Съвременните учители за зикр

Анри Льо Со 3 за „мястото“ на изричане на Името

„Мястото“, в което отдаденият изрича Името на Бога, е белег за дълбочината, с която той съзнава Божественото Присъствие в себе си.

Първата стъпка е човек да изрича Името с устни, на глас. Умът може да се разсейва, може да се движи със собствена скорост; сърцето може да е пълно с желания, които са различни от молитвата, изричана с езика – това няма значение. Изричането на Святото Име самó ще извърши Своята работа в Своето време. Единствено важно е човек да повтаря Името с почит и истински копнеж за Бога.

Във втория етап, устните остават затворени. Името се нашепва в ума, в главата. Тук молитвата се е сляла с вниманието на мисълта върху Името, което се повтаря. Това обаче не е толкова обмисляне с ума на смисъла на Името, колкото е просто Осъзнаване. Понякога, за да си помогне с концентрацията, човек може да си представя изписана думата или някой образ, който ѝ съответства.

Следва третият етап, в който Името, се установява в сърцето. Тук повече няма движение на устните и гласните струни, в най-добрия случай няма и движение на ума. Името е „приютено“ в самия център на съществото. Сега не само умът е изцяло утихнал, но и всички желания са се превърнали в единственото желание за Бога, в желанието да съзерцаваш Неговата Слава, да се слееш с Него.

За да си помогнем да установим Името в сърцето, светците препоръчват То да се изрича, макар и негласно, според ритъма на дишането или биенето на сърцето. По този начин цялото същество – тялото и душата, сетивата и умът, бива превзето от молитвата, а чрез тялото – и цялата вселена, от която то е само част.

Истинското „място“ на срещата с Бога е в самия център на нашето същество, мястото на нашия Произход, откъдето ние постоянно се захранваме. На физическо ниво това място е Сърцето.

Плодовете на повтарянето на Името се различават според степента на призоваване и „мястото“, в което Името се изрича, но на всички нива те са безценни.

Повтарянето на Името дава на ума точната храна, от която той се нуждае, и го държи достатъчно зает, за да не блуждае по други места, като в същото време не пречи на вътрешното търсене. С всяко повтаряне на Името умът става по-целеустремен. Разсейванията изчезват и дори образите да продължават да изникват в мисълта, те са като преминаващи илюзии и не пречат на истинската концентрация. Веднъж стабилизиран, умът спонтанно се потапя в себе си, в своя център. Тогава думите на мантрата вероятно ще предават все по-малко от своето първоначално значение. Това не е важно. Тук от външния смисъл на Словото душата стига до Същността и Смисъла на мантрата; от формата, предадена чрез Името, тя докосва Мистерията отвъд всяка форма, чийто символ е Името. Накрая чрез благодатта на Духа умът сякаш заспива и всяка памет за самия него изчезва. Тогава се постига истинската молитва, за която е казано: „Единствената истинска молитва е тази, в която ние повече не съзнаваме, че се молим“.

Името, като ядка, крие в Себе Си цялата Божествена Мистерия. То носи в концентриран вид всичко, което човек може да каже или помисли за Мистерията по същия начин, по който перлата, макар малка по обем, струва колкото голямо количество злато. За този, който е вкусил молитвата, Името означава всичко онова, което теолозите изписват в безкрайни томове. Но това повече няма да се предава на този човек в разреден и извлечен вид. Тук той задоволява жаждата си от Самия Източник.

Който повтаря Божието Име с езика си, е освободена душа.

Свами Рамдас

Който приема убежище в Името, може да прави чудеса. Смъртта се възхищава от този човек.

Свами Рамдас

Силата на Името е непобедима – умът, който се смята за непреодолим, става послушен, отстъпчив и покорен под успокояващото въздействие на Името.

Свами Рамдас

Името дарява на сляпата душа Божествено зрение.

Свами Рамдас

Всички религиозни практики, ритуали и литургии са форма на изричане на Божието Име.

Симон Вейл

Повтарянето на мантрата първо променя вибрациите на съзнанието, след това вкарва в съзнанието правилното състояние и правилния отговор и накрая докарва Силата или Присъствието на онова Божество, което мантрата представя.

Шри Ауробиндо

Обожанието на Бога е единственото духовно наставление.

Рамана Махариши

Изричането, след това помненето и накрая съзерцанието са последователни етапи, които завършват със Спонтанното и Вечно повтаряне на мантрата. Вършителят на този вид мантра е Самият Бог.

Рамана Махариши

Повтарянето на мантрата се прави с усилие. Усилието е предназначено да възпира другите мисли. След известно време мантрата вече става вътрешна и се изрича наум. А накрая се реализира Вечната природа, защото ти откриваш, че мантрата тече без твоето усилие. Това състояние без усилие е състоянието на реализиране на Бога.

Рамана Махариши

Всяко повторение на Името носи нов смисъл. Всяко повторение те отвежда по-близо до Бога.

Махатма Ганди

Повтарянето на Името е категорична нужда на душата.

Махатма Ганди

Луи Жиллее за Името на Христос

Целта на повторението на Името на Христос не е постоянно и буквално повторение, а е придобиване на скритото и тихо Присъствие на Името в сърцето.

Веднъж започнали да произнасяме Името Му с любящо обожание, всичко, което трябва да направим, е да се свържем и държим за Името, да Го повтаряме бавно, нежно и тихо. Би било грешка този вид молитва да се насилва, да извисяваме високо глас или да се опитваме да предизвикваме емоции и интензитет.

Малко по малко трябва да се концентрираме върху Името и да позволяваме То да прониква в нашата Душа като капки етерично масло и да я напоява.

Не ние избираме Името Христос. Ние биваме повикани от Името и ръководени от Бога, ако Той прецени, че това е правилно.

Веднъж щом Името стане Център на нашия живот, То донася всичко в живота ни.

Името на Христос е инструментът на аскета. То е като филтър, през който трябва да преминават само онези мисли, слова и постъпки, които са в Единство с Живата Божествена Реалност, стояща зад Името.

Има много нива в молитвата с Христовото Име. Тя става по-дълбока и всеобхватна, докато ние откриваме нови нива в Името.

Молитвата започва с почитание и усещането за Присъствие.

Призоваването на Името е Мистерия на спасението, защото Името носи със Себе Си спасението. Като произнасяме Името, ние вече получаваме това, от което се нуждаем.

Освен Присъствие, Името носи и Единение. Като произнасяме Името, ние коронясваме Христос в сърцата си.

Името Му е могъщ начин за преобразяване на човека в неговата най-дълбока Реалност. Нека се обръщаме към другите с Името на Христос в сърцата и върху устните си. Нека безмълвно произнасяме и за другите Негово Име, което е самото им Естество.

Когато разпознаваме и безмълвно почитаме Христос, който е затворен в грешника, ние освобождаваме и горкия затворник, и нашия Господ в човека.

Когато виждаме Христос във всеки, ние ходим по света с нов поглед, с нов дар в сърцето.

В Името на Христос ние „срещаме“ всички онези, които вече са обединени с Бога. В Името Му ние можем да „прегърнем“ всички, които са вътре в Сърцето на Бога. В Името „срещаме“ всички светци, които носят името Му на челата си. Ние се обединяваме с всички членове от мистичното тяло на Христос.

Произнасяйки „Христос“, ние присъединяваме сърцето си към вечното движение на Духа към Христос.

„Христос“ е единствената човешка дума, произнесена от Бога, когато Той Го е заченал и Му е дал Себе Си. Да произнасяме „Христос“, означава да приближаваме Бащата до Себе Си, да съзерцаваме Любовта и дара Му; означава да чуваме гласа на Бога, Който изрича: „Ти си Моят възлюбен Син“ и смирено да отвръщаме: „Да“.

Произнасяйки Името на Христос, ние навлизаме в Синовното Съзнание на Христос, съединяваме Сина с Бащата и съзираме проблясък от Мистерията на тяхното Единство.

Чрез произнасянето на Името ние намираме най-добрия подход към сърцето на Бащата.

Сай Баба за силата на Божието Име

В сегашната епоха няма по-успешен начин за освобождението на човека от повтарянето на Божието Име.

Мирът не може да бъде постигнат с никаква друга духовна или религиозна практика в тази епоха, освен чрез зикр.

Божието Име превръща отровата в нектар.

Божието Име съживява онова, което е умряло.

Божието Име е заредено с Безкрайна Сила.

Божието Име е лодката, с която човек прекосява океана на живота.

Вместо да вкусват духовната сладост на Божиите Имена, хората днес поглъщат земните сладости.

Земните сладости причиняват болести, а сладостта на Божието Име освобождава от всички болести.

Формата е тленна, Името е Вечно. Затова съзерцавай Божието Име, осъществи Го, установи Го в сърцето си и се слей с Него.

Отдаване не означава да предложиш тялото си на Бога. Истинското отдаване означава да повтаряш Божието Име и да Го направиш основа на своя живот.

Да помниш Името Му, това е панацеята.

Ако постоянно повтаряш Божието Име, ще получиш всичко – богатство, мъдрост, здраве, блаженство.

Направи, което и да е от Божиите Имена основа на живота си, и ще постигнеш всичко.

Тялото може да се очисти с вода. Обаче сърцето може да се очисти само с повтарянето на Божието Име.

Чистите мисли се култивират само чрез повтаряне на Божието Име.

Същността на образованието на децата е да ги научим да повтарят Божието Име.

Поеми по Свещения Път и освети времето си, като повтаряш Името на Бога.

За да придобиеш чистотата, не е достатъчно да повтаряш Името на Бога за определен период от време. Това трябва да се превърне в непрестанно духовно усилие за цял живот. Само така Божието Име може да се отпечата в сърцето.

Каквато и работа да извършваш, прави я като приношение към Бога и повтаряй Името Му. Дори когато ходиш, мисли, че Бог е, Който те кара да се движиш, защото Божественото присъства фино във всеки атом и клетка във вселената.

Ако твърдо установиш Божието Име в сърцето си, животът ти ще се освети. Това е почитание, сила, освобождение.

Едно предупреждение: може да забравиш всичко друго, но никога не забравяй да повтаряш Божието Име.

Божието Име е по-силно от ядрена бомба.

Повтаряй Божието Име от дълбините на сърцето си, а не само с устни – тогава ще се превърнеш в чисто злато.

Помненето на Бога и повтарянето на Божието Име трябва да се прави винаги, без да спираш, на всички места и при всички ситуации.

Няма ограничения за времето и мястото за зикр на Бога.

Самото повторение на Божието Име е достатъчно. То ще ти помогне да прекосиш океана на илюзиите, ще те облекчи от всички трудности и страдания.

Божието Име е мост, по който можеш да стигнеш до всяко място.

Вътре във вас трябва да бъде Името на Бога, а отвън – практикуването на Истината.

Зикр и съзерцанието никога не трябва да се измерват с външни мерки. За тях трябва да се съди по вътрешното им въздействие. Същността им е връзката с Духа.

Плодът от помненето на Божието Име е обръщане на погледа навътре – там, където вътрешното око съзира Реалността на Духа.

Чистотата на чувството е достатъчна. Просто си представяй Бога в сърцето и произнасяй Името Му.

Звукът ОМ е лъкът, Духът е стрелата, а Брахман е целта.

Винаги, когато и където и да помниш Името на Бога, Бог е там с теб, в теб, около теб.

Шри Чинмой за призоваването на Божието Име

Из Словото на Шри Чинмой от „Библиотека Шри Чинмой“

Щом напяваш Името на Бога непрестанно, със сигурност може да очакваш сигурното Му спускане от Небето.

Утринното Сърце на Бога всеки ден очаква преданото ни напяване на Името Му.

Господи, дай ми способността да пея Името Ти с всеки мой устремен дъх.

За да утолим собствената си Божественост, трябва да напяваме Името на Бога – молитвено, с Душа, с отречение и без сън.

Колкото по-сладко възпявам Божието Име, толкова по-бързо Той подготвя живота ми за Неговата реализация.

Възпяването не е форма на медитация. То е призоваване – призоваваш Бога да влезе в теб, в съкровения ти аз, във вътрешния ти живот. Медитацията е различна. Докато при възпяването обикновено призоваваш Бога да проникне в цялото ти същество, при медитацията се опитваш по един по-обширен начин да навлезеш в Божията Безкрайност, Вечност и Безсмъртие.

Можете да постигнете Бога само като пеете „Аум“ с Душа.

Когато аз пея „Аум“, моментално усещам в сърцето си Присъствието на космическите Богове и на Всевишния.

Когато мантруваме, храним тези, които са ни най-близки и любими. Те са гладни и ние трябва да ги нахраним. Това е опитът, който имам аз. Понякога получавам обратното преживяване: аз съм гладен, а те ме хранят. Трябва да се подхранваме един друг.

„Аум“ е нашата концентрация, медитация и съзерцание.

Докато пеем „Аум“, тялото ни се превръща в уникално целенасочено място на концентрацията, умът ни се превръща в енергизираща и удовлетворяваща медитация, а сърцето ни – в самовглъбено съзерцание на Безкрайността.

Когато сме в невежеството, „Аум“ ни храни. Когато сме в знанието, „Аум“ ни храни. Когато сме отвъд невежеството и знанието, „Аум“ пак ни храни, защото „Аум“ е нектарът, който дава живот на творението, родено и неродено.

Понякога ще открием, че чуваме думата, която сме повтаряли, дори след като спрем. Ако продължим да повтаряме „Бог“, „Бог“, „Бог“ известно време, когато спрем, ще чуем същото име, „Бог“, да се повтаря в сърцето ни. Устата не помръдва, но вътрешното ни същество е започнало да повтаря мантрата естествено и спонтанно.

За духовното име

Някои родители и съпрузи наричат близките си с рождените им имена, а не с техните духовни имена. ... На родителите и съпрузите искам да кажа, че не постъпват правилно. Има хора, които изгарят от желание да получат духовно име. Духовното име означава прераждане – прераждане на съзнанието. Когато от нашата Безкрайна Любов и Безусловна Загриженост ние ви дадем духовно име, това е като истинско начало на вашия вътрешен живот. Качеството, което името ви въплъщава, е точно това, което душата ви се опитва да изведе на преден план. В повечето случаи вие буквално сте ни молили вътрешно, ако не и външно, да ви дадем духовно име. В много редки случаи сме давали имена сами, защото сме чувствали, че сте готови, дори повече от готови. Иначе във вътрешния свят няма нито един ученик, който да не е плакал за духовно име. Но това, което всъщност се случва е, че когато получите нещо, вие не го оценявате.

Ценете своето духовно име! Заявете своето духовно име! То е неразделна част от вашия стремеж.

Не е нужно да призовавате Всевишния, не е нужно да пеете „Аум“. Ако можете с Душа да изпеете своето духовно име, вие ще постигнете реализация. Само защото нямате тази вяра в собственото си име, аз ви казвам да възпявате Името на Всевишния или моето име, тъй като имате повече вяра в другите, отколкото в себе си. Но ако имате безусловна вяра в името, което ви е дадено, в него ще видите да изгрява Божествеността. Името, което родителите са ви дали, е и ваше име. Но ако повтаряте „Бил“ или „Том“, много се съмнявам, че ще можете да реализирате Бога. Обаче ако повтаряте името на Душата си и медитирате върху него – ако усетите нуждата и почувствате стремежа – тогава вие сте предопределени за Просветлението.

Всеки път, когато правите джапа 4, трябва да почувствате, че Чистотата навлиза във вас или че вие навлизате в океана от Чистота.

Увеличавайте броя на повторенията със 100 всеки ден, като започнете от 500 и стигнете до 1200. ... Това е най-ефективният начин да имате Чистота на всяко ниво на съзнанието. Можете да правите това всеки ден, но трябва да мантрувате с Душа, а не като папагал, който повтаря. Трябва да бъдете много одухотворени всеки път, когато изричате думата. Освен това трябва да повтаряте мантрата бавно.

Ако ви е трудно да направите 500 повторения наведнъж, тогава може да ги правите на части. Може да ги казвате по 10 пъти, така всеки път ще повтаряте мантрата само по 50 пъти. ... Вместо да пеете „Аум“ 500 пъти наведнъж рано сутрин, може да повторите „Аум“ 50 пъти. След това, след час, опитайте още 50. Така всеки час, ако повтаряте „Аум“ 50 пъти, всеки път няма да ви отнема повече от минута или две. Понеже може лесно да отделите две минути в един час, можете да го постигнете.

Може да пеем „Аум“ вътрешно, без да го произнасяме на глас. Аз го правя много често. Понякога, когато стоя пред вас, аз не пея звука „Аум“ на глас, но произвеждам звука тук, точно в Сърцето си: истинския дом на Беззвучния Звук. И тогава понякога мога да чуя звука много силно, може би дори по-мощно от сблъсъка на самолет.

Ние не осъзнаваме силата на повторението: „Всевишния“, „Всевишния“, „Всевишния“ – това конкретно оръжие, което имаме.

Ако се случи нещо сериозно, да кажем, ако претърпите злополука, и призовете: „Всевишния“, „Всевишния“, инцидентът със сигурност ще бъде по-малко тежък.

Всевишния ще навлезе в ума ви, ако сте практикували всеки ден редовно да се молите с Името „Всевишния“. В противен случай Името Му може и да не се спусне върху вас.

Името, което повтарях дълго време, сега е присадено в сърцето ми от моя учител, който е установен в Божествеността.

Мирабай

Името е пуснало корени в сърцето ми и аз винаги се придържам към Него.

Мирабай

Аз открих Великата Тайна да произнасям Името Му и като се придържах към тази квинтесенция на свещените писания, постигнах Бога с молитви и сълзи.

Мирабай

Имената на Бога са много и те са преизпълнени със Сила също като Него. Той не е постановил закони относно тяхното повтаряне. Те могат да се повтарят навсякъде и по всяко време, от всеки и от всяка каста, възраст и религия.

Чайтаня Махапрабху

Целта на познаването на Името и на Този, Когото зовем, е да се даде възможност на човека напълно да отхвърли Името и Този, Когото зовем, и човекът да осъзнае Абсолюта, Който е съвършено различен и от двете.

Шанкара

Нисаргадатта Махарадж за мантрата

Каква е ползата от храната? – Да поддържа тялото. По същия начин мантрата поддържа теб.

Звукът на мантрата създава формата, която ще въплъти Бога. Бог може да бъде въплътен във всяка форма и да действа чрез нея. Бог изразява Себе Си в действие, а мантрата е преди всичко енергия в действие. Тя действа върху теб и заобикалящата среда.

Ако човек държи мантрата в ума си през цялото време, осъзнато и внимателно, той неминуемо ще разбие границите на несъзнателното и ще се извиси в чистия Живот, в чистата Светлина и Любов.

Богове и Богини, това е силата на мантрата.

Всички сме живи благодарение на мантрата, а тя е пулсът на сърдечния ритъм.

Единственото лекарство е абсолютната вяра в Гуру и повтарянето на мантрата: „Джая Гуру“. 5

Целта на повтарянето на мантрата е да се запознаем със собственото си съзнание. Крайната цел е да придобием вътрешната тишина.

Вярата и мантрата работят заедно, за да подобрят астралното тяло.

Няма предел за онова, което може да постигнете чрез пеенето на възхвали, повтарянето на мантри и медитацията.

Когато силата на мантрата се увеличава, от устата потичат дълбоки слова.

Гуру живее в мантрата, която е дал на ученика, а самата мантра те насочва към твоята истинска природа.

С повторението на мантрата, силата ѝ расте отвътре и показва, че твоето отъждествяване с Гуру е все по-близо.

Мантрите трябва да се повтарят денонощно.

Словото е нашият главен инструмент. Когато произнасяме Името на Бога, Словото става Бог.

Когато повтаряш мантрата, тя се проявява чрез твоята реч и с времето твоето слово става Слово на Бога.

Мислите и думите, които ти идват наум, съответстват на твоето състояние.

Благодарение на постоянното повтаряне на мантрата, ще видиш това, което търсиш.

Какво е мантрата? Утвърждаване на истинското ни съществуване.

Ако повтаряме Името на Бога, Неговите Качества се развиват в съзнанието ни, според нашата вяра.

Целта на повторението на мантрата е да забравиш себе си, а не да постигнеш каквото и да било.

Продължавай да повтаряш мантрата. Така ще разбереш, че ти не си тялото и твоята истинска природа ще се разкрие.

Благодарение на постоянното повторение на мантрата, праната се обединява с вниманието и в резултат се постига Себереализация. Обаче се изисква Искреност и Преданост.

Мантрата се повтаря благодарение на праната.

В духовния свят не може да има прогрес, ако проявяваш интерес към нещо само от време на време. Истинският успех изисква цялостна въвлеченост и неотслабваща настойчивост.

Всички действия произтичат в резултат на важността, която ние придаваме на думите, които чуваме и възприемаме.

Смисълът на мантрата се проявява вътре в нас.

Смисълът на мантрата е твоето Съзнание. Ти трябва да познаеш Съзнанието.

Мантруването е спомняне на истинската ни природа.

Умът отстъпва, ако повтарянето на мантрата е непрекъснато.

Продължавай непрекъснатото пеене на мантрата. Накарай ума, т.е. праната, да повтаря: „Моята истинска природа е Вечна и Неразрушима“. Тогава умът ще изчезне и ще остане Самият Брахман.

С повтарянето на мантрата: „Ахам Брахма Асми“ ставаме безпределни.

Качествата на Божеството, Което обожаваш, се спускат върху теб.

Постоянното мантруване е медитация.

Повтарянето на мантрата преобразява ума и променя поведението.

Чрез повтарянето на мантрата се постига финото тяло.

Финото тяло е Чисто съзнание – твоето битие.

Мантруването носи зрялост отвъд въображението.

Когато узрееш чрез мантрата, която ти е дадена, духовното знание започва да изразява себе си. Това е силата на мантрата. Ти не правиш нищо, а реализацията говори чрез теб.

Обожанието е удовлетворяване на истинската ни природа. То отстранява нечистотата и така Бог среща преданоотдадения.

Когато повтаряш мантрата, жизнената сила приема форма според значението на мантрата.

Чистото Слово тече като реката Ганг и отмива скръбта на хората.

Помненето на мантрата е необходимо, за да унищожи погрешното мислене на ума. След като нечистотата отпадне, съзнанието става чисто като скъпоценен камък в дланта.

Необходимо е съзнанието и жизнената сила да се обединят, за да постигнеш реализация. Това се случва чрез мантрата. Тя трябва да се повтаря с Любов и с чувство за неотложност.

Необходим е твоят постоянен ангажимент с мантрата – няма духовно усилие на непълно работно време.

Всички действия се случват по силата на Словото. Това, чрез което светът е създаден, е в тялото ти.

Продължавай с постоянното напяване без думи. Степента на дълбочината на напяването ще донесе съответната промяна в теб.

Дори без да повтаряш мантрата, трябва да знаеш, че тя продължава да пее вътре в теб.

Откакто тялото е родено, това напяване винаги продължава. То спира само когато човекът умре.

Стани Гуру на своя ум и тихо го отведи в Природата на Бога.

Единственият ключ към Парабрахман, с който разполагате, това е вашето съзнание. Изчистете го, като повтаряте мантрата.

Вътре в нас през цялото време звучи: „Ахам Брахма Асми“, макар че вие не осъзнавате това. Този Брахман е вашата истинска форма.

В състояние на дълбок сън индивидуалното съзнание – личността – забравя себе си, но вселената продължава да действа. Всичко, за което мислиш и върху което медитираш, преди да заспиш, продължава да работи и след това. Ето защо е важно да повтаряш свещена мантра, когато се унасяш в сън – за да продължи процесът.

Първата стъпка за ученика е да почита жизненото дихание. Той трябва да фокусира вниманието си върху пулсацията на жизнения дъх и заедно с това да произнася Името. Така жизненият дъх се пречиства, а с процеса на пречистване се разкрива Битието.

Само повтарянето на Името на Бога концентрира жизнения дъх.

Значението на мантрата е, че ти не си името, нито формата.

Чрез повтарянето на мантрата умът изчезва в Духа на Реалността.

От всички въплъщения най-мистично е Името на Рама. Ако тялото не повтаря мантрата на Рама, то е само един труп.

Мъдростта не е нищо друго освен спомена за Рама.

Развивайте убедеността, че вие сте Рама.

Когато повтаряме Името на Бога, ние Го осъзнаваме, където и да е Той.

Преданоотдаденият може да повтаря Името на всеки Бог. В това Име той ще реализира собствения си Атман.

Повторението на мантрата изкоренява всяко съмнение.

Чрез повтарянето на мантрата наум цялото знание, което ни е необходимо, се явява.

Всички мъдреци са постигнали най-висшето знание само по Милостта на мантрата.

Повтарянето на мантрата трябва да става спонтанно, а не принудително.

Мантрата и Азът са едно и също. Мантрата събужда Аза, Който е скрит в нас.

Търсачът по пътя трябва да се грижи само за две неща: мантрата и Аза, нищо друго.

Повтарянето на мантрата наум събужда кундалини спонтанно. Няма нужда от какъвто и да е друг метод, за да събудиш кундалини.

Мантрата е най-висшето благо в духовната практика.

Ти ставаш това, за което мислиш постоянно. Ако храниш ума си с: „Аз съм Върховният Дух“, ще станеш това.

Чрез постоянното помнене и обожание съзнанието се удовлетворява и то разкрива Себе Си. Тогава узнаваш какво означава недвойствеността. Чувството за отделеност изобщо не съществува в Аза.

Ако търсиш Вечен Покой, можеш да го постигнеш и осъществиш чрез Всепоглъщащия Път на Предаността и повтарянето на Името на Бога и Неговото обожание.

Постоянното осъзнаване на истинската ни природа, това е истинската преданост към Бога.

Предаността е спонтанна във всички същества и е известна като любов към себе си. Тя обаче остава скрита от нас и се превръща в себелюбие поради неправилното ни отъждествяване с тялото.

Ошо за Единствената Практика

Когато помним Бога, ние изчезваме. Щом изчезнем, помненето на Бога започва.

Помненето на Бога ни кара да осъзнаем, че ние не сме. Само Той е.

Това помнене, че Бог е навсякъде, ще ви промени.

Забравата е светът, помненето е Бог.

Да забравиш, означава да бъдеш изгубен. Да си спомняш, означава да бъдеш у дома.

Суфи живее в света, но помни Бога. Той се движи по улиците, обаче сърцето му пулсира с помненето на Бога.

Зикр продължава винаги. Суфи не забравя Бога в света – това е негово задължение.

Единственият принцип на суфи e: Само Истината е; само Бог е. Как се практикува този принцип? – Има една единствена практика и тя е зикр.

Бог не трябва да се търси, а само да се помни.

Тъй като ние не сме Го изгубили, Той не може да бъде намерен. Ние просто сме Го забравили. Бог само трябва да бъде помнен.

Бог е в нас, но ние спим. В момента, в който се събудим, ние сме Бог.

Помненето на Бога е начинът да Го постигнем.

Денят, в който се отдадеш напълно на Бога, зикр ще проникне в самото ти същество, ще стане самият ти дъх.

Когато работиш и си зает с дейността си, ти не спираш да дишаш – дишането продължава въпреки теб, то не е доброволен процес. По същия начин помненето на Бога трябва да се случва от само себе си в теб – ти ще изпълняваш светските си задължения, а потокът на зикр ще продължава да тече в теб непрестанно.

Има само един начин да се излезе от ступора, в който човек живее, и това е помненето на Бога.

Помненето на Името на Бога винаги е било основна техника в Пътя на Любовта: да Го помним.

Помненето на Бога или спомнянето на самия себе си се случва на нивото на космическия разум, което е върховното ниво в съзнанието.

Бог или азът се познава, когато станем цялостни – не само в нашия несъзнателен и колективен ум, но също и в най-висшето космическо съзнание.

Кабала и Името на Бога

Из проучване на Даниел Матт

Непрестанно помни Бога и Божията Любов.

Не оставяй мисълта си да се отделя от Бога.

Ако мисълта се свърже, с което и да е сътворено нещо – дори то да е невидимо, духовно или по-висше от земните творения, то е все едно се покланяш на идол.

Исаак от Акко

Когато произнасям Имената, намерението ми е да не възприемам нито една ограничена форма – нито дори най-възвишената ограничена форма. Това е пътят на Имената: присъщото Им естество е пропорционално на степента Им на Непонятност. Колкото по-непонятно е едно Име, толкова по-висше е то. ... След известно време настъпва момент, в който достигаш енергия, която не е вече под твой контрол, а умът и мисълта ти попадат под властта на Имената.

Ученик на Абрахам Абулафия

За да имаш постижения, трябва да си сам, така че никой да не нарушава съзерцанието ти.

Хаим Витал

Ако искаш да узнаеш тайната, как да извисиш душата си и да прикрепиш мисълта си към Бога, тогава постави пред очите на ума си буквите на Божието Име 6 така, както са написани в свещеното писание, и визуализирай как всяка буква се простира до Безкрая.

Когато визуализираш буквите, се концентрирай върху тях с окото на ума си, докато съзерцаваш Безкрая. Двете трябва да вървят заедно: съзерцанието и медитацията.

Моят учител ме учеше да си представям пред мен десетте сефирота, защото е казано: „Винаги слагам Господа пред себе си“ (Псалм 16:8). И аз видях сефиротите извисени над главата ми като стълб, техните основи бяха положени върху моята глава, а техните глави се извисяваха високо нагоре, отвъд четирите свята. И докато съзерцавах стълбата – Името на Святия, видях как душата ми се прикрепя към Ен-Соф.

Исаак от Акко

Тези, които практикуват уединението и се обединяват с Името на Бога, запалват огъня в олтара на сърцето. Благодарение на чистата мисъл всички сефироти се свързват и обединяват, докато не бъдат привлечени от Източника на Вечния Сюблимен Пламък. В това се крие тайната на Единението, което изпълняваме със сутрешната и вечерната молитва, като извисяваме сефиротите и ги обединяваме в обща група. Така се свързваме с Божието Име.

Могъщата сила на въображението е дар от Бога. Обединена с величието на ума, силата на разсъжденията, моралните устои и вроденото чувство за Бога, въображението се превръща в инструмент на Духа.

Абрахам Исаак Коок

Това, което уверено посаждаш в ума, става водещо за теб. Затова, когато се молиш, ако искаш намеренията ти да са истински, представяй си, че ти си Светлина: навсякъде около теб, от всички страни и всички ъгли, има само Светлина. Обърни се надясно и ще видиш сияеща Светлина, от лявата ти страна – блясък и лъчиста Светлина, между тях и отгоре – Светлината на Присъствието, около всичко това – Светлината на Живота; а над всичко това – корона от Светлина, която бележи стремежите на мисълта ти, озарява пътеките на въображението и разпростира лъчите на виждането. Тази Светлина е Бездънна и Безкрайна.

Азриел от Херона

Името винаги показва способността ни да си въобразим това, към което се обръщаме. Името също така показва какво си представяме за онова, към което се обръщаме. Обаче по отношение на Неговата Същност ние изобщо нямаме Име.

Всички Имена, които използваме, са свързани със Светлината Му, която се излъчва от Него.

Разпространението на Светлината Му, преди ограничаването, е изпълнило цялото съществуване без никакъв край и предел. Наричаме Го Безкрайният.

Светлината на Безкрайния може да се опише. Тя се е разпространила от Същността Му по такъв начин, че можем да ѝ дадем Име.

Ние усещаме един добавен Дух, който ни извисява, протича през цялото тяло и носи удовлетворение. Сякаш най-фин балсам се е стекъл върху нас, от главата до петите – веднъж или повече пъти. Ние се преизпълваме с радост и възторг, и потрепваме – душата е във възторг, а тялото трепти.

Абрахам Абулафия

Култивирай уединение в ума до краен предел.

Хаим Витал

Отдели тялото от душата, така че изобщо да не усещаш, че си облечен в материя – целият ставаш Душа. Колкото повече се разсъбличаш от материалното в теб, толкова по-дълбоко става разбирането ти. Висшата святост не се спуска върху онзи, който е свързан с материалния свят, даже с един косъм към него. Дори да си станал достоен за Духа, ако не се упражняваш напълно да разсъбличаш душата от тялото, Духът няма да се спусне върху теб.

Хаим Витал

Има един начин човек да разпознае прегрешенията си: той трябва да си представи четирите букви на Името, изписани с шрифта ашурит. ... Докато си представя това, ако е извършил прегрешение, което разрушава някоя от четирите букви, тогава тази буква не може да се изрисува във въображението му и по този начин човек ще узнае, че там има нарушение. Ако буквата, която си представя, е изписана с черно мастило, той ще знае, че още е на нивото на Асиа; ако е с червено, той е на нивото на Иецира; ако е бяло – на Бериа и ако бялото проблясва и сияе – на Ацилут. Така човек може да познае с кой свят е свързан. Чувал съм от моя учител 7, че идеалното е, когато Името се явява като огнен пламък. Ако може да бъде изписано по този начин, този човек е цялостен, без разрушения.

Хаим Витал

Веднъж попитах моя учител, тъй като ние винаги споменаваме Имената „Адонай“ и „Елохим“, защо е забранено да споменаваме Имената на сътворените ангели. Той ми отговори така: „За това се говори в тайната: „Аз минах през земята на Мицраим – Аз, без никой от ангелите“. Земята беше изпълнена с отрицателни сили и ако ангел се беше спуснал, той би се облякъл в нечистота, обаче Той, да се свети Името Му, е Всепоглъщащ Огън и нищо не може да Му устои, нито пък Той може да приеме нещо нечисто. Когато произнасяме Името на някой ангел, звукът на Името се облича с въздуха на света, а То трябва да остане скрито, заради великата си Святост и Висота“.

Хаим Витал

Да познаваш едно истинско име, да знаеш как се произнася, при какви условия, означава да извикваш Присъствието зад това име.

Карло Суарес

Свещеният тетраграматон не е лично Име, а процес, Божествено уравнение, формула за преобразяване, закодирана в четирите букви: YHWH.

Това не е статичен Бог, а движение и динамизъм – свещен ритъм, който пулсира във всички неща.

Кабала знае, че YHWH не е Божество, а Присъщо Качество, Което може да се оживи и активира, когато двете жизнености в нас, съдът и съдържимото, взаимно се оплодят.

Карло Суарес

YHWH, като 10.5.6.5, като Съществуване-Живот-Съвъкупление-Живот, изявява в съществуването двата живота – този на съда, черупката или физическата основа, и този на съдържимото, кълна или вътрешния живот, и те взаимно се оплождат. Това двойно оплодяване може да се случи само в Човека. И докато то не стане, YHWH е присъщ, но нероден.

Карло Суарес

Това, което наричаме Бог, не е статично битие, а глагол, разгръщане, динамизъм на Пробуждането вътре в човешкия съсъд.

Божественото живее вродено в нас, но само когато вътрешните полярности са обединени – когато съдът и пламъкът се прегърнат, Бог се пробужда в човешка форма.

Относно „Той“ и „Неговото Име“

от Рави Йехуда Ашлаг

Исаак Лурия е казал: „От Неговото просто желание се надигна воля да създаде световете и да прояви еманациите, да извади наяве съвършенството на Своите дела, Имена и Наименования, което беше причината да създаде световете“. На нас може да ни е чудно да открием, че Безкрайния има желание, което обаче е отвъд всяка човешка способност за схващане на смисъла. Трябва да разберем, че във всяко излъчено творение съществува желание да получава изобилие от Този, който ни е излъчил, а в Безкрайния това желание е наречено „просто“ и е предадено със скритите думи: „Той е Един и Името Му е Едно“.

Светлината на Безкрайния е наречена: „Той“, а желанието да получава, което задължително трябва да съществува в Безкрайния, е обозначено с думите: „Неговото Име“. Двата израза, „Той“ и „Неговото Име“, представляват едно Просто, Съвършено Единство. Между тях няма никакво разделение.

Ние не трябва да си мислим, че понятията единство и разделение, за които говорим тук, приличат на понятията от физическия свят. Материята се разделя от движението и разстоянието, обаче духовните същности не заемат никакво пространство. Трябва да знаем, че разделението в духовните същности се случва чрез преобразуването от един етап в друг. Това преобразуване се случва само чрез диференциация на формата.

Ако някоя духовна същност придобие друга форма на съществуване, различна от първоначалната, тя се е трансформирала от един прост етап в два различни. Тези две форми са толкова отдалечени една от друга, колкото е различието между тях. Така както материята се разделя от разстоянието и се събира чрез близостта, духовните същности се разделят от различието и се обединяват от подобието. Това е основен ключ към мъдростта на Кабала.

Сега вече трябва да можем да разберем скрития смисъл на думите: „Той и Името Му са Едно“ и израза „просто и абсолютно“ Единство, с което толкова точно ние се позоваваме на Безкрайния. Това Единение е едно от Неговите велики чудеса и то ни разкрива най-чудното и изумително от Неговите Качества.

Различието между Твореца и еманацията, която идва в съществуването поради желанието за получаване, което съществува в нея, но не и в Твореца, е породило еманацията да носи име, различно от това на Твореца.

Поради това може да се заблудим и да си помислим, че Безкрайната Светлина, наречена „Той“, не е в тотално единство с Безкрайния, наречен „Неговото Име“. Под понятието „Неговото Име“ имаме предвид желанието за получаваш изобилието и Светлината, наречена „Той“. Защото Възвишената Светлина –„ Той“ – която е извлечена от същностното Битие на Твореца, има само едно желание и то е да споделя, тя няма никакво желание да получава.

Това не важи за Безкрайния – „Неговото Име“ – което има желание да получава и следователно се различава от Възвишената Светлина.

Както вече казахме, различието във формите причинява отделение на същностите. Въпреки това Великият Рави Елиезер и Исаак Лурия ни обясняват, че „Той“ и „Неговото Име“ са напълно и цялостно обединени и че между тях няма никакво различие. Дори да има някакво различие между Него и Неговото Име, във всички случаи то не съществува в Безкрайния. Макар да нямаме способността да схванем това, ние знаем без никакво съмнение, че нещата стоят по този начин. Затова е казано, че Безкрайния е далеч отвъд способностите на човешкия интелект.

Помненето на Бога в Сърцето

Из проучване на Исая Тишби

Хората са паднали от пълнотата на своето развитие и сега те са в състояние на непълнота, състояние на немилост. Целта на съществуванието, според Исaак Лурия, е Тикун – възстановяването. Всички трябва да се върнат в Изначалното място, в Пълнотата.

Тикун е едновременно градивната дейност на човека, която той изпълнява в служба на Бога, но също и целта на молитвата.

Молитвата е процес, който съдържа четири степени на тикун. Първият тикун е възстановяването на себе си – самоусъвършенстването. Вторият тикун е възстановяването на този свят. Третият, е възстановяването на висшия свят през всички небесни войнства. Четвъртият, е възстановяването на Святото Име посредством мистерията на свещените колесници и мистерията на всички висши и нисши светове, всеки с подходящия тикун.

Изкачването на молитвата нагоре в световете и пристигането ѝ на мястото на нейното въздействие е дълго и трудно пътуване, подобно на изкачването на душата през нощта.

Молитвата се движи през физическия и духовния космос, през нисшите и висши области. Тя разделя атмосфери и земи, отваря врати и се издига нагоре. Всяка отделна дума се извисява и прониква в различните основания и достига мястото, в което влиза.

Молитвата „разделя“ земи поради препятствията, които среща по пътя си и които трябва да преодолее.

Метатрон е помощникът на душите, който извисява молитвите.

Концентрацията на силите на душата по време на молитвата не е толкова вглъбено съзерцание и общение с Бога в дълбините на душата, колкото е подготовка за едно дръзновено пътуване до далечни краища, извисяване на намерението и душата до висините на Божеството.

Пътуващата душа трябва да прекоси много области по пътя си, през космоса, обиталищата на ангелите и небесните палати, обаче крайната ѝ цел е светът на сефиротите – областта, в която тя се е родила, мястото на нейната магическа деятелност.

Има преклонение на външните и видими части на тялото, но има и духовно преклонение, извършвано от вътрешните органи, каквото е почитанието в Сърцето.

Молитвата е най-вътрешният начин на почитание на Бога. Чрез нея се възстановява Духът, който е най-вътрешното и скъпоценно почитание на Светия.

Молитвата е почитание на Духа, което зависи от висши мистерии, непознати на човека.

Свещеното Име на Бога не трябва да се произнася с устни, а само със заместващи Го изрази, обаче в сърцето си човек може да Го съставя така, както То Се изписва.

В молитвата Името на Бога се съставя с различни букви, а мисълта се стреми да обхване десетте сефирота – като пламък, прикрепен към тлеещи въглища.

Чрез молитвата човек настройва мисълта си и я свързва с висши светове.

Тези, които се молят с правилно намерение, взимат участие в потока на Божествено влияние, което самите те пораждат.

Истинската стойност на молитвата не е в думите. Молитвата е съставена от думи и смисъл. Думите се нуждаят от смисъл, обаче смисълът не се нуждае от думи, когато може да се предаде със Сърцето.

Служенето на Бога е първо в мисълта, не в действията.

Молитвата се нуждае от воля и намерение да направляваме Сърцето си. А намерението и мислите изпълняват всички дела и довеждат последствията.

Всяка молитва, изречена без намерение, не е молитва. Ако някой се моли без намерение, той трябва да се помоли отново с намерение.

Какво е намерението? Да се освободим от всяка мисъл и да считаме, че се намираме в Присъствието на Шехина – Реалното Присъствие на Бога.

Правилното намерение, кавванах, е специален вътрешен мистичен порядък в молитвата, редом до външните слова.

Както в света има порядък на възхвалението на Единия, така има порядък, който съществува във волята и намерението на Сърцето, което търси да се извиси, степен по степен, до Ен-Соф – мястото на Покой за всички намерения и мисли; там, където думите не съществуват.

Ако не са съпътствани от кавванах, ритуалите и думите нямат ефект върху висшите светове, те не приближат човека до Бога.

Положението на душата в бъдеще се определя от силата и качеството на кавванах в нея. За добрите си дела душата естествено получава награда, но само в малка степен в райските градини на Земята. Обаче върховната духовна награда в райските градини на Небето се дарява само на Чистотата на намерението.

Нисшата воля не постига задачата си, ако се приближава до Бога от личен интерес. Тя трябва да се приближава и облича с желанието „да разбули скритото Лице в забулената Мистерия“. Ако се приближава по този начин, Висшата воля ще се спусне в нисшата и ще ѝ придаде допълнителна сила и желание да се усъвършенства.

Тук в мистичния кавванах се спуска мистичен елемент. Когато човек се извисява, изглежда сякаш стига до момент на самоунищожение в сливането с Божията воля. Обаче, докато изчезва в Нищото, той става по-силен и събужда Божията воля да му дари толкова Божествено влияние, колкото той изисква. Този процес не може да започне, освен ако първоначалното намерение на човека не е било насочено единствено в Божествения свят – „да разкрие сритото Лице в забулената Мистерия“.

Привличането на Божествено влияние е Мистерия на обединението – най-важната деятелност на човека в Бога.

Когато мисълта се извиси и двете воли се слеят, пропастта между Бога и човека изчезва. В тази Мистерия всички разделения и аспекти се заличават, а сефиротите по необясним начин се свързват, съединяват и издигат до Ен-Соф.