Елеазар Хараш Приятелски разговори в Добрич 11.2007

Автор: Разговори в Добрич

Дионисий, кундалини, астрологията, Зул Нун, Пътя на ученика, рисковете в Пътя, Учителя

И да си направим една така кратка ограждаща формула — всеки по своему.

Дионисий Ареопагит

Ще ви изнеса една кратка лекция от декемврийската, която още не съм изнасял, за една от четирите лекции. Тя е за Дионисий Ареопагит. Ние сме говорили с тебе много. Наричат го Светия Отец. Живял първи век след Христос. Това е великият учител на християнството — мистичният. Понеже е одобрен от едно ядро светци и авторитетът му продължава и до днеска. Всъщност в миналото той е бил отричан въобще.

Той е гностик иначе — тези, които църквата не обича, но точно той е ръководител. То въобще пътищата на Бога са много, много странни, но Бог си знае работата. Че този Дионисий Ареопагит, за който сме говорили и преди, казва: „Връзката с Бога е динамично приближаване.“ Няма да тълкувам — само така ги изнасям, а ако трябва, после.

Само който е разбрал Божията воля, става истинен и свободен.

Бог ни е създал така, че да го търсим, за да намерим вечността си в Него.

Съществува тайна на творението и тайна на Бога. Творението е едно ограничение, което означава да живееш в определен порядък, по определени закони, защото си извън Божествения мрак. Както знаете, той говори много за Божествения мрак. Става въпрос за ослепителното място, тоест преизобилната светлина, наречена Божественият мрак. По друг начин казано — величието на любовта.

Само в тази любов, Божествената любов, голямата, може да се живее без закони. Навсякъде другаде има определени закони, порядък. За блаженството казва: едновременно спасение и едновременно вечно направляване на човека към скритата Божествена същност.

Блаженството е част от присъствието на непроявената светлина в тялото на човека.

Бог е създал този свят и вселената не чрез своята същност, а чрез своите енергии. Всеки, който живее в енергиите на Бога, е същество отвън — ограничено същество. В енергиите се намира предопределението, а в същността се намира свободата. Енергиите са външната част на същността.

Ако Бог беше създал света със същността си, и светът, и ние щяхме да бъдем вечни и безсмъртни. Безкрайното се е ограничило в енергиите и световете и е скрило същността си.

Божественият мрак е преяркото свръхестествено сияние на Бога. И всеки, който успее да се потопи в този Божествен мрак, може да го види, но ако преди това се е отказал от всичко друго.

Самото тайнство на встъпването в Божествения мрак е навлизане в собственото си мистично възхождение. Божественият Абсолют е скрит в своя мистичен мрак.

Блаженството е по-нисшата част от великото сияние на Бога, но то е призоваване да участваш в мистичната пълнота на Бога. Целта на живота не е да познаеш Бога, а пътя, водещ към Бога.

В дълбините на Бога ние нищо не познаваме, но придобиваме един усет за безкрайност и непознаваемост. И точно това е изумителното. Бездънната мистерия, която е скрита в Бога, е съвършено непознаваема.

Външното подобряване на живота без познаване на царството на истината, т.е. без преживяване на същността на Бога, е тържество на злото.

Истинското откровение на Бога към нас е призоваване за сливане с Него и Неговата непознаваемост. Непознаваемостта на Бога е най-великото явление, защото така човекът вечно ще го търси, вечно ще възкръсва, вечно ще се възнася. И всичко това — безкрайно.

Бог не е нито ум, нито душа, нито движение, нито е в покой, нито се намира във време, нито в пространство. Той е същност в самата себе си. Само на Голгота Той може да бъде познат като същност.

Значи, който може да влезе, който може да пробие Голгота, огромното страдание, голямата агония, да се извиси — там е мястото, където човек се спасява, включително и от ограниченията на блаженството.

В мрака се осъществява мистично единение с Бога, но неговата мистериозна тайна си остава неразбираема. Но вече има единение. Тук човек е възлязъл към неговата непознаваемост. За срещата с Него човек трябва да се освободи от всичко познаваемо, от всички познати неща.

В Божествения мрак можеш да се срещнеш с Бога само ако си се освободил от всяко знание — и положително, и отрицателно. Това, което трябва да ти е останало, е само чистата истинска любов към Него. В Божествения мрак Бог не се разкрива като образ, нито като знание, а като откровение. И тогава идва единението.

Истинската любов не е сила от този свят. Тя е сила, която преодолява всичко. Именно на Голгота става ясно, както знаете, преди от три хиляди съвършени богомили във Франция на кладата има трима, които се отказват. Значи, на Голгота става ясно вътрешното — вътрешните неща, скритите неща.

За да влезем в неговата тайна, трябва да изоставим всички звуци, всички слова, нечистотата и дори чистотата. И тя там е ненужна. Едва тогава можем да проникнем в Божествения мрак, където обитава Този, който е над всички неща.

Бездната — преди време говорих за Василид, като почнахме цикъла от лекции, някои от вас знаят, за история на вечността. Става въпрос за Бездната, която е създала Бога. Бездната, казва Дионисий, е свръхсъщност, която е скрита в Бога и част от нея действа в Бога. Именно затова Бог е непознаваем.

После Дионисий казва: „Само неистинното се направлява. Истинното е свободно.“ Отново едно потвърждение за есенцията на учението на Учителя — любовта, мъдростта, истината. Не правдата и доброто — те са последствия. Точно любовта, мъдростта, истината. Коя любов? Значи, любов, която не се изкушава, мъдрост, която не се заблуждава, и истина, която не ограничава нито себе си, нито други. Това е есенцията на Учителя.

На Голгота Бог иска да те изпълни със своята пълнота. Той е създал, Бог е създал човека по своя воля, но го спасява със съдействието и волята на човека.

В прадревността нито Луцифер, нито Христос са имали светлина. Тя по-късно се е спуснала над тях. Всъщност тази прадревна светлина е Царството Божие.

Така, това беше. Исках така една кратка лекция, макар че някои от вас ще я чуят в декември, но някой път, когато се чуят нещата втори път, е още по-хубаво. Така, ако имате някакви въпроси… Както виждате, стилът на Дионисий така е много висок, така безпощаден, дълбок. Това е същество, което е постигнало още в миналото и говори по своя си начин.

Разбира се, има… То съвременното християнство — много от тях не са чували даже за Дионисий, нали. Други знаят, че има пет книги. Той има тринадесет книги, а може да има и повече, нали, но това няма значение. Той чрез няколко книги от тези петте, известните, така е известен, защото едната е правила за монаси, църковни йерархии, ангелски йерархии и така, и оттам донякъде, нали, така го поназнайват.

Но Дионисий е нещо много дълбоко. Близък с апостол Павел, имат общ ученик Тимотей и на двамата. На погребението на Павел Тимотей почнал да плаче така на гроба и Дионисий му казва: „Не е това!“ Нали, това не е Павел. Има вътрешен Павел, има вътрешен Бог, вътрешни неща. Ненужно е въобще да се плаче на погребение — голяма грешка е. Това означава и привързаност, и слабост, и да не можеш да различаваш, и така нататък.

Освен това и смърт няма, то е ясно. Учителя казва: „Това е най-голямата лъжа, внесена в света.“ Но много хора са повярвали. Както много хора са повярвали, че сме хора, пък ние не сме хора. И сега говорим като духове и като души, но е въпрос на съзнание, въпрос на измерения. Прераждали сме се в животни и в растения, но нито сме животни, нито сме растения, нито сме хора. Нашата душа даже не е и ангел. Нещо по-дълбоко сме.

Така, ако имате нещо да питате, няма проблем. Ако не питате, пак е хубаво. В много градове няма питане — спряло е, но на някъде… В Бургас, в Русе все още има питане, в Плевен.

И за Якоб Бьоме ще имаме декемврийски лекции. Това е друга голяма мъдрост. Пак така — кратко слово, ясно, дълбоко. Казва: „Сатана е княз на този свят, но не е господар.“ Много точно казано, изключително точно. Няма как да е господар. Просто господарят е само един.

На дълбоко ниво въобще, ако сме будни, Сатана въобще не съществува. Според Ал-Халладж той няма сила даже да премести една сламка. Но там, където има голямо невежество, той привидно царува, някак си уж царува. Всъщност действа само Бог, няма нищо друго. Но църквите и много хора смятат, че той е враг, че е вероотстъпник. Всъщност Бог му е предложил привидно да стане враг, нали, и чрез тях, просто чрез него Той управлява в този свят. В другите светове — без него, но в този свят е чрез него.

За кундалини

— Наскоро прочетох книгата на Ошо „В търсене на прекрасното“. Наистина ли тази динамична медитация, която той описва, предизвиква надигане на кундалини? — Да. — Наистина? — Да.

То кундалини може да се вдигне от много неща. Зависи — въпросът е да се вдигне правилно. Защото може да се вдигне и при голям страх даже, нали, при голямо преживяване. Но най-хубаво е да се вдигне при голяма любов към Бога, особено когато е тежко положението, страдание, в агония, когато ти идва да прокълнеш, идва ти на устата, и да благословиш — това е ученикът. Така ги завъртваш тъмните в тебе, че те не знаят какво се е случило даже. Когато се научиш тъй да действаш и то ти стане навик, не от време на време, нали, тогава просто кундалини естествено ще се вдигне с лекота.

Това си е духовната, чистата духовна енергия в нас. Когато сме будни, няма нужда и да се вдига. Тя е самата будност. Тя е това, което е над будността. Както, ако си била на лекции за толтеките, дето говорихме как да се спасим от будността. Защото, ако останем на ниво будност, ще изпуснем мъдростта. И много будни хора почват да мислят, че са ясновидци, че виждат, че такова, че не знам какво.

Има, има някои ясновидци, така гледам някой път, разкриват, да кажем, в Англия, на други места някое престъпление. Казват, дават точни видения, но те всъщност нямат общо с ясновидството. Просто невидимият свят е решил определени престъпници да ги хване. Има невидима полиция и им дават видения. За други убийци, които не трябва да бъдат намерени, те не получават никакви видения — просто не им дават, защото има по-дълбоки причини, кармични и така нататък, но това е друг момент.

Но кундалини може да се вдигне с усилени молитви, с голямо пречистване. Когато питали Учителя дали трябва човек да се концентрира, примерно, върху трето око, за да я качва там, да настоява да е там, той казал: „Не! Никакви такива упражнения. Вие се пречистете, Духът знае.“ А пък той, Духът, така я вдига лесно, както е лесно да една чаша вода да си вдигнеш, да си пиеш. Въпросът е да стигнем дотам, да стават нещата лесно, тъй наречено — от само себе си.

— По естествен начин. — Точно, да. Въпросът е да се занимаваме със същността на нещата, нали, не такива… Може да правиш йога упражнения, колкото си искаш — това е гимнастика, то няма да ти… Може да играеш паневритмия, аз съм казал, може да идваш и на лекциите ми, на Учители и, да ходиш, да слушаш.

Същността, победата на изкушенията, вкореняване в Божествената любов, в истината, в дневниците. Ако хванеш сериозно дневници за истинолюбие, след време, до две години може да живее умът, ако си искрена към себе си. Но той има голяма съпротива. Умът, казва Учителя… Какво е умът? Старовременната змия, Сатана. Той в твоя ум ще прави такива проекти — няма да ти върви дневникът и тази самодисциплина, която… Защото той след време трябва да изчезне. Тоест до такава степен да се пречисти и да влезе Духът в тебе. Но борбата е голяма там, защото ти можеш пет години да говориш точно, един път да изпуснеш гняв или неточно изказване — означава, врагът е вътре.

Нищо не си решила. И така минава животът на много ученици, защото не се хващат за същественото. Не бдят над всяка дума, която говорят.

За астрологията

Много хора напуснаха лекциите ми и тук, и в София, като разпиляхме астрологията. И тук ще ти кажа една кратка случка от един суфи. Станал един суфи пред своите ученици, казва се Абу Саид: „Днеска ще ви изнеса една лекция по астрология.“ И те се чудят, защото в суфизма астрологията, тя е, както и в даосизма, прах, плява. Тя е просто нещо ненужно, но както и да е. Иначе се води окултна наука. Христос и Учителя да се занимават с астрология? Никога няма да се занимават! Същността, което е. Те са нашите примери и много други такива учители.

Казва: „Днеска ще ви изнеса лекция по астрология.“ И те така настръхнали. Това е всъщност най-кратката лекция в света и най-точната: „Тази година ще се случи това, което се случи, това, което иска Бог, така, както беше и миналата година.“ Край! Това е лекцията и свърши всичко. Няма нужда от повече, просто…

Истинският човек се ражда от Бога. Онези елементарните хора се раждат от зодиаци и там изчисляват — пълни глупости. Как ще изчислиш Бог в човека? Как ще изчислиш Бездната? Никакъв шанс нямаш. Но роботите обичат да вярват, нали.

Или другата глупост — вяра в бъдеще. Като вярваш в бъдеще, пренасяш енергията. Умът пак ще те излъже. [Неясна реплика, 19:43.] Ако живееш в Бога, Бог е по-дълбок от бъдещето. За какво ти е бъдеще? Но заблудени са хората. Те и обичат да са заблудени, това е друг въпрос.

Зул Нун Мисри

Така че който не е избрал същността… Спомням си за един друг суфи — Зул Нун Мисри, още когато бил млад, нали. Той е египетски суфи, много дълбок. Един мистичен монах го срещнал и му казал: „Когато се приближиш до Бога, Бог ще ти даде четири дара.“ И ги изрежда.

Първият дар е: това, което ти си знаеш, другите не знаят за тебе. То си е нещо вътрешно, твое. Вторият дар е богатство — без пари ще имаш. Третият дар е знание без обучение — няма нужда в школите. И четвъртият е веселие без компания.

Просто, ясно, както мъдростта говори. Не знанието, не информацията. Ученикът се е спасил от знание, информация — само мъдрост. Той върви по този път. Веселие без компания, без приятели. Но уединението е богатство само за духовните хора. За другите това е самота.

Настрадин Ходжа

Хората, ако можеха да разберат Настрадин Ходжа, пак щяха да влязат дълбоко в учението, защото той е човек, който… Но те не могат да го тълкуват. Някой път постъпките му изглеждат глупави, а пък всъщност той преподава уроци, нали.

— Той е имал такава дълбочина, че хората не са успявали да го разберат.

— Да, той напуска суфи школа, за да стане по-достъпен за хората и пак остава неразбираем. Около двадесет-тридесет книги има негови. Голямо нещо, това е нещо… Голям учител от мистичните, дълбоките.

Трябвало да отиде на някакъв съд, дело, да го съдят. Обаче бил много зает и изпратил адвоката си. И съдията обявява: „Настрадин Ходжа печели делото.“ Делото е в негова полза. Адвокатът, много радостен, изпраща телеграма на Настрадин: „Настрадине, делото е спечелено, правдата възтържествува!“ Настрадин му пише обратна телеграма: „Ще обжалваме.“

Значи, в този свят има нещо нередно. Как така съдията — прав? Не, нещо не е… Този свят не е мястото на правдата. И много такива неща. Той има около две хиляди случаи, аз ги събирам за една книга.

Синът му в затвора и там го обвиняват в убийство, в изнасилване, в кражба. И така се завъртат нещата — оправдават го, нали, синът му. И Настрадин му казва: „Неудачник, как не можа да успееш в нито едно от тези неща?“ Показва към какво се стреми светът, какви успехи, къде успява светът. Просто… Но стилът му е прикрит, трябва да го хванеш.

Пътят на ученика и Голгота

— Голгота е последният връх, който трябва да преодолее ученикът. А кои са, докато стигне дотам, стъпалата, през които… и другите върхове, докато стигне до Голгота? Как да разбере човек къде е в момента?

— Значи, няма нужда много да разбира. Значи, трябва да се отдаде на, точно на истината. Тя много неща обединява — истинолюбието, начина на говорене, начина на действие, и вътрешно, и външно говорене. И когато се отдадеш много на това, самата истина има грижа да ти изпраща изпитания.

Отначало такива проверяващи — дали, примерно, както и мен Учителят ме е изпитвал, дали умираш за Него. То, да умираш за истината — едновременно за Учителя, за Бога. Дали умираш за истината, дали животът ти е по-скъп? И тези изпитания отначало ще бъдат няколко проверяващи, а после ще се даде голямото. И то ще стане ясно като… Въпросът е, че самата истина има грижата.

Така доскоро имаше нещо подобно за една сестра в София — наближи, но тя се уплаши и поиска да се помолим да се отложи. Отложи се изпитът. Сега иска пак, само че то зависи, може да минат вече много години, защото върху нея се беше струпало всичко — кармата от миналото. Бог прекъсна работата на много същества, значи, от други планети, които измъчват други хора — черни, да я мъчат нея. Всичко е събрано и в този период Той беше събрал всичко върху нея. Тя не знаеше дали следобед ще е жива. Въобще така частично обсебване, нали.

И искаше, гореше — кармата беше на крачка да бъде погълната, при условие, то е изчислено, тя да издържи. Но иска се огромна мобилизация, всички вътрешни сили, нали. Не можа да се мобилизира, имаше опасения, донякъде имаше здравословен проблем, енергията не беше цялостна, макар че при голямо желание, извън тялото, пак се получава тази енергия. Тя е цялостна извън нас. И сега може да се случи след много години.

Но става въпрос, че самата любов към истината, нали, ще ти даде определени изпитания — те са подготвителни. И после голямото изпитание, там.

Не се тревожи — когато дойде Голгота, много лесно ще я разбереш, защото ще си забравиш и името, ще си забравиш… Такава агония, нали, ще забравиш много неща. Това тук — панели, стени, живот ли е. Каквото можеш да се сетиш, ще го забравиш. Ако нещо малко си спомняш, значи още не е Голгота. Значи има някакви привързаности към света, към нещата.

Аз си спомням в гората като бях, като ме изселиха Държавна сигурност, и имах изпитания, така животни на групи са ме нападали и много неща, които не ги разказвам. Ама спомням си при един от случаите така целият станах молитва. Така забравих гората, забравих тялото си, забравих дърветата, забравих животните — всичко. И накрая Бог ги разпиля, и аз само махвам: „Благодаря, напред!“ И така с подобни изпитания.

И след време Той ти дава да различаваш изпитанията и как да решаваш разни трудности. Значи, някъде с вяра, някъде обаче с вяра не става. Някъде с любов трябва, друг случай с мъдрост, друг, на друго място, с воля. Но това те учи Учителят при тази голямата отдаденост. И то Учителят — не учителчета, нали, не такива.

За Учителя

Учителят е нещо грандиозно. Затова, ако си спомняте, в предните две лекции говорихме — „Учителят, вътрешното слово“. Какви неща казва Учителят, които такива Щайнерчета, посветени, мъдреци не могат, няма как да кажат.

Скоро ме питаха в Бургас: „Ама ти уважаваш ли Сан Мат?“ Разбира се. Но може ли някой от светците да каже такова нещо, както Учителят? Едно изречение. Учителят го е казал: „Аз нагласявам бъдещето, то зависи от мене.“ Кой ще каже? „Аз съм в космоса, аз съм извън космоса.“ И много неща, които… в предните две лекции.

Та Учителят е нещо специално сред учителите, нали, и това е огромна чест за България. Тук в България продължава да има много хора, които търсят учители на Запад, някакви йоги, гимнастики и полумъдрост, нали. Имат право, нека всеки кармично, такова, но който надрасне, нали…

Но така или иначе, Учителят донякъде е скрит и за учениците, нали. Преданите ученици, аз долу-горе по моите изчисления духовни, ще го познаят най-малко след пет хиляди години. Преданите. Но тези, които умират за Него и за истината, те стават по-близко до Него. Пак не могат да го познаят, но стават много близки.

Мярката и вътрешната връзка

Мерките — трудно, защото, за да имаме мярката, нали, ти искаш мярка за някои неща, значи, мярката — това е Бог в нас, Учителят в нас. И когато си посветим живота на Него сто процента, не деветдесет и девет процента, в един момент Той я дава. Но тя не е в третото око. Третото око е така доста бедно. То знае някои неща, но много неща не може да ги види. Става въпрос за висшата чакра. Тя улавя други неща, които… дълбоките.

А мярка за истинско знание е да имаш пълнота в себе си. Имаш ли голямата пълнота? Разбира се, тя е придружена със скромност, със смирение, скрита е, нали. Всеки може да се провери — имаш ли я, това е мярка за истинско знание.

Третото око, така както знае много неща и вижда, то има и тънки заблуждения там. Докато Сахасрара чакра, висшата, няма заблуждения. Просто там е друга мъдрост. Там е Божествена мъдрост, а в третото око е духовна мъдрост, тя…

Значи, само преданост няма да стигне да се познае Учителят на по-дълбоко ниво. Предаността е подготовка. Важно нещо е. Предаността трябва да узрее и да се превърне в жертва. И то точно за Него, за истината. И тогава пак минава едно известно време и Той дава различаване. Просто дава ти да знаеш неща, които са дълбоки, които са и извън книгите. Той ти помага въобще.

И колкото и да си напреднал — напреднал малко или много — оставаш пак ограничен. Винаги има едно пространство да се развиваш.

Някой път има мъдреците, има въпроси, които не ги знаят, но това, което знаят, същественото, то им трябва. А сега да се знае устройството на един самолет — пълна глупост, нали? Един мъдрец. Има случаи, когато един мъдрец не може да отговори на глупак, нали, който… и на сто глупави въпроси. То не му е работа де, но защото той се е отказал.

Не е лесно да се задават въпроси. Това е цяла наука, огромна наука. Аз съм казал: животът не е въпроси и отговори, нито е борба. Животът е дълбочина, и то много мистична. И то този живот, който имам предвид, той е извън този живот, нали. Той, тоест, той е в Духа, не е в ума, не е в света. Съвсем друг живот.

— Доколкото разбирам, вътрешната искреност и истинолюбие и на външен, и на вътрешен план е един от най-добрите методи за пречистване.

— Точно тъй. За подготовка. Особено китайските мъдреци отделят специално внимание на искреността. Ти без искреност към себе си и без честност към себе си, както толтеките го наричат… Значи, ако си била на лекцията на толтеките, когато… Значи, те искат да се спасят от будността, да не останат в нея, защото тя също ще доведе до застой рано или късно. И за да я надраснат, има само един метод, за да влязат от будност в мъдрост, нали — безпощадна честност към себе си. Така те го казват. Това е методът да се спасиш от будността си.

Иначе можеш да помислиш, че много знаеш, че си авторитет, че имаш мисии големи. Ние нито сме авторитет, няма как да сме авторитет. Това означава да изпъдиш Бога — пълна глупост. Спящо съзнание. Няма как да имаме мисия. Истината в нас има, тя си работи по свои неща, но ние нямаме. Но иначе светът е пълен с мисионери, с авторитети — колкото искаш.

Той затова Учителят е много скрит, защото е прекалено дълбок и смирен. „Бог ме е облякъл в дрехата на смирението.“ А в „Хио Ели Мели Месаил“ Бог му казва: „Аз съм твоя Дух.“ Едновременно дълбока мъдрост и дълбоко смирение — не можеш да го видиш.

Ако Той ти се разкрие… Учителят ти се разкрива, когато се отдадеш на истината, искреността и когато почнеш да умираш за Него на практика. И ще ти се наложи да умираш — и буквално, и преносно. И тогава вече ще стане онази вътрешна връзка, която е нещо много важно. Да спечелиш доверието на Учителя — това е по-важно от целия свят.

Ако си спомняш една от по-предните лекции, като говорихме за Учителя, Той казва: „Ако аз имам едно разположение към едно малко същество, каквото и да е то, това е по-важно, по-голямо, отколкото цялата любов на света към вас.“ А Той, когато има разположение към нещо, Той знае защо. Защото Той е видял нещо, което другите не виждат. Нещо искаше, нали, да питаш?

Третото, четвъртото и петото тяло

— Да, вие бяхте казал в лекцията: „Да се освободиш от третото и четвъртото тяло, това си е чисто духовен подвиг и това си има своите рискове.“ Да уточните малко, да.

— Значи, третото тяло е тялото на желанията, астралният свят. Не любов, а желания, нали, вместо любов — желания. Както и висшата душа… Третото тяло е нисшата душа. Често се пита: „Има ли… Смъртна ли е душата, безсмъртна ли е?“ Отговорът винаги е простичък от гледна точка на мъдростта, нали: висшата душа е безсмъртна, нисшата душа е смъртна. Няма коментар, нали, тя ще се преражда, докато…

Четвъртото тяло — менталният свят. Петото тяло — вече духовността, ученикът, нали. То е свързано и с посвещение. Посвещението пък означава връзка със съкровените неща, нали. Иначе няма — реално посвещение няма.

Значи, най-трудният скок е от четвъртото тяло в петото, защото става въпрос за умствен човек. Той е свикнал да разсъждава логически, да си обяснява нещата. Животът не е логика, ама той иска, нали. Той иска да ги вижда нещата, да ги пипа.

Аз му казвам: „Добре, вятъра виждаш ли го?“ А, не, ама има го, нали? Ума си виждал ли си, сърцето си виждал ли си го? Ама той казва, нали, измисля нещо, нали. Има един, такова подозрение имаше един там, иначе начетен много, от тези знаещите. Светът страда от знаещите хора, а не от духовните и любящите.

Това е проблемът на света, че хората са знаещи и с това са изпъдили… Бог казва: „Като знаят, оставете ги да знаят.“ Тоест оставете ги да бъдат смачкани от страдания. Той не го доизказва, защото страданието е пак неговата любов. Ще се опита да им помогне, ако може, нали.

Много често Бог не успява, нали, в смисъл, защото то е съвместно с човека. Хората не се пробуждат даже при големи катастрофи. Това е знаещият човек. Той е толкова вкоренен, Учителят го нарича четвърта степен хипноза — от грехове, от логика, от разсъждения, нали.

И голям проблем е знаещият човек да стане духовен, нали, оптимистът да стане духовен. Това, което казах в Русе преди време — разликата между оптимизма и духовността, нали. Оптимизмът е провал. Духовността си царува при всички условия, оптимизмът — при определени условия. Оттатък е безусловно.

Значи, подвигът е в любовта, която побеждава изкушенията. Духовен подвиг. Той е подвигът на ученика — трудна задача. И ако това не се разреши, значи, братството си остава на ниво цитатаджии. Какво е казал Учителят, „ангелска супа“, спомени за Учителя и какво ли не там, каквото се сещате — всичко наред, нали. Там е подвигът на Учителя.

Трудно е — точно затова е хубаво, нали, да избереш трудното. Много е трудно даже, обаче там е подвигът. Там, и когато… Докато не си победил изкушенията, няма мъдрост. Знание, информация — колкото искаш ще ги имаш. Може и да обичаш даже Учителя, ще ти се отложат в друго прераждане, ще станеш ученик.

То понятието ученик е огромно нещо. Ученикът — това е висшата душа в нас. Духът в нас — това е Учителят. Значи, ние с Духа си можем да познаем вече и кой друг е истински учител, който е стигнал до Духа на по-висока степен обаче от нас, защото има степени на мъдростта, нали.

Апостол Павел е мъдър, обаче Йоан е по-мъдър. Обаче Йоан в сравнение с Юда е изостанал. А Юда в сравнение с Христос, нали — това са степени. Юда е огромно нещо. Това е посветен от Египет и Атлантида на такова високо ниво. И имахме четири-пет лекции за Юда. Догодина пак ще продължим — това е много специално нещо.

Разбира се, в този свят се води предател. Че как може някой да предаде Бога и да обърка плана на Бога? Кой е този, където… Даже от елементарна гледна точка, нали.

Просто Юда е част от замисъла на Бога и има честта да бъде избран. А Бог не избира случайно, защото го познава от мистериите, от Египет и Атлантида. Знае, че той е искал мистично познание и така нататък, и си го избира. И двамата с Христос изиграват света, играят си ролята, нали. Той, ако е предател, Христос ще го прегръща ли? Даже от елементарната логика, не Божествената. Ще му каже ли: „Приятелю“? А Юда му казва: „Рави, Учителю.“

Това са стари посветени от минали… Били са свързани в миналите мистерии, познават се. Просто се разделят поради този случай в света, за последно изиграват си ролята, нали, и се разделят. Прегръщат се, защото няма да се видят повече в този свят. А той не им трябва даже, защото той е толкова беден, нали.

В момента, в който мислиш, че Юда е предател или враг, или че Сатана е враг, ти ставаш враг на себе си. Загубил си будност. Сатана не може да е враг на Бога. Той може да е враг на тебе заради твоето невежество. Но на Бог в тебе не може да е враг. И ако ти познаеш Бог в себе си, разбираш, че понятието враг въобще го няма.

Рисковете в Пътя

— А какви са рисковете?

— Рисковете са, че умът може да използва въображението, така наречената черна камера от Учителя. И ти да си въобразиш, че си много напреднал. Може дълго време да изглеждаш спокоен, овладян.

Имахме един такъв преди време, който по-късно го отстраних, както и да е, като правихме вътрешен кръг. След време ще направим съвсем друг кръг в Учителя — хора, които умират за Учителя тотално. Той се подготвя така, пет-шест човека има почти готови, но както и да е, съвсем на друго място и ще си говорим съвсем други неща, нали. Но това е друга тема.

Значи, умът може да… Както този брат изглеждаше пример пред другите, нали. При мен имаше шанс, не може да ме излъже, но както и да е. Изглежда на овладян, на много овладян, дисциплиниран — всичко. А вътрешно го няма. Но хората говореха, защото изглеждаше и приятен беше. Даже и формули тогава караше така.

След време се изложи на много нива, включително и кражби, ама аз щях да ги кажа, ако ме питат, той, нали, и разни… Както и да е, много неща. И после хората казват: „Този човек беше при тебе!“ Да, при мен ще идват и други такива, нали. Те не са проблем. Те трябва да дойдат, докоснати са. В друго прераждане ще растат посвоему.

Години наред прекъснахме. Мина преди няколко месеца така: „Май искам пак да се върна.“ Ама гледам го, не е готов още, нали. „Довиждане, довиждане.“ „Някой път ще ти се обадя.“ „Добре.“ И така нататък.

Рискове има, когато… ще се промъкнат. Значи, има разумни рискове, които се изчисляват от Бога за ученика. Ученик, който е отдаден [за проверка, 42:55] на искреността и на истинолюбието, тренира ги по свобода, по своята си свобода, по своята самодисциплина, не по правила някакви наложени. И тогава вече Бог ще ти изчисли рисковете и Учителят изчислява подробностите и изпитанията на ученика. И при една мобилизация ученикът издържа.

А иначе рискът може… Както ако се вдигне кундалини преждевременно и не си готов в едно голямо изпитание, може да се случи, примерно, полудяване. Ето ти риск. То е от по-хубавите неща обаче, защото кундалини може да нанесе духовна смърт — много по-тежко нещо. Полудяването си е направо цвете, нали, и други подобни.

Но ученик, който много държи на истината до дъно, до сто процента, на негова страна застава Учителят. Тогава вече какъвто и мрак да дойде отгоре ти — той е прикрит Бог, нали, но става въпрос, че изглежда като тежко страдание, агонизиращо, Голгота някаква — тогава правиш скок. Като направиш този скок, вече преодоляваш ума. Щом преодолееш ума, няма карма. Докато имаш ум, има карма, нали, има съдба.

Но умът лесно не се дава, затова има много рискове. Просто той е старо нещо, бащата на лъжата, много опитен, направо… Ако в едно нещо го надхитриш чрез мъдрост, не по друг начин, чрез искреност или чрез мъдрост, той ще ти намери други неща, нали. И така, и така, и накрая, докато в един момент трябва да отпадне.

Умът е големият проблем на човека — най-големият риск. Хората се лекуват от заблуждения — умът остава, означава нови болести. Но най-трудно се лекуват заблужденията, нали. Мъдростта може да ги излекува, обаче хитростта е наследство от Атлантида. Много трудно наследство. Розенкройцерите казват: „Най-трудно нещо е да превърнеш хитростта в мъдрост, в чист разум.“