Част 2
Христос е знаел за разпятието и наближаващия час, който е друго чудно събитие – завръщане в Извора, завръщане в своя Отец. Няма по-голяма красота от това, да знаеш откъде си излязъл и къде се завръщаш, и то напълно осъзнато. Не да питаш откъде си и къде отиваш, а да знаеш, да знаеш истински, несмесено, гностично, откъде си излязъл и къде се връщаш. И Христос казва в Библията: „Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде“. Това е и определеното събитие от Отец. И то трябва да се случи, но учениците се опечалили. Това говори за тяхното неразбиране. Те нямат Откровение и поради това не знаят дълбокия замисъл на Бога.
Те не знаят и друго: че всеки замисъл на Бога е винаги най-доброто събитие. Всеки замисъл, каквото и да се случва, това е винаги най-доброто събитие. Христос по време на Тайната вечеря в един момент посочва кой ще Го предаде. Разбира се, че Той знае, нали те дълго са обмисляли с Юда това. А учениците на Христос не предприемат никакви мерки срещу Юда, защото не им е позволено, защото Отец си има Своя воля и Той е преградата.
Продължение
(трета идея за размишление)
Учениците на Христос разбрали кой е предателят и просто се съгласили. Ще обясня: те нямат избор, изборът им е отнет, защото тук действа мощният невидим свят на Самия Бог, Самия Отец. Казвам: когато действа Отец, никой нищо не може да измени, а тези дълбоки окултни знания са били скрити в апокрифите. Те не са били за народа. Този въпрос дори и сега не е за народа и за света, хората все още не са подготвени. Освен това, Христос е нямал нужда от дълъг живот, за да проповядва, защото реалното обучение на хората е винаги отвътре, но когато се пречистят. Реалното обучение е отвътре! Христос обучава отвътре, а пък ако ти не си годен за развитие, все едно е дали Христос стои до тебе – може да се блъскаш в Него и да изоставаш. (Подобно е, както Учителят казва за своите ученици на Рила: „тридесет-четиридесет години вървят след Мене, нищо не са разбрали“. Не е мярка да си до физическия Учител: има благословение, но не е мярка, това е разликата.)
Да отиде Христос на кръста, това не е никаква трудност. Христос е Дух, а това е пълна осъзнатост, че тялото е илюзия. Тялото е дреха, която се изоставя лесно. Това лесно го правят даже и делфините. Тялото се изоставя лесно, тука няма мрачно събитие, няма никакво зло, а замисъл на Отец, замисъл на Свободата. А Юда само е съдействал на чистата същност на Христос да излезе, да се отдели и да се освободи. От Божествена гледна точка, тука няма никакво зло, а чисто освобождение, без примеси.
И така, животът си има свои дълбоки окултни гледни точки, които никога не зависят от мнението на хората и света. Юда беше избран да влезе в Тайнството на Самия Бог, това е изключителен преход от чистота и духовност в Божественост. Забележете – преход! Може дълго време да си чист и да не си избран за духовността; дълго време може да си останеш чист – не иска Бог, има дълбоки причини, ако трябва, друг път ще ги обясня. Може дълго време да си чист, да влезеш в духовността, но да не влезеш в Божествеността – всичко това си има много дълбоки причини.
Юда имаше голяма чистота, а тя означаваше едно: възприемчивост. Но тази чистота все още не познаваше неведомостта на окултната дълбина. Но тази чистота беше извикана, беше призована, защото, без тази окултна дълбина, тази чистота щеше да си остане несъвършена. Както е например при Ангелите: има чистота, но има и несъвършенство.
За Юда е била разнесена идеята за самоубийство от Висшия свят и това е било специално за народа, за земните хора, за обществото, за смъртните, за човечеството, защото те просто трябва да знаят, че всяко предателство се наказва. На тях това им стига, няма нужда да знаят Истината – Истината не е за тях. Те нито са подготвени, нито са избрани – те трябва да знаят, че предателството се наказва. А другото предателство, Тайната му, мистичното, то въобще не е за тях.
Всяко предателство е свързано с разрушителни сили, но тука, при Юда, случаят е съвсем друг. Юда е бил подготвен, защото при Любов към Бога и Неговия замисъл в него тайно се е вляла Божията енергия. Юда е бил възкресен и се освобождава от човечеството, и се завръща в Царството Божие; не в духовното царство, а в Царството Божие, защото тази енергия, Божията енергия, която му е била дадена насаме, тя отстранява разрушението. Тя отстранява всичко разрушително, както е било и на самите клади – дава се допълнителна енергия, която е отстранител на разрушението.
За земните хора то си остава предателство – така трябва да е, те мислят дотук. За Посветените това е друго – това е Любов към Бога. Ако Юда беше извършил предателството по свое желание, той нямаше да издържи на тази разяждаща енергия, тя щеше да го съкруши. Той нямаше да издържи на това енергийно разрушение и нямаше да може да черпи сила и увереност отвътре. Но той не беше земен човек, а както казах, беше избран.
Минало е много време оттогава и Христос е влязъл в историята като Син на Бога, давайки на хората ново мислене и нова Мъдрост за една още по-голяма Любов към Бога. И тука Христос е възхваляван, а за Юда е останало презрението поради бедното и влачещо се земно мислене.
Юда е наистина едно Велико Същество, неразбрано и от света, и от човечеството, и дори от учениците на Христос. Защо? Защото Бог го е скрил в Своята Тайна, както и много други неща.
6 август 2013 г.
КИТАЙСКИ АФОРИЗМИ
(лекция 1)
АФРИКАНСКИ АФОРИЗМИ
(първа идея за размишление)
ИСПАНСКИ АФОРИЗМИ
(лекция 2)
БЪЛГАРСКИ АФОРИЗМИ
(втора идея за размишление)
РУСКИ АФОРИЗМИ
(лекция 3)
РУСКИ АФОРИЗМИ
(трета идея за размишление)
Честността не се предава по наследство.
Мъдър е този, който разбира същността на събитията.
Усърдният труд ражда майстора.
Работата се страхува от решителния човек.
Не се страхувай от тежък труд, страхувай се от празни разговори.
Възвишен е този, който е лишен от хитрост.
Който е разбрал Истината, се стреми към неща, които ги няма в света.
Когато трябва да е решителен, мъдрият човек изключва напълно света.
Да имаш Любов, това е хиляди пъти по-ценно от регулирането на дишането и от упражненията в съзерцание.
Когато наблюдаваш изпадналите в затруднено положение, гледай за какво си мечтаят.
Ако човек е овладял себе си, съблазните на света са слаби.
Покой сред покоя не е истински покой; покой сред бурята – това е покоят.
Който не пада духом в безнадеждно положение, той е истинен човек.
Не се отричай от Истината в угода на всеобщата заблуда.
Не прогонвай бедността, прогони безпокойството от нея.
Да се разболееш и едва след това да признаеш здравето за съкровище, това не е проницателност.
Болестта се превръща в Учител по грижи за здравето.
Дружба, построена на изгода, никога не е здрава.
Рибата вижда примамката, а не вижда въдицата. (Това наистина е един много дълбок въпрос; сега, на последната лекция в София, имаше един много приятен човек, който е постигнал – постигнал реализация, освобождение от примамките, 30 години се занимава с бойни изкуства, ходил е в Китай. Както и да е, искам да кажа друго: веднага видях красотата му, смирението му, Душата му, чистотата му. И той правилно – след толкоз години преподаване, хора, отдаденост – е стигнал до верния извод: няма полза от схватки. Ходил е в Китай, видял дори че има китайски учители, в известен смисъл напреднали, но не са разбрали същността на Древните. Древните казват: „Мечът е в сърцето!“. Няма никаква борба, никаква битка. Там се намира Мечът и ако ти си чист, можеш да го задвижваш. И такива Души като срещаш, е много приятно, защото няма в тях нищо, което може да бъде овладяно – има просто естество!)
Бедите идват тогава, когато хората забравят да работят върху себе си.
Бедата е огледало, което разкрива истинската ти същност.
Несгодите ни отнасят в дълбоки води не за да ни удавят, а за да ни пречистят.
Който е роб на чувствата си, никога не е господар на волята си.
(Тука само ще ви кажа нещо кратко, което изнесох в неделя в София, за емоцията: емоцията е символ на зависимост. Това е уловеност. Уловен си от капана на света и от смъртта. Човекът на емоцията не може да се движи по пътя на себепознанието, на истинското развитие. Това не трябва да се бърка с чистата радост, но другия месец ще говорим повече за тези неща.)
Съдбата се влияе от натрупването на добрите дела.
Добрият късмет може да вещае нещастие, което на свой ред може да е скрита благословия.
Законите са непотребни, когато хората са чисти, и са неприложими, когато са покварени.
Изпитанията са скрити дарове.
Да бъдеш искрен с лицемерните, е опасно.
Благословиите в сегашния живот са се трупали в миналото.
Добрият късмет е проклятие за глупавите хора.
Безполезно е да се учиш на Мъдрост, а да живееш глупаво.
Бъбривостта е покана за много беди.
Една-единствена снежинка може да огъне листото на бамбука и той да се пречупи.
И да бързаш, и да не бързаш, Пътят е дълъг.
Животът израства от бедите, а смъртта израства от охолството.
Много хора правят усилие да се доберат до ада.
Въздържанието строи крепост в ума.
Дарбата сама по себе си е нищо, ако я нямаше възможността.
Ако не можеш да промениш съдбата си, промени отношението си, подхода си.
Съмнението може да бъде по-жестоко от самата действителност.
Усърдието е съкровище с неоценима стойност.
Ако искаш да откриеш благотворните влияния на Земята, първо се сдобий с тези на Небето.
Истинският успех идва от вътре. Успехът не е в нещата, успехът е в тебе.
Разрухата в човека съответства на неговото лукавство.
Прекрасен народ! Казват:
Нова гора – нови маймуни.
Колкото и да е дълга шията, главата е по-високо.
Поискал паякът да улови слона, но изгубил паяжината си.
Крокодилът от милиони години е тук, защото не познава благородството. (Някои биха казали, че той е преуспял, той се е нагодил на условията. Нищо подобно – няма нахранен крокодил!)
Котката е повече невидима, отколкото сътворена. (Това важи и за орела; през октомври ще говорим за орела, а през декември – за котките. Но трябва да знаете, че тя е повече невидима. Изглежда котка, наричаме я котка, ще обясним какво означава нейното мяукане според даосите, когато му дойде времето. Повече невидима, отколкото сътворена!)Котката е духовно същество, а не земно същество. Колкото и да изглежда земна, тя никога не е земна – тя е духовно същество.
Котката никога не чете книги, тя просто знае какво да прави. Тя е разбрала същността и знае какво да прави.
Устата на мъдрия човек има по-могъща сила от всеки амулет.
В голямото мълчание може да има голям шум.
Първо прекоси реката, а после говори срещу крокодила.
Ако следваш слона, никога няма да се заплетеш в гората.
Ако твоите стари неща и вещи попаднат в чужди ръце, то за тях те са като нови.
Ако се научиш да властваш над себе си, и лъвът ще те гледа с почит.
Желанието е голямата врата на грижите.
Всеки, който търгува с лъжа, се разплаща с Истината.
Маймуната казала: „Трябва да се научиш да мислиш, човече, но вече е късно – станал си човек“.
Любопитният си пъха главата и в устата на крокодила.
Сълзите на лисицата са хитрини; сълзите на вълка са лицемерие; сълзите на крокодила са трагедия.
Маймуната казала на човека: „Не се смятай за дълбокомислен заради една малка капка разум“.
Маймуната има да се справя с маймунджилъците си – а човекът с дяволиите си.
Ако маймуната те види да се възхищаваш на себе си, тя ще се скъса от смях.
Разбитото сърце, това е ценно лично преживяване, това е съкровище.
Казват за някого в Африка: „Той е толкова нечист, че даже и мухите го заобикалят“.
Не говори за носорог, ако няма наблизо дърво.
Само честността пробива джунглата. Ако влезеш честно в джунглата, тя става твой приятел.
Който е изгубил кон, той го търси и под седлото.
Без трудности човек никога няма да стане истински човек.
Колко хубаво е нищо да не правиш, а после да си отдъхнеш!
Дяволът умее да се крие в сянката на кръстовете.
Никой не прави зло, за да му го върнат.
Мъдрото мълчание е светилище.
Ако овладееш страстта си, овладяваш всякакви влияния.
Няма по-висша власт от властта над своите слабости.
Слабостите са паднали своеволия.
Животът на човека е борба със собствените му хитрости.
Високият, интелигентният ум, съчетан с ниската воля, това е създадено чудовище.
Разум без благоразумие е двойно безумие.
Усърдието укрепява качествата.
Работи повече за истинното, отколкото за желаното.
Разумният човек е победител на своето своеволие.
Истинският мъдрец ще бъде огорчен, ако неговата книга бъде одобрена от мнозинството.
(Тълпата не е мярка. Разумът е даден на малцина.)
Истината винаги има малко поклонници: много я възхваляват, други я следват, докато няма опасност, а подлеците открито се отричат от нея; хитреците имитират вярност.
Истината е против властта и против собствената изгода.
Мъдрият прониква дотам, където е висшият смисъл. Той знае, че там има нещо повече от разсъжденията.
Истината е за малцина, заблуждението е всеобщо.
Доколкото човек е дълбок, дотолкова той е реалност.
Мъдрият никога не се подчинява на обстоятелствата, но той ги управлява.
Мъдростта на мъдрия е в светилището на неговото мълчание.
Мъдрият вижда ясно, разбира тънко, съди трезво. Той всичко наблюдава, но не се издава.
Живей по Истината – ето най-хубавата проповед.
Научи се да властваш над себе си и тогава ще властваш над събитията.
Велико изкуство е да покориш собственото си сърце.
Не упорствай нито в доброто, нито в злото.
Действай само тогава, когато не се съмняваш.
Мъдреца го обявяват за безумен, защото не плува по течението.
С мъгла в ума човекът не може да схваща същественото.
У лъжеца има две беди: не му вярват и сам той не си вярва.
Търпението е половината Мъдрост на живота. Търпението е залог за бъдещия безценен покой.
Там, където е глупостта, няма наставления.
Важният приятел е само за крайните опасности.
Не събирай знания, които не ти трябват.
Успехът е нещастно щастие.
Правдата е опасна. Тя може да се загатне с намек, а когато намекът не действа, трябва да се замълчи.
Ако мъдрият те похвали, това е голяма радост.
Помогни си сам, за да не ти помогне Дяволът.
Упоритият човек жадува за вредните неща.
В рая спиш, в ада залязваш.
Глупостта е бедствие.
Дявол търсеше, дявол си намери.
Човек майстори злото в самия себе си.
Дяволите се делят на пропаднали ангели и на издигнали се хора.
Когато човек има здраве, той няма проблем как да си го съсипе.
Не се бесете над река, защото, ако клонът се счупи, можете да се удавите.
Какво е цивилизацията? Пътят на човека от пещерата до атомното скривалище.
По-лесно ще повярвам в задгробния живот, отколкото в правителството.
Не всичко, което хвърчи, се яде – и не всичко, което пълзи, гладува.
След Втората световна война, ако има трета, ще настъпи вечен мир. (Както виждате, народната мъдрост си има свое вдъхновение.)
Поетът е човек, който беседва със звездите, възпява Луната, приглася на птичките, прегръща цялото човечество, но не може да се разбере с жена си.
Да пазим природата от втората природа на човека.
И Дяволът е дар Божий.
Роди се с рев, порасна сред бърборене, уреди се с шушукане и умря, мърморейки.
Някои хора са произлезли от маймуните, а други – от папагалите.
Кучето е приятел на човека. Горкото куче!
Щастливият човек е задоволен егоист.
Всичко вече ми е толкова безразлично, че дори и чуждото нещастие не може да ме направи щастлив. (Значи, дотам се стига, че даже и чуждото нещастие не може да помогне.)
Трудно ще спреш многословието на човек, който няма какво да каже.
Няма как да обясниш на кучето си, че ти си венецът на творението.
Минахме през всички кръгове на ада, а раят все още не се вижда.
Много е трудно да останеш насаме със себе си, ако не се понасяш.
Когато глупакът говори, фактите мълчат.
И в желязната логика има трески за дялане.
По-добре кукувица в ръката, отколкото в главата.
Човек свиква с всичко, даже и с хубавите неща.
По-страшен от руския танк е пияният му екипаж.
Човекът е роб, защото Свободата е трудна, а робството е леко.
Без нравственост не действат никакви закони – социални, исторически, икономически и всякакви.
Който е изгубил Пътя си, е влязъл в лабиринт.
Има само две форми на живота: гниене и горене.
Не с богатство се живее, а с човек.
Мъдрият вижда зад завесата, но е мълчалив.
Дъщерята е красота, синът е почит.
Някои са събрани от Дявола и от Сатана и така си живеят.
Кукувицата кука, защото си няма свой собствен дом, собствено гнездо.
Който не научи своите деца на волята Божия, той е по-лош от разбойник.
Чистотата е по-важна от красивото лице.
Мъдрите знаят как и след смъртта се твори добро.
Не този е милостив, който често дава милостиня, а този, който никого не обижда и не въздава на злото със зло.
Не забранявай на глупака да си върши глупостите – това са неговите поуки.
Лъжата е в чест на Дявола.
Винаги предварително се сеят семената.
Всеки търси Истината, но не всеки я твори.
Не търси Истината у другите, ако я няма в тебе.
Усмивката е ръкостискане с Душата.
Злото не е отсъствие на доброто; злото, това е добро.
За да придобиеш Ангелски характер, е нужно дяволско търпение.
Никаква родина няма да ти помогне да се върнеш при Бога, само Истината може да ти помогне.
В човешкото щастие има нещо тъжно.
Полуистината е истина за непросветените.
Над всичко господства промисълът на Всевишния.
Злият човек е разрушител на себе си.
Този човек е празен, който е изпълнен със себе си.
Добрият човек не е този, който умее да прави добро, а този, който не умее да прави зло.
Божията ръка е Владиката (Господарят).
Бог най-добре знае какво да даде на човека и какво да не даде.
Беден е човекът, в когото Го няма Бог.
С тамяна напред и с Дявола на шията.
Някой чете: „Да бъде Твоята воля“, а мисли: „Ами кога ще е моята?“.
Щом мислиш лошо, няма за какво да се молиш на Бога.
Не се е родил роденият, а е умрял.
Светът не се намира само в твоя прозорец.
Мълчи, когато Бог е убил – това е тайно благодеяние.
И крила има, но няма накъде да лети.
Никога не вярвай на щастието.
И от Божията милост много хора загиват.
Лъвът се страхува само от мравките.
Най-лошото е по-лошо от лошото.
Мързеливият и седейки, спи, а като лежи – работи.
Който се страхува от морето, да стои в локвата. (Локвата е светът, морето е вечният, безкрайният живот.)
По-лесно е да избягаш от инфаркт, отколкото от своята глупост.
Нашата глупост ни прави болни, а болестта ни прави мъдри.
От всички лекарства най-доброто лекарство е правилният живот.
В спора с глупака се ражда втори глупак.
Глупостта влиза в този, който е спрял своето развитие.
Животът е това, с което ние го изпълваме.
Силен е Дяволът, но няма воля.
Не от Дявола, а от своята глава пропадаш.
От чистия смях хората пият мед.
Продължение
(трета идея за размишление)
Истината сама убива страховете.
Истината е по-ясна от Слънце, а хората я търсят със свещ.
Щом си с Истината, никога не си сам.
Който добре служи, за нищо не се грижи.
Слънцето сияе, а Луната само свети.
Никой не вижда дяволите, а всеки ги критикува.
Мързелът е тъмен учител.
Бог е велик музикант, а ние сме само смирени клавиши.
Не пречи на другите да мислят иначе.
Може да знаеш наистина много, но да не знаеш нужното, същественото.
Направи добро на злия човек – и слагаш край на злото. (Имах няколко случая такива, единият каза: „Не мога да издържа“. Направи му добро от сърце, няма значение дали и колко ще издържи.)
Който събуди звяра в себе си, ще бъде изяден от него.
Който няма грехове, ще се изповядва за своята святост.
Характерът на човека се строи от камъните, хвърлени по него.
Интуицията е мисъл, която не е стигнала до главата. (Сещам се за една даоска мъдрост: интуицията е важна, но зависи дали Дао е приятел с нея. Ако Дао не е приятел, тя не може да ти помогне, но ако Дао се сприятели с интуицията, това е вече интуиция.)
Прощавай на своите врагове – нали един от тях си ти.
Дяволът е дума измислена, за да се обяснят нашите постъпки.
Най-трудното нещо е да се окаже съпротива на Пустотата, на Безкрая.
Препятствията не позволяват да се отклониш от правия Път.
Всички сме платна, само трябва да хванем своя вятър.
Този свят не трябва да се спасява, трябва да се спасим от него.
Да намериш себе си, това е най-голямата находка.
От себе си не можеш да избягаш, но за известно време можеш да се скриеш.
Любовта е огън – ако си много близко, ще изгориш, ако си много далече, ще замръзнеш.
Трудно е да отклониш от пътя някого, който не знае къде отива.
Извършилият зло става негов роб.
Разбира се, че Бог е с вас, но вие не сте с Него.
Грешката не е порок, когато е урок.
Само един Бог е истински богат.
На кръглия глупак и 70 мъдреци не могат да помогнат.
Не конят те вози, а Бог те носи.
Леката скръб е разговорлива, тежката скръб е безмълвна.
Истината е по-висша от хората.
Разумният и в пустинята път ще намери, а глупавият и на пътя ще се заблуди.
Школата на нещастието е най-хубавата школа на света, най-поучителната школа.
Под силните страсти винаги се крие много слаба воля.
Всеки вижда в огледалото това, което заслужава.
Как да бъдеш себе си, ако не знаеш кой си ти?
За да преуспееш, трябва да се отдадеш на главното.
Всичко ще се изтрие, само Истината ще остане.
3 септември 2013 г.
ВАЖНИ НЕЩА
(лекция 1)
КРАСОТАТА НА БОЛЕСТТА
(първа идея за размишление)
ВАЖНИ НЕЩА
(лекция 2)
„Твоето Слово е светилник“ – библейски стих
(втора идея за размишление)
ВАЖНИ НЕЩА
(лекция 3)
ЗА СЪДБАТА
(трета идея за размишление)
Кариерата в света е илюзорен метод за спасяване от робството. Голямата кариера в света е голям провал. Това е отделяне от Пътя на себепознанието и на Истината.
Всички цивилизации загиват с грохот поради отказа от Истината и себепознанието.
Черните дупки във Вселената са голямо благо. Те очистват Космичната енергия, с която Слънцата не могат да се справят. Тези черни дупки са живи потайни благодетели.
Цивилизациите и народите погиват поради неразбиране на Бога и на скритата истинска, свещена история.
Човешката кариера – чист път към смъртта!
Мъдрият човек никога не върви по пътя на човешката история, а по Пътя на себепознанието. Себепознанието е контрол, овладяване на енергията на безсмъртието, т.е. на Свободата.
Мъдрецът не е в народа, той живее включено в потока на Бога.
Системата на света всякога ще увеличава хаоса, такава е нейната природа. Системата на света е система на ума и система на Змията.
Емоцията – Окултната наука казва: емоцията е падение. Тя е метод на енергийно изтощение. Тя не трябва да се бърка с чистата духовна радост.
Тайният механизъм на пречистването на енергията е абсолютно необходим, защото иначе във Вселената и в човека ще се натрупа много хаотична енергия, а тя става неуправляема и разрушителна.
Науката е странен механизъм на смъртта. Например тя изследва слънчевите лъчи, следи посоката им, докато мъдрият живее като слънчев лъч.
Механизмът, който движи развитието на човека, е отсъствието на емоция. Това означава отсъствие от включване в системата на света. Отсъствието на емоцията е отсъствие от включване в системата на социалните събития. Тука си непривързан – нямаш емоционален капан, обвързаност. Но това не означава равнодушие, а осъзнато умение да управляваш емоциите си и себе си. Тука става въпрос за висша самоорганизация, която е Пътят към себепознанието. Значи, човек сам трябва да си изработи дисциплина и висша самоорганизация.
Свободният човек не може да бъде уловен от социални емоции и събития, от никаква политика. Социалната емоция е капан – улавяне, канализиране в системата на света, т.е. системата на ума, а това е пътят на постепенния провал. Да бъдеш увлечен в социалната емоция означава да не ти остане енергия за развитие, дори и енергия за здраве. И никаква енергия за чистия Път към себепознанието и Истината.
Социалното е капан за улавяне на енергията на развитието. Тази емоция означава приключване на развитието. (Сещам се какво ми каза една сестра в София, бивша пиарка на Бойко Борисов, няма значение, идва на лекциите ми – много приятна жена, занимавала се е с Кабала, с бойни изкуства. Понеже върти голям бизнес, големи неща, много хора управлява, каза: „Уплаших се от тази лекция! Кажи ми нещо, успокой ме…“ и т.н. Защото тя разбира, че това е голяма отговорност – да управляваш хора, и особено когато не можеш да управляваш себе си. Разбра, че има големи последствия. Каквото трябва, ѝ казах, но искам да кажа, че истинското развитие започва от тази самоорганизация и изключително предан Път.) Догодина ще говорим за Миямото Мусаши, той казва: „Който иска да постигне дълбоката цел на Живота, изисква се само едно нещо – жестока преданост!“. Не просто преданост – жестока преданост по този Път! Дори обяснява как е победил най-големият си враг – самотата, голямата Космическа самота, влизането в Безкрая. Казва: „Благодарение на жестоката преданост преодолях тази самота“. Но който има пукнатини в предаността, самотата го улавя.
Значи, социалната емоция означава приключване на развитието. Тука ти вече си жертва на паднала, опаразитена енергия. Говорили сме за паразитите – опаразитена енергия. Тя е много силна, защото тече още от Лемурия и Атлантида.
В Бог няма свят, нито политика, нито някакъв хаос.
Ал Халладж казва: „Здравето е голям враг на човека“. Чрез него човекът си е направил голяма карма.
Болестта е много важен, ценен променител на съзнанието. Тя идва да те поведе в чистия Път. В този смисъл, болестта е по-ценна от здравето. Тя е по-здравословна от здравето.
Здравето не е смисълът на живота – смисълът на живота е връзката с Бога.
Болестта е особен глас в тялото. Тя те учи да разбереш все повече своя Път.
Болестта не е наказание. Тя е знак за упътване, знак, че може да се отклониш прекалено много, и тогава вече може да дойде голямото бедствие. Така болестта е голям предпазител.
Болестта е много тънък механизъм за изцеление и оздравяване на съзнанието.
Болестите са сигнал за натрупани нерешени проблеми. Самата болест е зов за мобилизация и необходимост от разрешението на тези отложени проблеми.
На този свят най-хубавото лекарство е: да се радваш на всичко! Без изключение, без разделение – на всичко.
Човекът не е притиснат от болестите си, нито от трудностите си, а от своето его.
Да умееш да боледуваш, е голямо изкуство, защото да умееш да боледуваш, значи да намериш Бога.
Болестите са особен род лекарства. Те премахват слабости в човека. Те воюват с тези слабости и ги премахват. Някога успяват, някога не успяват – човекът е упорито същество. Те премахват паразити.
И така: как може да искаш здраве, ако не си чист, и ако не си чист, каква полза ще имаш от духовни практики? Тъй като много хора практикуват години и няма резултат – няма да има, защото всичко започва с чистотата. Само истинният човек може да практикува, всички други се забавляват!
Болният е болен, преди още да е станал болен. Това се случва в думите, в мислите, в съзнанието.
Друг важен момент е неразбраната Любов – тя е твоето разрушение, защото неразбраната Любов е неразбраният Бог.
Учителят казва: „Здравето е почтеност към всичко“.
Боледувай, за да откриеш смисъла на живота, а не за да оздравееш. Ако Бог ти даде здраве – добре; ако не ти го даде – пак е добре, но да откриеш смисъла на живота.
Емоцията е символ на зависимост, уловеност. Емоцията значи, че си уловен. Тази уловеност отнема енергията на развитието.
Както казах, голямата кариера е голям провал, защото е ограбено себепознанието. Тука себепознанието е изпуснато, енергията е отишла в грешната посока.
Ние не сме същества на социализма, нито на някаква си демокрация или на някаква си държава. Ние сме същества на Бога. Ние сме синове, дъщери и деца на Бога, не на някаква държава.
Неразбраната енергия е довела хората до падението, а светът само доубива човека чрез неговото собствено неразбиране. Така човек съдейства: чрез неразбирането си съдейства светът да го доубие.
Чистата постъпка е духовна, докато езичникът действа чрез ментална енергия, която е ограничена и неорганизирана.
Свободният човек се определя от това дали в него има висша Божествена енергия – там е скрита Свободата. Тази висша Божествена енергия е Свобода от социалния капан.
Държавата си е държава, а твоят дълг е твоето вътрешно развитие. То не означава непременно изолираност, защото държавата не може да пречи на чистия и устремен човек към Бога и Истината. Никаква държава не може да попречи, никакви дяволи, никакви Ангели не могат да попречат. Никой не може да пречи на изключително устремения човек. Това е вътрешен процес, държавата няма нищо общо с това. Пречката е само в неразбирането.
Информацията – друга голяма илюзия; и затова информираните хора пропадат, защото те не познават себе си. Мъдростта не се нуждае от информация, а от качество и разбиране, чрез което да се живее вътре в Бога. Информацията не може да прониква в същността на явленията, тя никога не ги разбира, не ѝ е дадено проникване. Само Любовта и Мъдростта могат да проникват, и то в центъра. Информацията остава на повърхността.
Информацията е движение към смъртта. Тя е метод на деградация.
Компютърът – това е фалшив механизъм, защото той не може да мисли самостоятелно, няма никакво присъствие. Дори едно „здравей“ не може да ти каже. (Прогресът още не е чиста духовност, не е Божественост.) Не казвам за компютъра, че е лош. Може да бъде използван малко и умерено, но той е нещо странично както леката кола. Леката кола може да ти развали краката: всичко вършиш лесно, наготово и след време може да се окаже, че тя е разрушила нещо в тебе.
Пълно е с много информирани хора, които са фалирали. А що се отнася до компютъра, той си търси хора донори – ако може за постоянно да залепнеш там – и накрая цялото ти развитие и енергия могат да бъдат ограбени. И когато се случи постоянно общуване на човека с компютъра, тогава имаме взаимен вампиризъм. Тогава няма прошка, човекът ще бъде погубен.
Социалният човек, или човекът на смъртта, той се стреми все повече и повече към нови заблуждения и никой не може да го спре. Такъв е пътят на света – нови и нови все по-разнообразни заблуждения.
Държавата не може да изкорени злото, защото тя е част от Дървото за познанието на доброто и злото, тя е част от Змията.
Тези, които уважават Учителя и Бога, също са на погрешен път. Ти може цял живот да уважаваш Учителя, но да не си верен на Истината – това е достатъчно. Ти можеш цял живот да четеш Библията и да си останеш мисловен човек, човек на ума, т.е. човек на съня.
Един много добре устроен живот нищо не струва в сравнение с познаването на Бога – той също е провал.
Бог е необходим повече от самия живот. Ако Бог е в нас, тогава къде е злото?
И успехът, и вярата, и здравето са загуба в сравнение със себепознанието.
Когато всичко рухва и когато твоето доверие в Бога се увеличава, това е мярка за Любов. Когато всичко рухва – и здравето ти, и близките ти, и всичко, каквото можеш да се сетиш – и когато твоето доверие в Бога се увеличава, това е мярка, че имаш Любов. Всичко друго е някакви цитати.
Тази висша Любов е единственото богослужение.
Познаването на Бога е главното решение на всички проблеми.
Това е Псалом 119:105 от Библията (издание от 1885 г.).
Пречистото Слово означава Бог в действие. Самото Слово е част от великата власт на Бога.
Словото е древно учение. Жреците са го познавали пряко като Бог.
Древната сила работи само чрез чисто, концентрирано Слово, но ти трябва да си чист.
Натрупаното Слово създава явленията. Самото Слово е видоизменител на събитията. Словото е и образувател на нещата. Например то може да образува много неща – болести, здраве, успехи. Словото е сеяч: каквото си избрал и натрупваш, това може да го очакваш след време.
Натрупването на чистото Слово е право само на Божествената Любов. Когато Словото се натрупва, то слиза и урежда всичко. Но има случаи, когато то не слиза, ще обясня. То се отлага, както и преди казах – остава в запас, остава за друг живот, защото човекът не е бил готов, не е изградил принципи в себе си и висок морал. А когато Бог иска да даде блага на човека, Той иска да ги даде на тези принципи, т.е. иска да ги даде на Себе Си, Той да ги ръководи, а не да отиват в паразитите.
Бог слиза в нас само когато станем чист огън, чисто духовно мислене, чист светилник. Когато Словото на Бога още не е било, тогава Любовта е нямала име. И Василид казва: „Тя е била просто чист огън“. По-късно Словото слязло и дало името на този огън, и той бил наречен „Любов“ или „Любовта“. Но истинската Любов е винаги един чист огън, но за този, който съумее да се върне в нея, в нейната Древност. Този чист огън е нашият спасител. Той е Син на Бога, той е Слово на Бога.
Василид казва: „Словото е по-голям дар от човешкия живот“. А Мелхиседек казва: „Словото никога не върви по човешки пътеки (по човешки разбирания, умувания)“. Самият Мелхиседек е Прадревен чист Логос (след време ще говорим за него – изключително Слово), който никога не се е смесвал със световете. Никога това Същество не се е смесвало със светове, за него те не съществуват – винаги е съществувал само Бог – и той е Древен жрец, който е обещал да Му служи. Той е изваяно Древно Слово.
И така, когато постоянно се молиш, ти натрупваш Слово – това означава, че самият Бог е влязъл вътре в тебе и работи за тебе. Това е бавен, продължителен, постепенен процес. Самият Бог ти е дал Себе Си. Случило се е повикване и затова има постепенно натрупване. Така Бог води човека към Себе Си, защото му е дадено право, позволение, да върви към Него.
Словото е метод на Бога. Чистото Слово е самият Бог на Земята.
Словото работи само там, където е Истината.
С Бога и най-трудното е лесно; без Бога и най-лесното е трудно.
Духовността е Пътят, а психиката е падение. Психиката е механизъм на саморазрушение. Тя е свързана с всички видове, казва Учителят, паднали светове и цивилизации.
Постоянството във формулите е един метод на разреждане на психиката, така тя вече не се трупа. Така човек вече не трупа повече хаос, а все повече го разрежда и се отделя.
Езичникът е този, който е в пълна хармония със света. Тази хармония е падение. Езичникът – това е енергия, на която не е позволено развитие.
Колкото по-голямо е падението, толкова по-големи са агресията и невежеството – те са тясно свързани. Разбира се, невежият трябва да е груб. Той стига до това по необходимост, за да може след време грубостта да се обърне срещу него и да го научи на нещо разумно.
Библията не е религиозна книга, както си мислят хората. Тя е окултна книга и тя не е път към религията, тя е Път към себепознанието.
Религията търси вярата, а не Истината – това е падението на религията.
Всички църковни празници са отклонения, ако човек не върви към себепознание и Истина. Ако не върви по този Път, всички тези неща са отклонение.
Целта на човека трябва да бъде недостижима, тогава тя образува безсмъртието в неговите дълбини.
Без Бога демокрацията е много жалко нещо.
Всички земни училища продават илюзии. Казвал съм ви какво казва Учителят за земните училища: влизаш с един дявол в главата, излизаш с десет. И почваш наново; имаш диплома, нямаш характер.
Много разговори между хората са разговори между покойници. Много от хората не знаят това – кой говори в тях. Много покойници са тука.
Милиони хора четат Библията и умират. В този смисъл, Библията е „книга на мъртвите“.
Всички книги за успех, мода и кариера са път към смъртта. Те отделят човека от себепознанието и от чистия Път. По пътя към успеха се развива нисшата душа, а по Пътя на себепознанието човек израства в Душа и Дух. Истинският човек никога не разчита на успех, никога – на късмет, на щастие, на случайност или на държава. Той се устремява в Истината, живее за нея, а тя знае как да го направлява и какво да направи за него. Когато той се е отдал, Истината има грижа за него.
Мъдрецът е човек на Бога, а не на държавата.
Човекът се уморява не от работата си, а от себе си. Човекът се уморява от невежеството си и от собствената си неорганизираност. Това означава неумение да разпределя своите енергии и сили. Т.е. паразитите разпръскват енергията на деня му, защото той няма дисциплина, планираност и контрол. Неумението правилно да използваш енергията си и да я разпределяш, е механизъм на саморазрушение.
Ще ви кажа нещо за женския цикъл: женският цикъл е изтичане на натрупани грешки, болезнени състояния и проблеми. Той е освобождаващ цикъл.
Организмът не прощава неправилно изразходване на енергията, никога не прощава. Правилното използване на енергията решава въпроса за здравето и за дълбокото разбиране. Ако енергията в човека не е организирана, тя го разрушава.
Нежеланието да работиш върху себе си, означава умиране.
Социалният човек е смъртен, защото той няма настояще. Целият живот на социалния човек е разплата за миналото, което го лишава от настояще и от бъдеще – всичко това при този човек е разплащане. Поради големите минали грешки човекът не може да живее сега правилно в настоящето. Той го мечтае, върти се около него, но не може да влезе в настоящето и да живее правилно.
Социалният човек не живее, защото неговото минало го движи със своята нереалност. Той се е самоограбил още тогава. Социалният човек няма свой живот, той си има своя илюзия, която трябва да изстрада.
Позитивното не е Истина, а само посока.
Покоят никога не идва при социалния човек, никога не идва при заблудените. Т.е. нечистите никога няма да получат покой.
Който търси щастие, това е знак, че той не е искрен.
Какво е съдбата? Това е неспособността на човека да излезе от своето минало. Т.е. тя е тука, той живее в нея, а не в настоящето, или в „сега“. Той няма способност да излезе от своето минало, т.е. неговото минало тече.
Съдбата е посята участ, влизане в неуправляеми събития, които нямат нищо общо с истинския Живот. Съдбата е една огромна загуба на енергията, защото е зависимост, посята зависимост. Това са всички хора, които са искали да бъдат независими от Бог и Истината – сега са зависими от съдбата и от някакъв социален и жалък живот, наречен уж „демокрация“.
Съдбата, това е лично измайстореният хаос, лично самоограничаване. Съдбата означава, че Бог е бил изпъден от човека.
Какво е Бог? Даденост! А Сатана е наследственост. Сатана е илюзия.
Който твърдо е избрал Бога и Истината, той постепенно може да преодолее своята наследственост и всички натрупани лоши навици от всичките му родове. Той може да промени и пътя на кръвта си, и въобще своя път, и да влезе в даденост, т.е. в Бог.
Съдбата не е живот в Бога, а живот по законите на необходимостта. Учителят казва: „Кармата се е зародила в момента, когато ние сами сме се отказали да говорим Истината“. В момента, в който си се отказал да говориш Истината, започнало е зараждане на карма.
Всеки стои или пада според своето поведение, което има към Бога.
Какво е фаталността и кога идва тя? Фаталността настава (не говоря за големите напрежения, те са благословени) само ако не вървим по Божия закон.
Докато човекът не се свърже с Бога, той живее под закона на кармата. Ние казваме: „Нещастни сме, съдбата ни гони“. Учителят казва: „Никаква съдба не ви гони, а вашата глупост ви гони. На всяка крачка вашето невежество, вашата глупост ви гонят“.
За всеки хиляда години изплащане на кармата ви са потребни само десет години добър живот. Значи, ако направиш десет години добър живот и влезеш в тази система, в тази правилност, ще изкупиш хиляда години. Сега нещата, казва Учителят, са кондензирани. Това, което за хиляда години се ликвидира, днес може да се ликвидира само за десет години. Затова идват тези големи напрежения и противоречия, тези огромни дарове – за да можеш да скъсиш своя път и да влезеш в принципите.
Кармата значи да допуснеш в своя ум неща, казва Учителят, които не са Божествени.
Като прощаваш, кармичната вързка се къса.
Не изправяйте грешките, които хората виждат във вас; изправяйте грешките, които хората не виждат във вас. Там трябва да е ударението, там трябва да знаеш какво трябва да оправиш.
Сега си станал, казва Учителят, добър, но твоето минало не е добро и злото идва, за да ти изтече миналото. Ти може да не го одобряваш, но то не те пита. То идва, за да изтече – чрез тежки състояния, психизми и т.н., и т.н. Радвайте се, че имате възможност – дадено е разплащане.
Една горчива дума, може много деликатно да е казана на някого, даже с една усмивка или много тънка, лека подигравка, и казва Учителят: кармата вече е започнала. Човекът дори може и да не подозира за това, че ти си прикрил едно невярно чувство, но кармата е започнала и в бъдеще това чувство може да ти донесе хиляди злини. Само това чувство – хиляди злини!
Ако някое злощастие е определено, молитвата може да го отстрани. Дори говорим и за писани неща – молитвата и Любовта към Бога могат да ги променят и отстранят. Много такива примери има.
Не можеш да предскажеш съдбата на даоса, на даоския мъдрец – никога. Първо, защото даосът няма съдба – той живее в Дао, в Бога, там съдба няма, няма какво да предсказваш. Той няма и минало и въобще не се интересува от бъдеще – той живее в Бога, в Дао. Той има Дао в себе си. А има ли Дао хороскоп? Има ли за Бог хороскоп или звезди, влияят ли Му звезди? Нищо не Му влияе, Той влияе на звездите. Дао познава звездите, но звездите не Го познават, те не познават Дао.
Когато обикновеният човек се ражда, той влиза в смъртта; когато даосът се ражда, той влиза в Дао, влиза в Истината. Той не влиза в света – влиза в Истината.
Когато се основаваш на Дао, животът е напълно ясен и неразбираем. Забележете каква красота: напълно ясен и неразбираем!
Който иска да оправи света, изпуска Дао. Който познае себе си, улавя Дао и знае, че Дао е неуловимо.
Лао Дзъ казва: „Който иска да е над Дао, се превръща в илюзия“.
Без Дао човекът е лодка без дъно, но човекът казва: „Аз си имам гребла“. Но с тези гребла човекът потъва.
Който има Дао в себе си, е по-богат и от света, и от Вселената.
И така: пречистването е излизането от кармата. Тази дума – пречистване – е много простичка и е прекалено дълбоко учение. Пречистването е излизане от кармата, излизане от ума, излизане от света.
Дълбоко в човека има проблем, а не в света. Проблемите са вътре, дълбоко в човека, и нямат нищо общо със света.
Човекът е проблемът. Човекът трябва да разреши себе си.
1 октомври 2013 г.
ВЛИЯНИЯТА
(лекция 1)
ЦВЕТЯТА
(първа идея за размишление)
В ХРАМА НА УЧИТЕЛЯ
(лекция 2)
НЕРАЗБРАНИТЕ НЕЩА
(втора идея за размишление)
В ХРАМА НА УЧИТЕЛЯ
(лекция 3)
ОРЕЛЪТ
(трета идея за размишление)
Нисшите същества са изкусни крадци. Светът, в който живеете, е пълен с невидими същества, които вървят в крив път. По много незабелязан начин те ви създават изпитания и изкушения. И много тънкости има в техните методи. В човека има паразити, които искат винаги да го заблудят и след това да го ограбят.
Всички измами идват от тези вътрешни крадци. Крадците на вещи са нищо в сравнение с тези от духовния свят. Те са много учтиви. Които не ги разбират, ги смятат за кавалери. Те са от Черното братство, с много знания са, но белегът е – нямат Любов, нямат Мъдрост. Но те са много умни. Те са стари, опитни изостанали души. Като цяло, те са по-умни от хората. Пакости, скандали, разединения – това са техни игри. Сещам се за Мусаши, който казва: „Ако нямаш аз, ако нямаш его, никога няма да имаш противници“. И въобще догодина, през април, ще говорим за Мусаши, той казва: „Целта на бойните изкуства е да станеш Нищо“. (Говорим за Мъдростта на бойните изкуства.) Тогава вече Нищото воюва за тебе. Тогава вече си в системата на Безкрая, в системата на Бога, на Вечността. Но щом имаш его, ти вече сам по себе си си победен.
Тези изостанали души си играят с вас, както децата – със своите колички. Може да вярваш колкото си искаш, но трябва да различаваш. Например, ако се тревожите, това показва, че нисше същество е проникнало във вас. Мога да задам въпроса така: ако ти имаш Вяра, как така имаш тревога? Как така имаш някакво тревожене по какъвто и да е въпрос, в каквато и да е връзка? Истинната Вяра, която изхожда от Любовта, не от ума, няма тревога; може да има някакво напрежение, но тревога няма.
Вие сте се откъснали от Бога и искате Той да ходи по вашата мярка – това никога не става. Планове, казва Учителят, не прави в живота си, понеже не ти е работа, това не е твоя работа. За това друг се грижи, а ти гледай постоянно да си вътре в Бога.
При човешката любов вземат участие нисши същества. Всеки, който работи с човешката любов, накрая остава излъган. При физическата любов хората не знаят, че изпълняват чужди желания. Всички заблудени в любовта са заблудени от теориите на падналите ангели.
Странно явление има в света: всичко сме готови да жертваме – само да не възприемем Истината.
Целта на живота ни е тъмно определена, скитаме се в световния вихър. И казва Учителят:
За да бъдете силни, непременно трябва да бъдете чисти.
Ако не се интересуваш от Бога, Дяволът ще се интересува от тебе.
Свободни сме само когато работим в съгласие с Бога.
Ще срещнете духове от Черната ложа, у които има много знания. Някой път от Бялото братство ходят в техните школи да се учат, много знания и много тънкости има там.
Който е чист, един нисш живот не може да го яде и разяжда.
Щом си с Бога, можеш да победиш дори и страшно влияние, но без Бога, и комарът е много нещо.
Щом държиш твърдо идеята за Бога, там тъмните духове са слепи. Въобще в Любовта те са слепи, Любовта е Негова светлина, Негово действие. Там те нищо не виждат, но въпросът е ти къде си.
Тебе те гони, казва Учителят, тъмният дух – ти хвъркай нагоре със своето съзнание, издигни се към Бога.
Дяволът само с воля се държи, само с воля се изпъжда.
Не можеш да станеш господар на своя живот, докато не се научиш да управляваш тези слабости, които са паднали духове. Слабостите са паднали духове, паднали своеволия.
Щом нямаш Любов към Бога, ще се срещнеш с влияния, по-силни от тебе.
Любовта към Бога е вечният Страж, вечният Пазител.
Първо, цветята са деца на Ангелите. Уханието на цветята, казва Учителят, не е от самите тях, а от Ангелите. Късането на цветя е отнемане на живот.
Външно цветята живеят на Земята, но вътрешно те живеят в духовността, в духовността на Ангелите.
Няма по-красиво нещо от усмивката на едно цвете.
Не съветвам никого да къса цветя.
Цветята са фини енергии, слезли в тяло, облечени в енергия. Например на кокичето е било дадено да види Истината. Когато я видяло, то се смирило и се навело, и се поклонило. То се превърнало в поклон, докато минзухарът гледа нагоре, той още има желания в себе си, в него още не се е родила пълнотата на живота. Това са два вида човеци, два вида съзнания. Минзухарът още иска, защото няма вътре в себе си.
Кокичето изглежда просто цветенце, но то е мистична идея, реалност, скрита в друг свят. Кокичето е намерило, а минзухарът още търси. Ако се яви потоп, кокичето ще види в това само едно – чудото на водата, а минзухарът ще види ужаса на водата. Това са два различни подхода в живота. Поради смирението си кокичето има по-дълбока тишина в себе си от минзухара. Смирението е написало в кокичето друг живот и друг подход.
Кокичето е духовно, минзухарът е умствен, ментален. Минзухарът е натрупал знания, а кокичето си е изработило крила. Ако силен вятър изкорени кокичето и минзухара, кокичето ще полети с крилата си, а минзухарът ще оплаква своята съдба.
И кокичето, и минзухарът са търсили, но кокичето е възприемало; расте само това, което възприема. Който възприема, започва да придобива покой. Покой значи: далече от себе си и близо до Бога.
Бог не бърза и ще дойде ден, и минзухарът ще стане кокиче, и гордостта ще стане смирение. И тогава смъртта ще стане Живот.
Учителят казва:
Когато Учителят се ражда, Той се ражда като нероден. Т.е. това е само слизане, явяване – няма раждане.
Ако имате любов към Истината, ще Ме познаете. Всичко друго е без значение за вас.
Ако искате да Ме видите, вие трябва да обожествите своето уединение.
Аз познавам Бога отпреди Сътворението, казва Учителят.
На чистия дарявам Любов; на мъдрия дарявам Безмълвие; на истинния дарявам Бездна.
Аз не нося време в Себе Си, Аз нося Вечност и Истина.
Обиколил съм всички Слънчеви системи.
Аз съм, Който ще обърна и смекча сърцата на този народ.
Тука, казва Учителят, няма никакъв Дънов, а Аз, Господ, Който се проявява чрез Мене.
Това, което се нарича „Страшен съд“, е за тези, за които ще настане нощ за 12 милиарда години. Това е идеята на Страшния съд, т.е. Бог ще се оттегли от тези същества.
Аз съм, Който правя само веднъж опит с един човек; втория път правят опити другите. (Т.е. един път го привиква и му предлага Учението, после е свобода.)
Аз много пъти съм казал на Дявола да Ме глътне, но той не Ме иска.
И в новата епоха ще говоря пак за Любовта.
Всички, които Ме слушате, сте от ония, които обичате лесния път. Лесен път в света няма – има тесен Път.
Аз не искам да очаквате всичко от Мене, пазете се от тази илюзия.
Който възприеме, ще расте; който не – остава за други еволюции.
От 7 милиарда години законите на Бялото братство не са се изменяли на една стомилионна част.
Аз 10 пъти съм умирал и 10 пъти съм възкръсвал.
Ако болният в даден случай, преди да съм го излекувал, Ме обича, той ще оздравее. Нищо повече. Ако той Ме обикне, ще оздравее – това е закон.
Аз искам да бъда непознат на хората.
Ако ви говоря, за една година ще се оправите. Пък ако не ви говоря, на вас ви трябват 20 000 или 25 000 години. Те трябва да минат, за да има микроскопическо подобрение.
На мнозина казвам: Аз съм престанал да бъда добър. Има нещо много по-дълбоко от тази доброта.
Не отлагайте за следващия си живот, ще се влоши положението ви.
Казвам: никакъв баща нямам, без баща съм, без майка съм.
Хората плачат, нещастни са. Но Аз казвам: това е благословение.
Тези от вас, които не работят, ще останат назад.
Ние знаем, че идва нещо страшно в света, което светът никога не е виждал. Когато светът го види, дори и на малките деца ще побелеят косите.
Казвате: Ние от 20 години как сме тръгнали в този път… Аз от хиляди години считам, че нищо не зная, а вие от 20 години мислите, че много знаете.
Ние разполагаме с такова знание, за което съвременните хора нищо не подозират. Това знание може да се даде само на онези, които признават Божествените закони и им се подчиняват. На онези пък, които не признават тия закони, ще се говори за лук и чесън, т.е. за обикновени неща.
Невъзможните неща са възможни, а възможните са невъзможни.
Лесният път е най-мъчен, най-мъчният път е най-лесен.
Учителят казва: „Бог ще уреди всичко. Не е така. Бог ще нареди всичко, но чрез тебе – чрез твоя ум, чрез твоето сърце“.
За глупавия човек всичко е спънка.
Има сиромашия, която е желателна: тя развива търпението и човек започва да търси богатството вътре в себе си.
Смъртта е резултат от неправилно приложение на Любовта.
Лошите хора трябва да бъдат богати, за да имат с какво да се занимават, иначе те биха направили многократно повече престъпления.
Без Любов всичко е загуба.
Учителят казва: „Наричате ги „болки“. Не са болки, това е учене на нещата, това е изучаване.“
Престанете ли да страдате, вие сте фалирали.
Нито времето ще изправи живота ти, нито Господ. Но ти ще кажеш: „Аз ще изправя живота си съобразно Божествените закони“.
В противоречията и страданията се крият нова мисъл и велико благо.
Човешкото ограничение заробва, а Божественото ограничение освобождава.
Човек може да бъде лош или добър, но не и животът.
И Боговете знаят, че не трябва да се борят със Злото. Те знаят, че ако се борят със Злото, ще се натъкнат на Бога и ще счупят главите си.
Натъкнеш ли се на Злото, дай път на Доброто в себе си.
Успехът е в ръцете на Бога, а Доброто е в човешки ръце.
Всяко благо, придобито преждевременно, носи повече страдания и нещастия, отколкото радости.
Има адепти, които биха дали милиони за една обидна дума, но няма кой да им я каже.
Всеки човек, който е бил поставен в добри условия на живота, в края на краищата всякога е пропадал.
Каквото и да става с човека, то е все в реда на нещата.
Ако ви дават щастието на Земята, не го вземайте, защото, ако вземете щастието, ще ви дойдат много големи нещастия.
Ако лекарите при сегашните условия на живота успеят да премахнат болестите, с това те ще създадат най-голямото зло в света. Затова не им е дадено да разбират и да лекуват. Здравият човек прави много зло и много тежки карми и за себе си, и за другите, затова болестите идат като спирачки.
Аз не мога да обичам първо човека. Това е въобще погрешен метод – трябва да обичаш Бог в човека, не самия човек.
За Мене злото не съществува, казва Учителят.
Аз имам много остро ухо.
Реалността е вътре в Мене, а не в огледалото.
Говоря ви, защото имам отношение към вас.
Аз съм от тия, които всякога са били в Бога – и в миналото, и сега. Само един реален свят има за Мене, няма два свята.
Аз намирам смисъла на живота на съвсем друго място. (Тук само ще кажа, че смисълът не е нито в този свят, нито в другия свят.)
Мога да влея в Душите ви това, което никога не сте имали.
Аз съм Любов и Аз съм Пътят.
Аз не проповядвам никаква религия.
Който веднъж се е срещнал с Мене реално, работите му почват да се нареждат добре.
Бог Ме създаде така, че Той у Мене да урежда нещата, Аз нищо не уреждам. Той така Ме създаде, че Той е Уредителят. По-хубаво нещо от това няма. (Вие сте видели, хората сами искат да уреждат живота си и нищо не уреждат. Това не е тяхна работа, а на Висшите Същества. А работата на човека е да влезе в Древността си, която Учителят нарича „Любовта, Мъдростта и Истината“.)
Аз съм ходил до дъното на ада.
Аз искам да бъдете в огнената пещ.
Не е важно дали външният свят ни одобрява, или не.
Аз мога да накарам и мухите, и пчелите даже да ви обичат.
Както Аз не съм от този свят, така и вие не сте от този свят.
Каквото и да е положението, ако се занимаваш с Истината, ти ще се освободиш от ограничителните условия, в които се намираш.
За Мене няма тайни на Земята.
Не може да Ме обича някой, когото и Аз не съм обичал.
Ако е до времето само, Аз мога да ти дам време колкото искаш, стига да работиш. (Става въпрос, че Учителят може да удължава и живота, стига да се определиш твърдо да работиш.)
Ти ще се бориш, ще работиш, докато намериш Учителя си.
Ние не се занимаваме с теории, ликвидирали сме с тях.
Казват хората за Мене: „Той там омагьосва тия хора, омотава ги“. Не! Аз омотавам хората в Истината, а ги размотавам от лъжата.
Какво значи да Ме последваш? Значи да приемеш Свободата и да живееш в Истината.
Сега вие чакате да дойде Христос. Там, дето има лъжа, Христовият крак няма да стъпи, туй да го знаете.
Ние не живеем за обществото, ние живеем за Бога.
Аз казвам: бъдещият свят ще е направен от Истина.
Кой създава кризите в света? Учителят отговаря: Сам Господ, Той ги създава. В кризата, това е времето да израстваш, да покажеш благородство и истинолюбие.
Мога ли да поканя една пеперуда на гости у дома си? – казва Учителят. – Мога.
За Бога няма сектанти в света. Сектанти никъде не съществуват, защото всичко е в ръцете на Бога, всичко се ръководи от Един Бог. (Тука само малко ще ви обясня: ако Бог те е изпратил в някакво черно място при черен Учител, то е, защото след време да можеш да познаеш истинския Учител и да Го различаваш. Там си, за да наблюдаваш, да се учиш и след време да знаеш разликата. Така че всичко се ръководи от Бога и Бог знае какво прави.)
Обикнете ли Бога, главният въпрос в света е разрешен.
Повече от 30 години Мене Ме считат, че нещо не Ми достига (Църкви и други), че Моят ум не е намясто. Тия, които Ме считаха така, техният ум изхвръкна.
Всеки човек, който не обича Христос, не може да обича и Мене, няма да му бъде дадено. Всеки човек, който обича Мене, обича и Христос.
Казвам: Аз не вярвам в Бога, Аз Го виждам. Той е вътре в Мене и навсякъде Го виждам. Ти вярваш, а Аз Го виждам. Аз ходя в Него и навсякъде Той Ме ръководи. И знанието, за което ви говоря, е за съвършените.
Само пред Бога имам страх, затова претеглям всяка Своя дума.
Някои питат: „Достъпно ли е вашето общество?“. Учителят отговаря: „Щом си определен от Бога, достъпно е.“
Има кой да се грижи за вас, но тези Същества не са на Земята, те са извън Земята.
Ако вярваш в Мене, Аз мога да те избавя от ада.
Казвате: Ако Бог е с нас… Учителят казва: Той е с нас. Въпросът е вие дали сте с Него.
Ще говорим за Орела и като Дух, и като птица.
Орелът е същество, докоснато от най-Древното време.
Орелът е същество търсач на Праобраза. Той е повече Дух, отколкото е птица. Ние го виждаме като птица, но той е повече Дух. Той е част от Древната изконна сила и мощ, затова той прилича на древен войн.
Докато повечето птици са енергии, то Орелът е концентрирана сила. Той е мълчалив, величав и недостъпен. Даже и при приятелство той си остава недостъпен.
Орелът е дихание на древно и епично същество войн. Енергията му е мощен двигател и затова той царства, той е властител. Той никога не прави излишни полети, нито безсмислен лов, или лов без необходимост. Орелът има огромна концентрация, а тя е част от първичната сила.
На него му е било позволено да се взира само в долните светове, но не и в Бога. Това същество е отпаднало от расата на Боговете, но то си остава с висока сила, с могъщи криле, много гордо същество и неподвластно на време и сътворение. Макар че изглежда сътворено, т.е. изглежда уловено от сътворението, но то живее повече в Духа.
Друга истина за него е, че това е много концентриран убиец – особено когато е много гладен. Енергията на орела е станала хищна, защото не е била приета от Божията Изначалност.
Орелът – това е същество от вихрова сила. Той е подвластен само на Великия замисъл. Има окултна тайна в орловата сила, нещо от Първичния вихър.
Орелът – това е изначалният стремеж да се проникне в Неизбродимото, в Пустотата, но не му било позволено, има дълбока причина. Тази царственост, която я има в орела, е послание от изначалната сила и енергия; изначалната сила и енергия – точно царствена и властна.
Да се стреля срещу орел е равнозначно на много тежка участ, защото вече нещо дълбоко те е видяло, а това означава, че те чакат много тежки и мъчителни прераждания в живота.
Това, недостижимото, е свързано с устрема на Орела. Някога в миналото си той е искал да достигне до нивото на Боговете, но нещо не му е достигнало – и нещо е останало в устрема му и в осанката му.
Орелът е властелин на въздуха, докато Боговете са властители в Любовта. Те, Боговете, дълго са я преследвали и са се установили в нея. Орелът е изключителен преследвач, но не е могъл да осмисли Любовта.
Орелът е древна духовна стихия, отстранена от Тайната на Бога.
Орелът е стар войн. Той е скачал много пъти в Бездната, както и толтеките. За да се научи на своя полет, много пъти е трябвало да скача в Безкрая.
Орелът е мощно същество, което владее своя полет, своята устременост. Той се опиянява от своя полет и от своя устрем. Устремът му е опиянение. Макар че е изпуснал Любовта, той владее духовни неща – сила, концентрация, изненада.
Орелът е загатване за нещо недостижимо. Учителят казва: „Вие трябва да бъдете идейни орли, орли на високата мисъл в света. И ако трябва да бъдете орли, бъдете орли на Любовта, на Мъдростта и орли на Истината“.
5 ноември 2013 г.
БОГОМИЛИТЕ
(лекция 1)
СИМЕОН АНТИПА
(първа идея за размишление)
БОГОМИЛИТЕ
(лекция 2)
НИКИТА СТРАННИК
(втора идея за размишление)
ПОП БОГОМИЛ – Непокорният свещеник
(лекция 3)
БОЯН МАГЪТ
(трета идея за размишление)
Богомилите показаха Пътя към чисто духовната Свобода. Те са напълно съзнателни духовни Същества. Бяха абсолютно верни на Бога и го доказаха на кладата.
Поп Богомил пръв започна да проповядва Истината в България, но според падналите е проповядвал ерес. Тази ерес, т.е. друго име на Истината, е уплашила старото, застояло духовенство в почти цяла България. Злата сила отдавна е слязла и се е вселила в недуховния, външния човек, нечистия, и тук Сам Бог му подава ръка и изпраща богомилите, т.е. Истината. Но те (нечистите) не я разбраха и я нарекоха „ерес“, и влязоха в застоя. (Само за малко ще се отклоня: в Русе един брат настоя да ви кажа туй, което се е случило на една конференция, където е трябвало да се говори за богомилите. Патриарх Кирил е казал: „Не мога да благословя, защото е ерес“; един монах от Атон казва: „И аз не мога да благословя, защото е ерес“. И двамата после умират. Патриархът е затиснат от един дух мощен във водата (внезапната смърт на варненския митрополит Кирил в морето през юли 2013 г.), хората си мислят, че има разни други причини, но няма време вече за отлагане. А другият монах, атонският – един куфар пада във влака точно върху главата му и го убива. Настояваше много да ви го кажа, между другото го споделям. Разбира се, дали някой ще си направи поуки, или не, не знам, но има определени времена – когато отричаш нещо, вече не ти се разминава. Дълго време можеш да отричаш и да ти се прощава, но има един момент, когато вече не може. Такъв случай има и във Френската академия на науките: извикал един пред всички „Няма Бог!“ – получава разрив на сърцето и умира на място. Така че има определени моменти, когато Бог дава някакви уроци за този, който умее да слуша.)
…Те нарекоха Истината „ерес“ и изпъдиха Бога. Най-големият грях: да изпъдиш Бога от живота си! И влязоха в застоя, хиляди години застой! Бог им подаде ръка, защото Той не държеше на Църквата, а на Истината, и им изпрати истински хора. Но те нарекоха Неговата Истина „упадък, ерес“ и умряха в застоя; застоят е умиране.
И така, Църквата се е създала, след като развитието се е объркало. Забележете: Църквата е осъдила Бога и Боян казва: „Църквата стана Змия, биде ѝ отнето духовното образование и тя остана не в духовността, а остана в религията и в ритуала, изпъдена от духовното образование“. Защо е останала там? Боян казва: „За да се самопогубва“. Тука няма развитие, защото никой не може да излъже Бога с лицемерие.
Богомилството е вдъхновено от Истината и от чистата духовност, от чистите извори на Бога. Богомилите са знаели, че и Църквата, и народът са лишени от Истина и духовност.
Целта на Истината, или чистата духовност, е освобождаване от нечистата религиозност, т.е. робството. Тази религиозност е робство.
Пътят на духовността е себепознанието, а то ще освободи човека от катастрофата на фалшивата религиозност, защото това е истинска катастрофа.
Поп Богомил казва: „Духовността е ужас за всяко зло и за всяка религия, защото тя е от по-високо място, от по-високо произхождение“.
Всеки, който се е посветил на Истината, е жив богомил, а да се посветиш на някаква си Църква или религия – това е падение. Казвам: бъди истинен, а не религиозен. Истината ще ти донесе Свобода, а религията – робство. Учителят казва: „И Христос е богомил и за богомилското Му учение Го разпънаха на кръста“. И казва още: „Когато разгониха богомилите из България, българският народ падна под турско робство за цели 500 години“. Това са думите на Учителя. Такава е заплатата за изпъждането на Божествените същества, винаги така се заплаща. Много просто: всеки, който е изпъдил Истината от себе си, той е изпъдил Бога и тогава той става роб, вече няма избор. Тогавашната бедна духовно България уби верните богомили и оттогава не може да се оправи. Няма оправяне, когато Бог е отхвърлен.
Богомилите са една чудна струя в Тайната на българския народ. Богомилството показа, че в човека има нещо повече от човека – това е Божествената природа.
Богомилството не е външно учение, то е Тайно Учение и когато го разбереш, просто умираш за Бога: и буквално, и преносно, и всякак – умираш за Бога! Богомилството е просто истинското християнство, неприетото истинско християнство. А външното, показното, то си остана болно и несъвършено и така ще продължава. Външното винаги е лицемерно. Когато си видял Тайната на Бога, вече никаква клада не може да те спре. Между другото (във връзка с посвещаването си на Бога), думата толтек означава истински войн, не боец. Догодина, когато ще говорим за бойните изкуства, там ще обясним. Боец е ниско ниво – тези, които са останали на ниво дисциплина, правила, техники и бойни изкуства. Тези, които са посветили живота си на Бога и на Истината, те имат право да носят името толтек, или войн. Те са съвсем друга категория, те не се занимават с бойни изкуства, защото те са дали Бог да воюва в тях. Но те са видели същността и затова имат право да носят това име – толтек.
Когато си видял Тайната на Бога, никаква клада вече не може да те спре. А когато само си въобразяваш Бога, тогава ти се проваляш.
Има три неща, според богомилите, които много сурово се наказват в отвъдния свят, три неща.
Първо: лъжесвидетелство.
Второ: даване на пари с лихва.
Трето: подслушване с цел изкривяване.
Тези неща имат много тежки последствия в отвъдния свят и въобще в бъдещи прераждания.
Това е един изключително съвършен богомил. Рядко същество, подобие на Ал Халладж. Той е книгохранителят и Пазителят на богомилските тайни книги; както казах, българският Ал Халладж. Толкова е рязан и мъчен – изключително измъчван. Освен че са го рязали, слагали са въглени в очите му, в устата му, рязали са му езика с ножица – нищо не е казал. Когато владиката го видял в такова тежко състояние, щял да припадне. Но той си остава верен докрай – никакви думи, никакво предаване на тайните книги.
Древен Пазител от минали животи, древен Мъдрец, от най-измъчваните богомили. Към него била проявена изключително голяма жестокост. Разбира се, застоят ражда жестокост, и то рядка жестокост. Както казах, въглени в очите, клещи за ръцете му – може да си представите докъде стига Църквата, която не приема друго мнение. И въобще дълъг списък от мъчения, защото не е издал скривалището на книгите.
Симеон Антипа има около 7 – 8 книги, като се почне от „История на Милостта Божия“ и се стигне до книгата „Ледени дихания“. Симеон Антипа е голям Мистик, Гностик, историк, архивар и книжовник. (Книгите, между другото, някой път ще ви разкажа, са страшно нещо, съдържат страшни дълбини. Такива неща мога да ви кажа, дето нито сте чували, нито сте сънували, нито ще видите. Занимавам се от хиляди години с книги. Наистина, казва Учителят, книгите са живи същества, променят съдби. Има книги, които не ги купих и не ги приех да ги имам, защото са опасни, прекалено опасни, както и да е. Още навремето заравях книги под земята, да не ги видят хората, в метален ковчег, защото може да злоупотребят. Сега има подобни книги тук-там, но хората не могат да ги тълкуват и няма страшно. Но искам да кажа: в книгите има страшни Тайни. Някои не четат, защото не разбират. Самото четене е вид висша практика. Самото четене на чистите книги е очистване и подготвяне да направиш скока и т.н. Някой път ще се спра по-подробно да ви кажа конкретно за книгите, като същества, и неслучайно определена книга те посещава. Книгите си избират хората, а не обратно, защото има Дух на книгите, който ги ръководи. Който умее да общува с този Дух, получава книги, които хората никога не виждат. Както и да е, между другото, но някой път ще се спра и на този въпрос.)
Мъдростта на Симеон Антипа:
Ако ти имаш Бог в себе си, злото ще се удави у тебе, защото Бог е нетленен поток.
Когато злото ме измъчваше, аз славех моя Бог, защото си възвърнах древната лъчезарност.
В мъчението злото умря. Останах само аз и Бог мой, Този, Когото прославях. В мъчението съзрях своята неразрушимост. (Виждате как говори истинската Вяра, Вяра без примеси, Вяра, която произхожда от Любовта. Никакъв ум, никакво сърце – Вяра, която произхожда от Любовта и от Духа, от Мъдростта.)
В най-голямото си мъчение, преди да издъхне, Симеон Антипа е казал: „Бог е бездна от Благост“.
Същността на Бога е съставена, казва Симеон, от непознаваемост, но чрез Голгота Бог ме сближи със Своята непознаваемост. Направи така, че да Му бъда приятел и да видя Лицето Му за вечни времена. Ето защо се отрекох от Църква, от религия и от свят.
Ако имаш цялата Любов към Бога, ти вече си Негов Син, Негов духовен храм.
Ние не се молим за онзи, външния хляб, който изгнива, а за същностния хляб – Любовта, нашата вечна храна. Това е, което вечно ни храни, това е хлябът ни.
В мъчението е нашето Спасение и ние го приехме. (Както съм ви казвал и преди, богомилите са същества със страшна воля. Ако те бяха тръгнали да разрушават църквите, нямаше да остане абсолютно нищо – нито камъни, нито владици, нито килимявки и т.н., нищо нямаше да остане. Това е страшна воля, страшни Същества, но те насочиха волята си към Бога. Избраха друг път и там постигнаха своя подвиг.)
На Голгота ние се освобождаваме от всичко преходно, такава е Божията Любов.
Бог ми даде мъчение, защото ме възлюби завинаги.
Голгота ни изтръгва от злото завинаги, защото е създадена по Тайния Закон на Божията Милост. (Разбира се, скрита, но Истината е такава – това е Божията Милост.)
Луцифер е бил съблазнен от едно древно чудовище, което е било скрито в Бездната, и Луцифер не е могъл да му устои. То е било Тайна на Хаоса, чудовище от Древния Хаос. Когато човекът е сгрешил, той е заживял в ръцете на този Хаос.
Тези, които не се молят и не търсят усърдно Истината, тях Бог не може да ги направи истинно добри. Те имат друг път, за тях ще има други времена. (Казано по друг начин, те отпадат от развитието.)
Гонението на богомилите беше едно българско разпъване на Христос, т.е. на чистите съзнания. Чрез гоненията Бог постигна Своята Тайна цел. Чрез тези гонения Той събра истинското ядро от хора, устояли на Истината. Те са тези, които са Му трябвали, и те заслужили Неговото вечно благословение.
Гонението е велика благодат, защото чрез него богомилите се сплотяват в Бога, в Неговата Истина. Чрез гоненията, които са от Бога, Бог им дава Себе Си. Това е целта на гоненията: Бог им дава Себе Си и знания за Себе Си. Това живо знание за Бога е съкровено и то е единственото, което носи Спасението.
Животът на богомилите беше едно велико търсене на Бога. Не просто търсене или някакво четене, или някакви молитви – мащабно, глобално, тотално търсене на Бога и в това е бил вложен целият им живот, Душа и Дух. Това е било велико воюване за придобиването на Любовта, а това означава да имаш право да застанеш пред прага на Вечните Мистерии – нещо, което се случи на кладите – да застанеш пред Бога, да имаш право на достойнство и да бъдеш приет.
Според богомилите именно многото прераждания са чистилището за човека – от кал в кал, от личност в личност, докато се пречисти и някога заслужи Освобождението: това е дългият път. Краят на чистилището, т.е. краят на заблужденията, идва, когато постигнеш собствената си чистота и зряла духовност.
Богомилите са носители на необикновено дълбоко знание, което го няма в религията и в Църквата, нито в книгите. Има изключителни книги, но това е друг въпрос – като цяло го няма в книгите, защото Тайната не е книга, а убеждение и особен начин на живот в Бога.
Богомилството не е Църква, защото е различаване – и затова то е възход в Истината, чрез която то се превръща и във възход в самия Бог.
Битката на Църквата срещу богомилите е битка на безумието срещу великия Разум, битка на застоя срещу Любовта.
Богомилите победиха в Духа, в Любовта и във Вярата и заслужиха да се върнат в Бога. И те се върнаха в Свободата, в духовния свят, а Църквата се вкорени в застоя и в земното и продължава уж да говори за Бога, но Бог вижда отвътре и разбира се, никой не може да Го излъже.
Българското мислене и сега не е готово да приеме истинското богомилство, истинското християнство на богомилите, т.е. духовното християнство. Засега е прието болното и земното християнство, което и за в бъдеще няма да даде плодове.
Боян казва: „Богомилите изпратиха смъртта в огъня, а себе си съхраниха в Бога“. Изключителни думи на Боян Мага!
Богомилството, това е постигане на Първосмисъла, познаването на живия Бог в себе си – не някъде, а на живия Бог в себе си, в своята цялост.
Богомилството – това е един от заветите на Бога с човечеството. Посланието на богомилството е спасяващо, защото то е тотално единение с Бога, което се осъществи на кладите – т.е. истинска, жива Любов, а не хитроумни слова, лицемерие, ритуали и палене на свещи. Истинска, жива Любов, без никакви примеси! Кой може да сравни тази Любов с някакви си свещи и ритуали? И който няма тази Любов, да изпълнява някакви ритуали и да очаква нещо!
Богомилите – това са Духове с огромна воля, голяма сила, но без агресия. Това е разликата – без агресия. Агресията е слабост и его, и застой. Егото е друго име на смъртта. Когато говорим за бойните изкуства, там ще го обясня по-дълбоко. Агресията е паднало състояние на всички нечисти духове.
Богомилите бяха призовани да свидетелстват за Бога и Истината. Богомилите дойдоха, защото и Църквата, и народът живееха в безсмислие.
Богомилите никога не са търсили лесния път, а само правилния път. Според тях истински християнин се става само когато извървиш правилно Пътя от Витлеем до Голгота. Това е Пътят – от Витлеем до Голгота, т.е. Пътят на Христос.
Никита Странник, наричали са го още Никита Мистик. Понеже той е патриарх, напуснал Църквите и станал ученик на Боян, наречен е още проклетият патриарх. Това е човек на свещената идея.
Казва:
Аз живея там, където е мистичното вдъхновение. Това е моята река.
Никита Мистик казва: никога не мисля за Църква, аз мисля само за Бог. Никога в ума ми го няма понятието „Църква“ – аз мисля само за Бог и само за Неговата Истина. Защото, без Истината, аз прозрях, че обеднявам.
Човекът, който е кръстен само с вода, умира в огъня. Вярата трябва да е по-силна от огъня – това е нейната тайна. (И затова истинското кръщение е с огън. Водата е за тези, които не разбират Истината; огънят е за тези, които живеят в Истината.)
Бог е безкрайно необясним, мистично неясен и чудно близък.
Само с чистота можеш да прободеш смъртта и Злото.
Дотогава трябва да търсиш Бога, докато Го откриеш. После вече заживяваш в мистичното съзнание.
Само мистикът има право да навлиза в непознатото знание.
Казва: Бог е величествена Любов, която е скрита в тишина.
Въпросът е не как да познаеш Бога, а как да се научиш да отсъстваш. (Разбира се, егото не може да отсъства.)
Ако не приемеш Злото с Любов, не можеш да го преодолееш. Ако не можеш да го преодолееш, не можеш и да го погълнеш; ако не можеш да го погълнеш, тогава не си достоен за кладата. Тогава избягвай да изричаш Божието име – не говори за Бога, а мълчи!
Опасностите в живота са духовни градители.
Мъдрият разчита на Божествената си Любов, а не на добрите си намерения. (Така говори Никита Странник. Не на добрите си намерения, а на Божествената си Любов, т.е. той има още по-дълбока основа от добрите намерения.)
Земният човек страда, казва Никита, и в изобилие, и в бедност; и в порядък, и в безпорядък. (За земния човек въобще няма значение порядъкът, той винаги ще страда – паразитите са там, пък за безпорядъка да не говорим.)
Човек страда, защото е преуспял от Божественото да създаде дяволското – в това той е преуспял.
В чистотата има тайно укрепление. В чистотата има скрита крепост.
Щом живееш във видимото, ти си човек, а не си Дух. Т.е. ти си неосъзнат – и всички, които ви казват, че сте хора, нямат представа от Истината. По всяко време сме Духове, но хората казват: „Не, все пак сме хора“. На такива хора няма смисъл да говориш и да ги убеждаваш.
Бог е създал Любовта, а човекът е създал объркания свят.
Съдбата прави велик поклон на този, който се е справил със себе си, който е разрешил себе си.
Човекът се храни с това, което дава, а не с това, което взема.
Думите, казва Никита, спят в себе си, но когато ги изговорим, те оживяват и стават същества. Тези същества стават нашата участ.
Човекът не е роден, за да бъде разбран, а за да разбере Бога, своя Баща.
Истинската уста познава Тайната, но не я произнася.
Последните думи на Никита Странник преди смъртта са кратки: „Идвам, Господи!“. Нищо повече, две думички, ясни и осъзнати напълно: да знаеш откъде си дошъл, къде отиваш – напълно осъзнато. „Идвам, Господи!“ – просто не се нуждае от нищо друго.
Непокорният свещеник
(лекция 3)
Църквата е голямата ерес (в смисъл на падение), но тя не иска да чуе за завръщане в изначалната чистота, която е Бог. Бог никога не идва при заблудените.
Бог е единственият жив Път, единствената жива Любов.
Животът на Земята е забрава на Бога, а животът на Църквата е изкривяване на Бога.
Загива този, който не чува предупрежденията Божии.
Ако трябва да се съмняваш, съмнявай се в Църквата, но трябва ли да вярваш, вярвай в Бога. Само Вярата в Бога е плодоносна. Църквата е враг на човешкия род, тя никога не го въздига. (След време ще обясним, когато говорим за бойните изкуства: истинският войн няма нищо общо с победи и загуби, той е предан отвъд гроба и неговият подход е съвсем друг. Той държи на Истината и стратегията, а не на победи и печалби; но когато дойде времето, ще говорим и за това.)
Ако Църквата е твоят спасител, това означава, че Бог те е изоставил. (Думите на Поп Богомил, строги още тогава, и сега действат.)
Истинното служение е в Любовта, а не в ритуалите. (Отново нещо просто казано – в Любовта, а не в ритуалите.)
Който вярва в Църквата, ще бъде унижен от Божията воля. Идва определен момент и Божията воля го унижава.
Сам Христос не е православен, а е Син Божий.
Думата хляб означава: насъщният духовен хляб – това е чистото разбиране. Истинското духовно разбиране на Бога – това е единственият хляб.
Бог е лишил Сатана от небесно достойнство за Своите цели.
Грехопадението е изпускане на насъщния, истинския хляб. Т.е. Истината е била изпусната.
Чистата истинна Вяра е силен приятел, но тя също трябва да бъде укрепена от Любовта.
Чистото сърце е истинската Църква на Христос.
Изоставих Църквата и отидох при Божията Истина, и затова ме упрекнаха, че даже ме отлъчиха, и видях, че отлъчването ми е Божие благословение.
За чистото сърце и пещерата е олтар, а за нечистия олтарът е гроб.
Църквата има много отговори на въпросите, но тя няма Бог в себе си.
Църквата е заседнала в света, но Истината не е от света.
Който е приложил Любовта, има Бог в себе си; той няма църква, а има Бог в себе си.
Църквата е била създадена, когато се е случила измяната към Бога.
Всичко сътворено е измяна; всичко несътворено е вярност към Бога.
В църквата на смъртта остават тези, които не могат да се променят.
Който не може да се промени, нищо не може да промени.
Да възлюбиш Църквата – това е робство. По-скоро бих възлюбил вълк – казва Поп Богомил. (След време ще ви говоря и за вълка в друг смисъл, това е мистично същество. Не е така просто, не е като кучетата – от рода на кучетата е, но не се поддава на зависимост. Той си има древна независимост и стара скрита Мъдрост в себе си.)
Бог се разкрива като Тайнство само на съвършената Любов.
Никога не заменяй Бог за Църква! (Това е един от съветите на Поп Богомил.)
Мъдрият е Тайна книга Божия. Той чете от дълбините на своето съзнание, там е неговият ръкопис.
Книгите на Поп Богомил били наречени „страшната книжнина“. Почти всичко са горили богомилско, мисля, че съм ви казвал, дори и рядката книга „Зелейник“ – богомилски рецепти, рецепти не от билкари, а от мъдреци. Рецепти, които наистина помагат на хората, дори и това е било горено. Всичко е страшно, щом е богомилско, така мислела Църквата.
За Поп Богомил казвали: „Този бунтовен поп, заради него многобройни църкви опустяха“.
Казва: сам Сатана се е настанил в църквите като в свой дом и сам той бръщолеви едно и също, за да увеличава неразбирането и безумието на падналите.
Никаква религиозна служба не може да се сравни с Любовта към Бога – казва Поп Богомил.
Църковното християнство е тъмна духовност, отдавна изпъдена от Царството Божие.
Укротяването на бурята не е укротяване на морски вълни, казва Поп Богомил, това е укротяване на страстите (паразитите), които бушуват в човека от Сатана, и от тях човек потъва, а който ги укротява, лодката му излиза над водата, защото Бог е с него. А лодката – това си ти, самият човек. Това си ти, твоята същност.
Тайното знание много отдавна е напуснало официалната Църква.
Тези, които не разбират Бога, това са Църквите. Те увеличиха злата сила в света.
Великата ерес е едно велико слизане на Истината в света.
Истината е съкровището на мъдреците.
Истината няма нужда от религия, няма нужда от свещи.
Нечистите ще бъдат тласнати в още по-голямо заблуждение и невежество. В един момент те няма да имат избор, понеже са отлагали, и Боян казва: ще бъдат тласнати в още по-голяма степен на заблуждение и невежество. За нечистите ще угасне дори и надеждата. Те ще търсят Божията Милост, но Боян казва: Тя ще мълчи!
Който е посял зло, ще се вкорени в тъмнината. Тъмните ще потъмнеят двойно. Тъмният език, тъмният говор – това е стара мрачна прежда, така казва Боян.
Величествена е Тайната наука, но е забранена.
Невидими духове се движат в мрака, но в Любовта те са като заслепени, там те нищо не виждат.
Търси, човеко, неземното Битие, както пустинникът търси водата.
Не подозира Църквата, че при нея е вече по-страшно, отколкото в ада; по-страшно, отколкото в ада, понеже все още е скрито.
Ако волята ти не може да пробие света, тогава ти си човек от света.
За Църквата, казва Боян, няма да има Спасение. (Въобще Страшният съд е най-вече за нея; политиката е отделен въпрос, там поначало това са умрели хора, няма смисъл да бъдат доубити, но ще бъдат. Мусаши казва: „Когато аз убивах много хора (Мусаши си остава един велик Посветен), аз открих, че убивам хора мъртъвци – видях го, Бог ми разкри. Мъртъвци – хора с его, хора с голямо его“. Ще говорим след време за този изключителен Учител.)
За Църквата няма да има Спасение. Църквата е много старо зло.
(Боян е сътворил един невидим етап от развитието на духовното човечество – изключителна заслуга за Пътя на духовните хора. Не човеците, не религиозните – духовните хора.)
Хората обладават само това знание, казва Боян, което Бог е пожелал.
Боян е същество отвъд себе си, отвъд народа си и поради това той си е останал странен и неразбираем, подобен на Никита Мистик.
Боян е наричан още в миналото от българите Древна мъгла. Но думата мъгла (някой път ще ви разкрия какво казват друидите) е особен род същество, древно същество с дълбок замисъл, не просто мъгла. Значи, Боян е древна мъгла, древна неопределеност. Докато определеното е ограничено, това е неопределено, непознаваемо.
Той е бил изпитан от Великия Бог в миналото още дали ще избере качествата си, или ще остане верен на същността си. Но Боян е знаел, че качествата са ограничения. Той се отказал от добродетелните качества, избрал същността, избрал по-дълбоко навлизане в Бога.
Боян е разбирал истинското благо за своя народ, а не онова, привидното благо, илюзорното, което води до ново безпътие и до нови заблуждения. Боян е знаел, че свещениците говорят много, но не разбират и не познават Бога. И затова те никога не могат да осветяват пътя, казва Боян, нито могат да осветяват хората, нито могат да осветяват себе си. Горко на кръстените от такива хора!
Боян казва:
Дълъг път изминах в световете, докато си събера Синовете на пламъка – богомилите – и докато ги запаля.
Кладата е духовен подвиг, мистично тържество. На кладата, Боян казва, човек придобива своята вечна истинска опора завинаги. Кладата е повик за влизане в по-високо ниво на Любовта. (Тука вече не говорим за духовното ниво, а за Божественото ниво. Между тях има и друго ниво, съкровеното ниво; след духовното е съкровеното, след съкровеното е Божественото. После следват три по-високи степени, което е влизане в по-високо ниво на Любовта.) Тука Любовта призовава към себе си само изключително верните и предани същества.
Кладата, казва Боян, е изгрев. (Изглежда на залез, но нищо подобно – кладата е изгрев.) Тука изгрява Вечността.
Жертва, която е призована на кладата, никога не е от този свят (става въпрос за избраност).
Кладата – това е чистият Път към Тайната на Бога; не просто път – чистият Път, правилният Път към Тайната на Бога. На кладата се вижда кой изгаря за Бога – и който изгаря за Бога, той Го постига завинаги.
Църквите сториха грях срещу богомилите, което беше най-тежкият грях и посегателство – посегателство срещу Светия Дух. И хиляди години няма да им бъде простено, защото, който е посегнал на Светия Дух, ще се влачи дълго в застоя. А речено е: Грях срещу Светия Дух не се прощава нито в този свят, нито в онзи свят. И затова техните молитви са напразни – казва Боян.
Боян казва: И църквите, и папата усетиха, че богомилството е голяма Светлина. Те усетиха, че нямаше да устоят, и тръгнаха на поход срещу него. И Светият Дух ги запечата в застоя. Те отдавна знаеха, казва Боян, че са в тъмнина и че старият Дявол ги води, и затова тръгнаха срещу богомилите, за да се скрият пред хората. Но не можаха да се скрият, казва Боян, не се скриха, а се откриха и увеличиха тъмнината в себе си и в света.
3 декември 2013 г.
УЧИТЕЛЯТ ЗА КАРМАТА
(извънредна лекция)
МЕДИТАЦИЯТА
(лекция 1)
МЕДИТАЦИЯТА
(първа идея за размишление)
ДРЕВНИТЕ КОТКИ
(лекция 2)
ДРЕВНИТЕ КОТКИ
(втора идея за размишление)
ЧИСТИЯТ СМЯХ
(лекция 3)
ЧИСТИЯТ СМЯХ
(трета идея за размишление)
Много важна книга, която скоро влезе в печатницата – „Книга за съдбата“. Учителят говори за кармата, много важни неща, една от най-силните книги.
Учителят казва:
Твоята съдба се определя от отношението ти към Истината.
Кармата е отклонение от Истината.
Ти си осъден от собствените си лъжи. Няма значение дали в минало прераждане си излъгал, или сега, ти си осъден от тях.
Който избере Пътя на Истината, възстановява Свободата си.
Слаби са само хипнотизираните от лъжата.
Погрешките се изправят само чрез страдания. Съдбата е изключителен преследвач на твоите погрешки. Извинение за погрешките няма, погрешките се заличават само когато се изправят. Някои мислят, че с едно „извинявай“ ще се разреши въпросът. Една дума може да убие човек – и те мислят, че после всичко е наред с едно „извинявай“. Няма „извинявай“, всичко се оправя!
Злото не е в погрешките, а е в отлагане работата върху себе си.
Съдбата управлява само нисшата природа на човека.
Кармата е просто слуга, донася последствията.
Казва Учителят: внимавай днес, докато имаш избор.
Когато човек промени себе си, Бог променя Своите решения за него.
Винаги има един изходен път: да работиш върху себе си и да възстановиш връзката си с Бога.
Бог е Лечителят. Само Бог изцелява. Някои мислят, че като имат пари, могат да се излекуват от всякаква болест. Не, това не се решава от такива неща, а от скритите намерения, от това защо искат здраве. Защото със здравето могат да се правят много глупости и карма.
Всички хора са стари длъжници на Бога. Кармата е събирач на всичките ти дългове към Бога.
Смъртта не те освобождава от лъжата. Ще обясня: който лъже, навлиза все повече в неразбиране на нещата.
Лъжата е необходима за лъжеца. Пак ще обясня. Защо? За да си получи заслуженото. Понеже е тръгнал по този път, той трябва да изстрада този път.
Който лъже другите, животът ще го излъже.
Когато се роди Истината в тебе, ще излезеш от съдбата.
Великият и скрит Бог създава събитията в твоя живот. Всички събития, и тези, които наричаш „случайни“, не са случайни. Казвал съм ви, Бог управлява и случайностите.
Съдбата ти влияе, защото нямаш истински знания.
Съдба има, защото Бог не е заживял в тебе. Кой ли не живее в тебе, но си затворил вратата за Бога.
Разумният е извън съдбата, той всичко предвижда. Другите се управляват от случая, зависят от много неща.
Който не властва над самия себе си, остава в съдбата. Ето откъде могат да почнат много хубави неща – власт над себе си, над всяка дума. Някои хора мислят, че могат да говорят каквото си искат. Не! Власт над всяка дума, защото думите ще те гонят.
На всяка стъпка, казва Учителят, има Промисъл, но хората не виждат.
Съдбата е също така и неразбраната Любов. Съдба има и за всички, които са злоупотребили с Любовта.