Моят метод е молитва. Отначало молитвата е обикновена, после се ражда сърдечната молитва, после се заражда сърдечният огън, после самият човек се превръща в молитва, после човекът-молитва се разтваря в Непознаваемото. А който се е разтворил в Непознаваемото, той е направил най-голямото молитвоприношение. Това е човек, който е отсякъл от себе си дървото за познанието на доброто и злото. Той се е превърнал в Съкровенолюб, а деянията му са чисто злато. Хората имат постъпки, а Съкровеният има деяния. Хората имат отношения, а Съкровеният има подход. Неговият подход е Незнанието. Незнанието е всякога право, а знанието всякога греши. Ето защо знаещите умират. А Незнаещият е всякога буден. Само будният може да съхранява Източника.

G 183 g

Хората най-много разбират Любовта. В това разбиране е скрито тяхното неразбиране. Всеки, който иска да разбере Любовта, я изгубва. Любовта е нещо, в което трябва да изчезнеш целият. Това е потопяване в Океана на Любовта. Ти трябва да изчезнеш напълно в този Океан. Трябва да изчезнат всичките ти знания, всичките ти мнения, всичките ти понятия. От тебе не трябва да остане и следа. Когато тотално си потопен в Любовта, в теб ще се яви Неразбирането, в теб ще се появи Незнанието. Незнанието е родено от Непознаваемото. Животът е едно Велико Незнание и ние трябва да се родим в това Незнание. Незнанието е Произходът на човека. Това е, което хората най-много не разбират.

G 184 g

Да имаш Незнание, значи да имаш Произход. Да имаш Произход, това значи да пиеш от Източника на Живота, без да Го разбираш. Трябва ли водата да разбира водата? Вода, която разбира водата, няма истински Произход. Вода, която живее във водата, е в пълно единение с Произхода. Който е познал Произхода си, той е безмълвен като водата. Това, което тече, не говори. Това, което говори, не тече. То е наречено „смъртния човек“. Само Безсмъртието тече, а не човекът. Безсмъртието е другото име на Душата. Душата е другото име на Съкровеното. Съкровеното е другото име на Произхода. Произходът е другото име на Непознаваемото. Слей се с Непознаваемото и забрави за Произхода. Непознаваемото е съществувало всякога. То е без Произход. То няма начало, а краят му е изгубен. Истинското Начало няма глава и няма опашка. Всеки, който има глава и който има крака, е произлязъл от себе си. Който няма глава и който няма крака, е произлязъл от Непознаваемото. Да разбереш, че нямаш Произход, е най-великото Благословение.

G 185 g

Моят Учител е Невидим. От хиляди години ме учи, а аз все нищо не разбирам. И най-накрая Той ми каза: От хиляди години учиш и нищо не си разбрал. Но понеже запази Любовта си, Аз те избирам за Свой Син. – Сега съм Негов Син и продължавам да се уча. Да се учиш, не означава да придобиваш знания. Да се учиш, означава да придобиваш все по-дълбоко Благоговение. Учителят е Истината, пред която всички благоговеем. Благоговението позволява вечно да се учиш.

G 186 g

Можеш ли да обичаш Нищото? Има ли нещо, което да харесваш в Нищото? Не. В Нищото няма нищо за харесване. Ето защо всички се стремят към него... Когато хората харесват нещо, те го изпълват със своето невежество. В началото невежеството е любов, а после е омраза. В началото е доброто, а после – злото. Когато доброто и злото се харесат, те образуват невежеството. Ето защо хората обичат Нищото. Никой не може да внесе невежество в Нищото. Така хората са тръгнали на велико вътрешно пътешествие, за да открият Нищото. В Нищото никой не може да бъде опетнен, нито Нищото може да опетни някого, защото в Нищото го няма този, който опетнява. Този, който опетнява, е напълно разтворен. Той е като бучка захар, разтворена в чаша вода. Бучката е изчезнала, останала е само Реалността. Тази Реалност е Нищото.

G 187 g

Моята работа е да ликувам, не да знам.

G 188 g

Аз трябва да обичам Истината, за да ме обича Бог. А дали ще ме обичат хората, това е послесловие.

G 189 g

Сърцето ми танцува. Умът ми пее. Душата ми ликува. Духът ми тържествува. Кой тогава съм аз?

G 190 g

Човекът е същество, което търси нещата. Ученикът е същество, което проучва нещата. Посветеният е същество, което придобива нещата. А Учителят е Същество, което превъзхожда нещата.

G 191 g

Имаш ли Ключ за своето сърце? Имаш ли Ключ за Извора в себе си? Ако имаш Ключ, какво ще отключиш? Нищо не можеш да отключиш. Защо? Защото Изворът е отворена Врата. Никой никога не е заключвал тази Врата. Ти си забравил, че самият ти си Ключът. Когато се превърнеш в Ключ, ще разбереш, че Вратата не съществува.

G 192 g

В динамиката Те откривам. В покоя Те намирам. В Любовта Те живея. В Мъдростта светлея. А чрез Истината съм Едно с Теб. Чрез всички неща Ти ме викаш при Себе Си, но чрез Истината Ти ме потопяваш в Себе Си. Нека да съм потопен в Тебе. Това желае моето незнание.

G 193 g

Аз не разбирам Словото Ти, но го чувам с Душата си. За мен Твоето Слово е Звучаща Тишина. За мен Твоето Слово е Зов за Уединение. И ето, аз се слях с Тебе. Защото аз не исках да разбера Словото Ти, аз исках самия Тебе. Нека другите да търсят Словото Ти. Аз съм устремен не към Този, Който говори, а към Тебе самия. Словата са само Отломък от Тебе. Но Ти самият си Източникът. Дай ми Себе Си.

G 194 g

Слънцето е Твоят отворен прозорец, но само Ти можеш да ме огрееш. Слънцето е Твоята Светлина, но само Ти можеш да ме озариш. Слънцето е Твоят Живот, но аз не искам Живот. Аз искам само Тебе. Чрез Слънцето Ти ме докосваш, но аз не искам да бъда докосван. Аз искам да изгоря в Твоя Свещен Огън. А нека Слънцето пак да си грее. Нека то да огрява всички светове. Но аз искам само да съм Твой Син. Нямам друго желание.

G 195 g

Всички хора празнуват и не знаят, че аз съм вечният празник. Всички хора се радват и не знаят, че аз съм вечното блаженство, скрито в Тебе. Всички хора търсят разбирателство помежду си, а аз не пожелах дори и разбирателство със себе си. Аз пожелах само Тебе. Защо да се разбирам със себе си, ако Тебе Те няма? Защо да се разбирам с другите, ако Ти си надалеч. Ако трябва, Господи, нека дори и с Тебе да не се разбирам, но да съм Едно с Тебе. По-хубаво ли е да съм в разбирателство с другите и със себе си, но да не съм Едно с Тебе? Заменям разбирателството с неразбиране. И в своето неразбиране пожелавам само Тебе. Това е желанието на Твоя Син.

G 196 g

Защо не залюбиш смъртта? Не знаеш ли, че Любовта е ключ, който разкрива нейната красота? Любовта е ключ, пред който смъртта се усмихва и казва: Ето, мини през мен и влез в Новия живот. – Смъртта се прекланя само пред Любовта. Тя познава своя господар. Любовта е ключът, който пробужда енергията на Посвещението. Смъртта се прекланя пред всяко пробудено същество. Само Любовта е път. Тя е път без пътища. Това е наречено ключът на живота. Ти си този ключ.

G 197 g

Аз всякога живея в замъка на своето сърце. Аз всякога живея в двореца на своята душа. Когато съм в своя замък, радостта не ме напуска. А когато вляза в двореца си, блаженство ме залива. Чрез очите на своя замък наблюдавам красотата на природата. И ето, листата летят като птици и виждам, че вятърът е техният приятел. И после птиците падат на земята, и слънцето ги гали. И виждам, че слънцето е техният приятел. Ако познаваш тайната на своето сърце, цялата природа е твой приятел. Тогава и ти си приятел със самия себе си. Когато гледам чрез очите на своя дворец, аз виждам пътя си дълбоко навътре. И влизам все повече в себе си. И в своите дълбини откривам само Тебе – Любимият, Ти, Който си възлюбил всичко в мен. Ти си възлюбил дори и мрака в мен. Ето защо сега той свети като запалена свещ. Това е свещта, чрез която идвам при Тебе. Тя осветява пътя ми. Целият мрак на света не можа да угаси моята малка свещ, защото Ти ми подаде ръка и мракът засия. Предпочитам мрак, който да свети, отколкото светлина, която да гасне.

G 198 g

В Светлината Те изгубих. Твоята Светлина беше толкова Ослепителна, че изгубих взора си и попаднах в мрака. И питах себе си: Що е мракът? – И разбрах: мракът, това са всички светове, които не са издържали на Твоята Ослепителна Светлина. И попитах себе си: Защо живея в този свят, в този мрак? – И мракът ми отговори, но чрез Твоя Глас, и рече ми: Сине Мой, ако в мрака Ме откриеш, ще придобиеш силата на Древния Взор. Само този Взор може да оцелее в Ослепителната Светлина. И ето, сега можеш да Ме видиш лице в лице, защото Древният Взор е другото име на Моите Синове. Който Ме е видял, забравя всичко друго.

G 199 g

Кой може да извърви пътя си? Само този, който няма цел. Целта е препятствие. Само който няма цел, може да извърви пътя си. Този път води до Нищото. Нищото превъзхожда всяка цел. Ето защо човекът не трябва да има цел. Ако човек има цел, ще се слее с целта си и ще изгуби пътя си към Нищото. Целта всякога отнема Посвещението.

G 200 g

По пътя на светлината намерих себе си. По пътя на мрака изгубих себе си. В това дълбоко изгубване аз открих Тайнство – Тайнство, в което се родих. И сега съм отвъд светлината и мрака. И когато ги посещавам, ме смятат за чужденец. А аз наистина съм чужденец. Какво общо имам със старите светове? И защо ми е светлина, която не ми разкрива Тайнството на живота? Сега живея в Светлина, която е родена от моето Тайнство. А що се отнася до светлината на слънцето, нека тя да огрява хората. Тя е радост за хората и скръб за мене. Ако ти нямаш собствена Светлина, която да те грее, ти не знаеш, че се грееш на слънце, което отдавна е угаснало.

G 201 g

В момента, в който познах Бог в себе си, Бог ми каза: Сине Мой, не си губи времето с 10-те Божии Заповеди. Защото всеки, който е даруван с истинския Живот, нима може да живее със заповеди? Нима може да живее с правила? Защото не е ли този Живот извисен над всички заповеди и правила? И този истински Живот, Сине Мой, не съм ли това Аз? И мислиш ли, че Аз трябва да живея по заповеди и правила? – Ти, Господи, си Единственият Закон.

G 202 g

Когато времето е лошо, аз се наслаждавам. Когато бурята ме връхлита, аз се усмихвам. Когато ураганът ме помита, аз се възраждам в моя Учител. Всеки, който е намерил своя Учител, стихиите на природата му се покланят. А самият той е скромен като дете. Той побеждава стихиите и се съхранява в своята скромност. Той не се смята за господар на стихиите. Ето защо е станал победител. Който не се чувства победител, той може да бъде господар на съдбата си.

G 203 g

Когато гледам светлината, се питам: Господи, защо си толкова явен? – И рече ми Господ: За да Ме видиш. – Когато се взирам в мрака, се питам: Господи, защо си се скрил? – И рече ми Господ: За да Ме издириш. – Когато навлизам дълбоко в себе си, питам се: Господи, къде си? – И рече ми Господ: Слей се с Мен, за да не се питаш никога къде съм. Защото Аз съм всякога там, където трябва да съм. Бъди и ти там, където трябва да си. Щом ти си там, и Аз съм там.

G 204 g

Каза старият дъб: Аз съм могъщ като крепост. – И на третия ден беше отсечен. Каза упоритото магаре: Аз съм най-упоритото същество в кралството. – И на третия ден беше на трапезата. Каза Асомал: Аз съм всевластният господар на кралството. – И на третия ден беше пронизан с меч в сърцето. Това беше достатъчно, за да лети душата му в простора. Ако и в простора е всевластен, той ще се превърне в копитата на погребаното магаре. И най-накрая рече водата: Аз нямам никаква власт, но имам само едно желание: да служа на хората. – И нарекохме водата „Дъщеря на Светлината“. Само който няма власт, няма авторитет, може да служи на Светлината. Само който е скромен, може да тече като вода.

G 205 g

Аз съм Истината, защото не съществувам.

G 206 g

Аз съм Пътят. И всеки, който ме следва, ще намери безпътицата. Само в безпътицата се ражда Любовта. Който е роден от Любовта, надминава пътя. Който има Любов, има ли път? Който има Любов, няма път. Да имаш път, значи нещо да ти липсва. А да имаш Любов, значи да си изпълнен, самоизобилен. Любовта е най-великото Откровение на Истината.

G 207 g

Само Любовта дарява живот. Смъртта отнема всичко. Люби и няма да имаш нужда от света. Люби и Небето ще бъде твоят свят. Щом любиш, смъртта те изпуска из ръцете си. Ето Вратата към Аллах. Любовта минава през Вратата на смъртта, защото сам Аллах я отваря, тъй като Аллах познава Своите деца.

G 208 g

Всеки човек символизира един танц на живота. Танцът сам по себе си не е важен. А важно е кой танцува – Любовта или смъртта. Ако Любовта танцува, движенията нямат значение, танцът е без правила. Ако смъртта танцува, тя танцува по определени правила и закони. Любовта танцува за себе си, а смъртта се представя пред другите. Любовта танцува само за Аллах, а смъртта танцува само за хората. Ето защо светът е танц на смъртта.

G 209 g

Аз не разбирам живота, защото живея в Аллах. Ако живея в Аллах, как може да разбирам нещата? Аз съм оставил разбирането на Него. И така животът ми се превърна в наслаждение. И светът се наслаждава, но смъртта е неговата награда. Аз съм се отказал от всички награди на света, защото избрах Аллах за свой Господар. Ето защо наслаждението ми е вечно. Няма друга награда, по-добра от тази, за този, който е избрал Аллах.

G 210 g

Умните пропадат, интелигентните боледуват, учените умират, добрите преживяват, злите се мъчат, а само аз, невежият, живея. И невежеството ми няма край.

G 211 g

Когато служиш на хората, изгубваш Аллах. Когато служиш на себе си, изгубваш Аллах. Когато служиш на Аллах, придобиваш Аллах. Само който е придобил Аллах, може да служи на хората и на себе си. Макар че хората не го разбират и макар че той не е познал себе си, Аллах го е познал. В очите на Аллах той е служителят. Който служи на Аллах, не може да бъде разбран. Но който служи на Иблис (дявола), него го разбират. Служителят остава невидим.

G 212 g

Знаете ли, че на моя гроб хората плачеха и скърбяха, а аз танцувах танца на живота. За съжаление никой не ме видя. Аз танцувах за моя Възлюбен.

G 213 g

Когато се раждам, аз умирам. И трябва да разнасям глината си из този непознат и обременен свят. А когато умирам, аз възкръсвам. Че може ли умрелият да не възкръсне? Но има възкръснали хора, които си държат очите затворени и не вярват във възкресението. Питам ги: Защо не си отворите очите? – Казват ми: Защото светът е в нас. – Казвам: Светът винаги затваря очите на хората. Само Любовта има отворени очи за Аллах. Любовта е единственото възкресение.

G 214 g

Да имам очи, значи да виждам Величието на Аллах. Нима с очите си трябва да гледам красотата на морските вълни? Да имам уши, значи да чувам само Аллах. Нима с ушите си трябва да слушам музиката на сферите? Само Аллах е моето видение и само Аллах е моята музика.

G 215 g

Аз имам сърце не за да чувствам живота, а за да чувствам Аллах. Аллах е по-ценен от моя живот.

G 216 g

Когато пия вода, аз пия Живота на Аллах. Когато пия Любов, аз пия Светостта на Аллах. А когато спрат всичките ми желания и когато пресъхна напълно, тогава аз съм най-радостен, защото тогава аз ставам едно с Аллах. Аз ставам източник от недрата на Аллах и всички пият от мене. Когато пиех от Аллах, аз се радвах на живота. А когато пият от мен, аз благоговея пред живота, защото Аллах ме избра. Да стана Син на Аллах, това е най-добрият завършек на моята незавършеност.

G 217 g

Аз съм водата, Аллах е Изворът. Аз съм животът, Аллах е Любовта. Аз съм среброто, Аллах е Златото. Аз не познавам Аллах, нито Го виждам. Но ние винаги вървим заедно, ръка за ръка. Щом съм едно с Него, за какво ми е да Го разбирам? Ето защо казвам: Живей, без да разбираш. Възхищавай се на смъртта и ще я преодолееш. Възхищението е плод на Любовта. Възхищението е Свещената Усмивка на Аллах. Когато смъртта види Възхищението, тя казва: Тебе не те познавам. Ти си Син на Аллах и иди при Аллах. – Ето защо душата ми е пълна с Възхищение. Какво струва един суфий, който не може да се възхищава? Всичко около теб и вътре в теб е Възхищение.

G 218 g

Сфинксът е Първообразът на човека. Той символизира Светостта на Душата и Дълбините на Духа. Душата е съградена от Светостта на Мълчанието. Ето защо тя е необяснима. Тя разкрива себе си само в Дълбините на Безсмъртието. А Безсмъртието е Мълчание. Духът символизира Дълбините на Тайнството. Това Тайнство е наречено Тишина. Тишината е най-древният Образ на човека. Това е Слънчевият човек, човекът-слънце. За него е казано: Това, което свети, не говори. Сфинксът чака душите да се завърнат в своя Слънчев Център. Той чака душите да се завърнат във Великата Тишина. Това е мястото, където няма слова. Това е мястото, където няма добро и зло. Това е мястото, където няма живот и смърт. Това е мястото, където Слънцето е Вечен Изгрев. Сфинксът символизира Великото Търпение на Древната Тишина.

G 219 g

Един от най-простите и същевременно един от най-съвършените методи – това е методът на абсолютна неподвижност. Той се е ползвал в Школите на Египет. Той се нарича още „метод на преоткриване на себе си“. Заставаш в най-удобната си поза и в пълна неподвижност – най-малко 3 минути. И нищо не трябва да мърда в теб – нито отвън, нито отвътре. Очите трябва да са затворени, за да отстранят света. Това, което мърда в човека и се движи – това са мислите, чувствата и желанията. Те принадлежат на света. Затова човек трябва да прониква все повече в себе си, в своите по-вътрешни тела – там навътре, откъдето е произлязъл. Когато човек свиква да става неподвижен и отвън, и отвътре, рано или късно от Дълбините му ще изплува Откровението. Той ще познае своя Абсолютен и Неизменен Център. Тогава вече той ще избира мислите, чувствата и желанията си, а не те него. Така ученикът става пълен господар на себе си. Каквато и лоша новина да му съобщят, той я видоизменя. И понеже той вече е господар на себе си, той приема новини само от своя Неизменен Център. А тези новини са всякога хубави. Те винаги нашепват почти едно и също нещо, което приблизително е следното: Ти си вечен. А всички новини, които ти се казват отвън, заедно със света, който ти ги казва, са временни. Ти вече нямаш мисли, чувства и желания, които са обвързани със света, защото ти позна своята Вечност, своя Център. А в този Център няма място за новини. В Библията това е наречено Тайната стаичка. Наречено е още Дух и Истина. Нима Истината се нуждае от новини? Нима Истината се нуждае от минало, настояще и бъдеще? Нима Истината се нуждае от живот на звездите и живот в отшелничество? И ето, виж: Истината, това си ти! Това малко упражнение побеждава света. Упражнението е много просто, а светът е много сложен. И затова човекът на света не може да го разбере. Човекът на света разбира само сложните неща. Сложните неща са капанът, в който мишката жадува да влезе. А простите неща са неразбираеми. Те са Дар за децата на Незнанието. Тези деца са, които обичат Духа на простотата... Ето, дадох ви Подарък. Не разсъждавайте върху Подаръка. Приемете го с цялата си душа, за да не го изгубите.

G 220 g

Сърцето ми е кокиче, умът ми е минзухар, душата ми е роза, духът ми е лотос. Не е ли това Градината на Вселюбящия? И няма ли всеки такава Градина в себе си?

G 221 g

Когато живея, цъфтя. Когато умирам, ухая. Когато се сливам с Истината, ставам извор за жадните души. Това го наричам Пътят на Благостта.

G 222 g

Очите са Слънцето на моята душа. Душата е Слънцето на моите очи. И всичко е толкова просто, като дете, което си играе на снега.

G 223 g

Всички хора вървят за някъде. Само аз вървя за никъде. Хората имат посока в своя живот, имат цел и се стремят към нея. Всеки човек си има и религия. А аз нямам религия и нито посока, и нито цел. Щом имам Любов, трябва ли да имам посока и цел? И щом Любов изпълва сърцето ми, трябва ли да имам религия? Нека хората да имат посока и цел, нека да имат религия. А аз искам да имам само едно сърце, пълно с Любов. Който ме пита имам ли религия, ще му кажа: Нямам. – Любящият няма религия.

G 224 g

Гледам, листата падат от дървото. Гледам, листата пак се качват на дървото. Това е играта на живота.

G 225 g

Дървото до мен е пълно с плодове. Жалко, че то не може да ме нахрани, защото самият аз станах плод за себе си.

G 226 g

Животът е една вечна игра с Дао. Виж как детето си играе. Това е Дао, което си играе с него. Животът е приказна игра. Виж учения, колко е сериозен. Който е сериозен, е призовал смъртта. Виж мъртвите, колко са сериозни. Когато детето го няма, и Дао го няма. Когато детето го няма, смъртта е сериозна. Когато детето е в тебе, и смъртта подскача от радост, защото Дао е там. Животът е игра на Дао. Да си играеш с Дао, това са интимни отношения.

G 227 g

Животът е тайнствена игра. Да танцуваш с Бога, това значи да превърнеш живота си във вечна игра. В тази игра никога няма да се умориш, защото тя принадлежи на Бог, Който е скрит в тебе. Ако искаш да изгубиш Бог в себе си, тогава можеш да станеш философ. Философът не може да играе, той има да решава най-великите въпроси на вселената. И когато наближи времето да реши тези въпроси, той е вече погребан. Остани си дете и посвети живота си на игра с Бога. Но гледай светът да не те забелязва.

G 228 g

Когато аз си играя, аз живея. Когато живея, аз се радвам. Когато се радвам, аз се възхищавам. Когато се възхищавам, и смъртта ми се възхищава. Тя се чуди защо, като умра, продължавам да танцувам. Понеже съм дете и не знам отговора, казвам на смъртта: Питай Бога. Той ме научи така да играя. Той ме научи така да танцувам. – И попитах смъртта: А ти защо не танцуваш? – И рече ми смъртта: Аз имам много сериозна работа в света. Всеки ден правя катафалки и всеки ден опявам умрелите. Отгоре на всичко трябва и да им пея! А там не мога да танцувам пред хората, защото радостта смущава мъртвите.

G 229 g

Животът е една разумна игра. Смъртта е една интересна игра. Доброто е една красива игра. Злото е една неразбрана игра. Не виждаш ли как вятърът си играе с дърветата? Не виждаш ли как водата си играе с рибките? Не виждаш ли полета на змията – тя сякаш лети, а няма крила. Не виждаш ли усмивката на цветята? Не чуваш ли гласа на птичките? А не виждаш ли красотата на любовната игра? А красотата на танца? А красотата на очите? А танцът на косата? Не е ли всичко това играта на живота? Но най-важно от всичко това е ти самият игра ли си. Ако ти си игра и ако си играеш със себе си, тогава ти си чул Гласа на Бога. Ако играта е спряла, ти си чул други гласове.

G 230 g

Очите ти са направени от слънце. Косите ти са направени от вятър. Ушите ти са направени от слух. Не е ли красиво слънцето? Не са ли чудни косите? И не е ли естествен слухът? Слухът е най-простото нещо. Но той превъзхожда вселената.

G 231 g

Бъди естествен като реката. Нека реката потече в твоето сърце. Бъди естествен като въздуха. Нека въздухът освежи твоя ум. Бъди простичък като Любовта: тя нищо не знае, но всичко може. Бъди простичък и естествен, за да бъдеш мъдър. Бъди знаещ и учен, бъди прогресиращ и ще изгубиш себе си.

G 232 g

Лети като вятъра, защото умът ти е направен от вятър. Обичай като сърцето си, защото сърцето извира като Любовта. Огъвай се като тревичката и ще останеш цял. Огъвайки се, тревичката просто танцува. Тя приема условията на живота. Тя е естествена. Ако тя не приема условията, тя се прекършва. А кой ще танцува тогава? Кой ще играе простичкия танц, наречен живот?

G 233 g

Бъди естествен като дървото. То не прави никакви усилия. То стои неподвижно цял живот, а е изобилно на плодове. Ти правиш много усилия, а нямаш плодове. Не са ли твоите усилия препятствие? Не ти трябват усилия, а простота.

G 234 g

Виж как реката тече без усилия. Твоята походка трябва да тече като реката. Който не прави усилия, той умее да тече. Ако не умееш да течеш, краката ти ще пресъхнат и ти ще кажеш: Такъв е животът. – А аз ще кажа: Реката продължава да тече, но ти не си научил урока на реката.

G 235 g

Прави ли усилия цветето да расте? Ето, наблюдавай, то не прави никакви усилия. То пониква, разцъфтява, усмихва се и после се скрива отново в своята простота. А какво правиш ти? Правиш много усилия, после възмъжаваш, но това не е разцъфтяване, защото не си естествен. После се усмихваш, но това е изкуствена усмивка, защото не си естествен. И накрая умираш неестествено. И дори се тревожиш има ли друг свят. Пита ли цветето има ли задгробен мир? Тревожи ли се цветето? Не. Простотата никога не се тревожи. Само човекът се тревожи, защото не е разбрал учението за простотата. Цветето преподава учението за простотата.

G 236 g

Наблюдавай простотата на цветето. Ти казваш, че то се е разцъфтяло. Аз казвам: Това е усмивката на простотата. Ти казваш, че цветето е увяхнало. Аз казвам: Това е поклон към земята. Ти казваш, че цветето е умряло. Аз казвам: Знаеш ли как умира цветето? То умира с нежност, с поклон към своите свещени корени, с вътрешна грация, с тишина и безмълвие. То не създава никакъв шум, когато умира. Това е учението за простотата. А знаеш ли как умира човекът? Дори и когато умира, той създава шум. И на смъртния си одър той създава проблеми. Той превръща смъртта в проблем. Започва болка, започва агония. Тук няма никаква грация. Ти чувал ли си цветето да пъшка и да агонизира? Но човекът агонизира, той продължава да се бори. Само цветето разбира своето съществувание, то живее без борба. Цветето знае, че смъртта е част от живота. То знае, че смъртта не е враг на живота. То знае, че смъртта е едно красиво продължение на живота. Цветето приема смъртта като нов живот. То знае, че и смъртта, и животът са в естеството на нещата, докато човекът не познава естеството. Той се бори или с живота, или със смъртта. А другият неразумен процес при човека е, когато той иска само да живее, без да умира, само да се радва, без да скърби, само да цъфти, без да увяхва. Така той създава разцепление, два лагера и не разбира, че животът е едно допълнение към смъртта и смъртта е едно допълнение към живота. Той не разбира, че радостта и скръбта са тясно свързани, че те са едно цяло. Той не разбира, че скръбта създава фона, на който радостта тече. Човек не е разбрал това, което цветето знае. Понеже цветето приема смъртта с разтворени обятия, то превръща смъртта в живот. Това е методът на Любовта. А човекът не приема смъртта. Той се бори с нея, той я превръща във враг. Когато смяташ, че смъртта е враг, тя идва като враг в твоя живот. Тогава в твоя живот няма простота, няма грация, няма красота, просто защото си съумял да създадеш враг. Който е изгубил учението за простотата, той създава врагове.

G 237 g

Когато Слънцето изгрява, аз съм във Възхищение. Когато Слънцето залязва, аз съм във Възторг. И когато ми казаха, че никога вече няма да има изгрев, аз реших да превърна себе си в Слънце. Сега светя, но не умея да говоря. Светлината погълна говора ми. Сега съм напълно безмълвен. Нека Безмълвието да ви говори. Който се е пожертвал напълно, той няма слова, с които да опише своята Пълнота. Този, който се е пожертвал, е изгубил речта си. Слънцето не говори, водата не говори и Любовта не говори.

G 238 g

Любовта е моят Бог, моето учение, моята религия. А Тишината на Любовта е моят Покой. Когато плувам в Покой, знам, че Любовта ме е приела. Когато съм потопен в Тишината, знам, че Любовта бди над мен. Когато съм в Любовта, не искам нито живот, нито смърт. Ако бях поискал живота, щях да изгубя Любовта. Ако бях поискал смъртта, щях да изгубя Любовта. Но аз поисках само Любовта. Ето защо не познавам раждането и смъртта. Не познавам съществуванието. Познавам само Източника. Нямам какво да търся, защото съм намерен.

G 239 g

Любовта съдържа в себе си непознато измерение. Ето защо, когато си в нея, си вечно млад. Любовта съдържа в себе си незнайна Мъдрост. Ето защо ти се чувстваш вечно богат. Мъдростта е духовното богатство на човека. Това е нетленното богатство. Любовта е умението да възприемаш Истината. Когато си се превърнал в Любов, ти имаш право да се потопяваш в Дълбините на Истината. Това надминава дори Вечността и богатството на Мъдростта. Който умее да се слива с Истината, той превъзхожда и този, и онзи свят. Той не се познава. Той няма себепознание. Но Истината го познава. Себепознанието е ограничено, а Истината е неограничена. Ето защо аз се отказах от себепознанието. Себепознанието е хармония, а Истината е Велика Дълбина. Нима може хармонията да ме радва? Хармонията прилича на кораб, който е спрял на брега. Всички хора от кораба се радват, че са пристигнали на брега. Те вярват, че са пристигнали у дома. И дори близките им се радват. А те са толкова далече от Великата Дълбина. Те са напуснали Истинския си Дом и сега се радват на брега. Те се радват на себе си и на близките си. Но аз не се радвам, аз скърбя. И тези, които не ме познават, мислят, че скърбя. Но аз се наслаждавам на скръбта. Само който се е превърнал в Любов, умее да се наслаждава.

G 240 g

Още когато някога живях на земята, още тогава знаех, че най-ценното е Любовта. Че как можеш да изоставиш Любовта и да цениш света? Да избереш света, значи да избереш безумието. Който е избрал безумието, той изгубва своята вътрешна Вода. Той изгубва своята пластичност, своята възприемчивост. Който няма Вода в себе си, той става приемник на света. Още в онези древни времена на земята се научих да живея в Любовта. Когато си се отдал на Любовта, Любовта ти дава нещо, което е по-скъпо от света. На нашия език това е наречено Ахол Хара. Това приблизително означава „Тайнственото Око“ или „Мистичното Око“. Няма по-хубаво нещо от това да имаш такова скрито наблюдение. Например аз видях, че когато хората бяха здрави, те се радваха. А когато боледуваха, те скърбяха. Това е толкова елементарно. Защото те се радваха, но не се наслаждаваха. А при болестта беше още по-лошо. Те дори не се радваха на болестта. Истинският подход е да се наслаждаваш и на здравето, и на болестта. Само тогава се явява превъзходството. Само тогава се освобождаваш от капана, наречен двойственост. Здравето и болестта са като живота и смъртта. Това са двете крила на една птица. Как може да искаш да летиш само с едно крило? Не е ли тази логика безумна? Но ако ти си избрал света, безумието е твоят съветник. Ако си избрал Любовта, тя ще ти даде Ахол Хара. И тогава ти ще се наслаждаваш и на смъртта, и на болестта, и на скръбта. Така ще се изтръгнеш от тях. Това е умение на Ахол Хара. Това е наградата на този, който се е превърнал в Любов. Такова същество не живее в света, нито светът живее в него. Такова същество живее в Любовта. А Любовта е Обетованата Земя, Незнайната Земя, която хората все още търсят. Любовта се себенамира в своето себеподобие.

G 241 g

Обикновените хора трупат информация. Учените хора трупат знания. Духовните хора проучват писания. А децата се радват на живота. Така аз разбрах колко красиво е незнанието. В детето няма информация, няма знания, няма и писания. Така аз реших да проуча едно дете и да открия корена на неговата радост. И посетих племето Гуалуа. И поисках от вожда на племето да ми изпрати сина си, та да разговарям с него, защото синът му беше образец на неизтощима радост. И попитах сина му, който се казваше Търсачът на Незнайното: Защо си толкова радостен? – И рече ми Търсачът по своему, по детски: Че ти не виждаш ли радостта? – Казах му: Аз виждам само този вятър. – И рече ми Търсачът: Да, и аз виждам само този вятър. Но знаеш ли откъде идва той? А не виждаш ли как пътува? Не виждаш ли как освежава диханието ми? Не виждаш ли как прегръща дърветата, как лети като птица? Не виждаш ли как цветята започнаха да танцуват и как тревичките се радват? И знаеш ли докъде пътува вятърът? – И казах му: Не знам. – И рече ми Търсачът: Аз открих докъде пътува вятърът. Вятърът пътува до Незнайното. Незнайното е неговият Баща. Незнайното е и моят Баща. Незнайното няма край. То е тръгнало на вечен път. И аз пътувам вечно към Незнайното. Ето защо винаги се радвам. Радостта е радост, само когато е незнайна. – И казах си в себе си: Само децата могат да ме учат. – Разбрах, че децата са същества на Незнайното. И от онези времена та досега съм все дете. Само детето умее да живее. Детето символизира вечното обновление с Незнайното. Така децата стават Мъдреци и Мъдреците стават деца. Това е пътят на пробудените души.

G 242 g

Аз имам само една Любима. Това е Любовта. Който е намерил Любовта в себе си, той става същество на Незнайното. Той става реален и незнаен. Това е плодът на Любовта. Който не е намерил Любовта, той става нереален и знаен. И той се чуди какъв е този свят. И започва да събира знания, за да го проучи. А знанията увеличават нереалното. Нереалният човек яде много плодове, той яде плодове от много дървета, но нищо не знае за плода на Любовта. Любовта не е нещо, което можеш да ядеш. Тя е вечната Храна. Тя е нещо, в което трябва да се потопиш. Това е умение на душата. Когато душата се потопи в Любовта, тя е вечно нахранена. На човешки език това го наричат Безсмъртие. Безсмъртният не се храни с хляб, защото Любовта е неговият хляб. Намери Любовта и никога няма да гладуваш. Отречи се от Любовта и вечно ще си гладен. И колкото повече ядеш, толкова повече гладът се увеличава. Само Любовта може да те нахрани. А не знаеш ли, че Любовта, това си ти. Закрий очите си и открий душата си. Душата няма уста, защото това, което е Любов, не се храни. Човек, който работи за прехраната си и който търси прехраната си, той всъщност търси Любовта, която е изгубил. А Любовта – това е твоята душа, твоята прехрана. И затова е казано: Познай себе си! Или: Открий душата си! Но за обикновения човек душата е загадка. А за човека на Любовта душата е естество. Намери Храната, която не е храна, но която ще те нахрани завинаги.

G 243 g

Ако искаш да разбереш живота на Слънцето, трябва да отидеш да живееш на Луната. От гледна точка на Луната Слънчевият живот – това е твоето собствено изобилие. Но когато живееш на Слънцето, не можеш да видиш това. На Слънцето е толкова светло, че чак става мрачно. На Луната е толкова тъмно, че чак ти става светло. На Луната лесно можеш да видиш Искрата в себе си. На Слънцето не можеш да видиш тази Искра. На Слънцето целият пламтиш от Огъня на Любовта. Превръщаш се в Слънчеви Лъчи. Хората не знаят, че Слънчевите Лъчи, това са ръцете на Светлината, и че тези ръце целуват зародишите на земята. И така тези зародиши се превръщат в минерали, в злато, в растения, в животни и в хора. Хората само казват: Това е самородно злато. – Но те не знаят, че златото расте като детето. Слънчевите Лъчи – това са ръцете, които постоянно дават. Така Слънчевите същества се радват на всичко създадено. Но те не могат да проучват себе си. За да проучваш себе си, трябва да излезеш извън своя обсег. Така започваш да проучваш дълбините си и започваш да откриваш в себе си Тайни, които са били заключени от Древността. Ето защо Бог се е превърнал в милиони същества и светове. Той е излязъл от Себе Си. И превръщайки се в тези същества и светове, Той вечно се преоткрива, вечно се пресъздава, вечно се обогатява. Той се е превърнал в Откровение за самия Себе Си. Така и всяко същество трябва да се превърне в Откровение за себе си. Аз избрах този път: не да чета Откровения, а да бъда Откровение. На Луната няма Велика Светлина и точно това е Великото. Това те задължава да откриеш Светлината в себе си. Това е въпрос на Откровение. Това е процес на Откровение. И ако се отдадеш на Любовта, ще придобиеш Светлина, която превъзхожда Слънцето. – Това са думите на Алар Бахава, което приблизително значи „Този, който узнава“.

G 244 g

Ето един разговор на Алар Бахава с Дървото на Живота... Попитах Стария Дъб: Защо си избрал неподвижността? – И рече ми Старият Дъб: Неподвижността е Царството на Покоя. Не знаеш ли, че движението е безпокойно? Ето защо всички движения търсят Покоя. Истинско движение е само това, което е носител на Покоя. – Попитах Стария Дъб: Какво мислят хората за теб? – Едни хора не ме забелязват, други ме забелязват. Едни ме виждат през зимата и казват: Това е дърво без плодове. Други ме виждат в разцвета ми и казват: Колко е хубаво това дърво. Но и едните, и другите не виждат Душата ми. А който не вижда Душата ми, той не вижда и своята Душа. Аз имам скрит живот. – Рекох на Стария Дъб: Кажи ми нещо за Скритото. – Хората ме гледат, но не ме виждат. Те ме гледат, а аз ги наблюдавам. Аз винаги търся Душата на нещата. Ето, външно аз съм дърво. Но вътрешно аз се спускам в недрата на земята. Така си създавам Свещени корени. Понеже имам Душа, имам Любов към земята. Понеже имам Любов, създавам енергия. Тази енергия е образувала моите дълбоки корени. А който няма дълбоки корени, той не може да има високи клони. Той не може да дава плодове. Той не може да се извисява в небето. Плодовете на дървото са външни плодове. Но да познаеш Душата си, това е Съкровеният плод. Това е учението за Дървото на Живота. Дървото на Живота е Светостта на Душата. А Светостта на Душата е плод, който никога не трябва да откъсваш, защото това е твоята Цялост, твоето Единство с Бога. Никога не посягай на този плод, защото ще изгубиш своята Цялост, ще бъдеш разпръснат. От една страна ще имаш ум, от друга страна ще имаш сърце. От една страна ще имаш тяло, от друга страна ще имаш Душа. Така ще извадиш тялото от Душата си. Това е изваденото ребро от Душата на Адама. Но когато реброто е външно, то винаги умира. И така от една страна ще имаш живот, а от друга – смърт, защото посегна на Съкровения плод и раздели Райската градина на две. – Това рече Старият Дъб и се скри в своето уединение. А аз трябваше да размишлявам. На нашия език Старият Дъб е само символ. Това е друго название на „Мъдрия Учител“ или на „Дървото, което говори“, или „Дървото, което споделя“. И накрая рекох в себе си: Колко много има да учи човекът. И макар че ме наричат Мъдрец, аз знам, че едва прохождам. Но нека прохождането ми да бъде благословено.

G 245 g

Който умее да живее, той умее и да умира. Който умее да умира, той умее да се скрива. Който умее да се скрива, той разбира Невидимото. Който разбира Невидимото, става дълбок. Този, който е дълбок, е господар на простотата. Той живее в простота и простотата е неговото Тайнство. Този, за когото простите неща са Тайнство, той е постигнал Духа на нещата. Този, който е изгубил Тайнството на простите неща, той е придобил смъртта. Нима това е постижение?

G 246 g

Страданието те изпепелява, докато ти станеш чисто съзнание, чиста Реалност. Когато станеш чисто съзнание, ти си като една запалена свещ в мрака на вселената. Запалената свещ показва пътя на всяко същество. Тя показва как пламъкът гори, как разтопява свещта – или собственото ти същество – и как накрая угасва. И в това угасване пламъкът се скрива в своя Източник. Ти не си изчезнал, но си се слял със своя Източник. Изстрадай себе си, за да се върнеш в своя Източник. Страданието е мрак, който те превръща в Светлина.

G 247 g

Можеш да живееш навсякъде в цялата вселена, но има едно нещо, което трябва да разбереш. Да разбереш това нещо – това е въпрос на Единение с Тайнството на живота. Но това Тайнство не е в живота, а отвъд живота. На Слънцето съществата раздават от изобилието си, но те не познават Тайнството на живота, защото изобилието не може да прави нищо друго, освен да дава. Да даваш, това е красивото в живота, но това не е Тайнството. Да даваш, това е разумното в живота, но това не е Тайнството. Малко са съществата на Слънцето, които познават истинското Тайнство на живота. А другите са просто служители на даването. Те всички живеят в пълнота, но Тайнството на живота не е в пълнотата. Когато си пълен, когато си изобилен, когато си блажен, ти си просто благословен. Ти си толкова изобилен и изпълнен, че си отнел мястото на Тайнството... На земята хората се женят, но те не познават Любовта. Други се развеждат – и това е непознаване на Любовта. Трети имат много деца – това е друго заблуждение за Любовта. Други изучават книги за Любовта и я търсят в определения. Те обличат Любовта в дефиниция. Ние наричаме това заблудената радост... Някои мислят, че животът е Тайнство, а други мислят, че смъртта е Тайнство. Някои мислят, че доброто, това е Любовта. Други мислят, че звездите символизират Любовта. Те мислят дори, че звездите светят ярко. А защо звездите не светят през деня? Нали светеха, какво им липсва? Това, което им липсва, е сгъстеният Мрак. Сгъстеният Мрак е фонът на Светлината. В сгъстения Мрак е скрито другото лице на Светлината. Сгъстеният Мрак – това е пожертвувана Светлина. Тази пожертвувана Светлина е пожертвувана Любов. Хората и съществата се радват на звездите, а аз благоговея пред Мрака. Хората и съществата мислят, че Любовта е ключът към Тайнството. Те мислят, че Любовта е път към Тайнството. Но Тайнството е скрито дори и от погледа на Любовта. Любовта само може да те въведе в Тайнството, без да може да го обясни. Когато Великото Пробуждане те отведе дори до отказ от Любовта, само тогава можеш да навлезеш в Тайнството на Абсолютното Нищо. Тук дори и Любовта е пречка, а Мъдростта е неуместна. Това е наречено Велико Освобождение, Велико Разтваряне в Нищото. Тези, които обичат блаженството, не могат да влязат тук. Тези, които все още търсят Мъдрост, не могат да влязат тук. Тук живеят само тези, които са станали Истина. Те умеят да си служат с езика на Любовта и Мъдростта, но те не спадат нито към Любовта, нито към Мъдростта. Това са Съществата на Тайнството. Те са само 24 Същества. Тези, които ги познават, нищо не знаят за тях. Тези, които ги любят, също не ги познават, но са близки с тях. Те са техни Синове. Те са Синове, изтъкани от Любов и Мъдрост. Синовете са тези, които вечно ще пътуват към 24-те Стълба на Истината, защото само Истината знае къде да ги отведе.

G 248 g

Любовта, това е умение да запалиш Душата си. Мъдростта, това е умение да възпламениш Духа си. Ако си запален и възпламенен, ще се родиш в Истината. Истината, това е умението да наблюдаваш Скритото. И тогава, ако наблюдаваш едно парче кал и една Вселена, няма да видиш разлика. Само Истината умее да наблюдава.

G 249 g

Може ли да имаш име, ако си сгоден за Истината?

G 250 g

Злото е илюзия. И доброто е илюзия. Само Любовта е Лъч от Тайнството на най-дълбокия Мрак. Този Мрак никой никога не го е виждал. Той е Ослепителната Светлина и той свети само за себе си, а за другите е Мрак. Ако той, нареченият Харава, освети световете, нито един свят няма да може да оцелее. Защото кой може да понесе Благостта на Харава?

G 251 g

Аз не живея със знания. Аз не познавам произхода на живота. Аз не умея да тълкувам свещени писания. Аз не определям кое е добро и кое е зло. Аз нямам никакви умения. Аз имам само една способност – аз мога само да светя, а Светлината ми е Отломък от Древния Мрак. Древният Мрак ме научи да светя. Моята изобилна Светлина е малка частица от Благостта на Харава – Древния Мрак. Той гори, а аз светя.

G 252 g

Любовта е единствената Свещена Вода на живота. Тя напоява само низините, само празните места. Тя напоява само смирените. А тези, които искат да бъдат върхове, те няма да бъдат напоени. Всички, които се стремят към върховете на живота, изгубват същественото. Загадката на живота е скрита в Смирението. Смирението не е Светлина, нито Тъмнина. Смирението е другото име на Древния Мрак. Смирението е малкото лице на Харава.

G 253 g

Река, която тече, не е река. Река, която пътува за някъде, не е река. Всеки, който пътува за някъде, се заблуждава. Пътища има много, но аз знам, че те не са ми нужни. Ако аз съм Пътят, за какво са ми пътища? И отпреди времената, и след времената от мен се иска едно и също нещо – да бъда листо от Нетленното Дърво на Живота. И затова индианците ме нарекоха Мъдрия Лист. Те не знаят, че аз не познавам Мъдростта. Но по Волята на Нетленния узнавам нещо от Полъха на Вятъра.

G 254 g

Аз живея в Нетленния и странствам из световете. Тези, които не ме познават, казват: Ето Сина на Нетленния, ето родения от Нетленния. – Те наистина не ме познават, защото този, който се ражда, не е роден от Нетленния. Аз не съм роден, аз съм вечно пребъдващ. Аз не си губя времето в раждане и смърт. Да живея, значи да си губя времето. Да умирам е също загуба на време. Аз избрах да съм Нероден. Защо ми е друг избор? – Това изрече Мъдрият Лист и полетя в себе си като пеперуда. И едвам-едвам тихо изрече: Търси всякога навътре в себе си, защото ти си Нероден.

G 255 g

Аз съм Слънце, но Слънцето е по-бедно от мен. Аз съм Небе, но Небето е по-бедно от мен. Аз съм Вода, но Водата е по-бедна от мен. Аз съм Живот, но Животът е по-беден от мен. Попитах себе си: Защо е така? – И рече ми Вятърът: И Слънцето, и Небето са родени. И Водата, и Животът са родени. – И рече ми Вятърът: Ти си Нероден. Нероденото е Баща на роденото.

G 256 g

Страданието е по-скъпоценно от смъртта. Страданието те учи, докато смъртта ти отнема училището. Използвай страданието, защото смъртта може да те освободи само за да те вкара в своя затвор. А когато си заключен в страданието, знаеш ли какво ще научиш? Ще се научиш да чуваш Гласа на Вятъра. Това е Гласът на твоя Учител. Смъртта иска да те освободи от този Глас, тя иска да прекъсне връзката ти с Него. А страданието те въвежда във Вятъра.

G 257 g

Моите Синове са Искри от Древната Благост. Когато те говорят с думите, изпъква Мълчанието. Когато те не говорят, изпъква Тишината. Когато любят, те светят. Когато светят, те ухаят. Само Мълчанието може да описва и само Тишината може да осиява. Те живеят заради Нетленната Мъдрост. Тази Мъдрост е най-великият Дар за уединените от Древната Благост. Древната Благост не може да даде нищо друго от себе си, освен най-скъпото. Дарът на Нетленната Мъдрост е Вечната Храна на уединените. А неуединените се хранят с трохите на бедността.

G 258 g

Страданието те учи, мъчението те ограбва, адът те обвързва. Страданието те облагородява, мъчението те тормози, адът те заслепява. Страданието те превръща в Светлина, мъчението атакува тази Светлина, а адът иска да ти я отнеме. Когато страданието завърши своята мисия, то ще те превърне в същество на Благостта. И тогава, когато отидеш на гости при мъчението и ада, те ще се смутят. Мъчението ще каже: Какъв е този чудак? Сякаш го познавам, но нещо в него ме заслепява. Върви си от мене, не приемам чужденци. – А адът ще каже: Кой си ти? Още като те видях, и настанаха смутни времена. Не ме смущавай, защото стига ми моето разочарование. – И каза Синът на Благостта на ада: Липсвах ли ти? – И каза адът: Не!

G 259 g

Когато живях в света, видях много чудеса. Имаше един плод, с който земните хора се хранеха. Те го наричаха ябълка. И аз опитах от този плод. Когато го изядох, забелязах, че той изчезна. И казах си: Как можеш да ядеш храна, която изчезва? Не се ли подиграва ябълката със земните хора? – После изядох още една ябълка и тя също изчезна. И казах си: Що за свят е това? Що за храна е това, дето все трябва да я гониш? А когато я догониш, тя не може да те нахрани. Може би не случайно хората са я нарекли „ябълката на раздора“. Странни са хората от този свят. Те все ядат от тази ябълка и никой не е нахранен. Как можеш да ядеш храна, която те оставя гладен? И казах си: Не е ли това светът на раздора? – И попитаха ме земните хора: А ти с какво се храниш? – И казах им: С Гласа на Вятъра. – А те ми се присмяха и напълниха сърцето ми с радост. И казах на Вятъра: Чуден е този свят. – И рече ми Вятърът: Чуден е, Сине мой, защото има какво да не се научи от него.

G 260 g

И казах на Вятъра: Искам да съм жив. – И рече ми Вятърът: Тогава ще умреш. – И казах на Вятъра: Искам да умра. – И рече ми Вятърът: Тогава ще оживееш. – И попитах Гласа на Вятъра: Какво да правя? – И рече ми Вятърът: Не искай нито живота, нито смъртта, защото чрез живота ще умираш, а чрез смъртта ще се раждаш и пак ще отиваш в смъртта. – И попитах Вятъра: Какво да избера? – И рече Гласът: Избери Вятъра, но не чрез избора си, а чрез Любовта си. – И така аз не се научих нито да живея, нито да умирам, защото заживях в Повея на Вятъра. И Вятърът ме отнесе отвъд живота и смъртта. И сега съм свободен като славей в гората, който пее една единствена песен – песента на Вятъра.

G 261 g

Попитах Гласа на Вятъра: Каква песен пее славеят, не мога да я разбера. – И рече ми Гласът на Вятъра: Първо: славеят не е славей. Второ: славеят не пее. И трето: славеят не съществува. – И рече Мъдрият Лист: Моля се Гласът на Вятъра да ми даде откровение за славея. – И рече Гласът на Вятъра: Първо: славеят не е славей, той е Душата на гората. Второ: песента на славея не е песен, това е Уханието на неговата Душа. И трето: славеят не съществува, защото той е Присъствието на Незримия Създател. Можеш ли да кажеш, че Незримото съществува? Незримото не съществува, то само се проявява. – И рече Мъдрият Лист: Но аз видях славея. – И рече Гласът на Вятъра: Това, което видя, беше сянката на Незримия. – А що е сянката Му? – Това е Неуловимото в Незримия. – А що е Неуловимото? – Неуловимото е това, което си зърнал, но не си видял.

G 262 g

Водата тече и ти я пиеш, но не мисли, че си пил от Водата. И не мисли, че си по-голям от Водата. Ти си само отблясък от Царството на Водата. Ти си само капчица от това Царство. И понеже си капчица, научи се да бъдеш малък като дете, защото Водата обича децата. Те са разпръснати капки от Царството на Водата.

G 263 g

Гората е моят свят. Рогите са моите цветя. Слухът е моят Бог. Краката ми са моят Вятър. А сърцето ми е извор от Светлина. То няма нищо общо с гората на земята. Моето сърце общува само с моя слух – Бога на моя живот. И пътувам с Вятъра към моя Бог. – Така рече индианецът, наречен Мъдрият Елен.

G 264 g

Човекът е същество, което расте чрез злото и доброто. Тези, които растат чрез злото, си подготвят среща с Великото лице на Плутон. Има определен момент, когато те се срещат с Великото разрушение и стават същества на доброто. Тези, които растат чрез доброто, също ще се срещнат с Великото лице на Плутон. Така Великото разрушение ще ги погълне и тях, защото те са си въобразявали доброто. Доброто никога не може да израства чрез въобразяване. Злото също не трябва да расте и да си въобразява, че е господар на живота. Ето защо на помощ идва Великото разрушение. То коригира доброто, което няма будност, и злото, което няма Любов. Хората наричат Великото разрушение потоп, катаклизъм и края на света. Аз го наричам Благословение, Възкресение и Начало на Новия свят. Новият свят трябва да се построи с нови камъни. Ето защо всеки човек в този свят трябва да бъде разрушен, за да не живее никога в злото и в доброто, а да стане нов камък в построяването на Новия свят. Малцина са тези, които познават Величието на разрушението. Величието на разрушението е скритото Име на Бога, защото след разрушението се явява Възкресението. Разрушението е жестът на Бога, а Възкресението е плодът на Бога.

G 265 g

Когато правя добро на хората, те благодарят и изостават в развитието си. Когато правя злини на хората, те скърбят, замислят се и пак изостават в развитието си. Казах си: Странно нещо е човекът. Той така се е оплел в доброто и злото, че мисли, че няма други светове. Злото измъчва човека, доброто го приспива. Злото вреди на човека, а доброто му пречи. Злото прави човека неспокоен, а доброто го прави недоволен. Попитах Господа, защото само Той има отговора: Господи, Ти, Който си Велик в Дълбините, как можем да помогнем на човека? – И рече ми Господ: Който помага на човека, му пречи. Който не помага на човека, също му пречи. Каквото и да правиш за човека, все му пречиш. Има само един метод: люби човека в Дълбините си и някога той ще узнае Божието Име. Люби човека в Дълбините си и някога той ще бъде преобразен. Люби човека в Дълбините си и някога ще видиш в него Подобието на Бога, защото Любовта всичко превръща в Богоподобие. Любовта е всякога Богоподобна. Дай Любовта си на хората, а не помощта си.

G 266 g

Реката пътува към морето. Дървото пътува към небето. Птицата лети към високото. Всички търсят своя идеал, а аз съм паднал на земята и мисля, че няма друг свят. Много наблюдавах хората и много се чудих. Реката тече към океана, а хората пълзят по земята и не знаят своя път. Дървото е устремено към небето, а човекът търси злато под земята. И видях: много хора намериха злато и устроиха нещастието си. И чудих се още. Птиците търсят високото, а човеците падат или в неудобна яма, или в пропаст, или търсят бездната. И казах си: Защо човекът няма крила? – И рече ми Господ: Който се е отрекъл от Душата си, той е изгубил крилата си. Крилата не са крила. Крилата символизират образа на Душата. Душата е съставена от Огън, тя е Огнена Птица. Душата е съставена от Свещен Огън и само този Огън може да прекоси човешката природа. Така Душата се завръща в своя Океан. Душата е Птица, произлязла от Моя Огън. Душата е Огън, който лети в Простора на Неизвестното. Когато животът е Неизвестен, той може да се обогатява. Към Мен летят само тези, които обичат Неизвестното. Аз съм Неизвестността. С Неизвестност съм обгърнал всички Души, за да могат да се върнат при Мен.

G 267 g

Злото живее, доброто съществува, Любовта пресътворява. Злото линее, доброто оглупява, Любовта тържествува. Злото се присмива на себе си, доброто се радва на себе си, а Любовта царува. Познай Любовта, за да се освободиш от себе си.

G 268 g

Не бъди река, която тече към своя Океан. Не бъди капка от Океана. Бъди Сърцето на Океана. Само така ще познаеш Същността на Незримия. А всеки, който е познал Същността, той вече няма живот в света, той обитава в Незримия. Светът не общува с Незримия. Светът е влюбен в зримото. Това е пътят на обезумяването, защото светът мисли, че зримото съществува и се вкопчва в него. Който се вкопчва в зримото, улавя празнотата. А който е влюбен в Незримото, той улавя Същността. Същността е безпределно възхитителна. Да срещнеш такъв човек, значи да срещнеш Незримия. Понякога такъв човек няма даже усмивка – толкова е възхитен и омаян. На такъв човек и усмивката му, и неусмивката му са изпълнени с Незримата Същност.

G 269 g

Забелязал съм, че всякога, когато летя нависоко, все се оказва, че съм потънал в собствената си долина. Забелязал съм, че всякога, когато съм мислил, че съм господар на живота, витая в собствената си смърт. И изведнъж прозрях, и казах си: Защо са ми крила, с които да пълзя? И защо ми е живот, в който съм умрял? – И пожелах в себе си: нито да съм птица умряла, нито да съм птица жива. Пожелах си да бъда Храм Несътворен, защото животът ме измъчва, а смъртта ми отнема даже това мъчение. И аз се чудя в себе си на какво да се радвам, защото нито животът заслужава пълната ми радост, нито смъртта заслужава пълното ми възхищение. И така реших да стана Храм Несътворен. И сега радостта ми е пълна, а възхищението ми няма край. Потопих се дълбоко в себе си и разбрах, че съм отвъд живота и смъртта.

G 270 g

Аз съм безграничен като малката капка и затова никой не може да ме види. Аз съм безпределен като малкото листенце, носещо се по вятъра, и затова всеки ме подминава. Като малко листенце, аз не нося никакъв аромат в себе си, нося само свободата си. И никой не забелязва свободата ми. Хората смятат, че трябва да живея на дървото на живота. Но аз избрах дървото на свободата. И сега съм без посока и цел. И не познавам нито живота, нито смъртта. Познавам само свободата си. Защо ми е посока, която да ме ограничава, и защо ми е цел, която да ме приковава в постижения? Само който няма постижения, е постигнал себе си. А човекът на постиженията е роб на своите постижения. Искащият постижения иска робство. Затова аз съм малко листенце, играещо си с вятъра. И нищо не ограбва моята свобода.

G 271 g

Трябва ли човек да има красиви очи? И за какво ще му послужат красивите очи? Не е ли светът пропаднал от красиви очи? Питам ви: Има ли малката пчеличка красиви очи? Малката пчеличка няма красиви очи, но има сърце, с което вижда. Вие ще кажете, че тя вижда меда в цветята. Но тя не се интересува от меда в цветята. И затова тя дава меда на хората да се забавляват, а самата тя пие Нектара на Бога. Хората наричат меда храна, а пчеличката нарича Блаженството, което изтича от Бога, храна. Тя смята, че само Блаженството може да те нахрани.

G 272 g

Има ли живот? Не отговаряй, преди да си постигнал Незнайното. А когато го постигнеш, няма да имаш отговор. Не задавай въпроси, които нямат отговор.

G 273 g

Има ли реката брегове? Има ли океанът край? Има ли Мъдростта предели? Съществува ли Този, Когото никога не ще узнаеш?

G 274 g

Има ли птицата крила? Крилата ли летят или Духът? Има ли Духът крила?

G 275 g

Що е човек? Човек, това е Истинският Човек. Човек ли е Истинският Човек?

G 276 g

Съзерцаваш ли Тайната? В Тайната няма нищо за съзерцание. Съзерцаваш ли Мъдростта? Никой не е познал Мъдростта със съзерцание. Любящият става мъдър без помощта на съзерцанието. Любящият става Тайнство без помощта на живота и смъртта. Любящият е мъдър, без да накърнява знанието. Знаещият накърнява Мъдростта. Никога не накърнявай Мъдростта, защото ще станеш съзерцател на собственото си невежество. Така съзерцателят се превръща в мечтател. Той няма опората на Любовта.

G 277 g

Трябва ли да познаваш себе си? Ти си насъбрал толкова глупост, че няма по-лошо нещо от това да познаеш себе си. И затова казвам: Никога не познавай себе си! Познай това, което не си ти.

G 278 g

Може ли светлината да те учи на нещо, ако ти си сляп? Може ли мракът да те учи на нещо, ако ти си сляп? Не е светлината, която те учи. Не е мракът, който те учи. Но ти можеш да ги научиш. Без твоята Мъдрост светлината ще угасне. Без твоята Любов мракът ще си остане вечен мрак. Светлината чака да помогнеш. Мракът чака да го осветиш. Но кой си ти?

G 279 g

Къде отиват очите ти след смъртта? Те отиват на Слънцето. Те отиват в своя Дом, откъдето са дошли. Защо изпускаш очите си след смъртта? Защото си гледал многообразието в света. Който гледа многообразието, изпуска очите си. Така очите се завръщат на Слънцето, защото човекът не е видял Единственото, което е трябвало да види. А може ли човекът да види Единственото? Не. Само очите на Слънцето могат да го видят. Какво са очите на Слънцето? Те са нечовекът. Само нечовекът вижда.

G 280 g

Някои скърбят на погребението на човека. Че каква по-голяма скръб има от човека? Живите даряват мъртвия с мъртви цветя. Не е ли това чудно? Няма по-чудно нещо от света и човекът е неговата украса.

G 281 g

Ти никога не можеш да познаеш себе си, освен ако си човек. Само не-човекът не търси познание на себе си. Той плува в Океана на Незнайния. Не-човекът е подобен на Незнайния: той вечно се преоткрива. Не-човекът е като Океан без дъно. Той вечно се неопознава. Той вечно расте, а няма ръст. Човекът на себепознанието има голям духовен ръст. Той е много компетентен. За него е създадено море с дъно, за да има къде глава да положи. Хората наричат това себепознание. А Мъдреците казват: Умря си добрият човек, той искаше да стигне до дъното. Той разкри всички тайни на живота и сега живее в своето царство. А царство ли е да живееш на дъното? – И затова казвам: Никога не познавай себе си, защото царството на смъртта ще е винаги твое.

G 282 g

Най-великото учение се проповядва от Водата. Водата може да бъде тиха, дълбока, извираща, течаща, подскачаща, очистваща, утешаваща, изцеляваща, напояваща и осветяваща. Това са всичките учения на живота. Всяко учение, което не е Вода, не е учение. Всяко учение, което е Вода, то се е влюбило в теб. Водата е скритото учение на Незнайния. Тя не говори, но учи. Тя не спори, но очиства. Тя не казва: Защо си нечист? Тя те приема и те освещава. Приел ли си я ти?

G 283 g

Радва ли те твоята радост? Мен твоята радост ме наскърбява. В твоята радост аз виждам цялата ти скръб. Човекът не умее да се радва. Радва ли те твоята участ, твоята скръб? Мен твоята скръб ме натъжава, но не защото скърбиш, а защото не я познаваш. Който е познал скръбта, той е вечно радостен. Той е като пеперудата, раздава радостта си по всички посоки на света. Тази радост никога не изтича. А ти изтичаш ли? Къде изтече твоята радост? Който е пожелал да стане човек, той се е отделил от Незнайния и радостта му едвам капе от лицето му, едвам се процежда. Бъди като пеперудата. Тя е твоят учител, но ти си забравил това. Човекът е роден, за да бъде пеперуда. Който се е превърнал в пеперуда, той вече не е човек. А какво е? Пеперуда.

G 284 g

Ти задаваш много въпроси. Но ти си единственият въпрос. Ти си въпросът, а отговор няма.

G 285 g

Ти беше много старателен. Ти беше много ученолюбив. Ти искаше всичко да знаеш. Ти искаше да станеш голям учен. Така ти посвети живота си на заблужденията. И сега казваш, че си много разочарован. А Учителят те чака с Любов. Защо не потърси Пътя към Незнанието? Само Учителят на Незнанието може да те учи. Само Незнанието може да те освободи от заблужденията.

G 286 g

Какво търсиш в живота? Много неща. Многото неща са много пътища. Не създавай много пътища, защото ще се изгубиш в тях. Живей с Душа и няма да имаш пътища. Те ще те напуснат, а ти ще познаеш Душата си. Твоята Душа е път без пътища. Който е познал Душата си, няма пътища. Душата живее единствено в Любовта, а Любовта не пътува за никъде. Всички пътуват към нея, но тя не пътува за никъде.

G 287 g

Летяло семейство пеперуди в гората. И попитала най-малката пеперудка майка си: Къде отиваме? – Казала майката-пеперуда: Отиваме да ухажваме цветята. – Тогава малката пеперудка казала: Вие вървете, а аз видях запалена свещ. Отивам да изгоря в нейния пламък. – Цялото семейство пеперуди било смутено. Но малката пеперудка била твърда и решителна. Тя застанала пред пламъка, погледнала го и му казала: Ти си моят Баща. Приеми ме в своя Огън. Аз искам да пресъздам себе си. Искам да се превърна в пламък. Искам да бъда подобна на Теб. – И прегърнали се пламъкът и пеперудата. И избухнал ярък червен пламък, и изведнъж появила се нова пеперуда с ярки червени цветове. Очите пламтяли силно като запалени свещи. Виждали ли сте очите на червената пеперуда? Вгледайте се внимателно в тези очи и ще видите, че тя не принадлежи на своето семейство, че тя не принадлежи на тоя свят. Тя избра Огненото Кръщение. Тя се роди от срещата си с пламъка. Сега тази малка пеперудка ухажва Слънцето. Тя се роди отново. Сега тя има нови очи. И ако се вгледате в тях, ще видите Лицето на Огъня.

G 288 g

Спорила малката рибка с голямата риба. Казала малката рибка: Искам да живея на сушата. – Тогава голямата риба казала: Това е безумие. Целият наш народ живее във водата. – Но малката рибка не я чула, тя търсела нови простори. И полетяла към сушата, и паднала на брега като мъртва. Едвам дишала. Но с последни сили успяла да промълви: Господи, не ме изоставяй. Искам да позная Лицето Ти. – И казал Господ на малката рибка: Изостави тялото си и Ме последвай. – И облякъл Господ малката рибка с ново тяло. И така малката рибка вече не била рибка, а била онази птичка в гората, която наричаме славей. И запял славеят чудна песен – песента на новия живот, песен, която се леела като Светлината. И казал Господ на славея: Светлината е Моето Лице. Ти вече познаваш Лицето Ми. А който е познал Лицето Ми, не може да мълчи. Той превръща живота си в песен. И целият му живот е една песен, защото Ме познава.

G 289 g

Съществува ли животът? Съществува ли слънцето? Съществувам ли аз? Нито животът съществува, нито слънцето съществува, нито аз съществувам. Съществува само ТОЙ. Животът тече от Него, слънцето е една искрица от Него, а аз се опитвам да мисля за Него. Но как мога да мисля, щом не съществувам. Съществува само ТОЙ. Но в Него няма никакъв живот, защото ТОЙ е подарил собствения Си живот на нас, а за Себе Си е запазил това, което никога не ще узнаем. И понеже не можем да го узнаем, ние го наричаме Незнайното.

G 290 g

Мисълта показва, че ти не съществуваш. Мисълта показва, че ти нямаш опора. И понеже нямаш опора, ти си измисляш съществувание. Само Любовта съществува. Тя няма нужда от опора. Нима дървото мисли, за да съществува? То израства от самата Любов. А кой човек е израснал от мисленето си? Само човекът на Любовта може да расте, може да съществува. Любовта е самата Реалност. Не превръщай Любовта в мислене, защото ще замениш Бога с призрачно съществувание. Човекът на мисълта и знанието умира и в този, и в онзи свят. А човекът на Любовта превъзхожда и този, и онзи свят. Защото не човекът съществува, а скритият Бог в него.

G 291 g

Казваш: Аз съществувам. – Ако ти съществуваш, ти си изместил Бога. Това е цяла катастрофа. Съществува само Той, а ти си поставен в този свят, за да наблюдаваш своето несъществуване.

G 292 g

В играта на живота има само един печеливш ход. Този ход е никога да не бъдеш участник в живота. Трябва да останеш просто наблюдател. Наблюдателят е винаги отвъд събитията. Събития всякога ще се случват, но наблюдателят никога не се случва.

G 293 g

Самото раждане показва, че не си успял. А твоята смърт потвърждава неуспеха ти. Този, който се ражда, трябва да е нероден. А когато той умира, той е блажен. Нероденият е винаги блажен. А роденият е преуспял в своето нещастие и неразбиране. За неродения успехът е падение, а неуспехът е изгнание. Но съществуват ли успехът и неуспехът за неродения? Не. Нероденият не се ражда в този свят. Той се явява само като странник, само като наблюдател. На другите той оставя успеха и неуспеха, а за себе си – своята нероденост.

G 294 g

Господи, прости, прости, не успях да изпълня Закона Ти, не се научих да любя. – Дете Мое, ти си на Прав Път, защото само Аз мога да любя. Отвори се изцяло за Мен и знай, че си изпълнило Закона Ми във всичката му пълнота.

G 295 g

Кой е по-истинен – който казва: „Господи, научи ме да бъда любящ, мъдър и истинен“ или онзи, който казва: „Господи, Господи, Господи, Господи!“

G 296 g

Отказах се от благата на живота. Отказах се от постиженията на живота. Изгубих всичко и бях изпълнен с изобилието на Нищото.

G 297 g

Изучавай дълбоко нещата и нищо няма да научиш. Търси упорито и нищо няма да намериш. Как може да изучаваш Нищото и да го разбереш? Как може да търсиш Нищото и да го откриеш? Нищото – това е Истината, това е твоят най-скъп гост. Но то идва, когато тебе те няма.

G 298 g

Не бъди лош, за да не ослепееш. Не бъди добър, за да не се заблудиш. Не бъди любящ, за да не станеш мечтател. Не бъди мъдър, за да не се превъзнесеш. Бъди истинен и ще познаеш Царството на Покоя.

G 299 g

Когато Ме търсиш, ще Ме намериш. Когато Ме намериш, ще откриеш, че Аз не съществувам. Зарадвай се, защото ще заживеем заедно в Несъществуванието. Само в Несъществуванието ти можеш да бъдеш изпълнен с Моята Същност. Докато ти съществуваш, това е твоят живот. Когато ти откриеш Несъществуванието, това е нашият Живот.

G 300 g

Съществуват безбройни светове – външни, вътрешни и непознаваеми. Всичко това е Всемирът. Но има Едно Същество, Което е извън Всемира. Това Същество не е нито Бог, нито Незнайният. Никой никога не Го е виждал. То живее скрито в Своя собствен Център. Ако Го уподобя на образа на човека, То ще заприлича на един Древен Мъдър Старец с дълги бели коси. И някога в Древността един косъм се е отделил от Неговата глава. Този косъм е наречен Всемирът. Ние назоваваме Това Същество МАХА ВАЛА, което ще рече: „Този, Когото никой никога няма да види“, „Този, Когото никой никога няма да узнае“. Това не е „Този, Който е всякога“. „Този, Който е всякога“ е Негово отражение. Към МАХА ВАЛА е насочено нашето Благоговение. Ние не знаем дори дали нашето Благоговение е прието. Но въпреки всичко нека да Му го отдадем. И нека да благоговеем и пред великия и неизбродим Всемир, макар че този Всемир е само една сянка на МАХА ВАЛА.

Първа Книга

Елеазар Хараш

Съставител:

Елеазар Хараш

Книга 1

Елеазар Хараш

КНИГА НА

ЗАГАДКИТЕ