2.
ПЪТ КЪМ РАЗБИРАНЕ СМИСЪЛА НА ЖИВОТА

Това е, към което Бог ни призовава сега всинца – да дойде да живее в нас и да направлява работите ни. Само така ще разберем смисъла на този живот, в който сме потопени. (3/11:30)

И тъй, за да разбираме истинския смисъл на живота, за да го направим щастлив, за да внесем великия морал в него, трябва да разбираме великите Божии закони. (3/15:8)

Бог ще повдигне всяка душа и ще я тури на мястото ѝ. Това значи да разбере човек вътрешния смисъл на живота. (1/стр. 41)

Ще дойде ден, когато Бог ще се яви на всички хора във вид на една вдовица, беден момък или някоя страдаща душа и ще ви изпита доколко сте готови да Го приемете с Любов и безкористие. Той ще ви изпита доколко сте верни на вашия идеал. Само така и вие ще разберете дълбокия смисъл на живота… (1/стр. 68)

Седем пъти трябва да минеш през огъня, за да разбереш донякъде смисъла на живота. (2/стр. 37)

Когато тази Любов се прояви, Духът започва да работи за онази велика Мъдрост, която е необходима, за да схванем смисъла на нашия живот. (3/12:15)

Казва Писанието: „Той ще ви кръсти с Дух Свят.“ Под думата Свят се разбира онзи разумен Дух в човека, който ще го упъти в разбиранието на вътрешния дълбок смисъл на живота. (3/26:6, 7)

Няма по-хубаво нещо от това човек да обмени само две мисли с Бога и Бог да му каже само две думи. Туй е достатъчно! Много пъти някои ангели, които са живели хиляди, милиони и милиарди години, са чули направо от Господа само две думи, но две съдържателни думи, които съдържат цялата вечност. И върху тия две думи те работят. Някои от вас искат да говорят цял ден с Господа. Не, само две думи ще ти каже Господ. Знаете ли какво ще ти каже Господ? „Люби Бога! Люби ближния си!“ В интонацията, с която са изказани тия думи „Люби Бога, люби ближния си“, всеки ще разбере вътрешния смисъл на живота си. (6/5:32, 33)

Вие имате да разрешавате семейни, обществени, научни въпроси и можете да ги разрешите само по начина на Божията Любов. Ако ги решите по този начин, ще разберете вътрешния смисъл на живота… (6/5:33)

Но ако вие искате да разберете вътрешния смисъл на живота, непременно трябва да дойдете до онази велика идея – Любов към Бога. Това е вътрешно единение с Бога. (6/13:14)

Аз наричам тази вяра вяра в законите на живата природа, вяра в законите на разумния човешки живот и най-после вяра в законите на Божествената Любов. Придобием ли тази вяра, тогава ще разберем дълбокия смисъл на Божествения живот.

(8/25:15)

Изучавайте закона на Цялото и закона на частите, за да разберете великия смисъл на живота.

(10/стр. 160)

Христос… За учениците си Той казва: „Когато се намерите в затруднение, Духът ще ви помогне, Той ще ви научи в истия час що трябва да речете.“ Носете тази истина в ума си, за да разберете смисъла на своя живот. Щом разберете своя живот, ще разберете живота и на ближния си, както и на всички живи същества. (10/стр. 290)

Желая ви надеждата, вярата и любовта да бъдат у вас, за да разберете дълбокия смисъл на живота.

(10/стр. 428)

Някой е свършил университет, станал професор, учител или чиновник, но с това още не е разрешил основния въпрос на живота. Трети се оженил, станал баща, майка, но пак не е разрешил задачата на своя живот. Как ще разрешите въпросите на живота? Всички тия професии, всички тия служби турете отзад като нули, а пред тях турете единицата. Само по този начин ще разрешите вътрешния смисъл на живота. Значи когато турите Любовта на мястото на единицата, а всички противоречия, неприятности, страдания турите след нея на мястото на нулите, вие ще разрешите задачата на вашия живот, ще разберете вътрешния смисъл на целокупния живот.

(12/стр. 69)

Езикът на природата е общ за всички същества. Той е подобен на есперанто. На него говорят всички ангели и богове. Който иска да разбере смисъла на живота, непременно трябва да знае този език.

(16/стр. 205)

Казано е в Писанието: „Истината ще ви направи свободни.“ Следователно само чрез Истината човек придобива свобода. Щом придобие истинската свобода, той ще разбере смисъла на живота, ще се освободи от заблужденията си. Това значи да се облекчи, да постави нова основа на живота си.

(19/стр. 10)

Казва се, че човек трябва да бъде силен. За да бъде силен, той трябва да разбира вътрешния смисъл на живота. А за да дойде до това разбиране, той трябва да има търпение. (19/стр. 24)

Какъв е смисълът на живота? Ако искате да разберете смисъла на живота, изучавайте пътищата на Любовта. (19/стр. 169)

Казвам: Ако погледнете на живота през очите на Любовта, вие ще разберете смисъла, който Бог е вложил в него. Без Любов животът няма смисъл.

(20/стр. 20)

Любов към Бога – това е мистическа, вътрешна опитност, която едни ще разберат по един начин, а други – по друг начин. Магическата сила на тази опитност се крие в момента, когато човек отправя ума, сърцето и душата си към Бога, без колебание, без съмнение. Дойде ли до този момент, човек всичко може да постигне. Само тогава той може да разбере смисъла на живота. Само Бог може да разкрие смисъла на живота. (20/стр. 42)

По какво се отличава човек, който преживява някакво Божествено състояние? Той е концентриран, съсредоточен в себе си… При това състояние разумният свят се разкрива за него. Докато сте били глухи за тоя свят, сега чувате да ви се говорят прекрасни неща и започвате да разбирате целта и смисъла на живота. (21/стр. 31)

Ако искаш да разбереш смисъла на живота, непременно трябва да се смириш. (21/стр. 118)

Един ден когато вашите уши се отворят и почнете да слушате малко повече и по-отдалече, отколкото сега слушате – сега те са много дебели, нямате даже музикална способност, схващате само най-грубите тонове – вие ще забележите, че в цялата вселена се движат известни тонове, които предметите – изворите, дърветата, листата – издават и ще чуете велика музика, която се разнася от единия край на света до другия, и тогава ще разберете вътрешния смисъл на живота. (23/стр. 115)

Животът може да се прояви в две величини, насоки, и то според това, в каква насока живеете: в движение към малкото или в движение към великото… Щом идват страдания, значи се движите към абсолютно малкото, а то е необходимо, за да определите същността на вашия живот. Тази абсолютна малка величина е Божествената величина, с която трябва да се мерят всичките неща. Само като дойдете до абсолютно малкото, ще имате мярка да мерите всички величини и ще разбирате смисъла на живота. И когато разберете тази абсолютна малка величина, вие сте господари на всички положения.

(24/34:3, 4, 6)

Докато минава през закона на развитието, човек ще пие от горчивата чаша, която носи благословение за неговата душа. Чашата носи и страдание, и радост. Когато човек се научи как да пие от тая чаша, тогава ще разбере дълбокия смисъл на живота.

(25/стр. 26)

Най-големите злини и беззакония в света стават все за частната собственост. И парите, и яденето, всичко е частна собственост. Ако искате да живеете добре и в хармония с великата разумност, откажете се от частната собственост. Само така ще разберете дълбокия смисъл на Божествения живот.

(25/стр. 254, 255)

За да разберете дълбокия смисъл на живота, освободете се от мисълта, че сте грешни и че Бог не ви обича. (25/стр. 274)

И вие, като българи, желая да имате за девиз самопожертвуването. Само така ще разберете смисъла на живота. Дето има саможертва, там е Духът.

(25/стр. 294)

Под думата Любов аз не разбирам онази обикновена любов, която изгасва като въглен във вода, то не е любов; истинската Любов е въглен, който никога не изгасва. И който разбира смисъла на този жив въглен, той е разбрал смисъла на земния живот.

(31/стр. 3)

За да дойде до най-високата форма на развитие, човешката душа трябва да мине през всички форми. Във всяка форма тя седи известно време, докато научи нещо. Щом научи необходимото, тя напуща тази форма и влиза в друга, по развитие по-висока от първата. Достатъчно е човек да погледне на този въпрос от положението, на което се намира днес, за да види през какъв красив път е минал. После като погледне какъв път му предстои да минава, с какви форми да се облича, едва тогава ще разбере красотата и смисъла на живота. (32/стр. 179, 180)

Нещата се изучават в техните противоположности. Смисълът на живота се разбира чрез смъртта, чрез сиромашията; човек познава смисъла на богатството, на благата, които му са били дадени, без той да ги е оценил. (32/стр. 192, 193)

В истинския живот няма измама, няма заблуждения. В него е реалността. Можем ли да схванем и приложим тази реалност, ние сме разбрали дълбокия смисъл на живота. (33/стр. 63)

Молитвата има и друга, положителна страна. Тя се заключава в правилно предаване на мислите, желанията и чувствата. Който се моли по този начин, той е разбрал вътрешния смисъл на живота.

(33/стр. 79)

Христос беше велик, но мина през големи, небивали до това време страдания, които обезсмъртиха името Му. Той мина през много тежки, непосилни условия, но разбра вътрешния смисъл на живота. За да дойде до това разбиране, човек трябва да се откаже от дребнавостите на живота. Не се занимавайте с живота на другите хора, нито ги отклонявайте от техния път. (33/стр. 233)

За да разбере човек смисъла на живота, всичко в него трябва да се разруши. Докато не изпита в себе си това голямо разрушение, както и големите противоречия в живота, човек не може да разбере неговия дълбок, вътрешен смисъл. (33/стр. 236)

Човек се видоизменя дотогава, докато дойде до такова състояние на съзнанието си да разбере, че е истински човек, който не се променя от условията. Само при това положение човек може да разбере вътрешния смисъл на живота. Докато дойде до това съзнание, човек живее в света на промените: днес е радостен, на другия ден – скръбен; днес печели, на другия ден губи. (34/стр. 22, 12)

Сега ние говорим за онези от вас, които са напъпили и се готвят да цъфнат. Когато за пръв път чуе гласа на Бога, човек напъпва; втория път се разцъфтява и завързва плод, а третия път узрява. Човек разбира смисъла на живота само когато мине през процесите напъпване, разцъфтяване, завързване и узряване. Тези процеси стават в Божествения свят, а не на земята. (34/стр. 139)

Права мисъл е тази, която внася светлина в човешкия ум. Прави чувства са тия, които внасят топлина в човешкото сърце. Прави постъпки са тия, които внасят сила в човешкото тяло. Човек не може да расте и да се развива без светлина, без топлина и без сила. Това са три важни и необходими елемента за човешкия живот. Това значи да придобие човек Любовта, Мъдростта и Истината. Щом придобие тия добродетели, той разбира вече смисъла на живота и работи съзнателно както за себе си, така и за своите ближни. (34/стр. 264, 265)

Значи човешкото ограничение заробва човека, а Божественото го освобождава… Дойдеш ли до Божественото ограничение, знай, че се намираш пред прага на освобождението си. Щом се намериш пред прага на освобождението си, ти си разбрал вътрешния смисъл на живота. (39/стр. 188)

Гладувайте за великото и красивото в света, за Любовта, за да разберете дълбокия смисъл на живота. (40/стр. 185)

И тъй, гладът е първият и най-велик подтик, който води човека към разбиране благата на природата… Познай глада, за да разбереш смисъла на живота. (40/стр. 183, 191)

И тъй, като станеш търпелив, ти си придобил вече едно богатство. Като станеш трудолюбив, ти придобиваш второ богатство. След това като приложите тези богатства и ги задържите в себе си, вие сте разбрали вече смисъла на живота. (48/стр. 179)

Да придобиеш вечния живот, това значи да видиш красотата на нещата, да опиташ силата и мощта на своя Създател. Достатъчно е да зърнеш само един лъч от Него, за да разбереш смисъла на своето съществуване. (51/стр. 98)

Само чрез страданията вие можете да разберете смисъла на живота, да познаете Онзи, Който ви обича и Когото вие обичате. (51/стр. 136)

Турете Любовта като начало на живота, като мощна сила. Турете реда и порядъка като основа, а развитието като цел. Съедините ли трите неща в едно цяло, вие ще разберете смисъла и предназначението на вашия живот. (51/стр. 158)

Пък молитвата е въведение на Божествения живот… Някой ще каже: „Защо трябва да се молим?“ Ще четеш туй въведение, за да разбереш вътрешния смисъл на свръхсъзнателния живот. (55/стр. 56)

И тъй, ако всичко, което ви говоря, разглеждате в буквален смисъл, вие ще извадите от думите ми някаква крива философия; обаче ако в тях разберете законите, които действуват в разумната природа, тогава ще разберете и смисъла на целокупния живот. (56/стр. 113)

Значи когато хората дойдат до вътрешно разбиране на великата духовна наука, т.е. до науката на великата разумна природа, или до Божествената наука, те ще разберат вътрешния смисъл на живота. (58/стр. 151)

Това е, което Христос казва: „Аз ви нося Божествената Любов, влезте в нея, проявете вашата обич и тогава Духът ще дойде и ще влезе във вас и вие ще разберете вътрешния смисъл на живота.“ (58/стр. 69)

Ще попитате: – Какво трябва да правим? – Да държите всякога отворено, светло и чисто окото, което Бог е вложил във вашата душа, за да може да се греете на неговата топлина и светлина… Христос казва: „Ако окото ви е непокварено, то ще осветлява цялото ви тяло, ще разберете смисъла на живота и ще бъдете в свръзка с миналото, настоящето и бъдещето, а също ще бъдете и в непреривна връзка с Любовта.“ (58/стр. 78, 79)

Духът е онова висше разумно начало, с което като дойдете в съприкосновение, непременно ще разберете смисъла на живота и ще заживеете по всички негови правила. (58/стр. 129)

Който иска да разбере смисъла на своя живот, най-първо той трябва да разбере отношенията си към живата природа и към Бога. Той трябва да разбере себе си, т.е. да познае себе си. (59/стр. 142)

За човека е важно да разбира истинския смисъл на живота. За да го разбере, той трябва конкретно да разбере своите първични желания, които играят важна роля в живота му. За пример, някой човек има едно конкретно желание да учи, обаче ако той е гладувал няколко дни, не може да учи. Иска да се яви на изпит, не може, краката му не го държат, свят му се вие, губи съзнание. Следователно първо човек трябва да задоволи нуждите на своя организъм, да се нахрани, а след това да задоволи своите второстепенни желания. Също така едно от първичните желания у човека е нуждата да диша. Ако не може да диша правилно, той всеки момент рискува да се задуши. Друга първична нужда у човека е стремежът му да мисли, и то правилно да мисли.

(59/стр. 203, 204)

3.
ПРИЧИНИ ЗА ИЗГУБВАНЕ СМИСЪЛА НА ЖИВОТА

Човек може да излезе вън от Бога, може да не вярва, но в това неверие той ще внесе мрак и тъмнина в душата си, ще изгуби светлината си, ще изгуби смисъла на живота си. (3/7:9)

В Божествения свят всяко нещо е на своето място. В човешкия свят нещата са разбъркани. Тази е причината, задето хората са изгубили смисъла на своя живот. Който иска да осмисли живота си, трябва да постави мислите и чувствата си на определените им места. (2/стр. 5)

Ако се съдиш с ближния си, ще те отрежат от лозата и ще те хвърлят в огъня, дето ще се изпаряваш. Това значи да обезсмисли човек живота си. След години ще съзнаеш погрешката си и ще разбереш, че никой няма право да се съди със своя ближен. (2/стр. 45)

Благото, дадено от Бога, никой не може да ви го отнеме. Но човек сам трябва да пази благото си. Остави ли други да го пазят, той се лишава от него – губи смисъла на живота. Сам ще пазиш своето благо! (7/стр. 108)

Добро е желанието на човека да хвърчи високо като орела, но същевременно орелът е хищник – много животни страдат от него. В умствено отношение хората се стремят към високи идеи, с които да хвърчат из пространството, но много от тях са хищнически. Влезе ли такава идея в ума ви, тя нарушава спокойствието ви и вие губите смисъла на живота. (10/стр. 31, 32)

Да злоупотребяваш с богатството на ума си, това значи да се изложиш на крайна сухота и безплодие, което води към обезсмисляне на живота. (10/стр. 172)

Щом Господ не съществува за тебе, ти изгубваш смисъла на живота си. (11/стр. 193)

Ако човек живее без Любов, без Мъдрост, без Истина, всичко около него ще се обезсмисли. Какъв смисъл има животът без Любов? (12/стр. 18)

При първото положение на човека, когато е бил още в Божествения свят като душа, в него са били вложени ред дарби и способности. Обаче когато е слизал на земята, той е минал през един тъмен пояс, дето му внушили, че всичко, което носи със себе си, е празна работа и няма да го ползува на земята. Това, на което той разчитал – любов, знания, живот – всичко е празна работа. От тези внушения човекът се е обезсърчил и изгубил смисъла на живота.

(12/стр. 35)

И тъй, когато човек изгуби любовта си, в душата му настава мрак, тъмнина. Всичко в живота му се обезсмисля и изгасва. Дойде ли отнякъде най-малката светлинка, най-малката надежда, животът отново придобива смисъл. И в първия, и във втория случай животът има смисъл, но психичните състояния в човека се изменят, вследствие на което той губи своето равновесие, губи смисъла на своя живот. (12/стр. 65)

Съвременните хора се трудят не по силите си, терзаят се морално, физически, докато един ден изнемогнат и обезсмислят живота си. Какво трябва да направят, за да се освободят от тези терзания? Те трябва да възприемат положителната наука и философия, да създадат в себе си прави убеждения, на които никога да не изменят. (12/стр. 89)

От памтивека и до днес още хората страдат от вътрешна илюзия, че тук или там някъде ще намерят реалното в живота и продължават да го търсят. По този начин те се отдалечават от правия смисъл на живота и поставят всички неща в него на абсолютно неправилна основа. Съвременните хора имат много вярвания, но няма да мине много време и те ще се разочароват в своите вярвания. Това не показва, че в техните вярвания няма нищо реално, но често тази реалност се помрачава от привидните, от преходните неща в живота. (12/стр. 123)

Във всяко живо същество в природата има един вътрешен, неопределен стремеж… Този вътрешен стремеж в човека наричаме Божествено начало. Когато изгубят вътрешния, неопределен импулс в себе си, хората изгубват смисъла на живота, вследствие на което се втвърдяват, стават недоволни и започват да търсят външно богатство, външна слава.

(13/стр. 77)

И тъй, когато изпадне в ограничение и робство, човек трябва да се смири и разкае, да направи съзнателна връзка с Първата Причина, с разумния свят. Ако не направи тази връзка, той е… осъден на пълно обезсмисляне на живота. (13/стр. 282)

Ако всеки ден към човешкия ум и към човешкото сърце не влиза по една нова мисъл и по едно ново чувство, животът се обезсмисля. (13/стр. 332)

Радвайте се и вярвайте на вечното Божествено начало, за да влезете в живота на безсмъртието. Само по този начин връзката между Първата Причина и човешката душа остава неизменна. Прекъсне ли се тази връзка, съзнанието на човека потъмнява, животът му се обезсмисля и той умира. (13/стр. 353)

Когато изгуби връзката си с Божественото Начало, човек започва да остарява, изгубва смисъла на живота си и се обезсърчава. (13/стр. 356, 357)

Ако чувствата и мислите не се проявяват, животът на човека се обезсмисля. (15/стр. 181)

И тъй, ако извадите от себе си Божествения елемент, т.е. връзката си с Божествения свят, вие ще обезсмислите живота си. (15/стр. 195)

Всеки трябва да пости. Защо? За да продължи живота си. Защо не трябва да яде много? За да не скъси живота си. Какво става с воденицата, която много мели? Камъните ѝ се изтриват. Тъй щото, ако ядеш много и твоята воденица ще се изтрие. Тогава ще изгубиш смисъла на живота. (16/стр. 224)

Без музика животът губи смисъла си и постепенно се изхабява. (17/стр. 164)

Ако не можете да опазите скъпоценностите на вашия ум, на вашето сърце и ако изгубите светлината на ума си и благородството на сърцето си, къде е вашето богатство? Умът и сърцето са двете стрелки на живота. Като изгубите стрелките, изгубвате и смисъла на живота. (18/стр. 238)

Както сухият хляб убива апетита на човека, така и много от сегашните разбирания на хората за живота обезсмислят тяхното съществуване. (18/стр. 357)

Преди всичко обикновените хора нямат дълбоки разбирания за живота, а без такива разбирания животът се обезсмисля. (19/стр. 18)

Заблужденията не произтичат от живота, те са в самите вас. Вие очаквате нещо, което не може да ви се даде и ако не го получите, веднага се разочаровате и казвате, че животът няма смисъл. (19/стр. 99)

Ако животът ви се обезсмисля, вие сте в свят на заблуждения. (19/стр. 99, 100)

Волята Божия… Който доброволно изпълни тази Висша Воля, той ще има големи придобивки. Който не я изпълни доброволно, той ще носи своите стари разбирания, своите стари знания и ще каже, че животът няма смисъл. (19/стр. 108)

Докато си млад, ти си весел, разположен. Щом остарееш, ставаш кисел, недоволен, не ти се живее, намираш, че животът няма смисъл. Не, животът всякога има смисъл, безразлично дали си млад или стар. Само за тебе животът е безсмислен, защото си слязъл в човешкия свят, дето няма никакво изобилие, а очакваш резултати на Божествения свят. Ти трябва да дадеш ход на Божественото начало в себе си и от него да очакваш резултати. (19/стр. 136)

Човешкият живот изсушава нещата, а Божественият ги опреснява и възкресява. Каквито печалби и да имаш в човешкия живот, най-после животът ти ще се обезсмисли. За да не изпаднеш в това положение, ти трябва сам да осмислиш нещата. Роди ти се дете. Кажи си: Ще се грижа за Божественото в това дете и ще съдействувам за развитието му. – Ама остарях вече. – Докато живееш по човешки, непременно ще остарееш. Щом осмислиш живота си, щом дадеш ход на Божественото в себе си, и старостта ти ще стане приятна. (19/стр. 139, 140)

Докато Любовта се проявява чрез даден човек, той свети. Щом Любовта престане да действува в него, той става черен въглен. Тази е причината, задето човек се обезсърчава, отчайва и изгубва смисъла на живота. Съзнанието му се помрачава и всичко пред него потъмнява. (19/стр. 152)

Лошото не е в желанията, но грешката седи в това, че човек има по-голяма любов към желанията си, отколкото към Бога. Вследствие на това той изгубва смисъла на живота. (20/стр. 32, 33)

Човек е силен само тогава, когато умът и сърцето му са на своето място. Ако умът и сърцето на човека не са на място, т.е. ако те са откраднати от някого, той мяза на празна кола. Дойде ли човек до това положение, животът му се обезсмисля.

(20/стр. 191)

Кога не се препъва човек? Когато е в Божествения свят. Като ходи нощем, човек се препъва, защото няма светлина. Тогава той е в човешкия свят. Пазете се от тъмнината да не се препънете, за да не изгубите смисъла на своя живот. (21/стр. 267)

Моралът на днешния свят е безморалие. Ако не се откажете от този морал и от старите си разбирания, вие преждевременно ще остарявате и животът ви ще се обезсмисли. (21/стр. 357)

Ако вие не си турите максими и норми, които са верни и за самата природа, няма да мине дълго време, вие ще изгубите смисъла на живота си и ще минете през пътя на всички страдания, по който минават и обикновените хора. (27/стр. 21)

Силен човек е онзи, на когото съзнанието е винаги будно. Будно съзнание пък е това, в което няма никакво прекъсване. Греховете и страданията на хората се дължат на отклоненията, които стават в техните съзнания. Например някой човек отваря Евангелието всеки ден да прочете поне един стих от него. Една сутрин обаче казва: И без четене на стихове може. – Щом каже така, в съзнанието му се вмъква нещо чуждо, което го отклонява, прекъсва връзката му. Когато съзнанието на човека се прекъсне, той не може вече да контролира своите мисли, чувства и постъпки. При тези прекъсвания на съзнанието човек губи своя дух, губи смисъла на живота. (29/стр. 137, 138)

За да дойде доброто за човека, той трябва да търси Славата Божия. Търси ли Славата Божия и неговото добро ще дойде. Не търси ли Славата Божия, доброто няма да дойде. Щом доброто не дойде, и животът му ще се обезсмисли. (32/стр. 252)

Човек не трябва да бърза в своите заключения. Като види звезда, растение, животно или човек, той трябва да се спре пред тях внимателно, със свещен трепет, да чуе нещо ново от тях. Когато момък говори с някоя мома, той постоянно открива в нея нещо свещено. Във всяка душа, във всяко живо същество се крие нещо ценно. Сегашните хора са затворили пред себе си вратите на свещените извори и казват, че животът няма смисъл. Те сами се задушават и обезсмислят своя живот. (33/стр. 223)

Велико нещо е човек да учи! Престане ли да учи, животът му се обезсмисля. (33/стр. 228)

Всеки ден носи със себе си един важен момент. Кой е този момент, човек сам трябва да го намери. Не намери ли този момент, животът му става еднообразен и безсмислен. (34/стр. 144, 145)

Ако употребявате енергията си безразборно, в една вътрешна борба, животът ви ще се обезсмисли. (34/стр. 171)

Човек живее, докато трепти. Той вижда, че светът е красив и се радва на всичко, което го обикаля. Престане ли да трепти, човек престава да живее. Той яде, движи се, но няма живот в себе си – животът му се обезсмислил. Какво е станало с този човек? Системата, в която се движил, претърпяла някаква катастрофа. Кой не е изпитвал красиви трепети в живота си? И кой не е изгубвал смисъла на живота си, когато преставал да трепти? Страшно е, когато Любовта напусне човека! Страшно е, когато човек сгреши по отношение на Любовта. (34/стр. 254)

Ако не обичаш Бога, целият свят е затворен за тебе. Ти се чувствуваш изолиран от всички, нещо ти е мъчно, животът няма смисъл за тебе. (36/стр. 11)

Внесе ли се раздвояване в идеала на човека, животът му се обезсмисля. Щом животът на хората се обезсмисли, те започват да се карат, да спорят помежду си, вследствие на което идат страданията.

(37/стр. 86)

Едно от качествата на великата Любов е даването. Придобиете ли това качество, вие ще запазите Божественото в себе си. Без него вие всичко ще изгубите и в края на краищата животът ви ще се обезсмисли. (37/стр. 247)

Докато обича, човек е радостен, вдъхновен; престане ли да обича, всичко се обезсмисля за него. С изгубване на Любовта си човек престава да живее. Той ходи, яде, говори, но всичко му е празно. (37/стр. 323)

И тъй, като ученици, вие трябва да изучавате всички състояния, през които минавате. Не ги ли изучавате, вие ще обезсмислите живота си.

(39/стр. 153)

Физическият живот е проекция на Божествения. Следователно ако не върви паралелно с Божественото, човек ще изгуби смисъла на своя живот и ще се отчае. (39/стр. 153)

Ако твоят живот е обезсмислен, това не значи, че всички хора се намират в същото положение. Като не живееш разумно, естествено е да загубиш смисъла на живота си. (40/стр. 255)

Съвременните хора са обезсмислили живота си, защото са изгубили основата, на която седят. Основа, стълбове са нужни на човека. Без тях той не може да живее. Значи Божията Любов, Мъдрост и Истина представят основата, на която човек стъпва, и стълбовете, за които се крепи. (41/стр. 121)

Външната страна на живота не е още същественото. Който се занимава само с външната страна на живота, в края на краищата той ще изгуби същественото, той ще изгуби смисъла и съдържанието на живота. (42/стр. 5)

Всички хора искат да имат успех в живота си, но въпреки това нямат. Защо? Защото не спазват съществените правила, без които животът им се обезсмисля. За да имате успех в живота си, прилагайте следните четири правила:

Пази свободата на душата си!

Пази силата на духа си!

Пази светлината на ума си!

Пази доброто на сърцето си! (42/стр. 267)

Наистина когато човек изгуби свободата на душата си, силата на духа си, светлината на ума си и доброто на сърцето си, животът няма вече смисъл за него, той е мъртъв човек. Той трябва да възкръсне! (42/стр. 274)

До известна възраст някои деца са активни, прилежни, но след това тръгват по пътя на леността и изгубват смисъла на своя живот. (47/стр. 49)

Отрицателните сили в човека помрачават съзнанието му и той изгубва смисъла на живота си.

(47/стр. 49)

Животът се обезсмисля, когато човек греши. Яви ли се в тебе желание да изправиш погрешките си, животът ти отново се осмисля. (47/стр. 149)

Значи човек има външни и вътрешни неприятели. Щом се справи с външните си неприятели, той се радва, че се е освободил от тях. След време той се натъква на някаква спънка в себе си – вътрешен неприятел. Като не може да се справи с него, той се сърди, гневи се, недоволен е. С кого се бори, не знае. Най-после той се обезсърчава и животът му се обезсмисля. (49/стр. 48, 49)

Някога разбиранията на светските и религиозните хора стават толкова еднообразни, че те изгубват смисъла на живота. (49/стр. 261)

Кога човек изгубва смисъла на живота? Когато живее в обикновената вяра, в обикновената надежда и в обикновената любов. За да не изгубите смисъла на живота, вие трябва да влезете в областта на необикновеното, дето нещата нито се изменят, нито се променят. Необикновеното е великото в живота, което носи всички блага. (49/стр. 276)

За да поддържа отношенията си с Бога, човек трябва да държи в ума си идеята, че Бог е Любов. Престане ли да мисли така, връзката му с Бога се скъсва. Ако човек не държи в ума си мисълта, че Бог е Любов, Мъдрост и Истина, той е изложен на големи страдания, на вечно недоволство и мрак. При това положение човек дохожда до пълно обезсмисляне на живота. (51/стр. 107)

Като не могат да разрешат задачите на живота, мнозина казват като Соломона: „Суета на суетите, всичко е суета.“ Те намират, че животът няма смисъл. Кога животът няма смисъл? Кога Соломон каза, че всичко е суета? Когато се отклони от правия път на живота, човек намира, че животът няма смисъл…

(51/стр. 122, 123)

Всяка престъпна мисъл оставя своите отпечатъци. И ако вие вървите по този път, няма да се мине дълго време и ще изгубите своята красота. Тогава човек почва да мисли, че е остарял, че е изгубил смисъла на живота. (52/стр. 156)

Всякога, когато човек изгуби желанието да учи, остава недоволен от себе си и обезсмисля се животът му. (53/стр. 24)

Ако ти се радваш на вятъра, който духа, ако ти се радваш на дъжда, който вали, ти имаш връзка с вятъра и с дъжда. Дъждът ще донесе своето благо. Ако не обръщаш внимание на тези неща, тогава ще се обезсмисли животът ти. (53/стр. 176)

Благодарността и признателността представят магическа формула, с която човек може да работи. Докато си служи с тази формула, човек е доволен. Изгуби ли формулата, животът му се обезсмисля.

(54/стр. 198)

Вземете например, един ден човек е щастлив, а на втория ден изгубва щастието си, изгубва смисъла на живота. Да изгубите смисъла на живота, това показва, че не сте били в реалността на нещата.

(59/стр. 247)

Ако влезете в света, там има други правила, но те ще обезсмислят живота ви. (63/стр. 120, 121)

Изобщо, като ученици, вие трябва да изучавате външните и вътрешни прояви на живота, да знаете причините им. Ако не изучавате живота по този начин, той ще изгуби смисъла си. (64/стр. 298)

Представете си, че вие имате сила в себе си всеки ден да загасвате по една звезда от небето. Какво ще стане най-после? Ще дойде ден, когато ще изгасне и последната звезда на небето. Тогава животът ви напълно ще се обезсмисли. С каквато сила и да разполага, човек никога не може да изгаси звездите на небето; обаче той може да изгаси звездите в своята душа. (66/стр. 25)

Някой казва: Този не заслужава моята любов, онзи не заслужава моята любов. – Кажеш ли така, настъпило е вече скончанието на твоя век. Ти съвършено изсъхваш и животът губи вече за тебе смисъла си. (66/стр. 128)

Когато изгуби разположението си към музиката, човек заболява, става мрачен, неразположен и животът му изгубва смисъл. (70/стр. 11, 12)

Любещият става слуга на Господа. Той е готов да направи всичко, което Бог иска от него. Ако очаква всичко наготово, Бог и ближните му да работят за него, той ще изгуби Любовта и животът му ще се обезсмисли. Страшно е да се обезсмисли животът на човека. (70/стр. 254)

Божията Любов се изявява в това, че постоянно дава. Тогава казваме, че Любовта се втича в човека. Когато Любовта изтича, животът се обезсмисля.

(71/стр. 18, 19)