Из Словото на

Учителя Петър Дънов

ТЪНКОТО ИЗКУСТВО НА ВЪЗПИТАНИЕТО

Варна, 2024 г.

ПРЕДГОВОР

Тайнството възпитание

Когато се молиш – това е възпитание вътре в Бога, но кой всъщност се моли? Той Самият се моли.

Ако си избрал Бог за свой водач – възпитанието ти е започнало, но ако сам се възпитаваш, ти все ще умираш.

Само Любовта тъче златните нишки на възпитанието.

Кой е белегът на възпитанието? Благ глас, дълбок мир, блаженство и лекота.

Самовъзпитанието означава, че Бог те движи към Себе Си.

Как звучи невъзпитаният човек? Той е шепот на смъртта.

Възпитанието е изкуство на словото. Чистото слово е ваятелят.

Възпитанието е завръщане в твоята собствена изначална божественост.

Без възпитанието ти нямаш реално съществуване – ти си от умрелите, които мислят, че са живи.

Възпитаният човек не е информиран и знаещ, а е чист и любящ.

Информацията е твоето робство, знанията са твоята болест. – Чистотата е твоят път, а Любовта е твоето освобождение. Знаещият става учен мъртвец, защото не знанието е благословено, а Любовта.

Кой е възпитан? Който се е спасил от себе си.

Универсалните заповеди на възпитанието са: Любовта, Мъдростта и Истината.

Възпитанието е път към образа – към образованието, а то е път към Бога – към Нищото.

Ако ти не възпитаваш себе си – тъмни сили ще те учат.

Възпитанието е в чистото съзнание.

Казвам: възпитаният човек има бяла душа, а бялата душа е лекота.

Търси Истината – Тя ще те заведе на по-дълбоко място от възпитанието.

Ти трябва да намериш своето истинско отношение към себе си.

Само мъдрият създава себе си.

Лекият партньор в живота ти не може да те учи, но трудният е добър учител. Трудният партньор ще те накара да търсиш Истината навътре.

Търси чистотата, която ще те заведе в Покоя, а Покоят е жив, овладян, древен разум.

Коя е мярката за истинското възпитание? Тук ти не си човек, а храм, светилище.

Любовта първо твори Бога, а после възпитанието идва самò.

Истинското възпитание е съставено от Любов, Мъдрост и Истина, а не от образование.

Любящите се завръщат в Бога, а образованите умират. Образованите – Бог да ги прости.

Елеазар Хараш

1. Изкуството на възпитанието

Не можете да измените
човешкото естество

Туй възпитание, както аз го зная, е дресировка. Затова досега то не е дало никакъв съществен резултат. 41

Сегашната система за възпитание и самовъзпитание е много механическа. 25

Днес хората са станали много умни, научили са се да присаждат... и мислим, че спасението на човечеството седи в присаждането. Обаче щом тази присадка се пречупи, веднага пак ще се прояви първото естество на човека. 41

Сегашният живот по никой начин не може да се изправи. Каквото и възпитание да се даде на хората, хората ще останат такива, каквито са сега, нищо повече. Та вълкът, колкото и да го възпитават, ще остане вълк... Може да се измени една форма на съществото, но трябва да се измени и нейният вътрешен смисъл. 41

Каквито и методи да прилагате за възпитанието на младежта, резултатите са слаби, те не могат да въздействат върху естествените недъзи на децата. Причините на тия недъзи се крият в мозъка на човека. Следователно да въздействате върху детето, това значи да познавате човешката глава в подробности. Съвременните хора не познават още истината. 1

Целият свят е покрит само с изтъркани фрази, с методи, възпитателни средства, вярвания – и въпреки всички тия многобройни неща хората седят на едно и също място. В Бога вярват, обичат се, морални правила имат – и при това всички страдат, всички са недоволни от живота. Ние казваме: няма какво да се стремите да оправяте външния свят. Пазете се от следното: вие не можете да реформирате калта. 7

За пример, някой човек е груб, а вие се заемате да му въздействате, да го изправите. Не се занимавайте с другите хора! Вие не сте изпратени на земята да изправяте хората. Да се занимаваш с работите на другите хора, това значи да изтриваш ръбовете по кората на дърветата. Бог е определил специални същества за тази работа. Острият ръб е толкова як, че мъчно може да се изтрие. Покажете един педагог, който е могъл досега да отъпи острия ръб в характера на някое дете. Ако мислите, че ще намерите такъв педагог, лъжете се. 97

В какво се заключава съвременната педагогика? Казват, че трябва да се създаде характер! Изобщо характерът не се създава, нито се изменя. Към характера може само да се предаде нещо. И тъй, да мислите, че можете да създадете нещо, това значи да се стремите към невъзможното. 166

Ако педагозите продължават да мислят, че с техните методи ще могат да възпитат децата и да ги отправят в права посока, аз оспорвам това тяхно твърдение... Защото не можете да измените човешкото естество. Никой не може да действа против вярата на човека. 41

Днес има много възпитателни методи и системи. Какви резултати дадоха те? Вие ще възразите, че човечеството е имало велики философи като Платон, Аристотел, Кант, Бейкън и пр. Питам: Какво направиха тези философи? Кант можа ли да преобрази Германия? Бейкън можа ли да преобрази Англия? При толкова много философски школи и системи човечеството днес се намира в положението на фалирал търговец. Съвременните хора се нуждаят от философия, която има живо, практическо приложение в живота. Иначе, вървят ли по стария път, те ще имат старите резултати. 84

Ние не искаме сега да реформираме света, както досега са го реформирали. По тия закони, по тия правила, както сега се реформира светът, то е „две затъкава, три разтъкава“. То е едно забавление. Туй поправяне на света не е поправяне. И човек със сегашния морал никога не може да се поправи. Невъзможно е! Защо? Причините, които произвеждат тия недъзи, са незасегнати, а ние чистим временно само тия резултати. 109

Човек трябва да се върне в първоначалното си състояние

Когато искаме да възпитаваме хората, когато искаме да вдъхнем в тях онова истинско възпитание, онова истинско понятие за Бога, за религията, подразбираме, че трябва да събудим в тях онова, което от памтивека живее дълбоко скрито в душите им... 49

Няма какво да се изменя неговият характер, но трябва да се предизвика хубавото у него. Най-първо в един човек не се старайте да създадете характер... Този човек има хубави заложби от миналото, но поради известни стечения на обстоятелствата неговият прогрес е спрян. 59

Говори се за възпитание на съвременната младеж. То е еднообразие... Човек трябва да се възпита в това, което носи в себе си... Интересува ни някой, някаква добродетел, сила специфична има. Това ни интересува, специфичното в него – това е разнообразието. 42

Хората се възпитават и превъзпитават, но нямат резултати... Защото са започнали да работят първо със сърцето си, после с ума си, а са пренебрегнали душата си. 31

Ако възпитателят иска да изправи погрешките на своя ученик и за тази цел апелира към неговия ум и към неговото сърце, той нищо няма да постигне. Обаче ако възпитателят може да говори на душата на своя възпитаник, той ще има големи постижения. Когато дойдете до самовъзпитанието, вие можете да приложите същия метод. Щом се намерите в трудно положение, говорете на душата си, Тя ще ви помогне. 85

Колкото дресираната котка може да издържа пред мишката, толкова и човек може да издържа със своето знание пред старите навици. Те са сила, пред която човек мъчно устоява. Навиците са резултат на честото повтаряне на нещата. Това не значи, че човек не може да се откаже от навиците си. Достатъчно е да се намери пред нещо силно, за да забрави навиците си и да отстъпи от тях. 88

Гениалността на човека не може да му помогне да се освободи от утайките на миналите поколения. За да се повдигне съвременният човек, изисква се Божественото в него или Единният Бог да слезе, да се съедини с човека. Само това е в сила да повдигне човешката душа. 45

… Природата... Тя съставила сборник от правила и методи за правилно живеене и го оставила на разположение на първия човек. Сегашният човек трябва да се върне в първоначалното си състояние, да намери сборника, съставен от разумните същества. Там всичко е написано. Да се върнеш към първото състояние, това значи да се върнеш към разумната природа. 66

Възпитанието на детето трябва да се засегне много издълбоко. Ние сме изопачили действията на Природата и се мъчим с невежество да изправим грешки. Така не може. Днес вече само Господ може да ни обърне и възпита. Христос е съзнал това и е казал: „Ако не се родите изново, не може да влезете в Царството Божие“, което ще рече: не може да се възпитате. Възпитанието подразбира, че трябва да се родим от Духа и само тогава ще можем да възпитаваме другите. 3

За да добием истинското знание в този свят, който виждаме, трябва да слезем там долу, в същността на Бога. В туй, което не виждаме, там е Бог, а не във външното. Външното е сянка на нещата. 13

Който възпитава, трябва да бъде съработник на Бога

Кой покваря младите? Ако старите хора – свещеници, възпитатели, майки и бащи, бяха наистина чисти и свети хора, те щяха да бъдат в сила да спасят младото поколение. Днес виждаме точно обратното: Всички млади хора бягат от църквите. Ако свещениците и проповедниците са свети хора, защо младите бягат от църквата? Ако майките и бащите са свети хора, защо децата им бягат от домовете си? 86

Днес светът е пълен с проповедници, но още не се е оправил. Защо? Защото и проповедници, и майки, и бащи, и учители вярват първо в себе си, а после в Господа. Те се разделят на особени мнения и всеки защитава своето. 31

Та когато вие ми говорите за вашите деди, които живяха преди вас и умряха, казвам: За умрели хора не ми говорете, ние не се занимаваме с умрели хора. Нямам нищо против тях, нека се споменават, но казвам: От мъртвите ум и съвет не взимам. 93

Също и ония учители, които ви казват, че не трябва да имате прозорци към духовния свят, са първокласни лъжци. Там е слънцето на живота. 5

Ще каже някой, че човек трябва да бъде положителен, да разбира нещата, да внушава на хората какво да правят и какво да не правят. Това не е достатъчно. Колко хора с положителни мисли, с правилно разбиране на Живота, със способност да внушават на близките си остават назад. Не е важно да внушаваш мисли, но да ги посаждаш. Внушението е насилие, кражба. Ти можеш да внушиш на някого мисълта, че е добър, благороден човек, без да е такъв. Измени ли с това неговото естество? 31

Казвам: Духовните хора, това са възпитателите на света. 59

Та казвам: според мене вие не можете да приложите никаква педагогика в свeта, ако нямате любов към Бога, ако не обичате Бога. 96

Ние изпадаме в заблуждение, като искаме да възпитаваме хората. Не трябва да възпитаваме хората, а трябва да бъдем съработници на Бога! Понеже Бог е най-старият от всички, Той е имал време да изучи всички педагогически методи. Ако искаме да изучим и приложим някакъв педагогически метод, трябва да отидем при Бога. Той държи всички педагогически методи в своята архива. Най-старият педагог е Господ, при Него идете! 96

Онзи, който не е осенен от Духа Божи, няма право да учителства, защото ще престъпи Божествения закон. Искаш да бъдеш учител, питам те: Къде си учил, кое училище си свършил? Разбираш ли вътрешните закони на природата – как е устроен човекът, неговият ум и неговото сърце, какво е отношението на неговата душа към неговия дух? Нямате свидетелство, пък учители искате да ставате! 5

Всеки ръководител е от Бога. Ако е от Бога, той ще работи, а ако е от дявола, само ще маха пръчицата. Ако е от Бога, той е пръв на жертви – отваря кесията си. Ако не е от Бога, той е като някой офицер, който командва: „Напред, братя, напред!“ А като дойде сражението, скрива се зад камъните. Ако каже: „Напред, братя“ и сам излезе напред, той е герой, а ако не излезе, не е герой. Тъй разбирам, че трябва ръководителят да действа. Той трябва да бъде олицетворение на Любовта, на Мъдростта и на Истината. 6

Мнозина не успяват в живота си, защото слушат много учители. Ще слушате само онзи учител, който изпълнява Божията воля. 61

Не, не, в такъв лекар да не вярваш, а само в онзи, който носи любовта като принцип. Ако лекарят или приятелят ти носи тоя принцип на Любовта в себе си, приеми го, но ако не го носи, може той да бъде учител, свещеник, лекар, затвори вратата си за него, не го приемай, нека остане вън. 153

Назначават някого учител в гимназия. В първо време той е богат, енергичен, пълен с живот. Всички са доволни от него, защото получават нещо. Като работи няколко години, учениците му го обират и той обеднява, вижда, че трябва да напусне учителството. За да не изпадне в това положение, богатият трябва да остави основния си капитал настрана, на никого да не го дава. На същото основание казвам: Когато отваряте сърцето си за външния свят, не оставяйте всичката си топлина да излезе навън. Светът не се нуждае от вашата топлина. Колкото и да давате, нищо не го ползва. 61

Природата не обича да се доизказва. Тя показва пътя на човека, ръководи го, но не изказва своите цели, своите крайни заключения. Това е един Божествен метод. Така и всеки човек, който е дошъл в света, не трябва да доизказва всичко. Всякога човек трябва да изказва само основните неща. 7

Всякога в живота си, когато искаме да изкажем една мисъл в нейната пълнота, ние ще усетим една празнота в себе си. Ще пазите извора, който извира, няма да изхвърляте всичката си вода изведнъж, но ще я изтичате равномерно. Щом ти мислиш да изкажеш всичко наведнъж, ти не си извор. Онзи, който иска да изкаже всичките си идеи на един път, той не е идеен човек, той е едно напълнено шише с вода от един, два, пет или десет килограма или пък една каца, пълна с вода. Значи има един съизмерим и един несъизмерим живот. Съизмеримият живот е в каните, в буретата и във всеки джобур, а несъизмерим е Божественият живот. 7

Изворът, който тече, никога не може напълно да изтече. Не се доизказвайте! Радвайте се, че педагогиката не е установена наука. Тя е една гъвкава наука, която с хиляди години расте. Тя е девствена наука. 96

Тъй щото, ако хората питат, кога ще се оправи светът, казвам: Светът ще се оправи, когато всички хора – учители, свещеници, проповедници, майки и бащи, започнат да работят без пари. Всеки трябва да работи даром, от любов. Който не служи на Бога, не може да се облагороди. 113

Възпитателят трябва да е чист и
да има знание

Учител, който учи и възпитава, трябва основно да познава човешката душа, човешкия ум и да постъпва съобразно с тях. 34

Съвременният християнски свят е пълен с противоречия и заблуждения, а няма учители, които да обяснят правилно нещата, както са в природата. 107

Сегашните хора мислят, че са много умни; дават ум на другите, а на себе си не могат да помогнат. И в свещениците, и в лекарите се крие една неувереност. Без да искат, те лъжат и себе си, и другите. И всички минават за знаещи. 30

Не стои ли достойнството на ума във височината, дълбочината и широчината на мислите и тяхното истинско разумение? Но ако мислите ви нямат никаква дълбочина, височина и ширина, тогава где седи превъзходството на вашия ум? А при това ставате и учители, за да заблуждавате и другите; та какво знаете и какво ще учите? Няма душа – и Мен ме няма; значи, че няма ум, че Моят Дух не съществува, че да живееш добре, да любиш Истината е суета; яж и пий, това е то целта? Но това мъдрост ли е? 144

Прочее, вие най-напред трябва да се научите как да се храните и не бързайте да учителствате, защото пo-добре е да има един талантлив ученик, отколкото един глупав учител. 145

Всички вие тук колко хора сте осакатили в този свят! На онзи свят те ще се явят кой с куц крак, кой с изкълчена ръка, ще се съберат всички ваши питомци и ще кажат на Господа какви учители сте били. И тогава Господ ще каже: „Глобявам този учител с 10 000 таланта, затворете го в тъмницата, докато изплати глобата.“ А знаете ли колко хиляди години ще минат за това? Господ никога не се шегува. Той е благ, добър, справедлив, но и сериозно строг. 5

Грешката на съвременното възпитание е, че делим нещата на важни и маловажни, докато в проявите на Природата всички моменти, всички действия са еднакво важни. 62

Изкуство е с малко думи да кажеш много нещо. 47

За смекчаване, за облагородяване на характера трябва да се изговарят специални звуци, специални думи. Всеки звук, всяка дума действат по различен начин върху човешкия характер. Това всеки възпитател трябва да знае, за да може съзнателно да работи върху своите възпитаници. 85

И тъй, най-първо трябва да се научите да употребявате правилно думите, да научите силата на всяка дума. 13

Колкото характерът става по-благороден, по-изгладен, по-хубав, по-възвишен, толкоз и гласът, и вибрациите му имат съответстващ израз. 7

Човек трябва да мисли добре, за да бъде речта му понятна. Колкото мисълта е по-ясна, толкоз и речта ще бъде по-ясна. 7

Трябва вие да разполагате със знание, но знанието без добродетел не върви. 105

И тъй, ние трябва да положим Чистотата. Тя е необходима и в науката. Всички Велики учители, които са идвали да просвещават света, са имали тази Чистота, т. е. имали са основния атрибут на Мъдростта. Чистотата подразбира, че никога в човешката душа не трябва да има желания и страсти. 143

Следователно онзи, който иска да възпитава, трябва в дадения момент да е много чист. 62

И аз само с една дума мога да направя човека щастлив. Ще му кажа: Имай вяра! Важно е как ще кажеш тази дума. Имай такава вяра, както жадният при вида на пълното шише с вода. Давам шишето на жадния и казвам: Пий от моята вода! Всяка дума трябва да се каже с вяра, с пълно съзнание. Това, което говориш, трябва да съответства на истината. Животът се предава с живот. 45

Учител в пълния смисъл на думата трябва да бъде чист като кристална вода, образец във всичко; в него не трябва да има нито сянка от колебание, двоумение и неверие. Христос като дава това указание, иска да ни посочи голямата опасност, на която се излагаме, и голямата отговорност, която поемаме пред Него за осакатяването на някои души. Всяка майка, всеки учител, които не знаят да възпитават, ще бъдат наказани. 5

Но ако търсите някого, който може да намести ума ви, ако търсите някого, който може да намести сърцето ви, ако търсите някого, който може да намести волята ви, това съм аз. Да, големи претенции имам, правя това нещо. Намествам умовете и сърцата, и волята на хората. Това изкуство, да намествам умовете, сърцата и волята на хората, не искам да задържа само за себе си, но искам да го предам и на вас, да ви покажа метода как да намествате умовете, сърцата и волята на хората. Аз давам няколко метода за самовъзпитание на хората, които не са сухи теории, но живи, приложими методи, които съм извлякъл от самата природа и сега искам тъй да ги трансформирам, че да им предам една нова форма; да станат приложими в живота. 44

Учителят трябва да възпита първо себе си и да дава пример с живота си

Следователно преди да учите хората как да постъпват, вие трябва себе си да научите. Тази наука е най-мъчна. Тя е особен род педагогика, която малцина имат търпение да изслушат, а още по-малко търпение да я приложат. Не е лесно човек да възпита себе си, да си създаде правилна обхода към всички живи същества. 98

Човек познава хората дотолкова, доколкото познава себе си; той може да помага на хората дотолкова, доколкото помага на себе си. Ако не може да помогне на себе си, как ще помага на другите? Мислите ли, че ако дадете парче хляб на някой човек, това е помощ? Мислите ли, че ако научите едно дете да чете и да смята, това е помощ? 127

Ти не можеш да познаваш другите повече от себе си. 25

Ако той себе си не разбира, той не може да разбере и хората. 16

Всеки един мисли за другите това, което е самият той. 16

Само абсолютно честният човек може да знае дали другият насреща му е честен...Този, който не е разумен, може само да предполага. 17

Който е опитал нещата, той има право да разсъждава. Докато няма още никакви резултати, той трябва да мълчи, както пилето мълчи в яйцето. 79

Трябва да имате предвид следното правило: не можеш да приложиш успешно един метод върху другите, ако не си го приложил върху себе си. Говориш на едно дете за послушание, за подчинение, но ако ти сам не слушаш, ако ти сам не се подчиняваш, не можеш да имаш никакъв резултат. Говориш на едно дете за трезва мисъл, а ти сам нямаш трезва мисъл. Ако ти развиваш една тема, а сам не я разбираш, как ще я предадеш? 96

Не говорете мъгливи неща, неща, които не разбирате. Говорете само онова, което сте преживели, и онова, с което сте направили поне десет опита. Това са практически правила при възпитанието. 62

Едно трябва да се знае: не можете да предадете на хората това, което нямате в себе си. Колкото и да им говорите за морал, за любов, за право, ако не носите тия неща в себе си, те нищо не могат да възприемат. Могат да ви слушат, да се възхищават от цветистата ви реч, но като свършите, ще кажат: „Нищо не ни даде този човек. Нищо не остана у нас.“ – Защо? – Защото този, който говори, сам не изпълнява волята Божия. Той не служи на великите Божии закони. 135

Един човек хората го слушат, докато живее добре. Щом престане да живее добре, той загубва своето влияние. 58

Учител, който учи хората, трябва да бъде модел – сам да дава пример. 34

Гледам сегашното възпитание. То няма един начин. Аз се чудя как ще се възпитат децата. В сегашната система има известни научни стойности, но възпитателни стойности няма, защото няма морал, който може да се приложи в училищата. За пример, учителят казва на ученика: „Ти няма да пушиш!“ А учителят пуши. Учителят казва на ученика: „Ти вино няма да пиеш!“ А учителят пие вино. Лекарят казва на някой болен: „Ти месо няма да ядеш.“ А той яде. Има учители, възпитатели, които говорят едно, но вършат друго. Но то е едно неразбиране на органическите закони, които съществуват в света. 91

Не е достатъчно само да проповядва човек, но той трябва да дава добър пример с живота си. Хората са преситени от проповеди, морализиране и знания. Главите им са побелели от това. Те се нуждаят от добри дела, от Знание, което е приложено, а не само от теории. 31

Бъдете бодри и весели да предавате вашето разположение на другите. 19

А когато искате да се повдигнете, гледайте как живеят хората, които са над вас, подражавайте им в живота, защото Животът се предава от един на друг. Ако аз не ви предам нещо от себе си, нищо няма да научите. Животът се предава чрез контакт, чрез влияние, при което предавате и доброто, и злото. Законът е много верен: ние си влияем. 60

Първото условие за възпитанието е любовта

Мнозина казват, че хората могат да се изправят със съвети, с проповеди. Днес много се говори и проповядва на хората, но въпреки това не се изправят. Когато първите човеци в рая проявиха своето непослушание, Бог ги изпъди в света да копаят, да орат и да сеят, но те пак не се изправиха. Като видя, че и с изпъждане светът не се възпита, Бог приложи един от най-силните методи за възпитанието му, а именно — законът на любовта. Няма сила в света, която може да противодейства на любовта. И най-упоритите духове отстъпват пред любовта. Значи, след като всички методи за възпитанието на човека се оказали слаби и безрезултатни, Бог приложил любовта като най-мощен метод. Коя любов е приложил Бог? Той е приложил онази любов, която прави човека малък, доволен от всичко, което му е дадено, отстъпчив и готов всеки момент да изправя погрешките си. Този човек може да бъде и пръв, и последен. Той не търси човешко право, нито човешка слава. Щом люби, той носи в себе си и славата, и величието. Тъй щото, искате ли да бъдете истински педагози, приложете любовта като един от новите и мощни методи при възпитанието. 1

Сега съвременните реформатори, учители, възпитатели са много смели, казват: „Да възпитаме децата, да възпитаме съвременното общество“. Отлична идея, но да се приложи. Как да възпитаме децата, как да възпитаме обществото? От 8 000 години насам хората се възпитават, какви ли не методи са употребени, но тези методи нямат резултат, т.е. имат малки резултати, но онзи истинският метод, който Божествената Любов носи, още не е приложен. И в света още работят много възвишени същества, много ангели, но ние виждаме, че и в техните методи още има един недъг, един малък недостатък. 13

Сега аз се спирам върху друга една страна, възпитателната страна на любовта. Любовта, това е най-свещеното нещо в света, което хората от осем хиляди години се стараят да опетнят и още не са могли да направят. Всички плюнки, които хората са хвърлили, нито една плюнка не е достигнала до кожата на любовта. Благодарете на това именно, че любовта не е нещо, което може да се опетни. Там, дето влиза любовта, хората стават възвишени, благородни, стават безсмъртни, там, дето любовта излиза, хората стават смъртни. Защо умират хората? Защото любовта ги е напуснала. 94

Любовта е фундаментът! Тя е основата на всичко, защото тя е една добродетел, сляпа към грешките и погрешките на хората, и от нищо не се обижда. Даже в най-големите грешки на хората тя вижда само доброто. 105

Единствената сила в света, която може да превърне злото в добро, то е само любовта. Единствената сила, която може да победи злото, то е доброто. И да побеждаваш злото, то е пак зло. Да го превърнеш в добро е друго. Само любовта може да превърне злото в добро. Само тя знае това. 104

Ако любовта в нас не дойде, в нас не може да се роди нещо. Някой казва: Възпитанието. Възпитанието е второстепенно. Любовта трябва да проникне в човешкото естество; любовта трябва да проникне в ума, сърцето и тялото. 59

Всяка душа трябва да се държи първо за Бога, Него да слуша, Той да му бъде възпитател. – Защо? – Защото само Бог люби. Който люби, той възпитава. Дойде ли някой да ви възпитава, нека стои вън и оттам да дава своите наставления, но в никой случай не го допущайте между Бога и вашата душа. Влезе ли като клин между човешката душа и Бога, той всичко ще развали. Следователно поставете любовта като връзка между човешката душа и нейния възпитател и не се страхувайте. Любовта трябва да се постави като основа на живота. 1

Няма по-велик метод за възпитанието на детето и на възрастния от закона на любовта. 1

Съвременните педагози търсят специфични морални правила за възпитание на детето. Първото условие за възпитанието на детето е любовта. Искаш ли да възпитаваш детето, ти трябва да го обичаш — нищо повече. 1

Който има любов – той е възпитател. 146

Учителите трябва да постъпват с Любов, а учениците да постъпват с почитание. 44

Учителите съветват учениците си да ги почитат, но така ли е всъщност? Когато някой учител обича учениците си, работи усърдно с тях, той получава тъкмо обратното. Кога става това? – Когато учителят иска да бъде обичан от учениците си. Докато учителят изисква от учениците си любов, той всякога ще бъде оплют и подигран от тях. Защо? Защото той е избрал крив път; той мисли за себе си. Друг е случаят, ако този учител обича учениците си и нищо не иска от тях. Той казва: „Аз желая да работя върху умовете на учениците си, да се просветят, да придобият знание и мъдрост.“ До това време учителят ще бъде изложен на подигравки, на оплюване от учениците си, но един ден те ще съзнаят грешката си и ще я изправят. Като знае законите, разумният учител винаги прощава на учениците си. Христос е казал: „Който много греши, много люби. Комуто много се прощава, много люби.“ Според този стих в края на краищата учителят ще получи любовта на учениците си. Първо той се заема с изкореняване на плевелите, за което ще бъде оплют от учениците си. Впоследствие когато насади доброто семе на мъдростта в техните ниви, той ще получи любовта им. 97

Ако учителят обикне ученика си, и най-неспособен да е той, учителят ще може по вътрешен път да събуди в него импулс за работа. 90

Следователно искате ли да възпитавате някого, приложете любовта като велик фактор, като велика сила в света. Да възпитаваш някого, това значи да го любиш с всичкото си сърце и душа. Във вашето лице той трябва да вижда човек, на когото да се довери напълно, за да приеме и приложи всичките му съвети. 1

Без любов никакво възпитание не може да се очаква. Любовта трябва да присъства в сърцето и на възпитателя, и на възпитаника. 95

Сега вие казвате, че ще възпитавате. Как ще възпитавате едно дете? Най-първо ще видите дали туй дете ви обича. После ще наблюдавате кого обича това дете. Някой път учителите си правят илюзии, че децата им ги обичат. Някой път любовта на децата е користолюбива. Те носят на учителите си цветя, подаръци, но това още не е истинска любов. 96

Родителите могат да не познават нито френология, физиогномия, астрология, обаче искат ли да знаят какви заложби носят децата им в себе си, ще се подават ли на новите педагогически методи, нека видят обичат ли ги децата им. Това е първото условие за възпитание на детето. Ако детето обича родителите си, то влиза в положението им и цени всичко, каквото те правят за него. В това дете е събудено Божественото, то може да се възпитава. Не е ли събудено още Божественото в детето, то може да се дресира, но не и да се възпитава. 1

И тъй, за да възпитавате детето си, или своя ученик, между вашето съзнание и неговото трябва да има три допирни точки: на физическия, на духовния и на Божествения свят. Ако съзнанието на детето не е будно на физическия свят, от него нищо не може да стане. Това дете зависи от условията: ако условията са добри, и детето е добро; ако условията са лоши, и детето е лошо. 1

Не е ли събудено още Божественото в детето, то може да се дресира, но не и да се възпитава. Природата изпраща тези деца на земята при неблагоприятни условия: да чукат камъни, да копаят руди, да орат земята, за да изпитат горчивините на живота. На благородните и напреднали души природата дава по-благородни задачи. 1

На това дете трябва да му дадете
един идеал

Един от методите на новата етика за възпитанието е приложение на чистотата в широк смисъл: чистота на тялото, на ума и на сърцето. 33

Да се прилагат нови методи при сегашното възпитание е все едно да се кърпи стара дреха с нова кръпка – дупката става още по-голяма. Ако прилагате новите методи, трябва да ги прилагате изцяло, а не само палиативно, иначе ще се получат по-големи дупки. 4

Нека българските учени, възпитатели и управници се погрижат да всадят в душите на младото поколение стремеж към идеен живот. Нека всеки българин се стреми да бъде честен, добър, умен и справедлив! 82

Сега при възпитанието вие трябва да събудите мисълта в детето. Не е въпрос детето да мисли като дядо си, да стане стар като него, но в детето трябва да се събуди една основна мисъл, една основна идея... На това дете трябва да му дадете един идеал. 41

Имате ли в ума си една основна идея, на която всякога да разчитате? Трябва да имаш нещо, една основна идея, която да пази твоето равновесие. 16

Да възпиташ един човек, това значи да го поставиш в правия път на живота, да може сам той да работи. 31

Учителите възпитават учениците си в религиозно отношение, искат да ги направят религиозни. Ако те отсега нататък искат да внесат в младото поколение религиозно чувство, много са закъснели. Човек се ражда с религиозно чувство. То е най-възвишеното и благородно чувство, което човек носи в себе си. Ако искате да го присадите отвън, вие ще осакатите това, което природата е вложила в него. 11

Аз, когато искам да възпитавам някого, заведа го да възприеме светлината от слънцето. 103

За да се освободи от своя стар навик да ходи криво, ракът трябва да се преобрази, да мине в друго състояние. Това може да направи само любовта. Само тя е в сила да изправи всички изкривени форми. Обаче затова се искат големи знания и сили. Всяко учение, добре разбрано и приложено, дава устой на човека. Той всеки ден се изправя и освобождава от своите стари и лоши навици. 115

Само Божествените мисли, когато проникнат в човека, имат силата да урегулират човешкото естество. 25

В Божественото винаги има идейност, честност, справедливост, искреност – както към себе си, така и към окръжаващите. 125

... характерът на човека не се изправя във време и пространство. 7

Човек си остава такъв, какъвто е роден – никой не може да го измени. За да стане преврат в него, той трябва да се върне към източника, от който е излязъл... Само така той може да възприеме нещо ново, да стане нов човек. 55

Възпитателят да разпознава жаждата за учене и прилагане

Учителят, като влезе в клас, трябва да знае учениците имат ли глад и жажда за знание или нямат. Ако нямат, да не предава, да излязат вън и да се упражняват с физическа работа. 18

Ако учениците са лениви, и учителите не могат да изкарат нещо особено от тях. Влезте в един клас и вижте как преподава учителят. Ако преподава добре, енергично, и учениците му са такива. Подобното от подобно се привлича. 31

Всеки учител трябва да изучава ученикът дали се учи или не, а не дали е добър или лош... След това другите работи ще се наредят. 29

Аз не вярвам в никакво възпитание, т.е. в дресирането, а вярвам, че всички хора имат условия да станат добри, стига да искат. Аз вярвам, че всички хора определят своя живот според момента, в който действат, защото след този момент идат други условия. Това е възпитание. След този момент ти ще възприемеш храна, наука, които ще бъдат според плоскостта, по която се движиш. 107

За да бъде научен, човек трябва да има вътрешен стремеж, подтик към онова, което ще учи. Ученик, който има вътрешен подтик към учението, лесно ще намери учителя си. 106

Ако не се приложат някои от тези правила, ще стане натрупване на материал без някакво приложение. Така е и в училищата, когато учителите задават много уроци: учениците не могат да ги усвоят, претрупват паметта си и с това затъпяват. 108

При съвременното възпитание трябва да се има предвид следното: да се намери път на излишната енергия и да се впрегне на работа, защото Природата наказва всички ония, които складират нейната енергия и не я използват. Това всеки е забелязал. Когато се отпусне, когато стане мързелив, човек започва да надебелява, придобива много мазнини. Природата няма да закъснее да даде урок на този човек. Как? Ще му изпрати една болест, която всичко ще стопи. Природата не търпи никакъв застой – никой няма право да държи енергиите на Природата в застой. 64

Защо проповядвам аз? Като изучавах тая философия, казах си: Искам да видя хората, които Бог обича. – Кои са тия хора? – Грешниците. Като ги обикнах, аз разбрах, че в тях се крият добри заложби. Оная грешница, която се крие от лицето на Господа от срам и от страх, е по-голяма светица от тая, която се мисли за праведна и свободно се явява пред лицето на Господа. 106

Предпочитам да посветя цял живот за един човек, който възприема това, което казвам, отколкото да работя за хиляди хора, които нищо не възприемат. 107

Често човек се натъква на свои вътрешни състояния, които не може да разреши сам. Той трябва да се обърне към мъдреците в живота. Те са оставили своите съвети навсякъде в живота. Човек се нуждае от помощта на мъдри и велики хора. 115

При мене идват мнозина, да се съветват за нещо, да ги упътя в живота. Едни се чувстват свободни, а други се смущават, не смеят да ме запитват за това, което ги интересува. Те казват: Не искаме да безпокоим Учителя, да отнемаме времето Му. Ние сме благородни хора, не искаме да се натрапваме като другите. Те не знаят, че ме безпокоят повече от другите. Вместо да разрешат този въпрос навреме, те пропуснали условията и го усложнили. Някой има да решава важен въпрос, но не иска да ме безпокои, да се посъветва с мене. Предпочитам да ме безпокои, но да разреши въпроса по закона на любовта, отколкото да го разреши неправилно. 47

Някой дойде при мене и иска да ме поизлъже. Аз му казвам: Приятелю, ако не се опитваш да ме излъжеш, аз бих сторил повече за тебе, а така ще сторя по-малко. Аз и така съм длъжен да направя нещо за тебе. С това не искам да кажа, че съм добър, но че съм длъжен да направя за всекиго по нещо. 107

Мнозина искат да им съдействам, но те не са съгласни с мен, не действат в съгласие с мен и тогава как ще им помагам? 145

Човек може да се намира при големи удобства в живота, да има най-добри условия, но пак да се чувства самотен, неразбран от никого. Той чете тази, онази книга, но пак е незадоволен, вижда, че няма кой да го упъти. Той търси вече истинския път, към който само Учителят може да го напъти. 148

Ако някой дойде при мене, да ме пита как да оправи личните си сметки и задължения, аз няма да му дам никакъв съвет. Моите съвети са за хора, които искат да напредват умствено и духовно, да повдигат душата си. 31

Всеки сам може да изправи слабостите и погрешките си. И аз не желая да проповядвам на ученици, които само слушат, без да учат и прилагат. Който е готов да прилага, да бъде полезен за себе си и за своя народ, и аз съм готов да работя за него; който не е готов да прилага, и аз се отказвам от него. 31

Като намеря някой, че не учи, като му помогна 99 пъти, най-после на стотния път го оставям и му казвам: „сбогом“. 108

Не се смущавайте за живите и за мъртвите; не се смущавайте, че едни са будни, други спят! Които спят, си почиват, а които са будни, работят. И едните, и другите нека си свършат работата. 119

Честност, справедливост, уважение, доброта и разумност

На всеки дом, на всяко училище, на всяка черква, на всяко съдилище трябва да стои надписът: честност, справедливост, доброта и разумност. 47

Питам аз честен ли е, справедлив ли е, умен ли е, добър ли е? Може някой да е адвокат, майка, баща, учител или какъв и да е; трябва да отговаря на тези четири качества. 62

Към децата трябва да се отнасяте много искрено. Те са много чувствителни, чувството на справедливост у тях е твърде силно развито; те разбират кога им се говори Истината и са много доверчиви. Разберат ли, че не им говорите Истината, свършва се с вашата педагогика. Затова с децата човек трябва да бъде искрен. Когато децата разберат, че майката, бащата, учителите говорят Истината и в тях няма никакви задни цели, те им вярват напълно. 4

Щом искате да се възпитавате, можете да прилагате различни методи, но справедливи трябва да бъдете. Не сте ли справедливи, педагогиката ви пропада. 88

Учениците, щом дойде един учител, те го оценяват, те са критици-професори, веднага го оценяват. Колко е умен, колко е добър и каква му е силата веднага знаят. Дотогава, докато те мислят, че той е способен, готови са да възприемат. 14

Вие какво правите? Щом се запали къщата, хуквате навън. Какво е това присъствие на духа? Как ще може такъв човек да влияе на себе си и на другите? Всеки човек, който се стряска, губи почитанието на другите хора. Тук всеки може да ви изплаши. 7

Докато гледам на хората отвисоко, никога няма да им повлияя. Няма защо да гледам на детето отвисоко; ще сляза до него, ще стана като него дете и то ще започне да ме слуша внимателно. 28

Учителите трябва да знаят, че едно дете, колкото малко и да е, може да бъде една напреднала душа. Много деца са по-умни от учителите си. 96

За да се създадат правилни отношения между хората, първото нещо е да има помежду им уважение и почитание. 52

Вие не знаете какво нещо е уважение. Вие не знаете какво нещо е почитание. Когато идеш на гости в някоя къща, децата със страхопочитание се приближават, дадат ръце. Погледнеш по едно време, току дойдат, хванат те за брадата, ако имаш брада. След два-три деня карат те да ги носиш. Често ученици, качили се на гърба на учителя, казват: „Я ни носи!“ Казвам: И вие ще бъдете учители и вашите ученици ще се качат отгоре ви по същия закон. Каквото правите, ще ви направят. Правете добро, обичайте, за да имате обичта. Бъдете честни спрямо другите, за да бъдат и те спрямо вас. 1

Учениците обидят един свой учител. Учителят казва: „Те не трябваше да постъпят тъй с мене. Учениците трябва да ме почитат.“ Казвам: ами ти с учениците как трябваше да постъпваш? Ти си учител, ще държиш с учениците си един мек език. Искаш да те обичат – ще ги обичаш. Искаш да те почитат, ще ги почиташ. Само така ще имате правилни отношения. 21

Учителят трябва да се отнася със снизхождение и внимание към учениците, а те трябва да го почитат и никога да не го огорчават. Като вижда как постъпва учителят, ученикът е готов да следва неговия пример. 68

Ценете хората. Не бързайте да си давате мнението. 16

Изобщо вие трябва да имате високо мнение за хората, да ги държите на такава висота, на каквато държите и себе си. Само така може да се създаде силна връзка между вас. 97

Ще махнете от ума си мисълта за големство над другите и ще знаете, че всеки човек, всяка душа има възможност да облагороди живота си и животът ѝ да бъде чист. 4

Казвам: в света право е това, което не обижда никого, не понижава никого. Една работа е благородна, когато не понижава човека. 14

Научете се да слушате. 16

Да се изслушвате един друг с внимание, това е един от добрите възпитателни методи, които трябва да прилагате в живота си. 7

Следното ще държите като първо правило в живота си: Отдавайте на всеки човек толкова право в дадения случай, колкото и на себе си. В педагогиката казваш на детето то да ти разправя. И ако ти го разбереш добре, то после ще влезе в твоето състояние, ще те разбере. 88

Някой дойде при мене, иска да говори по някакъв важен въпрос. Като го приема, аз заставам в положението на ученик. Щом заема това положение, той отстъпва. Каквото му кажа, готов е да ме слуша. Ако се поставя като учител, той казва: Аз съм на особено мнение по въпроса. Друг казва: Както казваш, така изпълнявам. – Не, ти изпълняваш, както си искаш. 101

... законите, които родителите създават, трябва да бъдат еднакви и за децата, и за тях. 10

Дайте възпитание на децата си и не очаквайте за вас нищо. Ако в тях сте посадили добър орех, не само ще ви гледат, но и ще ви обичат. 34

Майка, която отглежда децата си с мисълта те да я гледат на старини, нищо добро не може да внесе в тях. Такива синове и дъщери ще вървят по стария път. Те ще бъркат в джобовете на родителите си, без да мислят за тях. 31

Питам: коя майка, след като е лъгала децата си с различни караконджовци, със самодиви, е допринесла нещо добро за тях? Коя майка, като е обещавала разни неща на децата си и не изпълнявала своите обещания, е допринесла нещо добро за тях? В резултат на тия лъжи и неизпълнени обещания децата са изгубили уважението и почитта към родителите си. Още докато е било в утробата на майка си, малкото дете е изгубило уважението си към нея. Защо? Защото през всичкото време на бременността си майката се е съмнявала в Бога, във всичко велико и красиво в живота. 127

... детето... Най-първо то има голямо доверие в майка си, има голямо доверие в баща си. При първата погрешка на баща си – тури съмнение. При първата погрешка на майка си то започва да ги критикува. После започва да не изпълнява законите на баща си и на майка си. 26

Децата, за пример, в баща си и майка си вярват, докато майката каже първата лъжа. Оттам насетне детето започва да гледа критически. 57

Защо майките имат уважение пред децата си? Защото детето гледа майка си дали говори истината или полъгва; щом я хване, че лъже, то вече няма страх от нея. 67

Децата са недоволни от родителите си, че обичат едно от тях повече от другите. Вината на родителите не е в това, че обичат едно от децата си повече от другите, но в това, че не могат да скрият любовта си. 72

Свободно възпитание и упътване с примери от живота

Чел съм много книги за възпитанието и казвам: Ако хората престанат да се възпитават, ще бъде по-добре. Ако отучите котката да лови мишки, тя ще добие друг навик, по-лош от ловенето на мишки. 59

Всеки човек трябва да се остави да се развива естествено, тъй както е неговата природа. 17

В едно дете не трябва да се внася нищо, но трябва да се тури в условия, за да се прояви вложеното в него... В това седи възпитанието. 56

Някои казват: „Да възпитаме света, хората“. В този смисъл аз не вярвам на възпитанието, защото всички хора са индивидуални клетки на Божествения организъм, на Божественото тяло, та всеки отделно трябва да възпита сам себе си. Аз не мога да ви заповядвам: то би значило да светотатствам – да лъжа Бога. Аз не искам да заповядвам. Защо? Защото тези хора са господни, нямам право да заповядвам и злоупотребявам с чуждите неща; имам право да бъда господар само на моите мисли и желания; на тях мога да заповядвам; но на всичко, което е извън мене, ще трябва да слугувам. 5

Новото възпитание преди всичко изисква да се даде свобода на детето да се прояви, като постепенно се коригира в постъпките и отношенията си преди всичко от примера на възрастните. 54

Почитайте свободата на другите... Дайте и на другите свобода да следват подтика, който Бог им е дал. 56

Остави всеки човек да се развива свободно, макар бил той кокиче, трън, роза или каквото и да е. Защото, ако ти го спъваш, ще приличаш на онзи осел, който, като търсил своята прехрана, стъпкал всички цветя из полето. 108

Обаче ако някой ви учи как да мислите и какво да правите, това значи да ви ограничи... Всъщност той трябва да ви покаже правия път, както и начина за освобождаване от ограниченията. 28

Аз схващам въпроса така: не съм длъжен да ви морализирам. Вие сте цветя, които трябва само да се поливат и наглеждат. Те сами ще израстват. 39

Пазете правилото: помагай, без да нарушаваш свободата на човека. 55

Колкото и да ограничавате човека, ако той няма разбиране, вие ще го наплашите, но няма да го изправите. 37

Чрез външно ограничение хората не могат да се опазят. Нищо не може да запази човека от падение, ако той няма в себе си закон или морал, който да го ръководи как да постъпва. 118

Новото учение препоръчва, ако имате момченце, да не го оставяте да дружи само с момченца, а да дружи и с момиченца – това действа отлично. Дружбата на добри момченца с момиченца е много добро възпитателно средство. Започнете ли да ги отделяте от най-ранната им възраст, вие ги развращавате, внасяте между тях чувства, каквито имат и възрастните. 4

За да се убедите в истинността на моите думи, направете следния опит: предайте едно дете в ръцете на видни педагози, а друго оставете да се развива свободно, без никакви педагогически правила. Първото дете ще се възпитава под строгия надзор и морал на педагозите, а второто – под влиянието на добрите примери в живота. Резултатите от възпитанието на двете деца ще бъдат различни. В повечето случаи при свободното възпитание излизат по-добри деца, отколкото тези, които са расли при ограничения и строг надзор. Хора, които са излезли от калта на живота, проявяват по-голямо благородство, отколкото тези, които са израсли в благородна среда, обиколени от внимание и грижи на окръжаващите. И едните, и другите примери са ценни дотолкова, доколкото ни убеждават в силата на доброто, вложено в човека. Ето защо задачата на съвременните педагози се свежда към това именно да се даде възможност и условия на детето да прояви доброто в себе си. Щом прояви доброто, детето се намира в безопасност; то се намира на прав път. В природата, т.е. в естеството на всеки човек е вложено нещо добро и разумно. 11

Трябва да живеете тъй, както вие схващате нещата, защото ученик, който няма свое разбиране, никога няма да разбере онова, което учителят му преподава. 143

Няма човек в света, който да не греши. Каже ли някой за себе си, че никога не греши, ние го наричаме „задънен човек“. Това дете, което върши и погрешки, и добри дела, е по-благонадеждно от онова, което не върши нито добро, нито зло. Последното наричаме „психически задънено“. От него нищо не може да се очаква. 1

За предпочитане е да се оставят младите да пострадат малко в любовта, отколкото да се подпуши в тях този извор. 54

Този ръководител те оставя абсолютно свободен. Абсолютно свободен, казвам, в дадения случай да опитате последствията на вашите желания, на вашите мисли. 142

Едно от правилата на Любовта гласи: Пази свободата на другите, както пазиш и своята. 45

В новото свободно възпитание детето се учи да знае какво да прави, а не какво да не прави. В старото възпитание възпитават човека да се страхува и от страх да не върши известни неща. Чрез страх човек не се възпитава. 54

Страхът внася мир в човека. Върху този закон е основана съвременната педагогика. Слушате учителите да говорят на учениците си, че това не е добро, онова не е морално, но те не искат да знаят. Обаче като ги заплашат, те започват да се страхуват и са готови да направят всичко, каквото им заповядат. Това наричаме ние „морал на страхливите“. Всички велики работи, всички култури се дължат на страха. Страхът завършва работите, но не ражда герои. И природата използва страха. 99

Ако аз съм учител или свещеник, или офицер, или какъвто и да е, трябва да зная, че след като изпълня своите задължения, трябва да дам възможност на всички хора около мен да живеят свободно и да не ги изнудвам. 147

Сега всеки от вас има желание да учи другите. Никой никого не може да учи, запомнете това! Можеш да бъдеш само външно условие за някого – спомагателно средство, асистент, който да даде само упътвания, за да се развива неговата дарба. 122

А пък знайте, че само пъкълът е основан на насилие. Винаги доброволно трябва да очакваме да ни послушат другите, а не по един или друг начин да натрапваме себе си на тях. 145

Аз сам не искам да изгладя ръбовете ви. Ако помисля, че мога да изгладя ръбовете ви, аз ще се самоизлъжа. Аз оставям хората свободни. Мене ме интересуват хората дотолкова, доколкото имат отношение към Бога. Вън от това те не ме интересуват. Следователно когато и вие се доближавате един до друг, пазете известно разстояние помежду си, да не се изтривате. 97

Не се приближавайте един към друг и не се отдалечавайте много един от друг. 16

Всякога мисли и говори положително!

Настанало е време, когато трябва да говорим за положителните неща в живота. Трябва да говорим за Любовта, за това, което трябва да се прави. И всички трябва да започнем с този велик метод. 18

Та казвам: В природата ние трябва да употребим един език отличен. Тя не допуща никаква отрицателна мисъл. Тя ги допуща, но в нейното съзнание никога не може да бъде изпратена една отрицателна лоша мисъл за когото и да е и ни държи отговорни. 92

Във всички прояви на природата ние трябва да виждаме положителни, неизменни неща. 107

В Бога съществува една абсолютна положителност във всичките неща. 146

Отрицателните истини в света са по-силни, отколкото положителните. Аз съм на положителната страна и казвам: Аз познавам живота, смъртта не я познавам, зная само, че тъй, поодрасква по някой път. 13

Сега в света все отрицателната страна се проповядва... И ние започваме с това, което не трябва да правим. Казваме в обществото: не трябва да правим това, не трябва да крадеш, не трябва да лъжеш, да убиваш. 18

Сега ние, съвременните хора, сме заети само с отрицателната страна на живота. И каквото и да ни се каже, ние сме толкова чувствителни, понеже сме болни, нищо не можем да вземем в добър смисъл. 18

Сегашните възпитатели искат да повдигнат младото поколение, но си служат с отрицателни методи. Те казват: Това не правете, онова не правете, не пийте, не се смейте, не играйте, не говорете много и т. н. След всичко това се чудят защо нямат добри резултати. Ние прилагаме положителни методи при възпитанието и казваме на хората какво да правят, а не какво да не правят. Ние им казваме да пият, колкото искат, но от най-хубавата, планинска вода; да ядат, когато са гладни, но сами да си готвят, да не измъчват окръжаващите; да говорят, колкото искат, но разумно и на място; да пеят, да играят, да се смеят, да скачат, да се радват, когато са проявили доброто. 11

Детето не знае какво нещо е лъжа, какво нещо е кражба, но често майка му му казва: „Слушай, мама, ти не трябва да лъжеш, да крадеш, да мразиш и т.н.“ Тя му говори за ред отрицателни прояви в живота и по този начин му открива всички тия слабости, а после се мъчи да го отвиква от тях. При новото възпитание на децата ще се казва да говорят Истината, а за лъжата и дума да не става. 7

Майката казва на сина си: Синко, не лъжи! Недей мрази! Това е старият метод на възпитание. Кажи на сина си: Синко, говори истината и обичай ближния си. Като говориш за истината и за любовта, той ще разбере как да живее. 30

Въздържайте езика си от обидни и груби думи, а навсякъде внасяйте положителното, което опреснява и обновява живота и създава около вас една приятна и хармонична среда. 54

Избягвайте всичко отрицателно. Отрицателните форми привличат съответни сили. С каквито форми и образи се занимава човешкият ум, такъв става и самият човек. 98

Сега ще седнете, ще кажете, че еди-кой си е лош, но щом почнете така да мислите, вие веднага се свързвате с техните вибрации и ще почувствате едно неразположение, неразположението на всички лоши хора, и ще се свържете с тях. Мислите ли за дявола, всички дяволи ще дойдат около вас. Мислите ли за лъжеца, мислите на всички лъжци ще дойдат около вас. Мислите ли за крадеца, за омразата, за завистта, всичко туй ще го привлечете около себе си. „Ама какво да правим?“ Ще почнеш да мислиш за доброто, ще привлечеш вибрациите на доброто, на Истината, на Мъдростта, на милосърдието, на самопожертването. 109

Някой казва: „Аз няма да правя зло.“ Кажеш ли така, ти усилваш злото в себе си. „Аз няма да лъжа.“ – Ти усилваш лъжата в себе си. Ще кажеш: „Ще говоря Истината, ще правя добро.“ 22

Всякога ще употребявате думи и фрази положителни. Употребите ли една негативна дума, от какъвто характер и да е, тя всякога носи в себе си лоши последствия. Кажеш ли: „Ще се разболея, ще умра, тя нашата работа няма да тръгне напред“, лошите последствия идват. 63

Носите ли отрицателни образи в себе си, някога те ще се реализират в умствения или във физическия свят. Щом си представите, че падате в яма, веднага си представете, че някой ви подава ръката си или въже и веднага излизате оттам; ако някой ви гони, пак си представете, че ви идат на помощ; ако отивате на изпит, дръжте в ума си мисълта, че професорът ви е разбран човек, влиза в положението ви и ви помага свободно да си кажете, каквото знаете. Каквото мисли човек, това става. С каквито форми и образи се свързва, това става. Природата си служи със здрави и красиви форми, а не с пукнати и грозни. 88

Когато мислите са положителни, те привличат жизнените сили към себе си, а когато мислите са отрицателни, тия жизнени сили се разпръсват, отдалечават от човека, вследствие на което се появява заболяване. 67

Изобщо, не си служете с думи, които съдържат отрицателната частица не. Видите ли отрицателна проява някъде, притичайте се на помощ. Ако си служите с отрицателни думи, за да изразите недостатъка на човека, вие сами се свързвате с неговия недостатък. 31

Говорете с положителен език за нещата. 23

Искате ли да се изкажете за нещо – не бързайте; помислете малко за това, което искате да кажете, докато създадете в мисълта си красива форма. 54

Аз искам в ума ви да се утвърди тази положителна философия. Положително ще разсъждавате. Ще бъдете умни сега. Сега ако не – никога! Ако аз не посея семето днес, как ще дочакам то утре да изникне. Значи туй, което е станало днес, и утре ще стане, това е непреривност на нещата. 32

Бъдете слепи за погрешките на хората, желайте им доброто

Най-добрият метод за възпитание на човека е да бъдете слепи за погрешките му, да желаете доброто му, без да му правите някакви забележки. Ако на всяка стъпка правите забележки на човека, вие ще си навлечете ред неприятности. Този метод е по-лесен, но последствията му са лоши. 79

Синовете и дъщерите никога не трябва да говорят за слабостите на своите родители. Също така и добрите родители, бащи и майки, никога не трябва да говорят за слабостите на своите синове и дъщери. Някои родители разправят за недъзите на своите деца, а пък други ги прекалено хвалят. Не, родителите не трябва нито да корят, нито да хвалят децата си. Искат ли да кажат нещо за тях, нека кажат: „Добри са децата ни, но като деца понякога правят погрешки. Това са обикновени работи, навсякъде ги има из външния свят.“ 162

Според мен да казваш погрешките на хората, това не е истина. Да казваш доброто на един човек – да. 17

Нашият разум не е даден, за да съдим хората, а да ги спасим, да ги упътим, да ги научим, да им покажем пътя към Спасението. 110

Когато възпитаваш детето си, по възможност не говори за неговите недъзи, които има. То само ги знае. 41

Като наблюдавам отношенията между майките и децата, дохождам до следното заключение: деца, които родителите постоянно хвалят, излизат 50% добри, а 50% се развалят; деца, които са израсли само под укорите на родителите си, 50% от тях се изправят, 50% се развалят; деца, които родителите ту укоряват, ту хвалят, стават индиферентни. Каквото им се случи в живота, за всичко те казват: Това е в реда на нещата. Аз съм прилагал и трите метода, зная какви резултати имат. Обаче има още един метод, който е най-добър. Той се състои в следното: нито да укоряваш, нито да хвалиш. Прави се, че нищо не виждаш и не чуваш. Бъди сляп и глух както за доброто, така и за злото. 154

Съвременните хора трябва да обръщат голямо внимание при възпитанието на децата върху техните желания – тях да направляват и канализират, понеже децата имат повече желания, отколкото трябва. В това има една опасност за децата, а именно: често ние поощряваме някои деца повече, отколкото са вложените дарби и способности в организма им. 8

Когато обичаш един човек, никога не го коригирай. 26

Аз съм срещал хора много лоши. Ако туря вяра в тях, те са много разположени. Правил съм и други опити. Срещна хора добри. Като туря мисълта си, че не вярвам в тях, те стават лоши, държат се малко особено. Не че този човек е лош, но от мен зависи... 27

Да виждаш доброто и красивото в човека, това значи да закрепваш връзката си с него. 43

Силни и мощни са човешките чувства и мисли. Затова трябва да си пожелаваме добро. Дали ще стане... Пожелай! 35

Да казваш на един човек: „Ти си лош, ти си лош“ – и той става лош. Ако искаш да го направиш добър, ще му казваш: „Ти си добър, ти си добър, ти си добър“ – и той ще стане добър. 14

Ако имате някое своенравно, упорито дете, направете опит с него, приложете метода на любовта. Обикнете това дете и никога не мислете за неговите отрицателни черти. Мислете, че то е добро, разумно и ще видите, че след известно време то ще се оправи. 159

Когато любиш, ти си внимателен не само външно към човека, но и вътрешно – към неговия ум, сърце и воля. В любовта няма никакво съмнение, никаква обида, никакво отчаяние. В любовта всичко е положително. Там отрицателните сили не виреят. Те изгарят в нея като на огън. 68

Не се спирайте върху отрицателната страна на хората! Всички ще гледате положително на живота. Отрицателното само по себе си ще дойде. Важно е да намирате положителните черти. 67

Туй, което спъва проявлението на Божествения Дух, това е този критически дух в човека, вследствие на което хората не могат да се вдъхновяват. Дотогава във вас ще работят тези обикновени духове – едни ще ви дават едни съвети, а други – други съвети. 81

Някой път като ви говоря, говоря, казвам: „Тия хора са добри, тия хора са способни, аз съм причината, че не ме разбират, трябва да намеря някакъв метод да им разправя хубаво, има в тях добро. В мене е погрешката, аз трябва да направя още по-големи усилия.“ Тъй говоря, за да бъда положителен. Щом кажа, че погрешката е у вас, аз съм на отрицателната страна. Аз не се отричам от злото, нито от доброто. Доброто аз направих и злото аз направих, но аз, който мога да направя туй зло, мога да направя и доброто. 13

Мислете за хората, че са добри, и те ще бъдат добри. Когато дяволът ви срещне, казва: „Ти си такъв, онакъв, нямаш вяра, нямаш милосърдие и т.н.“, а всичко това ви се отразява зле. Господ не мисли тъй за вас. 3

Защо като срещнете един свой приятел, не му кажете, че е добър, способен, силен, разумен? Защо майките не прилагат този закон при възпитанието на своите деца? Когато родителите внушават на децата си добри, положителни мисли, същевременно трябва да ги напътват да реализират доброто. – Как можем да говорим на човека, че е добър, когато всъщност не е добър? – Вие ще говорите на доброто в него, а не на лошото. Доброто се усилва от добри и положителни сили. Когато доброто израсте и укрепне, злото попада под негово влияние и се възпитава. Доброто е в сила да преобрази и организира злото. 11

Една дума, казана на място, може да спаси човека. Една дума, казана не на място, може да го обезсърчи и отчае. Кажи на обезсърчения: Бъди смел! Всичко ще се нареди добре. Кажеш ли му, че от него нищо няма да излезе, ти ще го отчаеш още повече. Божественото учение се изразява в положителното. Всякога мисли положително! 47

Мекота и строгост

При възпитанието не започвайте с мекота и да свършите с грубост, а по-добре започвайте с грубост и свършвайте с мекота. 4

Мекият човек е много умен. Той влиза в положението на всички хора. Той е педагог. Не че иска да привлече вниманието на другите хора. Най-първо ще бъдете меки спрямо себе си. После ще бъдете меки спрямо своя ближен и меки спрямо това, което Духът ви говори. 27

Мекотата е велико качество. Мекият човек може да влияе и на най-суровия... 55

...трябва да бъдем внимателни, да не се накърняват чувствата на хората. 16

Има ли човек любов към Бога, той постепенно се облагородява. Онзи, у когото това чувство е събудено, има вътрешна мекота. Той никога не оскърбява. Каквото и да каже на човека, колкото и строги да са думите му, те никога не произвеждат болка, понеже са пропити с мекота. 80

Това, което може да утеши човека, е мекотата. И Духът, когато влиза в човека, най-първо му проповядва мекота. Ще си кажеш: „Мек трябва да бъда, не справедлив.“ Справедливостта реже като нож. Доброто е външно, а пък мекотата е в чувствата, в постъпките да бъда аз мек. 27

Чувствата разтопяват твърдото, коравото естество на човека. Слушал съм жени да казват: Като стана майка, ще бъда строга към децата си. Обаче щом станат майки, омекнат. Бъди строг, но не груб към себе си. Бъди строг към децата си, но не груб. 141

Когато искат да накарат човека да работи, да излезе от своята инертност, от невидимия свят му казват грубо, стегнато: Хайде, иди на работа! Започнат ли да му говорят меко, деликатно, от него нищо няма да излезе. Това е залъгване. Само децата се залъгват. Като искате да накарате някое дете на работа, вие ще му дадете бонбонче, шоколадче и т. н. Тия неща развалят човека. Искате ли да направите нещо, ще си кажете грубо, строго: Стани, облечи се, обуй обущата си и се помоли! После ще продължите: Хайде, иди сега за вода, наклади огъня и започни да учиш. Тъй щото, към себе си трябва да бъдете строги, повелителни, но не жестоки. 100

Съблазняват се обикновено слабите, болните, а най-много децата. Докато детето е малко, майка му го поставя на строги закони. Тя му забранява да прави това или онова, да яде тази или онази храна, да не бърка в гърнето със сладко и т.н. Значи всички хора, които се съблазняват лесно, живеят под строги правила и закони. Докато детето е малко, много неща му забраняват. Щом човек се закрепи, щом придобие устойчивост, забраната се дига от него и той се чувства свободен да постъпва, както намира за добре. 10

Ако детето ви е своенравно, ще го накажете, ще го смъмрите, да разбере, че има по-висока воля от неговата – волята на родителите му. Детето не е доволно от отношенията на майка си към него, но неговият ангел е доволен. Той наблюдава всичко и пише какви методи прилагате за възпитанието на своето дете. 31

Така и много майки дават на децата си всичко, каквото пожелаят, не им се противопоставят, докато децата ги вземат в ръцете си и те държат ключовете. Не, майката трябва да завърти ключа и да каже на детето си: „Когато си гладен, ще те нахраня, когато си жаден, ще те напоя, когато си гол, ще те облека, когато си неучен, ще те изуча, но ако не искаш да учиш, да пишеш и да ядеш, ще те набия. 108

Майката като държи детето си много близо до себе си, тя ще го осакати. И тази голяма любов, която искате, тя осакатява хората. 56

Ако една майка се поддава на желанията на децата си, каквото те искат, каква майка е тя? Не, ти ще заставиш децата да правят каквото е нужно. Пък и майката не ражда каквито иска деца. 59

Не пресищайте децата си, не пресищайте и себе си. 31

Някои родители, майки наготвят на децата си месо, яйца, баница, а те са все недоволни и недоволни. Виноват е вкусът, трябва да има чистота във вкуса. Такова дете трябва да се подложи на глад. Нека майка му го остави да гладува 24 часа, 36 часа, 40 часа, 50 часа, ще види как ще обикне всяка храна. В такива случаи най-малко 50% ще има подобрение у децата. 113

И майката трябва да се стреми детето ѝ да расте и да се развива правилно, а не да бъде щастливо. Днес децата очакват от родителите си да ги направят щастливи; родителите очакват щастие от децата си. Това е лъжлива, крива философия. Всички обещават да дадат това, което не могат. 23

Когато възпитава детето си, майката трябва да си служи и с мек, и със строг говор. От време на време тя трябва да създава мъчнотии на детето, чрез които да го застави да мисли. Колкото и да е слаба мисълта на човека, тя развива мозъчните центрове. Обаче от любов към децата си майките ги ограждат от мъчнотии и страдания. Те искат децата им да бъдат здрави, силни, безгрижни, обаче природата не търпи това. 1

Възпитателят поставя на възпитаниците си не само гладък път, не само условия, но и пречки, които трябва да бъдат надвити. Улесненията подпомагат спечелването на знание, но пречките обогатяват опитността. Ето защо Бог като отличен възпитател дава на чадата си пречки, които те трябва да се научат да надвиват. Само тогава ще бъдат свободни и силни. 60

Ако човек може да преодолее Мусала, да се качи на този връх, ще преодолее и много други мъчнотии... 18

При сегашните условия за мене важи волята Божия. Ако един син не почита баща си, бащата трябва да го изпъди навън, нищо да не му дава. Нека се опретне и работи! Бащата е работил и спечелил. 81

Слушам някоя майка, християнка, се оплаква от децата си. – Не зная какво да правя с тези деца, много са немирни и непослушни, много шум вдигат. – Щом са непослушни, нека ги прати в света, той ще ги възпита. 68

Когато децата са нервни, непослушни, това произлиза от факта, че у тях има набрани нечисти вещества; за да се освободят от тези нечисти материи, направете им през лятото 30-40 бани. Такава нечиста материя, такива тръни има ли у децата, никакъв морал не можете да им проповядвате. 4

Когато човек си държи ръцете отпред, надолу, то е един лош признак. Много деца си държат при известни случаи ръцете така. Някой път майката мисли, че детето като стои с ръцете отпред, надолу, е много смирено. Не, не, ни най-малко, съвсем друга мисъл има в него. Казва: „Мен сега ме мачкат и аз ще ги мачкам.“ 22

Онези деца, благонадеждните, не си турят ръцете отпред и надолу, но свободно пуща[т] ръцете отстрани. Казва: „Скъсаха ме, но аз ще поправя тази работа.“ 22

Децата не се възпитават с бой

Небето се управлява от закона на Любовта, на Мъдростта и на Истината, а светът, адът – от два закона: законът на страха и законът на наказанието. Грешникът се плаши само от тези два закона. Плаши ли се човек от тези закони, той е в ада. Иска ли той да излезе от ада, нека се подчини на трите основни закона, които управляват небето, т.е. възвишения и разумен свят. 36

Съществуват две мнения: мнението на тъмнината и мнението на виделината. Който поддържа първото мнение, казва, че светът ще се оправи с наказания, затвори, бесилки и войни. Който поддържа второто мнение, казва, че светът ще се оправи само чрез доброто. То е в сила да се справи със злото. Помнете: светът може да се поправи само чрез любов, знание и сила. 11

Много теории има за възпитанието. Човек трябва да има воля, ум трябва да има и сърце трябва да има. Ще туриш по новия начин, по Любов. Никакво наказание да няма. При сегашното възпитание е останала само плесницата. 165

Съвременните светски и религиозни хора възпитават младото поколение със заплашвания и наказания. Светските хора си служат с метода на наказанието, а религиозните със заплашването. Първите наказват младите, а вторите ги заплашват, като им казват, че ако грешат и престъпват законите на Баща си, чака ги ад, т.е. мъчение и вечен огън. Така не се проповядва истината. Искате ли да кажете истината на човека, кажете му, че той трябва да изпълнява законите на своя Баща. – Как ще изпълнява тези закони? – Като спазва законите на своята мисъл и на своето сърце. Затова е казано, че човек трябва да има светла мисъл и чисто сърце. 11

Виждате, че някой човек греши и искате да го изправите. Налагате му ред наказания, но той не се изправя. Външно човек не може да се изправи. Изправянето на човека е вътрешен процес, а не външен. 159

Майката е излязла с една тънка, тънка пръчица, че като ви шибне някъде... Най-първо майката казва: „О, моето пиленце, моето ангелче“, а после тази пръчица играе безпощадно по него. Целта на Природата не е наказанието, но изправлението, да ни застави да зачитаме нейните свещени закони. 109

Казвам: Наказание трябва да има в света. Аз съм за всичко, което съществува. Но да те бие един умен човек, един добър човек, е благословение. Но да те бие един лош човек, то е едно проклятие. 158

Казвам: ако е работата за бой, нека да те бият както трябва, но да се изправиш. И ако е въпросът за милост, за отстъпки, нека бъдат и те в изобилие, но да се изправиш. И строгите, и меките мерки са в състояние да изправят недъзите, погрешките на хората. 85

Та нима майката като обича едно дете, не може да го накаже? Вие сте майки, нима любовта забранява да понакаже малко? Що е наказанието? Наказанието е едно голямо благо. Ама че ако майката види, че детето ще падне в един кладенец и му ушие една плесница, и то се търкули назад, тази плесница не е ли на място? Ушие му една плесница. Нека му светнат очите, стига да се спаси. А да му светнеш една плесница, без да има никакъв кладенец, не е на място тази плесница. 74

Писанието казва: „Когото Бог обича, наказва го.“ Наказанието има смисъл. Бог наказва само разумните хора, безумните никога не наказва. Безумните хора ги тъпчат само – нищо повече. Може да се наказва само умния човек. 7

Как се обяснява фактът, че майката наказва любимото си дете с пръчицата? Кое ѝ дало повод да приложи пръчицата като средство за наказание? Кога е приложила пръчицата за пръв път? Коя е била причината за това? Тя обича детето си, не може без него и въпреки това отвреме-навреме го бие с пръчицата. Несъзнателно майката е почувствала, че в детето ѝ се крие голямо богатство, което може да се изкара навън само чрез пръчицата. Това е все едно да развъртиш крана на някоя чешма. Ето защо каквото и да прави човек, все има някакъв скрит импулс, който го подтиква да се проявява. Той трябва да познава своите импулси и стремежи, които го подтикват към нещо. 117

Дърпането, опъването на ухото трябва да се прави с любов, а не с гняв. 54

После не е законно да биеш един човек, който е лош, по гърба. По лицето ще го биеш. Едно дете откраднало. Какво ще го биеш по гърба или по задницата. С каквото взело, по това ще го биеш. С ръка ще го наложиш по ръцете. Нашариш едната ръка, после другата. Та ще обмените енергията. За неговата кражба ще вземеш половината от себе си и половината ще вземеш от него. Защото в наказанието всякога има един закон на любовта. Човек, когато наказва, никога не трябва да внася нещо без Бога. Ако не внесеш нещо добро, ти ще отговаряш за наказанието. Законът не работи. 162

Само Любовта е, която може да внесе благородни елементи в човешката душа. И наказанието ползва дотолкова, доколкото е наложено от Любов, да се изкоренят лошите неща. Но онзи, който чрез своята операция реже здраво месо, не е умен хирург, а глупав. 34

Син или дъщеря, бити с любов, всякога са благодарни и признателни към родителите си. 30

Всяко наказание, нанесено без любов, е престъпление. Всяко наказание, нанесено без мъдрост, е престъпление. Всяко наказание, нанесено без истина, е престъпление. Всяко наказание, нанесено без правда, е престъпление. Всяко наказание, нанесено без добродетелта, е престъпление. 87

Щом бият, щом наказват това дете, то започва да лъже, да бяга. Не се поправя. Нито една жена, която бият, не се поправя. Нито един мъж, който бият, не се поправя. Временно може да се поправи, но то е отгоре. 104

Когато детето краде от сладкото, което майката е скрила от него, а после отрича, че е пипало сладкото, не знае ли, че лъже? То познава своята погрешка, познава и лъжата, но не се признава, защото се страхува от тоягата. Ако детето знаеше, че като каже истината, няма да бъде наказано, щеше да признае погрешката си. Страхът от наказание, който хората изпитват, става причина те да лъжат, да крадат, да вършат ред още престъпления. В това се крие лошата страна на възпитанието. 87

Да кажем, някое дете счупило стомната. Ще вземете, ще нашарите това дете защо счупило стомната. По тоя начин вие ще накарате това дете да се учи да лъже. Това дете, преди да бяхте го били, никога не лъжеше; щом го набиете, втори път като счупи стомната, за да избегне наказанието, започне да мисли да намери начин. Лъжата иде като покривка да избегне наказанието. 161

Страхът подразбира известна слабост. Щом забележи някакъв страх в себе си, човек трябва да работи, да се справи с него, да го преодолее. Не се ли освободи от страха, той прилага лъжата, бялата или черната. Децата обикновено лъжат. Когато направят някаква пакост, която води към наказание, те прибягват към лъжа, за да избегнат наказанието. 164

Докато съвестта в човека не е развита, страхът е необходим за него. Той го предпазва от престъпления. Като не знаят това, майките се стремят да освободят децата си от страха. Ако детето на някоя майка е страхливо, тя го води при баби и лекари, да го лекуват. Обаче ако съвестта на това дете не е развита, щом се освободи от страха, то започва да върши престъпления. За да не стане престъпник, не го освобождавайте от страха преждевременно. 1

Не можете да накарате детето насила да мисли. Както и да го заплашвате, страхът не може да го направи умен човек. Само Любовта като вътрешен подтик може да застави човека да мисли и да работи. 31

Да накажеш едно дете – трябва да го поучиш. Сега, когато не могат да го поучат – бият го. 26

Бащата може да бие детето си и то да плаче, но един ден то ще стане голям момък и няма да плаче вече. Аз виждам: някое малко дете е пораснало, станало момък на 25 години – хване баща си, поразтърси го малко и му казва: „Татко, я седни тук!“ Бащата сяда. Синът му казва: „Светът не се управлява със сила, но с ум. Аз не съм говедо да ме биеш. Кажи ми с думи – ще те разбера, а не да ме налагаш с тояга.“ 7

Най-напред майките са възпитавали децата с пръчката. Казвали са им: „Ще има наказание, ако не слушаш.“ Но това не трябва да бъде бъдещият идеал за човечеството, когато детето стане голямо и умно. Трябва да се проповядва любовта. 160

Казваме да възпитаваме детската душа – че как ще възпиташ ти детската душа? В едно семейство гледам, едно дете се заинатило. Майка му го бие, то упорито като българин. Казват: „Не знаем какво да правим, ще го убием.“ „Оставете – казвам, – не го бийте.“ – „Че какво възпитание ще му дадем?“ Рекох: „Така душа не се възпитава. Оставете го.“ Аз отивам, побутвам го, по главата, по ухото, с пръстите си. То гледа. След това казва: „Аз съм готов сега да послушам майка си. Туй, което искат от мене, аз мога да го направя.“ Бутат го по задницата, бият го, то реве и кряска. Да не мислите, че е лесна работа да се бутне по главата. 102

Новото учение не допуска по принцип никакви телесни наказания. Ако вашето дете или вашият ученик е непослушен, оставете някой друг да употреби пръчицата, а не вие. Ако детето не ви е послушало, като излезе навън да играе с другите, няма да мине и половин час, и децата ще го набият и то ще дойде да ви се оплаче, а вие тогава ще кажете: „Видя ли, майка, ако тази сутрин ме беше послушало, нямаше да ти се случи това нещо.“ 4

Сега ще иде, ще хване едното дете за ухото, ще го разтърси. Това ще почука по носа, онова ще почука по носа. И тогава се постига целта, но учителят огрубява. 22

Децата не се възпитават с удари и с бой. Имайте търпение да мине гнева ви и тогава, вместо да биете детето си, погладете го по главата и му кажете няколко сладки думи. 31

Според мене не трябва да се наказват децата, а трябва да се наказват майките и бащите. 76

Един съзнателен баща имал син в училище, от когото учителите се оплаквали много. Те наказвали често ученика, но като видели, че и наказанията не помагат, викнали баща му да се оплачат от сина. След това той им казал: „Господа учители, моят син носи лоши наследствени черти от мене и от майка си. Ние сме виновни за това. Колкото и да го наказвате, мъчно ще се изправи. Ето защо колкото пъти през седмицата синът ми се провини в нещо, отбелязвайте го в някое тефтерче. В края на всяка седмица аз ще дохождам да получа наказанието вместо него. Първо трябва да се възпитам аз, а после син ми. Ако аз бях добър и без грешки, и синът ми щеше да прилича на мене. Днес както и да го наказвате, той може да се дресира, но няма да се възпита.“ 116

Геройство е сега да заменим наказанието, с какво да го заменим? Искаш да накажеш някое дете, накарай го десет пъти да иде на чешмата да донесе вода. Искаш да накажеш дъщеря си за неподчинение, накарай я да пере дрехите или да вакса обущата на баща си или братята си, или да измете всичките стаи с метлата, или с мотика да копае в градината, да посади дръвчета. Туй за наказание. 163

Говорете на децата на техния език

При възпитанието на децата не трябва да се употребяват отвлечени мисли. 108

Говорете на дъщерите и на синовете си Истината дотолкова, доколкото те могат да ви разбират. Ако им говорите според степента на тяхното развитие, те ще ви разберат. 31

Децата се възпитават чрез картини, образи. Този език трябва да бъде картинен. Той е езикът на Природата. Детето е крайно впечатлително към образите. 109

Децата имат разположение. Децата се отличават с крайна любознателност; после нямат злонамереност. Бият се и скоро си прощават. 58

Детето не знае какво е мързел. Трябва да му разправяш какво е мързел. Ако му кажеш отначало, не разбира. То е доста отвлечено. 22

Палавите деца може да ги укротиш с числа като пишат. Без да им разправяте, започват да се укротяват. Едно дете, научи го да смята – то започва да се поправя. Като започне с всичките числа да работи, то действа благотворно. 58

Изобщо децата много наблюдават. У тях конкретният, обективният ум е силно развит... Децата имат стремеж към големината. 27

На децата си започнете да обяснявате онези предмети, които са най-близки, най-належащи и най-необходими за тях. А това са въпросите за водата, за въздуха, за Слънцето и т. н. Водата оказва на децата най-голямо влияние. Заведете детето при някой извор, който постоянно блика, бъбли, и започнете да му разправяте някоя приказка. Ще забележите, че мисълта му ще тръгне тъй, както водата. 6

После започнете с изгряващото Слънце. След това пристъпете към цветята, към плодовете. Всички тези неща оказват влияние върху детето, затова му говорете за тези отношения. Ще забележите, че в детската душа ще започнат да се произвеждат всички онези сили, които са свързани със светлината, с водата и цветята. И така вие постепенно ще отивате към реалните неща, които децата могат да схващат, защото в някои отношения децата имат много по-ясни схващания, отколкото възрастните. Причината, поради която ние понякога спъваме малките деца, е тази, че ние им представяме нещата такива, каквито не са. 6

Какво искат малките деца от учителя си? Да бъде справедлив, никога да не лъже и да говори на техния език. Учителят да заведе децата при бора в гората и като го реже, да каже: „Вижте, деца, как дърветата плачат, като се режат!“; фактите са за детето, то не иска теории. Говорите ли на детето на този символичен език, отлично ще му въздействате, но пазете едно – абсолютно никаква лъжа при децата; говорете им на език, който те разбират. 2

Често педагозите си служат с такива възпитателни средства, които, вместо да подействат добре, се отразяват вредно върху нервната система. Като им говорят много, децата стават нервни, раздразнителни, неспокойни. Те се дърпат за косите, бият се. 158

Децата обичат подвижността. 15-20 минути да ги държим в едно съсредоточаване е достатъчно, повече не може. 22

Децата, които отиват рано в училище, трябва да имат физическо занимание, да укрепне нервната система, понеже мисълта е свързана с електричеството. Често даровитите деца си повреждат нервната система, стават апатични към знанието.

31

Съвременните ученици иждивяват много време за учене. Такава е нашата възпитателна система. Според мене четири часа са достатъчни за учене: два часа преди обяд и два часа след обяд. Повече от времето трябва да бъде употребено за изучаване природата, всред самата нея, заедно с учителите. Например ботаниката да се изучава между цветята. Ами къде трябва да се изучава религиозния живот? – Не в църквата, а между бедните. 44

Новото възпитание изисква почитание към цветята и дърветата както към хората. Аз поставям нов закон: „Обичай всяко дърво, всяко цвете, всяко животно като себе си.“ 61

Съвременните педагози трябва да използват влиянието на плодните дървета. Те се отразяват върху характера на човека. Растенията са деца на ангелите и ако се занимаваш с растенията, ти се занимаваш с ангелите; ако се занимаваш с животните, ти се занимаваш с херувимите, със серафимите. 14

Бъдещите учители няма да проповядват на децата, нито ще ги морализират, но ще ги нареждат по такъв начин, че взаимно да си въздействат: Ако някое дете върви по женска линия, до него ще се постави друго, което върви по мъжка линия, у което е развито чувството на справедливост, на съвест. Първото дете е колебливо, а второто – смело, положително. Обаче ако наредите едно до друго две деца, които имат еднакви черти, те ще се спънат. 12

Затуй първото възпитание на децата изисква да се създадат в техните умове и сърца прекрасни форми, за да извършат след време добри работи.

145

При възпитанието на децата ще им обръщате внимание върху това да не преследват и измъчват птичките, да не късат главите и крилцата на мухите, като им обясните, че и те, както и ние, усещат болка. Когато разберат, че и птичките, и насекомите страдат, децата ще кажат: „Добре, в бъдеще няма да им причиняваме болка.“ По този начин ги възпитавайте, а не им говорете, че това е грях и онова е грях, защото те нямат опитността от греха – само старият човек има опитност от греха. 4

Музика и възпитание

Нищо не можете да постигнете без музика. За в бъдеще музиката трябва да се постави като строго научен метод при възпитанието на децата. Ето, аз слушам песните, които пеят сегашните деца, те са музикални, но не са възпитателни. Има едно неестествено съчетание между тоновете, вследствие на което децата загрубяват от тези песни. 93

Учителите ще възпитават децата с музика по този метод най-малко половин час. Като влезеш при децата, не започвай изведнъж да ги учиш, но около 10-15 минути направи едно упражнение, за да се хармонира съзнанието им под влиянието на музиката. 71

Музиката трансформира енергиите на ума, на сърцето. 15

За в бъдеще, ако искате да възпитавате малките деца правилно, можете да ги възпитавате прекрасно с музика. Даже най-упоритите, най-своенравните деца може да възпитавате с музика. 22

Ако аз бих дал една система за възпитанието... Досега още в Европа не прилагат музиката като възпитателен метод. Може учителят да си има в класната стая пиано, да седне на пианото и като свири и пее, да разправи на децата една приказка в песен. Всичките деца ще се съберат, няма да има главоболие. 92

Трябва едно развлечение. Ако учителят има един инструмент, пиано да кажем, на тия малките деца като им преподава десет минути, да иде на пианото – като започнат да говорят, да им свири няколко тона, децата ще утихнат. 22

Всички велики музикални гении като Бетховен, Моцарт и други са писали музикални произведения не за развлечение на хората, но за тяхното възпитание. Те са гледали на музиката като възпитателно средство. За пример, Бетховен е създал нещо изключително в музиката. Само гениите, жреците на музиката, могат да изпълняват Бетховена както трябва. 33