Какво е здраве и коя е мярката

Другият въпрос е, още един-два въпроса и после ще минем на ваши въпроси, ако имате. Какво е здраве? Въобще, кога човек има здраве, коя е мярката според вас? Защото всяко нещо си има мярка, има си диагноза дали е така, или не. Както и волята, някои казват: „Имам воля.“ Зависи, има мярка, ако си в тази мярка — имаш воля, ако не си в тази мярка, въобразяваш си, че имаш воля.

Участник: Аз мисля, че когато е победил изкушенията и е влязъл в Божествената Любов, тогава вече може да се говори за здраве.

Да, да.

Участник: Само че аз още не съм…

Да, но вървиш по този Път. Значи, не само да знаеш Пътя — трябва да го извървиш. Много хора знаят Пътя, но не го извървяват — други го поназнайват. Тук нарочно съм подбрал по-елементарни въпроси, защото има много Дълбоки въпроси, които са отвлечени и така някой път смущават, нали, но въпреки всичко — четвъртият том с въпросите, с „Книга на въпросите“, ще бъде такъв. Ще има много смущаващи отговори и макар че са чисти отговорите, но понеже са Дълбоки… Те са Даоски отговори, Суфи отговори, някои са от Учителя, някои са от Толтеките, някои отговори… Това ще бъде само в четвъртия том, но чистите няма да се смутят, докато другите се смущават, нали.

Въобще Любовта, Мъдростта и Истината смущават много хората, защото имат големи изисквания. Ако ти живееш в Любовта — нямаш право и на най-малката грешка. Не може да помислиш лоша мисъл за каквото и да е — човек, животно, една малка мисъл и ти вече се връщаш назад, една отрицателна мисъл. И затова там всичко трябва да е тренирано, естествено с Любов, нали, и да знаеш, че когато казваш нещо, това е забележка, а не е критика, и то си има точно строга мярка кое е забележка. Критиката е карма — и затова Библията казва: „Не съдете!“ Който го одобрява и не го тренира — няма да го постигне. Аз съм го обяснявал на лекциите. Никакво съдене, нито външно, нито вътрешно! Тогава може да виждаш дълбоко нещата. Това се тренира най-малко една-две години, ежедневно, всеки ден практики. Така е при Учителя. Аз съм го тренирал две години. Иначе остава като въображение — не може да го постигнеш.

И дълго време даже може да не критикуваш и изведнъж, като влязат тези духове, ще станеш нещо като автомат, машина за критика. Има и такива спокойни хора, не са разбрали истинската наука, те тренират въздържание години наред и изглеждат много спокойни пред другите, и минава, не минава време, Духът ми ги показва и изведнъж някакъв демоничен гняв страхотен, нали. Може да минат и пет години — означава, че врагът е вътре. И това е много хубаво, този гняв, той ти показва, че имаш скрит враг, да вземеш мерки, той се издава, той съжалява. Но Бог така е направил, че да го видиш, нали. На някои хора и аз да го видя, и той да го види сам за себе си. И да не си въобразява, че с такива привидни неща, нали…

Значи, пак стигаме, и този въпрос — пак стигаме до Любовта. Разбира се, не човешката Любов. Значи, Любовта в най-висшия и дълбок смисъл — това се нарича здраве. Това е думата за Истинско здраве в най-висшия смисъл. Тази Любов е Божествено състояние на съзнанието. Значи, някога ти може да имаш такова съзнание, не означава, че никога няма да боледуваш, както Йов в Библията — просто Бог решава да му даде изпитание. И когато си в такива състояния, имаш правилен подход към Бога, ти продължаваш да си здрав, дори и когато той е бил в гнойни рани — хвали Бога. Това означава, че в Дълбочината си той има Любов. Значи, здравето е в него и след време той си го получава и минава изпитанието, и той си го получава в много по-дълбока степен — с опит. Тази Любов е много важна, защото тя те снабдява с тънка енергия, с фината енергия, която… Проникващата енергия, нали, и тя ти дава и Дълбокото разбиране за нещата. Ако нямаш тази Любов, ако имаш човешка Любов, ти ще мислиш по човешки начин. По човешки начин да живееш, значи постепенно всичко да ти се обърква, постепенно, и някъде изведнъж се стоварва вече…

Защо човекът е болен

И последният въпрос, той е подобен пак: Защо човекът е болен? Тъй като друг път няма да говорим за болести и за здраве, ще говорим други въпроси. Днес така малко, нали. Защо човекът е болен?

Участник: За да обърне внимание на нещо, да промени нещо.

Да, болестта иска промяна. Да, и на начина на мислене, и на чувстване, да.

Участник: Защото е изгубил Истинския си Път.

Да, даже има хора в Япония, посветени, които са болни и не искат здраве — искат само да обичат Бога и да медитират. И правят си медитация, независимо че болестта е много тежка, много го измъчва физически, но той Духовно така е свикнал да се извисява, че даже не си губи енергията да се моли и да иска здраве — до такава степен. Просто за него това е губене на време. Просто само Бога, само медитациите, сливането, истинската медитация, сливане с истинските неща, нали, а не е въображаема. Но това не пречи сега на много хора в България да медитират — и да са далеч от Истината. Аз съм го обяснявал, защото някои мислят, че правят големи неща, ами ти като нямаш Любов, като нямаш Дълбочина, каква медитация ще направиш? Ще се залъгваш, нали, така, ще изглеждаш на йога, ще има поза, нали, ще изглеждаш даже на авторитет, нали, и накрая, когато Бог те бомбардира с Истината Си, изведнъж и ти ще видиш, и другите ще видят, че нещата са били съвсем други.

Понеже познаваме такива, които ръководят медитация — а те не могат истински да медитират, но те ръководят другите. Но това е величието на Бога, Той допуска всичко. Толкова е Велик, че всичко има право да съществува! И Лъжеучителите имат право да съществуват и ти ако си там — не е случайно. Ако ти търсиш Истината, и там за тебе ще е полезно, ще научиш някои тънкости важни. Ако не търсиш Истината — там ти е мястото, значи трябва да бъдеш заблуждаван. Бог има план, за да може да изстрадаш после тези заблуждения и да разбереш мярката, и после да търсиш и да разбереш Кой е Истинският Учител. Защото ти без Любов и Мъдрост не може да ги намериш. А когато си готов — Той ще дойде. Той няма нужда да Го търсиш. Въпросът е да станеш готов, да спечелиш Доверието, да има нещо Дълбоко в теб, което…

То по този въпрос, защо човек е болен, може да се кажат много неща верни, приблизително верни. От друга страна, с едно изречение може да се обясни, така говори Учителя още простичко… Има много книги примерно писани за лекуване на черния дроб, защото черният дроб се лекува най-трудно — там е най-гъстата астрална материя, нали. Част от хаоса е вън, вътре, нали [неясно в предоставения текст], защото той се е разболял, когато човек много прераждания е имал особена завист, особена злоба, особена омраза и тогава има проблеми с черния дроб — това е много натрупано. И много хора са писали цели книги, Учителя с едно изречение ликвидира всички книги: „Не мрази никого!“ Как се лекува черният дроб? Не мрази никого! Край! Много просто. Обаче е прекалено просто, за да бъде разбрано. А човек, който е свикнал да мрази, как така изведнъж, нали, да се откаже от такова нещо — то не му пасва, нали. Но ако иска дълбоко да се освободи и да се излекува…

Спомням си, преди години ми доведоха вкъщи един човек, който беше много тежък случай на болест с черния дроб и едвам така вървеше, много особени очи, въобще в дясното му око беше написано, че това е вече… Така, част от смъртта беше влязла, но той влезе много гордо, с голямо такова мнение, че знае нещата. Казахме си няколко думи, довиждане — то нямаше какво да се говори и малко след това той си замина. На такива хора нямаш право да им отнемаш знанието, остави ги, те нека да мислят, че знаят, така постъпва и Бог, нали. Това е Неговият подход: „Щом знае, ами оставете го!“ Там ще работят страданията, няма философия, там няма съвети. Просто знанията, които при него ще бъдат тежки страдания, значи никаква философия не помага там — страданията работят по-точно от всяка философия, те ще го смачкат, не един живот, и той ще разбере някога колко е важно смирението. Защото при смирението ние щяхме да си говорим на един разбираем език. Бог в мене щеше да говори на Бог в него и Бог в него щеше да ми говори на мен, щяхме да имаме… Смирението е пътят към Покоя, към разбирането на нещата, към спокойствието, към дълбочината, но той не искаше по-дълбок живот, защо му е? Този живот може да обърка… Той някой път обърква плана на човека.

Ако светът приеме Учителя и България ако приеме Учението Дълбоко и Любовта, Мъдростта и Истината — на много хора животът ще бъде объркан. Те трябва да се откажат от удоволствия, от правила, от много техни неща такива, от приятелства, защото няма по-хубаво нещо да направиш Бог — Истински Приятел в живота си и никой друг! И после ще дойдат Истинските приятели като последствие, и истинските контакти. И съм забелязал една грешка, която много хора правят в братството и на моите лекции, въобще навсякъде. Идват, за да уловят някоя сестра, някои братя — да си намерят сестра за удоволствие, други търсят брат. Не са дошли заради Истината и заради Бога. И някои си намериха — и после много съжаляваха, бяха разбити. Защото не знаят кое да търсят първо. Те започват от второстепенното, нали, и това се заплаща много скъпо. Губят се много време, много енергия, много години, много прераждания, повтарят се нещата и продължават.

А когато намериш Бога, Той знае кого да ти изпрати. И ако ти си станал брат — ще ти изпрати сестра, но ако ти искаш по-дълбоката Истина, ще продължиш да търсиш само Бога и няма да общуваш даже със сестрата, освен като… Освен да я повдигнеш в развитието — само тогава имаш право да правиш връзка! Единственият компромис, при който имаш право — всичко да направиш! И да се ожениш, и да имаш интимност — ако я повдигнеш в развитието! Всичко друго е капан! Ако са и… Ако ти не си сестра или брат, ами как ще срещнеш? След като ти не си готов, как може да искаш такива изисквания. Те са разумни изисквания, но ти трябва да станеш сестра, за да дойде брат в живота ти. И Бог тогава знае как да ви повдигне — всичко ще бъде точно и правилно.

Значи, човек е болен, защото му липсва Същественото — това е Бог. И въобще, всеки човек може да оздравее, ако събуди Бог в себе си. Не лекари, не глупости, не авторитети лекари — а първо да събуди Бог в себе си! Да мисли тотално за Бога, не 99% — 100%! Тогава Бог ще стане лекар за него и външно, и вътрешно, ще му изпрати точния лекар или сам Бог ще действа отвътре. Това бяха така привидни въпроси малко, колкото така да си кажем нещо. Ако вие имате някакви въпроси, ще ви изслушам.

Въпроси за лечението и външната помощ

Участник: Аз да питам: Когато си болен, трябва ли… Значи ти се обръщаш към Бог, трябва ли да търсиш помощ и отвън, или трябва само това, само да работиш? Трябва ли да се лекуваш по друг начин, или само да работиш?

Значи, сега, ако ти приемеш Дълбоко, че си ученик на Учителя, окултен ученик — окултният ученик никога не търси външна помощ, но тук вече има една тънкост, това е казано от Учителя, значи има една тънкост. Първата работа — да се молиш горещо, Бог да реши този въпрос, ако Той реши лекар — това е точно. Ако Той реши вътрешно да те лекува — това е точно, всичко ще бъде точно. Ако ти дадеш ход на желанията си, те да решават, значи може и в двата случая да се заблудиш, да си въобразиш, че търсиш Бога, а някакви желания и его да Му пречат вътрешно да работи, да не си отворена Тотално. Защото, за да те лекува Бог вътрешно, ти трябва да си с Тотална вяра! Дори и когато виждаш, че няма изход. Просто виждаш, че няма изход — всъщност има! За Бог е… Някои казват: „Неизлечима болест.“ Няма неизлечима болест! Но има неизлечими хора! Тези, които са упорити в злото! Значи, на тях може да бъде натрапено внушение, че са неизлечими — и те го приемат, но ако Бог те пипне, ако Бог те докосне, това неизлечимо — става излечимо. Въпросът е така да спечелиш доверието на Бога, че Той да те ръководи! Също, някои искат да ходят в манастири или не. Ако те води твоят чист Дух?

Участник: Ето, че трябва да се научиш да го осъзнаваш…

Разбира се, когато обичаш Истината, когато обичаш много Истината, няма да бъдеш подведен.

Участник: Да де, но не се постига така за ден-два.

Не, не говорим за ден-два, даже не говорим за един живот. Но ако някой е Тотално отдаден в този живот, с една необикновена Преданост — в този живот може да изкупиш цялата си карма, дори и да си правила стотици престъпления в много прераждания, в един живот, според Учителя и според Заратустра: „Можеш да изкупиш абсолютно всичко, без остатък!“ Въпросът е дали така ще се мобилизираш, да се отдадеш, дали го разбираш, че това е много важно! Защото то няма по-важно нещо! Ако нещо е по-важно от Бога за тебе, примерно детето ти — ти вече си се отклонила. Освен това, то детето не е твое…

Участник: Да, тези неща ги разбирам…

Аз съм го обяснявал, нали, ти си само врата, то е дошло, не знаеш съдбата му, не знаеш защо страда. Не може да създадеш даже един косъм, един нокът — всичко това е… Молиш се Бог да ти даде най-правилния отговор как да се лекуваш или: „Господи, изпрати ми истински лекар.“ Той ще реши дали това ще е човек, то пък няма да е човек, разбираш ли?

Участник: Да, разбирам.

Той Бог ще действа в него, Той ще се изпрати. Той ще изпрати Себе Си, разбираш ли тънкостта?

Участник: Да, даже понякога осъзнавам, че самото бавене на излекуването е за мое добро, примерно.

Да.

Участник: И когато мине време, тогава го осъзнаваш, не когато си вътре. Когато вече е преминало това като страдание, тогава ще осъзнаеш също…

Точно така, да.

Участник: Тогава виждаш резултатите.

Ти за един зъбобол някой път не трябва да се молиш много горещо — бързо да ти мине. Ами не искаш ли малко търпение да развиеш? Ами това търпение няма ли да е важно в твоя живот? Ами търпението не означава ли силата на Любовта и т.н., нали усещаш накъде бие? В Учението нещата са много Дълбоки. Като изнесох за будността и тези неща, как да се справим, един в Русе, в Бургас задава там един въпрос: „Абе Учителя толкова много говори за будността, а ти говориш как да се спасим от нея?“ Той не може да разбере, че сега е ново време и че Учителя ми помага да изнасям нещата по нов начин. Аз карам над 1000 формули за ново знание, за нова Мъдрост, за нови Откровения и отделно проучвам много специални книги, за да мога… И само му казах: „Не си проучвал достатъчно Учителя, Той говори не само за будност, а и за много други неща, по-дълбоки от будността.“ Той така леко се обиди, защото, нали, егото — то много лесно се обижда егото, но той не разбира. Не разбра, че исках да му помогна, нали, както и да е…

Учителят казва, че: „В човешкия Дух има Тайна, която е по-дълбока от Бога!“ Представяш ли си къде отиваме? Ако тръгнем в тази посока, правя такава специална книга, тя няма да е масова, нали, „В Храма на Учителя“ се казва. Там са казани неща, които… И тази книга ще бъде само на Истинските Ученици, които са постигнали, с подпис ще бъде давана. И там е, цялата е само такава книга, специална. Никога не е излизало такова нещо засега, не знам след колко години ще излезе, но ще бъде дадена там, където… И няма на никой друг. На този, на който е дадена, нали, той ще си я чете в тайна, тя ще бъде някъде заключена, да. А мен специално — никой не може да ме излъже кой е истински ученик! Няма значение как се представя, аз имам мерки, мога да задавам такива въпроси, които без да ми отговори, вече той е уловен. А някъде и без въпроси, нали, но както и да е, това са такива странични неща…

Но става въпрос, че летвата е много висока сега в новото време, нали, летвата е висока и не може да си въобразяваме, както навремето — паневритмийка, ангелска супа, нали, те са приятни неща, но те са далечно въведение. Учителя е търсел методи, и Орфей даже, той е свирил, но не защото музиката е много важна — за да въведе по-вътрешен кръг хора и да им обясни Тайната на Словото и Тайните на живота — музиката е само повод за контакт, да стане нещо по-дълбоко, ако въобще стане, ако има достойни хора.

Учителят и Бог вътре в човека

Участник: Искам и още нещо да кажете, сега като говорихте, че Учителят е вътре в нас. Значи Бог е в нас, но и Учителят, че е дълбоко в нас. За това нещо по…

Значи, всичко е вътре в нас. Значи, и адът е в нас, и пъкълът е в нас, и Царството Божие е в нас. Царството Божие обаче, ако го тълкуваме по църковен начин — не може да го разберем. Ако смятаме, че Бог е последната дума на нещата, а Учителят казва: „Има едно същество, което е създало Бога!“ С това изказване аз смутих много хора там по едно радио и един свещеник ме критикува: „Как може да говориш такива работи!“ Както и да е, нали. И вика: „Защо не може да ми ги обясниш?“ Викам: „Нямаш мозък за тези неща. Много лесно ще ти ги обясня, ако имаш духовен мозък.“ Един такъв, нали, ние сме приятели, затова с него така си говорим. Тайно си го обичам, но както и да е.

Значи, за да разберем, че и Бог е в нас, и Учителя е в нас, трябва да постигнем Истинската Чистота. Учителя има една лекция — „Абсолютна Чистота“. Но какво означава Абсолютна Чистота и къде може да се постигне тя? Само в Пустотата! Без Пустотата, значи това е Древната Дълбочина на човека. Само там, и ако я постигнем, вече разбираме наистина, че всичко е в нас, и лекарят е в нас, нали, и болестта е в нас, и тези неща не са важни обаче — важен е Подходът, Истинският, Свещеният Подход към нещата. Значи, ако тайно обичаш нещата, нали, с Дълбоко свещено… Всички неща, говорим и за дявола! Нямаш право да го мразиш! Той е скрито лице на Бога, той е тайна на Бога. Бог го е допуснал, Негов инструмент — нямаш право да критикуваш, не само хората, както виждаш — самия дявол. Защото ти не знаеш неговата мисия. Той ако беше ненужен, значи Бог в един миг го изпълва със Себе Си и за него ще има само Бог — и никой друг, както е при ангелите. Но дяволът, Сатана има работа.

Участник: Значи, всичко е в нас — зависи какво ще отключим.

Да, да.

Участник: То е от нас, като едни вселенки сме…

Да, да. Не само вселена. Учителя казва: „За моите ученици имам изход — извън вселената!“ Вселената е едно ограничение, но то е важно ограничение, защото то е школа, много светове, където да се учат душите. Трябва да има такива различни начини, различни устройства, нали, различни школи — просто обучение. Ако нямате въпроси, още по-хубаво, ще приключим след малко и догодина пак ще се уточним там. Ще останат тези месеци, значи юни, нали юни бяхме?

Участник: Да.

Юни и ноември, Толбухин така, защото много ми станаха градовете и отскоро и Пазарджик вече, и така гледам да ги разпределям, защото ходя и в София всеки месец, и във Варна имам лекции. Така тук, тя ще ви казва Гинчето кога, като наближи време, един месец по-рано, се събираме по малко и си казваме по нещо така, като въведение. Така ще вярвам и такъв ми е подходът, че някъде в Дълбочината сте ме разбрали, защото аз не говоря на умовете, а на Душите.

Новата година и Дневникът на Истината

Участник: Аз имам един въпрос. Наближава Коледа и Нова година и знам, че сте дали някакви такива насоки веднъж, миналата година, ако добре си спомням?

Как да се?

Участник: Да, да празнуваме.

Да, да се влиза в Новата година. То не се отнася точно до правила и такова, но Новата година е един важен момент да навлезеш в молитвен Дух, да поискаш Бог да планира годината ти. Освен да се помолиш, да проучиш нещо Свещено, нали, и да приемеш Новата година като Ново начало, примерно да си поставиш за цел някаква задача, някакъв недостатък или навик, с който да се справиш. Примерно Дневник на Истината, но няма правила, едно силно желание и Душата вътре ще те учи, ще ти подсказва и ако ти си постоянен — едно висше същество се прикрепя към теб и ще ти показва тънкостите. Това е един от най-хубавите дневници.

Дневник за Истината — да тренираш говорене на Истината по своя си начин, не по мои правила, не по правила на Учителя, защото твоят Дух си има специфичен Път, той е твоят истински Път, както моят към Бога е истински, така и твоят към Бога и Истината. И ти трябва точно своя Път да намериш, това е универсалното в човека, нали, и точно по този Път ще откриеш Дълбините на Бога, нали, и това, което даже е над Бога, нали, както и да е.

Значи, в този Дневник си записваш всяко отклонение, там, където умът ти се е намесил, защото той води до овладяване на съзнанието и завързване на ума, за да се научи Душата само да говори в теб и Духът. Бог в тебе, тоест трябва да даваш на Бог в тебе да говори, а не на дявола. И уточняваш малките думички с детайли, в тънкости, където си сгрешил — пишеш. Тази грешка вече много трудно ще я повториш, ако въобще я повториш, но ще правиш други грешки, те ще те учат и така накрая, ако правиш 10 грешки на месеца, след време на пет месеца ще правиш пет грешки и на края на годината вече така ще се тренираш естествено, че няма да може да произнасяш никога лъжа. И където някъде не можеш да отговориш, няма да се правиш, че знаеш, просто „Този въпрос не го знам“ — ще бъдеш искрен.

И няма значение дали говориш с дете, с алкохолик, с враг или с приятел — винаги ще говориш Истината външно или вътрешно. Тя ще те научи, самата тя, ти щом се отдадеш на Истината, на този дневник, това е самодисциплина и Истината ще те научи как да говориш. И тогава вече, ако имаш среща някъде, примерно да кажем, нали, утре в 10:00 ч. се уговаряме. Щом кажеш „10:00 ч.“ — ще бъдеш точен, щом кажеш „около 10:00 ч.“, нали, това е малко по-друго. Отиваш някъде и казваш: „След секунда ще дойда“ — ти вече си излъгал. Няма да казваш такива думи, защото ти ще се наблюдаваш. Защото думите, Библията казва: „Ще плащате за всяка дума!“ И който е тренирал, само който е тренирал ги знае. Който не е тренирал, той си въобразява, че ще ги, нали.

Само тренировки — това е практически окултизъм, Учението, нали. Казваш: „Ще дойда след малко.“ Ти си вътре в Истината, формулите ти стават силни, Пътят ти се усилва, получаваш притоци на енергия. То това е целта и на Учението, на Любовта, на правилното хранене. Много ясно, че като ядеш по-малко — ще получаваш повече енергия. Като преяждаш, нали — преяждането ти изсмуква и мозъчната енергия, сърдечната, всичко трябва да работи за стомаха, нали. И така че такива дневници, нещо такова.

Практика без критика и работа с навиците

Може да са примерно — да се спасиш от критиката, да изпълниш един закон в Библията на практика, не на теория, не е цитатаджийство: „Не съдете, за да не бъдете съдени!“ Защото ти не може да виждаш Дълбоко нещата, за да съдиш. Само Бог ги вижда и затова, да придобиеш Неговия Поглед на виждане — трябва да го тренираш това няколко години. Първата година си спомням, като го тренирах, отначало бавни успехи, един ден, два дена без критика, четири дена, 10, 16 и първата година 58 дена… И външно, и вътрешно. Защото ти външно може да не критикуваш — вътрешно да мърмориш. Никъде, нито вън, отвътре, отвън — чистота, нали, тренинг.

Първия ден, 58 дена [неясно в предоставения текст], един приятел си спомням, арменец, ме пита, там стана въпрос за Държавна сигурност, където ме потискаха, защото много проверки имах от тях, седем проверки: „Абе ти на тези хора не говориш ли за Истината, за Любовта, Мъдростта и Истината?“ И аз казах: „С камъни не говоря!“ Край! Свършиха тренировките, пак отново, нали, и следващата година — цяла година без критика! И после вече нямам проблеми — ставаш неспособен. Забележки — да! Критика — не! Забележката е по закона на Любовта, критиката е карма.

Но искам да кажа, нали, някакви такива задачи за годината или да проучваш вярата в нейния истински смисъл, да се домогнеш до нея. „Тази година посвещавам на Вярата или на Търпението“, или на някакъв недостатък. Примерно пушиш по 10 цигари на ден, нали, започваш на всеки месец с една по-малко — стратегически, не да се откажеш рязко и после да стане по-лошо. Напротив, 10, 9, 8, следващия месец 7. Ако ти е много трудно от 7, ще се върнеш на 8, после пак започваш от 7 ей така — бавно със стратегия!

Както слънцето изгрява постепенно, казва Учителя: „Не изгрява изведнъж.“ И така няма да усетиш как, като се справиш с цигарите, някаква друга слабост ще дойде — хващаш я и нея натясно. Натясно значи — ежедневно. И накрая няма да усетиш как си разтопил всичките си лоши недостатъци, а иначе само ще умуваш, ще одобряваш: „Да, да, това е хубаво. Да, да не лъжа, нали. Да не критикувам“ — и ще си останеш критик. И така ти е минал животът, и Учението, и всичко напразно. Това е в общи линии така, като всеки може сам, нали, да си прецени вече какво лично, как.

Любов към враговете и подходът на Духа

Един начин е да се отървеш, ако имаш врагове, нали. Примерно, да обичаш враговете си, може и такава задача да си поставиш — което е нещо много хубаво, защото Бог в теб няма врагове. Ама за твоето его почти всичко е враг, нали, може какво ли не — един комар може да е враг, нали. Даже, нали, значи ако си поставиш такава цел, да обичаш Бог в хората — ами ти няма да виждаш враговете, нали, ти ще ги стопиш, нали.

Аз имам даже врагове, които ми правят услуги, защото вече не сме врагове. Той разбра, че тайно го обичам и то така беше, аз обичам Бог в него и накрая той си промени подхода. Не можеше да ме търпи, някаква такава, една агресия към мен, такова. Критикува и мен, и Учителя, нали, само Кастанеда и никой друг, нали, вие така, така. После един път каза: „Абе виждам около теб дяволска аура и атмосфера.“ И викам: „Нямаш проблеми с мене!“ Нали така, той се обиди и хукна, замина, нали, такова, после идва пак, каза: „Абе няма къде да ходя, с теб ми е приятно!“ Ей така, едни такива неща, игрички такива, и накрая един път му подарих една книга — той се смая! Вика: „Ама много ме изненадваш, не мога да приема!“ Викам: „От сърце ти давам, ето.“ Знаех, че ще я хареса и така — беше разтопен. Въобще е много простичко, нали, въпросът е да намериш подхода към Душите.

Ако ти обичаш враговете си, ти няма да имаш врагове, защото Любовта ги стопява. И точно това иска Бог, нали, затова е казал: „Любете враговете си!“ Това значи, „Любете враговете си“ значи — да изчезнат. А Любовта няма врагове, няма противници, но егото създава. Егото може от добрия човек да създаде враг даже. Въобще е голям майстор на проблеми, нали чували сте, аз съм го казвал… Значи, така действа умът, егото, значи от мухата прави слон, а Духът прави от слона — муха. От мухата — комар, от комара — нищо, изчезва всичко. Това са различни подходи. При единия случай въображението увеличава проблема, прави го голям, сякаш светът е свършил, някакъв проблем, какъвто и да е — Духът действа обратно.

Настрадин Ходжа, така има една такава за него, така мисли той: „Когато умре жена ми — половината свят свършва, като умра аз — целият свят.“ Това е начинът на ума. Значи, не признава нищо друго. Само той живее и само неговите проблеми са важни, само неговите близки, нали, и с тях, значи, сякаш все едно че Бог не съществува. Щом Бог не му помага… А щом Бог не ти помага — Той има по-дълбока идея, щом не бърза да ти помага, значи наистина иска да ти помогне, но трябва… Без търпение, без голяма Любов… Бързи неща има в света, нали, и който иска бързо да израсне в Учението, Учителя е дал примера с тиквата и с дъба. Там, където един искал да стане професор, нали, много бързо. Ами може, за шест месеца може, но ще станеш тиква — за 200 години ще станеш дъб.

Любовта към Истината и тесният Път

И така един в София там, нали, виетнамец ли беше, какъв беше, отварял третото око по телефона на хората, нали. Една сестра отиде от моите лекции там, една Адриана отиде при него и така дойде при мене: „Гледай сега, какво ще кажеш?“ Вика: „Какво ще кажеш?“ Викам: „Нали знаеш?“ Каза: „Знам!“ Е, така си, нали, така се отваряло то трето око…

Един брат във Варна и той така: „До края на годината ще отворя третото око.“ И един друг брат каза, нали: „То да не е да отидеш долу в мазата и да отвориш един буркан зимнина.“ То ако ставаше така… Не само че не го отвори, ами го затвори още повече. И сега пак… Няма такива цели в Учението! Основната, свещената цел е: Любов към Истината и тя постепенно ти отваря чакрите и всичко — не ти! Вземеш ли ти да ги отваряш — опасна работа. Когато Любовта… Знае как да пипа — само Любовта.

Аз нищо не обещавам на хора, които влязат в Учението — напротив. Много трудности ще има, ще се увеличат трудностите, но след време, след години ще става все по-хубаво и все по-хубаво — след много време, постепенно. Няма такива обещания: „А тука така ще царуваш, то е златно учение“ — няма такива, залъгвания няма! Напротив! Ще ви е трудно и ще става все по-трудно, и в този тесния Път се изработва истинският човек. Да, и той го избира даже съзнателно — не търси лекото в живота, нали.

Ами добре, аз казвам да свършваме, след това ще пътуваме. В другата година ще уточним датата, да се надявам, че съм ви казал нещо вътрешно така, на Душите, че нещо сте възприели, че ще направите нещо от Новата година — разбира се, по свобода, така и другата година ще продължим пак.

Край на предоставения текст · Елеазар Хараш · 01.11.2004 г.