II. ПРЕДАНОСТ КЪМ УЧИТЕЛЯ
II. ПРЕДАНОСТ КЪМ УЧИТЕЛЯ
1. Отличителни черти на ученика
Ученикът е намерил своя Учител
Няма по-хубаво нещо в света от това да срещнеш своя Учител! (24/стр. 544)
Не можеш да намериш Учителя си, докато вътрешно не си Го потърсил. (7/стр. 212)
Само онзи може да намери Учителя, който има Любов. Само той ще Го познае и разбере.
(66/стр. 232)
Аз съм слушал много жени, млади и стари, които казват: „Щастлива е била Мария, дето е седяла при нозете на Учителя!“… Всяка една жена, в каквото и положение да е, може да бъде Мария, може да седне при нозете на Учителя и да учи тази Велика Мъдрост на живота. Следователно всички ние можем да седнем при нозете на Учителя.
(9/лек. 11: стр. 24, 25)
Този Учител вие ще Го намерите!
(9/лек. 11: стр. 29)
Когато иска да учи, човек трябва да отиде при някой Велик Учител… Като намери Велик Учител, той трябва да Го слуша. (35/стр. 66)
Главната мисъл в тази лекция е, че всеки човек очаква да намери своя Учител, Който да донесе Божествената запалка на щастието. Без Учител, като Висша Съвършена форма, като Образец в живота, никой не може правилно да се развива. Чрез Висша форма се предава Висша енергия.
(35/стр. 126)
Човек, който иска да извърши едно добро, трябва да намери за това един Образец. Без Учител в света, в каквото и да е направление, не може. (33/стр. 125)
Заблуждение е да се мисли, че може без Учител. Без Учител ученикът не може нищо да постигне. (40/стр. 236)
Вие се оплаквате за изгубеното. Аз да ви кажа какво нещо е изгубеното. Ти си в един замък, където има само едно малко прозорче, и сутрин, като станеш, поглеждаш Слънцето през него, но един ден идва някой и го затваря с кепенци. Ти не можеш вече да гледаш през прозореца и си нещастен. Какъв е цярът за това нещастие? Отвън има всички възможности, но ти не можеш да видиш нищо. Разхождаш се из замъка, но това, което е в него, не носи щастието, което е отвън… Сегашният свят е един затворен замък и неговото щастие иде от вън. Но има следното положение: това, което в науката се нарича „човек да намери своя Учител“. След като човек е изгубил прозореца… и той се счита нещастен, идва при него в замъка един Учител и го пита: „Защо си нещастен?“. Онзи казва: „Затвори се прозорецът, изгубих смисъла на живота“. Учителят го потупва по рамото и казва: „Не един, а двайсет прозореца мога да отворя в този замък“… Учителят взима ключа, отваря вратата и извежда затворника от замъка. Показва му всичката красота и му казва: „Когато затворят твоя прозорец, излез навън“. (31/стр. 81, 82)
…Ти ще изпиташ голяма вътрешна Радост, че си намерил своя Учител. Той ще ти говори за Новия живот, за неговия вътрешен Смисъл. Който е намерил своя Учител, той е познал Радостта и Смисъла на живота, всяка врата е отворена за него. (24/стр. 16)
Не може да намериш Учителя си и да не осмислиш живота си. Преди да намери Учителя си, ученикът е бил яйце, което се търкаля. Щом Го намери, изправя се на краката си и започва да ходи. …Има условия да расте и да се развива. (7/стр. 239)
…Това, което се казва Посвещение, ще стане, когато намериш Учителя си, а Той– Своите ученици… (22/стр. 491)
Ученикът има Любов към Учителя си
Непременно да имате… един Учител, Когото обичате и Той да ви обича. (11/стр. 243)
В нашия ум стои само една мисъл: да дойде Учителят при нас… Това значи да очаквате интензивно Този, Който ви обича и Когото обичате. И когато Той дойде и простре ръката Си, ти ще излезеш вън от гроба и ще се освободиш. (11/стр. 247)
Най-велика е Любовта на Учителя. Най-предана е Любовта на ученика. (1/стр. 855)
Ученикът има Любов към Учителя си. Тогава той има условия да възприеме онова, което Учителят му дава. Ученикът обича Учителя. (1/стр. 44)
За да учи ученикът, необходимо условие е да люби Учителя си. (1/стр. 178)
Ако сте в училище и кажете, че обичате учителя си, трябва да направите нещо за него, да покажете, че го обичате. Трябва да учите предметите, които ви е преподавал. (26/стр. 11)
Когато обичаш някого, обичаш всичко, което той обича. Ученикът, който обича Учителя си, обича и всичките Негови нареждания! (1/стр. 134)
Когато ученикът обича Учителя си, той постъпва в живота си тъй, както би постъпил Учителят. (1/стр. 55)
Ако се приближите към Мене с Любов, знайте, че Аз съм човекът, който може да ви помогне.
(4/стр. 320)
Ученикът сам в живота си ще покаже доколко цени Завета на Вечната Истина– доколко обича Учителя на своята душа. (46/стр. 21)
…Геройство е да Ме обичате, когато ви обидя, а не когато ви давам подаръци– понякога една обида струва повече от една целувка. Например някой е изгубил съзнание и припада; за да го свестят, удрят му плесници– в тоя случай плесницата е за предпочитане пред целувката. (22/стр. 42)
Любовта на Учителя е изпитана. В нея няма изключения. Изпитва се Любовта на ученика… Изпитва се знанието на ученика. Знанието на Учителя е изпитано. Изпитва се сърцето и волята на ученика– могат ли да устоят на съблазните. Ако устояват, той с право заслужава Любовта на Учителя си. Това радва Духа на Учителя. (46/стр. 20)
Ученикът има Абсолютна Вяра
в Учителя си
Вярвай в Онзи, Който те учи. Вярвай в Онзи, Когото обичаш. Ученикът трябва да има Абсолютна Вяра в Учителя си! (1/стр. 75)
И тъй, ако искате да бъдете ученици, първото нещо, което се изисква от вас, е да имате Абсолютна Вяра в Учителя си. (52/стр. 288)
Ако си ученик и вярваш абсолютно в Учителя си, и Той ще има разположение към тебе…
(55/стр. 181)
С една дума: между Учителя и ученика трябва да съществуват отношения на Любов и Пълно Доверие. (53/стр. 329)
Учителят е всякога Абсолютно Истинен към ученика Си! Ученикът трябва да познава своя Учител с Абсолютна Вяра. Него Учителят познава през Вечността в целия му развой и път. Този, който се учи, всякога трябва да бъде Верен към Оня, Който го учи. Ученикът знае и е абсолютно убеден, че Учителят желае и работи само за неговото върховно добро и напредък в живота. Едничката грижа на Учителя е напредъкът на ученика.
(46/стр. 22, 23)
Ученикът има Послушание
към Учителя си
Ученикът може да слуша един Мъдрец. Като отиваш при Учителя, ти трябва да се установиш и да следваш Неговия Път. Това подразбира Послушанието. (61/стр. 114)
В окултен смисъл на думата човек може да бъде ученик само докато е в контакт, или връзка, с Учителя си. Щом изгуби или прекъсне тази връзка, той престава да бъде ученик. За да бъде в постоянен контакт, необходимо е Послушание и Внимание. Човек може да бъде послушен само към Висшето, към Божественото. Тук се изисква Абсолютно Послушание. (32/стр. 50)
Следователно ученикът трябва да има Абсолютно Послушание към Учителя си. Това Послушание трябва да произтича от неговото съзнание.
(32/стр. 50)
Преди да е отишъл при Учителя си, ученикът трябва да има Послушание към Него и да Го познава… (32/стр. 50, 51)
Значи, учениците трябва да имат Послушание и Внимание към Учителя си, за да могат постепенно да се развиват в тях Нови чувства и способности като благоприятна среда за възприемане на Новите Идеи. (32/стр. 51)
Ученикът добива Знание от Учителя си чрез Послушание. (1/стр. 783)
За войника, който отива на бойното поле, най-голямата добродетел е смелостта; за прислужника на болния най-важна добродетел е милосърдието; за ученика най-важна добродетел е Послушанието; за работника– трудолюбието; за слугата– досетливостта и съобразителността. (32/стр. 70)
…Често идват някои ученици и Ми казват: „Учителю, аз искам да взема от Твоя товар“. Чудна работа, от Моя товар! Казвам: носили ли сте товара на Учителя си? Единствената услуга, която може да Ми направиш, то е твоето Послушание.
(69/лек. 17: стр. 18)
Любовта се определя от Послушанието– когато слушаш някого, ти го обичаш. (21/стр. 521)
За ученика Послушанието е по-добро от искането. Защото в Послушанието се извършва Волята на Учителя, а в искането се извършва волята на ученика. (1/стр. 117)
Ако вие Ме слушате, мога да уредя всички ваши недоразумения, всички ваши работи може да се изгладят по най-естествен начин. Ако Ме слушате в името на Божествената Мъдрост, в името на Божествената Истина, всичко мога да уредя, но само да Ме слушате. (42/стр. 281)
Някой казва: „Отвън хора чакат да им се каже нещо. Кажете им нещо!“… Този, който ще дойде при тебе, …ще носи една основна черта в себе си. Каква ще бъде тази черта? В този човек ще говори Божественото. Той ще бъде като ученик, който казва на Учителя си: „Учителю, опитай ме! Каквото ми кажеш, ще го изпълня“. И наистина, каквото му кажеш, изпълнява го. Този е човекът, на когото ще говориш Истината. Този е човекът, на когото ще говориш за Великото, за Божественото в света. Но кога? Само след като го опиташ. (60/стр. 251)
Ученикът трепти за своя Учител
Онзи ученик, на който душата трепти, всеки ден мисли за своя Учител– при него ще дойде Учителят. (68/лек. 1: стр. 15)
Всеки човек трябва да има силно желание да приготви в себе си Специална стаичка за своя Учител… (51/стр. 299)
На този, когото обичаме, ние се усмихваме вътрешно и му даваме най-хубавото, което имаме. За него трябва да отворим душата си тъй, както Небето се отваря за нас… Сега всички ще отворите душите си за вашия Учител. Които могат, нека направят това още днес, още сега, да не чакат даже и свършването на беседата. Нека това бъде един свършен факт. (67/стр. 44)
Ученикът, веднъж изживял, че Учителят му е слезнал при него, оттам насетне не остава нищо друго, освен ученикът от сърце да се стреми да се приближава към Учителя си. (1/стр. 834)
Представете си, че се намирате пред една изпитна комисия и те ви питат: „Какво искате? Много пъти сте се молили, но само едно нещо може да искате– най-важното“. Дават ви право само едно нещо да искате; не само да го поискате, но и да го приложите в живота. Може да поискате здраве, знание, слава, сила. Кое е най-главното желание? Между многото ви желания кое е най-силното, кое изпъква най-вече у вас? Всеки човек има много желания, но едно желание е, което се издига като висок планински връх. (Паша: „Чисто сърце“; Мика: „Да станем проводници на Бога“; Савка: „Беззаветна Преданост и Послушание към Учителя си“.) (61/стр. 27)
Ученикът е Едно със своя Учител
Ученикът съществува само в Учителя си.
(1/стр. 580)
„Аз съм лозата, вие – пръчките“– чрез този стих Христос определя какви трябва да бъдат отношенията между Учителя и учениците: Учителят е лозата, учениците– пръчките… Пръчката пребъдва върху кочана на лозата, но все пак ѝ липсва нещо, за да живее самостоятелно– тя няма свой корен; лозата обаче има свои корени, води самостоятелен живот и предава живота си на пръчките.
(21/стр. 36)
Учителят трябва да пребъдва в ученика Си и ученикът– в своя Учител. (21/стр. 37)
Щастието представя първата допирна точка… на ученика със своя Учител. Когато ученикът се отрече от своя личен живот и се слее с живота на своя Учител, и двамата са щастливи. Когато придобие това щастие, съзнанието на човека се слива с Висшето Съзнание на Разумната Природа, с Духа Божий, Който витае в нея. (35/стр. 122)
Ученикът се жертва
за Учителя и Учението
Аз съм се пожертвал за вас, а сега вие трябва да се самоотречете от себе си. (41/стр. 315)
Истински ученик е този, който каже на своя Учител: „Правете каквото щете с мен, но ми дайте Знание!“. (41/стр. 338)
Учението, което сега ви се проповядва, е Божествено… Щом това Учение е Божествено, заслужава човек да се пожертва за него, за да намери своето Спасение. (66/стр. 272, 273)
Сега онези от вас, които се готвят за специалния клас, трябва да знаят правилата на специалния клас… Запитват: „Нали не се допущат всички там?“. Ако можете да се отречете от себе си, от богатството, от имàнето си, ако можете да се хвърлите от канарата– може. Който е готов да продаде всичко– може. (42/стр. 304, 305)
Ученикът, който люби Учителя, трябва да се самопожертва. Ще напусне всичко, което му пречи да учи. Самопожертвованието е Велик акт– вътрешен процес, а не външен. (1/стр. 778)
Ще опитам един человек дали е готов да се жертва за Мене! (27/стр. 87)
Учителят: „…Който умре заради Мене, той ще възкръсне“. (1/стр. 584)
Аз ви говоря за Любовта и казвам, че тя е една нишка, която вие не виждате. Тя е тънка като паяжина, но е толкова силна, здрава, че може да ви удържи… Вие не виждате тази нишка, но Аз съм ви свързал с нея и ви пазя от всички пакости. Минеш пред една голяма пропаст, казвам: „Нали казваш, че съм ти Учител, ти Ме обичаш, хвърли се долу“. Какво ще кажете? „Учителю, сериозно ли говориш?“ Той ще коленичи долу и ще каже: „Сериозно ли говориш, моля Ти се, не ме карай да се хвърлям долу, пусни ме!“. Колко от вас ще се хвърлят? Ако той е ученик, изведнъж ще се хвърли, ще увисне на нишката и Аз ще го извадя. Аз ще добия вече вяра в него, той в Моите очи ще порасне, ще порасне с един метър в Моето съзнание и ще кажа: „Този е ученикът, на когото мога да разчитам“. (42/стр. 169, 170)
И ако вие не сте готови да жертвате вашия живот заради Мене, и ако Аз не съм готов да жертвам живота Си заради вас, въпросът е свършен. Разбирате ли? Такъв е Божественият Закон. Като казвам „заради Мене“, разбирам Принципа. Ако вие заради вашия Учител, заради този Велик Учител сте готови да пожертвате живота си, под това разбирам Бога в Неговото проявление. Тази Необятна Любов, Непроявеното, то е Учителят… (42/стр. 272)
Какво трябва да знае ученикът?
Мнозина мислят, че като слушат Учителя си, разбират какво им говори Той. Ако имат Любов в себе си, те разбират и виждат Учителя си.
(66/стр. 191)
Всички се стремите към определения Връх, но трябва да знаете, че Пътят към този Връх е един. Учителят, Който ви ръководи, е застанал на самия Връх и казва: „Този Път е единствен, но има отклонения надолу и настрани“. Каквото отклонение да вземете, в края на краищата ще видите, че само един е Пътят, само един е Върхът. Когато завършите еволюцията си, т.е. когато стигнете Върха, ще срещнете Учителя си, Който ще ви посочи просторно поле и ще каже: „Сега можете да отидете, дето искате, свободни сте“. Докато стигнете Върха, ще вървите само по един Път– към Учителя си. (52/стр. 16)
Който иска, той винаги получава. Законът е такъв. …Дава се само на този, който иска. Никой Учител в света не се натрапва на ученика Си, но ученикът сам трябва да похлопа на вратата на Учителя си. Тогава Учителят ще отвори Божествената Съкровищница и ще му даде от богатствата, които са в нея. (28/стр. 132)
Като идеш при Учителя си и поискаш това, което можеш да научиш в дадения случай, Той може да ти го даде, а щом искаш това, което не можеш да направиш, Той не ти го дава. В дадения случай разумно е да искаш това, което можеш да приложиш. Тогаз поискай го и го приложи.
(28/стр. 149)
Задачата на Учителя не седи само в това да даде Знания на учениците Си и да ги застави да Го обичат, но Той трябва да събуди в тях Любов първо към Единния ученик. Щом обикнат този ученик, те ще обикнат и Учителя си. Учениците трябва да обикнат първо Идеалния ученик, защото отношенията на този ученик към Учителя му са идеални. Докато не намерите Идеалния ученик, вие не можете да намерите и Идеалния Учител. (10/стр. 84)
Любовта между Учителя и ученика представлява вътрешна връзка между душите им. Ученикът не трябва да се заблуждава, че ако научи днешния си урок, той е спечелил вече Любовта на Учителя си. Не, той трябва да учи непреривно. Ако днешния си урок е научил, а утрешния не е научил, връзката на Любовта се прекъсва. (12/стр. 326)
Да седи човек при нозете на своя Учител, това е символ, който показва, че в душата на този човек трябва да се зароди онази Възвишена, Велика мисъл– той да бъде Абсолютно Добродетелен.
(9/лек. 11: стр. 17, 18)
Аз бих желал, каквото правите за Мене, да го правите и за другите. Това Ме радва. (7/стр. 248)
От учениците се изисква да имат взаимно почитание. И даже ако имате някой съученик, сестра или брат, когото не можете да търпите, ще се постараете да развиете в себе си такава воля, че да кажете: „Заради моя Учител аз ще го търпя“.
(58/стр. 249)
Допуснете, че днес дойде при вас Учителят на вашата душа, Когото очаквате с години. Какво ще Го запитате най-първо? Вие ще Го запитате: „Учителю, ще бъда ли спасен, или не? Добре ли вървя в Пътя, или не?“. Това са обикновени работи, за които и светът се интересува и запитва. Кое е най-същественото нещо, което ученикът трябва да каже на своя Учител? Той трябва да Му каже: „Учителю, научи ме да вървя правилно по Твоя Път, да позная Бога, както Ти Го познаваш! Научи ме да Му служа така, както Ти Му служиш! Покажи ми как да придобия Любовта, която Ти имаш към Бога, към Своята душа и към Своите ближни!“. (51/стр. 283)
Който влезе между нас като ученик, той трябва да има един Съзнателен живот! Той трябва да живее най-първо за Бога тъй абсолютно, безгранично. (69/лек. 1: стр. 23)
Сега вие целувате ръката Ми. Защо я целувате? Това е договор, че ще служите на Бога. (7/стр. 227)
Желая сега, като се върнете [у] дома си, всички да мислите за Бога. …Ако любите Бога, ще мислите и за Мене; ако не любите Бога, няма да мислите и за Мене. (9/лек. 17: стр. 28)
…Бога… Като Учител, вие ще имате понятие за Него само когато влезете в Неговата аудитория… Аз съм при вратата и влизам вътре, оставям ви. Много пъти казвам: „Оставям ви!“. „Как?“ „Елате с Мене. […] Досега Аз ви обичах, Аз живях с вас. Сега вие, ако Ме обичате, елате при Мене, вратата е отворена. Ще решите този въпрос.“ (42/стр. 275, 276)
Отношението на Учителя
зависи от ученика
Когато ученикът обича Учителя си, последният е готов да отвори душата Си за него, да му даде от Своето Богатство, от Своето Знание. (59/стр. 32)
Ако ти можеш да поставиш една връзка между твоя Учител и тебе, и твоят Учител поставя една връзка с тебе; ти от там насетне вече можеш да се учиш. (36/стр. 25)
Отношението на Учителя към ученика зависи от ученика. Щом ученикът учи по-добре, и Учителят ще бъде по-близко до него. (1/стр. 845)
Ученикът, за да предизвика Любовта на Учителя си, ще учи. (1/стр. 541)
От какво зависи благоволението на Учителя към ученика? То зависи от две неща: първо, от добрата обхода на ученика към Учителя и второ, ученикът да учи. Той може да се обхожда добре, но да не учи добре и това, което с добрата обхода съгражда, с неученето разгражда. А има ученик, който добре се обхожда и добре учи. Тогава Учителят към него има особено разположение. Добрата обхода е капитал. Чрез учене ученикът разработва този капитал. (41/стр. 316)
Когато ученикът пази и цени туй, що има от Учителя, и у Учителя се явява желание да му даде и разкрие още повече. (1/стр. 57)
Между Учителя и ученика
има взаимност
Ако Аз зная, че вие имате отношение към Мене, което Бог е поставил в самата Вечност, в самото начало на Вечността, тогава всички тия отношения Аз трябва да ги зачитам… И ако вие в дадения случай съзнавате, че Моите отношения към вас са отношения, които Бог е поставил, и вие зачитате тия отношения– от вас зависи вашето щастие.
(36/стр. 198, 199)
Искате да имате всички благословения, нали? Тогава слушайте Ме и отнесете се с Мен тъй, както Аз се отнасям с вас… Приятелството изисква и вие да бъдете спрямо Мен [тъй], както и Аз спрямо вас. (63/стр. 56)
Какво мисли[те], …по благодат да получите всичко? Как тъй по благодат? Любов за Любов. Аз за Любов и вие за Любов. (69/лек. 6: стр. 10)
За да ви възпитавам, Аз трябва да имам Любов към вас и вие трябва да имате Любов към Мене.
(13/стр. 100)
Никога един Учител не може да ти предава Знания, ако Той не те обича! По никой начин! И никога един ученик не може да възприеме и той Учението и Любовта, ако и той не обича Учителя си. Следователно Любовта на ученика и Любовта на Учителя ще се съединят и тогаз ще се предаде Знанието, което е потребно. (74/стр. 602)
…Сестрата се въодушевява от Любовта на брата си, братът– от тая на сестра си; …ученикът– от Любовта на Учителя си и Учителят– от Любовта на учениците Си. (21/стр. 735)
Първият Свещен Закон: Любовта царува само в чистите сфери на Свободата. Любов може да има само при Абсолютна вътрешна Свобода. Учителят дава тая Свобода на ученика Си. И ученикът трябва да даде Свобода на Учителя си! Тая Свобода е Свещена! (1/стр. 53)
Учителят, като помисли за учениците Си, работи. Ученикът, като помисли за Учителя си, работи. (8/лек. 22: стр. 30)
Някой ден, Аз съм намислил, имам една Дума да ви кажа… Аз може да ви я кажа, ала има особен начин на казване… Когато ви я кажа, вие трябва да Ме познавате и Аз трябва да ви познавам; тази Дума когато ви я кажа, вие трябва да Ме обичате и Аз трябва да ви обичам; когато ви я кажа, Аз трябва да жертвам всичко за вас и вие трябва да жертвате всичко за Мен; когато ви я кажа, вие трябва да виждате в Моето лице Бога и Аз трябва да виждам Лицето Божие във вас. (22/стр. 783, 784)
Ученикът трябва да каже на Учителя си: „Кога искаш аз да умра за Тебе?“. Учителят трябва да каже на ученика Си: „Кога искаш Аз да умра за тебе?“. Тъй ще се разберат. (14/стр. 375)
Връзката с Учителя е специално нещо
Връзката между Учителя и ученика не е моментална, в даден момент образувана, нито пък е временна. Тя е вечна и съществува от хиляди години насам. (32/стр. 51)
Божията Любов прояви ли се веднъж, остава за вечни времена. Отношенията между Учител и ученик не са само за един живот, а за много животи. (41/стр. 338)
…Искаш да намериш човек, който да те обича, искаш да добиеш Любовта в света. Кой може да те обича освен твоя Учител? Може да те обича само Онзи, Който те учи. (67/стр. 33)
Ученикът трябва да знае едно: може да го обича само Оня, Който го учи– неговият Учител. И ученикът може да обича само Оногова, Който го учи. (17/стр. 133, 134)
Онова чувство, което ученикът изпитва към Учителя си, и онова чувство, което Учителят изпитва към ученика Си, обикновеният човек не може да почувства, то е специфично. (9/лек. 22: стр. 6)
Най-първо, за да мога да мисля за кого и да е от вас, трябва да имам представа за лицето и за фигурата ви. Трябва да си ви представя в ума Си в миниатюр, да ви държа там малко време…, докато напълно оживеете в ума Ми. Колкото вашият образ става по-жив, толкова и мисълта Ми за вас е по-силна. Значи, докато не оживеете в ума Ми, не мога да мисля за вас… И обратно: ако пък вие мислите за Мене, по същия начин ще си представите Моя образ в една микроскопическа форма в ума си, за да се образува връзка между Мен и вас. Веднъж тази връзка създадена, мисълта вече може да се предава. (25/стр. 403)
Учителят трябва да познава състоянието на ученика Си в трите свята, за да го разбира добре и да му помага. Само при това положение може да се създаде Истинска връзка между Учител и ученик. Съществува ли тази връзка, ученикът винаги ще отправя към Учителя си мил поглед… Отворете широко сърцата си за своя Учител и не се страхувайте. Отправяйте към Него мил поглед, за да може Той да ви помага. (13/стр. 243)
Трябва да се извърши един чисто духовен процес между Учителя и ученика. Необходимо е при това пълно съзнание за задачата, която те имат да изпълнят. В случая трябва да съществува такава пълна обмяна между Учител и ученик, каквато съществува между детето и майката в нейната утроба. (17/стр. 121)
Псалмопевецът казва: „Като видя Божието лице, ще бъда доволен“. Ученикът трябва да каже: „Като видя лицето на своя Учител, като разбера смисъла на онова Знание, което съм придобил от Него, и като започна да манипулирам с всички свои сили, аз ще бъда доволен от своя живот“.
(67/стр. 188)
Свещени Думи на Учителя
към ученика
С Любов
Учителят избира учениците Си и със Своята Любов ги повиква. (41/стр. 316)
Учителят
Учителят сам извиква Своите ученици.
И учениците познават Гласа Му. (1/стр. 43)
Познаване
Ученикът трябва да разполага с такива чувства и способности, за да познае Учителя си. (1/стр. 777)
В душата на ученика
Познаването на Учителя е чисто духовен процес… Учителят идва като Вътрешна Разумна проява в човека. Затова отвътре става познаването на Учителя– в душата на ученика. (17/стр. 120)
Очакване на Учителя
Ученикът очаква Учителя си – има вътрешен стремеж да слуша, учи и разумна работа да свърши. (1/стр. 797)
Ученикът
Когато ученикът намери своя Учител, той е близо при Бога. (1/стр. 43)
Любов към Бога
Учителят може да люби Бога само чрез учениците.
Учениците могат да любят Бога само чрез Учителя. (12/стр. 350)
Свещени Думи на Учителя
Ученикът: „Искам да зная смисъла на моето съществувание“.
Учителят: „Люби Бога!“. (1/стр. 838)
За Бога
Онова, което душата може да преживее, когато люби Господа, езикът не може да го изкаже! Ученикът трябва винаги да се радва в Господа на Любовта! (1/стр. 835)
Портите на Мъдростта
За да те приеме Учителят, трябва да имаш Любов. Само Любовта може да отвори Портите на Мъдростта и на Знанието. (41/стр. 316)
Учителю мой!
Ученикът: „Учителю мой!“.
Учителят: „Когато ученикът произнесе съзнателно думите „Учителю мой!“, той преживява първия момент на Абсолютна Божия Чистота“.
(1/стр. 838)
Учител и ученик
Веднъж Учителят слезнал при ученика, ученикът отива при Него.
Послушанието и Любовта приближават ученика при Учителя.
Любовта Учителят я предава още при слизането, а Послушанието е от ученика. (1/стр. 50)
В Пътя към Безсмъртието
Трябва да обичаш един човек, за да го подготвиш в Пътя към Безсмъртието. Учителят приема Любовта от Бога, тя минава през Него и идва при ученика. (41/стр. 311)
Важен фактор
Най-първо се образува връзка между Учителя и ученика. Учителят трябва да има Любов към ученика, за да може да му преподава. Любовта, която Учителят има към ученика, е важен фактор за повдигането на ученика. (41/стр. 311)
Чрез Послушание
Чрез Послушание ученикът ще възприеме Любовта на Учителя. И както почвата възприема дъжда, така той възприема Любовта на Учителя… Ученикът е послушен, за да се посели в него Любовта на Учителя, и учи, за да възрасне в него Любовта. (41/стр. 315, 316)
Велико е
Велико е, когато ученикът слуша Учителя си!
(1/стр. 779)
Да слушаш Словото
Да слушаш Словото от Учителя си, това да бъде Радостта на сърцето ти. (1/стр. 785)
Възприемане
Учителят говори на ученика ясно и открито. Ученикът възприема Думите Му и ги разбира. Той ги пази свещено в душата си. (1/стр. 56)
Думите на Учителя
Думите на Учителя са Свещени и ученикът слуша и прилага тези Думи.
Истинският живот е този, в който Словото става плът. (1/стр. 791)
Взаимност
Учителят има Любов да предаде Знанието Си, а ученикът има Любов да се отблагодари за това, което Учителят му е дал. (24/стр. 375)
Отплата
…Как ученикът може да се отплати за всичко това, което Учителят е говорил и сторил за душата му? Само като служи на Бога с всичкото си същество! Само тогаз и само така ще Му се отплати.
(1/стр. 118)
Кой е ученик?
Кой е ученик? Ученик е всеки, който върши Волята Божия, т.е. не живее за себе си. Ученикът служи на Бога беззаветно! (41/стр. 375)
Благодарност
Ученикът трябва да бъде благодарен на това, което Учителят му дава, и да върви напред. Учителят никога няма да остави ученика да се спре. Ученикът чувства подкрепата, която иде от Учителя, от цялото Небе. Това го изпълва всеки момент с благодарност и благоговение. (1/стр. 120, 121)
Добрият ученик
…Учителят е по-умен от ученика. Последният трябва винаги да се радва на нарежданията на Учителя си и да каже: „Това е за добро. То е желанието на Учителя ми. Аз ще го изпълня с Радост и Любов!“. (1/стр. 136, 137)
Любов, Мъдрост, Истина
Любов, Мъдрост, Истина – това трябва да бъде винаги в душата на ученика, който обича Учителя. Туй е Висшето, което свързва Учителя и ученика.
(1/стр. 119)
Ще мислиш
Ще мислиш най-хубавото за Учителя си!
(1/стр. 1010)
Близост с Учителя
Мога някого да облека, да нахраня, окъпя, изчистя, но съм близък, когато го уча. (41/стр. 338)
Приятел на Учителя
И така, на ученика казвам: всеки, който добре се учи, Ми е приятел. (58/стр. 301)
Смисълът в Живота на Учителя
Съвършенството на Любовта е смисълът на Моя Живот. (41/стр. 338)
Душата на Учителя
Моята Душа виждал ли си, сънувал ли си я? …Като срещнеш ти Моята Душа, тя ще бъде Светла като Слънцето и ще носиш Моята Светлина с хиляди години и векове. (22/стр. 425)
Най-великата Среща
Учителят е като Слънцето – като срещнете Моята Душа, това Слънце, което гледате, ще потъмнее пред нея; …ще чуете най-хубавата музика, най-хубавия говор и ще кажете: „Сега разбирам какво нещо е Животът, който изтича от Бога!“.
(22/стр. 425, 426)
Ученикът може да има само един Учител в живота. (17/стр. 133)
Бъдете верни на своята душа и на своя дух, бъдете верни на своя Учител. (19/стр. 322)
Учителят към ученика: „Между Мене и тебе никого няма да поставяш“. (1/стр. 568)
Когато съм далеч, ще Ме чакаш, а когато съм близо, ще Ме разбираш. (1/стр. 939)
Ученикът трябва да знае да слуша Учителя, да Го разбира и да прилага. Това са трите условия за ученика. (41/стр. 338)
Ученикът трябва винаги да спазва строгост и сериозност в изпълнението Думите на Учителя. Ученикът трябва да бъде строг към себе си. Да спазва Думите на Учителя си Свещени. И да изпълнява нарежданията Му в пълнотата си.
(1/стр. 833)
Искате ли да напредвате, работете за развиване на благоговение, на почит към Учителите си, към другарите си и към себе си– без това чувство никой не може да бъде ученик… Почитта към Учителя подразбира Любов и почит към Източника, откъдето излиза Знанието… (70/стр. 279)
…Учителят изисква Любов. Какво е Любов според Учителя? Учениците да имат уважение спрямо Него. (71/стр. 343)
Правило е: Учителят ще показва, а ученикът ще Го следва; Учителят ще решава, а ученикът ще върви след Учителя си. (24/стр. 341)
Ако не знаеш урока си, не се извинявай, но кажи: „Обичам Учителя си и заради Него ще науча урока си“. (19/стр. 20)
Ученикът, който обича Учителя си, трябва да постъпва в живота си тъй, както би постъпил Учителят. (1/стр. 844)
Важни положения – съпоставяния
1. Ученикът трябва винаги да мълчи, когато е пред Учителя си.
[Но] колко е сърдечно, когато ученикът разкрива душата си пред Учителя си!
2. Ученикът трябва да прави винаги това, което Учителят му казва.
[Но] колко е лазурно, ако ученикът изпълни Волята на Учителя си, без Учителят да му е казал това!
3. Учителят сам извиква учениците Си.
[Но] колко е Божествено, когато ученикът сам отиде при Учителя си!
4. При Учителя ще бъде само най-добрият ученик.
[Но] колко е покъртително, когато съзнаваш, че си лош, и си при Учителя си!
5. Ученикът трябва да има винаги разположение в сърцето си и отзивчивост в душата си към Учителя си.
[Но] колко е искрено, когато ученикът изживява пред Учителя си вътрешните си борби!
6. Ученикът никога не трябва да иска от Учителя си. Учителят му знае кога и какво е необходимо да се даде на ученика.
[Но] колко е радостно, когато ученикът поиска нещо от Учителя си! А колко е благословено, когато Учителят от само Себе Си даде нещо на ученика Си.
7. Ученикът трябва да е винаги при Учителя си.
[Но] колко е хармонично, когато далеч от Учителя ученикът мисли за Учителя си. (51/стр. 137, 138)
Магическа Формула: „Учителю Благи!“
„Учителю Благи, що да сторя, за да наследвам Живот Вечен?“ (Лука– 18: 18.)
Ще взема от този стих само две думи: „Учителю Благи“… Всеки човек е произнасял в живота си думите „Учителю Благи“. В български език няма по-съдържателни думи по хармония и по мелодия от тия две. Думата „Учител“ е издържана във всяко отношение: и в математическо, и в кабалистическо, и по съчетание на буквите си. (10/стр. 3, 4)
Думите „Учителю Благи“, които взимам за тема на беседата, са много силни. Тези силни думи именно произнася един големец за Христа, обаче в неговия ум те са обезсмислени. Той пита Христа: „Учителю Благи, що да сторя, за да наследвам Живот Вечен?“. Който произнася думите „Учителю Благи“, той не може и не трябва да пита какво да направи, за да наследи Живот Вечен… Той нарече Христа „Учителю Благи“, но не беше в състояние да изпълни това, което Христос му каза. Ето един непоследователен човек в своите думи, в своето верую. (10/стр. 4)
„Учителю Благи!“ Когато произнасяме тези думи, ние трябва да имаме в себе си готовност да служим на Бога, да вършим Неговата Воля, а не своята воля, нито тази на хората. Да служим първо на Бога… (10/стр. 11)
Силни са думите „Учителю Благи“ не само в български език, но и във всички останали езици. Тъй щото много се изисква от ученика, докато разбере техния дълбок смисъл. Буквите в тия думи са наредени по известни закони при специално съчетание между тях. (10/стр. 4)
…Едно трябва да се знае: когато изкаже думите „Учителю Благи“, ученикът трябва да разбира техния дълбок смисъл и значение. (10/стр. 7)
Ако можете да произнесете думите „Учителю Благи“ с дълбоко вътрешно разбиране, вие ще ги осмислите и каквато работа започнете, благополучно ще я свършите. Само при това положение вие можете да изпълните Волята Божия. (10/стр. 16)
…Думите „Учителю Благи“ – те съдържат в себе си всички Божии Блага. Те носят в себе си условия за реализиране на Божията Любов, Мъдрост и Истина. Те носят в себе си условия за реализиране на всички Добродетели. Тези думи са Ключ, с който могат да се отварят врати, затворени от вековете насам. (10/стр. 16)
„Учителю Благи, що да сторя, за да наследвам Живот Вечен?“ Вземете тези думи като Ключ в живота си… Щом зададете този въпрос съзнателно, вие веднага ще се измените. Кажете в себе си: „Учителю Благи, искам да изпълня Закона Ти!“.
(10/стр. 19)
И тъй, думите „Учителю Благи“ трябва да се поставят в техния дълбок вътрешен смисъл. Те представят Магическа Формула, силата на която може да се изпита и провери. Вяра се иска за това! (10/стр. 17)
„Учителю Благи!“ Тези думи разрешават противоречията в живота. (10/стр. 20)
„Учителю Благи!“ Нека тези думи се запечатат в ума ви за вечни времена. (10/стр. 29)
„Учителю Благи!“ Започнете тази година да живеете с тези две думи. Забележете, в български език буквите У и Ч представят две отворени чаши, които очакват да се напълнят с нещо… Щом съзнанието ви е будно, живейте с думите „Учителю Благи!“ и не се страхувайте. Тези думи ще дадат добър резултат. (10/стр. 32)
Христос запита този, младия човек: „Ти обичаш ли своя Учител? Готов ли си да извършиш всичко заради Него?“. „Учителю Благи“ Му казваше той. Ако наричаш Учителя си Благ, трябва да бъдеш готов да извършиш всичко заради Него.
(8/лек. 2: стр. 14)
„Учителю Благи!“ Ще служа на Бога с щедрост и милосърдие.
„Учителю Благи!“ Дето и да ме пратиш, всичко ще изпълня според Твоя Велик Закон на Любовта.
„Учителю Благи!“ (10/стр. 33)
4. Примери за Истински ученици
ПИСМО НА УЧЕНИКА ДО УЧИТЕЛЯ
„Мой Обичен Учителю,
Ч.Р.Д., Ч.И.Д. 12.VII.1924 г., Мусала
Думите Ви за Бога събудиха моята душа, приближиха сърцето ми към Теб, отдръпнаха живота ми от света.
Под Светлите Ви Думи за Бога аз се родих изново и за пръв път почувствах Любов в сърцето си.
Поднасям Ви тази малка книжчица „Избрани мисли за Бога“– от Теб, Учителю мой, това са Думи за душата. Това са Нови хоризонти за всеки, който се отвръща от света и се стреми към нещо велико– към Бога!
Твоята Илрах
(Савка Керемидчиева)“ (1/стр. 883)
„Учителю, сега малко съм добре благодарение на стиховете, които ми дадохте. Ако обичате, дайте ми пак един стих, ще ми е приятно и ще съм много благодарна, защото с тях ми се помага и днес съм в добра посока. Дайте ми един стих от Писанието, от главата, от която най-много обичате, и ще работя в бъдеще да го приложа в живота си.“ (1/стр. 916)
Учителя ми даде 2 житни зрънца като символ на ученика, който полага живота си за Учителя, за да възкръсне в Бога. (1/стр. 911)
Винаги да бъда при Учителя си. В Него да бъда и Той– в мене. (1/стр. 945)
Послушание към Учителя, това е моето Свещено желание. (1/стр. 945)
От Служението ми на Бога да науча правилните си постъпки и отношения към Учителя си. Това е мой живот. (1/стр. 945)
Да се прелее Неговата Душа в мене и моята душа– в Него. (1/стр. 946)
Да ида при Учителя, да живея при Учителя, да бъда с Него, да слушам Него, да гледам Него, да се уча от Него. Всичко е Той! Добри ми Учителю! Амин, тъй да бъде. Твоята вярна ученичка, малката Савка. (1/стр. 946)
Много ме обича Учителя и заради тази Любов всичко мога да издържам. Христос е издържал тоягите по гърба си, защото е живял в Любовта на Бога. И аз искам така да постъпя, да живея с това разбиране, защото е така, зная, че Учителя ми ме обича и аз Го обичам. Той е в мене и аз– в Него.
(1/стр. 965)
По-голяма Любов получих от Учителя си. Това е моят Път, аз ще работя над себе си усилено, но винаги във връзка с Учителя. Ще живея винаги заедно с Учителя и в Учителя. (1/стр. 946, 947)
Няма да се отделям от Учителя си, няма да отида в Германия да правя и защитя докторат.
(1/стр. 955)
Моята воля е да изпълня Волята на Учителя.
(1/стр. 956)
Вечно само Тебе ще обичам, аз Твоя съм. Още от Бога Ти ме прие. Привързах се към Тебе и само Тебе познавам. В Тебе виждам Бога. Само в Твоето Присъствие аз мога да се повдигам… (1/стр. 944)
Ще затворя очите си и пак ще гледам Тебе, полагам се в Твойте Ръце, само Ти ме водиш при Бога. (1/стр. 944)
(Учителя получи от една сестра от Франция следното писмо.)
„В тия дни на изпитания аз съм вътрешно непрестанно с Вас, пълна с мир и вътрешна радост. Ние пеем, молим се и работим в една Божествена радост въпреки всичко и имаме дълбока увереност, че световното страдание скоро ще престане. Всички Ваши деца чувстват Вашата закрила, Любовта, която ги заобикаля с Божествена Светлина. И аз мисля само за деня, когато ще Ви видя лице в лице. Вярвам, че съм родена да преживея този Велик момент. Толкова дълго време Вие бдите над моята душа– Вашата малка дъщеря. Аз чувствам вече Вашия Зов чрез Слънцето, звездите и вятъра. Когато Ви виждам мислено, изпитвам в душата си същата радост, която имам, когато градината ни пролет е пълна с цветя. Въпреки всички мои изпитания Вие сте винаги близо до мене. Бог е позволил щото един ден да дойда при Вас. Това ще бъде великолепно. С голямо търпение и с всичката си енергия аз всеки ден работя върху своя напредък. Аз Ви се доверявам всецяло. Учителю, аз отварям душата си пред Вас. Само чрез Възвишената поезия и чрез Божествената музика душата ми би могла да изрази своята Любов, Благодарност, Благоговение към Вас.
От всичкото си сърце поздравявам всички мои български приятели!“ (40/стр. 184)
(През 1937 г. Учителя подари на Стела Белмен Своя портрет. По този повод тя написа стихотворение на френски, а тук го излагаме в свободен превод на български.)
ПРЕД ПОРТРЕТА НА НАШИЯ УЧИТЕЛ
Бащинска доблест и доброта, насочена към хората;
Същество, Което знае и вижда, и простира ръце към нас;
Мощен Глас, Който ни говори за Истина, Чистота и Разумност;
Сърце, Което чете в сърцата… С мълчание на лицето Си загнездва нежно Светъл образ във възприемаща душа.
Всякога несмущаван и [винаги] неразколебан – изглежда обитаваш Свят от Ангели и близо при Теб нашите души съзнават себе си, свободни от шумящите вериги на минало и несвяст.
Поел от ръцете Твои един тъй чист и нивга неотпадащ Дар– Дар на Небесен Мир, сътворен от любяща Мъдрост, моят Аз чува широкото Небе, което пее в Твоя поглед.
О, Учителю отново открит, Учител за Чиста Любов, символ на Божественост, животворящ пример и извор пълноводен за жадни от неизразима радост!
Тръгнем ли в тесния път, тръгнала е с нас Светлината– Светлина неугасима и блага.
Париж, 30 ноември 1937 г.
(41/стр. 347)