Из „Дао на исляма“
Из „Дао на исляма“
Сачико Мурата
Всичко в космоса е майка, която дарява живот на нещо по-висше.
◉
Приеми създанията като чиста, бистра вода, в която проблясват качествата на Всемогъщия. Тяхното знание, справедливост и доброта са звезди от Небето, отразени в течащата вода.
Руми
◉
Всички сътворени неща са знаци, следи, на Бога.
◉
Без космоса, Бог не е Бог, защото Божествеността се определя във връзка с космоса. Без жената, мъжът не е мъж, защото мъжът се определя във връзка с жената. Това е част от мистерията на силата на жената.
◉
Космосът превръща Реалния в Бог, а жената превръща мъжа в мъж. Без космос, няма Бог. Без жена, няма мъж.
Ибн Араби
◉
Жената е мястото, в което се ражда формата на Съвършенството. Затова Любовта към нея е задължителна и е начин да следваш Пророка.
Ибн Араби
◉
Жената е лъч на Истината, а не твоя земна любима. Създател е тя, трябва да кажем, а не създание.
Руми
◉
Който познава жените и тяхната мистерия, няма да отхвърля Любовта към тях. Точно обратното, едно от съвършенствата на гностика е Любовта му към жените, защото тя е наследство от Пророка и Божествена Любов.
Ибн Араби
Копнежът на жената е копнеж на частта по цялото, на клона по корена, на странника по родината му. Копнежът на мъжа по жената е копнеж на цялото по частта, защото само чрез частта, той може да бъде наречен „цялостен“, а с премахването на частта, това име няма да му принадлежи.
Ибн Араби
◉
Копнежът на мъжа по жената е огледален образ на копнежа на Бога по човека.
◉
Жената е най-съвършеното виждане на Реалния, дарено на човека.
Когато наблюдава Бог в жената, гнос"тикът вижда Бога едновременно като Величието и Красотата, разстоянието и близостта, действието и приемането, лявата и дясната ръка на Бога.
◉
Проявеното измерение на Бога, това е творението, а непроявеното, това е Реалния.
◉
Природата е реалност, от която зависи виждането на Бога.
Ибн Араби
◉
Природата е възприемаща реалност. Тя приема отпечатъците на духовете и отразява техните светлини.
Ибн Араби
◉
Природата е Дихание на Всемилостивия, вътре в което се отпечатват Неговите Слова – творенията.
◉
Върховната Реалност е женска, защото Същността на Бога приема всички форми по същия начин, по който Бог, като Знаещия, приема всички знания от обектите на Неговото Знание.
Ибн Араби
◉
В съществуването мъжът е разположен между две жени. Той е поставен между Същността, от Която се проявява, и между жената, която се явява от него самия. Затова той се намира между две жени: женското естество на Същността и истинската женственост на жената. Това е Адам, който е разположен между Същността, от Която е произлязъл, и Ева, която е произлязла от него.
Ибн Араби
◉
Ако кажете, че Адам не произлиза от Същността, а от някоя Божествена черта, „черта“ също е от женски род. Ако кажете, че той произлиза от Божествената сила, „сила“ също е от женски род. Която и позиция да заемете, ще откриете само и единствено женско превъзходство, дори да твърдите, че Бог е причината за раждането на космоса, защото „причина“ също е от женски род.
Ибн Араби
◉
Аз самият понякога използвам женското местоимение, когато се обръщам към Бога, имайки предвид Същността.
Ибн Араби
◉
Начинът да се завърнеш в Бога, като обичаш жената, е да виждаш, че цялото обича своите части и копнее по тях. Затова Цялото люби единствено Себе Си. Жената е създадена от мъжа, от неговото ребро. Следователно по отношение на мъжа, тя е образът, в който Бог е създал съвършеното човешко същес"тво, тоест образа на Реалния. Реалния е създал жената като област на Откровение за мъжа. Когато някой е област на Откровение за някой друг, виждащият вижда единствено себе си в този образ.
Ибн Араби
◉
Създанията са обекти на Божието знание, но като такива те нямат свое собствено съществуване. Те се облагодетелстват само когато Бог им покаже Милостта Си, въвеждайки ги в съществуването. Затова Битието е основата на всички благословии. Божият дар на съществуването на нещата е идентичен с Неговата Милост към тях.
◉
Всемилостивия е Бог дотолкова, доколкото Той притежава чрез Битието Си съвършенството на приемането на всички Качества във всяко време и според всяко ниво.
◉
Всемилостивия е ин реалност, защото Той е средата, в която всички неща приемат своя облик.
◉
Красивите и меки качества свързани с Божията Близост и Всеподобие, правят Бога възприемчив за създанията, а Божията възприемчивост и отзивчивост са коренът на всяка възприемчивост и отзивчивост в космоса и създанията.
Повечето хора не осъзнават, че възприемчивостта е също толкова Божествено качество, колкото и Действието.
◉
На всички нива Реалния и създанията са взаимосвързани: на Божественото ниво, Бог притежава такива качества, които са характерни за създанията, като възприемчивост и отзивчивост; на нивото на творенията, създанията притежават такива Божествени качества като действие и господство. Това произлиза от женитбата, която просмуква всеки атом и проявява едновременно ин и ян качества.
◉
Върховната Реалност е възприемчива за всички неща. Тя ражда двуполюсния Бог, Който е и милостив, и строг, и ин, и ян, и майка, и баща.
◉
Милостта на този двуполюсен Бог предшества Неговия гняв, което означава, че Неговата женственост е по-реална и изначална от Неговата мъжественост, но въпреки това ние се обръщаме към този Бог, в Който преобладава милостта, с „Него“.
◉
Ние се обръщаме към Бог с „Него“, защото Неговата първа и най-необходима връзка с човека е подчинението. Човекът е възприемчив, а Бог – Действащ.
◉
Върховната Реалност е изначално женска, но по отношение на човека това не е така, защото човекът постоянно изпада в забрава и невежество за Бога и се предава на нисшата си природа.
◉
За да се възстанови правилният ред в космоса, човекът първо трябва да стане Жена по отношение на Реалността.
◉
Ако се наблегне извънмерно на Великата Изначалност и свещеността на възприемчивостта, земната природа на човека и нисшите склонности на душата му, лесно биха се възползвали от това и правилните отношения биха се нарушили.
Да възприемаш Бога като Любещ, Милостив, Близък и Интимен, без първо да си Го осъзнал като Господаря, Строгия, Далечния и Страхопочтителния, възхвалява прекалено нисшата душа, което води до зло.
◉
Покорството към Бога предшества регентството на човека на земята.
◉
На хората трябва да се проповядва мъжкия аспект на Бога, защото той може да бъде възприет от всички.
◉
Човек установява връзка с Милостивия, Добрия и Любещия чрез това, което е близо до Бога, и това е Духът, а Духът от самото начало е скрит за съзнанието на хората, които се интересуват от по-близки до тях, светски, неща.
◉
Женските души в света са приемствените души, които са в Единство с Бога, обаче повечето души са мъжки, в отрицателния смисъл на това, че те повеляват да се върши зло.
Келтски афоризми
Когато една връзка се разпознава като дар, тя остава отворена за благословиите, които носи със себе си.
◉
Душата е Божествената Светлина, която тече в теб и твоето дете.
◉
Твоето дете има освен външно и вътрешно лице, което винаги се усеща, но никога не се вижда.
Любовта е единствената Светлина, която може да разчете скрития почерк на душата и индивидуалността на детето.
◉
Само Любовта е посветена в област"та на Произхода. Тя може да дешифрира идентичности и съдби.
Джон О‘Донъхю
◉
Любовта е прагът, на който Божественото и човешкото присъствие се размиват и преливат едно в друго.
◉
Всяко присъствие зависи от съзнанието. Там, където има дълбочина на осъзнаването, има почитание към присъствието.
Джон О‘Донъхю
◉
Когато двама се обичат, между тях има трета сила.
◉
Двама пробудени обитават един общ кръг на принадлежност. Те са събудили една по-древна сила около себе си, която ги държи заедно и се грижи за тях.
◉
Искреността и яснотата на истинското приятелство очертават истинския лик на Духа ни.
Човекът е способен да обича, защото душата му пази ехото на изначалната интимност.
◉
Ние първо срещаме душата на детето, преди да срещнем тялото.
◉
Когато наистина обичаме някого, излъчваме Светлината на душата си върху него.
◉
Човешкото същество е праг, на който се срещат много Безкрайности.
Джон О‘Донъхю
◉
Може да се случи един поглед да бъде превозно средство за някое прастаро вътрешно присъствие.
◉
Ние сме пазители на дълбоки и древни предели.
Джон О‘Донъхю
◉
Душата познава географията на нашата съдба.
Джон О‘Донъхю
◉
Ако не гледаш на човека с очите на Любовта, ти изобщо не го виждаш.
◉
Да събудиш Душата, означава да стигнеш до предела, където опитът се прекланя през страхотната и изумителна Мистерия.
◉
Начинът, по който гледаш на нещата, е най-голямата сила, която оформя живота.
◉
Начинът, по който мислиш, определя това, което ще намериш.
◉
Мистерията на нашето присъствие никога не може да се сведе до нашата роля, постъпки или образ. Ние сме Веч"ни Същности и това е Древната причина, поради която сме тук.
◉
В противоречията има скрита тайна светлина и жизнена енергия, а там, където има енергия, има живот и растеж.
◉
Трудността е един от най-добрите приятели на душата.
◉
Това, което наричаме „трудно“ в живота ни, обикновено е само повърхността на противоречието. Като го избягваме, ние го окуражаваме да се появи отново.
Трудностите в живота са едни от най-добрите приятели на съдбата ни. В тях се крият жизнените енергии, от които се нуждаем и които не можем да открием никъде другаде.
◉
Можеш да се сприятелиш с трудното в живота си само ако признаеш, че то не е разрушително.
◉
Трудностите имат един окуражителен аспект и това е тяхната истинност. Те не лъжат. Те ясно ти показват в коя област на живота си ухажвал отсъствието и къде трябва да заселиш присъствието.
Животът е самото Велико Тайнство, което ни ранява и изцелява. Ако преживяваме всичко, и животът ще бъде верен към нас. Ако се доверяваме на душата, ще получим всяка благословия, от която се нуждаем.
◉
Ще намериш детето не там, където живее, а там, където обича.
◉
Разумът не следва годините. Има много мъдри деца и също толкова глупави старци.
◉
Детето обитава мястото на изумлението, където невинността поддържа Мистерията жива. За детето всяко събитие и среща са всепоглъщащи. То живее в дома на откритието.
Джон О‘Донъхю
◉
Преди да бъде изложено на стимулите на света, детето бива лично обучено и подсилено, и едва тогава то получава позволението да излиза в широкия свят и да изразява индивидуалността си.
Друидска мъдрост
Наставления на индианците към техните деца
Из поговорки на северноамериканските индианци
В този свят Невидимото има сила.
◉
Нашият пръв учител е нашето собствено Сърце.
◉
Сърцето е храм, в центъра на който се намира едно малко място, където живее Великият Дух.
Сърцето представлява Око. То е Окото на Великия Дух, с което Той вижда всички неща и чрез което ние виждаме Него.
◉
Тези, които не се страхуват от Великия Дух, не са силни.
◉
Можеш да бъдеш индианец само в Сърцето си. Това е специфичен начин да стъпваш заедно със Земята, а не върху нея.
◉
Наше неотменно задължение е да се молим на Великия Дух.
Никой друг не може да представлява твоята съвест освен ти самият.
◉
Думите са като красиви камъчета. Взимай всяко едно от тях и го оглеждай от всички страни, преди да го хвърлиш.
◉
О, Уакан Танка, О, Велика Мистерия, научи ме да се доверявам на сърцето, ума, интуицията, сетивата на тялото и благословиите на Духа си. Научи ме да им се доверявам, за да живея в Свещената си Област, да обичам отвъд страха и да вървя в равновесие всеки ден.
◉
Ако искаш да знаеш как ще изглеж"даш утре, погледни мислите си днес.
◉
Можем да бъдем само това, на което даваме силата си да бъдем.
◉
Не се моли, когато вали, ако преди това не си се молил, когато слънцето е гряло.
◉
Здравите крака могат да чуят сърцето на Земята.
◉
Поздравявам Светлината в очите ти, в които се побира цялата вселена! Когато си вътре в своя център и аз в моя, ние сме едно цяло.
◉
Всяко животно знае повече от нас.
◉
Не търси вождът вън от себе си.
◉
Когато гледаме другите хора, трябва да мислим само хубави неща.
◉
Ние сме това, което чакаме.
Онзи, когото обичаш прекалено много, ще среща полярни мечки по-често от другите.
◉
За нас всекидневните молитви са по-важни от храната.
◉
Докато вървя, аз винаги се моля на Великия Дух.
◉
Ти не ходиш сам. Великото Същес"тво ходи редом до нас. Знай това и бъди благодарен.
◉
Когато вдигаме ръцете си в молитва, ние показваме нашата зависимост от Великия Дух.
◉
Трябва да говориш открито, за да може думите ти да стигат до Сърцето като слънчеви лъчи.
◉
Аз и Земята сме на едно мнение.
◉
Тишината е белег на съвършеното равновесие.
◉
Свещената Тишина е гласът на Великия Дух.
◉
Не говори за злото, защото то пред"извиква любопитство в умовете на другите.
◉
Определени малки неща и порядки имат връзка с по-големи и дълбоки неща.
◉
Ако не постъпя правилно, само аз отговарям за своята душа. Виновен съм аз, не друг, не вярата, не планините, нито Слънцето. Никой друг не може да ми повлияе.
Всичко живо е Уакан. Дори най-"обикновената тревичка или камъче имат духовна същност, която ние почитаме като проявление на Всепроникващата Мистична Сила, изпълваща вселената.
◉
Дърветата и животните са спирки, на които Той се е спирал, и ние мислим за тези места и изпращаме молитвите си към тях, за да се докоснем до тях и да зас"лужим помощта и благословението Му.
◉
Когато отивам на лов, не стрелата ми убива елена, независимо колко здрав е лъкът ми, а природата го убива.
Ако индианецът обича, говори Истината; ако не обича, остава безмълвен.
◉
Едно от най-важните неща, на които учим децата си, е да бъдат тихи и сдържани.
◉
Тайните молитви на нашите майки към неродените им деца са да посадят във възприемчивите им души Любов към Великата Мистерия и усещане за Единство с всичко живо.
Сорин Черин за Любовта
Никога не се опитвай да покажеш определен път на Любовта. Запомни, Любовта никога няма път, обаче всички пътища водят до нея и изчезват завинаги в нея.
◉
Не можеш да разбереш съдбата си, ако не приемеш, че Любовта не може да бъде разбрана; в противен случай ще се натъкнеш на две големи неразбирания.
◉
Никога не можеш да сбъркаш в Любовта – можеш само да чувстваш.
◉
Любовта е отвъд всяко творение, защото тя е единствената, която може да прекоси Вечността на твоята душа.
◉
Любовта винаги търси абсолютното, дори то да е скрито в смъртта.
◉
Любов е да приемеш най-голямото зло като спасение.
◉
Любовта е зефирът, който докосва олтара на душите, които искат да разберат този свят.
◉
Любовта не познава времето, а само Мига.
◉
Никога не можеш да приемеш нищо в Любовта, защото ти не решаваш. Само Бог пише с перото на Любовта.
◉
Любовта отвежда съдбата, където пожелае.
◉
Любовта не може да бъде сладка, нито горчива, тя може само да бъде обичана.
◉
Любовта и суетата никога не вървят ръка за ръка.
◉
Любовта е като вятъра. Независимо колко се опитваш да го прегърнеш, никога няма да успееш. Ако я поемеш дълбоко в душата си обаче, ще придобиеш нови сили.
◉
Любовта може да живее в душата на една единствена дума завинаги.
Само Любовта може да разбере абсолютното.
◉
Любовта никога няма да приеме да бъде разбрана.
◉
Любовта е върховният завет на Бога със Съществуването.
◉
Няма малка или голяма Любов, така както няма малък или голям Безкрай.
◉
Любовта никога не може да те заблуди, тя може само да те погълне.
Любовта никога няма да има свой собствен език, тя притежава само Вечността на Мига.
◉
Любовта ще те убие само ако се опи"таш да разбереш Безкрая в погледа ѝ и Неразбираемото в сърцето ѝ.
◉
Любовта се превръща в страст, ако я сравниш със съдбата.
◉
Любовта те запленява само ако слушаш Безкрая в себе си.
◉
Любовта е цветето, което никога не може да бъде откъснато от паметта на душата.
◉
Любовта ще бъде с теб, докато знаеш как да се вглеждаш в Безкрая на очите ѝ.
Завръщане в утробата на Майката
Вашите деца не са ваши деца. Те са синове и дъщери на копнежа на Живота към Себе Си.
Халил Джубран
◉
Тъмните води на Невидимото в нас са пътят към завръщането в Истината и Целостта.
◉
Утробата е пазител на интуитивна мъдрост.
Утробата е портал между Духа и земята, който задвижва колосална енергия и донася Духа на земята, под формата на Живот.
◉
Сърцето е пазител на утробата.
◉
Сърцето е изтъкано от утроба.
◉
Всичко, което ще даде плод, трябва да влезе в своята майка, от която първо е излязло.
Якоб Бьоме
◉
Който иска да влезе в Царството Божие, първо трябва да влезе със своето тяло в своята майка и там да умре.
Парацелз
◉
Мъдър е този, който знае какво ражда. Той знае точно какво ще роди и вижда всички бъдещи последствия, до пос"ледното.
Кабала
◉
Да разбираш, означава да притежаваш умението да знаеш какво се ражда от всеки един детайл на съществуването.
Кабала
Божественият произход на човешката любов
Из проучване на Уилям Читтик в творчеството на Ибн Араби
Много грешки могат да се случат. Първата от тях е, че хората си представят, че обектът на Любовта им е нещо съществуващо. В действителност обектът на Любовта остава завинаги несъществуващ, обаче повечето любещи не осъзнават това, освен ако не са адепти на реалностите.
Ибн Араби
Ако разгледаме Бог и вселената като две отделни реалности, то обектът на човешката любов може да бъде Бог или нещо друго във вселената – дете или любим човек. Обаче когато осъзнаем, че вселената не е нищо друго освен саморазкритие на Бога, тогава обектът на човешката любов може да бъде само Бог. Тъй като Неговата Същност остава завинаги Непроявена, Непознаваема и Непостижима, истинският обект на Любовта е винаги несъществуващ по отношение на човека.
◉
Любовта никога не се привлича към нещо друго освен към Несъществуващото, тоест към онова, което не съществува в мига, в който се случва привличането.
Любещият си въобразява, че неговата любов е към човека, обаче това не е така. Несъществуващото го кара да обича своя любим и да се среща с него. Той не обича личността или живота на човекa, защото любимият му вече притежава личност и съществуване, а за Любовта не би имало смисъл да се прикрепи към личността на любимия.
Ибн Араби
◉
Някои хора могат да възразят, че обичат компанията, целувките или прег"ръдките на друг човек и когато постигнат целта си, казват, че любовта им има продължителност. Обаче в действителност обектът на любовта им продължава да не съществува, защото обектът на любовта им се е променил – сега той е продължението на това, което е било постигнато, не е самото постижение. А продължителността не е нещо, което съществува, напротив, тя е пристигането, миг след миг, на несъществуващия обект на Любовта.
Ибн Араби
◉
Когато прегръщаш някого и когато целта на твоята любов, е била прегръщането, компанията му или близостта, ти не си постигнал целта на любовта си чрез тези неща. Защото твоята цел сега е продължаването и установяването на това, което си постигнал. А продължаването и установяването са несъществуващи – те не са навлезли в съществуването и тяхната продължителност няма край. Следователно по време на Единението, Любовта се прикрепя само към Несъществуващото и то е продължението на Единението.
Ибн Араби
◉
Преди да бъдат разкрити като съществуващи във вселената, неизменните същности са несъществуващи.
◉
Нещата са неща още преди Бог да ги създаде.
◉
Неизменните същности никога не са усетили дъха на съществуването и никога няма да го усетят. Това важи и за съществуващите неща, защото тяхното съществуване по никакъв начин не им принадлежи – то принадлежи само на Бог.
Ибн Араби
◉
Бог е сътворил създанията поради Любовта Си да бъде познат.
◉
Любовта е движещата сила на творението, а създанията, които Той твори, са обекти на Неговата Любов. Сами по себе си те са несъществуващи неизменни същности и поради това казваме, че обектите на Божествената Любов са Несъществуващи.
Божествената Любов е източникът на всички други любови, а Любовта изначално е насочена към Несъществуващото.
◉
Цялата вселена е вкоренена в Несъществуването и зависи от Него, за да съществува.
◉
Цялата деятелност на всички създания във вселената произлиза от Божествената Любов и всички любови и копнежи на творенията следват Божествената Любов, което означава, че те също са насочени към Несъществуването. Затова Несъществуването е Коренът на творението.
Крайната цел е Несъществуването. Затова е правилно търсачът да търси Несъществуването. Никой не копнее по това, което съществува.
Ибн Араби
◉
Природата на Любовта е да изразява онова, което не може да бъде изразено; да проявява онова, което е скрито; да създава онова, което още не е създадено.
◉
Любовта е вродената склонност на Битието да Се проявява, да заявява собствената Си Реалност като показва Себе Си на всичко, което не е.
◉
Любовта е прилив на Безкрайното Битие във всяка възможност за съществуване, а възможностите за съществуване се определят от същности, които сами по себе си не съществуват, макар да са известни на Бога.
◉
Божествената Любов произлиза от Божиите Имена Ал-Джамал (Красивия) и Ал-Нур (Светлината). Светлината се спуска към същностите на възможните неща и разпръсква тъмнината от техния взор в самите себе си и в собствената им възможност. Тя създава за тях едно виждане, което е тяхното виждане на Светлината, защото само Светлината позволява да се види каквото и да било. След това Бог им разкрива Себе Си чрез Името Красивия и те се влюбват в Него.
Ибн Араби
Започваш да любиш Бога истински, само когато видиш Красивия.
◉
Несъществуващите неща не притежават нищо свое, чрез което да възприемат Красотата на Бога. Те могат да Го видят само с Неговата собствена Светлина.
◉
Божествената Любов се прикрепя към сътвореното, защото то е несъществуващо. Така сътвореното става обект на Божествената Любов постоянно и завинаги. Докато има Любов, съществуването на сътвореното не може да се допусне заедно с Любовта. Следователно сътвореното никога не влиза в съществуването.
Ибн Араби
Бог люби същностите, когато те са несъществуващи, а целта на Любовта Му е да им дари съществуване. В мига, в който го направи, Той спира да ги люби, защото Любовта е насочена само към Несъществуването. Затова Бог люби следващия миг от съществуването на същностите.
◉
Бог никога не спира да люби съществуването на неизменните същности през цялата Вечност, защото те остават завинаги несъществуващи. Така във всеки миг Неговата Любов към съществуването на несъществуващите неща поражда ново творение.
◉
Бог постоянно ражда създания в съществуването, защото те любят онова, което нямат, което е Битието, Скритото Съкровище.
◉
Връзката между Явния и мястото на явяването е Любовта. Обаче Любовта се прикрепя само към Несъществуването.
Ибн Араби
◉
Копнежът никога няма да изчезне от нас, защото неговият обект никога не може да бъде постигнат.
Ибн Араби
◉
Обектът на търсенето е Несъществуването. Той е или въвеждането в Несъществуването на нещо съществуващо, или въвеждането в съществуването на нещо несъществуващо.
Ибн Араби
◉
Ние казваме, че познаване на Бога не може да има, затова качеството на желанието е по-цялостно в слугата на Бога отколкото в някой, който възприема обекта на своето желание. Желанието е истинско само когато се прикрепя към обект, който не може да бъде възприет. Желанието се установява в съществуването само ако неговият обект се определя от Несъществуването.
Ибн Араби
◉
Търсачът, също като копнеещия, се опитва да намери Бога, обаче Бог, който може да бъде търсен, е Бог, който може да бъде определен и разбран. Този Бог не е истинският Бог, а е Богът на твоята вяра, който е Бог такъв, какъвто Той се показва на търсача. … Самият Бог никога не може да бъде намерен и обектът на търсенето не съществува, защото само Бог, Който никога не може да бъде намерен от създанието, притежава истинско Битие. Не е възможно за никого да люби Бога, защото обектът, към който се прикрепя Любовта, е Несъществуването, а е невъзможно каквато и да била връзка на несъществуване да бъде приписана на Реалния или на онова, което произхожда от Него. Следователно никоя любов на никое създание не се прикрепя към Бога.
Ибн Араби
Създанията не могат да прегърнат самия Бог, обаче могат да прегърнат Бога такъв, какъвто Той им се показва. Този Бог обаче не е Битието, а е Сияние на Битието, Негово саморазкритие.
◉
Това, което търсачът търси, и за което, копнеещият копнее, е само знание за Него, Негово засвидетелстване или виждане. Всичко това е от Него – не е Той самият.
Ибн Араби
◉
Понеже Бог не може да бъде търсен, онези, които наистина познават нещата такива, каквито са, наречени „гностици“ или „хора на Бога“, не правят опити да Го търсят, защото Той е Недостижим; по-скоро те търсят своята собствена придобивка, а тя е възторгът, който е вечното виждане на Бога в този и в другия свят.
◉
Бог не може да бъде постигнат с търсене. Гностиците търсят собствения си възторг, а не Бога.
Ибн Араби
◉
Гностиците търсят , с пълно осъзнаване, радостта от съучастието си в безкрайното сътворяване на вселената – неспирния процес, в който Бог люби несъществуващите неща и ги въвежда в сътворение.
◉
Хората на Бога знаят, че никога няма да постигнат своя Любим и никога няма да Го познаят. Той е несъществуващ по отношение на тях и завинаги ще остане такъв, и това за тях е източникът на най-великата радост и възторг, защото това изисква от тях да напускат несъществуването и да влизат в съществуването – неспирно и завинаги.
◉
Разликата между гностиците и обикновените хора е, че обикновените хора си мислят, че знаят кого обичат. В действителност тяхната истинска Любов си остава завинаги несъществуваща и недостъпна и следователно завинаги непознаваема. Те не познават своето незнание.
◉
Хората са забулени от създанията, в които се намира техният Любим. Те си въобразяват, че създанието е техният Любим, обаче в действителност то е техният Любим само индиректно.
◉
В действителност никой не обича любимия си заради него самия. По-скоро той обича любимия си само заради самия себе си. Това е проверената истина.
Ибн Араби
◉
Нищетата е изначалното положение на всички създания, защото те не притежават нищо свое. Понеже те са вродено бедни, тяхното естество е да любят и търсят онова, което не притежават. Обектът на Любовта и търсенето им е винаги несъществуващ по отношение на тях самите. В крайна сметка всичко във вселената е бедно, затова всичко във вселената е търсещо и любещо.
◉
Няма нищо в породенaта вселена освен търсачи, затова няма нищо в породената вселена освен нищи по отношение на онова, което търсят.
Ибн Араби
◉
Суфи люби Бога като люби онова, което не може да бъде ограничено, определено и разбрано.
Суфи се стреми към самия Бог, а не към някой специфичен дар на Бога.
◉
Да обичаш нещо конкретно, означава да не осъзнаваш, че истинската Любов е фокусирана върху онова, което е несъществуващо спрямо нас в абсолютен смисъл.
◉
Прикрепи Любовта си към Бога без ограничения и без конкретизиране. Това е по-подходящо за теб. Ако не успяваш да постигнеш липсата на конкретизиране, тогава поне прикрепи Любовта си към Бога с конкретизиране. Бог е разкрил на Мойсей: „О, Мойсей, не полагай друг освен Мене на мястото на своята нужда и моли Ме даже за солта, която слагаш, когато замесваш хляба“.
Ибн Араби
◉
Съвършеният човек е целта на Божествената Любов, а постигането на съвършенството е целта на човешката любов.
◉
Съвършеният човек е единственият, който напълно е осъществил онази Любов, която няма за свой обект нищо конкретно.
◉
Обектът на Любовта на съвършения човек е Безграничната Същност на Бога и той винаги остава за него Недостижим и Несъществуващ.
◉
Съвършеният човек се определя от своята Любов и стремеж към Нищото.
◉
Белегът на съвършения човек в Любовта е универсалната нищета – съвършеното изчезване на аза, което ражда нуждата от Бога.
◉
„О, хора, вие сте нуждаещите се от Аллах“ (Коран 35:15) 1. Бог ви казва, че бедността и нуждата, които имате в себе си, са свързани с Бог и с никой друг, обаче вие не Го разпознавате.
Ибн Араби
◉
Неспецифичната и Безгранична Любов на съвършения човек е Божествена Любов, защото също като Божествената Любов към вселената, тя не прави различие между същностите.
Ибн Араби
◉
Белегът на Божествената Любов е Любов към всички сътворени неща във всяко присъствие, независимо дали то е свръхсетивно, сетивно, въображаемо или въобразено.
Ибн Араби
Всяко присъствие има око от Неговото Име „Светлината“, чрез което гледа към Неговото Име „Красивия“, защото тази Светлина го облича в дрехите на съществуването.
Ибн Араби
◉
Съвършеният човек е истинският възлюбен на Бога. Той е реалността на целия космос.
◉
Целият космос е едно човешко същество, което е любимият. Индивидите в космоса са частите на това човешко същество.
Ибн Араби
◉
Когато Бог дарява на някого Любов към Него Самия, това е същото като Любовта на Бога към този човек. Той му дарява виждане и блаженство чрез виждането на Бога във всички неща. Затова любещите в космоса съответстват на зеницата на окото. Макар човешкото същество да има много части, нищо не засвидетелства и вижда освен двете му очи. Затова окото е като любещите в космоса.
◉
Всички останали човешки същества, които не са любещи, Го възхваляват в Славата Му, защото не Го виждат, за да могат да Го любят.
◉
Всички същности в космоса са все любещи заради Него, независимо кой е техният любим, защото всички създания са пиедестали на саморазкритието на Реалния. Тяхната Любов е фиксирана, те любят и Той е, Който люби. Цялата ситуация е скрита между Реалния и творението, чрез творението и Реалния. Поради това Бог е дал името Прощаващия заедно с Името Любещия (Коран 85:14). В крайна сметка Прощаващия означава буквално „Спускащия завеса“ на арабски език.
◉
Любимият е пиедестал, дори любещият да не познава имената на този, когото обича. Мъжът може да види една жена и да я възлюби, без да знае коя е, кое е името ѝ, кои са близките ѝ и къде живее. Любовта, според самата си същност, изисква той да открие името и дома ѝ, за да може да я посещава и да я познава, когато отсъства, чрез името и отношението. Затова той ще задава въпроси за нея, ако не я вижда. Същото е с Любовта ни към Бога. Ние Го любим в мястото на Неговото саморазкритие и в специфичното име, което може да бъде „Лайла“, „Лубна“ или друго, обаче ние не разпознаваме, че обектът е идентичен с Реалния. Затова обичаме името, но не разпознаваме, че то е идентично с Реалния. Ние обичаме името, но не разпознаваме Същността.
Ибн Араби
◉
Сред нас има такива, които познават Бога в този свят, и такива, които не Го разпознават, докато не умрат, като обичат някого конкретно. И тогава, когато булото се вдигне, те ще разберат, че са любили единствено Бога, обаче са били забулени от името на създанието.
Ибн Араби
◉
Любовта е Вечно Присъстваща Реалност, обаче тя се разпръсва и разсейва, защото хората се влюбват в отраженията на Любимия.
◉
Любовта на хората е просто Любовта на Бога, отразена в създанията.
◉
Любовта, към което и да е създание, може да бъде само Любов към Бога, обаче липсата на знание пречи на хората да прозрат кого любят.
◉
Всичката любов е в действителност Любов към Бога.
◉
Любовта е от Бога, обаче тя се прев"ръща в заблуждаващо було, ако любещият не разпознава истинския Обект на Любовта.