Част 3
Строгостта на съдбата – това е милостта Божия. Съдбата е още болест на съзнанието.
Забравата на Бога е най-големият човешки грях, а не грехопадението.
Закъснелите в еволюцията ще бъдат лишени от развитие.
Съдбата на света минава през Великия Учител на Вселената.
Ако Аз ви изоставя, казва Учителят, вие сте изгубени.
За всеки един от вас е платена от Мене преголяма цена.
В Мене е ключът, казва Учителят.
Обикновената човешка любов е кармична. Всички я виждат: като изтече, хората се чудят въобще какво са правили заедно, защо са си губили времето. Изтекла е кармата.
Кармата не е дълг към определен човек, а дълг към Бога.
Когато обичате някого, вие ще бъдете изпитани: него ли обичате, или Бог в него? (Това е много тънка и важна разлика – него ли обичаш, или Бог в него. Ще обясня: ако обичаш Бог в човека, Бог ще те научи на правилни и хармонични отношения, на пълнота. Ще имаш мярката как да обичаш. Говорим за разумна и мъдра Любов, а не за човешка. Ако обичаш първо човека, а после Бога, и едното, и другото ще се обърка и ще се отдалечи от тебе.)
Всяка вражда се явява отново, за да бъде разрешена. Т.е. във всяко семейство и между роднини има древни приятели и древни врагове събрани, за да се разреши това минало и да има след време Свобода.
Най-мъчното Учение е хората да повярват, че всичко, което става, е за добро. (Говоря за най-тежките неща. Защо е за добро? Защото Бог го ръководи и там няма грешка: нито в земетресение, нито в наводнение, нито в тероризъм. Много хора и политици големи (всъщност всички са малки) казват: „Не можем да се справим с тероризма“. Аз имам методи за директно справяне и с най-тежкия тероризъм; не означава, че ще отида да им го кажа. На първо време само ще кажа: при чистия живот тероризмът угасва, защото Бог го видоизменя; той е насочен към нечисти същества. Няма нищо общо с чистия живот, но има и други неща.)
Казва Учителят: ако не слугуваш на Бога, съдбата ще ти заповядва.
Който е изпълнен с Любов, не създава карма.
Свързвай се с Бога, а не с хората.
Съдбата може да се видоизмени с много усърдна молитва. Наистина молитвата е голямо оръжие, „по-остро от всеки меч“ – казва Библията, изключително оръжие.
Съдбата е огледало на отношението ти към Бога.
За да измени съдбата си, човек трябва да измени отношението си към Бога. А то е нещо цялостно, защото всичко е Бог. И казва Учителят нещо много важно: в много малки мигове се решава съдбата на живота. Малки мигове!
Кармата се е зародила в момента, когато ние сме се отказали да говорим Истината.
Лъжата е смъртният грях. И бялата, и черната лъжа са все лъжа.
Там, където няма Истина, е вечно безпокойство. (Това са умствените хора, религиозните хора, астралните хора. Каквото и да им се случва, имат вечно бепокойство.)
Когато един човек извърши убийство, той за сто години спира своето развитие.
Вие прилагате, казва Учителят, това Божествено учение, но нямате резултат. Защо? Защото той отпосле ще дойде. Там, където сега върви назад, това е твоят стар живот, той е също тука. Той върви заедно с тебе.
(Над всеки хороскоп и над всяка астрология стои Бог. Затова аз казвам: вярвай в Бога, а не в хороскопи и звезди. Конкретно и просто: вярвай в Бог и в Истината. Знам, на моите лекции много астролози избягаха, и в Русе, и в София, както и да е. След време някои пак идват, но така или иначе, астрологията е нещо странично. Истината е нещо съществено.)
Който не следва закона на Любовта, върху него ще дойде законът на необходимостта.
(На много хора кармата не им позволява да работят за Бога. Искат, правят разни неща – но в твоя стар живот, там има нещо, което трябва да се разреши, за да получиш позволение, повикване.)
Онзи, който работи за Бога, от горе се уреждат неговите работи. (Много просто: да кажем, не дават пари на миньорите. Един миньор ако каже: „Господи, обещавам Ти от днес да си посветя живота на Тебе, на Истината и на чистотата“, Бог ще го извади от всякакви условия, от някакви си човешки снабдявания жалки и т.н. За всеки има изход, ако реши да стане по-истинен и по-разумен. Всеки може да го провери, но трябва да се опълчи срещу себе си.)
Някой пита, казва Учителят, дали нещо е предопределено. Да, когато отидеш в кръчмата, предопределено е да платиш, а когато не отидеш, не е предопределено. (Много простичко, много важно правило.)
Спасението е въпрос на настояще. Настоящето е Божествено, уловете го.
Не мислете, че няма връщане, деградиране назад. Ако Ангелите, които бяха толкова по-високо от хората, при съгрешаването си изгубиха Светлината си, какво остава за хората. Ако Господ е превърнал някои Ангели на змии и на животни с рога, Той може да направи и на вас да ви израснат рога и копита.
Тука се сещам, когато Учителят говори за прераждането, за големите философи, ученото невежество, дето все спорят има ли Бог, няма ли Бог и т.н. Накрая, казва Учителят, Бог ги изпраща в някое село, стават магарета и някой селянин ги бие с камшика, и казва: „Дий сега!“. Това е философията – старата философия много камшик ще яде, докато се научи.
Казва Учителят: Той може да измени вашата форма. Той има абсолютна власт, винаги така е било. Вярваш – не вярваш, Той променя всяка форма. Червеят след време ще бъде бъдещ Бял Брат, затуй Учителят, когато е виждал червей, се отдръпва и го поздравява – това е съзнание, което се развива. Учителят вижда бъдещето на това съзнание, приема всеки живот, има дълбока почит към всеки живот.
Христос не ти изплаща кармата, Той само те връща от една посока в друга. Пътят си е твой.
Учението на Любовта е едно от най-опасните учения. Защо? Учителят обяснява: Любовта е опасна, защото в нея ти или ще живееш, или ще умреш.
Който опорочи Божествената Любов, т.е. който не разбира тази Любов, всичко в живота му е свършено.
Грехопадението се е случило в Лемурия, казва Учителят, преди 18 000 000 години. След време ще ви говоря конкретни неща за Лемурия.
Казва: в Моите ръце е ключът на вашето Спасение.
Ако ви кажа това, което зная, ще ви побелее косата.
Аз съм Този, Който движи събитията и нещата. Аз движа целия политически живот в света. (Думи на Учителя конкретни, не приблизителни – конкретни думи: Аз движа целия политически живот на света и на човечеството.)
Съдбата на света минава през Мене. (Точни думи на Учителя.)
На Мене всички форми Ми се подчиняват.
Бог стои над Мен и е вътре в Мен. Т.е. „Аз и Отец Ми – едно сме“, уникално единство.
Когато обичаш врага си, ти го обезоръжаваш. Нуждата от Любов към врага означава, че в миналото ти си тикнал този човек в кривия път и си го направил враг, отклонил си го. Ще го обичаш, за да го върнеш в правия Път.
Учение, което не може да се приложи, не искам да го чуя.
Духове, напреднали умствено, а изостанали духовно, създават хиляди мъчнотии. (Имах едни разговори с големи политици в София преди, въобще се чудех какво правя там, вече няма да стъпя, разбира се. Пък и те се уплашиха от една книга – „Формулите“. Аз им говоря за едно, а те – за съвсем друго.)
Предпочитам, казва Учителят, хора, които вършат волята Божия и правят грешки, отколкото ония, които не правят грешки и не вършат волята Божия.
Свободата се придобива, когато работим за Бога.
Да обича човек Бога повече от всичко, това значи да бъде монах. Ето го монаха, ето го манастира – няма къде да ходиш, няма нужда от това, да ходиш някъде. Ти си в манастира, ако обичаш Бога повече от всичко.
Най-голямото изкуство е човек да може да измени съдбата си. Ученикът може, хората не могат. Каквото е писано на тези линии на ръката, Учителят казва, Ангелите са ги писали с техните мотики, те са ги копали, те са ги изработили. Едно твърдо обещание пред Бога – и тези линии се увеличават и се променят. Това е работа за ученици, а не за хора.
Всяка мисъл, дори и добра, ако не може да се използва разумно, е лоша мисъл.
Човекът в един момент може да се спъне за 100 години и в един момент може да напредне за 100 години.
Казва Учителят: Аз не мисля да озарявам целия свят. Аз осветявам само малко. Има дълбоки причини за това.
Бог в нас трябва да изтласка всяка друга реалност.
Общи неща за медитацията, но важни.
Времето в Духа не е време, то е състояние.
Дълбокото безмълвие е Тайнство на древното Прасъщество. Значи, искам да кажа: безмълвието не е мълчание, мълчанието е по-ниска степен. Дълго време трябва да зрееш в мълчанието, докато го направиш свещено, за да ти бъде позволено да влезеш в безмълвието. След време специално ще говоря за мълчанието и безмълвието.
Колкото и да медитираш, ти трябва да си призован в това древно Тайнство – безмълвието.
Ти трябва да изумиш Бога с голяма чистота. Бог може да бъде изумен с голяма чистота, защото в човека има тайни усилия по този въпрос. Да можеш да Го изненадаш, за да прозреш правилно това безмълвие, а то е древен озарител на мрака. Безмълвието, тишината, това е едно от древните Тайни Имена на Бога. Това безмълвие е Древното място и тука се случва Истината, но тука няма никакъв ум, никакви примеси – тука се случва Истината. Тука хора, които са в ума, т.е. ментални хора, мисловни, не могат да припарят. (Могат да си въобразяват. Знам много такива, които си въобразяват медитации, въобразяват си, че получават отговори; ще чуете после нещо по този въпрос.) Чистотата трябва да е водачът в живота. Това, което казва Учителят: една погрешна постъпка – цялата ти философия свършва. „Ама аз съм дъновист, християнин…“ Нищо не важи, това са етикети някакви, емблеми празни, те не струват.
Чистотата трябва да е водач в живота, а не медитацията. Без тази чистота, медитацията е едно голямо заблуждение. Много медитиращи хора пострадаха и искат даже да се самоубиват. Скоро дори един от тях, ясновидец, иска помощ, както и да е. Това означава, че без чистотата, влизайки в медитацията, човек е в опасност.
Разсъждението е ментален процес, мисловен; прозрението е духовен процес, а истинската медитация е Божествен процес.
Истинността на твоята любов определя мярката на твоята медитация, т.е. каквато е твоята любов, такава е твоята медитация. Ако твоята Любов е неизменна и чиста към Бога, такава ще бъде и твоята медитация.
Медитацията е влизане в собственото си сияещо енергийно поле.
Смешно е, когато нечистият и пълен със земни желания човек сяда и започва да медитира. Там затварят се очи, отварят се очи, много такива случаи знам – и той медитира.
Защо чистотата е важна? Защото, влизайки в медитацията, тя правилно отключва Духа. Иначе умът си въобразява, че медитира, и така човекът е подведен.
Навътре може да пътува само духовно чистият човек. Умственият човек няма вглъбяване, няма позволение да влиза навътре, в свещената област на Душата и Духа. Всичко останало е игри на ума.
Медитацията е пълна релаксация, но с осъзнатост. При релаксацията няма осъзнатост. Тука, в медитацията, има осъзнатост с пробуденост в Духа, докато в ума няма осъзнатост. Дори когато умът говори за нея, той я няма. В медитацията умира умът, умира психиката; чуждото, вмъкнало се тяло умира тук.
Друга мярка, че си придобил истинската медитация, е чистият подход към нещата. Нещо, което се развива тайно, там, в твоите дълбини, там, в твоята скритост. Ако си чист, медитацията те повежда към твоята същност. Но умът е стар хитрец, той знае как да царува и над твоята медитация. Казвам: само чистотата го отстранява. Ти можеш да натрупваш успокоение чрез продължителни медитации и да останеш в илюзията. Ще обясня, много е просто: спокойствието не зависи от никакви медитации, никакви техники, а от Любовта към Бога. Забележете колко е просто, никакви техники – от Любовта към Бога, а ти трябва да узрееш в чистота и Любов, а не в техники. Никой не може да излъже Бог с техники.
Медитацията е изкуство да заключваш ума. Заключеният ум, овладеният ум не може да ти пречи.
Целта на медитацията е създаването на Бог в себе си, на несъществуването. Не на сътвореността, която е ограничена – създаване на Безкрая, несъществуването. Съществуването е ограничено.
Твоята дълбочина е твоята медитация.
Продължение
(първа идея за размишление)
Истинското разбиране никога не идва от медитацията, а от Любовта към Бога.
Истинското разбиране не е техника, а Любов; Любов, която знае какво да помита и какво да приема. Казано по друг начин: Любовта, която е помела света, тя е, която може да приема Бог и Учителя. Щом има свят в тебе, Бог стои настрани.
Обикновените чувства са двойствени, съкровеното чувство е медитативно. Ако ти нямаш една дълбока и съкровена Любов, тогава всичките ти практики са все около медитацията, но не вътре в нея. Само дълбока и съкровена Любов може да ти позволи да проникваш в Бога.
Медитацията, това – е просто нивото на твоята любов, защото в медитацията се излива самата твоя любов.
Медитацията не е да седнеш някъде и да си затвориш очите или да размишляваш. Медитацията е твоят цялостен подход към всичко, към всичко в живота. Затова съм казвал: една мравка ако има да мразиш, един камък, едно животно, един предмет, ти си вече далече от Бог и медитацията. Само едно нещо, то е достатъчно, защото Бог е и там.
Истинската медитация е живот в неизменната Любов, живот в Бога.
Тайната на медитацията е едно много древно умение. Това е умението да образуваш все повече Бог в себе си, т.е. все повече да образуваш своята древна истинска същност. Медитацията е умение да образуваш същност. Не сътвореност, а същност, т.е. тя увеличава същността и разрежда ума и световете.
Медитацията е търсене на пробив в собствената си същност и изначалност, мястото отпреди да сме станали човеци, облечени в сътворение, т.е. в ум и в тяло.
Медитацията е търсене на чистото древно знание, изгубено знание, което винаги стои в нашата същност и ни очаква. То обитава в нашия Дух.
В медитацията се учиш да се храниш с тишина.
Продължение от стари лекции
(лекция 2)
Древните котки са познавали вкуса на уединението и то ги учело да различават шепота на невидимото. Така те придобили тогава невидимото виждане.
Древните котки са разглеждали нещата с очите на невидимото. За тях невидимото е реалното, а видимото е игра. И Учителят, и брат Михаил потвърждават това: Невидимият свят е по-реален от видимия, той ръководи видимия.
За котките думите не са важни, за тях важното е излъчването. Те са господари на излъчването. Знам много хора, които са общували с котки. Единият случай, една сестра каза: „Щях да се самоубивам, но така ме погледна моята котка, че забравих всичките си мисли. Няма да забравя тази услуга“. Във важен момент котката, понеже е древно съсредоточено същество, прави излъчване. Много случаи такива има.
Древните котки са били много мълчаливи и концентрирани същества. Едвам имат една основна дума, така нареченото и известно „мяу“, и няколко други звука малки. Според даосите това мяу означава конкретно: древна изтънченост. Невинаги може да се разгадае какво точно искат, но това е древна изтънченост.
Те не обичали много думите, защото с думите се излизало навън, във външни шумни светове, объркани светове. Т.е. колкото повече думи, ставаш толкоз по-външен, по-сътворен, особено бъбривият човек. Бъбривият човек не може да стане ученик, не може да намери спокойствие, не може да познае мълчанието и безмълвието. Докато мълчанието те прави по-вътрешен, по-същностен и те води към дълбини.
Котката и днес е до нас, от милиони години, и дори в сегашния си вид тя не е същество от този свят. Тя е повече Дух, отколкото котка. Ти я поглеждаш, а тя те е погледнала и е забравила – толкоз бързо те е преценила. Както и при делфина, подобно, 16 пъти по-голяма бързина – погледнал, преценил те е и забравил, а ти още мислиш: „Виждам ли делфина, гледам ли го, какво иска да ми каже?“.
Котката е майстор на излъчването и на преценяването. Котките са древна Космическа Тайна, слязла в нашия свят. Котката е отвъдно същество, тя все още носи в себе си тайнствената способност да излъчва, чрез която си избира хората. Хората мислят, че избират котката. Не. Ако котката те отбележи, излъчва – и ти нямаш избор, казваш: „взимам я тази котка“. Разбира се, че ще я вземеш, това е духовно излъчване – нямаш избор, стига да реши напълно. Тя може да прониква дълбоко в човешкото съзнание, включително в неговите мечти и сънища.
Ако котката те е избрала, това означава, че тя има склонност да те лекува, да те чисти и да ти помага. Ще обясня: това е голяма жертва. Котките, които се лишават от гората, от развитието си, отиват при хората, защото човекът е обеднял, не знае какво да прави със себе си. Любовта към котката след време може да се превърне в Любов към Бога. Котката замества, прави нещо важно. Много хора са живели години наред с котка, изгубили са я и няма с кого да живеят повече; не искат с никакви хора. Разбира се, в котката живее древен Дух, който те обича, скрит в котката, но участва и самият дух на котката, затова и тя те избира. Това е огромна жертва, защото тя избира застоя. За нея да живееш в една къща и всичко да ти е наготово, е провал, но тя се жертва заради човешката Душа, както в миналото се е жертвала срещу народа на мишките, както ви говорих. Тогава мишките са били много големи, по-големи от зайци, и много коварни, много опасни. Познавах една жена, която изпитваше огромен страх при умряла мишка, да не говорим при жива. Това са древни спомени, когато е имало атака на тези същества.
Общуването с Тайната на котката е въпрос на дълбока и чиста енергия. Тя е древен владетел на начина на енергията. За нея енергията е означавала общуване. Наистина хората общуват с енергия. Разговорите са обмяна на енергия, обмяна на същества. Това е древно умение на котките. В древността тя се е движела като чиста енергия, като чист огън – абсолютно неуловимо, несътворено, затова мишките не знаят къде да се скрият. Не знаят има ли котка пред дупката, няма ли, защото тя може да влезе в Нищото – изчезва, няма никакво его, и мишката казва: „Там няма никой“. Само че царят чака, котката чака. Има египетска поговорка: „Мишката се страхува дори от статуя на котка“.
Този чист огън се е сливал с Нищото. Това е древно умение на котките, когато са били още в Нищото, и са спуснати оттам да помагат на човечеството срещу народа на мишките. Този чист огън се е сливал с Нищото, с Безкрая, и е постигал своите изключителни способности тогава. Котките са можели да воюват, и преди ви казах, с много могъщи черни адепти, да защитят човека. Имало е случаи обаче, когато усещат, че адептът е по-силен, черният адепт. Оттеглят се, трупат сила и след време правят атака. Много верни на хората.
Когато те са служили на Бога и човека, те са имали и са получавали една много голяма допълнителна енергия, чрез която да изпълняват своята мисия срещу опасния народ на мишките. Днес тази енергия на почти всички котки е отнета. Донякъде има частично дадена допълнителна енергия сега на кучетата и затова Учителят казва, че в големия студ те издържат. Защо? Имат силна дреха, т.е. двойна енергия, затова кучетата могат да търпят на голям студ.
Древната котка е била същество на уединението и слуха. Тя е знаела, че Тайната се улавя със слуха, а уединението е метод за натрупване на сила и на стихия. Със слуха си те улавяли Тайните на Невидимия свят; както индианците, така и те подобно – със слуха; а с концентрацията те прониквали в тези Тайни. Значи, първо е уединението, слухът – изключителна способност – и после проникването. Така мишките срещнали срещу себе си същества оръжия, срещу които нямали противодействие, не можели да устоят. Това са оръжия от различни светове, мишките нямали подход към тях. Защо? Ще обясня: мишките са движение, котките са неподвижност. Неподвижността е първична, там Духът е събран, концентриран, съсредоточен. В голямата концентрация и самият човек, ако умее да я прави, става Дух – не ум, не сърце, даже не и Душа; говоря за голямата свръхконцентрация. Затова това упражнение за концентрация е важно – за да можеш да събереш себе си срещу тежки проблеми или да помагаш на който е достоен.
Движението е сътворение. Чували сте „бягайте за здраве“; бягайте – това обаче е сътворение. Всичко сътворено трябва да се движи, докато неподвижността е несътворена, тя е невидимост, тя е Древност. За мишките неподвижността е необяснима. Мишките не могат да обяснят това качество, понеже те са придобили ум, а не Дух. В ума няма способност да разбере неподвижността, той иска все нещо: нещо да прави, нещо да върши, нещо да щъка. Както някой пенсионер, който, ако напусне работа, духовете, демоните ще го обсебят, и затуй човекът търси какво ли не да прави, измисля си работа и когато няма, прави едно и също, за да не бъде обсебен, защото не познава Тайната на неподвижността, на котките и на себе си.
За мишките неподвижността е необяснима и те си мислят дори, че тя е необитаема, обаче се оказва изведнъж, че котката е там. Те нямат за нея никакво обяснение, мишките – за тях тя е като числото нула. Те не знаят, че нулата, Нищото, е началото на нещата. Това е велика идея, дори идея, която превъзхожда числата и тяхното движение, защото числата са тръгнали от нулата и са станали движение. Но котката в началото е била в нулата и е съхранила това. Нулата е повече от число. Числата са изречени, а нулата е скритост, неподвижност, неизреченост.
Продължение
(втора идея за размишление)
Древните котки са били докоснати от реалността на Нищото, Безкрая, и затова те са имали Дух и концентрираща се сила, право на голяма концентрация.
Мишките живеят повече във външността, в действителността. За котките това са елементарни светове. Котките живеят във вътрешността, в реалността на нещата, в невидимостта.
В древността котките са носили в себе си един много тънък свят. Той е бил посят в тях. И колкото по-тънък е един свят, толкова е по-голяма неговата стихия. Значи, колкото е по-тънка една енергия, по-пречистена, по-одухотворена, толкова там е по-голяма стихията.
Днес котката няма задача да пази човека, а да го успокоява. Днес времената са други. Днес кучето е боец, а котката е мъдрец. Тя се е оттеглила и воюва само между другото. Ако нещо изключително я предизвика, тогава котката става войн, не боец. Кучето е по-елементарно, то е боец.
Котката е древна Мъдрост. Тя умее и досега да изважда света от себе си. Както се досещате, тя може да живее цял живот без нито една стотинка, но човекът пропада.
Дълбока окултна тайна е създала в Древността котката, за да бъде в известен период войн и пазител на човека, и то не само срещу мишките, а както казах, и срещу много зли хора, защото тогава качествата ѝ позволявали това. Тогава тя е обичала хората и ги е смятала за големи приятели, защото с такава мисия е слязла. Но тя е ненавиждала хора с голямо зло и с голяма тъмнина в себе си.
В определени случаи древната котка е била изключителен, могъщ войн, подобна на толтеките. Толтеките са живеели заедно с тези котки като изключителни приятели. Тогава, както знаете, котките са били големи както лъвовете и тигрите. Дори котката са я смятали не само войн, а и концентриран убиец, подобно на орела. Някои, които са се страхували от котката, са я смятали за обучен и много опитен демон. Даже са я наричали „материализиран зъл дух“. Имало е изключения и такъв род котки. Когато говорим за древната, истинската котка, за нейното начало, тогава това не е било допустимо. И от тази древност, от Атлантида, частично в Лемурия, произлиза изразът: „Да не ти пресече черна котка пътя“. Но за египтяните котките са били свещени животни, свещени вòйни.
Има много поуки в чистия смях, няма да го коментирам. Ще ги изнеса нещата така, както са: 22 шеги от чистия смях, 22 тайни урока.
1. В двора на лудницата двама луди виждат два папагала, кацнали на едно дърво. Единият папагал е зелен, а другият е червен. Казал единият: „Ще се кача да ги сваля“. „Свали само червения“ – съветва го вторият. „Защо?“ „Защото зеленият още не е узрял.“
2. Двама луди играели на карти. Единият казал: „Шах!“. Другият казал: „Абе това да не ти е тенис?“.! Значи, има много хора, които мислят така: едно мислят, друго казват, съвсем трето излиза, а за четвъртото най-хубаво да не мислим.
3. В психиатрията звъни телефон: „Моля, проверете има ли някой в стая № 10?“. „Няма“ – отвръща след проверката дежурният. „Благодаря Ви много, значи все пак съм успял да избягам.“
4. Двама бивши пациенти от лудницата се срещат, единият водел малко пуделче на въженце.
– Какво ще го правиш? – пита го другият.
– Ще го продавам за 10 000 евро.
– Този пудел за 10 000 евро? Никой няма да ти даде толкова много пари!
Те се разделили и на другия ден пак се срещат.
– Е, какво стана с пуделчето?
– Продадох го за 10 000 евро.
– Как успя?!
– Ами платиха ми с две кокошки, всяка по 5 000 евро.
5. Габровка се оплаква на мъжа си: „Снахата ме обиди много тежко. Каза ми, че само съм харчела пари за лекарства, пък не съм умирала“. Габровецът помълчал малко и казал: „Ама и ти, Пено, много провлачи този въпрос! Крайно време е да умреш“.
6. В Япония изобретили робот, който улавя крадци. За 5 минути в Америка уловил 86 крадци; в Италия за 5 минути роботът хванал 120 крадци. В България за 5 минути изчезнал роботът.
7. Един селянин се хвали на друг:
– Ей, ако знаеш какво страшно плашило сложих на бостана!
– И какво толкова много му е страшното?
– Абе как да ти кажа, гаргите толкова много се уплашиха, че върнаха миналогодишната реколта.
8. Ако вие сте били на лов в гората и се чувствате много изморени, вземете камък и го захвърлете по мечка – умората ви ще изчезне моментално, за секунди.
9. Костенурката попитала дъщеря си: „Какво, ще се жените ли с детето на съседите?“. Дъщерята казала: „Така мислим“. Старата костенурка казала: „И дума да не става, че вие се познавате едва от 100 години!“.
10. Един човек пита журналист:
– Абе вярно ли е, че ние, българите, сме продали сто хиляди компютъра на Япония?
– Разбира се, само че не е Япония, а Ямайка; не са компютри, а компоти и не са ги продали, а са ги откраднали.
11. Стари хора са на плаж с внука си. Бабата влиза в морето и внучето вика на дядо си: „Дядо, към баба плува акула!“. Дядото казва: „Не се плаши, детето ми, който се е заял с баба ти, добро няма да види“.
12. Големият молец казал на малкия молец: „Изяж си чорапа, защото няма да имаш никакво кожено палто за десерт“.
Продължение
(трета идея за размишление)
13. – Най-сетне, господин Смит, започнахте да идвате навреме на работа.
– Да, сър, купих си папагал.
– Как папагал, нали Ви казах, купете си будилник!
– Не чувам будилника, сър! Сега оставям будилника до папагала: будилникът, като звънне, събужда папагала, а това, което казва папагалът, може да събуди и мъртвец.
14. Габровец пише писмо на баща си: „Татко, прати ми 20 лева, за да се снимам с годеницата ми и да ти пратя снимката да я видите“. Бащата отговаря: „Сине, пращам ти 10 лева, снимай само момичето, тебе вече те знаем“.
15. Двама наркомани пътуват в рейса и една баба казва на единия: „Чедо, ще станеш ли?“. Другият наркоман му казва: „Не ставай, знам го този номер – ти ще станеш, тя ще седне“.
16. Главният готвач на една лудница издал заповед: всеки от лудите да се представя като име и да получава порцията си. Почнали да се изреждат: „Аз съм Васил Левски“, казал първият; „Аз съм Христо Ботев“, после „Филип Тотю“, „Стефан Караджа“, „Захари Стоянов“, даже „Фидел Кастро“. Накрая един казва: „Искам две порции“. „Защо бе?“ „Аз съм Кирил и Методий.“ Както виждате, лудите си имат своя логика.
17. Попитали Пикасо кое е най-голямото чудо в изкуството. Пикасо казва:
– Рубенс.
– Защо?
– Защото е нарисувал 2 000 картини, от които до нас са достигнали 4 000.
18. – Ало, Бърза помощ! Не зная какво да правя, преди малко измерих температурата на мъжа ми, 83° C!
– Драга госпожо, или сте объркали нещо, или извикайте пожарната.
19. – Докторе, все още ли нямам право да слагам капка алкохол в устата си?
– Нали Ви казах това още преди месец?!
– Спомням си, но се надявах, че за това време медицината е отбелязала напредък.
20. Селянин имал много свине. Един ден дошъл инспектор и го пита: „С какво храните свинете?“. Селянинът казал: „Ами като има царевица – с царевица, а иначе – с отпадъци. Защо?“. „Аз съм от Асоциацията за защита на животните, не ги храните правилно“ – и направил голяма глоба на селянина.
След няколко дена идва друг и го пита: „С какво храните свинете си?“. „Ами със сьомга, със скариди, с хайвер. Защо?“ „Аз съм от ООН, не може така, когато милиони хора умират от глад, а вие да храните така свинете си!“ – и отново глоба.
След няколко дена идва трета проверка и го питат: „С какво храните свинете си?“. На селянина му омръзнало и казал: „Не ги храня! Давам им по 4 лева да си купят каквото си искат“.
21. Двама скочили от самолет. Единият пита: „Няма ли да отваряме парашутите, вече виждам планината?!“ „Няма, рано е, след пет минути!“ После пак: „Няма ли да отваряме парашутите, вече виждам земята?!“ „Рано е!“ И накрая: „Хайде да пускаме парашутите!“ „Ти за пет метра ли си?!“
22. Мутра бил на екскурзия в Йерусалим, екскурзоводът разказва: „Ето, на това място Христос се е възнесъл на небето, а тука – показва екскурзоводът – е живяла Дева Мария, и тя се възнесла на небето. А там – показал екскурзоводът джамията, – там е живял Мохамед и мюсюлманите казват, че и Мохамед се е възнесъл“. Мутрата казва: „Е-е-е, то тука цял космодрум, бе!“.
Това бяха, но се сетих и за една шега, която в София ми припомниха и я казах и там: двама наркомани си говорели близо до реката. Минава една мутра и пита:
– Абе тука реката плитка ли е, да мина с колата си?
– Минавай смело, няма проблем, реката е плитка! Мутрата минава, колата потъва дълбоко. Връща се и казва:
– Защо ме излъгахте?
– Вярно е бе, плитка е, преди малко минаха едни гъски и водата им беше до кръста!