Елеазар Хараш

КНИГА НА
ЗАГАДКИТЕ

Варна, 2018 г.

Елеазар Хараш, 2018

Предговор
към второто издание

Този, който е в Древното си сърце, е в единството си с Бога.

Бог е единственият път и единствената цел.

Бог е единствената практика. Всичко друго е упражнения.

Този, който е познал скритото е изчезнал от себе си и се е завърнал в себе си, но с нова одежда.

Този, който е изчезнал от себе си, той се е завърнал в своя Бог и се е познал.

Няма друг освен скрития Бог, Който действува явно.

Само Той съществува, а аз съм само част от Неговото сърце.

Бог е единственият съществуващ, а аз само живея.

Аз съм в манастира на Истината, защото не можах да открия друг манастир.

Бог е ценният, Той е скъпоценният, а ние само се прекланяме.

Бог става чудно ясен, когато съм заживял в Него, а когато съм заживял в себе си, всичко ми е смътно.

Всяка тревичка се покланя на Бога и казва: Той е само Един.

Бог е върховният Приятел, но ние не го осъзнаваме.

Ако аз Го познавам, то е защото Той го е позволил. Аз Го познавам като Непознаваем.

Неговата велика Неизразимост, осмисли моя живот.

Моят път е Неговият път, аз нямам път. Моят живот е Неговият живот, аз нямам живот. Моето сърце е Неговото сърце, аз нямам сърце.

Когато не Го разбирам, аз съм изпълнен с любов към Него, защото знам, че Той ме разбира.

Колкото повече не разбирам Неговата Неизразимост, толкова повече се увеличава любовта ми.

О, Господи исках да те обясня, но Ти ми се разкри като Неизразим и аз видях грешката си.

Слава на Бога, че е направил така, че е невъзможно да Го познаем.

О, Господи направи ме на прах. Аз пак ще вървя към Тебе.

Из „Моят скрит суфизъм“

Елеазар Хараш

Предговор

Загадките са методи за съхраняване на Истината. Загадките са едно споделяне на Истината, която е безмълвна. Загадката е нещо изречено, но в това изреченото присъства Безмълвието. Целта на загадките е не да те направят знаещ, а безмълвен. Прекалено много си вкусвал от Дървото на познанието, прекалено много си вкусвал от плодовете на смъртта, а сега трябва да се докоснеш до Дървото на Живота. Открий Живота в Безмълвието. Безмълвието не говори, но е красноречиво като Истината. В Безмълвието расте Съкровеното.

Загадки, които са неизречени и които съдържат в себе си вкуса на Тайната, съставляват най-чистата храна за Душата на човека. Загадките са вътрешните Извори на Живота. Те не могат да бъдат разгадани. Те само упътват Душата към онзи Океан от Безмълвие, в който Душата се среща лично с Истината. Който е видял Истината, той става безмълвен.

В тази книга за първи път се изнася Универсалното упражнение на живота, наречено „методът на пирамидата“. Този метод събира живота и смъртта в една точка, обединява ги, екзалтира ги, трансцедентира ги и превръща ученика от обикновено слънце в Необикновено Слънце. Така ученикът става подобен на Бялата Точка. Чрез тази Необикновеност, която е Първичното естество на нещата, ученикът придобива погледа на Вечното дете. Това дете внася Необикновеното във всички обикновени неща. То заживява в страна, пълна с Чудеса. Само очите, които са пълни с Удивление, с Чудеса, с Изумление, разбират Любовта на своя Учител, защото Учителят е най-голямото Чудо във всички светове. Животът не е загадка, Животът е Чудо на Чудесата.

В тази книга са внесени загадки и тайнства от най-различни епохи, времена, култури, раси и Мистични същества.

Природата на нещата е Непознаваема, Неизразима. Посветените, Мъдреците, Мистиците и Учителите не ни изнасят слова, а Неизразимото, което са преживели. Те имат опит, който ние нямаме. Те носят част от Неизразимото в себе си. И ние присъстваме не при Мистиците, но сме гости на Неизразимото.

Една загадка ни хваща за ръката и ни води при Неизповедимото, докато една ясна логика и една ясна мисъл ни правят философи. Философията е най-скучното нещо в света, защото колкото повече знания – толкова повече суета. Знанията са суетата на света. Човекът на знанието се ръководи от илюзията на знанието. Мъдрият нищо не знае. Той живее, той се е слял с Живота, няма нужда да знае. Знаещият се блъска в пашкула на знанието, а Мъдрият е като пеперуда. Бъдете и вие като пеперуди.

Който стигне до края на книгата, ще бъде докоснат от Мистерията на Всемира.

Елеазар Хараш

Има ли сътворено в несътвореното?

Съществува ли несътвореното?

G 3 g

Той живее, но не като другите същества. Той съществува, но не като всичко друго, което съществува.

G 4 g

Който няма опора, е придобил основата.

G 5 g

Който е придобил Любовта, той се е изгубил в себе си. Къде се е изгубил?

Който се е извисил много високо, докъде е стигнал?

Размишлявай, без да размишляваш, за да разбереш.

Потопи се в своя Дух, без да се потопяваш, за да схванеш.

G 9 g

Слей се със своя Дух, без да се сливаш, за да обхванеш себе си.

Закъде пътува вятърът? И накъде се е устремил в своя ураганен ритъм? И въобще има ли си свой път вятърът?

G 11 g

Ученикът вечно ще се учи. И въобще трябва ли да научи нещо?

G 12 g

Не търси Незнайното, защото то е завинаги изгубено. Но никога не спирай да търсиш.

G 13 g

Върви твърдо напред. Но докъде ще стигнеш?

G 14 g

Вярвай в себе си, докато изгубиш напълно вярата си.

G 15 g

Който люби Бога, изчезва от собственото си полезрение.

G 16 g

Имаш ли път в живота си, защото ако имаш, ще се изгубиш в него. Твоят Дух не обича пътищата. Той се движи само в себе си.

G 17 g

Ако живееш, за да оцелееш, ти ще изгубиш живота си. Ако оцелееш, за да живееш, ти ще намериш себе си. Но и в двата случая губиш, защото не трябва да търсиш нито живота, нито себе си. ТОЙ е единствената цел, без никога да си е поставял тази цел.

G 18 g

ТОЙ е станал толкова дълбок, че е създал Бездна в Себе Си. Избягал е от всички същества, за да не може никой да Го намери. Но всички са тръгнали към Него. Всички Го търсят. И всеки, който иска да Го намери, Бездната ще го прегърне.

G 19 g

Любовта води към Нищото. Само така ще намериш Бога.

G 20 g

Да любиш Бога, това е път на обезличаване. Колкото повече се обезличаваш, толкова повече се заличаваш, докато изчезнеш напълно. Когато си постигнал изчезването, Бог се заражда.

G 21 g

Всъщност кой съществува – ти или Бог?

G 22 g

Човек се стреми към Истината. А към какво се стреми Истината?

G 23 g

Всякога ли тече водата? И кое е това, което тече във водата? Водата е течащата Субстанция на Нищото.

G 24 g

Вдъхновението отнема стремежа на човека. А Покоят отнема Вдъхновението. Тогава кой царува в Покоя?

G 25 g

Съществуваш ли, когато навлезеш дълбоко в Тишината?

G 26 g

В Покоя ти си себе си. Защо все още търсиш безпокойството?

G 27 g

Любовта ще те превърне в Душа. Мъдростта ще те пресътвори. А Истината ще те погълне. И когато от теб не остане никаква следа, това е началото на твоя живот.

G 28 g

Ако само Той съществува, може ли другите да съществуват?

G 29 g

Вода, която тече, вода ли е? Вода, която не тече, вода ли е? Вода, която нито тече, нито не тече, е Водата на Истината. Не можем да определим Истината, но тя е най-конкретното нещо.

G 30 g

Всички, които съществуват, обедняват. Когато само Той съществува, всички са нетленно богати. Само Той е богатството, но Той богатство ли е?

G 31 g

Най-голямото откровение на живота е да стигнеш до онази точка, в която няма никакво откровение. Вече няма откровения, но ти си друг. Ти си Той, което няма нужда от откровения, защото си открил откритото. Но това е Съществото, Което никой не може да открие.

G 32 g

Ако ти любиш Истината, тя ще те превърне в Дух. Казвам: Има ли Духът път в живота? Защото Духът е най-безпътното Същество. Но Той е Святата цел. До Него се стига по много пътища, а в Него всички пътища се изгубват. Който Го е постигнал, е изгубил пътищата си. Той е станал същество без път и без цел. Ето Идеала на съществата. Какво ще кажете на това?

G 33 g

Когато навлезеш дълбоко в Тишината, ти си отвъд себе си, отвъд света. Само в тази Тишина можеш да Го чуеш, защото Той не говори.

G 34 g

Когато ти се разкрие Тайната на живота, когато ти се разкрие твоята Същност, твоята Душа, ти изведнъж ще схванеш, че няма никаква Тайна и че това, което ти се е разкрило свише, е едно друго наименование на твоята Същност. Това си просто ти.

G 35 g

В живота няма откровения, има само пробуденост за тези откровения, защото откровенията текат постоянно, но е необходима възприемчивост. Откровенията са тук, но къде си ти?

G 36 g

Аз съм Пътят, Истината и Мистерията. В Пътя ще Ме откриеш, в Истината ще Ме разбереш, а в Мистерията ще изчезнеш. В Мистерията нищо не може да съществува. Но само Тя е реална.

G 37 g

Неговата Любов е пълноводна Река. И всички, които са се удавили в тази Река, са намерили Блаженството. Блаженството е съществувание извън живота и смъртта. Който е блажен, той няма нужда дори от живота. А от какво има нужда?

G 38 g

Когато познаеш себе си, ще влезеш в едно по-дълбоко незнание. Това е правият път.

G 39 g

Когато постигнеш пълно сливане с Истината, ти ще си умрял, а тя ще съществува. Правилното е тя да съществува, а ти да си умрял, защото докато ти си жив, все затрудняваш Истината. Когато умреш по един красив и съкровен начин и от Любов към нея, тогава тя е освободена. И затова е казано: Истината носи Свобода. Само който има Любов към Истината, може да се слее с нея. А този, който има любов към себе си, той се слива със смъртта.

G 40 g

Да имаш амбиции, значи да се изгубиш във външния живот: това се нарича любов към злото. Да имаш стремеж към себепознанието, означава да се потопиш в Душата си: това се нарича Любов към Душата и към Вечното Добро. Да имаш Любов към Истината, това значи да се откажеш от всички амбиции и от всички стремежи, но докъде ще те доведе това? Попитай Вдъхновението. Който е придобил Вдъхновението, става неспособен на въпроси.

G 41 g

Който търси образованието на света, той е търсач на ада и адът ще му се открие. Който търси щастието, той е търсач на сънища и видения и много призраци ще му гостуват. А който търси Истината, едно е ясно: той нищо няма да намери. Но Любовта му към Истината ще го води вечно в правата посока. В тази посока няма цел и дори няма смисъл. Той ще се движи безцелно и безсмислено, но ще си има спътник: постоянната радост ще го държи под око. Той няма да може да се отърве от тази радост. Тя е заплатата му. Дори и когато не я иска, тя ще бъде с него.

G 42 g

Докато аз съществувам, пътят ми ще е осеян с тръни и бодли. И страданията ще ме преследват от живот в живот, докато придобия умението да не съществувам. Щом се науча да не съществувам, Бог ще се всели в мен и Истината ще ме ръководи. Кой трябва да живее в мен и кой трябва да ме ръководи? Щом съществувам, аз преча на Бог да съществува и на Истината да ме ръководи. Най-красивото нещо в живота е да не пречиш. Всеки, който пречи на Бога и измества Истината от пътя си, той е тръгнал в левия път и тъмнината ще го вразумява с безбройните си очарования. Светът съществува, защото търси очарованията. А Истината не съществува. Тя се е оттеглила от света. В нея няма очарование. Тя никого не примамва. За да се насочиш към Истината, трябва да се простиш с всичко, което те очарова. Това е пътят на пробудените.

G 43 g

Могат ли двете уши на човека да се прегърнат?

G 44 g

Имат ли ушите на човека сърце?И ако ушите на човека имат сърце, тогава къде са ушите?

G 45 g

Кой е този, който диша в човека? Само Тайната диша. Защо е на Тайната Дихание?

G 46 g

Човек се е родил, за да изчезне. За това се изисква умение. Който люби, само той може да изчезне.

G 47 g

От какви елементи е съставено Нищото? Кой е Творителят на Нищото?

G 48 g

От каква материя е създаден Невидимият свят? Има ли материя в нематериалното?

G 49 g

Трябва ли дясното око да знае за намеренията на лявото?

G 50 g

Ако нямаш основа, на какво ще се опреш?

G 51 g

Всичко, в което властва Красотата, реално ли е? – Красотата се отличава по това, че в нея няма никаква власт. Тя е естествената природа на Бога. Неговата Любов е Неговата Красота. Ако в Любовта имаше власт, тя нямаше да бъде красива.

G 52 g

Кой е Този, Който извира в извора? И когато изворът е пресъхнал, къде е отишъл Извиращият?

G 53 g

Кой тече във водата? И какво е постигнала водата, която много е текла?

G 54 g

Който се е отказал напълно от злото, той е придобил умението да търси Истината. Който е придобил умението да търси Истината, той никога няма да я открие. Това е неговата най-голяма награда.

G 55 g

Може ли ухото да разговаря? Ако ухото разговаря, кой ще слуша?

G 56 g

Водата е най-пасивното същество. Защо тогава тя разрушава скалите?

G 57 g

Имат ли очите звук? И ако очите имат звук, кой звучи в тях?

G 58 g

Кой е създал Незнайното?

G 59 g

Има ли в Тишината въпроси? Има ли в Тишината отговори? Дълбоко в Тишината няма нито въпроси, нито отговори. Тишината сама по себе си е единственият отговор.

G 60 g

Кое е това, което гори в огъня? И кое е това, което угасва в огъня? Може ли това, което гори, да угасва? Може ли това, което угасва, да спира да гори?

G 61 g

Има ли паяжина в самия паяк? И има ли мед в пчелата?

G 62 g

Защо Нищото поглъща всичко?

G 63 g

Който иска да бъде Център, периферията го поглъща. Който не иска да бъде Център, Центърът му откликва. Кой е начинът, по който Центърът говори? Може ли Tишината да говори?

G 64 g

Ако аз съм много умен и си изгубя ума, умен ли съм? Ако аз си изгубвам ума по нещата, това на място ли е? Който е изгубил ума си в нещата – нещата са по-силни от него.

G 65 g

Защо са създадени очите в света? Те са създадени, за да не гледат това, което е в света. Да виждаш, не означава да гледаш. Да виждаш, означава да разбираш. Разбирането е другото име на Любовта.

G 66 g

От каква материя е изтъкан Духът? Живее ли Той или съществува? Ако живее, как живее? И ако умира, как умира? Това, което живее, може ли да умира? И това, което умира, може ли да живее?

G 67 g

За кого пее славеят, ако човек не го чува? За човека ли пее славеят? Славеят никога не пее, за да го слушат. Той пее, за да живее. Неговата песен е възхваление на живота. Този, който възхвалява живота, никога не търси публика. Когато славеят пее, Бог се повдига.

G 68 g

Славеят пееше, пееше, пееше. Със своята песен той нищо не можа да каже на хората. Но той изтръгна живота, който беше скрит в песента. И накрая Бог му се усмихна.

G 69 g

Който иска да извърви пътя си, той няма път. Който няма път, той може да го извърви.

G 70 g

Който е намерил Бялата Точка, той става абсолютно безмълвен. Щом продума, той изгубва Пълнотата си. Пълнотата се нарича Безмълвие. Когато си толкова пълен, ти си безмълвен. Може ли Безмълвието да произнесе дума? Най-дълбокият отговор на Вечността е абсолютното Безмълвие.

G 71 g

В страстта човек се опива. В безлюбието човек се налива. В Любовта човек прелива, а в Истината човек намира Покоя на Вечността. Дълбокият Покой – това е твоята Вечност. Кой може да разруши Покоя?

G 72 g

Когато Любовта в човека е сляпа, той е изпълнен с живот. Но когато човек иска да прогледа, Любовта си отива и светът ограбва живота му. Всеки, който е прогледнал в света, е изгубил нещо ценно. Всеки, който живее в Любовта, няма нужда да вижда нещо друго, защото Любовта живее изцяло в Бога. Любовта вижда само Бога.

G 73 g

Къде ще те отведе пътят, който няма край? До края ли искаш да стигнеш? Съвършенство ли искаш? Съвършенството е съвършена смърт. Само несъвършенството е съвършено. Люби и живей, без да имаш крайна цел.

G 74 g

Когато тебе те няма, когато ти си напълно изчезнал, когато ти си напълно изпразнен от своето съдържание, тогава в теб се влива един необикновен Мир. Досега ти си бил пречката на този Мир и сега, когато тебе те няма, този Мир те изпълва със своята Необятност. Ти си се превърнал в Океан от Мир и Безпределност. Колко е хубаво да те няма, за да бъдеш.

G 75 g

Сфинксът – това е загадката, която всеки трябва да реши. Сфинксът си има свое лице. Кое е това лице? Това лице е Святата Душа на човека. Всеки, който открие Душата в себе си, се освобождава от старите раси и култури. Сфинксът иска да познаеш своя истински живот. А къде се намира този живот? Това не си ли ти самият? Ако това си ти, жадувай за себе си.

G 76 g

Дълбоко в човека има една скрита култура. Това е една Велика култура и тя е загадка и за самия човек. Това е културата на Слънчевия човек. Носителите на тази култура живеят тотално, те носят в себе си само една единствена идея: жадуващият Истината изгаря в Истината. Който изгаря в Истината, никога не мисли за причини и последствия. Който мисли за причините и последствията, остава да живее в мъглите и облаците на своето съзнание. А който е жаден за Истината, заражда в себе си Новия образ на живота. Като знаете това, каква ще бъде вашата жажда?

G 77 g

Загадката на Първите Скрижали се крие в това, че те съдържаха в себе си най-дълбоката идея на живота. Пред тази идея и най-великите същества застават със страхопочитание. А обикновените същества, които имат сърца от камък, те изгубват дори и страхопочитанието си, те онемяват. Коя е тази загадка? Само ъгълчето на завесата може да бъде повдигнато. Нека да ви загатна малкото, което може да се каже. Загадката на Първите Скрижали е самият ДРЕВЕН. Древният е Океан. Той е Океан без брегове. Той е Океан, който няма никакво дъно. Може ли каменното сърце да пътува в Океан, който няма брегове? И затова бидоха дадени Вторите Скрижали. За да може човек да влезе в Посвещение, трябва да направи скок в Неизвестното. Само Любовта може да направи този скок. Тези, които в Древността са направили този скок, са образували Първата Слънчева Раса. Те са били същества на изключителния риск. За всички останали са дадени Десетте Божии Заповеди.

G 78 g

Загадката на живота може да се изрази и по този начин. Човек може да скочи в Неизвестното, в Непознаваемото и в Нищото. Ако скочи в Неизвестното, той ще познае Любовта. Това е себепознанието. Това значи да познаеш Душата си, от която ти самият си се скрил. Да скочиш в Непознаваемото, означава да познаеш Мъдростта. А не е ли това твоят Дух – Отломък от Древния. Тук ти също си се скрил от себе си и питаш има ли Дух. В този Отломък е заключена Мъдростта на всички светове. Този Отломък е Ключът на живота. Когато обединиш в себе си Неизвестното и Непознаваемото, в теб ще се образува жаждата за Нищото. Така ти си близко до най-великия скок в своя живот: това е скокът в Нищото. Това, което те очаква там, е изненада и за твоята Душа, и за твоя Дух. Тук ще изгубиш напълно себе си, за да станеш Отломък от Всевечната Истина.

G 79 g

Миналото, настоящето и бъдещето живеят едновременно в човека. Не живеят ли умът, сърцето и волята едновременно в човека? Не живеят ли тялото, Душата и Духът едновременно в човека? Това, което живее в настоящето, е Душата. Душата люби сега, а не в миналото или в бъдещето. Който люби сега, той няма минало, той не живее за бъдещето, той съществува за Бога. Настоящето е Вечността на Бога. Само настоящето долавя Бога. За Бог не е важно как си постъпвал в миналото и как ще постъпваш в бъдещето. Живей в настоящето и ще изгубиш миналото си. Живей в настоящето и няма да имаш бъдеще. Живей в настоящето и ще изгубиш и миналото си, и бъдещето си. Тогава ще имаш само Бог. А трябва ли ти нещо друго, освен Бога?

G 80 g

Когато 24-те Старци посещават своите Синове или посещават външните светове, те влизат в настоящето, те влизат в мигновението, което е изпълнено с Бог. За Старците това е външният живот, това са ограниченията на живота. В своите Дълбини 24-те Старци нямат нито минало, нито бъдеще, нито настояще. Велико минало и велико бъдеще имат само безумните. Само любящите Души имат настояще. А само Старците имат Дара, който е извън настоящето. Този Дар е наречен Авахайа, което приблизително означава „Нетленна, Нетленна Мистерия“. И не питай, не питай за нея. Не я търси, за да не я изгубиш. Не се стреми към нея, за да не се заблудиш. Само люби и чакай. Превърни се в едно Велико Търпение. Превърни това чакане в наслаждение. Превърни това Търпение в Блажено Доверие, в Блажен Покой. И твоят Старец ще ти се изяви. Когато Старецът ти се яви, ти вече няма да имаш минало, бъдеще и настояще. Ще имаш само Стареца.

G 81 g

Пред Нозете на Стареца има ли минало, има ли бъдеще, има ли настояще? Пред Лицето на Древния има ли Безпределност?

G 82 g

Любовта е Неизразимата Същност на Нищото; дори и когато се изразява, тя си остава в Неизразимото. Мъдростта е Неизповедимата Същност на Нищото; дори и когато се изповядва, тя си остава скрита зад Словото. Истината е Неизчерпаемата Същност на Нищото. Източникът е всякога Неизчерпаем. Тези три Същности са достъпни поради своята Недостъпност.

G 83 g

Има един Древен Език, един Свещен Език. Когато той изрече една дума, ти чуваш думата и мислиш, че тя е изречена. Но ако проникнеш до дъното на своето Безмълвие, ти ще разбереш, че няма нито дума, нито изричане. Ти ще откриеш едно много, много тънко Присъствие, една много, много тънка Нишка. Тази Нишка е отломък от Бялата Точка. Тази Нишка е самият Живот, Същността на Живота. В Свещеното Писание тя е наречена Дихание. Свещеният Език не говори с думите, а с Диханието на Древния. Като Дихания ние сме част от една Необятна Тайна.

G 84 g

Можеш ли да откриеш целта на своя живот? Има ли цел в живота? Бог цел ли е? Бог не е цел. Какво е Бог? Това е само идея. Бог не е цел, Бог не е понятие. Бог – това е твоето Съкровено Естество. Не създавай цел. Ти си самото Естество. Ти си самата Божественост. Ако си осъзнал това, вече няма нищо друго, което да търсиш. Естеството е Ключът на живота.

G 85 g

Виж празната чаша. Нека нейното Безмълвие те учи. Когато чашата е празна, тя е като отворената врата. Тогава в нея обитава Нищото. Ако чашата е пълна догоре с водата на твоя живот, този живот може да е хубав, може дори да е прекрасен, но Нищото го няма. И най-прекрасният живот символизира бедност. Тази чаша, това е твоето тяло. Това тяло е пълно с толкова много желания, с толкова много знания, че чашата е преляла. Ти всичко имаш, но си угнетен. Тялото ти трябваше да бъде Храм. То трябваше да бъде празна чаша, посетена от Единствения Първосвещеник. Тогава Тялото-Храм е Чашата на Граал. Само тази Чаша може да бъде напълнена от Учителя на Неизповедимата Мъдрост.

G 86 g

Чуваш ли дълбокото Ми Безмълвие? Чуваш ли безмълвните Ми Слова? Ако си ги чул, изпуснал си живота. Ако не си ги чул, придобил си Благословението, защото углъбил си Безмълвието си и в това Безмълвие ние сме се срещнали отвъд всяко Слово, защото на Неизразимото подхожда само Безмълвното. Така ти говори Съкровеният Учител и Безмълвието е Неговият Говор.

G 87 g

Не е ли необикновено да зърнеш смисъла на живота? Знаеш ли, когато зърнеш смисъла, какво се случва? – Какво се случва? – Твоите очи изчезват, явяват се очите на Безмълвието. Това са очите на Духа, очите на медитацията. Знаеш ли как тези очи наблюдават нещата? Знаеш ли какво виждат тези очи? Те са толкова дълбоки, че виждат смисъл дори в глупостта, дори в невежеството, дори в болестите. Тези очи никога не осъждат и затова те са виждащите очи. Те са очи-загадка. Човек е длъжен да се върне при своите очи.

G 88 g

Знаеш ли очите на Любовта как наблюдават една пеперуда? И знаеш ли как обикновените очи наблюдават една пеперуда? Обикновените очи се радват на пеперудата и тази радост постепенно угасва. Очите на Любовта виждат в пеперудата Посланието за Душата, Посланието, което идва от Незнайното, от Извънпределното. Тогава цветовете на пеперудата се явяват като добродетелите на Душата, като одеяния на един неизмеримо красив свят. Пеперудата е същество на Неведомото. В Невидимия свят пеперудата е същество, което лети във всички посоки. Това е полетът на Пламъка, който търси своя Възлюбен. И вижте неизчерпаемата радост на този Пламък. Това не е просто радост. Това е постоянна радост. Тази радост е вечната религия на Душата. Тази малка пеперудка ни загатва за Отвъдното, което е скрито дълбоко в нас. Ние сме загадката. Ние трябва да решим себе си и тогава загадката ще ни въведе в Тайнството на живота.

G 89 g

Търсиш ли Ме? Не Ме търси. Чакаш ли Ме? Не Ме очаквай. Този, когото търсиш, е отдавна тук. Този, когото чакаш, отдавна е дошъл. Не Ме търси и не Ме чакай. Само който Ме люби, се слива с Мен. Само в Любовта сме неразделни. Ако имаш Любовта, търсенето се прекъсва. Ако имаш Любовта, пространството на очакването е изпълнено. Там, където е Любовта, там пространството е изпълнено. Времето е отлетяло. Дори Вечността няма значение, защото Любовта е твоята Вечност. И Аз съм твоята Любов. В Любовта сме винаги неразривно свързани. Тя е Чудото, което се извисява над всичко. Любовта е загадка, на която вечно ще се удивляваш.

G 90 g

Аз съм толкова близо до теб, а ти не Ме виждаш. Щом се отдалеча от теб, започваш да Ме търсиш. А щом се скрия от теб, започваш да страдаш. Виждайки страданието ти, Аз отново идвам при теб. Близостта ни разделя, а отдалечаването ни сближава. Това ще трае, докато се родиш отново. Тогава Аз няма да бъда твой Учител. Тогава Аз ще бъда твой приятел, твой брат, защото по Дух ние сме равни, а по Любов ние сме единни. Сега Аз съм загадка в твоя живот, но когато Ме откриеш, загадката ще се превърне в Тайнство. Така говори твоят Възлюбен Учител.

G 91 g

Маската на фараона е маската на РА. Маската е съставена от два цвята: жълти и сини линии. Жълтата линия символизира Вечния възход към Любовта. Синята линия символизира Вечното потопяване в Истината. Фараон е само този, който има непресъхваща Любов, чрез която вечно се потопява в глъбините на Истината. Тогава змията, която символизира Пламъка на живота, се изкачва в Третото Око и служи на своя господар. Любовта е господарят, животът е слугата. Животът е създаден, за да служи на Любовта. Животът трябва да те отведе при Любовта, а Любовта трябва да те отведе в Бездната, която е другото име на Нетленната Мъдрост. Маската на фараона е само едно загатване за славния Път към Бездната.

G 92 g

Когато реката тече, кой тече? И може ли да се каже, че реката тече? Реката е само една идея и водата е само една идея. Водата е облекло на енергията. Водата е тяло на енергията. Енергията е тяло на Любовта, а Любовта е Вечната Усмивка на РА. Съзерцавай пътешествието на водата. Нейният път ще ти разкрие Тайната на Живота. Енергията на водата не образува река, а път към РА. Тази енергия се движи много скромно и естествено. Тя не се бори нито със себе си, нито с камъните, които среща по пътя. Тази енергия има само една идея: да се върне при РА и да се слее с Вечната Усмивка на Живота. Тази енергия е скрита и вътре в Храма на човека. Тя постоянно тече. Тази енергия в човека е Любовта. Тя е дар от РА, за да извърви човек пътя си и да стане Жива Вода от Ръцете на РА. Тези, които са станали Жива Вода, ние ги наричаме „децата на РА“. Сутрин можете да ги видите в Градината на РА. Наричат ги росни капки. Ако се вгледате внимателно в една росна капка, дори и в най-мъничката от тях, ще видите, че тя има едно Слънце в себе си. Това Слънце е винаги усмихнато. Не е ли това Усмивката на РА?

G 93 g

Колко хора знаят, че смъртта е завръщане в живота? Когато реката изчезне в океана, умира ли? Когато слънчевият лъч престане да пръска светлина навън, не се ли е върнал той навътре в себе си? Защо изворът не е река? Защото той се е отказал да тече навън. Той се е превърнал в център. Стои си на едно място и не се разпилява: толкова много е центрирана неговата енергия. Той се е отказал да тече навън като река. Той се е отказал от вълненията на света. Умрял е за света, вглъбил се е изцяло в себе си. Изворът е символът на медитацията. Той е изцяло вглъбен в Незнайното. За хората Незнайното е смърт. За хората Незнайното е залез. Но попитайте извора за неговата смърт. Той ще ви отговори: Единственото нещо, което можеш да вземеш със себе си в другия свят, това е медитацията, това е сливането с Незнайното – там всеки умира, там всеки залязва. Този залез символизира мистичната красота на живота. Животът изисква да се потопиш в Незнайното, иначе нито си живял, нито си умирал.

G 94 g

Пирамидата символизира Слънчевия човек, Изначалния човек. Това е човекът, който има само един Център в живота си. Този Център е Върхът на пирамидата. Върхът на пирамидата символизира най-древното Слънце. То е образът на Ослепителната Светлина. Наричано е още с названието Учителят. Жреците умишлено не са изнасяли това Слънце в своите картини. Те са го разкривали само на своите ученици и само на тях са давали метода. Това е окултен метод за обожествяване на човека. Който изпълнява този метод, най-много за една година може да се завърне при своя Учител. Така ученикът става част от своя Учител, част от Ослепителната Светлина. Този метод е наречен „методът на пирамидата“. Той може само да се загатне, а на тези, които искат да се слеят с Учителя си, на тях може да се разкрие напълно. Ще ви загатна нещо за този метод. Този метод не е магия. Магията само променя съзнанието, но не го преобразява. Методът е следният: ученикът сяда на един стол в египетска поза, поставя ръцете си успоредни върху своите колене и се вглъбява в „метода на пирамидата“. Върхът на пирамидата в човека е горната област на неговата глава. Там именно се намира Незримото Слънце. Няколко минути ученикът си представя живо това Слънце над главата си, като това Слънце докосва леко върховния център в човека. Няколко минути ученикът си представя Ослепителната Светлина на това Слънце. После в това Слънце се явява образът на неговия Учител. Учителят е по-ослепителен от това Слънце. Тогава ученикът се отваря, т.е. доверява се на своя Учител, и тогава това Ослепително Слънце започва да преминава през цялото тяло на ученика. Ученикът е достоен да приеме Слънцето на своя Учител. И тогава Учителят прониква изцяло в своя ученик като Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Това е най-великото упражнение, давано някога от жреците на Египет. Това упражнение продължава около 10 минути. През тези 10 минути Добродетелта на Учителя прониква в ученика и го подмладява. Правдата на Учителя прониква в ученика и го уравновесява. Истината на Учителя прониква в ученика и го обновява. Мъдростта на Учителя прониква в ученика и го преобразява. Любовта на Учителя прониква в ученика и го пречиства. Така ученикът става част от Ослепителната Светлина на своя Учител. Така ученикът става спасен, нероден и несътворен. Той се освобождава от колелото на преражданията и от живота и смъртта. Той вече става Слънчево същество в недрата на своя Учител. Някои ученици са постигали с това упражнение сливане с Универсалния Учител само за шест месеца. Това упражнение не е изнесено цялото поради голямата Тайна, която то крие в себе си. Но това, което е казано, е основата на „метода на пирамидата“. Този метод не се дава на чистите ученици, а само на Избраните. Избраните имат особена Любов към своя Учител. „Методът на пирамидата“ се е криел от жреците, тъй като той е най-големият Дар за Избраните. Но днес вратата леко се отваря, дори и за тези, които не са Избрани. Защото Велико е Състраданието на Учителя.

G 95 g

Вървях хиляди години към Теб и не можах да стигна до Теб. Търсих Те навсякъде и не можах да Те открия. Стремих се с всичките си сили към Теб и ето, остарявам. Изморих се, разочаровах се и от толкова много умора и разочарование престанах да Те търся завинаги. Станах тих, дълбок, спокоен и безмълвен. И Ти изведнъж ми се изяви, и каза ми: Защо Ме търси извън Тишината, защо Ме търси извън Дълбочината, защо Ме търси извън Спокойствието, защо Ме търси извън Безмълвието? Аз всякога бях тук, а ти Ме търсеше другаде. Твоят устрем разваляше Тишината. Твоите желания размътваха Дълбочината. Твоите мисли отнемаха Спокойствието. А твоето говорене нарушаваше Безмълвния ни диалог. Не виждаш ли, че устремът към Мен е преграда? Не виждаш ли, че желанията за Мен са преграда? Не виждаш ли, че мислите за Мен са преграда? Не виждаш ли, че в говоренето се изгубваш? Не виждаш ли, че устремът те води някъде, а Аз съм тук. Не виждаш ли, че желанията те водят някъде, а Аз съм тук. Не виждаш ли, че мислите те водят някъде, а Аз съм тук. Не виждаш ли, че говоренето те води някъде, а Аз съм тук. Аз всякога съм бил тук, а ти все си бил някъде другаде. И затова ти изпратих разочарованието. Вече може да се наслаждаваш на Мен вечно. Аз всякога съм бил твой. Затова те създадох, затова те родих, за да бъда твой.

G 96 g

Аз не искам да имам минало. Аз искам да съм добър и Доброто ми да свети като Мъдростта. А Мъдростта е всякога скромна и незабележима. Аз не искам да имам бъдеще. Аз искам да съм любящ, защото в Любовта е скрито незабележимото Величие на живота. Ако съм добър и любящ, аз няма да имам даже и настояще, защото аз ще живея в Дървото на Незнанието. Аз няма да знам нищо, но ще живея. Аз няма да разбирам нещата, но ще любя. Ако съм изтъкан от Доброта и Любов, тогава няма да чакам външните неща да ме топлят, защото ще имам свое собствено вътрешно Слънце. Това явление ние го наричаме Дървото на Незнанието. Нашите Предания го наричат още „Старият Дъб“. Това е Дървото, което се вглежда само в себе си. Който се вглежда постоянно в себе си, той открива своя Център. Център означава Незнайност.

G 97 g

Слушал Авдахар загадъчния спор между учения, лекаря и поета. Те спорели за една ябълка. Авдахар бил Черен Адепт, който вярвал в Слънцето, което никога не изгрявало. Той не участвал в спора, само слушал и наблюдавал. Ученият доказвал, че ябълката е произлязла от калта. Самият той се чудел защо е дошла, откъде е дошла. Имал ученият много предположения, даже мислел, че ябълката е виновна за идването си. Но като всеки учен той не знаел нищо за същността на ябълката. Според Авдахар да си учен, означавало да си тежко болен. Според него болните всякога спорят, защото нищо съществено не знаят. Авдахар бил убеден, че който спори и който е болен, не познава Реалността. А който не познава Реалността, не може да общува с Тайнството на Живота. После лекарят взел думата. Той се мъчел да открие вътре в ябълката лечебните сили на природата. В ябълката, в листата, в дървото той все търсел ползата. Според Авдахар лекарят бил малко по-умен от учения и това било достатъчно и той да бъде далече от Тайнството на Живота. Според Авдахар всеки, който търси ползата от живота, се отделя от Тайнството, от Незримото, което е вътре в човека. После дошъл ред на поета. Поетът взел ябълката и започнал да се радва. Сякаш той целувал нейния аромат. С това той надминавал учения и лекаря, но неразбирането си оставало. Авдахар знаел, че поетът има някаква душа, но че и той е получовек. След малко към тях се приближили група хора и тримата решили да се обърнат към тях, за да разберат кой е прав. Тези хора изслушали историята за ябълката и казали, че върху ябълката не трябва да се спори, но че трябва да се яде. И всички решили, че глас народен е глас Божий. Тогава пред тях застанал Авдахар и казал: Братя, велико е невежеството ви и безгранична е глупостта ви, а пустословието ви е възхитително. Аз не съм нито учен, нито лекар, нито поет, нито глас Божий. Имам само едно незнание и от името на това незнание ще ви кажа: Няма значение откъде е дошла ябълката, няма значение и ползата от нея и ароматът няма голямо значение, а гласът Божий е напълно излишен. Само гласът на Мъдростта е верен. Зад произхода на ябълката, зад ползата и зад аромата е скрит друг аромат, друга музика, друга душа, друг намек. Ябълката е загатване за Отвъдното. Тя е същество на Безсловесното, на Безмълвното. Тя е същество, което е дошло от Невидимото Слънце. Тя е Тайнство. Тя е самото Слънце, притичало до нас. Тя е видимият образ на Невидимото Слънце. Не е ли това загадка на Живота? Не е ли това Слънце скрито в самите нас? Не трябва ли да търсим Тайнството в самите себе си? И не сте ли изгубили вие Тайнството в спорове и пустословие? Само Безмълвието е Глас Божий. Само безмълвният прониква в корена на нещата. Само безмълвният преобразява знанието в разбиране, разбирането в Любов, Любовта в Тайнство и Тайнството в Незнание. Това искаше да ви каже незнаещият. – Казал това Авдахар и си тръгнал. И казали си всички: Странен е този човек. Но той не зачита държавата и гласа Божий. – И размишлявал в себе си Авдахар: Загадката е нещо, което все пак можеш да изразиш. Но Тайнството е нещо, което трябва да живееш. Човек, който не вижда Тайнството на Живота – а Животът сам по себе си е Велико Тайнство, което ни заобгражда постоянно – то такъв човек, човек без Тайнство, е погинал човек. Човек без Тайнство разглежда живота с очите на смъртта, а човекът на Тайнството е загадка и за самия себе си.

G 98 g

Как се заражда въпросът: „Кой съм аз?“ – Има ли отговор на въпроса: „Кой съм аз?“ – Отговор няма, но това си ти. – А тогава: „Кой съм аз?“ – Това е Той. – А кой е Той? – Той не съществува.

G 99 g

Кой създаде морето? – Морето няма Създател. – Но това, което виждам, не е ли създадено? Не е ли море? – Не е море. Това е Неговата енергия. – Тогава кой е създал енергията? – Той нищо не е създал. Енергията си съществува. Това е Неговата енергия. Тя не е създадена и не съществува. Тя само се проявява. Нищо никога не е било създавано. Създателят не е Създател. Проявата е само Негова игра. Така както ти нищо не знаеш за Него, така и рибата нищо не знае за морето. Тя се ражда във водата, умира във водата, без да познае водата. – Тогава какво да правя? – Следвай естеството си. – Какво означава това? – Мълчи като рибата и люби водата. Естеството е просто твоят път.

G 100 g

Трябва ли да се оженя? – Да. – За кого трябва да се оженя, за своята приятелка ли? – Не. – Че тогава за кого трябва да се оженя? – Ожени се за Любовта. – Че аз не я виждам. – Ожени се за нея и тя ще те види. – А какво ще се случи тогава? – Ще изгубиш всичките си проблеми, всичките си болести, всичките си трудности и всичките си въпроси. – Че как ще живея без въпроси? – Ти няма да живееш, но Любовта ще живее. Любовта ще измести всичките ти въпроси, защото те са отнели пространството. Любовта живее без въпроси. Въпросите само показват, че Любовта я няма. Когато въпросите видят Любовта, те бягат от нея. Нека, Сине мой, Любовта да те открие.

G 101 g

Учителю, косата ми окапа. – Че не падат ли листата на дърветата? Все едни и същи листа ли искаш да имаш на главата си? – Учителю, главата ме боли, побърках се. – Че все една и съща глава ли искаш да имаш? – Учителю, пропуших, какво да правя? – Не се отказвай от пушенето. – Значи ти ме съветваш да пуша? И защо да пуша? – И тъй, и тъй пушиш, пуши с разположение, с Любов. – Значи да имам Любов към пушенето и даже разположение? – Разбира се, защото разположението ще те смекчи, а Любовта ще те освободи. Така ще се създаде моментът на свободата. И затова прави всичко с Любов и разположение. – И какво ще стане, ако не послушам съвета ти? Защото аз пуша без Любов и без разположение. – Не се тревожи за това, синко. И без това светът е пренаселен. Ще освободиш едно пространство за другите, които искат да се развиват... Неразбраният говор на Учителя е загадка. Ако разбереш Учителя, тази загадка придобива вкус. Ако се слееш с Учителя, ставаш част от Великото Тайнство.

G 102 g

Змия, която съществува, не е змия, защото всяко съществуване е нереално. Книга, която съществува, не е книга. Истинската книга не е написана. Истинската книга не е произнесена. Истинската книга не можеш да я четеш. Тя те чете, тя те пише, а ти само трябва да се изучаваш. Истинското знание не е знание. Знанието няма знание в себе си. Ако знанието знаеше, то щеше да носи живот в себе си. Любовта е Велико Незнание. Тя е толкова Велико Преклонение, тя е толкова Велико Благоговение, че в момент на Велика Радост тя е зародила живота. Знанието споделя с тебе своите убеждения. Любовта споделя с тебе Живота си. Но хората не приеха Живота.

G 103 g

Мога ли да намеря своя Учител? – Не можеш. – Но това е безнадеждно. – Само в безнадеждното се ражда надежда. – Тогава ще живея с надежда. – Никой не е намерил Учителя с надежда. – Тогава какво да правя с надеждата? – Изостави надеждата и се раздели с безнадеждното. Това са двете ръце на една илюзия. За да намериш Учителя си, не ти трябват ръце, а сърце. – Тогава що е сърце? Учените казват, че това е орган, който разнася кръвта. – Те говорят за каменното сърце. Сърцето, това е Вечният Пламък на Любовта. Имаш ли това сърце, ти си намерил своя Учител. – Какво ще получа тогава? – Нищо няма да получиш, освен Безкрайната Радост на всички светове. – Това достатъчно ли е? – Това не е достатъчно.

G 104 g

Има ли Райска градина? – Цялата Вселена е Райска градина. – Защо сме изпъдени от Райската градина? – Вие не сте изпъдени, вие сте заспали. – Защо сме заспали? – Избрали сте знанието, вместо Любовта. Избрали сте времето, вместо Вечността. Избрали сте ума, вместо Душата. – Какво трябва да правим? – Любете с Душата си и всичко, което ще виждате, ще бъде Бог. Бог е Райската градина. Щом сте будни, вие сте винаги в Райската градина. Вие никога не сте я напускали. Вижте децата. Не живеят ли те в Рая?

G 105 g

Кое е най-трудното нещо, Сине мой? – Ученикът отговорил: Посвещението. – Тогава Учителят му казал: Ще ти разкажа за Посвещението. Посвещението е най-трудното нещо, защото се постига най-лесно. – Попитал ученикът: Що е Посвещение? – Посвещението, това е абсолютната възприемчивост. Когато си се отдал напълно на Любовта, ти имаш тази възприемчивост. Посвещението е прозрение за собственото ти естество. Само трябва да си отворен. Когато отваряш прозореца на стаята си, не тече ли Слънцето в теб? Посвещението е станало трудно поради безкрайните желания и амбиции на твоя ум. – Какво трябва да направя? – Превърни се в Безмълвие и ще чуеш Неговия шепот. В Безмълвието няма ум, няма време, няма свят. В Безмълвието царува Бог. Бог е твоето естество. Това естество е твоето Посвещение. Няма нужда от усилия, защото Бог е толкова твой, предвечно твой. Посвещението, това си ти. Не го търси, не го измисляй, просто се влюби в естеството си. Това си ти самият. Посвещението е чудото на естествеността.

G 106 g

Учителю, що е Необяснимото? – Това е вечно изплъзващото се. – Мога ли да го уловя? – Можеш. – Но какво ще се случи тогава? – Тебе няма да те има. – Но как ще живея тогава? – Ти няма да живееш. Ще съществува само един Вечен Покой, една Велика Безпределност. Тук няма живот, има само Безпределност. Това е Необяснимото.

G 107 g

Това, което живее, е вече мъртво. Това, което умира, е отдавна умряло. Само Дао живее. Ето защо аз не се тревожа. Живите се тревожат, умрелите се тревожат, но аз не се тревожа. Който не познава тревогата, познава Дао.

G 108 g

Вървя напред и все виждам Дао. Тръгвам назад и пак виждам Дао. Гледам Небето и Дао ми се усмихва. Взирам се в Земята и Дао ми се радва. Казвам си: Навсякъде е Дао, няма свобода за мене. Ето, това наричам Освобождение.

G 109 g

Когато се радвам, Дао пее в моето сърце. Когато скърбя, Дао пее в моята душа. Когато мисля за Дао, умът ми свети като слънцето. И казвам си: Дао е отнело скръбта и няма скръб на тази земя, но защо хората я виждат? Може би не са видели Дао.

G 110 g

Поглеждам се в огледалото и виждам: косата ми побеляла. Казвам: Дао, Ти ли ми боядиса косата? – Каза ми Дао: Нали искаше коса от Светлина? – И почнах да се наслаждавам на косата си. Гледам се в огледалото и виждам: очите ми сини. Казвам на Дао: Защо са ми сини очите? – Каза ми Дао: Нали искаше Райски Небеса? – И скарах се на Дао, и казах Му: Исках Дао, а не Райски Небеса. – Казах Му още: Раят го дай на другите, аз съм много зает. – И рече ми Дао: Ела при Мен, дете Мое. Ще дадем Рая на другите.

G 111 g

Аз никога не съм се стремил към себепознание. Че защо ми е да познавам себе си? Аз искам да познавам само Дао. Който познава Дао, лети като пеперуда. Който познава Дао, не познава себе си. Аз не познавам себе си и затова летя като пеперуда.

G 112 g

Хората пият вино и стават нормални. Само аз съм ненормален. Аз пия само от Виното на Дао. Обезумях по Дао. Хората са свободни, правят каквото си щат. Само аз съм роб. Нямам си свобода. Че за какво ми е свобода без Дао? Все пия от Виното на Дао и лудостта ми няма край. Казах на Дао: Дао, хората са нормални, а аз съм винаги луд. Това ли е най-доброто? – И каза ми Дао: Никога не изтрезнявай, защото трезвите хора виждат само света. Ние с тебе ще сме луди, а хората ще са трезви.

G 113 g

Хората имат много цели в живота, само аз нямам цел. Хората имат много пътища в живота, само аз съм в безпътица. Само Дао е моят приятел и затова Му казах приятелски: Докога ще съм в безпътица? – И каза ми Дао: Дете Мое, това е твоят път.

G 114 g

Всички хора са влюбени, само аз съм разлюбен. Всички влюбени се радват на живота, а само аз скърбя за влюбените. Всички са влюбени в някой, а аз си нямам никой. Че кой ще се влюби в мен? Нали съм безумен? И понеже съм безумен, затова само аз съм влюбен в Дао. И видях защо влюбените не обичат Дао. И разбрах: влюбените са много заети хора. Само аз съм незает. И попитах Дао: Защо хората са толкова влюбени? – И каза ми Дао: Защото обичат другите, а не Мене. Който обича Дао, се влюбва в Дао. Той не се разпилява в другите. Само ти, дете Мое, не се разпиля. Само ти си безумен по Мен. И затова те благослових, за да няма безумието ти край. – Така моето безумие се превърна в постоянна радост.

G 115 g

Какво е Дао? Ако го обясня, ще го изгубя. Но Дао се е скрило толкова дълбоко, че е станало Необяснимо. Ето защо обичам Необяснимото. Ето защо самият аз станах необясним. Казват ми: Обясни ни Дао. – Но хората се заблуждават. И колкото повече се заблуждават, толкова повече се самоусъвършенстват. И колкото повече се самоусъвършенстват, толкова повече изгубват Дао. Само аз не се самоусъвършенствам, защото съм безумен. Само безумният знае, че Дао е Недостижимо. Хората постигнаха Дао и развалиха живота си. Само аз не можах да постигна Дао. Аз съм като едно дете, загубено в пустиня, но чрез Дао превърнах пустинята в Рай. Никога не търсих Рая и го намерих. Питат ме: Какво е Дао? – Дао, това е нетърсенето, неусилието. Всичко това е моето необяснение. Който иска по-добро обяснение, нека да пита хората, аз съм безумен.

G 116 g

Вървели си по пътя мъж и жена. И вървейки по своя път, ще постигнат ли те целта? Вървели си по пътя ловец и пушка. Ще постигнат ли те целта? Вървели си по пътя пастир и овца. Ще постигнат ли те целта? Вървял си по пътя индианец и името му било Незримият Полъх. Той нямал път пред себе си, защото се взирал само в Незримото. Само той нямал цел.

Мъжът има за цел жената, а жената има за цел мъжа. Какво ще постигнат те? Пушката сама по себе си няма цел. Но знае ли ловецът как да я употреби? Навън ли трябва да стреля, или трябва да се освободи от нещо, което е вътре в него? А пастирът върви с овцата. Кой трябва да се принесе в жертва и кой ще бъде благословен? И накрая Незримият Полъх се взира в Незримото. Може ли Незримото да бъде видяно? А това, което не се вижда, може ли да бъде целта?

Кой от всички тези е успял? И има ли успех?

G 117 g

Безсмислието е отговорът на живота. Смисълът ограничава Реалността. Безсмислието дава свобода на Реалността.

G 118 g

В търсенето на смисъла човек е изгубил Смисъла. В търсенето на човешката любов човек е изгубил Любовта. Който люби, той нищо не търси. Той се самозаражда от себе си.

G 119 g

Зло, зло, не ме напускай, но събуди Мистерията в мен. И нека Мистерията да ме учи на това, което никога не ще узная. Това, което никога не ще узная, е моят Вечен Път.

G 120 g

Всичко е необяснимо, но всичко може да се обясни. Кой може да го обясни? Само Посветените, Мъдреците и Учителите. Как могат да го обяснят? Чрез Незнанието и чрез самата Неизразимост, защото те са преживели Неизразимото. И който е отворен напълно към едно такова Същество, той може да се докосне до Неизразимото. То не се предава чрез думите, нито чрез мъглата на обясненията. То се предава от Любов към Любов, от Душа към Душа, от Неизразимото към Неизразимото. Силата на Посветения е в това, че той е преживял Неизразимото реално. И затова той може да го предаде. Той го предава чрез Дълбочината на своето Незнание. Това е наречено още „Величието на смирения Поклонник“.

G 121 g

Животът съществува по единствената причина, че всичко е Необяснимо, Незнайно и Неведомо. Обяснението е погибел, а знанието е ковчег. Този, който си е обяснил нещата, той вече е умрял. А този, който ги е познал, той говори от името на своя ковчег. Не можеш да обясниш Необяснимото. Не можеш да познаеш Незнайното. На Необяснимото се възхищавай, а пред Незнайното застани с Благоговение. Ако не можеш да се възхищаваш и ако не можеш да благоговееш, тогава ще носиш винаги ковчега със себе си.

G 122 g

Този, който се е слял с Истината, той вече не може да говори. Когато говори, той не говори. И когато не говори, говори Присъствието. Мъдрият не умее да говори, но напоява всичко около себе си.

G 123 g

Зората на Древния, това е Абсолютното Несътворение. Тя разкрива, че Творец никога не съществува. Древният се преобразява в светове, без да е Творец. И понеже Той е дълбоко скрит в Собствената Си Мистерия, съществата мислят, че има Творец. Всички говорят за Него, но никой не може да Го открие, защото Творец няма. Той се преобразява във всички светове, без самият Той да е тези светове. Тези светове са само един Негов външен израз. В Древността това се е наричало „Було“ или „Наметало“. Световете мислят, че съществуват, но само Той съществува.

G 124 g

ТОЙ е Древен, защото е Незнаен. Той е Незнаен, защото е Непознаваем. Той е Непознаваем, защото е Абсолютна Мистерия в самия Себе Си. Той познава само Себе Си и в това познаване Той не се познава поради Величието на Своята Безпределност.

G 125 g

Има един метод на Тайнството, който се е изнасял в Древните Школи. Този метод на Тайнството е метод на едно Съкровено Вглъбяване. Това е едно изключително вътрешно Пътешествие към Мистерията на Нищото. Първата степен е Незнайното. Втората степен е Непознаваемото. Третата степен е Нищото. Който е проникнал в първата степен и се е върнал от нея, той е станал Блаженолюбящ. Който е проникнал във втората степен и се е върнал, той е станал Блаженомъдър и носител на онова Присъствие, което е наречено „Дух и Истина“. Който е проникнал в третата степен, той става подобен на Нищото. Той може да бъде присъстващ в света, но несъществуващ. Той може да бъде и напълно разтворен в Нищото, т.е. несъществуващ нито тук, нито отвъд. Всички, които упражняват този метод, остават в края на краищата с празни ръце, с пусти ръце и именно в тази пустота те са придобили Тайнството на вътрешната Пълнота. Този метод е метод на Преображение. В това Преображение човек изгубва всичките си лица и се домогва до собствения си Праобраз. Този метод е важен за всички ученици, които жадуват Преображението, но за това се искат едни постоянни, особени усилия всеки ден, като тези усилия отнемат между 10 и 20 минути ежедневно. Това е окултна практика, която изисква особени усилия на Вглъбяване в Незнайното, Непознаваемото и Нищото. Но трябва да се подхожда много дълбоко и съкровено. С което и да почнеш, е все Незнайно. Всичко води към Нищото. Целта е умът да бъде отстранен, защото докато имаш ум, има и време, а щом има време, има проблеми и ограничения. Целта е да станеш безмълвен, защото Незнайното общува само с Безмълвието.

G 126 g

Слънцето, което не свети, е Светлината на Египет. Слънцето, което не свети, само то може да свети, защото то притежава Чисто Отдаване на РА. Слънцето, което свети, е угаснало. То искаше да свети със собствената си светлина и изведнъж се оказа изгаснало. Това слънце владееше нечистото отдаване. Всеки, който се отдава нечисто, попада в собствения си мрак. И мракът му става учител до деня на Възраждането. Всеки, който разбира това, не умее да свети. И тогава РА изгрява отвътре. Така Египет се къпе в Светлина.

G 127 g

Когато Нил пристига с изобилните си води, това е Изобилието на Любовта. Когато Нил е оскъдна на води, това е Състраданието на Любовта. Така Любовта иска да погледнеш Водата на Живота в себе си. Ако водата отвън е спряла да тече, тя трябва да потече в нас. Ако аз обичам Водата, аз трябва да обичам и нейния Източник. Ако аз обичам Източника, тогава ще бъда Син на Водата. Така Водата ме улавя и аз никога не я изпускам. Така тя тече в мен и аз в нея. Това наричам „Приливът на Нил“.

G 128 g

Когато човек умира в Храма, той е радост за Окото на РА. Когато човек умира извън Храма, той е скръб за самия себе си. Който умира в Храма, е зачетен от РА. Който умира извън Храма, не е зачитал себе си. Храмът е другата дума на Любовта. Любовта е Единственият Храм на Живота. Любовта е Единственият Храм за Преклонение.

G 129 g

Аз давам само на РА да ме учи. Това, което ме огрява, може да ме учи. Това, което ме изстудява, не може да ме учи. Когато РА ме учи, аз живея. Когато РА не ме учи, аз линея. РА е Слънцето, което ме учи. От всичко научено разбрах, че нищо не зная. Но в себе си имам Живота на РА. И мечтите ми са мечти на дете. Щом мечтите ми светят, предпочитам да живея в РА. Ако РА ми даде знание, ще използвам това знание за РА. Щом го използвам за РА, ще имам Живот. Щом не го използвам за РА, ще имам собствената си мъка. Не е ли хубаво да се събуждам сутрин с РА в очите си?

G 130 g

Когато очите ми искат да Те видят, те трябва да тръгнат на дълъг път. Но защо трябва да пътувам толкова дълго, когато РА е в мен? Когато ушите ми искат да Те чуят, те трябва да тръгнат на дълъг път. Те се превръщат в слух, който иска да обхване цялата Вселена, дори и най-малкия шепот. Но, РА, нима Слухът, това не си Ти? Че откъде накъде аз ще имам свой собствен слух и свои собствени очи? И подарих си очите на РА, и дадох Му и слуха си. Защото ако аз самият искам да виждам и чувам, то тогава кой ще ме учи?

G 131 g

Вървя си по пътя и изведнъж откривам, че съм влюбен в цялото съществувание. Питам себе си: Кой в мен е влюбеният? – И каза ми Дао: Не Ме ли позна? – И каза ми още Дао: За влюбения всичко е радост. Аз търпя само радостта. – Тогава питам Дао: Не търпиш ли и скръбта? – Тогава рече ми Дао: Скръбта Аз я обожавам. Тя също е радост, но се е скрила в себе си. – И казах на Дао: Че защо не я виждам? – И рече ми Дао: Защото си радостен, а скръбта изисква по-голяма Любов, отколкото радостта. Ако възлюбиш скръбта, ти ще възлюбиш и смъртта. И тогава не ще има смърт, тогава смъртта ще е отлетяла. – Че тогава какво ще остане за мен? – И рече ми Дао: Ще имаш нова радост, небесна радост. – Що означава тази радост? – Тази радост е твоето Дао. – И казах на Дао: И аз така си мислех. – И рече ми Дао: Ние сме в единомислие. А радостта е нашата нова украса. Тя украсява сърцето ни и залива очите ни. И ние преливаме ли, преливаме, защото не можем да се справим с тази радост. Ние позволихме да тече и тя не иска да се спре. – Ето, това е Дао: Океан от радост. Който е познал Дао, радостта му не се изчерпва. Че защо да има край радостта?

G 132 g

Вървели си двама души в гората с наведени глави. И двамата били нещастни. И казал единият на другия: Защо си толкова нещастен? – Защото цял живот слушах съветите на своите близки и затова отивам в гората, тя да ме посъветва. – И тогава попитаният попитал: А ти защо си толкова нещастен? – Защото през целия си живот не послушах нито един съвет и затова сега отивам в гората да се посъветвам с нея. – И седнали двамата на един камък, и започнали да наблюдават реката. Така както си текла реката, тя освободила душите на двамата странници от собственото им безумие. И казала им реката: Не е важно дали приемаш съвети, или не ги приемаш. Важното е да течеш. Щом животът тече в тебе, за какво са ти съветите на другите? Не е ли животът най-добрият съветник? Когато хората ти говорят, внимавай. Когато животът ти говори, слушай.

G 133 g

Ако имаш Духа в себе си, това значи да си беден, и то толкова беден, че можеш да си позволиш всичко. Ако нямаш Духа в себе си, това значи да си богат, да си толкова богат, че с това богатство да образуваш своята бедност, своята пропаст. Не предпочиташ ли бедността, която те обогатява? Духът е богат в своята бедност, а човекът е сиромах в своето богатство.

G 134 g

Всички хора се радват на цветето. А когато аз гледам цветето, нямам радост. За хората цветето произвежда радост, а за мене – скръб. Аз дори не мога да го видя. Аз само го чувам. Аз го пия. За мен цветето не съществува. Съществува само неговият аромат. Аз съм едно с аромата. За мен ароматът е Диханието на живота. Аз живея в Диханието на нещата. Ето защо не се радвам на цветето.

G 135 g

Моите приятели отидоха до извора и започнаха да пият с пълни шепи. Те толкова много се радваха. Само аз не разбирах тяхната радост. Аз никога не се радвам на извор, който те гледа отвън. Аз си имам извор в своето сърце и Дао там тече. И затова аз обръщам ръцете си навътре. И улавям Дао в ръце, и изворчето ми тече. Ако нямам изворче в своето сърце, как тогава Дао може да тече? Защото само Дао тече, а всяко изворче, което е отвън, то плаче като дете и се опитва да тече.

G 136 g

В Китай хората плачат, когато се роди дете. Само аз съм радостен, защото Дао се е родило незабележимо. И когато детето започне да плаче, и хората около него започват още повече да плачат, а аз толкова много се радвам, защото познавам Дао. Дао винаги се радва вътрешно. А сълзите на детето са оттенък от радостта на Дао. Хората виждат сълзите, а аз, неразумният, виждам радостта на Дао. Попитах Дао: Защо хората не Те виждат? – Каза ми Дао: Хората не Ме виждат, защото не обичат Истината. – А що е Истина? – И каза Дао: Истината, това означава да имаш незнание и искреност. Щом имаш незнание, започваш да разбираш. Щом имаш искреност, започваш да сияеш в себе си. Ето, това е Истина.

G 137 g

Открих, че най-простото нещо в живота е да познаваш Истината. Хората ме питат: Ама как се постига това? – Казвам им: Истината не се постига. Просто стани безмълвен и Истината потича. Истината тече само в Безмълвието. Когато говориш, течеш ти. Когато не говориш, тече тя. Аз избягвам да говоря, защото иначе тя избягва да тече.

G 138 g

Когато бях дете, животът ми беше пълен с радост. Когато се ожених, радостта ми се увеличи като изобилна река. Сега, когато живея последния ден от живота си, радостта ми няма край, защото се връщам при Истината. А Истината е всякога радостна и това е толкова естествено. Да бъдеш радостен, това е твоето вечно състояние и това е толкова естествено. Радостта е най-простото нещо на земята. А тези, които търсят скръбта, са толкова сложни. Защо трябва да се търси скръбта? И защо са нужни толкова много усилия за нея? Аз не познавам скръбта, защото живея в Океан от радост. Защо ми е да излизам от водата на радостта? Не съм толкова умен. Радостта принадлежи на естествения човек.

G 139 g

Аз бях толкова прост и естествен, че хората не ме разбираха. Аз бях толкова прост и естествен, че царе и господари идваха да искат съвети от мен. Аз бях толкова прост и естествен, че дори нямах съвети в себе си. И всички, които ме питаха за съвети, се натъжаваха. А аз бях толкова прост и естествен и се наслаждавах на това.

G 140 g

Простотата е толкова естествена. Естеството е толкова скромно. То е толкова скромно, че и цветята не го забелязват.

G 141 g

Листото падна от дървото. Може ли това да се обяснява? Аз само забелязах, че листото пътува на свобода.

G 142 g

Аз обичам Тишината. Нима можеш да разсъждаваш за Тишината? Тишината е просто естеството на нещата. Нима звукът може да ти разкрие израза на Тишината? Звукът е винаги повърхностен. А Тишината е Свято Безмълвие. Нима мога да разсъждавам, ако съм безмълвен? Тишината е естеството. Всичко друго е неестествено.

G 143 g

Щом водата тече, и аз ще тека.

Щом слънцето грее, и аз ще грея.

Щом въздухът плува, и аз ще плувам.

Нима ми трябва друго учение?

G 144 g

Ако дървото има крака, къде ще го отведат краката му? Ако човек има крака, няма ли да избере пътя? А нима пътят не води до безпътицата? Който е изгубил пътя си, става неподвижен като дървото. Всеки трябва да открие своята безпътица.

G 145 g

Обичам да вървя в Тишината. Това е моят път. Никого не срещам, никого не виждам, но всичко, което срещам, ми се усмихва. Нима Тишината не споделя радостта си с мен? Само Тишината споделя живот.

G 146 g

Върви по пътя си. – Но докъде ще стигна? – Продължавай да вървиш, докато се изгубиш. – Защо да се изгубя по пътя? – Защото ако не се изгубиш, няма да оцелееш. Всеки, който е изгубил живота си и пътя си, е оцелял. Да се изгубиш, значи да се намериш. Да се намериш, значи да живееш. Да живееш, това е естеството. Който е естествен, той не умее да живее – той няма умения, той живее без умения. Той просто живее.

G 147 g

Живях много години в доброто и доброто ми помогна да умра. После се научих да живея в злото и злото ме спаси от смъртта, злото ме събуди. Сега живея в Истината и не ценя нито доброто, нито злото. Те бяха само временен път, докато се кача на покрива на моята къща. Сега живея нависоко.

G 148 g

Аз бях в Райската градина, когато Бог каза на Адам: От кое дърво искаш да ядеш? Едното дърво е със здрави и хубави ябълки – това е добрият път. А второто дърво е с изгнили ябълки – това е лошият път. Но има и друго дърво, него не можеш да пожелаеш. – Адам остана да размишлява за добрия път и лошия път. Но той не знаеше, че и двата пътя бяха лоши. Той избра дървото със здравите ябълки, или добрия път. Той не знаеше, че доброто приспива. И затова заспа. Адам трябваше да избере дървото с изгнилите ябълки: ако беше избрал лошия път, сега той щеше да бъде събуден и нямаше да живее с надежда; който се надява, влиза в безнадеждност. Ако Адам беше буден, трябваше да каже: Господи, не желая нито доброто, нито злото. Искам само Теб. – И сега нямаше да живее от надежда в безнадеждност, а щеше да живее в Дух и Истина. Ябълките щеше да даде на другите... Великото дърво на Живота – това е самият Бог. Това дърво е Океанът, който обхваща всички светове без изключение. Това е нещо, в което всички същества живеят. И затова това дърво е нещо, което не можеш да пожелаеш. Ако го пожелаеш, ти създаваш отделеност, тоест ти създаваш желание, а желанието всякога създава време. Трябва ли рибата да пожелава океана? Тя просто живее в океана. Важното е рибата да е пробудена. Будният не желае, не се слива с желанията си. Той няма друго желание, освен да живее в океана, без да има желания. Ако живееш в океана, трябва ли да желаеш океана? Ще направим един извод: това, което пожелаваш, никога не може да бъде твое; а това, което не пожелаваш, е винаги твое. Бог е предвечно твой, независимо от твоите желания. Така е определил Той. Нима можеш да пожелаеш нещо, което е твое? Не си ли разбрал, че Бог е всякога твой?

G 149 g

Доброто обогатява, злото изцелява. Доброто те прави мек, злото те прави твърд. Доброто те задължава да си разумен, а злото те задължава да станеш дълбок. Доброто е разумност, която трябва да бъде изцелена чрез дълбочината на злото. Доброто ще те направи щастлив, но в това щастие ти ще заспиш. И късно ще разбереш, че доброто е зло. Злото ще ти донесе нещастие, но това нещастие ще те събуди. Така чрез нещастието ти ще потърсиш това, което превъзхожда доброто и злото. А не е ли това твоята Душа? А не е ли това твоята Райска градина? А не е ли това Любовта? Само се виж: ти си напуснал Любовта и нейната градина, за да се занимаваш с разумността на доброто и с безумието на злото.

G 150 g

Злото е като едно непослушно дете. Не трябва ли да обичаш това дете? Нима ти като дете беше послушен? Доброто е като едно послушно дете. Трябва ли да обичаш това послушно дете? А ти послушен ли беше? Ако непослушното дете в края на живота си стане един Разумен и Божествен човек, ти няма ли да се радваш на това? Защото според Божия план след време всички непослушни ще станат послушни и техният опит ще бъде един зрял плод. А тогава какво ще правим с послушните? Ще дадат ли те плодове? Къде е тогава злото?

G 151 g

Ако злото ме прави добър, не е ли това истинското добро? Ако злото събужда в мен една Велика Разумност, не е ли това Бог, Който ми подава ръка? Ако доброто ме прави лош, не е ли това зло? Ако доброто ме прави лицемер, не съм ли опасен за самия себе си? Защо ми е добро, което не ме води към Бога? Предпочитам зло, което ме води към Бога. Аз ценя само това, което ме води към Бога. Ако и злото не ме водеше към Бога, тогава щях да дерзая пред Бога да разбера по кой път да отида при Него. Това дерзание аз го наричам Любов.

G 152 g

Представете си едно дърво с изгнили плодове. Злото прилича на тези плодове. Никой не ги поглежда, само Бог ги приема в Своята земя. Понеже Бог ги приема, Той ги отглежда тайно в Себе Си и на другата година дървото е пълно със зрели и сладки плодове. Сега вече хората поглеждат към дървото. Но те не знаят, че тези хубави плодове са едно преработено зло. Слабостите в човека са тези изгнили плодове. И всеки, който ги приеме като Бога и ги обработи в себе си, той ще ги превърне от слабости в разумни сили. Не са ли тези разумни сили сладките плодове?

G 153 g

Аз не се храня със земни плодове. Аз не обичам нито сладките плодове, нито изгнилите плодове. Аз се храня само с един плод – плода на Единението. Моята Любов се превърна в Единение с Абсолютния Незнаен. Аз отдавна знам, че доброто и злото нямат здрави мостове към Абсолюта. Само Любовта е здравият мост. Мостът на Любовта е много тънък, нишката му е много тънка, но тази нишка може да пренесе цялата Вселена обратно в Абсолютния Център. Който е придобил Любовта, той си е създал мост към Незнайния.

G 154 g

Когато за първи път видях роза, тя нямаше име. Тя беше безименна и безпределна. Тя беше една идея на Великия Неуловим. Когато впоследствие някои ми казаха, че се нарича роза, аз разбрах, че някой се е пошегувал. Защото нима може идеята на Великия Неуловим да бъде именувана? Не трябва ли да разберем, че розата е само едно мигновение? Не трябва ли с появяването на розата да разберем, че по-важното е течащият аромат? А не е ли и ароматът едно мигновение? Тогава как може розата да е роза и ароматът да е аромат? Защото истинският аромат не е ли Диханието на Скрития Неуловим? И в края на краищата розата ли съществува, ароматът ли съществува или Диханието съществува? Казвам ви: и трите не съществуват. Съществува само Скритият Неуловим. Ето защо аз не желая нито розата, нито аромата, нито Диханието. Който иска Същността, получава Същността. Той живее в Неведомостта на Скрития Неуловим.

G 155 g

Хората, които говорят за Любовта, не живеят в нея. Тези, които живеят в Любовта, не говорят за нея. Тези, които говорят за Любовта, Любовта им липсва. Тези, които са потопени в Любовта, нямат липса. Тогава трябва ли слънцето да каже: „пълно съм със светлина“? Че нали светлината му се вижда в цялата слънчева система? Когато рибата живее във водата, трябва ли да дава обяснения що е вода? Самата риба е съставена от вода и поради това живее във водата. Малката вода живее в Голямата Вода. Голямата Вода я ражда, Голямата Вода я погребва и пак я ражда отново. Такава риба е човешката душа. Тя е родена от Любовта, тя е изтъкана от Любовта, тя живее в Океана на Любовта. Душата никога не пита какво е Любов. Любовта никога не пита за Любовта. Затова малката рибка мълчи. Тя не може да обясни Тайната на водата, защото тя е вода, потопена във водата. Така душата е потопена в Душата на Бога.

G 156 g

Съвършенството е започнало да съществува, когато Абсолютът се е скрил. Тогава всички същества са разбрали, че има Един Велик и Всесъвършен Дух, но че Той някъде е изчезнал. След като Той е изчезнал, е останал един полъх от Неговото Съвършенство. И всички са се втурнали на път да придобият това Съвършенство. Но кой може да постигне Съвършенството на Всесъвършения? Никой не може да постигне това... Съществата разбрали, че без Него няма Съвършенство. И те са направили промяна, те са пожелали Единение с Него. Те са пожелали Сливане с Него, защото Съвършенството се явява само чрез Сливане с Него. И затова оставете Съвършенството настрана. Поставете на първо място Единението с Него. Само тогава ще ви облъхне ароматът на Неговото Съвършенство. Това Съвършенство е непостижимо, както е непостижим и самият Той. Ние вечно ще се сливаме с Него, а само Той има право да проявява Съвършенството Си.

G 157 g

Ще ви разкажа за Стареца на Красотата. Този Старец е без лице отвън и без сърце отвътре. Красотата му е толкова ослепителна, че няма нужда от лице и от сърце. Когато той застане до едно ярко слънце, слънцето започва да примигва. То се притеснява от по-големия си Брат. То е разбрало, че до него стои една Древна Красота, по-дълбока от всички слънца. Този Старец се нарича Лао Хай, което означава „Мъдрият Храм“. Именно това е Любовта. А какво е Любовта? – Въплътена Мъдрост. Не е ли това Храм на Красотата? Ето защо Лао Хай няма лице и няма сърце.

G 158 g

Древният прилича на Хаоса. Той има качествата на хаотичния порядък и на красивия безпорядък. Това са двете Очи на Древния. Едното Око е произлязло от Хаоса, но това Око вижда само порядъка в нещата. А другото Око вижда само Красотата на нещата. Това Око няма произход. Самият Хаос се чуди откъде е произлязло това Око. Око, което има произход, не спада към Красотата. Око, което няма произход, спада към Красотата. То е несътворено и неизмеримо. Съществата го наричат Безпределност. Безпределността е несътворената Красота на Древния. Безпределността е Окото, чрез което Древният ни наблюдава.

G 159 g

Това е Легендата за Сътворението от „Мъдрия Храм“. И „Мъдрият Храм“ започна да говори: „Древният искаше да създаде човек по Свой Образ, подобен само на Него. Мислеше от какво да го създаде. И докато мислеше, видя пред Себе Си предвечния Хаос. И създаде Древният човека от предвечния Хаос. Призова Древният Хаоса и яви се фигурата на човека. И прободе Древният във фигурата на човека седем отвора. Седем дена извайваше Древният отворите в човека. И така Хаосът придоби две очи, две уши, две ноздри и една уста. На седмия ден беше направена устата. И след като завърши всичко това, Древният видя, че Хаосът се умори и пожела почивка. Така човекът оживя и от устата му се изтръгна вик. И до днес човекът вика и търси някого.“ Човек може да се освободи от този вик само като открие, че предвечният Хаос е Скритата Съкровена природа на Древния. Ако човек съумее да открие Съкровената си природа, тогава седемте отвора ще бъдат изпълнени с Изначалната Светлина. И тогава човекът ще бъде наречен Храм на Древния. И този Храм ще бъде всякога осветен. Такава е Съкровената природа на Древния – всякога светеща, всякога сияеща. И затова е казано: Познай себе си! Ти си Храм на Древния. Не търси друг Храм, защото самият ти си Храмът.

G 160 g

Когато вървиш в пътя, разбери ти ли се движиш, или пътят се движи. Ако разбереш това, какво ще си разбрал? Само който не е разбрал пътя, може да върви по него. Разбирането винаги отклонява. Любовта следва Древния, без да Го разбира.

G 161 g

Разговаряла малката рибка с водата и казала малката рибка на водата: Ти коя си? – Водата отвърнала: Аз съм твоята майка, аз храня и себе си, и тебе. – Усмихнала се малката рибка и казала: Че как можеш да се храниш? Ти нямаш уста. – Засмяла се водата от все сърце и казала: Само който няма уста, може да бъде нахранен. А ето, ти имаш уста и все се храниш, и все си ненахранена. Когато изгубиш устата си, Океанът ще те нахрани.

G 162 g

Изпитанието в живота на ученика е скок в Неизвестното. Някои умеят да скочат в Духа на Неизвестното, а други не умеят. Тия, които не сполучат, стават хора на външния живот. Тия, които сполучат, те се потопяват в Неизвестното. Какво постигат те? Разбиране не постигат. Техният подход е сам по себе си едно дълбоко неразбиране, но това неразбиране е придружено с огромно доверие в Неизвестното. И потапяйки се в Духа на Неизвестното, те пак си остават в неразбирането, но придобиват нещо от неговата загадка. Само Неизвестното живее. Само то е носител на истинския живот. Неизвестното в човека, това е неговият Дух. Това е най-голямата загадка. Всеки ученик има задачата да се саморазгадае. А скокът в Неизвестното е скок в собствената си Дълбочина. Да се сближиш със собствения си Дух, това значи да се сближиш и със своя Учител.

G 163 g

Когато си познал себе си, мислиш ли, че си открил нещо ново? Как можеш да познаеш самия себе си, когато това си ти самият? И все пак познай себе си!

G 164 g

Взирай се, взирай се в Мен. Докога? Докато Ме изгубиш от погледа си. И когато Ме изгубиш напълно, Аз ще стана твоите очи.

G 165 g

Ако се слееш със своя Учител, какво ще придобиеш? Напротив, много ще изгубиш. Първо: ще изгубиш миналото си. Второ: бъдеще няма да имаш. И трето: звезди и слънца няма да ръководят твоя път, защото Любовта ще бъде твоят път. Любовта е ключът за изчезването в Учителя. Не ходи между звездите, а се изгуби в Любовта. Който се е изгубил в Любовта, е намерил своя Учител. Ако светът те нарече ненормален и безумен, ще знаеш, че това е факт, защото само безумните са отвъд света, а умните са в света. Те са нормални, светът им е нормален, но живот нямат. И понеже нямат живот, те живеят нормално.

G 166 g

Когато придобиеш Любовта, обикновеното става необикновено. Тогава обикновеното носи аромата на Незнайното. Когато изгубиш Любовта, тогава се изгубваш в обикновените неща. Тогава обикновеното е препятствие. Тогава обикновеното е враг. Тогава обикновеното е пропаст. Когато си изгубил Любовта, такъв е изгледът на нещата. А когато живееш заедно с Любовта, виждаш в малката тревичка цяла Вселена. Виждаш нейния танц с вятъра. Така разбираш, че и тя се радва. Тя е малък участник във Великото Единство. Тя е една трептяща енергия, изтъкана от радост. Ако тя умее да се радва, тогава къде е твоята радост?

G 167 g

Когато Го гледаш, Него Го няма. Когато се взираш, не можеш да Го откриеш. Когато Го желаеш, Той сякаш е изчезнал. Почваш да се питаш: Съществува ли Скритият Учител? – Въпросите не са създадени, за да получат отговор. И въпросите, и отговорите са нереални. Само Любовта е реална. Само Любовта се слива със Скрития Учител. Любовта не пита за Него, не Го търси, не Го желае, не Го издирва. Тя не Го превръща във въпроси и отговори. Любовта е естествено сливане със Скрития Учител. Тя е частица от Неговата Незнайност. Дори и Любовта не Го узнава. Нима блажената и пълноводна Река на Живота може да пита кой е Той. Нима Изворът може да пита защо извира. Това, което е вечно, е естествено. Това, което е естествено, изтича от недрата на Скрития Учител.

G 168 g

Преди да бъдат световете, Древният е бил Абсолютно Скрит. Малцината, които са знаели за Него, са Го наричали Скритото Съкровище. Само 24 Същества са знаели, че Той е Скритото Съкровище. Впоследствие Той е пожелал всички да Го узнаят. Тогава Той е излязъл навън, превърнал се е в световете, преобразил се е в световете. И безбройните същества, които са съществували скрито в Него, изведнъж се събудили от вечния си сън и почнали да търсят Съкровища. Но никой не знае къде да Го търси. Всички знаят, че има Съкровище, но никой не знае къде се е скрило То. Кой може да Го намери? – Само който познае себе си, защото Съкровището, това си ти. Ако откриеш себе си, ще бъдеш открит. Ако узнаеш себе си, ще бъдеш узнат. Ти самият си целта, която трябва да бъде постигната, защото Той се е превърнал в ти. Копай дълбоко в себе си и някога ще Го откриеш. Дълбоко в теб има Свещена Земя. Тази Земя е Скритото Съкровище. Наричат я още Обетованата Земя.

G 169 g

Ако искаш да увеличиш собствената си Тайна, увеличавай Тишината в себе си. – Какво ще открия в тази Тишина? – В Тишината нищо не се открива. Дълбоката Тишина е изявление на Непознаваемото. Само Непознаваемото може да те освети. Не ти трябва друго постижение. Не ти трябва друго осветяване. Нима ти трябва лампа, когато Слънцето е изгряло? Непознаваемостта е Слънцето на живота.

G 170 g

Когато Го познах, аз открих, че Той е Непознаваем. Когато Го открих, аз разбрах, че Той е Неуловим. Когато Го възлюбих, аз открих, че Той е моят Любим. Любимият е всякога Непознаваем. Някой може да попита: Защо Любимият е всякога Непознаваем? – В това е именно Неговата жертва. Той е станал Непознаваем, за да можеш вечно да се обогатяваш. Знанието осакатява, Незнанието обогатява, а Непознаваемото осъществява. Така ти можеш да живееш вечно в собствената си Тайна. Който е осъществил собствената си Тайна, той е дете на Непознаваемото.

G 171 g

Който живее в Непознаваемото, той е Слънце, което осветява собствената си Тайна. Да си се открил като Тайна, това значи да превъзхождаш и живота, и смъртта. Човекът на Тайната живее в Непознаваемото. Той е като дете, за което всяка песъчинка е чудо. Той разглежда всичко с очите на Тайната.

G 172 g

Аз живея не за да разбирам нещата. Аз живея не за да се радвам на нещата. Аз живея не за да ценя живота. Аз живея не за да победя смъртта. Аз живея заради Непознаваемото, защото от Непознаваемото се е зародила Истината. Аз живея само заради Истината. А смъртта и живота отхвърлих настрана.

G 173 g

Всемъдростта вижда, без да има нужда от знания. Всемъдростта вижда, без да има нужда от виждане. Всемъдростта вижда чрез самата себе си. Всемъдростта вижда чрез дълбочината на своето Незнание. Незнанието – това са очите на Всемъдростта.

G 174 g

Моето Учение – това е Духът на Непознаваемото. Който е познал Непознаваемото, той живее Невидим живот. Който не е познал Непознаваемото, той живее видим живот. Видимият живот прилича на човек, който се ражда и който умира. Невидимият живот прилича на човек, който когато е роден, е нероден, и който когато е нероден, е роден. Това е Невидимият човек. Той никога не живее за хората, той живее за Непознаваемото. Ето човекът!

G 175 g

Който е влюбен в Непознаваемото, става сам по себе си Океан от Непознаваемост. Който е влюбен в познаваемото, броди по света и все търси някой да му налее чаша вода. Но светът няма Първичната Вода в себе си. Водата на света е остаряла. Тя тече отвън навътре, а истинската Вода тече отвътре навън. Само който е познал Непознаваемото, пие Вечната Вода. Тази Вода е Еликсирът на Живота.

G 176 g

Който познава Любовта, има Слънце в сърцето си. Който познава Мъдростта, владее мигновението. А който познава Истината, изгрява в Непознаваемото. Любящият е светъл. Мъдрият е мълниеносен. Истинният е неуловим.

G 177 g

Ако аз съм Любов, тогава не аз живея, а Бог в мен живее. Ако аз съм Мъдрост, тогава смъртта е преобразена в Светлина. Ако аз съм се превърнал в Истина, тогава и животът ме отбягва, и смъртта ме отбягва. Тогава аз живея в Непознаваемото. А кой би желал да познава Непознаваемото? Животът го избягва, а смъртта е застрашена. Ето защо аз избрах Непознаваемото.

G 178 g

Който иска да познае нещата, трябва да влезе в Непознаваемото. Непознаваемото е чисто Незнание. Ето защо Непознаваемото не знае, но може да обяснява нещата, докато знанието е сътворено от материята на невежеството. Знанието дава много обяснения, но невежеството остава. Само Непознаваемото знае. Защо? Защото то живее в Корена на нещата, а Коренът на нещата е Съкровен.

G 179 g

Хората са се изгубили в дървото на знанията. И от хиляди години те пътешестват от доброто в злото и от злото в доброто. Това е пътуване от живота в смъртта и от смъртта в живота. Само Непознаваемото може да спаси хората от това дърво. Непознаваемото – това е дървото на Неизменната Любов. Човекът на Неизменната Любов нито живее, нито умира. Той съществува в Съкровеното, в собствения си Център. Съкровеното няма нужда да знае, за да живее. Съкровеното вечно съществува. То не зависи от доброто и злото. Човек може цял живот да прави добрини и да не познае Съкровеното. Доброто не може да помогне на човека, защото то е знание. Само Съкровеното може да помогне на човека. Съкровеното символизира Първичното дете: това е Незнанието. Това Незнание нищо не знае, но очите му са пълни с радост, и то толкова много радост, че не може да вижда света. Незнанието вижда само Съкровените неща. А който вижда така, е дете на Непознаваемото. Той няма опора, но има Център.

G 180 g

Ако имам Любов, аз нямам пътища в живота. Ако нямам Любов, пътища много. Всички пътища водят в знанието. Господи, искам само едно: направи ме любящ. На тези, които искат, дай им пътища, а на мен дай само Любовта. Защото само Любовта знае пътя. Само Любовта знае къде да ме отведе. Тя ще ме отведе в себе си. Защото няма друго място, освен Любовта, където човек да отиде. Завръщането в Любовта е завръщане в Непознаваемото. Тогава очите са пълни с радост, сърцето ликува, душата блаженствува. Това са все плодове на Незнанието.

G 181 g

Да имаш Любов, значи да вървиш към себе си. Това значи да вървиш към собствената си дълбочина. Твоята дълбочина е изтъкана от Непознаваемото. Хората наричат това себепознание. Аз го наричам себенамиране, защото който се е себенамерил, той е докоснат от Непознаваемото. Непознаваемото му дава Сияние. Това Сияние е наречено Безсмъртие. Правилно е да търсиш Безсмъртието, защото Сиянието ще освети твоето минало и то ще се стопи като сняг. Твоето минало ще изчезне и ти изведнъж ще разбереш, че миналото не е съществувало.

G 182 g