Здравето е Безпределност

Що е здравето? Безпределност.

Не позволявай на болестта да ограби твоя Път и твоето развитие. Ти не си временно същество; ти си вечен и безпределен.

Здравето живее в Безкрая, но понякога слиза за малко при човека.

Здравето означава да си се завърнал в Безкрая, но ти още си тук.

Здрав си, ако си чул гласа на собствената си Безкрайност.

Истинският Мъдрец не се интересува от здравето, той е създал Безкрая в себе си.

Здравето е пътуване навътре, преоткриване на себе си, обединение с Душата и Духа си.

Истинно-здравият е прегърнат от Безкрая.

В Безкрая няма здраве и болест, а само Велика Пълнота.

Здраве, което ограничава

Казвам: Това, което трябва да изцели човекът в себе си, е здравето, което е основано на земни възгледи.

Човешкото здраве е сапунен мехур.

Ако отричаш дори само една религия, ти вече си болен, защото не си цял, а Бог просто е във всичко.

Дървото на Живота е нещо цялостно – всички клони са от едно дърво. Всички клони се хранят от един корен. Само един глупак може да каже: „Вярвам само в един клон, само в едно Учение...“ И ти вече нямаш обхват, не си цял, а това е вече болест.

Да вярваш само в един клон, то е все едно да кажеш: „Вярвам само в левия си крак!“ – това е просто чудно невежество.

Когато отричаш другите клони в дървото, ти вече си враг на себе си, ти вече си болен и дори нямаш нужда от друга болест.

Медицината няма истински поглед върху болестите, само Мъдростта има този поглед.

Медицина, която е знаеща медицина, а не любеща, е болна медицина.

Болестите са изгубената мярка в живота.

Светът и умът са майстори, които знаят как се губи здравето, младостта, разумът и т.н.

Грешките в мисленето са водители в болестите – ето защо трябва да се научиш на правилното мислене.

Болестта осъзнава, че на човека му липсва същественото.

Хора, които страдат от прекалено тежки болести, са били много жестоки в миналите си животи и сега те изкупват. А тези, които сега сеят жестокост, ще бъдат на тяхното място, а някои от тях ще се изродят, но това е човешкият Път.

И най-ефективните лекарства не могат да премахнат причините, защото причините са духовни.

Не можеш да бъдеш хитър и да бъдеш здрав. Хитростта всякога работи за болестта.

Ракът се ражда, когато егото започне да превъзхожда всичко. Някои ми казват: „Ама той няма его...“ Но това е миналият му живот.

„Здрав дух в здраво тяло“ – също е невежество, защото това не означава, че си Храм на Бога.

Ако болният обича злото, лекарствата стават отрова за него – те не могат да го излекуват.

Един човек, който е без воля и цел, е голямо благо за болестта. Такъв човек е жива храна за болестта и тя се храни, и живее чрез него.

Болестите изглеждат като тъмни същества, но за разумния, те са просветляващи.

От енергиите, които излъчваш в света, зависи твоето здраве.

Въпросът за здравето е в твоя явен и скрит живот.

Болестите се хранят с низшето в човека. Огънят вътре, в човека, трябва да изгори низшето.

Страхът е магнит за много болести. Страхът е оръжие на тъмните сили – той е тъмнина, която или трябва да пробуди човека за Бога, или тъмнина, която ще увеличава тъмнината в човека.

Има много болни, които не се нуждаят от медицина и лечение, но те (малко или много) се разболяват и попадат там, защото са се отказали от развитието и Пътят към Себепознанието.

Най-трудно се лекува лошата нагласа към света и хората.

Колкото по-низш е човек, толкова по-тежка болест привлича.

Болен означава човек, лишен от разумността си, от целостта си – отишъл е в друга посока.

Съвременната медицина няма дълбоки и правилни възгледи за Бога и оттук нататък, тя повече ще става провал.

Болестта показва, че материалното е взело превес.

От човека зависи дали болестта ще бъде падение, или възход.

Всяка болест, особено тежка, иска неумолима промяна.

Болката е голяма докато сме малки.

Болестта ограбва силата, която не е била използвана за развитието.

Удоволствията са големи погубители на здравето.

Здравето е вредно, когато е в ръцете на човешкото мислене.

Медицината не обича здравия човек, защото тук тя умира.

Безумието е болест на демоните, то е вселено безумно съзнание.

Своеволието е вече болест, то ще донесе много болести.

Истерията е болест, защото тя е голяма симулация на много низши духове.

Болестите на човека са скрити в поведението му.

Адът е голям лечител.

Външният човек и външното мислене всякога разболяват.

Болестта винаги е сродна с невежеството и с безумието.

Който е изгубил Любовта си, всякога ще боледува.

Болестите се хранят с невежеството, докато тази неразумност бъде ограбена.

Жалко е, когато болестта управлява човека, а не обратно.

Ако болестта е била много голяма и тежка, то и невежеството и упоритостта са били големи.

Болестта може да се превърне в убийствено изтощение.

Болестта може да бъде една приятна почивка.

Болестта означава, че мисълта и словото в тебе са фалирали.

Всяка болест идва, за да коригира кривото мислене.

Най-тежките болести атакуват непоправимите.

Ако виждаш болестта си нелечима, ще я направиш нелечима.

Проблемът на болестта е в болния начин на мислене.

Оплакването, от болестта, е завързване.

Голямото оплакване вкоренява болестта още повече.

Болестта трябва да излезе от съзнанието ви.

Лъжата е най-големият грабител на здравето.

Здравето не отстранява съдбата, то няма тази сила и власт.

Липсата на здраве е липсата на Любов към Бога.

Неправилният подход в живота – и ето болестите вече те чакат.

Който не е разбрал смисъла на своя живот, ще се разболее.

Ако кажеш „не съм виновен за болестта“, ти губиш нещо съществено, тънка енергия.

Ако за болестта си ти кажеш: „Виновни са родителите ми и обществото“, ти губиш своя подход.

Ако отношенията на човека са болни, и той се разболява.

Който обвинява другите за болестта си, няма да може да се промени.

Който не иска да се променя, болестта ще го разрушава.

Лесно е да обвиняваш другите, трудно е да се променяш.

Който не иска да се променя, привлича все по-тежки болести и страдания в живота си.

Който не иска да се променя, очакват го скъпо струващи лекарства, които почти не помагат.

Болестта е грабител на този, който не иска да се променя.

Невежеството задълбочава всяка болест.

Медицината няма истински поглед върху болестите, само Мъдростта има този поглед.

Всички болести са произлезли от Дървото за познание на доброто и злото.

Всички болести (малко или много) са липса на Любов към Бога, а щом Любовта към Бога липсва, все едно е дали успяваш в нещо, защото ще се провалиш.

Ако не се откажеш от отрицателното си мислене, нищо не може да те излекува.

Ако някой без Любов към Бога иска да излъже болестта, тогава ще му дойде друга по-тежка болест.

Без Бог и здравето, и болестите са заблуждения. Ето защо здравето е болно.

Чрез здравето неразумният човек си трупа лоша карма и бъдещо падение.

Здравето е опасно нещо за неразумния човек.

Обикновеният човек иска да се излекува, но не иска да промени живота си.

Там, където няма Бог, болестите стават все по-силни.

Всеки, който е изгубил Бога, вече е болен.

Някои са влюбени в болестта си.

Любовта към света е болест, тя ограбва Бога.

Всяко заблуждение ще се превърне в болест, защото заблуждението е нечисто същество.

Болестите са нарушени закони на Любовта.

Ако Бог не те е погледнал, твоето здраве ще стане твоята тежка карма.

В този свят здравето осигурява болестите.

Всички, които не разбират здравето, изгубват Пътя си.

Без Бога ние сме мъртви още тук – и тази смърт продължава и горе.

Който няма Любов към Бога, здравето няма с нищо да му помогне.

Ако си разумен, но си извън Бога, ти си болен и ще се сблъскаш със себе си.

Здравето не е Бог. Любовта е вкусът на Бога.

Всичко, което е без Бог, е болно.

И болестта, и здравето са там, където няма Бог. Бог е там, където е Любовта.

Човек не е роден заради глупавото здраве. Човекът е роден, за да създаде Бог в себе си.

Наука, която не осветява здравето, е болна наука.

Правещият зло, си посява болест.

Невежеството и безбожието са тежката болест на света.

Човешкото здраве е всеобща болест, защото не е чист Път към Бога.

Това, което диша в човека (тежко или плитко), е болезнен дух.

Ако не разбереш посланието на болестта, ставаш потъващ кораб в океана на невежеството.

Празният живот е по-лош от тежка болест.

В този свят и в здравето, и в болестта има смърт.

Докато имате своя воля, все ще боледувате и ще умирате.

Всяка нечиста постъпка е посяване на определена болест.

Има много хора, които трябва да се спасят от здравето си.

Неблагодарните все ще се разболяват, защото ще се изморят от себе си.

И здравият, и болният са в хаоса.

Нито здравето е твое, нито болестта.

Здравето никога не е дадено за глупав живот.

Един здрав човек, който е глупав, той е болен... и ще го разбере – рано или късно.

Злото в тебе е голямата прикрита болест.

Лекарството може да бъде само подобрение, но не здраве.

Всяко его носи в себе си особена болест.

Здравето в нас е особен гроб, огромно его и само болестта може да ни спаси от този гроб.

Здравето е особен род зло, то се лекува само с Безупречност.

Човешката справедливост е също болест – болест на възприятието, защото тя не разбира Божествената Справедливост.

Който живее нечисто, вече е болен.

Има милиони болни, които не се нуждаят от медицина и лечение, но те се разболяват и попадат там, защото са се отказали от развитието – Пътя на Себепознанието.

Една от големите грешки в медицината е, че те смятат, че болестта е нещо външно, външен враг. То е все едно да кажем, че до нас се разхождат: рак, спин, туберкулоза, а те са вътре в нас.

Във всички медицински училища те карат да мислиш по определени закони, където ти е отнета свободата да мислиш.

В съвременната болна медицина липсва същественото – тя не ти дава правилни възгледи за живот, за Бога, а оттук нататък всичко вече се превръща в провал.

Медицината няма представа за думата „здраве“. Определението на световната организация за здраве е пълна глупост: „Здраве е състоянието на пълно физическо, психическо и социално благополучие“ – и сякаш тези хора са здрави. Тук липсва Съкровеното отношение към Бога – Свещената основа.

Цялата съвременна медицина е болна от рак.

В този свят болестите са много важни, защото те са големи източници на доходи за медицината и света.

Съвременната медицина неусетно е станала заплаха за здравето.

Медицината предлага болест за всички.

Най-тежката болест от всички е неспособността да обичаш, а всичко това започва от Първата Заповед: Любов към Бога.

Болестта не се разхожда някъде около нас. Тя се появява в нашето енергийно тяло, в нашето мислене и после се спуска във физическото тяло.

Да искаш само здраве, а да нямаш дълбоко съзнателни намерения, е безумие. То е все едно да искаш глупостта и злото да продължават.

Здравето не ти трябва, за да сееш нова карма, за неразумен живот.

Здравето не е целта на живота. Здравето е само условие за развитие.

Човек, който държи на своите разрушителни мисли и чувства, не може да бъде изцелен.

Човешкото здраве е особен род смърт.

Днес има голяма стремеж към природен и здравословен живот и това също може да се окаже капан, защото този начин на живот върви след Закона Любов към Бога. И наистина тук е ударението, защото без Любов към Бога, здравословният ти начин на живот също ще те разболее.

Без Любов към Бога здравословният живот е заблуждение, защото всяка храна е само вторична енергия на Любовта.

Да се отдадеш на здравето си значи да се отделиш от Бога.

Здравето също е илюзия, защото не е Бог.

Здраве и болест

Лекарства, лекари, операции нищо не струват пред мощното желание. В мощното желание е скрита активната енергия на живота.

Болестите се лекуват най-вече с енергия.

Здравето е скрито в умението силно да желаеш. Това е свързано с умението силно да се концентрираш, да събираш цялата си енергия и въобще: за да постигнеш нещо важно в живота си, трябва мощно да желаеш – мощно и разумно.

Лекарите обичат професията си относително, но нямат любов към хората, защото не са изпълнили Законът Любов към Бога, и затова дори и когато помагат, това е относително.

Здравето е свързано и с прошката. Истинската прошка е с Любов, а не по необходимост.

Здравето зависи от пробуждането.

Оздравяването изисква натрупване на чиста, жизнена енергия.

Здравето е клонка от Дървото на Бога.

Що е здравето? Учителя казва: Здравето е общуване с Бога.

Здравето е въпрос на чиста енергия, а напълняването е свързано с нечистите мисли и енергии.

Когато човек намери Пътя си, той намира и здравето си.

Любовта е самото здраве, истинското здраве.

Любовта към Бога, това е цялостното лечение, а лекарствата могат да бъдат само временен компромис.

Лекарствата нямат нищо общо с истинското лечение – това, което лекува.

Лошото настроение е грабител на имунната система.

Любовта към Бога е достъп до Висшата жизнена енергия.

Най-добрият лекар е постоянното Духовно състояние, постоянното светло настроение, което не зависи от събитията в света.

Днес болестите се смятат за нещо естествено, а здравето за нещо ненормално.

Светът доказва, че знае как се губи здравето.

Правилното лечение изисква от човека голямо Откровение.

Това, което искаш, го внеси в съзнанието.

Здравето, това е една силна положителна нагласа.

За да бъде изцелен човек, трябва да убеди себе си.

Лекувай болния (съзнанието), а не болестта.

Важно е само едно – цялостното подобрение.

Тежката болест изисква за изцелението си необикновени вътрешни усилия.

Човек е болен, защото му липсва Хуракан – Бога – същественото.

Болестта може да стане враг само когато е неразбрана.

Хора, които страдат от много тежки болести, са били жестоки.

Това, което ще излекува човека, е истинската Любов към Бога.

Здравето не е физически въпрос, то е преди всичко Духовен въпрос.

Това, което губим са лошите неща.

Болестта говори за отрицателно знание в човека.

И най-ефективните лекарства не могат да премахнат причините, защото причините са Духовни.

Всичко обикновено деградира.

Здравето изисква Единство на тънките тела.

Любовта, в най-висшият и дълбок смисъл, се нарича „здраве“.

Да любиш някого, значи да го лекуваш.

Да любиш Бога, значи да се изцелиш от Дървото на познанието.

Не може да бъдеш хитър и да бъдеш здрав. Хитростта всякога работи за болестта.

Един истински просветлен човек не се разкрива произволно.

Един истински просветлен човек не може да се намесва произволно в живота на другите хора.

Всички земни тренировки и практики са от низко ниво.

Любовта е тази, която лекува падналата енергия в човека – мъртвата енергия.

Доброто настроение е лековито.

Ракът се заражда, когато егото започне да превъзхожда всичко.

Без Чистота ясното съзнание не идва.

Мисълта е всякога действие и действието е всякога мисъл.

Здравето е едно разумно живо същество, което трябва да отгледаш в себе си.

Здравето не е смисълът на живота, смисълът е връзката с Бога.

Много важно за здравето е да не се допуска вътрешния студ, който ограбва светлата енергия.

Любовта е върховният източник на здравето.

Всяко лечение, което не започва с покаяние, е голяма загуба на време и енергия, то е едно голямо разхищение.

Изцелението не е нещо външно, то трябва да се случи преди всичко в съзнанието.

В Китай да се сърдиш на някого, означава да тревожиш енергията му.

Когато страда тялото, то е благо за Душата.

Здравето се възстановява чрез човешката мисъл, а се поддържа чрез човешките чувства.

Всеки, който боледува, е изгубил нещо съществено.

Всички болести говорят за отхвърления Бог.

Много хора искат здраве, а не искат да живеят по Бога. Такова здраве е болно здраве.

Болестите са лечителите на човека.

Болестите ще излекуват неразумността.

Началото на лечението е болният да се труди.

Всичко започва от една голяма умора.

Чистото съзнание е лекарство, избавление от всички недостатъци.

Здравето на човека се намира в неговата Душа.

Основата на оздравяването е в твоето вътрешно състояние.

Любов към работата е лечение, защото чрез тази любов се обогатяваш.

Дай на болестта да почувства твоята воля и Любов към Бога.

Водата е „главното действащо лице“ в здравето.

Животът е скрит във водата.

Учителя

Вампиризмът е поглъщане, вземане на енергия чрез агресивна информация, отрицателна емоция.

Целта е пробив на вашата аура, за да се изтръгне енергия.

Така хората са си изработили тънки начини и методи, за да крадат енергия.

Ваденето на енергия води до хаос.

Много провалени, пропаднали духове търсят улавянето на фината енергия на Душата.

Който ти ограбва енергията, той ти ограбва и здравето.

Психическите нападения са внедряване на чужда отрицателна енергия.

Болните хора изсмукват много енергия.

Вампиризмът се развива там, където Душата е пуста.

Болестта е крадецът на живот. Всичко, което си отнел на другите, трябва да го върнеш на болестта.

Вампирът няма любов.

Болестта определя начина на мислене.

100 причини за болестите според Лао Дзъ

1. Не познавайки постоянството – ту се радваш, ту се гневиш – това е болест.

2. Забравяйки за дълга, да се стремиш към изгода – това е болест.

3. Да обичаш чувствените наслаждения, унищожавайки силата – това е болест.

4. Да обичаш, привързвайки се с цялото си сърце – това е болест.

5. От ненавист да желаеш нечия смърт – това е болест.

6. Да не забелязваш, че заради разпуснатост и алчност правиш грешки – това е болест.

7. Да ругаеш хората, хвалейки себе си – това е болест.

8. Да се променяш непрекъснато, отнасяйки се снизходително към себе си – това е болест.

9. Да бъдеш прекалено разговорчив, обичайки да бъбриш – това е болест.

10. Да се радваш, преследвайки сгрешилия – това е болест.

11. Гордеейки се със знания, да презираш другите – това е болест.

12. Използвайки властта си, да вършиш произвол – това е болест.

13. Да смяташ хората за грешни, а себе си – за прав – това е болест.

14. Да обиждаш, обръщайки се небрежно към слабите и беззащитните – това е болест.

15. Да побеждаваш хората, прилагайки сила – това е болест.

16. Да лентяйстваш, усещайки своята власт и сила – това е болест.

17. Да говориш, стремейки се да побеждаваш хората – това е болест.

18. Да вземеш назаем, забравяйки да върнеш – това е болест.

19. Да смяташ хората за неправедни, мислейки за своята праведност – това е болест.

20. С прямотата си да вредиш на хората – това е болест.

21. Да не обичаш хората, а само себе си – това е болест.

22. Да се гордееш със себе си и в добро разположение и при гняв – това е болест.

23. Да смяташ другите за глупави, а себе си за мъдър – това е болест.

24. Да се изтъкваш, вършейки достойна постъпка – това е болест.

25. Да намираш недостатъци на известните хора – това е болест.

26. Да се оплакваш от това, че трябва да се трудиш – това е болест.

27. Да приемаш илюзиите за реалност – това е болест.

28. Да се радваш на чуждите грешки – това е болест.

29. Да се гордееш пред хората със своето богатство – това е болест.

30. Да бъдеш аристократ и да презираш хората – това е болест.

31. Да бъдеш беден и да завиждаш на богатите – това е болест.

32. Да си плебей и да говориш лошо за аристократите – това е болест.

33. Да клеветиш хората, стремейки се към благоразположение – това е болест.

34. Да се изтъкваш, чрез своята Дъ (нравственост) – това е болест.

35. Да постигнеш успех, нанасяйки някому поражение – това е болест.

36. Да нарушаваш справедливостта – това е болест.

37. От любов към себе си, да не виждаш смисъла – това е болест.

38. Да запазиш своята безопасност за сметка на другите – това е болест.

39. Да си ревнив – това е болест.

40. Заради избухливост да влизаш в противоречие с околните – това е болест.

41. Много да ненавиждаш и малко да обичаш – това е болест.

42. Да обсъждаш постоянно, кое е истина и кое лъжа – това е болест.

43. Да прехвърляш отговорността на другите – това е болест.

44. Да отхвърляш същността, привързвайки се към външното – това е болест.

45. Да обсъждаш достойнствата и недостатъците на другите – това е болест.

46. Да вярваш на себе си, считайки другите за лъжци – това е болест.

47. Да помагаш на хората, надявайки се награда – това е болест.

48. Да осъждаш човек за това, че не те е облагодетелствал – това е болест.

49. Да се разделиш с човек, разкайвайки се за това – това е болест.

50. Да обичаш да те увещават, когато си сърдит – това е болест.

51. Да ругаеш и обиждаш всякакви живи твари – това е болест.

52. С магьоснически методи да нанесеш някому вреда – това е болест.

53. Да обиждаш и порицаваш талантливите – това е болест.

54. Да мразиш хората за това, че те превъзхождат – това е болест.

55. Да се пристрастиш към различни упойващи билки – това е болест.

56. Ако няма хармония в сърцето – това е болест.

57. Да си спомняш за старите обиди – това е болест.

58. Да вдигаш много шум за някакви твои способности – това е болест.

59. Да не възприемаш увещания и критики – това е болест.

60. Използвайки официални жалби, да победиш някого – това е болест.

61. Да спориш с глупака – това е болест.

62. Да постъпваш лекомислено в трудна ситуация – това е болест.

63. Да подстрекаваш към беззаконие – това е болест.

64. Да обичаш да се смяташ за прав – това е болест.

65. Много да се съмняваш и малко да вярваш – това е болест.

66. Да се надсмиваш над лудите и болните – това е болест.

67. Да седиш мързеливо и да не съблюдаваш ритуалите – това е болест.

68. Грозни думи и зли слова – това е болест.

69. Небрежно и с презрение да се отнасяш към възрастните и децата – това е болест.

70. Злобно отношение и некрасиво поведение – това е болест.

71. Да си непостоянен – това е болест.

72. Привързаност към веселието и шегите – това е болест.

73. Да обичаш да разграничаваш хората – това е болест.

74. Хитрост и ласкателство – това е болест.

75. Да желаеш да получиш нещо чрез измама – това е болест.

76. Да лъжеш и да нарушаваш своите обещания – това е болест.

77. Да буйстваш и безчинстваш, когато си пиян – това е болест.

78. Да ругаеш и сквернословиш по адрес на вятъра и дъжда – това е болест.

79. Да желаеш да убиеш заради лоши думи – това е болест.

80. Да подтикваш към прекъсване на бременността – това е болест.

81. Да се бъркаш в чужди дела – това е болест.

82. Да надничаш и послушваш скришом – това е болест.

83. Да вземеш назаем и да се скриеш от заемодателя – това е болест.

84. Да не се вслушаш в противоположното мнение – това е болест.

85. Да харесваш резкия отказ – това е болест.

86. Настойчиво да преследваш жените – това е болест.

87. Заради стари заблуди да въвеждаш в заблуда и друг – това е болест.

88. Да разваляш птичите гнезда и да чупиш яйцата – това е болест.

89. Да убиваш зародиш и да режеш плът – това е болест.

90. Да причиняваш беди чрез огън и вода – това е болест.

91. Да се смееш над слепите, глухите и немите – това е болест.

92. Да подтикваш към встъпване в брак – това е болест.

93. Да учиш хората да правят провокации – това е болест.

94. Да учиш хората да вършат зло – това е болест.

95. Да променяш отношението си към попадналия в беда – това е болест.

96. Да желаеш нещастието, призовавайки бедата – това е болест.

97. Да харесаш нещо и да пожелаеш да го отнемеш – това е болест.

98. Насила да отнемеш вещите на хората – това е болест.

99. Да действаш с користни подбуди – това е болест.

100. Да нямаш собствено мнение – това е болест.