Учението на Орфей, Богомилите, Различаването, Боян Мага, Учителя, Ошо, Ин Тао

Елеазар Хараш · Приятелски разговор в Добрич · 01.11.2010 г.

Източник: видеозапис на Фондация „Елеазар Хараш“

Учението на Орфей за Праогъня

Както и да е. Така, добре, да си направим една кратка формула.

Ще ви прочета нещо кратко от Учението на Орфей — Учението за Праогъня. Аз съм изнасял една част, така, и после, ако имате въпроси… Орфей казва: „Праогънят е образ на Древната скрита Същност, на Древното скрито движение. Битието, което е светът и Вселената, означава, че Праогънят Баща е излязъл от Себе Си и е преминал в движение навън. И затова в света всичко е в движение, защото сам Огънят се движи. Движението е качество на Огъня. Битието е съставено от разпрострял се и разпръснат Огън. Когато Огънят излезе много навън, той звучи като материален, а когато се връща в себе си и угасва, той се крие и става духовен.

Животът е запален огън, запалена свещ. Дотогава гори, докато Огънят го поддържа. Когато спре да го поддържа, Огънят се скрива и човекът се връща в Невидимото до ново запалване. Висшата Душа на човека е чист Огън, чиста Топлина, но нисшата душа е загубила този Огън и сега е станала студен огън. Чистият Огън — казва Орфей — това е Душата, която е безсмъртна. Нечистият огън е смъртната душа. Тя е опетнила своя Източник чрез отчуждаването си. Ако Душата си върне чистия Огън, тя ще си върне и Вечността, и времето ще се погуби от само себе си.

Душата е във времето, за да си върне чистия Огън. И ако човекът успее да си върне този Огън, тогава той заживява във времето, но чрез Вечността си. Той е Протогонът или Пълнотата. Пълното състояние на човека е съставено от чист Огън. Когато Огънят те унищожава, той не те разрушава, а те освобождава и те завръща при себе си, защото иска да те създаде неизменчив. Смърт няма, защото унищожението е обратен път, обратен път към Огъня. Животът е пътят надолу, а смъртта е завръщане нагоре. Праогънят е свръхестествен. Той господства и над боговете. Правилното разбиране на нещата е съставено от чист Огън. И само този, който придобие собствения си чист Огън, избягва от съдбата си. А тези, които нямат този Огън, те трябва да изстрадат съдбата си.“

Кратичко. Ето, и го бях изнесъл в София — едно от нещата, така, колкото да имате идея. Защото въобще Учението на Орфей, силата му е в това Учение за Праогъня. Ние сме изнасяли малко. Това е една друга малка част. След време ще има пак продължение. Така че всичко е Огън — различни степени на Огъня. Имате някакви въпроси?

За богомилите и личните усилия

Шаманите са чист Огън, посветените са чист Огън. Имало е истинска религия в миналото. Има религия на обикновените хора — това е, дето свещениците са в застой — и религия на жреците, на посветените. Тя вече спада към този Висшия Огън, който е…

Това са искали богомилите да вкарат в света, но…

Тези, които са в нечистия огън, не искат, нали, защото трябва да изгорят, пък те искат да живеят. Всъщност, живеейки, те умират. Ние говорихме за богомилите — това е огромен дар на България и на човечеството, това Учение. Това са огнените Духове, които показват прекия Път към Бога, късия Път — на кладата. Защото и другите умират, само че умират без възход, без възкресение. Остават в застоя и пак се прераждат, и пак обикновените въпроси: „Има ли Бог, няма ли Бог?“ Докато при богомилите няма такъв въпрос. Те знаят за Кого умират на кладата, съзнателно изгарят, да се върнат при Него. Изгарят всичко външно и стават силни вътрешно. Всъщност там поставят началото на истинския Живот, а за другите хора няма такова начало. То е въпрос на разбиране и въпрос на такъв чист Огън, който и Орфей го е разбрал.

Участник: Аз не помня къде бях чел, но когато са ги горили на кладата, от триста души само трима не са влезли доброволно.

От три хиляди. Има, да, трима са се отказали.

Участник: От три хиляди ли бяха?

От три хиляди, да. Ама иначе отделно много други, пак хиляди, са изгаряли на кладите. Изключения има винаги, защото нещо не им е достигало, нали. Но те след време…

Участник: Да, то не може всеки…

Всичко не може, но след време ще дойде момент — те вече ще имат един опит, скрит в себе си, и след време ще бъдат подготвени за успешен опит. Така че пак е на място, защото Бог в тях движи тези неща.

Значи, някои питат: „Докога ще живея?“ Бог в тебе живее, ти не живееш. Той движи живота ти и след време Той почва да движи смъртта ти. И двете неща са в Негови ръце. Така че да се тревожиш кой кога — не е важно. По-хубаво да се безпокоиш защо не познаваш Бога и да се посветиш искрено на това. Защото Йога Васища казва много ценно нещо. Йога Васища — прероденият брат Михаил. Книгата му се смята наравно с Библията и тя е такава. Един човек само я е писал, той, нали. Там казва, в тази книга, свещена книга на Индия — той е писал няколко свещени книги на Индия, но главната му книга — казва: „Има едно нещо, което може да победи и съдбата, и Божията Воля. Това са собствените лични постоянни усилия.“

Там, в смисъл, Божията Воля отстъпва. Защото това е устременият човек, няма проблем. И съдбата отстъпва. Но човек трябва да си ги запали тези усилия, те са си в него — искрени, постоянни. Нищо не може да устои. Човек може да преодолее всякакви опасни трудности, включително и космическа катастрофа. Просто няма проблем. Въпросът е да познае себе си. И това проповядват богомилите. Себепознание означава да си зърнал истинския Бог в себе си. Ама Той ти го дава след много такива искрени усилия, на които Той не може да се противопостави. Те са си вродени от Него пак, но ти като си ги разгърнеш, Той вече ти показва нещо от Себе Си. И вече няма… Както толтеките са победили Потопа, нали, което означава, че и кладите, и всичко става вече дребно, защото Бог в тебе го побеждава. И тогава нищо не може да се изправи срещу Бога, защото стихиите са Негови по-нисши слуги.

За Мрака и Тъмната нощ на Душата

Участник: Аз чета сега тези двадесет и петте Старци, двадесет и четирите Старци, и те често употребяват думата: „Трябва да преминеш през Мрака.“ Но какво имат предвид под думата „Мрак“?

Пак е Огън, сгъстен Огън. Пак е сгъстен Огън.

Участник: А, за Огъня става въпрос.

Сам Бог го е създал като преграда и достойните ги пуска, другите ги оставя там, завръща ги, защото не са… Значи, Той Самият Абсолют е слязъл и създал Себе Си като Бог и продължава да е Абсолют като Бог. Така че Той вижда всичко, Той ръководи всичко. И този Огън, този Мрак, Той го е създал.

Ние ще имаме сега, декември, лекция за Тъмната… Тъмната страна на Душата, за тези тъмните изпитания — Тъмната нощ на Душата. Всеки трябва да мине, ако иска да стане истински човек — да мине, да оцелее и да преодолее. Това е най-скъпото в живота.

Участник: Бог ти ги изпраща пак, когато си готов — как?

Ами когато човек наистина обича Истината и Бога, той върви неизбежно към тази опасност. Голямата Любов към Истината вече привлича тази опасност, за да направиш скок и да станеш едно с Бога, което Бог го иска.

Участник: Тези усилия, значи, са просто…

А тези големите страдания, изпитания, те са само подготовка за Тъмната нощ. Защото в Тъмната нощ вече цялата ти карма се заличава, всички духове, които са полепнали по тебе, всичко си отива. Просто става с голямо освобождение.

Участник: А как трябва да го заслужиш?

Заслуга, защото трябва да обичаш Истината докрай, а не донякъде. И тогава се дава тази Тъмна нощ. И в тази Тъмната нощ е скрито Тайното извисяване. Оттам нататък вече ти да искаш и да не искаш, ставаш любящ, не може да критикуваш, не може да мразиш, не може да завиждаш. Ставаш друг човек. Това е Посвещението, да.

Участник: Но там Пътят е Истината.

Да, там вече дори и да говориш общи приказки, ти си прав, а пък някой чел нещо, цитира нещо от Библията или Учителя и може с хубави думи той да не е прав, защото той не е правилният човек. Посветеният може да си позволи общи приказки, нали, защото то е вече друга мярка.

Общите приказки на посветения са по-ценни от онова слово, дето някой парадира, казва: „Бог е Любов“, пък не Го познава като Любов, което означава суха работа. Аз затова харесвам Настрадин Ходжа, защото всичко е послание, всичко е скрито такова. Изглежда едно, пък… И суфите знаят, че това е Древен Дух, безсмъртен, слязъл да помага на хората по странен начин. Такъв си е избрал. Но той си е от безсмъртните, винаги знае какво иска да каже.

Висшата Душа и ежедневната работа

Участник: За Висшата и нисшата душа скоро научих от Учителя и просто се учудих. И той казва: „Когато Висшата Душа работи, си в добро настроение. Вземе ли да работи нисшата — настроението пада надолу вече.“

Да, да. Тя, нисшата, каквото и да прави, тя е бреме сама по себе си, тя е смъртната душа. Докато Висшата, безсмъртната — тя е лека.

Участник: А някаква формула може ли да ни кажете в този случай? В мен да може да преобладава повече, да се вслушам повече във Висшата Душа, да се ръководим от някакъв… Какво да…

Участник: Мисля, че имаше една книга с формулите, с всички формули. Аз я имам. Не, една книга имаше, в която има всички формули.

Може би от рода на: „Господи, научи ме да работя с Висшата си Душа и с Висшия си Дух.“ Обаче формулата си е формула, но тези усилия, които са… Те от тебе излизат, те вече не са до формула. Ти трябва да ги задвижиш, защото Бог ти ги е вродил нещата — ум, сърце, воля, Душа, Дух. Той ти ги е дал вече, то е свършен факт. Ти трябва само да ги разработиш.

И при голямата работа Душата ще идва все по-често. Но това трябва да стане ежедневие, всеки ден трябва да си в този поток, който не е на знание, информация — на Мъдростта. Ти трябва да го търсиш и той вече отгоре има ръководство: кои хора, какви книги — всичко ще ти даде. Но работата си е от тебе, казва Учителят. След време ще изпратят и ангели да те ръководят чрез интуицията, напреднали братя, но когато спечелиш доверието и си напълно отдадена на този Път. А това никаква професия и други неща не пречат да си отдадена. Няма нужда хората да напускат нещо. Просто то влиза в ежедневието. Дзен е самото ежедневие.

Посланията на Настрадин Ходжа

Даже може и да не четеш книги. Както Настрадин — питали го: „Вярно ли е, Настрадин, че си написал най-хубавата книга?“ „Вярно е.“ „Кое е най-хубавото в книгата?“ „Предговорът.“ „Какво пише в предговора?“ „Да не четете тази книга!“ Значи, иска да каже, посланието: важно е как живееш, как мислиш, как живееш, как минава животът ти. А книгите са си книги.

Участник: Те са послания.

Да.

Участник: Имало една, мъдрец, ама жена — леля Рабия. Леля Рабия търси нещо и съседите отишли: „Лельо, какво търсиш?“ Казва: „Загубих иглата.“ Нали, питат: „Точно къде я загуби?“ „Абе — казва — я загубих там, оттатък, ама тука свети и тука я търся.“ „Ами ти — казват — да не си откачила?“ „Ами — казва — вие как правите? Нещо го търсите там, където го няма въобще.“ Нали тя е мъдрец и веднага…

То това е с Настрадин случай.

Участник: Да, Настрадин Ходжа, и той така.

Има, той изгубва вкъщи иглата, а я търси вънка, на двора. И комшията го пита: „Защо я търсиш тука?“ „Защото тука е светло.“ Значи, един вид: търсете нещата в светлото си съзнание, а не…

Участник: Той, нали, срещнал децата и пита: „Деца, който познае какво имам в джоба, ще му дам една круша.“ Той фактически подсказва какво има в джоба.

И после казва: „Кой ли подлец ме издаде?“ Това е нисшата душа. „Някой ме издаде“, нали. Нисшата душа издава човека, тя му става предател накрая. „Ти защо се ожени, Настрадине?“ „Защото нямах проблеми.“ Значи, посланието е, че в този свят не може да се развиваш без проблеми, без трудности. Но казва го така, нали, ще погледнеш…

За срещата с Бога

Участник: Боян е казал, че срещата с Бога може да бъде опасна, ако не познаваш себе си. Вие в последната лекция го казахте също. Обаче ти не можеш да срещнеш Бога, ако не познаваш себе си. То някак е навързано.

Не, може. Значи, при силно натрупано желание, пък не си достоен, и мислиш, мислиш, искаш — някаква гордост, нали, и си упорит. И ти дава да видиш, за да пострадаш, да видиш, че не е този начинът. И тогава горко ти. Може и да полудееш, телата ти се объркват, завръщаш се на ниски нива и става още по-зле. Това са изключения, такива случаи, но те са се случвали. Защото при Бог трябва да отидеш подготвен, и дълго през трудности, през трудности, дето накрая говорим за Тъмната нощ, за Голгота — вече да влезеш съзнателно. Това е вече достойният Път.

Могат да се случат и непоправими неща при такива упорити Духове. Има такива упорити Духове, много настоятелни, пък не са готови. И в края на краищата, понеже това е пак силата на мисълта и силата на желанията, той трябва да пострада, за да си научи урока. Даже полудяването е по-лекото наказание. Много по-тежки… Но всякакви същества има.

Участник: То не е ли един вид изкушение, да искаш да Го видиш, преди да си го…

Изкушение, и предизвикваш Бога. Предизвикваш Го и Той иска да ти даде урок, защото явно няма да се научиш по друг път. Дава ти урок, дълго време така да изстрадваш.

Различаването и овладяването на себе си

Участник: А как да различаваме? Да речем, вървим в Пътя, работим, влагаме усилия, обаче в един момент не се усещаме, че умът просто ни подлъгва, че вършим нещо, а пък може и да не вършим. В такъв момент как да различаваме дали наистина…

Значи, първо, различаването е голяма награда. И тя е за тези предани, които са се много отдали и които накрая се отдават на живот и смърт, и обичат повече Истината от живота. И тогава вече Учителят, на Който си се отдал, или висше същество влиза в тебе и то ти дава различаване. Но твоята работа е не да искаш различаване, а така упорито, в смисъл с постоянство и искрено, да вървиш този Път, без да гледаш на някои временни такива неща. Защото те са от твоето минало, твоя минала карма, които засенчват и ти мислиш, че не ходиш в правия Път. Той, правият Път, се знае. Въпросът е, че трябва да го извървиш докрай, не само да го знаеш. И в случая даже е хубаво и да си упорита, и постоянна. В случая упоритостта е на място, защото тя ще се превърне в постоянство.

Защото то няма да ти се даде различаване изведнъж. Ще работиш, работиш, малко ще се разкрие, после друго ще се разкрие и така постепенно, докато спечелиш доверието. И накрая вече ще ти се даде, и ще можеш да различаваш и като говориш с хората, и с другите, и със същества в други светове. Но то е Бог в тебе, Той е различаването. То е нещо като някакъв голям дар, различаването. Значи, тоест Бог да влезе в тебе, да има място в тебе да живее.

Има и неща непоправими. Настрадин Ходжа има един случай с един негов ходжа, колега, по време на Рамазана, на големия пост. И онзи много ял, ама то пост. И отива при Настрадин, казва: „Ти можеш да ме спасиш.“ И Настрадин казал: „Мога. Кажи първо какво яде.“ И онзи изрежда: три пържоли, пет-шест супи. „Пи ли нещо?“ „Пих, да не обидя еди-кои си.“ „Сладко яде ли?“ „Там едни петнайсет меденки.“ Ама той ял, че ял. И накрая Настрадин му казва: „Има изход. Сега иди там на хълма и изкопай един по-плитък гроб. И гледай, като легнеш, да събаряш пръстта отгоре си.“ Значи, един вид, има недостатъци — само в другия свят… Значи, посланията… И да искаш да се оправиш — има упорити хора.

Участник: Последното изречение, което цитирахте: „Човек става господар на себе си само след Посвещение.“ Да, значи, първо работиш за Истината, след това, тогава изминаваш Посвещение и тогава…

Постепенно, като пречистваш ума си, сърцето си, волята си, на малки степени владееш себе си, но още не напълно. Но все пак, като вървиш по този Път, Духът и Душата все повече преобладават в тебе и те трябва да владеят ума, сърцето и волята, а не обратното. Умът и сърцето нямат право… Умът е сянка на Духа, пък сърцето е сянка на Душата. И така постепенно. И чак след време вече, големите изпитания като ги издържиш, твоят Дух е владетел — владее себе си. И освен това, Той е в единство с Бога. Затова имаш право вече да владееш себе си.

Както шаманите минават през… Говорихме там на индианската лекция. През изпитание вече той става господар на себе си и никой не може да го обсеби. И има право вече да лекува. Дотогава няма право да лекува и да помага на хората. Но тогава вече му се дава право, защото не могат други духове да го излъжат и да му объркат… Той вече е… Тогава идват.

Познавам едно момче в Италия, той все работи върху себе си. Все му напомням за овладяването. Години минават и няма нищо общо с овладяването. Но трябва да му се напомня така, защото след време ще стане съвсем искрен към себе си. Оттам идва това, че още се разминава. И ще дойде момент, той няма да му харесва това, защото от време на време като направи някоя глупост, и нова карма прави. И някога… Но така си минават годините и може и целият живот да мине. И затова е много важно да си искрен към себе си, много искрен и послушен. Както Христос — послушен до смърт, искрен до смърт, истинолюбив до смърт. На Голгота казва: „Твоята Воля, не моята.“ Махай своята, да не пречи, и тогава става едно с Божията Воля, пък от това по-хубаво няма.

Осъждането и дневникът за безкритичност

Участник: Може ли да кажете няколко думи за осъждането, понеже в ежедневието си ние много често сме недоволни от това или онова, критикуваме също? Но има тук някаква мярка, която не трябва да се минава, и аз много трудно я улавям. Коя е тази мярка, която не трябва да преминаваме?

Ами аз съм говорил за този дневник за безкритичност. Той се тренира поне една-две-три години, много сериозно. И след време той ти дава различаването, когато обичаш тази безкритичност. Защото осъжда съзнание — то е земно съзнание, нисшата душа, нисшето съзнание. Висшето съзнание е едно, то е както ангелското съзнание, то е устроено, то няма нужда да осъжда, то е пълно с Бога. И затова, като тренираш, ще разбереш кое е критика, кое е забележка.

Критиката е по закона на кармата и по закона на ума. Забележката е по закона на Любовта. Ти там влагаш друго, думите са подбрани, те са забележка, за да може да помогнеш на някой приятел. Някой може да не го разбере, но ти пред Бога си чист вече, понеже си трениран. Всичко е в тренировките. Както един музикант свири и след време може да излезе със затворени очи да свири — това е същото нещо. И който е правил тези тренировки, той стига до едно ниво вече, дето и да иска, не може да критикува. Или е споделяне, или е забележка. Той влага винаги нещо друго.

Има случай с долните гащи на една млада вдовица. Настрадин казва… Той е мистик, той казва едно, обаче мюсюлманите мислят, че той разваля морала, а той го издига. Но не е лесно да разбереш мистик. Той проповядвал, тя паднала — отнесла се, млада, хубава вдовица — паднала на перилата, увиснала и гащите ѝ се видели. И Настрадин видял това, казал: „Правоверни мюсюлмани, никой да не гледа, защото ще бъдеш в мига ослепен от Аллаха.“ А пък на един свой приятел казва: „Приятелю, аз ще пожертвам едното си око.“

Сега, като погледнеш външно, ще кажеш… Тия мюсюлмани казват: „Той говори глупости.“ А той какво иска да каже — пак много е скрит, мистичен. Той различава. Той може да си позволи всичко, каквото и да говори, все е прав, защото е безсмъртен Дух. Иска да каже: „Вие говорите за Корана, за Аллаха, а едно изкушение като ви се яви, си отваряте окото.“ Колко е просто! Но не може да го разбереш Настрадин, трябва да си мистик или друго съзнание, или поне трябва напълно да вярваш, защото той е стигнал вече до това ниво. Той може да си играе с всичко, защото е чист и защото нищо не цапа. Но те го изкарали… Много мюсюлмани не го обичат за такива неща. Но Чистотата му си остава. Той всъщност изобличава тях, а пък те мислят, че той ги излага.

Всичко идва след много усилия, значи, много тренировки, много дневници. Дневниците винаги вървят трудно, защото духовете не искат да ги тренират хората. Почват хората, спират. Една голяма воля обаче не може да я спреш. Една голяма разумна воля почва да тренира нещата, научава се как да говори, как да мълчи и какво да влага. И не държи на това дали го разбират хората или не, защото той говори пред Бога. Щом си одобрен от Бога, какво значение има — хората от света или пък някакви, да ги наречем духовни хора, не те одобряват?

В Русе някои не можаха да понесат богомилската лекция. Две-три женички излязоха си. Довиждане, довиждане. Ядрото разбира за какво става въпрос. И в Бургас разбраха, и във Варна. Даже един бизнесмен в Русе казва: „Само за богомилите не можеш ли да говориш, във всички градове? Записах си — казва — някои неща и сега отивам при владиките и при свещениците да говоря.“ Само че той не знае, че там ще те изслушат нещичко, мъничко, ама те са старо човечество. Там Бог се е отказал да говори. Когато Бог се откаже… Но някога и те ще израснат, ще им даде условия, други прераждания, ще си има трудности. Но те са дългият Път, бавният Път — това, което се нарича еволюция. Богомилите са развитието, краткият Път, късият Път. Защото иначе се губят хиляди години и прераждания.

Значи, искаш ли да изпипваш такива неща, трябва да тренираш ежедневно, да го вкараш в ежедневния си план. И така ще хващаш кога говори умът ти, кога Душата ти. Говори ли умът ти, увеличаваш си кармата. Говори ли Висшата ти Душа и Духът ти, няма карма. Умът няма право да ръководи Душата и съкровените неща, той трябва да е слуга. Но той става слуга, когато е много пречистен и когато накрая няма думата. Иска да каже нещо… Мохамед казва: „Кое е най-сладкото питие? Когато искаш да кажеш нещо лошо и го преглътнеш.“ Ето го най-сладкото питие, нектар. И човек така трябва да се тренира. Без тренировки не става. Всяко Учение, тънкостите му се намират с тези тренировки.

Това може да отнеме и години.

Участник: Учителят казва, че желязна воля е малко — трябва да имаш диамантена воля. Аз и такова нещо прочетох. Действително аз може да имам желязна воля, ама не е диамантена. Пак не мога да ги направя тези…

Желязната ръждясва, диамантената…

Участник: Диамантът вече, той…

Значи, има два вида източник на вдъхновение. Единият е от ума, от света. Това е нисшето вдъхновение, то те погребва. И другото е истинското. То вече от истински Извор, от Бога идва. То не прекъсва никога. Нито смъртта го прекъсва, нито животът, нито трудности. По това се отличава. Вдъхновението е от Духа. Значи, това означава духовен човек. Щом при всички условия вдъхновението не се прекъсва, това е духовност. А щом се прекъсва, това е умът — менталност, мисловен човек още или пък съвсем земен. Как ще прекъснеш вдъхновението на Духа? Нито клада, нито смърт, нито трудност, нищо. Няма такова препятствие.

Богомилите и Боян Мага

Участник: А може ли да ни разкажете още нещо за богомилството — как са увличали хората по тях, начина им на живот, изобщо нещо, което няма в книгите?

Ами начинът им на живот е дълга подготовка за овладяване на ума, сърцето и волята, за да могат накрая да станат много дисциплинирани — голяма самодисциплина. Бедни, с торбичките, и скитат по градовете. Отнемат им имотите, те не държат на това. Посягат на близките — надрастват всичко. И с такава нагласа живеят. И в един момент… Но ние ще имаме много, и догодина ще имаме, защото това, което аз изнесох, е около една тридесета за богомилите. Още много ще има за Боян, за Богомил, за Никита, за Симеон Антипа.

Той е един от най-жестоко измъчваните. Накрая вече, на финала, му отрязват езика с ножица, свещениците там. И владиката, като го видял, и той се разлюлял от съжаление, ама със закъснение. Защото Пътят им е такъв. Той, който е знаел архивите къде се намират, на книгите. Но много неща има. Аз не ги помня една част от тях, защото те с медитация са вадени, но фиксирани са така. Плюс тези многото книги, дето някъде вече към седемдесет и пет книги, от които зрънце по зрънце, плюс помощта на Учителя — така става накрая. Но трябва една част да си проучил, това е правилото. Да си изследвал много, една голяма част, тогава имаш право да питаш за неща, които не се знаят.

Все пак Боян е главният. За него малко се е говорило и малко ще си остане. Аз и да изнеса една малка книжка за него, пак ще бъде малко, защото той обича Скритостта. Такъв е. Пет-шест човека са говорили в България, плюс-минус, за Боян. А има и други такива историци, като Раковски — те са го изследвали, но почти нищо не са разбрали и само няколко общи приказки. Стоян Михайловски е писал за Боян Мага стихотворение, но и то е така, нито… нито… Защото трудно е да откриеш скрития човек, който иска да е скрит, като Бога. Затова е така. Но имам неща, където Учителят ми е помогнал и ще ги изнесем догодина. Догодина ще имаме и поне една лекция богомилска и може би пак ноемврийска. И там ще кажем по-такива неща, по-концентрирани.

България и приемането на Учението

Участник: Обаче и Боян идва в България, и богомилството започва от България, и Учителят също. Да, просто нашето тук място е нещо по-различно. Защо тук?

Ами виж, и Египет е различно. И в Египет велики Учители… В Египет Древният Тот, пък е много… После Атлантида — там пък и Орфей е бил, той оттам тръгва. Заратустра тръгва там, Хермес тръгва там, храмовете на Слънцето. И много са ходили, други такива. Почти всичко тръгва оттам. Боян също тръгва от Египет — от Атлантида първо и после от Египет.

Участник: Не, просто някак си се сменят местата в епохите, нали?

Сменят, да, но тръгват, поставят начало. Ама както виждаш, вярно е — стотици българи, хиляди са приели богомилството и Тайния богомилски Огън. И подвига си го имат скрит много хора в себе си. Ако се случи, ще покажат нещо. Но и хиляди не са приели. Но много траки, много такива българи са го приели. Една голяма част, семената са посяти. Но те трябва да бъдат посяти и на много други народи, както и става. Които го прехванат… То е като река — минава и заминава, и не принадлежи на народ.

Но хубаво е, че някои такива неща тръгват от България.

Тръгват, което да покаже, че Бог има отношение към този народ. Защото един приятел скоро беше в Унгария и в Словакия. Казва: „Там много неща, замъците… Нямат такъв Учител.“ Това е голямо. Но ако един словак или унгарец търси истински, той ще се домогне. Много невидими пътища и неведоми, ако той е искрен към Бога. Ще получи книги, ще… Ако трябва, ще учи български език или пък по свой Път, вътрешен, който е пак много труден. Но въпросът е кой как търси.

Участник: Но все пак голямо благословение за нас, че Словото ни се дава на български.

Ами не е голямо, а огромно, огромно, направо е. От това повече… В Америка има хора още навремето са чели български, да разбират Учителя в оригинал, още тогава, по Негово време. И японци.

Участник: Аз съм чел за този руснака, забравих сега в момента името му. Той в историята пише, че на стари години карали са се с жена си и той решил да замине от къщи, и по пътя се простудил.

Участник: Лев Толстой.

Участник: А пък не помня от коя книга го прочетох: той, когато научил, че в България има Учител от Космоса, решил да дойде и да Го види, да говори с Него. Обаче тогава нямало влакове, нямало такива големи превози, с конски впрягове е тръгнал. И действително той по пътя се простудява много лошо, понеже той не се движи. Неговата цел е била да се срещне с Учителя. И помня, че от книгите го прочетох, ама от Ошо ли беше, от кого — не помня. Аз много книги прочетох. А за това, за богомилите, като прочетох, Учителят казва: „Ние наказахме България петстотин години под турско робство за това, че са изгонили богомилите.“ И там, във Франция…

То е тройно робство. Преди това има византийско, после турско и после духовно робство.

Участник: Но те в Европа не са ги приели добре.

Да, ама примерно във Франция имало, в Германия, в Сърбия — има ядра, където са ги приели както трябва.

Участник: Но там също са организирали клади, гонили са ги.

Разбира се. Значи, в края на краищата Бог допуска кладата, пък църквата си е жестока поначало, защото е в застой. Тя не може да покаже нищо друго освен жестокост. Но Бог го допуска, за да ги направи още по-Свои, а пък те си изостават пак. Защото който проявява жестокост, следващото прераждане… Това е по-лошо. Даже да живееш дълъг живот в застой, то си е наказание. Поп Богомил го казва: „Кладата е нашият олтар.“ Така че то си е…

Както казва един мистик: „Аз мъката я пия като мед.“ Ще говорим другия път за него, декемврийската лекция. Приели са, които трябва да приемат, в които има нещо, в които Бог може да расте и които Бог ги е повел. Не са приели старото човечество. Но то не е болшинство. Милиарди са напредналите. Човечеството не е мярка. Има и много изостанали, но те никога не са били болшинство и няма да бъдат.

Защото и да приемеш, или да не приемеш, зависи от много минали животи, от начина ти на мислене, от Любовта ти към Бога и да усетиш истинското. Както патриарх Стефан, един от истинските богомили — напуска църквата, напуска поста си и става ученик на Боян. Но той е подготвен от миналото, затова му е лесно, и има отношение, и продължава в това прераждане към истинското развитие, Любовта му към Истината. И влиза в кръга на Боян.

Но такива като Презвитер Козма не могат да влязат, те не са били достойни. Той затова става критик. Но той едновременно критикува и църквата, и нейния морал. Но с критика не става, той си остава пак на ниско ниво. Но имал е някаква идея за чистота. Може би в други прераждания такива като него, ако продължават да търсят Истината и Чистотата, и да станат достойни за богомили, в смисъл — произлезли от Милостта на Бога. Не както той казва, глупаво, по-скоро да се нарекат немили на Бога, богонемили. Само че те са точно мили на Бога, защото произлизат от Неговата Милост и показват на хората Пътя.

Така че който не трябва да го приеме богомилството, той няма как да го приеме. Той е недостойният човек. Той, ако го приеме, ще стане по-лошо. Просто не му се дава. Той е умствен човек или някакъв друг, по друг път се движи, което означава много прераждания, много страдания, дълъг Път. Но Бог е искал да скъси Пътя на други, на достойни, на избрани.

Същото е с Христос — да не Го приеха много ученици?

Дванайсет ученици и седемдесет и двама, и някои други донякъде — от толкова хора. Зависи в миналите животи колко си копнял за Бога, колко си обичал Истината, колко си жадувал за това развитие. И това определя лесно да разбереш.

И Христос казва на някои от учениците Си да Го следват и те изоставят всичко и тръгват.

Защо не казва на други? Той знае кои са готови, кои са от миналото, кои са Го обичали. Той ги различава, защото Бог е в Него. Вика ги и те тръгват. Не може да извика други, неподготвени. Те ще кажат: „Какво иска този от нас? Къде ще тръгваме, какво ще следваме? Да си гледаме живота.“ И си гледат живота, само че… Има нещо строго определено в нещата, което се определя от миналите животи.

Не може да стане човек даже един Иван Рилски за едно прераждане. Учителят го обичал така, като дете. Много е хубав Иван Рилски. Той е живял до една скала седем години. Ами много хора ще полудеят там. Той е стар богомил, той е кален в тези неща. Това е природата му. Той си е отшелник, въобще си е отшелник и му е лесно.

Над четири милиона, тринайсети век, са приели богомилството. Не е малко, не че е много, но тези, които трябва. Ние, ако сега искаме комунисти и партийци да приемат Учителя, те ще Го развалят още повече, защото те не са готови, не са узрели, не са минали през страдания. Човек, за да разбере Учителя, трябва да е страдал много прераждания за истински неща, за нещо съкровено, за нещо дълбоко. Да е минал през трудности, да продължава да обича истинските неща и съкровените. И сега, като слуша Учителя и Словото Му, ще разбере по-дълбоко нещата и ще се получи някакво нещо истинско между… Докато другите хора, какво да Го приемат?