3. Невидимият свят и възпитанието

Само Бог люби. Който люби, той възпитава

… Бог. А какви са Неговите черти? Те са Добродетел, Любов, Мъдрост и Истина. Добродетелта изключва злото, Любовта – омразата, Мъдростта – безумието, Истината – лъжата. Изключени ли са тия неща у нас, ние имаме подобие Божие; не са ли изключени, ние сме още жабички. 34

Вярвайте в Бога! В съвременната система на възпитание има една отрицателна страна и всички хора се запитват: ама защо трябва да вярваме? – Трябва да вярваш, защото си слаб. 76

Бог не се нуждае от нас, ние се нуждаем от Него. Той няма желание да ни погълне и обезличи. Единственият Му стремеж е да ни насочи в правия път на разбиране. Той е Учител на душите, които искат да Го разберат. Само така човек може да бъде умен, добър, красив, здрав, да живее в хармония. 106

Когато изучава вътрешния смисъл на живота, човек дохожда до убеждението, че като мислещо същество той първо принадлежи на Бога, а след това на човечеството, на своя народ, на семейството си и на себе си. 113

И да познаваш себе си, какво трябва да знаеш? Трябва да знаеш откъде си излязъл, кой те е създал най-първо. 16

Дайте място на Божественото в себе си, то да се прояви. Само по този начин човек може да расте. 80

Казвате: Каква нужда има да Го обичаме Господа? – Ти имаш нужда. Ако обичаш Господа, във всяко отношение може да успееш. Понеже връзката между всички неща е Бог, който е скрит във всичките прояви на живота. Единственият, Който може да те упъти, да ти даде светлина, Единственият, Който може да ти даде топлина, Който може да ти помогне и в най-тежките времена на живота, Той е, Който се жертва. И в ада да си, Той може да те извади. 59

Та казвам: Всичко в света сега зависи от любовта, която може да имаме към Бога. Оттам трябва да започне новия живот. 58

Ако любиш, ако обичаш, ти ползваш най-първо себе си. Щом любиш, ти си във връзка с Бога. Бог чрез тебе се проявява. Божият капитал, животът, той се проявява; и в обичта, и в любовта ти се ползваш. Без любов и без обич не може да се ползваш. Животът за тебе ще бъде непознат на земята. Животът започва да се изявява, само когато станем носители на Любовта. Животът без Любов, той крие всичките си блага и остават триците. 59

Само Любовта към Бога е в сила да повдигне човека, да направи ума, сърцето и тялото му съвършено здрави. 41

Без една постоянна и могъща Любов в света нищо не може да се постигне. Без една Вяра непоколебима нищо не може да се постигне. Когато Вярата отслабне, човек се обезсърчава. Когато Любовта отслабне, човек злобен става. 59

Знай, че светилникът на душата ти е Любовта, която те крепи с двете си ръце да не паднеш в бездната на отчаянието, отдето няма завръщане, ако сам идеш. Затова мисли добре, преди да си се отправил в пътя на тоя свят, да не би да стигнеш там, дето няма да намериш нищо друго освен празнота, скръб и отчаяние. 144

Бог, който е създал света, при Него ще отидем да се научим. Каквато и работа да започваш, Той ще ти даде съвет, ще ти покаже път. Отидеш ли да искаш от другите съвет, ти всякога ще направиш погрешка. 16

Светът не се развива правилно, защото разчита на завещания: този му завещал нещо, онзи му завещал нещо и в края на краищата завещанието се свършва, благодетелите обедняват, а заедно с това изворите пресъхват. Щом пресъхне един извор, и двете страни страдат: първо самият извор, а след него окръжаващите. Това е един важен социален въпрос, който трябва да се реши правилно. 61

Ако ние живеем между съвременните хора и не се запознаем с Бога, ние ще останем невежи. 13

Ако ти не можеш да схванеш Господа като основа – ти нямаш основа, пък искаш да постигнеш нещо. 16

Да мисли човек, че от него зависи бъдещето му, е право; но да мисли, че всичко може да превъзмогне сам, това е крайност. 38

Само Бог е в сила да повдигне човека – никой друг. Сам човек може да слиза, но не и да се качва. 43

Помнете тогава: Без Божията Любов и Мъдрост няма растене. 43

Първото важно нещо сега за вас е идеята, че само Бог може да внесе Светлина в ума ви. Само Бог може да внесе топлина в сърцето ви. Само Бог може да внесе сила във волята ви. Следователно ако нямате правилно понятие за Бога, вашият ум, вашето сърце и вашата воля не могат да се развиват правилно. 21

Значи когато Бог ни учи, Той ще ни изпрати учители от души, които са завършили своето развитие. 16

Всички живи същества, малки или големи, съставляват удове на великия Божествен организъм. Всички същества на земята се ръководят от по-разумни от тях. 80

Когато човек се свърже с Първата Причина на нещата, работите му се нареждат добре, не изведнъж, но постепенно. Той изменя условията и средата на своя живот, свързва се с добри, с възвишени възпитатели, които му помагат при всички мъчнотии и страдания. Те му посочват правия път на живота, от който може да излезе на свобода. 89

Когато един човек работи отвътре, Бог подобрява отвън условията. Ти действаш отвътре, за да действа отвън Бог. Действай в съгласие с Него. Бог действа отвън, подобрява отвън условията, а пък отвътре само дава един малък съвет, една подбудителна причина, един малък устрем и те оставя онова, което си обещал, да го направиш. 97

Когато е свързан с Бога, човек има на разположение всичко, което душата му желае. Тази връзка го прави вътрешно богат. Външно може да минава незабелязан, но в себе си носи зародиша на доброто и на Любовта. Достатъчно е да посее този зародиш, за да излезе от него велико, мощно дърво, с чиито плодове да се ползва цялото човечество. 135

Който веднъж само е спрял или ограничил Божественото в себе си, той винаги е съжалявал. Няма по-страшно нещо за човека от това да спре хода на Божественото начало в себе си. 125

Ако грешиш, ако вървиш по своята воля, Бог не се занимава с тебе; но ако се стремиш към Неговата любов и вършиш Неговата воля, колкото и да си малък, колкото и микроскопическа любов да имаш, Той ще те държи в Своя ум, занимава се с тебе. 17

Колкото и да е умен човек, щом влезе в пререкание с Първата Причина на нещата, той изгубва връзката си с нея и от този момент работите му тръгват назад. За да се развива правилно, човек трябва да се подчини на вътрешния закон на Битието – служене на Първата Причина. И тъй, всеки човек, всяко семейство, всяко общество, всеки народ, които не са изпълнили и не изпълняват великия закон на Битието в миналото, както и сега, са изчезнали и изчезват. 98

Всяко съмнение е губене на основа, почва в живота, губене на опорна точка. Пазете се от съмнения, за да не губите правата насока на живота си. Мислете всякога право. Отправяйте мисълта си нагоре и от нищо не се безпокойте. 125

Да се усъмниш в справедливостта на Бога, дали Той е добър, или не, това не е правилно. Тогава ти ще се усъмниш във всичко положително. Злото е нещо случайно, нещо изключително. Злото е едно проявление на повърхността, следователно ние не трябва да го туряме вътре в нашето съзнание. 109

Във всички можете да се съмнявате, но в Бога – никога. Той е благ и неизменен. При всички условия на живота ви, при всички ваши отношения и постъпки Той остава един и същ. Ако сте готови да Го слушате, Той всякога ще ви помага. Не Го ли слушате, ще ви остави да понесете последствията на своя живот и на своите погрешки, да опитате какво значи да живее човек без Бога. 113

Не ограничавайте Божественото в себе си, нито го унижавайте. То придава цена на човека. Като знаете това, вие трябва да бъдете внимателни към всяка душа, към всеки човек заради Божественото в него. Унижите ли своята душа или душата на когото и да е, неизбежно ще ви сполетят нещастия. Не казвайте, че от вас нищо няма да излезе. Признайте искрено, дълбоко в себе си, че не сте използвали условията, които ви са били дадени, вследствие на което и сега, и в бъдеще ви предстои много работа. 125

Достатъчно е човек да помисли за Бога, да се разшири сърцето му, да се просвети умът му. 10

Докато мисли, чувства и постъпва според Божиите закони, човек може да постигне всичко, каквото желае. Всички разумни същества ще бъдат на негово разположение. Престане ли човек да мисли, да чувства и да постъпва според великите закони на Битието, всичко се опълчва против него. Мисли ли човек, че може да живее, както разбира, и пак да бъде здрав, щастлив, той е на крив път. 133

Дяволът е отличен учител

Истината има два вида лъчи: бели и черни лъчи. И ако вие не сте подготвени, може да се заразите с отрицателната страна на истината. Кои са причините за разделяне на Бялото Братство от Черното братство? Първоначално те са били едно братство, вървели са в една посока, но идват до едно място, отдето настъпва разделяне, едните хващат наляво, другите – надясно. Защо? – Едните възприемат черните лъчи на истината, а другите – белите лъчи. 63

Всичкото зло и всички тия лоши прояви и отрицателни качества се дължат на тия вибрации, които идат от черните лъчи. Ако не можете да контролирате ума си, във всеки един момент на раздразнение, на безверие или в какво и да е качество, което може да дразни и разколебае вашия ум, вие вече сте проводник на черните лъчи. Затова всякога се препоръчва да бъдем положителни. Ако вярваш, ти си надясно, ако не вярваш, ти си наляво, защото неверието в едно отношение е вяра в друго отношение. 63

Нещастията на съвременния свят идат от това, че хората не вярват в този вътрешен свят. А те са зависими от него! Там са на два лагера определени съществата. Едни са облечени със светли, бели дрехи, с колани препасани, а другите са облечени с черни дрехи като попските и с лице и всичко – черно, навсякъде черно, само че веждите са по-черни, а очите по-малко черни, има едно различие в черното. Черните са много интелигентни, много досетливи в лош смисъл, а светлите са много интелигентни, само че в добър смисъл. Следователно вие сте между два полюса: едните са от лявата ви страна, а другите – от дясната ви страна. Едните шушнат едно, другите шушнат друго. Едните говорят на лявото ви ухо, другите на дясното. Като на деца ви говоря, за да разберете. 75

Помнете: никога не ограничавайте силите на любовта и силите на доброто в себе си. Ограничите ли ги, ще се натъкнете на силите на злото в себе си. 19

Когато ти не искаш да кажеш Истината, на нейно място непременно ще дойде лъжата. Когато не искаш да приемеш Мъдростта, непременно невежеството ще те огради. Ако се откажеш от Светлината, тъмнината непременно ще дойде. Тъмнината, сама по себе си, е една сила в света. 44

Във вас има същества на низък умствен и духовен уровен, които се хранят с вашите недъзи. 115

Под дявол разбирам образ, който служи на своя егоизъм. В нас живее дяволът, Господ го е поставил в нас да ни служи като добър слуга, но щом започне да ви управлява – опасна ви е работата. Дръжте го като слуга! Ще му кажете: „Господ те е поставил като слуга, не е твоя работа да ми даваш съвети. Хайде на работа!“ Той е научил света да измисля машини, параходи да прави, отличен работник е той, но оставите ли го като господар, ще има бой за вас. А турите ли го на мястото на слуга, всичко ще бъде изчистено – тъй, по всички правила. Много внимателен е той! Вие трябва да възпитате дявола. А той като е много умен, казва: „Слушай, защо да правиш това, хайде заеми се с друга работа!“ 6

Трябва да победим чрез ума си дявола и да го впрегнем в работа, и ще ни научи на ум, защото той носи, той е откраднал богатствата от Бога за человеците и ги дава само томува, който му стане господар, и ако той ни надвие, ще му служим нему и ще бъдем в тъмнината. 105

Вашият досегашен господар, при когото сте изпратени да слугувате, трябва да му изучавате характера и ако не го изучите хубаво, вие не можете да се освободите от него. Ако не можете да станете по-умни от него, вие не можете да се освободите от него... Аз признавам, че вашият господар е много умен. Не смея да му припиша никакви прегрешения, но казвам: много хитър е той. Той прави, а пък вие сте виновати. Христос казва: Да се отречеш от себе си. Ние така сме свързани с него, нашите интереси са така преплетени – нашите личности, че ние не смеем да се откажем от себе си. Това е личността. Но сегашната личност – това е онази дреха, която ни е дал господарят, и ще ти одерат кожата. За да се отречеш от себе си, трябва да си много умен. 56

Злото е винаги по-силно...Той е един философ, милиони години има. Толкоз знания има, толкоз потънкости познава, всичките твои слабости знае, такъв голям дипломат е, ще те сметне. Тъй че хич няма да подозираш, че е дяволът. И мислиш, че е някой ангел изпратен от Бога и ти носи най-голямото благо. 16

Дяволът е взел всичката ви собственост, продал ви е дори кожата. Трябва да се молите, да ви помогне Господ да изпъдите този неканен гост из вас, да запазите своята собственост, своя ум и своето сърце. Не трябва да му се сърдите. Аз го похвалявам само в едно нещо – че е много работлив, не се обезсърчава: ако го изпъдите из една врата, влиза през друга; ако не сполучи по един начин, търси друг, трети, четвърти. Ето една отлична и насърчителна негова черта. И Господ казва: „Вземете пример от него: той е учител на хората, учи ги и ще научи всинца“; като ви лъже, лъже, най-сетне вие ще кажете: „Научихме твоите лъжи и не можеш вече ни излъга.“ 34

Вие трябва да знаете, че имате много врагове, хиляди същества, които всеки ден ви дебнат, всеки ден ви устройват капанчета, навсякъде в обществото, навсякъде в Природата. Където и да минавате, те все гледат да ви устроят нещо, камъни почват да падат върху ви или каквото и да е друго. Но има други същества, които ви предпазват. Това са вашите приятели, които ще им противодействат. В Природата има много разумни сили. 109

Злото е един метод да стане човек активен... доброто прави хората пасивни. 22

Казвате: Да махне Бог дявола от света, всичко ще тръгне напред. Дяволът е отличен учител. Докато хората не поумнеят, той има своята задача между тях. Дяволът има една добра черта – той е честен. Понеже всякога си служи с лъжата, той казва: Аз лъжа, никога не говоря истината. Той остава верен на лъжата. В това отношение човек е неиздържано същество: някога говори истината, някога скрива истината. 106

Без страдания човек не може
да се развива

Неприятностите са най-хубавите работи. Те са път на живота. 16

... природата употребява два метода за възпитание на човека. Най-първо тя дава, а след туй – взема. Защо? – За да го застави да се повдигне на едно по-високо ниво. 40

Божественото говори няколко пъти на човека. Не слуша ли, всички го напущат. Веднъж се говори на сърцето му, втори път на ума му, трети път на волята му и ако не послуша, започват да му говорят по друг начин. 73

Значи когато иска да възпита човека, природата му взима ония предмети, които отвличат вниманието му, които му пречат да мисли. 64

Господ, за да оправи някого, бутне го по слабите страни: град на лозята, конника – в коня, търговеца – в кесията и т.н. 71

Следователно за да стане господар на злото, на греха в себе си, човек трябва да работи. Природата прилага особени възпитателни методи към всеки, който не работи. Тя възпитава мързеливия чрез страдания, чрез болести, чрез сиромашия. Природата не търпи нищо отрицателно: мързел, лъжа, измама, залъгвания. 37

Всички състояния, през които човек минава, не са нищо друго освен възпитателни средства, т.е. възпитателни методи на природата. Тя сменя своите методи според случая. Докато човек не дойде до положението да разбира състоянията на своите близки, да им съчувства и помага, дотогава природата ще го възпитава, както намира за добре. Защо човек не влиза в положението на вола? – Защото още не вижда връзката между всички живи същества на земята. 166

Противоречията, на които човек се натъква, имат за цел да го заставят да мисли, да реши въпроса защо е дошъл на земята. 9

С всяко страдание Бог иска да обърне вниманието ви към нещо важно за вас, т.е. Той иска да ви упъти в правата посока на живота. Например някой човек иска да стане богат, но това желание ще го спре в еволюцията му, затова от невидимия свят го поставят при условия да изгуби и това, което дотогава е имал. Щом желанието му да забогатее не се задоволява, тогава той го отправя в друга посока, започва да се занимава с музика, с изкуство или с наука. С това той се приближава вече към един по-висш свят. 111

Ето защо и във вашето растене непременно трябва да има противоречия. Щом няма противоречия, всяко растене престава. 67

... не питайте защо светът е създаден такъв, защо идат страданията, но кажете: Господи, дай ми повече светлина да разбирам света, да разбирам смисъла на страданията и да ги понасям спокойно. 20

И на вас казвам: когато дойдат разочарованията в живота, несполуките като дойдат във вашия живот, това са бъдещите възможности за вашия прогрес. 56

Без страдание човек не може да се развие; човешкият ум не може да расте, човешкото сърце не може да расте... Ако бихте имали само радост, щяхте да се намерите в още по-голямо затруднение, отколкото без скърби. 58

Страданието е признак, че от разумния свят обръщат внимание на човека. При радостта човек не мисли много, но като дойдат страданията, той започва да мисли. 20

Ако сте винаги радостен, значи не растете... Но щом има смяна между радостта и скръбта, животът е правилен. 58

Понеже в лесните неща Бог не присъства, човек сам се заема с уреждането им и затова в края на краищата ще забърка някаква каша. Който търси лесния път, той свършва с дефицит; който не избягва мъчния път, той урежда работите си, защото Бог е с него и му помага. 80

Та всички онези от вас, които са готови, не избягвайте мъчнотиите в живота. Ако избегнеш една мъчнотия, ще се натъкнеш на друга. 58

Досега аз не съм си позволил да се моля на Бога да ми отнеме страданията. Щом за себе си не съм се молил, и за вас няма да се моля. 72

И пак ще кажа – дотогава, докато не сте готови да изпиете горчивата чаша, която Господ ще ви даде, няма да ви се помогне. Затова именно Христос е изказал думите, които отначало прочетох: „Който не носи кръста си“. 105

Не се молете да се махнат страданията от вас, но се молете за знания и мъдрост. Досега вие сте се молили само за това да се махнат вашите страдания, но освен че няма да се махнат, ще се увеличат още повече. 7

Да ви освободим от мъчнотиите, това значи да ви направим най-голямото зло. Ние ви даваме знания, възможности за използване тия мъчнотии за добро. В тия мъчнотии именно се крие всичкото ви богатство. И Писанието казва: възложете товара си само на Господа! Ти можеш да възложиш товари си само на този, който те обича, и на този, когото обичаш. Щом го обичаш, като се свържеш с него, той ще поеме товара ти. 44

Господ не дава на хората повече страдания и мъчнотии, отколкото могат да изтърпят. 39

Всичко, което става в природата, е разумно. Следователно страданията, които природата налага на човека, са според силите му. Дойде ли до положение да не понася страданията, човек изгубва съзнанието си. Не може ли да издържа, на помощ му идват същества, по-силни от него. 37

4. Самовъзпитание

Всеки един човек е едно
Божествено съкровище

Всеки един човек е едно Божествено съкровище... И желая и вие да пазите това, което Бог е вложил във вас. 16

Стой на положението си, дето си поставен, и извършвай длъжността си, както я разбираш и ти е диктувана от твоята съвест, защото в това стои достойнството на человека. 144

Планове не прави за живота си, понеже не ти е в работата – за това друг се грижи. Само върши това, що ти се дава, и краят ще е добър. 144

Свободата подразбира всеки човек да се проявява така, както се подтиква отвътре. И при този вътрешен подтик свободата изисква от човека придобиване на Любовта, Мъдростта и Истината.

12

Аз желая всеки, каквото разбиране има, така да живее. 35

Следователно не се стреми да бъдеш като мене, а се стреми да бъдеш като себе си; като тази първоначална форма, която Бог е турил в тебе. 13

Не подражавайте на другите, но бъдете верни на себе си. 31

Едно свещено достойнство има... Не се стремете да станете като другите. Бъдете такива, каквито Господ ви е направил. Всеки да съдържа своите особени качества...Всеки да мяза на себе си, но да е в хармония с другите цветя. Щом си в хармония, ти си на място. И никога не мисли, че си нещо по-горе от другите хора, защото по-горе от всичките е само Бог. 16

Трябва да намерите в себе си едно качество, по което да се отличавате от другите хора... Това специфично ваше качество може да бъде много малко, микроскопическо, но ще ви причини много голяма радост, защото всички други неща са общи. 7

Стремеж към Истината

Всички неща в живота започват с един вътрешен импулс, с един вътрешен стремеж, с едно вътрешно подбуждение. Дълбоките причини на тия подбуждения, на тия стремежи на човешката душа, в своето съвременно развитие, са неизвестни. 13

Знанията и стремежът към Божествените идеи се дължат на Божественото, което от хиляди и милиони години действа вътре в нас. 21

Колкото по-възвишени стремежи има човек, толкова по-голяма възможност има да се свързва с висшите слънчеви енергии. Иначе той ще се свързва с низшите земни енергии, които ще го завладеят в гъстата материя, откъдето мъчно може да излезе. Колкото повече човек потъва в гъстата материя, толкова повече става материалист и се свързва с черната ложа. Материалистът отрича духовния свят. Защо? – Защото без да съзнава, той се намира изключително под влиянието на низши духове-материалисти, които го заблуждават, че той е господар на положението и от никого не зависи. 64

Най-напред в съзнанието на душата си трябва да имате един велик стремеж към Бога. Но какво е Бог? Бог, това е мярката за нещата – чрез Него ние познаваме нещата, чрез Него разбираме живота, чрез Него възприемаме Любовта, чрез Него възприемаме Истината и Мъдростта, както и всички други добродетели. 4

Казвам: Човешката душа трябва да се стреми към великото, да се свърже с Бога, да роди нещо разумно. Само така човек може да излезе от своята личност. 106

Ако стремежът е насочен нагоре, човек започва да се учи от Господа. Колкото по-силен е стремежът на човека, толкова по-голямо е съдействието му. 106

Сега по-висшите същества, ангелите, праведниците, адептите, Учителите се интересуват от хората дотолкова, доколкото е степента на техния стремеж към Бога. 109

Стремеж и копнеж е на човешката душа да бъде свободна. Туй е един велик вътрешен подтик, не на обикновения човек, казано на съвременен език, но на съзнателния човек. 13

Ако на един човек не се погълне душата му с онзи вътрешен стремеж към истината... не може да се измени неговият живот. 22

Който няма основа, нека тури за основа Истината и върху тази основа да гради. 49

А за работата, която ви предстои, се изисква непреодолим стремеж към Истината. 64

Истината е реална, тя е същинският живот. Съвременните хора имат странни понятия за Господа. Господ – това е Истината. 5

Истината съдържа в себе си онези Божествени методи, чрез които душата може да стане свободна. Истината съдържа от памтивека всички методи на вечността за развиването, освобождението на човешката душа и постигането на вечния живот. Или другояче можем да кажем, че Истината е най-възвишеният първичен Дух, Който е излязъл от Бога. И следователно квасът, началото на всички неща, е Истината. 44

Само разумният човек може да бъде свободен. Туй трябва да го имате предвид. Живата природа е решила да даде тази свобода само на разумните хора, а другите, неразумните, тъй ги е ограничила, в бутилки ги е турила. Хиляди, милиони същества има, които са затворени и чакат своето освобождение. Защо? Защото в тях има желание да вървят във всички посоки, а свободата подразбира движение в една посока. 13

Свободата не може със закон да се налага. Свободата принадлежи само на Божествения свят, тя не е качество даже и на ангелите. Единственото същество в света, което е свободно, това е Бог; и ангелите не са свободни. Следователно когато ние приемем Бога в себе си, в сърцето си, ние ще бъдем свободни, защото само Той може да ни направи свободни. 13

„Истината ще ви направи свободни.“ Тази Истина е свързана със сегашния ни живот. Вие ще кажете, че Истината е отвлечена. Не, тя е единственото реално нещо, което се проявява във вашия живот. Вашата търговия, вашето богатство, каквато и да е професия почиват върху Истината. 13

Истината е наука: да научим какви трябва да бъдат взаимните разумни отношения между хората. Докато човек не доведе своя ум, своето сърце в равновесие, в съгласие с Истината, не може да бъде свободен. Само така ще може той да се съедини с Божествения свят. 5

Истината е една, но тя трябва да се приеме с любов. Не се ли приеме с любов, истината причинява смъдене, болка в човека, както когато го болят очите, стомахът, дробовете. Добрият и разумен човек приема истината с любов, затова разполага с елементите, чрез които превръща злото в добро. 106

Само онзи може да се запази от влиянието на изопачения ум, който има силен стремеж към истината и свободата, към светлината и знанието. 63

„Истината ще ви направи свободни.“ Кога? Най-първо човек трябва да признае всички свои погрешки. Спрямо себе си той трябва да бъде безпощаден, не да се самоунижава, но той трябва като разумен човек да каже: „Аз трябва да бъда доблестен, да призная своите погрешки. Аз съм по-горе от тези мои погрешки и мога да ги изправя.“ 13

Истината изключва всяка лъжа. Трябва да изключите лъжата от себе си, от душата си. Първото нещо, което трябва да направите, то е абсолютно да изключите всяка лъжа! „Ами бялата лъжа?“ – Никаква бяла лъжа, абсолютно трябва да изключите всяка лъжа, и бяла, и черна. В лъжата седят всички спънки, в нея седят всички условия за нашето робство. 13

Който е ученик, той трябва да говори Истината. На ученика не се позволява да лъже. Ако си послужи с най-малката лъжа, въпросът с него е свършен. 64

Стремете се към Истината. Проверявайте фактите – щом се усъмните в нещо, проверете вярно ли е това нещо, или не. Докато не дойдете до Истината, нищо не приемайте в себе си. Само Истината е в състояние да ви повдигне, да ви направи свободни. 64

Растенето и развитието са велики Божествени процеси

Растенето и развиването на човека са велики, Божествени процеси, без които животът няма смисъл. 20

Във вас трябва да се роди дълбоко желание да учите; другояче вие ще остареете преждевременно и животът ви ще се обезсмисли. 7

Най-първо за да се подмладите, във вас трябва да се роди желание да учите. Изхвърлете непотребните неща. 59

Радвайте се и оценявайте и най-малкото благо, което ви е дадено. По този начин само можете да възприемете живота и да растете. Щом приемете малкото благо с благодарност, след него иде любовта, а после – правата мисъл. 33

Ако всеки ден не прибавяш нещо в себе си, т.е. не растеш, денят е загубен за теб. 19

Когато в мислите, чувствата и постъпките на човека има еднообразие, той става тягостен както за себе си, така и за другите. 54

Ще туриш идеята, че нищо не знаеш. Ще оставиш импулса в себе си, че искаш да учиш. Ако туриш в себе си „аз зная това“, в тебе няма импулс. 27

Ако не учиш, ти търсиш лесния път в живота. 28

Да станеш като дете, това не значи да се вдетениш, но да запазиш своята чистота и стремеж към придобиване на знания. 20

Бог обича онези, които работят, които учат, а не невежите. Бог обича децата. 30

Леността не внася подтик, импулс в човека, но спира развитието му. Каквото и благородно желание да се яви в него, щом дойде леността, той всичко отлага. Леността се придружава с едно отрицателно качество – с отлагане. 129

Когато хората изгубят своите първични идеали, леността се явява на сцената на живота. Изгуби ли човек посоката на своя вътрешен живот, той става ленив. В този смисъл леността се определя като резултат от загубването на нещо ценно. Когато човек намери своя път, т. е. посоката на своя вътрешен живот, явява се прилежанието. Значи прилежанието е показател на истинския път в живота. 129

За да не се загнезди леността в ума, в сърцето или във волята на човека и да се предаде като болезнено състояние на душата му, той не трябва да отстъпва пред никакви мъчнотии в живота си. 129

Щастие кога те постигне, не се радвай, понеже две нещастия ще си навлечеш – може да го изгубиш и може да те излъже. Ако ти се усмихва щастието, не мислѝ, че то ти мѝсли добро – не, то те лъже. Който в щастието вярва, той младостта пропилява. 144

А сега заблуждението, туй, което аз не харесвам у съвременните и старите хора – искат да убедят младите да станат щастливи, т.е. искат да ги вкарат в света – да станат щастливи. 155

Думата „не мога“ е илюзорна. В разумния свят тя не съществува. 12

Щом речем „мога“, Бог ще дойде и ще ни помага и за най-мъчните неща. 60

Всякога има едно инертно състояние, което трябва да преодолееш. 42

Който иска да живее, да се развива, той трябва да казва „мога“, а който не иска, той трябва да отиде на гробищата. 39

Човек за да разбира нещо, трябва да го изпълни. 15

Не е въпрос само теоретически да знае човек нещата, но трябва да ги е опитал, да даде един образец. 41

Човек знае нещо, за което е направил опит. 35

Не може да се предаде една идея за нещо, което само чрез сетивата сте възприели. Има един вътрешен опит. Ние имаме не само едно тяло. В нас функционират четири тела: едно физическо, едно духовно, едно умствено и едно причинно тяло. Всяко едно понятие трябва да мине през тези четири фази, за да бъде разбрано във всичката своя пълнота. 14

От прилагането на мисълта излиза учението. Ако бихме се задоволили със знанието, ние не бихме прогресирали. 16

Ние се учим само от онова, което сме преживели, което сме опитали. 54

Ще четеш, ще мислиш, ще прилагаш. Не само да помниш нещата и да мислиш, че това е наука. Това, което е запомнено, всеки може да ти го вземе. 7

Всеки ден си има своя определена програма, която човек трябва да изпълни. 49

Не отлагайте за утре! Днешният ден е Божествен, утре е човешки ден. 59

Затуй трябва да бъдете внимателни, законът действа много рязко. Сега, настоящето, то е Божествено. Значи в настоящето действат божествените идеи. В настоящето Бог ни говори. А Бог не повтаря. Той говори веднъж на ума и говори ли втори път – на сърцето, и трети път – на волята. А ти като не си слушал, не си възприел и въпросът е свършен. Тази идея ти не можеш да възприемеш друг ден. Тя е само за днес. 32

Та във вашия ум всякога идеите трябва да бъдат положителни. Когато действат окултните сили, те действат сега, веднага, днес. Отложите ли за утре, работата е свършена – т.е. никога няма да я направиш. И този факт може да го проверите. Една добра мисъл като дойде, приеми я, не казвай: „Като имам повече време.“ 32

Днес часът, минутата, секундата е скъпа; бърз е процесът на развитието на човешката душа. 55

... не чакайте спасението си от никъде, а от самите вас, от себе си. 18

... преди да сте съградили новото в себе си, не разрушавайте старото. Не се стремете да победите плътта в себе си. Духовното в човека не може да се развива без плътта... 9

... докато дойде новото знание, старото не трябва да се изхвърля... Защото човек минава от едно преходно състояние в друго по-постоянно, но докато влезе в новото състояние, трябва да има почва под себе си. Ако разруши старата основа, преди да е съградил нова, ще увисне във въздуха. 12

Ако отхвърлите старото и не знаете новото, вие ще се намерите в един безизходен път. 22

Ние смесваме две неща: нашата добродетел с учението ни. Ти може да бъдеш един от примерните ученици по успеха си и да бъдеш най-способен ученик, а имаш поведение единица. „Ама защо, Господи, на този с поведение единица си му дал такива способности?“ – Защото той е умен – разбрал Божия закон, преди ти да си го разбрал. Следователно по-рано трябва да бъдем умни, преди да съзнаем, че сме добри, а ние искаме да съзнаем, че сме добри, преди да съзнаем, че сме умни. 18

Човек трябва да познае и разбере
себе си

Ние сме изгубили вътрешната връзка със самите нас. Човек не познава себе си. 44

Не очаквайте хората да ви разбират, но гледайте вие сами да се разбирате. Искате ли да се разбирате, изправете погрешките си. 80

Вие още не сте живи, не можете да се владеете още. Има сили, които отвън ви действат, тъй че вие се движите не по ваша воля. 17

Всички вие напуснахте Бога, всички вие се поругахте с любовта и отидохте в света, дето и днес страдате. Казвам: Аз мога да ви помогна още сега. – Как? – Ще признаете своето престъпление от далечното минало, своята безхарактерност. Готови ли сте да признаете своята грешка? 30

И тъй, животът на съвременните хора е само в сенките. А в сенките няма никаква реалност. То е един приятен живот, но в него няма никакъв растеж, няма никакъв Божествен процес. И тъй, под думата „растене“ подразбирам: Духът да расте, развива се само реалното, неизменното. 5

Щом сте нечисти, трябва да знаете, ще бъдете в света на илюзиите. А пък ако искате да бъдете в истинския свят, ще бъдете чисти. Затуй се проповядва чистотата на мислите, на чувствата и на тялото. 58

Деня, в който загубите чистотата си, изворите, каналите на вашия живот ще се задръстят и вие ще се лишите от силата и здравето си, ще започнете да боледувате, да се дразните, ще изгубите свободата си, ще очаквате на чужда помощ и т.н. 82

Следователно когато човек греши, изворите на неговата душа се прекъсват и изчезват. Като се намери в такива условия, човек трябва усилено да работи върху себе си, да възстанови връзката си с Божественото. Щом тази връзка се възстанови, изворите на живота отново потичат. 149

Във всеки един човек седи въплътен един лош дух... И ако мислите, че сте много добри, много се лъжете. 56

За да проучим човека, това е трудно нещо. Ще ви поставят в една окултна школа и ще ви покажат положителните и отрицателните страни на вашия характер тъй както пред едно огледало, да си видите мислите. И при един такъв изпит не зная, но температурата ви ще падне най-малко 35 градуса под нулата, ще изстинете и ще ви се отще да живеете. И затуй в старо време много ученици са подлудявали. Но ние няма да направим това. 63

Няма по-мъчна работа в света от това да се справиш със себе си. 57

Няма нищо унаследено. Това, което направите, ставате наследник на него – не че от баща си, от дядо си сте го наследили. 56

Разумният живот не се дава по наследство, но се придобива. 38

При мене са идвали много хора, които се оплакват. Като ги погледна, казвам [си]: Какви богатства са скрити, наследствени и дарби! 92

Мнозина искат да бъдат силни, но търсят Силата вън от себе си – в парите, в знанието; те не подозират, че Силата е в тях. Човек трябва да се вглъби в себе си, да види, че всичко се крие в него – и богатство, и знание, и сила. 31

Първо човек трябва да изучава себе си, да разбира своите прояви, да се наблюдава. 19

Всеки трябва да изпълни своята задача – да изправи своя живот, да изправи себе си. Изправи ли себе си, и светът е изправен, и обществата са уредени, и младите са настанени. 128

Човек разбира външния живот дотолкова, доколкото го е разбрал вътрешно. 20

Който познава себе си, той е господар на условията в живота. Той от нищо не се спъва. Докато външният свят ви спъва, вие не познавате себе си. 73

Някой път вие имате много лошо мнение за себе си. Това е погрешка. Имайте всякога особено мнение за себе си заради Онзи, Който живее във вас, заради Себето, т.е. онова, което наричат висша душа. Той е човекът. 56

Целта на живота е да бъдем чисти. Чистота се изисква. Да имаш едно тяло чисто, да имаш сърце чисто, да имаш ум чист. През всичките пертурбации, които могат да стават, ти да не изгубиш образа на Бога, който живее вътре в тебе. 59

Вие търсите тайната, Истината на живота някъде вън... Научете се да разбирате себе си и да намерите тази тайна в себе си. 39

Любов към себе си в мистичен смисъл е да дадеш ход на Божественото в себе си и да имаш стремеж към усъвършенстване. 50

Да обичаме себе си, подразбира се да обичаме Бога в нас... 46

Погрешките трябва да се превърнат
на добродетели

Да се изучава човек, това значи да изучава своите отрицателни и положителни прояви. Ако се натъкнете на гнева, на съмнението, на подозрението, на лицемерието, не се страхувайте, не ги отбягвайте. Човек трябва да гледа с отворени очи и на отрицателните си прояви, както и на положителните. Щом се разгневи, той трябва да застане пред гнева като учен-естествоизпитател и да започне да го изучава: откъде е дошъл, защо го е посетил, какъв е произходът му... 1

След като човек извърши един грях, едно престъпление, всички други грехове постепенно идват.

23

Не е важно колко голям грях си направил. И малкият грях има такива последствия, както и големият... Защото си свързан с милиони хора, които чрез греха си ти подтикваш към грехове и престъпления. 45

Всеки кръг, който се разтваря, става на змия. Всеки човек, в когото става пропукване, става на змия. Следователно щом змията отново захапе опашката си, става пак човек. Значи човек може по десет пъти на ден да става змия, само че без да има нейната външна форма. Но ти никога не трябва да оставиш живота си да се разпукне. Не трябва да пропукваш този Божествен кръг около себе си, затова ще държиш съзнанието си постоянно будно. Всеки грях, всяка лоша мисъл е пропукване. 7

Ако у един човек, който е водил порочен живот, е останала само една добродетел, то е онова въженце, пуснато в бурното море на живота, за което ако се хване, може да излезне на сушата. Следователно последната погрешка, която може да остане, е много лоша, за да погуби човека, както последната добродетел е много силна, за да спаси човека. Те са, които могат да изменят нашия живот. То е закон. 34

... ако човек не изправя погрешките си веднага, те стават навик, от който мъчно се освобождава. 38

Всеки трябва да анализира своите постъпки и състояния. 7

Всяка вечер като се върнете вкъщи, дайте си отчет как сте прекарали деня, какви погрешки сте направили и ги отбележете. Така ще намерите един начин за поправянето им. 67

Да признаеш грешките си, това е благородство, това значи да се приближаваш към Бога. Да ги криеш, това значи да се отдалечаваш от Него. 68

И тъй, сгрешите ли, не се крийте в шубраците, както Адам направи, но бъдете смели да се явите пред лицето на Бога и да се изповядате. 20

Не се изисква само плачене, разкаяние, но чистене, чистене трябва. 22

Достатъчно е в човека да се яви най-малкото желание да изправи погрешката си, за да му се притече Бог на помощ. От човека се иска добро желание за изправяне на погрешките, а условията и възможностите за това се дават от възвишения свят. 130

... всички хора трябва да бъдат искрени като децата – всякога да са готови да коригират своите понятия и схващания за живота. 29

Кой изправя погрешките си? – Смиреният. Смиреният търси причината за неуспехите и нещастията си в себе си, а не отвън. Така той усилва смирението си и става вътрешно силен и богат. 61

Прави погрешки и върви напред. За предпочитане е човек да се труди и работи, макар и да прави погрешки, отколкото да не работи и да не греши. 31

Не са страшни погрешките; страшно е, ако човек не ги изправя. Като ги изправя, той се учи, придобива знания и опитности. 1

Никога не съжалявайте за една своя постъпка. Ако е добра, радвай се. Ако е лоша, поправи я и пак се радвай, че си научил нещо. 15

Погрешките имат нишки. Една погрешка може да се състои от 10, 15, 100, 200, 500 нишки. Не може изведнъж да я поправите – нишка по нишка ще отмахнеш. 58

Не се мъчете някоя своя погрешка да изправите изведнъж. Мъчна работа е това... Постепенно ще направите един завой, една маневра – не изведнъж. 56

Бог ни гледа в малките работи, в ежедневния живот; в малките работи ние се изпитваме какво разбиране имаме. 41

От вас искам съвършенство в малките думи, в малките дела, в малките действия, навсякъде в дреболиите, в това трябва да бъде всеки един съвършен, тогава ще дойде другото съвършенство. 18

Самовъзпитанието подразбира човек да възпита своето тяло, сърце и ум

Туй, което е приятно за сърцето, не е приятно за ума и туй, което е приятно за ума, не е приятно за сърцето. И затова човек за да примири ума и сърцето си, трябва му друг един елемент – трябва му душа. У хора без душа умът и сърцето им са във вечна борба. И туй, което хората наричат борба между плътта и духа, то не е нищо друго освен борба между ума и сърцето. 67

Тялото, сърцето и умът са сили, дадени на човешката душа, които тя трябва да завладее по един Божествен начин. Тялото никога не трябва да ти става господар, а трябва да ти е слуга; на сърцето си също никога не трябва да позволяваш да ти стане господар; същото се отнася и до ума. 143

Три задачи имате: да очистите тялото си до съвършенство, да очистите ума си до съвършенство, да очистите сърцето си до съвършенство. От чистотата на тялото ще излезне здравето, от чистотата на ума ще излезне светлината и от чистотата на сърцето ще излезне топлината. 57

Изучавайте своя ум, изучавайте своето сърце, не се самокритикувайте. Не казвай: Аз съм лош човек. Кажи си: Аз съм много добър човек, който може да поправя своите погрешки. 16

В живота на всеки човек трябва да има непреривно движение. Всяка сутрин като ставате, трябва да почувствате в живота си един малък плюс: да почувствате, че вашето сърце е станало малко по-топло, вашият ум – малко по-светъл, а във волята ви да се яви най-малкият импулс да направите едно микроскопическо добро. 82

За да можем да възприемаме енергия от Бога, трябва да бъдем абсолютно чисти. Първото нещо: вие не можете да се повдигнете морално, ако не се очистите. Ако пазите в себе си някакъв скрит грях или някаква слабост, или някакви глупави идеи и вярвания и мислите да се домогнете до тях чрез новото знание, бъдете уверени, че вие ще си останете такива, каквито сте били. Природата е много внимателна – тя не налива ново вино в стари мехове. Когато очистите ума си от всякакви заблуждения и сърцето си – от всички пороци, само тогава новото ще може да влезе във вас. Туй трябва да знаете! 7

Препоръчвам ви пълна детинска вяра, да станете деца по сърце. По сърце човек трябва да бъде всякога млад, а да бъде стар само по ум. 105

Единството на всяка мисъл и чувство е силата, която постига целта. 144

За да можете да разберете философията на живота, трябва да имате чисто сърце и чист ум. Най-първо трябва вашите ум и сърце да бъдат в такова положение, щото умът да схваща нещата, когато трябва, и сърцето да ги чувства, когато трябва. 107

Един ден нашето съзнание и подсъзнание ще се слеят със свръхсъзнанието и тогава ще станем едно; тялото, сърцето, умът ще се слеят с Христа; ще се слеем с Бога и ще образуваме хармония в Него. 145

Човек трябва да се моли, ако
иска да учи

Туй разумното, което може да измени едно твое състояние в даден момент, да разшири ума ти, да роди една нова идея, да даде потик на сърцето ти и на волята ти, туй разумното, ние наричаме Слово. 18

Не само изкуство трябва, не само музика трябва, но трябва сега и Разумното Слово. Тези велики сили трябва да се съединят. 13

Вие трябва да действате извън времето и пространството, а във времето и пространството ще се проявят само резултатите. Изявяването на твоя характер ще стане във времето и пространството, а изправянето му става извън времето и пространството. То е резултат от духовния свят. 7

При сегашното състояние, в което човек се намира, както и тялото, в което сега живее, той всяка минута е осъден на смърт. И затова човек трябва да се моли най-малко по десет пъти на ден, ако иска да бъде запазен животът му. Казано е в Писанието: „Непрестанно се молете!“ 148

Ако някой мисли, че може и без молитва на тоя свят, той е на крив път. Не може без молитва. Само умрелите не се молят. Ония, които живеят във вечна тъмнина, също не се молят. Молитвата не става по заповед. Молитвата е свободно действие на човешкия дух и на човешката душа. 106

Щом искаш да ти се помогне, ще се молиш. Някой казва: Ако Бог иска, ще ме излекува. – Няма защо Бог да иска, ти ще искаш. Ще приложиш всичко: ще се молиш, ще плачеш и най-после ще кажеш: Господи, бий ме, мачкай ме, само да ме излекуваш. 47

Молитвата е зов към Бога. Скръбни сте, натъжени сте – молете се. Господ по три начина утешава: ще ви прати някой човек да ви помогне, ще ви прати някой Ангел и сам Той ще слезе да ви утеши. 60

Да отправя човек ума си към Бога, това подразбира смяна на състоянията. 136

Молитвата представлява връзка между нас и възвишените същества от невидимия свят. Щом дойдат при нас, те започват да ни учат. Човек трябва да се моли, ако иска да учи. 29

Който в молитвата е постоянен, ще види и се увери, че Господ е верен. Но в молитвата трябва да се постоянства дотогава, докато изгубите вече разположението да се молите, което показва, че на молитвата ви така или инак – положително или отрицателно, е отговорено. Но молитвата трябва да има и благодарствен характер за всички блага и благословения, които Господ ни дава. 145

И когато се молите, не говорете излишни думи. Молитвата ви трябва да бъде кратка, ясна и да се отнася точно за това, което искате. Кажете Му: Господи, имам един трън в себе си, който разваля всичките ми работи. Щом чуе молитвата ви, Бог непременно ще ви изпрати един ангел на помощ. Значи молитвата на човека трябва да бъде конкретна, да съдържа онова, от което той се нуждае. 151

Какво е вашето огнище? Ако го направите много горещо, може да изпечете каквато мисъл искате. Ако вашето сърце няма потребната горещина, то ще падне. От сърцето зависи колко далеч да препратите вашата молба. „Аз се молих“; но аз виждам, че молитвата ви стои само две педи над главата ви. Ще се помолите 5-10-100 пъти от дълбочината на сърцето си, докато успеете да пратите прошението си до Господа. И когато то дойде в Неговите уши, Той ще ви отговори. 5

За да бъде приета молитвата ви пред Господа, не е достатъчно само да признаете греховете си. Не, който иска нещо от Господа, той трябва да обещае нещо, да пожертва нещо от себе си. И каквото обещае, трябва да го изпълни. Няма случай в света човек да е изпълнил обещанието си, което е дал пред Бога, и да не е получил отговор на молитвата си. 128

Дотегнала му молитвата. Ако се гледа на молитвата като на механичен процес, наистина ще дотегне. 19

Помнете: Опасно е да се произнася името Божие напразно. Това е закон. Сила е Божието име. Когато човек не е готов за тази сила, тя произвежда обратни резултати. Ако сърцето му е чисто, умът – готов да възприема знания, и душата – готова да възприема истината, тогава и да произнесе Божието име, всички положителни сили ще му помагат. Ако сърцето на човека не е чисто и умът не е светъл, като произнесе Божието име, ще го сполетят големи нещастия. Името Божие крие в себе си динамически сили, каквито се съдържат в експлозивите. Тия сили работят отгоре-надолу. Колкото по-голямо съпротивление срещат те на пътя си, толкова по-голямо разрушение произвеждат. Голяма част от страданията и изпитанията на днешното човечество се дължат главно на клетвите, произнесени в името Божие. 156

Свободни от отрицателни мисли и чувства

Нека се молим, за да се пречистят нашите сърца. Сърцето е обвивката на нашата душа, то е земната кора на душата ни. Там се сеят добрите мисли и желания – те растат, както цветята в саксиите. То е земя, не може така празна да седи, защото има постоянно два сеяча: или добрият Дух, който иска преорана почва както добрият земеделец; или злият дух, който сее навсякъде тръне и бодли. Ако ние се молим, и така доброто сърце пречиства мисълта и храни нашия ум. Сърцето ако е здраво, ще пречисти нашите желания. 105

Зад всяка мисъл, зад всяко чувство и желание на човека се крие някое разумно или неразумно същество. Те се обличат с мислите, чувствата и желанията на човека като в дреха и така се проявяват. Като знае това, човек трябва да бъде разумен, да знае кои от тях да реализира и кои да не реализира. Ако с някое ваше желание се е облякло разумно същество, дайте ход на желанието си. Ако с някое ваше желание се е облякло едно глупаво, неразумно същество, въздържайте се, не се стремете да реализирате желанието си. Разумното същество има предвид доброто на човека, а неразумното – неговото зло и нещастие. 70

За да бъде човек силен, не трябва да се съблазнява. Дотогава, докато човек се съблазнява в света, той е слаб, той не може да расте и да се развива. Всяка съблазън е велика спънка в правилния развой на човешкия ум и на човешкото сърце. 76

Никога не започвай да мислиш, когато не си разположен. Никога не почвай да чувстваш, когато не си постъпил добре. Щом си постъпил зле, ти трябва да поправиш погрешката. Понеже ако твоята постъпка не се поправя, нямаш една мярка; твоето сърце не може да работи правилно. 58

Помнете: любовта прави човека добър, красив, силен. Без любов човек е окъсан, беден, слаб. Дето отиде, всички го отбягват. Такова е положението на човека, който живее с отрицателни мисли и чувства. 117

Както въжетата свързват човека и не му позволяват да се движи, така лошите мисли и чувства свързват ума и сърцето и не му позволяват да мисли и да чувства. 31

При всяка своя мисъл, при всяко чувство и действие давайте си отчет какви са отношенията ви към Бога, към ближния ви и към себе си. Правете вътрешен анализ на всичко, което минава през вас. 125

Човек трябва да има будно съзнание, да разбира и най-скритите си мисли и желания и да си дава отчет за тях. 38

Всяка мисъл, правилна или неправилна, се проектира в невидимия свят. 7

Бог не наказва. Понеже той е чисто същество, нито една нечиста мисъл не може да остане у Него; всички наши чувства, мисли, постъпки се връщат към нас. Той ни ги туря да ги носим. Ние наричаме това наказание. 58

Пазете се от лошите мисли, защото ако този, комуто ги изпращате, въздъхне към Господа, тия мисли ще се повърнат към вас и тогава ще бъдете наказани. 145

Ако в ума ви влезе една отрицателна мисъл, това не трябва да ви смущава. Тя може да гостува у вас десетина деня, но ако вие се съгласите с нея и ѝ дадете място във вашия ум, във вашето сърце и във вашата воля, тя непременно ще ви изгори. Значи всяко престъпление започва с влизането на една престъпна мисъл в ума на човека, отдето тя слиза в сърцето му, във волята му, докато се реализира и прояви на физическия свят. 87

Казвам: вие трябва да спазвате законите на тялото, на ума и на сърцето. Ако не спазвате тия закони, ще изгубите живота си. Защото всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство и всяка лоша постъпка носят смърт. Мине ли една лоша мисъл през ума ви или едно лошо чувство през сърцето ви, помислете какво Бог изисква от вас и като си отговорите, на мястото на лошата мисъл и на лошото чувство сложете една добра, положителна мисъл и едно благородно чувство. 118

Пазете се от дребнави хора, от дребнави мисли и чувства, да не изпадате под тяхното влияние. Очистете ума и сърцето си от тях и вложете в ума си такива мисли, в сърцето си – такива чувства и желания, които внасят подтик към великото и доброто в света. 33

Мислете, без да се грижите и безпокоите. Чувствайте, без да се притеснявате. 9

Всяка отрицателна мисъл, всяко отрицателно чувство и всяка отрицателна постъпка внасят тъмнина в човека. Положителните мисли, чувства и постъпки внасят светлина. 106

На всяка отрицателна мисъл или на всяко отрицателно чувство в себе си поставете една положителна мисъл и едно положително чувство, които да ги неутрализират и обезвредят. 24

Следователно като мине лоша мисъл през ума ви, отправете към нея Мъдростта; като мине лошо чувство, например омраза, в сърцето ви, отправете към него Любовта; и най-после, като се натъкнете на лъжата, отправете към нея Истината. Отправяйте към отрицателното нещо положително, с което да му въздействате. 31

Мислите и желанията на човека определят качеството на храната, която той възприема. Колкото по-богата е мисълта, толкова по-изискана ще бъде и храната. Тя пък определя устройството на мозъка и на тялото изобщо. Значи качеството и подборът на храната зависят от мисълта. 138

Правото ти е: Ти никога не допущай в ума си една нечиста мисъл, никога не допускай. Те ще дойдат – дръж ги отвън, вътре в себе си не ги допускай. Ако ти не допущаш нечисти мисли, ако ти не допущаш нечисти чувства, ако ти не допущаш нечисти постъпки, ти ще бъдеш свободен. 58

В духовния живот мислите, чувствата и постъпките се превръщат в дела. Каквото намислиш да правиш, добро или лошо, щом си в духовния или в Божествения свят, то непременно ще стане. Затова се казва, че духовният човек трябва да води чист и свят живот. 1

Който може да въздържа езика си от обиди и огорчения; който може да въздържа ръката си от удряне; който може да огради сърцето си от лоши желания и който може да отправи ума си от низходяща във възходяща посока, той разполага с магическата пръчица, той е по-силен от генерала на бойното поле. 63

... човек... трябва да излезе от областта на настроенията и да мине в областта на положителните и прави мисли и чувства, които го вдъхновяват и повдигат. 24

Да бъдат умът и сърцето ви чисти значи да сте ясновидци. Когато се очистите така, вие ще можете да разберете от кого ви е изпратена дадена мисъл, от кого ви е изпратено дадено желание. 60

Малко са онези, които живеят с добри мисли и чувства. Такива хора са нужни на света: да пръскат своите светли мисли и топли чувства, да очистят земята. Атмосферата трябва да се пречисти и освежи. 31

Като ученици вие трябва да мислите право. И затова на всички ви желая да имате топли сърца и светли умове. 84

Чистата мисъл подразбира чистота в желанията и в чувствата. 116

Съществува един неоспорим закон, който гласи: Всяка права мисъл, право чувство и право действие не произвеждат никакво раздвояване, не хвърлят никаква сянка в човешкия ум, в човешкото съзнание. 47

Когато мисълта е чиста, без примеси, не се явява горещина в нея и главата е студена. В мозъка трябва да има светлина с много малко топлина, без горещина. Топлината е символ на Божия живот. Значи на ума му трябва светлина, а на сърцето – топлина. 7

Да работиш върху себе си, това значи да бъдеш свободен от отрицателни мисли и чувства... 31

Разумният живот подразбира хармония между мислите, чувствата и постъпките на човека. 137

От всички се искат чисти мисли и чувства, за да не нарушавате хармонията на природата. Най-малкото нарушаване води след себе си голямо наказание. Всяка нечистота, всяко недоволство, всяко роптание и оплакване се отразява болезнено върху съществата от духовния свят. В тях всичко е красиво, хармонично, пълно с любов. 159

Кръвта може да се пречисти главно с чисти мисли и чисти чувства. Чиста мисъл, чисти чувства уравновесяват силите на човешкия организъм. 125

Когато казваме, че някой човек свети, разбираме, че той живее с красиви и възвишени мисли и чувства. 37

Началото на греха е в сърцето

Сърцето представя човека. Началото на греха е сърцето. Какво трябва да правите, за да поправите жената в себе си? Човек може да се излекува. Чистотата е един резултат на любовта. 94

Второто престъпление, което човек е направил и сам се спъва в него, е изопачаване на неговото сърце. Да изопачиш сърцето си, това значи да изопачиш чувствата си и да тръгнеш след чужди богове. Щом изопачи сърцето си, човек влиза в областта на неправдата. Той вече не служи на един бог, но на много богове. При тия условия човек неизбежно огрубява. Той мисли само за себе си и се ръководи от това, което е за него приятно. Той се ръководи само от своите лични чувства и интереси. 123

Човешкото сърце е предразположено към удоволствия. Всеки човек обича удоволствията. 59

Аз наричам сърцето едно дете, което знае само да яде. Ако майка му е сготвила нещо, то всичко изяжда. Но не е ли приготвила нищо, целия ден ще има само цирикане. Англичаните го наричат „място на постоянно безпокойство.“ То е детинско състояние, едно детинско своенравно състояние. 32

Сърцето, от своя страна, има двояко влияние върху човека. Когато сърцето като една сила е прямо свързано с вашата низша душа, има едно влияние, а когато е свързано с висшите същества, има друго влияние върху вас. Когато ние действаме като хора, всякога сме егоисти, защото мислим само за себе си. Когато чувствата ни са под влиянието на херувимите, серафимите и други висши същества, ние сме във възходящо състояние. Тогава имаме благородни чувства: да помагаме на бедни, на страдущи. 67

Така например човешкото сърце изисква желания, но някои желания са отровни и когато влязат в човешката душа, я разрушават. Например колко е ненаситно желанието да бъдеш богат. А в обществения живот тази лакомия води до изолиране от хората и това разсипва човека. Човек живее, докато е със своите близки, а да живееш индивидуално значи да си извън Бога. 143

Някой казва: „Аз обичам със сърцето си“; който обича със сърцето си, той ще те обича днес, а утре ще те мрази. Затова хората казват, че без омраза не може. В света на сърцето има раздвояване. 143

Досега хората са се ръководили от чувствания и настроения. Чувстванията, настроенията, това са проявите на тъй наречената „астрална жена“. Тя казва, че ще прави, каквото иска: яде ѝ се, ще яде; спи ѝ се, ще спи; разхожда ѝ се, ще се разхожда; не иска да се моли, няма да се моли. Каквото ѝ се прави, това ще прави, а дали е разумно, дали е на място това нещо, тя не иска да знае. Така правят и животните, само че животните не разсъждават. 98

Някои хора казват: аз имам настроение. Казвам: ти си в едно животинско състояние. В настроенията всякога влизат страстите, а страстите са една неустойчива среда. 76

Никакви настроения повече! Той трябва да остави настроенията настрана и да бъде разумен. Всеки от вас, който не иска да се спъва, трябва да бъде разумен, да борави с две велики сили, с две велики величини, а именно с разумността и с Любовта. 76

Когато Бог иска да оправи сърцата на хората, Той разрушава всичко, което им препятства в живота. 23

Чрез страданията се изправя човешкото сърце. Това е от чисто педагогическо гледище и от гледището на природата. Човешкото сърце не може да се изправи по никой друг начин освен чрез страданията. За да се изправи човешкото сърце, да дойде в своето нормално състояние, то трябва да мине през страданията. 93

Сега, когато аз говоря за разумното сърце, трябва да знаете, че за да се развие то, страданията трябва да ви засегнат издълбоко. Човек трябва да бъде разклатен от дълбочините на душата си. 21

Сърцето е представител на Божественото начало в човека

В сърцето се крият източниците на живота. Ако Бог би оставил сърцето в ръцете на човека, всичко би било разрушено. Ако светът не е разрушен, причината за това е, че Бог държи сърцето на човека в ръцете си. Хората смесват любовта с чувствата. Това са две различни неща, два различни свята. Бог е господар на любовта, човек – на чувствата, а животното – на страстите. 115

Ще кажете, че сърцето ви е нечисто. Не говорете против Божественото. Само по себе си, по произход сърцето е чисто, но от усилията на човешкия ум да го завладее, сърцето се е наслоило. Сега то трябва да се освободи от тия външни наслоявания и примеси. 115

Сърцето обаче в своята деятелност е съвършено независимо от човека. То има автономно управление. Понеже е представител на Божественото начало в човека, сърцето представя държава, напълно независима и свободна. Божествените закони са написани на човешкото сърце, благодарение на което умственият и физическият свят имат отношение към него. Ако спазва тия закони, човек ще живее така, както Бог изисква. Обаче в желанието си да завладее сърцето си човек се е отклонил от своя нормален път на развитие. 115

Значи сърцето остава автономно при всички случаи на живота. Всеки, който се е опитал да завладее сърцето, т.е. Божественото в човека, се е разрушил и развратил. Тази е причината, задето и млади, и стари хора се развращават. Всеки, който се е опитвал да завладее сърцето на своя ближен, е пострадвал заедно с ближния си: единият ставал на каша, а другият – на въглен. За да не изгаряте и да не ставате въглен, не се занимавайте със сърцето си. Дайте сърцата си на разположение на Бога. Той се занимава с тях. Ако искате работа, занимавайте се с умовете си, с ушите си, с очите си, с ръцете си, с краката си, с всичко, каквото пожелаете, но не и със сърцето си. Оставете сърцето си свободно! Не се месете в Божиите работи! 115

Ще дадете сърцето си на Бога. Той ще го очисти. И тогава като влезе Любовта Му в него, човек ще се радва на дълъг живот. 45

Най-първо, невъзможно е човешкото сърце да се не смущава. Не само не трябва да се смущава сърцето, но човек трябва да вярва в Бога. Трябва да има нещо в себе си. Тил трябва да има. Една армия, която няма тил, е слаба. 59

Чистотата е Божествено качество. Само Бог може да чисти човешките сърца. Що се отнася до чистене на сърцето, никой човек досега не е могъл да го очисти. 115

За да има човек всякога помощта на Бога, Писанието изнася стиха, дето Бог се обръща към човека с думите: „Сине мой, дай ми сърцето си!“ Сърцето представлява духовното тяло в човека. Казва се в Стария Завет, че това тяло на човека още не е оформено. Ето защо сърцето трябва да се повери в ръцете на Бога, понеже от Него зависи правилното оформяване и развитие на човека, главно на неговото духовно тяло. 84

Значи нито умът, нито богатството, нито възможностите на човека са в състояние да привлекат вниманието на Бога. Едно нещо може да спре Неговото внимание – човешкото сърце. Значи в сърцето на човека се крие нещо ценно, заради което Бог го иска. 134

Ако сърцето беше покварено, ако то не струваше нищо, Бог никога не би казал: „Сине мой, дай ми сърцето си.“ Трябва да го дадеш на Бога, за да те научи на великата истина, че твоето сърце е нещо възвишено и благородно, че в него се крият източниците на твоя сегашен и бъдещ живот. 107

Когато ние дадем сърцето си на Бога, Той го връща с всичките му придобивки. В Бога има нещо благородно и възвишено. Когато дадеш сърцето си на Бога, ти ще се повдигнеш. Но когато го дадеш на хората, ти ще се унижиш. 142

Не са думите, които скланят небето, но е доброто и чисто сърце. 144

Сърцето ви трябва да бъде свободно – не го залагайте никъде. 50

В сърцето ви трябва да има топлина, а не горещина... Божествената любов съдържа в себе си нежна, хубава топлина, която носи живот. 7

Дръжте се за Бога. Той ви е хванал с двете си ръце чрез Любовта си. Дръжте се за Неговата Любов. От Неговите ръце излизат нишки, които отиват до сърцето на всеки човек. Една нишка държи човека за Бога, но здрава е тя. Никой не е в състояние да скъса тази нишка освен вие сами. Без нея не съществува никакво отношение между Бога и човешката душа. Който се държи здраво за тази нишка, той е щастлив и лесно разрешава мъчнотиите си. По тази нишка Духът слиза и възлиза. Скъса ли се тя, душата е загубена. Дълго време ще плаче и скърби тя, докато дойде някой Ангел от Небето и завърже скъсаната нишка. Свърже ли се с Бога, душата започва отново своето развитие. 31

Сърцето е мярка. Сърцето никога не може да излъжеш. То не се лъже, то знае. 59

Когато човек се ръководи не от писани закони, а от своето разумно сърце, всякога резултатите са добри. 113

Истинската основа ние наричаме разумно човешко сърце. Не говоря за разумното сърце на настоящия човек, а за разумното сърце на Божествения човек. В това разумно сърце оперира или действа Божият Дух. И в действията на това разумно сърце няма никакво изключение. Човек като действа според него, не прави никакви погрешки, ако пък направи някакви погрешки, всичките погрешки се разрешават моментално. 21

Но човек има не само едно сърце. Сега, ако ви говоря за другото сърце, съвсем ще объркате работите. Но в туй сърце вътре има и друго сърце. 74

И ако вие искате да бъдете красиви, външната ви форма да стане красива, непременно трябва да дойде чистотата във вашето сърце. Тази чистота ще се отрази във вашето лице и вие ще придобиете красота. Красотата е резултат на чистотата. 124

Човешкият ум е изопачен

Умът се занимава с външната страна на живота, а понеже ние минаваме през материалния свят, тия същества, които са го създали, господстват върху материята. И тогава умът като една жива сила, която произтича от тях, може по-добре да ни направлява при сегашните условия на живота. И действително при сегашната стадия на развитие, в която се намираме, по-добре е да ни направлява умът, отколкото сърцето. 67

И тъй, запомнете, че умът ви не е човешки, той е на четири крака, но това не е за обида. Ако умът ни беше човешки, то животът ни щеше да бъде другояче устроен и нямаше да бъдем на този хал, на който сме сега. Щом се повърнем в първоначалното си състояние, ние веднага ще се освободим. 108

Човек, на когото умът не е развит, той може да живее само в чувствения, във физическия свят. 23

Та ние сме дошли до една епоха, когато трябва да мислим. Понякога хората имат едно състояние, каквото и животните имат. Те мислят като животните. От сутрин до вечер те чувстват, това не е мисъл, това не е живот. Като станат сутрин, веднага започват да мислят за закуска… 120

Ако умът му не е силно развит, човек мъчно се справя с изобилието на своите чувства. 37

Едни мисли идат от света, други – от ангелите, а трети – от Божествения свят. Ето защо трябва да се научите да различавате кои мисли отгде идат, за да не грешите в своите действия. 39

Погрешките в света произтичат от обективния ум на човека. Той е сегашният ум, с който човек разсъждава. Дойде ти една добра мисъл и ти почваш да разсъждаваш по кой начин да я приложиш – и изгубваш условията. 21

Ще кажете, че животните се ръководят от инстинкта си, но въпреки това животното усеща приближаващата буря или земетресение и взима мерки да се запази, а човек, със своя висок ум и с особеното си мнение, става жертва. В инстинкта на животното се крие Божественият Дух, който го ръководи. Човекът обаче със своето умуване, често се излъгва. 61

Всички съвременни хора страдат от силата на своя ум. Техният ум мяза на един неопитомен кон. В ума има много разнообразни сили, които трябва да се възпитат, да се турят на работа. Това е една от великите задачи на всеки ученик. 122

Да дисциплинирате ума си, това е най-голямото изкуство. Недисциплинираният ум може да се уподоби на един див кон, който прескача всички прегради, колкото големи и да са те, баири и планини той прескача. За да го укротиш, трябва да му туриш голям гем. 67

Както сте сега, вашият ум не може да се облагороди. Вие имате интелигентност, но ви липсва мекота. Сега човешкият ум е изопачен. Каквото и да се каже на човек с такъв ум, той все ще се противопостави. Той няма мекота и здраво разбиране. Като те види, той не мисли да ти направи добро, но ще търси начин как да те използва. 45

Не мислете, че умните хора много обичат. Поне моята опитност е такава: умните хора много малко обичат. Умният човек е много умен, но за себе си. 21

Важният въпрос за човека е първо да има светъл ум, а после да придобива знания. 33

Човек се учи да мисли в трудно, безизходно положение

Всякога има едно положение в природата, с което човек трябва да се бори. Една инерция има. Инертност има в човека. В човека има едно предразположение да остане в покой. Човек не обича много да мисли. Мисълта е работа. Човек е предразположен към спокойствие. От спокойствието излиза едно инертно състояние, което наричат мързел. 22

Казвам: Мозъкът на сегашните хора се намира в състояние на инертност, на слаба дейност. Днес една малка част от клетките на човешкия мозък работи... Всички клетки на мозъка трябва да светят. 47

Човешкият мозък трябва да има работа, и то разнообразна. Ако вие се занимавате с еднообразна работа, ще се развие само една малка част от вашия мозък, а другата част ще остане атрофирана от безделие. 49

Човек сега се учи да мисли. За пример, вие имате известна мъчнотия и не знаете как да я смените... Показва, че не мислите. 42

Умът има смисъл само тогава, когато е насочен да показва пътя на човешкото развитие... 40

За да заработи умът на хората, те трябва да се поставят в трудно, в едно безизходно положение.

107

Болестта, страданието са методи, чрез които природата си служи, когато иска да застави човека да мисли. 37

Как може да си помага човек в живота? – Чрез мисълта. Като мисли, той ще се освободи от лошите условия, в които се намира. 25

Сега трябва да се постави човешкият ум на работа... дойде ви една малка скръб – да намерите произхода ѝ. 35

Коя е причината за противоречията в живота? Това се дължи на факта, че умът малко работи. Щом умът работи малко, и способностите се развиват мъчно. 25

Раздвояването на човешкия ум говори за някаква слабост в човека. 73

От две мисли винаги първата приемай – не давай връх на втората да преодолее, понеже непременно ще погрешиш. 144

Винаги когато дойде най-важната мисъл, с нея дохожда и най-маловажната. Ще гледате да отстраните тази маловажна мисъл, защото тя иде от Черната ложа чрез внушение. 39

Облечете се в дрехата на Божествената мисъл, за да се справите с всички изпитания и изкушения, с всички страдания и мъчнотии. 33

Мисълта е единение с
Първичната причина

От всички се иска нова мисъл. Старият начин на мислене е неестествен. В него има нещо анормално. – Защо човек не мисли право? – Защото гледа на сенките и на отраженията като на реалност, а отхвърля самата реалност. 166

Казвате: Човек трябва да мисли! – Какво трябва да мисли? Може ли да се нарече мисъл грижата на човека как да се прехрани, как да се облече, как да нареди къщата си? Това не е мисъл, това е тревога, безпокойствие. Истинската мисъл подразбира велик, положителен идеал. Само идеалът на човека дава мисъл; само той ражда възвишени и благородни чувства и импулс за работа. 127

За да разберете проявите на ума, трябва да ги изолирате от всички материални светове. Докато разглеждаш ума от света на твърдата материя, нищо не си разбрал. 25

Мисълта е проява на разумния свят. Докато дойде до човека, мисълта може да премине през няколко пункта и на всеки пункт да претърпи известно пречупване. Ето защо човек трябва да се свърже с умствения свят, за да могат мислите да дохождат направо в неговия ум. Това значи да приеме една мисъл направо от нейния източник. За да запазят чистотата си, Божествените мисли трябва да се приемат непосредствено от техния източник. Минат ли през умовете на десетки и стотици хора, те губят вече нещо от своята чистота и сила. Значи когато сте готови да реализирате една мисъл, това показва, че сте я приели направо от нейния източник. Започнете ли да се колебаете да изпълните ли тази мисъл, или не, това показва, че тя е минала през много среди, през много мозъци, вследствие на което е изгубила своята чистота и сила. 125

И тъй, за да се яви възвишена мисъл у човека, той трябва да насочи своя поглед нагоре. Отгоре ще дойде помощта му. Не мислете, че човек сам може да създаде в себе си възвишени и светли мисли. 79

Питам сега: Можете ли да повлияете на ума на някой човек? – Не можете по никой начин... 40

Вие искате да изхвърлите вашите лоши мисли, но ако ги изхвърлите, други ще дойдат на тяхното място. Не, друго нещо ви трябва. 7

... казвате: ние не можем да мислим. Че то не е ваша работа. Вие отнемате работата на Бога. Той се занимава със светлината във вашия ум, с вашите мисли. 40

При всяка неправилна мисъл, при всяка мисъл, лишена в основата си от Любов, в мозъчните клетки се натрупват сажди, които пречат на Божествената светлина да прониква през тях. 82

Значи всеки човек, който иска да има правилни мисли, трябва да тури Любовта за основа на своя ум. 82

И умът в човека е сила, но този ум трябва да гледа на живота през очите на Вярата, Надеждата и Любовта. Умът трябва да гледа през очите на Любовта. Щом умът гледа през очите на Любовта, той ще разбира Божия закон и порядък в света. 85

Свещената идея е светлина в ума на човека. 54

Човешкият ум е свещ, на която трябва да се дадат условия вечно да свети. Като свети в тъмнината, човешкият ум ще се домогне най-после и до великата Любов, от която някога е излязъл. 133

Щом искаш да се занимаваш с ума си, внесе ли Истината в него? Внеси Истината в себе си и ти ще имаш Свободата да боравиш със своя ум! – Това е първото условие. 21

Без морал умът не може да започне своята деятелност. 13

Ум без добродетели няма основа. 105

Ако искате да развиете ума си, непременно трябва да имате чистота. Не чистота, както се разбира сега. Чистота в кръвта, чистота в силите, които действат във вас. Чистота, чистота. 32

За да мисли човек право, той трябва да бъде много спокоен. 52

Мислите ви всякога трябва да се настройват в положителен смисъл. 143

Правата мисъл се разбира от всички. 61

Ако мислите право и не работите, пак се спъвате. 48

Всяка негативна мисъл не е свойствена на човешкия дух, тя е чужда мисъл. Само положителните мисли са Божествени. 7

В някои случаи ви трябва висота в ума ви... Неприятелят на голяма височина не може да отива. На две места ще бъдеш неуязвим – на големите дълбочини и на големите височини. 56

Истинска положителна мисъл е само онази, която носи в себе си известно благо както за самия човек, така и за окръжаващите. Ближните ни трябва да се ползват поне от излишъка на това благо. 125

Ако вашият ум не върви паралелно с Божия ум, ако не е в съгласие с Него, вие не ще може да мислите правилно. Това е един от законите. Да е в съгласие с Божествения ум, разбирам да е в съгласие със законите, по които действа Божествената мисъл. 109

Първото нещо: човек трябва да се научи да мисли! Мисълта е единение с Първичната причина. Бог мисли, и ние трябва да започнем да мислим. Как? – Както Той мисли. 114

Моите мисли, човешките, трябва да бъдат в пълна хармония с Божествените мисли. 75

Ако аз не мисля, както Бог мисли, моята мисъл не е права. Тогава и отношенията ми към когото и да е ще бъдат неестествени, анормални. Щом аз мисля, както Господ мисли, ще имам такова разположение, като че Бог действа в мен. Не съм аз, който мисля, но в мен ще се прояви хубавото, приятното чувство на Бога. Не че аз съм проявил своята любов, но радвам се, че проявявам Божията Любов. По този начин Бог работи в мен и аз се уча от Него. Аз се радвам, слушам Го. Той говори, аз мисля. 114

Мисли като Бога и всичко пред тебе ще бъде отворено, всичко ще разбираш. Ще разбереш защо Бог е наредил така живота. Мислиш ли по човешки, отчасти ще разбираш нещата и тогава всякога ще има едно вътрешно неразбиране между млади и стари. 114

Първото нещо, което ви предстои, е да възстановите правата мисъл. Това е един закон, вложен още в началото у човека – способността душата му да мисли правилно. Какъв ще бъде първият резултат от тази права мисъл у теб? Щом дойдеш до положението да изпиташ тази права мисъл у себе си, всички мрачни мисли ще те изоставят, в ума ти ще се появи една Светлина и ти ще започнеш да се примиряваш с всички. Ти ще започнеш да надзърташ малко, ще схванеш отношението, което съществува между причините и последствията, и ще разбереш защо всичко става така, а не по друг начин. 108

Умът трябва да работи трезво и спокойно, за да овладее низшите чувства

Възпитанието на човека трябва да започне от човешкото сърце. И тогава човешкият ум трябва да се тури като метод. 41

Трябва да възпитаваме сърцето, а умът сам по себе си ще се развива. Затова и възпитанието е за сърцето. Нашият ум на земята е слуга на сърцето. 105

Първо трябва да се създаде един морален живот, т.е. сърцето трябва да се приготви, за да може умът да възприема неговите желания и да ги произвежда като мисъл. Ако имате един даровит ум, но сърцето не му подхожда, то ще свали ума на нисък уровен. Ето защо Бог трябва да живее в сърцето ви, за да го измени – не давайте никому другиму да обръща сърцето ви. 60

Нямаш ли добро сърце, какъвто ум и да имаш, той не може да ти помогне. При сегашните условия вие най-първо чувствайте в себе си. 122

Най-първо ще обръщате внимание на вашите сърца. Казвате: „Аз мисля тъй“. Ти можеш да мислиш, но ще останеш една гола мисъл. Трябва да имаш едно добро сърце, за да може и умът ти добре да мисли. 122

За да облагородите сърцето си, трябва да имате отличен ум. Умът пък се нуждае от отлично сърце. Човек се нуждае от отличен ум, отлично сърце и отлична воля. 25

Работата на човека е разпределена между ума и сърцето. Умът може да се бърка в работата на сърцето само тогава, когато то го повика и каже: „Моля почтения слуга, ума, да дойде в кухнята да свършим заедно една работа на господаря си.“ 82

Ако любовта се проявява без участието на ума, тя се проявява само като чувствителност, човек яде, пие и нищо повече. Ако любовта се проявява само в ума, тя се проявява само като чувство на тщеславие и егоизъм. Ако е тъй, и двете положения са лоши. Значи само сърцето самостоятелно не може да прояви любовта и умът сам не може да я прояви. 2

На Земята ако не употребяваш своята енергия да мислиш, а туриш енергията си да се занимава умът със сърцето [ти], ти ще забъркаш работите. Умът трябва да се занимава със себе си, а не със сърцето. А когато умът се занимава със сърцето, ти [не] мислиш, а постоянно чувстваш какво работи сърцето. Сърцето има съвсем друга функция. На сърцето е дадена една функция постоянно да дава всичките Божии благословения, които идат от другия свят – всички трябва да минат през сърцето. 74

Чувство без мисъл, без светлина внася мрак в съзнанието на човека. Чувство без мисъл води човека в крив път. 38

... всички, които са станали мързеливи – техните чувства са взели надмощие. Всички, които са станали груби – техният ум е взел надмощие. 25

Дето желанията и чувствата вземат надмощие, там мисълта е слаба. 37

Когато човек не мисли, а чувствата му вземат надмощие – той ходи опърпан, оцапан, той е в астралния свят. Когато почнеш да обръщаш внимание върху себе си, то умственият свят започва да работи и върху тебе. Когато чувствата вземат надмощие в тебе, ти си кисел, ще плачеш, ще се кривиш насам-нататък. Всичките ви неразположения са неразположения на астралния свят и никой не може да ти помогне освен ти сам. 56

Като говоря за живота на чувствата, аз не ги отричам, но казвам, че този живот е подложен на постоянни промени. За да не изпада в низшата област на чувствата, човек трябва да мисли. Низшите чувства нищо не допринасят. 25

Понякога хората изпитват горчиви, приятни и неприятни чувства и ги смесват с мисълта, казват, че много мислят. Не, в мисълта няма нищо неспокойно. Който се безпокои, това не показва, че той мисли. Мисълта е нещо трезво, нещо спокойно. Щом мислиш нещо, ти започваш работа. Там, дето има тревоги, това е човешкото нисше сърце, което още наричаме конкретния човешки ум. Ти се безпокоиш, че някои неща не са станали както трябва, т. е. както си очаквал. Ти се тревожиш, че нещо си купил по-скъпо. Това не е мисъл, това е чувствувание. Ти мислиш защо нещо си продал по-евтино. Това не е мисъл. В мисълта има нещо друго. Човешката мисъл има съвсем друго предназначение. 120

Често у хората се забелязва същия този атавизъм, както у циганите, оставят чувствата да разрешават най-важните въпроси. Не, чувствата, т.е. сърцето или жената в човека не може да разреши най-важните въпроси. Сърцето у нас не може да разреши въпросите, умът трябва да се впрегне на работа. Започне ли умът да работи, сърцето трябва да е в сдружение с него. Афектирате ли се, отпадате ли духом, обезсърчавате ли се, това са чувствания, настроения, които не разрешават въпросите. Умът поставя нещата върху един положителен закон и казва: „Аз съм се родил в света, Бог ми е дал условия да се развивам и аз трябва да работя.“ Хора, които се ръководят от своя ум, са разумни и разрешават въпросите правилно. 111

Значи добрата, правата мисъл не е безпокойствие, тя е нещо трезво. Вие трябва да имате предвид, че малко хора в света мислят право. Тия хора имат нещо светло на лицето си, те виждат нещата ясно. Виждате някой човек ходи замаян, очите му премрежени и казва, че мисли нещо. – Нищо не мисли този човек, той съвсем я загазил в чувствата си. 120

Кое е по-силно в човека: умът или сърцето? Сърцето. Обичате някое лице. В този случай умът скроява хиляди добри мисли за любимия ви. Значи умът става слуга на сърцето. Друг път мразите някое лице. Умът пак започва да измисля хиляди лоши работи за това лице. И тук умът се явява в услуга на сърцето. Обаче това са прояви на животинския, на низшия ум в човека. 79

Значи сърцето подтиква ума. Колкото по-разумно е сърцето, толкова по-велики са проявите на ума. 115

Сърцето не трябва да господства над ума, нито ума над сърцето, но трябва да работят в хармония. 31

В сърцето и в ума на човека има в еднаква степен егоизъм… За да бъде човек нормален, между ума и сърцето му трябва да има хармония. Нормален човек е само онзи, в който умът, сърцето и тялото са в хармония, т. е. тялото се подчинява на ума, а умът се подчинява на сърцето. На Земята сърцето е по-силно от ума. Най-първо човек е чувствал и после се е появила мисълта. Значи първо се е явило сърцето, а отпосле – умът. 21

Под право мислене не разбирам логично мислене; право мислене е, когато във всяка мисъл взимат участие и умът, и сърцето, и волята. Там, дето умът, сърцето и волята се проявяват отделно, злото се вмъква. 106

Най-първо ще се научите да владеете чувствата си, понеже те са във вашите ръце. Ще се научите да владеете езика си, очите си, носа си, ушите си. Като завладеете чувствата си, ще постигнете много работи. 40

Научете се да чувствате добре – да чувстваш така, че да ти е приятно. Има една вътрешна приятност. Ако не чувстваш добре, ще дойдат меланхолията, песимизмът. Тогава вече нямаш ясна представа, ясно чувство нямаш в себе си. 122

Вие не можете да се изправите, ако не чувствате. Добре когато чувстваш, и умът ти върви по същия път. Ако имаш хубави чувства, и умът мисли хубаво. 122

Добре е човек да се влияе от чувствата си, но затова той трябва да бъде благороден. Благородството ще го предпази от онзи наклон в живота, към който личните му чувства го тласкат. Човек трябва да бъде съвършен и в чувства, и в мисли, и в постъпки. 73

Според мене нещата се постигат чрез моралните чувства, свързани с ума. Магическата сила в човека е неговият ум; той е свещената пръчица. Той е най-големият помощник на човека. Щом впрегнеш ума си на работа, той веднага използва чувствата и взаимно почват да работят. Ако умът не работи, човек се движи в тъмнина. 25

Виждате, че между мислите и чувствата съществува известна зависимост – близко отношение. Мисълта е реализирано разумно чувство. Мисълта е по-силна от чувствата, но в чувството има по-голямо напрежение. В мисълта има по-голямо движение, а в чувството – голямо напрежение. Щом мислиш, ти се движиш; щом чувстваш, ти си напрегнат и казваш: Иде ми да се пръсна! 66

Няма по-мъчна работа от това да се научи човек да мисли право. После, да се научиш право да чувстваш, много мъчна работа е това. То е още по-мъчна работа. И ако дойде да постъпваш право, още по-мъчно е. Да мислиш е мъчно, да чувствуваш е по-мъчно, а да постъпваш, това е още по-мъчно. 74

Сърцето не трябва никога да се интересува за неща отвън, то трябва да се интересува само от вътрешни работи. Онова сърце, което се интересува от външни работи, то е опорочено. И онзи ум, който се интересува от външния живот, и той е изопачен ум. Ти не трябва да отричаш своето сърце или своя ум, но трябва да ги направляваш правилно, всеки да се занимава със своята работа. 32

Когато трябва да стане растенето в нас, непременно трябва да преодолява умът. Онзи, който иска да расте правилно, умът му трябва да има надмощие. Растенето и знанието са от ума, а развитието – от сърцето. 107

С дълбокото чувство възприемаме реалността, а с мисълта поправяме грешките

Докато човек е на земята, сърцето като по-старо ще помага на ума. Като отиде на небето, между ангелите, там е обратно: умът ще помага на сърцето. Там умът е по-стар от сърцето. 126

Силата на човека се крие в неговата симпатична нервна система. Като знаете това, не я оставяйте отворена, да влизат и излизат през нея, кой как мине. Затваряйте я с девет ключа, но прекарайте през нея девет крана, да пият от тях всички жадни. Никой няма право да влиза вътре без позволение. Аз наричам това място „свещеното място“, т.е. „свещеното сърце“ на човека. Който се приближава до това място, трябва да събуе обувките си. 166

В сравнение с другите системи мозъчната система е създадена най-късно. Тя е страница, която се пише и до днес. Ето защо преди да дойде до тази система, човек трябва да изучи симпатичната нервна система – неговото старо отечество. 66

Аз наричам „свещеното сърце“ още и Божествен ум. Не мислете, че този ум е в главата. Не, главата, т.е. мозъкът, отразява нещата, сам той не мисли. Не можеш да възприемеш реалността чрез мозъка. Симпатичната нервна система възприема истината и реалността направо, а мозъкът само ги отразява. 166

Внеси хармония между двете системи и ще придобиеш светлина. Симпатичната нервна система е свързана с възвишения свят, а мозъчната – с физическия свят. Между тези два свята има отношение, затова те трябва да се хармонизират. За да постигнеш това, пази се от отрицателните влияния, не се поддавай на тях. Че те обиждат, че те критикуват, не се смущавай. 166

Умът работи чрез мозъка. Значи неговото място е в главата. Чувствата се проявяват чрез стомашния мозък, т.е. чрез слънчевия възел – орган, който работи постоянно. Мястото на чувствата е в симпатичната нервна система. Чувствата имат връзка със стомашната и дихателната системи, а те – със симпатичната нервна система. Ако чувствата на човека не са хармонични, явява се разстройство и в храносмилателната и в дихателната системи. Хармонията в човешкия живот зависи от главната мозъчна система и от симпатичната нервна система. Докато те са в хармония, животът ви ще бъде хармоничен. 66