Начало
Елеазар Хараш
(Съставител)
АФОРИЗМИ
НА СУФИТЕ
Книга 1
Варна, 2020 г.
ПРЕДГОВОР
Чистият Суфизъм
Бог е дарил на Суфи Чистия Опит.
Ако Суфи пие вода, водата му благодари. Водата знае кой я пие.
Суфи е съставен от Бялата Чистота на росата.
Суфи е Древен текст на Прасветлината, а тя е езикът на Безмълвието.
Суфи е жив в света на мъртвите.
Що е Суфи? Първичният звук на човека.
Суфи е Същество, което е звучало още преди сътворението.
Суфи е светеща Увереност отвътре и тънка забуленост отвън.
Суфи е Храм на Словото.
Пълчищата от отвъдното наблюдават с трепет и страх Сърцето Огън на Суфи.
Суфизмът, това е танцът на вятъра.
Суфи е намерил Бога в своята Пълнота.
Суфи казва: Бог ми даде Своите Очи – и така моите очи и Неговите Очи се събраха!
Суфи казва: Когато моето его изчезна, не чувам вече шума, чувам само Тишината.
Учените казват: От океана животът е тръгнал към сушата. Суфи казва: Не съм стъпвал в океана.
Ако неподготвен човек отиде при Суфи, Яснотата на Суфи ще го обърка.
Суфи си има обяснител в себе си – Чистото Сърце е обяснителят.
Суфи е влюбен в горчивата Истина – така тя за него е станала сладък еликсир.
Суфи – очите му не са от този свят; Сърцето му е в Бога, а Духът му се рее в Безкрая.
Суфи е издишал света. В него е останало само Чистото му Съзнание.
Суфи е като цветето – не пита за смисъла, просто си ухае.
Елеазар Хараш
Варна, януари 2020 г.
I част
Пътят на Единството
1.
Този, който иска да утвърди Божието Единство, установява друг, редом до Него.
Хусаин Ибн Мансур ал-Халладж
2.
Наистина никой не потвърждава Единството на Бога, защото този, който Го потвърждава, Му противоречи. Той, Той е потвърждението на собственото Си Единство, и този, който си позволи да Го опише, Го опетнява.
Абд Аллах ал-Харави
3.
Сам Върховният Бог е, Който утвърждава Своето Единство посредством езика на всичките Си творения.
Хусаин Ибн Мансур ал-Халладж
4.
Ла илаха илла ‘Ллах е възхвала, а вярващият възхвалява Бога единствено от своето искрено сърце.
Ибн Ата Аллах ал-Искандари
5.
Няма друг Бог, освен Бог може да се изрече правилно само от този, който в своята душа и в своето сърце отрече всичко друго, освен Бога.
Ибн Ата Аллах ал-Искандари
6.
Няма друг Бог е пътят на „това начинание“, а освен Бог е крайната цел. Докато не си постоянствал в продължение на години в Няма друг Бог, няма да постигнеш освен Бог.
Абу Саид Ибн Абил-Кхаир
7.
Преди това имаше едно сърце и хиляда мисли. Сега всичко е сведено до Няма друг Бог, освен Бог.
Факхр ад-Дин Ираки
8.
С ла илаха (Няма друг Бог) аз отричам всичко друго, освен Бога, а с илла ‘Ллах (освен Бог) аз заявявам Божията Любов в сърцето.
Ала ад-Давла ас-Симнани
9.
Този свят е отрицание, затова търси в утвърждението. Твоята форма е нищо, затова търси в същността си.
Джалал ад-Дин Руми
10.
Този, който знае Тайната, е свободен от себе си и живее в компанията на Възлюбения. Отречи се от собственото си съществуване, отречи се от себе си и заяви съществуването на Възлюбения. Това означава Ла илаха илла ‘Ллах.
Абу Саид Ибн Абил-Кхаир
11.
Тавхид (учение за единството) е реалност, в която следите изчезват и знаците умират, а Бог е такъв, Какъвто винаги е бил.
Абул-Касим ал-Джунаид
12.
Сам Той е Наблюдателят, сам Той е Наблюдаваният! Няма друг, освен Него в света.
Мухйиад-Дин Ибн ал-Араби
13.
Освен Единствената Същност какво друго има в двата свята? Освен Него нищо друго не съществува в цялата вселена!
Абд ар-Рахман Джами
14.
Бог не е скрит от теб заради някоя реалност, която съществува отделно от Него, защото извън Него няма реалност. Това, което Го забулва от теб, е само илюзията, че може да има друга реалност, освен Него.
Ибн Ата Аллах ал-Искандари
15.
Дали човек е склонен към добро, или към зло, дали живее в метох, или е монах в манастира – от гледна точка на „формата“ всеки е друг, различен от Него. Но от гледна точка на реалността всичко е Той и никой не е друг, освен Него!
Абд ар-Рахман Джами
16.
Водата приема цвета на чашата.
Абул-Касим ал-Джунаид
17.
Те нито са Той, нито са нещо друго, освен Него.
Формула на ашаритите
18.
Няма нищо друго във вуджуд (съществуване, битие), освен Бога.
Абу Хамид ал-Газали
19.
Реалното става ясно, когато обозначението изчезне.
Ибн ал-Ариф
20.
В случайността няма нищо по-чудесно от това, което се случва.
Абу Хамид ал-Газали
21.
И във всичко има по един Негов свидетел, Който сочи към факта, че Той е Един.
Абул-Атахия
22.
Душата е океан без бряг.
Мухйиад-Дин Ибн ал-Араби
23.
Ако спуснеш с въже човек на най-дълбокото място, той пак ще падне върху Бога.
Хадит
24.
Един ученик попитал Абу-Саид: „Къде да търсим Бога?“. Абу-Саид отвърнал: „Къде си търсил, че не си Го открил?“.
Абу-Саид Ибн Абил-Кхайр
25.
Ние се давим в безкраен океан, а устните ни са пресъхнали от жажда.
Ахмад ал-Гхазали
26.
И Той е с вас 1 (Коран, 57:4) означава, че Той търси заедно с теб. Той е по-близо до теб, отколкото си ти. Защо да търсиш навън?
Стани като топящия се сняг – отмий себе си от себе си.
Чрез Любовта вътрешният ти глас ще открие един говор, който израства в сърцето като бяла лилия.
Джалал ад-Дин Руми
27.
Не търси Бога; търси онзи,
който търси Бога.
Но защо изобщо да търсиш?
Той не е изгубен, Той е тук,
по-близо от собствения ти дъх.
Джалал ад-Дин Руми
28.
Почитай Бога сякаш Го виждаш, защото дори да не Го виждаш, Той те вижда.
Хадит
29.
Никога не съм виждал друго, освен Бога.
Абу Бакр аш-Шибли
30.
Накъдето и да се обърнеш, виждаш Лицето на Бога (Коран, 2:109). Това Лице е вечно течащо, непрекъснато и постоянно, то никъде не свършва. Истински любящите жертват себе си за това Лице и не търсят нищо в замяна.
Джалал ад-Дин Руми
31.
Ако гледаш с окото на разума, няма да откриеш нищо друго, освен Бога, облечен във физически форми. Ако обаче търсиш реалност, различна от Бога, преобразуването на твоето невежество ще остане непълно.
Абу Мадиан
32.
Никой не познава Бога, освен Бог.
Абу Саид ал-Кхарраз
33.
Няма друг действащ, освен Бог.
Абу Хамид ал-Гхазали
34.
Любящите не са тези, които търсят – в целия свят няма друг търсач, освен Него.
Джалал ад-Дин Руми
35.
Съществува само Бог. И знанието за Него, и познаващият Го не са нищо друго, освен Него.
Бадр ад-Дин ас-Симавни
36.
О, Господи, увеличи изумлението ми от Теб!
Хадит
37.
Разсъждавайте върху всички неща, но не разсъждавайте върху Естеството на Бога.
Хадит
38.
Невъзможността да разбереш е разбиране само по себе си.
Абу Бакр ас-Сиддик
39.
Единството на Бога е абсолютно неизразимо и неопределимо.
Абу Бакр аш-Шибли
40.
Когато умът на разумния човек постигне една висока степен на Единство, той стига до изумлението.
Абул-Касим ал-Джунаид
41.
Слава на Него, Който не е предписал на създанията друг път за познаването Му, освен невъзможността да Го познаем.
Абу Наср ас-Саррадж
42.
Попитали Абул-Аббас ад-Динавари: „Как позна Бога?“. Той отговорил: „Чрез това, че не Го познавам“.
Абул-Аббас ад-Динавари
43.
Суфи гледа в една посока и търси само Един.
Абу Саид Ибн Абил-Кхайр
44.
Тавхид означава нищо друго да не преминава през сърцето ти, освен Бога.
Абул-Аббас Саййари
45.
Единство означава нищо друго да не преминава през ума ти, освен Бога.
Абул-Аббас Касим
46.
Онзи, който се намира в океана на тавхид, ожаднява все повече с всеки изминал ден и никога не може да се насити – защото жаждата му се утолява единствено от Бога.
Юсуф ибн ал-Хусайн
47.
Виждай само Един, изричай само Един, познавай само Един – това обобщава корените и разклоненията на вярата.
Сад уд-Дин Махмуд Шабистари
48.
Който приема друг като заместител, а не Теб, се разочарова и който иска да се отдалечи от Теб, се изгубва.
Ибн Ата Аллах ал-Искандари
49.
Бъди радостен с Него, не с „други“ – Той е извор, а другите са като месец януари. Всичко друго, освен Богa те заблуждава, независимо дали това е твоят трон, царство или корона.
Джалал ад-Дин Руми
50.
Когато помолили Ал-Халладж да даде определение за тавхид, той казал, че тавхид означава да отделиш Вечното от временното. Ансари коментирал така: „Знаеш ли в какво се състои тавхид на Суфи? – В отричане на временното и в утвърждаване на Безначалното“.
Хусайн Ибн Мансур ал-Халладж
51.
Попитали Шейх Абу Саид: „Какво е суфизмът?“. Той отговорил: „Онова, което ни изглежда суфизъм, е политеизъм“. Попитали го: „Защо?“. Той отговорил: „Суфизъм е да пазиш сърцето си от всичко, което не е Бог. Обаче не съществува нищо, което да не е Бог“.
Абу Саид Ибн Абил-Кхайр
52.
Онзи, който създава понятия за тавхид; свидетелства за реалности; утвърждава Имена; приписва Атрибути и жонглира с описания, е изпуснал аромата на тавхид.
Абу Бакр аш-Шибли
53.
Ние и Ти не сме отделени един от друг, но ние се нуждаем от Теб, докато Ти не се нуждаеш от нас.
Абд ар-Рахман Джами
54.
Той е бил преди всичко и Той ще бъде след изчезването на всичко.
Айн ал-Кудат Хамадхани
55.
Нищо друго не произлиза от Единствения, освен Единство.
Ибн Сина (Авиценна)
56.
Нищо не стига до Теб от никого, нищо не излиза от Теб към никого; всичко идва от Теб към Теб; Ти си всичко и това е всичко.
Кхваджа Абд Аллах Ансари
57.
Всичко се завръща в своите корени.
Азиз ад-Дин Насафи
58.
Краят на тавхид означава да забравиш всичко друго, освен тавхид чрез тавхид.
Абу Бакр аш-Шибли
59.
Единството е живот в Бога чрез заличаване на всичко друго, освен Бога.
Абу Бакр аш-Шибли
60.
Тавхид означава да напуснеш предела на привидните ограничения и да пристигнеш в простора на унищожението във Вечността.
Абул-Касим ал-Джунаид
61.
В тавхид няма създания; никой не намира Бога, освен Бог. Тавхид принадлежи единствено на Бога; създанията са само неканени гости.
Абу Бакр аш-Шибли
62.
Тавхид е заличаване на следите на човешката природа. Тавхид е голото присъствие на Божествеността.
Рувайм ибн Ахмад
63.
Неговото було е самото Му съществувание. Той е забулен от Своето Единство по начин, който не може да бъде обяснен. Никой друг, освен Него не Го вижда – било той пророк, пратеник, съвършен светец или ангел, стоящ близо до Него. Неговият пророк е Той самият. Неговият пратеник е Той. Неговото послание е Той. Неговото Слово е Той. Той е изпратил Слово за Себе си от Себе си, от Себе си до Себе си, без посредник и без причинност, различна от Него самия.
Мухйиад-Дин Ибн ал-Араби
64.
Аз съм тихият приятел на онзи, който Ме почита.
Хадит кудси
65.
Аз Те призовавам… Не, Ти си този, който ме призовава към Себе Си. Как бих могъл да кажа: „Това си Ти.“, ако Ти не ми беше казал: „Това съм Аз.“?
Хусаин Ибн Мансур ал-Халладж
66.
Не минава нито ден без Всевишния да се обърне: „О, рабе Мой, ти се отнасяш към Мен несправедливо. Аз те помня, а ти Ме забравяш. Аз те каня при Мен, а ти отиваш при други“.
Сахл ал-Тустари
67.
Твоят зов: „О, Господи!“ е
Моят зов: „Аз съм тук.“
Твоята молитва е Моето
послание, любими,
и всичките ти усилия да се приближиш близо до Мен
са само знак, че Аз те
привличам към Себе Си.
Любящото търсене и болката ти
са знаци за Моята благодат!
Във всяко „О, Господи!“ –
сто пъти: „Ето лицето Ми!“.
Джалал ад-Дин Руми
68.
В книги с откровения прочетох, че Реалният Всевишен е дал две неща на общността на Мохамед, които Той не е дал нито на архангел Гавраил, нито на архангел Михаил. Едното е: „И споменавайте Ме, за да ви споменавам и Аз.“ (Коран, 2:152), а другото е: „Зовете Ме, и Аз ще ви откликна!“ (Коран, 40:60).
Малик ибн Динар
69.
Дъх, който не повтаря името на Бога, е пропилян.
Кабир
70.
Почитането на могъщия и славен Господ е храна за душата ми. Възхвалата Му е вино за душата ми, а свенът пред Него е дрехата на душата ми.
Дул-Нун ал-Мисри
71.
Отделянето от Него е кладенец, почитането Му е въже:
на дъното на кладенеца един Йосиф се крепи за въжето.
Джалал ад-Дин Руми
72.
Бог, Всемогъщия и Всевишния, е поставил ограничение на всички задължения, които е повелил на човешките същества, с изключение на дикр (призоваването). За него няма ограничение.
Абд Аллах Ибн Аббас
73.
Непрекъснато Те споменавам, не защото съм Те забравил; просто това е, което се излива от устата ми.
Дул-Нун ал-Мисри
74.
Един човек се приближил до един светец и му казал: „Когато се молиш на Бога, ако се сетиш, моля те, помоли се и за мен“. Дервишът му отговорил: „Горко ми в онзи момент, в който мисълта за теб, дойде в ума ми!“.
Низам ад-Дин Авлийя
75.
Светът и всичко в него е осъдено с изключение на дикр и с изключение на учителя и ученика.
Хадит
76.
Божият пратеник е казал: „Когато минете през райската градина, насладете се на плодовете “. Попитали го: „А какво са райските градини?“. Той отговорил: „Плодовете от припомнянето на Божието име (дикр)“.
Хадит
77.
Докато съществува припомняне на Единия, Когото боготворим, не скърби за целта.
Дул-Нун ал-Мисри
78.
Общият сбор на живота ни е един дъх, прекаран в компанията на Възлюбения.
Абу Саид Ибн Абил-Кхайр
79.
Всеки дъх, който съдържа споменаването на Бога, е съединен с Трона.
Сулайман ибн Абд Аллах
80.
Човек не може да вкуси от близостта на припомнянето, без да е изстрадал опустошението на забравата.
Абу Утхман ал-Хири
81.
Външното призоваване нямаше да съществува, ако ги нямаше вътрешното съзерцание и медитация.
Ибн Ата Аллах ал-Искандари
82.
За всяко сътворено нещо съществува наказание. За мистика наказанието е да бъдеш отделен от припомнянето на Бога.
Дул-Нун ал-Мисри
83.
Не казвай: „Аз съм нищо“, нито казвай: „Аз съм нещо“. Не казвай: „Нуждая се от това или онова“, нито пък: „От нищо не се нуждая“, а кажи: „Аллах“ и ще видиш чудеса.
Мулай ал-Араби ад-Даркави
84.
Един човек видял, че Джунаид държи броеница и възкликнал: „Въпреки твоята възвишеност ти още ползваш броеница!“. Той отговорил: „Аз не се отклонявам от Пътя, който ме е завел до моя Господ“.
Абул-Касим ал-Джунаид
85.
Припомнянето е свидетелство за Приятелство с Бога. Комуто е дарена благодатта на припомнянето, е разпоредено: „Ти наистина си приятел на Бога“.
Абу Али Даккак
86.
Дикр е лекарство за грешника; близост за отчуждения; съкровище за този, който уповава; трапеза за този, който има доверие; украса на този, който има връзка; начало за знаещия; килим за този, който е стигнал близо до Него; и опиянение за любящия.
Абу Саид Ахмад ал-Кхарраз
87.
Припомнянето на Божието Име кара хората да желаят пътуването. То ги превръща в пътници.
Джалал ад-Дин Руми
88.
Във външния свят вятърът поклаща дървото. Във вътрешния свят припомнянето полюлява листата на дървото на сърцето.
Джалал ад-Дин Руми
89.
Ако мисълта ти е скована, практикувай припомняне на Бога. Припомнянето на Бога задвижва мисълта. Направи припомнянето слънце за смразената си мисъл.
Джалал ад-Дин Руми
90.
Призоваването е дърво, чиито плодове са гносис.
Ибн Ата Аллах ал-Искандари
91.
Ако споменеш името Му в дълбините на кладенеца, Той ще превърне дълбините на кладенеца във висини на Рая.
Джалал ад-Дин Руми
92.
Когато устременият пътник се придържа към уединение и припомняне на Името Божие; когато изпразни сърцето си от отразяващи мисли и застане пред вратата на своя Господар в бедност, без нищо – тогава Бог ще му даде малко познание за Себе Си и за Божествените мистерии и науки.
Мухйиад-Дин Ибн ал-Араби
93.
Всяко нещо се полира, а сърцето се полира с припомняне на Бога.
Хадит
94.
Истински слуга на Бога е онзи, който си припомня Името Му, когато се изправя срещу врага.
Хадит
95.
Истината е посадена в центъра на сърцето като доверие от Бога, което ни е поверено да пазим. Тя се проявява с истинско покаяние и истински усилия. Когато си припомняме Бога и изпълняваме дикр, красотата на Истината заблестява на повърхността. Първоначално, човек рецитира Името на Бога с езика. След това, когато сърцето се оживи, човек рецитира вътрешно със сърцето.
Абд ал-Кадир ал-Джилани
96.
Абу Джафар Ахмад ал-Уриани, първият човек, когото срещнах по Пътя, ме попита: „Ти твърдо решен ли си да следваш Божия Път?“. Аз отговорих: „Слугата е решен, но Бог е този, който отрежда“. Тогава той ми каза: „Затвори вратата, прекъсни всички връзки и бъди в компанията на Великодушния. Той ще ти проговори, без було“. Аз приложих това, докато не получих просветление.
Мухйиад-Дин Ибн ал-Араби
97.
Има различни степени на припомнянето и всяка има свой път. Някои се изразяват на глас, други се чувстват вътрешно, в тишина – от центъра на сърцето. В началото човек трябва да изрича думите, които помни. После, стъпка по стъпка, припомнянето се разпростира в цялото му същество – то прониква в сърцето; издига се до душата; достига областта на тайните; след това областта на скритото; и още по-нататък – достига най-скритото от скритото. Колко далеч се разпростира припомнянето и нивото, до което то достига, зависи единствено от степента, в която Бог в Своето великодушие води човека.
Абд ал-Кадир ал-Джилани
98.
Ако ме питаш, братко, кои са знаците по Пътя, ще ти отговоря много ясно, без съмнение. Пътят, това е да виждаш Истината и да спреш с лъжата; това е да обърнеш лице към живата вселена; да презреш земните почести; да освободиш ума си от всяка амбиция за известност и слава; да се покориш на Неговата воля; да пречистиш душата си от злото и да я укрепиш с разум; да напуснеш дома на онези, които говорят прекалено много; да отидеш в дом, където хората са тихи; да пътуваш от проявленията на Бога към атрибутите на Бога и от там до Неговото Познание. Тогава, в този момент, ти ще си прекосил света на Мистериите и ще си пристигнал пред прага на Бедността. Когато станеш приятел с Бедността, твоята дълбока душа ще се е превърнала в разкаяно сърце. И тогава Бог ще извади от сърцето ти Бедността, а когато тя си тръгне, в сърцето ти ще остане само Бог.
Хаким Санаи
99.
Да се обърнеш към Бога, означава да обърнеш гръб на създанията. Да се обърнеш към създанията, означава да обърнеш гръб на Бога.
Ибн Ата Аллах ал-Искандари
100.
Има три вида хора, които призовават Бога. Едните призовават Бога с езика, докато сърцето им не внимава: това е призоваването (дикр) на „грешниците“, които не знаят нищо за призоваването и за Онзи, Когото призовават. Другите Го призовават с езика, докато сърцето им внимава: това е дикр на „пестеливите“ или състоянието на „наемника“, който търси награда, и чието търсене е простимо. Третият вид хора призовават Бога със сърцето; сърцето им е изпълнено с Бога, но езикът им не изрича призоваване, защото „Който познава Бога, езикът му увисва“. Това е дикр на „първенците (в богобоязливостта)“ – езикът им се е потопил в мистерията на дикр; дикр е в мистерията на Онзи, Който е призован; сърцето им е в мистерията на Любовта; Любовта е в мистерията на Светлината; Духът им е в мистерията на прякото виждане на Невидимия, а прякото виждане далеч не може да се опише!
Рашид ад-Дин Майбуди
101.
Суфизмът е припомняне; след това – възторг; после не е нито това, нито онова, докато не заизглежда, че изобщо не съществува.
Абул-Касим ал-Джунаид
102.
Дикр, в своята същност, е нарастващата сила на Изречения, която действа върху сърцето, докато самият дикр не се заличи и не изчезне.
Абу Хамид ал-Газали
103.
Бях скрит от Бога в продължение на тридесет години. Отсъствието ми от Него беше моето припомняне на Бога (дикр). Когато се въздържах (от дикр), аз Го видях на всяко ниво, в такава степен сякаш аз бях Той.
Баязид ал-Бистами
104.
Трябва да знаеш, че посредством твоя постоянен дикр Бог премахва всички була на невежеството и води човека до състоянието на виждане. Първият етап на дикр е езикът; вторият е сърцето; след това е появата на Божественото Присъствие в този, който рецитира дикр, което премахва нуждата от дикр.
Абу Хамид ал-Газали
105.
Не съществува припомняне, редом до виждането. Затова припомнянето трябва да бъде скрито с було. Въпреки че един хадит гласи: „Бог е редом до онези, които Го призовават“, това е зад булото на припомнянето. Винаги, когато обектът на търсене е зад булото, той няма покой. Когато булото се повдигне, се случва виждането и тогава припомнянето изчезва в разкритието на Този, който е бил Призован.
Мухйиад-Дин Ибн ал-Араби
106.
Наистина Бог е приготвил чаша за Своите приятели. Когато я изпият, те се опияняват; а когато са опиянени, те са пленени; а когато са пленени, те са благословени; а когато са благословени, те се разтварят; а когато се разтворят, те са свободни; а когато са свободни, те се отдават изцяло; а когато се отдадат изцяло, те търсят; а когато търсят, те намират; а когато намерят, те пристигат; а когато пристигнат, те са едно – не съществува разлика между тях и техния Възлюбен.
Али ибн Аби Талиб
107.
Онзи, който постоянно помни своя Господ, винаги забравя себе си.
Мулай ал-Араби ад-Даркави
108.
Истинското призоваване е заличаване на този, който призовава, в Призования.
Абул-Хусайн ан-Нури
109.
Истинското съвършенство е да изпразниш сърцето си от всяко призоваване (дикр) и съзнание, така че само Обектът на Призоваване да остане.
Азиз ад-Дин Насафи
110.
Доверявай се на Бога, докато припомнянето Му (дикр) напълно те завладее, защото създанията не са ти от полза. Всяка духовна истина, която не успее да заличи следите на създанията, не е реална истина. Духовната бедност е пътеводител към Божественото Единство и доказателство за отделяне от множеството. Смисълът на бедността е в това: да обръщаш внимание само на Него и на нищо друго.
Абу Мадиан
111.
Припомнянето, произнесено с думи, е само заявление, че сърцето не е забравило Бога. Вътрешното, безмълвно припомняне е движение на чувствата. Припомнянето на сърцето става посредством усещането, вътре в теб, на Божията мощ и красота, докато припомнянето на душата става посредством запалването на Божествената светлина, образувана от Божията мощ и красота. Припомнянето на нивото на тайната област става посредством екстаза от съзирането на Божествените тайни. Припомнянето на нивото на скритата област довежда човека до истинното обещание при Владетеля, Всемогъщия (54:55). Припомнянето на последното ниво, наречено „най-скрито от скритите“, води човека до състояние на заличаване на аз-а и единение с Истината. В действителност никой друг, освен Бог не знае състоянието на онзи, който е проникнал в областта, съдържаща всяко познание, която е краят на всичко. Той знае и тайното, и най-скритото (Коран, 20:7).
Абд ал-Кадир ал-Джилани
112.
Най-истинският стих, изпят от арабите, е строфата на Лабид: „Не е ли всичко друго, освен Бог нереално?“.
Хадит
113.
Само Бог има правото да каже: „Аз“, а онзи, който каже: „Аз“, няма да постигне гносис.
Абу Саид Ахмад ал-Кхарраз
114.
В онази Слава няма нито „аз“, нито „ние“, нито „те“. „Аз“, „ние“, „те“ и „той“ всички са едно.
Хусаин Ибн Мансур ал-Халладж
115.
Ти не си скрит от Бога посредством съществуването на нещо друго, което съществува редом до Него, понеже няма нищо друго, което съществува редом до Него. Ти си скрит от Него от илюзията, че нещо друго съществува редом до Него.
Ибн Ата Аллах ал-Искандари
116.
Украси ме с Единството Си, облечи ме със Себе Си, заведи ме до пълнотата Си, докато творението Ти не каже, щом ме зърне: „Видях Те!“ и Ти ще бъдеш това, а аз няма да бъда там.
Баязид ал-Бистами
117.
Всичко друго, освен Бога се намира насред три неща: несъществуващото вчера, пропиляното днес и нищожното утре. Затова нищо, освен Бога не съществува, и въпреки това всичко съществува чрез Бога. Затова всичко е Негово Съществуване.
Кхваджа Абд Аллах Ансари
118.
В продължение на тридесет години Всевишния беше мое огледало. Сега аз съм огледало на себе си, а онова, което бях, вече не съм, защото „аз“ и „Бог“ е политеизъм – отричане на Единството Му. Тъй като мен повече ме няма, Всевишния е огледало на Самия Себе Си. Забележи, че сега аз казвам, че Бог е мое огледало, понеже чрез мен говори Той, а мен ме няма.
Баязид ал-Бистами
119.
Единството с Бога е далече от сътворените неща. Да бъдеш Негов приятел, означава да станеш непознат за себе си. Когато условното умре, остава единствено същественото. Единството е като морето – погледни и виж как капката от океана е намерила толкова много форми и има толкова много имена: мъгла и вода, и дъжд, и роса, и глина, и растения, и животни, а накрая и човека в неговото съвършенство. Всички идват от една капка. Последната е същата като първата: всички са направени от тази капка. Призраците умират и за миг, навсякъде, остава само Съзидателната Истина. В този миг ти се приближаваш до Него: отделен от себе си, ти можеш да се присъединиш към Възлюбения. В Бога няма дуалност. В това Присъствие не съществуват „аз“, „ние“ и „ти“. „Аз“ и „ти“, и „ние“ и Той ставаме едно. Тъй като в Единството няма различие, Търсенето и Пътят, и Търсачът стават едно.
Сад уд-Дин Махмуд Шабистари
120.
Бог рече: „Това, което каза, е Истина (хакк); това, което чу, е Истина; това, което видя, е Истина; това, което провери, е Истина“. Аз казах: „Да! Ти си Истината и Истината вижда чрез Истината. Ти си Истината и Истината се потвърждава чрез Истината. Истината чува Истината чрез Истината. Ти си този, който чува, и Ти си този, който прави да се чуе. Ти си Истината и Ти си този, който прави Истината, че няма друг бог, освен Теб“. Той рече: „Какво си ти, ако не Истина? Ти говориш чрез Истината“. Тогава аз казах: „Не! Ти си Истината и Твоето слово е Истина и Истината е истина чрез Теб. Ти си Ти, няма друг бог, освен Теб“. Тогава Той ми рече: „Кой си ти?“. Аз Му казах: „Кой си Ти?“. Той рече: „Аз съм Истината“ (ана ал-хакк). Тогава аз казах: „Аз съществувам чрез Теб“. Той рече: „Ако ти съществуваш чрез Мен, тогава Аз съм ти и ти съм Аз“. Тогава аз казах: „Не ме отвличай от Себе си със Себе си. Да! Ти си Ти, няма друг бог, освен Теб“. И тогава моите атрибути станаха атрибути на Божественото господство, моят език стана Език на свидетелството на Единството (тавхид), а моите атрибути – Негови. Наистина „той е Той“, няма друг бог, освен Него.
Баязид ал-Бистами
121.
Излязох от Баязид, както змия излиза от кожата си. И тогава се огледах. Видях, че любящ, Възлюбен и Любов са едно, защото в това състояние на единение всичко може да бъде едно.
Баязид ал-Бистами
122.
При Бога няма място за два аз-а. Ти казваш: „Аз“ и Той казва: „Аз“. Или ти умираш пред Него, или Го оставяш да умре пред теб; тогава няма да остане двойственост. Обаче за Него е невъзможно да умре, нито субективно, нито обективно, защото Той е Вечноживия, Който не умира (Коран, 25:58). Той притежава такава Благост, че ако бе възможно, Той би умрял за теб, за да изчезне двойствеността. Но понеже за Него е невъзможно да умре, умираш ти, за да може Той да ти се яви и да изчезне двойствеността.
Джалал ад-Дин Руми
123.
Бог – да бъде Славата Му! – ми рече: „Знаеш ли кой си ти?“. Аз отговорих: „Да, аз съм не-съществуващото, което е проявено чрез Твоята проява; аз съм тъмнината, която се осветява от Твоята светлина“.
Тогава Той ми рече: „Щом знаеш това, постоянствай твърдо в това знание и внимавай да не поискаш онова, което не ти принадлежи: защото влогът (амана) трябва да се върне на своя собственик и заемът трябва да се изплати. Думите „условно съществуване“ винаги са ти принадлежали и винаги ще ти принадлежат“.
Той ми рече отново: „Ти знаеш ли кой си?“. Аз отговорих: „Да, аз в действителност съм Бог (ал-Хакк) (Реалния). Обаче метафорично и по отношение на Пътя аз съм създание (ал-кхалк). Аз съм условно създание по отношение на формата си, но не мога да не бъда необходимото Същество. Божественото Име ал-Хакк ми принадлежи по първородно право; името на създанието е само наименование под наем, формула за разграничаване“.
Той ми рече: „Скрий този символ и нека стената рухне, и зарови това съкровище, за да може да го извади само онзи, който постави душата си на жестоки изпитания и който погледне смъртта в очите“.
Амир Абд ал-Кадир ал-Джазаири
124.
Остави себе си и ела!
Баязид ал-Бистами
125.
Нека Бог ме опразни от всичко друго, освен от присъствието Си.
Анонимно
126.
Намирането (вуджуд) на Реалния се случва чрез загуба на себе си.
Абул-Касим ал-Джунаид
127.
Направи крачка извън себе си: целият Път продължава не повече от една крачка.
Шах Ниматуллах Уали
128.
Да бъдеш заличен, означава да станеш напълно невеж за собствените си атрибути и да бъдеш изцяло погълнат от пълнотата Му.
Абул-Касим ал-Джунаид
129.
Един час, прекаран в размишление за собственото ти несъществуване, е по-добър от цяла година, прекарана в религиозни поклонения с мисълта, че съществуваш.
Абу Саид Ибн Абил-Кхайр
130.
Между мен и Теб остава едно
„Ти съм аз“, което ме измъчва.
Ах! Чрез милостта Си премахни това „Ти съм аз“, което е помежду ни!
Хусаин Ибн Мансур ал-Халладж
131.
Това, което най-силно желаеш,
това, което търсиш, и това,
заради което пътуваш –
изгуби себе си, така както влюбените се изгубват –
и ти ще бъдеш това.
Фарид ад-Дин Аттар
132.
В празното сърце, свободно от аз-а,
може да се чуе отекващият вик:
„Аз съм Истината“.
Така човекът е едно с Вечния.
Пътуването, пътят и пътникът
са станали едно.
Сад ад-Дин Махмуд Шабистари
133.
Иди, о, ти, и помети жилището на сърцето си; приготви го да стане обител, дом на Възлюбения – когато ти излезеш, Той ще влезе. Когато се освободиш от себе си, Той ще покаже Красотата Си вътре в теб.
Сад ад-Дин Махмуд Шабистари
134.
Съвършените хора са реализирали всички нива и състояния и са преминали отвъд тях до нивото, което е над величието и красотата, така че те нямат нито атрибути, нито описание. Попитали Баязид: „Как си тази сутрин?“. Той отговорил: „За мен няма сутрин и вечер. Сутринта и вечерта принадлежат на онзи, който се ограничава с атрибути, а аз нямам атрибути“.
Мухйиад-Дин Ибн ал-Араби
135.
Когато Той е тук, теб те няма. Ако ти си тук, Той не е.
Абул-Касим ал-Джунаид
136.
Животът принадлежи на Реалния; умира това, което не е Той.
Абул-Касим ал-Джунаид
137.
Ходих от Бог на Бог, докато Той
не извика от мен в мен: „О, Ти Аз!“.
Така придобих състоянието на
унищожение в Бога.
Баязид ал-Бистами
138.
Тук е изгасената свещ, а там – живата светлина на Слънцето! Забележи разликата между двете!
Мохамед Шамс ад-Дин Хафиз
139.
Който познава себе си като нищо, познава своя Господар като Същество.
Абу Саид Ибн Абил-Кхайр
140.
Мистикът е човек, който умира – той обитава в естеството на онова, което е Реално. Такъв човек е чисто, ясно вино без утайки. Така, вече цялостен, той изнася Най-Красивите Имена.
Бинави Бадакхшани
141.
Аз станах вода и се видях като мираж. Станах океан и се видях като пръска от пяна. Придобих осъзнатост и видях, че всичко е само забрава. Събудих се и се намерих заспал.
Бинави Бадакхшани
142.
Ако можеш да се освободиш от себе си само веднъж, тайната на тайните ще ти се разкрие. Лицето на Незнайното, скрито отвъд вселената, ще се яви на огледалото на твоето възприятие.
Джалал ад-Дин Руми
143.
Животът е връзка, която не изчезва и не се променя. Нейното качество е установено като неизменно – и в Реалния, и в творението. Това е Божествен атрибут. Смъртта, обаче, е връзка, която изчезва. Тя е атрибут на застрашено съществуване и не докосва Присъствието на Реалния.
Мухйиад-Дин Ибн ал-Араби
144.
Светец е този, който бива заличен в своето състояние, докато Бог присъства в съзирането му на Реалността; Бог поема отговорност за неговото ръководство и светлините на властта падат върху му непрестанно. Той не знае за себе си нищо, нито разчита на друг, освен на Бога.
Абу Али ал-Джузджани
145.
Преминах през три състояния. Бях в състояние, в което нямаше да е чудно, ако всичко в Рая и Ада заплачеше за мен заради изумлението ми. Бях в друго състояние, в което нямаше да е чудно, ако аз заплачех за всичко в Рая и Ада заради неговата скритост от Бога и борбата му с Него. Бях в трето състояние, в което не виждах нищо друго, освен качествата на вечността, мощта, силата, властта и повелята. Съзерцавах изначалното и крайното. След това станах скрит от всичко, заличен от всичко и заживях във всичко.
Абул-Касим ал-Джунаид
146.
Аз съм времето на времената; аз съм причината на причините; аз съм лицето на Бога, към което се обръщаш; аз съм страната на Бога, на която се опираш. Аз идвам от Бога до някое място и когато съм благочестив, тогава Аз съм Той.
Али ибн Аби Талиб
147.
Аз съм Знакът на Всемогъщия. Аз съм гносисът на мистериите. Аз съм Прагът на Прага. Аз придружавам сиянието на Божественото Величие. Аз съм Първият и Последният, Проявеният и Скритият. Аз съм Лицето на Бога. Аз съм огледалото на Бога, Върховният Писец, Съхраненият Скрижал. Аз съм онзи, който в Евангелието е наречен Илия. Аз съм онзи, който притежава тайната на Божия пратеник.
Али ибн Аби Талиб
148.
Бог и нищо друго: привързаностите – прекратени, второстепенните причини – разтворени, външният вид – неутрализиран, ограниченията – отхвърлени, разбиранията – унищожени, историята – абсурдна, загатванията – слепи, изказът – отречен, злото – заличено, и Бог, Единственият, живее чрез Самия Себе Си.
Кхваджа Абд Аллах Ансари
149.
Аз съм потопен в Светлината като слънцето. Не мога да различа себе си от Светлината.
Джалал ад-Дин Руми
150.
Унищожението е краят на пътуването до Бога, а животът е началото на пътуването в Бога – защото пътуването до Бога свърша, когато пътуващият прекоси изцяло пустинята на съществуването с краката на искреността, a пътуването в Бога започва, когато след абсолютно унищожение на слугата му бъде дадено съществуване и същност, очистени от петната на преходното. Посредством това съществуване и тази същност той се изкачва над света, става достоен за Божествените Атрибути и придобива Божествените Белези.
Из ад-Дин Кашани
151.
Когато ти бъде разкрита мистерията на осъзнаването, че мистикът е едно с Божественото, тогава ще разбереш, че ти не си никой друг, освен Бога и че ти си продължил, и ще продължаваш… без „кога“ и без различни времена. Тогава ти ще видиш, че всички твои действия са Негови действия, и че всички твои атрибути са Негови атрибути, и че твоята същност е Негова същност, въпреки че от това ти не ставаш Той, нито Той става ти, нито в най-малка, нито в най-голяма степен. И не призовавай друг бог заедно с Аллах! Няма друг бог, освен Него! (Коран, 28:88), тоест няма нищо, освен Неговото Лице и затова на Аллах принадлежи и изтокът, и западът, и накъдето и да се обърнете, там е Ликът на Аллах. (Коран, 2:115).
Мухйиад-Дин Ибн ал-Араби
152.
С всеки изминал час Суфи става по-смирен, защото всеки час го приближава по-близо до Бога. Суфи вижда без знание, вижда без зрение, без да получава информация и без да наблюдава, вижда без описание, без забулване и без було. Той не е себе си, но доколкото изобщо съществува, той съществува в Бога. Неговите движения са породени от Бога и неговите думи са думи на Бога, излезли от устата му, и неговото виждане е виждане на Бога, Който е влязъл в очите му. Затова Всевишния е казал: „Когато обичам един слуга, Аз, Господарят, съм неговите уши, за да може той да чува чрез Мен; Аз съм неговите очи, за да може той да вижда чрез Мен; Аз съм неговият език, за да може той да говори чрез Мен; и Аз съм неговите ръце, за да може той да работи чрез Мен“ (хадит).
Дул Нун ал-Мисри