Истинолюбие и различаване

И когато почнеш да тренираш духовен дневник на истината, ако си наложиш — голямо желание се иска, голяма жажда, без правила — тук ще ти изпратят невидимо същество да те учи. То ще те научи да различаваш.

Ще забележиш, че някой път говориш вярно, а не истинно. Някой път говориш логично, а не истинно, защото умът е прекалено хитър. Промъква се, така ги казва нещата, така ги маскира, нали. Обаче не може да излъжеш Учителя и Бога, нали. Ще останеш. Ако лавираш, ще останеш. Има лавиране, което е по законите на мъдростта.

Ти можеш да си искрен, ама няма да тръгнеш по улицата наред да бъдеш искрен с кого да е или пък с всеки брат или сестра.

Когато Учителят ти дава мярката след време с този дневник, и всъщност ще можеш да различаваш с кого да говориш, доколко, кое да кажеш, кое да премълчиш. Вече не питаш: „Това трябваше ли да го кажа, не трябваше ли?“ Нали, или после: „Извинявай.“ При Сахасрара чакра няма „извинявай“. „Извинявай“ — на по-ниските нива. В този свят има „извинявай“, „обидих те“, нали. В ангелските светове такова нещо не върви, от ангелските нагоре.

Там обидата… Има случаи, Учителят казва: „Един ангел, наказан за обида.“ Имало изключения, има изключения, те стават заради другите. Един ангел обиден от друг ангел. И Учителят казва: „Този ангел се наказва да живее в тяло десет хиляди години.“ Една обида. В този свят се прощава много, докато се научиш да се овладяваш, но горе прошка няма. Горе е строго, нали.

Така че рискът може някой път да е една дума, изпусната. Ти може да мислиш, че не е кой знае какво, обаче те я чуват — и наши близки невидими, и други същества, и опасни същества, и напреднали. И тя се разнася и след време се връща в тебе, нали. Изпуснатата дума е изпуснат дух. Който е трениран, не може да изпусне такова нещо.

Учителят, каквото и да каже, все е прав. Може да не изглежда нещо, Той винаги… Защото Той, позицията му… Той е, аз както го наричам, и посветените, и мъдреците — Той е от третия бряг на реката. Той вече е извън доброто и злото, Той е в друга позиция. И каквото и да каже, е прав.

Обикновеният човек, каквото и да каже, не е прав. И да каже: „Бог е любов.“ Бог е любов, ама ти не си любов, нали.

Значи, ние казахме за Учителя в предните лекции, там „Учителят, вътрешното слово“, нали — кога Бог има присъствие, нали, и кога има благоволение. Значи, когато се молиш и Бог ти изпълнява молитвите, нали, това е благоволението на Бога, не е присъствие на Бога. Изпълнява ти, помага ти, благоволи към теб. Когато имаш неизменна любов в себе си, това вече е присъствието на Бога.

Виж как ясно говори Учителят. Не е като Блаватска да се мотае. Тя и вътрешният ѝ живот такъв. Тя е хубава душа, старае се, тръгнала е по Пътя на мъдростта — не е мъдра. Някога ден ще стане, както Платон. Те са далече от мъдростта, но философи, които пътуват към мъдростта. Учителят не пътува. Той е. Разликата е голяма.

Както и Майстер Екхарт — той не говори за Бога, а чрез Бога. Разликата е голяма. Иначе понятие за Бога всеки може да… Философи много. Знаете, Древна Гърция е пълна с философи. Говорихме там на лекциите. Мъдреци — много рядко.

Да си философ, няма проблем. Лесна работа, гимнастика. Учителят го нарича гимнастика за ума, упражнение. Нещо като йога упражненията. Правиш упражнения — след време оглупяваш. Е, някаква воля се е развила, за други животи нещичко ще ти остане, да кажем. Ще намериш утешение, защото той умът много лесно, нали, ще намери начин, но не е това същността.

Ама тежка карма… Каквато и да е тежка кармата, според Учителя, според Заратустра, според Тот, и сто убийства да си имал, за едно пораждане може да ги изкупиш. Въпросът е дали си отдаден тотално. Бог има начин да ги изкупи всичките чрез тебе и да ти даде методи. Така че няма тежки карми в случая — има неразбиране.

— А как да разбираме заблудите на ума, когато ние се мъчим да го победим, а той си играе? Как да се тренираме?

— Точно по пътя на тренировките. Значи, както един цигулар почва да тренира всеки ден. В началото ще свири фалшиви тонове известно време и накрая ще ги очисти и ще почне да свири със затворени очи — правилно. Е, музикантът знае. Няма грешка.

Това е опит, нали? Добър е, защото има опит, защото вече е стигнал. Може и да ръководи, може да… такова.

Значи, също дневникът — това е дневникът за истината. Той няма да те спаси изведнъж от заблужденията. Учителят казва на едно място: „Не мога да ви отнема заблужденията — ще ви ги отнемам малко по малко. Ако ги отнема всичките, ще си загубите живота.“ Значи, защото малко или много животът е основан на заблуждения, този живот. И затова малко по малко ще ви ги отнемам, за да може хем да оцелява.

Значи, този дневник постепенно ще ти дава различаване. Някои неща постепенно ще почнеш да ги разбираш все по-дълбоко, все по-дълбоко и накрая ще дойде това различаване, което… Ако си спомняте, като говорихме за Ал-Халладж много — страхотен суфи, персийският Христос, подобна Голгота минава като Него. Рязали са го на парчета. Докато е жив, хвали Бога, защото няма друга воля. „Това си Ти, Господи.“ Всъщност Той, Бог, си го взима при себе си, да не разкрие още по-дълбоки неща на суфизма, но това се води уж, че инквизицията, пред другите хора, които не…

Нали, че Ал-Халладж казва: „Бог е, който отклонява човека от правия път, не дяволът. Само Бог действа.“ И когато го отклони, сто човека да му говорят да го вкарат в правия път, никой не може, защото Бог знае, че този човек не е готов за правия път. Той ще го развали. Познава вътрешността му, нали, и трябва да изстрада по един отрицателен път и след време да влезе в правия път.

И Бог е, който вкарва човека в правия път. Тогава, като го вкара, сто човека да се опитат да го разубедят, не могат да го разубедят, защото Бог го е повел. Свърши вече.

При този дневник в един момент Бог ще се намеси и ще те поведе. Тогава вече въпроси няма да имаш. Той ще отговаря на каквото трябва, на съществените неща. Той ще учи, или ще ти изпрати, по-точно, много напреднало същество, но чрез Него, нали, негова мярка, която тогава вече…

Въпросът е да спечелиш доверието на едно висше същество, да те ръководи, да ти тълкува, да ти помага. Но ти трябва да имаш преди това и собствено вдъхновение, не назаем. А другите да ти го усилват, нали. Но ти трябва да си имаш едно ниво, което сам по себе си да не зависиш от други същества.

Това всичко се изработва. Учителят го нарича с три думи: интензивен духовен труд. Както искаш го тълкувай, това е положението — интензивен духовен труд.

За Учителя и заключителни думи

Скоро подготвяме една книга по Учителя за другата година, много специална книга. Нарекъл съм я „В храма на Учителя“. Ей такива специални неща, дето Учителят е говорил за себе си, с коментари. На тези лекции, които изнасяхме, нямаше коментари. Но много ми коства, но благодарение на Него, че Той ми помага. Но скоро в едно…

Аз не ги помня, но едно си спомням, което ми каза: „Смъртта се страхува от моята безпределност.“ Към един от коментарите там, неща, които Той си е казвал. Просто така се изумих, нали. Само Учителят може да говори така. Хем простичко казано, хем ясно. Не е нещо усукано да се чудиш какво е.

А пък смъртта не е случайно същество. Това е, не е от ангелските йерархии, по-висше същество, което се занимава с това дело, нали, наречено смъртта. Да отделя душата, да, там, да допуска духове, да изпъжда, нали, да ги ръководи. Значи, това е от архангелски йерархии нагоре. И то изпитва страх и трепет, защото в Учителя има нещо съвсем друго, нещо много особено.

Ами хубаво, аз предлагам така да свършим. И догодина ще определим пак ноемврийската, като наближи там, септември-октомври.

Много неща, които не сте ги чували, има ги на лекциите, знаете. Януари или февруари ще излезе осемнадесетият том. Тази година… Има едни други четиридесет тома, ще видим кога тях ще ги започнем. Те бяха, когато беше забранено, там по къщи, по такова — те са друга история.

Радвам се на толбухинската групичка или на Добрич, както и да е. Така, защото не държа да е голяма. И в Плевен така сме малко. Държа на по-точни хора, защото аз, ако исках количество, досега щеше да има и стотици хиляди. Има методи. Но аз, при мене даже се намаляват хората. Около хиляда човека са сега из България и така от време на време ще ги намалим, защото изискванията растат. Няма нужда да идват излишни хора, да се чудят там, да тълкуват погрешно, да разнасят, да обременяват.

Заради такива хора много пъти и лекциите са забранявали. И заради Юда напуснахме пак там във Варна. Един свещеник: „А ако моето дете отиде при него, какво ще стане?“ И така нататък, всякакви неща.

За усмивката и търпението

Вкъщи имам в момента една майка, така, на смъртно легло, хем за старчески дом. И изпълнявам това, което Учителят го е казал, защото то е елементарно. Така казвам го за вас — може да умре всеки момент, обаче ми е приятно. Може да не умре — пак ми е приятно. Каквото трябва съм ѝ казал, молитвите, които трябва, съм ги направил.

Но в трудности, каза Учителят, да имаш приятно чувство. Има го, то леко си тече. Смъртта нищо не означава. Тя е подготвена донякъде, каквото ме е чула за други животи, защото тя е глухоняма. Аз…

Доскоро се молеше яко, поне се моли, това, което… Но доскоро се молеше и се усмихваше, а отскоро се моли и не се усмихва. И аз ѝ обяснявам като на дете, така, нали, глухонемите имат мимика. Казвам: „Ако нямаш усмивка, значи дяволът в тебе е по-силен от Бога. Ако имаш усмивка пред смъртта, пред неизвестното, значи Бог в тебе е по-силен.“

Има едни африкански поговорки, казват, сега се сещам: „Ако имаш усмивка, ще победиш бурята.“ А другата е: „Ако имаш усмивка, ще се справиш с тигъра.“ Може да се преведе трудността в тигъра. Просто усмивката е, нали, разпилява смъртта. Засега леко ѝ се губи, нали.

Но няма значение. И това ниво, до което е стигнала, и то е нещо. Щом не може да направи скок, нали, това е положението. Приемаш го каквото е.

Въобще и африканската мъдрост е една от най-дълбоките. Но тези хора не живеят като нас в панели. Джунглата, джунглата е на всяка крачка. Не е като тук — вървиш дълги улици. Там всяка крачка е опасност. Има и растения даже, които улавят животни. [Неясна реплика, 58:44.] И там е школа, нали. Така и те наблюдават, развиват, казват: „За мъдрия джунглата е свободен път, път на свободата.“ Но това е там и там трябва да станеш мъдър, нали.

Това, което ви казах за търпението, е една прекрасна тяхна поговорка: „Ако имаш търпение, ще обелиш кожата на мравката.“ На техен език, нали, търпението се възнаграждава. И затова ученикът трябва постоянно търпение, да се хване с всичката дисциплина — той да си я избере. И накрая обелва кожата на мравката, тоест вижда лицето на Учителя, на истината, вътрешно, без образ, несътвореното. И става съвсем друго.

Добре, това е за днеска. Да пазим силичките.