Имало едно Старо, Прастаро Същество. То било абсолютно Невидимо и Незнайно. Безбройни били душите, които искали да Го видят и да Го докоснат. Докато душите разговаряли, явил се между тях един Глас. Той казал на душите: След малко ще дойде и ще се изяви Най-Незнайното Същество пред вас. – И Гласът им казал още: Ето, То ще дойде от тази посока. – Всички души се загледали в тази посока. Отначало те видели една малка Светлинка. Колкото повече се приближавала, толкова по-ослепителна ставала тя. И най-накрая Светлината станала толкова Ослепителна, че настанал около душите голям мрак. Опитали се душите да прогледат, но не могли да видят Незнайното Същество. Ала видели, че тази Велика Светлина държала в ръце една Роза. Когато душите видели тази Роза, те възкликнали. Те никога не били виждали такова Цвете с такъв Аромат. Тази Роза била изцяло синя. Според Преданието това бил цветът на Истината. После Светлината направила един велик жест. Тя погалила цветето и го прегърнала. От това прегръщане хиляди листенца от Розата се разпръснали в пространството. Така се образували сътворените светове. Днес всеки свят е едно листенце от тази Велика Роза. И над всеки свят има по едно синьо небе, което трябва да бъде преоткрито. След Видението на душите явил се Глас от Ослепителната Светлина, който казал: Нека всяка душа да отиде в своя свят и да открие своето небе. И само тези, които открият своето небе, ще се завърнат в Изначалието си. Тогава те ще могат да осъзнаят Величието на Розата. И Розата ще ги призове: Елате, души, и върнете се в своя ослепителен Дом. – Розата е единственото Същество, което има Окото на Изначалието. Преданието казва, че Розата е Великата Неродена Душа. Но след като душите тръгнали на път към световете, малко от тях са се завърнали при Великата Роза, за да я видят и да ѝ се поклонят. Великата Роза очаква всички души. Знаете ли къде е тази Роза? Тя е в Ръцете на Великото Прастаро Незнайно Същество. Това Същество държи и винаги е държало всички листенца в Ръцете Си, защото те са част от Неговата Душа. Макар и разпръснати, те винаги съществуват в Неговата Ръка. Но има листенца, които не Го виждат. Това са тези листенца, които са прекалено загледани в себе си и в своята съдба. Но тези листенца, които мислят само за Него, разнасят частица от Уханието на Великата Роза в световете.

Матасанга –
„Съкровеният Дом на Преданията“

Великият Дух ми каза: Ти ще бъдеш Праотецът на Индианската Раса и ще се наречеш Матасанга, което значи „Повелителят на Преданията“. Преданията са Съкровеното Учение, което трябва да докосне душите на Индианците. Нека Индианците да съхранят Преданията в душите си, за да мога да запаля Огъня Си в тях, когато дойде Моят час. Избрах те за Праотец, защото от незапомнени времена ти съхрани Съкровеното Сърце на Преданията. Избрах те, защото от предвечни времена ти носиш в Диханието си Съкровената Тъкан на Преданията. Само Съкровеното може да облече Преданията с Душа. Аз знам, че Преданията живеят в твоята Същност и затова те назовах Матасанга, което още значи „Съкровеният Дом на Преданията“.

Матасанга –
„Само в скръбта се заражда Твоят Глас“

Само в скръбта има Достойнство. В радостта си съществата са Те изгубили. Много са се радвали съществата и радостта ги е довела до тъмнина. Но аз видях, че само в скръбта се заражда Твоят Глас. Какво струва една радост, ако в нея Го няма Твоят Глас. Когато великата скръб ме посети, аз разбрах, Вотаро Хая, че ме е посетил най-скъпият гост. Това беше денят, в който Твоят Глас се роди в мен. И сега аз скърбя за съществата, защото те искат да се радват на живота, но не жадуват за Твоя Глас. И когато скръбта дойде при тях, тя е нежелан гост. Скръбта винаги ще идва, за да отнеме радостта и да я замени с Твоя Глас. Аз разбрах, Вотаро Хая, че радостта е пълна с толкова много сълзи. И скръбта ми се превърна в единствената ми радост, защото аз се родих от скръбта. И само в дълбоката скръб може да се зароди Твоят Глас. Сега аз живея заедно с Твоя Глас – единствената ми радост, която не заменям за нищо в света.

Матасанга – „Аз търся единствено Твоя Глас“

Аз не търся радостите в живота. Аз търся единствено Твоя Глас. Аз искам само да Те чувам. И разбрах, че всички радости са скръбни. Аз не искам нито скръбта, нито радостта. Искам само едно: да чувам Твоя Глас в Тишината. Само в Тишината можем да открием своя Баща. Само Тишината говори за Него. Само Тишината споделя Неговия Глас.

Матасанга –
„Дарявам живота си за Твоя Глас“

Аз не търся живота, защото животът е красота и ограничение. Аз търся единствено Твоя Глас. Твоят Глас е красота и безграничност. Дарявам живота си за Твоя Глас. Помогни ми да изживея живота си достойно, за да се влея в Твоята безграничност. Животът е тесен за Душата ми. Смъртта е сянка, която не ме познава. Само Твоята Тишина ме познава.

Учението на Матасанга

Само този, който обожава живота, се движи към Вотаро Хая. Само този, който обожава Тишината, се слива с Вотаро Хая. Който се е слял с Вотаро Хая, е станал вечен обожател. Да бъдеш вечен обожател, това е твоята духовна съдба. За вечния обожател и най-малката тревичка е важна толкова, колкото и незнайните светове. За вечния обожател всяка тревичка е една душа, една усмивка, произлязла от Величието на Вотаро Хая.

Учението на Матасанга

Знаеш ли, приятелю, че капката е по-голяма от океана? Първо се е родила капката, а после океанът. Всички светове са родени от малкото. Първото нещо, което се е родило в света, е малката капка. Тя е първата сълза на Вотаро Хая. Тя е Бащата на океана. Океанът жадува за всяка капка. Ако капките не съществуваха, приятелю, щеше ли да съществува океан? Ти си една капка, която е начало на незнайни светове. Тези светове ще се зародят от тебе. Тези светове те очакват. И ако ти не познаеш, че си малка капка, тези светове напразно те очакват. Тази капка, това е твоята скромност. Твоите добродетели могат да израснат само от тази капка. Без скромността нито една добродетел не може да се развие. Помисли за капката, приятелю.

Матасанга –
„Преданията са Душата на Индианската Раса“

Преданията са Душата на Индианската Раса. Преданията са Тайната Сила на Индианската Душа. Преданията са онази нишка, по която Индианската Душа се завръща в Съкровеното Сърце на Великия Дух. Всеки, който е опазил Преданието, е внесъл частица от своята Душа в него. Великият Дух взема тази Душа в Ръцете Си и я дарява с Покоя, който имат само Предците. Преданията съхраняват най-великото, което е скрито в Индианската Душа – това е достойно извървеният път. Преданията са самият път. Преданията са скритата Светлина на самата Душа. Те са Гласът на Великия Дух. Индианец е този, който е изстрадал Преданието в себе си. В това изстрадване Гласът на Великия Дух се образува в Индианската Душа. Така Индианската Душа се завръща в собствените си Свещени Корени. Не са ли тези Свещени Корени самият Велик Дух?

Великото Възраждане на Индианската Раса е предопределено

Индианската Раса ще бъде възродена в бъдеще и ще донесе на света новите Видения, новата Мъдрост на живота. Старите Предания ще зазвучат с нова сила, защото стотици са Вождовете, Шаманите и другите Индианци, които съхраниха Достойнството си и се завърнаха при Великия Дух. По този начин те предопределиха Великото Възраждане на Индианската Раса.

Мавахари – Учението на Озаряващата Тишина

Аз нямам сърце и затова чувството ми е безгранично. Аз нямам душа, защото я изгубих в Твоята безпределност. Аз имам само една Тишина и затова съм тъй близко до Тебе.

Учението на Мавахари

Потърси ме в едно единствено нещо. Потърси ме в това, което не може да каже нищо за себе си.

Учението на Мавахари

Има светове, изтъкани от Тишина. Само в тези светове живее Истината. Ти ме питаш: Кой е истинският човек? – Ако искаш да познаеш истинския човек, когато го срещнеш, ти ще забравиш за думите. Ти ще видиш в очите му безпределната Тишина. Ти ще си забравил за думите, защото ще бъдеш поразен. Истинският човек рядко се ражда на земята. Ние го наричаме „Поразяващата Тишина“. Тишината поразява думите. Тишината е съществувала преди думите, преди езиците, преди народите. Днес ти слушаш много хора да говорят. И те говорят на най-различни езици. Но знаеш ли, страннико, какво искаш да чуеш? Това, което искаш да чуеш, е Тишината на този, който говори.

Учението на Мавахари

Когато ти говоря, приятелю, не ме слушай. Аз съм същество, което говори на твоята Тишина. Само Тишината може да говори на Тишината, защото само те – двете Тишини – могат да се слеят.

Учението на Мавахари

Смъртта е неразбиране. Животът е говор. Тишината е безмълвно-велика Пълнота.

Учението на Мавахари

Ти си пристигнал в Душата си, когато си станал Съзерцател. Ти си пристигнал в Духа си, когато си станал Благоговение. Ти си пристигнал във Великата Тишина, когато твоята Любов е изпълнила цялата Бездна.

Учението на Мавахари

Тези, които не познават Преданието, живеят външно. Те живеят във външни светове. Само тези, които са изпълнили Завета на Преданието, живеят в несътворени светове. Те са обхванати от Величието на Тишината. Това са истинските същества. Докато сътворените светове и същества са застинал звук, то съществата на Преданието са звучаща Тишина. Дори и когато говорят, те дават на Тишината в тях да говори. Те са отстъпили своето място на Преданието.

Учението на Мавахари

Само Тишината може да погълне смъртта. Само Тишината може да обясни живота. Само Тишината може да те освободи от тебе самия. Тишината е твоята Свобода, приятелю.

Учението на Мавахари

Този, който изговаря думите, изгубва нещата. Само Неизречената дума е истинска. В своята Неизреченост тя е цяла. В своята Неизреченост тя е Тишина от Тишината.

Учението на Мавахари

Тишината е Неизговоримостта на нещата и затова тя е наречена Ур Арала. Това означава „Името на нещата“.

Авал Мавара – „Споделящият Слънцето“

Който живее с Великия Дух, с Всестария Баща, той няма минало, той не помни нито Расата си, нито народа си, нито племето си. Той е изпълнил Сърцето си със Славата на своя Баща. И Сърцето му е толкова изпълнено с Величието на неговия Баща, че откъде би се промъкнал някакъв спомен. Споменът означава, че си Го изгубил. Споменът означава, че вече не живееш с Него. Няма спомени, ако Сърцето ти е изпълнено с Величието на твоя Баща. Сърце, което живее в единство със своя Баща, е Слънце. Това, което споделям, идва от Тишината на Моето Сърце. Аз не исках нищо да говоря, но Тишината в Мен затрептя. Само Тишината може да говори като Слънцето. Който няма Тишината в себе си, не умее да говори, защото той няма Сърце. Сърце, което е достигнало до Тишината, се превръща в Храм. Това Сърце е Неизговоримо. Всички Слънца в световете надничат към него и се чудят на Светлината му, защото това Сърце не принадлежи на световете. Това Сърце е Слънцето на Вотаро Хая. Само Тишината може да проникне там. Само Тишината има право да го докосне. Звездите имат право само да му се възхищават. Всички имат право да го търсят, но само Вотаро Хая има право да го докосва. Вотаро Хая е Бащата на това Сърце. Той е превърнал това Сърце в Слънце над Слънцата. И затова във всички светове има толкова много мечти. Милиони мечти са устремени към него и всички те искат да го достигнат. – Така говори „Споделящият Слънцето“.