Елеазар Хараш

(Съставител)

СИЯЕЩИЯТ ЗИКР

Книга втора

Варна, 2025 г.

ПРЕДГОВОР

Зикр е пренасяне на сърцето в друго измерение.

Зикр се справя с катастрофата на земното мислене.

Велик Замисъл е създал зикр.

Зикр е Божия Прегръдка.

Зикр е Път на постепенно овладяване на себе си.

Зикр е по-дълбок от тайната на света.

Зикр постепенно ще освети твоята тъмнина.

Зикр в тебе е Воля на Бога за тебе.

Зикр означава, че Бог те е повикал.

Зикр винаги смущава злото.

Бог ни е дал зикр, защото иска да израсне в нас и да живее в нас.

Щом няма друг действащ, освен Бог, кой тогава прави зикр?

Зикр означава да се родиш в Сърцето на Бога.

Зикр е движение в Бога, а не в света.

Зикр пречиства Пътя навътре.

Няма значение колко тежка е съдбата ти – зикр е важен.

Зикр не е от този свят.

Елеазар Хараш

Варна, август 2025 г.

Суфи учителите за зикр

Не трябва да има никаква мисъл, нито хубава, нито лоша – само мисъл за Него!

Ако мислим за Бога, ставаме едно с Бога.

Зикр пее в потока на кръвта.

Зикр напоява несъзнателното в нас със съзнателното желание да помним Любимия.

Със зикр даваме гласност на изначалната молитва на Душата: помненето на Бога. Това е вечно помнене на Душата.

Душата е носител на скрития зикр в сърцето.

Когато съзнателно повтаряме Името Му, ние се свързваме с вечния миг на душата, в който тя свидетелства, че Той е Господарят.

В Корана (7:171) е казано, че когато Бог запита все още несътвореното човечество: „Не съм ли Аз вашият Господ?“, човечеството отвърна: „Да, свидетели сме.“ Отговорът на Душата: „Да, свидетели сме“ е първият зикр, отпечатан в сърцето.

Когато повтаряме Името Му, внасяме изначалното молитвено състояние на душата в света на времето и пространството – от непроявеното в проявеното.

Неговото Име върху устните на любящия обединява двата свята – вечния свят на душата с временния свят, който преживяваме като отделение.

Зикр разтваря илюзията на отделението.

Чрез зикр самотата на Пътя се замества от усещането за Неговата компания.

Султан Мохаммед Шах

Егото разпръсва вниманието ни в прекалено много посоки навън, обаче вътре сърцето ни винаги е обърнато към Бога.

Когато повтаряме Името Му, ние се обръщаме от многото към Единия. Ние се обръщаме от множеството на творението към Единството на собствената ни Същност.

Тайната на зикр е, че Името, което повтаряме, е Името на най-вътрешното същество в нас.

В дълбините на сърцето любящият и Любимият са едно. Аз съм Него, Когато Го любя. Той, Когато Го любя, е аз.

Със зикр призоваваме собственото си състояние на Единение и зараждаме неговата динамична цялост.

Със зикр внасяме собствената си Божественост в съзнанието.

Божествеността е едновременно състояние на Единение и състояние на молитва и възхвала.

Зад желанието ни да Го помним стои Милостта Му, която отваря вратите за зикр. Само защото Той ни е дал проблясъка на Единството, ние сме подбудени да Го помним.

Ние копнеем за Него, защото първо Той копнее за нас.

Зикр е дарът, даден на онези, които Той призовава обратно към Себе Си.

Само за влюбения Името на Любимия е винаги ново, с всяко ново повторение на Името Му.

Любовта не принадлежи на времето, а на вечния миг на Душата.

Всеки път, когато повтаряме Името Му, е първият път.

Всеки миг е възможност да произнесем Името на Любимия.

Зикр е най-добрата подкрепа в пътя на суфи.

Зикр е ключът към успеха и пътеводната светлина за Духовете.

Ибн Атта Аллах ал-Искандари

Зикр е храната за човека на Истината.

Ибн Атта Аллах ал-Искандари

За суфи не съществува друго занимание освен зикр.

Ахмад Газали

Зикр е мечът на Бога, който обикаля сърцата на пророците и светците и отделя сърцата им от онова, което Той не обича, за да ги съедини със Себе Си.

Ахмад Газали

Зикр е задължителен за човешките създания.

Така както част от човешкото същество живее от хляба и водата, друга част от него живее благодарение на зикр.

Ахмад Газали

Зикр се разделя на няколко вида: първият, е зикр на сърцето, който е за това да помним Бога и да не Го забравяме. Вторият, е зикр на Качествата на Бога. Третият, е виждането на Бога. При него суфи изчезва, защото Качествата на Бога го унищожават за собствените му качества и той изчезва в зикр.

Ал-Калабадхи

За суфи, които следват Пътя на Любовта, Любовта и зикр са неделими. Суфи пият виното на Любовта от чашата на зикр.

Майбуди

Как се изпълнява зикр? Повтаряй: „Аллах!“, докато Той не ти отговори: „Рабе Мой!“.

Ахмад Газали

Зикр се намира най-близо до Онзи, Когото призоваваме.

Целта на помненето на Бога е да забравиш, че ти си този, който забравя. Тогава знанието на забравата ще бъде радостта от Единението.

Ахмад Газали

В зикр има степени. Това са степени на сливане на онова, което е по-малко реално, с Реалния.

Хаджм Ад-Дин Кубра

Най-висшата степен на зикр е степента на забравата на всичко и помненето само на Реалния. Тук зикр се спуска в най-тайното ядро на човека.

Хаджм Ад-Дин Кубра

За суфи, който търси близост само с Бога и разчита само на Него, зикр работи в Царството на Духа. Обаче отвъд тези любещи има и други суфи: те са избраници сред избраните, наречени „разкриватели на булата“. За тях зикр работи в тайното им ядро.

Ахмад Газали

Бог е заявил: Помненето ми е най-желаното занимание, което Аз съм проявил, обаче помненето Ми също е було.

Ал-Ниффари

Зикр по време на виждането Ми е оскърбление. Виждането Ми не е нито тишина, нито реч.

Ал-Ниффари

Истинското помнене на Бога е забравяне на помненето. Целта на суфи е изчезването.

Шибли

Слова, приписвани на Мухаммад ал-Газали, от книгата „Знаещото сърце“

Нека сърцето ти навлезе в такова състояние, че нито съществуването, нито несъществуването да имат значение за теб. Нека за сърцето ти не съществува нито положителното, нито отрицателното. Тогава седни на някое тихо място, освободи се от всички грижи, не мисли нито за Корана, нито за неговия смисъл, нито за това, което пише в книгите. Нека нищо друго освен Бога не влиза в ума ти. Веднъж щом се настаниш по този начин, започни да произнасяш с език: „Аллах, Аллах“ и задръж мисълта си в това.

Практикувай така продължително, без прекъсване и ще стигнеш до момент, в който движението на езика ще спре и ще ти изглежда сякаш думата сама тече по устните ти естествено. Продължавай така, докато не изчезне всяка следа от движение на езика, а сърцето не започне да записва мисълта и идеята на думата.

Ако продължаваш зикр по този начин, ще настъпи миг, в който думата ще напусне сърцето ти напълно. Тогава ще остане само осезаемата Същност, Реалността на Името, и тя неизбежно ще се съедини със сърцето ти.

До този момент всичко е зависело от твоята собствената съзнателна воля, обаче Божественото блаженство и просветление, които могат да последват, нямат нищо общо със съзнателната ти воля и избор. Това, което си направил до момента, е все едно да отвориш прозорец. Ти си станал достъпен за Бога и за онова, което Той може да вдъхне в теб – както Той е направил с пророците и светците Си.

Ако следваш това, което казах, можеш да бъдеш сигурен, че Светлината на Истината ще изгрее в сърцето ти.

Когато всяка капка кръв преминава през сърцето, тя трябва да повтаря: „Аллах“. Сърцето също повтаря: „Аллах“. Когато капката прави това, тя обхожда цялото тяло с Името на Аллах.

Шейх Назим Хакани

Зикр усилва сърцето и тялото, внася ред във вътрешните и външните дела, развеселява сърцето и тялото, и го прави по-лъчезарно.

Ибн Атта Аллах ал-Искандари

Зикр облича призоваващия с достойнство.

Зикр е една от Великите Порти, които водят до Любовта.

Ибн Атта Аллах ал-Искандари

Зикр създава будност, която води до спирката на духовната добродетел, на която слугата почита Бога така, сякаш Го вижда със собствените си очи.

Зикр те кара да се обръщаш към Бога често, а който се обръща към Бога често и Го споменава, в един момент ще се обръща към Него за всичките си дела.

Зикр отваря вратата на гносиса в сърцето.

Зикр е за душата това, което е храната за тялото.

Зикр очиства огледалото на сърцето от ръждата по него, която е забравата на Бога и преследването на страстите.

Според суфи зикр, освен лична практика, има и космологично измерение.

Зикр притежава силата да устои на унищожението на света.

Светът е съхранен от най-различни бедствия и разрушения благодарение на това, че съществуват хора, които постоянно правят зикр.

Зикр е енергия, която укрепва и хармонизира цялата вселена.

Когато всички социални, икономически и политически системи се разпадат, духовното решение е зикр.

Суфи казва, че зикр може да осигури мир и духовен устой както за отделния човек, така и за цялата общност.

Зикр е дело на Бога вътре в нас. В действителност само Бог може да изрича Името Си. Чрез зикр ние се превръщаме в инструменти, чрез които Той произнася собственото си Свещено Име.

Саид Хусеин Наср

Зикр се дели на седем вида: зикр с езика; зикр, който не се чува, но се прави с вътрешно движение и чувство; зикр със сърцето, когато сърцето съзерцава Божията Красота и Величие в дълбините си; зикр с Духа, когато мистикът възприема светлините на Качествата на Бога; зикр със сърцевината, когато се разкриват Божествените Мистерии; зикр на тайното помнене, което означава виждане на Светлината на Красотата на Същностното Единство; и последно, зикр на най-тайното на тайното, което означава виждане на Реалността на Абсолютната Истина.

Аш-Ша‘рани

Зикр има седем етапа: външен, който се чува; вътрешен, който е таен; зикр на сърцето; зикр на Духа; зикр на Мистерията на Духа; зикр на Мистерията на Сърцевината; и зикр на Мистерията на Мистерията.

Музаффер Озак

Истинският зикр, това е да забравиш своя зикр.

Ако произнесеш само един път с Любов: „Ля Илляха Илля Ллах“, Бог премахва четиристотин твои грехове.

Музаффер Озак

Когато повтаряме Името Му, ние Го помним не само в ума, но и в сърцето си, докато накрая всяка клетка от тялото не започне да повтаря Името Му.

Казано е, че първо ти правиш зикр, а след това зикр прави теб.

Когато Бог пожелае да се сприятели с някой от Своите слуги, Той отваря за него Портата на зикр. Когато влюбеният изпита сладостта на зикр, Бог отваря за него Портата на близостта. След това го извисява до събранията на Неговата близост. После го настанява върху Трона на Единството. След това Бог вдига завесата за него и го отвежда до обителта на Единния град, и му разкрива Божествения Блясък и Величие. Когато очите на слугата попаднат върху Божествения Блясък и Величие, нищо не остава от него, след което слугата е изчезнал напълно за известно време. После той става едно с Бога.

Огънят на зикр на оставя след себе си нищо нечисто.

Нищо друго не остава след зикр освен скъпоценни камъни, блестящи със силата на духовността.

Шейх Шарафуддин ад-Дагестани

Шейх Шарафуддин ад-Дагестани за седемте етапа на зикр

Който навлезе в състоянието на зикр на сърцето, ще преживее Същността на Името на Аллах.

Плодовете на тайните на зикр не може да се разберат и пожънат с ума.

Човешкото тяло не може да влезе в скритото Царство на Единствения.

Веднъж щом човекът на Същността навлезе чрез зикр в областта на тайните познания, за него съществува само изумлението.

Ако търсачът изпълнява зикр, той ще поеме по Пътя на зикр, който се дели на седем етапа. Всеки, който изпълнява зикр на Аллах тихо, по 5000 до 48000 пъти на ден, ще стигне до състояние на Съвършенство на зикр. Тогава търсачът ще разбере, че сърцето му изпълнява зикр, без никаква нужда да помръдва езика си.

Чрез зикр търсачът изгражда вътрешната си сила и изгаря всичко нечисто в себе си.

Докато зикр завладява и укрепва сърцето, търсачът ще се издига по Пътя и в един момент ще стигне състоянието, в което ще чува зикр на всички неща в творението. Той ще чува как всичко в творението изпълнява зикр заедно с него, така както Аллах е повелил. Търсачът ще чува зикр на всяко творение със собствения му тон и мелодия, които се различават от зикр на останалите творения – той ще ги чува всички едновременно и ще може да различава техния зикр.

Докато търсачът приключва с този етап и продължава да увеличава своя зикр, той ще прозре, че всички, които Аллах е сътворил, всъщност изпълняват един и същи зикр. В този момент той ще осъзнае, че е постигнал съвършено сливане. На този етап от пътя всичко живо изпълнява един и същи зикр и използва едно и също Слово за зикр. Тук всички различия са заличени. Това е етапът на Единение на всички в Единия. Тук цялото творение изглежда единно в Единия. И това е първият от седемте етапа в пътя на зикр.

После от състоянието на Eдинение търсачът ще пътува до Състоянието на Същността на Единението, в което всеки, който е съществувал, ще бъде заличен и Единството на Единия Единствен ще се прояви.

След това търсачът ще стигне до изначалното състояние на Съвършената Простота, където той може да се прояви във всеки образ.

Оттам ще стигне до състоянието, наречено Ключовете на тайните, известно още като Състоянието на Имената, в което архетипите на творенията се явяват от невидимото в света на проявлението. Това ще го накара да плува в орбитата на Имената и Качествата и да узнае всички Скрити Знания.

После следва състоянието на Скритото на Скритото – Същността на всичко, което е Скрито. Тук търсачът ще узнае всичко, което е Скрито чрез Единствеността на Същността. Той ще прозре всички Нейни сили и форми.

След това ще стигне състоянието на Съвършените Реалности на Същността на Имената и Действията. Търсачът ще се прояви във всички тях, в техните атоми и в тяхната цялост. Той ще бъде облечен с най-славното Име и ще се прослави, като бъде увенчан със състоянието на Величието.

Накрая търсачът ще стигне до последното състояние на спускането на Аллах от Неговата Слава в земния рай. Тук Зората изгрява вътре в търсача и Слънцето на Съвършенството засиява в него – то е изгряло чрез зикр, който той е изпълнявал в сърцето и Духа си.

Шейх Абдула ад-Дагестани за Сърцето

Сърцето има пет състояния, наречени: Сърце, Тайна, Тайна на Тайната, Скрито и Най-скрито. Първото състояние, това е физическият аспект на сърцето. Второто, наричаме Тайна, защото сърцето е мястото, което се спасява от океана на тъмнината и потока на невежеството. Тайната на тайните, се отнася до Божественото Присъствие на Аллах на земята. Четвъртото състояние на сърцето, това е духовното разбиране, а петото принадлежи само на онези, като Мохамед, които се издигат отвъд пророците и светците.

Всяко от петте състояния има своя Светлина. Светлината на Сърцето е с жълт оттенък; светлината на Тайната е червена; светлината на Тайната на Тайната е бяла; светлината на Скритото е зелена; светлината на Най-скритото е черна.

Петте състояния на сърцето представляват център от девет точки, в които се явяват откровенията и вдъхновенията на Божественото Присъствие в сърцето. Тези точки се намират в гръдта на човека и представляват девет скрити състояния на цялото човечество. Всяко състояние има връзка и се представлява от определен светец, който го ръководи и заема високо място в Присъствието на Бога. Ако човек успее да се свърже със съответния светец, ще получи част от скритите му знания.

Има определени ключове, с които тези несметни сили в човека се разкриват. Обаче условията за отваряне на деветте точки могат да се споменат само бегло.

Първата точка е свързана с егото, което ни държи в затвор. Ключът за втората точка е зикр с „Ля Илляха Илля Ллах“. За да се отвори третата, изписването на Името на Аллах се вижда в сърцето. Четвъртата се отнася до смисъла на изписването на Името. За петата точка суфи трябва със своя зикр да издълбае Името в сърцето си. В шестата точка сърцето може да спира да изпомпва кръв по собствено желание. В седмата точка суфи знае точно колко пъти сърцето му спира и започва да изпомпва кръв. В осмата точка суфи повтаря Името на Мохамед с всяко спиране и тръгване на сърцето. Деветата точка означава да се завърнеш в пещерата си, за която е казано в Корана (18:16): „Щом вие се отвръщате от тях и от онова, на което служат вместо на Аллах, приютете се в пещерата! Вашият Господ ще разстеле за вас от Своята Милост и ще ви приготви подкрепа за вашето дело“.

Пещерата, това е Божественото Присъствие. Нарича се още Пещера на Безмълвните Тайни. Тук човек изрича молитвата на Мохамед: „О, Господи, Ти си целта ми и Твоето доволство търся“. Докато изпълнява спирането и възстановяването на изпомпването на кръвта, сърцето съществува на нивото на Същността на Божественото Присъствие. Тъй като Божествената Същност е източникът на всички неща, сърцето е в единство и с най-малкото създание във вселената.

Сърцето, стигнало до тайната на деветте точки, може да вижда всичко, да чува всичко, да знае всичко, да вкусва и усеща всички неща.

Нека Аллах ни дари „Царят на зикр“: зикр с всяко вдишване и издишване!

Шейх Хишам Кабани

Най-голямото чудо е непрекъснатостта на това, което правим, особено когато то живее вечно.

Когато споменаваме Името на Бога, Бог създава от дъха ни един ангел, който възхвалява Бога от наше име и изпросва Милостта Му за нас, защото ние сме споменали Името Му.

Ние делим зикр на четири вида. Първи, е зикр, който сами изпълняваме – той може да бъде споменаване на някое от Прекрасните Имена на Аллах или друг зикр, и с него ние се освобождаваме от забравата.

Втори, е зикр, в който споменаваме Аллах – той ни приближава и спасява от наказанието на Съдния Ден.

Трети, е този зикр, който споменава нас. За него е казано: „Помни Ме и Аз ще те помня“. Когато помним Бога чрез Прекрасните Му Имена, Бог, на Свой ред, също ни помни.

Четвърти, е зикр, в който ние сме помнени, без да сме направили нещо. Съществува помнене на теб, без ти да си споменал Имената Му, Любовта Му, наказанията и наградите Му. Кой е това „ти“ тогава?

Шейх Хишам Кабани

Господи, направи цялото ми време, през нощта и през деня ми, заето с помненето Ти!

Имам Али

Зикр събужда вродената Истина в сърцето.

Зикр разкрива съкровищата на интелекта, скрити дълбоко в сърцето.

Имам Али

Божието Лице се вижда със сърце, озарено от зикр.

Овладяването на себе си е невъзможно без Божията благодат. Тази благодат е вечно присъстваща, обаче поради забравянето на Бога ние сме изгубили възприемчивостта си за нея.

За да овладеем себе си, най-важно е помненето на Бога.

Не можеш да постигнеш овладяване на себе си, без да увеличаваш своя зикр.

Имам Али

Отдавай на Бога жизнената си енергия, през нощите и дните си, и изпълнявай цялостно онова, което те приближава до Него, прави го съвършено, без да прекаляваш, и използвай тялото си според пределите му.

Имам Али

Мохамед е заявил, че този свят и всичко в него е прокълнато, с изключение на зикр. Проклятието на всички неща, това е смъртта. За да се отделим от онова, което умира, трябва да се прикрепим към помненето на Онзи, Който е Вечен.

Зикр е Ноевият ковчег в този свят.

Зикр за суфи е: помнене, припомняне, призоваване, повтаряне, напяване, рецитиране, но също така и спомен, разказ, възхвала, славословене, честване, възвеличаване, почитание, проповед и ограда.

Зикр е това, чрез което суфи съхранява гностичното познанието, което е придобил.

Ал-Рагхиб ал-Ишахани

Зикр е сроден с паметта, с тази разлика, че паметта обикновено се свързва с придобиване на нещо, а зикр – с разкриването на Присъствие.

Зикр обуславя Присъствието на Бога в съзнанието на суфи – в сърцето и в речта му.

Казано е, че има два вида зикр: зикр на сърцето и зикр на езика, а всеки от тях се дели на още два вида: зикр, който следва забравата, и зикр, който изразява непрекъснатото помнене.

Зикр е преди всичко принцип на осъзнаването: дълбоко приемане на Присъствието на Бога.

Зикр е едновременно крайната цел и средството за постигане на целта – едновременно осъзнаване и постоянна практика, чиято цел е осъзнаването.

Зикр е наука за съзерцанието, която се основава върху постоянното повторение на Божието Име, но в същото време е мистичният плод на тази духовна наука.

Зикр е постоянно осъзнаване на Божествената Реалност и затова е квинтесенция на всички религии.

Зикр е синтезът на всички религии, защото Името е синтез на Цялото. Затова според Кабала цялата Тора се съдържа в Непроизносимото Име на Бога, а според суфи Корана, Източникът на Свещения закон, се е спуснал от Името на Аллах.

Зикр може да се сравни с Ин и Ян. Изреченото Име на Бога е издишане с Чисто Съзнание, докато Тишината е обличане във форма. Зикр е едновременно утвърждаване на Божественото във форма и изчезване на формата в Божественото – последователно вдишване и издишване. Зикр е съвпадение на противоположностите, също както в дзен коаните. И тогава кой е, който призовава?

Зикр е участие в Реалността, тук и сега.

Зикр възстановява нарушената връзката между Бога и човека.

Зикр е най-могъщият закон на религията.

Шейх Ахмад ал-Алави

Ритуалите на поклонения и молитви са дадени, за да се установи зикр на Бога. Молитвите са силни или слаби в зависимост от степента на нашия зикр, докато ги изпълняваме.

Най-ефективният зикр е този, който се изпълнява постоянно в присъствието на сърцето. Това е целта на зикр и това го отличава от останалите начини на преклонение.

Зикр е най-съвършеният плод сред всички практики на почитание на Бога.

Зикр е събудената Светлина на сърцето.

Зикр разкрива вродената Светлина в сърцето.

При зикр Светлината в сърцето засиява с добавена Светлина отгоре: Светлина върху Светлината.

Веднъж щом сърцето е озарено, виждането и слухът също се озаряват от Светлината, натрупана от зикр.

С помощта на зикр възприятията и постъпките на суфи по тайнствен начин достигат Божествената Реалност, а резултатът от това е, че сърцето придобива духовно зрение.

Най-дълбоката същност, тайната (сирр), на сърцето спада към Божествения свят. Само то може да вижда така, както вижда Бог, и в крайна сметка да види самия Бог.

Никой не вижда Онзи, Който няма подобие, освен този, който сам няма подобие.

Абу Талиб ал-Маки

Забравата на Бога се е превърнала във втора природа на човека, а ходът на времето само задушава сърцето и го втвърдява. Зикр на Бога – присъствието на сърцето тук и сега – се противопоставя на тази човешка природа.

Зикр трябва да се извършва според различните начини, описани в Корана: „в себе си“, „в смирение“, „в благоговение“, „в тайна“, „с дъха си“ и др., но най-важното е, че трябва да се изпълнява в изобилие.

Господи, направи така, че езикът ми да Те призовава с пълна отдаденост.

Имам Али

О, Господи, Твоето Име е лекарството, Твоят зикр – лекът!

Имам Али

Зикр полира най-дълбокия орган на осъзнаването и увеличава способността да медитираме върху „знаците“ на Бога, оставени в творението и човека.

Когато суфи размишлява върху „знаците“ на Бога и оценява красотата им, той люби Бога; колкото повече люби Бога, толкова повече Го призовава; колкото повече Го призовава, толкова по-ясно възприема свещеното послание на „знаците“ Му във вселената. По този начин медитацията усилва зикр, а зикр задълбочава медитацията.

За суфи зикр се изпълнява по всяко време, на всяко място, във всяка поза и става естествена част от ежедневието. Зикр не се налага като външна практика.

Всичко си има граница, където свършва, освен зикр.

Имам Джафар ал-Садик

Зикр е единствената практика, която може да се изпълнява при всички обстоятелства и по всяко време, без ограничения за изпълнението.

Целта и задачата на молитвите – тяхната духовна стойност и съдържание – е помненето на Бога.

Непрекъснатият зикр е храна за Духа и ключ към молитвите.

Имам Али

Зикр е съживяващата субстанция на молитвата.

Зикр превъзхожда ритуалната молитва в същата степен, в която духовното съзнание превъзхожда моралното, или в степента, в която Същността превъзхожда формата.

Зикр не е слово, нито начин на мислене. Зикр първо идва от Призовавания и после от призоваващия.

Имам Али

Истинският живот на човека е скрит в помненето, което Бог има за него.

Имам Али е заявил: „Обръщам се към Теб с всяко Име, с Което Ти сам назоваваш Себе Си“. Това, че Бог „назовава“ сам Себе Си, придава на Неговите Имена магично действие, тайнствена същност и мистична сила.

Началото на изчезването в зикр е тотална концентрация в Името на Бога – такава, че да не остане никакво място за нищо друго освен за Онзи, Когото зовем, Реалността, която призоваваме. Обаче краят на изчезването в зикр се спуска като Божия Благодат, като нещо, което надхвърля всички лични усилия.

Крайната цел и върховното завръщане за гностиците е Реалният да стане идентичен с тях, а те повече да не съществуват.

Ибн Араби

Последната степен на зикр е зикр на Същността, което е виждане на Същността чрез премахване на двойствеността.

Ал-Кашани

Зикр премахва не само нечистотата в сърцето и ума, но накрая премахва всяка следа от двойственост и най-вече онази изначална двойственост – аза като такъв.

Зикр премахва цялото скрито и тънко идолопоклонничество – всички „втори“ в битието, които са несъществуващи пред Онзи, Който няма втори.

Зикр установява принципа на Единството по такъв начин, че сърцето, преобразено от знанието за Единствената Реалност, започва да възприема Светлината на тази Реалност, отразена във всички огледала от сътворената област.

Да осъзнаеш тази Една Единствена Реалност и да я направиш реална в пълния смисъл на думата, означава в същото време да осъзнаеш нереалността – привидната реалност на всичко останало.

Най-дълбокото изчезване на аза върви ръка за ръка с най-съвършения израз на това какво означава да бъдеш човек.

Приятелите на Бога, които знаят, че са нищо пред лицето на Върховния, са онези, които най-вярно отразяват Божиите Имена и Качества, а те принадлежат на Бога, не на тях.

Познай Бог чрез Бог.

Имам Али

Всички велики мъдреци и светци са образци на добродетели, които имат за основа Най-прекрасните Имена на Бога и Неговите Качества.

Отраженията на Божествените Качества проблясват най-ярко през мъдреците, защото огледалата на техните сърца са полирани от зикр, а най-упоритите петна, тези отпечатани от егото, са заличени от зикр.

Увеличавай зикр на Бога, докато не те нарекат луд.

Ибн Ханбал

В ордена Накшбанди има практика зикр да се изпълнява, докато ходиш. Според нея, когато суфи ходи с умерена скорост, той повтаря: „Аллах“, „Аллах“ с всяка своя крачка. Ако ходи бързо, повтаря: „Илля Ллах“. Ако скоростта му е бавна, казва: „Ля“, когато стъпва с десния крак, и „Илляха“, когато стъпва с левия; след това „Илля“ отново с десния крак и „Аллах“ с левия.

Мир Валиуддин

В ордена има зикр, наречен „Простото утвърждение“. При него суфи „издърпва“ думата „Аллах“ от областта на пъпа и я „притегля“ към главата с цялата си енергия, като през това време задържа дъха си. Той постепенно удължава времето на задържане на дъха, като същевременно увеличава броя на повторенията на зикр. Има суфи, които повтарят зикр по 1000 пъти с едно задържане на дъха.

Мир Валиуддин

Не пръскай парфюм по тялото – втрий го в сърцето си. Кой е парфюмът? Святото Име на Преизпълнения с Величие.

Руми

Помненето на Името в будизма

Практиката на призоваване на Името на Амида Буда 1 е излъчена от Истинската Реалност.

Името на Амида Буда е част от вътрешната реалност на практикуващия.

Името преобразява практикуващия.

Името Амида Буда е идентично с Абсолютната Реалност.

Името Амида Буда означава да чуеш и да произнесеш Присъствието на Буда.

В причинно-следствения свят Буда е дал универсалния обет: „Когато съществата чуят Името Ми и си помислят за Мен, Аз ще дойда да приветствам всяко едно от тях. Ако съществата се обръщат към Мен и повтарят изобилно Нембуцу 2, Аз мога да накарам развалините да се превърнат в злато“.

Цу-мин

Из проучване на д-р Суджатин Джонсън

Нембуцу е израз на нашето убежище в Буда.

Нембуцу е прозорец, през който могат да се видят всички учения на Буда.

Когато човек избере нембуцу за своята основна практика, всички други практики стават форма на нембуцу.

Нембуцу е засаждане на семето на Буда в сърцето – човекът се превръща в утроба на Буда.

Въпреки че някой може да си помисли, че сам е избрал нембуцу, в действителност възникването на желанието за нембуцу е Благодат на Амида.

Буда е този, който посява семето, а не самият човек.

Не човекът е направил нещо, а по-скоро Амида го е пленил.

Нембуцу не е практика, в която се стремим да постигнем нещо, а е практика, по време на която ние се доверяваме на един процес, по-мощен от нас, и празнуваме благодатта, която е дошла в живота ни.

Будисткото учение не е резултат, а средство. Спасението, просветлението, самадхи не са неща, които трябва да се постигнат. Те могат да ни бъдат дарени, обаче това е извън нашия контрол.

Който иска да задълбочи опита си с нембуцу, трябва да проучва въпроса: „Кой или кое е това, което повтаря Името на Буда?“ и също: „Кого призовава Буда?“.

С практиката на нембуцу придобиваме много странични ползи: развиваме вярата и увереността си, тревогите отпадат, страхът от смъртта се разтваря и самозащитата избледнява, а съчувствието към всички живи същества става естествено.

Основната практика е просто да произнасяте нембуцу възможно най-често, при всички случаи, вътрешно и външно. Не ви е необходима никаква допълнителна помощ, защото вие призовавате Силата на Будите.

Когато повтаряте Името, може да координирате повторенията с дишането си. Това ще ви помогне да продължите по-дълго време. Може също така да използвате броеница, но това не е същественото.

Нембуцу може да се напява като мантра и да се повтаря в хода на ежедневието независимо от това какво ви се случва.

Случват се добри неща: „Намо Амида Бу“; случват се лоши неща: „Намо Амида Бу“. При среща с приятел: „Намо Амида Бу“. Изчакваш на светофара: „Намо Амида Бу“. Гледаш облаците в небето: „Намо Амида Бу“. Държиш цвете в ръката: „Намо Амида Бу“.

Когато призоваваш Буда в ума си във всичко, което ти се случва, това те насища с благодат и благословии и генерира самадхи.

Може да се кажат още безкрайно много неща за Името, но основната практика е изключително проста: „Намо Амида Бу“.

Всеки, който изрича нембуцу, ще бъде спасен от Татхагата, както Той е обещал, но само онези с истинска преданост ще се облагодетелстват напълно тук и сега, и отвъд.

Нембуцу в японския будизъм

В сутрата „Буда на Безграничния Живот“ Изначалният Обет на Буда е описан като призоваване на Името на Амида Буда чрез произнасяне на думите: „Наму Амида Буцу“. Само това е достатъчно за постигане на Спасение чрез прераждане в Чистата Земя на Буда.

В обетите на Буда е записано: „Когато стана Буда, ако някъде в десетте области на вселената има разумни същества с искрена и дълбока вяра, и стремеж да се преродят в Земята на Буда, и които, дори само с десет мисли за Мен, не се преродят в Нея, тогава Аз няма да приема Съвършеното Просветление“.

Хонен

Когато с благоговение търсим Изначалната Реалност, осъзнаваме, че тя е Дхарма Принцът на четиридесет и осемте обета: самият Амида Буда. Учението, произтичащо от Неговия десетеонен път към Съвършено Просветление, е упование в нембуцу.

Хонен

С нераздвоен ум се отдай на повтарянето на Името на Буда, Който е Безкрайният Живот.

Шан-тао

Нембуцу превъзхожда всички практики.

Сред всички практики за прераждане в Чистата Земя нембуцу е Изначалната практика.

Хонен

В Чистата Земя може да се преродиш чрез практиката на нембуцу или чрез различни други практики. Ако човек практикува нембуцу постоянно и до края на живота си, тогава десет от десет и сто от сто човека ще постигнат рождение в Чистата Земя. Защо е така? Защото нембуцу държи настрани различните кармични условия и помага на човек да постигне Правилното осъзнаване. Тази практика е в съгласие с Изначалното обещание на Буда, тя е в съгласие с Неговото Слово.

Шан-тао

Що се отнася до онези, които отхвърлят нембуцу и изпълняват различни други практики, рядко се случва един или двама на сто човека или пет на хиляда да постигнат прераждане в Чистата Земя. Защо? Защото практиката им се нарушава от различните кармични условия и те губят Правилното осъзнаване. Техните практики се различават от учението и Словото на Буда. Концентрацията на тези хора е нарушена. Желанието им за рождение в Чистата Земя не е чисто и истинско; страстите, гневът, алчността и грешните възгледи се надигат и им пречат. На тези хора им липсва покаяние – разкаяното сърце. Още повече те не помнят постоянно дълга си към Буда. Сърцата им са пълни с привързаности към егото и те нямат близки отношения със своите духовни приятели и наставници.

Шан-тао

Казвам това, защото виждам, че и монасите, и светските хора имат различни разбирания за различните практики и особено за Правилната практика: нембуцу. Само хора, които концентрират вниманието си в Правилната практика, а не върху другите практики, ще придобият прераждане в Чистата Земя – десет от десет човека. А тези, които изпълняват други видове практики и не успяват да постигнат искреност на сърцето, нито дори един от хиляда сред тях няма да се прероди в Чистата Земя. Затова отхвърлете страничните практики и се заемете с Изключителната Практика.

Шан-тао

Със Своя обет Амида Буда е отхвърлил всички останали практики и е избрал изключително практиката нембуцу като практика на Изначалния Обет за прераждане в Чистата Земя. Намеренията на Светия са трудни за разбиране и не са лесни за излагане, но ще се опитам да ги обясня чрез два принципа – превъзходството над малоценността и лекотата над трудността.

Хонен

Първо, по отношение на превъзходството над малоценността, нембуцу е по-висша практика, докато другите са по-нисши, защото Името на Буда е носител на безкрайни кармични заслуги. Всички вътрешни достойнства на Амида Буда като четирите вида мъдрост, трите Буда-тела, десетте сили на разбиране и четирите сигурности, както и всички Негови външни достойнства като Неговите Буда-черти, Неговия блясък, Неговото дхарма-постижение и спасението на съзнателните същества, всички те се съдържат в Името на Амида. Затова кармичната заслуга на Името стои по-високо. Това не се отнася за останалите практики. При тях всяка практика има единствено собствена заслуга. Затова те са по-нисши.

Хонен

Що се отнася до принципа на лекотата над трудността, нембуцу е лесно за изпълнение, докато всички други практики са трудни за изпълнение... Тъй като нембуцу е лесно, то може да се изпълнява от всички разумни същества, а понеже всички други практики са трудни, те не могат да се изпълняват от хора с различни духовни способности. Да предположим, че даряването на статуи и изграждането на храмове са били избрани за практики на Изначалния Обет. Тогава бедните не биха имали надежда за прераждане. А бедните и смирените са много повече от богатите и знатните. Ако мъдростта и интелигентността бяха направени условие за Изначалния Обет, тогава глупавите и неразумните не биха имали надежда за прераждане. И все пак глупавите и неразумните са по-многобройни от интелигентните. Ако широката образованост и опит бяха направени условие за Изначалния Обет, тогава тези с малко знания и опит не биха имали надежда за прераждане. И все пак необразованите са по-многобройни от образованите. Същото важи за всички останали практики.

Хонен

Важно е да се разбере, че ако някоя от тези практики беше направена условие за Изначалния Обет, тогава тези, които ще се преродят, щяха да бъдат малко, а тези, които няма да се преродят, вероятно щяха да бъдат много. Така Амида Татхагата, зачевайки в далечното минало, когато е бил монахът Дхармакара – Великото и Всеобщо Състрадание – да обхване всички съзнателни същества, избра не даряването на статуи, изграждането на храмове или други разнообразни практики за Изначалния Си Обет за прераждане, а избра само Изключителната практика на нембуцу – призоваването на Името Му.

Хонен

Когато хората не призовават Буда, Буда не ги чува. Когато те не се прекланят на Буда, Буда не ги вижда. Когато те не мислят за Буда в сърцето си, Буда не ги познава. Когато не си спомнят за Буда, Буда не си спомня за тях. Тези неща отделят хората от Буда.

Хонен

Една възхвала на Амида или много, по един път или по много пъти, това не е важно. Ти само трябва да бъдеш искрен. Не мисли за „много“ или „малко“.

Геншин

Съществува голямо разнообразие и вариации в учението за нембуцу. Обаче рождението в Чистата Земя никога не може да се придобие чрез учението на този или онзи учител. То се постига чрез силата на Обета, даден от Буда, за спасение на този, който повтаря Името.

Иппен

Който повтаря Името Му, седи най-високо сред всички същества. Той е чуден и прекрасен лотос.

Иппен

След мига-мисъл, в който прозрем преходността на раждането и смъртта в нашите тела, когато ние искрено и цялостно се посветим да повтаряме: „Наму Амида Буцу“, азът вече не е аз. Тогава нашите сърца са сърцето на Амида Буда, нашите дела са дело на Амида Буда, нашите слова са Слово на Амида Буда и животът, който живеем, е живот на Амида Буда.

Иппен

След като сме се посветили на Изначалния Обет, който изплаща старите ни дългове за десетте злини и петте осъдителни постъпки, и едно или десет изричания на Името Му ги е погасило, ние най-накрая осъзнаваме, че наградите в трите свята и шестте пътя са безсмислени. Тогава и доброто, и злото престават да ни интересуват.

Иппен

Установени в мисълта, че може да разчитаме единствено на Името на Амида, Което ни е дадено от Мъдростта на Буда, ние изричаме Името до последния си дъх. Това означава да поддържаме Правилна осъзнатост в мига на смъртта и да се преродим в Земята на блаженството.

Иппен

Нембуцу е практика за цял живот.

Тези, които се стремят към Чистата Земя, трябва да подхранват нембуцу от събуждането на първата мисъл за Буда в тях, докато не получат просветление, което може да отнеме и много животи.

Геншин

Правилното изпълнение на нембуцу изисква непрестанни усилия и цялостно отдаване на Буда.

Геншин

Правилното отношение към нембуцу изисква искреност, пълна вяра, отдаване и копнеж по Чистата Земя.

Практикуването на нембуцу определя духовната съдба на човека.

Кармата се направлява от копнежа, затова ние се прераждаме там, закъдето копнеем; в това, на което сме отдадени.

Постоянната практика на нембуцу определя прераждането. Тя е най-важна, но тя трябва да бъде придружавана и от другите начини на почитание.

Учителят Шан-тао е инструктирал учениците си в постоянно нембуцу в продължение на един до седем дни, „неспирно повтаряйки името на Амида Буда с ума и сърцето – от десет хиляди до двадесет хиляди пъти, докато стоят прави пред статуя на Буда, и от десет хиляди до двадесет хиляди пъти, докато съзерцават Буда седнали“. Позволявал е само по едно леко хранене през деня.

В традицията Геншин Тендай учениците обикаляли в продължение на 90 дни, денем и нощем, олтара с образа на Буда и повтаряли Името на Амида, навлизайки в дълбока медитация.

Специално нембуцу се практикува с приближаването на часа на смъртта поради решаващия характер на момента на смъртта за съдбата на душата – момент на преход между двете области на този и на отвъдния живот.

На умиращия се препоръчва: „Със сърце и ум в съгласие призовавай и призовавай без прекъсване. Мисли за сигурността на следващото си прераждане и за свещеното събрание, възкачено върху цвета на лотоса, което идва да те поведе“.

Геншин

В последните мигове на смъртния одър слабите, немощните, а също и грешните, и онези, които не са „интелигентни и усърдни“ се насърчават да направят десет призовавания на Свещеното Име. Тази форма на нембуцу, десетократно призоваващото екстремно нембуцу, има изключително значение.

Геншин

Когато изричаме „Наму Амида Буцу“, Брахма и Индра ни почитат. Всички доброжелателни Богове на Небето ни пазят постоянно, денем и нощем.

Шинран Шонин

Когато изричаме „Наму Амида Буцу“, Богинята-Земя, наречена Устой, ни почита и пази постоянно, денем и нощем, и е винаги с нас, като сенките около телата.

Шинран Шонин

Когато изричаме Името „Наму Амида Буцу“, Което превъзхожда всички добродетели, нашите тежки препятствия на злото – минали, настоящи и бъдещи, неминуемо се преобразуват и превръщат в Светлина.

Шинран Шонин

Когато разумните същества мислят за Амида, както детето мисли за майка си, те наистина виждат Татхагата, Който никога не е далеч – както сега, така и в бъдеще. Тези същества са като хора, напоени с тамян, които разнасят аромата му върху телата си. Те могат да бъдат наречени: „украсени с аромата на Светлината“.

Шинран Шонин

„Наму Амида Буцу“ не е нищо друго освен безгрешното мислене.

Шинран Шонин

Из проучване на Дайсецу Судзуки

Амида е Безкрайна Светлина и затова не съществува кътче в човешкото сърце, до което лъчите ѝ да не проникват. Той е Вечният Живот и затова не съществува миг в живота ни, в който Той да не ни призовава да се извисим над себе си.

Обетите на Амида отразяват Неговата Воля, осветена от Безкрайната Светлина и напоена с Вечния Живот.

Обетите на Амида са израз на Неговата Любов към всички същества, защото Той е въплътена Любов, а Любовта е Вечен Живот, който излъчва Безкрайна Светлина.

Всеки лъч Светлина разнася Името Му до най-отдалеченото кътче на вселената и които имат уши, със сигурност ще Го чуят. Тези хора наистина са приемници на Любовта на Амида, чрез която на мига биват пренесени в Неговата Земя на Чистота и Блаженство, защото слушането е приемане, а приемането е вяра. Вярата е условието, което Амида изисква от своите поклонници.

Когато постоянстваме в нембуцу, трябва да прозрем, че произнасянето на Името на Буда, отдаването на почит към Него, мисленето за Него не произтичат от нас, а от самия Амида.

Изначалният Обет на Амида е мистичен акт, изцяло отвъд човешкото разбиране.

Просто се отдайте тотално на мистичното действие на Изначалния Обет и вместо да се тревожите и дразните на неща от този свят, бъдете доволни от себе си, бъдете свободни като вятъра, както разцъфват цветята под Всепроникващата Светлина на Амида.

Шинран Шонин

Не мислете нито за доброто, нито за злото, а просто се отдайте на мистичния Обет и бъдете естествени.

Шинран Шонин

Да бъдеш естествен, означава да бъдеш свободен от собствените си намерения, да се довериш изцяло на Изначалния Обет, да се оставиш абсолютно пасивен в ръцете на Амида, който е подготвил за теб Пътя към Чистата Си Земя.

Да знаеш името на даден обект, е същото като да го назовеш и създадеш. Назоваването в известен смисъл е сътворяване, а сътворяването е най-чудното събитие и мистична сила.

Когато Амида пожелал Името Му да заличи този свят, идеята Му била да събуди собствения Си Лик в сърцето на всяко същество.

Когато някой откликне на Зова на Амида, който е Буда на Безкрайната Светлина и Вечния Живот, вярата му се утвърждава и той постига увереност в прераждането в Земята на Амида. Това е като Дълбина, зовяща Дълбина.

Поклонникът на Амида чува Името, защото в него има нещо, което откликва, и то е от същия порядък като самия Амида, в противен случай не може да има никакъв отговор.

Името излиза от Амида, носейки се по етерните вълни до най-отдалечените краища на вселената, и всяка субстанция там, организирана така, че да усеща вибрациите, отразява звука обратно към Първоначалния Източник. Така установеното общение не е нищо друго освен вярата и тогава се казва, че поклонникът навлиза в състояние на Непоколебимост.

Вярата в прераждането в Чистата Земя възниква само когато ехото е взаимно, между Амида и Неговия поклонник.

Произнасянето на Името е възможно само когато вътрешният Амида в поклонника е пробуден от тъмнината на невежеството и освободен от робството на кармата.

Когато шин будистът заявява, че произнасянето на Името само веднъж е достатъчно за просветление, това се отнася до този вътрешен Амида в поклонника, докато причината, поради която джодо будистът настоява на многократното повторение на Името, се основава на това, което може да наречем „психологически закон за подражание и възпроизвеждане“. Когато определено движение се имитира многократно, самият факт на повторението задейства целия съответстващ механизъм на движение. Когато се повтори достатъчен брой пъти, то престава да бъде механично и накрая предизвиква Първоначалния Импулс, а след това умът започва да го възприема като свое собствено спонтанно творение.

Многократното произнасяне на Името на Амида, практикувано в джодо будизма, колкото и механично да изглежда в началото, постепенно задейства процес на пренареждане в съзнанието на човека и той осъзнава Присъствието на Амида вътре в собственото си същество.

Когато мигът на осъзнаване настъпи, практикуващият произнася за първи път от дълбините на душата си Името на Амида като Сила, Която го издига над бремето на кармата.

Джодо и шин говорят за една и съща Истина, но от гледна точка на практическия метод на преподаване шин набляга на самия критично важен момент на осъзнаването, докато джодо се фокусира върху процеса.

И в джодо, и в шин будизма държат изключително на нембуцу, което в превод означава просто: „Мисли за Буда“. Обаче мисленето и произнасянето не са едно и също нещо. Вие може да мислите за даден обект, но може да не произнесете името му, докато за едно име може да се мисли и то да се произнася отделно от обекта, към който е прикрепено. Когато Името на Буда се произнася многократно, постоянно и с цялото сърце, Буда изниква в съзнанието на човека заедно с всички Свои характерни черти. Така произнасянето на Името идва на помощ на нембуцу – мисленето за Буда.

Изначалният Обет е наречен оригинален, т.е. „пурва“, което буквално означава „преди“ пространството и времето, а „обет“ означава Първоначално внимание, интензивна енергия, воля или молитва.

Изначалният Обет е Волята на Амида, на Състрадателното Сърце на Амида, което е с Него от безначалното минало. Изначалният Обет е самият Амида, облечен в човешки думи.

Докато Амида пребъдва в своята медитация, докато е със Себе Си, той е недостъпен за съществата от областта на относителността. Но понеже Той е въплъщение на Състраданието и изпитва Любов към съществата, различни от Него, Той знае как да изрази това чувство – чрез Изначалния Обет.

В Изначалния Обет Амида общува с нас, обвързаните с карма същества, а ние от своя страна чрез Обета влизаме във връзка с Амида.

Изначалният Обет на Амида събужда в нас това, което Му съответства, но което присъства в нас само латентно.

Същността на учението шин е да бъде чуто Името на Амида, Неговия Зов. Когато това се преживее, се казва, че нов лотос разцъфтява в Чистата Земя, за да осигури там място за поклонника.

Името на Буда е мост, който преодолява пропастта между Амида и съзнателните същества.

Пропастта обикновено не може да се премине – ние нямаме средства да я прекосим със собствени усилия.

Но ето случва се Мистерия: от Нищото се чува Зов, който по-късно ние интелектуално определяме като „Амида“.

Зовът не е нищо друго освен Името на Амида. Да кажем, че зовът е чут, означава да кажем, че Името на Амида е произнесено, защото не ние произнасяме Името, а самият Амида.

Когато Амида изрича собственото Си Име, това на нивото на човешкото разбиране се тълкува като Зова, достигащ до нас от другата страна на потока на раждането и смъртта. Това е немислимост и Мистерия отвъд разсъжденията – преодоляване на непреодолимата пропаст, която зее между царството на относителното и Абсолютното. Когато този мост стигне до Другата страна, всички форми на Невъзможното се превръщат във факти на опита, въпросите изчезват и ние се чувстваме като у дома – и в света, и в себе си.

Докато тялото ми пребивава в света на кармата, умът ми живее в Чистата Земя на Амида.

Шинран Шонин

Съветът на шин будизма е: Откажи се от „собствената“ си сила, морална и интелектуална, приеми Зова на Амида без въпроси и живей живот на абсолютна пасивност, т.е. на силата „от Другата страна“ на пропастта.

Животът на абсолютната пасивност, животът, отдаден изцяло на „Другата сила“, е живот на Любов към Бога – Любовта, с която Бог люби Себе Си.

Казва се, че животът на шин будиста е живот на пасивност, защото Амида превзема сърцето на поклонника.

Относителното съществуване, оковано от раждането и смъртта, страда заради кармата, докато шин будистът живее Живота на Амида, защото животът му е отдаден на Амида.

Този начин на живот наричаме още: „откликване на Неговия Зов“, „чуване на гласа Му“, „намиране на убежище в Неговото Име“.

Тайнствената сила на Името, Което е в основата на учението за Чистата Земя, идва от предания и отдаден на Амида живот.

Името, иначе казано, е гласът на Амида. Когато Буда е дал обет, че Името Му ще достигне десетте краища на света, така че всички същества да Го чуят, това означава, че всички същества, които слушат тихо и внимателно и пречистват ума си, ще могат да чуят гласа на Амида. Обаче пречистването трябва да бъде цялостно, в противен случай гласът Му не може да бъде чут.

Амида и неговата Земя принадлежат на царството на Чистото Съзнание, докато съзнателните същества със своята зла карма неизбежно са от света на сетивните преживявания.

Тези два свята са диаметрално противоположни. За да навлезеш в единия свят, другият трябва да бъде изоставен безусловно, защото междинен път няма.

Не можеш да стоиш с единия крак в единия свят, а с другия – в другия, освен чрез силата на Молитвата, което, преведено на езика на джодо, означава, че ти си осъзнал греховността на кармичния живот. Това осъзнаване е моментът на раждането на абсолютната вяра в Амида.

Когато в миг на отчаяние, човек се моли и изрича нембуцу, това означава, че той е чул и разпознал гласа на Амида.

Този човек успешно е свързал света на кармичния опит със Земята на Чистотата. Той не се намира още в Земята на Амида, защото все още е в този свят на време и пространство, но в ума си вече се разхожда в Чистата Земя.

Светлото Име, Което въплъщава съвършено реализираните Върховни Добродетели, е Истинската Мъдрост, която преобразува нашето зло в добродетел.

Шинран Шонин

Целта на обета на Буда е да направи всеки един от нас един ненадминат Буда. Този ненадминат Буда е без форма.

Шинран Шонин

Намерението на Буда е всички хора да надраснат живота и смъртта.

Шинран Шонин

Когато водите на различните реки се влеят във Великия Океан, те всички приемат вкуса на солта. По същия начин, когато чрез нембуцу потоците на добрите и лошите мисли на заблудените хора се завърнат и влязат в Океана на Изначалния Обет, те стават единно истинско Състрадание и Мъдрост.

Йошифуми Уеда

Когато казваме, че навлизаме в Океана на Изначалния Обет, това е просто друг начин да кажем, че ние никога няма да бъдем изоставени от Светлината на Мъдростта и Състраданието на Амида.

Йошифуми Уеда

Когато нембуцу влезе и се установи в нас, не че заблудената ни природа изчезва, а по-скоро тя се преобразува в ума и сърцето на Великата Мъдрост и Състрадание.

Йошифуми Уеда

В заблудения човек, изпълнен със слепи страсти, живеещ в този непостоянен свят, който прилича на запалена къща, всички неща са пусти, празни и следователно нереални. Единствено нембуцу е истинско, реално, искрено.

Юиен

Нембуцу не е молитва на човека, търсещ някаква облага, а изявление на Буда и призив към човека, потопен в самсара. Нембуцу не само е Зовът на Амида, но също е и Отговорът на човека, който е бил призован. Същевременно практикуването на нембуцу е само по себе си изпълнение на Обета на Буда в човека. Затова актът на нембуцу е доказателство, че човекът вече е спасен.

Шинран Шонин

Обикновено нембуцу гласно се изрича като: „Наму Амида Буцу“. Пълният превод на това е: „Приемам убежище в Буда на Безкрайната Светлина и Вечния Живот“. Светлината означава Висшата Мъдрост, а Животът – Всеобхватното Състрадание.

Шоджун Бандо

Причината, поради която нембуцу е сърцевината на учението за Чистата Земя, е отразена в самия изказ на нембуцу. На пръв поглед изглежда, че „Наму“ (от „намах“ на санскрит, което означава „почитам“) съответства на субекта на вярата, а „Амида Буцу“ – на обекта на вярата и затова Наму Амида Буцу е Единение на субект и обект. Обаче в действителност това е една динамична реалност. И азът, и Амида не са самосъществуващи, нито са нещо реално в изначалния смисъл; възникването както на аза, така и на Амида е едновременно. „Азът“ в действието на „Наму“ е реален, но без отношението към „Наму“ от моя страна, няма „Амида“. Тогава кой и какво е „Амида“?

Шоджун Бандо

Спасението от самсара – Наму Амида Буда.

Зуикен

Ставаш майстор на нембуцу, когато си приел Амида.

Ренньо

Името е формата, която Амида Буда приема, за да Се приближи до нас по начин, който да ни завладее изцяло.

Да чуеш Зова на Буда е дълбоко, решаващо, основно, изначално и просто преживяване, но не в мига и според избора ни. Това мигновено подсъзнателно възникване не може да бъде изолирано за анализ от нас. Неговото съществуване може да бъде познато само като пълно изоставяне както на собствените ни усилия, така и на желанието ни да направляваме събития, които да отговарят на собствените ни нужди. То е пристигането на Непоклатимото Абсолютно Доверие, което произтича от Дълбоко Пробуждане, и е Сърце, което пее с тиха радост.

Джордж Гейтънбай

Да чуеш Произхода и да изпълниш Обета, намира своята посока и фокус в нещо осезаемо и познаваемо: Името.

Джордж Гейтънбай

Странстващият учител Иппен за нембуцу

Из проучване на Кондо Тесшо

Наму Амида Буда или нембуцу освен Име на Амида, означава също така Изначалната природа на ума – Буда естеството.

Нембуцу е наречено: Великото и Съвършено Огледало на Мъдростта; Мъдрост, която не прави различия; и Мъдрост, която идва сама и е самодостатъчна.

Нембуцу е послание, идващо от място, което предхожда съзнанието за този и другия свят.

Името подразбира вътрешна деятелност, която предхожда всяко разделение на субект и обект.

Никое име, което назовава, не е самото Име.

Иппен

Името, което е Не-име, е онова, с което Безименното именува Себе Си.

От Името се ражда мигът, в който всички неща приемат форма. Затова Името никога не е статично.

Практикуващият нембуцу изоставя и мъдростта, и глупостта, и доброто, и злото; той изоставя и рая, и ада; изоставя просветлението на различните школи, и изоставяйки всички неща, той произнася нембуцу. Само това нембуцу е в съвършено съзвучие с Обета на Амида.

Иппен

Умът угасва за пръв път, когато Буда като Буда и човекът като човек изчезнат.

Когато човешкото същество произнесе Името без ум и без прикрепяне към нищо, това е Татхагата, Който произнася Името. Това е самадхи на Единствената практика – нембуцу-самадхи. Нембуцу-самадхи, това е самият Амида.

Нембуцу-самадхи е дхарма без цвят, без форма, без пристигане и заминаване. То проявява основата на всички неща в Не-ума.

Иппен

Амида е отвъд времето и цикъла на раждане и смърт. Тази Безгранична и Безвремева природа е нашата Изначална природа. В дълбините си ние сме вкоренени в този Безпределен и Вечен Живот на Амида. Ние произлизаме от мястото на Амида, което нито се надига в проявление, нито изчезва.

Когато отхвърлим егото, осъзнаваме, че Амида е изначално неделим с нас. Мястото на това осъзнаване е Наму Амида Буда – там, където практикуващият и Дхарма са едно цяло.

Кондо Тесшо

Наму Амида Буда е самото себепознание за това, че настоящият миг във времето, в което се намира нашето съществуване, в своите дълбини, се разгръща безкрайно и че съвършеното просветление на Амида и раждането на съществата са осъществени тук. Безкрайното разгръщане в основата на нашата субективност, това е Наму Амида Буда. Затова се казва, че нембуцу е единственият път без препятствия.

Кондо Тесшо

Освен Името в нас няма никаква друга заслуга. Вярвам, че всичко, което излиза от нас, е измама и заблуда. Считайте всички свои думи освен нембуцу за празни приказки.

Иппен

Откакто навлязох в самадхи, моята практика е да оставям всичко на своите устни и дори пазарът е място за моята практика.

Иппен

Откакто видях Буда, дъхът ми е моята броеница.

Иппен

Името е Дхарма, която не зависи от никаква логика, нито от ума. Затова ако Го повтаряш, ще постигнеш раждане в Чистата Земя, без изключение. Например, когато нещо се запали, човек може да си пожелае мислено: „Не гори!“ и да го изрече на глас, но огънят не зависи от такива думи, нито от силата на мисълта – той просто гори поради собствената си присъща сила. Същото е и с водата, която намокря нещата. По подобен начин Името притежава, според Своята природа, силата да предизвиква раждането, така че, когато човек изрича Името, той ще се роди в Чистата Земя, без никаква зависимост от учение, без никаква зависимост от сърцето или ума, без никаква зависимост от думите. Това е практика, въплъщаваща Отвъдната Сила, която надхвърля всичко въобразимо.

Иппен

„Наму“ означава съзнателните същества в десетте краища на света, „Амида“ е Дхарма, а „Буда“ е човекът, постигнал Просветление. Битие, Дхарма и просветление в крайна сметка стават едно. Освен Името, няма друго съзнателно същество, което търси убежище; няма Дхарма, в която да търси убежище, и няма човек на просветлението. То е Точката, в която двойствеността на „собствена“ и „отвъдна“ сила, на „битие“ и „дхарма“ отпадат – това е Наму Амида Буда. В Наму Амида Буда няма нито битие, нито дхарма. Ако човек установи „битие“ и „дхарма“ и се придържа към „илюзия“ и „просветление“ по какъвто и да е начин, тогава той следва дхарма на двойствеността, която е като лекарство, дадено за противодействие на болестта, но не е самата Дхарма – Истинската, Реалната и Върховната. Когато „илюзията“ и „просветлението“, „битието“ и „дхарма“ бъдат надраснати, а „собствената сила“ и „отвъдната сила“ – изоставени, тогава това е, което наистина може да се нарече Името, Чудно и Немислимо.

Иппен

Да се завърнеш към изначалния източник на Единния Ум, е като огън, горящ огън в самадхи на огнената медитация. Тогава борът става Наму Амида Буда, бамбукът става Наму Амида Буда и всички неща стават Наму Амида Буда. Наму Амида Буда става всичко в царството на Дхарма.

Извън Името няма практикуващ, нито дхарма. Извън Името няма раждане. Тук няма нищо, което да противостои на Наму Амида Буда.

Иппен

Във Вечно Присъстващото Име царството на доброто и злото стават Чистата Земя.

Иппен

Най-велики са хората на нембуцу.

Шан-тао

Когато произнасям Името, няма нито Буда, нито аз. Наму Амида Буда, Наму Амида Буда.

Иппен

Когато задавали въпроси на странстващия учител Иппен, той отговарял: „За неща, които касаят нембуцу, питайте нембуцу. Иппен не знае“.

През 1289 г. петдесетгодишният живот на Иппен приключва, но преди да умре, той изгаря всички свои книги, като заявява: „Всяко едно от свещените учения от живота на Буда е кристализирало в Името „Наму Амида Буда.“

Не разчитайте на броя повторения на Името, а на самото раждане чрез Името. Практиката нембуцу е самият Наму Амида Буда. Според естеството Си, това Име е самото рождение. Където е Името, там няма брой повторения.

От самото начало Наму Амида Буда е раждане. Моментът на среща с Наму Амида Буда условно е наречен „един миг“. Когато човек се обърне и влезе в Името, това прекъсва минало, настояще и бъдеще и раждането няма начало и край. Будизмът не говори за нищо друго освен за единствения миг тук и сега.

Иппен

Самото състояние на произнасяне на Името е истинското спускане на Буда. Когато човек осъзнае, че самото изричане на Името е идването на Амида, тогава идването на Амида е решено окончателно.

Иппен

Изричай нембуцу, без да поставяш под въпрос величието или недостига на своето зло или добро.

Шан-тао

Умът е пътят на раждането и смъртта, а не-умът е дворецът на нирвана. Раздялата с раждането и смъртта означава раздяла с мисълта. Затова Чистата Земя се описва като разбрана в не-ума и спонтанно опозната.

Иппен

Умри, докато живееш, и чакай тихо идването на Амида.

Иппен

Да изричаш нембуцу, докато изчезваш, означава да умираш.

Иппен

Не подготвяй основи за изричането на нембуцу. Начинът на практикуване не се ражда в Чистата Земя – нито начинът на изразяване, нито позицията на тялото, нито отношението на сърцето и ума. Ражда се само Наму Амида Буда.

Иппен

Когато чуете някой да повтаря нембуцу, Наму Амида Буда се явява в ума ви – това е „чуване“ на Името. Тогава Името е, Което чува Името. Освен чрез Името, няма абсолютно никакъв друг начин да Го чуете.

Иппен

Илюзията е един единствен миг на мисълта, просветлението също е един единствен миг на мисълта. Точно както скитането извън столицата на Дхарма-природата е един единствен миг на мисълта, така и преобръщането на илюзията е отново един единствен миг на мисълта. Ако не постигнете раждане в един миг на мисълта, няма да го постигнете и в безброй мигове на мисълта. Затова се казва, че ако някой успее да изрече Името на Амида само веднъж, той ще се завърне в Чистата Земя и ще придобие природата на Дхарма. Просто Наму Амида Буда е освободено от раждане и смърт.

Иппен

Изричането на нембуцу вече е закрила от Буда.

Иппен

В огледалото на Името съзираме Изначалния си лик.