9. ЕДИНСТВО С ХРИСТОС

Христос е един Принцип вътре в нас

Вярно, хиляди черкви са направени в Името на Христа, но това не е доказателство, че хората вярват в Него… Помнете: Христос е във вас, не Го търсете отвън. (22/стр. 642)

…Теоретически да се говори за християнството, е една сянка, не е същината. Но същината, като говорим за Христа, Който е един Принцип вътре, Който е вложен от Бога, то е друг въпрос.

(14/стр. 71)

Питам тогава: Какво трябва да бъде нашето понятие за Христос? Той е Великият Принцип на Любовта, Който трябва да държи хората като в едно семейство. (15/стр. 86)

Любовта – това е Христос. Обичта – това е Христос. Звеното вътре, което ще обедини хората. Тази Светлина ще проникне във вашата душа, във вашия ум, във вашето сърце, във вашето тяло – това е Присъствието на Бога. (1/стр. 252)

В нас някой път се заражда мисъл: „Искаме да видим Господа, искаме да видим Исуса Христа“. Всеки ден Го виждате: щом се зароди във вас това Чувство на Любов, на Обич, Той е там и вие Го чувствате – само трябва да разтворите вашите духовни очи, за да Го видите.

(19/стр. 225)

Какво нещо е Христос? Той е една Топлина за развитието на човешката душа. За да се развива душата, трябва да има Светлина и Топлина. Христос е носител на Любовта и Мъдростта: Мъдростта е Знание, а Любовта е отражение на Топлината. Щом имаме тия два Принципа, ние сме във връзка с Христос и ще Го разберем – само тогава ще сме свободни. (22/стр. 710)

Вие трябва да схващате Христа като Възвишена, Абсолютна Добродетел, приложена в домовете ви, във вашия индивидуален живот. Схващате ли Хрис­та така, вие ще имате Неговото Велико Присъствие в себе си. (30/лек. 11: стр. 20)

Влезе една Благородна мисъл в теб – тази мисъл е Христос. (23/стр. 512)

Всяка Възвишена мисъл, която прониква в твоя ум; всяко Благородно чувство, което прониква в твоето сърце – това е Духът Христов вътре. (1/стр. 203)

То са всички ония елементи, които дават щастие, благо, доброта, прос­вещение, които въздигат човешкия дух, човешкото сърце…, това е Живият Христос. (19/стр. 153)

Да зърнеш Красотата на душата, това значи да видиш Христос – Той е във всеки човек. (4/стр. 287)

И тъй, Христос се яви: сега Той живее, Той е между вас, Той работи във всинца ви. (19/стр. 470)

Вярвайте, че Христос е с вас и във вас – щом повярвате в това, работата ви е свършена. (22/стр. 651)

Да приемем съзнателно Христос в себе си

…Христос е връзката между Бога и нас. Това е любовна вътрешна невидима връзка. (7/стр. 237)

Трябва да приемем Христа в себе си, за да се свържем с Бога. (19/стр. 159)

Христос… Къде трябва да бъде Той – пред човека или вътре в него? …Който приеме Христа в себе си, ще стане велик човек. (21/стр. 153)

Христос трябва да дойде вътре във всеки човек. Само по този начин светът ще се оправи… Следователно Христос трябва да дойде в сърцата и в умовете на хората като вътрешна Сила, която ще ги обедини в Едно Цяло. Тази вътрешна Сила е Любовта, която носи живот за човешките души. (11/стр. 516)

Туй Чувство на Любов не зависи от нашите сили и желания, то зависи от този контакт, който бихме имали с Христа. (19/стр. 120)

Ако Христос влезе във вашата душа, Той ще ви повдигне. (20/стр. 110)

…Христос ще дойде отвътре, Той е вече вътре във вас; душата и духът ви трябва да Го познаят, вашата душа и вашият дух трябва да ви открият кой е Христос. (23/стр. 248)

Христос казва: „Аз съм Жив Хляб, Аз ще разреша въпроса, Аз ще бъда едно Начало“. Начало на какво? На Свобода, на Разумен живот, на Разумен подвиг, на преобразуване на света. Това е Началото. Следователно, когато искате да работите с Исуса Христа, съединете се с това Начало. И когато се съедините, ще имате всички блага, Силата Христова ще бъде и ваша Сила… (19/стр. 255)

Христос търси начин да се въплътява у всички хора. (9/стр. 182)

Христос хлопа на вратата и като Му отворят, Той влиза, а като не Му отворят, Той си отминава. (1/стр. 67)

Ти цял ден ходиш като християнин, този критикуваш, онзи критикуваш. Дойде Христос и похлопа, а ти казваш: „Не съм разположен. Елате друг път“. И Той похлопа и си замине. (34/стр. 73)

Приел си някое ново Учение. Пак Христос похлопа на сърцето ти. Ти казваш: „Сега съм много занят. Ела, когато се поуредят работите ми!“. (34/стр. 73)

Аз казвам: Тази вечер, днес Христос ще похлопа на вашето сърце – на мъже и на жени, навсякъде и ако проникне някоя Възвишена, Божествена мисъл във вас, кажете: „Слушам, Господи, готов съм да изпълня Твоята Воля!“. И Той ще проговори тъй нежно, както е говорил на Пророк Илия… (23/стр. 436)

…Когато Христос влезе във вас, ще стане невидим и вашите сърца ще почнат да горят. (4/стр. 355)

В Новото сърце на човека Христос ще влее Духа Си. (1/стр. 964)

Тези са условията
за връзка с Христос

Трябва да имате тази връзка – вий да живеете в Христа и Христос да живее във вас. (1/стр. 413)

„Тогава можем ли да се свържем с Христа?“ Щом мислите за Него, можете да се свържете. (21/стр. 116)

Човек се свързва с Христа, когато мисли с Любов. Човек се свързва с Хрис­та, когато чете Евангелието. Човек се свързва с Христа, когато върши Волята Божия беззаветно. (1/стр. 933)

И когато действаш с Истината, Духът на Христа ще се всели в тебе.

(39/стр. 126)

…От единия до другия край се препоръчва доброто сърце и добрият ум, за да може да дойде Христос и да се всели в нас. (35/стр. 393)

Стремете се винаги да проявявате Синовни отношения към Бога. Това значи да дадете път на Христа в себе си. (9/стр. 143)

…Когато съм готов това, материалното, да го пожертвам за Бога, тогава ще дойде Христос – Духовното в мен, Законът на Любовта; а когато приема Закона на Любовта, тогава ще се прояви Духът и Великият Господ. (23/стр. 657)

Ако искате Христос във вас да бъде Безсмъртен и Силен, за да ви повдигне, трябва да дадете път на Любовта в душата си. Това значи да поставите Христа на най-високото място в душата си, да осветите Името Му в сърцето си.

(7/стр. 185)

…Когато влезете в душата си, тогава ще намерите Христа… (20/стр. 73)

Душата е атмосферата на самия човек. Следователно, ако искаме да разбираме човека, ако искаме да намерим Христа…, ние трябва да живеем в тази Възвишена атмосфера… Тялото, сърцето и умът са изучени, вие не търсете тези неща. Който иска да придобие Христа, трябва да мине през тези три свята и да влезе в света на душата. (20/стр. 61)

…За да бъдем свободни, трябва да благодарим за всичко, което ни се случва – добро и лошо. И това е Христос да живее в нас. (19/стр. 44)

…Христа. Казвам: Като минеш през тия страдания на кръста, тогава ти ще бъдеш Едно с Него. (34/стр. 422)

И Христос ще ни благослови!

Ние следва да дадем на Христа стимул, щото чрез нашия живот Той да влезе в нас и да ни благослови. И тогава всичките ни работи ще се благословят, всичко ще върви с Благословение.

(35/стр. 393)

Христос казва: „Ако Разумното Божие Слово пребъдва във вас, ако вие пребъдете в Мене, ще живеете, както Аз живея. Аз и Отец Ми ще дойдем, ще направим жилище във вас и тогава Аз ще ви се изявя отвън“. Как ще се изяви? Ти си сиромах човек, отиваш при един банкер. Христос дойде, бутне го по рамото и казва: „Колкото иска, дай му“. Ти си студент в университета, Христос отиде, бутне професора и казва: „Тури му шест“. Навсякъде, където Христос върви с тебе, когато се изявява, Той върви пред тебе и ти се чудиш – върви ти. Всичко ти върви, когато е с тебе…

(14/стр. 201)

Сега казвате: „Придобих Христа“; когато придобиете Христа, тогава ще разберете смисъла на живота и няма да има нещо невъзможно на този свят.

(20/стр. 69)

За да придобиете Христа, Неговият Дух трябва да се съедини с вашия. И щом се съедините, вие ще почувствате Единство, ще почувствате, че цялата Вселена е една Хармония и всички неща, били те добри или зли, са на местата си. (20/стр. 70, 71)

10. ЕДИНСТВО С УЧИТЕЛЯ

Връзката с Учителя е
вечна и неизменна

Учителят извиква Своите ученици. Когато ученикът намери своя Учител, той е близо до Бога, до Любовта.

(1/стр. 828)

…Истинският Възлюблен на човека, това е Бог и Учителят, Който те води по най-верния Път към Бога. Последният извод от земния живот е: човек в края остава сам с Бога, от Когото черпи всички сили и всички блага на живота, и със своя Учител. (1/стр. 499)

Да познаеш Бога и Учителя си – това е Живот Вечен. (1/стр. 582)

Вие мислите, че Ме познавате. Аз живея във всички хора, в звездите, в растенията. Познаването на Учителя – това е една Велика Идея. (1/стр. 568)

Ученикът ще познае своя Учител, когато издигне съзнанието си в Божествения свят. (1/стр. 131)

Връзката с Учителя е вечна и неизменна. (1/стр. 583)

Връзката между Учителя и ученика не е моментална, в даден момент образувана, нито пък е временна. Тя е вечна и съществува от хиляди години.

(1/стр. 777)

Ученикът трябва да познава своя Учител с Абсолютна Вяра. (3/стр. 190)

Послушанието е Божествената връзка между ученика и Учителя му. То сее Светлина в сърцето му. (1/стр. 909)

Сила и Просветление сърцето на ученика черпи от своя Учител.

(1/стр. 784)

Любовта на ученика трябва да расте, за да се слее с Любовта на Учителя. Да разбираш Великата Любов, то е Божественото, то е най-свещеното на Земята. (1/стр. 200)

Ако ученикът можеше да разбира отвътре, щеше да приказва с Учителя си и когато Той е далече от него.

(1/стр. 549)

Ученикът съществува само в Учителя си. (1/стр. 580)

„Аз съм лозата, вие – пръчките“ – чрез този стих Христос определя какви трябва да бъдат отношенията между Учителя и учениците: Учителят е лозата, учениците – пръчките… Пръчката пребъдва върху кочана на лозата, но все пак ѝ липсва нещо, за да живее самостоятелно – тя няма свой корен; лозата обаче има свои корени, води самостоятелен живот и предава живота си на пръчките. (22/стр. 36)

Учителят трябва да пребъдва в ученика си и ученикът – в своя Учител. Ако пръчката пребъдва в лозата, соковете ѝ ще възлизат нагоре и ще хранят пръчката… (22/стр. 37)

За да бъде ученикът винаги в контакт с Учителя, трябва да развие Духовните си тела. (1/стр. 846)

Ученикът… …Неговото съзнание трябва да е винаги будно, съсредоточено към своята цел и да е във връзка с Учителя. (1/стр. 67)

Ученикът трябва да бъде буден, когато е в света. Там той ще бъде прекаран през местности с цветя – той трябва само да мине оттам, без да се спира. Спре ли се, той ще се опияни от ароматите на цветята, ще заспи и там ще остане. Ето защо неговото съзнание трябва да е винаги будно... и да е в свръзка с Учителя си. (1/стр. 850)

Пет неща са потребни в живота на човека – здраво тяло, добро сърце, светъл ум, силна душа, крепък дух… Аз ти посочих пет неща, които да развиваш и да придобиваш. Само тогава ти ще бъдеш Едно с Мене. (3/стр. 20)

…Свръхчовек е онзи, който познава законите на сгъстяването и на разширяването, т.е. на смирението и на възвисяването… Когато ученикът придобие способността да се смалява и разширява по свое желание, той се слива с Учителя си и става Едно с Него – той се развива по особени закони и се освобождава от ограничителните условия на живота. (22/стр. 40)

Свещени Думи на Учителя към ученика

Свещени Думи:

Учителят: Аз съм Пътят!

Ученикът: И Светлината, която ме води по този Път. (1/стр. 846)

Учителят:

Учителят е проява на Божествена[та] Светлина. Колкото повече приема ученикът от тази Светлина, толкова повече е свързан с Учителя си, не по форма, но по смисъл и съдържание. (1/стр. 791)

Единението:

Учителю, аз – това сте Вие в мен.

Ще бъдеш всякога в Моите обятия.

(1/стр. 907)

Връзката ученик – Учител:

Едно правило помни. Между Мене и тебе никого няма да поставиш!

(1/стр. 967)

Учителят към ученика:

Аз искам да бъдеш добър, за да мога да живея в тебе и ти – в Мене, да се слеем и да работим заедно. (1/стр. 583)

Близост:

Учителят е Учител за всички. Но ученикът може да предизвика по-голяма Любов от Учителя си с една своя искрена и свещена постъпка. (1/стр. 846)

Отношение:

Отношението на Учителя към ученика зависи от ученика. Щом ученикът учи по-добре, и Учителят ще бъде по-близко до него. (1/стр. 845)

Близостта с Учителя:

Питат: Кой е най-близо до Мен? Който чете беседите, е най-близо до Мен, понеже се свързва с Божия Дух, Който е говорил чрез Мен. (1/стр. 454)

Отплата:

Учителят застава в Своята Мощ в душата на ученика, когато последният е чул най-свещените Думи от Учителя за Бога. Как ученикът може да се отплати за всичко това, което Учителят е говорил и сторил за душата му? Само като служи на Бога с всичкото си същество!

(1/стр. 118)

За Бога:

Бог – това е най-голямата Истина!

За да разправя Учителят Истините за Бога, душата на ученика трябва да бъде отворена към Него и готова да възприема. (1/стр. 835, 836)

Ръководство на Учителя:

Ученикът, който познава Бога в себе си, намира Учителя. (1/стр. 54)

Определяне:

Когато ученикът изведнъж се определи и говори за Бога, той ще се намери пред своя Учител, Който ще го ръководи в живота му. (1/стр. 839)

При Бога:

Ученикът не може да има приятелство и със света, и с Бога. Ако ученикът люби Бога, светът ще потъмнее за него, ще се скрие, ще изчезне, а той ще се намери в един друг свят на Светлина, Мир и Радост. И там ще чуе Учителя си. (1/стр. 836)

Реалното:

Полека, полека ученикът трябва да се отказва от всичко материално. Защото истински Великото седи зад материалното. А това Невидимо е Реалното, Великото в живота. Тогава ученикът ще влезе в друга област, дето по-добре ще разбере Учителя си. (1/стр. 846)

Учителят:

Учителят няма да държи ученика само на физическото поле. Той ще го вземе със Себе Си и в другите светове, ще му показва, ще го учи. Гледай на ученето като работа за Господа. Като станеш сутрин: 15 – 20 минути съсредоточение. (1/стр. 449)

Учител и ученик:

Не е въпросът защо Аз съм ви избрал, по-важно е дали ще използвате това. Във време на тези упражнения, дето се срещаме само духовно, гледайте да бъдете в силно молитвено настроение. Когато ученикът иска да се срещне с Учителя си, той трябва да бъде в силно молитвено настроение. Молете се от Невидимия свят Бог да ви съдейства да ви се предават Мойте мисли постоянно и да ги използвате. (1/стр. 194)

Учителят е винаги близо

Учителят към ученика:

Ще знаеш, че там, където срещнеш спънка, Аз присъствам и ти помагам.

(1/стр. 497)

Когато си наскърбен и нажален, тогава Аз съм близо при тебе. В тъмнината може да чувстваш Моето Присъствие, но не и да Ме виждаш. Ще Ме видиш, когато очите на твоето сърце се отворят. Аз съм винаги близо. (1/стр. 521)

Няма по-хубаво състояние за ученика от това, когато се намира в най-голямата тъмнина, да чуе Гласа на своя Бог и Учител: „Не бой се! Тук съм“. (1/стр. 782)

Когато си обременен в пустинята на живота, Учителят чува твоя зов. Повдигни съзнанието си и ще чуеш Гласа Му. И ще бъдеш утешен. (1/стр. 53)

11. ЕДИНСТВО С ЦЯЛОТО

Всичко съществуващо съставя Едно Цяло

Та казвам сега: Светът съществува като Едно Цяло. (17/стр. 198)

…Всички тези материални светове, които съществуват, съставят Едно Цяло. Цялата Вселена, целият материален свят е Едно Цяло. То е Една Земя. Там, дето има живот, това е Една Земя, обитаема Земя. (15/стр. 75)

Растенията, животните, човекът, Слънцето, звездите – всичко това съставлява Едно Цяло, Един Организъм, в който функционира Един Велик Дух.

(1/стр. 283)

Всички хора на Земята могат да се съберат в Един Общ Организъм. Този Организъм наричат Организмът на Големия Човек, на Великия Човек, на Космическия Човек, наречен Адам Кадмон, в Когото нищо не умира, но всичко се изменява. Той взима грижата за всички същества, които съставляват неговия Организъм. (29/лек. 26: стр. 22)

…Съзнанието на всички хора на Земята, от първия човек още и до всички сега съществуващи, е съединено в Едно Цяло. Съзнанието на всички тия хора съставлява Космическия Човек.

(30/лек. 29: стр. 7, 8)

…Всички ние влизаме в един Велик Божествен Организъм; всяка една душа, всеки един индивид в света играе важна роля в този Божествен Организъм…

(23/стр. 639)

Всички сме Едно. Да правим зло на другите, значи да правим зло на себе си. (1/стр. 710)

Някой казва: „Не мога да го търпя този човек!“. Ще го търпиш, защото той е част от тебе. Ако го съсипеш, ще съсипеш и себе си. (1/стр. 298)

Прави добро на другите, понеже те са част от теб. (48/стр. 170)

…Като уважаваш другите хора, уважаваш себе си. Като обичаш другите хора, обичаш себе си. Като познаваш другите хора, познаваш себе си. Всички вие съставлявате Един Организъм и Тяло, в което Божественият Дух функционира. Вие не можете да се избавите от това влияние. (34/стр. 211)

Всякога ще имате нужда от мене и аз ще имам нужда от вас. Защото Бог живее във всинца ни. Ние сме Едно Тяло и не можеш да презреш никого, всеки един човек, всяко едно същество.

(14/стр. 58)

Сам Бог е Цялото

Бог е, Който се проявява… Той е Цялото Битие. (16/стр. 134, 135)

И когато говорим за Бога, Той е Цялото, за което трябва да живеем най-първо и от това зависи нашето щастие. (48/стр. 70, 71)

Мислете за Бога като за нещо Цяло. Мислете за всички части на Цялото, а не само за няколко. Бог се проявява и в най-малките същества като части от Него, но същевременно Той се проявява и в Цялото, което наричаме Закон за Единство, или Велик Закон на Любовта. Като мисли за Цялото, човек трябва да обхваща в себе си всички Негови части. Дойде ли до това положение, човек е дошъл до постигането на Любовта. (11/стр. 502)

Два Велики Закона определят Битието: първи – Законът на Цялото и втори – Закон на частите. Закон на Безграничното и Закон на граничното. Следователно Благото ви в света се определя от първия Закон на Цялото. Ние го наричаме Закон на Бога, Закон на Любовта. (1/стр. 392)

Когато се каже, че Бог е Любов, туй подразбира Целокупността в даден момент. Туй, което ти чувстваш в един момент – всички създания като Едно Цяло – то е Любов. Когато чувстваш Цялото Битие като нещо хармонично, като нещо Цяло в даден момент, това е Любов. А това, което чувстваш частично само, то не е Любов, то е проява само.

(1/стр. 564, 565)

Всички добри хора, които живеят по цялото земно кълбо, било като живи или заминали – всички съставляват Едно Цяло с Бога. (1/стр. 732)

Да познаваш Бога като Същество, Което обича всички, в Което живеем, и То ни обича от най-големите до най-малките. Той ги обича, защото то е Неговото Тяло. Ние, които живеем в Бога, трябва да обичаме Цялото.

(1/стр. 327)

Ако съединявате частиците на Цялото една по една без Любов, нужни са наистина милиони години. Обаче приложите ли Любовта, вие ще ги съедините в един момент и ще образувате Общия Красив Образ на Бога. Когато Любовта действа, всички части се съединяват моментално и образуват Цялото. (33/стр. 52, 53)

Задачата на човека е… да съедини всички части в Едно Цяло – в Образа на Бога. Това значи да се домогне човек до Вечното Начало. (33/стр. 51)

Бог иска от нас
да живеем за Цялото

Божествен живот е този, когато нашето съзнание се прелее в Бога и ние живеем в Цялото и за Цялото.

(30/лек. 24: стр. 18)

Да живее човек за Бога, това още е частичен живот, а да живее в Бога и за Бога, това е Целокупният живот, в който той минава живота на всички същества. (47/стр. 80)

В Цялото влизат всички хора – като обичате Бога, ще обичате всичко, което Той е създал. Когато обичате човека, вие обичате целия човек, а не само една част или две негови части. (1/стр. 737)

Когато ти обичаш много хора, всъщност ти обичаш само Едного, само Бога. Те са прозорци, през които виждаш Бога. Чрез техните души виждаш Бога. Когато погледнеш едно същество, около което има много огледала, то ти го виждаш на много места, но то е едно. Това е Бог. (40/стр. 233)

Който се е свързал с Бога, той става Едно с Него и свободно може да каже, че развитието и напредъкът на цялото човечество е и негово развитие, благото на всички хора е и негово благо. И обратното е вярно: неговият успех е успех на цялото човечество, неговото благо е благо и на Цялото. Това подразбира Правилно отношение между човешката душа и Бога. И тогава Бог желае да ни предаде всичкото Знание, всичките блага, които носи в Себе Си. Той казва: „Моето благо е ваше, а вашето благо е Мое“. Това е Истинското отношение между Великия Баща и Неговите деца.

(20/стр. 401)

Човек е онзи, който иска да служи най-първо на своите ближни, или – аз вземам тази идея в прав смисъл – да служи на Бога. Под думата Бог ние разбираме да служи на Цялото Битие, на всички живи същества. (14/стр. 101)

Бог всякога мисли за вас като за живи удове**** от Неговия Организъм. Какво по-голямо благо искате? И пръст на ръката да си, щом служиш добре на Цялото, Бог ще те благослови и ще каже: „Доволен съм от теб. Ти си добро малко дете. Докато стоиш на Моята ръка и вършиш работата си, от нищо не се страхувай“. (24/стр. 473, 474)

Когато ти съзнаваш, че си част от Цялото, и работиш за Цялото, то е твоето Право… Всеки човек има Право, който е работил за Цялото, за Бога; и всеки човек, за когото Бог работи, той има Право. Ако работиш за Бога, нав­сякъде в света тези хора ще работят за теб. (1/стр. 366)

Работете за Цялото, за Бога и Бог да работи заради вас – всичко ще се уреди тъй добре, както никога не се е уреждало. (1/стр. 367)

Всеки е част от Цялото

Животът на всички хора съставя Един Общ живот. Следователно всеки човек е една малка частица от този Общ живот. Той може да е един клон, едно листче, един малък цвят или малък плод. Той трябва да разбира, че всички, които са в света, съставляват Едно Цяло и неговото благо зависи от благото на всички. (5/стр. 42)

Човекът се е отделил от Общия Организъм и мисли, че може да разреши въпросите на живота самостоятелно; не, той трябва да разбере своето предназначение като част от целия Организъм, там да намери своето място. …Човек, като клетка от Великия Организъм, трябва да знае мястото и службата си в него и да не се отделя. (25/стр. 98, 99)

Вие трябва да знаете, че сте един орган от този Божествен Организъм, имате известна мисия, която, колкото и малка да е, трябва да я изпълните. Вие трябва да изпълните своето предназначение! И ако сте верни на своето предназначение, този Божествен Организъм ще промисли за вас. (30/лек. 16: стр. 17, 18)

Всеки човек си е на място и без него би се нарушило нещо от Целостта на Битието. (1/стр. 294)

Няма двама души, които да си мязат. Тъй че има голямо различие. И красивото в света е, че човек не мяза на никого. Ти мязаш на себе си! Но туй мязане е едно звено, необходимо вътре в Цялото. Понеже Цялото има нужда от неговата индивидуалност. Всеки да си е на неговото място… Че да има Хармония и Пълнота в Цялото. (14/стр. 60, 61)

Частта и Цялото са в Хармонична Цялост. (3/стр. 251)

Нашите души са части от Мировата Душа

…Под Целокупен Живот се разбира Общата Мирова Душа, която се проявява в цялата Жива Природа. Нашите души са части, или удове, на тази Велика Душа. (18/стр. 6)

Душите – това са различни състояния, в които Божественото Съзнание се е проявило във време и пространство. Затова ние казваме: Има само Една Велика Божествена Душа, а всички други души са само нейни прояви. (18/стр. 10)

…Светът представлява Велика колективна Душа. Каквато е участта на Великата Душа, такава е участта и на малката душа и обратно – каквато е участта на малката душа, такава е и на голямата. Малката душа може да спре голямата в пътя ѝ и голямата може да спре малката – това е Закон в Природата. Всеки човек може да спре движението на трена*****, как? Като извади една релса от пътя му. Всеки може да подвижи спрелия се трен, като тури извадената релса на мястото ѝ. Човек може да направи и едното, и другото, понеже е фактор в света. (21/стр. 281, 282)

Вие не сте сами. Душите в света слизат групово. Най-малката група се състои от 10 хиляди. Има групи от 20 – 30 хиляди души. А има и от 1, 2, 3 милиона. Колкото групата е по-голяма, по-ра­зумни са тези души. Гениите са големи групи. Вий ако принадлежите към една група, по цялата Земя вий сте свързани като един Организъм. Между вас има една вътрешна връзка. Никой не е сам.

(1/стр. 403)

За човешката душа, която иска да се повдигне, няма нищо невъзможно. Тя е силна благодарение на своята връзка с другите души, които са истинските ѝ ближни. И колкото по-голям е броят на душите, с които човешката душа е свързана, толкова тя е по-силна и по-неуязвима. Успехът на душата зависи от броя на душите, с които тя е свързана.

(18/стр. 13)

Ето защо изкуството на земния живот се състои в това – докато човек е на Земята в тази малка форма, да влезе във връзка с душите на другите хора.

(18/стр. 13)

Никой не живее
само за себе си

В Любовта Цялото Битие присъства едновременно. Ти си израз на онази колективна деятелност на Цялото Битие. Ще се радваш, че участваш. (1/стр. 352)

Ако ти не схващаш Битието на всички живи същества като Едно Цяло, и в Школата да си, ти няма да имаш правилно понятие за живота. Всички живи същества съставят Едно Цяло.

(14/стр. 83)

Човек едновременно живее и своя живот, и живота на всички други в Школата, а и после – на всички същес­тва в света. (48/стр. 419)

В Природата съществува Единство. Всичко, което става в Природата, е за всички; не мисли, че ти си отделно.

(1/стр. 263)

Никой не живее само за себе си. Освен за себе си човек живее и за Цялото. Тая идея трябва да проникне в умовете на всички хора, да стане естествена.

(13/стр. 40)

Причината за страданията, нещастията, болестите, през които хората минават, се дължат на факта, че те живеят в неорганизиран свят… В организирания свят всяка част живее за себе си, но живее и за Цялото. В неорганизирания свят частите живеят изключително за себе си… (10/стр. 302)

Знаете ли какво нещо е самотията? Няма по-страшно нещо в света от нея. Самотният човек може да се уподоби на пръст, отрязан от ръката и захвърлен далече някъде. Няма по-голямо нещастие за този пръст. И няма по-голямо щастие за пръста от това да седи на ръката и да върши своята служба в цялото. Туриш ли мисълта да живееш за себе си, турил си началото на своята смърт.

(49/стр. 182)

Страшно е положението на човек, който живее само за себе си… Обърни се тогава към Бога, Той да дойде в теб, да живее за теб, а ти – за другите.

(21/стр. 402)

Първото важно нещо в живота ви е да искаш да знаеш живота на другите хора, защото е и твой живот.

(29/лек. 32: стр. 17)

С всички хора да сме свързани. Това е хубавото, красивото! Да вземеш участие в живота на цялото човечество, да вземеш участие във всичкия живот. Ти живееш с живота на всички хора. Благото на всички хора е и твое благо. И техните страдания са и твои страдания. И твоето благо е и тяхно благо.

(14/стр. 31)

Ако ние сме добри, Божественият живот ще излезе от нас и тогава всички хора, които са в Хармония с нас, ще се напояват от Божествения живот и те ще се радват. Тогава знаете ли как ще се преплете нашият живот? Всеки Красив живот ще мине през твоя живот, за да внесе онези сокове, от които твоите мисли и чувства ще растат и ще се развиват. (29/лек. 32: стр. 21)

Днес всички хора трябва да се обединят, да работят в Единство… Днес всеки се грижи за себе си, всеки мисли за себе си – как да стане чист, свят, учен. След всичко това хората се запитват защо светът не може да се оправи. Светът може да се оправи само тогава, когато всички хора се обединят. При това положение всеки човек трябва да мисли не само за себе си, но и за своите ближни. Това, което е благо за него, да бъде благо и за ближните му. Как ще се постигне това Единство? Много лесно. …Пуснете Любовта в себе си… (11/стр. 465)

Да се обединят хората, това значи да имат общ Идеал, общи Стремежи. Обединението, Единството дава сила на хората и ги прави мощни – каквото пожелаят, те могат да го постигнат.

(20/стр. 461)

Всички хора са взаимнозависими в Цялото

Та всички ние сме скачени съдове в света. Следователно добродетелите на хората, и злото, и доброто, което иде в света, като се вложи в тия скачени съдове, в тия шишенца, равномерно се разпределя. И затова всички трябва да се стремим към своето Цяло, към доб­родетелите, понеже туй добро е общо за цялото човечество, а ние сме частици от Цялото. (30/лек. 3: стр. 34, 35)

Животът е така създаден, че всяко добро, което направим, всяка наша мисъл или действие е конкретно свързано с всички хора, растения – с цялото органическо Царство, с Бога, с всички полета. (6/стр. 264)

Като направите нещо, то дава отражение в целия свят… Каквото нап­равиш, хиляди хора ще го направят. Като завъртиш ключа, отде знаеш, че след тебе няма да тръгнат хиляди хора? …Хората са скачени съдове. Тъй че всеки, който работи върху себе си, с това работи и върху другите. (49/стр. 131, 132)

Когато ти любиш, цялото човечество печели. Когато мразиш, цялото човечество губи. Един Закон на Любовта гласи: Когато ти обичаш, тази Любов се разпространява във всички хора. Вълната на Любовта, която чрез тебе слиза от горе и се изразява, се разпространява навсякъде, залива цялата Земя, целия свят. Когато ти обичаш, мнозина почват да обичат. Със своята Любов ти събуждаш душите им. По този начин помагаш на цялото човечество. (49/стр. 164)

Прогресът на едного е прогрес на цялото човечество. Като си помагаме един на друг, с това помагаме и на цялото човечество. (9/стр. 172)

…Всички хора са свързани помежду си. Те представляват халки на една верига. Следователно, когато един човек върви в Правия Път, и съседът му ще върви в Правия Път. Ако първият не върви в Правия Път, и съседът му ще върви по неговия път. (10/стр. 200)

В живота всички сме така свързани, че прегрешенията на едного са прегрешения на всички и добродетелите на едного са добродетели на всички.

(7/стр. 215, 216)

Не е важно колко голям грях си нап­равил. И малкият грях има такива пос­ледствия, както и големият. Защо? Защото си свързан с милиони хора, които чрез греха си ти подтикваш към грехове и престъпления. Ти си първата кибритена клечка в кутията. Щом се запалиш, след тебе ще се запалят и останалите клечки. (7/стр. 267)

Като греши, ученикът причинява вреда не само на себе си, но и на Цялото Битие. Като живее добре, неговият живот се отразява върху Цялото Битие.

(1/стр. 795)

Пълнотата е във
връзката с Цялото

…Между всички растения, между всички животни, между всички хора, между всички планети вън и вътре в нас има тясна връзка. И ако някой от вас можеше да образува тази тясна връзка, знаете ли каква сила щеше да се открие в неговата душа! (30/лек. 28: стр. 21, 22)

Ние ще бъдем всесилни само когато се съединим с Божествения Организъм.

(43/стр. 37)

Някои от вас казват, че животът е празен. Не, животът има Пълнота в себе си, но тази Пълнота се придобива само във връзка с Цялото. (7/стр. 258, 259)

Ами че в общия живот се крият всичките хубави неща. Кое е по-хубаво – да живея един индивидуален живот… или да имам онзи, Великия Божествен живот, да участвам в живота на целия Космос, в живота на всички Разумни същества? Това е Божественият живот – да чувствам Радостта и Веселието на всичко живо! Кое е по-хубаво? Божественото, разбира се! Тогава нашият живот ще придобие смисъл.

(29/лек. 13: стр. 27, 28)

Трябва да преминем към това, което свързва всички Разумни души в Едно Цяло и което осмисля целия живот. Това е Бог. (40/стр. 233)

Имате ли същинска връзка с Бога, вие вече имате отношения, можете да влезете във връзка с онзи Велик Организъм на Космоса. Тогава животът ви ще се осмисли… (36/стр. 152, 153)

Тази Идея – Любов към Бога – да стане в нас тъй жива, тъй интензивна, както кръвта, която се движи по цялото човешко тяло. Тази Идея върви по Цялата Вселена, обикаля навсякъде и свързва всички същества в Едно Хармонично Цяло. (1/стр. 764)

И всяка Радост е резултат от това съединение с общата Хармония; Радост, че може да съзерцава и участва в общата Радост на Цялото Творение, че е Едно с Бога. (1/стр. 622)

Единство на нещата съществува само там, където се върши Волята Божия. Който върши Волята Божия, той е свързан с Цялото, с Единицата. (10/стр. 77)

…Всеки, който иска да се усъвършенства, трябва да има връзка с Цялото, с Бога. Влезе ли във вас мисълта, че можете да живеете без Него, върху вас ще дойде най-голямото нещастие. Мислите ли така, ще скъсате връзката си с Цялото. Каквото и да става в света, дръжте тази връзка! Богат ли си, или сиромах, учен или прост, каквото положение да заемаш, дръж връзката си с Великия Център на живота и не се бой! (7/стр. 258)

Да се хармонизираме с Цялото, е най-приятната работа

На ученика предстои сериозна работа. Приятна е, не е мъчна. Тя е да хармонизира себе си с живота на Цялото. Това е приятна работа и е по силите му. (1/стр. 557)

Любовта, която излиза от всички души, свързва всички хора в Едно Цяло – тя е звеното на живота. (1/стр. 667)

Когато живеят в Любовта, хората представляват скачени съдове: благото на едного се прелива в благото на другите. (10/стр. 320)

Кой е Свободен човек? Да нямаме стълкновение с никого, …да сме в Мир с всички, в Единство с всички хора.

(16/стр. 38)

Казва Писанието: „Молете се един за друг да ви се изцелят всички недъзи!“. Единство трябва сега на хората! Единство в Любовта, а туй Единство е множество… Във всичкото това множес­тво хората трябва да помогнат на себе си, трябва да помогнат и на другите.

(29/лек. 24: стр. 35)

Като срещна хората, аз ги държа в сърцето си и аз живея в тях. Искам да бъдат и те така, както и аз… Искам хората да бъдат разумни, щастливи, да имат всички блага, сегашни и бъдещи, които и аз имам, да имат всички възможности, които Бог ми е дал…

(30/лек. 15: стр. 31)

Когато Божественото заговори, човек престава да мисли за себе си и се свързва с всички живи същества. При това положение неговият и техният живот се сливат в Общия, в Целокупния живот. Това не значи, че човек ще изгуби себе си. Не, тогава именно човек намира и себе си, и ближните си в един общ Център – в Бога. (8/стр. 45, 46)