За смирението

Тогава нямаш авторитет. Как може да си авторитет? И как може да се гордиш? Гордостта е смърт. В момента, в който, даже една похвала, нали, ако не я осъзнаеш… Ако изпуснеш така неосъзнато, несъзнателно малко или много, тя почти винаги е такава, губиш 25% от силите си. А за гордостта да не говорим, това е вече гробище. Щом има гордост, щом се смяташ за авторитет, щом така-така. Ти си вече наполовина си умрял. Въобще не може да говорим за дълбочина, защото дълбочината почва от смирението. В момента в който изучиш, проучиш, навлезеш дълбоко, се слееш с това качество — смирение, ти вече почваш да ставаш дълбок.

Бог те прави дълбок. И разбираш нещата по съвсем друг начин. И разбираш, че всяко събитие, което се случва, явление в света и в живота, няма значение. Важно е как го възприемаш. А ти го възприемаш вече по правилния начин. Но хората няма да разберат това, това е ясно. В този миг, когато става туй нещо, човека няма вече избор. Той е натрупал грешките и вече се е стигнал до този момент, като стават много често катастрофите. Той не се поучава застой вътрешно, няма развитие или пък някакъв важен, тежък, кармичен момент.

Бог се оттегля и в невидимия свят се прави план. Както една катастрофа наблюдавах в София, просто демонът влиза в духовните му ръце, измества му физическите, зави рязко надясно, около 150–170 км в час, разби мантинелата и дълбоко, много дълбоко дере там по пътя за София, дълго време пътува, докато се приземи. Той вече няма избор. Грешките — натрупани, изчислен е застоят. Ще си учи уроците в другия свят. Значи пак мисли Бог за него, но в другия свят ще го осмисля такова. Той известно време няма да знае, че е умрял.

Защото душата, ангелите трябва да го събуждат, да го убедят, че е умрял. Постепенно става всичко. После ще си спомни, ако иска да се коригира, обикновено душата ще поиска да слезе, да си подобри живота, което не е пълна гаранция, защото пак има нещо в избора твоя, което ще решава дали ще се развиваш или не. Може пак да обича удоволствието.

— Има предвид, че това е следствие от подвеждане по дадени нисши сили, негативни състояния. Примерно, подвеждане по… такива деградивни влияния.

— Да, но те вече им е дадена голяма власт.

Разбираш ли, когато вече се стигне до фатален момент, да го наречем в кавички фатален, вече на тях Бог им е дал власт. И те стават много силни. Той те чакал Бог, вече до предния ден те е чакал. Ти вече не си избрал Бога и разумността. Вече минало е времето ти. Нарича се зряла карма. При зряла карма няма какво да подобряваш, защото Бог вече не е с тебе. Нищо не можеш да направиш. Няма какво да избереш. Времето е минало. Мигът е минал. Въпрос на будност човек, да не позволява. Точно така. Кармично натрупване.

Да, изчиства, докато са още малки прашинки. Да. Защото той не се развива. Няма какво да стои повече тук на земята. Трябва в другия свят да осмисли. После, казва Учителят, сменя му се черепът, родителите. Примерно ако е много мързелив, може да го изпратят и да живее в Африка. Там, ще не ще, ще ловува, да мърда, да гони, да разсъждава. Някакво развитие. Затова Учителят казва: природата се е видяла в чудо да накара мързеливия човек да работи. Това е… Оня пример, дето е дал Учителят, аз съм ви го казвал.

Там са двамата дембели, където станал… мързеливите, дето станал големият пожар. Те не мърдат, другите бягат, те не мърдат, единият му казва: „Пожар! Ще изгорим!“ Другият му казва: „Не те ли мързи да говориш?“ Предпочита да умре и умира. Мързела води до изобилни грехове. Това е любов към греховете. Оттам се дължи това качество. Така го обяснява Учителя. Мързелът се дължи на изобилни грехове. Това е отказ от развитието. Бог ти е дал дар живота, да се развиваш, да можеш да стигнеш до него. Каквато и да е кармата. Каквато и да е тежка, ако ти направиш правилен избор, истинолюбието, не обществено мнение.

Общественото мнение го забрави. Аз го забравих още 1980-та година или 81-та, абсолютно нищо. Не можеш да се съобразяваш с него, то не е истината. И освен това…

То те дърпа назад реално Дърпа назад. И когато му дойде часа на истината, истината разпилява общественото мнение, заедно с обществата, с народите, с потопите всичко. Какво? Тогава какво? Няма думата. Просто истината си върши работата. Болшинството, „Гласът на народа е гласът на Бога“, няма такова нещо. Въобще народът не се развива като цяло. Само определени личности, божествени, търсачи на истината. Те се развиват, а те не се съобразяват.

Даже вземи в църквите тези, които са постигнали светците, които са постигнали нещо по-високо, те са напуснали църквите. Или в манастири, или по горите. Има го, може и да има изключения там, но даже и светците сега, на новото време, така старите светци, те са като цяло устарели, не са мъдреци. Много рядко между тях има мъдреци. Самата святост е пак донякъде мъдрост, но има светци, които толкова различно говорят, че някой така като деца има нещо чисто, но примерно има светци… Този Дионисий Ареопагит — той е свят мъдрец.

Значи събрал ги двете заедно. Което е вече съвсем друго.

— В смисъл, минал е през ума.

— Да. Минал е правилно, изчистил го е, овладял го е и вече умът не му е враг — е приятел, слуга. Което е целта. Щото почне ли ума да ти ръководи висшата душа, чистия дух, божествената ти природа, работата ти е спукана. Щото той не може да ръководи, той няма как да ръководи. Щото ума казва, Учителя, това е змията в човек. Това е сатана, това е древната змия, старовременната змия. Това е нашата задача, тя е най-големия проблем.

Не болестите, не трудностите. Тя трябва да бъде овладяна. Когато тя се овладее, всичко друго е последствие. Ти можеш да излекуваш болестта си, даже Сатана може да те излекува някой път с почти силна енергия да ти предаде, обаче ума ти остава. Отново ще имаш проблеми, отново ще имаш нови болести. Няма край — играта, омагьосаният кръг. Докато излекуваш ума.

За овладяването на ума

— Как да се овладее ума? Какъв е пътят?

— Пътят е ежедневни практики в истинолюбие. Думите, той изпуска тези думи. Когато изпуска лоши думи, отрицателни енергии, критики, той се вкоренява в теб, той става все по-силен. Когато почнеш да го изчистваш, ти го разреждаш, разреждаш. Когато се молиш, също го разреждаш. Когато мислиш за божествени неща, го разреждаш. Когато си в безмълвие, го разреждаш. Когато проучваш божествени книги, опита на посветениците също го разреждаш. Постепенно пътуваш в друга честота на вълната. Той изостава. И когато тренираш, внимаваш думите си най-вече практически.

Никога да не лъжеш. Не от време на време или рядко. Никога. Защото лъжата ограбва голяма енергия фина и тя ти ограбва развитието. Затова Учителят нарича двоен грях. И по пътя на това практикуване, ако е сериозно и искрено, за две-три години се справиш.

— А когато е, значи не, като изговаряне, просто вътрешното преминаване на мисли с тях?

— Вътрешното преминаване, ако ти ги задържаш в себе си, ще плащаш по вътрешен начин. Или по време на сън, или когато ги изказваш, ще плащаш и външно. Като здравословни проблеми, иначе ще имаш вътрешни здравословни проблеми, значи и външното, и вътрешното ще се изчисти. По този път се изчиства.

Ти като си искрена, той Духът ще те учи, ти постепенно няма да се… Да, да, то се намалява. Да, да, то се разрежда. И да съответно влиянието на… Да, но въпросът е постепенно. Значи както Учителят казва, постепенното е метод на Бялото Братство. Както слънцето изгрява, то не изгрява изведнъж. Бавно и обхваща цялата местност. Огрява я. Така ще изгрее душата в тебе и духа и Бог. Въпрос е да му дадеш ход. Пътека. Кажеш ли, ама трудно е, ама не мога, а това е няма. Вече. Умът го е казал.

Значи, в момента, като казваш нещо, веднага си давай отчет. Кой го каза? Ума ми ли? Сърцето ли? Душата ли? Искреността ли? Съзнанието ли? Да.

А.

— Когато друг лъже, може ли да ограби нещо от този, който го слуша? Как трябва да реагира, ако разбере, че някой лъже? Да, как трябва да се… Примерно някой ме излъгва.

— Аз няма да го възприема.

— Да премълчиш и да го приемеш?

Не. Ако го възприемеш, то ще влезе малко в теб. Не го възприемаш! Да. Аз имах един такъв случай. Един дядо от Варна, който много говори. Нищо не казва, обаче много говори. И много хора го избягваха, защото създава напрежение, атмосфера, цитира такова, нали, знаещите.

Викам, все ще видя нещо хубаво в този човек. Първото, викам, отидох да си калявам търпението. Даже на времето, Учителят му е обърнал гръб. Но то по други причини, които са правилни. То е просто Учителят го видял, че задава излишни въпроси и че не е готов да разбере. И той е обиден на Учителя за цял живот. Няма значение. Той имаше тук някои редки книги на времето, когато още нямаше много книги. Така и викам, ще отида да се запознаем, може и да ми даде някои книги, но както и да е така.

Около два часа той… Пита ме по едно време нещо, ама не дава думата. Няма проблеми. Аз на туй не държа. Нещо за Моисей беше и пак продължава цялата история на църквите и така, така, около 2 часа. И видя, че го слушам внимателно търпя и каза: „Ти си ми най-големият приятел!“ Няма кой да го слуша. Аз няколко пъти ходих, защото той после почина. Но видях няколко хубави неща в него, освен това. Значи има, всичко е упражнения. Те са ми трябвали. Да, Учителят не се нуждае. Да, той е просто по-друг.

Винаги можеш да го видиш хубавото, в който и човек да е.

— Даже и в лъжата.

— Да, да. Лъжата, тя си е за негова сметка. Значи ти виждаш, че той по този път, това е пътя му. Той е приел вече лъжата, това е пътя кой той ще изстрада, може да е дълъг път, няма значение, избрал го е, грешно е, обаче те страдания, които ще му бъдат нанесени, те ще го върнат, той, рано или късно, той ще иска да отмъсти на тази лъжа, дето е допуснал в себе си тези същества, ще отмъсти по благороден начин, като избере истината. И някога ще дойде, то ще назрее и този час.

Щото постоянно да живееш страдания и мъчения, все ще омръзне някога. И не можеш да не [неясна дума, 58:34] другото. Така че в случай е важно какво възприемаш. Той не може да излъжи Бог в теб и твоята душа. Ето Учителя казва: „Много хора са ме лъгали, но Истината в мене никога не ме е излъгала.“ Учителя пак им вярва. Той вярва на тяхната душа, не на ума. Просто заради доверието. Да тече между тях нещо хубаво. Има една интересно изказване на Учителя. Аз не мога да ви кажа една лъжа, защото за да ви кажа една лъжа, трябва да минат 5000 години, пък аз нямам време.

Не знам, така просто като От някъде, от една лекция беше, много интересно така. Колко символично го изказва. Да, той няма и как да каже. Да, точно, но го каза така много интересно. Да иначе казва за илюзиите казва: „Не мога да ви ги отнема, защото заедно с тях ще ви отнема и живота“, понеже хората така са сраснали с илюзиите и казва за това ще ви ги отнемам постепенно, една по една. Хем да живеете, хем така и след време вече, ученикът като се откаже напълно от илюзиите. Трябва да живее.

Да, трябва да е жив. Хората повече се хранят от илюзията и ги храни. Мечти не знам какво заменят Реалността, но това е все пак заместител. Все пак черпят някакъв живец.

— Аз имах предвид, когато последната илюзия… Вече няма да е жив.

— Да, да, няма да е жив.

— Фактически илюзиите хранят фалшивия аз.

— Да, усилват ума. И той то иска. Той се чувства добре, защото той как ще живее. Значи ума, змията ти е за да живеят, трябва да черпят енергия, трябва да има слабости. И когато човек пък не иска да си ги оправя, даже такъв живот хубав е да е дълъг живот.

Колко по-дълъг, по-хубав. Такъв живот може да стане да живее 100 години, 150-200, благословение, защото той е натрупал ум. И в следващия живот, той е в ръцете му. Той е сигурен. За такива хора, дявола не се тревожи.

За молитвата и медитацията

Обаче, ако един човек тръгне да избира молитвата, да иска да се пречиства, да обича истината, тук се вече води борба. Той иска да го откаже от молитвите, защото молитвите след време той знае къде ще го заведат. Молитвите се изчистват, изчистват и приятелите, дълговете хората, проблемите, трудностите. И ако си много усърдие…

Ще го изтърве, води се голяма борба. Имах там един случай с едно братче, го бях така въвел и той каза, чувствам се като ангел, все по-леко ми става, летя. Обаче една позната, понеже имат интимност, тя му влияе. Където има интимност, има влияние, нали приятелство.

Тя му казала: „Милиони хора успяват в света без молитва.“ И то е логично. Логична, ама не божествената логика, човешката ума. И той се отказа. И повяхна. Заедно с нея, да, надолу. Каква логика използват тънките сили? Много са хитри, много деликатни. И ако нямаш будност… Други смятат пък там в Сант Мат и някое учение, че медитацията само била най-важна, молитвата не била важна. Тя молитвата те води към истинската медитация. Едно братче в София от Сант Мат, той идва при мене. Медитация, медитация, обаче проблемите му растат.

Детето изтървал, с жена му са развод или какво си, много неща. Нали, взе да се замисля, медитацията не помага. Едни други от Сант Мат ги удари тока и те какво да прави. Защото молитва и медитация вървят заедно. Това е все едно да кажеш, лявата ми ръка не е важна, само дясната. Всичко върви заедно. Щом в този свят, Учителят и Христос се молят, след като има такава аура да изпепеляват демоните, те просто нямат проблеми. Щом те се молят и щом Учителят казва нещо изключително: че в този свят молитвата е по-важна, даже от любовта и мъдростта истината.

Забележи. Не от коя да е, а даже от любовта и мъдростта истината. Защото тя те въвежда в тях. Тя ти отваря вратите, тя ти… Дава посока.

— Да, тя всичко го прави по-точно. Значи смятай за колко е важно, нали? Тя ти разчиства вътрешни пътеки, вътрешни канали, нали? За да можеш след време този контакт с Бога. По време на молитва никога не може да грешиш, защото ти си в мълчание, изработваш най-древното състояние, когато още нямало слово. Тя е преди словото, преди сътворението на света. Това е подход на душата към Бога, преклонение.

Щом го нямаш това преклонение, каква медитация ще направиш? Аз знам такива медитатори, с его, дето даже ръководят медитации. Нека си ги ръководят, но рано или късно падат в капана. И те са го превърнали, медитацията, в успокояване. Забележи. Това е хубаво. Това е приятно. И даже има нещо здравословно, но не истинолюбие. Забележи разликата. А медитацията трябва да те води в сливане с истината, не само да те успокоява. Не само да укротиш някои мисли в себе си, защото те на другия ден пак ще дойдат. И пак ще си играеш старата игра.

Целта на медитацията е да постигнеш Висшата любов, не само успокояване, не само истинолюбие, а Висшата любов, хем да изследваш от много гледни точки и да я проявяваш и колкото по-тайно, по-хубаво, Висшата любов вече тя те дарява с Висша енергия. Това означава и Висша психическа защита. Тук няма амулети, какви талисмани, няма влияние на звезди. Звездите и те са обществено мнение, само че друго. Влияние на Бога. Когато ти не можеш да се откажеш от влияние. Трябва да се влияеш от Бога, от съкровените неща, от разумните, от свещения разум.

Тогава вече ставаш свободен. Все по-свободен. И в един момент въобще свободен. Да става друго качество на съзнанието. Добре, че там настана едно тихо мълчание. Казвам: да, мисля, че достатъчно неща си казахме. Други път ще видим кога ще е. Ноември може би, защото ми се увеличиха нещо градовете там Пазарджик, това. Но ноември така ми е малко по-свободно. Допълнително ще уточним датата с тебе. Нищо няма да Ви пожелавам, защото и Той не е точно. Освен това и Той Бог отдавна е пожелал да станем образ и подобие, да вървим по Неговия път.

Той така по един естествен тих начин, без да настоява. Той никога няма да настоява, нито Учителят. Учителя никога няма да каже, или Бог: „Станете синове и дъщери на Бога.“ Това е доброволно, но който го избере пък няма по-хубаво нещо. Но Учителя трябва да се избере по пътя на Божествената любов, а не на духовната и на човешката. По пътя на непривързаност. Само тогава, когато го избереш, връзката с Учителя е истинска. Иначе е опасна. Както някои християни обичат Христос и заради Христос са готови да убиват. Това е вече фанатизма.

Няма нищо общо с любовта и с разбирането. Което означава, че нищо не са разбрали. Нито пък трябва да подражаваш на Христос и на Учителя. Вървиш по твоя път, който Бог ти е начертал. От древността, а той е точно това, което Учителят е казал. Няма звезди там. Любовта, Мъдростта и Истината. Това е есенцията на учението. Всичко друго малко или много ще отклони. От друга страна обаче означава, че не си узрял още за тези неща и трябва да мине път и затова и се занимаваш с музика, с разни полу-практики там, ще дишаш нали, ще дишаш много въздух, обаче ти като не дишаш Любов.

И това е хубаво, и дишането е хубаво.

— Ама…

Близалки.

— Да, да, точно така. То затова и Учителят се чуди на Боян Боев, дето е писал книга за дишането. Хубаво е да напишеш и такава книга, и тя има нещо ценно, но той не практикува. За какво е? Практикувай и тогава напиши и своят опит и опита на Учителя и затова сега следвам примерно изучавам и църковните работи по света. На около 10 книги едната е много хубава. Защо? Защото човека не е цитатаджия на Библията. Преживял нещо. И го пише и вече има дух в книгата.

И той преживяно вече осмисля. Защото кой не може да цитира Библията? Всеки, дори един алкохолик да хванеш на улицата и той ще я цитира. Какво става с тези цитати? Нищо не става, да. Няма живот в книгата. А преживяните неща намагнетизират книгата, думите.