Не очите ми гледат красотата. Не е сърцето ми, което вижда нещата. Душата ми е, която се вглежда. Душата ми е, която вижда. И виждам само Вятъра, който разнася красотата.

Из Свещената поезия на Айя

Потърси Ме извън себе си и ако се възхитиш, ще Ме откриеш в сърцето си.

Из Свещената поезия на Айя

В страданието има вложена Тайна. Който издържи страданието, се домогва до Тайната. В Тайната няма страдание. Остава само Песента.

Из Свещената поезия на Айя

Колкото и високо да летиш, съблюдавай скромността. От скромността зависи дали ще съхраниш крилата си. Който е изгубил скромността си, е разрушил крилата си. Той е като птица без полет. Да нямаш полет, значи да си загубил смисъла на живота. Полетът, това е името на стремежа.

Из Свещената поезия на Айя

Видя ли очите ми? Това не са моите очи. Те принадлежат на Вятъра. Не гледай очите ми. Аз се намирам в сърцето си. В сърцето си аз изживявам своята Тайна. Всеки, който има очи, не може да види Тайната на сърцето си. Сърцето е по-старо от очите.

Из Свещената поезия на Айя

Ти не си създаден, за да познаеш Истината. Ти си създаден, за да преживееш Истината. Когато преживееш Истината, ще имаш Океани от живот. Ако искаш да познаеш Истината, ще останеш извън живота. Тогава ще разсъждаваш за нея, ще я търсиш, но Духът на Океаните няма да го има.

Из Свещената поезия на Айя

Ти самият си Изворът на живота. Защо чакаш да дойде дъждът? Дъждът е толкова беден, а Изворът е толкова богат, толкова безкраен. Но къде си ти?

Из Свещената поезия на Айя

Върви по пътя си, докато откриеш Слънцето на своя живот. Когато откриеш слънцето на своя живот, вече няма да вървиш по своя път, защото Великият Дух ще те ръководи и ще ти покаже това, което е по-дълбоко от пътя.

Из Свещената поезия на Айя

Върви със земята, плувай с водата, лети с вятъра и живей с огъня. Но никога не спирай да търсиш своя Велик Баща. Той те чака повече, отколкото е твоето пламтящо търсене. Когато се завърнеш при Него, ще разбереш това по Неговата Усмивка.

Из Свещената поезия на Айя

Знаеш ли от какво е съставена твоята Душа? Твоята Душа е съставена от Искрите на милиони Слънца. И затова, когато Душата ти се усмихва, ти чувстваш, че си огрян от незнайни светове. Когато Душата ти се усмихва, милиони Слънца се заглеждат в теб.

Из Свещената поезия на Айя

Ако аз мисля за Великия Дух, Великият Дух се е загледал в мен. Ако аз жадувам за Великия Дух, Великият Дух ме е потърсил. Ако аз умирам за Великия Дух, Великият Дух се е зародил в мен.

Из Свещената поезия на Айя

Ако Го потърсиш в цветето, ще видиш Усмивката Му в цветето. Ако Го потърсиш във водата, ще видиш Усмивката Му във водата. Ако Го потърсиш в себе си, ще видиш собствената си Усмивка. Запитвам те: Чия е тази Усмивка?

Легенда за Вожда Муагумба – Летящият Воин

И разказваше Старият Шаман Легендата за Вожда Муагумба. И младите Воини слушаха внимателно, защото искаха да узнаят нещо за легендарния Вожд. Шаманът казваше: По природа Вождът Муагумба, наричан Летящият Воин, беше много вдълбочен и мълчалив. Той не беше от тези, които показваха уменията си. Той беше толкова мълчалив, че някои от племето се питаха дали е жив и какво прави. Те знаеха, че могат да разговарят с него само когато бъдат повикани. Той живееше в царството на Мълчанието и оттам черпеше своята сила. Той не обичаше дори да воюва. Но когато воюването беше наложително, както се случи преди време, когато войната с белите не можеше да се избегне, той излезе пред своите Воини и каза: Смели Воини, изправени сме пред битка на живот и смърт. Белите са три пъти повече от нас и много добре въоръжени. Но ние сме по-силни, защото имаме Любовта към Великия Дух. Трябва да бъдем много смели и бързи, за да може Великият Дух в нас да изкове победата. Днес те не приеха нашето примирие и затова подгответе оръжията си и над всичко подгответе Духа си. – И продължи Старият Шаман: Още помня Великата битка. Вождът Муагумба така беше разположил своите Воини, че белите толкова много се объркаха, та не знаеха накъде да стрелят. Дори започваха да се взират в небето и оттам да очакват Воините на Муагумба. Това взиране траеше секунди, но то именно отнемаше живота им, защото смелият Муагумба летеше с Духа на Вятъра. Белите толкова бързо биваха поразявани, че в изненадата си не разбираха какво се е случило. И падаха един след друг. През това кратко време тези от белите, които се осъзнаваха, вече имаха по една стрела в гърдите си. Муагумба беше научил своите Воини да използват мига. Докато неговите Воини изпращаха стрелите си, Муагумба лежеше близо до белите. И нито белите го виждаха, нито неговите Воини. Той лежеше абсолютно неподвижен и това го скриваше от погледа на всички. За да вдъхне нова смелост всред своите Воини, не му трябваха движения и знаци. Съществуваше само един звук и този звук преливаше Дух у неговите Воини. Този звук беше връзката. И когато Муагумба извикваше мощното си „Ахууууу“, това беше изненадващият знак. Тогава неговите Воини изведнъж се издигаха от храстите и моментално залягаха на земята, без да изпращат стрелите си. За белите това беше моментът да стрелят. За Индианците това беше моментът да изчезнат. Така белите бяха затегнати в железен обръч, защото те отново не знаеха по какво да стрелят. А оръжието на Муагумба винаги беше изненадата. И той винаги умееше да я използва. В миговете на изненада човекът е отделен от себе си, той не може да мисли бързо, той не е цялостен, той е раздвоен. И именно тогава Муагумба летеше като вятър. Поразяваше враговете си и отново заставаше неподвижен. – И каза накрая Старият Шаман: Муагумба беше Велик Воин. Той беше Летящ Воин, той беше Летящ Вятър. И знаете ли защо беше Велик Воин? Защото той не обичаше войната. Той обичаше единствено Великия Дух и се учеше само от Него. И Великият Дух го научи да бъде бърз като Него и неподвижен като Него. А кой може да изпревари бързия и да открие неподвижния? Бързината е победа, а неподвижността е по-бърза дори от бързината. Това беше подвигът на великия Муагумба. Той и сега е все още сред нас. Макар и вече много стар, той още живее там, до голямата скала. И ако отидем сега заедно да го видим, няма да видим в него бързината и могъществото му, но ще видим в очите му един чуден Покой – Покой толкова стар, колкото Покоят извън времената. Това е нашият Вожд.

Изпитанията, които запалват Светлината

Когато нямаш изпитания, проявявай доброто. Когато имаш изпитания, проявявай Душата си. А когато дойде най-голямото изпитание на твоя живот, провери дали имаш Дух. Ако имаш Дух, ще видиш Усмивката на Уахира Танка. Който е видял тази Усмивка, той е придобил и собствената си Усмивка. Такъв човек е запалил вътрешната си Светлина.

Този, когото страданията почитат

Когато си смел, страданията не те обичат много и рядко те навестяват. Когато си дързък, страданията още по-малко те обичат. Те се чудят на твоята дързост. Те се чудят с какви очи да те погледнат. А когато се превърнеш целият в Дух, страданията вече те почитат.

Познаваш ли Духа си, приятелю?

Страданията ме облагородиха. Любовта към моето племе ме пресътвори. Духът ми ме извиси. Сега наблюдавам живота и смъртта и те не могат да ме докоснат, защото животът и смъртта са само слуги на Духа.

Достигнал ли си до себе си?

Посрещни малкото изпитание с усмивка. Посрещни голямото изпитание с Любов. И най-накрая посрещни последното изпитание, смъртоносното изпитание, когато си пронизан и животът ти е изтекъл – посрещни това с Духа си и ще видиш, че смъртта дори не те е докоснала. Когато гледаш с очите на Духа, ще видиш, че смъртта никога не се отнася за тебе, а животът е само един път, който трябва да извървиш. И преминавайки през смъртта, ще достигнеш до себе си. Не обърквай себе си с тялото си. Тялото е твоята сянка.

Съзерцание за Свещения Дълг

Да се пожертваш, не значи да живееш. Да се пожертваш, не значи да умреш. Да се пожертваш, значи да изпълниш Дълга си към Великия Дух. Този Дълг е Свещен. Пред Свещения Дълг и животът, и смъртта са сенки. Не е животът, който ще те заведе при Великия Дух. Нито смъртта има власт да те заведе. Само Свещеният Дълг отваря Вратата към Него. Който няма Свещен Дълг, живеейки умира и умирайки умира, и всичко това е напразно. Защото кое е по-скъпо от Свещения Дълг към твоя Баща?

Ти можеш да надминеш дори и подвига

Подвиг е, когато си посветил живота си на своето племе. При това условие не е важно дали ще живееш или ще умреш. Не е важно дали заслугите ти към твоето племе са големи или малки. Но който се е посветил на Уахира Танка, той живее в Духа си. Това е нещо повече дори и от подвига.

Сълзите на камъка

Аз стоях до моя приятел камъка и тихо се разговаряхме. И каза ми камъкът: Ти си щастлив, защото можеш да се движиш и можеш да търсиш това, което ти е необходимо. А аз съм вкаменен. Стоя си на едно място и съм заключен в себе си. Какво да правя, приятелю? – И казах на камъка: Има само един начин да се превърнеш в движение, в живот. Трябва много да плачеш. Трябва толкова много да плачеш, че да се превърнеш целият във вода. И само тогава ще потечеш, приятелю. Животът е най-великият и свещен Дар. – И видях сълзите на камъка.

Течеш ли към собствената си Древност?

Не само реката тече. И ние течем. И видях в реката мой приятел. Тя също търси себе си, тя също пътува към себе си. И аз, и реката течем заедно към собствената ни Свещена Древност. Някои наричат тази Древност „Океанът на живота“, други я наричат „Източникът на живота“, трети я наричат „Духът на живота“. Има ли значение всичко това, ако аз съм се завърнал у дома?

Съзерцание за Зората

И спомням си, беше много отдавна, когато наблюдавах дървото, което беше посетено от Зората. И появи се Зората неусетно. И озариха се всички клончета на дървото. Всяко клонче светеше със собствена прелест, със собствено достойнство. И казах си: Когато Зората посети човечеството, всички ще бъдем озарени в самите себе си. А какво представляват озарените клончета? Това е братството, което ни очаква. Но всеки трябва да е готов да посрещне Свещената Зора, защото тя ще дойде неусетно.

Из Свещената поезия на Авал Мавара

Тревата, която тихо расте, можеш ли да я чуеш? Вятърът, който невидимо те докосва, можеш ли да го видиш? А откъде идва Истината, можеш ли да определиш посоката ѝ. Ще ти кажа, приятелю. Истината расте в теб тихо като тревата и идва невидимо като вятъра. Но Истината няма посока, приятелю. Тя не идва от никоя посока. Тя е изпълнила цялото пространство и всички светове. Дори и когато не искаш да я видиш, тя е тук, приятелю.

Из Свещената поезия на Авал Мавара

Ние всички сме потопени в Истината. Ние всички сме удавени от Истината. Само трябва да се съживим в нея. Съживяването е виждането.

Из Свещената поезия на Авал Мавара

Когато ти обичаш Истината и когато времето е много лошо и мрачно, не си ли забелязал, приятелю, че Слънцето ти се усмихва? Когато обичаш Истината и когато страданието те посети, не си ли забелязал, приятелю, че Истината те държи за ръка и те води към себе си? Защо не си забелязал това, приятелю?

Из Свещената поезия на Авал Мавара

Знаеш ли, приятелю, че Истината постоянно те търси? Ти може би имаш някакви други цели. Но знаеш ли, приятелю, че Истината иска да ти даде нещо много повече от всички твои цели? Какви са твоите цели, приятелю?

Из Свещената поезия на Авал Мавара

Водата, която те очиства, не говори. Вятърът, който те освежава, не говори. Слънцето, което те огрява, не говори. Истината, която те ръководи, не говори. Не е ли това, приятелю, по-ясно от всеки говор?

Из Свещената поезия на Авал Мавара

Не ме ли познаваш, приятелю? Защото от милиони години Аз съм все с теб. Не ме ли познаваш, приятелю? Защото от милиони години Аз раста заедно с теб. И не знаеш ли, че Аз искам да си мой Вечен Син? И затова Аз съм всякога с теб.

Из Свещената поезия на Авал Мавара

Пътувай, пътувай, пътувай, приятелю. Търси, търси, търси, приятелю. Вглъбявай се, вглъбявай се, вглъбявай се, приятелю. Докато изчезнеш, приятелю. И тогава ще разбереш, че си се превърнал в Изначалната Светлина. Сега вече ти си Светлината на света. И сега вече мога да ти кажа: Иди, Сине Мой, и учи народите на пътя, който си извървял. Твоето присъствие ще ги учи, а думите ти ще бъдат като Светлината. Само Светлината има право да ръководи.

Из Свещената поезия на Авал Мавара

Питаш ме какво съм Аз. Аз съм като малката росна капка, в която светят хиляди слънца. Аз съм като малкото цветенце, в което се вглеждат всички небеса. Аз съм като малкото поточе, което никога не спира да си играе със себе си. Животът е една Велика игра, приятелю. Ти видя ли капката, цветето и поточето? Ако не си ги видял, напразно си живял. Ако си ги видял, видял си Моята същност. Това са Моите три лица. Аз съм скрит в трите си лица.

Из Свещената поезия на Авал Мавара

Аз съм пътят към себе си. Аз съм пътят към собствената си дълбочина. Аз съм Истината, с която вечно се сливам. Това е просто твоят път, приятелю.

Из Свещената поезия на Авал Мавара

Когато, приятелю, очите ти са угаснали от много страдания и дори, приятелю, очите ти да са се превърнали в мрак, заражда се нова Светлина – Светлина, която преди страданията си нямал. Само от мрака се заражда твоята безкрайна Светлина. Не беше ли мракът твой приятел?

Из Свещената поезия на Авал Мавара

За да летя във въздуха, не са ми необходими крила. Аз летях, преди да се родят крилата. Истината, това са моите крила. Всички други крила объркват моя полет.

Из Свещената поезия на Авал Мавара

Не съм ли аз птица, летяща свободно в простора? Не съм ли аз бяло облаче, плаващо свободно в небесата. Не съм ли аз Вечна Душа, пътуваща към собствената си Истина? Да, всеки е на път към самия себе си.

Из Свещената поезия на Авал Мавара

Истината всякога ни търси, а ние всякога се крием. Но ще дойде ден, когато само нея ще търсим. И толкова много ще я желаем, че ще изгубим себе си по нея. Да се изгубиш по нея не означава да я намериш. Но стига ти да живееш заедно с нея. Това е Дарът на Истината към теб.

Ти можеш да Го чуеш в послушанието си

В Душата ми се реят безбройни ветрове и всички ми говорят на своя език. Попитах себе си кого да слушам. И каза Душата ми: Има само един Вятър, който трябва да чуеш. Това е Най-Древният Вятър. Той не се движи като другите ветрове. Той е спрял напълно своето движение. В този Вятър няма звук. Той е станал напълно неподвижен, защото е поискал да чуе молбата ти. Този Вятър е толкова тих, толкова утихнал в дълбината си, че само с едно велико послушание можеш да Го чуеш. Ако успееш да Го чуеш, твоята Тишина ще бъде изпълнена с Неговото Величие.

Майката на нещата

Толкова много обичам Водата. Море от Вода – и тази Вода е като Майка, която постоянно ме зове. Тази Майка постоянно се грижи за мен, постоянно ме чисти. И когато напълно бъда очистена, тя ще ме заведе при Великия Баща. Само Майката на нещата може да ни заведе при Великия Баща.

Жаждата на земята

Когато Любовта е слязла на земята, тя се е превърнала във Вода. Тази Вода аз я наричам Майката на нещата. Погледни как сухата земя очаква Водата. Погледни как обеднялата земя жадува за Водата. Погледни как земята поглъща Водата. Тази земя, това си ти. Вярвай в своята Майка. Тя е, която ще утоли твоята велика жажда със себе си.

Отдаването, което води до Същността

На какво си се отдал, приятелю? И знаеш ли на какво да се отдадеш? Защото само който се отдава, придобива. Достатъчно е да се отдадеш на росната капка. Ако тя навлезе напълно в твоето чисто съзнание, ти ще откриеш Величието на Вселената. И тогава ти ще решиш къде да живееш – дали във Вселената, дали в своя малък свят или в Тайната отвъд Вселената. Ти можеш да живееш във Великото само ако разбереш Същността си. В момента, в който си разбрал Същността си, вече е все едно дали ще живееш във Вселената или отвъд нея, защото навсякъде ще виждаш Величието на Незнайния Замисъл на нещата. Ти вече си Избран и няма значение в кои светове ще живееш.

Поучение за потушаването на скръбта

Веднъж Старият Шаман запита своя ученик: Увахи, какво правиш, когато скръбта те е обхванала? – И тогава Увахи рече: Когато скръбта ме е обхванала, аз мисля за храбрите битки, които е водило нашето племе, и за онази смелост, която се заражда в нас и която ни освобождава от обикновеното. Щом сме извън обикновеното, скръбта я няма. – Тогава Старият Шаман каза: Има и много други начини, Увахи, за потушаване на скръбта. Ще ти кажа един от тези начини. Аз ставам сутрин рано и в полумрака отивам да посрещна Величието на Живота. И знаеш ли кого посрещам там? Древната Зора. Уахира Танка ни изпраща Зората. В това Велико Видение на Зората няма нужда от спомени за времена на храброст. А скръбта сякаш е отмита напълно. При тази среща със Зората ти изведнъж си спомняш, че си Син на нещо неизмеримо по-велико от всички наши подвизи. Да осъзнаеш, че си Син на Древната Зора, означава завинаги да се лишиш от скръбта. А ние, Увахи, всички сме Синове на Древната Зора.

Вдъхновението е повече от крилата

Не се опитвай да летиш с крила, приятелю. Ти имаш Вдъхновение, на което всички птици биха завидели. Ти имаш Вдъхновение, за което всяка птица би ти подарила крилата си.

Ти си път към самия себе си

Аз съм път към самия себе си. И ти, приятелю, си път към самия себе си. Никога не следвай друг път, защото ще изгубиш Същността си. Твоят собствен път ще те заведе при Древната Зора. И само тогава ще видиш това, което си търсил. Това е твоят Духовен Велител.

Воювай с най-острата стрела

И разговарях веднъж с Уахира Танка. И попитах Го: Какво да правя, за да стигна до Тебе? – И каза ми Уахира Танка: Не разчитай на доброто и изстрадай злото. И доброто, и злото носят само страдания. – Тогава какво да направя със страданието? И мога ли да го избегна? – И каза ми Уахира Танка: Всеки, който избягва страданието, не може да стане истински Индианец. Страданието трябва да го пронижеш, така както твоят лък пронизва жертвата. Страданието се жертва за теб, а ти трябва да се пожертваш за Истината. Всеки, който се е пожертвал за Истината, е пронизал страданието. Само така ще бъдеш близо до Мен. Стрелата на Истината е най-острата стрела.

Ако не бях минал през мрака

Попитал Старият Вожд любимия си син Ахивал: Кажи ми, сине, кое е най-красивото нещо в твоя живот? – И казал Ахивал: Най-красивото нещо в моя живот е мракът, мракът на страданието. В мрака на голямото страдание аз открих себе си и в мрака на голямото страдание аз се отрекох от себе си. И сега служа само на едно Същество – Великия Дух. Служа и на теб, Вожде мой, защото Великият Дух ме постави до теб. Ако не бях минал през мрака, и досега тази призрачна светлина щеше да ме заблуждава. Мракът е бащата на красотата. Само който е минал през мрака, може да носи в себе си Светлината на Великия Дух.

Съзерцание за черното цвете с бялата душа

Това, което аз съм видял, вие не сте видели. Дълбоко в гората Авихая, която аз посещавам често, видях едно странно цвете. То беше черно цвете. Цветята около него се радваха на слънцето, усмихваха се, говореха, сияеха. Но те бяха обикновени цветя. Само това черно цвете ме привлече. Аз станах приятел с черното цвете и тогава видях дълбоко в него скритата му усмивка. Това цвете беше приело в себе си злото на света и затова беше загубило външната си светлина. Но само този, който е приел съзнателно злото от другите, може да има истинска усмивка. Това беше черно цвете с бяла душа. То нямаше отношение към слънцето. То не очакваше чужди лъчи да го греят. То беше потопено дълбоко в себе си, дълбоко в корените на своята бяла душа. Ето защо усмивката му беше истинска и незнайна. То носеше в себе си Усмивката на Уахира Танка.

Мъдростта на Ахивал

Никога не пътувай навън. Има само един път: дълбоко, дълбоко навътре. И когато в теб се зароди Великият Дух, тогава вече можеш да вървиш по всички пътища. И тогава по тези пътища ще срещаш много опасности и много страдания. Но това, което ще видиш, е че всички опасности и страдания ти подават ръка приятелски. Защо искат да те докоснат? Защото те нямат още своя собствена светлина. Ето защо те търсят хората, но хората няма какво да им дадат. Хората са толкова обеднели, а страданията и опасностите са толкова нещастни.

Истинският Шаман

Кой е този, който става истински Шаман на своето племе? Само този, който е прегърнал всички страдания, които го очакват – и знайните, и незнайните. Това е начинът да заживееш в своя Дух. Който е заживял в своя Дух, става истински Шаман, защото Духът на Шамана се ръководи от Уахира Танка. Когато такъв Шаман умре достойно в края на дните си, чак тогава той става мъдър в самия себе си. Допреди смъртта си е бил вдъхновител, а след смъртта си е вече Водител на младите Индианци. Щом е изпълнил достойно дълга си, той може вече да се влива в младите Индианци и да им предава мъдрите си завети.

Само Достойнството създава Предтечи

Кои са истинските Водители на Индианската раса? Това са Предците. Кои са Предците? Това са онези същества, които са съграждали себе си чрез скритата сила на тежките условия. Те са съграждали себе си чрез силата на страданията. Страданието е било тяхната пътека. А идеята за Уахира Танка е озарявала тяхното страдание. Предтечите са тези, които са извървели достойно своя път. Само Достойнството създава Предтечи.

Предците-Водители

Познавателство, това е вътрешно озареният път към Уахира Танка. Познавателство има, когато един Индианец вярва в Свещената идея на своите Предци. Когато тази Свещена идея стане всичко за Индианеца, само тогава един от Предците слиза във вътрешния живот на Индианеца и започва да го ръководи. Ето защо вярата на Индианците в Предците е много силна. Предците са Водителите на всеки, който се е посветил на Свещената си идея.

Съзерцание за Бащата на слънцата

Когато се вглеждам в слънцето над мен, слънцето започва да угасва, а аз започвам да светя, защото аз видях в себе си Слънцето, което е родило всички слънца. Аз видях Бащата на слънцата. Аз видях Бащата на моята душа.

Из поезията на „Кокиче в снега“

Дълбоко в мен тече Древен Извор и напоява всичките ми реки и всичките ми пътища. И така напоен аз се завръщам в себе си, за да се поклоня на Древния Извор.

Из поезията на „Кокиче в снега“

Знаете ли, че има едно цветенце, което пътува надалече? Знаете ли, че има едно цветенце, което е живо? Знаете ли, че има едно цветенце, което има крачета? Тези крачета се наричат ухания. Надалече стигат тези ухания.

Из поезията на „Кокиче в снега“

Дълго наблюдавах слънцето и открих, че то всякога ми се усмихва. И когато е зад облаците, и когато е пред облаците, то всякога ми се усмихва. То всякога ми откликва. Имам ли аз такова слънце в себе си? Защото Уахира Танка всякога ми се усмихва и как ще Му откликна аз?

Из поезията на „Кокиче в снега“

Накъдето и да пътувам, все при себе си се завръщам. Но кога ли ще се завърна при Теб?

Пътят към Незнайното

Попитах Уахира Танка: Защо, Уахира, си създал доброто? – За да могат хората да си почиват. – И защо, Уахира, си създал болестите? – За да се научат хората да си слугуват. – И защо, Уахира, си създал страданията? – За да станат хората истински. – И защо, Уахира, си създал Любовта? – За да станат хората вечни. – И защо, Уахира, си създал злото? – За да станат хората незнайни. Аз, Уахира Танка, се изявявам само в дълбочината на Незнайното.

Този, Който всякога започва

Не те ли попитах, Уахира, какво е това нещо развитие? – Не ти ли отговорих, че развитието в тебе, това съм Аз? – Не те ли попитах, Уахира, кога ще свърши това развитие? – Не ти ли отговорих, че аз никога не свършвам? Аз всякога започвам.

Търси във всичко Невидимото

Попитах Уахира Танка: Не трябва ли да Те познавам? – И каза ми Уахира: Който Ме познава, Ме изгубва. Само който не Ме познава, може да Ме съхрани. – Попитах Уахира Танка: Не мога ли да Те видя? – И каза ми Уахира: Всеки, който Ме е видял, не може да види повече себе си. – И каза ми още Уахира Танка: Мислиш ли, че е разумно клоните на дървото да искат да видят корените? За да видиш едно нещо истински, трябва да се слееш с него. Ако клоните се слеят с корените, те ще изгубят стремежа си нагоре. И тогава няма да има цветове, няма да има и плодове. Клоните ще изсъхнат, ще станат безплодни. Аз се намирам дълбоко в твоите корени. И затова виждай Ме така, както се вижда Невидимото, защото Аз избрах да живея в Невидимото. Търси във всичко Невидимото и Аз ще съм всякога до теб.

Повече от вечната благодарност

Аз виждам: чрез слънцето Ти ми се усмихваш. Чрез вятъра ме галиш. Чрез водата ме освежаваш. Трябва ли да се превърна във вечна благодарност? – И каза ми Уахира Танка: Не съм те създал за вечна благодарност. Но ако искаш да изразиш благодарността си към Мен, тогава превърни се в слънце, което вечно се усмихва. Превърни се във вятър, който вечно гали цветята. Превърни се във вода, която вечно освежава своите деца. И не е ли това, Абада, повече от вечната благодарност?

Животът се намира в Свещените намерения

И попитах Уахира Танка: Мога ли да пуша лулата на мира? – И каза ми Уахира: Можеш да пушиш лулата на мира само ако имаш Свещени намерения. – И попитах Уахира Танка: А кога имам Свещени намерения? – И каза ми Уахира: Когато мислиш постоянно за Мен. Щом спреш да мислиш за Мен, ти създаваш злото, защото оставаш сам със своите намерения.

Защо е създадено Великото Сърце?

И попитах Уахира Танка: Защо е създадено това цвете? – И каза ми Уахира: За да радва очите ти. – И попитах Уахира Танка: Защо са създадени очите ми? – И каза ми Уахира: За да радват Сърцето Ми. – И попитах Уахира Танка: Защо, Уахира, си създал Сърцето Си? И защо се нуждаеш от Сърцето Си? – И каза ми Уахира: Аз не се нуждая от Сърцето Си, но тези, които се завръщат при Мен, се нуждаят. За тях съм създал Сърцето Си.

Аз съм там, където е Възхищението

И попитах Уахира Танка: Защо, Уахира, си създал водата? – И каза ми Уахира: За да дойдеш при Съкровеното. – И попитах Уахира Танка: Защо си създал Съкровеното? – И каза ми Уахира: За да се слееш с Неизразимото. – И попитах Уахира Танка: Защо си създал Неизразимото? – И каза ми Уахира: За да се превърнеш в Океан от Възхищение. Само тогава ще съм вечно с теб. Аз съм там, където е Възхищението.

Призоваването на Единствения Глас

И започна Шаманът Акотахо своето Призоваване: Айо, Уахира, изпълни ме със Свещените Води на Живота, дари ме с Могъщите Крила на Огъня. Искам да изчезна напълно в Теб, защото съм чувал, че само тогава Твоят Глас ще завладее сърцето ми. Всяко сърце без Тебе е сърце без Глас. И нека моето сърце да получи Твоя Глас. Призовавам Единствения Глас да ме ръководи.

Вгледай се в частицата Красота

Много исках да разкажа на моето племе за Красотата на Уахира Танка. Все исках и все не можех. И затова попитах Уахира Танка: Кажи ми, Уахира, какво е Красотата. – И каза ми Уахира: Да дишаш заедно с гората, не е ли това Красота? Да течеш заедно с реката, не е ли това Красота? – И казах на Уахира: Кажи ми още за Красотата. – И каза ми Уахира: Това, което не виждаш, не е ли Красота? Това, което не можеш да догониш, не е ли Красота? И накрая ще ти кажа кое е най-красивото. Най-красивото е това, което вечно те гледа, без ти да можеш да го видиш. Търси Красивото в Неизразеното. Само Неизразеното може да съхрани вечната си Красота. Виж очите на този, който съхранява Неизразеното. Тези сияещи очи са частица от неизмеримото Неизразено. На този свят е поверена само тази малка частица. Но тази малка частица може да те отведе при Великата Красота.

Призоваване за моя път

Айа, Уахира, насочи ме в пътя, по който само Ти искаш да вървиш. Пътят е Твой, а аз съм изпълнителят на пътя. Когато го изпълня, тогава и пътят ще бъде мой, и Ти ще бъдеш мой. Само извървеният път е истински. Айа, Уахира, заведи ме дълбоко в мен самия. И тогава аз ще ти подаря лъка и стрелите си, защото ме очаква неземен полет.

Призоваване за изкачването на реките

Айа, Уахира, учи ме на Невидимото. Айа, Уахира, учи ме на Недоловимото. Айа, Уахира, научи племето ми да се сражава за Върха на Планината. Айа, Уахира, нека се превърнем в живи реки от Светлина, които се изкачват към Върха на Планината.

Призоваване за болката, носеща живот

Айо, Уахира, превърни ме в могъща стрела, която пронизва собственото ми сърце и която ми носи толкова голяма болка, че в тази болка да оживея и да се слея с Теб. Аз знам, че само в болката животът израства. Айо, Уахира, не ме оставяй без болката, защото болката е стрелата, която ме преобразява.

Призоваване за скритото Цвете

Оаа, Велика Река, не ми давай спокойни дни, за да не увяхва Цветето в мен. Дай ми страданието, което ме съживява и ме държи близо до Теб. Оаа, Велика Река, поливай винаги скритото Цвете в мен, за да не повяхне то в своята скръб. Но ако Цветето в мен потъне в скръб, аз пак ще призова Теб, Великата Река.

Призоваване за вливане във Великата Река

Оаа, Велика Река, направи така, че малката река в мен да се слее с Великата Река. Оаа, Велика Река, направи така, че ако малката река е излязла извън бреговете на Великата Река, да преживее достойно живота си, за да може да се влее отново в Теб и да потече заедно с Теб. Оаа, Велика Река, само достойният живот е река от Великата Река.

Свещено Призоваване от Първата Слънчева Раса

Аа, Вотаро Хая, нека очите ми се изморят да Те търсят. Аа, Вотаро Хая, нека очите ми изчезнат по Тебе. Аа, Вотаро Хая, нека целият да изчезна в Тебе, защото животът извън Тебе е само едно видение за Тебе.

Свещено Призоваване от Първата Слънчева Раса

Аа, Вотаро Хая, призовавам скритата Истина в Теб да потече към цялата Индианска Раса. Аа, Вотаро Хая, призовавам скритата Истина в Теб да изпълни Индианската Раса с потока от Светлина, който да се влее в нейния път. Аа, Вотаро Хая, нека заедно с Теб извървим достойно пътя на страданията, защото само в страданията оживява Блясъкът на Твоята Истина. А когато Твоята Истина е оживяла в нас, ние ще се разделим със страданията и ще ги поднесем на тези, които искат да Те открият. Аа, Вотаро Хая, в страданията Те открихме, а сега в Истината Те живеем. Велик е Вотаро Хая!

Тази Светлина ти подарявам

И попитах Вотаро Хая: Щом само Ти съществуваш, съществува ли и страданието? – И каза ми Вотаро Хая: Страданието реално не съществува. То е само мост към Блясъка на Моята Истина. Тези, които са влезли в Блясъка на Моята Истина, са забравили за моста. – И попитах Вотаро Хая: Що е това Истина? – И каза ми Вотаро Хая: Моята Истина е Светлината за всички, които са Ме търсили. Моята Истина е Светлина, която огрява всички светове и раси. А Аз самият живея в дълбок и непрогледен Мрак, защото имам друга Светлина в Себе Си, която не е известна на световете и расите. Тя ще бъде бъдещето на Синовете и Жреците. Тази Светлина ти подарявам Аз, Вотаро Хая.

Ако е изстрадал пътя си достойно

Когато едно цвете увяхва, то се завръща в своите корени. Когато едно слънце угасва, то се завръща в своите корени. А как се завръща един Индианец в своите корени? Един е начинът Индианецът да се завърне в своите корени: ако е успял да изстрада пътя си достойно. При това условие той ще се срещне с онова увяхнало цвете и с онова угаснало слънце и ще види, че това цвете ухае повече от всякога и че това слънце сияе повече отпреди, защото те са служили, както повелява Великият Дух.

Завръщане в Сърцето на Уахира Танка

Когато малката река пътува към Великата Река, тя следва Гласа на своето Сърце. Когато един Индианец пътува към Уахира Танка, той следва Гласа на своето Сърце. Ако реката пожелае да тече нагоре, тя нарушава Гласа на своето Сърце и ще изгуби водата си. Ако Индианецът не следва Гласа на своето Сърце, той ще си създаде втори глас, или второ сърце. Тогава той ще се завърне там, където никой не го очаква. Има само едно Сърце и това е Сърцето на Уахира Танка. Който следва пътя си, се завръща в Сърцето на Уахира Танка. И тогава Уахира Танка го дарява с онази Усмивка, която прилича на Океан.

Завръщане в Свещената Вода

Всеки Индианец, който слуша Свещения Глас в себе си, той се завръща във Великата Вода и изпитва голяма радост, защото тук живеят Предците му. Предците образуват Сърцето на Уахира Танка. Който слуша Сърцето си, той се завръща в Свещената Вода на своята Душа.

Душата на надеждата

Докато имам крила, ще летя. Когато изгубя крилата си, ще се стремя. Ако изгубя стремежа си, ще пея. Ако песента заглъхне в мен, ще ми остане само едно – устремът. Ако изгубя и устрема си, ще съм се слял с Уахира Танка. Такъв е пътят на влюбените във Великия Дух. Когато те нямат надежда, създават я. Това е способност на Свещената Пеперуда. А знаете ли какво е Пеперудата? Тя е Душата на надеждата.

Душата всякога лети към своя Баща

Да летиш, означава да извървиш пътя към самия себе си. Да стигнеш до себе си, означава да се превърнеш в Пеперуда. Пеперудата е Сърцето на моята Душа, а Душата ми е Сърцето на Уахира Танка.

За да дойде Уахира Танка

Когато търся себе си, аз всякога се изгубвам. Когато търся Уахира Танка, аз всякога намирам себе си. Когато намеря себе си, виждам, че ме няма. Защото кой може да съществува, освен Уахира Танка? Не търси себе си, за да не останеш без Слънце. Не търси себе си, за да дойде Уахира Танка. И тогава ще бъдеш изпълнен с това, което е нещо повече от всичките ти мечти. И тогава не казвай, че си Индианец, защото има ли Слънцето народност? Народности има, когато го няма Слънцето.

Легенда за Свещените сълзи

Било в стари времена, когато Великият Дух, Когото тогава наричали Великият Уахори, повикал трима от своите Избрани Шамани и им казал да Го последват. И тримата умеели да чуват Неговия глас. Великият Уахори вървял отпред, а тримата Шамани го следвали отзад. Извървели те дълъг път и се чудели какво ще им покаже Великият Уахори. И накрая той се спрял и им показал едно странно Цвете, каквото те не били виждали. Великият Уахори се обърнал към Шаманите и им казал: Виждали ли сте някога това Цвете? – И тримата Шамани казали: Не, никога не сме го виждали. – Тогава Великият Уахори казал: Това Цвете се нарича Аханур. Тези, които го познават отвътре, го наричат Цветето на Мъдростта. – И тогава Великият Уахори се обърнал към Шаманите и им казал: Ако искате да имате Цветето Аханур, трябва да Ми кажете кой е най-правилният начин за отношение към него. – И обърнал се Великият Уахори към първия Шаман и го попитал за неговия отговор. Шаманът казал: Ще проуча много внимателно Аханур и ще потърся в него изцеляващите сили, защото моето племе е болно. – Дошъл ред на втория Шаман и той казал: Аз само ще наблюдавам красотата на Аханур и ще му се радвам до края на дните си. – Дошъл ред на третия Шаман и той казал: Аз бих заживял заедно с Аханур и бих наблюдавал как Аханур се радва на живота, защото в Аханур е скрита по-голяма радост от моята. – Тогава Великият Уахори повикал Авал Мавара и му казал: Покажи на Моите деца какво е твоето отношение към Аханур. – И застанал Авал Мавара на колене пред Аханур и от очите му потекли кристални сълзи. – И тогава странното Цвете проговорило: Само на Свещените сълзи аз разкривам Тайната на Великия Уахори. Само който има Свещени сълзи, само той може да има скритата Мъдрост на Аханур, защото само Мъдростта има Свещени сълзи. – И тогава Цветето Аханур се превърнало в Слънце и се скрило отвъд планината. Там то щяло да чака човека на Свещените сълзи. Колко време щяло да мине, не се знае, докато се появят Шамани със Свещени сълзи на Дълбоко Преклонение пред Великия Уахори. Там, където има Свещени сълзи, човекът не съществува. Съществува само чистият Дух, на който единствено може да бъде поверена Свещената Мъдрост на Великия Уахори.

Без Свещеното е нямало търсене

Ако си тръгнал на път, приятелю, знаеш ли докъде трябва да стигнеш, преди да видиш Светлината на Великия Уахори? Колко дълго ще вървиш по този път, приятелю, аз не знам. Но ти трябва да стигнеш до едно единствено място. Това място е наречено Свещената Вода. Ние го наричаме още Свещените сълзи. Те са символът на истинското търсене. Защото без Свещеното е нямало търсене. Великият Уахори се разкрива само на Свещеното. А които нямат Свещеното, си остават само пътници. Не разбираш ли, приятелю, че търсачът е търсач само когато намери търсеното. И защо ти са хилядите пътища? Един единствен е пътят: Свещено да търсиш. И тогава малката Вода ще познае Великата Вода. Мъдра е малката Вода, защото само тя знае на кого принадлежи Преклонението. Само Свещеното може да се преклони пред Великия Уахори. Мъдра е малката Вода. Тя не прави поклони. Тя е самото Преклонение и от очите ѝ капят Свещени сълзи.

Приятелят с вечно красивият поглед

Живял в местността Маварая един много стар, стар Шаман. От много години той искал да си отговори на един важен въпрос. Този въпрос бил: може ли Уаханатан да бъде видян. И най-накрая отишъл Старият Шаман в гората, вглъбен в мисълта да Го види. Той седнал на любимото си дърво, съсредоточил се дълбоко и попитал Уаханатан: Можеш ли, Уаханатан, да бъдеш видян във видимото? – Тогава Уаханатан му отговорил: Не Ме търси във видимото. Във видимото се намират само Моите следи. – Тогава Старият Шаман попитал: Можеш ли да бъдеш видян в невидимото? – Тогава Уаханатан отговорил: Ако невидимото е невидимо, тогава как ще Ме видиш? И ако невидимото е видимо, това не са ли пак следи? И не трябва ли да изоставиш следите и да потърсиш Същността ? – И казал Старият Шаман: Понеже не знам как да Те питам, Уаханатан, Ти отговори на Душата ми така, че да Те разбера. – И тогава Уаханатан казал: Не Ме търси нито във видимото, нито в невидимото. Потърси Ме в приятелството с Мен. Който е приятел с Мен, той има едно единствено качество. Той има красив поглед за всички неща. И чрез този поглед Аз живея в него. Така Аз не съм нито видян, нито невидян. Чрез този поглед Аз съм изживяван. Чрез този поглед ние сме приятели. Забрави за следите, защото да Ме изживяваш, значи да Ме имаш. И затова наричай Ме Уаха, което значи „Приятелят с вечно красивия поглед“. А знаеш ли що е този поглед? Той е наречен Амахавари – Източникът на живота.

Уханието е смисълът на живота

Много дълго вървях по своя път, за да открия смисъла на нещата. Бях изпълнен с възхищение. Виждах красиви гори, сияещи звезди. Велика река течеше и очистваше моето племе. Имахме богат улов. Нямахме врагове. Слънцето ни посещаваше и ни се усмихваше като приятел. Сякаш всичко беше изпълнено с красота, но аз търсех нещо друго, нещо ново. Макар че виждах красотата на живота, дълбоко в мен имаше стаена мъка. И превърнах мъката си във въпрос: Аа, Уаха, кажи ми как да видя красотата по нов начин, защото знам, че има красота, която може да стопи мъката ми докрай. – И тогава яви ми се Уаха, и каза ми: Не се заглеждай във великите неща. Не се заглеждай в безкрайните гори, планини, реки и звезди. Не се заглеждай и в слънцето. Погледни на една крачка пред себе си. Пред теб има едно цветенце. Долавяш ли неговото ухание. Великите неща нямат ухание. Великите неща се вглеждат в това малко цветенце и чакат то да ги посети със своето ухание. Само простотата, приятелю, има ухание. Красотата, която търсиш, се нарича ухание. Уханието принадлежи на простотата. Който Ме търси в простотата, той започва да ухае. И тогава звездите насочват погледа си към него. Всички търсят единствено уханието. Аз съм в уханието, приятелю. Уханието е смисълът на живота. Разбира живота само този, който долавя уханието.

Душата е истинският Шаман в Индианеца

Възвишен е само този, който е отключил своето Сърце. Благороден е само този, който е зърнал своята Душа. Душата е истинският Шаман в Индианеца. На Древния език Шама означава „Този, който е открил своя Център“. Да бъдеш Шаман, означава твоят Център да те ръководи. Центърът, това е твоята Душа. И за теб тази Душа може да се превръща в Глас, в Мистични знаци, във Видения.

Шамавани – „Бащата на Пътя“

Ако искаш да познаеш Тайната на живота и Тайната на смъртта, първо трябва да ги разбереш. Трябва да ги съзерцаваш в Дълбините си. Истинският Шаман е съзерцател. Той вижда, че животът е една река и смъртта е една река. Истинският Шаман е господар на тези две реки. Той не е нито едната река, нито другата. Някои мислят, че той живее, други мислят, че той умира. Истинският Шаман не е произлязъл от тези две реки. Той е произлязъл от Прадревния Океан. А животът и смъртта са го потърсили за подкрепа. Животът го е потърсил, за да могат младите Индианци да намерят себе си по пътя към Праокеана. А смъртта го е потърсила, за да могат тези, които не са умрели достойно, да се завърнат в Достойнството. Истинският Шаман е онова същество, за което Старите Индианци говорят с голямо уважение. Те го изричат като Шамавани, което означава „Същество от Предците“. Наричат го още „Почитаният“ или „Бащата на Пътя“.

Най-великото умение на живота

Аа, Вотаро Хая, дари ме с Живота Си. – Животът ти е вече дарен. – Аа, Вотаро Хая, изпълни ме със Своя Смисъл. – Смисълът е в теб. – Аа, Вотаро Хая, изпълни ме с Дълбочината Си. – Създанен си от Дълбокото. – Аа, Вотаро Хая, покажи ми Пътя Си. – Ти трябва да покажеш Пътя на себе си. Всичко, което искаш, ти е дадено. Сега трябва да дадеш себе си. Това е най-великото умение на живота.

Защо е създаден светът?

Когато видя едно хубаво цвете, се натъжавам. Когато видя една течаща река, се натъжавам. Когато видя слънцето, се натъжавам. Ще ви кажа защо се натъжавам. Натъжавам се, защото това хубаво цвете ще увяхне, а Цветето в мен никога не увяхва. Натъжавам се, защото реката може да пресъхне, а Реката в мен никога не пресъхва. Натъжавам се, защото слънцето изгрява, за да залезе, а Слънцето в мен е вечно изгряло. И чудя се защо е създаден светът? Светът е създаден, за да откриеш Чудото в себе си.

Стремежът е твоят създател

Когато много, много си търсил и когато нищо, нищо не си намерил, тогава ще получиш най-голямото Откровение в живота си. Дългото търсене е единственият начин да прозреш, че ти съществуваш като Стремеж. Стремежът е най-великият Дар от Свещената Енергия. Стремежът е твоят създател. Ти си създаден от Стремеж. А този, който няма Стремеж, е създаден от смъртта. Само стремящият се може да произнесе Свещените думи: Аа, Вотаро Хая! Това е всъщност Поклон към Стремежа. Стремежът е дете на Свещената енергия.

Само в Тишината сме единни

Аа, Вотаро Хая, искам да споделя само едно нещо с Теб. Аа, Вотаро Хая, само едно нещо и нищо друго. Аа, Вотаро Хая, искам да споделя единственото. Аа, Вотаро Хая, искам да споделя с Теб своята Тишина. Само в Тишината сме единни. Извън Тишината сме различни. Но нашето различие свърши. Аа, Вотаро Хая, аз съм малката Тишина, а Ти си Бащата на Голямата Тишина. Аа, Вотаро Хая, приеми своя Син във Великата Тишина.

Урокът, който ми предаде скалата

Стой като мен – винаги вмълчан. Бъди като мен – винаги твърд. Бъди като мен – винаги вгледан в небесата. Бъди като мен – всякога вглъбен в своето очакване. Очаквай Истината, без да я желаеш. Очаквай Истината, без да я търсиш. Очаквай Истината, без да мислиш за нея. Очаквай с неочакване. – Това е урокът, който ми предаде скалата. Тя чакаше с неочакване и Слънцето я заля със своята необятна Светлина. Умеещият да чака умее да мълчи.

Всички се нуждаят от Истината

Поточето ми се радва. Водата ме облива. Въздухът ме обновява. Слънцето ме огрява. Радостта ме залива. Страданието ми се възхищава. Скръбта ми се усмихва. Смъртта ми се покланя. Защото аз имам само един приятел – този приятел е Истината. Който се прекланя пред Истината, той няма бъдеще. Той няма нужда от небесата и звездите. Защото от какво се нуждаят небесата и звездите и от какво се нуждае бъдещето? Те всички се нуждаят от Истината.

Бях повален, но държах Истината в ръцете си

Защо вятърът ме гали? Защото обича Истината в мен. Защо вятърът ме брули? Защото иска да види Истината в мен. Защо вятърът ме повали на земята? Защото искаше да изпита Истината в мен. Аз бях повален, но държах Истината в ръцете си. И тогава вятърът ме напусна, защото там, където гори Пламъкът на Истината, вятърът се покланя. Така вятърът ме изпита, аз изпитах себе си, Истината изпита мене. И сега Истината е моят вятър, който ме гали.

Къде си ти?

Истината не побеждава, но тържествува. Истината не е богата, но е изобилна. Истината не е светлина, но е ослепителна. Тогава къде си ти?

Прозрителят е Път към Вотаро Хая

Аа, Вотаро Хая, къде да търся красотата на живота? – И отговори ми Недоловимият глас: Красотата не се търси, тя се съзерцава. – Аа, Вотаро Хая, какво да съзерцавам? – Съзерцавай Свободата. – Аа, Вотаро Хая, ще открия ли в Свободата красотата? – В Свободата няма красота. В Свободата има Истина. Красотата е ограничение на Истината. Свободата е завръщане в Истината. Който се е завърнал, става Прозрител за своето племе. Прозрителят е Слънцето на своето племе. Само Слънцето оставя истински следи по пътя към Вотаро Хая. По този път всички трябва да се завърнат. Стани Път за другите към Вотаро Хая. Има ли по-голяма красота от това?

Ще превърна страданията в Поглед

Аа, Вотаро Хая, трябва ли да Те разбирам? – Не. – Аа, Вотаро Хая, трябва ли да Те търся? – Не. – Аа, Вотаро Хая, трябва ли да Те обичам? – Не. – Аа, Вотаро Хая, какво да правя? – Следвай Истината. Тя ще ти донесе много страдания. Страданията ще обхванат теб и твоето племе. И когато страданията изпълнят живота ви, Аз ще ги превърна в новия Поглед на живота. Само в страданията се образува новият Поглед на живота. И запомни още едно нещо от Мен. Радостта има чудни очи, но няма Поглед.

Съзерцание за Вахару

Съзерцаваше Старият Шаман дървото Матумба. И откри Старият Шаман, че дървото, това е самият той. Дървото имаше корени в земята. И Старият Шаман имаше корени в земята, той имаше Поклонение към земята. Дървото имаше и други корени, обърнати към небето. И Старият Шаман имаше корени в небето, той имаше Поклонение към небето. Дървото Матумба черпеше своите сокове от земята и от небето. Така то зароди в себе си много плодове. И радваха се младите Индианци на плодовете на дървото Матумба. Да се радваш на нещо, това е Поклонение. Старият Шаман също черпеше сили от земята и от небето. Той също даде плод в живота, защото имаше Поклонение към земята и към небето. Имащият Поклонението дава най-хубавия плод на света. Този плод аз нарекох Вахару. Вахару е този, който е отдал Сърцето си на другите. Вахару, това е Поклонникът, който е посветил Сърцето си на другите. Само Покланящият се на земята и на небето има Сърце. Днес всички търсят Вахару. Вахару е винаги тук, но трябва да умееш да го откриеш. Който има Поклонение към нещата, ще открие Вахару.

Крилата трябва да се превърнат в Сърце

Да си Птица, значи да летиш високо. Летящият трябва да търси най-високото място. Ако съумееш да стигнеш до най-високото място, ще изгубиш крилата си, но ще станеш Сърцето на света. Не са ли създадени крилата, за да ги изгубиш? Който не може да изгуби крилата си, няма Сърце. Той само живее, но не достига до себе си.

Духът е повече от живота

Когато водата е спокойна, това е едно величествено огледало, в което ти трябва да се огледаш и да видиш себе си. Ти си тази Вода, твоята Душа е тази Вода. Но за да видиш себе си, трябва да си напълно утихнал и успокоен. После ще последва едно велико движение на Водите и твоят живот ще бъде поставен в опасност, защото досега ти беше видял само себе си. А сега трябва да видиш това, което е по-дълбоко от тебе. Това е Великият Уаханатан. Ако съумееш да Го видиш, ще изоставиш света на Водата. Водата ти дава живот, а Уаханатан прибавя към живота ти Дух. Уаханатан ти дава Своя Дух. Духът е повече от живота.

Цветето на скръбта

Аа, Вотаро Хая, кажи ми кое е най-красивото цвете на света. – В света има само едно красиво цвете. Това е цветето на скръбта. – Аа, Вотаро Хая, не са ли всички цветя красиви? – В света има само едно цвете, което е майка на всички цветя. Това е цветето на скръбта. Това цвете дарява всички същества с дълбочина. Без дълбочината цветята са радостни, весели, но не са красиви. Когато скръбта е докоснала едно цвете, то придобива особен аромат. Ароматът е красотата на цветето. Без аромата цветята си остават само цветя и съществата си остават само същества. Но когато дойде скръбта, всяко цвете придобива своята красота и всяко същество придобива своята духовност. Духовността е ароматът на съществата.

Ти се намираш в Неизменността

Посети Старият Шаман дървото Авитара. Той беше чувал, че това дърво е живо. Той знаеше, че това дърво е стояло тук на своето място повече от 300 години. И отиде Старият Шаман до Авитара, и поиска да узнае от него някои важни неща за живота. – Ти, Авитара, стоиш тук от много години, какво си видял? – Това, което видях, е това, което всеки трябва да види. Аз не гледах другите, защото търсех Истината в себе си. – И тогава Старият Шаман попита: Коя е Истината, която откри в себе си? – Истината, която открих в себе си, се нарича Неизменност. Може да си видял много неща през живота си, но единственото нещо, което трябва да видиш, е твоята Неизменност. В нея аз открих Същността на живота. Тази Същност племената я наричат Уаханатан. И аз я наричам Уаханатан. Но за мен Уаханатан означава да си търсил себе си докрай, да си изстрадал себе си докрай, защото търсещият винаги идва до страданието, страданието винаги носи осмисляне, а осмислянето винаги открива Неизменността. Уаханатан се слива само с Неизменността. Който е открил своята Неизменност, ще бъде открит. Корените на Великия Дух се намират в твоята Неизменност.

Из Бялата поезия на Авал Мавара

Погледни, приятелю, това малко бяло облаче. Знаеш ли накъде пътува това малко бяло облаче? То пътува към своята Незнайност. То знае, че Великата Незнайност е неговата родина. Това облаче не се спира да мисли за своя път, то нищо не обмисля. То е избрало пътуването към Незнайността. А знаеш ли, приятелю, че твоето Сърце е това малко бяло облаче. Но накъде пътуваш ти? Ти пътуваш към знайното, приятелю, и затова изгубваш все повече себе си. И затова твоето облаче е потъмняло. И затова твоето облаче плаче и страда. И затова твоето облаче не знае пътя си, защото ти избра знайното. И затова погледни малкото бяло облаче над себе си. Погледни чудната му светлина. То е избягало от знайното и сега се радва на свободата си. Това е бил и пътят на твоето изначално Сърце. Но сега ти си се вкоренил в знайното и твоето Сърце се е научило само да страда. Дай свобода на Сърцето си, приятелю, и ще се завърнеш там, където радостта ти няма да има край. Натам пътува малкото бяло облаче. Тръгни и ти след него.

Из Бялата поезия на Авал Мавара

Знаеш ли, приятелю, не търси красотата на живота, за да не се заблудиш. Потърси Душата си, приятелю. Ако откриеш Душата си, получил си най-голямото Откровение. Да имаш Душа, приятелю, това надминава красотата. Ако тръгнеш на път с Душата си, приятелю, знаеш ли какво ще видиш? Ще видиш красотата на нещата. Всички неща показват красивото си лице само пред Душата, защото само Душата може истински да ги оцени. И затова, приятелю, тръгни на път с Душата си. И тогава цялата красота на вселената ще започне да те следва. Цялата красота на вселената е отражение на твоята Душа. Всички неща жадуват да видят Лицето на твоята Душа. Душата е Майката на вселената. И няма по-голяма красота от Майката на нещата, приятелю.

Из Бялата поезия на Авал Мавара

Влез в себе си, приятелю. Открий Сърцето си, приятелю. И в дълбините на своето Сърце, приятелю, ще откриеш Уаханатан. Той е Бащата на слънцата. Тогава ще чакаш ли слънцето да изгрява, за да те освети? Ти трябва да изгрееш в себе си, приятелю, защото цялата вселена те очаква, а слънцата жадуват за твоята светлина. Покажи на вселената и на слънцата, приятелю, че имаш Баща, на Който те трябва да се поклонят. Но преди те да се поклонят, ти трябва да си се поклонил, приятелю.

Из Бялата поезия на Авал Мавара

Ако искаш да бъдеш цвете, трябва да се превърнеш в ухание. Ако искаш да бъдеш слънце, трябва да се превърнеш в светлина. Но ако искаш да бъдеш като Уаханатан, трябва да изчезнеш за себе си. Само изчезналият в Уаханатан се превръща в Океан. И само Океанът може да ти даде ново Ухание и нова Светлина. Който не може да изчезне в Уаханатан, той не може да създаде в себе си място за Великия Океан. Без Уаханатан ти си цвете, което ухае, но и увяхва. Без Уаханатан ти си слънце, което свети, но и залязва. Само във Великия Океан можеш да познаеш себе си, защото тук Уханието ти е станало вечно, а Светлината ти безкрайна. Океанът е твоята Същност и ти си Същността на Океана.

Из Бялата поезия на Авал Мавара

Не се опитвай да живееш със себе си, защото нищо няма да се получи. Опитай се да живееш с Истината и тогава ще се получи. Това, което ще се получи, е истинският живот, приятелю, освен ако не търсиш нещо друго.

Из Бялата поезия на Авал Мавара

Когато много, много се радваш, ще се превърнеш в Светлина. Когато много, много страдаш, ще се превърнеш в Дълбочина. Твоята Дълбочина ще те заведе при Уаханатан. И тогава Той ще се превърне в твоята Реалност. Щом придобиеш тази Реалност, тогава Светлината ще дойде при теб и ще те попита: Ти кой си и защо не те познавам? – Не ме познаваш, защото вече нямам име, нямам собствена реалност. – Тогава Светлината ще си отиде и ще се натъжи. Но ти ще бъдеш изпълнен с радост, защото Уаханатан те познава. Ти си Син на Уаханатан. Много хора са се изгубили в Светлината. Но само който се е изгубил в Уаханатан, е придобил Реалността. Той е станал Дълбочина от Дълбочината, Истина от Истината.

Из Бялата поезия на Авал Мавара

Знаеш ли, приятелю, колко дълго, дълго пътувала капката? И знаеш ли как завършило това пътуване, приятелю? Накрая капката се сляла с Океана и от нея останали само дирите ѝ. Някои наричат завърналата се капка Чистата Светлина. Други я наричат Чистият Дух. А аз казвам: Същността се завърна при Същността, а дирите са само малък спомен за пътя ѝ. И не си ли ти, приятелю, от който и народ да си, от което и племе да си, капка, която пътува към своя Океан? Знаеш ли, приятелю, че капката е Уахира, който се завръща при Уахира?

Из Бялата поезия на Авал Мавара

Има едно нещо в света, пред което тъмнината се смущава. Има едно нещо в света, от което тъмнината се страхува. Има едно нещо в света, пред което тъмнината занемява. Има едно нещо в света, пред което тъмнината е смутена, смутена в своите дълбоки корени. И знаеш ли, приятелю, кое е това нещо, което толкова дълбоко смущава тъмнината? Това, приятелю, са очите на детето. Те са оная Съкровена природа, която някога тъмнината е изгубила. И знаеш ли на кого принадлежат тези очи, приятелю? Това са очите на Уахира Танка. Своите очи Той е подарил на детето.

Из Бялата поезия на Авал Мавара

Ако искаш да летиш, приятелю, трябва да имаш свои собствени крила. Всеки може да си сътвори свои собствени крила, истински крила. Всеки, който се е посветил на своята идея, е поставил началото на своите крила. Крилата се зараждат в Тишината. Но родени веднъж, те придобиват звук. Това е звукът на онзи полет, чрез който ние отново се завръщаме в Тишината. Защо ѝ са на Душата-Птица крила, ако тя не се завърне в Тишината на Уахира?

Авал Мавара –
„Твоята Специална Реалност“

Ти си се завърнал, когато си изчезнал. Само когато си изчезнал, ти си се слял. Щом си се слял, ти вече нямаш име, но имаш ново лице. Това е твоята възродена Реалност. Да се възродиш в Реалността, това означава да заслужиш изгубването на името си. И само тогава придобиваш Името-символ. Това Име е твоето Възраждане. Това Име е облечено с Реалност. Носителят на това Име ние го наричаме Възроденият. Изгуби имената си, за да придобиеш Името. Всичките ти имена са нереални. Само Името-символ е Реалност. Това Име е Ключът на живота. Това Име е Името на Възродения. Името-символ, това е твоята Специална Реалност, намираща се отвъд световете и обитаваща единствено във Вотаро Хая.

Из поезията на Тишината от Авахая

Аз живея, за да надживея. Аз летя, за да долетя. Аз живея във вечното търсене. Само вечно търсещият е зародил в себе си Вотаро Хая. Който не търси вечно, погубва себе си. Нетърсещият е откривател на безсмислието. Търсачът търси постоянно. Търсачът извира постоянно. Търсачът е дълбоко скрит в нас и той е самият смисъл на нещата. Той се нарича Вотаро Хая.

Из поезията на Тишината от Авахая

Казала росната капка на себе си: Колко красиво е, че се отделих от Вотаро Хая. Сега успях да видя себе си, цялата си съкровена красота. С това видение се завръщам при Вотаро Хая.

Видението на Съкровените очи

Моят Шаман ме научи на най-великото изкуство. Това е изкуството да виждам всичко с очите на Съкровеното. И веднъж аз реших да изпълня неговото поучение, и това, което видях, ме превърна в търсач на Видения. Ще ви разкажа за първия си опит. Когато погледнах с очите на Съкровеното, първото, което видях, бяха листата, листа навсякъде. Но за мен те не бяха листа. Те бяха птици, толкова много птици по дърветата и толкова много птици, паднали на земята, за да се завърнат при своите корени. Сякаш целият свят беше изпълнен с птици. После видях клончетата на дърветата. Всяко клонче си имаше своя посока, свой стремеж към небето. Безбройните клончета са безбройни стремежи. Сякаш целият свят беше изпълнен със стремежи. После погледнах белите облачета, безбройни облачета. Те приличаха на безбройни пеперуди, които сякаш нямаха крила, но все летяха към някакъв свой свят. Сякаш целият свят беше изпълнен с крила, които търсят своя Баща. И после получих най-голямото си Видение. Видях Слънцето и сякаш всички стремежи летяха към това Слънце. Не се ли стремим и всички ние към Великото Слънце? Не е ли Великото Слънце нашият Баща? Ние наричаме нашия Баща Вотаро Хая. Когато се стремим към Него, ние се превръщаме в нещо Съкровено. Тогава в нас тече Животът на Великото Слънце. Аз сякаш бях се превърнал в Съкровен поток и усетих как Великото Слънце е потекло в мен. И казах в себе си: Ако ние постоянно мислим за Великото Слънце, ние се превръщаме в Извори на Живота. Ние сме Водата на Живота. И Вотаро Хая е нашият Баща.

Предание за Вечния път към Вотаро Хая

Посетил Авал Мавара три от любимите си деца. Това били трите му любими цветя в гората Анахор. Той познавал техния характер и решил да разговаря с тях. Първото цвете било много разговорливо. Второто цвете било много вдъхновено. Третото цвете било много мълчаливо. Авал Мавара се обърнал към трите цветя и казал: Днес искам да ми кажете кое е най-дълбокото ви разбиране за живота. – Първото цвете само това и чакало. То веднага грабнало думата, защото то било пълно с толкова много разбирания, че чак се обърквало. И казал му Авал Мавара: Кажи ми най-дълбоко си разбиране за живота. – И започнало първото цвете да обяснява: Според мен смисълът на живота е в думите. Трябва много да говориш, трябва много да общуваш с думите и те ще те научат на своя скрит смисъл. Аз живея в думите. Цялото ми сърце е пълно с думи. Искаш ли да ти кажа какво мисля за думите? Тайната на живота се намира в общуването с думите. Думите са искрите на живота. Те светят, когато ги запалиш в себе си. Това е моето най-дълбоко разбиране за живота. – Тогава дошъл ред на второто цвете. Авал Мавара му казал: Кажи ми най-дълбокото си разбиране за живота. – И отговорило второто цвете: Аз нямам красива реч. Аз изоставих думите, защото ги замених с вдъхновението. Аз вдъхвам от думите, аз пия от нектара на думите, но не общувам със самите думи. Аз общувам с аромата, който е скрит в тях. Аз не търся думите, аз търся уханието в тях. От това ухание аз образувах своето вдъхновение. Това е моето най-дълбоко разбиране за живота. – Тогава дошъл ред на третото цвете. То не обичало да говори, но все пак промълвило: Моето най-дълбоко разбиране за живота се състои в следното: забрави думите, забрави вдъхновението и завърни се в покоя на Великото мълчание. Нито думите, нито вдъхновението могат да изразят Същността на нещата. Дори и мълчанието не може да я изрази. – И тогава третото цвете попитало Авал Мавара: Ти можеш ли да изразиш Същността, която е наречена Вотаро Хая? – Тогава Авал Мавара се поклонил на третото цвете и си тръгнал. Той знаел, че нито искрените думи, нито вдъхновението и нито мълчанието могат да изразят Вотаро Хая. Но той знаел също, че в нас трябва да тече едно постоянно Съкровение, за да можем вечно да търсим Вотаро Хая.

Който е изгубил пътя си, е намерил Духа си

Да имаш път, означава да се изгубиш в него. Само който се е изгубил напълно в пътя си и е оцелял, може да стане истински Шаман. Колкото по-дълбоко е изгубването на пътя, толкова по-велик е Духът на Шамана. Аз не вярвам в Индианци, които са намерили пътя си. Аз вярвам само в тези Индианци, които са открили в себе си Духа. Шаманът, това е Слънцето на всяко племе. И затова Шаманът се почита като Баща.

Авал Мавара – „Това си ти самият“

Нито един път не води към Истината. Истината е самата Прасъщност на нещата. В тази Прасъщност нищо не се търси, защото това си ти самият.

Поучение на Авал Мавара за Танца

Танцът е Велико движение, насочено към твоята най-дълбока Същност. Танцът е пътуване навътре. Танцът е напускане на този свят. Когато Танцът е посветен на Истината, тогава Шаманът се превръща в център на Свещена Енергия. И във вихъра на тази Енергия той изоставя всички ограничения на световете и съществата. Великата му Енергия се превръща в стрела, която уцелва Сърцето на Истината. Само разгърнатата ти и освободена Енергия може да се слее с твоята собствена Същност, която е Духът на Истината. Танцът превръща Шамана в стихийна Енергия. Така при Танца малката Енергия се влива във Великата Енергия. В момента на този върховен контакт се заражда Откровението. Танцът на Шамана не е просто танц. Той е създаване на Дух. Той е откриване на Духа на Истината. Танцът е едно Велико пожелаване да се срещнеш с Истината. Пожелаването на Истината е необикновен процес. В този Танц истинският Шаман напълно забравя себе си и окръжаващия свят. И във вихъра на Енергията той се слива с Истината и става част от нея. Танцът е пътят, по който Шаманът взема най-дълбоките решения. Той знае, че само Истината има право да решава.

Поучение на Авал Мавара за Достойнството

В мирни времена Достойнството не може да бъде доказано, защото всеки е скрил помислите си дълбоко в себе си. Само по време на война и Шаманите, и Вождовете, и другите Индианци могат да надзърнат в скритите си помисли. Достойните никога не воюват срещу враг. Достойните воюват единствено за съхраняване на Истината. Индианската история помни случай, когато един Шаман поради безумието си повежда на война своето племе. Този Шаман не се интересуваше от Гласа на Предците. И той беше убит от млад Индианец от своето племе. Тогава този млад Индианец беше изгонен от своето племе. Той отиде в друго племе, но не стана враг на тези, които го изгониха. Да бъдеш изгонен, но да запазиш Достойнството си, означава да бъдеш приет от Предците. Предците винаги воюват със силата на Истината. В ръцете на тези, които ги следват, оръжието е винаги достойно. Воюващият за Истината и вслушващ се в Гласа на Предците винаги се завръща с Достойнство в Духа си.

Предание за Ахуварая

Старият Индианец беше изпаднал в дълбок размисъл. Той само беше чувал за Ахуварая, но не знаеше нейната Тайна. Вече трети ден стоеше безмълвен и най-накрая получи Видение за Ахуварая. Той знаеше, че Вотаро Хая ще го озари. И накрая той я видя. Ахуварая беше Безсмъртната Птица. Тя приличаше повече на някакъв Слънчев Поток, неземен Поток. Тя докосваше леко земята, после политаше високо в небесата и накрая изчезваше, сякаш нямаше корени нито на земята, нито на небето. Когато Ахуварая изчезна, Старият Индианец попита Вотаро Хая: Кажи ми, Вотаро, Ти, Който си Баща на всички бащи, що е това Ахуварая? – И рече му Вотаро, Бащата на бащите: Ахуварая е най-древната Птица. Тя не живее нито на земята, нито на небето. Тя живее на това място, където погледът не достига. Най-старите Индианци я наричаха Древната Душа. Но тя е Ахуварая. И знаеш ли защо е Ахуварая? Защото и Древността не помни кога е създадена. Тя е слизала много пъти на земята, но това е било само едно докосване. Тя се е явявала много пъти на небето, но това е било само един полет. Ахуварая не принадлежи на небето и на земята. Тя живее в Мен, Вотаро Хая. Тя живее в Моето Сърце. Племената и народите нямат Душа. Те имат само един Лъч от тази Душа. Те трябва да я заслужат, за да може Ахуварая да отдаде всичките си Лъчи. Ахуварая очаква своето време.

Предание за Свещената Пеперуда

И съзерцаваше Старият Индианец Свещената Пеперуда. Много дълго я беше наблюдавал, но тя сякаш беше неуловима. Но три неща удивляваха Стария Индианец: Безкрайната ѝ Красота, Безкрайният ѝ Полет и Сърцето ѝ, което сякаш беше създадено от неспокоен Вихър. И питаше се Старият Индианец: Защо е облечена в толкова Красота тази Пеперуда и каква е нейната цел. Накъде лети Свещената Пеперуда и къде се завръща Сърцето ѝ? И попита Старият съзерцател Вотаро Хая: Кажи ми, Вотаро, Ти, Който си Бащата на нещата, какъв е Пътят на Свещената Пеперуда? – И рече му Вотаро: Красотата на Свещената Пеперуда, това е Красотата на всички сътворени светове. Всеки свят си има свой цвят. Безкрайна е Красотата на Свещената Пеперуда, така както са безкрайни цветовете на сътворените светове. И добродетелите на съществата ще бъдат безкрайни като тези цветове. Безкраен е Полетът на Свещената Пеперуда, защото тя трябва да посети безбройни светове. Не си ли видял, че Пеперудата лети във всички посоки? Така тя поздравява всички светове, които я очакват. Когато Свещената Пеперуда измине пътя на безбройните светове и безкрайните добродетели, тя ще придобие най-великото нещо на живота. Това се нарича Хамахор – Сърцето на сърцата или Сърцето на нещата. Чак тогава всички ще узнаят Великия Път на Свещената Пеперуда. Тогава Хамахор ще има Блясъка на Вотаро Хая. Сърцето на Свещената Пеперуда е Сърцето на Вотаро Хая. Сърцето винаги се завръща при Сърцето. Това е Великият Път на Свещената Пеперуда. Свещената Пеперуда, това е Безпределността на Душата на Вотаро Хая.

Поискай единствено Вотаро Хая

Събрали се седем цветя да спорят. Спор имало, защото всяко цвете имало различно желание. Първото цвете искало винаги да грее слънце. Второто цвете искало винаги да вали дъжд. Третото цвете искало винаги да радва хората. Четвъртото цвете искало винаги да спори с някого. Петото цвете искало винаги да живее в мир с окръжаващата среда. Шестото цвете искало винаги да мечтае, то било цвете-мечтател. И накрая всички очаквали какво ще поиска седмото цвете. То било най-мълчаливото и най-вглъбеното цвете. То казало: Аз искам Вотаро Хая винаги да свети в мен. Когато Вотаро Хая свети в мен, тогава душите, попаднали в мрак, ще видят Светлината на Вотаро Хая и ще открият пътя си.

Уаху Тамба – „Възродено Сърце“

Истинският Индианец не живее сред хората. Истинският Индианец общува с хората, но живее сред Предците. Истинският Индианец живее за една единствена идея. Всички други идеи и намерения той е оставил настрани. Той живее само за една идея. Тази идея е: „Съхрани в Сърцето си Достойнството!“ Така е повелено от Предците. Има ли по-велика идея от тази да живееш достойно, да се завърнеш при Предците си и тогава Великият Старейшина да ти рече: „Уаху Тамба“, което значи „Възродено Сърце“. За тази идея живее всеки Истински Индианец. Няма по-хубави думи от „Уаху Тамба“. Тези думи изявяват Гласа на Предците, които изразяват Признание към този, който е станал „Уаху Тамба“.

Само Достойнството се осветява

Индианците са същества на Дълга. Те живеят за Дълга, те дишат Дълга. Те обичат Дълга си, както обичат природата, както обичат реката, която тече до тях. Те са отдадени на Дълга. И всеки, който е изпълнил Дълга си достойно, получава отворена Врата към Предците си. И когато настане Великият час, Предците ще му покажат Видението на Вотаро Хая. Тогава Достойнството му ще се превърне в още по-ярка Светлина.

Върхът на Пирамидата

Да се изкачиш към Върха на Индианската Пирамида, това е едно изкачване в себе си. За обичащите Вотаро Хая този път е къс. Това са тези, които се движат по пътя на Достойнството. Само на тях е позволено да пристигат в себе си, в своята най-висока точка. В най-високата точка седи единствено Великата Добродетел. Никой друг не може да пристигне там, освен Достойния. Ако недостоен се опита да се приближи до Върха, върху него ще се излее Шавару – това е мълнията на Вотаро Хая, това е Неговият гняв. До върха на Индианската Пирамида могат да достигнат само тези, които са избрали пътя на Свещения Дълг. И тогава, пристигайки до Върха, те придобиват Светлината на Преданието. Вотаро Хая превръща Достойните в Предание. И в цялата Индианска Раса, от най-древни времена досега, се носят Предания, които никога не остаряват. Преданията са част от Сърцето на Вотаро Хая. Те са Върхът в Индианската Пирамида.

Предание за победата на Достойнството

Беше по времето на една велика битка. Вождът Асувару беше събрал последните оцелели Индианци, те бяха около 30. Техният враг, племето на Анирите, беше многочислено. Това жестоко племе преди около два часа беше унищожило старците, жените и децата им. Племето на Анирите наброяваше повече от 200 жестоки воини. Предстоеше последната битка. Асувару имаше 30 воини, които бяха готови на всичко. Това беше една от многото битки в Индианските земи. По времето на тази битка воините на Асувару падаха един след друг, докато накрая самият Асувару остана обграден от своя враг. Тогава той предложи на Вожда на Анирите да влязат в пряк двубой. Вождът на Анирите, наречен Черен Орел, беше много горд и гордостта не му остави избор. Той искаше да покаже пред воините си своята сила. И така се започна двубоят между Асувару и Черния Орел. Това беше битка на живот и смърт. Това беше битка, в която бяха позволени всички средства. В тази битка на няколко пъти Асувару беше близо до смъртта. Но в най-важния момент, когато Черният Орел искаше да прониже сърцето на Асувару, Черният Орел се спъна и падна като покосен. Тогава Асувару изведнъж скочи и насочи ножа си към сърцето на Черния Орел. Черният Орел беше като замръзнал. Той беше скован и някак си беззащитен. Асувару насочваше ножа си със страшна сила, но в един миг се отказа, сякаш нещо невидимо го промени. Тогава той се обърна към воините на Черния Орел и им каза: Не е достойно да унищожиш злото. Злото трябва да живее. То само ще падне в своята бездна. – И тогава най-старият от Анирите, Старейшината на племето, каза на Асувару: Само който има Сърцето на Достойнството, може да прости на своя враг. Ти си Син на Уаханатан, ти си Син на Великия Дух. Ти победи, защото съзря Достойнството в себе си. И като Старейшина на Анирите, аз те поканвам да живееш в моята шатра, защото ти си достоен да бъдеш Вожд на моето племе. – И заживя Асувару в Шатрата на Слънцето.

Ритуалът на завръщането в себе си

Този ритуал е за Търсача на Уахира Танка. Търсачът се изпраща в гората съвсем сам. Той сяда на избрано любимо свое място. Това се случи и с последния Търсач Уахиву. Аз следях отдалеч пътя му. Уахиву вървеше бавно и самовглъбено. Самият път до мястото също трябва да бъде изключване от света. Великото вътрешно пътешествие започва от първата крачка. Той седна на един камък, а от двете му страни имаше две високи дървета. Започваше четиридневното пътешествие. Уахиву затвори очи и потегли навътре, защото срещата с Уахира Танка е едно велико вътрешно пътешествие. Душата трябваше да се срещне с Великата Душа. Уахиву трябваше да открие своя Извор, своето Начало. Първите три дни минаха с многобройни видения. Те бяха спомени от минали светове и раси. Но спомените и виденията нямат корени. От всички тях трябваше да остане едно единствено Видение. И на четвъртия ден Уахиву го видя. Той видя себе си като една светла лъчиста сянка, която се къпеше в един Велик Блясък. И той разбра, че този Велик Блясък беше Бащата на неговата сянка. Видението се превърна в Откровение. Той се сля с Великия Блясък и се изпълни с Потока на неизговоримото преживяване. И той видя, че Душата му е Извор. И той видя, че Душата му е самосветеща. После, събуждайки се в тялото си, той видя един друг свят – гората, дърветата, небето и всичко, което го окръжаваше. И той разбра, че този свят се нуждае от него. Той знаеше вече, че преживяното щеше да му бъде тайната опора в живота. Той вече знаеше как ще живее, защото всеки, който е видял Великия Блясък, и всеки, който е видял себе си като Изначален Извор, може да живее само по един единствен начин: благородно и съкровено. Жаждата да се завърнеш при този Извор е неутолима. – Уахиву дойде при мен и аз видях само очите му. Те ми казаха всичко, защото който е видял Великия Блясък, той го носи в себе си. Не всеки може да го види. Може да го види само този, който носи в себе си едно Велико Почитание – Почитание към Истината в себе си, която е другото име на Великия Блясък. И Уахиву я видя. Аз го оставих сам, защото знаех, че не можеше да говори. Уахиву не знаеше само едно: че моята радост беше по-голяма от неговата. Това го съхраних в себе си.

„Дара“ – пристигане в Душата си

„Дара“ – това е навлизане в себе си. „Дара“ – това е път, по който пристигаш в себе си, в собствената си Душа. Само този, който е станал Душа, може да се вглежда в Душата на нещата. Само този, който има „Дара“, има правилно вглеждане в нещата, защото той вижда с Душата си.

Един кратък разказ за Индианската Раса

Дълъг и необичаен е пътят на Индианската Раса. Това са били многобройни племена и многобройни Предания. В Първата Слънчева Раса Индианците са имали Учители. По-късно, когато Учителите се оттеглят, идват Старейшините. После Старейшините се превръщат в Предци. Предците символизират образеца, по който трябва да се живее. По-късно идват Вождовете и Шаманите. Често се е случвало между Вождовете и Шаманите да има спор. Всеки Шаман и всеки Вожд е мислел по свой собствен начин. В повечето случаи това е носело вреда на племето. Впоследствие в племената се появяват недостойни Вождове и Шамани. Така Индианската Раса в известен смисъл е започнала да губи своя облик. По-късно между Индианските племена е имало такива, които били склонни да виждат във всички други Индиански племена врагове. И така се появяват ашотарите. Това са кръвожадните Вождове, които разрушават едновременно и себе си, и племето. Ашотарите не са обичали да се вслушват в гласа на Шамана. А Шаманите в повечето случаи били като Бащи, Закрилници на племето. В последните времена Индианските племена са се смесили с най-различни култури. Много от тях дори се занимават с медитация и съвременно разглеждане на нещата. Но не винаги, когато културите се смесват, се обогатяват. Днес основното ядро на Индианската Раса продължава да се старае да се завърне към Древните си Корени. В много племена Шаманите и Вождовете си подават ръка. Вождовете разбират, че Шаманът трябва да взема най-важните решения на племето. А Шаманът разбира, че Вождът сам трябва да изработва плана си и да ръководи племето в битка. Днес Индианската Раса е многолика. В много от Индианските племена дори има Вождове от Бялата Раса. А в градовете на Европа и Америка живеят много Индианци. Те имат най-различни професии – лекари, готвачи, охранители, музиканти и всякакви други. Ние не знаем докъде ще доведе това смесване на културите, но вярваме в едно: вярваме, че Уахира Танка ръководи правилно нещата и че Древната Индианска Раса ще бъде възродена, защото нейната Мъдрост в основата си е неопетнена. Многобройните Индиански племена в различните времена са имали различни имена за Великия Дух. Тези имена са толкова много, че не можем да ги изредим всичките, но ще кажем някои от тях: Вотаро Хая – Великият Стар, Уаханатан – Великата Светлина, Абарава – Великото Сърце, Арихая – Великата Душа, Аравал – Великият Познат, Оаха – Великият Корен, Матиху, Матимбу, Мохарар, Васари, Садуха, Хорах и много, много други, както и Уахира Танка – Великият Дух – от последните времена.

Учението на Авал Мавара от Първата Слънчева Раса

Ако един камък стои с векове на едно място, ти не можеш ли да стоиш в Истината за един живот. Ако устоиш в Истината, тя ще ти разкрие Неизречения живот.

Учението на Авал Мавара

Никога не обичай живота си повече от Истината. Това, което животът ти е дал, той ще ти го отнеме. И накрая ще останеш с една бедна радост в ръцете си. Това е най-многото, което животът може да ти даде. Само Истината може да ти даде Великата Реалност. Тази Реалност е Неизговорима. Това, което не можеш да изговориш, никога не можеш да го опетниш.

Учението на Авал Мавара

Не питай какво да правиш, защото този, който е влюбен в Истината, прави само това, което е от Истината. Този, който не люби Истината, прави само това, което произлиза от него. Този, който не люби Истината, сътворява смъртта си. За него е казано: „Той живее, за да умре“. Само любящият Истината има Дом в Неизреченото.

Учението на Авал Мавара

Ако си избрал Истината, ти ще живееш с Душата си. Ако си избрал лъжата, ти ще живееш в единство със смъртта си. Истината гостува на Душата. Те се разбират. Те са сродни, защото Истината е Душата на нещата. Смъртта гостува на лъжата. Те се разбират. Те са сродни. Смъртта всякога се стреми към лъжата. Смъртта е по-благородна от лъжата. Смъртта всякога преследва лъжата, защото иска да я разруши. Ето защо Истината е дала част от своята сила на смъртта.

Авал Мавара – „Истинските ученици“

В Древността е имало два вида ученици. Това са два различни подхода. Първият вид ученици, това са тези, които имат Любов към своя Учител, но нямат особено отношение към Истината. Те вървят по дългия път на ученичеството. Само несъзнателните и спящите хора от света имат по-дълъг път от тях. Втората категория ученици, освен че имат Любов към своя Учител, те имат и едно особено отношение към Истината. Те са истинските ученици. Истината е единственият Ключ, който отключва Вратата към Учителя. Между Учителя и ученика трябва да стои единствено Истината. Това е късият път, правилният път, трудният път и благословеният път. Който не е готов да умре за Истината, Вратата към неговия Учител остава заключена. Само ученикът на Истината може да отключи тази Врата. И тогава Учителят ще го нарече „Аво Хая“, или „Благословен завърналият се“.

Учението на Авал Мавара

Щом си влюбен в Истината, тя ще ти отнеме всичко – и нужното, и ненужното. Но ще ти даде в замяна едно единствено нещо: тя ще ти даде себе си. И тогава започва истинското ученичество. И чак сега ти вече ще знаеш кое ти е наистина нужно.

Великото ученичество в Древността

Великото ученичество съществува още от Най-Древната Раса. Много бяха тези, които искаха да видят Скритото Лице на своя Учител. Но малко бяха тези, които Го видяха. Тези, които Го видяха, бяха отдали целия си живот за тази идея. Но не всички от тези, които бяха отдали целия си живот, Го видяха, защото има скрити закони, които управляват това най-велико Видение. Аз бях един от тези, които видяха Скритото Лице на своя Учител. Това беше Видението на Неизреченото. И никой, който Го е видял, не може да Го изговори, защото То не е от света на словото и от света на думите. Когато Го видях, аз не Го разбрах, но в мен се зароди Вечното Вдъхновение. И разбрах, че моето Вечно Вдъхновение всякога ще търси това, което видях и не разбрах. По-късно аз попитах своя Учител: Защо Амрихай, който също посвети живота си на Теб, не видя Лицето ти? – И тогава Учителят ми каза: Амрихай има по-велико Търпение от тебе. Неговата цел беше да посвети целия си живот на Мен, а не да Ме види. Неговото Велико Търпение струва повече от твоето Видение. Той ще Ме види в други времена. И той ще Ме открие в най-съкровеното място, защото Великото Търпение е по-дълбоко от всяко Видение. Той е моят Възлюбен Избран, защото Любовта му няма край.

Учението на Авал Мавара

Истински ученик е само този, който е изгубил всичко. Той е изгубил всичко в името на Истината. Той няма народност, няма близки. Той няма предпочитания. Понеже е изгубил всичко, Истината е станала неговия живот. В Истината той чува Гласа на своя Учител. Той вече не търси Учителя си. Той живее чрез Него. Те са Едно Цяло. Вече няма Учител и ученик. Останала е само Истината. Истината, това е пълното Единение.

Не си Го видял, ако не си Го превърнал във Вечен Път

Когато Го видях, изгубих себе си. Когато Го видях, намерих себе си. Когато Го видях, Реалността проблесна. И когато Го видях, и Реалността, и нереалността изчезнаха. Аз бях напълно заслепен, бях като сляп и външно, и вътрешно. Единственото, което успях да сторя, когато видях моя Учител, бе да Го превърна в свой Вечен Път. Сега аз знам, че Той е моят Път. И знам, че Той ще остане Непостижим. Но Видението на моя Учител ме направи безпределен. Всеки, който се е докоснал до това Видение, той е осмислил Вечния си Път към Истината. Той живее в Благоговение и в това Благоговение той чувства своето Безсмъртие. Никой не може да постигне Величието на своя Учител. Достатъчно е само едно: да си видял Не-Лицето Му, което всъщност е Откровението на Безпределната Истина.

Той събуди собствената ми Вечност

Когато Го видях, аз изгубих Душата си. Изгубих и смъртта си, изгубих и Безсмъртието си. Аз видях Най-Великото и Благо Безмълвие. Той трогна Корените ми. Той събуди собствената ми Вечност. Той ме превърна във Велик Трепет. Аз постигнах дълбоко Благоговение в Душата си и сега мога да го дам на всички същества. Но Тайнственият ми Трепет е посветен само на моя Учител. Той е Единственият, на когото принадлежи Тайнството, наречено Свещен Трепет. Този Свещен Трепет не е желание, не е знание, не е разбиране. Той е Есенцията на Любовта.

Само Истината в нас има мисия

Аз не живея за моя Учител, Той живее чрез мене. Аз не мисля за моя Учител. Той мисли чрез мене. Аз не чувствам моя Учител, Той е моето чувство. Аз не служа на моя Учител, Той е моето Служение. Само Той умее да служи. Той служи, а аз се уча на Служението. Ако аз служех, нямаше да мога да се уча. И затова Му отстъпих мястото си. Аз пожелах само Той да съществува в мен. Вече не Го търся, не жадувам за Него и не служа на никого, но се превърнах в самото Служение. Ние не можем да служим на съществата. Ние нямаме мисия. Само Истината в нас може да служи на съществата. Само Истината в нас познава Учителя. Само Истината в нас познава себе си. Само Истината в нас има мисия. Истината в нас, това е Учителят. Ние сме без мисия.

Учението на Авал Мавара

Ако искаш да летиш, приятелю, трябва да имаш собствени крила. Тези крила ще те отведат при Великия Дух. Който е видял Великия Дух, никога не се е завърнал. Той е изгубил крилата си и дори Душата си. Останала е само Истината. Когато всичко е изгубено, остава само Истината.

Учението на Авал Мавара

Всички сътворени светове са проявената Истина. Само Великият Дух е непроявен. Неговата природа е проявена, но Същността Му е непроявена. Всички сътворени светове говорят. Само Той не говори. И затова всички търсят Тишината. В Тишината всички замлъкват и затова Го чуват. В Тишината всички изчезват и остава само Той. Но има едно нещо, което съществата не знаят. Той е скрит дори и от Тишината.

Авал Мавара –
Обръщение към Съкровения Глас

Аз не искам да имам никаква цел в живота. Аз не искам да имам желания. Който има цел, какво е постигнал? Който има желания, докъде е стигнал? Аз искам само едно: достойно да извървя своя път. Само Достойният може да придобие най-голямото богатство. Най-голямото богатство, това е да чувам Твоя Глас. Който няма това богатство, той цял живот преследва сенките на нещата. Аз живях единствено, за да Те чуя. Не заменям Твоя Глас нито за звездите, нито за реките, нито за живота, нито дори за Дълга към Моята Раса. Нищо друго не искам, освен Гласът Ти да живее в Мен. И макар че нямам какво да Ти дам, нека Гласът Ти да живее в Мен.

Авал Мавара –
Обръщение към Древния Глас

Ако Твоят Глас е в Мен, смъртта не може да Ме догони. Тя се страхува от Твоя Глас. Древен е Твоят Глас. Той е преди живота и затова животът се стреми да Го открие. Странен е Твоят Глас. Смъртта не Го познава, животът Го търси, но само Достойният Го открива. Само този, който живее достойно, има в себе си лък и стрела. Той е повелител на своето Сърце. Той му повелява да бъде благородно. А когато е необходимо, той целият се превръща в лък, а Сърцето си превръща в стрела. И неговото Сърце всякога Те достига. Защото кой друг може да дойде при Теб, освен благородното Сърце? И не е ли това Сърце Твоето дете?

Предание за Ахувар Ари –
Неизговоримото Лице

Много са тези, които са живели и ще живеят. Велика и необятна е Индианската Раса. Но дори и най-великите Вождове и Шамани на Индианската Раса знаят много малко за Ахувар Ари. Това е предание отпреди времената. Имало ли е време отпреди времената? Това е Велико Предание – Предание отпреди Ашувая, или Атлантида. Много неща са се случвали преди Ашувая. Тогава Индианците са имали корени в друга Раса. Това е била една Велика Слънчева Раса. Това е било едно Велико време, преди да е имало Шамани и Вождове. Това Велико време пази Преданието за Ахувар Ари, макар че малко са тези, които са успели да преживеят Видението на Ахувар Ари. Тук накратко ще ви кажа за този, който е видял и преживял Ахувар Ари. Това е Великият Праотец на Индианската Раса. Той се е наричал Матасанга. Това име означава „Предхождащият“. Ето неговото кратко описание за Ахувар Ари. Той казва: Аз не желаех да видя Ахувар Ари, а умирах да Го видя. Много пъти умирах и не Го виждах. Колкото повече умирах, толкова повече увеличавах Великата Енергия в себе си. Аз знаех, че тази Енергия може да види Ахувар Ари, или Неизговоримото Лице. И в едно време преди времената това се случи. Аз почувствах издълбоко, че съм събрал в себе си Великата Енергия, устрема на всички мои желания и помисли, който бе като устрема на всички светове и слънца. И запалих в себе си Пламъка на Взрива. В този Взрив аз изгорях. В този Взрив аз изгубих себе си без следа. Остана само едно – Видението на Ахувар Ари. Сега, когато ви говоря, не мислете, че аз живея или съществувам. Живее само Духът на Преданието. Други Велики същества изнасят това Предание, защото аз се прелях и се разтворих в Ахувар Ари. Аз умирах единствено за Неизговоримото и в него оживях. Изговоримото, това е животът на сенките. Никой не може да изговори Ахувар Ари. Ахувар Ари е Видение от Първата Слънчева Раса. Това е Видение, в което виждащият изчезва. В това Видение разширението на съзнанието е толкова голямо, че напускаш Вселените – сътворени и несътворени – и се разтваряш в Ахувар Ари. Това е Лице без образ. Това е Предание без глас. Това е Ахувар Ари. Това не е нещо, което можеш да споделиш. Но нека Духът на Преданието да се носи.

Учението на Матасанга – Учение на Прасветлината

Учи се единствено от Неизговоримото. Ако Тишината не ти проговори, напразно ще те учат изречените неща.

Учението на Матасанга

Придобиеш ли Тишината, тогава неразбраните неща стават разбрани. Тогава и в хаоса виждаш скрития ред. Хаосът не съществува. Съществува само неразбирането.

Учението на Матасанга

От незапомнени времена Истината те чака да ѝ станеш приятел. Има едно условие, при което можеш да ѝ станеш приятел. Да изпълниш това условие, значи да се превърнеш в Тишина. Когато се превърнеш в Тишина, Истината ще ти подари Гласа си.

Учението на Матасанга

В Светостта ти изгубваш себе си, но намираш Душата си. В Тишината ти изгубваш себе си, но намираш Духа си. Какво са Душата и Духът? Те са самият път към Прасветлината.

Учението на Матасанга

Само в Любовта има Душа. Само в Душата има мекота. В мекотата е скрито най-острото оръжие. Ето защо капката пронизва камъка. Мекотата е оръжие, което прониква в сърцевината на нещата. Бъди като капката и злото няма да може да ти устои. Злото се е втвърдило, защото е изгубило мекотата си.

Учението на Матасанга

Злото е подобно на цвете. Ако го разглеждаш внимателно, то ще започне да ти се усмихва. Ако го разглеждаш невнимателно, то ще ти покаже зъбите си. За да няма зло в живота ти, бъди просто внимателен. Така по пътя си ще срещаш само цветя – усмихнати цветя.

Учението на Матасанга

Не изговаряй Истината. Остави я тя да се изговори в теб. Ако я оставиш свободна, ти без усилия ще откриеш смисъла на своя живот. Не можеш да постигнеш Истината с усилия. Истината се постига с Любовна Тишина.

Учението на Матасанга

Не искай да виждаш надалече. Остави това на Истината. Не искай да разбираш всичко. Остави това на Истината. Не искай да бъдеш като Истината. Остави Истината да бъде като тебе. Само Истината знае как да бъде. Ти само обичай Истината, а тя знае как да ти даде себе си.

Учението на Матасанга

Истината всякога следва Неизговоримия път към самата себе си.

Учението на Матасанга

Знаете ли защо орелът лети най-високо. Защото в него живее Духът на Истината. Духът на Истината е Свещена частица от Най-Стария Баща. И знаете ли защо орелът се е издигнал толкова високо? Преди да се роди като орел, той е бил пълзящ червей. Много пъти е бил тъпкан. Но той е вярвал в силата на своите крила. И днес той ни гледа отвисоко, защото лети с крилата, в които е вярвал, лети с крилата на Истината. Орелът е бащата на птиците.

Учението на Матасанга

Знаете ли защо реката тече? Реката тече,защото е жива. А защо реката е жива? Реката е жива, защото има идея. Реката има най-великата идея в себе си. Коя е тази идея? Тази идея е пълното сливане с Океана. Океанът е Бащата на нещата. Знаете ли Името на Великия Баща? Аз ще ви кажа Името на Великия Баща. Той се нарича Азавор Ара – Океан без бряг. Няма бряг за Великия Баща.

Матасанга – Предание за Великата Роза