За Учителя и отношението към другите учения

И в София имаше един спор за една спирка на метрото. Искаха да я нарекат на името на Учителя, спирката там до „Интерпред“, една главна спирка, откъдето тръгва метрото. И веднага там БСП-то: „Как може такива неща?“ Те даже нещо елементарно, те нямат елементарно отношение, не говорим… След време те сами ще се пометат, защото Учителят въобще не държи на такива неща. Има спирка, няма спирка, да Го споменават… Обаче ето виж, случило се е като изпитание, те веднага се показват: „Как може такова нещо да предлагате?“ Там на някаква партия, забравих коя беше.

Участник: То където трябва да се случи, се случва.

Да. Пък то, ако иска Учителят, просто ще стане, няма проблем. Но Той не държи на тези неща, не е държал никога. Както не искаше да стане от „Великите българи“ първи — щеше да задвижи Своите сили, учениците в чужбина, тука, по-голямо, и става първи. Но Той не иска. Но загатна нещо там, загатна на България да не пипат много учениците, защото този път няма да има турско робство — нещо много по-жестоко, ако посегнат. Защото учениците са преродените богомили, Той го казва. Само че сега методите са други.

Няма нужда сега да тръгнем да критикуваме църкви, религии. Те сами се осъждат. Няма какво да осъждаш. Което обича застоя, какво да го осъждаш? Приемаш го каквото си е. Ако може да помогнеш, помагаш. Ако не може да помогнеш, вътрешно някаква молитва. Но свещеници познавам много — няма развитие. То е нещо заучено вече, някакви навици, изработени силни. Освен това Учителят казва за свещениците: „Това са преродените същества, които са разпъвали Христос.“ Даден им е шанс.

Те малко или много обичат Христос, но не е истински. Това им е проблемът, че Го обичат донякъде. И всъщност те това изплащат, че не са цялостни. Те затова, понеже не са цялостни, не могат да приемат и другите Учения. Те не могат да разберат, че всички клони са от едно дърво и че всички реки отиват в морето. Те смятат, че само те са прави, и оттук вече няма широта на съзнанието, нямаш поглед да видиш, че всичко е Бог. Те са също част от Бога, само че бавният Път, дългият Път. Но такъв е, дотам са стигнали.

Будността и пречистването на ума

Участник: Будност трябва да имаш. Будност и смелост.

Будност, Истината дава смелост.

Участник: В тази дума „будност“ и на първо време така звучи ми: „Каква будност, нали? Не спи.“ Да, обаче будност трябва винаги да ти бъде като…

Значи, не е достатъчно само будност, не е достатъчно. Много особена Любов към Истината, за да прекрачиш.

Участник: Да, но и будността, и тя има голямо значение.

Има, обаче има хора будни, но не са смели, имат будност.

Участник: Аз сега половината неща ги разбирам както трябва. Обаче в течение на деня, на работа, в себе си — минава цял ден, чак тогава ми мина: „Чакай бе, аз къде отидох?“ Нали умът, той е голям враг на човека.

Да, хиляди години, ако си служил на ума, как ще те пусне? Той те е хванал здраво!

Участник: И да изтърве поста…

И той се храни с теб, с твоята енергия, и той те пие, ти ако му служиш.

Участник: И затова, когато вземеш да говориш с някой човек, който е настроен, той знае само това нещо, и веднага е изиграла ролята. И ти, нали, колкото да мислиш, че говориш правилно, виждаш, че този насреща въобще не иска да те чуе даже.

Участник: Говорим за ума така, обаче, от друга страна, ние си имаме нужда от него. И във формулата за ученика се казва, че искаме светъл ум. Значи, не че изобщо да го игнорираме и да го потиснем, или аз не знам, но да… Да сме господари на ума си, да. Да искаме светлина в ума. Светлина в ума.

Значи, умът трябва до такава степен да го пречистиш, че накрая той става толкова духовен, че вече го няма. Ти го използваш, външния ум, за външни неща. Той може да ти намери професия, да изчислява, гъвкав, хитър, ползата знае. Има неща, дето може да влезе в работа. Но той не трябва да ти управлява Висшата Душа и Духа, и съкровените неща — там не трябва да се меси. И затова трябва да бъде пречистен. Когато е пречистен, той става слуга на Душата и Духа.

А иначе той се опитва да е господар, а всъщност той е роб и нисшето не може да управлява. И затова той трябва да стане толкова светъл, че да го няма. Тоест, да го няма като… Слуга, бе, слуга. Слугата вече си знае работата и тогава той ще ти върши и на тебе някоя работа и ще ти помага, но вече като слуга. Не е да ти управлява живота и да ти казва: „Не върви по този Път, защото Учителят не е твоят Път.“

За други неща може да бъде ползван.

Участник: В ежедневието.

Значи, той, когато наистина стане светъл, изчезва. Той става толкова духовен, че вече служи на Духа и все едно го няма, освен от време на време, когато Духът го използва за нещо. Но Духът знае как да го използва. Не може конете да управляват каруцата, а този, който кара каруцата, нали? Умът е конят, той трябва да бъде управляван. Почне ли да управлява каруцата, каруцата ще падне.

Участник: Сега вече го разбрахме.

Участник: То го разбрахме, ама… Малко е да го разбереш, трябва да го вкараш в живота си, тогава вече…

Участник: Той затова и Учителят използва много примери, така, от живота, за да стане по-ясно.

Да, да, примерите, да.

Ошо и интуицията

Участник: Не, той донякъде, Учителят, не говори много обширно, докато Ошо така обширно разказва нещата.

То и при Учителя има много примери.

Участник: И колкото и да си тъп, ще разбереш какво… Действително аз неговите книги много ги харесвах. И сега чета вече тези двадесет и четирите Старци. Обаче чета го, разбирам го, обаче докато го спра, не мога да го обобщя. Няма, не може да се обобщи…

Не може…

Участник: И нали вече има неща, където той казва: „Да елиминираш.“ Сега например ума, сърцето, там, нали, всичко. Обаче това чувство аз не го знам какво е — дали ще мога да стигна дотам, че да ги елиминирам. То изглежда, трябва просто да изчезнеш.

При изчезването умът го няма и вече няма кой да пречи.

Участник: Даже Ошо казва за интуицията: има хора, такива откриватели, умни — той се мъчи, мъчи нещо да реши и не може. И казва: „Когато вече истински се изтощи мозъкът, умът на човека, проработва му интуицията.“ И той казва: „Разреших го, обаче точно как стана, не мога да разбера.“ Защото интуицията не може да я обясниш. Тя много… Доколкото се досещам, интуицията — това е вече Духът на човека, пък Духът е парчето от Бога, дето е в нас.

Духът спуска интуицията в Душата. Тя е инструмент на Духа.

Участник: Тази книга скоро я четох, преди една година, колко… Много ми хареса направо.

Значи, обикнеш ли чистия Дух и Истината, вече Той ще ти изпраща интуицията да те ръководи, а не някакви предчувствия. Предчувствията са друго нещо. Интуицията слиза най-много до Душата. Надолу вече в ума и сърцето не слиза, там материята е груба за интуицията, тя е много висша. Самото „Ин Тао“ означава „Вътрешният Бог“. Това е значението на думата „интуиция“. Тя е много дълбока дума.

Участник: Да, той даже Ошо подрежда нещата: инстинктът, казва, сме го наследили от животните, докато интелектът вече е на ума, на човека. А интуицията, казва, вече е съвсем нещо като Бог в тебе.

Интуицията наистина може да ръководи в правия Път. И който има интуиция, наистина тя го ръководи в правия Път.

Участник: Пък тя я има в човека, но тя не работи всеки път или ние не я чуваме.

Значи, при Любов към Истината тя бавно се разбужда. Духът ти я изпраща, твоят Дух. Той ти я изпраща, като тя си е Негов инструмент, слуга. Изпраща я на Душата и тя шепне на Душата. Умът и сърцето не трябва да чуват. Питат Настрадин: „Вярно ли е, Настрадин, че си се влюбил в жена си от пръв поглед?“ „Вярно е, защото не можах да се вгледам по-добре.“ Значи, ако имах интуиция… Не, той смисъла… Но закъснял, как закъснява погледът.

Участник: Той ги показва…

Показва нагледно.

Участник: На тези, които са по-ниско от него, да го разбират.

Да, точно така. Той дава послания, нали.

Участник: И то става като…

Да се вглеждат другите, нали. Но иска да го…

Участник: „Защо се ожени?“ … „Нямам проблеми.“ [Неясна част от репликата, 54:24–54:32]

Е, добре, стига за днеска. Да, до другия ноември.

Участник: Амин.