Начало
Елеазар Хараш
БОГ Е ЖИВОТЪТ
Окултни лекции, държани в град Варна през 2018 г.
Варна, 2019 г.
Лекциите в настоящата книга са били изнасяни изключително и само в устна форма. В това издание редакторите са се старали максимално да съхранят автентичния стил на тези лекции, поради което в тях са оставени някои думи и изрази от разговорната реч.
ПРЕДГОВОР
Бог е Животът
Когато Бог тече, и животът тече.
Бог е облякъл живота в движение и сила.
Създаден си в тяло, за да осъзнаеш, че си Дух и Душа.
Животът е свято училище.
Чистото сърце е измерение на финия, вътрешния Живот.
Истинският Живот е преди водата и преди енергията. Това е Древният Живот, преди да е слязъл.
Древният Живот е състояние на чистото Небитие, чистата Свобода.
Животът не е във времето, но той е слязъл долу за опит и Възкресение.
Зад живота има друг Живот, а зад този друг Живот има нещо, което е над Живота.
Животът е мистичен и неразгадаем, защото се движи от велика и скрита Сила.
Бог присъства скрито във всеки миг.
Животът се храни с Любовта, с Небесна храна.
Любовта е слязла и е станала живот.
Животът е потекъл, защото е бил изречен.
Душата е светилището на Любовта.
Любовта дарява живот.
Истинският Живот е нероден.
Дълбоко в нашето уединение има скрит Извор на Живот.
Кой е най-великият Дар на Живота? Уединението.
Животът в Бога е тотален, а в света е относителен.
Любовта храни живота.
Животът е слязъл и е станал движеща се материя.
Има нещо по-дълбоко от нашия живот: това е Тайната на Бог в нас.
Животът – това е Гласът на Бога, Гласът на Безпределността.
Елеазар Хараш
Варна, 2018 г.
АУМ
3 април 2018 г.
ЕГИПЕТ
(Лекция 1)
СФИНКСЪТ
(Първа идея за размишление)
ПИРАМИДИТЕ
(Лекция 2)
ТОТ – ДРЕВНИЯТ УЧИТЕЛ
(Втора идея за размишление)
БЕНУ – ФЕНИКСЪТ
(Лекция 3)
НЕТЕРЪТ, Т.Е. БОГ
(Трета идея за размишление)
Да си направим ограждащата формула.
Днес ще говорим за Египет.
Древният Египет е Мистична страна. Истинското лице на този Египет е било Вдъхновението.
Древните Жреци казват:
Винаги трябва да се търси Бог, докато се намери.
Хубав е пътят на този, който е предан на Бога. Който обича Бога, се отделя от човешката природа, от човешката същност.
Великият Дух е Всемирен, Безкраен, Жив Разум. Той е нашият Храм, Той е единственият Храм от милиони години.
Друга сила освен Бога няма, защото не съществува.
Вселената я има, но тя не съществува – и колкото повече навлизаш в Бога, толкова повече разбираш илюзията на Вселената.
Например: след време ще говорим за грехопадението, за Змията, какво казват един древноиндийски Учител и Древният Египет. Змията и Сатана не съществуват – и Боговете са го разбрали, когато са били концентрирани само в Бога. Те не са признали светлината на Луцифер, вярвали са само в Бога – и те намират Бога. За тях няма Сатана, няма Битие, няма светове; но те са останали верни на Единствения Бог. Те са знаели, те са различавали и не са се поддавали. Така че… Освен това, кой е Змията? Скритият Бог. И понеже те вярват, че Змията е Бог, Змията се изпарява и остава само Бог. Така че това предание на Мойсей в дълбините си е дълбоко погрешно, защото няма Змия, няма Сатана и няма такива неща – но това е в един много дълбок вътрешен смисъл.
В Древния Египет обикновените жилища не са се ценели, защото те са просто временни. Тук се е ценяла гробницата, която е вход към Безкрая. Това е нещо съвсем друго – Свещена идея, защото тя води към Бога, т.е.: Как си се подготвял за смъртта? Как ще я приемеш? Как ще я преодолееш? В този смисъл, Двадесет и вторият Старец казва, че Мракът на Голгота е най-великото Тържество в света, най-великата Милост. Мракът е Спасителят на света, Голгота е Спасителят. Дори в Атлантида е имало празник на Мрака, т.е. Преярката Светлина, по друг начин казано: Преизобилната, непоносимата Светлина. Тя е, която изважда хората от света; и без тази Голгота и без този Мрак – скрит, който е Мистичен Мрак – това означава, че хората ще се лутат в смъртта, в заблужденията и в преражданията… Това е най-великият замисъл, който Бог е направил: Голгота и скритият Мистичен Мрак. Той изважда съществата от там и наистина ги спасява завинаги.
В Египет смъртта е била много важна, защото тя е преход – преходът към Безкрая. Те знаели, че никой никога не може да избегне великия и скрит Закон. Важно е как ще влезеш в смъртта, с каква Любов, с какъв Подход. Те знаели, че Законът е винаги в действие и че никаква случайност не съществува. За тях Истината била Изначалният Порядък.
Те вярвали, че има много мъртви, които искат да вземат формата на птица, на животно, на змия, на риба и т.н., според любовта си към идеите.
Те вярвали, че слюнката има дълбоки, магически свойства. Слюнката прогонва невидими същества. Дори се сещам за една древна самурайска рецепта: когато човек е разгневен, трябва да си наплюнчи този пръст1 със слюнка – така (пръста на Божията Воля), и да си разтрие челото, и гневът изчезва – който го изпълни така, както трябва. Има много такива древни рецепти, които показват тайната на слюнката, защото слюнката означава Вътрешни Небеса, според Жреците.
Те вярвали, че сърцето е най-дълбоко осведомено място за човека. И това е вярно. Там има скрита, искряща клетка, която е есенциална – тя държи в себе си всичко преживяно.
Тук за малко ще се отклоня. Затова се правят мумиите; голяма тайна има в мумиите и специално в сърцето. Със специални смоли и аромати, сърцето – подобно на този, който си е заминал… за да може той от време на време да влиза, да отдъхва вътре, да си припомня и да се поучава на друго ниво и в друго измерение. Но след време ще говорим специално за този въпрос, защото той е друга скрита Тайна, и то – много забулена. Те вярвали в сърцето, че има тази есенциална клетка и че тази клетка държи в себе си всичко, което е преживяно: всичко е записано. И душата обича често да се връща в сърцето, да си преживява, да си спомня… То е като изображение, като статуя, като храм – и дори да влезе някой и да го вдъхнови, ако някой има специално, свещено отношение към това сърце и към този, който си е заминал. А той може да е от Боговете, от Жреците и т.н.
Те вярвали в Свещеното Слово и насищали всяко лекарство със Слово (ако се случи да се ползва лекарство), като се молели така: то да им даде най-важното, най-хубавото, най-чистото от себе си. Казвали така: О, Ра, излекувай ме, докато спя. Подмладявай ме, докато спя. Учи ме, докато спя. И Учителя казва подобни неща. Клетките иначе стоят безмълвни, не работят; но когато им бъде изречено Слово, вечер те тихо и малко по малко работят за това, което им е казано.
Те вярвали, че най-жизнената енергия се намира в Любовта и че който диша въздуха на Любовта, погребва времето. И наистина, там, където е истинската Любов, времето е изместено, сътворението е изместено. За тях човекът на Любовта има чистия звук на живота.
В това Древно време, Истината е била Душата на Египет. Затова много Мъдреци са ходили там, в това число и Христос, защото – казва Учителя – там е бил центърът на Бялото Братство. А както знаете, говорили сме: Египет е бил колония на Атлантида. И след време Атлантите просто се прераждат там, стават египтяни и продължават Тайната на Сфинкса и на пирамидите.
Те вярвали, че името на човека, това е звукът на неговата Душа; и когато повтаряш нещата, те оживяват. Така можеш да помагаш и на умрели, и на живи; защото повторение означава оживяване. Разбира се, със свещено чувство…
Те вярвали, че Любовта е Свещеният Спасител на човешката Душа. Значи, те не чакат Спасител: те създават Спасението в себе си, вярват в Дълбините си и се завръщат там.
Казват: Ако нямаш Любов, не очаквай Спасителя. (Това са думи на Изида.) Ако нямаш Любов, не очаквай Спасителя!
Спасението е изначално вложено в Любовта. Който е извън Любовта, е заживял в света.
Според Древните египтяни, Любовта е великата способност в човека, която създава Безсмъртното тяло: без тази Любов, ти нямаш енергийно свободно поле в Космоса.
Древният Египет е нещо, което е надживяло своето време.
В Египет дори и смъртта е жизнерадостна – останала е неразбрана за много учени, но тя е жизнерадостна, защото е жива, защото е свобода и защото е тържество. Тя е врата към един по-дълбок Живот. (Разбира се, ако си се подготвил.) Смъртта е била Живот, устремен към Бога. За тях стремежът към Бога и Истината побеждавал света – и те се завръщали.
Първо, нека да ви кажа, че Сфинксът е най-древният символ на думата Пазител. Тези, които обичат символите и Сфинкса – той се намира на много места сега; могат да си го вземат и вътре в него да напишат най-любимите си хора: и той наистина ги пази. И да сложат отгоре Сфинкса; има и Сфинксове с капачета, които… Защото това е най-древният символ и той е по-жив от реалността. Дори и да не вярваш, той е достатъчно жив.
Значи, винаги е означавал Пазителят: той дори пази и пирамидите. Защо? Ще обясня. Сфинксът е направен от Бога и в него са участвали много малко Боговете; докато, в пирамидите – малка част от Бога и голяма част от Боговете и Жреците, заедно. Но в Сфинкса най-много е участвал Бог.
Сфинксът е Откровение на Бога; пирамидите са, в по-голям смисъл, Откровение на Боговете.
Сфинксът е Същество, което познава Истината, т.е. Бог познава Себе Си.
Сфинксът е Таен Пазител на пирамидите, но какво пази той? Тайното Знание за Пътя към Бога. Тоест: към Бога има право да върви само този, на който е позволено. Както ще видим накрая – какво казва Тот за Бога (тука само малко ще спомена). Той казва: Има много хора, които са си посветили живота на Бога – и ще бъдат наказани, защото не са призовани. По някакви други съображения са се посветили на Бога, но не са избрани и затова те развалят вярата и след време ще бъдат наказани. (Но после ще видим какво казва той.)
Сфинксът е символ на Древното Знание, което е било изгубено – Знанието за слизането от Бога, съзнателното слизане от Бога. Самият Бог е Безименно, Безмълвно, Древно Същество, Което впоследствие е слязло и приело образа на Сфинкса. Бог сам е Пазителят и сам влиза в Сфинкса. Сам Той е Върховната Власт, наречена в Древния Египет Бялата Власт. Той е Върховната Сила, Която пази самата Себе Си и всичко Богоподобно – затова никой не може да проникне там, в Архивите, т.е. в Неговите Архиви и в Архивите на Боговете.
Според Сфинкса (Преданието, става въпрос…), Тайната на грехопадението на човека е в това, че човек е убил Бог в себе си. Голямото падение на човека е в това, че той е посегнал на Бога. Така казва Древното Предание на Сфинкса. И няма по-голямо престъпление от това да убиеш Бога в себе си – затова хората умират. Дълго ще умират, докато разберат правилата. Ето защо Бог Се е скрил, това означава: отдалечил Се е навътре. Скрил Се е навътре и затова човекът все Го търси.
Сфинксът ни говори за един съвсем друг свят, който някога е бил наш Дом. Сфинксът иска да познаеш Древното Знание, което е Безмълвното Знание.
Спомням си, в Търново ме питаха: „Ама какво подразбираш под Бог?“. Бог е като Истината, това е Безмълвие – това не са някакви философски определения: трябва да заслужиш да Го преживееш. От там нататък никога няма да питаш.
Тот казва: Сфинксът е Древен ръкопис на Тишината. Сфинксът мълчи, защото е Пазител на тази Несътвореност.
Ще обясня. Самата Тишина е Несътвореност, а Сфинксът – това е Вкусът на Безкрая и Бездънният Покой.
Сфинксът е Древен като Тишината. Той има в себе си и друго послание, а то е, че: Трябва да имаме Постоянен Взор в Бога – Постоянен Взор!
Пак малко отклонение: после ще говорим за Бену – Фениксът. Кое това Същество, че е станало Бену? Когато се е случило грехопадението, след хората и след грехопадението били повлечени всички животни, но Фениксът казал: Не! Аз съм в друго измерение и друг Път. Единствен Фениксът не потеглил по човешкия път. Но кое е това Същество? Много специално Същество, специален Дух от расата на Боговете, който хиляди години се е взирал в Бога – и това е единствената птица, която получава позволение да познае себе си. После ще ви кажа някои неща за това.
Сфинксът, или на египетски Шешет Анх, означава Най-Живият Образ: Древната Реалност на човека – мястото, където човекът се ражда като Бог. Пирамидите подготвят, а Сфинксът възкресява.
Сфинксът – това е доказателството за Древната, истинска цивилизация, за която отдавна е казано: Богове сте!
Тот казва: Древният Глас на Нетера – на Бога – може да превръща енергията в материя. Пирамидите са построени чрез изричане на Тайно Слово на Бялата Власт – Божията Власт. Боговете също са възникнали чрез Тайно Слово: това Слово е част от ядрото на Истината, част от Тишината.
Идеята за пирамидата е трябвало да се пренесе на Земята от Невидимия свят, в Атлантида и после – в Египет и в целия свят, защото това е било идея на самия Бог, на Древната Истина. Което означава: Има само Един Древен Бог, Който е Върхът във всичко. Има само Един Връх, само Един Бог и само Една Истина. Значи, тук въобще не става въпрос за Сатана, за Змия и за някакви такива неща. Единствен Бог действа на всичко. И ако нашият взор е само в Бога, ще отпаднат и Змията, и световете, и всичко.
За да слезе идеята за пирамидата на Земята, е трябвало да се обединят много Жреци, Богове и заедно с Бога и с Негово позволение да изрекат Хекау, т.е. Древно Свещено Слово от Праезика – и това Слово е задвижило Изначалната творческа мощ на Абсолюта. Това Слово решава всичко. И в Библията, в Йов, се казва, че Бог държи целия Космос и всички планети в Нищото: Неговата Власт ги държи… А какво остава за някакви дребни пирамиди!
Неговият Глас може да отделя светлината от тъмнината – казва Древен Египет, – деня от нощта; може да разреже морето и мрака: въпросът е само да изрече. Той може да превръща Боговете в демони, хората – в животни, и животните – в хора… Но поради грехопадението, поради илюзията, това Слово днес е загубено и затова Учителя казва: Ватанан (или Праезикът) – това е нож със сто остриета. Другите езици, като Залихир, са нож с десет остриета – но този език – казва Учителя – е нож със сто остриета. Но Учителя казва още нещо: Има друг език, който е по-дълбок от Ватанския. (След време може да ви кажа нещо и за него.)
Докато Жреците и Боговете са откликвали само на Свещените сили, затова те са били избрани и са можели да задвижват Божията Власт – защото те работели само със Свещени сили и думи. Словото като Творец и като Създател им било поверено, защото те са били във Велико Единство с Бога. Това не означава, че Силата е тяхна; и когато навремето са победили демоните, те не са победили демоните чрез по-голяма Сила (става въпрос за Боговете): те са победили демоните с една дума: АУМ – т.е., чрез АУМ, което е било Тайно Име на Бога, те влизат в Единство с Бога и Бог им дава по-голямата Сила.
Древното Слово е имало Свещен Глас, а Бог е бил – казват Жреците – Глас в гласа. Когато Неговият Глас влиза в гласа на Жреците и Боговете, пирамидите изпълняват всичко, т.е. пирамидата се строи. Нематерията… всичко е слязло от лекото и е станало тежко; и всичко долу се осъществява. И каквото изрече този Глас… Той задвижва не само пирамиди… Той задвижва всички събития и неща, които се случват: изрича буря – и става буря; изрича слово – и бурята спира. Защото бурята – това са духове, които я движат, и Той ги управлява. Тези духове мислят, че имат сила. Когато им се даде власт, имат сила, но те винаги са паднала стихия, за разлика от Етера, за разлика от Древния свят.
Древните, или Боговете, са умеели да говорят с Тайната на Гласа. Дълго време са се упражнявали, като наука, как да произнасят Свещените думи – както в Персия Заратустра е учил своите как да запалят една свещ: хиляди упражнения, докато запалиш целия себе си, Вдъхновението си, Духа си и станеш съвсем друг човек. Това не е обикновен въпрос. Те са умеели да говорят с Тайната на Гласа, с Тайната на Бога в себе си – тогава такъв човек те докосва вътрешно. Защо? Защото той ти казва нещо Същностно: нещо, което е отвъд думите. Ако такъв човек ти каже нещо, той те променя. Така Христос е казал такива думи на Своите ученици – и те веднага тръгват. Но това е старо приятелство, стари Духове – и те се познават. Той не може да каже на случаен човек да тръгне и да стане Негов ученик; те са били подготвени и веднага са чули Гласа, който е в тях. Веднага забравят пътя си и тръгват, и съдбата вече е друга – тя се променя. Божият Глас изговаря Същностни неща: той е Глас с Абсолютна Власт.
И така, Божият Глас, Боговете и Жреците са изрекли пирамидите. Боговете, Жреците, Учителите са все гласове на Бога. А що е гласът? Древен Египет казва: Врата, през която минават много Богове, духове, сили и служители. Както знаете, с една дума можеш да убиеш човек, защото много духове могат да влязат в нея – и на омраза… А можеш и да възкресиш, при благата дума, защото много Светли Същества влизат. Думите са врати, думите са – обяснявал съм – ръце на същества. И с каквито думи работи човек, такива същества заживяват в него.
От Чистия глас винаги извира Светлина, от Свещения глас извира Мъдрост, а от Божия Глас – Велика Сила. Тези гласове могат да се обединяват. От Божия Глас е произлязъл Животът чрез изричане. Пирамидите – както казах – също са изречени Слова, изречени Послания, идея на Великия Замисъл.
Боговете и Жреците в Древния Египет изпълниха света със своята Божественост и дълго време те живяха Свещен Живот в Бога. Това го казва Учителя… Велико нещо е Свещеният глас и Свещените думи! Какво казват Древните египтяни? Времето не съществува в Свещените думи. Влезеш ли в Свещените думи – няма време. Обаче, влезеш ли в нечистите думи, понеже думите и мислите са живи същества, ти влизаш в падналите същества: ти влизаш в падналите думи и в човешкия език. Човешкият език, каквото и да каже, той е провален език.
Чрез Свещените думи, човекът пресъздава себе си, образува себе си, навлиза в Тайната на Пирамидата, защото Пирамидата е светилище: тя е нещо още от Зората на Древния свят – и затова е казано, че времето се страхува от пирамидите. Тоест смъртта се страхува от пирамидите, защото там има Божий Замисъл. Смъртта се страхува от Зората.
Нека само да кажа, че Зората е по-дълбока от изгрева: тя е подготвила изгрева да слезе, но тя има по-дълбока Древност в себе си. Зората е Тайното Начало на Вечния Живот.
За Атлантите пирамидата е чисто Божествено състояние на материята. В това състояние материята узнава самата себе си.
Пирамидите носят в себе си безмълвен, Вечен Език и затова те разговарят само с тези, които са забравили човешкия език, т.е. само със Свещени хора.
Пирамидата е направена от такива числа, които са скрити Сили на Бога. Така, чрез тези числа, Пирамидата се самосъхранява чрез Божественото, собствено съдържание.
Тот – Древният Учител, един от Боговете…
Който люби Истината, придобива Виждащи Очи. Който се е отклонил от Истината, той е призовал съдбата – и съдбата ще го учи. Който люби Истината, Истината му променя съдбата: Истината прави съдбата винаги слуга.
Всички светове се движат заради Любовта. Любовта е Великата Цел на всички същества.
(Знаете, че един човек, където и да ходи, в който и град да е, в която и държава да е, той отива някъде, където е Любовта. Ако обича някой умрял, той мисли толкоз много за умрелия, че той повече се пренася там. Любовта оценява нещата. Ако някой търси други планети, търси Любовта там, защото навсякъде има Божия Любов: въпросът е да ти е позволено и да имаш тази Любов.)
Който е посветил Любовта си на Истината, лошата съдба го гледа с почит.
Истината – казва Древен Египет – това е Древната Земя на Боговете.
Истината е дарена за всички, но само изключително преданите Търсачи Я откриват; и когато Я открият в себе си – те засияват.
Всяко нещо, което правиш, трябва да бъде отношение към Истината. (Сай Баба го казва така: Посвещавай всяко свое действие на Бога! Независимо какво е: посвещавай всяко свое действие на Бога – и след време Бог ще ти Се открие.) В твоето изключително отношение към Истината е дарът, наречен Себепознанието.
Боговете са чисто Истинни Същества, затова те са Древният Народ. (Както обяснявах преди, тези Древни цивилизации никога не са били разрушени: те просто са се върнали, защото техният Дом не е светът – техният Дом е Безкраят.)
Всеки, който се е отрекъл от Истината, ще се провали. (Независимо какви успехи постига и дали говори за Бог, или за каквото си иска… Ако се е отрекъл от Истината – това е мярка.)
Любовта към Истината прави всичките ти дни благословени. И който се е сродил с Истината, може да наблюдава Бога навсякъде, във всяко нещо без изключение. Който умее да слуша Истината, ще бъде научен да вижда и Боговете, и Бога, и правилните неща.
Неправилното говорене, от много превъплъщения, е създало нашата тъмнина, наречена съдба. То е създало много препятствия и много врагове. (Става въпрос за неправилното говорене, защото в тези думи работят паднали същества. Всички многословни хора са предопределени за тежка и мрачна съдба, от която, разбира се, ще се учат и поучават.)
Който има Любов към Истината, заживява в правилната Тишина, а не в самотната тишина, т.е. другата тишина.
Делото ти ще пребъде – казва Тот – само ако е пропито с Истината. Когато любиш Истината, ти пресътворяваш не само себе си, а съществата и света.
Истината е Истинският Хляб, защото Тя ти дарява Бога. (Разбира се, това е храната на Боговете. Така че „Хлябът наш насъщний“ въобще не означава този хляб, външният… Защото един арабски учен казва: „Ако го видиш с лупа, никога няма да го ядеш“. Говоря и за фермерския хляб, ама това е друга тема… Нека да се радват фермерите.)
Всичко, което произнасяш, трябва да е сродно с Истината. Твоето Слово – това е твоето пътуване към Бога, това е твоето благоденствие – казва Тот.
Без да придобиеш Словото Светлина, ти не ще можеш да разпръснеш собствения си мрак. В мрака на живота не забравяй, че ти си Древно Слънце.
Всеки ден усъвършенствай думите си и говора си. Говори като Светлината – и ще станеш Светлина. Свещеното говорене е процес на Древната Светлина.
Тот казва: Раждането на Бог във Феникса е тайнствено явление. Сам Бог е скрит в тази птица и разказва за Себе Си, за Своето Вечно Обновяване. Що е тази птица? От къде идва? И как се е родила?
Жреците обясняват: Това е Древно Същество, което имало само едно занимание, от хиляди години – тя все се взирала в Бога и в Безкрая и това продължило много дълго време. И Бог забелязал това Велико Същество: Душа и Дух едновременно, от расата на Боговете. Бог видял, че тя мисли особено много за Него – дори сама се опитва да си вдъхне живот… И най-накрая, Той видял, че тя има дълбоко осъзнато търсене – и Тот нарича Бену, т.е. Феникса, Птицата на птиците. И Бог решил да ѝ даде Себе Си, и Той ѝ дал власт да се самосъздава, защото в нея нямало никакво зло, никаква мисъл за нищо друго – само за Бог. Тя постоянно била погълната от Бога; и Древните нарекли Бену – Махар Бену, Великият Живот. Те казват, че Бену е прекратила мрака на света със Свещената си Чистота. Така тази величествено отдадена Душа, Дух, Велико Същество, станало Птица на птиците.
Това е единствената птица, постигнала Дълбоко Себепознание, защото тя завладяла себе си – и Бог я превърнал в Огнена Птица, наречена Жар-Птица. Жреците казват, че тя може да живее в Невидимия свят колкото си иска, и засекли няколко нейни съществувания. Живее 500 години; може да живее 7 000; може да живее 12 000. Слиза в Хелиопол, тъй като там имало Хет Бену, означава Храм на Феникса – специално посветен на нея. Идва, явява се, събира си такива билки и клони, които ухаят, благоуханни, и в тях се изпепелява; възражда се и влиза на една малко по-висока степен на съвършенство. При всяко обновяване придобива нова малка степен на съвършенство към Бога. (Тъй като степените са 70.) Може да живее колкото си иска.
Нейният любим град е бил Хелиопол и точно там пред Жреците се е появявала. Има биолози и учени, които казват, че не са я виждали… Разбира се, че няма да я видиш – няма нищо общо с твоя земен свят! Тя се обновявала с много висока степен и влизала в по-високо царство на Свободата. В Бену, Бог е показал символа на Вечно Новото. Бену е и наш символ – казва Тот – това е скритото постижение на нашия Дух. Това е и постижението на скрития, истински Живот. Пътят към Бену е Пътят към нашето Древно Царство на Духа. Това е наше послание.
Когато Бену изгаря и възкръсва, тя се самодарява с нова сила в развитието си. Бену е могъщ израз на Великата Любов, неизменен образ на Любовта. Тази Птица е част от непорочната Същност на Бога – изключителна Птица. В сравнение с нея, орелът, соколът и лебедът имат много да се учат… Затова тя е изоставила времето.
Това е сияеща Огнена Душа. Бену е Праобраз на Слънцето. Тя е Чист Свещен Огън. Тя може да живее в Дълбините на Слънцето. Тя е озарявала храмовете: обичала е да ходи там, поради естествена връзка с Жреците, които също са отдадени, подобно на нея, на Великия Бог.
Бену е Мистична Птица, скрита в Космическото и Божието измерение на човешкото сърце. Този Феникс е осветена Птица, осветено Велико Същество; затова тя носи Мир, носи чисто Духовното – защото само Духовното, само Свещеното може да носи Мир. За да носиш Мир, трябва да си отвъд нещата и отвъд света. Това е Духовната природа, това е Свещената природа.
Ще обясня. Тази Птица никога не се занимава с водно кръщение – тя е кръстена с Огнената Сила, защото само Огънят може да те пречисти вътрешно. (Иначе можеш да си направиш хиляда водни кръщения и да оглупееш…) Водата не може да направи това. Енергията е във водата, но – Древен Египет казва – Силата е в Огъня.
Тази Птица е повече неизвестна за света, отколкото известна. Тя е повече Дух; изглежда на птица, но тя е повече Дух, подобно на Древните котки. (Лично аз съм я виждал два пъти, но това е друга тема.)
Тази Птица се е освободила от сътвореността; докато соколът (пак ще кажа), гълъбът и орелът много трябва да се прераждат… Макар че соколът в Египет означава нещо особено: скоростта на Светлината, т.е. да проникваш в Същността на нещата – само че, в Най-Дълбоката Същност, соколът не може да прониква… Но въпреки всичко е дълбока птица – и за него сме говорили.
Тот казва: Бог е създал съществуващото, но Той живее в Тайната Си. Никой не може да опише Бога, защото Той е дълбоко скрит в Себе Си, дълбоко изчезнал. Името Му е скрито в Мистерия, Лицето Му е скрито в Мрак (т.е. изобилна Прасветлина, непоносима, която не можем да възприемем, затова я наричаме Мистичен Мрак). Ръцете Му са скрити във Велико Всемогъщество.
И Ехнатон казва: Никой от Боговете не познава Върховния Бог – даже и тези, които Го чувстват най-близък до себе си; даже и тези, които имат специалния усет: чувстват Го близо, но не Го познават – Той си остава и за тях непознат.
Тот казва: Има хора, които са си посветили живота на Бога, но не са приети от Бога. Те не са били призовани и затова те ще бъдат наказани. И когато изстрадат наказанието си, ако го изстрадат правилно – правилно! – Бог ще реши дали да им позволи да вървят към Него, или ще ги отклони. Въобще реалността на този свят е нищо – казва Тот – Бог е всичко, Бог е всичко.
Ехнатон е основал Школа на Мистериите – ще обясня. Школа на Мистерии означава тотален живот само по Законите на Бога, т.е. никакъв друг живот – само по Законите и Правилата на Бога. И от тази Школа са произлезли над триста Безсмъртни Същества. По-късно някои от тях основават Школата на Есеите, но те тръгват от там.
Когато Бог загасил Своята Прасветлина, тогава са се родили светлината и тъмнината. Великият План на Бога – казва Тот – е съвършен и в него няма никаква случайност, и никой не може да му попречи. Всички същества са определени, предопределени, рано или късно да познаят Бога. Никой не може да се спаси от Бога и няма да има избор. Всеки е определен, когато узрее, да Го познае.
Боговете и съществата не могат да действат независимо от Върховния Бог. Няма такова същество, което да действа независимо, на каквото и високо ниво да е.
В дълбокия и скрит смисъл, Бог – казва Тот – не е Разум, а Причина, по която е Разум. Тоест наложило се е Той да стане Разум заради съществата: да стане достъпен.
Казва: Бог не е Дух, но е Причина, по която е станал Дух – за да стане по-близък; защото в Мистерията не може да Го познаеш – а с Духа поне можеш да се приближиш.
Бог не е Светлина – по необходимост е станал Светлина.
Никой не може да създава Живот: Бог е единственият Създател на Живота. Животът е Негов – ние само минаваме покрай Живота.
Ние сме нещо, в нашите Дълбини, нещо по-дълбоко и от Дух, и от Живот – казва Тот, – и от Светлина. Ние сме нещо друго: ние сме Мистерия.
АУМ
1 май 2018 г.
ИНДИАНСКАТА МЪДРОСТ
(Лекция 1)
ЗДРАВЕТО
(Първа идея за размишление)
ЛЮБОВТА
(Лекция 2)
ШАМАНЪТ
(Втора идея за размишление)
СЪЗДАТЕЛЯТ
(Лекция 3)
МЪДРОСТТА
(Трета идея за размишление)
Да си направим ограждащата формула.
Днес ще говорим за индианската Мъдрост.
Научѝ се с действията си да създаваш цветове. Научѝ се да общуваш с ручея, с птицата, с извора, животното, цветето, Слънцето – това са неща, които са изначално в тебе.
Казва един индианец: Гонехме пеперудите, за да станем издръжливи и да придобием тяхната бързина. (Въобще всичко в Природата е Школа.) Молехме се пеперудите да ни предадат част от силата си. (Знаете: пеперудите – това са Душите; гъсеницата – това е тялото.) И ние много неща научаваме от животните, те са с много голям опит. (Вие знаете: има кучета, на 15 км усещат другото куче… Ние някой път на 2 метра не можем да усетим какво става. Такива способности имат кучетата и не само кучетата. Казвал съм: Нито светците, нито Мъдреците могат да направят мед. Това е Тайна Наука на пчелите, предадена от Предците, скрита Наука. Другите могат само да го ядат наготово. Пчелите го вадят, виждат го… Общуват с цветята – имат таен интимен свят с тях. И Мохамед казва: Бог ги е научил… Дълбока Тайна Наука.)
Научѝ се да общуваш със Слънцето, защото Създателят го е вложил в сърцето ти. Твоето сърце е дом на Слънцето.
Ако искаш да растеш Духовно, прегърни и радостта, и мъката. (Знаете: радостта лесно я прегръщаме, но мъката също трябва да се прегърне, защото е част от Пътя – те са част от Единството на Живота, не трябва да се делят. В този свят израстваме чрез грешките, чрез страданията – така се учи човечеството, чрез мъките. Това, което мъката носи, щастието въобще не може да го даде; щастието е бедно.)
Търсѝ уединението си, защото там се гради Покоят.
Когато вятърът е най-могъщ, той се върти в кръг. Птиците също търсят кръга – те си правят гнездото кръгло. (Обяснявал съм: Първата фигура, която Бог е начертал, е кръгът. И Учителя казва: В момента, в който произнесеш една Божествена мисъл, тя е кръг. Най-дълбоките неща Силата ги е направила да се движат в кръг. В силата на кръга е внедрена голяма Мъдрост.)
Казват индианците:
Никога не губѝ Чистотата на сърцето си – защото, чрез тази Чистота, то устоява срещу бурите на живота.
Мъдрият ходи в света, но живее с остро око в Създателя, защото е пленен само от Него.
Светлите мисли са лекотата на вятъра в нас.
(Тука искам само да вмъкна: една мимолетна мисъл някой път може да ви влезе в главата – просто мисъл, същество – и да завлече целия ви живот. Една мисъл само, не две. Това означава каква Будност се иска: да знаеш какво допускаш, как да го посрещнеш и как да задвижваш Бог в себе си.)
Светлите мисли са стари птици, които са приятели на нашето сърце. Светлите мисли са стари приятели, които отново идват при нас.
Истината е в нас, когато идва от нашите Дълбини, от Същността ни.
Всички форми в света са маски, които духовете си слагат.
Пазѝ Тишината в себе си, защото тя е твоят Древен Дом.
(Човек, който има Дълбока Тишина в себе си, може да преодолее всичките тежки събития в света, включително и катастрофите. Тишината е Тайно място на Бога в човека. В Древността, Тишината се е смятала – Висшата Тишина – за Тайното Име на Бога.)
Чистият Дух живее с дълбоката си почит към нещата. За Чистия Дух всеки ден е красив за живеене и красив за умиране.
Ако стремежът ти е чист, ти ще създаваш Слънца около себе си и в себе си.
Ако овладееш страстите си, те се превръщат в твоята сила.
Думите са се превърнали в море, в река, в извор, в планина, във вятър, във вода и в сила. Това са все думи, произнесени слова, за да ни учат и упътват.
Научѝ се да танцуваш с трудностите, ако искаш да вървиш към Създателя.
Ако вечер те тормози тежък дух, стани и създай в сърцето си дъга. В тази красива лекота ще останеш сам, защото тежкият дух не разбира тази лекота.
Насищай мислите си с Живот, ако искаш да летиш свободно като орела.
Приеми бурята като Дух съюзник – и тогава тя ще те запази в себе си. За тебе тя ще бъде Дух пазител.
За Мъдрия, бурята е приятел, тя сякаш е градина с цветя.
(Той просто има друг подход, друго приемане, съвсем други възприятия.)
Всеки има в себе си способността да израства Духовно.
Във вятъра е скрит друг Вятър.
Мъдростта ни учи да се зареждаме от по-висш Източник.
Казва един шаман: Искам да знам какво те държи отвътре, когато всичко останало те напусне. (Къде е твоята опора, имаш ли опората, когато всичко те напусне? Включително и Бог… Аз съм дал този афоризъм от Старците, от един Старец, Който казва: „Когато изгубиш опората на живота си, придобий Увереност“ – това е подходът.)
Какво казват индианците за здравето…
Не е трудно да лекуваш човека: достатъчно е да го обгърнеш с Любовта си и да проникнеш в него. Тогава болестта, която е живо същество, ще усети тази Любов и ще отстъпи.
Превърни болния в нещо много важно за тебе и пусни Любовта си да тече към него. (Най-могъщата лечебна Сила, без да се сравнява с други сили: това е върховната Сила преди Вселената и затова индианците наблягат на нея – това е Тайната на лечението.)
Забравѝ останалия свят и изпращай лъчите на Любовта си върху болния.
(Вие знаете: когато човек е болен, кого иска да види? Този, който най-много го обича. Може да иска малко и лекаря да види, и някои други, но най-много иска да види човека на Любовта – защото там тайно тече тази енергия, която отвътре го въздига.)
Силата, която лекува, това е любящата Сила в тебе. Излъчващата Любов е най-действащата целебна Сила.
Това, което прониква във всичко, е Любовта; лъчите ѝ не признават прегради.
Болестта е маскиран дух, който бяга от любящата Сила.
Дълбокото любящо чувство винаги тече като Чист поток, като Чиста радост. Истинската Любов е преливане на Чиста Вода от единия в другия човек.
Който може да се потопи в себе си, по-лесно се лекува от болестта. (Болестта е грабител. Ако можеш да се потапяш навътре, да търсиш Източника си, и тя ще научи някои уроци, и ти ще научиш.)
Винаги търсѝ вътрешното лечение, а отвън – каквото дойде. (Направѝ най-дълбокото вътрешно; а отвън също е допустим някой път лекар – някой път не е допустим.)
Всяка жестока душа се разболява винаги много тежко, защото тя губи Съюзниците си. Съюзникът е крепител на жизнената сила. Който има Любов към една болна душа, може да събуди нейния Съюзник и да я възкреси. (Първо, Любовта е най-могъщият Съюзник: тя винаги е вътре в Силата, винаги е вътре в Бога.) Любовта е винаги действаща Сила. Обгърнеш ли болестта с Любов, тя започва да изчезва.
Лош знак е мястото, където Любовта не може да влезе.
Трябва така да обгърнеш болестта, че тя да заблести като Слънце.
(Това са индиански методи.)
Съедини се със Съюзника си!
(Който може да е много неща: например лечебно слово – което е казал Учителя: Ще оздравея! Прости думи: повтаряй ги хиляди и милиони пъти и не питай, не разговаряй. Не питай: „Защо?“. Повтаряй! Думите са живи същества. Съюзникът може да е предмет и символ, може да е пирамида, може да е символ на ОМ, може да е Феникс, каквото и да е, любимо животно: от него тече помощ; може да е птица… Действай с постоянство!)
Мярката в храненето също определя притока на жизнените сили. (Казвал съм: малкото храна дава повече енергия.)
Който желае да се поправи наистина, той може да вярва в своето Изцеление.
Вътре в тебе е мястото на най-голямата Любов. Няма друго място, за да обичаш.
Любовта е в тебе от Древни времена и никога не трябва да я губиш. Ако Любовта е в тебе, всеки миг ще идва при тебе като изгрев.
Ако гледаш с почит Природата, очите ти ще бъдат огледало на Любовта, огледало на Създателя. Създателят ни е дал Свобода, за да правим нещата с Любов.
Любовта няма минало и бъдеще – тя е всякога тук, в сърцето ни, и всякога свети.
Любовта е, която крепи и усилва Творението.
Любовта е нашата Вечност – и няма друга Вечност.
Обвий себе си в Тишината на Любовта – и ще узнаеш Тайнството на неизречената Радост.
Ако разбереш едно животно, то ще ти даде и Любовта си, и силата си.
Любовта е най-чистата Сила в човека: тя е дадена на човека, за да спасява съществата.
Без Любовта, ти нямаш криле: тогава, къде ще отлети твоята душа? Без Любовта, ти си като риба, изхвърлена на брега.
Само Любовта може да просвети твоето мълчание. Само Любовта може да отнеме шума от твоето мълчание. (Просто защото не всяко мълчание е Мъдрост. Някои мислят, че мълчанието е злато. Учителя казва: „И рибите мълчат, но не са Мъдри“.)
Любовта е нещо много по-дълбоко от Вселената и от света – и ние сме слезли, за да разберем това.
Ако нямаш Любов, за тебе винаги ще е зима; ако имаш Любов, зимата става мека.
Ако Създателят ти е дал любим човек, то е, за да предадеш Любовта на Създателя към него.
Животът ни дава много повече от очевидното. Голяма награда в живота е да откриеш правилните отговори.
Любовта е първото чувство на Древността – най-Древното чувство.
Любовта означава Пълното Дихание на Живота.
Любовта е Безкрайна – но когато не обичаме, животът става кратък, къс.
Любовта обича Свободата, но религията не обича свободните същества.
Любовта – това е живата връзка на човека с Безкрая, с Дълбокото. Ние можем да разберем своята Древна Безкрайност само чрез Любовта: само тя може да ни обедини с вътрешната си Тайна – Безкраят.
Любовта е по-Древна от човечеството и от религията.
(Ще обясня. Религията е изпуснала Любовта и гони връзката. Кога и как ще я постигне, това е друг въпрос. Не е важна религията – важна е Любовта.)
Само Любовта може да проникне в Тайната на Живота, защото самата Любов е самата Тайна.
(Древността е Любов, а не история. Любовта не е свързана с историята, а с Древността: тя е свързана с Жреците, с Изначалните Същества. Историята, това са падналите същества: самата дума история значи падение – и от нея не може да се учиш. Никога не е правилно да се учиш от историята: трябва да се учиш от Истината, от там ще дойде правилният опит. Историята – това са заключените същества; а Жрецът е свободен чрез Любовта, чрез своята Древност. Любовта винаги е присъствала в Древността, защото е част от нея, тя е Същност на Древността. А обществото е нещо отделено: то се е отделило от Любовта; и от тука тръгват всички трагедии, те се леят като из ведро. Всеки ден може да чуете… Но един мой приятел, афоризмаджия, казва: „Много обичам да гледам новините. Много катастрофи, много неща – и само така мога да заспя спокойно, иначе не мога да заспя спокойно“.)
Любовта е Древната изгубена Същност и Сила; а злото съществува само като игра, която трябва да възстанови Любовта.
Жрецът е Същество, надживяло бъдещето. (Той не чака бъдеще. Човек, който живее в Бога, не се интересува от бъдеще и минало; в по-дълбок смисъл – даже от настоящето, защото и настоящето не е важно. Само Бог е важен.) Той е надживял бъдещето, защото живее в тази Любов и в така наречения Третият Извор.
Казват индианците: В Тайната на Живота има три извора. Първият – водата: външната, извираща Любов. (Както знаете, Любовта, водата, замества Бога на Земята.) Второ – Любовта: вътрешният извор, Същността; и трето – Бог: самата Тайна, самият Извор, Извиращият от Себе Си.
Казвал съм какво означава думата шаман: означава Древен човек.
Шаманското видение е придобиване на Второто съзнание – скритото Висше съзнание. Истинският шаман се опира на дълбините на Чистото възприятие. Говорим за дълбоката интуиция, а не за предчувствия.
Когато трябва да се измени светът, шаманът изменя своето възприятие и така преобразува взаимовръзката си с всичко наоколо.
Шаманът умее да се влива и да се свързва с Безпределната Сила. Казвал съм: енергията е навсякъде; Силата не е: Силата трябва да се призове.
За шамана не са важни някакви си правила на медицината – тук е важен Духът.
Шаманът е Свещен човек, изтъкан от Дух и Истина.
Когато шаманът се съедини с Могъщите Сили на Духа, случва се изцелението… А на него е позволено да влиза там точно защото е Свещен човек.
Начинът на получаването на Силата е пречистването, защото чрез него шаманът става „тръба“. Наричат го „тръба“, „канал“: канал на Висшите Сили, които стават и Водачи на нашата цел. Шаманът вижда нещата през очите на Висшите Сили, той е напълно отворен за Водачите и за Бога – и напълно заключен за света и за нисшите същества. Той така се е обучавал: това са много прераждания обучение в Съкровен Живот.
За шамана, сънят е реална случка; и най-често той не спи, докато сънува: той будно преживява и пренарежда реалностите.
Шаманът казва: Когато плача за някого, аз го докосвам с очи.
Шаманът е Водач в Свещеното, защото самият той е такъв.
Истинският шаман е докоснат от Бога, Великия Дух – и хората около него чувстват това. Това е реално Докосване. Великата Същност е докоснала малката същност – човека. Говорим само за едно докосване. Мъничка частица – казва Учителя – една стомилионна: достатъчно е вече да вървиш по този Път.
Най-висшите шамани, освен с Предците, можели да се срещнат и пряко със самия Създател, когато било особено наложително. Те не Го търсят, те си имат Водачи, напреднали Същества – Предците, т.е. Боговете. Но има изключителни случаи, където Боговете не могат да помогнат… и тогава те го насочват към Бога, и той иска съвет и метод от Бога.
Шаманът, когато навлезе достатъчно навътре, му се дават сила, спокойствие и насоки.
Истинският шаман ще ти помогне и няма нищо да ти иска в замяна. Шаманът е доволен от това, че е направил Добро. Той получава заслуга от самото Добро, а не от тебе. Едва ли можеш да дадеш нещо на такъв човек, който е получил тайната си Пълнота.
За да се стигне до реално изцеление, винаги се иска едно: Докосване от Висшата Сила – това решава въпроса: дали тази Сила иска да те докосне, дали можеш да я привлечеш така, че тя да те докосне.
Шаманът лекува с кипяща енергия, защото Източникът ври и кипи – не с обикновени молитви, а с могъща енергия. Духовните хора използват тази енергия, за да се извисяват, а шаманът е живо взаимодействие със Свещеното, защото той е избрал да Му служи: затова има реална обмяна.
Ако започнеш да разбираш Духа си, при тебе ще дойде Създателят – Този, Който е дарил Духа. Ти си Дух, ти си Тайна, по-дълбока от света.
Когато твой приятел умре, тогава срещите стават Дух с Дух – говорът продължава. Съществата си говорят вечно, без оглед на живот и смърт, без оглед на разстояния.
Създателят ти е дал Чист Дух. Чистият Дух в тебе може да ти донесе Слънце и през зимата.
Пий водата като златни вълни, подарени от Създателя. (Ако искате да пиете с хубаво чувство водата, може да си представите един бедуин, който я търси в пустинята като скъпоценен камък. И когато той я пие, я пие изключително свещено. Някой път ще ви разкажа за бедуините, за тяхната Мъдрост. Той я пие по начин, по който ни е трудно да си представим, понеже толкова много я цени. А когато ние я имаме много, почваме да я губим – но не трябва да губим това чувство.)
Създателят така ни е създал, че погребението никога не е траур: то е завръщане в Свободата.
Дълбоко навътре в нас е Създателят – нашият Център. Този Център е Центърът на всички неща.
Всеки ден е свещен, защото всички дни идват от Създателя. (Човешкият живот е свещен, а не умствен. Това не е религиозен живот, объркан. Религията е психика – казвал съм – а Духовността е Душа. А Божествеността – това е Дух.)
Тайната на Живота е да познаеш Звука на Създателя.
Правилните действия сами ще те изградят и ще те заведат при Създателя. Има значение не знанието, а отношението. (Твоето отношение, твоята почит към нещата – те са важни.)
Основното по Пътя към Създателя не е в умението, а в Тайната на поставената цел.
Всички религии са част от Великия Дух. (Те са Единство – и всеки посвоему в тази религия трябва да разбере правилно Чистотата и своя Път.)
Духовната връзка със Създателя е Силата, която дава на хората да устояват на тежките събития.
Без Великия Дух – казва един шаман – аз съм нищо.
Ние всички се учим от един и същи Бог. (Няма двама Богове, няма Луцифер. Лао Дзъ казва: „В Дао никога е нямало друга сила: Дао е Единствено“. Тази идея, за Луцифер, е създала много главоболия – и хората мислят, че има втора воля. В света действа само една Воля; и всичко друго е „инструменти“… Ние всички се учим от този Бог.)
Отдадеш ли се на Създателя, всичко друго ще дойде естествено.
Бог върви с нас по пътищата на живота. Бог прави в нас това, което ние никога не бихме могли да направим сами.
Създателят съдържа цялата Сила в Себе Си, но Той обича да я споделя.
Никой не може да живее правилно, ако не е в съгласие със Свещената Сила, дадена ни от Създателя. Тази Свещена Сила е специален вид Познание, приличащо на ключ. Този ключ задвижва енергията, а на по-дълбоко ниво – Силата.
Може ли да се излекува светът? Само със Създателя може. Без Него – не. (Без Него, светът прилича на болница.)
Връзката със Създателя е Покой, освободеност от света и от всички грижи на страха и на оцеляването.
(Ще припомня какво казва Учителя: „Един човек, който живее за едното оцеляване, никога не може да Ми бъде ученик“. А човек, който наистина обича много Истината, много честно – оцеляването отпада. Той влиза в системата на Бога и Бог поема грижата за него. А когато Бог се грижи за тебе и когато Бог е на първо място в живота ти, все едно е дали си в пустинята, дали боледуваш, дали си здрав… За Бог препятствия няма. Той става твой истински Приятел.)
Със Създателя всичко може, защото Той ни добавя Силата от Себе Си. (Ние може да имаме някаква сила, но се нуждаем от Неговата добавена Сила. Той ни я дава естествено, допълва ни.)
Виждането означава да оставиш Висшите Сили да ти покажат нещата чрез техните очи, които са очите на Създателя. Има случаи, когато шаманът вижда нещо не от Висшите Сили, а от самия Създател – и тогава шаманът се разплаква пред вида на такава Величествена Красота. (Това е нещо много красиво! Знам го от опит, защото знам, при много тежки ситуации, кога Учителя ми е помагал и кога има намеса на Бог. Тези неща се различават – не защото ние ги знаем: те просто се дават чрез Откровение… Те са тънки разлики и нива.)
Създателят е огромна Бяла Светлина; и когато – казва шаманът – аз отивам при Него, аз отивам на гости при тази огромна Бяла Светлина.
Злото присъства само чрез разрешението на Създателя. А ние оцеляваме само ако вярваме, че сме близо до Създателя. Със Създателя и с Помагачите (Боговете) е възможно всичко.
Когато настоящата ситуация е тежка и безнадеждна, Създателят идва да я поеме в Свои ръце. (При много случаи така става.)
Създателят и Предците действат в нас, когато наистина трябва да излекуваме някого. Тогава се явява знак – това е… в твоята енергия се влива Могъща Сила. (Ти правиш своите молитви, своята концентрация със своя опит – Той ти предава нещо извънредно, нещо изключително: това е знак за Велико Единство, означава, че нещата ще се случат. Това е жива, трептяща, могъща енергия, особено състояние. Има Същества, изпратени, които врят и кипят в тебе, защото помощта е важна и е позволена от Бога. Това е могъщо трептене, могъща Божественост. Тази Жива Сила е подкрепа от Създателя; освен от Боговете, тя идва и от самия Него. И това се предава на болния, и той вече няма избор: той оздравява. Това могъщо, Божествено трептене е Силата на самия Създател. Тази задвижена Сила е страховита. Това е Неговата Сила – и няма значение кой е насреща: дали е цяла армия, дали е… каквото е да е! Тя няма противници. Божията Любов никога е нямала противници.)
Изцелението изисква могъщо енергийно насищане на Силата. Създателят е Върховният Повелител и Позволител на тази Сила. Той знае кой трябва да боледува, кой трябва да се изцели и кой не трябва да бъде изцелен. Горко на човек, който изцели човек, който не трябва да бъде излекуван!
Индианците казват:
Храната има много по-важно значение от това просто да минава през тебе. В нея има духове, които бдят – в самата храна. (Затова има хора, обичат често да ядат, защото има и успокояващи духове. Но всичко има мярка!)
След като веднъж си опитал нещо истинско, никога вече няма да се задоволиш с нещо друго.
Свещеният човек обича Тишината, обвива я около себе си като одеяло. Силната Тишина е като глас на гръмотевица, която му открива много Тайни.
Ако искаш да отидеш на Новата Земя, трябва да направиш стрела: и тя трябва да е права, трябва да е перфектна. Тази стрела – това си ти самият.
Ако доловиш тънките думи, много неща си разбрал. Разбирането е усещане за неуловимото, за това, което не е казано.
Когато притежаваш Духовно Знание, можеш да чуеш как цветовете пеят, как цветята говорят. (На практика, не донякъде – това се дава.)
Чистите Духове говорят много дълбоко, много чисто и много ясно, никога не оставят съмнение в човека.
Ако се свържете с мимолетна мисъл (както ви казах), тя може да ви отнесе от Пътя, може да ви отнесе и от живота.
Свещеното трябва да присъства и в обикновените неща.
Казва един шаман: Обичам тези хора, които са почтени, без да имат закони. Обичам тези хора, които спазват Божиите Закони, без да са ги чели или да са ги чували. Обичам тези хора, които почитат Бога без Библия.
Заслугите се измерват с чистата преданост към Бога.
Какво значение имат убежденията на учения, щом става въпрос за Бога? (Какво може да каже един учен човек? Сто книги да издаде и каквито и термини да измисли, той не е вътре в тази система.)
Ще ви кажа нещо за тях – едно много странно племе. Това са единствените в света, чието бъдеще не е пред тях, а зад тях, зад гърба им. Те смятат, че бъдещето е назад, зад тях. За тях бъдещето е нещо несъстояло се, неясно, невидимо. За тях миналото е нещо отпред, защото е изживяно и защото то е пред тях. То е пред очите им, то може да бъде обхванато с поглед. Понеже го обхващат с поглед, то е пред тях – докато бъдещето е неясно, то остава някъде назад.
Те се чудят къде е времето. (Както говорихме предния път за Египет: в Свещените думи няма време, няма сътвореност. Това е друга атмосфера, друго измерение.)
Те се чудят къде е времето… За тях то не е важно, за тях животът никога не е бил време. За тях животът е събития, поучения, а не време. Те не са настроени на време, това племе. Те не са настроени на нещо външно, а на вълна от събития. За тях са интересни събитията и скокът в Духа. Те нямат поглед за времето, нито слух за него: те виждат Духа и преживяванията – и слухът им е насочен само към това: Какво иска да каже Създателят… Значи, тука въобще мненията не ги интересуват, особено философи, учени и религиозни. Интересува ги Мъдростта – никакви мнения.
За тях Духът е Дълбокият Глас, защото той идва от Зората на Живота. Те казват: Ние сме отгледани от този Глас; ние идваме от Зората.
За тях да посрещнеш Зората значи да се докоснеш до Извора на Живота.
(Между другото, в Зората има нещо много по-дълбоко от изгрева. Изгревът и залезът са нещо приятно, но Зората е нещо много Дълбоко, нещо много Мистично. Точно там, по време на Зората – който иска да се домогне до Мистично Знание, което е много по-дълбоко от изгрева – там се намира, тези часове, един от Тайните Старци.)
Те казват, че когато този Извор е докоснал света, тогава се е явила Зората. Такъв е произходът – Създателят я е докоснал.
Не можеш да нарисуваш Зората: тя е преди света. (Изгрев и залез можеш да рисуваш, но в Зората има нещо неуловимо. Както в Египет казват за Ахет: Ахет означава хоризонтът – виждаш го, но не можеш да го докоснеш. Ахет означава Неуловимост.)
И всичко идва от тази Велика Тайна, от Зората. Тази Зора е била Вечният Път на Свещените Хора. Тази Зора е Великото Начало на всички времена: тя е преди тях.
АУМ
5 юни 2018 г.
ЛАО ДЗЪ
(Лекция 1)
ДАОСЪТ – МЪДРЕЦЪТ
(Първа идея за размишление)
ВКУСЪТ НА ДАО
(Лекция 2)
ДАОСЪТ – МЪДРЕЦЪТ
Продължение
(Втора идея за размишление)
ВКУСЪТ НА ДАО
Продължение
(Лекция 3)
СТАРЕЦЪТ
(Трета идея за размишление)
ИЗ КНИГАТА „МОЕТО СКРИТО ДАО“
(Лекция 4)
Да си направим ограждащата формула.
Днес ще говорим за Дао и Лао Дзъ.
Лао Дзъ и Дао – това е старата, Тъмна история на света. Думата Тъмна означава Скрита и Пресветла, един вид – неизвестна, Окултна.
Лао Дзъ казва за Дао: Дао е чудовище – ще обясним – и това е най-Древното… Пастта Му, устата Му е като Бездна, като Безкрайност. Дао е погълнало всичко Свещено в Себе Си, а другото, несвещеното, го е изплюло навън, за да Го търсят.
Казва Лао Дзъ: Аз съм Древен и Стар, защото първото, което казах на Дао, беше: Разкъсай ме на части! – и още от онези времена аз съм разкъсан и затова ме няма. Аз отсъствам; Дао ме погълна. Който не е погълнат от Дао, той няма истински Живот – той е паднал в световете. Най-лошото нещо е световете да те изяждат вместо Дао. Колко е непрактично да бъдеш изяден от света!
Лао Дзъ и Дао – това е единен, скрит, мистериозен Живот.
И казва: Израснал съм в Тъмата на Дао и затова ми е светло. (Т.е.: Израснал съм в Тайната на Дао, в Скритостта на Дао, и затова ми е светло.)
Лао Дзъ – това е състоянието на Дао, Изначалната Пълнота. Значи, тука не говорим за Ангели, Архангели и т.н. Говорим за Древно Божество – Учител, слял се с Дао. Дао живее в Лао Дзъ и чрез него изнася Себе Си, Своето Учение, и затова Лао Дзъ говори за Дао. Единството говори за Себе Си, за Своята Безпределност.
Дао – това е Учението за Пустотата, за Безкрая. Така Дао ни призовава към Себе Си – и Лао Дзъ имал всякога Дао в себе си: това е наречено Чистият Живот в Древен Китай. Дао – това е говорът и на Безкрая, и на Лао Дзъ; и Лао Дзъ пее само тази песен. Значи, тука няма философия, няма теории: това е Живот в Безкрая.
Учението на Лао Дзъ е Живот в Дао, а Дао е Съкровището на Безкрая и на всички светове. И Лао Дзъ има само това съкровище. Той не признава други, признава само Дао.
Лао Дзъ живее винаги Несътворено и затова Животът му е неразбираем и немислим. Учените затова са спорили дали е живял реално, въобще – реален ли е. Лао Дзъ е нещо по-дълбоко от реалност.
Дао е звукът в Духа на Лао Дзъ. Дао се е поместило в Лао Дзъ и тука няма никакво бъдеще. Тука няма никакви послания, никакви Божии Заповеди. Единен Живот с Дао: никакви „свещени писания“, защото само Дао – казва Лао Дзъ – е Свещено Писание.
Дао превъзхожда всичко. Нима, като отидеш при Бог, ще Му обясняваш какво казва някакво си писание?
Бог, или Дао, не се интересуват от цитати, дори и от твоите дела. Тук важното е твоята Любов и твоята Чистота, защото, без Любов и Чистота, без Безупречност, всичко вече става мъртво; ето защо ти можеш да повтаряш Божието Име – и в известен смисъл да си умрял: защото нещата се решават с Любов и Чистота.
Дао е преди писанията. То е Древно; писанията са късни. Дао е Древно и Лао Дзъ е от Древен род – те са преди настоящето и извън бъдещето. Лао Дзъ е нещо, което се е случило преди сътворението, преди историята: той е нещо, което се е случило вътре в Мистерията на Дао.
И Лао Дзъ казва: Изпуснах всичко, за да уловя Дао.
Лао Дзъ – това е Изначалното Вдъхновение, а това е среща именно с Дао и с Безкрая.
Казва: Дао ме пренесе в Тишината и затова не чувам дори и най-малкия полъх на света.
Лао Дзъ казва още: За Дао всички неща са лесни. Тогава, къде са трудните неща?
(Казвал съм ви какво казва Чуан Дзъ: „Лекото е винаги вярно“. Няма значение дали имаш трудности, или не, а дали си в Лекотата – там си в Духа, там си в Душата, там си прав.)
Ако живеем в Дао, ставаме като Дао. Ако си в Дао, изпреварил си себе си. Ако общуваш само с Дао, къде са тогава другите отношения?
Лао Дзъ не се интересува от културата на света, а само от едно: има ли на това място Дао, или не.
Мъдрецът утвърждава Дао – и в това е истинската Добродетел.
Даосът не общува със суетата на света: в него светът е отстранен.
Мъдростта не е в правилата, а в Дао. Истинските правила изтичат от Дао и от този, който се е слял с Дао.
Който е в Дао, има в себе си Покой – друга мярка, освен Лекотата, друга важна мярка. Има Покой: чрез този Покой, той се извисява над всичко.
Мъдрият нищо не постига – забележете! Защото много хора търсят постижения чрез амбиции и т.н., и се провалят. Мъдрият никога не постига: на него му стига Дао и Безкраят. Ако в Мъдрия се прояви някаква висша способност, Мъдрият знае, че тя не е негова: тя е на Дао и това не го тревожи.
За Даоса, Вселената, с всичките ѝ звезди, е напълно безполезна. Полезно е само Дао, т.е. Бог и Истината. Щом Вселената е безполезна, значи, в нея има някакъв недостатък. В Дао няма недостатък.
Даосът е Същество, което превъзхожда живота, защото живее в Дао, а Дао няма начало и край.
Даосът е необятно непосредствен и бездънно дълбок, защото живее в Източника и постоянно се обогатява.
Даосът пише с бял тебешир върху бяла дъска.
Мъдрият никога не казва „Това е Дао“ и „Това не е Дао“. Даосите мислят само за Дао и така те носят в себе си Неизповедимата Пълнота на Живота.
Даосът е течащ като вода, спокоен като огледало, отзивчив като ехо и невъзмутим като Тишината.
За Даосите свършек на света няма – то не може и да има! – защото Дао никога не е познавало свършек.
За Даоса, Животът в Дао е по-важен от всичко и затова Пълнотата му е Съкровена.
Храмът на Даоса е: пътечката (както и в Дзен), водопадът, уединението, беседката, тихият сняг, езерото, мълчанието на птиците, спокойствието на дървото.
Даосът – това е Неведом Покой, Неизповедимо състояние.
Който претворява Дао в живота си, той се нарича Мъдрец.
Даосите са поклонници на Свещеното Безмълвие.
Безбрачието за Даоса е вътрешен процес – то означава отказ от нисши желания, отказ от даването на енергия на нисшите желания.
Даосът не се вълнува от медитация – забележете! – а от Дао.
Значи, ще обясня: той не практикува медитация, той практикува Дао – най-висшата практика. Той практикува Чистата Истина. И от там нататък, медитацията му е Предълбока, но тя вече идва като последствие.
Който е познал Дао, е всякога богат.
Дао се намира в Чистотата на твоя ум, в Покоя на твоето сърце, в Царството на твоята Душа и особено – в Безкрая на твоя Дух. Дао се намира в тихия, скромен, простичък и чист Живот.
Чуан Дзъ си ловял риба, сам си правел обувките; и идват, знаят, че е голям Мъдрец – идват да му предлагат министерски пост. Той никога не желае такъв провал. За него това е нещо много странично – и той отказва с лекота. Той не се обвързва с нищо освен с Дао.
Спящият пита: „Как да намеря Дао?“. Ти не можеш да Го намериш, защото ти никога не си Го губил; само трябва да си Го спомниш, да се пробудиш.
В Пълнотата на Дао няма положително и отрицателно. Дао е Тайна, превъзхождаща всички тайни. Дао тайно управлява всичко.
Езикът на Дао е безсловесен шепот.
Дао-Пътят е Безначално Начало.
Завръщането в Покоя е първата степен за влизане в Дао – най-ниската степен.
Великата Чистота попитала Безконечното:
– Вие познавате ли Дао?
Безконечното казало:
– Не, не знам Дао.
Бъди предан на Дао, а не на хората и обществото.
Дао е Безмълвно вътрешно постижение.
Който разбере безсмислието на Дао, т.е., че То е над смисъла, той ще отиде при Дао. Който разбере смисъла на Дао, остава в живота и във външния свят. Тоест, който иска да обхване и разбере Безкрая и Мистерията на Дао, няма да Го разбере… Просто трябва да Го приеме.
Дао е много по-важно от живота, много по-значимо, защото животът съществува само като последствие. Дао е Причината, а животът е отражението.
Покоят е Живот в Дао, той е неуловим. Покоят ти дава да узнаеш, че си Безсмъртен. В Покоя смърт няма. Покоят е опасен за смъртта, защото Покоят е Дао.
Да живееш в Дао е повече от минало, настояще и бъдеще – те са само проекции на Дао. Цветето расте естествено, то не планира никакво бъдеще, то не се влияе от звездите, не му трябва хороскоп. Защото, кой може да изчисли Дао в човека? Няма такъв. Защото това означава: разсейването е изпускане на настоящето. Ако не си много съсредоточен в Дао, изпускаш настоящето.
Когато съзнанието ти е чисто, в този момент ти си в Дао – няма аз, няма ум. Да владееш изкуството на Дао означава да си просто никой: Нищото, Великата Пълнота – а не някой, който търси нещо. Ти самият си Дао, ти самият си смисълът, няма какво друго да търсиш.
Дао може да бъде разбрано само чрез чист Покой.
Дао живее в благ безпорядък. В Дао, и безпорядъкът е подреден; в човека, и най-големият порядък не е подреден, защото на човека му липсва нещо.
Тези, които правят добри дела, не придобиват Дао, но печелят здраве по пътя си.
Този, който е умъдрен от Дао, никога не спори. С такъв човек не може да се спори, в него няма спор.
Дао – благодарение на Него, зверовете бягат, птиците летят, Слънцето свети, звездите се движат и Фениксът изгаря.
В Дао никога не се явяват зловещи небесни знамения.
Дао напоява дърветата и тревите, храни металите, затова те растат; храни и камъните, помага на птиците и зверовете да растат, като се уголемява в тях. Дао помага на елена да му израснат рогата. Дао прониква и тече Тайнствено във всички неща.
Ако светът бъде устроен – това не води към Дао; само промяната на съзнанието води към Дао.
Само твоята Чистота, твоята Любов, твоето Дао в тебе – това е Дао. Защото Дао е Абсолютно чисто съзнание, То не се нуждае от подреден свят. Това съзнание вижда навсякъде Дао. Без чисто съзнание, човекът ще види неустроения си живот: каквото и да има, той ще е неустроен. А с чистото си съзнание, той ще види Дао.
Чрез чистото си съзнание можеш да възприемеш Дао, но не можеш да Го опишеш.
Пътят към Дао не е да го вървиш, а да го живееш.
За да разбереш Дао, има само един начин – да усетиш атмосферата на тия, които Го следват, и то – реално.
Дао е начинът, по който става всичко.
Целта на Мъдреца е една: Постоянен Живот в Дао. За него успехи и неуспехи нищо не означават – важен е Животът в Дао.
Даосът често е отнесен, невзрачен, не се взира в света и в заблужденията.
Външният храм на Даоса – както казах – е пътечката, изворчето, цветето, уединението, падналото листо (то се е отделило от света и се е завърнало в Свободата на Дао), тишината, неизвестността, дъждът… А Вътрешният Храм – това е тихото общение с Безкрая.
Даосът има само един Дом, той дълбоко го е почувствал в себе си – и това е Пътят към Дао.
Мъдрецът има само една практика: той храни в себе си само Чисто Дао. Той не говори за Писания, не говори за Заповеди: той храни в себе си само Чисто Дао. Така той наследява Изначалното. Даосът знае, че само Чистотата ще го заведе при Дао, и затова тук няма никакви излишни практики и ритуали. (Да не говоря за смешния тамян! Който смята с тамян да изпъди дявола, нищо не е разбрал. Дяволът се изпъжда с Чист, правилен Живот в Бога. Нищо общо няма с тамяна!)
За Даоса смъртта е простичка, естествена и светеща.
Даосът от шеста степен, т.е. на Великата Истина – той вече няма нужда да се усъвършенства. Той просто е влязъл в Дао, живее чрез Дао, действа чрез Дао. Такъв е Лао Дзъ: той е влязъл във Великото Единство, той вече е Единна Същност, той не се самоусъвършенства, а проявява самото Дао.
Даосите казват: Въплъти Дао в себе си – и всичко друго вече е без значение, т.е. Стани Истинен! Казвал съм го и така: Стани Истинен, а не религиозен.
Даосът е станал Мъдрец, защото е преживял най-дълбокото Преживяване – Преживяването на Дао: това е Чисто, Безмълвно, необяснимо Преживяване.
Истинският Мъдрец е Висша музика: той звучи, защото сърцето му е пълно с Дао – не се нуждае от никаква друга музика. Абсолютно! Той е самата Музика, сърцето му е по-дълбоко от музика.
Даосът е постигнал Дао чрез Простотата на разбирането. Често земните имат глава, пълна с писания, с цитати; докато главата на Даоса и на Мъдреца е празна, абсолютно Пуста. Пуст ум, Пусто сърце, т.е. чисто сърце, чист ум – и тогава нещата се явяват като яснота, като чисто разбиране. (Мога и така да го кажа: Празните глави печелят; препълнените – много е зле положението… Няма какво да кажеш, няма какво да обясниш… Препълнено е – прелива от свят, от писания и от цитати.)
Когато си Чист, разбирането е чисто; когато си Ясен, всичко друго е ясно.
За Даоса няма „лоши звезди“ и „хубави звезди“, той просто не ги вижда, той не се нуждае от звезди. За Даоса има само една Велика Идея: Живот в Дао и никога живот в звездите.
Вие знаете: много хора се канят да се преместват на Марс – може би там животът ще е хубав… Нищо подобно! Очаква ги голямо разочарование. Без Дао къде ще отидеш?
Животът е в Дао, а не в звездите. Това е Живот в Истинността. Ще обясня: Даосът е изцяло съсредоточен, енергията му е цяла, той не боледува от разни мнения и възгледи, и знания, както е раздвоената енергия.
Методът на Дао е да бъде онова, което е от само себе си; както е сърцето ти – то си бие спонтанно, въобще не те пита какво мнение имаш: то си живее своя Таен Живот чисто, естествено и леко. Нищо не правиш по въпроса: нито се молиш на сърцето си, нито го принуждаваш да бие. То си има Тайния Ритъм на Дао – само трябва да го познаеш. Когато сърцето ти не е пълно с Дао, почваш да страдаш от много желания – тогава ти разваляш сърцето си. Казвал съм: Любовта не е желания. Любовта към Бога е Любов, а не желания.
Дао е без източник, понеже никой не е могъл да Го роди. То е родило всички неща.
Дао изкоренява всички крайности. Никой не може да вземе, по отношение на Дао, неправилна позиция, каквото и да каже.
Добрият плувец потъва. Къде потъва? В Дао. Добрият ездач пада. Къде пада? В Дао. Само Дао не успява в падането. Дао пада в Пустотата, в Безкрая, и затова няма къде да падне.
Много хора искат осигуреност. Истинската Опора е без опора – тогава се явява Истинската Опора. Осигурените хора са осигурени гробища.
За да си устроиш живота, не са ти необходими съвети: необходимо ти е Дао. Дао устройва живота, а Лао Дзъ казва: Съветите го разстройват.
Краят няма край, защото е в Ръцете на Дао.
С думи не можеш да измениш човека – само със Съкровеното ще го измениш. Съкровеното не говори, но изменя. Защо е така? Завещано ни е, че Дао живее в Съкровеното.
Ако храниш Дао в себе си, ще оздравееш. Ако Дао реши да не ме храни, значи, Дао ме иска при Себе Си. Мога ли да Му откажа! Не умея да отказвам на Дао – казват Мъдреците.
Значи, тука става дума – при гладуването. Ако някои хора умират от гладуване, има една тайна красота – все по-дълбока благодарност и завръщане. Тогава ще оцелееш. Ако се бориш, ще се втвърдиш в света. Има хора, които външно живеят, и те мислят, че са оцелели. Няма такова нещо!
Пестенето на енергията е усъвършенстване на изкуството на Дао. Човешкото е отстъпило от Дао и затова е изгубило своя Път – истинския си Път. А без Път, човекът е изгубил Простотата.
От своето „добро“, цивилизациите са изчезнали. И сега, както знаете, има много „добри“ хора: и в политиката, и в църквите е пълно с „добри“ хора, които нямат представа за какво става въпрос. Но Доброто на Дао е Тихо Тържество: неуловимо, никакъв шум, никога не се показва. „Всяко добро, което е показно, задължително ще бъде наказано“ – казва Ал-Халладж. То е лицемерно. Трябва да е абсолютно скрито, в Името на Дао, без показ – тогава говорим за Реално Добро: Реално, Безмълвно Добро.
Тайната на Живота е да създадеш Дао в себе си.
Дао е неуловимо, но трябва да се издирва.
Дао е смисълът, а човекът е безсмислието. Който живее в Дао, придобива смисъла, дори и да не го иска.
Злото се страхува от Дао. Защо се страхува? Защото Дао не може да му бъде съперник. Не се е родил съперник на Дао, на Бога. Бог няма съперници, Бог няма врагове. Това, че Луцифер бил враг на Бога, е огромна илюзия. Никой не смее да съперничи на Дао.
От прогрес имат нужда само изостанали хора – тези, които не разбират Дао, не разбират своя Път.
Най-Висшата степен на Дао е Естественост и Лекота.
Който не е в Дао, е придобил своето неразбиране. И това неразбиране е много красиво, защото, когато Дао дори ти се показва, пак не Го разбираш; когато ти помага, пак не Го разбираш – и става все по-красиво.
Дао е преди света, преди Космоса, преди всичко – и затова е неизвестно.
Пътят в Дао е Чисто действие, а не надежда. Тука няма надежди. Който действа Чисто, не се нуждае от надежди.
Дао е странна Реалност – Лао Дзъ казва – пребивава там, където Я няма.
Дао вечно се отклонява от Себе Си, от Своята Същност, за да може да се завръща. Това е една игра на Дао.
В Дао няма място за смърт… Чистото сърце разрязва Небесната мрежа и влиза в Дао.
Дао е единствената мярка и затова Дао всякога предупреждава. Разбереш ли Дао, няма нужда да разбираш себе си. Много просто: ти ще имаш такава Пълнота, ще бъде толкова неизговоримо, че какво може да обясняваш. Ако почнеш да обясняваш, ще развалиш всичко.
Дао е Простота, но никой не може да управлява тази Простота – Тя е Господар.
От Древността до наши дни, Името Му още не е изречено. Дао е Най-Древният Поток. (Както знаете, Дао е условно име.) Когато Дао е в човека, в него тече Древният Поток и човек не може да остарява.
Там, където Го няма Дао, царува безпокойството.
Става въпрос за Лао Дзъ.
Веднъж Дао казало на Лао Дзъ:
– Ти никога не можеш да Ме уловиш.
Лао Дзъ казал:
– Да; и затова не мога да Те изпусна.
Дао казало на Лао Дзъ:
– Можеш ли да Ме предвидиш?
Лао Дзъ казал:
– Всяко предвиждане е повърхностно; Дао е Дълбина.
Дао пита Стареца:
– В кой свят живееш?
Лао Дзъ казал:
– Нямам светове в себе си – само Дао.
Дао пита:
– Как узна това?
Лао Дзъ отговаря:
– Нищо не съм узнал. Само Дао в мене знае, а аз съм Дълбоко незнаещ.
Дао му казва:
– Щом си Дълбоко незнаещ, значи, сме сродни.
Лао Дзъ казва:
– Не аз съм сроден с Дао, а Дао е сродно с мене.
Дао му казва:
– Ето защо сме в Единство!
Лао Дзъ казва:
– Имаш ли Мистична Чистота, имаш всеки резултат и всяко постижение, защото Дао слиза в Чистотата. Който има Дао, не държи на постиженията, защото той знае, че всяко постижение е бедно. Само Дао е богато и затова той държи на Дао. Мъдрецът държи на Дао, а не на постиженията, защото, който е изгубил Дао, постиженията ще го убият. Който е избрал дарбите и постиженията, е изоставил Дао – и после много ще трябва да догонва себе си, защото Дао е в Чистотата, а не в дарбите и постиженията. Да си преизпълнен с дарби означава много да си погубил себе си. Но да си видял Дао значи да си разбрал своя Безкраен Път, своя Неизвестен Път – това е Пътят на Древните Мъдреци.
Дао – кой може да Го предскаже? Никога не е се раждал такъв. Дао е абсолютно непредсказуемо. Звездите въобще не Го виждат; Вселената въобще не Го познава… И още нещо казва Лао Дзъ: Дори и Боговете не знаят къде е Дао. (Боговете!)
Дао винаги се движи в неизвестна посока. (Затова Тот казва: „Нашият Древен Път е абсолютно незнаен“.)
Дао познава звездите, но те не Го познават. Дао познава Вселената и Боговете, но те не Го познават.
Веднъж – казва Лао Дзъ – Дао ме попита:
– Ти познаваш ли Ме?
Казах Му:
– Нито Те познавам, нито Те разбирам, нито искам да Те познавам.
Тогава Дао му казало:
– Ето защо сме близки! Защото не се познаваме, защото не се разбираме – ето Опората в нас: разчитай на нея!
(Вие знаете, хората търсят все повече разбирателство и става все по-сложно. А тука е точно обратното, при Мъдреците.)
Лао Дзъ Му казва:
– Аз никога не разчитам на някаква опора; аз разчитам само на Дао. Защото, без Дао, за какво ми е някаква опора?
Преданието казва, че Дао само се усмихнало на Стареца и си тръгнало. Но къде ли е тръгнало? Както винаги – казва Лао Дзъ – в неизвестна посока. Защото Пустотата, т.е. Безкраят, е Храмът на Дао. Ето защо Храмът на Древните е Безкраят.
И ще завърша, тъй като правя една книга: Моето скрито Дао… Те са много всъщност: Моят скрит Суфизъм излезе; Моят скрит Гносис, Моят скрит Будизъм, Моят скрит Дзен. Тука – малко откъси от една книга, която се подготвя: Моето скрито Дао.
Дао е като мед в устата ми.
Когато съм в Дао, всичко е наред. Когато съм в себе си, все нещо ми липсва.
Чувам Дао с Неговото Ухо, защото аз нямам ухо.
От Дао избликва Неизговоримост.
Дао е Свещено, а това е много повече от култура.
Любовта към Дао превъзхожда и най-правилната постъпка. Каквато и постъпка да направиш, въпросът е каква Любов имаш към Дао.
Дао решава дали да Го възприемеш, или не.
Дао е това, което увеличава изумлението в нас.
В Дао никога не тече време; в Дао тече Дао, т.е. Безкраят.
Ако Дао не те води, твоят „правилен“ път ще те обърка. (Има много хора, които мислят, че вървят в правилния път.)
Имаш ли Дао в себе си, и обърканият път ще се изясни. (Цялата работа е да спечелиш доверието на Дао.)
Дао е толкова ясно, че как да Го разбереш!
Да намериш Дао – това е умение на Дао. (Тоест, търси Дао чрез Дао, не чрез себе си – чрез Дао.)
Дао е по-леко и от Лекотата.
Не можем нищо да дадем на Дао – освен себе си.
За да се вслушваш в Дао, трябва да си станал част от Дао.
Дао не крие Тайните Си в тъмнината; Дао крие Тайните Си в Яснотата.
Когато Дао докосне нещо, то става Истинно.
Никой не може да обясни Дао, но Дао може да обясни всичко.
Във Висшата Тайна има само Дао и там никога няма двама.
Да си винаги в Дао – това е нещо, което превъзхожда всяка практика.
Истинската Любов е съюз на Дао с Дао.
Това, което няма Дао, не разбира себе си.
Дао управлява всичко, но незабележимо.
В Дао няма логика: в Дао има само Истина.
Всичко е в Дао и затова всяко решение е в Дао.
В Дао е Древната Памет за всичко.
Дао е единствената Манна – всичко друго е нещо друго.
Дао е образ и подобие на Дао.
Колкото повече се вглъбявам в Дао, толкова повече не виждам Дао – и това изключително ме вдъхновява!
Дао – произходът Му е чудно неизвестен. (Просто защото Дао няма произход… Всичко друго има, но Дао няма произход.)
Ако Дао е в мен, аз съм Бездна.
Дао е Зора, скрита от изгрева и залеза.
Дао няма произход; Дао има Велика Безпределност.
АУМ
3 юли 2018 г.
ВАЖНИ НЕЩА
(Лекция 1)
БОГ
(Първа идея за размишление)
ВАЖНИ НЕЩА
Продължение
(Лекция 2)
ЛЮБОВТА
(Втора идея за размишление)
ВАЖНИ НЕЩА
Продължение
(Лекция 3)
ИСТИНАТА
(Трета идея за размишление)
Да си направим ограждащата формула.
Три лекции, Важни неща, главно от Учителя, и три идеи…
Учителя казва: Светът е уреден, но нашето мислене, нашето живеене не е уредено. Казано е: „Ще ви научи Духът“. Ще ви научи – казва Учителя, – ако се учите.
Една хубава постъпка – казва Учителя – е красиво Същество, което ви се усмихва.
Даже и доброто, което имаме, и с него може да злоупотребим в света.
Казва Учителя: Що са човешките желания? Пробита стомна: наливай колкото искаш – изтича.
Страданията в света са, за да се повдигнем. Ако не дойдат страданията, ще дойде нещо, по-страшно от самите страдания. (Към края на лекцията ще обясня.)
Какво нещо е вярата? Вярата се образува от Същества, които седят по-високо от тебе. Безверието се образува от същества, които седят по-ниско от тебе.
Това Учение – казва Учителя – е лично, то няма обществено приложение. Божественото Учение има лично приложение.
Ако хората разберяха думата Бог, всички лоши неща щяха да изчезнат.
Бог е Съвършен в света, като работим съзнателно за Него.
За да отидеш при Бога – казва Учителя, – ти трябва да станеш нещастен. А за да се отдалечиш от Бога, ти трябва да станеш щастлив.
Ти не можеш да живееш добре, не можеш да правиш добро, ако не можеш да живееш за Бога.
Ако не уредите Божиите работи във вас, от вашите работи нищо няма да уредите.
Това, което не може да се победи при всички условия на живота – това е Бог във вас.
Щом имате Божествена Любов, тя разрешава всички въпроси.
Никоя религия не може да ви спаси, ако в нея не влезе Любовта.
Важни са тайните работи, които носите вътре в себе си.
Една дума – казва Учителя, – ако я съживиш, тя ще направи всичко за тебе.
Бъдете постоянно в молитва, за да пребъдва Бог във вас.
Лекувайте всички болести с внушение. (Най-древният метод.)
О, Господи, на Тебе уповавам, на Тебе възлагам товара си! (Учителя дава една идея.)
Онзи, който е без Бога, да му мисли.
Който иска нещо от Бога, той трябва да обещае нещо, да пожертва нещо дълбоко.
Учителят е, Който създава Новите хора, а не образованието. (Образованието няма нищо общо.)
Казва Учителя: Аз не поддържам човешкия живот, а Свещения Живот. В Свещения Живот енергията се събира и се завръща в Бога.
Учителя казва: По-важно е да обичаш хората, отколкото да им помагаш.
Любовта е изпълнението на Закона.
Ученикът има организирани усилия. (Тука става въпрос за самодисциплина: той си прави дисциплината, не чака някой да му дава правила. Той си изработва, в своята свобода, която му е гласувана като доверие, той си изработва лична дисциплина.)
Всички мисли – казва Учителя – са същества, които искат да се материализират. (И хубави, и лоши, и всякакви. Затова трябва да различавате какви същества мислят във вас, заедно с вас.)
Когато имаш ясна и чиста цел, Невидимият свят те поддържа.
За да вземеш правилни решения в живота си, трябва да имаш чисто съзнание, дълбоко, успокоено съзнание.
Когато се оплакваш от трудностите, ти ги призоваваш да останат.
Трупането на човешко знание е постепенно заболяване.
Отрицателните мисли не можеш да ги победиш с кимане на глава, а с постоянни усилия. (Тъй като има изключително натрапчиви мисли, които може да дойдат отвън или отвътре. Изключително постоянство в Бога!)
Само в търпението узрява правилното мислене. (Ще обясня защо: защото, когато изтърпиш едно зло, една трудност, ти я преодоляваш, ти преодоляваш това зло.)
Човекът винаги ще си заплаща своя избор.
Когато повярваш в звездите повече, отколкото в Бога, ти вече си фалирал.
Богатството преди всичко се нарича чисто съзнание.
Загубата на Будност създава в съзнанието илюзия.
Отрицателното мислене говори за дупка в аурата и в енергията.
В чистото мислене енергията е цялостна.
В обикновения живот човекът търси стабилност – и пропада. В Окултния Живот човекът търси Бога – и Бог се погрижва за всичко останало.
В Чистотата е скрита велика енергия; а отрицателната мисъл – тя е изкривена енергия.
Да овладееш ума си – това е твоето спасение.
За да постигнеш нещата, които искаш, ти трябва допълнителна енергия. (Тука само ще кажа, че който има чиста цел, на него се дава допълнителна енергия.)
Пробуденият човек никога няма земни интереси и желания.
Когато човек се разбира със себе си, той увеличава своята енергия. Когато човек се разбира с другите, енергията взаимно се увеличава. Ако енергията не ви достига, значи, вие още не сте открили своя Път.
Мисията на човека е лично преоткриване. Истинската мисия е нещо, което никога не изоставяш. (Това е белегът.) Възможно е решението на ваш проблем да е мисия на друг човек. Всеки сам трябва да открие своята мисия, тя е в него от Древността.
Твоето бъдеще не се намира в звездите, а в твоето чисто сърце.
Когато се изменяш отвътре, ти създаваш нови обстоятелства. (Променяш стари избори, променяш карма.)
Неразумните желания винаги ще наказват човека.
Това, което излиза много скъпо на човека, е невежеството.
Надеждата е глупаво нещо, защото съхранява миналото за бъдещето.
Най-точната рецепта е да станеш чисто отдаден на Бога.
Стресът атакува безумието в човека.
Който има дълбоко разбиране, може да освещава всичко.
Безкритичността означава да изгубиш напълно способността си да нараняваш.
В момент на криза светът се запасява с храна, а Мъдреците се запасяват с Бог и с дълбок вътрешен мир. Вътрешен мир означава правилно отношение към нещата. (Знаете, земните хора купуват много брашно, захар и т.н. Голяма трагедия – не може да се опише.)
Миналото е време; бъдещето е време; настоящето е Небитие, Пълнота. Умът е създал време, защото не може да живее в Пълнота.
Умът е знание, но той не е Разумност. Разумният живее в Душата си, а Мъдрият живее в Духа си.
Да живееш във времето значи да живееш в ума и в смъртта. (Затова умът трябва да бъде овладян.)
Настоящето живее във Вечността, а не във времето. Вечността е качество на Неизменността.
Само чистото съзнание е Освободеност.
Умът е всякога единство с илюзията. (Неовладеният ум.) Той е в единство със знанията, но не е в единство с Любовта и с Мъдростта.
Какво, като имаш знания, ако нямаш чисто съзнание?
Учителя казва: Цел, която пренебрегва Божията Воля, е обречена. Истинската цел приема само разумното средство – и това е Божията Воля.
Всяка сила носи голяма опасност и карма, ако не е посветена на Бога.
Само от Любовта към Бога може да произлезе Духовност, а не от любовта към религията и към знанието. Религията и знанието са провалена любов – те трябва да догонват.
Добро – значи да призовеш Бог да действа в тебе.
Мъдрецът никога не работи за благото на света. Той работи за благото на Бога; самото негово присъствие е Духовност и той така работи за света.
Свободата е изход от човешкото мислене, човешката система. И затова е дадена Свободата: за завръщане в Бога.
Стремежът към Целостта, към Андрогина, е стремеж към Бог в себе си. Бог в човека – това е Целостта. Тази Цялост, този Андрогин, той е независим от света дори и когато такъв човек живее в света.
Ако Бог е в тебе, всичко социално, световно, икономическо става смешно. Всички войни, тероризъм, пророчества, послания и цунамита стават излишни и странични.
Чистият Път към развитието е Пътят към Бога – и това е чисто самостоятелен Път. И само този Чист Път води към Бога, т.е. трябва лично да го избереш. Както в Древен Египет – образованието. Никакви университети! Лично трябва да избереш образованието; и сам, самоук, с лична дисциплина, да постигаш нивата.
Свободният човек се определя от това дали има в себе си скрита, чиста, Божия енергия, която човекът знае кога да я задвижва и кога – не.
Твоята Любов към Истината определя колко близо ще бъдеш до Бога и до Учителя.
Държавата – това не е Живот в Бога, и затова тя не може никога да изкорени злото. Тя не може да решава въпроси, тя ги увеличава – защото тя е част от Дървото за познанието на доброто и злото. (За което после ще кажем нещо.) Дори и когато решава, тя не решава. Дори и когато помага, тя не помага.
Ти може цял живот да уважаваш Бога и да бъдеш неверник, да не си верен на Истината. Само някакво уважение – то не върши работа, ако не си посветиш живота на Бога. Ти може цял живот да четеш Библията и да си останеш заблуден. Защото не Библията е важна, а твоята Чистота. Заблуденият, и с Библията, и без нея, всякога е заблуден.
Науката… Науката е много сляпа, защото тя работи с ума. Тя никога не познава Дълбокия Замисъл на Бога и Божията Воля, затова тя винаги ще остане назадничава, никога няма в нея да има истински прогрес: просто тя не познава Бога. Умът няма достъп до Непознаваемото.
Учителя казва: Които са създадени от Бога, само те подлежат на развитие.
Ако животът ти е устроен, ти си се провалил. Ако ти си се устроил с Бога – това е нещо друго. Тука вече няма значение дали си беден; няма значение дали си богат. Ако ти си в Единство с Бога, всичко е устроено по всяко време, дори и в пустинята. Бог е по-важен от всяко устройване – това искам да кажа.
Какво е Бог? Учителя казва: Той е правата мисъл; а тя има Божествен произход.
Бог е там, където е Абсолютната Разумност, там, където е Мъдростта – но Бог не е там, където са глупавите хора.
Бог знае как мисли, чувства и постъпва всеки човек по всяко време.
Духът е, Който превръща нещата в Правилност и в Път (Чистият Дух) – а умът е, който разваля и правилните неща.
Много хора разбират нещата, но живеят глупаво. Защо? Защото умът е силен в тях. Голяма философия, „големи“ неща знаят, срещал съм такива… Даже: „Всичко знам!“ – това изказване е толкоз опасно, че трудно се коментира.
Всеки, който успее да отстрани ума, постига истинското разбиране.
Ще обясня. Защото има и друга заблуда: тя е в разбирането и в неразбирането, а те са сенки, а не Същност. Духът, Същността, е по-дълбок от разбирането и неразбирането – и чак тогава се случва истинското разбиране. Говорил съм за това – Третият Бряг на реката, т.е. Дълбочината на реката, а не двата бряга. Това, разбира се, е Живот в Бога. Разбирането още не е Живот в Бога. То също може да бъде голяма игра на ума – така, както много хора си въобразяват, че работят върху себе си.
Дали умът ти е образован, или не, ти си в невежеството. Обаче, ако имаш чисто сърце – това е вече Тайна Наука, това е друго нещо: тогава ти си в разбирането и в осъзнаването.
Тези, които работят за ума, работят и изостават. Тези, които работят за Духа, работят, израстват и посяват. Духът е Реалност; умът е сянка.
И в миналото, и в бъдещето няма развитие. Развитието е тука, в настоящето.
Фалшивото мислене води към знанието, а чистото мислене – от разбиране към осъзнаване.
Нещастието израства в човека чрез амбиции, защото в амбициите винаги расте егото. Илюзията, егото никога не може да има реален успех. Какъвто и да е успехът, щом егото е там – това е провал.
Настоящето може да бъде уловено само от Духа. Умът не може да живее в него.
Знаещите хора никога не трупат Реален опит. Те трупат човешки опит, но никога Духовен и Мъдър, или Божествен опит.
Егото създава много безсмислени трудности, много усложнения. То не прави от мухата слон, то прави цяло стадо от слонове и крокодили, преувеличава всичко.
Същността никога не е била в знанията, а в Любовта.
Човекът на желанията и на удоволствията, и на знанието винаги ще навлиза все повече в своето фалшиво аз.
Стаята на окултния ученик никога не е къща – това е Храм, това е място, където си посвещаваш живота.
Няма значение в кое Учение си – важна е твоята Чистота. Чистотата е по-дълбока от всяко Учение и от всяка религия. В предното интервю казах: Не смесвайте Чистотата с религия.2 Не цапайте! Чистотата си е Чистота. Тази Чистота е в близост до Учителя и до Истината.
Който е преминал правилно през сексуалния живот, той е стигнал до Чистата Любов. Казвам това, защото има някои сухи въздържатели… Има много светци, които са фалшиви – без опит. Едно студено въздържание – но те не са познали Дълбините на Чистата Божия Любов. Защото не са надраснали: те са потиснали, те са избягали, защото са по-слаби от изкушенията. На сто светци, ако има трима, които наистина са победили и са преодолели, това е огромен успех. Който е преминал правилно през тази първа чакра, той след време наистина ще познае силата на Любовта – а другите ще имат въображаема сила.
Убийството на животни – това е убиване на собствената си способност за развитие. Ловецът е човек, който няма реално развитие, той няма реално уважение към живота. Той е човек, който се самоограбва и си посява падение в следващото прераждане. Ловецът е човек без реално развитие, той е заключена душа. Много такива има. Хемингуей например много е убивал и накрая духовете обръщат пушката, насочват я в устата му и той се самоубива. Няма избор… Заключени души.
В дълбокия вътрешен мир е скрито здравето на човека.
Човекът на знанието придобива само външни радости. Човекът на Любовта придобива Вечната Радост, истинския вкус на живота.
Позитивните хора, които са успели в света, нищо не знаят за Истината; а това означава, че те са се провалили.
Опасността става опасност, ако ѝ дадеш място в сърцето си.
Иначе тука искам да кажа, че позитивните хора трябва да станат Духовни: само там могат да бъдат спасени. Останат ли позитивни – положението е тежко. Много хора имат положително мислене, без да имат Духовно мислене, т.е. те нямат чисто разбиране за нещата. Те са позитивни, защото са изпъдени от Истината. Духовните неща са от друго Царство: те не са позитивни, те са Царство на Дълбочината.