За болестите, храната, изцелението, събитията и мярката за здравето

За болестите, храната, изцелението, събитията и мярката за здравето

Елеазар Хараш · 01.11.2004 г.

Редакционна бележка: Текстът е оформен по предоставената писмена транскрипция и не е сверен с видеото или автоматичните субтитри. Поправени са пунктуацията и явни печатни грешки; запазени са устният стил и последователността на разговора. Тематичните заглавия са редакционни. Неясните места са обозначени в квадратни скоби. Репликите на участниците са отделени; останалият текст е на Елеазар Хараш. Съдържание

Въведение за същността на Учението

Какво нещо е болестта

Чистата храна

Какво ще излекува човека

Може ли лошото събитие да се преобрази в благоприятно

Какво е здраве и коя е мярката

Защо човекът е болен

Въпроси за лечението и външната помощ

Учителят и Бог вътре в човека

Новата година и Дневникът на Истината

Практика без критика и работа с навиците

Любов към враговете и подходът на Духа

Любовта към Истината и тесният Път

Въведение за същността на Учението

Аз не съм ви подготвил лекция, а така — някои символични въпроси. Няколко въпроса са те и после, ако вие имате въпроси, аз ще ви изслушам. На някои места вече нямаме въпроси. Варна и София така, в известен смисъл сме приключили, но Русе, Бургас, тук — засега така е. Но рано или късно и тук трябва да изчезнат въпросите, защото това е най-хубавото нещо — това означава вече Бог да е влязъл. Щом Бог влезе вътре, щом има такава голяма Пълнота — няма място за нито един въпрос, значи всичко се стопява. Тогава няма нито въпроси, нито отговори, значи такава Велика Пълнота, както когато си изпълнен от Любовта, Мъдростта и Истината, нали. Тогава просто знаеш какво да правиш, знаеш Пътя, включително на Вечния си Път, щом Бог е в тебе — така че това е целта.

Спомням си навремето в София ме питаха, тогава, когато имаше още въпроси: „Коя е мярката, че третото око е отворено?“ Когато изчезнат всички въпроси! Значи, включително и вътрешни, не е да се въздържаш просто, но за да отговориш на тези въпроси, нали, трябва да си се отдал на същността на Учението. Значи, същността на Учението е строго определена. Това са точно три неща и това е Тотално в Учението — всичко друго е второстепенно. Ако караш второстепенните неща, ще загубиш Същността и всичко — ще станеш някакъв ученик на Учителя. Същността е Любовта, Мъдростта и Истината. Значи, тоест това означава, че на голямата си енергия трябва да дадете конкретно на тези неща. Ако я дадете на нещо друго, нали — ще се отклоните, колкото и да изглеждат хубави другите неща, нали.

Затова ви говоря така, нали, затова сме по-вътрешен кръг, както и другите градове, нали, за да може да разберете кое е тоталното в Учението. Но който не може да се отдаде на тези неща или не може да ги разбере — той вече ще прави компромиси и се занимава с по-други неща, а те ще донесат и тревоги, и проблеми, и трудности. Не съм против трудностите, те помагат, но подходът към тях е много важен. Толтеките имат много Дълбок подход към всяка трудност, към всеки проблем. Внасят го в своята Пустота, в своята Дълбочина, там, където е Бог, и го топят, но който има его — няма Пустота. Тоест, другото име на Пълнотата, на Дълбочината.

Какво нещо е болестта

Добре, да започна. Значи, те са елементарни въпроси, повече са символи, така те са компромис, нали, но все пак така подтикват към размишление. Какво нещо е болестта? Това е първият въпрос. Тъй като все още и затова във Варна изнасяме лекции за здравето, нали, а ние трябва да се отървем и от болестите, и от здравето, нали, да навлезем много по-дълбоко, но понеже има много хора с много проблеми още, понеже Бог не е влязъл в тях, и затова имат и здравословни проблеми. И понеже не Го искат както трябва, не Го търсят както трябва и все мислят за странични неща, даже някои мислят повече за тревогите си, отколкото за мира, спокойствието, Покоя.

Именно затова издадох и тази последната книга, „Златни закони на спокойствието“, защото спокойствието може да те научи да живееш Дълбоко и да мислиш по законите на Бога — то е въведението, нали, и затова е. И тази книга е компромис, но се оказва, че е важна за много хора. Значи, как мислите, какво нещо е болестта? Тук целта на тези въпроси е да мислите повече с Душата си, не с ума си. Даже не и със сърцето си, те са така едни тънки нишки, тънки идеи, така да намерим по-истински отговор и освен това — да го изпълним. Щом ги има болестите, значи Бог е преценил и значи те са нещо много важно. В тях има нещо много съществено, което трябва да го открием.

Участник: Урок, урок и някакво стъпало за преодоляване.

Точно така. Значи, това е един от отговорите, от важните отговори. Урок. Тя идва да те направи по-добър и то истински добър, а не въображаемо, да си представя, че… То някои хора мислят, че като правят добрини, нали, че Бог ще ги възнагради. И даже някои не знаят, че и добрите неща се заплащат скъпо. Понеже не могат да различават, има добри постъпки с много лоши последствия, а има лоши постъпки, нали… Важно е не да говорите дълбоко, а така да сте искрени, освободени. По-хубаво е искрен отговор, отколкото така да се страхуваш, нали. Да преодолееш…

Участник: Трябва болестта да се преживее с Любов, така по-лесно се…

Точно…

Участник: Тя така или иначе ще отмине…

Да.

Участник: Но по-добре е да не се ядосаме, ами така с добри чувства да я погледнем.

Това е подход, това е стратегия, нали. Когато едно нещо го обикнеш, да.

Участник: Като я обикнем, тя в един момент спира да ни изсмуква.

Точно така.

Участник: Опитах се аз още, но… Когато си болки… [неясно в предоставения текст] Трудно е да се абстрахираш… Трудно се изработва.

Но точно трудните неща ще изработят същественото в човека, а лесните… Болестта не е срещу човека, тя е приятел, нали, тя идва да събуди в него много неща. И ако я критикуваш — тя се задълбочава. Въобще, критикуваш ли нещо, значи не си го разбрал — каквото и да е то. Щом има критика — там е неразбирането. После ще говорим и за вегетарианството. Някои мислят, че като ядат вегетарианска храна — са вегетарианци, нали. Това е другото заблуждение. Ти какво ще кажеш за болестите?

Участник: Мисля, че те ни упътват какво точно трябва да променим в себе си. Ако се обърнем Дълбоко към Душата си и попитаме, мисля, че ще получим отговор какво точно сме сбъркали и точно…

Защо милиони хора боледуват и не се обръщат към Душата си, че привличат и нови болести?

Участник: Мисля, че това е един указател какво точно трябва да променим. Болестта е малко като жокер, тя ти подсказва накъде си. Дали си вървиш по Пътя, който си избрал, или си кривнал вляво, вдясно. Да постигаш баланса си, да си в равновесие със себе си, иначе тя ти помага в този случай. И в един момент сама си отива, ако си я приел и си я осъзнал — за какво е дошла. Просто човек иска всичко да му е наред и когато нещо не стане така, както иска, се ядосва. А болести винаги е имало и ще има, те просто, както животът не е лесен, има трудности, така и със здравето на човека, винаги ще има по-добро състояние и по-лошо и трябва да го приеме, че възможно е да се разболее, а не да се ядосва, че се разболява.

Да.

Участник: Аз не съм видял човек, където да няма някакъв проблем. Винаги има, но въпросът е как си ги посреща тези проблеми.

Значи…

Участник: Те винаги се разрешават, нали, въпросът е кога и как.

Значи, окултният ученик няма проблеми — има задачи, той го превръща в задача, нали. Нещо като дадено за решение. Много хора в този свят не могат да си представят как може да няма болести, как може да са здрави? А всъщност, значи са победени в представата. Ако не са победени в мисълта или в чувствата, астралните същества атакуват хората в представите — там ги разболяват, въобще търсят начини. Други се оправдават с кармата, но при Учителя няма такова нещо. Ако си вътре в Любовта — няма карма, там работи Божията Воля. Ако си извън Любовта, казва Учителя: „Вече кармата я замества.“ Защото иска да те върне в Любовта, което е много благородно. Така че окултният ученик въобще трябва да се отърве от кармата си, по… И това е пак свързано със Същността на Учението. Значи, трябва да знаеш какво искаш от Учението и къде даваш голямата си енергия. А това е пак Любовта, Мъдростта и Истината. И Мъдростта не е знание, както сме говорили много пъти, не е информация — Мъдростта е Мъдрост.

Добре, накратко ще ви отговоря, значи, на този въпрос, но ние така го решихме. Значи, болестта е един особен начин на Духовно лечение и духовно обучение. Тя те обучава, прави те по… Тя те мачка, прави те по-мек, по-благороден, по-истински и тя е на място, болестта — когато е разбрана. Когато не е разбрана вече — тя става враг, и когато съвсем не е разбрана, става опасен враг и накрая тя може да те ликвидира. Всичко зависи от подхода на човека, а това е нещо много лично. Но който се развива и има правилен подход… Ние говорихме скоро във Варна на лекцията за разликата между еволюция и развитие. Значи, първо и второ Внимание на Толтеките бяха — еволюция, това е нещо като застой. При еволюцията няма гаранция след хиляди години и милиони дали ще станеш човек, животно или ангел. Вървиш по някакъв Път, докато развитието е, нали, там целта е Себепознание, не е наука, не е религия — конкретно Себепознание. И това се нарича там — Двойно Трето Внимание, нали, и после вече има други три Внимания, които са вече много по-дълбоки. Там трябва да се откажеш и от истинския живот, от себепознание — и да вървиш по-надълбоко към така наречения Орел, нали, тоест — Бог.

Защо не светнеш лампичката? Значи, болестта иска един вид да помогнеш на себе си. Много добър приятел, много искрен, много чистосърдечен — въпросът е да разбереш, нали. Кажеш ли: „Ама защо? Защо така стана? Защо не ми помага Бог?“ Или ако бързаш, ако си нетърпелив — ти вече отдалечаваш Бога, това е неразбирането. Щом едно нещо се е случило — това е най-доброто и Бог винаги прави най-доброто. Ако ти наистина Му вярваш, няма да произнесеш и най-малкото „защо“. Нито на глас, нито на ум. Това се нарича вяра, нали, макар че има 30 вида вяра. Тук говорим за Пълната Вяра — Абсолютната Вяра.

Чистата храна

Значи, вторият въпрос е: Коя е най-чистата храна? От една страна е житото, Учителят много е говорил за житото, много Дълбоко същество, живо същество има в него, даже човек като го яде и мисли, че проучва житото, но житото пътува в него и си прави наблюдения, нали. Вътре в него има особен Дух и е много дълбок въпрос. От друга страна — медът, говорихме за меда, говорихме за тези Души, които го правят, нали, много напреднали Духовно. Там, ако си спомняте, говорихме за тяхното събрание в Атлантида, когато са се събрали и са решили как да скрият Учението си, как да направят така това Тайно Знание, и са го превърнали в мед, нали, нещо — много дълбока храна. Но и от тази храна има още по-дълбока, макар че и тя води към Първата Слънчева раса за този, който е съзнателен.

Значи, коя е според вас най-чистата храна? Трябва да знаете, че егото не може да яде чиста храна, каквато и да е, и външна, и духовна. Докато има его, нали, в човека. Той може да си е вегетарианец, това е все пак нещо хубаво, но не му решава Съществения въпрос, значи слушай: Вегетарианството няма да му помогне, няма помощ да дойде оттам. Затова е много важно човек да пречисти живота си и точно като го пречисти, егото се разрежда и си отива и тогава вече можем да говорим за нещо по-дълбоко.

Казвам това, защото има вегетарианци, които всъщност са духовни месоядци. Значи, завиждат, мразят, това е много по-лошо от месоядството. По-хубаво да ядеш месо, нали, и да не лъжеш, да не завиждаш, да не мразиш, отколкото да ядеш вегетарианска храна и да имаш лицемерие и лъжа. Значи, ако трябва да сравняваме, нали, просто не лъжи себе си, че си вегетарианец и че нещата са, нали. И знам такива хора и в София има, и във Варна, които много го спазват вегетарианството, обаче стават все по-нервни и даже… Не съм против музиката, и тя има свое място, нещо хубаво е, но трябва да знаеш кое е най-важното.

Участник: А трябва ли напълно егото да изчезне?

Тотално! То винаги ще бъде преграда, то не обича Духовните неща, Чистотата, Любовта, Мъдростта, Истинското добро — тоест, Абсолютното добро. И винаги ще пречи на човека да върви към Учителя си, към Истината. От друга страна, то е много важно за човек да развие търпение, да го победи, и то не с будност. Само с будност не можеш да го победиш — прекалено е хитро. Това е Древната змия в човека, нали. Учителят я нарича: „Старовременната змия, Сатана“. Егото винаги ще оспорва, винаги ще те подвежда да взимаш погрешни решения. А някой път едно погрешно решение… По Пътя на пречистването, стратегически, постепенно, ако си спомняте там тези, които бяха на лекцията във Варна, говорихме за Втория враг на Толтеките, на Древните Атланти. Най-коварният враг — будността. Най-опасният враг от всички други врагове. Ти трябва да използваш будността, а не тя да те използва — тя е само временен път. В братството почти нямат хабер, като цяло, че трябва да се справят с будността. И аз там обяснявах подробно, тя е качество на Чистия ум, няма нищо общо с чистия Дух. Пътят до Чистия Дух е много дълъг, много Дълбок и не може да разчиташ на будността, за да го постигнеш — това е само нещо временно, както и да е.

Значи, коя е най-чистата храна? Тук ви говоря по-тънки неща така, защото на лекции масово не могат да се казват някои работи. Така, ще засегнат много хора, нали. Примерно в Русе я засегнах там някоя… Ясновидците и екстрасенси, когато казах, че над 90% от ясновидците и екстрасенсите разговарят с демони. Това е буквално така, и в преносен смисъл, и в буквален е така — над 90%! Защото демоните са проучвали хората, подобно на ангелите хранители, и знаят много от тайните на психиката на човека. Не знаят всичко, и ангелите не знаят, но знаят много тънкости и могат да налучкват и почти да познават. И няма по-опасно нещо от полуистината. Значи, това е най-големият капан — и тя се засегнала, нали, но в Библията има примери: Бог разговаря със Сатана, ангелите са там, те виждат само светлина, не знаят с… Ангелите, не кой да е! Не знаят с кого разговаря Бог! А Той разговаря със Сатана. Значи, той е скрит и от техния поглед. Обаче хората, особено екстрасенси, те смятат, че, нали, те виждат много дълбоко — и всъщност това е техният капан. За което, разбира се, правят много такива окови, заблуждения, много илюзии, много карми, тяхното плащане няма край, кармата им е…

Включително и Ванга! Много неща не е виждала и нямала е методи да даде на човека, на някой му казва какво ще му се случи, а не му дава метода — как да се спаси. Въобще, ясновидството е голямо невежество в сравнение с Любовта и Мъдростта. Само Любовта може да вижда много Дълбоко и тя живее по един начин, по който няма нужда и да виждаш, както Толтеките. Няма нужда въобще да вярваш в бъдеще, това е голяма илюзия, голямо заблуждение, те не вярват в… Те го създават, като живеят Безупречно в момента — не някога! Сега живеят, стараят се безупречно и с тази безупречност те го създават. И като го създадат, няма какво да вярват в него — те просто го живеят и това е разликата. И затова Учителя казва, нали: „Който мисли — не живее. Който живее — не мисли.“ Простичко, ясно, обаче е много тънко. Значи, какво мислите, коя е най-чистата храна?

Участник: Ако си поел Любовта, ако си я постигнал, то вече каквото и да приемаш сякаш, няма да даде такова отражение в тялото.

Всичко е правилно тогава. Значи, станеш ли истински…

Участник: Когато има омраза, ти просто го отравяш, каквото и да вкараш…

Станеш ли истински човек, може да се занимаваш с фалшиво учение — ще го направиш правилно. Ако си фалшив човек и се занимаваш с Истинско Учение — ще го развалиш. Че Учителя ако яде месо, нима месото ще Му обърка живота или начина на мислене? Той просто, там всичко е… Значи това е, защото, защо? Защото Той се е отдал на Същественото. Той се е отдал до такава степен на Бога, тук вече не става въпрос за стремеж, нали. Стремежът е само Път, не става въпрос даже и за преданост, и то необикновена. Той е постигнал това, което е над предаността — пълната жертва! Един начин на живот, който вече, нали, Бог живее в теб. Тогава как може, то просто няма проблеми и задачи няма даже — нещо много по-дълбоко. Една Мъдрост, Той живее потопен в друг свят, в Прасветлината и затова Той вижда нещата ясно, но не говори като ясновидец, нали, а говори като Мъдрост! Това е съвсем друг подход, нали, прави хората все по-духовни, нали, не с цитати. Той има присъствие, има Дух и точно този Дух храни тайно хората вътрешно. Ако беше цитати, всеки може да цитира Библията.

Значи, това е тънък въпрос: Най-чистата храна е Словото и Тишината. Словото е главната потребност на човека, най-главната потребност — Чистото Слово. Да изчисти така думите и ако той ги изчисти — изчиства и духовете, изчиства всички влияния, нали. Това не означава, че е оптимист. Той надминава оптимизма, защото ако остане оптимист, нали, след време ще загази. Значи, това не означава, че ще успее в живота. Значи, такъв човек не се занимава с успех и неуспех. Успехът някога става неуспех. Аз съм казвал там в София, един път изнесох една лекция, която смути много хора, и някои групички даже напуснаха лекциите. „Как да се спасим от успеха, от щастието и от светлината?“ Това са също капани, обаче много фини, прекалено фини.

И понеже тази сестра там в София, даже аз живеех при нея, тя после така ме изпъди, културно, няма проблеми, благодаря, благодаря. Защото тя изнасяше лекции по бизнес успех. Аз посягам на нейния начин на мислене и на групата ѝ, нали. А успехът всъщност е двойствен. Известно време може да си успял и после ще ти се стовари неуспех. Значи, живееш в двойствен свят, нали, можем ли да кажем, че Учителя и Христос са хора на успеха? Това е пълна глупост, нали. Те не се занимават с успех, те постигат същността, Бога — не успеха, те постигат Чистия Дух. Да. Чистият Дух какво е? Ами това е Синът на Бога! И всеки, който е постигнал чист Дух, той е син на Бога, няма единороден Христос и другите не са — няма такъв вариант. Значи всички, които са постигнали, нали, този Чист Дух в себе си, а този Чистият Дух е Едно с Бога, нали.

Значи, Словото — това означава главната потребност на човека, което означава, че човешкото слово е лоша храна, Божественото Слово, Чистото Слово е Божествена храна. Оттук нататък можем да говорим за вегетарианство в чистия смисъл на думата, иначе може да ядеш цял живот само хляб, вода, мед и орехи и т.н. — нямаш нищо общо с вегетарианството. И освен това, щом завиждаш, щом мразиш — ти си духовен месоядец. Щом критикуваш, щом не можеш да разбереш кое е критика, кое е забележка — всичко си има мярка, значи ти си просто месоядец. И всичко става една илюзия, уж вегетарианска храна, обаче ти не си в Същността. И подвеждаш и другите: „Той е така, той е в Бялото братство“, и много хора така от Бялото братство, нали, подведоха много други хора и после, когато Духът се струпа върху тях, те се отклониха. И хората казват: „Знаем ги Бялото братство“, нали, а те въобще не бяха в Учението, в Същността на Учението. И затова страда човек, нали, затова боледува — да намери истинския Път в Учението, своя си Път, който е естествен за него, нали.

Какво ще излекува човека

Кое е това според вас, това е друг въпрос: Което ще излекува човека? Значи, човек може да има много приятели и никой да не може да му помогне. Човек може да е вегетарианец и да смята, че чистата храна помага, други дишат дълбоко и дълбокото дишане помага, защото във въздуха има скрита светлина, има напреднали духове помагачи и ако може да диша дълбоко — те ще му помагат, но ще му помагат — помощта не е достатъчна. Значи, човек трябва нещо дълбоко да разбере, ако иска да бъде излекуван напълно в корените, нали, не донякъде излекуван. Някой екстрасенс може да ти помогне, да ти смекчи много нещата, после те чака нова болест — играта на ума няма край. Значи, има нещо, което окончателно лекува човека, определен, строго определен закон е той, а всичко друго е такива временни заблуждения.

Ако ти умре близък човек и ако кажеш: „Ей, Господи! Той беше толкова добър, защо ми го отне, защо го взе в другия свят? Къде е справедливостта?“ Ти вече си направил голямо отклонение. Значи, имаш човешки разбирания вместо свещени. И вече си привързан, не може да създадеш реална връзка с Бога. Значи един малък такъв намек само — и ти вече отиваш на голямо разстояние. Че Божествените неща не търпят компромиси! Значи, в човешкия свят може да грешиш много, хиляди години да казваш „извинявай“, сгрешиш, но в Божествения свят една такава грешка… Има такива случаи с ангели — една малка критика, казва Учителят: „10 000 години на земята прераждания!“ 10 000 години! В човешкия свят може да правиш много грешки, да се извиняваш, да се поучаваш, докато се оправиш някога и разрешиш напълно този въпрос. В Божествения свят няма компромиси!

И затова Поп Богомил казва: „Най-лошото нещо в живота е да правиш компромис с Истината!“ Да угаждаш на хората вместо на Бога. Някои хора мислят, че жената е добра, когато угажда на мъжа си — няма такива неща. Сразяваш го по всички правила на Божествената наука — няма угаждане! Обаче ако угаждаш: „Ааа, тя е много добра.“ И родителите: „Тя е много добра.“ И ти се отклоняваш, и той се отклонява, и развитието ти, и бъдещето, и децата, и задгробният живот, и всичко е една голяма лъжа — заради едно угаждане на човешки неща, някакви удоволствия.

Ученикът не се занимава с удоволствия. Истината, казва Учителят: „Няма нищо общо с удоволствията.“ И това е едно от нещата, което спъва братството въобще като цяло в развитието. Някой не е разрешил еди-кой си въпрос, друг — женския въпрос, трети — не знам какво. В братството няма жени. В най-лошия случай има сестра, това е най-лошият случай, най-ниското ниво, от сестра нагоре вървим — който не го е разбрал, много ще плаща. Сестрата е Душа, Душата е Божество, Душата е част от Бога — общуваш с Бога в тази сестра, даже не със самата сестра, а с Бог в нея, още по-дълбоко. И оттам нагоре вървим. Щом има приятелка, щом има жена, значи твоето учение ще се развива много бавно, ти няма да влезеш в Същността на Учението.

Накрая дори може да станеш, както и някои фанатици: „Само Учителя и никой друг!“ Ами всички Мъдри Учения са все Учителя! Все един Учител и всички са от Един и същи Извор. Някои казват: „Само Учителя“, други казват: „Само Христос“ — това е началото на войната, това е началото на голямото отклонение. Има християни, не приемат въобще Учителя, има от братството, които въобще не приемат Мохамед. Мохамед е нещо грандиозно, нещо велико, но трябва да го проучиш с Любов, ако искаш да го разбереш — най-малкият предразсъдък и ти не можеш да влезеш в неговото Учение, да. А той казва: „Аз признавам само Истината — и нищо друго!“ Има племена в Индия, които не вярват в никакъв Бог — признават само Истината и постигат целта! Има други, които вярват в Бог и в Христос — отклоняват се. Въобще, Пътят на Бога, на Истината, въобще много са неведоми пътищата.

Много хора са постигнали Истината, след като са се отклонили от църквата и от религията. Истинският живот не е религия, нали, той е Любов — това е голяма разлика. Религията се опитва да замести Любовта, тя е паднала Любов на ниско ниво и тя е някакъв път, но няма гаранция, че Любовта ще бъде постигната там. Това е много… Въобще народите не се развиват — само определени хора. Това са търсачите на Истината, това са хората. Защото ме питат какво ще става с България? Зависи от гледната точка. За мен лично става все по-хубаво и така ще бъде наистина, без да е преувеличено — всеки ден става все по-хубаво. Просто няма как да е другояче, като има само един Бог — няма Сатана. Сатана е слуга на Бога — той няма въобще думата. Ако Бог му каже нещо, ще го направи, ако не му каже, той е замръзнал, той е като камък. След като има само Една Воля и след като тя е най-разумна и тя помага на Душата да израсне вътрешно, за да има Истинско Бъдеще тази душа, независимо какви са страданията. И понеже ние не виждаме замисъла на Бога и си въобразяваме други неща. Така че има само Една Воля навсякъде — и в този свят, и в другите светове, и в ада, да.

Значи, това, което ще излекува човека, е истинската Любов към Бога, не привидната, не въображаемата — тази неизменната Любов към Бога, неизменна при всички условия. Но тази Любов, тя не е само думи, нали, трябва да я изстрадаш.

Може ли лошото събитие да се преобрази в благоприятно

Значи, следващият въпрос е: Може ли лошо събитие да се преобрази в благоприятно? Може, казваш?

Участник: То не е гаранция, че доброто като ти се случи — е за добро.

Да.

Участник: Може да те приспи, още нищо не… Докато лошото — да те стресне, да се събудиш, да вземеш мерки за нещо…

Точно така. Както някои хора си мислят, че са щастливи, успели, имат всичко вече и щастието се оказва голямо заблуждение. Въобще, който търси щастието — ще бъде заблуден. А който търси Бога и който Го намери — щастието ще го гони, не може да се отърве. Защото щастието е слуга на Бога, на Истината, а не на човека, нали, но човек не може да ги разбира тези неща, защото не е търсач, не че не може. Но ако той се посвети на търсене на Истината просто, той ще намери. И няма значение дали има жив Учител, или не, защото Учителя е винаги жив, то няма умрял Учител, ако е Истински Учител. И освен това, Учителят е в теб, но е много Дълбоко, затова човек трябва да постигне Дълбочината си и тогава ще вижда ясно, без ясновидство — с Любовта и Мъдростта ще вижда — нещо, което е много по-точно, много по-дълбоко.

А мярката да виждаш Любов е да си победил изкушенията. Значи, който се отдаде на Истинското Учение на Учителя, значи — Любовта, Мъдростта и Истината, това е мярката. Трябва да е победил всички изкушения, дотогава няма много право да се произнася за Учението, да разнася Учението, да се представя за ученик, просто не е ученик — дотогава. Значи, има един период на въведение, да ги победиш изкушенията, да разбереш начина. Оттам нататък, когато ги победиш изкушенията, вече пак постепенно ще бъдеш въвеждан в Любовта, Мъдростта и Истината, но пак постепенно.

Това, което едни хора в София на една лекция не можаха да понесат, когато им обясних, че дори и да станат Абсолютно предани на Учителя, Мъдростта ще дойде много бавно, може да минат години, а може и в този живот да не се получи. Те като разбраха, че даже при пълна преданост няма да получат Мъдрост — значи те искат сделка с Учителя. „Ние ще се отдадем — ама ти ще ни дадеш.“ Нещо като бизнес с Бога — няма такова нещо. И така някои хора напуснаха лекциите, понеже не можаха да смелят, да асимилират за какво става въпрос. Там се отдаваш с Любов и постоянство, с голямо Търпение и нищо не искаш. Учителя решава кога какво ще ти даде — това не е твоя работа. Това е правилният подход към Учението и към Учителя.

Значи, всяко събитие може да се промени — лошо. Когато го наситиш с много Любов, с много молитва, молитвата е нещо като друг вид Любов, нали. Значи, молиш се много усърдно и не задължаваш Бога кога и как да ти помогне — няма срокове, това е чистата вяра, оставяш Го свободен, в тази свобода Той знае как да направи най-доброто. В момента, в който настояваш и си нетърпелив — ти вече разрушаваш молитвите си, разрушаваш доверието си към Бога. Той вече… Не Му даваш да работи свободно. А Той знае кога е най-добрият момент. Например, Той може да ти излекува детето по-рано, ако ти много настояваш, после да стане 10 пъти по-лошо, защото просто си нарушил Свещения закон. Никой не може да задължава Бога.

Ако обичаш някой човек, не може да искаш Любов от него — ти вече си в човешката Любов. Обичаш без да искаш нищо — това е Божественият начин. Тогава ще получиш 1000 пъти повече. Малко да объркаш този закон, всичко вече постепенно се отклонява. Обичаш и не искаш нищо! Ти щом обичаш, щом имаш такава Любов, Той Бог в тебе живее и ти как, ти няма да искаш даже нещо друго. Как може да искаш нещо, което е повече от Бога? Значи, това ако бъде правилно разбрано, ще донесе… Всичко друго ще бъде последствие и кармата ще се стопи по един естествен начин, просто няма да имаш карма, ще имаш някаква бяла карма, тоест само хубави неща в живота, но и от нея ще искаш да се отървеш, защото дори и тя е някаква фина пречка — но това вече става постепенно.

Значи, щом много искаш нещо да стане — много трябва да се молиш. Говорим за усърдна молитва. Шивананда е правил такива молитви 24 часа на ден, аз съм правил по 11 часа и нещо на ден в битките с Държавна сигурност, Бог да се справи с тях. Няма никакви въпроси, никакви размишления, врях и кипях, горях от молитви — Бог да се справи с тях. Бях на държавно издирване в гората, отидоха да питат Ванга къде съм — Ванга нищо не им каза, защото тя не може да тръгне срещу Учителя, нейният ангел, който ѝ диктува донякъде полуистини, нали, полунеща, нищо не каза и нямаше как да каже. Защото аз отидох в гората заради Учителя и заради Истината, а не заради някакви…