Чистото Слово е Целител
Чистото Слово е Целител
Чистото Слово е велик Целител, защото е Син Божий.
Чистото Слово е лекарство, защото Бог влиза в него.
Голямо влияние върху здравето оказва Словото и нагласата.
Който не е водач и майстор на думите, винаги ще се разболява и болестта ще го учи.
Думите са духове, думите са действия, думите са същества – болни или здрави.
Думите са живи сили, променят съдби.
Трябва много да се внимава с думите – те са трептения, вълни. Еднородните вълни са сродни, те се усилват.
Чистото Слово е Универсалната енергия.
Най-важното изцеление за човека е изцелението на думите, това е дълбока наука.
Болестта се лекува с динамика, с Чисто Слово Божие. Здравето е динамична, чиста енергия.
Словото Бог е върховният метод срещу болестта.
Словото животвори отвътре.
Формулите са слова от тънки енергии, които се превръщат в лекарства.
Словото е Божий Лечител, Божие въздействие.
Словото е могъщо влияние на Бога – Той го движи.
Там, където е насочено Словото, там прониква енергията.
Всеки човек има способността да се пълни с чиста енергия, с Чисто Слово.
Благата дума е лечебен Дар.
Словото е действие и затова, когато изричаш, че болестта е тежка, ти я усилваш.
Винаги произнасяй целително слово върху себе си и другите. Например: „Ще оздравея!“ – е слово на чистата изцелителна енергия.
В момента, в който кажеш, че болестта е тежка и те мъчи, ти я усилваш с това утвърждение.
„Пазете здравето си“ – означава пазете думите си, защото думите са контакт с духовете.
Здравето се създава със Слово и с Мълчание.
Нечистите думи изяждат човека, изяждат енергията му.
Земният човек не осъзнава, че с думите прави здравето, болестите, съдбата си. Думите са живи сили.
Чистите мисли и думи са спасители, защото са живи същества.
Думите са същества, Словото е Дух, Бог е Повелителят.
Словото е творящ Дух, слязъл от Бога.
Разглеждай думите като същества и много ще разбереш.
Ако Словото те повдига и лекува, то е, защото Словото изпълнява Божията Воля.
Изцелението изисква думи на увереност – думите са живи сили.
Думите са живи сили и затова трябва да се използват като изцеления.
Течеш ли към Бога и Бог тече към тебе
Без Бог здравето е празно дело.
Без Бога сте мъртви още тук.
Ако Бог те проникне, и твоето здраве, и твоята болест изчезват.
Парацелз казва: „При свръхсилна концентрация се раждат същества – така може да се роди съществото „здраве“, но това го прави Сам Бог“.
Тази свръхсилна концентрация втвърдява съществото, с такава концентрация е създаден диамантът.
Науката също е болна, защото не странства чисто в Бога.
Здравето е близост с Бога, а не със себе си.
Здравето е отдаване на Бога.
Само в Бога болестите умират, а в човека те оживяват.
Бог е родината на здравето.
Здравето е умение да се вслушваш в Бога.
Здравето е осъзната Любов към Бога.
Бог е всичко – Той е твоето здраве и твоята болест.
Всичко е в Невидимата енергия... и Сила.
Здравето е движение на Бога в нас.
Не лекарствата, а Бог в тях лекува – Бог е проникващият.
Бог в човека е гласът на здравето.
Най-практичното лекарство се нарича постоянно помнене на Бога.
Здравето е в тънката енергия.
Твоето отношение към нещата е твоят Път към здравето.
Здравето е живата вода в човека, а това е Бог.
Здравето не е постижение на човека, то е Дар на Бога.
Здравето е еликсир, когато си станал Храм на Бога.
Здравият има Целеустременост към Бога.
Здравето е свобода чрез жизнено изчезване в Бога.
В истински здравия човек трябва да има нещо от Изначалния живот.
Колкото повече имаме Бог в себе си, толкова повече имаме и здравето.
Здрав си, ако Бог грее в теб.
Не се бори с болестта, а концентрирай се в Бога.
Здравето се случва, когато си отделен от себе си и си влязъл в Бога.
Бог решава кой да е здрав и кой не. Ти нищо не решаваш. Той е Всемъдрият.
Само една истинска Любов към Бога може да разруши всичките ти болести, всичките ти слабости.
Истинската Любов към Бога е повече от здравето, тя го превъзхожда.
Здрав е този, който има извор в себе си.
Истинската Любов към един човек е повече от помощ, повече от здраве, повече от доброта.
Не в здравето е спасението, а в Бог.
Здравето е потапяне в Бога.
Търси Бога и здравето ще те търси.
Който иска здраве, иска и болест – те вървят заедно, те са двете страни на една монета, но ако искаш само Бог, искаш правилното.
Всеки, който обича Бог по един изключителен начин, ще оздравее.
Специфична Божия Енергия осъществява здравето.
Ако Бог ни изпълни със Себе Си – и здравето, и болестите ни ще изчезнат.
Ако здравият човек не е осъзнал Пътя си към Бога, той се самопоразява.
Доверието в Бога, това е лекарството.
В приемането на Бога е оздравяването и Пътя на развитието.
Здравият има чиста енергия в себе си – Извор, който го чисти.
Колкото повече мислиш за Бога, толкова повече здравето се укрепява в тебе и расте.
Бог не може да влезе в човек, който не е цялостен. Бог не може да влезе в ограничението – само в един клон. Бог е Целостта. Здравето е да си цялостен.
Здравето никога не е било смисъла на живота. Бог е смисълът. Потайното общуване с Бога е това, което е по-скъпо от всичко.
Човек трябва много прераждания да умира и да се разболява докато избере Пътя към Бога.
Събуждай все повече Бог в себе си и ще оздравяваш все повече.
Главното условие за оздравяването е приемането на Бога. Приемането на Бога е пряко приемане на жизнената енергия.
Здравето, то е да имаш Извор.
Лекарите могат да кажат, че твоята диагноза е смърт, но има нещо дълбоко в човека, което решава въпроса и това е Бог – става това, което Бог каже.
Водата връща паметта на тялото за Пътя му към Бога.
Лекарството се нарича Любов към Бога, и ако Бог потече в тебе, лечението е почнало.
Чистото Съзнание живее в своята Несътвореност
Името на здравето се нарича Чисто Съзнание. Всяко Чисто Съзнание е над въпросите и отговорите.
В Чистото Съзнание светът е отстранен, болният ум е отстранен.
Когато болестта попадне в Чистото Съзнание, тя се превръща в Освобождение.
Чистотата е водачът на здравето, защото само чистият може да навлиза правилно в Невидимия свят.
Само Чистотата е здраве и нещо повече: виж извора и виж блатото.
Само хората с чисти намерения ще се завърнат в здравето.
Лао Дзъ казва: „Само Мъдрият язди хаоса“.
Бог иска да си здрав, но твоят нечист ум иска да си болен.
Изцеляващата сила се намира в съзнанието на човека.
Лесен метод: затвори очите си и си представи, че поздравяваш врага си.
Хората чуват особено добре по време на сън и затова моли се за тях, за тяхното здраве докато спят.
Създай здравето в съзнанието си, насищай го и очаквай подобрения, но без да бързаш.
Първо се лекува съзнанието, а после се почва с болестта.
Изцелението не означава просто да оздравееш и да си останеш глупак... Изцелението означава да придобиеш Чисто Съзнание.
Болестта е състояние на двойственост. Само Чистото Съзнание е изцеление и от болестта, и от глупостта.
Чистото чувство е лекарство.
Силата на човека е в съзнанието и избраната цел.
Осъзнатият човек черпи енергия от своите мисли и чувства. Осъзнатостта е жива благодат.
Здравето е обладаване на Чисто Съзнание.
Чистотата е опасност за болестите.
Здравето е състояние на Чистота.
Светлите мисли носят висшите енергии за здравето.
Всяка светла мисъл съгражда здраве и спокойствие.
Много важно за изцелението на човека е да има едно скрито, чисто Намерение. Това скрито Намерение ще стане ключът на енергията.
Най-важното за твоето оздравяване е твоето убеждение – ако то е силно и уверено, това означава, че много същества са с тебе.
Състоянието на съзнанието е най-важното нещо.
Чистият Подход е името на здравето.
Здравето се посява от дълбоко осъзнати и чисти намерения.
Не търси здраве, а Чистота. Чистотата е по-важна от здравето.
Не се уповавай на здравето; уповавай се на Чистотата.
Само чистата енергия е извор на живот.
Енергията на здравето се намира в Чистотата.
Здравето е скрито в чистото съзнание.
За здравето най-важна е тайната Чистота.
Чистото действие е по-дълбоко от всички лекарства.
Това, което трябва да се излекува в човека, е изгубеното чисто действие.
За да подобриш нещо в здравето си, трябва да подобриш нещо в съзнанието си.
Ако дълго време си въобразяваш една болест, ти я създаваш.
Здравето изисква насищане с енергия.
Болният трябва да събужда чистотата в себе си.
Който е разбрал смисъла на своя живот, става организиран.
Който увеличава чистотата си, ще оздравее.
Никога няма да има здраве без чисто съзнание, а чистото съзнание е свързано с чистата Духовност.
Корените на болестта са в нечистото съзнание, в неправилното мислене.
Работата с Любов, на обикновеното ниво, е едно чисто душевно лечение.
Смехът е поразител, защото е над болестта и над злото.
Мистиката на болестта
Болестта е ваятелят на здравето. Болестта дава светлината на здравето, която то е изгубило.
Всяка болест е лечебна.
Тежката болест си има ръце, с които здраво те е хванала.
Болестта иска да се родиш в Бога, а не в себе си.
Болестта е изход, тя иска да се освободиш от себе си.
Болестта те пленява, за да те освободи от твоите заблуждения.
Болестта лекува мисленето на човека, коригира го.
Болестта не се интересува от твоята религия или наука, тя се интересува от твоята Чистота.
Без болестите и страданията, хората щяха да бъдат обречени.
Болестта ограбва погрешната сила в човека, погрешните възгледи.
Скрито в болестта работи светъл Дух.
Болестта те пита: „Видях, че имаш вяра и молитвен дух, а Търпение имаш ли?“.
Това, на което болестта ще те научи, философията не може.
В човешкото здраве няма светлина. Светлината идва от болестта.
Болестта е особен вятър – вятър, който може да те отнесе и в смъртта.
Здравето е ограбило будността на човека, а болестта се опитва да върне тази будност.
Атлантите казвали: „В сравнение с Безупречността, здравето е мрачно, спотайващо се създание“.
Здравето е заблудило много хора, но болестите ще упътват човека.
Болестта може да замрази човека в смъртта, за да го предпази от много по-голямо зло, за което човекът нищо не подозира.
Болестите са тези, които ще осветлят твоето заблудено здраве.
Здравето човешко е очевидното невежество. Болестта е отвъд очевидното, тя работи скрито в човека.
В този свят болестта е по-голяма благодат от здравето. Ще ме разберат само пробудените.
Болестта иска завръщането на човека в истинската му Същност.
Ако си болен и изпълнен с благодарност, ти си приятел на себе си.
Твоята болест е връзката с твоето пробуждане и с твоето осъзнаване.
Здравето се движи в света, а болестта се движи в Бога.
Ако здравето не те заведе при Бога, болестта ще те заведе.
Болестта превъзхожда човешкото здраве, защото го очиства от човешкия елемент.
Болестта те задължава да търсиш Извора на живота.
Здравето няма уши, но болестта ги създава.
Болестта може да се окаже особен род Уединение, в което да чуеш Гласа на Бога.
Без уши ти си в пропастта на здравето.
Болестта е пазителят на човека, тя съхранява Бога в човека. Без болестта човек би изгубил Бога за векове и времена.
Здравето е шум; болестта е тихият смисъл.
Болестта ни прегръща като майка и ни предпазва от едно твърде голямо зло.
Ако болестта те е взела в ръцете си, Бог те е обикнал.
Болестта е приказно красива, но е прикрита.
Болестта е мълчалив Храм.
Който осмисля болестта си, се извисява над здравето си.
Болестта ще излекува здравето от всичките му заблуждения.
Болестта е пътешествие към себе си, а здравето е безпътица.
Болестите лекуват заблужденията на здравето.
Благословен е този, който разбира, че болестта е лечение на човека и напътствие.
Болестта е, която осмисля здравето, а не обратно.
Ако болестта те е повела по Правия Път, тогава тя враг ли е?
Чрез болестта Бог те призовава към Себе Си.
Здраве, което няма Път към Бога, е болест.
Болестта е Дар Божий и затова тя трябва да се осмисли.
Здрав си, ако в болестта сияеш.
Ако болестта те води към Бога, за какво ти е здраве?
Здравето израства от болестта.
Болестите и страданията ще разрушат злото в света.
Болестта е цялата облечена в светлина, но ти не я виждаш.
Здравето е глухо, но болестта може да чуе Бога.
В този свят болестта е тази, която ни завръща в Пътя, а здравето ни отклонява.
Болестта е потаен Дар, скъпоценен камък.
Ако Бог ти е дал болест, Той ти е дал съкровище, но ще разбереш това чак в следващия си живот.
Можеш ли да видиш болестта като тиха, мистична прелест?
Усмивката и радостта са опасност за всяка болест.
Болестта е прикрито здраве.
В болестта се скрие благо и то е в проглеждането на Пътя на човека.
Болестта е черна на повърхността, но бяла отвътре.
Болестта е по-дълбока от земното мислене.
Бог ни обича и затова ни дарява болестите, но ние не разбираме това.
Болестите ще отстранят човешката природа и ще остане Чисто Божественото.
Болестите са същества, които се жертват за спасението на човека.
Мрачната болест след време ще стане светло просветление.
Болестта е порталът към здравето.
Ако болестта не те осмисли и упъти, ти си обречен за дълго време.
Здравият човек търси болестта, но неосъзнато, за да може тя да го освети.
Болестите са светли, просветляващи същества.
Дори и когато болестта те направи развалина, очаква те един нов и още по-красив живот.
Аз дълбоко знам, че развалините са нов живот, защото това съм го наблюдавал.
Болестта е приятелят, който създава пътеката за здравето.
В болестта има потайна мелодия.
Нечистият ум е състояние на болест.
Болестта променя твоето време, тя го насочва към Бога.
Празните очи са болест – те са изгубили своето търсене.
Тежката болест е прекъснала едно голямо падение.
Този, който умира от тежка болест, е предпазен от много голямо зло.
Ако болният служи на Бога, той вече е започнал своето изцеление от сътворението.
Що е болестта? Божий Служител.
Ако Бог ти даде Себе Си, ти ще имаш власт над болестта и здравето си.
Имаш ли Любов, завладяваш болестта и покоряваш здравето.
Истински съществува само Бог, а не твоето здраве.
Никой не може да намери Пътя към здравето, без Бог да е пожелал това.
Всяка болест лекува нещо невидимо в човека.
Мъдрецът привлича болестта си в светлината, а здравето си – в пътуване към себе си.
Без тежките болести светът нямаше да има светло бъдеще.
Болестите ще ни научат, че само в Бога сме неуязвими.
Човек трябва да разгадае кой живее в ума му и да постави там Бог.
Болестта е портал към твоята разумност.
Паразитите, които носят болести, могат да бъдат и в човешка форма.
Ако болестта те направи внимателен, ще започнеш да виждаш Невидимото.
Болест е, когато живееш в себе си. Здраве е, когато живееш в Бога.
Болестта е от лъжливия разум, а зад него стои Божият разум.
Дори и когато човек умира от тежка болест – Любовта, която е могъщо чувство на Бога, пак го лекува, но това става в скритото.
Болестите на човека са в поведението му.
Болестите са живот в ума, падение в ума, а оттам и в тялото.
Болестите са напътствия, водачи към нещо разумно, ако имаш слух.
Вълните са влияещи същества, дори на големи разстояния. В Етера вълната е безкрайна и тук е здравето.
Дори предметите са образувани вълни – тези вълни излъчват знания за тях – за самите себе си. Чистият Дух улавя и скритите вълни – всичко е живо.
И тежката болест, и тежката карма е Милост, защото ти е даден шанс да изплатиш миналото си и да тръгнеш в следващия си живот на чисто.
Страшно нещо е съмнението – то е тежка болест.
Болестта е Пресъздател – Пресътворител на Пътя в човека.
Има хора, които боледуват, защото няма кой да им даде внимание, но ако те искат повече внимание отколкото трябва, болестта ще се задълбочи.
Всеки лош подход към нещата е заболяване.
Болестта е необходима за здравето, тя го усъвършенства, обновява го и го възкачва.
Когато болестта те излекува, тогава ти ще оздравееш.
Когато болестта свърши своята работа, тя става здраве.
Болестта руши здравето, за да го коригира.
Болестта руши слабостите в човека.
Болестта е мълчалив лечител.
Хората са доказали, че от здравето не израстват... и затова идват болестите.
Болестта иска да се завърнеш в Бога, а не в здравето.
Болестта ще пробуди здравето и ще го излекува.
Болестта е дар, за да разрешиш себе си.
Болестта е спасителят.
Болестта ще излекува заблужденията на твоето здраве.
Ако болестта ти покаже Пътя към Бога, тогава тя болест ли е, или здраве?
Болестите са лечение. Болестите лекуват слабости.
Ако Бог докосне болестта, тя става птица.
Всяка болест е особен род пречистване – ето защо болестите са лечители на човека.
Всяка болест изисква специфично изменение на съзнанието.
Във всяка болест присъства здраве.
Адът е големият лечител в света, ако адът не си свърши работата, идва пъкълът.
Ако болестта се яви, тя те пита: „Къде е волята ти?“.
Болестта казва: „Поправи себе си, а не света“.
Болестта е дар за извисяване над низшето съзнание.
Болестта те призовава за промяна, за разумност.
Болестта, това е външното, което прониква в човека. Борбата е с внушението, а не с болестта.
Една много тежка болест изисква от човека едно голямо решение: да станеш необикновено чист.
Всички болни хора живеят в неправилното разбиране, за да бъдат поучени.
Всички болести се усмихват на Бога.
Болката търси развитието, а здравето търси застоя.
Болестта е невъзможна без здравето. Здравето е възможно без болестта.
Здравият човек обезсмисля живота си, а разумният осмисля болестта си.
Болестта е точен учител. В здравето е много трудно да откриеш този учител.
Твоята болест твори твоето бъдещо здраве.
Твоята болест е скрит нектар, но ти не можеш да го видиш.
Сегашната болест може да бъде част от твоето светло бъдеще, ако я разгадаеш.
Ако ти дойде болест, научи се да се разцъфтяваш.
В здравето няма дълбини и затова ни е нужна Болестта Божия.
Искай развитието, а не оздравяването.
Болестта се превръща в здраве чрез Божия наситеност.
Всяка болест те пита: „Имаш ли вътрешна чистота?“.
Болестта е ваятел на здравето, а чистотата е избавител.
Само мъдрите знаят, че болестта е извор на живот.
Болният се нуждае от болестта си, защото тук е лечението му от света.
Ти си болен, защото си сътворен. Къде е болестта в Несътвореността, в Нищото? И затова нищите са блажени.
Здравето е дадено, за да пречистиш Пътя си, а болестта – за да задълбочиш Пътя си.
Болестите рушат злото и недостатъците в човека.
Всъщност болестите рушат света в човека, те рушат сътворението, за да се роди Несътвореността.
Болест, която те лекува, зло ли е?
Ако болестта е движение към Бога, тя вече е здраве.
Само чрез болестите и трудностите Бог се пробужда в нас. В здравето човекът е заспал – тук той живее в съня на живота.
Болестите ще излекуват старите възгледи на човека и така ще го освободят от миналото му.
Болестта никога не е случайна.
Здравето е скрито в болестта, както пеперудата е скрита в гъсеницата.
Болестта показва твоето незнание.
Болестта не е болест, а присъствие – друга воля е влязла в човека.
Пробуденият използва болестта.
Страданието е Лечител, то ще излекува болестите, фалшивите знания, знанията на егото.
Страданието е съзидателен процес, то гради в човека това, което знанията не могат.
Невидимият Лекар
Всяка болест се страхува от стъпките на Невидимия Лекар.
Невидимият Лекар превъзхожда света.
Невидимият Лекар дарява Увереност, а това е сила от друг свят.
Невидимият Лекар е благо убежище.
Невидимият Лекар ще разруши всичко в името на изцелението.
Невидимият Лека е Този, Който задвижва силите на изцелението, но Той винаги чака умъдряването на човека.
Що е Невидимият Лекар? Бог в действие.
Могъща е силата на вътрешния Лекар.
Самовнушението е Древно и златно правило за подобряване на живота
Не съществуват болестите, а внушения, които правят хората да са болни.
Изкуството на болестта е изкуство на внушението.
Това, което искаш да постигнеш, трябва да го създадеш в съзнанието си. Ако желаеш здраве, трябва да го създадеш в съзнанието си.
Каквато е вътрешната ти нагласа, такива сили ще привлечеш.
Физическото здраве на човека зависи изключително много от внушението.
С въображението болестта може да стане реалност.
С управляване на въображението може да си създадете здраве.
Въобразявай си здраве – въображението движи ума, а умът – тялото.
Животът може да стане тежък или прекрасен от въображението.
Представяй си, всеки ден във въображението си, как проблемът ти се решава.
Положителното внушение е лечение – то е навлизане в състояние на доверие и покой.
Внушенията образуват духове в човека – те са живи, действащи същества, и затова е много важно какво си внушаваш.
Самовнушението е древна, изцелителна сила – то е Дух, който някога в своето минало е дал обет на Бога да облекчава хората.
Постоянното самовнушение видоизменя и съзнанието, и физическия свят.
Оздравяването се дължи на непрекъснато самовнушение.
Извади от себе си мрачните си самовнушения.
Утвърждавай положителното самовнушение.
Всяка упорита и натрапчива мисъл се вклинява в тялото, трябва да ѝ поставиш насреща още по-упорита положителна мисъл.
Самовнушението е особен контрол над ума и мисълта.
Самовнушението е велик принцип на съграждането.
Самовнушението е неизменно с нас, то е верен служител.
Злото внушение умее да прониква в ума. Злите внушения са тихи, вътрешни атаки на злите духове.
Злите духове атакуват с внушения или представи – с внушенията атакуват ума, а с представите – въображението. Ти трябва да знаеш кой работи с твоето въображение.
Има два вида самовнушение – пасивно и активно; целенасочено и целеустремено.
Усиленото самовнушение внася в организма големи изменения.
В самовнушението е заключено лечение.
Не се съгласявайте да боледувате.
Петър Димков
Призовавайте самовнушителна съответстваща формула.
Петър Димков
Подпомагайте себе си с дух, воля, увереност.
Петър Димков
В края на краищата заболява онзи, който се съгласи да заболее.
Петър Димков
Силата на човешката мисъл и човешката воля е безгранична и непобедима.
Петър Димков
Здравето е живот в сърцевината на Истината
Здравето не означава, че ти си в Бога и в Истината.
Лекуването е навлизане в Истината. Събуди себе си за Истината!
Болестите изискват негласно Любов към Истината.
Който обича Истината, среща Истинския Целител.
За едно истинско изцеление се иска едно особено отношение към Бога, молитвата и Истината.
Болката е дадена, за да откриеш Истината. Самата болка страда затова, че си се отделил от Истината.
Когато намериш Истината, случва се нещо по-дълбоко от оздравяването.
Белегът на истинския целител е да е постоянно в Истината и да е създал мощен егрегор и да го управлява.
Изцелението се случва в Истината.
Люби Истината и ще познаеш здравето!
Лечението на всички болести, заблуждения е Любов към Истината.
Любовта към Истината е твоето изцеление – тя разрушава Дървото за познанието на доброто и злото.
Когато обичаш Истината, тя открива Пътя ти. Има нещо по-важно от оздравяването – това е завръщане в Истинската си Същност.
Най-важният метод за лечението е Любовта към Истината (към Бога), това е здравословното състояние на всички тела.
Когато повярваме в Истината, клетките ни стават недосегаеми за болестите.
Изцелението означава замяна на лъжите с истини, а това е същността на молитвата.
Единственият начин да постигаме желаните резултати, е да вярваме в Истината.
Какво означава болест? Думата „болест“ означава погрешно разбиране на живота – неразбиране. Неразбирането е излечимо, но трябва да определиш своя Свещен и Разумен Път към Истината.
Който се е отдал на Истината, забравя своите болести.
Най-висшата храна е жизнената енергия на Истината.
Който не обича Истината, среща други целители – дяволи.
Ако се разболееш, стани търсач на Истината.
Без Истината лекарствата са излишни.
Здравето, това е да бъдеш буден за Истината, защото тя е животът и здравето.
Болката помага да откриеш Истината, която в здравето е била изпусната.
Здравето е голяма опасност за този, който не се е завърнал в Истинската си Същност.
Истинен човек – това е здраве.
Въпросът за здравето не е ходене по лекари и приемане на лекарства. Въпросът за здравето е в твоята Любов към нещата – Бога, Истината... В твоето отношение към собственото ти развитие.
Голяма е илюзията на вегетарианството и месоядството, защото, колко вегетарианци и здравословно хранещи се хора могат да понесат часа на Истината, ако тя се стовари с цялата си тежест върху човека?
„Разумност“ не е просто някаква дума, тя е метод за сформиране на здравия и истинен човек.
Истинно-здравият човек е угасил злото в себе си.
Честността е здраве.
Болестта казва: „Стани Истинен!“ – това е завръщане.
Ако много твърдо тръгнеш в Истинния Път, всичко ще бъде отстранено.