…Човека, който носи в себе си Великата Любов… Дойде ли някаква мъчнотия, той лесно я разрешава, казва: „Тази работа ще се оправи“. Дойде ли му някоя трудна мисъл за разбиране, казва: „Тази мисъл ще се проясни“. (54/стр. 93)

Като дойде пролетта и видиш, че растенията оживяват, знай, че и твоята работа ще се оправи. Като видиш един чист извор, знай, че и твоята работа ще се оправи. Като поемеш чистия въздух, кажи: „Моята работа ще се оправи“. Когато светлината те озари, кажи: „Моята работа ще се оправи“. Кажи: „Всичко в Природата ми говори, че моята работа ще се оправи“. (28/стр. 767)

Намериш се в едно общество, дето всички хора говорят лошо, обезсърчително. Дойде един и казва: „Ще се оправи тая работа! До една година ще се оправи!“. Всички тия хора, като излезе той, усещат една приятност и казват: „Вярно е, че ще се оправи тая работа“. (78/стр. 607)

Казвайте: „Ще се оправят работите!“. Защо ще се оправят? Защото Господ е направил света. Щом се учите, работите непременно ще се оправят. (78/стр. 607)

…Кажи: „Всичките ми работи са уредени“– изговори тази мисъл без никакво съмнение и раздвояване; усъмниш ли се, разваляш Формулата. Ако не се съмняваш, Формулата ще проработи… (84/стр. 142)

Всякога казвай: „За добро е!“

Дайте място на всичко, което дойде, пуснете го, но по възможност винаги си казвайте: „Всичко в света работи за добро“. (18/стр. 330)

Ако не знаете една работа за какво става, кажете: „Тази работа е за добро“. (22/стр. 75)

Ще дойде една мисъл терсене, ще кажете: „За добро е това всичко“. Веднага ще кажете: „За добро е всичко“. (28/стр. 102)

При най-големите противоречия кажи: „Всичко е за добро!“. (34/стр. 256)

Някой изрича: „Да бъде Волята Божия!“. Обаче, щом някое негово желание не се реализира, тогава роптае и е недоволен. Не, той трябва да се стреми да постигне известни свои желания и каквото стане, да каже: „Да бъде Волята Божия, всичко е за добро, за най-голямо добро!“. (34/стр. 255)

Дойдете ли до някакво страдание, кажете си: „Аз зная, че всичко, което се случва в живота ми, е за мое добро. Щом е тъй, ни най-малко не се съмнявам в Онзи, Който ме обича и Когото аз обичам“.

(88/стр. 48)

Случи ти се нещо. Кажи: „За добро е“. Защо да не кажеш: „За добро е.“? Бог, Който е в мен, за добро го е допуснал. Не може Господ в света да допусне нещо, което не е за добро. (2/стр. 257)

Формула: „Всичко е в ръцете на Бога и Той ще превърне всичко за наше добро“. (100/стр. 194)

Като видиш, че някой човек е пострадал, не казвай: „Горкичкият човек“, но кажи: „За добро е“. Той е герой, че страда. Счупил му се е кракът, кажи: „За добро е“. (24/стр. 203)

Всичката философия седи в това: всеки един от вас трябва да може да контролира ума си. Когато ви дойде едно нещастие, вие да кажете: „Туй е за мое добро“. И да се зарадваш в душата си. (99/стр. 982)

Дойде едно нещастие, кажете: „За добро е“; дойде второ– за добро е; трето, четвърто– за добро е, за добро е, докато най-после доброто само по себе си възтържествува. (85/стр. 404)

За всичко казвай: „За Слава Божия!“

…Каквото и да ви се случи, кажете в себе си: „Всичко е за Слава Божия!“. Докато съзнавате, че всичко, което става, е за Слава Божия, работите ви ще вървят добре. Това е истинското възпитание. Това значи да събуждате Великото, Красивото в себе си и да вървите напред. (90/стр. 341)

Трябва сега да имаш Вяра в себе си, ще се оправят работите. За Слава Божия! За себе си казвам: за Слава Божия! (12/стр. 586)

…Когато някой човек прави погрешка, …направил нещо той, казал нещо, кажи: „За Слава Божия!“. Вие ще идете да се оплачете. Най-лошото да е, за Слава Божия е… Всеки трябва да каже: „За Слава Божия“. Ако не кажете така, работата ще се усложнява. (12/стр. 586)

За Слава Божия! Ще дойдат да ми кажат: „По лошия път тръгнала“. Не. За Слава Божия! Всичко в света е за Слава Божия. Казват: „Ама ти не го съжаляваш“. Аз обичам хората. Като срещна някого ама много нещастен, казвам: „За Слава Божия!“. То е Истинският Път. (12/стр. 586, 587)

Тогава и на вас ви казвам туй, което не съм ви казал. Вие страдате– за Слава Божия е. Недоволен сте– за Слава Божия. Не се разбирате– за Слава Божия. Че няма Братство– за Слава Божия. Е, добро правите– за Слава Божия. Всичко е за Слава Божия. Този е Пътят, за да се поправи. Друго възпитание няма. Аз съм опитал методите. Може да възпитавате човека, другото е само калайдисване, позлатяване отгоре. За Слава Божия! То е Същината. Като кажеш: „За Слава Божия“, събужда се у тебе онова, Божественото, което има Сила и може да създаде всичко. Една дума: „За Слава Божия“, но да я туриш. (12/стр. 587)

II. ТАЙНАТА НА ПОДХОДА

1. Подход към себе си

Повярвай в себе си

…Най-първо ще си създадете една отлична философия: Вяра в Бога, Вяра в себе си. (85/стр. 285)

…Човек трябва да се научи да вярва на себе си.

(12/стр. 261)

Преди всичко вие трябва да имате Вяра в себе си, във вашия ум, да знаете, че можете да работите с него. После вие трябва да вярвате в сърцето си като емблема на вашите чувства… (3/стр. 35)

Казвам: когато човек вярва в своята воля, когато човек вярва в своето сърце, когато човек вярва в своя ум, този човек е на правата страна. Който и да е. Истината, онова, в което трябва да вярваме, то е положено в нас. (17/стр. 207)

Това е, което Бог е вложил във вас. Това е отдавна вложено, а не отсега, но сега се изявява. Вярвайте в това, което Бог е вложил във вас. Само по този начин можете да се подигнете. (62/стр. 430)

Аз не искам да стана философ, ангел, светия. Отдавна съм светия, ангел. Някои сега искат да станат светии. Ти си светия, само че не вярваш, че си такъв… Трябва да признаеш. Ти ще съзнаеш, че Бог те е направил добър. Ти ще съзнаеш, че Бог те е направил умен, и тогава ще започне твоят ум да се проявява. (28/стр. 544, 545)

Първото нещо: ние трябва да придобием Пълна Вяра в Божественото, което живее в нас.

(61/лек. 34: стр. 24)

Абсолютно никога не се съмнявайте в Божественото, което е във вас; имайте Вяра във вашия ум, който е намясто, във вашето сърце, което е намясто, във вашата душа, която е намясто, и не чакайте спасението си отникъде, а от самите вас, от себе си! (83/стр. 739)

…Кажи: „Душата ми е богата, тя е излязла от Бога“. Веднага в тебе ще се яви един вътрешен импулс за работа. (28/стр. 527)

У вас трябва да седи мисълта: „Аз съм създаден да бъда добър, аз съм създаден да бъда силен, аз съм създаден да бъда красив, аз съм създаден да бъда разумен“ и т.н. …Ако работите добре и усърдно, това може да се постигне още днес. (28/стр. 405)

…Човек… Той трябва да възстанови Любовта към себе си, той трябва да възстанови Вярата в Божественото Начало в себе си. (27/стр. 165)

Пазете следното правило: ставайте от сън с радост, че носите Божественото в себе си и с негово съдействие можете да развивате дарбите и способностите си. (57/стр. 19)

Разработвай добрите си черти

Първата задача на човека е да се занимава със своите положителни черти, а покрай тях да изправя недостатъците си. Гениалните, великите хора се занимават с положителното в живота, затова са развили своите дарби и способности. (7/стр. 199)

Мнозина искат да им се покажат отрицателните черти и погрешките им. Ако е за погрешки, всеки знае къде и кога греши… Ако питате мене, аз бих посочил добрите ви черти и ще ви кажа как да работите, за да ги развивате. Правете същото и със себе си. Всеки ден намирайте по една добра черта в себе си и работете върху нея. (91/стр. 366)

…Като станете сутрин, най-първо ще се спрете върху себе си, за да видите имате ли една хубава черта, едно отличително качество, по което да се различавате от другите, и ще задържите туй качество в ума си. За това качество ще се обикнете и ще го отправите и към другите. (18/стр. 126)

Не съжалявай за погрешките и недостатъците си

Не съжалявайте, че правите погрешки, но ги изправяйте, за да спечелите двойно– всяка погрешка обогатява човека. (101/стр. 138)

Някой път ти се укоряваш… Така човек не се оправя. Когато аз правя погрешка, имам условия да науча нещо. И след като направя погрешката си, ще покажа силата си, ще покажа, че имам по-голяма сила да я оправя. Така добивам двойна сила.

(102/стр. 570)

Престани да плачеш, а се коригирай. Видиш ли една своя погрешка, радвай се; направил си я, поправи я… Няма да се критикуваш, само ще констатираш погрешката и ще се поправиш. (34/стр. 361)

Радвай се всякога: и когато имаш погрешки, и когато нямаш. В единия случай ще имаш едно упражнение да покажеш волята сикак ще изправиш един лош навик. (55/лек. 34: стр. 14)

Човек е недоволен от живота си. Защо? Недоволен е, че не е добър. Не се смущавайте! Бъдете доволни от себе си за даден момент и се стремете в следния момент да се изправите. (91/стр. 105)

Първото нещо е: много мъчно [е] да се освободиш от едно състояние на самокритикуване… Човек трябва да се остави свободен, да се не критикува. Направиш една погрешка, кажи: „За добро е“. Направиш едно добро, кажи: „За благословение е“. Направиш погрешка, кажи: „За добро е“; остави всички други разсъждения, всичката философия. Кажи: „За добро е“. (78/стр. 363)

Някой направи погрешка и той не може да си прости, осъжда се. Какво се постига с това съдене? Нищо не се постига. Тази година приложете следното правило: каквато погрешка и да направите, благодарете на Бога, благословете Го в себе си, че сте сгрешили. Като благодарите, ще видите какво ви липсва, къде е било слабото ви място, че сте сгрешили. Като благославяте Господа, Той ще изправи погрешката ви. Любовта е единствената Сила, която изправя погрешките. (37/стр. 486)

Щом съзнаеш погрешката си, кажи, че тя ще се превърне на добро… (13/стр. 32)

Натъкнете ли се на някоя погрешка, …гледайте на нея положително като на проява, от която ще се учите. (39/стр. 79)

И когато някой направи каквато и да е погрешка, голяма или малка, аз казвам: ето един отличен случай за този ученик да се подигне. Аз виждам в това един добър случай, а той казва: „От мене човек няма да стане“. Казвам: сега е време да се подигнеш… (56/лек. 17: стр. 17)

Тази нива, то е новият човек, който трябва да се посее. Пък сегашните плевели, които са посети, няма да ги търсите, ще ги оставите. Ще погледнете, има някакъв дефект посят. Не се мъчи да го изтеглиш. Остави да расте доброто в тебе. (97/стр. 388)

Човек не трябва да бъде сляп за своите погрешки, но не трябва да ги изкоренява. Той иска да ги изкорени. Човек трябва само да подхранва Божественото, да се спре върху силното, което има в себе си, да види кои са силните точки, върху тях да работи. След туй идват други способности да развива. (97/стр. 388)

Докато човек непрекъснато чопли своите рани, т.е. своите недъзи, той всякога ще усложнява положението си, от малка рана ще си създаде голяма язва… Не се борете с недъзите си, но развивайте своите добри черти. Ползвайте се от тях и уповавайте на силите в Разумната Природа. Ако искате да изправите своите недъзи, дайте подтик на Разумния живот в себе си. (26/стр. 119, 120)

Спирайте се върху доброто в себе си… Гледайте колкото е възможно по-малко да мислите върху своите недостатъци. Вие правите точно обратното– като че съзнателно сте си задали за цел да се занимавате със своите недостатъци. Какво става тогава? Без да искате, попадате в Черното Братство. И обратното се случва– ако ученик от Черното Братство се занимава с положителните черти на своя характер, той става ученик на Бялото Братство. Следователно препоръчвам ви да се занимавате с положителните си черти. На лошите си черти гледайте като на остатъци от миналото. (40/стр. 17)

Погрешките… Те са остатъци от миналото, от стария живот. Старото е дълг, който постепенно ще изплащате– време ви е нужно само. Какво представят сто-двеста лева дълг пред милионите наследство, които ви очакват? Че имате малък недостатък, това е нищо пред милионите, които носите в себе си. Ще платите малкия си дълг. Гледайте оптимистично на живота. (28/стр. 267)

Опри се на силните си способности
и мисли

Сега законът е: ония способности и мисли, с които можеш да работиш, които са силни, работи с тях. Не работи с най-слабите си мисли. Тях остави да укрепнат. Работи с най-силните си мисли, с най-силните си чувства. (12/стр. 322)

Следователно дръжте се за онези ваши мисли, онези ваши чувства, които хвърлят светлина върху целия ваш живот. Онази ваша мисъл, която дава сила за вашия живот, дръжте се за нея. Всеки един от вас има по една силна мисъл, в която всички други мисли се обединяват. Една мисъл, около която всички други мисли се организират. Тя е като дънер. Вие имате едно чувство, около което всички други чувства се организират. Имате постъпка, около която всички постъпки се организират. Дръжте най-силната мисъл, дръжте най-силното чувство, дръжте най-силната постъпка. Около тях се дръжте. Около най-хубавата мисъл, най-доброто ви чувство и около най-добрата ви постъпка се организират всички ваши мисли, всички ваши чувства и ваши постъпки. (12/стр. 324, 325)

…В себе си, когато направиш някоя погрешка, …трябва да намериш една хубава черта. Спирайте се върху заложбите, които Бог е вложил във вас, не върху вашите наследствени черти. Обръщайте в дадения случай внимание на онова, което е вложено от Бога във вас. (75/стр. 61)

…Намерете една добра и неизменна черта в характера си и се дръжте за нея. (53/стр. 355, 356)

Отвори Вратата на възможностите
за себе си

…Човек… Като следва Божествените Закони, той трябва да вярва, че всичко, към което душата му се стреми, може да се реализира. (27/стр. 165)

Дръжте в ума си мисълта, че всичко, което искате да постигнете, може да го постигнете– от вас зависи. Ако не вярвате в това, външната среда ще ви противодейства: тогава и възможните неща ще станат невъзможни. Тъй че дали ще постигнете желанието си, или не, дръжте в ума си положителни мисли– те събуждат творческите сили в човека.

(43/стр. 220, 221)

Човек трябва да държи в съзнанието си положителната мисъл, че всичко е постижимо, когато работи в съгласие с Великите Закони на света.

(40/стр. 220)

Искате ли да постигнете нещо добро– да станете учен, музикант или поет, работете непрекъснато в това направление и дръжте в ума си мисълта, че всичко е постижимо за онзи, който люби Бога и вярва в Него. (41/стр. 21)

Бог ви казва нещо от вътре. А ти казваш: „Тази работа е невъзможна за мене!“… Не въздействайте на Божествените мисли. Кажи: „Мога да хвръкна! Криле ще ми изникнат. Мога да стана Светия, като Ангел!“. (77/стр. 89)

Когато ние не даваме никаква отпора на Божествените неща и оставим те да се реализират, тогава всичко е възможно! Онези работници на Новата епоха трябва да имат тази положителна мисъл, която да няма обратни въздействия.

(77/стр. 90)

Няма да противодействате на Божественото! Ще кажете: „Всичко е възможно!“. (77/стр. 91)

Всяка сутрин, като станеш, кажи: „В мое разположение е да дам ход на своите дарби и способности, които Бог е вложил в мене…“. (94/стр. 424)

Като кажеш: „Мога да бъда музикант“, и веднага ще почувстваш известна радост. Това е достатъчно. Може да не си такъв музикант сега. (77/стр. 89, 90)

И онзи музикант, който е свирил на сцената, на естрадата, той е работил цял ден и дошъл надвечер онзи, който е работил само един час. И като кажеш: „Възможно е“, и ти ще приемеш толкоз, колкото и онзи, който е работил цял ден. (77/стр. 90)

Ако си недоволен, че нямаш възможност да постигнеш нещо, кажи си: „Имам много възможности в себе си за постигане на своите желания“. Наистина достатъчно е човек да се вглъби в себе си, да види какви големи богатства са вложени в него. Ако имаш в себе си всичко, от което се нуждаеш, трябва ли да страдаш? (30/стр. 234)

Та вие имате всичката възможност. Не седете да се критикувате и да се самоосъждате, но кажете: „Днес ще върша Волята Божия. Ще обичам“.

(12/стр. 290)

Ще кажете в себе си: „Аз искам да бъда […] Син Божий“. Това е най-хубавото качество. Ще каже някой: „Ама ти не си такъв“. „Нищо, аз търся метод.“ (60/лек. 10: стр. 25)

И кàжете: „Аз видях ли Господа? Не съм“. Не казвайте: „Е, няма да Го видя“, не! Кажете тъй: „Аз ще направя всичко, всичко ще употребя, но ще видя Господа; ще Го видя този Господ, искам да ми проговори, една дума да ми каже!“. Ще Го видите и ще ви каже тази дума, и във вас ще стане един преврат. (6/стр. 200)

Работи със самовнушението

В какво седи възпитанието? Винаги да се внушава доброто, винаги да се поддържат внушенията на добрите сили и да се пази връзката с тях.

(25/стр. 47)

Ако човек може да си внушава отрицателни мисли и да им се поддава, защо да не си внушава положителни мисли, които повдигат духа?

(7/стр. 164)

Още от детска възраст човек започва да се влияе от другарчета, от учители, от външни хора… Щом може да се поддаде на отрицателни влияния, защо да не се поддаде и на положителни? Някой срещне човек с оголяла глава, със слаби, изпадали зъби и казва: „И моята коса ще окапе, и моите зъби ще опадат“. Както мисли, така става– внушение е това. Защо да не се стремите да влезете в общение със здрави хора, на които косите са буйни, гъсти, зъбите– здрави, и да кажете: „И моята коса ще се засили, и моите зъби ще укрепнат.“? …Както си внушавате отрицателни неща, така ще си внушавате и положителни. (41/стр. 223)

И тъй, ако човек може лесно да се поддаде на закона на внушението или на самовнушението и в няколко часа да се разболее, защо не може по силата на този закон в няколко часа да оздравее?

(7/стр. 165)

Ако пожелае, човек лесно може да се подмлади. „Как?“ Чрез волята си. Достатъчно е да си внуши някаква положителна, права мисъл, за да разбие всички отрицателни мисли, които е придобил чрез самовнушение. (37/стр. 200)

Прилагането на волята като метод за преодоляване на физически и душевни болки, на мъчнотии и изпитания не е нищо друго освен закон на внушение. Който иска да работи чрез този закон, трябва да бъде положителен– и най-малката отрицателна мисъл парализира действието на волята. (41/стр. 216)

…Законът на внушението изисква специфично време и специфично състояние на човека. Какво значи това? Във всяко време не можете да си внушавате. Например, ако си внушавате, когато сте разстроени или раздразнени, не можете да имате добри резултати. Всеки, който иска да вложи в подсъзнанието си една велика мисъл, която да се реализира, той трябва да избере за това най-хубавото разположение на духа си. (54/стр. 162)

Колкото човек е по-неразположен, по-неспокоен, толкова по-бавно и несигурно работи законът на внушението; колкото човек е по-разположен, законът работи по-добре. (54/стр. 162)

Като ученици, вие трябва да прилагате законите на внушението, за да си въздействате в положителен смисъл: ако паметта ви е слаба, работете с внушението, за да я усилите; ако някой обича да спи много и не може да става рано, нека всяка вечер си внушава да стане сутринта точно в пет часа и като си внушава няколко дена наред, ще забележи, че точно в този час някой го събужда. Като закон внушението има смисъл, когато се прилага за придобиване на нещо положително, за създаване на нещо добро в характера на човека. (42/стр. 31)

Приложи философското въображение

Да допуснем, че някой път изпаднете в известно меланхолично настроение; приложете тук вашето въображение, представете си една хубава картина, една хубава перспектива в живота. (18/стр. 216)

Да кажем, ти си бедняк и нямаш нито пет пари в джоба си. Ти си кажи: „Имам възможност да стана цар, да управлявам 10 милиона хора. Не, малко са! А 20–30 милиона“. Ти ще кажеш, че това са фантазии. Че тези фантазии ще дойдат. А инак как ще разсъждаваш? Ще кажеш: „Нещастен съм. Беден съм“. Разсъждавай, че стани цар и т.н. Върху тези, хубавите идеи се спирай. И тогава ще дойдеш до приказката за онзи циганин: и като носил делва мляко на главата си, размишлявал как с това мляко ще спечели повече и повече и най-после дошло до царската дъщеря! И тогава от радост подскочил и строшил делвата, и млякото се разляло. Този циганин счупил съда с млякото, но се оженил за царската дъщеря. Много умен е той. Добил е една идея. Някой морализира и казва: „Не бъди като циганин!“. Не, не. Този циганин го турям като много по-голям философ, отколкото много други философи, които говорят. И той е оптимист. Той си мисли да се ожени за царската дъщеря. В това отношение да направим метафизически превод: допущай, че всякога можеш да постигнеш всичко!

(77/стр. 149, 150)

Вашата работа е като тая на циганина. Като тури гърнето на главата си, казва: „Ще продам млякото и с взетите пари ще си купя кокошки, ще ги изведа и ще ги продам, ще купя патенца и после– теленца и т.н. и най-после ще се оженя за царската дъщеря!“. Но той е изсипал млякото– изгубил млякото, но образът на царската дъщеря е в неговия ум. Това го наричат фикс-идея. Той тогава е щастлив! Не е ли хубаво тогава човек да има една фикс-идея? (77/стр. 161)

Представи си, че имаш земя, че си свършил това и онова. По някой път нямаш никакво образование, [но] можеш да допуснеш, че си свършил някой университет, че си свършил по естествените науки. Че си професор… Или допусни, че си свършил по модерните езици, че си свършил два факултета. Кажи си: „Аз съм на две места професор, имам доста ученици“. Това положение е по-хубаво– да станеш професор по естествените науки и философия, отколкото да се убиваш с отрова. Да търсиш някое скришно място и да се убиваш… Ти казваш, че това допущане е глупава работа. Ама другото положение е престъпление в квадрат.

(77/стр. 150)

Аз насърчавам философията, мечтанията. За два-три часа си станал професор, но след четири-пет часа работа огладнееш и виждаш, че за професора не е наготвено, и търсиш една гостилница. Тя е затворена, търсиш втора– и тя е затворена, трета– и тя е затворена и в целия град не можеш да намериш гостилница. Професор по естествените науки и по философия, а не може да намери отворена гостилница. Тогава ще се върнеш и ще станеш професор по философия на стоицизма. И пак почни да преподаваш, докато се уреди твоето положение. И то ще се уреди. (77/стр. 150, 151)

Посмей се малко. Отчаял си се, направи си една смешка, посмей се. Представи си една гостилница с 25–30 тенджери и ти седиш на масата. Но после пак се събудиш и казваш, че това не е реално. След това напиши един малък разказ: един професор, който е свършил два факултета и още не е ял. Напечатай го. И като срещнеш някого, дай му тази книжка, той ще плати. Това е реалност. И тогава седи на масата в гостилницата и ще имаш сложено паприкаш, бифтек и прочее. Но дръж в ума си тази основна идея, че има Един, Когото можеш да обичаш! Благодари, че имаш философско въображение. Философията твори, само че изисква по-дълъг процес. (77/стр. 151)

Всяко състояние може да се смени моментално, стига да се съпостави съответният образ, който да е антипод… Следователно вие ще поставяте винаги антиподите– не само символично, но и техните образи. Представи си, че мразиш някого. Направи една маневра към този, когото мразиш. Ти си беден човек, случва се, че дълго време пътувате и никой не ви приема. И най-после този човек, когото мразите, ви срещне, угости ви, даде ви средства, направи ви една отлична услуга. Когато вие направите тази маневра в себе си, вашето сърце ще се посмекчи наполовина. Ще направите още една маневра, после– трета, четвърта. Колкото повече маневри направите, и състоянието ви ще се смени. (77/стр. 301)

Въздействай сам върху себе си

Всеки ден си казвайте по една дума, която да е положителна. С това вашето положение ще се подобри. (51/стр. 89)

Прилагайте добрите и положителни думи и мисли като Формули, с които можете да си въздействате. Ако си песимист, повтаряй по няколко пъти на ден думите: „Аз съм оптимист“. Ако си нарушил мира си, повтаряй думите: „Аз имам Вътрешен Мир“. (31/стр. 75)

…Искате ли да се лекувате, да си въздействате за нещо добро, приложете волята си. Като държите положителни мисли в себе си, вие ще видите, че със силата на волята ще имате по-добри резултати от тия, които оказват различните медицински лекарства и специалитети. (41/стр. 217)

При най-големите си изпитания окултният ученик трябва да проявява Вяра, Търпение и Въздържание. Каквото затруднение и да му се случи, той трябва да си каже: „Ще се оправи тази работа…“. Това значи силен ученик. (54/стр. 270)

Ще станеш сутрин и ще си кажеш: „Иване, днес ще ме слушаш. Няма какво да се тревожиш! Тази работа ще се оправи“. На себе си ще кажеш така.

(75/стр. 488)

Двама души в тебе са заедно: единият е по плът роден, другият е по дух роден. Онзи, човекът на плътта, по цял ден бръщолеви. Кажи му: „Ще се уреди тази работа. Ти вярвай в мене“… Като се убеди този човек, че работата ще се уреди, той става много добър. (75/стр. 488)

Сега бъдете силни в Словото. Прилагайте Словото, прилагайте Търпението, говорете тогава на себе си. (22/стр. 106)

И най-красивото нещо в живота ви в даден момент е да можете да трансформирате едно ваше състояние. Например вие сте недоволни нещо, как ще трансформирате това ваше недоволство? Представете си, че сте две личности, че у вас живеят едновременно две Ганки: например едната Ганка е недоволна, а другата не е. Нека втората Ганка каже на първата: „Ти си се нещо поразсърдила, но чакай, аз ще ти изпея нещо!“. Като ѝ изпее една, две, три песни, нека я попита после: „Сега доволна ли си от мене?“… Първата Ганка е още сериозна, недоволна и си казва: „Аз трябва да бъда сериозна, защото и животът е сериозен, строг“. Втората Ганка ще си каже: „Аз пък не мога да бъда сериозна, ще се посмея, ще се повеселя и ще взема половината от твоите страдания“. (18/стр. 236, 237)

Ученичка си, разгневила си се нещо– вземи метлата и си кажи: „Браво, Ганке, колко си спретната, как хубаво метеш, много те харесвам, като тебе няма друга…“. Това е практически начин за трансформиране на енергията. (18/стр. 238)

Не върви работата. Започни да пееш! (Учителя пее игриво: „Ла, ла, ла, ла!“. И после пак пее игриво: „Ще тръгне тая работа, ще тръгне тая работа! Макар и да се спъвам сега, ще тръгне тая работа!“.) Пей на себе си! Не на другите! (78/стр. 182)

Насърчавай сам себе си

Вие трябва постоянно да се насърчавате, защото сегашните условия носят тъй наречените обезсърчителни вълни. (25/стр. 362)

Ако човек се намери пред някакво обезсърчение, съмнение или друго някакво отрицателно чувство, той трябва да му противопостави доброто и по този начин да спре слизането си по наклон. За това се изисква усилие на човешкия дух. (26/стр. 136)

От всички се изисква здрава, положителна мисъл, а не обезсърчение. (15/стр. 143)

И да се обезсърчите, обезсърчението ви да стане причина за по-голямо насърчение…

(98/стр. 25)

Който знае законите на Магическата пръчица, той …ще разговаря приятелски със скръбта, с нещастието, с мъчнотията и вместо тях ще поставя Радостта, Надеждата, насърчението. (67/стр. 485)

…Когато някой се обезсърчи, това е най-голямото доказателство, че от него човек ще стане. Щом се обезсърчите, вземете си един малък дневник и пишете: „Днес прекарах най-щастливия ден от живота си, понеже прекарах много страдания и не умрях, а от това разбрах, че от мен човек ще стане“. Ще си отбележите кой е денят, дали е понеделник, вторник или друг някой, ще си отбележите накратко и състоянието, което сте преминали. Ще си кажете: „Сега аз имам по-голяма вяра в себе си. […] Слава Богу, издържах всички страдания!“.

(18/стр. 200, 201)

Надеждата е от Бога. …С Надеждата ние добиваме кураж, насърчение и постигаме рано или късно в делата си. (50/стр. 85)

Лекувай сам себе си

Мнозина от вас боледувате. Тия болести представляват задачи за вас. Обикновените ученици могат да се лекуват по какъвто начин искат, но окултните ученици могат да се лекуват със силата на молитвата и на своя ум. (54/стр. 268)

Човек не подозира, че лекарят е в самия него. Той сам може да си помогне при всички мъчнотии. Как? Чрез мисълта си. Достатъчно е да държи в ума си положителни мисли, за да се справи лесно и със сиромашията, и с невежеството, и с болестите.

(11/стр. 264, 265)

Правете опити сами да се лекувате, сами да си помагате. Казвате, че имате силна Вяра. Имате Вяра, но като заболеете от ревматизъм или друга болест, веднага викате лекар. Нямам нищо против лекарите, но защо не приложите Вяра при лекуването? Оплаквате се от главоболие, от хрема, от какво ли не, но никой не е приложил Вярата си, за да опита думите ми, че наистина Вярата лекува.

(101/стр. 241, 242)

…Дето ходите, каквото правите, повтаряйте в себе си думите: „Ще оздравея, ще оздравея“. Няма да мине много време и вие наистина ще оздравеете. (54/стр. 268)

В храната, която ядеш, е скрит Бог… В хляба се крие мощна сила. Ако си болен и мислиш за хубави неща, и ядеш хубав, пресен хляб, болестта ще изчезне. (99/стр. 322)

Казваме, че човек трябва да се лекува, преди да е заболял, това значи: забележи ли някакво отрицателно състояние в себе си, трябва да направи всичко възможно, за да се освободи от него; остави ли го да работи продължително време, той ще заболее от някаква болест. На всяка отрицателна мисъл или на всяко отрицателно чувство в себе си поставете една положителна мисъл и едно положително чувство, които да ги неутрализират и обезвредят. (42/стр. 296)

Първото нещо: не вярвайте на болестта! Не вярвайте на кръвното налягане! …Не се плашете от кръвното налягане. Но почнете да развивате в себе си Надеждата. За днес ще кажеш: „Аз съм здрав“. Не може да станеш от леглото, кажи: „Аз съм здрав“. Стани, походи. (10/стр. 50)

Ако искаш да бъдеш здрав, не мисли за нищо отрицателно, мисли, че си дошъл да извършиш Волята Божия. (34/стр. 457)

Дръжте в ума си някаква положителна мисъл, с която да се лекувате. (7/стр. 165)

Дръжте в ума си мисълта за здравето си, за Красивото и Великото в живота и от нищо не се страхувайте. (42/стр. 301)

…Мислете за здравето, за да го привлечете и усилите и да се освободите от болестта. Разумното, Доброто, Великото в човека е в състояние да се бори с микробите, които причиняват болестите. (31/стр. 75)

На болния казвам: „Приеми Любовта, за болестите не мисли! Тя е Сила, която може да те излекува“. Любовта лекува всички болести. Тя повишава трептенията на човешкия организъм и го прави способен да издържа на външните влияния и на влиянията на микробите. (33/стр. 297)

В човека има клетки, задачата на които е да лекуват– те се наричат лечебни клетки; достатъчно е човек да отправи мисълта си към тях, за да проявят те своето действие... От човека се иска само концентрирана и положителна мисъл, всяка отрицателна мисъл парализира действието на клетките; иска ли да се лекува, човек трябва да поддържа положителни мисли. Иска ли да реализира желанията си, той трябва също да поддържа положителни мисли в себе си. (42/стр. 273)

Ако някой е болен, нека си представи, че болестта постепенно слиза надолу, докато излезе навън. Щом се освободите от нея, поддържайте мисълта, че сте здрави и бодри. (36/стр. 102)

…Заболеете ли, не бързайте да викате лекар. Приложете един, втори, трети метод, концентрирайте мисълта си към болестта и няколко пъти си кажете: „Ще оздравея“. Някога можете десет пъти само да си кажете, че ще оздравеете, и така ще стане, а някога е необходимо хиляди пъти да си кажете, че ще оздравеете… Постоянствайте и ще получите добри резултати. Така можете да лекувате и себе си, и приятелите си. (26/стр. 165, 166)

Може да те лекува само онзи човек, в който вярваш напълно… Целителните сили се крият в самата Природа– във водата, светлината и въздуха. Всеки, който може да повярва в мене, той се нуждае от една жизненост, която аз мога да извадя или от водата, или от светлината, или от въздуха, защото аз съм проводник на Природата. Но ако той не вярва, тази сила не може да се извлече. Всеки от вас е такъв проводник, вследствие на което всеки сам може да се лекува. Ако повярвате в душата си, вие може да се лекувате. (86/стр. 407)

Има една наука, чрез която хората могат да се лекуват. Ти, като повярваш, ще оздравееш. „Но как?“ Там е сега работата– да повярваш! (28/стр. 647)

Петнистият тиф се предизвиква от бацили, които се размножават много бързо. Ако Вярата на даден човек е силна, тя ще бъде в състояние да унищожи тия бацили. Вярата е процес, който спира размножаването на всички бацили, и човек чрез нея се лекува. (61/лек. 26: стр. 17)

Ние трябва да правим ред такива опити да се лекуваме чрез Вяра. (61/лек. 26: стр. 17)

Ако заболеете, не казвайте: „Тази болест да я няма!“. Не, усилете вашата воля, кажете си: „Аз съм по-силен от болестта!“. Как? Аз съм привеждал често следния пример: лекарите казали на една болна жена, че ще умре, но тя си казала: „Не, аз няма да умра, ще живея!“. И наистина тя станала от леглото и не умряла. В даден случай човек може да бъде по-силен от смъртта. Няма сила в света, по-силна от човешката воля. Вас са ви казвали, че човек при известни условия е слаб. Не, по-голяма сила от човешката воля няма– аз разбирам разумно употребената воля. Затова имайте доблестта на тази жена. (18/стр. 346)

2. Подход към хората

Вярвай в хората

Велико нещо е да вярваш в доброто, което се крие в ближния ти. Някой иска да знае какви слабости се крият в него. Това не е наука. Според мене наука е да познаваш доброто, което се крие в човека, а не злото и слабостите. Доброто е вечно, а злото– временно. (7/стр. 410)

Когато срещна някой, мен ме радва доброто, което виждам в него… Да се радвам на благородното в човека, това наричам култура.

(60/лек. 23: стр. 15, 16)

Помни, че ти трябва да мислиш за хората, че са благородни. Ти трябва да мислиш за човешките души, че са разумни… (60/лек. 26: стр. 20)

Мислете добре за човека. Който мисли добре за другите, той мисли добре и за себе си. (91/стр. 414)

…Като видим брата си, трябва да му се зарадваме. За какво? За онова, Великото, Божественото, което е вложено в него. (60/лек. 14: стр. 26)

Във всеки човек ние обичаме нещо хубаво– една Божествена черта има в него, една особеност.

(60/лек. 17: стр. 28, 29)

Като срещнете един човек, старайте се да носите в ума си една Светла мисъл за него.

(55/лек. 25: стр. 22)

Има един закон: хората, които се сближават, трябва да мислят добро един за друг, понеже при добрата мисъл ти можеш да мислиш и да се развиваш. (78/стр. 14)

Ще си кажете: „Аз искам да мисля добро за хората. Аз искам да бъда доволен от себе си, че съм приложил Закона на Любовта…“. (55/лек. 23: стр. 22)

Не е ли хубаво да виждаме във всеки наш ближен един хубав, възвишен свят? Ние изучаваме Бога, изучаваме най-отдалечените звезди, а за най-близкия си човек казваме: „Е, той няма никакви идеи“. Как да няма идеи? Той е цяла Вселена! Красив е този човек, Господ го е пратил на Земята, има в него идеи. (61/лек. 5: стр. 22)

Виждай само доброто в хората

Ученикът вижда само доброто навсякъде и у всекиго. (99/стр. 66)

…Спирайте вниманието си върху всеки човек като върху душа, която носи в себе си нещо Велико и Красиво. (91/стр. 17)

За да си въздействате благоприятно, дръжте в ума и в съзнанието си добрите качества на близките си. Не се спирайте върху отрицателните страни и прояви на живота. Новата философия, Новият живот изискват това от всеки човек. (14/стр. 187)

Умният човек никога не търси погрешките на хората, той търси само техните добродетели.

(9/стр. 154)

Има два начина на гледане: човек може да гледа и да вижда недъзите на хората, а може да гледа и да вижда доброто у тях. Или човек може да вижда у хората това, което Бог е направил, а може да вижда това, което те са изопачили в себе си. Следователно, когато срещнете някого, вие трябва да виждате в него само онова, което Бог е вложил. Това значи да гледа и да вижда човек. Този е смисълът на виждането. (5/стр. 63)

Въпросът седи в това: търси в човека хубавото, което Бог е вложил. Намери в него едно хубаво нещо, не десет неща. Намери нещо хубаво в неговия ум. Намери нещо хубаво в неговото сърце. Намери нещо хубаво в неговата душа или в неговото тяло. Намери една хубава черта, това е полезно за тебе. Ако ти не се научиш да гледаш хубавото, не можеш да се ползваш, защото хората са обект за твоето възпитание. Ако в хората не виждаш хубавото, правиш пакост на себе си. Казвам: трябва да се спираме върху неща, които са добри в нас и в другите. (75/стр. 379)

Щом изучавате добродетелите на хората и ги държите в съзнанието си, вие принасяте полза и на тях, и на себе си. Всяка добродетел, с която дохождате в съприкосновение, ви придава част от своето благо. (91/стр. 17, 18)

Никога не трябва да търсите у хората недоразвитите неща, защото с това вие вървите по обратен път, пречите на себе си… У вас трябва да се развият благородни отношения и почитание към хората, които да ви подтикват към благородното и възвишеното в света. Мислете за хората, че са добри, и те ще бъдат добри. (45/стр. 80)

Господ обича човека – и аз го обичам, нищо повече. Не се занимавам с неговия характер. Щом мисля, че човекът е добър, той става добър. Щом мисля, че е лош, лош става. Ние сами вътре в нас правим хората да стават добри или лоши. Помислиш лошо за един човек– и той помисли лошо; помислиш добро– и той помисли добро. Неизбежен е законът. (75/стр. 261)

Господ вижда хубавото в даден човек, пък ти виждаш лошото. Кой е на правата страна– ти или Господ? (75/стр. 187)

Някой път иде някой, гледам го, не е учен човек, но виждам колко заложби Бог е вложил в него. Виждам, че е добър… И Бог ме опитва тогаз как ще погледна, как ще го оценя. Бог го намира, че е намясто. (78/стр. 230)

При най-големите слабости в човека вие трябва да виждате и онези красиви пориви в неговата душа. (61/лек. 14: стр. 17)

Дайте път на Божественото в себе си и във всеки човек търсете Божественото. Не се спирайте върху човешките прояви, но отправете всичкото си внимание към Божествения живот, към проявите на Божественото. (30/стр. 251)

Срещнете ли някой човек, потърсете Божественото в него и върху тези черти се спрете. По същия начин търсете Божественото и в себе си. Благодарете на Бога, че имате възможност да виждате хубавото. (5/стр. 90)

Ако виждате доброто, интелигентността, разумността в себе си, ще ги виждате и в другите хора. Това значи: туй, което виждате в себе си, се отразява и в останалите. Ти уважаваш хората заради съзнанието, което имаш в себе си; ти обичаш хората заради хубавото, възвишеното, благородното, което виждаш в себе си. Виждаш ли го и у тях, ти ги обичаш вече. (54/стр. 358)

Вие не можете да обичате един човек, докато не престанете да виждате неговите грехове. За да обикнеш някого, трябва да имаш основа за това. Може да го обичаш или за неговия ум, или за неговото сърце, или за неговата воля. Може да го обичаш, защото устоява на думата си– като даде обещание, изпълнява го. Има нещо у него, за което можеш да го обикнеш. И в лошите хора има добри черти. (47/стр. 272)

Има закони, които като спазвате, може да помогнете да се прояви Бог в някой човек… Например, ако имаш равновесие и мислиш, че и в лошия човек има Бог вътре в него, ако имаш това присъствие, тогава Бог ще се прояви в него. (47/стр. 53)

Една сестра… Тя казва: „Като срещна някой лош човек, казвам си: „Бог е Любов. Бог е навсякъде“. Като държиш тази мисъл, Бог ще ти покаже в дадения случай как да постъпваш с всички окръжаващи хора. (28/стр. 546, 547)

Не обичаш някого… Ти си недоволен от него. Как ще смениш състоянието? Тури в този човек една добродетел и ще смениш състоянието.

(28/стр. 527)

…Законът на Любовта има едно ново приложение– да може да намериш в един човек, когото не обичаш, хубавото в него, че да го обичаш. Там е силата. Има една скрита страна във всеки един… В този човек има затворено богатство. Ако може да намериш скритото в този, когото не обичаш, ще те похвали Невидимият свят. Този човек ще те обича. (28/стр. 304)

Влез в дома на човека като приятел и търси богатството, което носи в себе си. (33/стр. 216)

Обикни човека, както трябва, и ще видиш, че в неговата душа, в неговия ум и в неговото сърце се крие нещо Велико. (82/стр. 516)

Общият закон е: ако аз намеря добро в някой човек, и той ще намери добро в мене. (16/стр. 121)

Аз виждам във всеки човек нещо хубаво и добро. (28/стр. 747)

Престъпният човек всякога престъпления вижда… Аз във всички хора виждам доброто, виждам своето добро. (8/стр. 50)

Кой какъвто е, това вижда. Добрият човек, като види един лош, вижда доброто в него. Лошият човек, като види един добър, вижда лошото в него.

(92/стр. 56)

Значи, щом вие мислите само за Черната ложа и виждате хора все от Черната ложа, вие сте свързани с Черната ложа… И обратното е вярно. Сега, ако ние мислим за хората добро, с това ние привличаме противоположни сили в Природата към нас. (56/лек. 20: стр. 13, 14)

Сега да ви дам на вас едно упражнение за една седмица… За една седмица вие си направете един отчет, за седем дена, като ставате сутрин, колко време може през целия ден да не мислите зло за никого. Когото видите, да намерите една хубава черта. Вкъщи, както и да ви предизвикат, все да видите доброто. (28/стр. 102)

Можеш ли да виждаш доброто във всички хора, можеш ли да виждаш смисъла на нещата, …ти си при Вратата на този Велик Божествен живот и Любовта е дошла в тебе. (60/лек. 33: стр. 9)

Опасно е да виждаш лошото в хората

Едно от опасните положения в живота е да виждате отрицателното в обкръжаващите. Всеки трябва да спира вниманието си на неизменното, доброто и възвишеното в човека… Според мен великата наука е да виждате доброто в човека и него да извиквате. (33/стр. 216)

Като видиш една погрешка и станеш като един прокурор, ти си създаваш най-лошата карма. Днес на десет души виждаш погрешките и Господ ти казва: „Ти ще платиш половината“. (75/стр. 499)

Занимаваш се с погрешките на хората– ти си кръчмар, продаваш вино, което опива. Занимавай се с добродетелите на хората. (75/стр. 565)

Срещате кой и да е човек – винаги се спирайте върху нещо положително, което има. От него може да се ползвате. Дефекта, какъвто има, ако се спирате върху този дефект, вие ще си създадете цяло нещастие на себе си. (97/стр. 388)

Когато дойде някой човек и ти виждаш лошото в него, ти си в ада. Когато дойде някой човек и ти виждаш доброто в него, ти си в Рая. (47/стр. 41)

Като ясновидец ще имате големи страдания. Ще виждате не само доброто, но и злото, и лошото… Затова не желай да се отворят очите ти преждевременно. (33/стр. 177)

Като видиш погрешките на хората, не говори за тях, защото на себе си вредиш. А виж дали има някоя добра черта– нея дръж, това е Божественото. (34/стр. 198)

Даже като говоря за недъзите на хората, аз се цапам; кажа ли за някого, че е лош, пак се цапам. Затова казвам: стани сляп и глух за недъзите на хората; ако има нещо хубаво в човека, виж го; дойде ли се до лошото, нека той сам си го носи.

(101/стр. 323, 324)

У вас има слабостта да схващате по-лесно отрицателните страни… Аз съм срещал някои– като четат Шекспир например, търсят някаква ексцентрична черта в неговия характер, гледат какво му липсва и после казват: „И на мен липсва нещо“. Не се спирайте върху отрицателната страна на хората! Всички ще гледате положително на живота. Отрицателното само по себе си ще дойде, важно е да намирате положителните черти. (18/стр. 460)

Любовта не вижда погрешките

Ние абсолютно не се занимаваме с погрешките на хората. Те не съществуват за нас. За нас съществува само Правилният живот– животът на Любовта. Аз казвам: Бог е Бог на Любовта… (54/стр. 12)

…Любовта не вижда погрешките. Който обича, той не вижда погрешките. Бог в Своята Безпределна Любов не вижда погрешките на хората. Той вижда само добрите им страни и всякога ги подтиква напред и само напред. (9/стр. 82)

И като погледнем някого, да му пожелаем всичкото добро тъй, както Бог желае това. Да забравим всичките му погрешки тъй, както Бог забравя, защото Любовта, като дойде, никога не вижда погрешките. Пред Божията Любов греховете и недъзите на хората изчезват като прах и дим и от този Божествен огън остава само онова, Чистото, Възвишеното и Благородното у човека. (46/стр. 491)

Сега гениалното в Любовта седи в следното: Любовта не се занимава с всичките отрицателни страни. То е Закон. Дотогава, докато ние говорим за недъзите на хората, …ние сме далеч от Любовта.

(2/стр. 172)

Казвам, такъв е Законът: щом аз обичам хората, ще мисля, че всички хора са добри; щом не ги обичам, мисля, че не са добри. Ако обичаш, всичко е добро в света; ако не обичаш, всичко е зло в света. (10/стр. 230)

…На всички тепърва трябва да им се дават известни уроци по Любовта. Да гледаш човек и да не виждаш нищо лошо в него. Като го видиш разгневен, да ти е приятно. Като го видиш да кряска, да кажеш: „Колко хубаво кряска!“. Да ти е приятно, че си видял човек да кряска. Като видиш някой скъперник, да ти е приятно, че си видял човек, който трепери на[д] парите. Да ти е приятно, че той събира парите. Като срещнеш някой учен, да ти е приятно, че срещаш един учен човек. Като срещнеш един будала, пак да ти е приятно. (10/стр. 204)

Дръж най-хубавата черта
на човека в себе си

Едно правило: като отидеш при един човек, намери в него една добра черта; държиш ли я в ума си, ще имаш една отворена врата. (34/стр. 163)

Като ученици, вие трябва да пазите правилото: във всеки човек да виждате поне по една добра черта. Иначе, колкото и да се молите, каквито усилия да правите, не можете да създадете добри отношения помежду си. (53/стр. 353)

Всеки човек има поне по една добра черта в характера си. Намерете тази черта и постоянно я дръжте в ума си. Само така може да си помагате взаимно. Тогава и Бог, и Ангелите, и Светиите ще ви помагат. (53/стр. 353)

Първото нещо, което изисква Любовта, то е, като срещнеш един твой събрат, един твой съученик, или съкласник, да се постараеш да намериш поне една възвишена, благородна черта в характера му, за да го обикнеш. Едно добро, от което ти можеш да се ползваш. И аз бих желал вие да си намерите поне по една добра черта, която можете да обичате. (35/стр. 343)

Намерете една добра черта даже и в най-лошата сестра или брат. В това е смисълът на живота. Това е хубавото, това е Божественото, чрез това може да дойде победата в света. (48/стр. 202)

Сега да ви дам едно правило. Представете си, че се скарвате с някого, че става пререкание между вас за възгледи или за дрехи. Не е лошо да се скарат хората, да си кажат много „хубави“ думи. Но след като си „нарязал“ някого, след като си му казал много думи– например, че е невъзпитан, че е некултурен, ти трябва да можеш да оставиш всичко това и да си кажеш: „Я да видя сега този човек какви добри черти има“. В дадения случай да се спреш и да намериш хубавите черти на човека и като ги намериш, да ги държиш в ума си. Какво ще ти коства да направиш това, да забравиш другите неща и да държиш хубавите му черти в ума си? Той е услужлив, веднага оставя своята работа и тръгва да услужва на другите. Или той е сръчен, а ти нямаш тази сръчност. Или знае да свири хубаво, пък ти не знаеш. Или знае да рисува, пък ти не знаеш.

(75/стр. 57, 58)

…Някой не може да търпи жена си. Оженил се е вече, какво ще прави? Нека този мъж намери сега нещо хубаво в жена си, нека се върне назад в младите години. Защо се е оженил за нея? За нейните черни очи ли? За руменото ѝ лице ли? Зад туй румено лице седеше нейното сърце. Зад черните ѝ очи седеше нейният ум. Нека намери една добра черта в жена си! (48/стр. 166)

Първото правило, което трябва да прилагате в отношенията си с хората, е да намирате във всеки човек по една добра черта, най-силна, която да го отличава от всички хора. (11/стр. 226)

Днес хората търсят само отрицателните си черти. Това човек сам знае за себе си. Изкуството е да намерите в човека една добра черта, на която винаги да разчитате. (39/стр. 401)

Преди години дойде при мене една млада мома, много интелигентна, която ми разказа как гледа на хората. На всички хора тя гледала добре, с разположение. Първата ѝ работа била да намери в човека най-добрата страна, или черта. Щом я намери, тя се хваща за нея и след това, каквото лошо види, забравя го. Тя забелязала следното: като държи в ума си добрата черта на човека, той се отварял пред нея. (33/стр. 217, 218)

Направи човека свой приятел

Търсете доброто в човека и не се страхувайте. Щом намерите добрата черта и заради нея го държите в съзнанието си, той ще бъде винаги добре разположен към вас и ще ви стане приятел.

(11/стр. 226)

…Имаш един приятел, който искаш да те обича; намери в него една от най-добрите му черти, дръж я постоянно в ума си и той ще те обикне… Този човек, като те срещне, ще каже: „Има един човек в света, който държи в ума си една хубава идея заради мен“. (18/стр. 126)

Когато обичате един ваш приятел, всеки ден трябва да откривате в него по една добра черта или по една нова добродетел. Това е Божествена Любов… Любовта изисква да виждате доброто, което Бог е вложил в човека, и всеки ден да го поощрявате в това направление. (28/стр. 408)

Говори на хората положително,
а не отрицателно

Един Учител препоръчал на двама свои ученици следното: на първия– когото срещне, да му казва, че във всичко ще сполучи, а на другия– когото срещне, да му казва, че в нищо няма да сполучи. Когато се върнал, вторият разправял, че много пъти бил бит. Трябва да казваме на хората: „Ще се оправи тази работа!“. (34/стр. 357)

На студента, който отива на изпит, кажи само две думи: „Добре ще свършиш изпита си“. На кандидата за доктор, който отива да държи тезата си, кажи: „Добре ще свършиш“. На майката, на която предстои да ражда, кажи: „Благополучно ще родиш“. Отдето минаваш, казвай: „Добре ще свършиш работата си“. (93/стр. 100)

Има случаи в живота, когато една дума произвежда такъв резултат, както и най-голямата помощ, дадена с Любов; и обратно, има думи, които могат да разрушат човека– те са подобни на бомбите.

(41/стр. 410)

Често една дума в живота ни може да бъде от значение за нашето спасение и една дума може да ни обезсърчи: „Не бой се, бъди смел!“ или „От тебе нищо няма да стане“. (46/стр. 369)

Ако аз кажа: „От вас нищо не става“, какво ще почувствате? И ако аз кажа: „Не, от вас ще излезе един отличен човек в доброто. Имате един ум, заложени са много дарби в него, способности, обработвайте го; имате добро сърце, обработвайте го“. Та всички трябва да се поощрявате. (35/стр. 278)

Един варненец ми разправяше една своя опитност: имал един син, от когото бил крайно недоволен. …Постоянно му казвал: „От теб човек няма да стане“. Един ден срещнах сина му и като се разговаряхме известно време, казах му: „От теб човек ще стане“. Думите ми и Вярата, която вложих в тях, го насърчиха и наистина той стана човек. (80/стр. 22)

Един баща изпратил сина си в странство да учи. Които хора се връщали от чужбина, отивали при баща му и казвали: „Твоят син не учи, живее разпуснато“. „Ще се оправи, всичко е до време.“ „Ама той краде, лъже.“ „Ще се оправи, всичко е до време.“ В писмата до сина си обаче той пишел: „Синко, кой как дойде от странство, все те препоръчва. Аз вярвам, че човек ще станеш. Гледай да оправдаеш вярата ми, човек да станеш“. (91/стр. 361, 362)

Да казваш на един човек: „Ти си лош, ти си лош“– и той става лош. Ако искаш да го направиш добър, ще му казваш: „Ти си добър, ти си добър, ти си добър“– и той ще стане добър. Ти като му казваш: „Ти си лош“– ти го правиш лош. И ти ще започнеш да затриваш „ти си лош“ и ще пишеш „ти си добър“– и той ще стане добър. Ти казваш „ти си лош“ и искаш да имаш резултатите от „ти си добър“. (76/стр. 47)

Казваш: „Ти си много скържав** човек“. Но кое е по-добре да кажеш: „Ти си много скържав човек“ или „Ти си много щедър човек.“? (75/стр. 232)

Ако си служиш с израза „ти си“ на български, работата върви добре, обаче прибавиш ли трета дума, ти можеш или експлозия да произведеш, или да направиш нещо хубаво, да повдигнеш човека. Например казваш на някого: „Ти си гениален“. Той се радва и ти благодари. Ако кажеш: „Ти си вагабонт“, причиняваш експлозия. (43/стр. 108)

…Не казвайте на човека, че е нетърпелив, нечист, неморален и т.н. …Изобщо не си служете с думи, които съдържат отрицателната частица „не“… Ако си служите с отрицателни думи, за да изразите недостатъка на човека, вие сами се свързвате с неговия недостатък. (36/стр. 113)

Няма защо да се говори на човека, че не живее добре. Достатъчно е да му се каже, че животът е велико изкуство. Той знае как трябва да се живее и сам ще намери погрешките си. (13/стр. 205)

Аз давам премия от десет хиляди лева на онзи, който в разстояние на три месеца не каже ни една лоша дума, да не обиди никого, да не почувства лошо, да не помисли лошо. (44/стр. 15)

Как да говорим Истината на хората?

Когато искате да изкажете една Истина, думите, с които си служите, трябва да бъдат положителни и по форма, и по съдържание, и по смисъл.

(40/стр. 83)

Според мен да казваш погрешките на хората, това не е Истина. Да казваш доброто на един човек– да! Някои казват: „Истината е много горчива“. Според мен горчива Истина няма. Аз зная: Истината е най-сладкото нещо от всички други неща.

(60/лек. 13: стр. 30)

Защо, като срещнете един свой приятел, не му кажете, че е добър, способен, силен, разумен?... „Как можем да говорим на човека, че е добър, когато всъщност не е добър?“ Вие ще говорите на доброто в него, а не на лошото. Доброто се усилва от добри и положителни сили. Когато доброто израсте и укрепне, злото попада под негово влияние и се възпитава. Доброто е в сила да преобрази и организира злото. (7/стр. 165)

В един роман се разправя за един човек, на когото дали задачата да говори Истината, голата Истина, в продължение на 10 дни. За 10 дена той се скарал с майка си, с баща си; бил годен, разгодил се; бил слуга някъде, изпъдили го. За 10 дена се скарал с всички, защото решил да говори Истината в буквалния смисъл на думата. Не, това не е Истина. Така Истината не се говори. Годеницата му например го запитала: „Не съм ли красива?“. „Не, ти си голяма грозотия. Да знаех по-рано, щях да мисля, нямаше да се годявам за тебе.“ Тя извадила пръстена от ръката си и му го върнала. Та и ние понякога искаме така да говорим Истината на хората. Не, Истината така не се говори. Да казваме недъзите на хората, това не е никаква Истина. Под думата „Истина“ аз разбирам да благовествуваме, да внесем Новото в света, което да лекува болните. На грозния човек няма какво да му говориш за грозотията, той сам я вижда, но ще му покажеш начин как да стане красив. На сиромаха няма да говориш за сиромашията, но ще му покажеш начин как да се справи с нея. На болния няма да говориш за болестта му, но ще му покажеш начин как да внесе здравето в себе си. (94/стр. 90)

Казва: „Аз съм откровен човек“. Благодарим за тази откровеност. Според мене в какво стои откровеността? Казва: „Ти не свириш добре“. Това не е Истината, това не е откровеност, това е грубост… Така не се говори. Аз ето как бих направил. Слушам го, че свири. Казвам: „Дайте ми цигулката“. Аз взема, че му го изсвиря. Като му изсвиря, той вижда как трябва да се свири. Трябва да изсвиря същото парче. Той казва: „И аз бих желал така да го свиря“… Нищо не му говори. Вземи, че направи това нещо, че човекът, като го види ти как го правиш, да пожелае и той да го прави. (10/стр. 375)

Ще говорим Истината… Аз разбирам да говориш Истината в името на Любовта. Сега вие ме разбирате в отрицателен смисъл– да отидете да кажете някому погрешките. Не, ето какво аз подразбирам. Някой брат се поотчаял, казва: „Тази Школа няма да я свърша аз, що ми трябваше да влезна? То не е заради*** мене…“. Ти ще му кажеш Истината: „Братко, ти ще свършиш, ти си силен, не бой се!“. После при тебе ще дойде мисълта: „Ами ако аз кажа и не се сбъдне?“… Онуй, което Бог е вложил в тебе, кажи го и не се съмнявай! (35/стр. 313)

Кажи една сладка дума на човека

Кой човек наричаме добър? Една от проявите на добрия човек е сладкото музикално говорене. Като говори музикално, той внася разположение в обкръжаващите. (41/стр. 436)

Аз мога на ухото да ви кажа две думи, от които зависи вашето щастие. Те са следните: „Говори сладко!“. (94/стр. 347)

Една сладка дума в живота дава повече, отколкото всичкото богатство в света. Тя носи живот.

(94/стр. 298)

Кои думи са сладки? Когато един човек е наскърбен, а вие го утешавате, тия думи са сладки. Когато един човек е обезсърчен, а вие махате обезсърчението му, тия думи са сладки. (75/стр. 419)

Някой човек е изпаднал в света, самотен е, никой не му е казал една сладка дума, никой не му е дал мил поглед. Ти минаваш покрай него, кажи му една сладка дума! Това ще се запечата в неговия ум. (48/стр. 151)

Колцина от вас сте изследвали дали имате тази Магическа Сила, че като дойде един човек отчаян, като му кажеш една дума, да му падне като мед на сърцето? (78/стр. 454)

Ами че този твой брат е един човек, когото никой не обича… Дай му сърцето си и му кажи: „Братко, в тебе има нещо хубаво, нещо добро, ти си една отлична душа! И аз съм готов (или готова) да извърша за тебе всичко онова, което Бог иска“.

(60/лек. 30: стр. 26)

Казваме: „Аз, Господи, обичам света и аз, Господи, много Те обичам“. Хубаво, като обичаш, трябва да направиш малко добрини. Колкото и да са микроскопически, направи ги, дай нещо от себе си. Мине някой обезсърчен, може да му дадеш. Кажи му няколко думи. Кажи: „Ще се оправи тази работа!“. Закъсал някой студент, скъсали го, кажи: „Втори път ще издържиш!“. „Ама като кажа, ще стане ли?“ Ще стане! Минаваш, някоя бедна вдовица, болна, кажи: „Ще оздравееш!“. „Ама дали ще стане?“ Кажи го! Това са давания. (97/стр. 20)

На неспособния трябва да каже: „Ти си даровит, ти си талантлив, употреби своя талант за благото на своя ближен, употреби сърцето си в услуга на своя приятел“. (94/стр. 103)

Казвам: положителни трябва да бъдем. То е Божественият език. Всякога дръж положителното. Кажи една дума, която е положителна. (97/стр. 20)

Като срещнеш един човек, ще му кажеш най-хубавата дума. Като отидеш при болен, ще му кажеш една ободрителна дума, че ще оздравее… На бедния човек ще кажеш, че ще забогатее. На младата мома ще кажеш, че красива ще стане, ще се ожени и добри деца ще има. Говорете на хората най-хубавото, което знаете. Казваш: „Дали ще стане това, което говоря?“. Говори с Любов и не мисли; каквото кажеш, ще стане. (19/стр. 60)

Някой има ревматизъм, бутни крака му и кажи: „Ще оздравее кракът ти!“. Ти се чудиш: „Ама дали ще оздравее?“. Ти бутни крака му и кажи, че ще оздравее, пък не мисли дали ще оздравее, или не. Кажи, че пролетта ще дойде, и тя ще дойде… Каквото кажеш, ще стане. Кажи, че Слънцето ще изгрее, и то ще изгрее… Божествените неща са тези, които стават, можем да ги кажем. За човешките работи друг е въпросът. (75/стр. 380)

Някой иска да следва в училище, но няма нито пет пари, четири години е чакал, отчаял се е вече. Като го срещнеш, ти му кажи: „Братко, не се отчайвай, ти си млад. Туй, което мислиш, ще се сбъдне още тази година!“. Той ще се зарадва. Може би той обмисля някак да изправи живота си. Кажи му: „Туй, което мислиш, ще се сбъдне!“. …Ние ще казваме: „Ще се сбъдне, ще стане“, защото в Бога всичко хубаво и красиво се сбъдва. (48/стр. 124)

Като минете покрай някой брат, който е много наскърбен, а не знаете какво му е, кажете: „Братко, твоята скръб скоро ще се махне!“. Като чуе това, той ще се зарадва. Щом му кажете така, заминете си. Произнесете тази формула с Вяра! Като минете втори път покрай него, пак му кажете: „Твоята скръб ще се махне!“. Той пак ще се зарадва. Срещнете някоя сестра, която е нещо тъжна, кажете и на нея същото. Говорете си всякога положително.

(48/стр. 123, 124)

Като видите някого тъжен, вие гадаете какво става в неговото сърце. Не разгадавайте, но кажете: „Твоята скръб скоро ще се махне, аз виждам това“. Ето лека на скръбта! Всеки човек желае да му се каже нещо хубаво. Всеки човек иска нещо хубаво. Ще му кажеш: „Братко, това, което мислиш, ще се сбъдне“. (48/стр. 124)

Една блага дума струва хиляди пъти повече, отколкото хилядите горчиви думи, които можеш да кажеш на хората. (61/лек. 10: стр. 25)

…Когато искате да бъдете щастливи, кажете на човека най-хубавата дума, която можете да кажете. Когато срещнете един човек, който се е отчаял от живота си, хванете го за ръцете и му кажете: „Братко, не се обезсърчавай, работите ще се оправят. Има в света Един, Който никога не забравя! Ще видиш, няма да мине месец, два или три и работите ти ще се оправят“. Ако искаш да бъдеш нещастен, намери един човек и му кажи: „Много те мразя, махни се оттук, не искам да те гледам!“. Той ще каже: „Хубаво, аз ще се махна, но и ти ще ме помниш“. (94/стр. 102, 103)

Трябва да знаеш, че сладката дума, която казваш на друг, ще се върне и горчивата дума, която кажеш на другите, ще се върне при тебе. Всяко нещо, и добро, и зло, се връща при онзи, от когото е излязло. (94/стр. 23)

Преди да говори, езикът трябва три пъти да пита господаря си какво да говори и тогава да говори. Той трябва да пита: „Господарю, какво трябва да кажа на този човек?“. „Кажи на този човек, че работите му скоро ще се оправят.“ И той казва…

(94/стр. 103)

Да ви дам един опит за една седмица: когото и да срещнете от класа, да му кажете най-хубавата дума, да му кажете един поздрав. Като срещнете някого, да му кажете такова изречение, че да го насърчите; ще му кажете изречението и ще си заминете. (24/стр. 154)

Великото за в бъдеще ще седи в малките работи. Като срещнеш един човек, да му кажеш една Божествена дума, че да му държи топло на душата завинаги; където и да е той, като му кажеш една дума, в неговото сърце се образува една мекота, една готовност да направи добро. Тази славна дума струва повече, отколкото да направиш един Храм. Но тъй да я кажеш, че той да я запомни.

(55/лек. 35: стр. 14, 15)

За всички хора говори само хубавото

Дали говорите за себе си, или за другите, всякога говорете добро. Не изнасяйте лошата страна на човека! По-добре е да кажете доброто, отколкото лошото. Всеки човек има и добра, и лоша страна. Изнеси неговата добра страна! (48/стр. 248)

…Духовните хора трябва да имат добри мисли за другите хора. Да казваме: „Той е добър“ и с това действително ще го подобрим. (51/стр. 106)

Казвате: „Тази сестра не е много добра“. Кажете: „Добра е“, нищо повече. За тебе е по-добре да кажеш: „Тази сестра е добра“, отколкото: „Тя е лоша“. Ако тя е лоша, и ти ставаш лош. При лошите лош ставаш, при добрите добър ставаш. (75/стр. 561)

…Когато говорите лошо за хората, вие подхранвате злото у вас и като говорите добро за хората, вие подхранвате доброто. (12/стр. 579)

Някой слуша как пее друг и в себе си мисли, че този човек не знае да пее. Дай му внимание, даже и да кряка, слушай го, кажи: „Отлично пее“. Ти сега веднага казваш: „Не струва“. Така на себе си вредиш. Щом отхвърляш, че той може да пее, ти себе си спъваш. Като кажеш, че той пее, и ти ще пееш. Като кажеш, че той не пее, и ти не можеш да пееш. Затова дръжте положителното. (75/стр. 279)

Вие не можете без светлината. Светлината на лампата всъщност е същественото нещо, без което не можете. …Във физическо отношение се събирате, а в духовно отношение сте започнали с изваждането– все отрицателни качества си намирате. Какво изваждате? Вие казвате: „Еди-коя си сестра все има някаква си черта“. Като кажете, че еди-коя си сестра все има някаква отрицателна черта, знаете ли какво става? Един лъч от тази лампичка изгасва. После казвате за друга някоя: „Знаете ли тази сестра какъв недъг има?“. Хайде, и втори лъч от лампичката изгасва. „Ами третата, откак дойде в събранието, внесе само разединение.“ Хайде, и трети лъч изгасва. „Ами тази, четвъртата пък, откак влезе между нас, всичките нещастия ни сполетяха.“ Хайде, и четвърти, пети лъч от светлината на лампичката изгасва. Вие говорите тъй отрицателно за петата, за шестата, за седмата, за осмата и т.н. сестри и току-виж един след друг лъчите на светлината в лампичката изгасват, докато най-после изгасне и цялата лампичка. Вие изваждате, изваждате и настане най-после тъмнина. Това е един психологически закон, който предизвиква загасване на светлината в нашия ум, в нашето съзнание. Изваждаш, изваждаш, докато най-после се намериш в пълна тъмнина, в ума ти всичко е загаснало и най-после казваш: „Господи, защо направи света така?“. (21/стр. 57, 58)

Какво трябва да направите? Ще започнете обратния процес. Ще кажете: „Онази сестра там е почнала да се поправя, станала е отличен свирец. Нека дойде да ни посвири!“. Тя дойде, седне на пианото, започва да свири. И хубаво свири! Веднага лампичката светва. После казвате на друга някоя сестра: „Ами знаете ли, че еди-коя си сестра била писателка, пише много хубаво“. „Тъй ли? Хайде да я викнем да ни прочете нещо.“ Тя дойде, прочете някое свое стихотворение. Всички са доволни, радват ѝ се. Лампичката още повече светва. „Ами онази сестра там била художничка! Нека си донесе картините да ѝ ги разгледаме.“ Тя си донася картините, всички ги разглеждат, радват се. Лампичката още повече светва. За друга казват: „Ами тази сестра там свършила някакъв курс по шев. И хубаво работи! Нека я накараме да ни отвори един курс“. Лампичката още повече светва. За някоя казват: „Ами знаете ли тази сестра какви отлични баници прави! Хайде, нека ни направи една баница!“. Тя направи една баница, всички се радват, доволни са. А лампичката светва и все повече светва. Колкото повече се изтъкват положителните черти един на друг, толкова повече светлината на лампата се усилва, докато най-после светне с всичката светлина. И тъй, като се стремите към положителната страна на живота, само така ще създадете в себе си характер. Това е вече Божественото в човека. (21/стр. 58)

Като срещнете един човек… Говорете добре, за да чуете Господа. Щом се произнесеш за един човек, ти се произнасяш върху делото на Бога.

(102/стр. 588)

Вашият опит сега е лек. Да говори човек само добро, да не слуша зло само за една седмица– какво по-лесно от това? (55/лек. 31: стр. 21)

3. Подход към живота

Изучавай живота по правилния начин

Вие трябва да изучавате живота в неговия положителен смисъл. Аз искам всички да бъдете умни, добри, богати в Доброто и богати в Любовта.

(39/стр. 120)

Изучавайте Доброто, а не злото. Светът е Разумен. Следователно изучавайте Разумността като основа на живота. (32/стр. 100)

…Като изучаваш живота, спри вниманието си на положителните му страни. Отрицателното в живота е нещо вметнато. (32/стр. 26)

Като ученици на Велика Школа, вие трябва да се занимавате с красиви неща, както и със здравословни състояния на човека, а не с патологически.

(42/стр. 79)

Например Ломброзовата теория за престъпните типове е една теория за патологични, болезнени състояния– това не е никаква наука. За да се изучава човек, трябва да се изучават естествените дарби и дарования, които той има, а не патологичните причини, поради които обича да лъже, да краде, да убива– това ни най-малко не е човекът. Човек е онзи, който знае да люби. Човек е онзи, който знае да се учи. Човек е онзи, който търси свободата. (102/стр. 288)

Наука е да търсиш Доброто в човека. Доброто е наука. Понеже Доброто е Разумно, има ред и порядък. (102/стр. 595)

…Ако искате да разберете какво представя злото, невежеството, омразата, изучавайте първо Доброто, Мъдростта, Любовта. Отрицателните прояви на живота са отклонения. Занимавайте се първо с положителните неща, а после– с отрицателните, т.е. с отклоненията. Постъпвате ли обратно, скъпо ще платите… Чрез положителните енергии човек се калява, придобива сила, знание и свобода…

(30/стр. 209, 210)

Ученикът… Той винаги обръща внимание само на положителното в живота и с него работи.

(99/стр. 121)

Обръщай внимание на
добрата страна на живота

Обръщайте внимание на добрата страна на живота. (8/стр. 248)

Като придобие Божествения живот, човек излиза от света на постоянните промени. Той гледа на всичко от добрата страна. (37/стр. 435)

…Каквото и да се случи в живота ви, търсете добрата страна и се поучавайте. (42/стр. 130)

…Когато желанието на човека за учене е силно, той учи при всякакви условия и гледа на всичко от добрата страна. (7/стр. 153)

Всичко хубаво, което има в света, ще възприемете. Всичко хубаво в другите души също ще възприемете. Трябва да възприемете хубавите неща, които Бог е вложил, дето и да ги срещнете. Защо да не ги възприемем? Има красиви неща в нас, има красиви неща и в душите на другите. (39/стр. 122)

Някой казва: „Бъди добър!“. Как ще бъдеш добър, ако не виждаш Доброто и Бога навсякъде?

(47/стр. 41)

Сега Божественото работи в света! Светът няма да пропадне. Навсякъде в света има добри хора. Не гледайте само на лошата страна в света. По целия свят, навсякъде по света има добри хора, у които съзнанието е пробудено. (61/лек. 22: стр. 28)

Виждай само хубавото в живота

Казват за някого, че има красив поглед. Това значи, че вижда красивата страна на нещата…

(43/стр. 249)

Като срещнете някого, трябва да видите красотата в него. (75/стр. 186)

Ако човек знае как да гледа, във всеки друг човек, във всяко същество, колкото и да е малко, все ще намери нещо хубаво. Ако той съумее да схване тази хубава черта, той ще прибави нещо в живота си. (21/стр. 57)

…Любов към всички същества: хора, животни и растения. Придобиете ли това, дето и да погледнете, ще виждате само доброто. Виждате ли навред доброто, то предизвиква в душата ви Свещен трепет. (9/стр. 25)

Че някой имал недостатък, това не трябва да ви интересува, не трябва и да го виждате. В Школата всеки ще носи „любовни очила“, през които ще вижда само добрата, светлата и положителна страна на нещата. (53/стр. 126, 127)

Любовта забулва… лошите, кривите, отрицателните неща. Любовта вижда само красивите, великите и възвишените неща. Тя живее в Реалността на нещата. (37/стр. 168)

Който гледа света с очите на Любовта, той вижда красивите неща. От негово гледище няма по-красив свят от физическия. Той е прав, защото вижда само красивото в света. За него всичко е ново, младо и красиво. (37/стр. 169)

Когато виждаш нещо, не е достатъчно само да виждаш, но да го виждаш през очите на Любовта, през очите на Мъдростта, през очите на Истината.

(61/лек. 16: стр. 30)

Чувството на Любовта… Когато това чувство се яви в душата ви– аз го наричам Прозрение– такива сили получава човек, че той се примирява с всичко. И в нищо не вижда зло; не само че не вижда злото, но той е майстор– всички неща може да превръща в добри. (8/стр. 263, 264)

Божественият човек не трябва да вижда злото в света. За него злото в света трябва да бъде една сянка, един повод да намери доброто. (60/лек. 31: стр. 17)

Щом видите каквото и да е добро, то става ваше. Казвам: винаги констатирайте доброто в другите хора, понеже то е и ваше добро. Когато другите хора вършат добро, тяхното добро влиза във вас, то става добро във вас. Когато виждате погрешките на другите хора, те стават и ваши погрешки, затова констатирайте повече доброто в хората…

(102/стр. 251)

Казано е: ако лошият човек гледа дълго време на доброто, добър става; ако добрият гледа дълго време на лошото, …лош става. (92/стр. 46)

Изкуство е човек да вижда доброто в живота и да го използва. (101/стр. 278)

Слушай само хубавото в живота

Никога не слушай туй, което не обичаш. Скарат се двама души, ще идеш да ги слушаш. Слушай някой хубав разговор; ако някои хора се разговарят, слушай хубавия разговор– да ухае. Каквото и да е хубаво, дай внимание, ако искаш да бъдеш здрав. (2/стр. 131)

Двама души както и да си говорят, да кажеш: „Братски си говорят“. Като ги видиш, като се карат, ти отдалече ще се поставиш да не чуваш как се карат, само сладките думи да чуваш. (44/стр. 15)

Бъди глух и сляп за лошото

От окултно гледище слепотата разбира толкова възпитана воля, че човек да вижда само ония неща, които му причиняват добро, а ония, които му причиняват зло, съзнателно да отблъсква. (83/стр. 259)

Твоите очи не са направени да гледаш погрешките. Твоите очи са направени да гледаш хубостите, да гледаш Божия свят, хубавото… (102/стр. 315)

Срещнеш ли нещо грозно в живота, не се обръщай да гледаш: мини мимоходом край него и го забрави. (101/стр. 104)

Помнете: всяка мисъл, всяко чувство, всяко действие или явление произвеждат известен ефект в съзнанието на човека и ако той не може да се освободи от видяното или чутото, след време това явление ще се преповтори. Ето защо възприемайте само добри мисли и чувства, давайте око и ухо само на красиви постъпки и явления– те да се отпечатват в съзнанието ви. Иначе ще носите последствията на отрицателните прояви в живота. (81/стр. 149)

…Искате ли да бъдете здрави, научете се да не виждате отрицателните и криви прояви на хората; затворете очите си за всичко, което ви се вижда неправилно, било в Природата или в живота.

(41/стр. 362)

Бъдете слепи за погрешките на хората. Видите ли, че някой греши, благодарете, че по този начин вие се освобождавате от същата погрешка.

(37/стр. 34)

Знаете онзи пример, който съм ви дал. Вие не сте мислили върху него. Едната от двете сестри била устата, оженила се за глух. Онази, която била грозна, трябвало да се ожени за един сляп. Ти трябва да бъдеш глух за всички лоши работи, които стават в света. За злото трябва да бъдеш глух. За лошите работи трябва да бъдеш сляп, да ги не виждаш. Та казвам: в себе си трябва да бъдем глухи и слепи за злото, което работи. Очите и ушите ни да бъдат на четири отворени за Любовта, която иде сега в света. (10/стр. 385, 386)

Запечатвай хубавото в себе си

Питате: „Как да живеем?“. Не се спирайте върху недъгавите хора. Като срещнете някой човек с хубаво лице, обърнете му внимание. Не се спирайте върху недъгавите растения. Като видите някое хубаво растение, обърнете му внимание. Не се спирайте върху незавършените неща. Като видите някое хубаво здание, спрете се. Винаги се спирайте на хубави места. Спирайте се на канарите, от които има хубав изглед. Извиквайте във вас хубавите неща. (75/стр. 108)

Казвам: създавайте хубави образи в съзнанието си и задържайте хубавите образи. Хубаво е някой път да видиш очи, през които гледа Божествена[та] светлина. Хубаво е да чуеш хубавите звуци на онзи, който пее. Хубаво е да чувстваш уханието на цветята или полюляването на вятъра. Приятно е една мелодия сутрин да послушаш. Хубаво е да вкусиш някои сладки неща, да вкусиш някои плодове, да остане в тебе хубаво впечатление. Хубаво е някой път да почувстваш гладката повърхност на един скъпоценен камък, той ще ти предаде нещо от силата, която съдържа в себе си. (75/стр. 164)

Никога не пипай неща, които са груби. Пипай онези предмети, които са гладки, меки, които произвеждат приятно впечатление. Те са хармонични и здравословни. (2/стр. 131, 132)

…Никога не гледай един предмет, който не обичаш. Всякога спирай погледа си на туй, което обичаш– здравословно действа. (2/стр. 131)

…Хората трябва да си въздействат съзнателно с красиви образи: камъни, растения, цветя, картини от Природата и т.н.; по този начин ще внесат чувството към красотата… (57/стр. 37)

Да останат хубавите работи. Хубавите работи ги запечатвайте във вас да останат. За пример видите много хубаво цвете, което ви се харесва, остава спомен. Отпечатва се в мозъка. (76/стр. 258)

Аз, като говоря на очите си, казвам: „Искам днес да видите най-красивото и благородното. Аз много ви благодаря, че Господ ви е пратил при мен! Но покажете ми най-хубавите работи“. И зад очите седят всички ония Разумни същества, които са създали очите. И като изпратим ние нашето желание– и те веднага ще дойдат и ще насочат погледа ни и ума ни към най-хубавото и ще го видим. (78/стр. 605)

4. Божествената гледна точка

Хубав, хубав е животът!

Хубав, хубав е животът! Написан е най-хубавият живот. Но трябва да го четете хубаво. Всички не четете еднакво. (47/стр. 263)

Ние казваме, че животът е нещастен; повярвали сме в нещо, което не е вярно. Като станеш сутрин, мисли, че животът е красив. Животът от единия до другия край е Божествена красота! (34/стр. 68)

Животът е красив. За онзи, който го разбира, по-хубаво нещо от него няма. (47/стр. 300)

В живота има една хубава страна, която хората трябва да знаят. Трябва да видим живота в неговата светлина. (47/стр. 224)

Защото предназначението на живота не е в страданието, в мъчението, в скръбта, а в здравето, радостта, хармонията, красотата, свободата.

(47/стр. 316)

Красивият човек има отличното съзнание да вижда във всяко нещо красота. (75/стр. 162)

Следва ли Законите на Природата, човек постига своите желания. Той се намира в положението на поета, който във всичко вижда красивата страна. (7/стр. 42, 43)

Да бъдеш истински поет, значи да виждаш във всичко доброто и да го прилагаш в живота си. Истинският поет живее в светлина, той вижда нещата светли и красиви. (41/стр. 396)

Да виждаш хубавата страна на живота– това е поезия. (86/стр. 198)

По-добър свят от този няма

…Някой казва, че светът не е създаден, както трябва. Отде знаеш? …Кажи, както Мъдрецът казва: „Светът е създаден добре. Тъй както Бог го е създал, никой друг не може да го създаде“. Тури тази мисъл в ума си и работи с онова, което е вече създадено. (88/стр. 59)

Не можеше ли светът да бъде направен другояче? Доколкото зная, не можеше– по-добър свят от този няма… Според оптимистите няма по-добър и разумен свят от сегашния– той е опитно, практическо училище, затова трябва съзнателно да изучаваме Законите му… (84/стр. 138, 139)

Според някои Земята е свят на страдание, долина на смъртта– това е неразбиране. Моето мнение е, че този свят е един от великите светове, които са съществували; нека учените и философите ми покажат по-добър свят от този. Аз не говоря за света, който носиш в ума си и се оплакваш, че не можеш да живееш добре с жена си, с децата си, с брат си и сестра си, не говоря за човешкия свят…; за друг свят говоря аз. (84/стр. 256)

Защо трябва да гледате на нещата в техния изопачен вид? …Изопаченият свят не е създаден от Бога. Всичко красиво, възвишено, благородно е Божествено. Щом гледате на света като на Божие творение, ще знаете, че той е разумен и смислен.

(14/стр. 54, 55)

Ако духът ти влезе в окото и чрез него вижда Разумността и Красотата в живота, ти си човек на Истината– твоите очи мислят право. (84/стр. 471)

Мисли, че всичко така трябва да бъде

…Ще седнеш вечер и ще мислиш тъй, както Господ е мислил, когато е създавал света, че всичко е хубаво и красиво. (55/лек. 13: стр. 20)

Мислете, че всичко така трябва да бъде, за да се изяви Бог на Вечността в цялото разнообразие. Него намирайте във всичко. (25/стр. 23)

Като станете сутрин, старайте се в продължение на пет-десет минути лицето ви да бъде спокойно, да мислите, че всичко ви е наред. (75/стр. 177)

За една седмица ще изхвърлите от ума си, че сте стари, че сте болни, и ще мислите, че всичко е уредено, че живеете в един Божествен свят. (75/стр. 39)

Имай проникновение на виждането

Та първото нещо: вие ще гледате всякога да тълкувате нещата в добър смисъл. (18/стр. 330)

Често се натъквате на грешки в живота, но те са грешки от ваше гледище, не и от гледището на Природата– това са условия, при които човек расте и се развива. (84/стр. 146)

Виждайте във всичките неща хубавото. Всичките неща за умния човек са една възможност. Една болест е един процес за чистене. Голямо богатство е. (12/стр. 181)

Противоречието е една възможност… Какво седи зад възможността– зад всяка възможност седи сполука. (98/стр. 26)

Във всички противоречия се крие нещо добро за в бъдеще. От лошото в света за нас ще излезе сполука за в бъдеще– така трябва да се мисли.

(98/стр. 25)

…Всички несъобразителности, всички нещастия в живота крият зад себе си известни блага.

(84/стр. 147)

Дръжте постоянно в ума си мисълта, че всичко в света е разумно. Отиваш някъде, спънеш се, паднеш, удариш главата си– кажи: „Разумно е това падане“. Има ред учени хора, които при падане са разрешили много важни въпроси. (25/стр. 230)

От човека зависи да живее добре, да вижда доброто и красивото в лошите и отрицателните неща.

(13/стр. 105)

Ние виждаме само опакото. Възмущаваш се, че една кола вдига прахоляк по пътя си, но че ще постигне нещо добро, това не виждаш. Истинска философия е и в най-отрицателните неща да намираме все нещо добро. (34/стр. 185)

Вярвайте в едно нещо: зад всички неразбрани работи, зад всичко, което не разбирате, зад всички вредни и лоши работи седи една Висша Разумност, която използва всичко. Няма престъпление в света, каквото и да е то, което Природата да не използва. …Всичко, което се случва в Природата, в крайния си резултат е добро– това е Съвършенството на Бога. (98/стр. 25)

Като видиш, че зад теб седи един Божествен Промисъл, една Божествена Разумност, в която няма никакво изключение, тогава вече нещата са постигнати. Щом тази Вяра се яви в душата на човека, нещата са постижими. (98/стр. 26)

Всичко онова, което Бог е създал в света, е добро. Не виждайте злото да кажете: „Защо злото е така?“. Гледайте на света, че той е добър. Ако ти в злото не може да видиш Бога вътре скрит– в злото Бог е скрит, а в доброто е изявеният Бог. (28/стр. 147)

Считай, че всичко в живота е за добро

Казвам: в живота трябва да имаме Ново схващане, да считаме, че всичко онова, което ни се случва, е за наше добро. (10/стр. 47)

От Божествено гледище, каквото и да става в света, всичко е за добро. (90/стр. 151)

…Дръжте си следното правило: каквото и да ви се случи, кажете си: „За добро е“. Каквито и други разсъждения да дойдат, оставете ги. (47/стр. 188)

Дойде ли ти зло, недей пита защо се е случило така, а си кажи, че за добро е дошло. Когато допуснем, че нещата в света не вървят хармонично, това подразбира, че не разбираме нещата. (23/стр. 124)

Та казвам: философия има. Считайте, че всяко нещо, което ви се случи, за добро е. Изгубил си един лев, за добро е. Изгубил си пет лева, за добро е. Изгубил си десет лева, за добро е. Изгубил си сто лева, за добро е… Каквото ви се случи в света, считайте, че е добро. (10/стр. 346)

Всеки един, като вярва, може да бъде щастлив. То е специфичен закон, който се обуславя от Вярата на човека. Ако човек вярва абсолютно в Бога и мисли, че всичко, каквото става в света, е за добро и че Бог, Който го е пратил в света, щом е допуснал известни страдания– те са за добро. Затова човек трябва да вярва в Бога и да не се разколебава никога Вярата му. (22/стр. 62)

Ако детето ти е болно, кажи: „Ще оздравее“… Ако оздравяването закъснява, кажи: „За добро е“. Ако детето продължава да боледува, то е за добро. Чрез страданията това дете се възпитава. Всичко, което съществува в света, има своите добри причини в дадения момент. (75/стр. 17)

Страданията в живота са онези ветрове в духовния свят, които искат да разклатят човешката мисъл и човешките чувства, за да укрепнат… Когато страдате, казвате: „Защо са ми тия страдания, на мене ли се дадоха само?“. Чакай, за добро е. Този вятър нека подуха. Виж колко хубаво духа, запей му една песен! (75/стр. 485)

(Една сестра каза: „Учителю, искам да служа на Бога. Кажете конкретно как“.)

Ето как: във всичко да виждаш положителното. Да имаш Вяра, че всичко се превръща на добро.

(34/стр. 73)

Ученикът трябва да знае и да си повтаря в ума винаги този Закон: Господ обръща всичко за добро! (99/стр. 847)

И ще знаете този стих: „Всичко, което ще се случи с ония, които обичат Господа, е за тяхно добро“. Ще си турите това като мото: „Всичко, което ще се случи с нас, Господ ще го обърне на добро“– и след това нека дойдат всички лоши мисли, лоши желания, нека се опълчат всички хора, вие не се бойте. (51/стр. 90)

Искам да произведете една благоприятна вълна и от всичко, което ви се случи…, ще се стараете да извадите поука, да извадите добрата страна на неприятността и да намерите ползата от нея. Ще кажете: „За добро ще бъде всичко това за онзи, който люби Бога“. (51/стр. 91)

Приеми, че всичко е за Бога
и за Слава Божия

Радвайте се на онова, което е станало, и на онова, което има да става. Каквото и да стане, кажи: „Да бъде за Слава Божия!“. (34/стр. 67)

Някой боледува – за Слава Божия. Някого уволнили от служба– за Слава Божия. Всичко, което става в света, е все за Слава Божия. Този е Правият път на разсъждение. (90/стр. 341)

Сега пак повтарям: ако страдате, ще знаете, че страдате за Слава Божия. Недоволни сте– за Слава Божия. Не се разбирате помежду си– за Слава Божия. Правите добро на някого– за Слава Божия. Всичко става за Слава Божия. Мислете така, за да оправите работите си. (90/стр. 341)

Сега, ако дошъл ревматизмът, аз се радвам, че ви посетил. Ако имате коремоболие, аз се радвам. Ако замине, пак се радвам. И като идва, се радвам и като си отива, пак се радвам. И в единия, и в другия случай е за Слава Божия. Боли те глава. За Слава Божия е. Не те боли вече. За Слава Божия е.

(28/стр. 146)

Някой път някой казва: „Разболях се“. Той се уплаши. На мен ми разправя някой и аз казвам: „Това е за Слава Божия!“. Той се разболял– за Слава Божия. Боли те окото– за Слава Божия. Боли те ухото– за Слава Божия. Боли те кракът– за Слава Божия. Боли те коремът– за Слава Божия. Боли те главата– за Слава Божия.

Ама как може това? Е, за Слава Божия. За Слава Божия в туй отношение, че след всяко боледуване на окото или на ухото ти ще научиш една нова опитност. И в живота си ти ще се подигнеш. След всяка болест човек е по-силен. И след всяко изпитание, което може да преминете, вие ставате по-силен. Който има малки изпитания, той нищо не придобива. (12/стр. 579, 580)

Казвам: за Слава Божия! Родил се някой– за Слава Божия! …За Слава Божия да бъде всичкото. И като умират хората, за Слава Божия е. Умираме, там е казано: „Да минем от смърт в живот“. Едни хора минават от смърт в живот, а други минават от живот в смърт. За Слава Божия е това! Защото и онези, които живеят, и онези, които умират, и едните за Бога умират, и другите за Бога оживяват. Всичко е за Бога. Така трябва да мислите в себе си и всичките противоречия, които имате, ще се разрешат. (12/стр. 584)