но не виждам Баязид – Баязид се е слял с Бога.

818.

Човек не може да види себе си директно, както вижда външния свят, но ако познае себе си, открива, че той е всичко.

819.

Създателят ти показва ясно всичко, което е сътворил: звездите, небето, слънцето, луната, океана и земята. Но Той не ти показва нищо от теб самия. Ти трябва да си скрит за самия себе си. Ако окото ти попадне върху собственото ти лице, ще заплачеш от Любов към себе си.

820.

Ако искаш да зърнеш себе си, приложи въздържанието, защото светът е изпълнен с теб!

821.

Отсъствието е родината на припомнянето.

822.

Вътрешното Око разпознава високия ранг на човека.

823.

Ако човек изчезне, това е унищожение. Ако той бъде унищожен в унищожението, тогава това е укрепване. Ако искаш да постигнеш това високо ниво, първо умри в себе си, а след това от Нищото продължи да пътуваш нататък.

824.

Затвори очите си и ги отвори отново, изчезни и след това също изчезни от там, а след това изчезни и от този втори етап. Продължавай така в покой, докато стигнеш света на състоянието на изчезването!

825.

Вътрешното сърце не се заслепява, защото то не познава творението.

826.

Лъжата на сърцето се състои в слушането на лъжата.

827.

Робите се намират в Рая, а свободните хора – в Ада.

828.

Тялото след смъртта е в мястото на сърцето ти преди смъртта.

829.

Коранът се спуска на части върху теб от теб чрез премахване на собственото ти було.

830.

Всичко друго, освен Бог е под върховното ръководство на Неговата Сила.

831.

Нито един атом не се движи, освен към Него и от Него.

832.

Обръщай се към сърцето си с Окото на Сърцето си, а към Мен се обръщай с цялото си Сърце.

833.

Ако си Ме видял, не оставяй Името Ми!