Върховната Цел в живота

Върховната Цел в живота е самата Уникална Цел. Това е Смирението пред всичко, което Той е дал, и пред всичко, което не е дал. Това е Смирение и пред Учителя, и пред Върховния Прабаща. Смиреният за разлика от обикновения човек вижда събитията правилно и по Божествен начин. Той вижда събитията, които може да измени, и той вижда събитията, които не може да измени. Така Смиреният въвежда себе си в Бог, в Учителя и в Сърцевината на живота. Смирението е Главният Ключ за освобождението от сътвореността. Има и Смирени, които са отишли още по-надалеч. Те са се освободили и от несътвореността, защото Върховният им е подал Ръка.

стр. 172

От Смирението към Нищото

Бъди скромен и постепенно търси Тайната на Смирението. Смирението е Ключ към Духовния свят и към Дълбините на живота. Казвам: продължи напред от Смирението към Нищото, защото Нищото поглъща битието и Вселената и те изчезват. Някога Нищото ще погълне и Духовния, и Божествения свят и ще остане Бездната и Прадревният Път към Мистерията.

Сливане и Рождение в Него

Кой е Финият и Правилен Път в живота? Този Тих Път тръгва от Скромност към Смирение и от Смирение към Нищото. Скромността е малката и красива Светлинка. Смирението възприема Прасветлината Му, а Нищото е Сливане и Рождение в Него. Великото на Нищото е в това, че Той му позволява Самосияйност.

стр. 173

Отдаденият на Истината

Само този, който се е отдал изключително честно на Истината, той ще постигне Скромност, Смиряване и ще бъде приет от Нищото. А който е приет от Нищото, ще се вдъхнови от Учителя и от Мистерията и ще получи Позволение да говори Словото, което излиза от Нищото.

стр. 174

Ти ставаш Тайнство

Когато станеш смирен, ти ставаш Тайнство. Когато станеш нищ, ти ставаш част от Мистерията. Великият Закон гласи: „Когато изчезнеш в нещо, ти го постигаш“. Велико е това Изчезване. В него се ражда Истинското Познание за нещата.

Живот в Сърцето на Смирението

Изчезването е живот в Сърцето на Смирението и още Изчезването е живот в Сърцевината на Нищото. Всички Изчезнали са служили на Върховната Воля и са получили Дара на Освобождението, а всички присъстващи са заключили Пътя си, за да изучават себе си. Казвам: Смирението приема само Чистото Сърце, а Нищото приема само Изначалната Сърцевина.

стр. 175

Продължително Смиряване

Изчезването идва след дълго и продължително Смиряване. Тук, в Смиряването, се изработва Единението, което е отвъд ума и света. И когато Смирението навлезе в Нищото, то се е завърнало в своя Център, откъдето е произлязло. Тук, в Центъра, връзката със света е напълно отстранена. Тук изчезва човешкият опит и се явява Божественият опит, който пътува от Дълбини към Прадълбините си.

стр. 176

Тайнството на Слушането

Има много важни неща в Праживота. Едни казват, че това е Словото. Други казват, че това е мълчанието. Трети казват, че това е ученето. Четвърти казват, че това е разбирането. Аз казвам: най-дълбинното е Тайнството на Слушането. Само който е овладял Слушането, е влязъл в Дълбочината на Смирението и в Дълбините на Нищото. Слушането е Върховна Тайна. То надминава световете и Вселената.

Слуша със Сърцевината си

Който истински слуша, слуша не с ушите си, а със Сърцевината си. Нашият Път е към Сърцевината. Тогава слушаме нещата чрез Дълбините си и чрез Прадълбината. Който Го приема дълбоко, Го слуша с Целостта си. Така той узнава Тайния си Път към Него и постепенно разбира, че Сам Замисълът му е начертал Дълбините на Пътя чрез Великата Си Любов.

стр. 177

Зад всяка дума

Зад всяка дума има друга, по-дълбока дума и по-дълбока Тайна. В думата Смирение е скрита Тайната дума Възприемчивост, а в думата Възприемчивост е скрита думата Единение. В думата Абсолют е скрита идеята за Дълбинна Непознаваемост, а в тази Непознаваемост е скрита една особена дума и тя се изрича като Аринза – Близост. Колкото повече не Го познаваме, толкова по-близък ни става Той. Ако искаме да Го познаем напълно, Той се отдалечава. Пътят към Него е Любов без познание. Така Той ни дава нещо от Сърцевината Си.

стр. 178

Бъди като Абсолюта

Ние трябва да Му станем много близки, а това е вложено в нашата Вроденост. Само в Смирението и в Нищото сме Му близки. Върховният – Той винаги е живеел в Нищото и всякога е там. Чрез Нищото Той е Всичко, но без да е обвързан. Казвам: бъди Образ и Подобие на Абсолюта, а това значи: бъди като Абсолюта – над всички събития. Това е Изначалното Послание.

стр. 179

НИЩОТО – НАШАТА ДЪЛБИНА

Който влезе в Нищото

Нищото е Дълбинната основа на Вселената и на всичко. Който съумее да влезе в Нищото, той се освобождава от сътвореността и несътвореността, защото и сътвореното, и несътвореното са родени: сътвореното – външно, несътвореното – вътрешно. Нищото е Великата Нероденост. Тук няма живот и затова смъртта не идва.

стр. 180

Съществувание отвъд живота

Когато се научиш да не съществуваш, започваш да живееш реално и истински. Ти можеш реално да съществуваш само когато си отвъд живота. В живота не можеш да съществуваш, но в Нищото можеш, защото тук си Цял и Изначален. Тук си в Мистерията на Източника, която е преди живота.

Нищото е Ключът

Нищото е Ключът към Върховното Познание. Ако човекът беше оставен в ръцете на знанието, той щеше да погине. В Смирението, в Нищото, в Покорството Бог и Учителят се произнасят. Ние сме Дълбоко Познание преди знанието. Ние сме познавали себе си в началото, но после сме изгубили себе си поради падение в мислите и в изборите. Цялото страдание, което ни е дадено сега, е, за да се завърнем в себе си, в своята Реалност, в своя Център. Оттук нататък връзката с Бога и с Учителя става естествена, каквато всякога е била.

стр. 181

Чрез Нищото е в Абсолюта

Казано е: „Богове сте“. Ти си бил бог в началото, но после си напуснал това място. Но къде си бил, преди да бъдеш бог? Ти си бил и си живял във Върховно Незнайно място. Ти си бил в Абсолюта като част от Неговата Мистерия. Това е Древното Мистично време. Мистикът е живял тук по подобие на Нищото. Истинският Мистик е съхранил себе си в Нищото. Ето защо, когато е в света, той действа като Нищото. Мистикът знае, че чрез Нищото е в Абсолюта, а не в света.

стр. 182

„Аз не съм“

ТОЙ е по-дълбок от Своето Несъществувание. Той е Върховна Неизмеримост, но за да ни стане близък и достъпен, е слязъл в Бога, самосъздал се е там ограничено и е изрекъл: „Аз съм“. Разбери това „Аз съм“ като Велика опора и Основна точка, през която да минеш и да се завърнеш в своя Учител, Който е Мостът от „Аз съм“ към „Аз не съм“. Когато навлезем дълбоко в „Аз не съм“, или в „Аз съм Нищото“, тогава Учителят ще ни поведе към Изначалния Праучител.

стр. 183

Повик от Нищото

Изричането на Нищото не го обяснява. Изричането на Нищото го скрива. Но колкото по-често мислиш за Нищото и го изричаш, ти се приближаваш, защото това е Повик. Това означава, че самото Нищо иска да ви приближи при себе си, за да ви даде Истинското Разбиране за нещата. Истинското Разбиране за нещата е най-близко до Пълнотата на Нищото.

Когато ти си изчезнал

Кога се явява Върховното Разбиране? Когато ти си изчезнал, когато ти си станал Нищо, когато ти си заличил себе си и когато ти не Му пречиш. И тогава Той се явява и ти дарява Необикновената Яснота. Остава само едно – Дълбинен Поклон!

стр. 184

Когато се разтвориш в Нищото

Когато се разтвориш в Нищото, когато се разтвориш в Самадхи, когато се разтвориш в Неговата Любов и Истина, можеш ли тогава да кажеш: „Аз съм.“? Тогава само Той може да го изрече в тебе. А щом те няма, Той може вече да произнася Своята Мъдрост в тебе.

Нашият най-дълбок Център

Той отдавна ни чака, за да станем подобни на Него. Той е вродил в нас Нищото, нашия най-дълбок Център. На нас е оставена задачата да пробудим и осъзнаем в себе си този Център. Колкото повече се самопробуждаме, толкова повече се самоизясняваме за Пътя си към Него. Истинският Път, който сме изгубили, е дълбоко вроден в нас. Ние още от миналото сме имали Древни очи, но когато сме пожелали отделянето, ние сме ги изгубили. Но ние имаме в себе си Тайнството на Нищото, от което произлиза нашето самопробуждане и нашето себепознание. Всичко друго Той ще го усили в нас.

стр. 185

„Барайра Махария!“

Пътят към Нищото е нашият Вход към себе си, защото Древният Закон гласи: „Само когато се изгубим, ще се намерим“. И когато се намерим, ние ще сме Го преживели. И тогава ще пожелаем да се изгубим в Него, защото Той е Прапроизходът. Величието на Нищото е в това да изгубим себе си, да махнем себе си, за да може Той да се всели в нас и ние да си върнем Изначалното Прасъстояние. И тогава ще си спомним Върховната Заповед, изречена от Него: „Барайра Махария!“ – „Бъди Мистерия!“.

стр. 186

Свръхреалността на Нищото

Има нещо преди нашата Душа. Има нещо преди нашия Дух. Има нещо преди нашата действителност. Има нещо преди нашата Реалност. И това е Свръхреалността на Нищото. Това е нашият Прапроизход. В Своето Върховно Нищо Той ни е изрекъл и ние сме станали Искри, Духове и Души. И ние сме това, което сме. Той, Върховният, постепенно ще ни привлече всички към Себе Си.

стр. 187

Най-скритото Състояние в нас

Кое е най-върховното Състояние в нас? Кое е най-скритото Състояние в нас? Кое е това Състояние, което Древните наричаха Пазителят? Кое е това Състояние? Върховното Нищо. Защо е Върховно? Защото нищо не го докосва. Нищо не може да докосне това Велико Състояние. Ето защо то е винаги Цяло.

Вгледай се в своята Нероденост

Когато станеш Чистото Нищо, питам ти роден ли си, или Нероден. Питам ти жив ли си, или умрял. Питам в кой свят си. Казвам: вгледай се в своята Нероденост и виж – все едно никога не си се раждал. Така ще узнаеш, че ти си съществувал, преди да се родиш. Това е Завръщането.

стр. 188

Реалността е винаги в нас

Реалността е винаги дълбоко в нас. Тя е всякога в нас, тя всякога ни очаква. Събитията в този свят не я докосват, явленията в другия свят не ѝ пречат, защото тази Дълбока Реалност в нас е преди двата свята. Реалността е всякога в нас и всякога ни очаква. Просто стани Нищо и пий от нея.

стр. 189

Жаждата да станеш Нищо

Имаш ли Истинската Жажда в себе си? Тогава жадувай Правилно и Божествено. Остави в себе си само Истинската Жажда. Това е Жаждата да станеш Нищо. Когато станеш Нищо, и Бог, и твоят Учител, и Праучителят заживяват в тебе. Тук светът и отвъдното умират. Остава само Той и Неговият Безконечно Красив Замисъл.

Той ще познае себе си

Един ученик, който се разтваря все повече във Формулите и в Нищото, той първо няма да познае себе си, но ще познае своя Учител и своя Прасъздател. После Те ще му дадат нещо дълбоко от Себе Си и той ще познае себе си. Но той ще се познае като Изначалност, като Велик Път към своя Първосъздател.

стр. 190

Подобни на Него

Ако искаме да се приближим до Него, трябва да навлезем в Дълбините на Нищото. Така ще станем подобни на Него, ще станем Несъществуващи. Казвам: само тогава живеем. В съществуванието умираме. Но когато се завърнем в Нищото, ние ставаме Несъществуващи и заживяваме съвършено и свободно.

Нищото – нашата Дълбина

Може ли злото да стори нещо на Нищото? Може ли бурята да стори нещо на Нищото? За бурята и за злото Нищото е смърт. Нищото е живот само за Чистото и Пречистото. Що е Нищото? Това е нашата Дълбина, която не познаваме.

стр. 191

Когато умът стане Разум

Умът не познава Нищото и умът не разбира Нищото. Той не познава Изчезването и не разбира скрития Покой. Умът няма способността да се разтваря и затова при него не идват Покой, Обновление, Цялост и Чистата Изначална Тишина. Това може да се случи само когато умът стане Разум и когато бъде приет от Мистерията на Нищото.

стр. 192

Най-изумителното постижение

Пътят към Нищото е нашият най-древен Дълг. Когато постигнем Нищото, това е най-изумителното постижение, защото тук ти си станал Отсъствие. Тук вече те няма. Започнал е да действа Висшият свят. Тук могат да се явят Ангели, Архангели, Учители, Посветени, Старци. Това са всички тези, които служат на Върховното Единство. Всички, които служат на това Единство, се завръщат.

Пътят, установен в Нищото

Всички трябва да се стремят към това, което осмисля Пътя към Праизточника. Това е Пътят, който е установен в Нищото, защото в Нищото умират и светът, и кармата. Целта на Нищото е да ти отнеме света и кармата и да ти даде Изначалното Състояние. Който търси Нищото, той търси своя Учител и своя Прабаща. Той ще отстрани света, ума и Вселената, защото в своето Нищо ние сме без рождение.

стр. 194

ИЗЧЕЗВАНЕТО – ЖИВОТ В РЕАЛНОСТТА

Влиза само в Изчезналите

Съществува прареално само Един Върховен, Който е Изчезнал. Съществува само Изчезналият, другите присъстват. Той влиза само в Изчезналите, в Себеподобните Си. И затова присъстващите не Го познават. Присъстващите живеят в действителността, която не е Реална. Изчезналите живеят в Реалността, която е Реална, а Сам Той живее в Прареалността, която е отвъд всичко. Той е Опората на всичко. Затова Го наричаме Върховният.

стр. 195

Става подобен на Него

Няма нищо освен Него. Милиони форми, милиони идеи, огромно разнообразие, но зад всичко това стои само Един. Който иска да Го познае, трябва да изчезне в Него. И този, който стане Несъществуващ, става подобен на Него.

Изчезнал в Изчезналия

Който е изчезнал в Изчезналия, се заражда в себе си по един Изначален начин. Той става Образ и Подобие, без да има Образ и Подобие, защото в Изначалния свят няма нито Образ, нито Подобие. Който е изчезнал във Върховния Прадревен, той изоставя и най-дълбоката си усмивка и става Сияние от Прасиянието. Когато някога човекът е загубил Сиянието си, явила се слънчевата усмивка, за да го замести. Но Аз казвам: Сиянието е Първичният и Изначален Образ. Това е Великата Изначалност на всяко същество.

стр. 196

Част от Прамистерията

Велико е да се разтвориш и да изчезнеш в Него. Разтварянето в Него е част от Мистерията. Изчезването в Него е част от Прамистерията. Разтварянето в Него дарява чудна Яснота. Изчезването в Него прибавя на Яснотата най-величествената и красива Неизразимост.

стр. 197

Древният Върховен Дар

Началото на Пътя на Изчезването е започнало, когато Върховният Абсолют е докоснал едно същество. Изчезването е на степени. Има Изчезване от света, има Изчезване от Вечността, има Изчезване от Безкрая и тогава се явява Мистерията. Най-мистичното Изчезновение е, когато ученикът изчезне от Мистерията и се завърне в Дълбока част на Прамистерията. Това е Древният Върховен Дар.

Има само Един Тотален

Който не върви по Пътя на Любовта и Истината, той увеличава своята земя и своята сътвореност. Той увеличава света в себе си, а с това и смъртта. Който не умее да изчезва в Него, той остава в себе си, в своята отделеност. Казвам: в Изчезването няма двама, а само Един Тотален. И само тогава Той ти позволява твоята Изначалност. Но тук ти вече не си човек, нито Същност. Тук ти си Мистерия.

стр. 198

Той се постига в нас

В Изчезването Той се постига в нас. Изчезването е постижение на Абсолютната Любов и Истина към Него. Всеки човек трябва да запомни, че ако Абсолютът му се е изявил, този човек е станал Възлюбен и му предстои Изчезване, което е на степени. Що е Изчезването? Разтваряне на Тънкото в Тънкото, на Финото във Финото, разтваряне на Любовта в Любовта. Щом Той е слязъл до едно същество, започнал е Златният век за него, защото Сам Върховният работи тайно върху него.

стр. 199

В нас потича Акаша

Тайната на живота е в Изчезването. Когато изчезнем с Любов и по Правилния начин, в нас потича Акаша – Древното Състояние. Акаша е част от Него. Така Той ни дарява Себе Си. Изчезването – това е Изворът, който се завръща в Праизвора. Това е малката Любов, която се завръща във Великата Любов. Това е капката, която заживява в Океана. Казвам: ще дойде ден, когато всички капки ще се завърнат в Океана.

стр. 200

Ти осъзнаваш своята Цялост

Ние сме били преди Вселената и затова тя не е наш Дом. Във Вселената само присъстваме, но Тайната на живота е в Изчезването. След Изчезването светът и Вселената си отиват. След Изчезването животът и смъртта си отиват, но след Изчезването ти оставаш и ти осъзнаваш своята Цялост в своето Несъществувание, в своето Неограничение.

Дълбини без ум и сътворение

Една от Тайните на живота е Изчезването. Казвам: Изчезването влиза в Дълбини, в които няма ум и сътворение, няма време и мълчание, няма смърт и в един по-дълбок смисъл няма и живот. Умът е този, който се страхува от Изчезването, защото самият той умира, а Истинският човек се ражда. Изчезването е превъзходство над ума, над сътворението и над себе си. Това е Завръщане в Изначалното. Тук е Срещата с Учителя, тук е Срещата с Висшия свят, тук е Срещата и със себе си и това се нарича себепознанието. Себепознанието – това е Завръщането.

стр. 201

Изчезване в своя Учител

Най-великият Дар на прераждането е Дарът, чрез който можеш да изчезваш в своя Учител. По Пътя на това Изчезване в своя Учител ние се завръщаме в Праядрото. Само един Истински Учител е Вход към Мистерията на Абсолюта. Който няма Истински Учител, е в опасност. Той ще бъде излъган от знаещите духове, а знаещите са изгубили Пътя. Учителят е Този, Който ще ни научи на Чистото Изчезване. Само в това Изчезване ставаме Неизразими, подобни на Неподобието.

стр. 202

Печатът на Мъдростта

В Изчезването е Печатът на Мъдростта. Има само един начин да откриеш определена Тайна и той е да изчезнеш в нея. Има само един Път да намериш своя Учител. Това е Печатът на Изчезването. Но в това Сливане гласът си остава твой, но Мъдростта и Словото са на Учителя. Ако сме изчезнали в Учителя, Той започва да действа в нас. Това Изчезване е Реално постижение на живота.

стр. 203

Сърцевина преди Сърцето

Великата Изчезналост е Древна Нероденост. Тя е преди явленията на света. Тя е Сърцевина дори преди Сърцето. От тази именно Сърцевина е произлязло Сърцето. Сърце, излязло от тази Сърцевина, има Безпределен аромат. Кой се завръща в тази Сърцевина? Този, който е избрал на първо място напълно своя Учител и който гледа дълбоко Пътя си към своя Пракорен. Това е Древният Път, по който Учителят води Своя ученик.

Несподелимото Състояние

Когато дълбоко изчезнем в Нищото, това е най-красивото унищожение на света и на човешката съдба. Това е Завръщане в Несподелимото Състояние. Това е Той в нас, а не ние в Него. Когато е Той, е само Той. Това е нашата Изначалност. Това е Върховният Праизточник, Който ни очаква.

стр. 204

Изворът е Син на Праизвора

Изворът е Извор, защото е изчезнал в Праизвора. Понеже Изворът е изчезнал в Праизвора, оттам черпи своите Есенции. Праизворът дава на Изчезналия Извор нещо от Прадълбините Си. Той му дава нещо от Своята Неизказаност. Той му дава нещо от Своята Незнайност. Ето защо казвам: Изворът е Син на Праизвора.

стр. 205

Образец на Праизчезналост

Самият Върховен е образец на Праизчезналост. Това Същество всякога е било Велико Неприсъствие и Съкровена Близост. Това Прасъщество всякога живее в Своята Изчезналост и на това учи Своите Избрани. Така, когато суфи е изчезнал, вече няма кой да го управлява, защото Водачът му е неговата Изначална Пълнота.

Вглъбяване в Глъбините

Има едно Върховно Упражнение. То трябва да се прави всеки ден по малко. То е Амравайра – то е Вглъбяването. Това е Вглъбяване в Глъбините. Докога трябва да се вглъбяваме? Докато изчезнем. Когато изчезнем, ние се завръщаме в Абсолютната Родина, в Изначалната си Пълнота.

стр. 207

ИСТИНАТА – ПЪРВАТА ИЗНАЧАЛНОСТ

Първата и Втората Изначалност

Човекът на Любовта може да стигне до предела на силите си и да стане бог в действие. Човекът на Истината надминава своите предели и може да стане част от Абсолюта. Човекът на Любовта може да стане Божествено същество. Това е наречено Втората Изначалност, Второто Състояние. Човекът на Истината може да придобие нещо от Абсолюта. Това е Първата Изначалност, Първото Състояние. А Абсолютът – Той държи в Себе Си Върховната Праизначалност, Великото Прасъстояние. В Древната история има случаи на Същества, които са докоснати от Върховната Праизначалност. Това са 14 Върховнонеизменни Същества на Абсолюта.

стр. 208

Нашето Върховно Аз

Нашата Дълбока природа – това е Той, Върховният. Това е нашето Върховно Аз. И тук се намира Сърцевината на Истината. Тук ние ставаме едно с Истината и говорим чрез нея. Тук Истината е нашето Прасъстояние. Тук ние нямаме понятия за Истината или мнения. Тук сме у Дома.

стр. 209

Дълбина от Света на Истината

Ти си Дълбина от Света на Истината и това е твоето Праначално Състояние. Тук е твоят Древен Център. Всичко периферно си отива, Центърът винаги остава.

Неизразимата Истина

За да се усвои и разбере Древното мислене, трябва много внимателно и правилно да изговаряш Истината. Когато много се стараеш правилно да изговаряш Истината, тя ти позволява да я разбираш и да я схващаш в себе си. Когато Древната Истина иска да я разбереш, тя пробива Сърцето ти, прави там една Бяла точка и в нея говори, а на Сърцето ти е позволено да я схваща. Така Сърцето заживява в Мистерията на Неизразимата Истина.

стр. 210

Чува Потайни неща

Когато Истината влезе в Слуха на човека, този Слух надминава света и Вселената. Този Слух чува Потайни неща. Що е Слухът? Дълбините на Живота. Познавах един Старец, Който чуваше нуждите на една пчеличка от четири километра разстояние. Той излъчи Своята помощ и тя се освободи от паяжината на паяка и зарадва се в себе си, но не знаеше на кого да благодари.

стр. 211

Когато Истината е била

Кой е Пътят? Пътят е Познаване, Придобиване и Сливане. Познаването е Любов и Душа. Придобиването е Мъдрост и Дух. Сливането е Истина и Мистерия. Има Древни Същества, които са се слели с Истината. Те са погубили Висшите светове в себе си. Те са преодолели Висшите светове и са се отрекли от тях. Те са се отказали от Висшето и Истината ги е скрила в себе си. Когато Истината е била, е нямало Висши светове. Тогава Праизточникът е бил вглъбен в Себе Си, в Своя Център. И в този Център е сияела само Истината.

стр. 212

Виждане чрез Истината

Има виждане, което е земно. Има виждане, което е неземно. Има виждане, което е Божествено. И има Виждане, което е Лъч от Мистерията. В земното виждане виждаш нещата неразбираемо. В неземното виждане виждаш нещата разбираемо. В Божественото виждане виждаш нещата узнаваемо. Тези три виждания не познават Истината. Но когато в тези виждания слезе Лъчът от Мистерията, тогава се явява Праоткровение от самата Истина. Това е нещо отвъд събитията и явленията. Тук има Виждане чрез Истината, а не чрез възприятията. Това е Виждането на Мистиците, Божествата и Старците. Това Виждане слиза само в двете си ръце – в Безмълвието и в Нищото.

стр. 213

Истината говори на Достойните

Когато Истината слиза да говори чрез теб на определени души, и ти ще бъдеш спасен, и тези души ще бъдат спасени. Така Истината говори само на Достойните и Избраните, а всички други ще бъдат обременени, за да им се помогне в друго време.

Първо умира за Истината

Много търсачи има в света, които търсят Истината. Те не я намират. Само Истинският Търсач знае как да търси Истината и той я намира. Той знае Правилния начин и метод. Той търси Истината не чрез себе си, а чрез Истината в себе си. Той първо умира за Истината и тогава тя го учи. Грешката на другите е, че те живеят за Истината, но не умират за нея. И понеже не умират, тя не оживява в тях. Те я говорят, те я произнасят, но тя не произнася себе си в тях.

стр. 214

Превръщане на силата в Истина

Казвам на ученика: търси най-важното. Търси собственото си овладяване. Само който е овладял себе си, може да превърне силата в Меч, може да превърне силата в Истина. А този, който не е овладял силата си и себе си, той превръща силата си в недостатък. И така той се самопронизва. Овладяването на себе си и на силата може да се превърне в Правилния Път към Истината.

стр. 215

Най-дълбоката Истина

Що е Истината и къде е нейният отговор? Истината се намира в Дълбините. Дълбините решават дали да дадат Ясния отговор или Изначалния отговор. Най-дълбоката и Пречиста Истина е често Безмълвна, но понякога дава отговор.

Колкото повече служим

Колкото повече служим на Върховната Истина, толкова повече отпадат булата от нас. И когато отпадне и последното було, ние ще се завърнем при Него, защото Той ще се яви и ще каже: „Ела, Сине Мой, ела, Дъще Моя, защото твоето жилище е Сърцевината“.

стр. 216

ВЕЛИЧИЕТО НА МИСТЕРИЯТА

Тук се е родил Праживотът

Кой е създал Мистерията? Този, Който е създал Мистерията, е създал и Тишината. Той е изрекъл Мистерията от Себе Си и тя е станала Негов Облик. Той е изрекъл Тишината от Себе Си и тя е станала Неговата Неизразимост. Тук, в Мистерията и в Тишината, се е родил Праживотът.

стр. 217

Преклонение пред Мистерията

Що е Мъдростта? Овладяване на собствения си ум, на собственото си зло. Що е Мъдростта? Разгадаване на собствената си Душа. Що е Мъдростта? Разгадаване на собствения си Дух. Що е Мъдростта? Проникване в Бездната, в Безкрая. Що е Премъдростта? Докосване до Мистерията. Що е Премъдростта? Преклонение пред Великата Мистерия и Благоговение към Този Върховен Абсолют, пред Който Премъдростта е Незнание.

Неведомото е Мистерия

Има знайно, Незнайно, Непознаваемо и Неведомо. Знайното е знайно и то лесно остарява и дори се забравя. Незнайното е по-дълбоко и по-чисто, докато стои и живее в себе си. Но то може да стане знайно и това го ограничава, макар и да е полезно за съществата. Непознаваемото винаги си остава скрито в Тайна. То не остарява. Не можеш да го ограбиш, не можеш да го развалиш, но можеш да се обменяш с него. То е винаги прекрасно, защото е възвишено, близко и недокосваемо. Неведомото е Мистерия. То има само скрит Полъх. Никога не можеш да го познаеш. Ето защо е Безпределно и винаги Живо.

стр. 218

Най-рядката Красота на Земята

Има чудна красота в живота. Има много красиви неща в света. Но има една Величествена и Изключителна Красота, която е слизала в света. Аз съм я виждал. Това се е случило, когато на Земята са слезли Същества от Мистерията. Велико нещо е да видиш Безпределния Човек, който се е разхождал по Земята. Много Богове, Старци и Божества са слизали в Атлантида и Египет. Едно такова Същество – това е най-рядката Красота на Земята. Такова Същество говори като Истината и около него ухае Шепотът на Изначалната Тишина.

стр. 219

Дълбини, Дълбини

Истинският човек е Дълбини, Дълбини, Дълбини, Дълбини и близост до Прадълбината. В него няма светове. В него няма ум, време и сътвореност, защото той се е движил в Правилната посока на Тайната и Мистерията. Що е Правилната посока? Това е Пътят навътре, навътре, навътре. Това е Чистият Път на Завръщането. Това е Пътят към Изначалния свят.

стр. 220

Прегърнат от Мистерията

Всеки, който иска жив да влезе в Мистерията, ще бъде изпъден. Всеки, който иска умрял да влезе в Мистерията, ще бъде отделен от нея. Всеки, който се е насочил към Нищото в себе си и го придобие, ще бъде прегърнат от Мистерията и ще се завърне в Изначалния си Живот.

Ние ставаме Мистерия

Когато сме в Бога, и битието става нещо приятно и красиво. Но когато навлезем по-дълбоко в себе си, ние вече не сме битието – ние сме част от Небитието. А когато Той, Върховният, ни докосне, ние ставаме Мистерия. И оттук нататък искаме само Учителя и Него.

стр. 222

СЪСТОЯНИЕТО И ПРАСЪСТОЯНИЕТО

Състоянието на нашето Изначалие

Това, което е родено, не е истинско. Ние сме преди своето раждане. Ние сме преди словото, защото сме Неизречени. Ако преживеем Състоянието на своето Изначалие, ние ще видим, че никакви думи и никакво слово не могат да го опишат. Ние трябва да се поклоним на своя Прасъздател за Великата Нероденост, която ни е дал.

стр. 223

Ще си остане Несподелимо

Има едно Върховно Състояние. В него няма думи и слово. Тук те губят своето значение. Има едно Върховно Състояние, в което няма дори и мълчание. Това Върховно Състояние ще си остане винаги Несподелимо. Такава е неговата предопределеност.

Ти си Върховното Състояние

Дълбоко в себе си ти си Върховното Състояние, в което няма реч, няма слово, няма думи, дори няма и чувства. Казвам: преди да е било това Божествено чувство, е било Искрящото Сияние.

стр. 224

Тайната на Чистото съзнание

Голяма е Тайната на Чистотата. Коя е Тайната на Чистотата? Коя е Тайната на Чистото и Сияйно съзнание в човека? Казвам: Чистото и Сияйно съзнание в човека е Потънка Тайна: то е безтелесното Състояние в човека, то е Несътвореното Състояние. То влиза и излиза от тялото с Велика Лекота. Това Състояние е без бреме и без страдания. Ето защо казвам: завърни се в Чистото си и Сияещо съзнание.