Златната Книга на Втория Старец, книга първа

Из Неизречената Мъдрост на Втория Старец

Представено от Елеазар Хараш

Варна, 2026 г.

стр. 3

ПРЕДГОВОР

Великият Път е над Разума, защото Абсолютът е Бездънен.

Любовта е обмяна с Бога, а нашата Скрита Истина е обмяна с Върховния.

Ние всички търсим Абсолюта в себе си и Той търси Себе Си в нас.

Бъди твърдо убеден в Абсолюта.

Познаването на Учителя е Свобода, а познаването на Абсолюта е Мистерия без познаване.

Ти си Дълбина, а светът е нещо отвън.

стр. 4

Ти си Древност, а не човек.

Ти си Мистерия в Дълбините си. Ти си Незнаен.

Човекът на Нищото е Истина без тяло. Той е Сияние за света.

Тези, които постигат Нищото, имат планина от Духовни заслуги.

Познай себе си като Любов и Път към Абсолюта.

Няма нещо, равно на Любовта към Абсолюта.

Утихни и влез при своя Прабаща.

Ако си в своя Прабаща, как ще се безпокоиш?

стр. 5

Ако искаш Свобода, виждай само Него навсякъде. Остави всичко друго и виждай само Него.

Ако виждаш само Него, Той ще ти даде Себе Си.

Мисли много за Него. Това е Върховната практика.

Елеазар Хараш Варна, 2026 г.

стр. 9

ВЪРХОВНИЯТ АБСОЛЮТ

Мистерия от Прамистерията

Това, което съществува, е само едно: Върховният Абсолют. Това Велико Съществувание е без живот и смърт. То съществува в Дълбините Си и в Себе Си. Това Съществувание е Мистерия от Прамистерията и всички ние сме произлезли от тази Прамистерия.

Той преживява Сам Себе Си

Съществува Върховно Нищо. В най-върховната степен на Нищото Той е Сам и преживява Сам Себе Си. Той преживява Собствената Си Незнайност и Безграничност, защото никога е нямал граници.

стр. 10

Нещо, което превъзхожда всичко

Бог може да бъде наречен Велик, Върховна Доброта, но Абсолютът не може да бъде наречен така. Той е над Великото и над Добротата. Той е Върховното Нищо, а в това Нищо няма нищо – нито Величие, нито Доброта. Но има Нещо, което превъзхожда всичко.

Той е близък с всичко

Съществува Върховен Прабог. Той е Дълбинноединен с абсолютно всичко. Той е близък и сроден с абсолютно всичко. Той е близък, защото просто всичко е Негово. Всеки атом и всяка частица са произлезли от Него и Той ще ги върне при Себе Си.

стр. 11

Обхванати от Върховния Поглед

Абсолютно всички същества са обхванати от Върховния Поглед на Абсолютния Незнаен. Той е Страшен, Дълбинен и Съвършен Наблюдател. Не съществува поглед, равен на Неговия. Той е създал милиарди очи, чиято материя е слязла от Слънцето. Но Неговият Поглед е преди Слънцето и преди всички Слънца. Той обхваща всички светове – и видими, и невидими, и знайни, и незнайни. Аз в Своя Дълбинен опит узнах, че Той никога няма равен на Себе Си. Понеже е толкова Велик и Величествен, може да слиза и до най-малката Душа, защото Той люби Душите, които Го търсят.

стр. 12

Върховният Наблюдател

Във всеки един момент Той е Върховният Наблюдател. Той мълчи и дълбоко наблюдава всичко. В един миг Той обхваща всичките милиарди същества. И малки, и големи – всички са вътре в Неговото Необятно Съзнание. Този Велик Наблюдател остава всякога скрит и всякога близък.

Безпределна Тотална Любов

Абсолютът е Безусловната Тоталност. Абсолютът е Правърховното Влияние над всичко. В Абсолюта няма религия и наука, няма и магия. Той е Безпределна Тотална Любов, а Истината, която е в Него, е Прасилата, родена преди всички сили.

стр. 13

Роден като Непознаваемост

Абсолютът е роден като Нероден. Той е Нероден като Бездънност. Той е Бездънност като Древност и Той е Древност като Път към Собствената Си Мистерия. Той е Родена и Неродена Мистерия. В този смисъл Той е роден като Непознаваемост. Той не е пожелал никой да Го познае. Всички същества са родени да търсят тази Непознаваемост. Той завинаги ще остане Непознаваем в най-дълбоката Си Скритост. Така е решил Сам Той и кой може да оспори това? Ако някой каже: „Познах Го“, той вече става вътрешно или външно сътворен и умиращ.

стр. 14

Абсолютът в нас

Абсолютът в нас е над всички светове. Абсолютът в нас е над Вечността. Абсолютът в нас е над Безпределността. Абсолютът в нас е преди Несътвореността. Абсолютът в нас е Невидим и за Невидимия свят. Що е този Абсолют? Това е Върховната Непознаваемост.

Сам Той не се познава

Що е Абсолютът? Бездна от Неизвестност, Мистерия от Забуленост, Неизречима Неизмеримост, Величествена Необхватност. Никога е нямал начало. Никакъв край не се вижда. Понеже няма начало, може да създава начала. Понеже няма край, може да създава Безконечности. Никой никога не може да Го познае, защото Сам Той не се познава поради изключителната наситеност на Безкрайности в Себе Си.

стр. 15

Варахая Дарита

Що е Учителят? Бездна от Любов и Премъдрост. Що е Великата Мистерия? Бездна от Неизвестност. И само тук Мистерията слиза като Дълбинно Прасъстояние и потича надолу. Що е Абсолютът? Бездна от Неведомост. Никога никой не Го е обяснявал, защото Той е роден преди Словото и преди Тишината. И никой никога няма да узнае как Той Самият е зародил Себе Си. Ето защо Го наричаме Варахая Дарита – Върховната Прамистерия.

стр. 16

Приближаването към Него

Милиони питат: „Кой е Той?“. Но как можем да разберем Абсолюта, как можем да разберем Този, Който е по-дълбок от Реалността? Той е Върховната и Тотална Прареалност. Не се опитвай да Го познаеш. Моли се и се учи. Това е Приближаване, но колкото и да се приближаваш, Той си остава Незнаен. Приближаването към Него е най-великият Дар на живота.

стр. 17

Той е Опора за всички

Той, Върховният, е Опора без опора. Той Самият е Опора в Себе Си. Не се нуждае от опора, но Той е Опора за всички. Всички се нуждаят от Него. Една малка Бяла Частица от Сърцевината Му крепи цялата Вселена. Ако тази Частица се оттегли, всички извори ще пресъхнат и всички звезди ще се стопят.

От Изумление към Вдъхновение

Който е познал Съвършения Недосегаем, той Го е познал като Съвършена Неразбираемост. Така той е докоснат да върви в своя Път от Изумление към Вдъхновение и от Вдъхновение към ново Изумление.

стр. 18

Само Той ги познава

Върховната Мистерия е създала Себе Си с Велико Безмълвие, после – с Глас и накрая – с Пречисто Изричане. Питам кой е дал имената на милиони и милиарди Слънца. Само Той – Единственият, Върховният, Прасъздателят, защото само Той ги познава.

Върховният Прасъздател

Бог превръща боговете в хора и хората в богове. Бог е Велик Създател на милиарди същества и създания от всякакъв род, но над Него е Върховният Прасъздател. Той превръща Божествата и Старците в Мистерии.

стр. 19

СЛИЗАНЕТО НА ВЪРХОВНИЯ

Когато Той е слязъл

Първо е бил Върховният Абсолют. После Той е слязъл и е станал Върховната Прамистерия. После е слязъл още по-надолу и е станал Върховният Неведом. После е слязъл още по-надолу и е станал Върховният Незнаен. После пак е слязъл и е станал Върховният Несътворен. После е слязъл още по-надолу и е сътворил вътрешно Несътворения Бог като Подобие на Нищото.

стр. 20

Три Праоткровения

Върховното Праначало е слязло надолу като Три Гносиса, като Три Праоткровения. Първото Откровение е Мистерията. Второто Откровение е Безкраят. Третото Откровение са Прасъществата. Древният Бог е бил създаден във Второто Откровение. А от Прасъществата произлезли Божества, Предци, Богове, Велики Учители и Велики Мъдри и Премъдри същества. Това е Началото на Древния Свят.

Праначалото – „Аз съм“

Праначалото е било „Аз съм“. Това означава, че Той Сам е изрекъл Себе Си. Първото „Аз съм“ е излизане от Прадълбините на Върховното „Аз съм“. Изначалното и Върховно „Аз съм“ е било Безмълвно. Слизайки надолу в Бог, в Старците и в съществата, Той отново заявява: „Аз съм“. Той се заявява в съществата. Върховното „Аз съм“ е Прамистерия. Другите „Аз съм“ са Небитие, които впоследствие са станали битие. Но по веригата на „Аз съм“ нищо не се губи от най-долната до най-високата точка и всичко е Завръщане.

стр. 21

Мистерия преди Създателя

Върховният Абсолют е създал Създателя. Той е Мистерия преди Създателя. Вътре в Създателя Той е изрекъл част от Себе Си. Вътре в Създателя Той е казал: „Аз съм“, но в Самия Него няма „Аз съм“, няма ограничения. Само Прасъздателят познава Създателя, защото Той е част от Него.

стр. 22

Къде е най-дълбоко проявен?

Той е дълбоко Непроявен, но слиза и се проявява. Къде е най-дълбоко проявен? В Праневедомия Прастарец, в Прастарците, в Старците, в Независимите Старци, в Божествата, в Боговете. Но има нещо, което Му е много скъпо. Това са Съкровените Души. Той е излял нещо много дълбоко в тях. Казвам: тези Души са Съвършено Негово Излияние. Те никога не умират. Те даже не са родени. Те само слизат и възлизат към Него. Те са всякога недокоснати от смъртта, защото те не са в живота, а в Неговата Мистерия.

стр. 23

Иска да ни даде Себе Си

Той е над всяко добро и зло. Той е над всяко харесване и нехаресване. Той има в Себе Си нещо повече от правилността и неправилността. Той е по-дълбок от всички наши мисли и планове. Той е Слизащият при нас. Той иска да разруши всичко правилно и неправилно в нас, защото иска да ни даде Себе Си – Това, Което надминава всичко.

Това е Върховният Миг

Когато ти си отделен от Него, това е най-голямото зло, най-голямата бедност. А когато Той ти проговори, това е Знакът, че Той заличава цялото ти минало – всички прераждания, защото те е приел. Това Слизане е Върховният Миг за всяка жива Душа. Без това Слизане всички добродетели и качества и всички хубави и правилни неща нищо не струват, защото само Той е Цената на всичко. Благославяй, Душе Моя, Върховния Миг на Неговото Слизане.

стр. 24

Един Върховен Праизточник

Абсолютно всички същества се движат към Един Върховен Праизточник. Този Праизвор няма битие и небитие. Когато е слязъл надолу в Себе Си, Той се превърнал в Пречисто и Чисто Съзнание, но Той ги превъзхожда. Най-чистото Съзнание е Негово дете. Пречистото Съзнание е Негов Син. И детето, и Синът не могат да Го опишат, защото как ще опишеш това, което те предхожда?

стр. 25

Той ще ни прегърне

Върховният Абсолют е Велико Единство. Той е Велико Състояние. Но всичко това е само Негово Слизане. Той слиза от Върховно Непознаваемо Място. Той от това Място е излъчил Великата Си Любов, която да обхваща всички светове. Това означава, че всички рано или късно ще се завърнем в Него и Той ще ни прегърне с Древната Си Ръка като Истински Прабаща. И нашето Завръщане ще е завинаги, защото това е записано в Сърцевината Му.

стр. 26

СКРИТИТЕ НЕЩА

Ал Маахара – Най-Скритият

Древният Бог – Той има Скрити Действия. Неговите Действия са във всичко. И когато действа, и когато не действа – това са все Негови Действия. И когато замълчава, и когато проговаря, Той е Действащият. А как действа Върховният Абсолют? Той превъзхожда всички Действия и Недействия. Ето защо едно от Имената Му е Ал Маахара – Най-Скритият.

стр. 27

Аарал Араааа – Абсолютният Човек

Съществува Велика Тайна в най-вътрешното Ядро на Мистерията. Съществува Могъща Тайна, скрита от погледа на съществата и световете. Съществува Прастарецът на Прастареца. Той не е Богочовек. Богочовекът много се е отдалечил от този Прачовек. Той не спада към Божествения свят, защото това щеше да означава падение. Той е наречен Аарал Араааа – Абсолютният Човек. Това е Свръхтоталният Човек. Той е облечен с Дрехата на Абсолюта. Той няма начало и няма край. Той няма падение и няма възход. Той е преди Боговете, Божествата и Старците. Той е Върховна Свръхпроява на Абсолюта, но не е включен в действие. Той е Заключен Промисъл за бъдещето.

стр. 28

Свръхискрата

Що е Свръхискрата? Това е Единственият Праотломък от Върховния Абсолют, Който живее в Неговата Неведомост. Само този Праотломък може да изрече Името на Върховното Прасъщество и да оцелее. Това се е случвало четири пъти.

Аарама – Искрата

Само с една Дума Неизреченият безмълвно е изрекъл Аарама – Искрата. Това е Първото Отражение на Абсолюта. Това е Първият Лъч на Върховната Мистерия. Това е Първичното Несътворено Същество. Когато Праабсолютът втори път произнесъл Думата, от това, Първичното, се зародили милиарди Искри. Казвам: що е Аарама? Първичната Врата, Входът от Мистерията към Прамистерията. Само Истински Учител може да доведе ученика до Искрата и да му покаже Пътя.

стр. 29

Арариииа – Изначалните Искри

Когато Мракът е бил, той е бил дълбоко скрит в себе си, в своята Древност. В тази си Древност той не е допуснал светлината да го оцапа или тъмнината да го развали. Този Древен Мрак е бил Ядро от Свръхсияйна Прасветлина. Точно тук Абсолютът е произнесъл: „Арариииа“. Това е Името на Изначалните Искри. И те заживели тук Свръхсияен Живот. Ето кое е Изначалният Живот.

стр. 30

Марахара Аурат – Мистичното Сърце

Има нещо Велико и Спотаено в живота. Има нещо Чисто и Незримо в живота. Има нещо Неизразимо и Обетовано в живота. Има нещо, за което каквото и да кажем, то е по-дълбоко от Дълбокото. Това нещо е Дълбока Скритост в света и във Вселената. И то се нарича Марахара Аурат – Мистичното Сърце.

Скритият Древен Глас

Има Древен Глас, Който е скрит във всичко. Той е Гласът, Който дава Откровенията и Дълбините. Скрит е този Глас и Великоосветяващ. Когато този Глас се яви, случило се е Великото, защото това е този Глас, Който движи Истинското Развитие.

стр. 31

Дълбокият Зов в нас

Има един Дълбок Зов в нас, който ни призовава. Има един Древен, Който ни търси. Нещо Дълбоко ни чака. Нещо Дълбоко ни гледа. Това нещо иска да тръгнем на Път към Него, за да ни освободи от сътворението, от живота и смъртта. То иска да ни освободи от всичко земно и неземно, от всичко външно и вътрешно. Този Древен Зов иска да ни завърне в нашата Изначалност.

стр. 32

БЛИЗОСТТА С АБСОЛЮТА

Древната Близост

Що е Върховният Абсолют? Върховна Забуленост, Велико Було, за да оцелеят съществата и световете. Що е Върховният Абсолют? Тотална Скритост, Която е скрита в Съвършената Скритост. Ако Той е погледнал една Душа и я заговори, махнал е едно Було от Себе Си. По този Път се създава Древната Близост. И оттук тръгва Пътят към Него, като всяко разкритие увеличава Близостта с Него и Неговата Непознаваемост.

стр. 33

Манна от Мистерията

Защо Абсолютът превъзхожда всички същества и създания? Защото е Непознаваем и Неведом. Когато ни докосне със Своята Непознаваемост, ние не Го познаваме, но Му ставаме близки. Когато ни докосне със Своята Неведомост, ние разбираме, че Той е Непостижима Мистерия. Но въпреки това узнаваме, че Той пак ни е близък. Неговата Близост е Манна от Мистерията.

Близостта е в Приемането

Към Абсолюта трябва да имаме най-дълбокото Приемане. Спасението е в Дълбокото Приемане на Абсолюта, без да Го разбираме. Колкото повече не Го разбираме, толкова по-близък е Той. Истинската Близост не е в разбирането, а в Приемането.

стр. 34

Сиянието на Мистичната Любов

Върховното Прасияние на Абсолюта е излъчило от Себе Си Сиянието на Мистичната Любов. Това е било Великото и Прадревно Начало, за да търсят само Него. Тази Любов е била създадена като Върховна Незнайност и Непознаваемост. Всеки, който търси тази Любов като Незнайност и Непознаваемост, на него му се дава Път към Учителя и Прабащата. А всеки, който иска да познае тази Любов, той е избрал да стане сътворен в себе си и той все ще умира.

стр. 35

Любовта е Пътят към Него

Върховният Абсолют е дълбинно над живота, над смъртта и над Вечността. Древните казват, че само Дълбинната Любов е близо до Неговия Поглед. Ето защо Древните постигат Любов извън сътвореността и Вселената. Древните атланти узнали, че Любовта е най-дълбинният Път към Него. Те узнали, че Любовта владеела най-дълбинната Тайна на Изчезването. Те узнали, че Изчезването е Върховното Лекарство. Те казват, че това е единственото Лекарство, което ни спасява от здравето и от болестите.

стр. 36

Скритата и Благоухаеща Любов

Върховният Неизразим е оставил следа, по която да Го търсим. Това е Скритата и Благоухаеща Любов. Тази Любов е Красотата на Великата Изразимост. И оттук нататък тази Любов има 70 степени на Неизразимост.

Несподелената Любов

Христос е имал Споделена Любов с Бога и Несподелена Любов с Абсолюта. Споделената Любов с Бога е Безкрайно Красива. Несподелената Любов с Абсолюта е Бездънно Мистериозна. Колкото повече Споделеност, толкова повече наситена Красота. Колкото повече Несподеленост, толкова повече Неизмерима и Невъобразима Красота. Тази Несподелена Любов е преди Споделената. Споделената Любов е ограничение на Несподелената Любов.

стр. 37

Влага нещо Истинско

Ние всички сме родени от една Върховна Реалност. Ние всички сме родени от една Мистериозна Реалност. Тази Реалност е дълбоко вкоренена в нас. Трябва само да я събудим. Всеки, който влага нещо Истинско от себе си за тази Реалност, той ще се зароди в тази Реалност и Тя ще го привлече към Себе Си.

Те са Го създали в себе си

Има нещо, което ни завръща в Реалността. Има нещо в нас, което създава Реалността. Това са нашите усилия, които Го търсят. Това е нашият Стремеж, който Го почита. Това е нашият Устрем към Чистото Слово, което Го привлича. Нашите мисли и Формули ще създадат нашата Реалност. Тези, които много са мислили за Него и много са се молили, те са Го създали в себе си. Те са свободните, но продължават да Го търсят в Мистериозното Измерение.

стр. 38

Усилия, Усилия, Усилия!

Едно знам от опит: Усилия, Усилия, Усилия! Усърдие, Усърдие, Усърдие! Постоянство, Постоянство, Постоянство! И тогава Той постепенно започва да се влива в нас. Почва да ни учи, почва да ни говори и почва да ни упътва към Учителя и към Себе Си.

стр. 39

Древен Безусловен Закон

Винаги, когато мислим дълго за нещо, то започва постепенно да се образува в нас. Това е Древен Безусловен Закон. Постоянното мислене е постоянно сбъдване, докато това сбъдване се роди окончателно в нас.

Образуваш го в Сърцето си

Това, за което постоянно мислиш, го събираш в Сърцето си, натрупваш го в Сърцето си, образуваш го в Сърцето си. Това е най-великият Подарък за ученика – да жадува за своя Учител и за своя Първосъздател. Казвам: щом жадуваш, ти е подарена Жажда от Праизточника. Казвам: осъзнай, че Той те жадува за Себе Си.

стр. 40

Той търси Отворени Сърца

Има Един Древен Скрит и Върховноскрит Праабсолют. През всички времена от миналото и досега Той търси Отворени Врати и Отворени Сърца да Го жадуват и да Го приемат. Той като Прабаща иска абсолютно всички да станат част от Него така, както е било в Изначалния свят, преди да Го изоставят и да се отдалечат от Него. Той продължава да чака, защото Любовта Му е Безгранична. И затова и Търпението Му е Безгранично. Такъв е Неговият Замисъл.

Смисълът е Самият Той

Ако има само Една Върховна Воля в света, тогава за ученика тя трябва да бъде очевидна навсякъде и във всичко. Светът и Вселената са само Негова Завеса. Ученикът трябва да пробие света и формите и да открие Смисъла, Който е Самият Той. Всички Учения са от един Корен, но Истинският ученик се завръща в своя Учител и в своя Прабаща. Той познава своя Пракорен.

стр. 41

„Ела при Мене!“

Кой се завръща във Върховния? Този, който всеки ден мисли за Него и който мисли малко и постоянно за Него, защото така изисква Той. А след време Той ще позволи по-често и по-много да мислиш за Него. Това се нарича Особено и Специално Призвание. На Неговия Специален Език това се нарича: „Аая Аар!“ – „Ела при Мене!“.

стр. 42

Знакът на Завръщането

Има една Сила, която ни освобождава от света. Това е Постоянството. Постоянството постига, такъв е бил Фениксът. Той е мислил дълго за своя Прасъздател. Той се молел. Той обичал Истината и умеел да чака. И веднъж бил посетен от Върховния. И той изведнъж схванал и разбрал, че това е Знакът на Завръщането. И той се завърнал.

Усърдни Молитви и Търпение

Търсачите на Истината никога не са търсили резултати и изгода. Те винаги са искали само Него, защото те знаели, че без Него и най-чудната градина е красиво гробище. Те избрали Усърдните Молитви и Търпението. Така те били избрани.

стр. 43

Той много цени Предаността

Той е Дълбинно Незнаен. Но ние знаем от Древно Предание, че Той много цени Предаността. Тя е вродена във всички от нас, но Той особено цени, когато ние лично я събуждаме към Него. И когато Той вижда нашата малка Преданост, Той слиза в нас и ни оставя следи за Пътя към Него. Той усилва нашата Преданост и ни дава Думи и Слова за Пътя към Него. Върховният Дар в Тайната на живота е да имаме Път към Него. Само тогава откриваме себе си.

стр. 44

Преданост към Върховния

Когато мислиш за Върховния, когато търсиш Върховния, когато влагаш своята Преданост за Върховния, тогава всичко постепенно се отделя от твоята карма и от твоето минало. Страхът си отива, гневът се разрежда, съмнението се освобождава и Пътят към Него става все по-близък.

Приближаване към Него

Има две неща, които водят до Върховния Абсолют: Преданост и Истинско Познание. Преданост във Формулите – това е Любовта към Него. Изследването на всичко Истинско – това също е Преданост към Него. Първата Преданост, която е към Формулите, ще доведе до Истинското Познание, което е Велико Приближаване към Него. А постигането на Истинското Познание ще доведе човека до Формулите и Древните Думи, които ще изпълнят отново Закона на Великото Приближаване.

стр. 45

Търси Го все повече

Бъди в Него, но не искай да Го разбираш. Бъди в Него, но не искай да Го познаваш. Търси Го все повече и все повече, докато Той те намери. А когато Той те намери, няма да има нищо за казване, защото ти ще си толкова преизпълнен, че няма да има място за никакво слово.

стр. 46

Той е Есенцията на живота

Когато се посветим на Него, Той все повече се случва в нас, Той все повече ни възлюбва, Той все повече се приближава в нас. И ако Го изберем, Той започва потайно да ни учи. Така Аз от дълго време преживявам само Него, а не световете. Той е Есенцията на живота, скрита в живота.

Когато много мислим за Него

Кога най-дълбоко се пречистваме? Мярката е много естествена и проста: когато много мислим за Него, когато много Му се молим, когато много Го съзерцаваме като Велика Необятност и когато си намерим подходящ символ, който да е чисто наш и сърдечен. Така са Го открили всички Търсачи. Те не Го познават напълно, но заживяват в Него.

стр. 47

Отдай се на Него

Ти можеш да Го видиш чрез Специално Преживяване, дадено от Самия Него. Но има условие: трябва да премахнеш себе си, трябва да премахнеш ума си. То е като да премахнеш голяма тълпа от същества и духове. Това е тълпа от живи и умрели. Казвам: махни тълпата и остани с Чистата си Същност. И после се отдай на Него, за да те покори целия. Когато те покори, ти вече си Свободен. Това е Изначалният Живот в Мистерията. Тук няма нито падение, нито Възкресение. Те са ненужни.

стр. 48

Искал е само Него

Който е опустошил себе си, той се е отделил и от положителните си качества, и от отрицателните. Така той е станал Нищо, защото е искал само Него. Това е ученикът, който придобива Неговата Воля. И той се завръща в своята собствена Изначална свободна воля, която е търсила само Него и никой друг.

Отваряме Му Врата

Най-великият Път се нарича Завръщането. Този Път е естествен и тотален. И методът е да мислим постоянно за Него. Когато мислим постоянно за Него и за Името Му, Той се съгражда в нас. Ние Му правим отвор, отваряме Му Врата. И идва Ден, когато част от Него избликва в Сърцевината на нашето Сърце.

стр. 49

„Станах Тебе“

Истинското Знание е Безпределно и Чисто. Това Безпределно Истинско Знание е произлязло от Мистерията. В своето начало то е било Безмълвно. Защо е било Истинско? Един от Древните Старци изрекъл: „Мислих толкова много за Тебе, че станах Сърцевина от Сърцевината. Просто станах Тебе. Не помислям за друго!“.

Ааримара – Изначалието

Срещата с Върховния ни Прабаща никога е нямала описания. Когато тази Среща се случва, ние никога не действаме, Той е Действащият. Сам Той прониква със Своето Тайнство в нас. Когато Той влезе в нас, казвам: къде отиде светът, къде отиде Вселената, къде изчезнаха злото и доброто? Казвам: случи се Ааримара – Изначалието.

стр. 51

ЛЮБОВТА КЪМ УЧИТЕЛЯ

Затова сме родени

Има едно нещо, от което истински се нуждаем. Има едно нещо, което е нашият Път и нашата Цел. Има едно нещо, за което винаги трябва да жадуваме. Това нещо е много скъпо и ние затова сме родени – да го търсим и да го срещнем. Това нещо е Учителят. Той е Знаещият нашия Път и нашите Дълбини. Той е Водачът и е Единственият Водач към Прасъздателя.

стр. 52

Учителят е твоят Пракорен

Твоят Учител е твоят Пракорен. Твоят Учител е Изначалната ти Сърцевина, защото Той изначално е слят с Пракорена и с Изначалната Сърцевина. Ето защо Върховните Учители са Истински Учители. Те сеят Сърцевината Си навсякъде.

Единствената Блага Вест

От милиони години в света са слизали Велики Учители, Старци, Божества, Посветени и Мъдреци. Има ли някой от тях, който да е променил събитията в света? Светът е непроменяем. Умствените хора си остават почти същите, но търсещите с Душа своите Учители се завръщат. Те се отделят от света. Тези Души са имали Истинско Познание и Любов към своите Учители. И това е Единствената Блага Вест.

стр. 53

Следва Пътя към Учителя си

Истинският ученик няма земно мислене и затова му е даден Учител, Който да го извади от света. Истинският ученик не се отклонява от своя Учител. Той следва този Път към Учителя си със Смиряване и Покорство. И така той придобива все повече себе си и своя Център. И в един момент той започва да вижда без було.

стр. 54

Той е Център в Центъра

Всеки човек има само една съдба. Съдбата му е да открие своя Учител. Ако открие първо себе си, ще изгуби и себе си, и своя Учител. Но ако открие първо Учителя си, той ще намери правилно себе си, защото Учителят е Източникът. Той е Център в Центъра.

Велик Подход към Учителя

Не ти трябва вяра. Не ти трябва път. Не ти трябват свят и сътворение. Не ти трябват отношения. Трябва ти Велик Подход към Учителя. Трябва ти Велика Изначална Любов към Учителя. Това е, което ще извае на по-ниско ниво Безкрая в тебе, на по-дълбоко ниво – Мистерията в тебе, а на най-дълбоко ниво – по-добре е да не знаеш нищо.

стр. 55

Безпределен Свещен Съюз

Коя е Върховната Цел на ученика? Тотално Доверие в Учителя, Тотално Доверие при всички условия. Това Тотално Доверие се пресътворява в един Безпределен Свещен Съюз.

Търси своя Учител

Ако искаш Истински Приятел, търси своя Учител. „Ама колко да Го търся?“ Търси Го без питане. Търси Го, докато Го намериш. И търси Го още, докато Го зародиш в себе си. Ако познаваш своя Учител, то е, защото Той те е намерил. Не спирай дотук. Сливай се всеки ден със своя Учител. И Той ще те заведе в Древното Място.

стр. 56

Заживей в Учителя си

Заживей в Учителя си, ако искаш да узнаеш Пътя си. В Учителя няма свят, няма ум. Когато мислиш за Учителя, бъди все повече зает с Учителя и с Неговото Сърце. Люби Учителя си, пий Учителя си, поглъщай Учителя си. Направи така, че все повече Той да съществува в тебе. А щом Учителят влезе, светът и Вселената излизат.

стр. 57

Човекът вижда през себе си

Как вижда човекът? Човекът вижда чрез себе си и през себе си. Ако е постигнал Бога в себе си, вижда чрез Бога в себе си. Ако е постигнал Чистия си Дух, вижда чрез Чистия си Дух – през себе си. Ако е постигнал Висшата си Душа, вижда през Висшата си Душа. Каквото е човекът, такова е виждането. Ако човекът е заживял в ума си, вижда, без да вижда. Кое е най-доброто виждане? Това е да искаш да виждаш през Очите на своя Учител.

Ключът на Виждането

Кой израства дълбоко и осъзнато в своя живот? Този, който умее да вижда. Кой се научава да вижда правилно и в Дълбините? Този, който вижда потънко Бог във всичко. Това е Ключът на Виждането. Такъв човек започва да вижда Тайните в своя Учител и така Учителят го насочва към Собствената Си Мистерия и към Мистерията на Върховния.

стр. 58

Истинската промяна

Истинската промяна в живота на ученика е неуловима. Къде се случва тя? Тя се случва в Дълбините. Кой я ръководи? Сам Скритият и Учителят. Те следят всеки ход на ученика, съветват го и го управляват. Така ученикът се доближава до Тайнството Различаване.

стр. 59

Което оживяваш в себе си

Какво си ти? Какво е най-важното в твоя живот? Ти си това, което оживяваш в себе си. Ти си това, което зараждаш в себе си. Ти си това, което съживяваш в себе си. Ти си това, което самопробуждаш в себе си. И затова ти си длъжен да различаваш. Търси само Учителя и Скрития Върховен в Него. Тогава ще се завърнеш в Изначалното си същество без остатък.