Епохата на Числото Две
Епохата на Числото Две
Отрицателният израз на Същността
Нищото – това празно пространство има Свое Съзнание. Единицата като влезе в Съзнанието на това Нищо, То може да предаде Своето Съзнание и да се изяви в нея. (90/стр. 167)
Единицата е Името на Бога.
(70/стр. 334)
Бог има два Принципа: Бог и Господ. В двата Принципа се крият две различни Идеи. Господ е нещо, което съдържа в Себе Си Любовта. Бог е онова, което съдържа в Себе Си Мъдростта. (103/стр. 221)
Господ – това е Първото Същество, Което излиза от Безпределния, Незнайния Бог. То е Първото Същество, Което е създало света. С това (първо) число 1 се е появило и Второто Лице – Правдата, която има отношение към всичките същества, които са влезли в света, за да се изявят. И то е числото 2. (71/стр. 158)
В числото 2 човек трябва да се освободи от онова вътрешно заблуждение, че Бог е крив. Всякой трябва да разбира думата Правда в истинския смисъл за себе си. Какво значи думата Правда? Това значи: Мъдрост, Знание. (71/стр. 159)
Този, който раздава Правдата, не може да бъде обичан, понеже всякой, който е наставляван, ще го гледа с криво око. Всичките си погрешки ние ги туряме на числото 2. (71/стр. 159)
Но числото 2 е число на Пълната Справедливост. (88/стр. 238)
Числото 2 – то е число на Мъдростта, а не на Любовта. Как разбирате Мъдростта от гледището на Любовта? Вие не знаете това, но Любовта има особено схващане за Мъдростта. (54/стр. 70)
И ние учим сега числата 1 и 2. Числото 1 сме свършили, числото 2 още не сме свършили. (88/стр. 239)
Числото 2 е сила, която произвежда, запазва, съгражда. Някои я наричат творческа, но всъщност не е такава.
(19/стр. 276)
Първото число 1 означава Велик Принцип на Бога, който създава, твори нещата… Второто число 2 представя онзи Принцип, който от долу възраства, организира нещата. (6/стр. 49)
Числото 2 е едно отрицателно число… Отрицателното число е това, което съгражда нещата и което ги пази вътре в себе си. Значи, всичко онова в Природата, което запазва нашия живот – това са отрицателните числа. (112/стр. 450)
Отрицателните числа не се нуждаят от нас и не искат да ни погълнат. Отрицателни числа са още и всички безкористни числа… Като чуете думата отрицателно, вие не си го тълкувайте по вашему. (112/стр. 450)
Който не разбира числото 2, той не разбира смисъла на послушанието… Чрез послушанието човек придобива Любовта. (59/стр. 322, 332)
Злото се ражда от неразбирането на Втория Ден (от Битие), т.е. от неразбирането на Любовта. (59/стр. 332)
На това число 2 дават различни имена, но нито едно от тях не е Истинското Име. Някои го наричат зло, други – мая, трети – съдба. Каквото име и да му дадат, все е неправилно. (52/стр. 180)
Като се намериш пред числото 2, не давай мнението си, но кажи: „Божия работа е това“. Съвременните хора са се заели с решаването на една задача, която и Боговете не можаха да разрешат.
(52/стр. 180)
Дойдете ли до числото 2, поклонете се, погледнете към Бога и кажете: „Господи, само Ти знаеш тази работа!“.
(52/стр. 179)
Двете единици, след като са се борили, борили, най-после са създали числото 2. (96/стр. 523)
Какво представлява самоопределението на числото 2? „Поляризиране.“ Какво нещо е поляризирането? „Проявяване.“ (164/стр. 131)
Ние виждаме само женското Слънце. Мъжкото Слънце още не сме го видели… Също и светлината е женски елемент. Всичко, което е изявено, е женско.
(171/стр. 132)
Думата жена според Първичния език означава живот. (19/стр. 142-143)
Според мен материята е отражение на Духа – материята е пак жена.
(20/стр. 291)
Една жена никога не може да я задоволиш. Целия свят да дадеш, жената все ще взема: животът никога не може да се задоволи… Не може да задоволиш и себе си. Защото, за да задоволиш себе си, трябва да умреш. Нищо повече.
(81/стр. 181)
Числото 2 е негативно, то е ненаситно… Числото 2 иска това, иска онова – то само иска: „Дай, дай, дай!“. (142/стр. 99)
Числото 2 е едно нажежено желязо. Ти, ако не разбираш закона, може да пипнеш, да си изгориш ръката… Ще бъдеш внимателен, когато се справяш с условията, които влизат в негативната страна на живота. (142/стр. 104)
На способния си ученик Учителят поставя 2, защото иска да го изправи, да му посочи грешките и да го застави да учи, да работи. (63/стр. 524)
По-мъчен от 2. клас няма, защото някой път е много мъчно да ходиш на два крака. Можеш да ходиш много добре само когато левият и десният ти крак се съгласуват, обичат се и си спомагат.
(122/стр. 180)
Само чрез законите на числото 2 ти можеш да накараш неразумните сили, опаките неща, лошата съдба, болестите, сиромашията да се премахнат.
(25/стр. 261)
Кармата е закон, създаден от самия човек, вследствие отклонението на човешкия дух от орбитата на неговия път.
(63/стр. 330)
Центърът на окръжността, означен с 1, определя Силата, която е създала света. С 2 означаваме самата окръжност, която е граница на света… Двойката е ограничила човешкия свят. (163/стр. 328)
Имате една чаша – това е числото 2. То е отрицателно число, понеже всичката течност, която налеете в чашата, при едно малко прекатурване може да се изсипе навън. (162/стр. 75)
Когато се натъква на някое отрицателно състояние, което се изразява чрез известно число, човек може да си помогне само ако познава онзи закон, според който Реалността на нещата се крие в Центъра на неговото съзнание.
(59/стр. 156)
Разкриване на Свещения Път
В числото 2 Природата е изразила закона на поляризирането. Например материята е единият полюс, а Духът – другият… Духът е онова Начало, което оживява материята. (49/стр. 586)
И Христос имаше два центъра – един горе и един долу… По плът Той живееше на Земята, а по Дух се ръководеше от горе. (55/стр. 566)
Във Висшата математика числото 2 е разнородно число, понеже е образувано от две числа. Но разнородното в Невидимия свят образува еднородното във физическия свят. (59/стр. 154)
Сегашният свят се създаде от двойката, всичко зависи от двойката… Един ум и едно сърце правят две. Един дух и една душа правят две. (63/стр. 524-525)
Единицата не се ражда. Двойката, тройката и другите числа се раждат – те се раждат от единицата, и то двойката – направо от единицата, а тройката – от двойката. (36/стр. 607)
В числото 2 имате пътя на развитието – два пътя, по които се е развивало. Числото 3 показва процеса на своето развитие в самата форма. Онзи, който разбира геометрическата форма, знае вече какво нещо е числото 3. (31/стр. 157)
Числото 2 е утробата на числото 1. За да може единицата да стане 2, за да може силата да се раздвои – трябва да мине през този път, през двойката. Този, който е написал туй число, е бил адепт, той е разбирал законите. (23/стр. 555)
Числото 3 показва раздвояване на кръга. Вие сте виждали каква форма взема житното зърно, като се посее в земята – то се разпуква и приема формата на един разделен кръг. (23/стр. 555-556)
Тия два полукръга на числото 3, обърнати нагоре, означават малкото семенце, което, посадено в земята, се разпуква, развива и започва да расте – от него излизат клончета и листа.
(24/стр. 145-146)
Числото 3 е закон на самопожертване. (19/стр. 289)
Всички въпроси, които ви занимават, може да ги разрешите при числото 3. Само трябва да се представят нещата в тяхната Първична Чистота. (151/стр. 110)
Числото 3 представя Божествения свят, дето имате светлина, която дава смисъл на живота, и топлина, която дава растене, и Божествена Воля, която освобождава. (112/стр. 477)
Тройката е Братът, Който живее в Божествения свят. (161/стр. 11)
Изучавайте законите на числото 3 – на Христа. (19/стр. 328)
Христос носи числото 3 в Себе Си.
(19/стр. 142)
Бъдещето е на числото 3. Ще попитате може би защо. Защото това число 3 е Свещено. (34/стр. 175)
Числото 2 означава настоящето – времето, в което човек днес живее. Числото 3 означава бъдещето на човека. Търсите ли щастие, търсете го в бъдещето – в закона на числото 3. (52/стр. 475)
Бъдещето е свързано с една Велика Идея за Бога. Който не се е проникнал от тази Идея, той не може да живее в бъдещето – той живее само в числото 2, т.е. в настоящето, в сегашния живот. Наистина той живее в настоящето, но и него не разбира и казва: „Лош, тежък е животът“. (52/стр. 475)
А в единицата се крие миналото на човека… Казвате, че числото 1 е строго число. Защо? Защото представлява завършен процес. (52/стр. 475)
Единицата показва произхода на нещата. Тя е Абсолютна Мярка, с която се измерват всички величини. (126/стр. 81)
В света има Една Мярка, която служи за определение – само Един Принцип, Който наричаме Бог. (3/стр. 39)
Има начин, който разрешава три трети от въпросите, т.е. всички въпроси – той е начинът на Единицата, заключава се в две думи: „Възлюби Господа!“.
(49/стр. 605-606)
Казвам: Истинското отношение в света е – трябва да обичате Едного.
(112/стр. 543)
Единство на нещата съществува само там, където се върши Волята Божия. Който върши Волята Божия, той е свързан с Цялото, с Единицата. (2/стр. 77)
Всяка единица представлява един жив организъм. Щом се посади, от нея ще излязат десет разклонения: пет нагоре и пет надолу. Единицата е основа на нещата. Тя е канарата, върху която се градят всички неща. Всичко започва от числото 1. Числото 2 пък показва как се извършва процесът на това градене в Природата. Числото 3 е закон на равновесие – то представлява завършеният плод. (24/стр. 359)
Докато узрее, плодът минава в четири последователни фази: съзнание, самосъзнание, подсъзнание и Свръхсъзнание. Когато плодът напълно узрее, имате състояние на Свръхсъзнание. (164/стр. 139)
Когато плодът узрее, той трябва да падне на земята и да умре, т.е. да започне нова работа, по-велика от тази, която до това време е вършил. (52/стр. 472)
Числото 4 означава слизане на плода, след което той се оплодотворява наново.
(24/стр. 359)
Числото 4 представлява тия три Сили – Мъдростта, Любовта и Истината, съединени в едно. Те са родили човечеството. (164/стр. 255)
Числото 1 може да се уподоби на Духа, числото 2 – на душата, числото 3 – на ума, а числото 4, което събира всичко в себе си – на сърцето. (105/стр. 138)
Мъжът, който първоначално е бил цял човек, със създаването на жената се раздвоил: сърцето му отишло в жената, той запазил само ума си; в този смисъл и жената е раздвоена. За да се допълнят като цели числа, те се стремят един към друг, вследствие на което забравят Бога.
(59/стр. 541)
Но никога 4/4 не могат да се съединят така, че да образуват единицата, от която са получени. На четирите четвъртини липсва нещо – в тях има един минус, който трябва да се допълни.
(59/стр. 543)
Числото 1 е Божествено, 2 е човешко, 3 е Божествено, 4 е човешко. Числата 1 и 3 са Божествени, 2 и 4 са човешки. На вас идеята не е ясна. Няма защо да става ясна. (142/стр. 345)
Трябва да слугувате на числото 1, на Доброто… Доброто е числото 1. Злото пък е числото 2. Понеже мъжът стана жена, той съгреши. И понеже жената стана слуга на мъжа, и тя съгреши.
(47/стр. 376)
Единицата – тя е човекът. Когато се е разделила, единицата е създала мъжа и жената. (32/стр. 13)
Числото 3 пък представя Божественото, Разумното Начало в човека, което е свързано с великите, мощни сили в Природата. (81/стр. 133)
Тези две числа – 1 и 3, ще преобразят света. Как ще го преобразят? Незабелязано. (81/стр. 140)
За Произхода и Развитието
(от Елеазар Хараш)
В Мистичното Семе е имало Троичност
Никой не може да разбере своя Произход. Това място, Произходът, е скрито в Нищото. То е самото Нищо и затова само условно можем да кажем, че ние произхождаме от Храма на Бездънна Мистерия.
Върховният Абсолют е задвижил Нищото. Той е задвижил Неподвижността и чрез това Нищо е създал всичко. Абсолютът е Мистерията, Която се крие в Нищото, но Тя е по-дълбока от това Нищо. Всичко след Абсолюта е ограничение и затова Той е наречен Несъществуващият.
Казвам: Странно нещо е Родината на човека, говорим за Абсолютната Родина. Тя е един Вечен и Несъществуващ Дом. Въобще странно нещо е Сътворението. То е Дело на Несъществуванието.
От Есенцията на Абсолюта, от тази Безименна Мистерия, е излъчено Първото Същество – наречено така, тъй като е нямало Имена. Мистерията Го е изпратила в Бездната и Го е отделила от Себе Си, за да създаде То развитието. По-късно Първото Същество е наречено Бог.
Първото Същество е излъчено като Идея за Велико Развитие. То е Сияние, създадено от Прасветлина. Мистериозната Бездна е задвижена в Нищото, което няма число, нито не-число. Самият Бог обаче има число. Той е избрал за Себе Си Единицата и пред Себе Си е оставил като почит Това, Което превъзхожда всичко.
И всички ние идваме от Неродената Безпределност. Бездната просто е била, няма никакво раждане там. Има излизане навън: на Бог, на Светове, на Богове, но всичко е било там. Понеже Мистериозната Бездна е Абсолютно Непознаваема, Тя е създала Първото Същество – Бог, Същността. А Същността е създала по-късно Реалност: Второто Същество – Луцифер, и Третото Същество – Христос; създала е също и Боговете, създала е също и Вселената. Старците са друго Тайно Несътворение, но Те са друг въпрос.
Първото Същество, Бог, никога не е падало. При Второто Същество, Луцифер, Реалността е слязла надолу и енергията се е превърнала в материя. Третото Същество, Христос, също никога не е падало и затова е слязло да покаже що е Любов към Бога, да покаже Правилното Отношение, да покаже Пътя.
Първото Същество, Бог, е едно Вечно и Безпределно Излияние на Любовта, така е създаден Бог от Бездната, от Абсолюта. И това е Методът на Самата Бездна – Вечно Излияние на Любов.
Любовта е Образът на Бога, а Истината е Подобието. Любовта е явният лъч на Първото Същество, а Истината е Мистична. Истината не се разкрива на ума, тя се разкрива само на висшата душа и на чистия дух, само на тънката реалност в човека.
В Мистерията работят Старците. А този свят е създаден от Боговете – и висши, и паднали, от тяхната Мъдрост. Но само Мъдростта не е достатъчна. Мъдростта трябва да бъде съединена с Любовта, ако иска да има Пълнота. Затова дойде Третото Същество – Христос.
Василид казва: В Мистичното Семе, посято от Мистериозната Бездна, е имало Троичност – Три Същества.
Второто Същество, Луцифер, по-късно станало Сатана, има изпитваща любов и затова то символизира падението на човека. Това е изпитващата енергия под формата на приятелство, брак, услуги и т.н., тоест под прикрита форма. Луцифер символизира земната, илюзорната любов и всичко, което попадне тук, трябва да се лекува. Лекуването става най-вече чрез страдания, чиято цел е пробуждане и осъзнаване. Първо е пробуждането и после по-високата степен – осъзнаването.
Любовта към Първото Същество, към Бога, е истинското изцеление на съзнанието на човека като цяло.
Първо и преди всичко е Любовта към Бога, после вече ще имаш мярката за всичко друго. Ще обясня: Бог е Чиста Сияеща Същност, наречена още Прасветлина, докато Второто и Третото Същество са светещи. Разбира се, ако Бог им даде нещо от Сиянието Си, те могат и да сияят, но Сиянието принадлежи единствено на Бога. Но светлината на Третото Същество, Христос, се е пожертвала за Бога и поради това тя се е завърнала към Прасветлината; докато Второто Същество се е пожертвало за човечеството, и с това Сатана е увеличил своята тъмнина.
Забележете: който се жертва за човечеството, увеличава своята тъмнина; който се жертва за Бога, увеличава своята светлина. Третото Същество, Христос, се е пожертвало за Бога и за Бог в хората, за да може да израсне Бог в тях – а не човешкото, което е тъмнина.
Но ако Бог включи мощно Светлината Си във Второто Същество, Сатана, както е било преди, в Древността, тогава много Ангели ще се увлекат в Луцифер и няма да могат да устоят, защото много голяма е Божията Привлекателност. Но има една категория Същества, които са издържали. Те са над четиридесет милиарда. Те са издържали. Светлината в Луцифер, която е била от Бога, те са я прескочили, защото много дълбоко в себе си са търсели Цялата светлина, а не част от светлината.
После Сатана участва и в Рая поради Великия Замисъл на Бога, защото за втори път е трябвало да се изпитат падналите духове от Древността и още един път е трябвало да им бъде даден шанс. Още един път е трябвало да се види какво ще изберат те. В миналото около двадесет милиарда са избрали Луцифер, но други четиридесет милиарда са избрали Бога. Сега отново, поставени на изпит в Рая, е трябвало да бъдат проверени и изпитани кого ще изберат. И те са избрали Дървото за Познанието на доброто и злото. Те са наречени Адам и Ева.
И на всички, които са имали слабости и желания, Сатана им е дал да пият от чашата на заблуждението, от чашата на забвението. Така човекът е бил захвърлен в астралното човечество и по-късно – в сгъстеното, земното човечество.
Ръководител на човечеството не е Бог, а Сатана. Бог ръководи само избраните и тези, които Го търсят. Това значи, че Бог ръководи избраните, а Христос ръководи само усърдните – тези, които много усърдно, много старателно, с голяма жажда за Истината Го търсят.
Животът на неразумния човек е борба с Второто Същество, със Сатана – т.е. животът на човека е борба със собствените му скрити хитрости, които си е създал от миналото, когато е бил в Школата на Второто Същество, в Школата на Атлантида.
Истинската култура
на Древните раси
Пътят на цивилизациите и народите е постепенен път към самоунищожение, поради неразбиране на Бога и Свещената история. Поради падането, Свещената история се отдалечава и се превръща в човешка. Човешката история е падение. От падналия Адам до Мойсей е царувал грехът, чието начало е първата столица на Атлантида, наречена Салидон, главният център. Сатана, т.е. Второто Същество, е управлявало и си е мислело, че никой не може да бъде над него.
Но Третото Същество, Христос, слязло на Земята и поразило Сатана вътре в Духа. Най-голямото поражение – то не е нещо външно, то е вътре в Духа. В Атлантида осем милиона толтеки поразяват потопа и постигат Чистия Дух, правят скок в Неизвестното и след време стават Велики Учители и Мъдреци. Става въпрос за огромна култура, многобройни посветени.
В Атлантида толтеките образуват Тайно Общество, наречено Пътят на Стрелата, а още по-късно то се преобразява и вече се нарича Бялото Братство. Там започват корените на Бялото Братство на Земята. И наистина в това Древно време в толтеките са се вселявали част от Боговете. Затова има Истинска култура там. И нещо повече, самите Богове са слизали под форма на толтекски Учители.
Всъщност още в Лемурия Боговете, Синовете на Пламъка и Мъдростта, започнали да слизат на Земята и да се вселяват, дори и да живеят във физически тела като Накали, като Учители. Но малко или много било късно. Защото лемурийското човечество било още неузряло. То било в младенческо състояние, едва се изграждало. Освен това то направило погрешен избор – не избрало Развитието.
Окултната наука казва, че Дървото за Познанието на доброто и злото е изтъкано от силата на лемурийското желание и именно тези желания са въвели в човека смъртта. Имаш ли желания, имаш смърт; имаш ли Любов, имаш Безсмъртие – ако разбереш, казвам го ясно.
Значи, Дървото за Познанието на доброто и злото е желанието, самото паднало вещество. Това е едно много тежко астрално вещество, което по-късно слязло и на външно поле, защото то търси желанието – не търси Любовта. То търси обладаване, защото няма Любов. То търси по-късно и насилие, а не Любов и Разум. Затова там е провалът.
Мъдреците на Лемурия казват, че големите потопи, които са ставали в света, са атакували все това вещество, наречено желанието. Потопът атакува желанието, а не Любовта. Ето защо при толтеките се говори много за намерението, защото в намерението има Сила, която видоизменя желанието.
Когато в Атлантида Боговете са слизали в толтеките, това е така, защото е имало изключителни външни и вътрешни условия – толтеките са избрали Свещения Разум и Пътя на Безупречността. Този Път е най-голямата заплаха за света и затова светът говори уклончиво за Атлантида.
Толтеките открили, че паразитите започват да умират по Пътя на Безупречността. Паразитите представят Книгата на ада. Те принадлежат към една стара и изостанала цивилизация, която в Атлантида се наричала Книгата на ада, а в Библията се нарича Дърво за Познанието на доброто и злото.
В Древността, когато Адам е вкусил плода на Забраненото Дърво, той е направил много смел подвиг – той е предизвикал Тайната Сила на Хаоса, той е предизвикал самия Господар на Хаоса.
И сега Адам трябва да се учи в земни училища чрез многобройни страдания. Това е пътят на втория Адам: трябва да мине през много школи, през много университети, така наречените цивилизации и народи.
Защото там, където е започнало да тече времето, там е започнала да умира Истината – Истината е започнала да се скрива, да се отдалечава навътре. Така е започнала да тече външната човешка история.
Вторият Адам е плътен, земен, тварен, смъртен, външен. Той съдържа смъртно тяло и безсмъртна душа вътре в себе си. А Първият Адам, Истинският Адам, е сътворен от Бога чрез Загадъчна Субстанция, която кабалистически се нарича Образът на Храма, т.е. Идеалният Образ на Вселената, който по друг начин се нарича Дървото на Живота.
Първият Адам е пожелал тотално Бога – силата на Първичния Адам е в това, че той е пожелал изцяло Бога. И тогава Бог му е дал такава Светлина, която е отстранила абсолютно желанията. Така Бог го е повел към Себе Си, води го към Себе Си и го учи.
Тъмната страна на спасението
Първото Същество ни е обичало още когато ни е нямало – толкова е Велика Неговата Любов. Преди да сме, Бог ни е обичал.
Бог те познава извън времето и извън всички времена, но и ти трябва да Го познаеш, и то без посредници, без образи. Как? С Любов и още нещо. Има едно Качество, по-дълбоко от Любовта. Наистина Любовта към Бога може да те приближи много до Бога, но не и до Великото Познаване на Бога, докато това Качество води до Познаване на Бога.
Истинското и Съвършено Послушание е Добродетел, която превъзхожда всички други Добродетели. Защо? Защото Истинското Послушание е Отричане от своето и тогава в човек прониква Бог. Когато някой за себе си нищо не желае, тогава Бог за него желае.
Отричането е по-дълбоко от Любовта. Защото може да имаш Любов, но да не си дълбоко отречен – все още да имаш привързаности. Отричането е пълно заличаване на привързаността.
Раят и сега съществува, но е скрит от злото. Той засега е невидим и се намира в Тънката област на Духовната материя, в Ефира. В тази Ефирна област се намира Дървото на Живота – Любовта, Изначалният Етер, Чистата Първична Храна.
Дървото на Живота е поток – пречистият поток, идващ от Самия Бог. Това е Любовта, Течащата Същност на Бога, Еликсирът на Живота. Който иска да разбере Любовта, се проваля. А който не я разбира, става все повече Мистерия като нея.
Дървото за Познаване на доброто и злото е също поток, но друг поток, който е бил скрит в Рая – черен, въвличащ поток. Според Учителя още тогава е имало такива Същества, които са яли от това Дърво, но не са пропаднали, защото Любовта им е била по-силна от черния поток и съзнанието им не се е променило. Те са яли и са го преодолели.
А Адам и Ева просто не са владеели себе си и затова съзнанието им се е пречупило. Те паднали и се видоизменили. Духът е станал човек. И дори днес трудно е човекът да повярва, че е дух, и въобще че има духове. Заради Дървото за Познаване на доброто и злото сега развитието е бавно, става много постепенно и трябва да си въоръжен с голямо търпение за работа върху себе си.
Затова Сатана има особена и скрита мисия. Той е тъмната страна на спасението – там, където Бог не може да помогне, Сатана ще свърши това.
Дяволът води битка със злото в човека. Страхотен работник – от милиарди години той воюва със злото в човека. Казвам: Дяволът е Скритата Любов на Бога.
Сатана е само привиден враг на Бога. Той само е привидно отделен от Бога. Но той слуша само Бог, и то така Го слуша, както човекът не предполага.
Сатана е създаден от Гнева на Бога – от по-мощния Гняв, Скрития Гняв.
Този, който осъжда Сатана, прави посегателство към Скрития Бог. И затова той, осъждащият, ще бъде осъден от Скрития Бог.
Казвам: Божият Гняв и Божията Милост – това е една и съща Реалност, това е Реалността на Бога. Това е Самият Бог в действие.
Нито Христос, нито Сатана могат да действат без Бога. Бог е Действащият в тях. Когато действа Христос, действа Явната Сила на Бога. Когато действа Сатана, действа Скритата Сила на Бога. Всякога действа само Бог.
По Повеля на Бога, Луцифер е станал Сатана и е направил огромна жертва, велика жертва. Ал Халадж обяснява: Той се е лишил от Реалност, за да станем реални ние, забележете. Но после Луцифер ще стане по-дълбока Реалност, защото Самият Бог е поискал тази жертва.
В момента, в който повярваш дълбоко, че Сатана е враг на Бога, ти вече си станал враг на себе си. Така се разделят хората, така се разделят народите: стават врагове, защото не са разбрали, че има Велика Любов – Една Единствена.
А когато ти станеш дълбоко в себе си Единен, ще видиш и Единството на всички Учения по вътрешен път, по правилния път.
Сатана и тайната на злото
В Прадревността нито Луцифер, нито Христос са имали Светлина. Тя по-късно се е спуснала над тях. Всъщност тази Прадревна Светлина е Царството Божие.
Адам е излязъл от Божията Любов и е влязъл в сферата на Божия Гняв. Това означава, че Адам е имал склонност към тъмния свят, към болния свят с неговите фантазии, което си е живот в ада, или казано по друг начин – живот в пропастта на Божия Гняв.
Злото е слязло на Земята не само защото грехопадението го е привлякло, то просто е съществувало преди него. Злото не зависи от човека – то е вплетено в тъканта на света, в битието на света, защото просто е част от Битието на Самия Бог. Злото е горчивата клонка в Космическото Дърво на Живота.
Злото е произлязло от Свободата на Бога. И ще бъде разрешено от тази Свобода.
Учителя казва: Искате ли да не срещате злото, молете се, преди да е дошло.
Самото зло не е известно на Сатана. То е скрито в дълбините му, но не е известно. И той, самият Сатана, показва пред хората други неща – например изявява уважение, говори дори разумни неща. Защото злото е тайна, скрита в Бог Отец.
Бог ръководи всичко. Бог внася злото в Сатана, когато законът повелява. Защо? Защото Бог Отец е непогрешим.
Това, което измъчва и изпепелява човека, не е дяволът. Това е Самият Бог, защото дяволът е онази Скрита Страна на Бога, която човекът не може да понесе, понеже се е отказал от Истината. И той мисли, че това е дяволът, а това е Самият Бог.
Дяволът е действаща илюзия, действащо влияние – реална нереалност.
Засега човекът има един голям проблем: той не може да понесе своята дълбочина. Защо? Защото в тази дълбочина се е вмъкнала тъмнината на Второто Същество и затова на човека му е много трудно да се завърне в Първото Същество. Защото човекът трябва да премине през собствената си дълбочина, наречена карма, наречена още тъмнина. Човекът трябва да я срещне лице в лице, но понеже не е безупречен, понеже няма особена Любов към Истината, той не може да премине през собствената си дълбочина.
Но рано или късно всеки човек трябва да мине през своята собствена дълбочина, през личната си сатанинска дълбочина. Понеже е направил много договори, сега той трябва да ги преживее и да ги издържи. И след като мине, човек може да влезе в другата си Дълбочина, която отначало му е била дадена – Дълбочината на Любовта, Дълбочината на Реалността, Дълбочината на Първото Същество, т.е. на Бог в себе си.
Учителя казва: Люби Бога повече от себе си!
Василид казва: Бог не ни води даже към Себе Си, забележете, а към Безпределната Бездна.
Христос и мракът на Голгота
Преди милиарди години в пълен мрак и безмълвие Мистериозната Бездна е пожелала да породи Първото Същество, Бог, и чрез Него да изведе Вселената навън. Дотогава Вселената е била неизвестна, също и Произходът на човека. Човекът има Дълбока и Незнайна Природа, по-дълбока и по-древна от Вселената.
Когато от Мистериозната Бездна е изтекло Дихание, Първото Същество го е приело. Впоследствие Диханието е било наречено Живот. По-късно това Дихание слязло надолу, ограничило се още и се е превърнало в дишане.
Светът е бил създаден в резултат на Космическа катастрофа. Той е бил създаден и като капан, като затвор за душите, които са изгубили своята Искра, своята Божественост и своята Духовност.
Само между другото да ви кажа: човешкото тяло е сътворено от Сатана, човешката душа е сътворена от Бога, човешкият дух е сътворен от Мистериозната Бездна. Затова Учителя казва, че в човешкия дух има Тайна, по-дълбока от Бога.
И Третото Същество, Христос, разбра, че суровите изпитания са всъщност велики възможности за завръщане в тайната на Бога, дълбоко в Бога, и после – до друга Тайна, която вече е наречена Мистерия.
Третото Същество, Христос, показа Правия път, който е Късият път – Пътят към Голгота.
Какво се е случило на Голгота? Привидно има разпъване, но в дълбочина няма. Защо? Защото Христос е излязъл от Иисус. Иисус е страдащата природа, но когато Съществото е леко, същностно, свързано с Бога, просто много леко се отделя. Тогава кой страда? Когато има Сливане с Бога, Бог поглъща страданието. Влиза се в Изчезването.
Обаче за съвременния човек Голгота е символ на голямото страдание, интензивното страдание – това е най-слабо осветеният от всички светове. Понеже човек няма Любовта, не може да го освети, а този свят се нуждае от осветяване. И казвам: Ако ти имаш Любов към Бога, ти ще осветиш този мрак. Ще се окаже, че мракът не съществува, и това ще го разбереш в своята дълбочина.
Мракът е Древност на Бога. Мракът е безпределен, дълбок и в него е скрито себепознанието, освобождението. И затова Христос мина през мрака на Голгота – лобното място, т.е. мястото на Бога, за да стане и Самият Той дълбок. Христос успя да освети мрака.
Тайната на Голгота е в дълбокото проникване на Бога в човека, цялостно проникване. По този начин Бог не може да влезе в Ангелите, а само в човека. Затова Учителя казва: Ангелите жадуват да слязат на Земята, но на много от тях не е дадено. Но Бог знае какво прави – само в човека.
Голяма чест е да се родиш като човек и да вървиш съзнателно по Правия Път.
И пак казвам: На кръста Христос се е съединил с Бога и не е страдал. Той го казва в един апокриф на Йоан – не е страдал, както мислят хората, че даже и Ангелите.
Христос се е отделил от Иисус и се е скрил в Своята Меркаба, т.е. в Своята Истинска Същност, в Нетленното Си Тяло. А там няма как да проникне страдание, няма никакви условия в Нетленното Тяло да проникне страдание. А иначе преданието го казва по друг начин: то казва, че Христос е възкръснал.
Третото Същество, Христос, показа, че Любовта към Бога е просто Завръщане в Бога. Любовта към Бога означава: да бъдеш дарен с Безсмъртие – това е Първичното Състояние, Първичният Рай.
Голгота е оживяване вътре в Бога. Щеше да бъде обречен света, ако нямаше Голгота, защото там се раждат Истинските Мъдреци – тези, които правят скок в развитието, над двата полюса. Защото на Голгота се иска Тотално Сливане с Бога, там не може 99%. Там се решава въпросът дали да има растеж.
Бог се интересува от твоята Голгота. Без Голгота няма Развитие. Голгота те изкачва в Дълбоко Знание чрез преживяване – Дълбоко Сливане с Единния Бог, Цялостния Бог.
Третото Същество, Христос, е наречено Син, а това вече е друго название на нашето Скрито, Висше Аз. Това е нашият Чист Дух – той е Синът Божии.
Човек е Бог в Развитие, човекът е и Мистерия в Развитие поради Духа. Духът може да проучва и Тайните на Бога, понеже Мистериозната Бездна е позволила.
Древното зло и Единството
Това се е случило преди расите, на вътрешен план. Извън всички познати раси е имало съвсем Други Раси. Бог е създал Луцифер, за да ни спаси от Древното зло. Древното зло, скритото, е произлязло от Абсолюта. То е можело да влиза в Бездната, но не и в Мистерията.
Мистерията е пазителка на Бездната, колкото може. Защото има обсебени Богове от Древното Зло в Бездната. Древното зло е можело да обсебва Богове и Духове – не всички, но много от тях. Имало е и Дълбинни Недосегаеми Същества, но една част от Божествените Същества са били увлечени, защото са пожелали по-голяма сила.
Към това Древно зло вървят хората, които отричат напълно Бог, Истината и Любовта; посяват се. Ако Луцифер не успее да ги спре, те могат да тръгнат на голямо демонизиране и тогава Древното зло ще ги погълне – ще стоят милиони години в застой.
Но най-дълбинната вроденост в човека е Сиянието. Над Духа има друга Есенция, която се нарича Искрата. Искрата поразява Древния мрак. Искрата е изненада за всички – и за Древното зло. Искрата спада към Мистерията, Първична Частица.
Сиянието е Древното Прадърво на Живота. Сиянието е Праначалната Свобода. Само Древното зло може да създаде изпитание да станеш от Дух нагоре. Първичният Човек на Любовта е бил съставен от Бездна и Мистерия. Той сам по себе си е бил Тайнство, Храм и Светилище.
Всички Старци са се срещнали с Древното зло и са го преодолели с Абсолюта в себе си. Чрез Боговете Бог ще завърне хората в Божествения свят, а чрез Мистерията Абсолютът ще завърне Достойните в Сиянието. Ако човек разбере замисъла на Скрития Бог, Бог обиква човека, повежда го.
Не Сатана е зло, а Древното зло е зло. Сатана само те убива, а Древното зло те унищожава – то може да поразява души, ако се позволи. Това зло, което идва от Сатана, се превръща в добро; то е благословено. Другото зло, Древното зло, не се превръща в добро, а в по-голямо зло. Затуй е заключено.
Древното зло е скрито от погледа на хората, и от Ангелите, и от Боговете. Заключено е дълбоко, като някакъв архив. Това зло още в своето минало се е отрекло тотално от Бога и от Истината – не донякъде отричане, а пълно. То има в себе си вкаменени възгледи и огромна воля за брутална, зловеща жестокост.
Причината за съществуването на това Древно зло е скрита в Бездната и тази причина е много дълбока. Това зло е сбор от Древни Богове, които са избрали път срещу Бога. Те са искали да станат познавачи на Скрития Свят и да го превземат, да превземат нещо дори от Безкрая. Но Древният се оказал Отсъствие, Върховно Нищо. Те се сблъскали със Съвършенството, с Вратата за Никъде.
Мистерията е погълнала Древното зло и то разбрало, че там не бива да посяга. Боговете нямат достъп до Неведомото. В някогашната Древна битка Изначалните Същества са успели да победят – но не сами по себе си, а чрез Единство с Божията Сила.
Това е потънкост: Съществата от Дървото на Живота никога не са падали, но те са повече от разумни. Вторият Старец казва: Ако си разумен, сигурно е, че ще се провалиш. Не трябва да си разумен, а да си в Единство с Бога. Последната жертва е да се откажеш от Духа си, от Мъдростта си, за да станеш Първично Сияние.
Изисква се да надрастнеш разумността. Колкото и да си разумен, туй няма да ти помогне. Трябва да си в Единство с Бога. Божията Воля е по-дълбока от твоя разум. Бог може да направи злото по-силно от Доброто, както се е случило в Атлантида. Затова Черното Братство два пъти побеждава Бялото Братство.
Затуй Древното Върховно Добро не е точно Добро, то е Мистерия – Тотално Единение, Погълнатост в Абсолюта. В Своята Скритост Бог е Абсолют. Не можеш да уловиш вятъра – Абсолюта.
Мистерията е Неведома Нероденост. За да разбереш Мистерията, без да я разбираш, трябва да станеш част от Абсолютната Истина. Но и Бездънните Същества в Мистерията не познават Абсолюта.