ВЕЛИКАТА ПРЕДАНОСТ

Из Словото на

Учителя Петър Дънов

Варна, 2023 г.

Тази Книга се посвещава на брат Румен, който в тежка болест не получи изцеление, но остана докрай Предан, в Молитвен Дух и с Пълно Доверие в Бога, в Учителя и в Учението. Остана благодарен докрай. Това го наричам Подвиг– силен, чист, окултен Подвиг! Поклон, приятелю и брат мой, защото лесно е да благодариш, когато Бог те изцели, но това не е чист Подвиг. Ти изпълни Сърцето на Бога, на Учителя и моето Сърце. Ти устоя и пося нещо чудно за следващия живот. Изцелените от Бога рядко осъзнават Дълбините на Бога, но ти направи скок, по-дълбок от изцелението и вярата. Ти надрасна изцелението и вярата и влезе в Тоталното Доверие– Доверие в Бога, в Учителя и в Невидимия свят. Ти направи особен скок. Ти беше приет в Учителя завинаги!

Нашите разговори си остават скрити в мълчанието. Пак ще се срещнем, защото е неизбежно, и то не само защото бяхме Истински приятели, а защото дълбоко разбра Учителя и това, което ти говорих.

Ти прие дълбоко Бога и Учителя и преодоля смъртта– прекрачи я и възкръсна в Духа. Това е Дълбинният Път. Почти всички изцелени изпускат тези Дълбини на скока си в Бога и Учителя, но ти го направи. И аз видях Усмивката на Учителя.

Елеазар Хараш
Варна, 2022 г.

ПРЕДГОВОР

Преданост означава Велико Окултно Единство– Единство с Бога, с Учителя, със Същността, с Невидимото, със Съкровеното.

Предаността е Скритият Път в Пътя, който открива Незримото.

Предаността е Пътят на всяка Съкровена Същност.

Предаността е друго име на Любовта.

Предаността е природата на Съкровената Същност.

Преданият не е тяло, а Душа и Стремеж.

Предаността е Знание от чист вид, защото тя превъзхожда ума.

В Пътя на Предаността няма двойственост, няма съмнение.

Преданият на Бога изгубва своите страхове.

Преданият ще стане Блажен.

Предаността към Бога е по-реална от света.

Кой без Преданост някога е постигнал Бога?

Предаността означава, че ти е предопределено да откриеш Бог в себе си.

Бог е неотделим от Предаността. Бог е Предаността– Той я движи.

Предаността извира от Бога за Неговите Цели.

Предаността е Любовен Дар от Бога към Бога, защото Бог те е пожелал за Себе Си.

Преданият ще стане Единен с Бога и със себе си.

Предаността е лицето на Истинския Път.

Предаността се случва в света, но тя не е от света. Нещата, които се случват в света, не са от света, а от Божия Замисъл.

Най-доброто, което Бог може да ни даде, е Преданост към Учителя.

Истинската Преданост винаги изхожда от Любовта към Бога и затова тя открива своя Учител.

Предаността създава в нас Учителя.

Предаността е Чистата Решимост, която всякога постига своя Учител.

Въпросът не е в това какво да направиш за своя Учител, а да си Предан.

Предания Учителят го е залюбил.

Предаността означава, че твоят Учител те е завладял.

Предаността, това е Благословението да се развиваш, защото Учителят те е приел.

„Вярвай в себе си“ се случва, когато познаеш себе си и своя Път към Учителя.

Проблемите на Предания се решават от Учителя.

„Учителю, дай ми Преданост, по-дълбока от живота и смъртта!“– това е ученикът.

Елеазар Хараш
Варна, 2022 г.

I. ПРЕДАНОСТ КЪМ БОГА

1. Свещено отношение към Бога

Любовта към Бога
е начало на Предаността

Възлюбленият на човешката душа, това е Великото в света– Бог! Намирането на Възлюбления, това е твоето Пробуждане! (книга 1/стр. 137)

Да възлюбиш Бога – това е най-славният момент в твоя живот. (1/стр. 769)

Да любим Бога, това е най-възвишеният и най-съвършеният морал. (1/стр. 865)

Най-красивата работа е Любовта към Бога. Най-красивото дело е Любовта към Бога. Най-красивата наука в света е Любовта към Бога. Най-красивият свят е Любовта към Бога. Най-красивата светлина е Любовта към Бога. Най-красивата топлина е Любовта към Бога. (71/стр. 266)

Любовта към Бога е наука за Възвишените души. Това е Великият Път, по който те сами са минали. (40/стр. 249)

За Мене по-грандиозна Идея от тази– да обичаш Бога– няма. Да обичаш Онзи, Който е създал всичко. Той може да те научи на всичко. (72/стр. 189)

Това Същество, Което в даден случай с никое друго същество не можеш да замениш, Него можеш да обичаш! И това Същество за тебе може да извърши всичко! В дадения случай това е Бог.

(73/стр. 149)

Дойдете ли до Бога, от всички се иска непреодолима Любов към Него. Кажи си: „Има Един, Който постоянно мисли за мен и ми помага“.

(1/стр. 463, 464)

Бог е, Който говори в нас, но трябва да имаме тази Беззаветна Любов! (8/лек. 11: стр. 28)

Който обича Бога, той трябва да бъде готов на всичко. (12/стр. 288)

Няма по-хубаво нещо от това да обича човек Бога. Това е естественият живот. Велико и славно е да обича човек Бога и да пребъдва в Любовта Му. (1/стр. 455)

Люби Бога! Тази е Тайната на Новия Живот.

(12/стр. 278)

Голяма е Радостта на Любовта. Без да я изказваш, ще се радваш. Обичаш Бога– Тайната е там!

(41/стр. 93)

Да обичам Господа, това е единствената Права мисъл, с нея държа Правата посока. Винаги трябва да се започне с Любов към Бога, иначе нищо не се постига. (41/стр. 93)

Аз искам всички да се влюбите в Господа, да намерите Бога на Любовта. Желая ви така да се влюбите, че къщите ви да се запалят от четирите страни и сърцата ви да трептят от Любов; млади и стари, всички да се влюбите в Господа на Любовта! (23/стр. 158)

Онзи човек, който се е научил да обича Бога, той е добил Основа за цялата Вечност. Казвам: положете тази Основа– Любов към Бога. Всеки от вас да я приложи тъй, както разбира. (71/стр. 592, 593)

Любовта към Бога – това е Вътрешната Мистична опитност, която едни ще разрешават по един начин, други– по друг начин. (40/стр. 250)

Любовта към Бога трябва да се разглежда вътрешно: тя не трябва да се изразява само с думи, но и с Чисти мисли, Светли мисли, Благородни чувства и Възвишени дела. Каквото и да вършите, то трябва да е проникнато от Любов. Бог да е в ума, сърцето, във волята, в душата и духа ви.

(1/стр. 768)

Аз се радвам, че Бог живее у вас… Обичайте Този, Който живее у вас, и работете за Този, Който живее у вас. И на всичко се радвайте. (1/стр. 304)

Та казвам: научете се да обичате Бога в себе си, научете се да обичате Бога в другите, научете се да обичате Бога в животните, в растенията. Научете се да Го обичате във въздуха, в топлината, в светлината, в изворите– навсякъде да Го обичате.

(5/стр. 334)

Вие не можете да обичате хората, ако първо не обичате Бога. Любовта към Бога е Първият Принцип в живота. (10/стр. 84)

Обичайте Господа, за да приемете Божието Благословение. (1/стр. 228)

Обичаш ли Господа, готов е Той да даде всичко за теб… (50/стр. 412)

Щом обичате Бога, Той ще ви посети и тогава животът ви ще се подобри. Ако сте били болни, ще оздравеете; ако сте били в лишения, всичко ще се достави. Ще живеете в изобилие. И в огъня да влезете, няма да изгорите. Всички врати ще се отворят за вас. (40/стр. 250)

Всички, които любят Господа, ще укрепнат и ще станат Силни, Възвишени и Благородни, ще придобият Знания и Мъдрост, ще придобият Великата Истина, която ще ги направи Свободни.

(24/стр. 384)

И тъй, Силата в света Господ дава само на онези, които Го любят. Такъв е Законът. Бог дава Сила, Бог дава Знания на онези, които Го обичат от дълбочината на сърцето си и са готови да вършат Неговата Воля. (8/лек. 28: стр. 25)

Казано е: „Бог откри Своите Тайни на онези, които Го любят“. (40/стр. 267)

Всеки, който люби, ще види Бога… Да виждаш Бога, това е Рай. (26/стр. 63)

Докато имаш Любов към Бога, във всичко ще ти върви. (1/стр. 406)

„Да възлюбиш Господа“ – това е голямата Заповед… Когато почитаме тая Заповед и прилагаме Любовта, всичките ни работи ще се развиват с успех, всичко ще върви по закона на Вечната Хармония. (19/стр. 23)

За нищо друго няма да ви говоря, само ще кажа: Любов към Бога! Решен ли е този въпрос, всички други въпроси се разрешават тъй естествено, магически се разрешават. (65/стр. 164)

Обикнете ли Бога, главният въпрос в света е разрешен. Вие ще влезете вече в областта на Безсмъртието. (9/лек. 32: стр. 24)

Любете Бога с всичкото си сърце, ум,
душа и сила!

В света съществува един Закон, неизвестен на съвременното човечество по своята същина. Този Велик Разумен Закон е неизвестен, понеже човешката душа и човешкият дух не са дошли на такава степен на развитие да схващат неговата Висота. Той е предаден с двете Велики Заповеди от Евангелието, за които Христос казва, че върху тях е построен целият свят. Те са: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила! Да възлюбиш ближния си като себе си!“. (51/стр. 50)

Едно трябва да знаете: само Бога можете да обичате с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. Ближния си ще обичате като себе си. (13/стр. 468)

Люби Господа твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила. В Него ти ще намериш твоето здраве, твоето щастие, твоето блаженство. (1/стр. 908)

Какво значи „с всичката си сила“? Цялото ти естество трябва да бъде запълнено, да няма място за никаква съблазън. (74/стр. 223)

Може и без страдания. Кога? Когато човек възлюби Бога с всичкия си ум, сърце, душа и сили…

(40/стр. 250)

Един Закон гласи: когато любиш Бога с всичкия си ум, сърце, душа и сила, ти си в съзвучие с целия Всемир и затова привличаш енергиите от целия Космос– те ще те обновят и повдигнат. (40/стр. 251)

Като дойде Новата култура, човек ще има Велики стремежи. Тогава духът му няма да отпада, ще бъде винаги бодър и крепък. Само чрез тези Велики стремежи той ще се добере до Великата Истина… И по този начин само той ще може да възлюби Бога с всичката си душа, с всичката си сила и с всичкия си ум. Такъв човек и като става, и като ляга, ще бъде изпълнен с трепет към Бога.

(44/стр. 262)

Какво разбрахте сега? Я кажете Вие, Йордане. Ти си един стар брат. (Брат Йордан Савов каза: „Да възлюбим Бога с всичкия си ум, сърце, душа и сила“.) Трябва да видим дали право го е разбрал, или не. Той още не го е разбрал. Той, като го приложи, ще го разбере. Наполовина го е разбрал. Като го изпълни, ще го разбере напълно. (74/стр. 136)

Ние трябва да обичаме Този, Живия Господ с всичкото си сърце, душа, ум и сила. Тогава целият този живот ще се измени… Ако Го обичаме, тогава може да бъдем Светии; ако Го обичаме, можем да бъдем слуги, братя, тогава може да бъдем ученици. Животът на Земята за нас ще има смисъл.

(16/стр. 270)

Във всички свои съществувания човек ще учи четири неща. Ще се научи да люби Господа с ума си. Ще се научи да люби Господа със сърцето си. Ще се научи да люби Господа с всичката своя душа и с всичката си сила. Четири неща– като ги научим, ще завършим своето развитие. (1/стр. 333)

Ако можем да възлюбим Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, душа и сила, ние сме разрешили вече кардинално всички въпроси в този свят.

(1/стр. 749)

Това е Абсолютната Реалност
на живота

И тъй, остават две явни неща в света: любов към ближния– тя е относителната Реалност, и Любов към Бога– тя е Абсолютната Реалност. Единственото Реално в света, единственото Неизменно, това е Любовта към Бога. (24/стр. 286)

Да обича човек Бога повече от всичко! …Само Божията Любов е в сила да реши напълно всички въпроси. Любовта към ближния решава наполовина, а пък Любовта към врага решава една четвърт. Започнете с това, което решава всичко: Любовта към Бога. (59/стр. 124)

Обичайте баща си и майка си, братята и сестрите си, приятелите си, всички хора, но над всички поставете Любовта си към Бога. Каквито жертви да са направили хората за вас, никой не е направил това, което Бог е направил. (45/стр. 21)

Да обичам Бога, е най-голямата привилегия, а хората могат да ме славят, че съм написал нещо– това са мимолетни работи, т.е. външни. Най-голямото благо за мен е, че обичам Бога! (41/стр. 93)

Смисълът на живота седи в Любовта към Бога. Човек се е родил, за да обича Бога и да запечата живота си с тази Любов, а не да бъде слуга на хората. (1/стр. 503)

Човек трябва така да обича Бога и така да се изпълни с Богатство и Живот чрез Любовта си към Него, че да няма нужда да търси някои хора да го обичат. (41/стр. 93)

Щом обикнеш Бога, в душата ти ще настане Мир, а в сърцето– Пълнота. Ще ходиш ли при това положение пред вратата на този и на онзи да искаш тяхната любов? (1/стр. 702)

От Любовта, която имате към Бога, зависи вашето щастие. Не от любовта… към вашите ближни, но от Любовта, която имате към Бога, зависи вашето бъдеще. (5/стр. 385, 386)

Разбирайте външната
и вътрешната Любов

Защо е създаден човек? Човек е създаден, за да опита своята външна и вътрешна Любов към Бога. (12/стр. 254)

…Ако човек не разбира едновременно външната и вътрешната Любов, той изобщо не е разбрал Любовта. Ако човек не показва Любовта си към Бога външно– за всичко, което му е дал, и вътрешно– за всичко, което му е взел, той не е разбрал Любовта. (12/стр. 256)

Такова е положението на съвременните хора по отношение на Любовта. Въпреки това те казват, че са вярващи. От кои вярващи са те? От ония, които вярват само когато им се дава, а не и когато не им се дава. За Мъдрия, за Любещия човек въпросът седи другояче. Те вярват и любят и когато им се дава, и когато не им се дава. (12/стр. 257)

Като дойде на Земята, Христос донесе едно Учение, което искаше да приложи. То беше Учение на Пълната Любов– на външната и на вътрешната. Що се отнася до външната Любов, лесно се проповядва. Обаче дойде ли до вътрешната Любов, там се изисква Сила и Вяра. За тази Любов Христос се намери пред кръста. Тогава Той каза: „Господи, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша“. И като видя, че не беше възможно, Той каза: „Господи, в Твоите Ръце предавам Духа Си. Да бъде Твоята Воля!“. (12/стр. 262, 263)

И тъй, изучавайте себе си, за да видите доколко имате външна и вътрешна Любов. Ако Бог всичко ви е дал и сте доволни, вие имате външна Любов. Ако всичко ви е взел и пак сте доволни, вие имате вътрешна Любов. Не е лесно да се вземе всичко на човека и той да мисли, че това е Любов. Радвайте се и когато ви се дава, и когато ви се взема!

(12/стр. 263)

Като изучавате Любовта, ще разберете, че щастието ви зависи от външната и от вътрешната Любов, от смяната, която можете да правите. Когато човек яде, щом се нахрани, престава да яде, не иска нищо повече. Обаче в Любовта не е така. Човек не може да каже, че не иска вече да обича. В Любовта може да става смяна, но не и почивка. В Любовта почивката подразбира смяна: външната Любов може да се смени с вътрешна и вътрешната– с външна. (12/стр. 262)

Бог иска нашето сърце

Невъзможно е да обичаш и да не дадеш нещо от себе си. Какво ще дадеш на Бога? Трябва да Му дадеш сърцето си– Той иска сърцето ти. (4/стр. 295)

И тъй, да посветим на Бога онова, което имаме… Той казва: „Сине Мой, дай Ми сърцето си“. Единственото нещо, което Бог изисква от нас, е да посветим сърцето си в Служене; само така Той ще ни помогне. (4/стр. 69)

Първият залог, който човек трябва да даде на Бога, е сърцето. Господ не иска ума ви, а иска сърцето ви. Дадете ли сърцето си на Бога, ще имате най-голямото Благо. Той ще ви даде Живот. Има един Закон: от вас– чашата, от Господа– водата.

(60/стр. 190)

Да даде човек сърцето си на Бога– това е най-голямата привилегия за него! Няма по-хубаво, по-красиво състояние от това! То ще внесе такава Радост, такъв Мир, такова Разширение във вашите души, каквото никога досега не сте чувствали. То е най-хубавото състояние, което човек може да има! (60/стр. 190)

Доброто Разположение е Дар от Бога; то показва, че душа, която напълно е предала своето сърце на Бога, Той я е заобиколил и обградил със Своята Милост и Благодат и тя расте повседневно във всяко добро и благо нещо. (48/стр. 155)

Когато дадеш сърцето си на Бога, ти ще се повдигнеш. (16/стр. 218)

Духът Божий се изявява чрез сърцето. Бог говори първо на сърцето. Който обича Бога, е уравновесил силите на сърцето си и за Бога е готов на всички жертви… Сърцето е център на астралното, звездното тяло. Затова трябва да е заключено с девет ключа за всичко друго освен за Бога. (1/стр. 724)

Сърцето ви трябва да бъде свободно, не го залагайте никъде. Да подарите сърцето си на Бога!

(41/стр. 94)

Изкуството на живота седи в това– като обичаш хората, сърцето ти да принадлежи на Бога.

(1/стр. 499)

Господ иде, сърцето ви готово ли е да се отвори? Като се отвори това сърце, Господ ще каже: „Елате с Мен да работим в света!“– готови ли сте да идете в света да Му служите? (22/стр. 435)

Синове на Бога да бъдем

Баща в света е само Един. Той е Бог… Сега ще имате отношението на Синове към Бога.

(36/стр. 353)

Отношенията ви към Бога трябва да бъдат Любовни, т.е. Синовни. Ще държиш в ума си Светли и Красиви мисли за Бога. (36/стр. 694)

Ще вярваш, че имаш Един Баща, Който всякога се грижи за тебе. Бащата казва: „Синко, вярвай, че Аз съм при тебе“. Обаче Вярата изисква Правилни отношения между Бащата и Сина. Като Син, когато съм при Баща Си и когато не съм при Него, Аз пазя свещено Неговия Образ. (11/стр. 135)

Щом искаш да извършиш Божията Воля, ти се поставяш в положението на един Син, имаш Синовно отношение към Бога. (1/стр. 461)

И тогава според думите „Отец люби Сина“ разбираме Разумен Син, който върши Волята на Баща си във всяко отношение. Всеки човек, който върши Волята Божия, той може да бъде Негов Син. (11/стр. 126, 127)

Подобни на Него да бъдем

Ние живеем не за себе си, но за Бога, за Онзи, Който ни е възлюбил, Който е създал всичко заради нас, за да бъдем ние подобни Нему. И всичкото величие на човека седи в това да бъдем подобни на Бог! Каквото Бог върши, и човек да го върши в един малък размер. (74/стр. 561)

…Ще обичаш, както Бог обича, ще прощаваш и ще работиш само за Господа. (7/стр. 221)

Блажени очите, които виждат Бога, …Който ни призовава на един Велик Подвиг [в] света: Подвиг на онова Велико Благо, на онова Абсолютно Добро. Ние трябва да бъдем Абсолютно Добри, Абсолютно Разумни. Разумни тъй, както Бог е Разумен; Мъдри тъй, както Бог е Мъдър, и Благи тъй, както Бог е Благ. (8/лек. 31: стр. 23)

Като Бога трябва да бъдете: да бъдем Благи, както Той е Благ, да бъдем Милостиви като Него– това Аз проповядвам, това е Учението, което Аз проповядвам, и съм готов още един път да умра, хиляди и милиони пъти съм готов да умра за това Учение… (22/стр. 401)

…Законът на жертвата е атрибут само на Бога. И всеки човек, който иска да се пожертва за Бога, мяза на Него, в него работи Божественото.

(9/лек. 19: стр. 21)

Бог да бъде нещо Свещено за нас

…Човек трябва да уповава на Бога като на Вечен Неизменен Принцип и да Го пази свято в душата си… (70/стр. 214)

Идеята на човека за Бога, Любовта му към Него трябва да бъдат Свещени. (1/стр. 359)

Навсякъде да имаме един подтик заради Онзи, Който живее в нас. Свещена Идея да имаме, да бъде тя мощна и силна. (71/стр. 261)

Човек трябва да има една Свещена Идея в себе си за своя Създател, Който внася в него импулс към Знание, към Свобода, към Истина, към Красота, към Щастие. …Дойде ли до Бога, там трябва да се изпълни със Свещен трепет и Благоговение, със Свещен Идеал. (35/стр. 177)

Като помислиш, че Бог е Любов, ти трябва да имаш Свещен трепет, че си пред едно Велико Разумно Същество. (5/стр. 439)

…Човек може да познае Бога в Любовта, в Свещения трепет на своята душа към Него. (29/стр. 43)

…Тебе Бог не може да ти бъде Приятел, ако в тебе Чувството на Любов не е развито– да Го обичаш, да ти трепери сърцето, да имаш Свещено Чувство към Него. Ако към Него имаш Любов, Той ще ти нареди всичките работи в света.

(16/стр. 384)

Искам у вас да разцъфти едно Свещено Чувство– да чувствате Бога в ежедневния си живот. Всеки ден приемайте Бога тъй, както ви се изявява. Всичко да бъде за Слава Божия! (1/стр. 304)

Ние трябва да се научим да обичаме Бога. Като дойдем до Него, …да бъде един Свещен момент. Не за дълго, но за две, за три секунди, в един Свещен момент да мислим за Онзи, на Когото дължим всичко… (5/стр. 255)

Животът е Свещено нещо. Каквото и да е положението ви, дето и да сте, работете за Бога, за тази Свещена Идея! Само така ще се освети тя.

(9/лек. 32: стр. 31)

Да създадем в себе си Храм за Него

Какво съм направил аз за Бога? Ти имаш ли в себе си Храм Свещен, където да Му служиш?

(1/стр. 409)

Да любиш, това значи да съградиш в душата си Храм, в който Бог да обитава. (35/стр. 233)

Душата ви ще бъде Храм Божи, а сърцето ви– Негов Олтар, на който ще принасяте жертвите си; Духът ще бъде Божият Служител. Това значи да служиш на Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и сила. (19/стр. 253)

Желанието на Моята душа е да гледам Неговото Лице… Сърцето Ми ще бъде Храм на Неговия Свят Дух, тогава ще бъда пред Неговото Лице с всичката пълнота на душата и ума Си и ще Му служа с всичката Си сила. (48/стр. 53)

…У вас искаме да образуваме огнище, Олтар за Господа. Господ се проявява… само тогава, когато има огнище за Него. (50/стр. 205)

Всякой един от вас да бъде по едно малко огнище, на което Господ да запали Огъня на Живота, Огъня на Истината, и върху това огнище Той ще бъде Олтарът, върху който вие ще принесете вашите молитви и те ще бъдат чути и приети.

(50/стр. 168)

Бъдете верни на Онзи, Който всичко ви е дал. Той ще влезе във вашия Храм… и ще каже: „Дойде часът на вашето Спасение!“. (19/стр. 322)

Да осветим Името Божие в себе си

…Любовта трябва да бъде в Свещената мисъл да се освети Името Божие. (5/стр. 444)

Първото нещо е: вложете Идеята да осветите Името Божие, където и да сте на Земята. Най-първо считайте, че живеете за Името Божие.

(5/стр. 443)

Човек не трябва да живее за себе си. Той трябва на всяко място да осветява Името Божие.

(1/стр. 211)

…Всичко правете в Името Божие, за да се ползвате и вие, и ближните ви от Неговото Благословение. (52/стр. 303)

Човек трябва да вложи следното в своя живот: първо да се освети Името Божие в нас; това е Великото и означава, че каквото прави човек, да го прави за Името Божие… Мисли за Името Божие, за Царството Божие, за Волята Божия, работи за тях и след това мисли за себе си. (41/стр. 32)

Човек трябва да има Чисто сърце и Чисти постъпки, за да произнесе Името Божие. И да произнесеш Името Божие с такава Любов, Вяра и Надежда, че Бог да бъде нещо Велико; да си в свят, в който ще имаш един Свещен трепет. (5/стр. 132)

Свещено е Името Божие! Когато То се спомене, моментално трябва да настане Абсолютна Тишина в сърцата и душите. Всички трябва да се изпълнят с Благоговение и Свещен трепет.

(40/стр. 114)

Дръжте Името Божие Свещено в душата си и всякога си спомняйте за благата, които Бог ви е дал. В богатство и сиромашия, в здраве и болест, в щастие и нещастие Той всякога е бдял над вас.

(40/стр. 114)

…Ако Господ тъй ми говори, Аз казвам: „Тъй, Господи, тъй да бъде!“. И вие ще кажете: „Господи, да бъде Твоята Воля!“. Аз казвам: „Когато си Ми говорил, […] Твоето Име ще бъде едно Съкровение в сърцето Ми– най-святото, най-ценното то ще бъде“. (22/стр. 399)

Искам всички да имате Божието Име, да го пазите в душата си, то да бъде Чисто и Свято, неопетнено вътре; и тогава ще дойде тази Сила, и ще бъдете Силни, и животът ви ще придобие Светлина, и ще започнете да разбирате Новата наука на Окултизма– по друг начин да разбирате. (22/стр. 399)

Като помислиш за Него, каквото и да дойде– и беднотия, и смърт, веднага да ти стане приятно. И като умираш, да мислиш за Него. Ако си на умиране и мислиш за Него, смъртта ще те напусне. Щом чуе това Име, смъртта ще избяга. Сиромашията, щом чуе това Име, ще се оттегли. Страданието, щом чуе това Име, ще се оттегли. Това е Името, в което всички неща стават. И смъртта благоговее пред Божието Име. Няма същество в света, което, като чуе това Име, да не застане в трепет. То е Господ, пред Когото всичко благоговее. (5/стр. 132)

Мъж и жена, които в Името Божие са живели един за друг, умират с Радост, както мъчениците умират за Господа– тяхното име не се забравя.

(19/стр. 302)

Свещено трябва да бъде Името Божие за вас. Произнесете ли това Име, бъдете готови на всички жертви. (12/стр. 186)

Любовта е онази Сила, която преобразява човека и го прави готов на всички жертви заради Свещеното Име, върху което почива неговият живот. Истинската жертва подразбира жертва за Твореца на Вселената, за Свещения, а не жертва за хората. Къде ще намерите Свещения? Той се крие дълбоко някъде в душата на всички живи същества. (12/стр. 187)

Да сме готови на всичко
за Името Божие!

„Защото Аз ще му покажа все, какво има да пострада за Името Ми.“ (Деяния на Апостолите– 9: 16.)

…Да пострадаш за Божието Име– това е Идейното в твоя живот. Който не може да пострада за своите Идеи, той не разбира смисъла на живота.

(24/стр. 135, 140)

„Онзи, който обича, който разбира Моя Закон, на него трябва да покажа всичко, каквото има да пострада заради Моето Име.“ В какво е вашето достойнство, ако не сте готови да пострадате за Великото Божие Име, за Божествената Любов?

(24/стр. 145)

И когато дойде страданието, задайте си въпроса и си кажете: „Господи, искам да ми покажеш какво трябва да пострадам за Твоето Име“. Запитайте се: „За какво страдаме?“. Страдаме за Господа. Ако сме в състояние да страдаме за Господа, едновременно ние разрешаваме въпроса и принципно, и по форма, и по същество, и по съдържание, и по смисъл; ако у нас не е залегнал този Принцип, по никой начин не ще можем да го разрешим. (24/стр. 146)

Ако между всички българи, между всички хора би се вложил този Принцип– всички да се съгласят да страдат заради Името на Бога, да Го почитат, не биха ли се разрешили всички въпроси?

(24/стр. 149)

Ако можете да пострадате заради Името на Бога, ще ви поверя една Велика Истина, но ще ви изпитам ще можете ли да преживеете тези страдания. (24/стр. 152)

2. Постоянно помнене на Бога

Трябва постоянно да мислим за Бога

Опорната точка е Бог в света. Първата опорна точка, в която ние трябва да поставим своите основи, е да любим Бога. За Бога постоянно ще мислиш. Всякога мисли, че Той мисли за тебе.

(5/стр. 522)

Бог постоянно мисли за нас и ние постоянно трябва да мислим за Него. (1/стр. 542)

Един е Този, Който всякога мисли за човека. Дали пада, или става, дали греши, човек трябва да знае, че има Един, Който всякога мисли за него. Да мисли Бог за човека и човек да мисли за Бога, това е велико. (1/стр. 734)

За да се очистите и да се почувствате свободни от тези киселини, които разяждат човешкия живот, съсредоточете ума си към Бога. Направете това заради Бога! (60/стр. 200)

Най-хубавото в света е от сутрин до вечер да мислиш за Бога, да мислиш за всичко, което Бог е създал и в което ти участваш. (36/стр. 203)

Бог е Единственото Същество, за Което може да се мисли постоянно, непрестанно и все в пълнота и разнообразие. (1/стр. 897)

Първата ми мисъл на деня трябва да бъде за Господа, за да живея и имам пълнота в живота си. Последната ми мисъл на деня е пак за Господа. През целия ден аз трябва да мисля за Господа.

(1/стр. 984)

Във вашия ум съществува цял хаос: там са баба ви, майка ви, децата ви, всички. Кажете най-сетне: „Аз искам да бъда Свободен, днес ще мисля за Господа– Великата Любов на живота…“. (18/стр. 157)

„Ама децата ще дойдат, ще се бият, ще плачат.“ Нека се бият, нека плачат– две минути забравете ги и посветете туй малко време да мислите само за Господа на Любовта. (18/стр. 158)

Да мислиш за Бога, това значи да живееш за най-великото нещо в света. (19/стр. 290)

Да погледнете към Бога или само да помислите за Него– това струва повече от всички материални богатства. (1/стр. 589)

Добър и умен човек е онзи, който никога не забравя Господа в своите мисли. Добър и умен човек е онзи, който никога не забравя Бога в своите чувства. (5/стр. 443)

Един отшелник живял много години в пустинята. Най-после решил да отиде при един Светия да го попита как да разбере смисъла на живота. Светията му казал: „Иди днес в едно от близките села да прекараш цял ден между селяните да видим какво ще научиш от тях“. Отшелникът отишъл в селото и попаднал в дома на един селянин, който се готвел да отиде на нивата. Той решил да отиде с него заедно. На тръгване за нивата селянинът казал: „Божичко!“. Целия ден работил, орал с воловете си, сял и като се върнал у дома си, седнал да си почине и пак казал: „Божичко!“. Отшелникът се върнал при Светията да каже какво видял в селото. „Какво научи?“ „Нищо особено, видях един селянин, който два пъти през деня изговори думата „Божичко“.“ След това Светията дал на отшелника едно кандило, пълно с дървено масло, и му казал: „Ще обиколиш с това кандило цялото село, но ще внимаваш да не разлееш нито капка“. Отшелникът изпълнил добре възложената работа и се върнал при Светията, който го запитал: „Колко пъти си спомни за Господа?“. „Нито един път.“ „Защо?“ „Всичкото ми внимание беше отправено към кандилото, гледах да не разлея нито една капка от маслото.“ Тогава Светията му казал: „Видя ли как селянинът, който храни и семейството си, и нас, намери време да си спомни поне два пъти през деня за Господа, а ти, отшелникът, не можа да си спомниш нито един път за Господа“.

(19/стр. 168, 169)

На вас казвам сега: за нищо друго да не мислите освен за Бога… Направете опит десет дни да мислите само за Бога. Понеже всичко от Бога излиза, няма да ви кажа защо трябва да мислите за Него, но казвам: за нищо друго да не мислите, само за Него да мислите. (5/стр. 247)

За Бога ще мислим най-хубавото

Сутрин, като станете, мислете за Бога най-хубавото в душата си. И всичко ще се подобри у вас. Поблагодарете за всичко, което ви е дал. (1/стр. 403)

Мислете за Бога, отправете погледа си към Господа. Мислете за Благата, които Бог турил на всички. (74/стр. 277)

Мислете за Великото Благо, което Бог ви е давал всеки ден. Вие още не съзнавате какво Бог е направил за вас през хилядите векове във всичките ваши падания и ставания. Когато вие не сте Го познавали, Той винаги е минавал и все ви е оставял по едно добро. (5/стр. 588, 589)

…Сутрин, като станете от сън, помолете се на Бога и започнете да мислите за Него като Вечна Любов, Вечна Мъдрост и Вечна Истина. Мислете за Него, че е Благ, не се гневи, не отмъщава, не прави погрешки. (66/стр. 124)

Като станете сутрин от сън, помислете една-две минути за Бога, че е Вселюбещ, Всемъдър и Всеблаг. Веднага силите на мозъка ви ще се регулират и вие ще бъдете готови за работа. Този е първият и най-лек метод. (66/стр. 127)

Няма по-велико нещо за човека от това да мисли за Бога, че е Вселюбещ, Всемъдър и Всеблаг. Като мислиш, че Бог е Любов, сърцето ти ще се стопли. Като мислиш, че е Всемъдър, ще дойде Светлина в ума ти. Така ще придобиете Светлина в умовете си, Чистота в сърцата си и Истина в душите си. (66/стр. 128)

…При първото пробуждане веднага започнете да мислите за Бога като Разумно Същество, като Любов. Ако пропуснете този момент, мъчно можете да се тонирате. (66/стр. 129)

Да мислиш, че Бог е Добър, че Бог е Любов, това е най-добрата молитва. (1/стр. 482)

Да мислим за Бога най-хубавото, което може да мислим… Беден си, не мисли за беднотията, а за Бога. За Бога мисли най-хубавото! Болен си, не мисли за своята болест, а мисли най-хубавото за Бога! Дойде смъртта, остави я, мисли пак за Господа. Не мисли за нея, а мисли за Бога. Докато мислиш за Бога, смъртта не те бута. Тя седи с благоговение… В мига, когато няма да мислиш за Бога, като престанеш да мислиш за Него, тя ще те клъвне. (74/стр. 153)

Отиваш за някаква работа – мисли най-хубавото за Бога. Обличаш се– мисли най-хубавото за Бога. Вървиш по пътя– мисли най-хубавото за Бога. И като вървиш по пътя така, няма да паднеш и няма да ти се пукне главата. Аз съм изследвал тези работи и няма изключение. (74/стр. 154)

Мислете най-хубавото за Бога, понеже чрез Него ще постигнете онова, което вие искате. Тогаз Бог във вас ще ви помогне за постигането на вашите мечти. (74/стр. 158)

За Бога ще мислите като за най-красивото, като за най-великото нещо в света. И като мислите постоянно за Него, най-после Той ще ви се открие. (40/стр. 249)

Благословение е да мислим за Бога

Дали разбираш какво нещо е Бог, не е важно, обаче всякога можеш да мислиш за Него; тази мисъл все ще ти донесе някакво Благо… (4/стр. 28)

Като станете сутрин, помислете за Господа… Всяка добра мисъл, всяко добро чувство, в каквото и направление да са, те са неща, които излизат от Бога. Ние трябва да ги приемем на радо сърце…

(71/стр. 139)

Като станеш сутринта, мисли за Бога най-хубавото, което имаш в душата си… И това е за твоя прогрес. И органически, и сърдечно, и умствено, и здравословно ще се подобрите. И всички външни условия постепенно ще се подобрят. (74/стр. 155)

В момента, когато насочите своята мисъл към Бога и почнете да мислите за Него, само Нему да се уповавате, идва вашето Спасение, идва и подобрението на вашия живот. (60/стр. 199, 200)

Бог е, Който носи Живот в нас… Животът седи в това: като помисля за Бога, да почувствам най-възвишеното и благородното в себе си, да почувствам Живота. Тогава само ще позная, че Бог живее в мен. (8/лек. 13: стр. 38)

Вие искате да развиете вашата Вяра, вашата Надежда, вашата Любов. Вашата проявена Любов ще се развие, ако мислите за Бога. (74/стр. 153)

Всеки ден мислете за Господа. …Като мислите за Него, ще дойде нещо хубаво във вас. Той е най-добрият, Той е Образ на Любовта както Слънцето, което изгрява. …Ако всеки ден вие си спомняте за Него, веднага ще влезе във вас нещо, което ще тонира сърцето ви. Щом се тонира сърцето ви, после ще се тонира и вашият ум, и вашата душа, и вашата сила. (5/стр. 34)

Обръщането на човека към Бога е подобно на обръщането на цветята към Слънцето. Достатъчно е само да помислим за Бога, за да се отдели от Него един Лъч и да проникне в душите ни. Този Лъч е тъй необходим за нас както слънчевата светлина за цветята. (1/стр. 727)

Господ не иска само да мислим за Него, а… като мислим за Него, да се ползваме от Него– също както се обръщаме и мислим за Слънцето и въздуха и същевременно се и ползваме от тях.

(50/стр. 412)

Е, така, сега ще се обърнете към Бога и ще започнете да мислите за Него. Аз и друг път съм ви казвал: не разрешавайте какво нещо е Бог в Неговото обширно проявление. Старайте се да разберете Бога за даден момент само в една допирна точка, в която Той ви докосва. Ако във всеки момент на вашия живот може да намерите и да разрешите тази точка, с която се допирате до Бога, …вие сте намерили вашето Благо. (60/стр. 200)

Ако отделяш на ден само половин час да мислиш за Бога, Той непременно ще те възнагради. Колкото малко, колкото грешно да е едно същество, достатъчно е да отдели за Бога най-малкото време, с което разполага, Той ще го възнагради щедро. (10/стр. 61)

Които мислят за Бога и отправят ума си към Него, те все напред и напред вървят… Всичко седи в мисълта на човека. Искате ли да придобиете Светлина на съзнанието си, мислете за Бога. Който отправя мисълта си към Бога, той ще бъде свободен от всички болести. (1/стр. 468)

Като помислиш за Бога, не може да не приемеш най-малката Светлина. Щом помислиш за Бога, имаш най-малката Светлина. Щом помислиш за Бога, имаш най-малката Топлина. Щом помислиш за Бога, имаш най-малката Сила. Ако всеки ден по десет пъти помисляш за Бога, ти вече имаш една печалба. (71/стр. 561)

Бог… като си помислите за Него, да се стопли сърцето ви, да ви се просвети умът. И ако сте били болни, достатъчно е само да си помислите за Бога и веднага да станете от леглото си. (36/стр. 170)

Ако мисълта за Бога стои постоянно в ума ви, вие ще бъдете благословени. Каквото работите, все за Бога мислете. (7/стр. 221)

Искаш ли да бъдеш щастлив, ще мислиш за Бога. Мисълта за Бога събужда скритите сили в човека. (1/стр. 738)

…Да мислиш за Бога, това е вътрешна сила в човека, която работи върху него и го преобразява. (7/стр. 244)

Мисълта за Бога е
Вечно Единение с Него

Колко време се изисква, докато отидете при Бога? Достатъчно е само да помислите за Бога и вие сте вече при Него. (72/стр. 136)

Казвам: когато мислите за Бога, вие трябва да си Го представяте като Велика Всеобемаща Същина, Която обгръща и прониква целия свят с всички Свои създания… Във всичко и навсякъде трябва да виждате Божественото Съзнание, Което ви обгръща. В това отношение, каквото и да ви се случи в света, вие трябва да живеете със Свещения Образ на Бога. (51/стр. 290)

Мисли за Възлюбления, Който е Един.

(1/стр. 477)

Възлюбленият на човешката душа е само Бог. Бог– това е вътрешният копнеж на човешката душа. Когато имаш страдания, скърби, неволи– това е един напор на душата да се отвори и да види Бога. И когато тя Го види, готова е на всички жертви. (40/стр. 248)

Моята любима мисъл, любимото съзерцание и размишление е за Господа. Винаги и все по една нова мисъл за Господа. (1/стр. 1008)

Първата ти мисъл след съня ти да бъде за Господа, за да можеш да живееш и да растеш в Него.

(1/стр. 975)

Най-хубавото, най-красивото, което трябва да желаете в света, е щото мисълта ви за Бога да обхваща цялото ви същество. Бог е Любов. Бог е Всемъдър. Бог е Всеблаг. (1/стр. 754)

…Светията… Тридесет години той мисли за Бога и затова е станал Светия. (28/стр. 158)

Интензивният Стремеж
към Бога ни повдига

Няма същества на Земята, които с такова интензивно желание чакат Слънцето, както растенията… И когато ние очакваме Бога на Любовта със същото желание, по този начин и ние ще добием същите блага, каквито и растенията. Защото само туй интензивно Чувство към Бога може да ни повдигне нагоре. Имайте и вие същото желание към Бога както растенията към Слънцето. (25/стр. 501)

…Всеки ден интензивно пожелавайте близостта на Бога… (25/стр. 501)

Да любите, значи да се стремите към Бога и да Го възприемате в себе си постоянно. (50/стр. 26)

Първото нещо от вас е: всякой един да опита Господа в себе си. Трябва да обиколим всичките краища на Земята, за да Го намерим. (63/стр. 46)

Онзи, който постоянно търси Бога, той е от Разумните хора. (9/лек. 6: стр. 25)

Бог… Търси само Него и Му служи и Той ще те благослови. (1/стр. 167)

Казано е в Писанието: „Когато Ме потърсите с всичкото си сърце, ще Ме намерите“. (41/стр. 95)

Нека тази вечер ние да отправим умовете си, сърцата си и душите си към Бога, да произведем една Велика вълна в света– да почувства Господ, че ние искрено Го търсим. И когато почувства това, Той ще ни отговори и тогава ще чуете онзи, Тихия Глас и като Го чуете, ще имате един от най-приятните моменти, които някога сте преживели! (23/стр. 43)

Най-важното е да пазим
връзката си с Бога

Само едно е важно – да пази човек връзката си с Бога. (1/стр. 499)

Идеята за Бога не е нищо друго освен връзка на човешката душа с Бога. При всички условия на живота тайно в душата си човек трябва да пази тази връзка, защото от нея зависи успехът на неговия живот. (37/стр. 132)

…Когато винаги държиш в мисълта си Бога, ти си свързан с Него и Той работи в теб и ти съдейства. (41/стр. 85)

Непреривен контакт с Бога на всяко време и на всяко място– това да ви бъде молитва.(41/стр. 54)

Когато човек се прилепи с Любовта си към Бога, скъсва връзките с всички, за да бъде сам с Него. Това не е лесна работа. Човек да обича другите хора, но да не прави връзки. Това значи човек да бъде сам с Бога и да обича, без да образува връзки. (41/стр. 102)

…Пазете връзката си с Бога. Бъдете готови на всички страдания, но да не изгубите връзката си. Бъдете готови да жертвате всичко за тази връзка. Който е направил връзка с Бога и поддържа отношенията си с Него, той е намерил Магическата пръчица в живота си. (39/стр. 173)

Постоянното отправяне към Бога,
това е Тайна

Казвам: за Бога живеете. Казвате: „Аз не съм почувствал Неговата Любов“. Казвам: излез да посрещнеш Първия лъч и ще почувстваш Божията Любов. Прочети Първата дума на писмото, което Бог ти е писал тази сутрин! (9/лек. 23: стр. 30)

Концентрираният човек всякога трябва да обръща ума си към Бога като Извор; значи, той обръща ума си към Онова, от Което иде Животът на всички хора и Благата на всички хора. (41/стр. 405)

Няма по-красиво нещо от това да отправи човек ума и сърцето си към Бога. (1/стр. 464)

Да отправиш ума, сърцето, душата и духа си към Бога, ето Истинското Служене; вън от това Служене нищо не се постига. (4/стр. 99)

Буден е този, същият дух, …който от дълбините на человеческата душа постоянно излиза и се отправя към Бога: ту в радост, ту в скръб, ту в моления, ту в славословия. Велика Тайна. (3/стр. 254)

…Ученикът ще влезе във Великото Безмълвие: там няма ни звук, ни светлина. И тогава от глъбините на своята душа ще призове той Невидимия, Незнайния Бог на Вечността, Създателя на всичко. Ще Го призове с всичката си душа, с всичкия си дух, с всичкия си ум и с всичкото си сърце и ще каже: „Господи, искам да Те опитам. Един си Ти, Създателят на всичко, и освен Тебе няма други Бог!“. И ако ученикът може да призове Бога с тази Пълнота, нейде в пространството ще блесне една малка, микроскопическа светлина, която ще му причини такава Радост, че той изведнъж ще забрави всички скърби и страдания. Отдалеч някъде той ще чуе Гласа на Бога…, Който ще му каже: „Ти искаш да Ме познаеш и опиташ. Приготви се тогава за работа. Настана Първият ден на твоя живот…“. (17/стр. 136, 137)

Молитвата към Бога, то е Любов

Когато човек се моли на Бога или когато извърши нещо за Него, то е Любов. (41/стр. 25)

При молитвата си към Бога говориш на Онзи, Когото обичаш, и ти говори Онзи, Който те обича. Истинската молитва е общение на Любовта. Любовта ни подбужда към молитва. При молитвата преди всичко отваряш душата си и изливаш своята Любов към Бога. (41/стр. 54)

…Молитвата е най-хубавото отношение, което човек може да има към Бога, най-хубавото отношение към едно Същество, Което считаш, че е Разумно, че е Добро. (5/стр. 555)

Ти се помоли, не бързай да тръгнеш по работата си… Да се свържеш първо с Господа, да кажеш една хубава дума на Бога, то е по-хубаво, отколкото да спечелиш целия свят. (71/стр. 17)

Трябва винаги да прекарваш в молитвено състояние. Моли се на Бога… (1/стр. 441)

Вярата е работа за Бога. Човек да е винаги в молитвено състояние, това е Вяра. Когато човек се моли 3 пъти на ден, това е вярване, а когато непрекъснато се намира в молитвено състояние, това е Вяра. (41/стр. 432)

Когато човек се моли, както трябва, той винаги е обърнат към Бога. (29/стр. 15)

Искате ли молитвата ви да бъде приета от Бога, мисълта ви трябва да бъде насочена изключително към Него. Във време на молитва умът ви трябва да бъде свободен от всякакви странични мисли. И тъй, молите ли се, Образът на Бога трябва да стои в ума ви. Никакъв друг образ! Ще кажете: „Ние не знаем какъв е Образът на Бога“. Не, вие знаете този Образ, но сега трябва само да си го възстановите. (29/стр. 15)

Да се молиш, това значи да мислиш за Бога. Всяка мисъл за Бога, колкото и слаба да е, свети като искрица в съзнанието на човека и му допринася нещо. (4/стр. 28)

Я онази мома, която е оставена от нейния възлюбен– отчаяна е и иска да се самоубие, но моли се, моли се, утеши се, почувства едно облекчение и каже: „Аз ще посветя живота си на Бога“. Това е Великото преживяване на човешката душа, и то толкова реално, че хиляди години могат да минат и хиляди катаклизми могат да станат, но няма да се изгуби вашата опитност. (23/стр. 61)

Всякога, когато се молите, молете се сутрин и искайте Светлина и Знание, за да знаете как да изпълните Волята Божия. Ще молите да ви се помогне във всички случаи да я извършите. (1/стр. 553)

Сутрин, обед и вечер ще посветите по един час за молитва, размишление за Бога. Може да посветите специално време, но ако нямате такова свободно и условията са ограничителни, тогава можете да го правите покрай другата работа; например даже когато работите нещо друго или даже когато говорите с някого, намерете начин да се вдълбочите в себе си и да кажете една молитва. (41/стр. 50)

За да може човек да прави три часа размишление на ден по горния начин, изисква се силна воля. Сега е мъчно да се изолираш, понеже тъкмо поискаш да се помолиш един час, ето че някой ще потропа на вратата… След малко друг ще дойде. Но човек трябва поне за час да се уедини и да прекара в молитва и размишление за Бога. Определи поне половин час, един, един и половина, два часа за размишление на ден. (41/стр. 50)

Да благодарим на Бога
от сутрин до вечер

От нас Господ иска да Му служим вярно с Преданост и Усърдие, да призоваваме Името Му на всяко място. Да Му възнасяме хвалби и благодарности. (49/стр. 54)

…Светът е създаден да славим Бога, да мислим за Бога, да носим Неговата Справедливост. Да обичаме Бога навсякъде във всичките Му малки работи– това да ни бъде занятието. И да благодарим от сутрин до вечер за всичко, което ни дава Господ. (5/стр. 454)

Мисли най-хубавото за Бога. Поблагодари за доброто, което ти е дал. Благодарете… за вашия ум, за сърцето, за живота, за условията. Поблагодари. Всеки ден, като станеш, прави така. (74/стр. 153)

Сутринта, щом станеш, десет-петнадесет минути мисли за Бога, поблагодари на Бога, че те пратил на Земята, че ти дал всичкото. Поблагодари на Бога в душата си и иди на работа. И всичко ще ти върви. Това е Свещено правило. (74/стр. 155)

Като се събудиш сутрин и си отвориш очите, спри се и първо си кажи: „Господи, благодаря Ти, че мога да приемам Твоята Светлина. Ти си ме пратил на Земята да свърша една работа“.

(71/стр. 17)

…Отвори очите си и благодари на Бога. Свържи се най-първо с Бога, както се свързваш с въздуха– поеми една дълбока вдишка. (71/стр. 17)

Да благославяме и славим Бога

Най-красивото… е да живеем в Бога. Той ще ни даде един вътрешен импулс за всичко. Като живее човек в Бога, всичко може да върши, всичко се одухотворява. Та казвам: псалмопевецът, който е писал: „Хвалете Името на Бога“, е разбирал това нещо. (60/стр. 223)

Само Бог е Съвършен, само Той е Безграничен… и само в Неговия Силен Дух, само в Неговия Ум, само в Неговата Душа, само в Неговото Сърце, само в Него можем да намерим всичко онуй, за което нашата душа копнее и се стреми тук, на Земята. И само Него можем да намерим тук, на Земята, и горе, на Небето. Следователно само Нему можем да въздадем и чест, и поклонение, и хваление– и никому другиму. (58/стр. 164)

Ще ви прочета 105-и Псалм. Той е в повече отпреди 3000 години… Тук имате един человек отпреди 3000 години, който пее и слави Господа. Какви сили е имал в душата си да благославя Господа! Питам ви вие след 3000 години ще бъдете ли по-слаби? (28/стр. 32, 34)

Давид е казал: „Пейте и възпявайте Господа в душата си“, а аз ви казвам: пейте и възпявайте Господа с духа си, с душата си, със сърцето си, с ума си. И всичко у вас, от краката, от крайчеца на пръстите ви до космите на главата, всяка клетка, всеки нерв да пее и възпява Господа! (1/стр. 621)

„За да бъде Радостта ви пълна.“ Кога ще бъде Радостта пълна? Когато Го славим. А кога ще Го славим? Когато Го обичаме. Ние сме в Неговия Дом и ще Му благодарим. (28/стр. 24)

Ще блесне Красотата на Новия свят, която Бог е приготвил за онези, които Го любят. Който види Красотата на Новия ден, ще повярва в Господа и ще започне да Го славослови… (43/стр. 47)

3. Живот за Бога

Бог пръв ни е възлюбил

…За човека на Земята има две важни неща: да го обичат и да обича. Кой го обича и кого той трябва да обича? Онзи, Който е създал човека, Той пръв го обича. И после човек трябва да обича Онзи, Който го е създал. (13/стр. 181)

Единственият, Който те е обикнал пръв, е Бог. И първият, Когото ти обичаш, е Бог. (26/стр. 89)

Съвременните хора искат да бъдат обичани. Бог, Който ни е създал, ни е обикнал вече… Понеже си на Земята, въплътил си се, това показва, че Бог те обича. Сега ти трябва да проявяваш Любовта си към Бога. (26/стр. 13)

Обичай първо Оня, Който винаги е бил Верен и Неизменен в Любовта Си към тебе. Обичай Този, Който ти е дал живота и всички условия. (1/стр. 43)

Ние не живеем за себе си, но за Онзи, Който пръв ни е възлюбил, Който е създал всичко за нас, за да работим, да учим, да бъдем подобни на Него. (13/стр. 77)

Ако Ме питат защо обичам Бога и защо Му служа, ще отговоря: защото и Той Ме обича. На Любовта се отговаря с Любов. А Любовта се изявява чрез Служене и Работа. (7/стр. 221)

Не е било време, когато Бог да не ни е обичал, и всичко, което имаме, дължим на Него. Идете там, където Господ ви праща. Направете това, за което Господ ви е пратил в света. (1/стр. 304)

Бог всичко ни е дал
и всичко е направил за нас

…Ще казваме тъй: „Ние знаем, че Той е, Който ни е създал, че Той е нашият Баща, Който ни е родил, Който е създал Земята и Небето за нас; ние знаем, че Той е, и Неговата Воля ще изпълним“. (22/стр. 785)

Ако ти цениш Този, Който те е създал, Който ти е дал всички Блага в света– Аз разбирам Бога– [и] всичко това, което сега имаме: и живота, и сърцето, и ума, и здравето, и духа; Този Бог всичко създал… Защо да не Го обичам? Той е Този, Който всичко Ми е дал. Питам тогава Този, Който всичко ви е дал, не заслужава ли вашата Любов?

(16/стр. 270)

Кажете така: „Моето Верую е такова– аз се раждам и умирам с Един Господ, аз имам Един Господ, Който ми даде ум, Който създаде моя ум, моето сърце и моята воля. В този Господ вярвам…“.

(61/стр. 90)

Бог е, Който носи Живот в нас. Като помислим за Него, да почувстваме Живот в себе си, да почувстваме Подем в мислите и в желанията си.

(8/лек. 13: стр. 38)

Ние трябва да бъдем готови да приемем Бога с всичката си Любов, която имаме в душата си, и да кажем: „Господи, ние приемаме Живота, който ни даваш. Ние приемаме Светлината, която ни даваш. Ние приемаме Свободата, която ни даваш“.

(9/лек. 33: стр. 28, 29)

От хиляди години насам Господ те е подкрепял, давал ти е Блага– ще станеш и ще Му се поклониш. Заради Него ще извършиш всичко с Любов. (1/стр. 772)

Бог живее за нас и ние живеем за Него

Вие искате да знаете защо живеете. Казвам: за Бога живеете. (9/лек. 23: стр. 30)

…Главната цел на живота е да живеем за Бога. Понеже целият живот е на Бога, и за Него ще живеем. Та живота никой друг не ви го е дал. Дал го е Бог. И затова трябва да живеем за Него. Ние всички излязохме от Бога и за Него ще живеем.

(29/стр. 26)

Аз живея за Господа. В душата си Аз казвам: „Това е в Името Божие! Да живея за Господа и Господ да живее заради мен. Като направил света, зная, че Той направил света заради мен. Той не го е направил заради Себе Си. Но като дойдох в света и се родих, не се родих заради света, родих се заради Господа…“. (74/стр. 420)

…За кого човек трябва да живее? Трябва да живее за Бога, за да може и Бог да живее заради* теб. Когато ти работиш за Бога отвънка, когато ти живееш за Бога отвънка, Бог ще живее вътре в тебе. Той ще работи в тебе. Когато ти Му слугуваш отвънка, Той ще ти слугува отвътре. (16/стр. 292)

В света можем да бъдем щастливи тъкмо когато живеем за Господа, и трябва да живеем за Него.

(18/стр. 25)

Ако живееш за Господа, ще имаш всичкия Живот в себе си, ще бъдеш всякога жив. (8/лек. 4: стр. 18)

Следователно всички ние трябва да живеем разумно, да живеем от сега нататък за Бога… Този въпрос трябва да го разрешим коренно, основно.

(9/лек. 9: стр. 32)

От всички хора се изисква голяма самоотверженост– да живеят за Бога… (11/стр. 193)

Няма по-възвишено и благородно на Земята от Добрия живот– живот, изживян и употребен за Господа на Любовта. (49/стр. 233)

Ще живеем за Бога, а не за себе си

Когато човек живее само за себе си, той е създал едно неестествено отношение. Затова рекох, не живей за себе си! Живей за Бога! (73/стр. 148)

Не казвайте, че ще живеете за себе си, но кажете: „Аз ще живея за Онзи, Който ме е пратил на Земята“. (14/стр. 424)

Щастието се добива само в Любовта към Бога… Любовта към себе си трябва да отстъпи място на Божията Любов. (1/стр. 436)

Значи, за да дойде Любовта в тебе, ти трябва през всички моменти на живота си да вършиш само Волята Божия и да не мислиш за себе си. Досега мислехте само за себе си, а от сега нататък трябва да мислите само за Бога. (60/стр. 199)

Всеки човек, който е силен, но неразумен, употребява силата си не тъй, както трябва. Той ще употреби силата си за себе си. Онзи, който е силен и разумен, ще употреби най-първо тази сила за Бога. В света най-първо трябва да имаме Любов към Бога, оттам трябва да изхождаме. (71/стр. 334)

Онзи, който е Роден Вътрешно, той ще пожелае всичко, каквото е придобил– знание, сила и богатство– да отдаде на Бога. Великото Разумно Начало е на първо място в неговото съзнание.

(41/стр. 78)

Аз наричам Пробудена душа тази, която съзнава не само дълга към себе си, както и дълга към своите ближни, но която съзнава и своя най-главен дълг– към Бога. Или да предам същата мисъл в друга форма. Пробудена душа наричам тази, в която силно живее желанието да обича Бога.

(60/стр. 271)

Вие трябва да знаете, че не живеете за хората, но за Бога. (60/стр. 266)

…Съществуват три категории хора: първата категория живеят за Бога и за всичко, което Той е създал– те са сто на сто добри хора; втората категория живеят за ближния си и за всичко около тях– те са петдесет на сто добри хора; третата категория живеят само за себе си– те са двадесет и пет на сто добри. (21/стр. 77)

…Аз съм най-умният, най-добрият човек в света, защото никога не съм допуснал една лоша мисъл, никога не съм отстъпил пред Волята Божия, никога не съм отказал на Неговите Свещени мисли, никога не работя за Себе Си, никога не съм помислил за Себе Си… (24/стр. 374)

Който не служи на себе си, той е готов да служи на Великото в света. (35/стр. 67)

Набожен човек е всеки, който върши каквато и да е работа не за себе си, а за Бога. (1/стр. 286)

И като тръгнеш на работа, ще мислиш, че отиваш да свършиш една работа не за себе си, но за Бога. Може да е нищожна работа, може да купиш нещо за някого или друга някоя услуга да направиш, но ще знаеш, че е за Бога. Една малка работа, извършена за Бога, е Велика работа, а пък една голяма работа, извършена за себе си, е нищожна работа… И най-малката работа за Бога след десет години ще те направи най-силен, най-мощен в света. И най-малката работа за Бога е работа, която спасява. (5/стр. 453)

И така, пишете, свирете, работете не за себе си, не за своята слава, а за Славата на Онзи, Който ви е дал условия да се проявите. (40/стр. 183)

Всичко в живота ни
ще бъде заради Бога

Съзнанието ни всякога трябва да бъде будно и да поставим като вътрешно начало на своите постъпки мисълта, че вършим всичко заради Бога. С това да бъде занято винаги нашето съзнание.

(9/лек. 25: стр. 12)

…Ако за всичко, което вършите, имате в ума и в сърцето си мисълта, че го вършите от Любов към Господа, ще имате Благословение изобщо– ще лягате и ще ставате с Радост, ще ядете и пиете с Радост, навсякъде ще има Веселие. (57/стр. 431)

И тъй, ти ще учиш. Защо? За Бога. Ще работиш, ще придобиваш богатство. Защо? За Бога. Ще търгуваш. Защо? За Бога. Ти трябва да употребиш абсолютно всичко в света, за да извършиш Волята Божия. Ти трябва да направиш всичко за Божията Любов, за Бога. (8/лек. 7: стр. 32)

Имаш красота. Защо ти е тази красота? За Бога. Здраве имаш. За кого? За Бога. Всичко ще употребиш все за Бога. Досега си работил за себе си, но от сега нататък ще работиш за Бога.

(8/лек. 7: стр. 32)

Сиромах си, богат си – прави всичко заради Господа. Свириш– заради Господа ще свириш. Даваш– заради Господа ще даваш. Учиш– заради Господа ще учиш. Искаш да се обличаш– заради Господа ще се обличаш. Искаш да идеш на бойното поле– заради Господа ще идеш. Всичко, което е в ума ви, да бъде заради Неговата Любов.

(5/стр. 367)

…При каквито условия и да застанете, не трябва да се обезсърчавате, а да си кажете: „Аз ще живея за Бога“. Как? Ако съм търговец, ще продавам по-евтино. Ако съм слуга, добре ще извършвам работата си. (8/лек. 28: стр. 25)

През целия ден ти трябва да мислиш за Господа. Все, що правиш, прави го с всичката си душа като за Господа, защото от Него ще приемеш заплата, ако на Него служиш. (1/стр. 977)

…Господ се весели, когато ние правим усилия да живеем съобразно с Неговата Любов. В Душата на Господа се заражда голяма Радост и голямо Веселие. Той се радва, когато види, че в нашата душа има един голям стремеж, един импулс да живеем заради Него. (42/стр. 89)

На Бога всичко ще дадем

Онзи Баща, Който си Го представяте, Неговото Лице виждали ли сте вие? Когато чуете Неговия Глас, във вас ще се зароди желание, ще кажете: „И ние може да се жертваме тъй, както и Той“; и тогава вие ще бъдете готови всичко да дадете и няма да съжалявате, но ще кажете: „Много малко сме дали, бихме желали още с милиони години да живеем, за да можем да дадем още“… (22/стр. 319)

Когато служиш на Бога, ти не можеш да Му дадеш само половината от своето богатство. Ти на Бога ще дадеш всичко, което имаш– нищо повече. Като дадеш на Бога всичко, и всичко взимаш. (9/лек. 7: стр. 23)

Като кажете: „Всичко, каквото имам, Твое е, Господи“, само тогава сте човек… Не можете да имате Веселие, Щастие, Блага, здраве, ако не кажете в себе си: „Всичко, каквото имам, Господи, Твое е“. (27/стр. 174)

Когато ние кажем на Господа, че всичко наше е Негово, тогава и Той казва, че всичко Негово е наше. Това е едно растене. (27/стр. 174)

Ще ви прочета няколко стиха от 21-ва глава на Лука: „И като погледна Исус, видя богатите, които туряха даровете си в съкровищницата. А видя и някоя сирота вдовица, която тури там две лепти. И рече: „Истина ви казвам, че тая сирота вдовица тури от всичките най-много, защото всички тези туриха в даровете Божии от изобилието си, а тя от нямането си тури всичкия си имот, колкото имаше“… В тия Христови думи се крие Великият Закон. Тя турила всичко, що имала… Законът е такъв, че отива ли човек при Бога, трябва да вложи всичко. (27/стр. 169)

Примерът за тази, бедната вдовица показва нейната смелост: тя не мисли за утрешния ден какво ще стане. Човек трябва да вложи всичко, за да ви помогне Господ. (27/стр. 169)

Бъдеще може да имаме само тогава, когато ние вложим всичко, каквото имаме, за Бога. (27/стр. 172)

Ние имаме един брат, той е голям икономист, пословичен е с икономията си. Той казва: „Според мене не е в многото даване, [а] в малкото, но от сърце. Да дадеш 10, 15, 20 стотинки, но от сърце“… Ами защо да не дам всичкото, и пак от сърце? Щом възлюбя Господа, Аз ще дам всичкото си имане, и то пак от сърце. Това е Любов!

(8/лек. 2: стр. 22)

Господ няма да каже: „Дай всичко!“. Но щом Аз възлюбя Господа, сам ще раздам всичкото си имане. (8/лек. 2: стр. 22, 23)

…Колцина от вас сте готови заради Бога да раздадете всичко тъй, идейно? …Въпросът не е да дадеш всичкото си имущество– не само да раздадеш, но и слуга да станеш. Не само слуга да станеш, но и да обичаш тези хора, че каквото и да ти говорят, най-лошото, да считаш, че по-добро от това няма, че всичко това е една Ангелска обхода, и да не влезне в ума ти никаква отрицателна мисъл. (36/стр. 346, 347)

Когато някой се моли Богу, Господ му казва: „Иди, продай всичкото си имане и ела, та Ме последвай!“. Той, като не може да стори това, наведе главата си надолу. Не, не, ще държиш главата си нагоре и ще кажеш: „Господи, ще бъде тъй, както си казал“. Това е геройство, което всеки трябва да покаже. (8/лек. 2: стр. 27)

За Бога всичко ще направим

Сега Аз изнасям един Принцип. Когато искате да се явите пред Лицето на Бога, бъдете готови да извършите всичко заради Него. В това седи изпълнението на Волята Божия. (12/стр. 186)

…Господ, Който Ме е пратил на Земята. Заради всичките Блага, които ни е дал, Аз съм готов да направя всичко. И във всички вас бих желал да я има тази мисъл. (5/стр. 367)

Колкото и да си малък, все можеш да направиш нещо за Бога. Ще живееш за Божията Слава…

(55/стр. 376)

Допуснете, че отивате при Бога и казвате, че Го обичате, че сте готови да направите всичко за Него. Господ, Който знае всичко, ще ви погледне, нищо няма да каже и ще ви даде една малка работа да види колко Го обичате. (26/стр. 11)

Ако обичате Бога, вие може да направите за Него всичко, каквото Той желае. Тогава и Бог ще направи за вас всичко, каквото желаете. (1/стр. 674)

Когато правим нещата от Любов към Бога, Той ще ни даде това, което обичаме. (1/стр. 718)

Върши всичко, което е благоугодно Богу.

(1/стр. 845)

За този Бог ви говоря, за Когото трябва да бъдете готови всичко да направите. Като помислите за Него, всичко да е възможно! При всичките противоречия, които имате, като дойде до Бога, всичко да направите за Него. (71/стр. 261)

Когато се върнеш у дома си вечер, предай на Господа това, което си извършил за Него през деня. (1/стр. 406)

Радвайте се и за най-малкото, което можете да направите за Господа. И малкото се благославя както голямото. (43/стр. 47)

Каквото направим за Бога, пак ще се върне при нас– то ще ни въздигне. (26/стр. 62)

…Писанието казва: „Първият Извор е Бог“. Той е Единственият, от Който като пият хората, възкръсват… Сега отново дойдохме до кой Извор? До първия. Там седят Ангели със своите мечове. Казвате: „Страшни мечове!“. Да, онзи, който дойде да пие от този Извор, ще мине през Огън. Той трябва да се пречисти и да покаже, че неговата душа е абсолютно чиста и е готов вече да извърши всичко за Бога… (9/лек. 8: стр. 15, 16)

Наученият от Бога е готов за Славата Божия и за Доброто на своя ближен да извърши всичко, което се изисква от него. (1/стр. 762)

Ангелът само като помисли за Бога, отрича се от своето блаженство в Рая и идва на Земята да помага. Те сами идват на Земята да помагат само като помислят за Бога, а не по заповед.

(59/стр. 273, 274)

Във вас да остане желание, непреодолимо желание, следната идея: „За Бога, за Когото аз живея, всичко мога да направя“. Постоянно трябва да събуждате в себе си този стимул. Всеки ден да казвате: „За Бога всичко мога да направя“. Тази мисъл да имате постоянно– и ще започнете тогава да виждате Божието Лице. И като видите Божието Лице, ще кажете като слепия: „Сляп бях едно време, но сега виждам. И съм доволен, че прогледнах“.

(36/стр. 204, 205)

Какво можем да направим за Бога?

Първото нещо – Любов към Бога. Ти, малкият човек, да намериш нещо да дадеш на Господа. Един малък подарък, малко скъпоценно нещо, че да стане мило на Господа. (1/стр. 248)

Като идеш при Баща си, трябва да Му занесеш някакъв подарък. Бог, като идва при нас, всякога ни носи подарък, Той ни оставя едно несметно богатство. И колкото пъти идва, все ще оставя. По същия закон и ние, като отиваме при Бога, трябва да занесем нещо. Да занесем поне едно признателно сърце. (5/стр. 482)

…Сутрин, като станете, помислете за Бога, за Любовта Му към вас и тогава вие се постарайте заради Любовта си към Него да покажете в този ден Любов към когото и да е, където и да е, при каквито и да е условия. (5/стр. 589)

Да обичаш Бога, значи да извършиш нещо зарад Него. И ако ти в Любовта не извършиш нещо– не мислиш, не чувстваш, не действаш– тогава няма никаква Любов… В Любовта всякога се разбира най-великата работа, която човек може да свърши. Няма по-велико нещо в света от Любовта. (6/стр. 181)

Турете сега в ума си мисълта: „Ние трябва да служим на Бога, трябва да служим на Любовта“. Днес какво ще направя за Господа? Едно микроскопическо добро. (5/стр. 139)

Като станеш сутринта, да кажеш: „Днес искам да направя най-малкото добро заради Господа!“. И през целия ден между другите ти работи това добро да го носиш като скъпоценен камък.

(5/стр. 453, 454)

Ако в тебе се зароди желание да дадеш на брата си твоето, и в неговото сърце ще се роди същото желание, същата мисъл. Ти ще дадеш и ще кажеш: „Заради Тебе, Господи, аз съм готов да направя всичко“. (51/стр. 152)

Да кажем, че някой от вас е чиновник в банката. Ще кажеш: „Господи, понеже Ти установи тази държава и всяка власт е Твоя, а в тази държава аз съм чиновник, аз Ти благодаря, че ме остави на тази работа да Ти служа. Какво искаш да направя днес?“. Ами че всеки от вас може да направи едно малко добро. Да кажем, че някому не идва наум как да реши известна задача. След като свършиш своята работа, иждиви половин час заради него!

(8/лек. 27: стр. 23, 24)

Друг пример. Ти си господарка в една къща, искаш да направиш някое добро. Молиш се на Бога, казваш: „Господи, покажи ми какво да направя днес заради Тебе!“. Тази господарка има една слугиня вкъщи, но този ден слугинята не може да свърши сама работата си. Нека господарката ѝ помогне, нека ѝ покаже как да свърши по-скоро работата си. След като ѝ помогне, туй, което е направила заради нея, нека не го тури на сметката на слугинята си, нека ѝ даде повече да я поощри в работата. А сега ние се чудим какво да направим заради Господа. (8/лек. 27: стр. 24)

Вие сте ученици и някои от вас са Ме питали: „Как да се молим, за да ни слуша Господ?“. За да те слуша Господ, ти всеки ден ще ходиш при Него да видиш каква услуга можеш да Му направиш. Като дойде някой път Господ на Земята, нуждае се от някаква услуга и като намериш този случай, да Му направиш услугата– това е доброто. Да допуснем, че един богат човек върви по пътя и след него върви бедна вдовица с малко детенце, която му иска нещо. Той маха с ръка и така иска да каже: „Сега съм зает, голяма работа имам, с тебе няма какво да се занимавам“… Не, спри се при вдовицата, виж какво иска, направи ѝ услуга– това значи да служиш на Господа, да изпълниш Волята Божия.

(5/стр. 250)

Какво значи да мислиш за Господа? Това подразбира да си бил толкова досетлив, че да си схванал най-малкото желание на Господа, и да свършиш работата вместо Него. Бог не може да слезе на Земята, но ти ще свършиш Неговата работа. Някой е болен, моли се на Господа да се изоре нивата му. Бог няма волове, с които да слезе и изоре нивата на болния, но ти ще отидеш вместо Него и ще свършиш работата– ще изореш нивата на своя ближен. Някое бедно дете се моли на Господа да му изпрати дрешки да се облече, да не трепери от студ. Господ няма да изпрати Ангели на Земята да донесат дрехи на бедните, но ти сам трябва да се сетиш, да доловиш желанието Му и да им се притечеш на помощ. Двама души се карат, бият се, ти трябва да отидеш в Името на Бога, да свършиш Неговата работа, да ги примириш. (26/стр. 57)

Щом си близо до Бога, имаш отношение към Него. Той не ти казва какво да правиш, но наблюдава доколко си досетлив да направиш това, което Му е приятно. Няма да слезе Ангел от Небето да ти каже какво да правиш, но ти сам трябва да се сетиш. (36/стр. 275, 276)

Всяка сутрин, като станете, кажете: „Господи, какво мога да направя днес за Тебе?“. И през целия ден може да мислите какво може да направите за Господа, и то по най-красивия начин. (1/стр. 752)

Какво можем да направим ние за Господа? Вие ще кажете: „Правим нещо“… Мислете върху това. Това, което правим, то вече е в реда на нещата. Но какво можем да направим, което никога не сме правили? (5/стр. 367)

Опитвали ли сте да се примирите с някого? Не само отвън да се примириш и да кажеш: „Аз съм доволен“; не, не, да си кажеш: „Господи, заради Теб, заради Твоята Любов аз съм готов да се примиря“. Тъй ще опиташ своята Любов.

(24/стр. 356, 357)

И трябва да се примирите с всички. Аз зная, мнозина от вас сте разгневени един спрямо други. Ако обичате Господа, ще се примирите заради Господа, не заради някого другиго…; за Господа– туй има смисъл за нас. Да кажем, против някого Аз имам нещо, но казвам: „За Господа Аз мога да се примиря. За Господа Аз ще го направя!“. Можеш ли да го направиш, ще имаш Божието Благословение. (28/стр. 95)

Това, което тайно направи човек за Бога, например да простиш парите, които има някой да ти дава, заради Бога, това е нещо, което човек е направил заради Бога. …Но в тайно да държи[ш] това, което правиш заради Бога. Това е добро. Например искаш да се дразниш, кажи: „Заради Бога няма да се дразня“. Тъй пак е направено нещо добро в тайно. Това е заради Бога! (1/стр. 919)

Разгневен си – кажи на себе си: „Заради Господа премахни този гняв“. Недоволен си– премахни недоволството заради Господа. (5/стр. 367)

Всеки да си каже: „Заради Бога ще мисля право, заради Бога ще чувствам право и заради Бога ще постъпвам право“. (36/стр. 219)

Ще имаме Абсолютно Послушание към Бога

Господ ще промисли за всички изведнъж, а човек ще промисли, като направи това, което Бог му каже. (1/стр. 215)

Защото Свободата изисква всеки момент човек да бъде готов да извърши онова, което Бог иска от него. А Свободният човек може да го извърши, защото никаква друга връзка не го ограничава.

(17/стр. 83)

…Да бъдем послушни и да служим на Бога. Това е единственото нещо, дето влиза Законът на Любов и Мъдрост. Щом ти си послушен и служиш на Бога, Бог съизволява в тебе. Защото в Послушанието седи Любовта. Само който люби, той слуша. (28/стр. 85)

Учен човек от Божествено гледище е този, който познава Бога на опит. Под опит Аз разбирам да сме готови да направим всичко за Бога и думата Му да не правим на две. Значи, ние трябва да сме готови да изпълняваме винаги онова, което Господ иска от нас. (27/стр. 54)

…Когато Господ ви говори нещо, Той иска да ви опита. Какво трябва да Му кажете? Ако съм на вашето място, ще Му кажа: „Господи, опитай ме! Каквото ми кажеш, ще го изпълня“. (60/стр. 251)

Вие можете да предизвикате Бога да ви обича, но кога? Когато Го слушате и кажете дълбоко в себе си: „Господи, аз съм готов да изпълня Твоята Воля и да слушам Твоя Глас!“. (60/стр. 203)

Щом кажеш, че си готов да направиш всичко, каквото Бог иска от теб, …ти си в Реалността на живота. (24/стр. 15, 16)

Аз правя това, което Бог изисква… Следователно Той и Аз сме в съгласие. Аз мисля за Него, питам Го: „Какво да направя, Господи?“. Той Ми каже да поправя някои малки работи, да посетя някого– направям го веднага. Ето, Аз съм ви събрал тук. За кого? За Господа. Господ е казал да се съберат тия ученици. И ето, Аз ви събирам, разправям ви това, което Бог Ми казва. (60/стр. 21)

Искам да изпълня Божия Закон. Каквото Ми каже Бог, това казвам и това върша. Когато Господ Ми каже да отида някъде, Аз зная, че там хората имат нужда от Мене. Искам да изпълня Волята Божия, както Бог е заповядал, за да се освети Неговото Име. Бог е бил толкова добър към Мене, че Аз искам да Му се отплатя с всичката Си признателност. Искам и вие да следвате Моя пример.

(40/стр. 235)

Туй, което Бог иска от вас, направете го и не мислете. За Бога всичко жертват Синовете Божии, а от вас Той знае колко да иска, Той знае какво можете да направите. (1/стр. 754)

Ученикът… Всеки ден той се вслушва отвътре да чуе какво ще му каже Бог да направи. (1/стр. 114)

Каже ти Господ: „Иди там“… В хармонията няма отлагане. В нея има ритъм, всичко е отмерено, съвършено. Казва ти се: „Иди“– иди! „Ела“– ела! Дори ти трябва да схващаш още преди Господ да ти е казал какво трябва да направиш, и да го изпълниш. (1/стр. 312)

За да бъде човек осветен от Бога, трябва да бъде готов да слезе и в ада и да отиде на Небето– където и да го праща Господ. И не бива да се поражда подозрение, че това, което Бог му дава, е зло за него. Един човек, осветен чрез Истината, ако и в ада да слезе, той и там ще хвали Светлината. Затова безразлично е къде ще го изпрати Господ.

(50/стр. 25)

Иди там, където Господ те праща. Направи онова, за което Господ те е пратил в света.

(1/стр. 422)

Ако Бог ви каже да отидете при някой прокажен, вие ще се уплашите и няма да извършите възложената ви работа. Христос излекува много прокажени, защото имаше Любов в Себе Си. Той не се страхуваше от зараза. Ето, на Ананий се каза да отиде при Савел, да отвори очите му. Ананий изпълни Волята Божия. Той отиде при Савел, положи ръцете си върху главата му и Савел прогледа… Ананий не се уплаши от това, че трябва да отиде при Савел, един от върлите гонители на Христа… Сега, ако ви се каже да направите нещо за Господа, готови ли сте? Бъдете готови всякога да изпълнявате Волята Божия… (13/стр. 244)

Едно време Бог изпращаше Пророци до израелските царе да им кажат, че това, което вършат, не е право. Като изпълняваха Волята Божия, Пророците излагаха живота си на смърт. Въпреки това те изпълняваха Волята Божия. Тъй щото каже ли ви Бог да отидете някъде, вие трябва да изпълните Волята Му. (13/стр. 364)

Един от еврейските Пророци… Когато запитали Пророците кой е готов да съобщи нещо на царя, той казал: „Аз съм готов да му съобщя всичко, каквото Бог ми каже“. Силен бил този Пророк.

(35/стр. 67, 68)

Кажи както Давида: „Дето и да ме изпратиш, Господи, ще извърша Волята Ти на драго сърце, защото Те обичам“. (19/стр. 20)

Следователно в готовността си да изпълнява Волята Божия човек трябва да слуша какво Господ му казва и да изпълнява. (13/стр. 386)

„Лазаре, излез вън!“ С тия думи Христос възкреси Лазаря… Когато чу Христовите думи: „Лазаре, излез вън!“, Лазар веднага излезе от гроба, т.е. върна се от онзи свят. Лазар беше тръгнал по работа за другия свят, но когато Христос го извика, той веднага се върна и каза: „Господи, какво искаш? Каквото ми заповядаш, ще направя. Ако трябва известно време още да остана на Земята, ще изпълня Волята Ти“. Кой човек, след като е тръгнал за Небето, чуе Гласа на Бога, Който му повелява да остане на работа на Земята, би останал? (10/стр. 124, 125)

Лазар… мина през Четвъртото Посвещение, след което беше абсолютно готов да се подчини на Божествения Глас. Ако не беше се подчинил на този Глас, Лазар и досега щеше да лежи в гроба.

(10/стр. 135)

Лазар слушаше, разбираше Гласа и изпълняваше всичко, каквото му казваше. Гласът му казваше: „Иди!“– и той отиваше. „Ела!“– и той дохождаше. Ще кажете, че това е военна дисциплина. Не, който обича и когото обичат, разбират какво нещо е Любов и са готови всичко да изпълнят. Те доброволно дават място на Бога да се прояви в тях. (10/стр. 135)

Послушанието към Бога и изпълнението на Волята Му прави човека щастлив. (1/стр. 758)

Това Учение трябва да учим– Учението да благоговеем пред Бога и да Му се подчиняваме, в което подчинение ще научим Велики Добродетели.

(19/стр. 202)

Ние ще направим един опит за цяла една година доброволно и по Любов. Той ще бъде следующият: ще се задължите абсолютно да се подчините на всичко онова, което Господ ще каже през тази година. …Доброволно, абсолютно ще се подчините на всичко, каквото ви се каже, без да се изменява Волята Божия в нищо. (42/стр. 3)

…Всеки един от вас да обмисли готов ли е да направи малкия опит за една година– да извърши абсолютно всичко, каквото Господ изисква от него; и всеки един от вас ще даде обещание не насила, а по Любов– за една година отсега. Тази година ще има задачи, които всеки един от вас трябва да разреши. …Ще решим безвъзвратно– за една година само, а не през целия си живот. (42/стр. 4, 6)

Ще имаме безкористно отношение към Бога

Ще се учиш да обичаш, да работиш за Бога съвсем безкористно. Да си готов да се жертваш за Него. (1/стр. 446)

Ще работя само от Любов към Бога– от Него и за Него. (1/стр. 447)

За да се гради върху съзнанието на един човек, той трябва да има беззаветно желание да служи на Бога и да не са материалните блага, които го интересуват. (41/стр. 77)

Може да имате двама-трима синове, три-четири дъщери, но само едната от тях да ви разбира. Питам ви как преминавате с останалите синове и дъщери. …Те ви са като гости: „Това, мамо, онова, мамо“– и ще си излязат, а другата остава вкъщи да помага. Така и вие казвате: „Господи, това искам, онова искам“. После казвате: „Аз казах на Баща си това да ми купи, онова да ми купи и Той ми купи“. Това е една от спънките, поради които мнозина не успяват. (27/стр. 73)

Христос казва: „Всичко Мое Твое е и Твоето– Мое“. …Значи, подава ръката Си и Господ Му подава Своята ръка. И хората така трябва да правят, но те така не казват, а само казват: „Боже, дай ми“, а те не дават. (27/стр. 173)

Господ от вази не иска неща невъзможни. Той иска от вази само това, което доброволно и с всяка вътрешна готовност сте готови да сторите. Нещата в Духовния свят се ценят само тогава, когато са извършени от Обич, без всяка подкваса на користолюбие. (49/стр. 148)

Служението на Бога не става по закон, по принуждение, но доброволно, без никакво користолюбие. Аз трябва да служа на Бога не за заплата, не и за похвали. (40/стр. 366)

Да се посветиш на Бога, значи да Му служиш от Любов и каквото дадеш, да не искаш заплата.

(1/стр. 443)

Всичко, което можем да изработим, да бъде за Бога. За Бога трябва да работим без пари и безупречно. (1/стр. 766)

…Който иска да бъде Син Божи, трябва да служи на Бога от сърце и с Любов. По това именно се отличава Синът от слугата: Синът служи на Баща си с Любов, а слугата– с пари. Само онзи може да служи на Баща си без пари, който има Синовни отношения към Него. (70/стр. 219)

Тези въпроси трябва да си зададем
и по тях да работим

…Трябва да имаме поне две-три Ръководни правила, които да прилагаме в живота си: първо, заради Любовта на Бога мога ли да извърша това?

(21/стр. 498)

Опитвали ли сте онази Любов, при която да сте готови всичко да извършите заради Бога? Можете ли в тази Любов да изпълните Волята Божия?

(44/стр. 245)

Прегледайте вашия живот: служили ли сте един ден на Бога тъй, че да сте извършили Волята Божия така, както Той иска? Претърсете и намерете един красив ден в живота си– да сте го употребили тъй, както Той иска. (23/стр. 42)

Можем ли да сложим ръка на сърцето си и да кажем: „Ние извършихме всички тия Свещени работи, изпълнихме всичко Разумно, което Бог изисква от нас.“? (24/стр. 356)

…Задайте [си] въпроса: „Служа ли на Господа в името на Великата Любов и Мъдрост, готов ли съм да държа страната на Господа?“; ако си отговорите положително, всичко ще се оправи– здравето ви ще се възстанови, Мирът ви ще се върне и животът ви ще се осмисли. (22/стр. 35, 36)

Мислете принципиално върху въпроса какви трябва да бъдат отношенията ви към Бога. Този е най-главният въпрос засега, решението на който от вас именно зависи. Можете ли заради Бога, заради Неговата Любов да разрешите вашите задачи в живота? Ако можете, кажете си: „Заради Божията Любов аз мога да уча, слуга мога да стана, без пари мога да работя, гладен мога да ходя…; всички задачи, които Бог ми е определил, с приятност мога да изпълня“. (67/стр. 122)

Приемате ли, че има Един Господ, Който е създал всичко в света, готови ли сте да жертвате за Него всичко? (21/стр. 307)

Религиозните казват…, че трябва да обичаме Бога. Как трябва да Го обичаме? Обичали ли сте Бога така, че да сте готови да пожертвате живота си за Него? (13/стр. 255)

Ти чувстваш ли, че като те постави Господ на всички страдания, ще можеш да се пожертваш и да кажеш: „Господи, да бъде Твоята Воля!“?

(57/стр. 336)

4. Служение на Бога

Истинската работа е работа за Бога

Ние ще мислим, че всички Блага, всичко Разумно е взето от Бога. И Този, Който ни е дал живота, за Него ще работим. (29/стр. 26)

…Бог, Който Ми е дал всички Блага, Който Ми е дал живота и тялото, Аз трябва да работя за Него. Колкото години имам още, ще посветя на Бога, защото, като отида на Небето, големият живот ще свидетелства за работата, която съм свършил.

(29/стр. 28)

В нашето Бяло Братство Принципът е: само за Бога можем да работим и само Него можем да любим безгранично, и само Нему можем да се доверяваме. Важен е този Принцип и той трябва да легне вътре в нас. (42/стр. 234, 235)

Сега трябва да работите с дълбоко пробудено съзнание, че служите и работите за Бога. И като работите така, да сте радостни, че изпълнявате Волята Божия– и всичко ще се нареди. (40/стр. 212)

Неизповедими са Божиите пътища, но ти трябва… да отидеш при Господа, да работиш за Него, както Той работи за теб. (21/стр. 470)

Да остане у вас мисълта: „Ние сме съработници с Бога, да работим за Бога“. Тази е хубавата мисъл: „Да работим за Бога“. Това е хубаво нещо!

(29/стр. 29)

Не искайте да имате благоволението на хората, но да чувствате, че работите за Господа и Господ работи за вас. (1/стр. 367)

Когато човек работи за Бога и Бог работи за него, тогава иде Благословение. Сега Бог работи за нас, а ние не работим за Него и така създаваме своето нещастие. (41/стр. 81)

Има Закон: не можеш да възлюбиш Бога, докато не работиш за Него. Само да изричаш думите „да любим, да любим…“, без да ги изработваш в дело, означава един безсмислен апел, добри пожелания, но пасивни. Трябва работа! При работата за Бога човек ще приеме Любовта. Работата е приложение на Любовта. (41/стр. 81)

Работата, която вършиш за Бога, може да бъде приятна, може да бъде и неприятна. Например дава ти се задача да нагледваш някой стар, болен човек: да миеш лицето му, да чистиш очите му, да миеш краката му. Може да ти се даде задача да се наведеш и завържеш връзката на обувката на царската дъщеря. Първата задача е неприятна, втората– приятна. Ако обичаш Бога и си готов да Му служиш, ще свършиш и двете работи с еднакво Разположение и Любов. За Бога и едната, и другата задачи са еднакво важни. (36/стр. 236)

Когато Бог ти възлага една работа, приеми я: можеш, не можеш, ще я направиш. Никога не отказвай на Бога– каквато работа ти възложи, опитай се да я направиш; ще видиш, че няма нищо невъзможно. (4/стр. 369)

…Когато Бог ви дава някаква работа, откажете се от всички удоволствия; щом свършите работата си, имате право да си почивате… Няма по-велико нещо от това да свърши човек една работа за Бога. (4/стр. 113, 114)

Като отида при Онзи, Който Ме е проводил, Той ще Ме попита: „Извършихте ли работата, която ви възложих?“. Ако има нещо, което не съм довършил, ще дойда пак. Ако и втори път не завърша работата Си, пак ще дойда, докато най-после Ми се каже: „Добре свърши работата Си“. (40/стр. 236)

Единствената работа на човека, която остава през вековете, това е работата за Бога. (12/стр. 331)

Смисълът на живота
е Служение на Бога

Често хората се запитват какъв е смисълът на живота, а той се заключава в Служенето… Когато човек се реши да служи на Бога, сърцето му се изпълва с Радост, умът му– със Светлина, а волята му– с активност. (41/стр. 78)

Смисълът на живота е, че в света всички ние сме пратени да служим вярно на Бога. (22/стр. 565)

Значи, който живее на физическия свят, той има татко и майка; …който живее в Божествения свят, той има Велик Отец, Създател на всичко в света… Той се е предал в Служене на Бога– най-високото състояние, до което човек може да достигне. (35/стр. 169)

На кого ще служиш – ще служиш на Онзи Бог, Който повдига сърцата ни, просвещава умовете ни, възкресява душите ни и укрепва нашия дух.

(23/стр. 539)

Няма по-достойно Същество от Бога; който Му служи, ще придобие всичко, към което се стреми. (4/стр. 368)

Велико и славно е да служи човек на Бога и да пребъдва в Любовта Му! (1/стр. 58)

Няма по-велико нещо от това: познавайте Бога с ума си. Обичайте Го със сърцето си. Служете Му с тялото си. (1/стр. 353)

Всеки човек трябва да има в душата си Абсолютна готовност да служи на Бога… (29/стр. 15)

(Един брат каза: „Искаме да служим на Бога“.)

Това е важно, значи във вас има Добрата воля да служите на Бога. После ще дойдат методите. Усилете това желание още повече. (59/стр. 330)

Законът е следният: вие само пожелайте да служите на Бога и условията и случаите ще дойдат сами по себе си. Всеки ден ще ви се нарежда, стига постоянно да храните това желание. (41/стр. 77)

…Ще служите на Бога. Това желание ще намерите дълбоко в душата си, то е Стремеж на душата. Това е едно положение, което вие разбирате; не е положение, което сега ще учите. Вие всинца го съзнавате… (27/стр. 74)

Като говоря за Служене на Бога, разбирам онзи Свещен момент на нашата душа, когато пристъпваме към Бога с всичката си Чистота и Съвършенство, с Чистота и Святост в своите мисли, желания и действия. Само при Съвършенство на духа и Чистота на душата ние разбираме какво изисква Бог от нас в даден момент. (7/стр. 218)

Човек, който служи на Бога в душата си, той и отвън ще служи. (8/лек. 24: стр. 9)

…Да служим на Бога, както трябва, както децата служат– с отворено сърце. (28/стр. 156)

Служенето не трябва да бъде по форма, в буквата на закона, но дълбоко в душата трябва да има нещо съществено, което да го отличава. (49/стр. 242)

(Една сестра каза: „Учителю, искам да служа на Бога. Кажете конкретно как“.)

Да не чакаш големите работи, с които да служиш на Бога, защото те идват рядко в живота, но да не отлагаш малките работи. (41/стр. 73)