Човешкото образование е разрушително, то се води от паднали духове – и само особена Любов към Бога може да извади човека от това опасно образование. Истината е най-опасното нещо за неподготвения човек, за умствения човек. Свещеното Знание е нещо цялостно – няма нищо общо с умственото знание. Умственият човек навън е знание, а навътре е невежество. Как може да те обича човек, който живее в ума? Човешкото образование е злото в света.

ЛЮБОВТА

(Втора идея за размишление)

Когато някой ти дава истинската си Любов, той те насочва към Вечността. Разбира се, това е Замисъл на Бога.

Когато загубиш Любовта си към Бога, времето те хваща.

Светът – това е любов към илюзията, любов към кармата.

В Любовта към Бога е ключът на хранещата и Пазителна Сила.

Само чрез истинска Любов се случва Велико Осъзнаване на Бога.

Човекът на истинската Любов има съвсем друг Разум – Сияещ Разум.

В Божествената Любов се намира Същността на истинското виждане. Никакви ясновидци нямат представа за дълбоките неща, включително и чистите ясновидци. Те не знаят Древната история и Дълбокия Замисъл на Бога.

Любовта е тихо и озарено пространство – вътре в себе си.

Любовта е съградена от абсолютно чисто съкровени желания.

Само Любящият придобива Мъдрост. Земният придобива Змия, т.е. знания.

Когато имаш Любов и Търпение, нещата се развиват, както трябва.

Само на Любовта се позволява да види Реалността.

Любовта е Божествено Добро, а не човешко добро.

Който работи с Любов, привлича допълнителна енергия за своите цели.

Който не е пестелив в своята енергия, той погубва своето развитие.

Без Любов, всичко се проваля. Успехът също е провален. Умът е големият майстор на провалянето. Любовта е за Души, а не за умове.

Божествената Любов се справя с всичко, а умствената не се справя с нищо.

Разширявай Любовта си, а не знанията си.

Любовта символизира Завръщането. Имаш ли Божествена Любов, ще се завърнеш в Бога.

Любовта символизира осъзнатото служене на Бога. (Това го нямат дори и Ангелите, но това е друга тема.) Докато не си осъзнат, ти не можеш да служиш на Бога.

Истинската храна е Любов, Мъдрост и Истина – а не вегетарианство.

Любовта преустройва енергията на тялото. Чистата енергия – това е манната на живота.

В Бог няма никога политика; никога е нямало религия; никога е нямало хаос, или свят; никога е нямало сътвореност. В Бог – казва Учителя – има Любов, Мъдрост, Истина и Безпределност.

Отношенията на Любовта са чисти. Те са взаимно оздравления, взаимно повдигания.

Страстта е мярка за нелюбов. Тя е паднал, хаотичен импулс от древността. Бог е Любов, почит, чисто съкровено отношение, което няма нищо общо със страстта и с хаоса.

Отношения, основани на Любов, са чисти, блажени, безсмъртни, неизразими и леки. Тук тече Пълнота и чиста енергия. Тук живее Бог, тук няма ум: тука има Душа и Дух.

Когато целта е богатството, ти вече предварително си умрял, защото Бог е единственото богатство. С тази цел – богатството – ти си направо готов за оплакване, даже няма нужда да си умрял.

Съвсем друго е законът Любов към Бога.

ВАЖНИ НЕЩА

Продължение

(Лекция 3)

Когато си правилно в сърцето, ти се радваш.

Когато си в очистения си ум, ти светиш.

Когато си в Душата, ти блаженстваш.

Когато си в Духа – сияеш.

Чистата Духовност е Пълнота, Цялост.

Щастието е астрално явление; Блаженството е чисто Духовно.

Когато овладееш ума си, ти се освобождаваш от неговото бреме.

Чистотата е присъствие на Душа.

Бъди Чист – и това е краят на ума.

В този свят ние се обучаваме за един друг Живот.

Който не е пестелив и въздържан, той постепенно изгубва Пътя си.

Съкровеното е много повече от знания.

Невежеството е по-тъмно и по-лошо от болест.

Болестта воюва с теб, за да си възвърнеш истинското разбиране. Тъй като щастието и здравето не могат да ти помогнат, на помощ идва болестта, идва скръбта. Ако и те не могат да ти помогнат, идват тежките страдания. Ако и това не може да ти помогне, тази привилегия – има последна подадена ръка от Бога: мъчението. Ако мъчението не може да те върне към Бога, ти тръгваш към най-голямата пропаст в живота – демонизиране, което после коства милиони години завръщане.

Голямата страст и емоционалност винаги определят фатални неща. Болната емоционалност е намагнетизирана от астралния свят и от силите на злото – и затова тя често е път към безумие. Гледаш го: тих, приятен човек – и изведнъж прави жестоки неща; защото вътре астралният свят планира и царува.

Тези, които не са избрали Себепознанието и Истината, винаги ще попадат в някакъв вид фаталност.

Нечистите се чудят на Съдбата, но Съдбата не се чуди – тя работи.

Истинската Вяра не се нуждае от никакви доказателства и от никакви благоприятни условия.

Карма – това е старият закон на поучението. Всички – макар и бавно – ще бъдат научени от Кармата.

Пътят към Истината е сключване на договор с големи страдания – но вече Бог е с тебе. Бог ще ги преодолее, Бог ще те научи, Бог ще те освободи и ще те поведе към Себе Си.

Всяко Посвещение – истинско – задължително се нуждае от голямо страдание. Затова е Голгота. Голгота е Тайно Име на Бога, мястото на истинския Възход, краят на света, раждането в истинската Мъдрост и в Свободата. Има мъдреци, които жадуват за Голгота; има хора, които не искат да чуят: искат да се раждат и да умират хиляди години и да живеят в невежество.

Учителя казва: Истината е Тесният Път.

Знанието никога не може да излъже Мъдрия човек.

За да намериш Истината, трябва да изгубиш много ценни неща.

Мъдрият никога не е знаещ човек. Мъдрият е Съкровен, Мъдрият е Любящ.

Усилията на лекомислените винаги се обръщат срещу тях самите.

Само дълбокото и истинско разбиране е способно да преобразява човека.

Всяка болест започва с неправилно избрания път, с погрешния стремеж.

Изкушенията ограбват и съкрушават само тези, които нямат Дълбока цел, Свещена цел и правилни избори.

И доброто, и злото са развалили много хора.

Земният човек е голямо търсене и голямо проваляне.

Най-големият сектант – казва Учителя – това е егото, това е умът. Умът е голямата секта в света. А в света над 80 % работи умът. Обяснявал съм ви, Учителя казва: Що е секта? Думата секта – отсек, нещо отсечено, отцепено. И казва Учителя, обяснява: Всичко, което е отцепено от Любовта, Мъдростта и Истината, е секта. С много молитви и усилия можем да се освободим от този сектант – егото и умът: много упорит, с много дълбок опит… И само с голяма Любов и влизане в Бога, и само с помощта на Бога, заедно.

Осъждане без различаване винаги е карма.

Земното мислене винаги ще бъде безпътица.

Отнемането на живот, в това число, даже и на цветя – Учителя казва: Който къса цветя, ще заприлича на скъсано цвете, на увехнало цвете. Животни, дървета, хора – това означава, че такъв човек винаги ще изгубва личния си път на развитие. Не говоря за сухите дървета, говоря за другите дървета. Едно дърво е достатъчно, за да си ограбиш пътя и развитието.

Религията не дава Хляба Насъщен – не дава Себепознанието.

Тихата честност, тя е истинската, тя е… няма нищо общо с показната честност. Показната честност – казва Ал-Халладж – е нечестност. Всичко това носене на кръстове, на дрехи, е огромно падение и лицемерие. Христос никога не е носил такива дрехи, такива кръстове, никога не е палил свещи. Обяснявал съм: Той е живял правилен Живот в Бога.

Всяко човешко действие усилва неразбирането.

Човекът няма Същественото: Чистото, Духовно образование. Казвам това, защото някои мислят, че икономиката ще помогне на образованието. Никога не е помагала; няма и да помогне!

Световният ред е отдавна провален. Провалена система, защото е умствена. Политиката – казва Учителя – е черна енергия и винаги води към кривогледство, към падение.

Загива двойно този, който не чува ясните предупреждения.

Проваленият и паднал свят се крепи на мъртва информация, защото тука Мъдростта не идва. Държавата е стара, провалена, неестествена реалност.

Много опасни животни бродят затворени, заключени в човешка форма. А там, където има голяма жестокост в човека, означава многобройни животни.

Енергия, която няма ясна Свещена цел, върви уверено към провал.

Причината за лошото поведение на човека е неразумност от минали прераждания. Това е натрупана неразумност – и човекът сега почти няма избор. Даже и когато не иска, постъпва неразумно, защото това е натрупано, това е инерция. Когато човек е изпуснал Истината, той е изпуснал развитието си и той много често постъпва неадекватно.

Всички погрешни стремежи са изкривили енергията на човека.

Социалният човек е претъпкан с илюзии – и те го рушат ежедневно. Той е готов да направи стачка, но не и да се промени. Не е готов да направи стачка срещу себе си, срещу своите слабости.

Човекът на илюзиите бяга все повече от Реалността. Всички земно-умствени отношения са взаимно отравяне, защото Я няма Истината и Съкровената Любов.

Удоволствията и емоциите създават най-силната връзка с паразитите, които ще имат бъдеща власт над човека. Целта на паразитите е хората да имат все по-големи емоции, все по-големи желания, все по-големи зависимости.

ИСТИНАТА

(Трета идея за размишление)

За да разбереш в дълбок смисъл Истината, е необходимо Божествено Откровение.

На най-високо ниво, Истината – казва един Старец – поразява и Доброто, и Светлината. Забележете! И Доброто, и Светлината.

На върховно ниво, Истината е скрита даже от Боговете и от много Безсмъртни Същества. Говорим за Дълбините на Истината, Истината Божия. После ще стане малко въпрос за това.

Който обича Истината, тръгва по много Тесен Път. Той казва „Сбогом!“ дори и на много приятели, дори и на голяма част от така нареченото „Братство“. Той става самотна птица – отдадена. Няма време за Паневритмия, а за сразяване на изкушенията и на мрака. Той се отдава на Дълбоки неща.

Да избереш твърдо Истината – това е началото на Свободата, истинската Свобода.

Ако избереш твърдо Истината, това означава белег: това е твоята изключителна честност към самия себе си.

Има много хора, които външно изглеждат честни, сърдечни, отворени, но вътрешно те се крият от Истината. И това е тяхната самоизмама. А това, което ги очаква, е сложна – аз го наричам усукана съдба: карма, която е доволно тежка и те рядко устояват в строгия Час на Истината.

Истината не е слово; Тя е Дух и Безмълвие, Тя е Себепознание и Пълнота. Тя е особено преживяване, дадено от Бога за твоите постоянни усилия към Него. В един момент Той ти дава да Я преживееш; от там нататък вече никога не задаваш въпроса: „Какво е Истина?“.

Знаещият търси ползата от нещата; Чистият търси Истината, Същността.

Който обича Истината, той обича Душата на нещата.

Учителя казва (говори се за факти): Фактът никога не е Истина и не може да бъде Истина.

Има три вида Любов – казва Учителя – човешка, духовна и истинска.

В човешката любов има радост и страдание. В духовната Любов има промени: има усилване и отслабване. В Божествената Любов – тя е постоянна, в нея има Дълбочина, има дълбинно чувство, неразрушимо.

Половин час, прекаран с Бога, струва повече от милиони години прераждания без Бога. Това значи да разбереш Смисъла на Живота – ако Бог ти позволи такова общуване. Тази Истина не може да се обясни. Това е Древно преживяване, това е завръщане в Прасъстоянието. Това са Дълбоки неща и зависят от Милостта на Бога.

Който се е пожертвал напълно за Истината, става Дух и се Пресътворява. Само който е заложил живота си на Истината, Бог ще го изпрати в ситуации да умира за Нея – и когато няколко пъти умре (и буквално, и преносно), Бог ще му позволи да вижда Истината в скритите светове: там, където нито хора, нито умрели, нито ясновидци, нито Ангели виждат.

В Любовта към Истината – казва Учителя – се крият по-дълбоки неща от Библията. Има неща, които Истината никога не ги е казала в Библията.

Тука за малко ще се отклоня, да ви кажа едно такова нещо.

Бог и Луцифер… Бог е създал Луцифер по специален начин, не както Ангелите, Архангелите – от Светлина. Бог е създал Луцифер от Сиянието, от Прасветлината. Те имат Древна връзка, никога неразрушима, Абсолютна връзка, която продължава от Древността досега. Това е големият Му Син. Ще ви обясня после защо Луцифер е една от най-големите Тайни в света. Изключителен Херувим, Избран от Бога, страхотно Същество, което и Боговете не познават. Бог има към него специална Любов, затова го е избрал. Но Той е имал три предложения на Луцифер.

Едното – друг път ще говорим… Едното – преди време го обясних: когато му предлага да стане Мрак, да стане Сатана. Понеже Бог прониква и преобразява… Луцифер приема, понеже е неизменен на Бога. Ако си спомняте, когато Бог го пита, казва на Луцифер да се поклони на Адам и Ева, той казва: „Не! Само на Тебе се покланям!“ – Древната Неизменност. Между тях има изключително Древна връзка, изключителна Любов.

В тази връзка, ще ви кажа нещо, което го няма в Библията, но се намира в истинската Библия. В Древността, Бог отива при Луцифер – вечен, неизменен Дух, сроден, част от Него, те са живели милиони години заедно. Бог му казва: „Искам от тебе нещо. Искам да накараш духовете да се разбунтуват срещу Мене“. Луцифер никога е нямал за миг мисъл да се разбунтува. Той познава старото Всемогъщество на Бога и Неговата Сила. Никога през главата не му е минавала мисъл да стане неверен на Бога или изменчив. Никога е нямал гордост, никога е нямал високомерие. Бог му предлага и Луцифер започва, защото Бог иска да изпита духовете. Бог ги изпитва, а Луцифер ги изкушава. За да може – както ще видите после – Бог иска да спаси света от едно Тайно зло, което е страхотно. Затова Бог използва Луцифер. Това е Дълбок, Древен замисъл. Голяма част от Боговете не го знаят – само Старците и малка част от Боговете. Както и да е, няма значение… Ангели, Архангели нямат представа. Бог му предлага и Луцифер започва да прави заговори с духовете срещу Бога; и около 20 милиарда същества, които са повярвали в Луцифер, стават бунтовни духове и изменят на природата си, изкривяват себе си. Точно тези духове после Бог ги изпраща в Рая. „В Рая“ означава „в капана“ – там ги чака Дървото на смъртта. Бог ги изпраща в Рая… „Адам и Ева“ означава човечеството, падналото човечество, точно тези бунтовни духове. Бог ги изпраща там – и забележете! Бог дава Силата Си на Херувима, да порази Адам и Ева. Той не дава Силата Си на Адам и Ева, да победят Сатана; Той дава Силата Си на Змията. Защо? Защото да се случи голямо грехопадение, човекът да изстрада този бунтовен дух и непокорство, и след време да се върне във възход, т.е. Бог да израсне в него. Защо? Обяснявам… Защото другото зло, Четирите шестици, е нещо страшно, за което светът няма представа и по-хубаво да няма. Само накратко ще кажа… Това зло, Четирите шестици, е поискало тотално да разруши Тайната на Живота, тотално е посегнало на Бога – и Бог има страшен замисъл с Луцифер: да изстрадат хората себе си. И затова Учителя казва: Дяволът и Сатана ви гони, защото нямате истински Живот в себе си. И казва Учителя: Никога не изкарвайте Дявола виновен – вие сте изменили на себе си и на своята природа, самите вие сте виновни. И тука – казва Учителя – няма никакъв Дявол. Това е дълбока тема, за малко се отклоних. Така, исках да ви загатна нещо…

Будният и осъзнат човек не е тяло. Той е Дух и Истина.

За Пробудения, Истината е тука, на Земята. За спящия човек, Истината е някъде далече, отвъд.

Ако ученикът не държи на Чистотата и Истината, тогава Учителят е излишен.

Позитивното мислене никога не означава Любов към Истината, нито пък означава Духовно разбиране на нещата.

Грешката на религията е, че тя търси вярата – и тя се проваля… Защото човек трябва да търси Истината, а не вярата. Вярата е само последствие. Даже вярата не е много важна – важно е Дълбинното Доверие в Бога. Това е нещо по-дълбоко. А когато просто си във вярата, това не пречи да вярваш, да си религиозен – и да си в невежеството. Това си е проваляне, защото, вяра без Истина, това е слепият, който въобще не знае къде ходи, а иска да води другите хора. Ако ти си вярващ, а не си Истинен, това означава, че си нечист. Такива хора никога нямат Път към Бога.

АУМ

7 август 2018 г.

ШРИ ЧИНМОЙ

(Лекция 1)

ШРИ ЧИНМОЙ ЗА БОГА

Продължение
(Първа идея за размишление)

ШРИ АУРОБИНДО

(Лекция 2)

ШРИ АУРОБИНДО ЗА БОГА

Продължение
(Втора идея за размишление)

ШРИ ПАПАДЖИ

(Лекция 3)

ЯДЖНАВАЛКИЯ

(Трета идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

Днес ще говорим за Мъдростта на Индия: трима Учители, постигнали Реализация.

ШРИ ЧИНМОЙ

(Лекция 1)

Шри Чинмой – това са лекции на Чистотата, Простотата и Мъдростта.

Той казва: „Простотата е мой приятел за цял живот“. (Въобще, нещата са прости, не са сложни.) Чисто Духовен Учител, посветил живота си да вдъхновява другите. Роден в Индия, останал сирак, влязъл в ашрама на Шри Ауробиндо. Тук заживял Духовно, бил подготвен за истински медитации и ги правел по 14 часа на ден. Много предано отдаден, интензивен, Духовен живот. Пише, служи, тренира, преживява. Нещата се разбират чрез преживяване. Никакво въображение, никакви философии – Дълбоки преживявания. Осъзнава, мисли, и то – само в Духовната област. Впоследствие той вдъхновява Търсачите на Смисъла. Изключително съсредоточен в Бога! Всъщност това е Тайната на Живота… Изключително съсредоточен – и в нещата, които са извън ума. Изключителен Търсач на Вътрешното и чисто Духовното – тука няма нищо общо с религии и т.н. Той повдига и извисява съзнанието отвъд очакванията на хората, отдава живота си на Неизразимата Реалност, наречена Бог.

И така, Мъдростта му…

Гласът на Истината ще ни проговори, когато сърцето в нас стане Свещено.

Когато прозираш истинската си слабост, ти си готов да откриеш истинската си сила.

Сигурността идва от съзнателното Единство с Бога.

Ако целта наистина си заслужава усилията, самата цел вътрешно ще ти помага, ще те води. (Целта е жива, живо същество.)

Търпението вярва в Бога; нетърпението разваля нещата.

Търпението открива най-висшия Покой.

Най-лесният начин да се превъзмогне нещо е да не му обръщате внимание. (Може и да се преведе така: да не му давате енергия. Ако някой човек много те тормози, пресечи да го мислиш – пресечи да поливаш, за да не расте.)

Търпението е скритата Мощ на Душата. Светът няма Духовно Търпение.

Само в Покоя се натрупва Истината. Покоят, сам по себе си, е Сила. Искаме ли да имаме Покой, трябва да отидем отвъд пределите на ума. (Умът е вечно безпокойство – докато не бъде овладян.)

Най-могъщите Воини са нашите Чистота, Искреност и Стремеж. (Достатъчно е – тука само ще допълня – един истински Стремеж, и вече Бог ти е Пазител и те води. Това е повече от талисмани, повече от ритуали.)

Служенето на Бога започва не когато сме в ума и в сърцето, а когато сме в Душата. (На предното интервю3 споменах, че не е важно да кажеш, че си слуга на Бога – никога не е важно. Важно е само едно – Бог да каже: Ето това е Моят слуга! Всичко друго е без значение…)

Само Божествената Любов може да задоволи човека. (Духовната – донякъде… И тя е добра, но тука говорим за Божествената. Защото, ще обясня: там участва Бог – а Той е Пълнотата на истинската Любов. Без Него, никога това нещо не може да се случи.)

Когато придобием Чистота, никога няма да сме лишени от Сила – особено в най-важния момент. Чистотата е истинската Сила. Ако няма Чистота, няма и сигурност. Ако няма Чистота, няма постоянен Божествен Поток в нас.

Осъзнаването е Негов Дар: Бог го дарява.

Постигането на безкрайните вътрешни възможности се крие във великата Сила, наречена Смирение.

(Смирението не е нещо самоналожено с воля. Има хора, които го имитират: навеждат се… Няма навеждане тука. Това е вътрешно ниво на съзнание – много трудно се придобива; и който го придобие, той може да вижда другите дали имитират, или имат Смирение – защото то е нещо наистина истинско. Това е едно от местата, в които Дяволът не може да влезе. Аз съм го обяснявал: Дяволът може да влиза в много други качества, но там, където има Смирение, много му е тясно. Там е голяма мъка за него, както рибата – на сухо.)

Ако ти наистина обичаш Бога, Бог никога не може да бъде на второ място в твоя живот.

Кога сме в невежество? Когато сме в невежество, това означава, че Бог е някъде другаде, а не в нас.

Ако цялото ти сърце плаче за Бога, тогава цялото Сърце на Бога ще дойде при тебе. (Тука става въпрос за едни дълбоки, свещени сълзи, а не онези сълзи на децата и на някои хора, които тропат с крак и с амбиция, нали – става въпрос за свещени сълзи…)

ШРИ ЧИНМОЙ ЗА БОГА

Продължение

(Първа идея за размишление)

Преди всичко, трябва да осъзнаете Кой е най-близкият ви на този свят: това е Бог.

Напрежението изчезва от нашия ум, когато научим изкуството да се предаваме на Божията Воля. Когато усетим, че ние сме само инструменти, а Бог е Извършителят, няма да изпитваме тревога.

Ако можем да предложим на Бога плача на стремежа си и морето на своето невежество, проблемът е решен. (Защото, пред Бога, и Мъдреците са невежи. Не може един учен човек да отиде пред Бога и да Му говори нещо. Там трябва да отидеш с дълбоко, изключително Смирение, ако искаш да разбереш нещо.)

Ако станете Едно с Бога, Той става Източник на вашите способности.

Бог е Вечната Реалност, Която работи за тебе. (Тук става въпрос – и в този свят, и в Оня свят, и т.н.)

Само Бог е Незаменим.

Бог се отличава с голяма Простота и затова в Него всички усложнения се решават.

Чистотата е в това: Постоянно да помниш Бога! Богатството ми се крие в Единството с Бога – казва Шри Чинмой. Ако се стремим, Бог ни закриля. Ако дълго време мислим за Бога, Чистотата ще дойде при нас.

(Значи, забележете кое е най-важното: много мислене за Бога – и Той почва да я дарява и да я образува в нас. Не мислене за Чистотата, не да се представяш за Чистота, даже не и толкова да постъпваш чисто – многото мислене за Бога! И когато Бог е на първо място, Той ще ти я даде и ще те обучи в нея. И тогава може да постъпиш някой път външно нечисто, а това да е по-чисто от сто души, които външно постъпват чисто – защото ти ще знаеш разликата и защо действаш така. Може да обидиш човек, който да го изпратиш във висока еволюция; а може да го хвалиш – и да го провалиш. Тогава ще имаш различаване – Чистотата има и скрита страна.)

Вътрешният Глас не е дар, а постижение. (Когато стане постижение, когато човек постигне една степен на Чистота, тогава идва този Глас.)

Човек и Бог са си крайно необходими един за друг. Който е заживял в един съвместен живот с Бога, той става инструмент на Бога за трансформация и усъвършенстване на света.

Да живеем в Бога – това не е достатъчно. Трябва да покажем и на другите Пътя – и те да заживеят в Него.

Бог иска да се превърне в нашата Реалност и прави какво ли не. (Обаче, когато вратата е затворена – аз съм казвал: Не можеш да налееш вода в затворено шише.)

Бог се крие. Защо се крие? За да усили нашето търсене към Него. (Впрочем, Той затова е създал света и Космоса – за да търсим само Него: да видим колко са бедни светът и Космосът, защото те са малка част от Неговата отключена енергия. За да търсим само Него…)

ШРИ АУРОБИНДО

(Лекция 2)

Вдъхновението е тесен поток от блестяща Яснота, който извира от едно необятно и вечно, истинско Познание. Вдъхновението е река от Светлина. То превъзхожда разума.

Ауробиндо казва: По-късно научих, че Мъдростта се ражда тогава, когато умре разумът.

Мъдростта поглежда зад завесата и вижда; разумът разделя, разграничава. Мъдростта събира в една-единствена Хармония.

Какъв обширен Покой от нашето съществуване ни чака – но Пътят е тесен…

Каквото е съзряла и преживяла Душата, това знае тя – останалото е привидност и предразсъдък, и някакви мнения.

Това, което се разгръща в света и в човечеството, е единствената Божия Воля – Неговата Воля.

Ако Бог ти е отредил място в Ада, това е твоят Път.

(Ще обясня. Ако такъв човек иска да тръгне в Правия Път, ще загази. Той не е подготвен за Правия Път – трябва да изстрада дъното. И от дъното няма къде по-надолу – и оттам ще тръгне истински в Правия Път и няма да си губи времето. Това, което и преди време ви казах, от Ал-Халладж: Когато Бог вкара човека в Правия Път, сто души не могат да го отклонят. А когато Бог го отклонява… Защото тука няма Дявол – Бог отклонява човека от Правия Път, за да изстрада грешките си и всичко… И после, ако Той му позволи, тогава той тръгва в този Път. Бог решава нещата. Не съществува нито Луцифер, нито Сатана. Даже Луцифер не е станал по своя воля Сатана, той няма своя воля. Действа Единственият Бог!

Значи, ако Бог ти е определил място в Ада, това е твоят Път, който трябва да изстрадаш, за да разбереш. И ако ти се стремиш към Небето, ти ще се провалиш, защото няма да си преживял и осмислил Пътя си за нагоре и себе си; няма да си осмислил себе си. Как тогава ще вървиш по този Път без тези важни страдания? Ще разбереш нещата само когато си ги преживял и осмислиш – затова Адът и страданията са много ценни. Без това, ти нямаш Път. Тука между другото ще кажа, че Ангелите нямат такъв шанс. Те са Същества на Светлината, но нямат Път към Бога, нямат такава Любов, чрез която да стигнат до Бога – имат Служене и Светлина. Там е силата на човека: на човека е позволено да върви към Бога, Ангелите – някога… Те затова мечтаят за прераждания и за страдания – за да им се даде. Но като цяло, рядко им се дава.)

Бог е Единственият, Който знае кое е важно за твоя Път. Грехопадението е много важно, за да видиш ясно себе си и своите несъвършенства, за да се отвратиш от себе си и да си поставиш ново начало.

В този свят, ако имаше живот без смърт, нямаше да има Безсмъртие. (Има хора, които искат да живеят много дълго. Представете си един алкохолик на 800 години или на 1500. Това е по-лошо от гробища – гробищата са романтика…)

Променената смърт става Живот, който е Безсмъртие.

Откровението слиза пряко от чистата памет на Истината.

Любовта към Уединението е знак за предразположение към истинско Познание.

Духът е създал Закона и Духът може да го надмине – но трябва да се научим да живеем в Духа.

Понеже Бог повели и предвиди всичко, то не трябва да седиш бездеен и да чакаш Неговото Провидение, тъй като действието ти е една от главните Му ефективни сили. (Той ти е дал действие, самият Бог е в това действие.) И затова – казва Шри Ауробиндо – стани и действай! (Не казвай, че „ще чакам – и каквото стане“. Това е част от Неговия План, нещо вродено.)

Във всяка област – казва Ауробиндо – всичко е предопределено; но с много искрени и разумни усилия, ти можеш да привлечеш Божията Сила, която е над предопределението и го видоизменя. (Много такива случаи знам с братя и сестри: не чакат, а се молят, посяват Духовно, правят Духовни усилия, голямо усърдие, трупат Духовни заслуги – Бог се вселява и става голяма промяна: нещо, което не е било писано. Но това е истинският ученик: човек на големите усилия. Познавам такива хора, възхищавам се. И при тежки условия, не се оплакват и не казват: „Защо е така?“ – правят усилия за Бога. И Бог влиза, дава им допълнителна сила, нещата се променят.)

Свободата е дадена, за да заслужиш отново истинската си Свобода.

Живей отвътре, не се разтърсвай от външни събития.

Направѝ първо сърцето си чисто, а после слушай.

Душите, които не се стремят, са Божии провали.

Всеки трябва да постигне Себе Си в своята Свобода.

Нашата добродетел е една претенциозна нечистотия. (Когато казваме, че правим добро, е много опасно. Ангелите се пазят от такива изказвания, защото знаят, че са проводници. Човекът казва: „Аз ти направих така и така…“, за да има да взема, и т.н. И след време той ще вземе, само че нещо друго…)

Истинската гледна точка е винаги в Духа, а не в ума.

Истината е основата на Духовността.

Който не съумее да победи врага в себе си, изпуска Висшата си Съдба и остава в старата си карма.

Любовта е Любов, а не просто доброжелателност.

ШРИ АУРОБИНДО ЗА БОГА

Продължение

(Втора идея за размишление)

Каквито и да са трудностите, Бог е над тях – въпросът е ти дали си в Единство с Бога.

Има дивна красота в Дълбините на Бога: сякаш е роза с Древен аромат.

Бог не е само неподвижният и тих Глас. Бог не е само Любов. Бог е Огън, Бог е и в урагана. Не си мисли, че Бог е само Любов. Бог е Велика Строгост.

Обичай и служи на хората, но внимавай – да не би да пожелаеш одобрение и похвала. (Това е много опасен капан: да пожелаеш някакви хора да ти благодарят.) Не пожелавай одобрение, по-скоро слушай Бог в тебе. Бог води Мъдро и Любящо, дори и когато изглежда, че заблуждава човека.

(Тука само ще добавя: Бог в този свят играе много роли. Даже може да стане атеист и да отрича Себе Си. Може да си играе с волята на човека: да го кара да пада волята, да става, да пада, пак да става, да се отчайва… Това е игра на Бога, за да може след време волята да стане много силна – и когато Той се съедини с нея – изработена воля – и когато даде нещо от Себе Си, става Диамантена Воля… Такъв човек може да прекосява светове.)

Нима Бог е само една книга свещена, че да няма нищо друго вярно и добро? Бог никога не е бил само в една книга, колкото и свещена да е тя. Освен това, дето е писано, има по-дълбоки неща – неписани.

Бог в нас надминава умението на милиони лекари.

Ако можеш да видиш Бога в едно мъничко, бледо, неугледно и увехнало цвете (не ухаещо – увехнало цвете!), ти си уловил част от Тайната Реалност на Бога. (Увехнало – означава върнало се в Бога и скрило се в Бога. Един извор, който е изчезнал, Ангелът си го е взел, или Висшето Същество: той тече в друг свят вече; той си е изпълнил задачите и той тече на по-хубаво ниво. Така че няма изчезнали неща.)

Казва Ауробиндо: Бях много тормозен от Сатаната, докато най-накрая открих, че това не беше Сатаната, а Бог. (Бог те измъчва, за да те направи Свой. Пътят на Истинските Хора е мъченически; дали го приемат хората, или не – там е най-голямото израстване. По-малкото израстване е в страданията; а пък, ако човек не благодари на тях, по-хубаво да не говорим.)

Вярвам, че не се случва нищо, което да не е по Неговата Воля. Това съм видял: че каквото Бог ми е дал, Той ми го е дал поради Своята Любов и Мъдрост – а аз, ако го бях уловил, тогава щях да съм превърнал някакво голямо добро в голяма отрова. (Значи, примерно някой иска да е много добър – това е много погрешна цел. Ти си изначално Добър, няма какво да искаш. То е само въпрос на проява, явна или тайна. Ако искаш да си добър, ти вече не си естествен.)

Има само една истинска Любов – и тя произлиза от Бога. Винаги имай доверие в Божия Замисъл, каквото и да става. (Умре ти детето – Слава на Бога! Той го е взел в лекия свят, а ти плачеш, пречиш му в Другия свят. Не стига тука, дето не си могъл да му помогнеш – освен туй, детето не е твое, и т.н.)

Бог е Майстор да извършва зло чрез Своите инструменти, за да се получи от него едно благо. (Даже дяволът, някой път, като прави зло, прави някои извънредни неща – и той не знае защо ги прави. Но Бог вътре знае какво прави! Знае защо и много майсторски точно как да измъчи човека, за да направи бисер, за да направи диамант; иначе си оставаш обикновен камък.)

Бог винаги те отклонява, за да те заведе после в истинския Път.

Казва: Бог ме обичаше, намери ме и ме накара да Му принадлежа.

Аз съм безумен по Бога и никога вече не желая да стана отново „здравомислещ“. (Опасна работа – да си „здравомислещ“, или логичен, и да кажеш… Животът въобще не върви по пътя на логиката. Животът е много по-дълбок от логиката. Който вярва само в логиката…)

Бог е създал света, за да поискаме само Него.

Бог познава Себе Си в сърцето на Търсача. (Много просто: самият Бог е Търсачът: Той търси в нас, Той се моли в нас – ние мислим, че ние се молим. Той се моли и показва – това Слово, което ни е дадено да се молим, показва точно какво ще ни даде след време. Тука само нещо ще ви кажа. Има една истинска молитва – Учителя казва: Единственото нещо, на което не мога да ви науча, това е истинската молитва. Какво е тя? Когато си се молил хиляди и милиони пъти, идва един момент, в който Бог те научава. Но какво означава истинска молитва? Накратко: участие на Бог в нея. Тогава силата става между тройна и десеторна – ти нямаш такава сила – и тогава разбираш, че Бог тайно, насаме, е стихийно с тебе: означава, че одобрява това, за което се молиш. Разбира се, то трябва да е Разумно и Свещено.)

Истинската Свобода е сливане с Волята на Бога.

ШРИ ПАПАДЖИ

(Лекция 3)

Ако ти си свободен от желание, ще осъществиш своите желания. (Голямо майсторство се иска: да се откажеш от желанията си, да ги надраснеш – и тогава те се сбъдват. Ти не ги искаш, но нямаш избор. Бог е с тебе – говорим за разумни желания – тогава те стават разумни, пречистени и Бог вече е с тебе.)

Който вкуси Нектара, става Нектар.

Само чистото си сърце – само това е, което можеш да предложиш на Бога.

Истинно преданият е Сърце на Бога.

Блаженството не е от разбирането и никога не идва от разбирането; Блаженството идва от Предаността.

Предай се на своята Тоталност!

Когато човекът е готов, цялата Истина се устремява към него.

Цялата работа я извършва Той, Който стои зад пределите на твоето разбиране – а ти просто наблюдаваш как всичко се случва. Не мисли, че ти сам правиш нещо.

(Казвал съм: Ние, без Бог, не можем да направим и една крачка, но не можем да го осъзнаем. Когато крачката замръзне, тогава се замисляме. Когато водата спре, ако спре за три месеца, хората ще разберат, че тя е Божество, ще се молят и ще пълзят – Бог да им изпрати поне малко дъжд. Тогава ще разберат, че тя е Божество. Но когато имаш много, ти я пилееш, нямаш мярката; и след време, разбира се, ще почнеш да я губиш.)

Всичко, което става, е Съвършено. В нито един свят няма грешки, защото ръководи Върховен Бог, Съвършен Бог. (Но понеже ти нямаш погледа на Бога, виждаш грешки, какво ли не виждаш… Защото не можеш да виждаш.) Всичко, което става, е Съвършено, защото е Бог в действие.

Когато напълно си се отдал на Бога, Той става твоите действия.

Нека никой да не си въобразява, че събитията трябва да се случват така или иначе. Някой казва: „Ако бях постъпил така – или иначе…“. Ауробиндо казва: Това го решава Той. (Защото, ако Той го беше решил, щеше да бъде иначе, но вече е късно. Все е Той!)

Извършителят трябва да заплати за своите постъпки – това е кармата. Отсъствието на извършител – това е Свободата, това е Чистото действие.

Паметта е Пазител на кармата.

Предай се на Бога, Който Единствен знае какво трябва да се направи. (Ти не знаеш. Дори и нещо простичко… Може да си мислиш, че си прав… Остави на Бога!)

Ние живеем в този свят, защото не сме познали себе си.

Медитацията, това е Любовта към собствената ти Дълбина, към собствения Бог в тебе, към Дълбините ти – Брахман.

Брахман (или Бог) е над всички видове практики. Той сам разкрива Себе Си.

(Но най-върховната практика, нека пак да я кажа: тя не е техники, няма нищо общо с Паневритмията, няма нищо общо с дишане с едната ноздра и с другата… Върховната практика се нарича Неизменна, Чиста, Истинска Любов към Бога. От там нататък, каквото и да практикуваш, даже и да подскачаш с един крак като кенгуру, пак си прав, практиката ти е правилна… Но ако ти си неправилният човек, и да се стараеш, каквото и да говориш, даже и да казваш Истината, ти си далече от практиките – защото не си в Системата на Бога. Тогава такива хора подвеждат другите и хората казват: „Да, има нещо правилно“. Но ако можеш да виждаш, ще разбереш дали човекът е в Бога.)

Влезте в самата Същност и оставете всички практики, всички техники. Медитацията не е в това да седнеш и да стоиш един час. Медитацията – това е твоето състояние на Дух. (Това е твоето Древно състояние. Отново стигаме до идеята: Истинска Любов към Бога – тогава ставаш Дух.)

Истината е самосветеща, самолъчезарна.

Брахман (или Бог) не е нещо за разбиране. В Него трябва да се потопиш. Това е Любов, а не някакви техники.

Будност, съсредоточеност – това е важният навик.

Ако сте в Бога, истинското Познание ще дойде от само себе си.

Дълбокото Откровение, това е Живот в Бога и не зависи от практики.

Няма Слънце – казва Пападжи, – няма звезди, няма планети. (Да не говорим за хороскопи!) Има само един потресаващ Свят – и ако мислите само за Бога, вие сте в този Свят.

Чистотата вижда Бога навсякъде.

Безмълвието е Любов към Покоя.

Който е видял Божията Красота, забравя всяка друга красота.

Ако умът не е овладян, безпокойството е навсякъде.

(Значи, може да си седнал на дивана, може да си в морето, може да си на сянка и под чадър, където си искаш – царува в тебе безпокойството. Казвам това, защото някои мислят, че като се отпуснат на един диван или като седнат – и това е почивката. Почивката е въпрос на съзнание, на настройка на Бога, а не дали си седнал удобно. Колкото и удобно да седиш, може да стане много по-лошо.)

Където няма съмнение, там е Милостта.

За да познаеш Истината, е нужен необикновен устрем.

ЯДЖНАВАЛКИЯ

(Трета идея за размишление)

И накрая, завършвам с последната идея: Яджнавалкия. Говорил съм ви за него: Учението за Брахман, или Учението за Бога, в Древна Индия. Както си спомняте, и преди съм ви споменавал, той казва: „Ние даже не се нуждаем от Безсмъртие“. То е нещо много назад, то е дошло по-късно, а пък още по-късно е дошла смъртта. Ние сме преди Безсмъртието; ние сме нещо много по-дълбоко.

Брахман (или Бог) е Древен Безкраен Океан – казва Яджнавалкия – Океан без брегове. (Тоест няма този свят, няма Оня свят, говорили сме: Третият Бряг на реката, това е Дълбините – няма брегове.)

Брахман е Древен Покой, който превъзхожда всяка Мъдрост.

Да уловиш Брахман значи да станеш Тайна.

Брахман движи всичко към Своята Безкрайност.

Брахман е Бездна от Неизвестност, но тази Неизвестност ни е много близка.

Вселената е малка част от отключената енергия на Брахман.

Вятърът и водата са ключове на Брахман. Той ги отключва, Той ги заключва – те са Негови слуги.

Изворът има начало, има край. Брахман няма начало, няма край.

Брахман е Дарител на диханията, но самият Той няма дихание, защото няма ограничение в Него.

Брахман няма име, защото не може да бъде уловен.

Мъдър е не този, който знае, а този, който е в Брахман.

Който е Чист, негов Пазител е Бог, Брахман.

В Покоя на Брахман, енергията е покорена.

Който говори за Брахман, трябва да произлиза от Него. (Тук става въпрос за осъзнаването.)

Брахман в човека – това е Тайната над всичко.

Брахман е Чисто говорене.

Брахман се доказва в Безмълвие.

(Спомням си, на площада в Търново миналата година4 ме попитаха: „Какво е Бог?“. Няма понятие, няма определение. Трябва да Го преживееш. Ако Той ти позволи да Го преживееш, никога няма да питаш. Ако Той не ти позволи, милиони въпроси са безполезни.)

Цивилизациите никога не достигат Брахман – само Покоят Го достига.

Само Брахман може да освети Древността.

Стани Брахман, а не човек!

(Много хора смятат, че трябва да станеш човек – голяма грешка. Самата дума човек означава в един древен език падение. И думата човек означава около век – да живееш около век, а ти си… нямаш брой на години, нямаш даже векове, ти си нещо много Дълбоко. Но станеш ли човек, става нещо като загазване.)

Който практикува Истината, той прави Брахман видим за себе си. (Значи, който говори Истината, става Дух и Бог в него му се разкрива.)

Произнасянето на АУМ е Свещено задължение.

Който усърдно обича Истината, той става способен да узнае Същината, скритото значение на действията.

Всеки, който се е отдал на медитации, жертвоприношения, мантри и т.н. практики, той ще се провали. (Забележете какво казва Древният Учител Яджнавалкия! Каквито и практики… ще се провалиш, защото Първото Отдаване е Отдаване на Истината и на Брахман – всичко друго е последствия.) Без Истината, всичко друго дава незначителен резултат. Само който се е посветил на Истината и на Брахман, може правилно да изучава Свещените книги. (От тук тръгва правилното изучаване.)

Ако Брахман те докосне, ти вече изгубваш човешката си природа.

(Това, което казах в предното интервю5, от Ал-Халладж: „О, Господи, Ти ме унищожи, за да ми станеш Близък!“. Тоест: унищожаване на човешката природа, която е голямата пречка. Човекът е големият враг на Бога – той мисли, че е Дяволът, че Дяволът му пречи. Учителя казва: „Ти си изменил на себе си, тука няма никакъв Дявол“. След време ще говорим… Това си ти, ти самият си станал дявол и изкарваш вината в Дявола. Брахман само може да ти „удари още едно рамо“, да станеш по-голям дявол, но след като ти вече си станал.)

Брахман е, Който дарява Пътя за вглъбяване навътре в Истината. (Може да се упражняваш колкото си искаш, но Брахман трябва да ти позволи навътре да влизаш в Истината. Иначе може да мълчиш по пет часа, да се вглъбяваш… и да става все по-лошо, както знам такива случаи, и то – много.)

Който произнася често АУМ, прави Брахман да бъде доволен от него. АУМ означава Брахман.

Който винаги е зает с АУМ, ще отстрани всички беди, страхове и препятствия.

Истината – казва Яджнавалкия – е по-велика от мълчанието.

АУМ

4 септември 2018 г.

АТЛАНТИДА

(Лекция 1)

ВЪЗПРИЯТИЕТО

(Първа идея за размишление)

БЕЗУПРЕЧНОСТТА – УЧЕНИЕТО НА ТОЛТЕКИТЕ

(Лекция 2)

РАЗГОВОРИТЕ

(Втора идея за размишление)

АТЛАНТСКОТО МИСЛЕНЕ

(Лекция 3)

ТОЛТЕКИТЕ – ДРАКОНИТЕ, МАЙСТОРИТЕ

(Трета идея за размишление)

Да си направим ограждащата формула.

Днес ще говорим за Атлантида.

Тука само искам да кажа… Каквото и събитие да се случва, то няма значение: важно е твоето възприятие – то решава какво е събитието. И от тежко, събитието може да стане леко; а от леко може да стане… Всичко е въпрос на… Тайната на възприятието.

Второ, разговорите – какво означават те между хората: каква обмяна на духове, на същества, на влияния, на вдъхновение, на ограбване и т.н., и т.н.

АТЛАНТИДА

(Лекция 1)

Атлантида води началото си от един свръхконтинент, който е бил бащата на всички континенти. (Има и такъв океан, но това е друга тема.) Този континент се е наричал Барадаха – има много имена, но Барадаха е най-близкото и най-дълбокото. Той е свързан с Първата Слънчева Раса. Този континент е бил нематериален, а уплътняването щяло да се случи след много време. Това е било състояние на Несътвореност, това е част от Дълбоката Древност.

Разбира се, има едни други, по-дълбоки неща, които след два месеца ще излязат, от Втория Старец. Той говори за Древното зло. Само искам да обясня нещо… Това Древно зло е… тотално е отрекло Истината и тотално е отрекло Живота. При него няма изход навътре: то унищожава и Душата, и Духа до корен – и затова то е заключено, Четирите шестици6 – и Абсолютът го е заключил.

Това зло, което го има в света – и за което говорих скоро и в Търново7, и ще има и книга по този въпрос – Луцифер… Тъй като Луцифер няма воля: Бог го превръща в Луцифер, Бог го превръща в Сатана – това зло е изключително, нарича се Благословеното зло. При това зло може да имаш болка, да мислиш, да чувстваш – има развитие… При онова зло, което е заключено извън Вселената, няма такива неща… Тука може да страдаш, да се мъчиш, но има развитие. След време ще говоря и за другото зло – то е преди историята на расите; Вторият Старец много, много дълбоко го обяснява. Но това е друга тема… Точно този Старец – Вторият, казва се Азавот Махария – той е слязъл в Атлантида и е обучавал Безупречните: не средните, не воините, а най-дълбоките Същества. Той е един от тези – от рода на Мелхиседек. Той е обучавал на много дълбоки нива тези напреднали Толтеки в седма и осма степен, които са като Христос и Буда. Що се отнася до динозаврите, крокодилите, най-отровните змии – това са микроскопични останки от Древното зло. Те са толкоз мънички, че просто за тях даже не си струва да се говори, но те произлизат от там…

Продължавам с Атлантида… (Тука, иначе, загатвах ви за Древната Праистория…)

Тука, в Дълбоката Древност, е нямало нито огън, нито вода, нито земя – никакви условия за разрушение. За да има разрушение, трябва да има сътворение. За да умреш, трябва да се родиш. За да бъде нещо разрушено, то е трябвало да бъде сътворено – но когато има грешка, тогава има сътворение. Това означава, че сътворените същества са изпратени да се учат. От тук е започнал бъдещият замисъл на човечеството и от тук надолу е тръгнало сгъстяването: свободна, незаключена, несътворена Божественост. Тук още е нямало – говорим за Древността – нямало е разум даже, нямало е Висше Аз. Преди време ви говорих, че истинският Мъдрец и Посветен трябва да се откаже от своето Висше Аз, тъй като Бог е по-дълбок. Това е направил и Христос: „В Твоите Ръце предавам Духа Си!8“. Тоест: не моята воля, а Твоята… И Юда го е постигнал, говорили сме, и т.н. Който мисли, че неговото Висше Аз е по-дълбоко от Бога, той също много ще има да страда, защото Висшето и нисшето аз… Дори, макар че е Божествено, Висшето Аз, то, в сравнение с Тайната на Бога, е нещо много дребно.

Тогава е нямало разум и Висше Аз, а само Свобода, Дух и Велика Странна Светлина. Но тука нека да поясня: Прасияние – а не тази светлина, за която се знае. Това Прасияние е преди светлината. Светлината е също падение. Така че, който вярва в светлината, след време също ще бъде заблуден, защото тя е ограничение на Бога, тя е друг вид илюзия, както и тъмнината. Докато, завръщайки се в Свръхсиянието, там вече подходът е друг.

Древните култури са скрити в паметта на Учителите, Посветените и Жреците. Атлантската цивилизация е била в пряка връзка с тези Богове и велики египетски Жреци. Всъщност египетските Жреци са Атланти, преродени Атланти. Казвал съм ви: Египет е бил колония на Атлантида. Просто те са слезли в Египет; и понеже имат памет за пирамидите, те са ги построили в Атлантида – и за Сфинкса… Те просто ги пренасят в Египет.

Първият Цар се е казвал АТЛ – или означава Древна Вода, т.е. Първичен Живот. За този Древен Цар също се прави книга. Той се е наричал Жрецът Атлант, по-късно – Мелхиседек. Изключителен Учител, величествен! Тука само нещо ще ви загатна: когато е бил шестгодишен, е избрал да живее в изоставено орлово гнездо… Тъй като, на Атлантски, Орел означава Бог; Куаотли – на вторичния език… Той е искал да наблюдава подробностите отдалече, да разбере Божия Замисъл за всяка песъчинка. Той е изключително отдаден в цялата Вечност и е истински Жрец. Неговата Мъдрост е изключителна, както и на Старците от Атлантида, които са… Много пъти съм ви казвал примерно техни заповеди: Никога не нарушавай Безкрая в себе си. Или: Ако изгубиш опората в живота си, придобий Увереност. Който пита „Ама как?“ – не знае защо пита; който има интуиция – веднага разбира. За интуицията отделно правим книга; защото тя няма нищо общо с предчувствията и с разни чувства – макар че, в известен смисъл, е дълбинно чувство, но там има нещо по-дълбоко.

Първичните Хора, това са Древните Богове; така че думата хора и въобще много хора, които са повярвали, че са хора и човеци – това е едно погрешно падение. Ние не сме хора: и в момента не сме хора, и никога не сме били. Ние сме Духове, ние сме Същности; ние сме, в Дълбините, Богове – и натам трябва да пътуваме, тъй като този свят не е наш, отвъдният свят също не е наш: това са бедни светове.

Дори и Древното зло, казва Вторият Старец, смята добрите хора за много нищожни – те не са Истинни Хора. Смята Мъдреците за странни и има страх единствено и само единствено от Старците. Дори от Синовете Божии и от Мъдреците няма никакъв страх – но от Старците има, защото той казва: Старците имат друго Знание. А Учителя казва: Те имат опит от милиарди години. Самият Учител казва: Аз съм минал през девет кръста. Така че през много Космически страдания трябва да мине човек, за да има този опит, който е извън Вселената и който прави пробив, тъй като Вселената е заключена Школа.

Първичният Човек е бил Несътворен, той е бил скрит в Невидимото и много дълго е живял там. И много време е минало, докато стане видим, външен, външна форма. Тази форма е дошла от един много дълбок вътрешен свят. Така че човекът е само отражение на нещо много Дълбоко, затова към човека трябва да имаме дълбока почит – дори и към враговете. Защото тази заповед, „Люби врага си!“, означава да навлезеш в Бога. Тя е дадена от Него и означава да преодолееш себе си. Защото, ако ти не обичаш врага си, не обичаш Скрития Бог. Врагът е само привидност: след време Бог го премахва. Когато го обичаш, ти го обезличаваш, защото Любовта е Божията Сила, а знаете: Любовта няма никакви противници, никакви врагове. Говоря за Божествената Любов.

Египетските пирамиди са били построени в памет на потопа в Атлантида. Те са съществували в Атлантида, а по-късно просто при преселването се пренасят, защото те са най-древният символ, това е: Има само Един Център, Един Бог. Никога не е съществувал, обяснявал съм, Сатана като враг. Няма как Бог да има врагове – никога. Това са Древни Приятели и той изпълнява Неговия Замисъл. И винаги го е изпълнявал, и няма избор. Той е… Бог го е направил Луцифер, Бог го е направил Сатана. Всичко се движи от Един изключителен Бог, Който знае какво прави и никога не е правил грешка – тъй като просто Бог е Съвършен.

Когато се преселили Атлантите в Египет, почели пирамидите с ново построяване, защото споменът за тези пирамиди винаги е бил много силен. Обяснявал съм за Сфинкса – това е най-древният символ на думата Пазител. Атлантите са постигнали своята Висока култура благодарение на слизането върху тях на много Висши Сили от Боговете и от Върховния Разум.

Атлантите знаели, че не човекът се ражда в света, а светът се ражда в нас. (Разбира се, ако го допуснем. Ако ти допуснеш света, той нахлува – с всичките му противоречия… и красоти, да кажем.) Така те разбрали, че изменяйки себе си, ние изменяме света. Много е смешно, когато някой иска да се устрои светът. Светът може да се устрои по един много хубав начин; но ако ти не си устроен, какво ще правиш в този свят? Затова съм обяснявал, че не трябва да вярвате в бъдещето – трябва да го създадете. Ако вярвате в бъдещето, спукана ви е работата!

Те развили Безупречност и Воля, която е отвъд света. Ще обясня. Волята е Тайна на Духа, а не тайна на човека и тайна на ума. Волята е чист Дух в действие. Човекът на Волята живее в съвсем друг свят. Атлантите са тренирали много своята Безупречност и Воля, защото са знаели, че само с натрупана Чиста Сила – говорим за мисли, чувства, постъпки и тайни постъпки – и само с тази натрупана Чиста Сила може да се проникне в Боговете и в Тайната на Орела и Необятността.

ВЪЗПРИЯТИЕТО

(Първа идея за размишление)

Безупречният и чист Атлант е нямал нужда от космически кораби – за които много се говори: те са една друга илюзия. Самият той е Меркаба, самият той е кораб, той е пътуващ вихър, чист Дух в движение през всички измерения – няма нужда от никакви кораби. Най-съвременните кораби спокойно (някой път – и самолети) падат, и ракети падат в блатата. Нещо липсва в техниката. На съвършения чист Дух нищо не му липсва, той няма как да падне: той прониква и заминава. Така че Истината е в този чист, пътуващ Духовен кристал. Нашият Дух е такова нещо в Дълбините.

Толтеките открили, че щом имаш правилно възприятие, ти ставаш достъпен за Орела – за едно друго, дълбоко разбиране за живота. Толтеките разбрали, че тънките неща могат да се разберат само чрез правилно дълбинно възприятие. Оказало се, че правилното възприятие дава Душа на живота, Душа на нещата.

Тука само да спомена, че Душата е създадена от Ефира, а Духът – от Етера: друга тънка Дълбочина. А Искрата е създадена от Мистерията на Бога.

Правилното възприятие давало такова разбиране, че просто светът изчезвал – защото това възприятие било част от Бога. Човек, който живее в Бога, въобще не допуска да живее в света: той се разхожда в света, но не е от света. Както са Суфи: Суфи живее в Сърцето на Бога – може да разговаря, но той винаги е съсредоточен в Бога. И казва: Ако един миг мислиш за света, ти си вече еретик. Това е мярката: ако изпуснеш един миг да не мислиш за Бога… Това е Висша мярка, Висша съсредоточеност.

Според Толтеките правилното възприятие има способност след време, постепенно, да се превръща в Мъдрост. Без правилното възприятие, човек си остава в съдбата – стария свят, старите възгледи, старото мислене. Казвал съм: думата съдба произлиза от съд, осъдени. Ангелите нямат съдба – и те са ниско ниво, но нямат съдба: те са служители на Светлината, но не могат да познаят Бога. След време трябва да станат хора – и някои от тях жадуват за тежки прераждания и страдания. Казвал съм: страданията са привилегия. Страданието изработва разум и след време – Мъдрост. Но хората не го обичат, както и не обичат Истината. Те искат да им е добре, искат да са уредени нещата, но това е капан. А когато обичаш Истината, и да не искаш, ще бъдеш уреден и устроен – там вече нямаш избор; защото единствената Сила, която устройва човека, това е Бог и Истината, а не някой, който мисли, че ще се устрои. Учителя казва: Ако ти си отдаден на Любовта, Мъдростта и Истината, други Висши Същества устройват твоя живот – това не е твоя работа. И това е решено – казва Учителя – отпреди 250 милиарда години. Въпросът е само ти да влезеш в твоя тотално правилен Път.

Значи, без правилното възприятие, човек си остава в съдбата, в стария свят. Намерението определя възприятието за нещата. Казвал съм: Човек, който има Дълбоко намерение, може да променя предопределението. Каквото и да ти е писано, при Единство с Бога, ти можеш да го промениш; но ако си в единство със себе си, това е друг въпрос…

Възприятието освобождава човека – дълбокото възприятие, тънкото, освобождава човека от познатото и от известното. Вие знаете: умът в човека винаги търси известното – там се успокоява. Духът търси неизвестното, скритото. Врагът на човека е скрит именно в изкривеното възприятие. Ако ти имаш изкривено възприятие, ти вече си враг на себе си. Дори ако имаш гняв… Което е смешно – да имаш гняв, да се ядосваш. Казвал съм: В Учението ядосването е забранено, от всякаква гледна точка!

Значи, паразитите са проникнали в човека и са изкривили неговото мислене и възприятие. Да се движиш от познатото към познатото, това значи да се движиш от провал в падение. Да достигнеш до зряло и чисто възприятие, това е въпрос на продължителна Безупречност: това е Пътят, който открива скрития Смисъл. Казвал съм: Смисълът не е от този свят, не е от Другия свят. Частично Смисълът се намира във Вечността, а пълният Смисъл се намира в Безпределността. Това е Път, по който няма хипотези и предположения. Мъдреците не се занимават с хипотези. Говорили сме: учените хора, т.нар. „ученото невежество“, Учителя казва: Ще се сблъскат в един момент с Бога, защото научната истина, в сравнение с Божията Истина, е просто прах.

Този, който има правилно възприятие, използва силата си, за да изпълни живота си със Смисъл. Въобще, силата е дадена, за да служиш. Всеки, който злоупотребява със силата, след време тя ще се обърне срещу него.

Възприятието зависи от нашата концентрирана гледна точка. А това означава, че възприятието ние го носим в себе си. Въобще, нещата са дълбоко вътре в нас – степените, измеренията… Възприятието е Тайнство, от него зависи придобиването на дълбинно, истинско Знание – не информация, не обикновено знание, не полузнание, а Мъдрост. Но ти трябва да си безжалостно честен към самия себе си, безжалостно!

БЕЗУПРЕЧНОСТТА – УЧЕНИЕТО НА ТОЛТЕКИТЕ

(Лекция 2)

Няма звезди в Пътя на Атлантите: абсолютно никакви хороскопи, никакви звезди… Концентрирана вяра в Бог! Бог управлява съдбата на човека, а не звездите. Звездите нямат думата по който и да е въпрос. Съдбата е построена така, че да помага на човека, ако той е разумен – а пък, ако не е разумен, тя ще го обременява. Хороскопите са илюзорни, дори и когато са правилни… Защото това, което може да те променя, е само Единство с Бога, посвещение: да си посветиш живота на Бога. С 99 % нищо не става!

Това, което е важно: че трябва да имаш силен, изключителен стремеж към Безупречност – това е Пътят, по който се навлиза в Бога. Бог допуска да Му станеш достъпен чрез многобройни чисти постъпки, особено ако те са много скрити… Макар че някой път не могат да се скрият.

Толтеките казват: Нашата история е борба за истинско Знание. Думите променят съдбите на хората.

Аз съм обяснявал: думите са живи същества. Всеки човек трябва да избира, да подбира думите си и да пресява – защото, каквито и други практики да прави, както и да диша, каквато и Паневритмия да играе, това няма да му помогне. Това, което е казал и Учителя: Една погрешна постъпка – цялата ти философия свършва. Там е главното Учение. Някои дишат дълбоко. Да, получават някаква жизненост. Но Учителя казва: Ако ти нямаш правилната постъпка – Подхода, Дълбокия Съкровен Подход, – ти не получаваш най-фината жизненост и енергия. Получаваш повече въздух, отколкото Етер. Същественото се намира в Етера. Въздухът е падение от Етера.

Устремът към Орела на Толтеките е бил изключителен и той се е ръководел от Жреците, които са слезли пряко от Бога. Някога е имало правителство в Атлантида: най-ниското ниво на това правителство са били напреднали Мъдреци. Ръководителите са Жреци от четвърта, трета и втора степен. Четвърта означава 100 % отдадени; трета означава 75 %; и надолу т.н. Те са ръководили дълго време и после частично – в Древния Египет. После, когато се оттеглят, и вие знаете какви неща остават, какви следи.

Никакви научни знания, според Атлантите, нищо не струват в сравнение с този изключителен стремеж към Бога, към Голгота – това е Тайната. Това е Храмът на Бога – Голгота. Там се решава да погребеш и този свят, и отвъдния, и да се завърнеш наистина в Бога. (Голгота, Кладите – това е истинският Храм. Там се раждат само Истинските Хора, Истинските Добри Хора. За другите хора не казвайте, че са добри, защото е карма.) В замяна на това, Светът на Орела им дал изключителни знания (става въпрос за този изключителен Устрем), които ги няма в света.

Толтеките използвали мощната сила на лъчите на Безупречността, която се е сливала със Силата на Орела, а това сливане решава всичко. Или, казва Учителя: Ако ти разбереш наистина Любовта и Бога, ти си разрешил въпросите на живота – ти вече не може да имаш въпроси, не можеш да задаваш, те не могат да възникнат. Никакви въпроси: въпросите са изчезнали. Защото Животът – обяснявал съм – не е въпроси и отговори. Животът не е борба; Животът е Дълбини – Божии Дълбини, които са няколко степени.

Толтеките казват: Чистото действие кара човека да осъзнава своята Сияеща част.

Чистото действие спада към Смирението и към Нищото. Само за миг ако си помислиш, че ти си направил добро, ти си вече нарушил закона. Ти си малък, малък проводник. Ангелите никога не казват: „Аз направих добро“ – защото то вече е развалено. Смятайте колко е отговорно словото! Няма как да направиш добро; няма как да си Любов. Бог е Любов! Ако ти имаш истинска Любов, това означава, че Бог е в тебе, тя е Негова Любов. Ако между две същества има истинска Любов – това е Бог между тях: Той тече, Той е тази истинска Любов. Ако Той се оттегли, ще видиш колко е твоята „истинска любов“ и ще видиш, че я няма. Затова съм казвал, че има разлика между Любов и обич: Любовта е към Бога, обичта е към хората. Любовта дава, обичта взема, и т.н.

Мъдрецът има – казват Толтеките – точни дела, но замаскирани. Някой път той може да допусне неправилна постъпка, която има благотворни последствия.

Има хора – правят добри постъпки с лоши последствия. Учителя казва: Това е Черното братство. Но лоши постъпки, които завършват добре… Давам един пример, който съм го давал. Навремето при мене, в началото, още когато се криехме по едни къщи, идваше един йога и той правеше масаж на едно младо момиче – и една възрастна сестра, така, малко пълничка, каза: „Защо не направиш масаж и на мене?“. Той каза: „Ти си дебела!“. От тази обида тя почна да спортува, почна да царува, почна да… Много неща се случиха: и здраве, и т.н., и т.н. Ето обида, която, ако я разбереш правилно, нали, тя ще те съгради. Освен това, обидите са нещо… те са особен вид цветя: ако можеш да влезеш в техния ритъм, да ги разбереш, ти ще ги посрещнеш и даже може да кажеш: „Нямате ли още малко обиди за мене?“. И той, човекът, няма какво да каже, защото няма кого да обижда. Тоест, ако ти си смирен, кой може да обиди Бог в тебе – ако ти си океан? Обаче, ако ти си локва? Нали, едно малко камъче, т.е. егото… То, егото, е обидено без обида. То няма нужда да го обиждаш, то е обидено на живота. Но ако човек – казва Учителя – е едно море, един океан, като хвърлиш едно камъче, той поглъща обидата и се радва – така, защото това е като светлинка. Искам да кажа, че това е въпрос на Подход.

Толтеките имат особено почитание към Неизвестността. Те обичат повече Невидимия свят – и това е правилно. Нашата истинска Любов… ние трябва да вярваме повече в Невидимия свят, защото видимият е илюзия.

Когато се натрупва Безупречност, идва момент, когато се натрупва Огънят отвътре – Чистата Сила – и той се взривява: в човека се раждат Духът и Свободата, и умът бива отстранен. Умът е голям враг на човека, когато не е овладян; но когато е овладян, е изключителен приятел. Човек трябва много да тренира Брахмачария, много, дори и за най-малки неща: като получиш писмо, дори и спешно, не бързай да го отваряш – порадвай му се, дръж го там, ако трябва, един, два дена; ако си много гладен, не се хвърляй на храната – разгледай я, изчакай я, откъде е дошла, и т.н. Говоря за многобройни такива подходи. Ако асансьорът, вратата се затваря бавно, не я дърпай, просто ѝ се порадвай. Когато правиш стотици такива неща, ще развиеш едно търпение, едни качества – и от тук ще се роди… Защото търпението е силата на Любовта. Търпението е овладяване: то още не е пълно овладяване, но то води към Висшата Брахмачария. Със стотици такива упражнения, след време човек започва да царува вътре – защото, когато си овладял себе си, никой от света не може да те овладее; а когато си овладял себе си, може да те владее вече Бог – а от това по-хубаво няма!

Когато Огънят се взриви – отвътре – се раждат Духът и Свободата, истинската Свобода: Свобода от света, Свобода от звездите (защото Вселената е също нещо излишно), Свобода в дълбокия смисъл – Свобода, казват Атлантите, от Вселената. Те са излезли извън Слънчевата система и Вселената чрез Безупречност, т.е. там, където е истинският Живот, в който няма смърт и няма живот – съвсем друг Живот. Чрез този натрупан Огън, Атлантите постигат в един миг мълниеносното Преобразяване.

Науката и религията не могат да отговорят на безмълвния въпрос на Сфинкса, а той е: Що е Безкраят? Там нищо не можеш да кажеш, там живееш. Само Безупречността може да отговори на този въпрос, защото тя вече е Изначалният Живот. Но дали ще реши да отговори – това е друг въпрос. Аз съм казвал: Истината е подобна на Бога – и Тя е Безмълвие… Който Я разбере – Тя е там.

Който е натрупал в себе си енергията на Истината – чрез многобройни упражнения в трениране на Истината, в говорене, в премълчаване и т.н.; защото някъде, ако кажеш Истината, можеш да убиеш човек… Говоря ви да тренирате Истината за дребни неща. Примерно отиваш до телефона и казваш: „След секунда съм тука“ – ти си в лъжата вече, силата на твоите формули пада. Но когато кажеш: „Ще дойда след малко“ – ти си в Истината и в Словото. И когато всички тези неща ги тренираш, понеже Словото е Бог, след време, когато трябва, формулите стават стихия – защото просто Бог е с тебе. Това означава истинска молитва: когато твоята молитва се слее с Бога и Той влезе – тогава стават дълбоки неща.

Който е натрупал в себе си енергията на Истината, когато попадне в дълбок мрак – не говоря за тъмнина, говоря за мрак, нещо по-дълбоко! – той там може да диша спокойно, защото той може да взриви мрака и да го освети. Излизането от този свят се нарича Честен Стремеж към Безупречност. Няма значение дали правиш грешки, ако тръгнеш по този Път. Който е тръгнал честно, той задължително ще прави грешки. Даже има определени грешки, казвал съм: трябва да ги направиш – точно оттам ще ти дойдат уроците. И когато ги направиш, след време ще видиш, че те са те упътвали в Истината и в твоя Път. Има хора, които прекалено мълчат, за да не изпуснат погрешна дума – но няма да стигнат Дълбините на тренировката. Когато изпуснеш някой път дума, голяма грешка, това може да доведе до голяма възможност…

Който трупа Безупречност, един ден ще се срещне с Орела – пряка среща. Не както Мойсей: отдалече, в гръб, донякъде… Пряка среща с Бога лице в лице – и ще оцелее, защото това е среща на Дух с Дух.

Ако човекът не обича Истината, неговото обикновено внимание започва да твори окови; т.е. обикновеното знание – самото земно мислене, то е достатъчно човекът да става все повече роб на себе си. Не ти трябва друг враг: ако имаш земен ум и земно мислене, това е достатъчно.

Проблемът на обикновеното внимание е, че то ще бъде погълнато от мрака (другата част на мрака), защото такъв човек няма Безупречност. Вие знаете обикновеното внимание колко лесно се обижда. То и целта на тоз, който те обижда, е да ти улови вниманието – а това е допуснато от Горе, от Бога!9 Ако ти улови вниманието, ти хваща енергията. Ако ти хваща енергията, те изпива. Но ти, ако се усмихнеш и поздравиш обидата… А да не говорим за онази обида, която съм ви казвал, дето Учителя казва: Будала – това е похвала. Произлиза от Буда и от Аллах – то е… Трябва да черпиш тоз човек и т.н. Значи, ако ви обиждат, радвайте се, че има такива хора, защото Бог иска да ви направи Дълбока Вода. А когато станеш Дълбока Вода, кой може да те обиди после? Няма да съществува такъв човек, защото в тебе няма да има обида, няма да има реакция: ще има усмивка или скрита усмивка, или поздрав.

Тези, които живеят в обикновеното внимание – казват Атлантите, – ще им се наложи да вярват в бъдещето и ще им се наложи да се срещнат с тревогите на бъдещето. Тоест: те ще пренесат себе си в бъдещето, но отново няма да имат Бог и Чистотата – и отново пак ще продължават да търсят Бога и да вярват в нещо, защото са изпуснали. Това са умствените хора, менталните – хората на ума. Защо ще се тревожат в бъдещето? Защото са имали лични цели. Тези, които са изпуснали Истината, те са изпуснали настоящето. Аз съм казвал: Човек трябва да живее в настоящето, но трябва да разбере какво означава думата настояще. Защото много хора казват „тук и сега“, но въобще не живеят тук и сега. Тук и сега, или настоящето, означава да живееш в Дълбините на Бога – даже не в себе си…

Любовта към Истината – казват Атлантите – това е един съвсем друг Живот. И според Толтеките, Свободата ни е дадена (както казва Древният Тот), за да станем Богоподобни – да изберем Бога доброволно и да стигнем до осъзнато, истинско Добро, което Ангелите не могат да го правят. Те го правят по необходимост. Това не е Добро. Истинското Добро може да произлезе след време единствено от Свободата и от Дълбоката Осъзнатост на човека, който вече ще бъде Човекът Дух, а не човекът ум. Обяснявал съм: умът и сърцето са падение на Душата и Духа – умът е сянка на Духа, сърцето е сянка на Душата.

Тази Безупречност е много важна, защото тя изцелява напълно старите възгледи на човечеството.

РАЗГОВОРИТЕ

(Втора идея за размишление)

За тези, които са осъзнати, разговорите водят към Дълбините на Тайнството, към Дълбините на Живота и към Мистерията. Има хора, с които някой път говорите: има нещо мистично, нещо магнитно, обмяната е правилна и това е… там са истинските неща. Освен това има Любов между… Това са стари Души, които в миналото имат връзка. Обяснявал съм: може да живееш трийсет години с един човек – и да си нямаш доверие; срещаш един човек за първи път – и му имаш доверие веднага за цял живот. Това е старо доверие от минали животи: там може да се говорят какви ли не неща, там тече голямата Искреност. Ти голямата Искреност не може да тръгнеш да я разказваш на всеки човек, защото ще пострадаш, а някъде ще те изкарат и че не си добре.

Разговорът с човека е загадка. Това е нещо зад пределите на света. И това не са просто разговори, а въвлеченост от самия Бог. Бог има там… изпраща човека в изпитание. Някои разговори искаш да ги избегнеш, но те са важни – да ги надраснеш. Примерно имаш тежка майка и не искаш да разговаряш с нея, или баща – избягваш. Настрой се: все едно разговаряш с деца. Възрастните също са деца. Настрой се, иди приятелски, направи си формули – Бог да участва в тези разговори; говори спокойно – и така ще избегнеш нещо: ще избегнеш след време други тежки разговори, които ще ти се стоварят, а те ще бъдат много жестоки и може да създадат карма. А тези, по-малките неща, те спасяват от голямото зло. Така че приеми ги и не бягай, защото след време ще се натъкнеш на жестоки разговори, където се създава тежка съдба. Така че, ето защо близките хора често се обиждат, трудно се понасят: за да се избегне срещата с други хора, където обидите и разговорите ще създадат съвсем друга карма, ще създадат и съвсем други последствия. Така че, ако имате близки, които ви критикуват и често ви обиждат, измислете нещо да ги черпите и променете подхода и разговора – защото те са избрани, за да ви спестят нещо друго, което е тежко. Тези разговори, всички без изключение, водят към Тайнството на Свободата – но когато бягаш… Аз не казвам често да търсиш такъв разговор – но когато не можеш да го избегнеш, да го посрещнеш по правилата и да отидеш с лекота. И ако ти наистина имаш лекота и внесеш тази лекота, даже и на човека ще му стане леко и той ще разбере, дори и да те обижда, че има нещо друго.

В разговорите се изменят животите и вървят към бъдещето; защото в много разговори се призовават много тънки сили и същества от други светове. Някой път говориш с човека, но това е Същество от друг свят или от умрелите. И след време, когато се отдадете на Бога, Бог ще ти каже точно с какъв човек разговаряш и каква е целта. И даже може да ти каже – много случаи съм имал – точно кой умрял е този. Но той си е вътре в живия, разговаря с гласа на живия, т.нар. „жив“ човек, който, от една гледна точка, е умрял, както ги нарича Учителя „движещи се гробове“ – те не знаят за какво става въпрос, но няма и нужда да знаят. Важно е ти да търсиш своята Осъзнатост и да знаеш защо стават нещата.

Тези Същества, които посещават разговорите, са неизмерими и важна част от нашето Тайнство, наречено Път. Тези тънки сили се вплитат в дълбоките осъзнати разговори по един много скрит начин и неведом – и те предават част от своите сили.

В Атлантските разговори има Тайнствен Призив към Дълбочина. Когато Атланти се срещат, те си обменят Дълбочина, обменят си – както две влюбени Души в чистия смисъл – обменят си Душа, обменят си Слънце. Разговорите отключват врати, проходи, процепи към други светове. Някой път една дума, казана от Мъдрец и Посветен, може да ти отвори Пътя за цял живот – и ти вече тръгваш в друга посока.

В тези разговори има някой път определени Свещени думи: говорил съм много (в книгите за Старците) за Древните езици и за Древните думи. Древните езици са нещо изключително! Нямат нищо общо с тези английски, немски, френски – изключително бедни езици, които раздвояват, увеличават логиката вместо интуицията, увеличават бизнеса и изпускат Истината. В истинските думи, Древните, примерно: шучѝтл на вторичен Атлантски език означава иначе цвете, но тълкуването е пожертвало се сърце. Няма две тълкувания: всички други тълкувания са около това, но смисълът е един и той те обогатява. Така че Древните думи носят нещо изключително – те са тънка храна, тънка храна за нашата тънка енергия. Нашата тънка енергия в нас, т.е. Висшата Душа и Духът се хранят с такива думи и често си ги повтарят; и когато често ги повтаряш, както и АХАМ БРАХМА АСМИ или АУМ – Учителя казва: Повтаряйте тази дума! Няма да я разберете: тя съдържа в себе си част от Безкрая, тя е част от Тайното Име на Бога, от Древността. Повтаряйте я хиляди и милиони пъти; и когато някой път минете над 700 милиона, ще разберете за какво става въпрос.

Има разговори и думи в Свещения език, които отключват много дълбоки енергии – енергията на истинското развитие. Разговорите са обмяна със същества: тези същества се преливат от един човек в друг – хората са често скачени съдове. Има разговори, които са съдбоносни: в тях самият Бог участва и проговаря – даже не е човекът, даже не е неговият Дух. Някой път има разлика, когато ти говори Учителя и когато ти говори Бог. Тези неща съм ги разбрал, защото са ми ги казали, а не защото ги знам. Аз знам, че нищо не знам, и то отдавна! И знам, че ще си умра невежа, и то – много: толкоз дълбоко невежество, че чак цял роман мога да напиша, но тука няма да го говоря…

В истинските разговори, както казах, участват Висши Същества – често от дълбините на Акаша. Говоря за Мистичните разговори между Душа и Душа, Душа и Дух10; външно – човек и човек, но вътрешно – Душа и Дух. Мистични разговори, Мистични Души, стари Души с опит: те си обменят нещо от миналото, нещо Дълбоко. Те не се занимават с външни факти – просто защото Истината е много, много над фактите. Фактите са една трета от Истината и често те заблуждават.

Разговорите между Толтеките са били на изключително ниво – така те взаимно са увеличавали Бог в себе си, Орела, увеличавали са своята Мистерия и своята Безкрайност. Когато се срещнат двама Мъдреци, никога няма противоречия – прегръщат се две Слънца, прегръщат се две Сияния, прегръщат се Почит и Почит. Даже няма уважение, уважението е по-ниска дума: дълбока Почит към скрития Живот, към скрития Бог в тоз човек.

В дълбокия истински разговор няма илюзии, няма ум: това е разговор между Дух и Дух – или Дух и Душа.

АТЛАНТСКОТО МИСЛЕНЕ

(Лекция 3)

Любовта към Истината – казват Атлантите – научава човека да започне една особена борба: не с хората, не с обстоятелствата, не с окръжаващата среда, а със собственото си съзнание. Това е правилната борба, това е борба със своето поробено съзнание – поробено от самия човек. Нашето ограничено съзнание е това, което ни държи в плен: ние трябва да го разширим.

Много е смешно, когато чуя нещо за патриотите. Това е такава трагедия! Ти трябва да обичаш всички народи и хора, всички светове – той обичал само един народ… Това означава, че ще останеш бедно съзнание. Всички народи са от Един Бог, всички клони са от едно дърво, всички реки отиват в морето. Трябва да обичаш всички Учения, защото те имат един Източник; и всяка Мъдрост идва от този Източник. Когато казваш, че само ти си прав, ти няма да обхванеш другите Учения – а истинските Учения са в дълбоко Единство. Противоречията се намират в нисшите… в нечистотата и в егото. Но то, егото, няма нужда даже от противник: то спори и със себе си, спори и по време на сън, и т.н., и т.н.

Нашето ограничено съзнание ни държи в плен. Нашето робство зависи от нашето възприятие – но Толтеките казват: Ако имахме познание за нашите намерения, тези погрешни възприятия щяха да се стопят.

Обяснявал съм думата намерение и думата желание. Щом имаш желание, това не е Любов; ти не може да имаш желание към Бога – трябва да имаш Любов. Думата намерение означава да намериш, а думата желание – означава да не намериш. Желанията са изостанали същества от астралния свят, останки от древни цивилизации – те работят с емоции и с желания. Истинският Път е Любов към Бога, а не желания.

Толтеките са дълбоки наблюдатели на събитията и обстоятелствата. Те винаги наблюдават и търсят скрития Замисъл на Истината, за да извадят скрития Дар на Истината. Да си истински наблюдател – това означава да даваш път на своя Дух да гледа, т.е. да дадеш… Скоро дадох една формула: Бог е моят Древен Поглед. Твоят поглед, каквито и очи да имаш, твоят поглед е беден. Когато дадеш Бог да гледа в тебе, Той вижда такива неща смайващи – и ти се обогатяваш. Но когато искаш сам да гледаш – „Оставѝ ме, искам да съм независим“. „Добре – Бог ще каже – бъди независим!“ Това означава, че страданията те очакват; пак ще прогледаш, разбира се, но това е друг подход. Да си истински наблюдателен означава да си много тънко в Духа, да знаеш как да гледаш – това е умение на Тайната на чистото сърце.

Древният Тот казва: Когато човек плаче – говори за свещените сълзи, нали, истинските сълзи, за нещо истинско, за истинска Любов… Тот казва: Не плачат очите – това са Тайните сълзи на чистото сърце. Там се намират истинските сълзи.

Толтеките обичат да наблюдават неуловимите неща, защото хората с ума хващат уловимите неща.

(Ей таз трагедия… Днес казах и на Портала11, на Борето: „Не ме питай, не искам да говоря по този въпрос, защото, ако разкажа Истината…“. Защото тези хора първо са се отклонили от Бога; сега търсят… Много смешно: грешки в асфалта – ти на идеален асфалт може да умреш по сто начина, на идеално изработен асфалт по всичките правила. Но не искам да влизам в подробности, защото ще засегнем много Души, така че отсега такива въпроси ще ги избягвам, за да не смущаваме неподготвените и т.н.)

Те търсят неуловимото, ума са го махнали. Каква е разликата? Ще обясня. Наблюдавайки събитието с Духа си, Толтеките проникват в ядрото на Истината, а това води до нова Свобода, до нови измерения и до нови Дълбини, ново потънко мислене и до съвсем нови скрити тънкости. А когато гледаш с ума си, ти си привързан и въвлечен, твоята енергия е ограбена и събитието се храни с тебе и те съсипва. Вместо ти да съсипеш събитието… Много чуден, странен свят, направо се чудя и се смайвам! Всъщност цял живот ще се смайвам, защото тя е… Не мога да го обясня! Както и да е!

Когато умът наблюдава, той става пленник на събитията – забележете! И такъв умствен човек става критик на света: той мисли, че светът му е виновен, правителството, той… Защото ти, ако влезеш с Бога и гледаш с очите на Бога, веднага ще видиш устроения свят. Толкоз е устроен този свят, че просто е съвършен. Суфи казва: Няма какво да подобря, нищо на нито един милиметър: всяка буболечка, всеки човек, всичко си е на своето място – няма какво да подобриш. Твоята цел е да живееш в Единство с Бога, да станеш Единен с Бога. Обяснил съм: не съвършен! Учителя казва: Съвършенството е затворена врата, забранена: ако влезеш там, ще умреш. Трябва да постигаш все по-високи степени на Единство. Съвършен е само Бог!

Значи, той става пленник на събитието и става жертва на събитието: оплаква се, създава нова карма и в задгробния живот, и в следващи прераждания, натрупва ум, натрупва сътворение. Ще бъде сътворен в още по-тежки тела и ще продължи недоволството. Учителя казва: Най-лошото нещо на света, това е недоволният човек. И казва Учителя: Дай му цялата Вселена, всичкото злато – той ще бъде недоволен. Тука е празен.12 Няма Тайнството на Пълнотата, но иначе има много мнения. Мненията нямат нищо общо с Мъдростта.

Такъв умствен човек, който наблюдава, става критик на света и започва да мисли, че светът е лошо устроен. Всъщност той не може да види, че неговият ум е неустроен, че той е неустроен, но той изкарва света неустроен. После смята, че всичко е несправедливо. В света тече безпощадна Божия Справедливост, защото няма две воли! Всичко – според кармата на човека. Аз съм обяснявал, едно и също убийство: Бог дава на единия човек присъда (чрез адвокатите, защото те нямат думата, и съдиите) – две години присъда, на другия – осем години. Много просто: другият си плаща миналите животи. Такава Справедливост, че не можеш да мръднеш на една крачка, на един милиметър. Но който е сляп, казва, че светът е несправедлив. Това означава, че ти ще увеличаваш ума си и ще навлизаш в тъмната област на Бога, където ще бъдеш наказан. Бог ще те вкара в Своята тъмнина, защото ти критикуваш Тайната на Бога. Бог ръководи всяка Справедливост: Той решава кое как да стане… А някои мислят, че хората решават. Нищо не се решава от света и от хората. Бог е, Който решава нещата. Той е Единственият, Който разрешава въпросите. И когато слушам обещания, то е смешно. Ти не знаеш дали утре ще си жив… Някой политик обещал нещо, че ще направи – ти може след един миг да си заминеш, заедно с всичките си обещания. Както и да е!

Значи, това е проваленото катастрофално мислене, което все ще продължава да твори зло и да твори съдба в живота си.

Виждането – според Толтеките – е извисяване на твоята Чиста енергия в Орела. Толтеките живеят все повече в Истината и все по-малко в мисленето. Той живее все повече в Истината, мисли постоянно за Нея: как да Я изрази, как да Я премълчи. Защото имаш право да премълчаваш – имаш право да говориш Истината. Нямаш право никога да произнасяш лъжа. И когато тренираш, Тя те учи как да действаш в Невидимия свят. И в този свят, който е океан от мисли, ако ти не си в Истината, този океан – казва Учителя – ще те завлече.

Има едно упражнение: седни за половин час или за един час – всички мисли, които ти минават през главата, ги напиши. Ще се хванеш за главата! Откъде ти идат, какви ли не същества, включително и цинизми, и какво ли не… Ще видиш какъв объркан свят живее в тебе; и ако нямаш контрол, ще се чудиш на кое да вярваш. И аз съм срещал хора, които не могат да разберат: Ангел ли им говори, дявол ли им говори, Бог ли им говори, нали – и няма и как да разберат, защото нещата са навътре.

Този мисловен океан може да те заблуди и да не разбереш даже защо си на Земята. Там, където има Любов към Истината, дори и човек да прави грешки, това няма значение. Искам да кажа: Грешките упътват към Истината този, който има честен стремеж. Той не трябва да се притеснява от грешките и че колко време има, дали ще му стигне времето. Разумният свят ще изчисли така, че и да не искаш, ще ти стигне времето. Пък, ако не си разумен, за тебе времето е безкрайно…

Там, където има Любов към Истината, човек може да разбере, че светът е призрачен дом; защото човекът не е мислещо същество, а е свободен Дух – той е нещо много по-дълбоко. Някои казват: „Мисля – значи, съществувам!“. Напротив! Не мисля, т.е. – в Духа съм: тогава съществувам. Щом мислиш много… Свободен Дух – това е Човекът, това е Древен свят, това е Безкраен свят! Трябва да се върнем в чистия си Дух.

За Толтеките, Тайната на Живота се намира в намерението. Да имаш правилно намерение означава да си създадеш един велик поток от жизненост. В тази дума, намерение, е скрито Тайното Знание на Живота. В Тайната на това намерение се намира Пътят на Човека. Ако твоето намерение е една особена Любов към Истината, ти вече ще имаш уникален жизнен Път: Бог ще изпрати Същества да те учат – и ти няма да повтаряш като онези там, онези смешни книги, „Разговори с Бога“, които даже не са разговори с Ангели… Защото, Учителя казва: Бог проговаря на човека един път в живота. Всичко друго е Висши Същества, Йерархии, Ангели и по-надолу – разумни същества и т.н. Само един път проговаря на човека! Ако ти проговори два пъти, горко ти! Значи не си разбрал за каква промяна и за какво става въпрос.

Магията на намерението е голяма – това носи безконечно развитие. Който е овладял съзнателно своите намерения, той променя своя вътрешен свят.

Ако ние нямаме Любов към Истината, нашите мисли и чувства ще ни заблуждават – дори и когато някога са красиви, романтични и т.н.

Едно дълбоко и осъзнато намерение за Живот в Орела произвежда много енергия. Осъзнатото, истинското, чистото намерение се храни от Истината – а добрите намерения се хранят от по-нисша енергия на Орела. Те са съзидателни, положителни, но също са далече от Истината. Всяко намерение влече след себе си строго определени сили, както и всяка изпусната дума. Затова Библията казва: „Ще плащате за всяка дума“. Изречеш ли думата, никакво „извинявай“ не те спасява. Това е изречено същество – и то вече има власт да те изкривява; и някой път искаш да постъпиш разумно, но това същество може да те изкриви… Макар че Учителя е дал една формула: Прости ми, Господи, сгреших пред Великата Истина – това не променя нещата: това е само смекчаване. Затова ти трябва да почнеш да тренираш думите: с какви думи разполагаш, с какви говориш, как ги изнасяш, защото това означава какви същества живеят в тебе. Трябва да си дадеш отчет, че според тези думи живеят определени същества – те използват тези думи. Всички тези думи, желания и думи, искат да се материализират. Но някои, ако се материализират, ще съжаляваш хиляди години!

За истинския Смисъл на Живота може да се говори само при Толтеките от Второто и Третото Внимание, т.е. Майсторите на Словото и на Безупречността – защото тук една част от Орела е узряла в тези Същества и самите тези Майстори на Словото са станали и Тайна, и Свобода. Те сами са освободили себе си чрез многобройни неща, упражнения, които самият Бог е вродил в тях. Значи, ние имаме вродени в себе си ум, сърце, воля, Душа и Дух. Всичко ни е дадено вече предварително – няма какво да искаме, ние сме изначално Добри. Ако ти искаш сега да си добър, ти вече нарушаваш закона. Ти само трябва да проявиш; ако искаш сега, вече е късно, закъснял си.

Тука, в тази Свобода на Толтеките, се намира Смисълът на Живота – но по въпроса за този Смисъл, за най-дълбокия Смисъл, Орелът мълчи, защото там има такава Велика Пълнота, че ти не можеш да опишеш нищо. Тази Пълнота е Живот в Бога и тука е окончателният Смисъл. И ако ти имаш тази Пълнота, никога няма да търсиш светове и сътворения, защото това е Бог в тебе. Затова много същества са паднали: защото са поискали живот извън Бога, някакъв независим. Добре – Бог дал свободата: Ето, живей си го!… И можеш хиляди години да живееш, но то не е Живот, освен ако в тази свобода не избереш осъзнато Бога. Тя ти е дадена, за да станеш Бог; но някои може да станат и зверове – защото такова нещо е свободата. Всичко можеш да избереш, но рано или късно, ще се завърнеш, защото все ще ти липсва тази Пълнота.

Този Смисъл е постижение – вътрешно, а не понятие. Тук Пътят е изначално ясен: да станеш Истинен Човек; а после всичко друго просто ще става правилно. Ако ти станеш Истинен Човек, нещата текат естествено и правилно. Ако ти си фалшивият човек, изкривеният, с изкривено огледало и съзнание, както казват Толтеките, и ако проповядваш правилно Учение, ти ще накажеш и себе си, и другите, и това Учение ще стане неправилно, защото ти не си в системата на Бога и на Истината, а просто говориш.

Тук Толтеките осъзнали, че човекът може да бъде самоспасен само от своето Безсмъртно Аз, но въпреки всичко трябва да иска помощ от Бога, за да не помисли, че неговото Висше Аз е всичко. Защото Толтеките много внимават: Висшето Аз може да те направи авторитет – ти няма как да бъдеш авторитет, но може да си помислиш, че си ясновидец, че виждаш дълбоко, че разбираш дълбоко… И когато Бог те изпрати в задънена улица – а Бог може да изпрати и е изпращал дори и светци, защото Бог знае на всяко същество слабото място – и когато го удари там, светецът веднага става грешник, а грешникът може да стане светец. Но и светците, и мъдреците не са прави… А има и една степен Мъдреци, които са над святост и грях – там вече Бог живее пълнокръвно, много дълбоко, защото те не са се заразили от болестта на светостта. Светостта е много фино его – и в момента, в който помислиш, че си Свят (а само Бог е Свят!) ти вече си в капана. Ти си вече… И Ал-Халладж дълбоко обяснява това, аз съм го говорил – ако трябва, друг път пак ще го обясня.

Трябва твоята цел да е издигната много високо над тебе; тя не трябва да е като мечтите, които се постигат. Истинската цел трябва да е непостижима – защото, когато я постигнеш, влизаш в разрушение. Когато е непостижима, развитието непрестанно тече и ти отиваш към шеста, седма и осма степен на Атлантите, където там се обединява Великата Мъдрост. Така ти излизаш над своето ограничено съзнание и се завръщаш в Чистото Съзнание – това означава да издигнеш своята цел към Бога.

ТОЛТЕКИТЕ – ДРАКОНИТЕ, МАЙСТОРИТЕ

(Трета идея за размишление)

Толтеките – или Драконите, наречени още Майсторите.

Толтеките казват: Безкраят е по-дълбоко явление от Невидимия свят. (И разбира се, от Вечността.)

Върховната Реалност е Безмълвна Пустота – тука дори и Тихият глас си е отишъл. Той е бил само въведение към собствената си Мистерия.

Великото Нищо ти взема и живота, и смъртта…

Бог иска всичко, обяснявал съм го: не само да си дадеш ума, сърцето и волята – след време трябва да си дадеш Душата за Бога; след време трябва да пожертваш Духа, ако искаш да влезеш, защото всичко пречи на Бога – Бог да навлезе дълбоко в тебе, Бог да стане пълнокръвен: тогава почва истинският Живот. Това е било въведение при Атлантите към Дълбоката Мистерия – най-дълбоките Атланти, които са постигнали (забележете!) истинска Любов към Бога и към нещата… Отказват се от истинската Любов, защото знаят, че Бог е по-дълбок – а това е така. Но това са степени на много нива.

Великото Нищо те взема, То ти взима и живота, и смъртта, и самия тебе – и ти оставаш, оставаш това Нищо, Което е твоята Прасъщност, и узнаваш своя Произход.13