Поляризирането на Центъра
Поляризирането на Центъра
Началото на кармическия закон
Казва се в Библията: „И вдъхна в ноздрите му Дихание на Живот и стана човек жива душа“. След това този човек се поляризирал – Господ го приспал, та му извадил едно ребро и направил друго поколение, което съвсем не прилича на него. (106/стр. 61)
Всеки един Принцип, който се поляризира – то е едната страна. Тук имате вече една философия. За да се разбере една философия, трябва да мисли човек.
(131/стр. 304)
Сама по себе си Черната Ложа не е лоша, обаче в живота тия Две Ложи, Черната и Бялата, не изпълняват един и същ Принцип – не изпълняват едни и същи закони. (21/стр. 179-180)
Бялата Ложа – това е един изгрев, а Черната Ложа – това е един залез.
(21/стр. 178)
Залезът на Слънцето показва, че ти си на крива посока… Било е време в еволюцията на човечеството, когато чест е било да бъдеш в Черната Ложа. Тогава Белите са били в залез. (21/стр. 178, 180)
Сега, който залязва, той е в съгласие с Черното Братство – с нощта на живота.
(172/стр. 225)
Какво представя нощта? Нощта е времето, часовете на страданията, когато човек е сам – когато, освен Бог, никой друг не може да му помогне.
(56/стр. 105)
Нощта в човешкия живот е Ден в Божествения. (55/стр. 67)
Било е време, когато на първо място са били Черните Братя, а на последно – Белите. Тогава Черните Братя са били в изгрева на живота, а Белите – в залеза. Днес е точно обратно. (172/стр. 227)
Видимият свят е за децата – той е велика забавачница… Видимият свят е преходен. Той ще се измени след хиляди, милиони и милиарди години. Според индуските окултисти тогава ще настане Нощ на Брама. (33/стр. 526)
В Нощта на Брама децата от видимите светове ще отидат при своя Баща. Там, в Нощта на Живота, Той ще ги занимава с Великата Мъдрост и Знание защо е бил създаден Невидимият свят.
(33/стр. 526)
В прилива на Божествена Енергия всички същества се радват, пеят и веселят. И в Ада, и в Рая всички същества взимат участие в този прилив. Дойде ли отливът на Божествената Енергия, които разбират този закон, пак се радват и веселят. Които не разбират закона, стават тъжни. (52/стр. 531)
Та затова има дванадесет милиарда години – за разположение и неразположение, за вдишки и издишки, прилив и отлив. Това е то, Божественият закон: Когато ние сме разположени и неразположени, става една обмяна между нас и Бога. И тази именно обмяна е Любовта на Бога. Господ дава на една душа добро и зло. И в това се състои Съвършенството на Бога: каквото и последствие да има, Той ще го даде. (71/стр. 108)
И това, което се нарича страшен съд, е за тия, за които ще настане Божествена Нощ за дванадесет милиарда години, докато настане Божественият Ден… Като дочака душата Божествения Ден, тогава чак ще се дадат условия да почне да се развива и да еволюира. (71/стр. 108)
Кармическият закон води началото си още от излизането на човека от Бога, а действието, или проявата, на този закон започва с поляризирането на човека… Поляризирането подразбира раздвояване на човешкото съзнание на положително и отрицателно, на възходящо и низходящо. (93/стр. 99)
Закон, по който върви развитието на живота, е слизането и възлизането. При слизането става смаляване, а при възлизането — разширяване, уголемяване. При тези две положения топлото, нежното чувство в човека ту се губи, ту отново се проявява… Това приятно чувство трае само миг, но когато се изгуби, в съзнанието на човека остава известна празнина. (164/стр. 50)
Но както сте изгубили приятното чувство, така можете да го придобиете. Следователно схващайте живота като момент. Той се проявява във време и пространство, но е извън времето и пространството. Въз основа на това животът не може да се обхване, но може да се почувства. (164/стр. 50)
Животът на ума и на сърцето, т.е. на духа и на душата, представляват един и същ живот, който обаче се поляризира в две различни направления. Такова е свойството и на самата материя. Щом Духът от Невидимия свят слезе на Земята, материята веднага се поляризира.
(153/стр. 35-36)
Най-първо Духът се поляризира – имате душата. После става друго едно поляризиране, пречупване на човешките енергии – явява се плътта. (45/стр. 638)
Духът е онова начало, което оживява материята. Плътта е съвкупност на човешки желания. (73/стр. 754)
Духът – това е Божественото издишване на нещата… Бог почва да издиша. Когато Бог почва да издиша, нещата се създават. Но в нас този процес е обратен: когато Бог създава нещата, ние вдишваме в себе си. (45/стр. 638)
А пък вторият процес е: когато Бог започва да вдишва в Себе Си, ний създаваме нещата. Трябва следователно да вдишаме видимите дела и ще създадем нещо. Всеки трябва да се върне там, отдето е излезнал. (45/стр. 638)
Проявената Любов е Първата Причина, която дава и създава нещата. Любовта е едно поляризиране на Цялото. Любовта, това е Цялото. Това Цяло се разделя на два полюса… Най-първо ще познаеш Любовта, която дава всичко от себе си; после – Любовта, която възприема всичко. (45/стр. 469-470)
Кога се е създала кармата? Достатъчно е човек да направи най-малкото отклонение от закона на Любовта, за да стане веднага поляризиране на мозъка: в едното полушарие ще се събере повече енергия, а в другото – по-малко, вследствие на което той ще почне да се гневи, да нагрубява своите приятели.
(93/стр. 105)
Закон е: Щом виждаш доброто на човека, ще виждаш и злото, не можеш да го избегнеш. Това е поляризиране. Щом търсиш добрите черти на човека, непременно ще се натъкнеш и на лошите… Ако не пипаш нито доброто, нито лошото в човека, ти ще видиш само отношенията му към Бога. (173/стр. 9)
Една линия, за да бъде яка достатъчно, третата точка трябва да бъде център на поляризирането. Две точки трябва да има правата линия – тогава е най-силна.
(131/стр. 379)
Две Разумни Същества, като се движат едно срещу друго, са създали Небето и Земята, т.е. Висшия Господ. (32/стр. 8)
Само Разумните Същества могат да се поляризират. Това не е раздвояване, това е поляризиране, образуване на два полюса. (73/стр. 515)
Думите Единица, Бог са преводи на: две точки, които се движат една срещу друга, за да образуват правата линия.
(32/стр. 8)
Бялото и Черното Братство са работили до едно време заедно, а после в человешката еволюция, в развоя , се разединяват и сега работят едно срещу друго. (4/стр. 114-115)
Но Любовта е, която носи всички Божествени Блага в света. В този смисъл „Любовта“ е един израз – в Древната окултна наука го наричат: Дух, Който изнася и раздава всичките дарби на човеците според Свое усмотрение. Бог в Своята Любов раздава Своите Блага на хората на Земята. (127/стр. 664)
Когато Мойсей видя къпината да гори – в къпината беше Христос, Който гореше, и Той казва – Христос казва: „Аз съм лозената пръчка, която гори. Не се приближавай до тази пръчка, изуй си обущата, понеже Мястото е Свещено“.
(127/стр. 660)
Мойсей трябваше 80 години да работи, за да види къпината, която гори – да види, че има нещо, което гори и не изгаря. То е Същественото. Мнозина, като дойдат до Космическото състояние, винаги виждат дърветата да горят… Защото всичко в света е Животворен Огън, в който човешката душа се намира.
(127/стр. 665)
Процес в две противоположни посоки
За Бога казват, че се е разгневил. Вие не сте опитали Гнева на Бога. Гневът на Бога дава Живот… Гневът на Бога подразбира Неговата Любов към всички тия глупави деца, които не разбират Божията Любов. (127/стр. 655)
Хората на Земята са знайни в Небето като галените деца, своенравните деца на Бога… Всяко дете е толкоз своенравно, че иска да бъде като Бога. (127/стр. 663)
Но няма нито едно същество в света, на което работите да са станали тъй, както то е мислило. Нашите мисли стават дотолкоз, доколкото ние реализираме онзи Първичен План на Бога. Нашата свобода седи в това, че Бог има един Специален План – ти да се развиваш. Там седи твоята свобода. (127/стр. 655)
Те, Черните Братя, имат големи знания, но като живеят в тъмнината, постепенно губят от своите знания и ще слязат в дъното на конуса. (4/стр. 115)
Когато говорим за човека на плътта, т.е. за човека, който слиза, разбираме, че в него чувствата са взели надмощие над разумния живот. Когато се говори за духовния човек, разбираме, че разумният живот в него е взел надмощие над чувствата. (164/стр. 50-51)
Разумният живот започва с проявяване на две преходни състояния – състояния на радост и скръб, но не тъй, както вие ги разбирате. (90/стр. 9)
Човек е направен в Шестия Ден. Значи, той е направен в деня на илюзиите… Числото 6 – това е човекът, шестолъчната звезда, соломоновият знак. (41/стр. 73)
Двата триъгълника (в соломоновия знак) са целият човек, неговото поляризиране. Следователно едната страна на човека има едни стремежи, а другата страна – други стремежи. Човек се стреми в две противоположни посоки. Когато умът на човека се стреми надолу, то човешкото сърце се стреми нагоре. И обратното. (25/стр. 69)
Ако вие сте усърдни в религията, след 20 години ще стане един процес, че вие ще станете краен материалист – ще вървите в противоположна посока, ще имате по-нисши чувства, ще стане един обрат в движението. Само така се обясняват някои подхлъзвания. Съществува един закон в света, ще стане смяна в човека. (25/стр. 69)
След 20 години не могат да не се сменят вашите чувства – Любовта ви ще се смени. Тя не може да бъде така гореща, както първоначално. Това не показва, че Любовта ви се е изгубила. Не. Но ако Любовта ви така продължи, с такава горещина, то нервната система не би могла да издържи. (25/стр. 69)
Човек представя елипса, която има два центъра, два полюса, две сърца. В Природата тия полюси се поляризират – от време на време сменят местата си. Да се мести един център, това значи да се проявява. Мнозина говорят за природните закони, но не ги разбират.
(59/стр. 335)
Двуцентрови са хора и туй не е лошо, то е една елипса. Двуцентровите хора – то е раздвояване. (66/стр. 625)
Опасно нещо е раздвояването, но за да се избегне опасността, раздвояването трябва да се превърне в поляризиране… Поляризирането съществува навсякъде в Природата. (126/стр. 220)
Любовта създава корените, Обичта създава клонищата на живота. Следователно то е поляризиране на онази, Божествената Енергия… Единият закон създава корените на сърцето, Обичта повече влияе върху ума. (149/стр. 210)
В Обичта растат клонищата, и цветове има. А когато говорите за Любовта, разбираме: Любовта винаги спуща корени. (149/стр. 210)
Когато човек се отдели от Бога и пожелае да бъде самостоятелен, той веднага се поляризира – в него се явяват два полюса. Тия два полюса са Любовта, която обхваща Живота на всички същества в света, и Мъдростта, която носи Светлина. Любовта и Мъдростта пък се стремят към Истината. (36/стр. 343)
Пътища в живота има много, но Пътят към Посвещение е Един. (6/стр. 145)
Сега, свържете се с течението на Бялото Братство. В Божествения свят ви наричат немирни деца. Искам през тази година да покажете, че вече не сте такива. (6/стр. 145)
При сегашните условия всички, у които съзнанието се е пробудило, всички трябва да бъдат в Бялата Ложа.
(21/стр. 179)
Сега е чест да бъдеш в Бялото Братство, а безчестие да бъдеш в Черното Братство. (21/стр. 180)
В Бялото Братство не се позволява да мислите, че сте нещо повече от другите хора… Не, всички сте под един знаменател. Ще махнете от ума си мисълта за големство над другите. (6/стр. 214)
В Бялото Братство жените и мъжете са равни. (6/стр. 102)
В Бялото Братство има и жени, които са завършили развитието си преди милиони години. Днес те не са нито мъже, нито жени – изпратени са като Велики Учители и ръководят съдбините на цялото човечество. (6/стр. 216)
Дотогава, докато човек иска да живее, той е жена. Дотогава, докато човек иска да живее, той е мъж… А когато той жертва себе си за другите, той вече се е издигнал на една степен по-високо.
(32/стр. 496)
Докато вие сте мъже и жени, никога няма да влезете като членове, като души, в Бялото Братство. (32/стр. 496)
Както и да са свързани, мъжът и жената никога не могат да образуват онова единство, което е съществувало в Първия човек. Защо? При раздвояването, т.е. при поляризирането на човека, се е изгубил един съществен елемент.
(59/стр. 543)
Първоначално Бог е създал един човек, само една форма, която съдържала двата принципа – мъжки и женски. Впоследствие е станало отделянето на единия принцип от другия, т.е. поляризирането на човека. (100/стр. 85)
Проявата на кармическия закон започва с поляризирането на човека, т.е. с явяването на двата пола, на двата полюса в света. (93/стр. 99)
Но ученикът не може да каже, че е присъствал при създаването на света, при създаването на кармата, както и при поляризиране на енергиите, за които въпроси само Учителят има право да говори. Като зародиш, всеки е съществувал при създаването на света, но той нищо не помни и не знае. Зародишът подразбира спящото състояние, в което се намират много хора.
(172/стр. 143)
Сега даже и учени, капацитети в науката, не разбират какво всъщност представя един природен закон. Всеки природен закон подразбира извършване на един процес в две противоположни посоки, докато се образува кръг. За пример съдбата, съденето е природен закон. Когато съдят някого, започва един процес, който върви в две противоположни посоки – в лява и в дясна.
(59/стр. 335)
Природата никога не съди само един човек. Едновременно тя съди и мъжа, и жената в човека. Всякога делото се свършва в полза на жената: мъжът се осъжда, а жената се оправдава; за всяко нещо е виновен мъжът… Но като говоря за мъжа и за жената, аз ги разглеждам като принципи в живота. (59/стр. 335)
От хиляди години насам мъжът се мъчи да осъди жената, но не успява. Правото е на страната на жената. Защо? Защото мъжът никога не е страдал… Мъжът представя грубият принцип в живота, от който произлиза злото. Жената представя мекият принцип, от който произлиза доброто. Обаче и двата принципа имат една и съща Основа.
(59/стр. 335)
Рече ли човек да се отдели от Общата Основа – да се прояви като самостоятелна единица, която мисли, чувства и действа по своя инициатива – той е дал път на злото в себе си, т.е. на грубия принцип… Това е мъжкият принцип в човека, който иска да се прояви, да се прослави, безразлично в каква външна форма се проявява, като мъж или като жена. (59/стр. 335-336)
Как се е явил законът за кармата? Когато първото съзнание в света е ограничило второто съзнание, явили са се вече условия за кармата… В този смисъл господарите в света представляват първото съзнание, което по сила взима надмощие над второто съзнание. Слугите пък представляват онази категория хора, съзнанието на които се е подчинило на влиянието на първото съзнание.
(93/стр. 100)
Обаче и в самите слуги не е изчезнало още желанието да бъдат господари, да владеят над другите хора. И затова, когато някой господар има много слуги, те започват да се организират, да се събират заедно, да работят за събарянето на господаря си. И един ден го хващат, налагат го добре и по този начин стават господари, а той – слуга. Така именно и съзнанията на хората сменят положенията си, ролите си. (93/стр. 100)
Едно от големите противоречия при създаването на света е това, че се явяват две противоположни течения… Според едното течение едни хора поддържат, че светът трябва да се управлява със строгост, със сила. А другите поддържат, че светът трябва да се управлява с мекота. Първата епоха от създаването на света беше епохата на мекото управление. Това бяха хората, които живяха в Рая.
(107/стр. 390)
След съгрешаването на Адам и Ева, Божествата от Невидимия свят дадоха управлението в ръцете на онези, които казваха, че с насилие, със строгост трябва да се управлява. Сега целият свят се управлява от хората на втората категория… Но и те сами видяха, че техните погрешки са десет пъти по-големи от тези на първите. И в едните има погрешки, и в другите има погрешки.
(107/стр. 390)
И сега Господ те пита: „Ти мек човек ли искаш да бъдеш, или силен?“. „Силен.“ Тогава Той ще те направи лош. Злото дава сила. Искаш да бъдеш мек, Бог ще те направи добър. (43/стр. 378)
Злото само по себе си не е такова, каквото го мислим. Злото е студеното течение, потребно е. Доброто е топлото течение, и то е потребно. Но който не знае законите на тия течения, в студеното може да се изстуди, в горещото може да се изгори. (87/стр. 27)
Но каквото и да казваме, по-добре да оставим този въпрос за злото, понеже е много дълбок. Който се е заел да разреши въпроса за злото, той става лош. Затова заемете се да разрешите въпроса за доброто. (29/стр. 213)
Възвръщане към Първичната Цялост
Човек мисли, че е независим, че няма подобен на него… Човек е свободен и може да се прояви дотолкова, доколкото е дал път на Божественото Начало в себе си. Вън от Божественото човек не е свободен. (59/стр. 335-336)
Двама души тръгват от един общ пункт: до известно място вървят заедно, после те се натъкват на един кръстопът… Като не дойдат до никакво споразумение, единият тръгва надясно, другият – наляво. Но след известно време те се срещат, поздравяват се и пак тръгват заедно. (59/стр. 336)
Когато правата линия се проектира в пространството, крайните точки ще се срещнат някъде в безкрайността. Да допуснем, че тези точки са живи същества: ако се движат в една посока, те могат да се срещнат някъде в безкрайността; ако се движат в обратна посока, с гърбовете си, те пак могат да се срещнат… И те не могат да си обяснят как е станало това. Но понеже орбитата, по която се движат, е кръг, те непременно ще се срещнат. (33/стр. 211)
Такова е отношението между Двата Принципа в Природата – Двата Принципа излизат от Общия Център, но впоследствие се разделят; поляризират се. И всеки Принцип трябва да реализира желанията си, като се движи по свой път и работи със свои специфични методи. (59/стр. 336)
Това е поляризирането: точката се движи на две страни – едната страна е плюс, а другата е минус… Това е образуване на два полюса. И в съзнанието има два полюса. (73/стр. 515)
Съзнание на Любов и Съзнание на Мъдрост – това са двата полюса в човека. (93/стр. 99)
Човек в своето развитие се е поляризирал, вследствие на което той се е раздвоил. В раздвояването обаче винаги има разширение. Раздвояването не е лошо нещо. Когато житното зърно се раздвои, то започва да расте… Когато кажат за някой човек, че се е раздвоил, опасността седи в това – да не би в раздвояването да спре растенето; тогава той може да изсъхне. (63/стр. 310)
Има една окултна теория, тя е следната: когато Вселената е била създадена първоначално, явила се е само една единица – един център, едно грамадно тяло, от дето се е почнало творчеството. После единицата се е разложила, разделила на множество частици и понеже тези частици, произлезли от единицата, всички били положителни, вследствие на това в цялата Вселена се започнала една борба. Това е научна теория, която говори за положителните сили, които действали в Природата. След като се разглобява на своите съставни части, този център се поляризира на положителни и отрицателни сили. (79/стр. 35-36)
Всички положителни сили на първото творчество, които попаднали на отрицателните сили, те се поляризирали, т.е. съединили се с първия полюс и са образували живота. Положителните сили пък, които се срещнали с положителните на първото творчество, започнали помежду си да се отблъскват. Та ние, хората на Земята, сме попаднали във второто поляризиране – ние сме в разрез с положителните сили на живота. Ние сме положителни, и те са положителни. Сега се изисква второ поляризиране или както казват окултистите и мистиците: от нас се изисква възстановяване на женския елемент – на Любовта.
(79/стр. 36)
Сегашните страдания в света се дължат на преодоляващото влияние на положителните сили в живота. Всеки човек иска да бъде богат, това е положителна сила. Всеки човек иска да бъде силен, това е положителна сила. Всеки иска да бъде учен, това е положителна сила… Нека стане учен, но да отиде да служи на хората. Това е женският елемент – Любовта. (79/стр. 36)
Във всеки индивид, във всяко его е вложено желание да обсебва, да владее нещата, вследствие на което е станало раздвояване на човешкото съзнание. Тия два полюса, оставени да се развиват самостоятелно, са се заблудили и забравили, че са страни на Едно Цяло. Следователно веднъж раздвоили се, в тях се явява вътрешно желание да се завладеят по механичен начин. Но където съществува механично владеене на нещата, там се ражда насилието. (79/стр. 99)
Като контраст на това положение (насилието) се явява Природата, която изисква от човека доброволна жертва… Жертвата подразбира закон за правилно растене и развиване. Защо? Защото само това, което расте, което се развива, цъфти и дава плод, може да се жертва.
(79/стр. 99-100)
Всяко нещо в живота се поляризира. Казвате например: „Старо и Ново Учение“, оставете Старото Учение да функционира в корените, а Новото Учение – в клоните. Старото Учение ще послужи за тор на Дървото, което ще расте и ще се развива, и ще даде плодове, от които ще изникне Ново Дърво – Новото Учение. (93/стр. 107)
Сега вие всинца сте много добри и от голяма добрина страдате. Вие сте станали по-добри, отколкото сте. Ако доброто разрешаваше живота, тогава защо Бог допусна злото в света? Злото съществува, за да бъде Небето щастливо. Онези същества долу живеят, и в Небето Съществата живеят. Два Живота има. Адът – това са корените на Живота. А пък Раят – това са клонищата на Живота. (29/стр. 212-213)
И ако злото съществува, то съществува като една възможност за добрите хора да се развиват… Доброто кара лошите хора да отиват в ада, а злото кара добрите хора да отиват на Небето. Злото развива клонищата, а доброто развива корените на Дървото. В Дървото вие имате поляризиране на целия човешки живот. (26/стр. 50)
Някой път вие искате да предадете своите добродетели на другите хора. Тогава ще умрете. Щом искаш другите хора да станат добри като тебе, ти ще умреш. Ти можеш да живееш дотогава, докато хората около тебе са лоши.
(29/стр. 212)
И в ада не е така, както го разправят. Това са пресилени малко работи. Лошото положение на ада е нещо индивидуално. Всеки, който е влязъл в ада, като не разбира смисъла на този живот, той се измъчва. Той си създава едно мъчение, което не е по неговите сили. Това е друг въпрос. (29/стр. 213)
Злото е произлязло от поляризирането, от разединението на полюси… В Света на Любовта зло не може да съществува, понеже там няма това разединение. Но понеже тук хората са разделени, то зло може да съществува между господар и слуга, между мъж и жена и прочее. И във вас съществува злото, понеже човек едновременно е поляризиран: лявата му страна е женска, а дясната – мъжка. Следователно злото е вътре в човека. (29/стр. 213)
Онова положение, което нас може да ни избави, зависи от нас – зависи аз къде ще дам своята Любов. Едните ще ме привлекат и другите ще ме привлекат. Там, дето насоча своята Любов, то е разрешението, там ще ида. (44/стр. 40)
Обръщай внимание на най-малкия лъх на Светлината, за да откриеш Незнайните Пътища на Живота – в тях се крият Божиите Радости, които слизат от Небето. (163/стр. 265)
Казвате: „Ти разединяваш“. Светлината съединява и разединява. Кои разединява? Мъртвите тела светлината и топлината ги разединяват, а живите ги съединяват. Мъртвите тела се разкапват, а живите възрастват. Разберете, че това е закон. (13/стр. 191)
Земята е място на Божиите Съкровища, от които ти се ползваш ежедневно. Там и прахът е толкова ценен, колкото и златото… Прахът е перото, с което е написан земният живот. Ако го обичаш, той е единен; ако не го обичаш, той се разединява и ти създава мъчнотии.
(163/стр. 265)
Дяволът разединява жената и мъжа, за да не го изпъдят. (174/стр. 88)
Човек трябва да съедини силата на своя ум – Бог, Който живее в ума му – със силата на Бога, Който живее в сърцето му. (174/стр. 88)
Жена без мъжа си и мъж без жена си – не ги искам… Един по един не ви искам. Тъй. „Как тъй?“ Не съм дошъл аз да разединявам домовете ви, а да въдворявам Любов. (32/стр. 437)
Коментар от Елеазар Хараш
В Древността са се сблъскали два вида Мъдрост и те са родили Целостта. Висшият Господ спада към Неведомото, над Несътвореността.
Божествената Нощ можем да я свържем с Изгрева на Черното Братство, защото те го предизвикват. Самият Черен Период, самото Черно Слънце – Черното Слънце означава Ослепителна Светлина. Черните Мъдреци, Черната Нощ – Учителя, дето казва, че Черните са също разумни – това е Друг Разум, който събужда Целостта. Да може Бог да се роди цялостно във всички, даже след време и в някои от Черните.
Защото, които вървят осъзнато в Черния път, ще бъдат благословени от Бога. Те са пожелали да служат в името на едно дълбоко обновление и след време Бог ще им даде Живот. Който е благословен от Бога, той е извършил тайна мисия на Бога. Атлантите казват: Осъзнатостта е Безупречност.
Защото има и Бели неосъзнати. Има и Мъдреци, които не са в Правия път – Конфуций например. Той говори за Дао, говори за Истината, но не е в Истината. Затуй се уплашил от Лао Дзъ. Конфуций цени Дао, някога ще влезе в Дао, но Лао Дзъ е от Мистерията. Лао Дзъ е Божество – по-високо от Боговете, по-тънка и фина степен.
Лао Дзъ казва, че Дао не може да бъде познато, защото засенчва Себе Си. Дао засенчва Себе Си, скрива се отзад зад Двете Братства – те са работили като Едно Братство преди поляризирането, преди появата на Първия Адам. Бялото Братство и Черното Братство са положителният и отрицателният план на еволюцията във всички царства. Той ги създава, Той ги движи, за да израсне Всемирно Братство, Всемирни Същества. Бялото и Черното Братство и сега работят всемирно за Всемирното Братство и не ги пита Върховният.
Лао Дзъ казва, че най-дълбокото Дърво е Дърво без корен. Има Съвършено Дърво, без корени – над Живота. Не е било в Рая. То е Дърво Неразбираемо, спада към Съвършенството. Наричали са го „Мистична Дълбина“. Вторият Прастарец казва: Истинската Цивилизация е произлязла от Същества на Нищото и Абсолютът я е ръководил. Прастарците са само двама и нямат Имена. В Мистерията Неизразимото Необяснимо е създадено Безименно. Мистерията е Първото Излъчване на Абсолюта.
В Бог живее Абсолютът, Който Му е вселил Любовта, за да спасява. Любовта не е създадена от Бога – тя е излязла от Сърцето на Абсолюта. Премъдростта, най-върховната Мъдрост, също е излязла от Абсолюта. А Истината е част от Самата Мистерия на дълбоко ниво, на най-дълбоко ниво.
Ако умреш за Истината и оцелееш в нея, само тогава става реална връзка с Учителя, нищо друго. Техниките са за дългата еволюция на учениците.
В сътворените светове отрицателните неща са по-положителни от положителните – неразумността играе ролята на скрита разумност, която ще излекува човешкото добро. Защото само Любовта може да спаси от кармата и от мрачните, празни неща.
Любовта и Боговете не я познават, нито ще я познаят някога – те изпитват страхопочитание към нея, дори и страх. Понеже Любовта е произлязла не от Бога, а от Абсолюта. „Любов“ означава „развитие“. Думата „Бог“ означава: да има развитие, и туй развитие да върви към Абсолюта – Дълбина Незнайна, където нещата са Несподелими.
То е иносказание. Който го приеме, ще разбере дълбини. Историята е бедна, Истината е богата. При Пълна Осъзнатост – в Осъзнатостта ние сега сме в Невидимия свят, а не на Земята.