Елеазар Хараш Приятелски разговори в Добрич 06.2006

Автор: Разговори в Добрич

Дървото на изцелението, скока в Бездната, Толтеките, Пътя, Учителя

Дървото на изцелението

Аз една кратка лекция така, специално за изцелението, ще ви прочета, тя от старите. И после, може би, ако имате въпроси, ще се спрем на тях. Значи, лекцията се казва „Дървото на изцелението“.

Тя е колкото да събуди някои идеи във вас, някакви въпроси. Ако погледнем дълбоко, въпроси не трябва да възникват, нито отговори. Но все още се занимаваме, допускаме компромиси, защото когато Бог е в нас, няма въпроси.

Значи, когато се оплакваш от трудностите и болестите, ти ги призоваваш да остават в тебе. Това означава лоша стратегия. Или, по друг начин казано, неразбиране. Казвам това, защото много хора подхождат така.

Оплакването и недоволството спомагат за материализиране на трудностите и болестите, които всъщност са живи същества. Примерно, на някои хора съм казвал да благодарят. Те не могат да го разберат колко е важно, защото и благодарният човек много по-бързо оздравява, понеже самата благодарност увеличава енергията. Нещо, което най-много ти трябва, нали. Но почнеш ли да умуваш дали да благодариш, вече всичко почва да се разваля.

Оплакването и недоволството са методи от Дървото за познанието на доброто и злото. Тоест, знаещите хора, така действат те, нали. Точно това казах и в Русе там, имаше такъв въпрос за разликата между оптимизма и духовността. Значи, тук и на вас ще го кажа: оптимизмът е провал.

Оптимистът е човек ограничен, понеже той зависи от определени неща. Примерно, зависи от успеха. И когато успехът стане неуспех, той вече става песимист. Духовният човек не зависи нито от успеха, нито от провала. Ако му дойдат, той умее да ги управлява и двете. Това е духовният човек.

Той не се поддава нито на трудностите, нито на провала, на падението, нито на нещастието, нито пък на щастието. И така ги преодолява, което е и целта. Значи, ставаш над двете, ставаш независим. Това е духовен човек. Божественият човек е по-висока мярка.

Дървото за познанието, това е знанието, което бавно разрушава човека. Тоест фалшивото знание, не съкровеното, фалшивото. При дървото на живота подходът е друг. Съзнанието е изпълнено с духовност, което вече може да означава здраве, успех, победа, но успех съвсем друг смисъл. Успех във смисъл живот в душата си, живот в духа. Не е материален успех, то е последствие материален успех, защото ти можеш да успееш материално и да фалираш духовно. Бог не е против успеха, против богатството, но против неразбирането, против отклонението от истината.

Тогава вече и богатия ще страда, независимо богатството си и бедния също. Един закон на дървото на живота гласи: „Там, където има трудности, потърси замисъла на Бога.“ Бог има замисъл, много дълбок. Ако в момента разбереш замисъла, в един миг само, ако успееш да го схванеш, тази трудност вече се преобразява. Тя вече не може да бъде трудност. Някой път има трудности, има болести, има проблеми. Достатъчно е само едно разбиране. Няма нужда от методи, от правила. Ако схванеш дълбоко, ти вече преобразяваш на вътрешен план и се освобождаваш. Иначе носиш товара, и кимаш, че разбираш нали, но. Дървото на живота действа по друг начин.

Пробуденият човек не приема това, което му е писано. Той пренаписва. Той не казва: „Писано ми е фатална болест.“ Той я преобразява. То няма фатални болести, защото как може да има или пък неизлечими? Как може да има за Бог вътре в човека нещо неизлечимо? Значи има разлика между излекуването и изцелението. Лекуването те лекува за известно време и после ти пак се разболяваш. И освен това и то не те лекува по истинския начин. Един лекар не може да излекува истински. Изцелението е нещо съвсем друго. При изцелението вървиш по пътя на себепознанието.

И избирайки твърдо пътя на себепознанието, ти вече навлизаш в тотално изцеление на четирите тела. Физическото, етерното, астралното и менталното. Ти лекуваш вече всичките четири тела, които ти пречат в развитието. Така ги пречистваш, че те вече стават врата да влезеш в душата си, в света на идеите, в света на духа. Мисля, че няма нужда от цялата лекция. Разбрахте посоката. Ще минем така, ако имате някакви въпроси, така доколкото мога да ви отговарям. Тази идея, лекция е повече повод така, да се замислите за определени неща, защото в учението няма проблеми.

Учителят го е казал: има задачи. Няма трудности. Ти ако живееш в любовта, ако живееш в Бога, това не означава, че всичко се решава бързо, нито пък бавно, но просто се решава. Умееш да го дочакаш. И това е силата на Учението, на търпеливия човек. Да изтърпиш едно зло, една болест по правилния начин, защото тя някой път на теб ще трябва търпение. Търпението е силата на любовта. Да изтърпиш, значи да овладееш и злото, и болестта, и каквото и да е. И затова, Учителят казва, че най-много прераждания са необходими за търпението.

И ако има нещо, което да липсва много на учениците, като цяло, това е търпението. Това беше така, накратко исках нещо да ви загатна. По съм настроен да слушам, доколкото трябва ще отговарям. По принцип не обичам много да говоря, но така все се налага, вече от много години.

За мълчанието и безмълвието

Мълчанието е голямо предимство, безмълвието. Това, което говорихме за исихастите. Учение за мъдрото безмълвие. Много по-дълбоко от говоренето.

— Това означава, че в миналото сте искал да говориш?

— Възможно е да съм искал. Защото когато човек дълго време е мълчал, аз съм бил исихаст, дядо ми е исихаст. Дядо ми цял живот няколко изречения. Няма такива въпроси: „Как си, какво си?“ Преживял е много неща. Бил е овчар, живял е по горите. Какво ли не е преживял? Няма споделения. Един път се изпусна от тези няколко изречения да ме пита как съм.

И беше смаян, защото не му отговарях. И така се учуди, защото рядко пита. Но това е… Значи има безмълвие и безмълвие. Има безмълвие, при което мълчанието не е злато. Защото и рибите мълчат, казва Учителят, ама… И не познаваш Бога. Докато другото безмълвие, при него познаваш тайните на Бога. Точно, при исихастите. Понеже там то е придружено от две неща: благоговение и безстрастие. Това е правилното безмълвие. И по този път те научават тайните на Бога, където другите хора… Така че исихастката школа е много дълбоко нещо. Малко по-дълбока и даже от школата на Орфей и от Богомилската школа.

Много мъдреци има там, но понеже са безмълвници. Отново не говорят, рядко говорят. Те са молитвени хора, отдадени на вътрешното. Устата е затворена, ума е затворен, заключен. Не може да прави карма. Той е в неведение. Изпада в немилост. Просто… Той не знае какво става. Не знае какво планира човек в безмълвието. В тишината злото угасва. Умира. Няма никакъв шанс, не може да излъжи човека да каже нещо. И в този смисъл мълчанието постепенно те научава пък как да говориш правилно. При правилното говорене също няма карма. Знаеш какво искаш да кажеш, знаеш за какво работиш, знаеш защо изнасяш лекции, ако изнасяш лекции.

Като почнеш от вдъхновението, тайната цел, намерение, вдъхновение на душите и други още по-съкровени. Просто ги знаеш, осъзнаваш ги. Няма карма. Но докато се научиш да говориш правилно, много трябва да си мълчала. Много дълги периоди. Учителят, преди да почне Словото — пет години мълчание. Школата на Питагор — задължителни 3 години. А Исихасткият живот почти целия живот минава така. И после вече той изработил, защото в безмълвието расте душата и духа. И вече не можеш да говориш по законите на ума. Ума говори по един начин, висшата душа говори по съвсем друг начин, защото тя има и друг начин на живот и други желания.

Тя има желанията на Бога. А Духа вече там не става въпрос даже и за желания и за знания, там става въпрос за мъдрост. Ами добре, ако имате нещо…

За Бездната и безкрайното развитие

Трудности има, докато живееш и умираш. А когато влезеш в съществуване, в чистия си дух, защото той все още съществува. Има и не дух, който не съществува. Бездната е 13 степени според даосите, които означава, че е безкрайна, макар че са 13 степени. В най-дълбоката област вярно е, че живеят тези същества, които в друг смисъл живеят, съществуват, които са постигнали безусловната любов. И те могат да издържат на бездната, значи на голямото изпитание. То е нещо, което няма дъно. То е нещо като скока в неизвестното. А на по-дълбоко ниво е нещо още по-дълбоко, но има такава случка с…

Тези, които са завършили развитието си, са над 80 милиона вече. Може да ги наричаме Синове на Бога, посветени — въобще няма значение. Те са много.

— Къде са те.

— Да, и може би и много други пак тихи води, които не се знаят. А, какво исках да кажа…

— Дали има край?

— Да, значи за Дон Хуан Да, край няма. Развитието няма край. В съществуването също има нещо, което е безкрайно, защото ако имаше някакъв край, още всеки край е друго начало. Точно това е хубаво. Пътят, значи ти не можеш да познаеш себе си и да кажеш: „Аз познах себе си.“

Това е вечен процес, след време и отвъд вечен. Защото вечността също малко или много ограничение. Исках да кажа за Дон Хуан. Там има едно нещо, което не е излизало на български, така от редките книги, руските. Той е увлякал една група от хора да направят скок в неизвестното. Но те не са били подготвени. Те са имали някаква вяра, но нямали свещено отношение към неизвестното. Божествено. Когато е дошло време да скочат в тази бездна, от по-нисшите бездни, но пак е свързан с неизвестното скокът, много от тях са полудели, други са умрели.

Дон Хуан и няколко човека се измъкват поради по-голяма сила и енергия, силен дух. И сега той е разбрал грешката си, търси определени хора, създава туй учение и чрез Кастанеда донякъде и чрез други. Макар че Кастанеда — и което ме питаха и в Бургас — той е въведение, той е още далече от истината, но все пак говори за толтеките, говори за тази древна мъдрост, а толтеките са нещо изключително. Четирите големи потопа, които са ставали в Атлантида, тях не ги докосват, понеже те минават през тази бездна, вътрешна, без да си изгубят съзнанието.

Но той не ги е обучил така да вярват в една безусловна любов, в един свещен разум. И затова и сега той изкупва чрез Кастанеда и Кастанеда говори донякъде мистични неща, донякъде разумни, донякъде неразумни и обикновени и всичко става, обаче става бавно една подготовка. И хората искат да тълкуват, да се обясняват нещо, да се подготвят. По някакъв начин, по странния начин става едно подготвяне. И така Дон Хуан ще изкупи грешката, защото тя е голяма. Да водиш хората без да са подготвени. Защото, влизайки в едно голямо изпитание, да кажем, Голгота…

Христос запазва съзнанието. Но Той има тази висша душа. Той има в дълбочината си нещо, което може да противопостави [за сверяване, 15:22]. И кръстът не му отнема съзнанието. Напротив, Той знае какво да избере. „Отче, в Твоите ръце“. Това е висша формула. Слива се, запазва се съзнанието, възкръсва и няма проблем да възкръсне, защото той е готов. Но който не е готов… Въпрос е много сложен за бездната, защото ти трябва да се научиш да живееш там, където живее, в най-лошия случай, висшата душа — безкрайността. Обаче, ума не пуска. Ума обича ограничените неща.

Той не може да живее безкрайността. И ако ти си се слял с ума си, той се чувства добре в ограниченията. Навлезе ли в безкрайността, той е нещо като един кораб да тръгне без пристанище. Духът може да го направи това нещо. Чистия дух на човека, защото той е едно с Бога. За него тази безпределност не го тревожи. Обаче, умът обича ограничения. Той там се чувства добре. Той иначе или ще полудее, но ако е съвсем изчистен, духът ще го използва като инструмент и няма да се губи съзнанието.

Въпросът е в тази подготовка. Тази подготовка при Учителя се нарича любовта, мъдростта и истината. Съчетани с усърден молитвен дух. Толтеките, при тях се нарича пътя на безупречност. Така те са се подготвяли и нищо не може да ги изненада. Те живеят в Духа си. В общи линии. Иначе пътят е безкраен. Няма как да има край. Затова Учителя казва за Абсолюта. Не за Бога. Абсолюта е създал Бога. Бог също има една велика реалност. Тя не е Абсолютна. Абсолютът е, казва Учителят, не може да се побере във Вселената.

Разлял се е, но не може да се събере. Това е нещо друго.

— Това означава, че единственият изход е в несъществуването.

— Да. Има и такива, които живеят там и слизат в живота, за да помагат. Понеже, ние го казахме на предната лекция, пътя на толтеките. Те в началото имат път. Не че в дълбочина животът има път и цел, но в началото трябва да имаш някакъв път, за да се мобилизираш, да се организираш, да изработиш съответни качества. Истински добродетели. После се оказва, че няма път. Има дълбочина.

После се оказва, че има дух. Чистият дух е нещо още по-дълбоко. И после те се връщат отново и имат път, за да покажат истината на другите. Съзнателно с друга цел. Друг смисъл. Не че им трябва пътят, но заради другите да ги въвеждат в истината, в истинолюбието. Отново имат път, той вече е компромис. Но важен компромис е да въвеждат хората.

— Учениците от второ и трето ниво, обучавани от толтеките, имат стремеж към Истината, доколкото си спомням от това, което чух от лекциите.

Да. Това означава ли, при едните мисля, че при второто, тук като при третото беше изучаване на истината, при третото опитване за сливане с истината.

— Това е, говорим за толтеките трите степени? Не за воините трите степени. ОК.

— А предполагам, че всеки път към толтеките, стига да е постигнал тези…

— Да. Значи първата степен толтеки… е изучаване на истината.

— Означава ли, че тези от третата степен?

— Толтеките или воините?

— Ами, не знам.

— Добре, кажи, аз ще кажа. Тези, които имат стремеж към Истината, за мен няма значение кои са, дали са воини, или са ученици.

— Да. Означава ли, че те се опитват да се слеят с Истината, която според мене, по моите разбирания, е същото — Нищото?

Да. Което означава, че те биха напуснали и световете. Да, сега ще го обясня по друг начин. Така е. Значи, сърцето има копнеж. Свързано с желанието Умът има амбиции. Душата има стремеж. Чистият дух има вдъхновение. Когато влезеш във вдъхновението, ти преодоляваш гравитацията на света. Гравитацията на вселената. Няма вече гравитация. Вдъхновението преодолява Вселената. Смяна на мястото. Да. Влизаш в чистата си същност. И вече, както има старци 24, има незнайни старци, независими. Независими от Бога, живеещи на високо съкровено ниво. Има и зависими старци. Избрали са да зависят от Него, което е всичко е на място.

Разтварянето в нищото е на място, завръщането от нищото, да помагаш на хората, да ги водиш по пътя на истината, пак е на място. Тогава каквото и да избере, защото той е вече отвъд изборите. Всеки стигнал до това ниво на посвещение, той е прав. Както и примерно Учителя. Което и да прави, е все прав. Важно е да си прав ли?

Въпросът е да си станал правилният човек. Проповядваш неправилно учение, то става правилно. Ако си неправилен, проповядваш правилно учение. То става неправилно. Значи въпросът е кой си ти. Така че това вдъхновение е много важно нещо.

Истинските ученици са там. Във вдъхновението. Стремежът ги е подготвил и те са влязли във вдъхновението. И това е нещо, което не можеш да кажеш, примерно, ако си вдъхновен, нали: „Нямам разположение днеска.“ Винаги си в разположение. Ти не се занимаваш с настроение. Ти имаш вечното състояние. То е качество на душата. А вдъхновението е качество на духа. Всичко ти е приятно, което става. И да става в момента едно цунами идва, нямаш проблеми, посрещаш го с приятно чувство. Нищо негативно. Приел Божията воля така. Сливаш се с Божията воля.

Цунамито не те докосва на ниво дух, на ниво съзнание. Обикновените хора ги попилява, за да си учат уроците.

— Какво става, след като съзнанието се разпилее? Имам предвид как?

Ами, ще се събира на части част от съзнанията. Пак ще се прераждат, пак няма да помнят какво е било. Пак питат има ли Бог. Пак започват… Бавния, дългия път, което се нарича еволюция. Много дълъг път. Развитието е къс път. Защото там избираш себепознанието. Не е както в църквата, ритуали такова умствени неща, или… Пък и на много места в света.

Избираш развитието, избираш себепознанието. Учиш се да владееш себе си, да управляваш думите, да знаеш какво говориш. Невъзможно е да лъжеш, когато тръгнеш по този път.

— Това означава най-вероятно, че повечето хора имат разбито съзнание по простата причина, че не знаем. Затова има и въпроси.

— Да. Не може да възникне въпрос, ако Бог е в теб, ако имаш пълнотата. Докато задаваш въпроси, такъв въпрос беше ми зададен преди години в София. „Кой е белегът, коя е мярката, че третото око е отворено?“ Въпросите изчезват. И отвън, и отвътре. Защото някои могат да се направят на въздържатели и да изглежда, че сякаш са решили нещата, но нямат пълнотата, нямат вдъхновението.

Както и за медитацията, тя си има мярка. Много хора медитират. Някои хора не знаят и кога е медитация. Има си мярка кога медитацията е медитация. Мярката е неизменната божествената любов. Каквато е любовта ти, такава ти е медитацията. Ако любовта ти е Божествена, медитацията ти е Божествена. Примерно, Апостол Павел медитира и Христос медитира. Но разликата в качеството е огромна. Сливането на нивата, на нива, на бездната, на нищото е… различно. Мъдростта е различна. Много лесно е да кажеш „Здрав дух в здраво тяло“. Тази поговорка изглежда разумна, която на една лекция я разпиляхме нали, защото тя е фалшива.

За какво е здрав дух в здраво тяло, като ти живееш глупаво, като ти правиш нови карми. И как може той да ти е целта — здравето? Това е глупава цел. Ти ще се развалиш. Щом целта не е Бог. Щом целта не е просветлението. При което вече ти да боледуваш, да не боледуваш, ти царуваш. Ставаш вече независим. Извън полюсите на живота. А щом избираш здравето? Примерно отиваш при Учителя за да те излекува. Не за да вървиш по пътя на себепознание, да търсиш истината, да възлюбиш Учителя така както никой завинаги.

Не просто за един, защото той е символ на истината. Той е истината, слязла. Той е част от нищото. Той го има и го няма. Затова и за такива хора, като се говори, някой път не може да се разбере исторически — като Лао Дзъ — съществувал или не е съществувал? Той за него няма значение, защото Той не е съществувал на Земята. Физически е бил, ама той си е живял в Дао. Той нито раждането го интересува, нито смъртта. Той извън тези неща. Той извън полюсите. Той съществува без да е живял. Но понеже хората искат да документират дати, такова. За кое им са дати?

Какво ще им помогнат дати? Той изнася Същността. Така че да избереш пътя на просветлението, т.е. на истинолюбието, не посвещението като цел на живота, защото пак ще се отклониш, както един от старите в София. Все чете книги, как да стане посветен. Чете, чете, а Учителя нещо не достигало. А Учителя не бил говорил много за посвещението, за астралния свят, пък той толкова много е говорил, но понеже целта е погрешна. Целта е истинолюбие, правилен живот. Ежедневно. Ти си постоянно в клас. Постоянно трябва да си буден. Като благородство, като мярка за нещата, като ежедневие.

И постепенно този живот те учи вече как да влезеш в духа и в дълбоките неща.

За ежедневната практика

А щом не живееш правилно, ти може да се молиш. Но, Учителят казва: една погрешна постъпка — цялата ти философия свършва. Една постъпка, не две. Две са много. Трябва да почваш отново деня, отново по пътя на себепознанието да вървиш, да изследваш, защо си изпуснал дума, че ти някой път с една дума може да убиеш хората. Думите са живи същества. Една дума и човека не знаеш какво говориш. И затова думите трябва да… Те са живи. Трябва да ги управляваш. И това става с духовни дневници. Много паразити пречат да водиш Духовния дневник.

Много същества, много… защото ти почваш да ги разреждаш думите. След време става невъзможно да лъжеш. Не можеш да критикуваш. Любовта не се занимава с критика. С критика се занимава безлюбието. Просто надрастваш всичко по пътя на практиката. Практически духовни дневници. И след време става невъзможно да лъжеш, невъзможно да критикуваш, забележки да, критика не. Имаш вътрешната мярка, света може да те критикува, даже ако избереш този път и братството ще те критикува. Обаче това няма значение. Защото ти ще знаеш, че пред Учителя как си действал и дали си прав.

Ще знаеш дълбоките си намерения. Аз предпочитам целия свят да ме критикува и братството, Учителят да ме одобрява. Защото ако Учителят не ме одобрява, а света ме хвали, спукана ми е работата.

— Развиването на качество като самокритичност?

— Самокритичността също пречи, защото ти не може да критикуваш Бог…

В смисъл деградивно, а градивна самокритичност?

Има една градивна, когато имаш Любов към Истината, но то не е точно самокритика, то е, защото ти не можеш да критикуваш Бог в себе си. Значи нито хората, нито Бог в себе си. И затова при това положение някой питат нали какво да правя, Учителят отговаря: „Любов и молитва.“ Две велики космически дейности. Мълчание. Защото какво да се критикуваш? Ти ако работиш с любов и въвлечен в молитва, той Духът ще те научи.

Ще отпадне и самокритиката. Естествено ще отпадне. Известно време тя може да я има. Но ти като не одобряваш себе си, нямаш полза от това неодобрение. Ти просто трябва да го коригираш. Това става по пътя на този тренинг. Примерно допуснал си някаква лъжа, докато тренираш дневник на Истината. Няма нужда от чувство за вина. Просто внимавай следващия път да не я повтаряш. И ако ти наистина тренираш дневник, ти тази лъжа вече няма да я повториш. Може да повториш някаква друга. И така ще ги усъвършенстваш, ще ги разреждаш.

— Изчистват се.

— Да, изчистват се. И ако тренираш една-две години, в първи месец ако си казал 20 лъжи или неточности, неточни думи, в третия месец ще кажеш 2-3, след време на годината ще кажеш една-две и след време просто идва един момент, в който просто Духът влиза да живее в тебе, дал си право на Бог в тебе да живее, на душата ти, нали? И вече ти живееш по една друга мярка, внимаваш за думите, бдиш над всяка дума, защото знаеш, че всяко изпускане то влияе на умрели същества, на невидими същества, на живите и вече ти бдиш така и не можеш да правиш грешка и няма карма.

И такъв човек да кажем, Буда, каквото и да каже, той не може да направи карма. Както и да изглежда в слуха на другите, в очите на другите, той винаги прав. Защото той вече е станал правилният човек. Значи той няма как, каквото и да прави. Както един индийски учител, даже имал две жени. Прав е. Няма как ама не! Постигнал реализация има. Макар че и той в един момент ги извиква и казва: „Кажете, какво да правим? Аз тръгвам в гората.“ Иска да се отдаде още по-висше, макар че те не му пречат, той пак е независим.

„Какво искате?“ Едната: „Искам ти къщата, имотите.“ „Ето ти.“ И другата: „Искам да те следвам в гората.“ Той е учител индийски. „Добре, тръгвай.“ Още е независим от всичко. Но всичкото е търпеливо ежедневно практикуване. Това е учението. Иначе остава само цитати, музика, така приятна музика. Какво ще ти помогне музиката след като самият учител е казал, че има въпроси, които музиката не може да ги разреши. Трябва да гониш другите нива. Има въпроси, които само молитвата може да ги разреши, музиката не може. Има въпроси, които мъдростта може да ги реши.

Други въпроси ли Любовта ги решава. Някъде пък се иска разумната воля да се включи. Тогава ти имаш мярката как да действаш. Твоят опит ще бъде оригинален, ако двамата тренираме един и същи дневник, твоят дух ще те учи по един начин, мене по друг и двамата ще бъдем прави. По различни пътища постигаме едно и също нещо.

— Заживееш ли в истината, вече обществото не може да те изкриви?

— Нищо не може да направи по въпроса. Няма обществено мнение. Той е бита карта, ти не се съобразяваш с него. Някой не те одобрявал.

Това не е негов проблем. Ти си тръгнал да живееш по законите на истината, стараеш се, в началото е стремеж и постепенно накрая ще дойде вдъхновението и вече няма да чакаш някой да те вдъхновява, както поетите. Ако го вдъхновят, пише. Ти самият ставаш вдъхновението. Не е взето назаем, някой ангел — дойде, пише, не, това си е твое вдъхновение, а ангелите и учителите могат да ти го увеличават. Става още по-голямо. Но важното е да вървиш от вдъхновение нагоре. А пред такова велико учение не може да не си вдъхновен просто Учителя всичко е казал.

Нещо грандиозно. Но казва и много деликатни неща. Пример. Ако се отклоните само на една стомилионна частица от мярката, вие вече няма да ме разбирате правилно. Те са едни специални изказвания, аз ги събирам в една книга. Мога да кажа с чиста съвест, най-силната книга на Учителя, но тя бавно ще стане. Някъде 65 страници. Нарекъл съм я „В храма на Учителя“. Само такива изказвания. При които няма коментар. Четеш и замръзваш. Ума се изпъжда просто. Трябва да го разбереш с душа, с духът си.

— Сентенции?

— Да.

— Може ли да попитам за това със 100 милиона?

Интересно, че на едно място Учителя казва: Христос се е смалил 75 милиона пъти. А на друго място го цитират, като някакво изказване негово, което после го махна от лекциите. Навремето като го глобяват 25 лева и го интернират във Варна. И след това България като губи войните плащат 2,5 милиона контрибуции, означава, че 100 милиона пъти плащат тези 25 лева. И така някой си прави извода, че това са някакви силови линии, нали, негови, един вид. И затова се чудя, защото казвате, че 100 милиона отклонения, един вид. Да не би тези 100 милиона да е някакво такова символично изразяване, че…

Въобще единицата, 100, това е са числа на единицата, десятката, стотицата са числа на пълнотата, на великата пълнота. И който е посегнал на тази цялост, той е посегнал на себе си. Задължително плаща. Там определените суми, може ли тъй да се нарича силови живи линии. Той плаща, защото всъщност това е грешката на България, нали, че не са приели Учителя както трябва. Включително като цяло и братството, защото той Учителя не е цитати, той не е одобрения, а ти да трябва да се вкорениш в любовта и Мъдростта и истината.

Това е което искал той, Затова казва някой са близко до Учителя, нали, колкото са близко, пак са далече. Но тези, които казва Учителя, изпълняват Божията воля, те са близко до мене. Исихастите как разбират Божията воля? Дълго време се молят и в безмълвие. Няма въпроси. Молитва и мълчание, докато разберат нейните тънкости, тя не е изведнъж, тя е много тънко нещо. Но когато я разбереш, някой път можеш да станеш отшелник, даже и в сегашното време. Само при едно положение правилно, ако Бог те е повел. Всички други твои желания да отидеш да станеш отшелник, са капан.

Но когато Бог те поведе, коя е мярката? Ще имаш голяма пълнота. Тримата свидетели са налице. Ума напълно съгласен, сърцето напълно съгласно, волята напълно. Което означава вече и душата съгласна, защото тримата свидетели са едно цяло. Триединство. Както е при ангелите. Ангелите нямат ум, нямат сърце, нямат воля. Всичко там е слято в едно. Спонтанно. И веднага виждат — те са душа. Докато човек се е разделил при грехопадението и сега умът му мисли в една посока, сърцето в друга, волята прави трети неща. И той се разбива.

— Орел, рак и щука - българската поговорка.

Да, да.

Аз затова и харесвам много тази африканска поговорка, която важи за толтеките. Значи ако имаш търпение… ще видиш очите на охлюва. Това е нещо много тънко, нали? Тоест ще видиш лицето на истината. Няма да я разбереш и Учителят го обяснява. Ти като видиш истината, която се преживява, тя се преживява. Тя не е понятие. Преживяваш и оттам нататък вече разбираш нещата и по съвсем друг начин ги приемаш. И всичко, което става в живота ти, разбираш дълбокия замисъл на Божията воля и той е наистина за добро, защото Бог няма друга воля.

Но когато не можеш да го видиш, мислиш, че е страдание или пък нещо, кой знае какво. А той е всъщност изцеление. Бавно, на вътрешен план, на други нива, на телата, на душата. След време да може да се върнеш както Бог те иска. Спомням си на времето, като едно от предложенията на Държавна сигурност, една от многото проверки, които ми правяха: „Ако се откажеш от Учението, няма да те преследваме.“ И спомням си тогава, че му казах: „Значи да се откажа от Любовта, Мъдростта, Истината и да тръгна по вашия глупав път?“

Само че с такъв един тон, по-друг. Аз бих говорил по съвсем друг начин, но тогава, в такива години, не бях съвсем смирен. Така и… Както и не… Чрез тях също ме изпитваше Бог. Опасни предложения предлагаха ми да скачам от шестия етаж. Не знаеха как обичам живота. И накрая след седмата проверка една сутрин седем човека дойдоха — милиция, митница, Държавна сигурност. Митницата, защото имах един касетофон подарък от брат Михаил и не беше регистриран. И там главоболие, както и да е. Но няма проблем. Те са също част от Бога и трябва да наблюдаваш, внимателно какво те питат и да говориш истината.

Ако говориш истината, после можеш да ги управляваш чрез Бог в себе си. Може да се справиш с тях с формулите, няма проблем. Обаче, кажеш ли лъжа, вече нямаш власт. И Бог не е напълно с теб и тогава вече става много тежко. А те направо някой вряха от омраза, единия спомням си. Там бяха заключили в една стая, пишат там документи — враг на държавата, не знам какво. Аз се обръщам към него, един от шефовете на Държавна сигурност, и му казвам: „Аз в момента ви смятам за братя, няма проблем.“

Направо изрева: „Как може?“ Значи, викам, за тебе човек за човека е вълк. Тогава ще плащаш тази философия на гърба си. И сега е разбит. Просто Бог ме изпитваше чрез тях и Бог в мене израстваше, Учителя. В тях също виждах Учителя. Те са инструмент на Бога. Те са средства за израстване. Те нямат Именно. Обаче ако ти ги намразиш, защото… примерно, ми взеха 5 кашона на времето това около 1980-та година, бях изписал около 5 кашона, тетрадки по Учителя и практики и такова. И в един момент Учителя, Хайде, много си чел, сега да видим, искаше да ми каже, невидимо.

Така, „ай да видим какво знаеш“, защото в изпитанията, ако аз ги бях намразил, значи нищо не знам. В момента, в който ми взеха кашоните, взеха да ме разкарват по тук-там, аз взех да ги благославям. И така ги стопих. Остана само един, който от време на време ми се обажда, идва да ме уважава и ме води експерт по религиите. Не съм експерт. Проучвам стотици учения, но не съм. Но така идва нещо да се посъветва, макар че той сега се смени длъжността, занимава се с деца-престъпници. Както и да е.

Въпросът е да имаш твърди убеждения, а те идват, когато си едно с истината и когато си едно с Учителя. Иначе аз не може да се справя с тях. Така реши Учителя, тръгваш. Дойдоха последната проверка, казаха: „Ние не можем да се справим с тебе, но скоро ще дойдат едни други.“ Така, ще те заведа там в. Бобов дол, в някакви мини ти, няма проблем. Тогава вече разбрах, че става много гъсто. То беше станало донякъде. И разбрах, че трябва да хващам гората. И живях известно време в гората.

Големи изпитания, които те са си между мен и Учителя. Нападали са ме животни на групи, на цели групи. Двама луди там — един баща и син. Много неща, нали. Тези неща са все пак между другото. Имаше и други неща, които се случват между ученика и Учителя. Нали, прекалено съкровени. Нали, но там… в големите изпитания само вярата не помага. Дори абсолютната вяра. Трябва да имаш и любов, трябва да имаш и мъдрост, подход. И Учителя просто се калява. Той те вика. Той те изпитва чрез тези от Държавна сигурност той ги разбива, той израства в тебе, той ги обича в тебе.

Просто трябва да му дадеш правилния подход. Заедно и ти да мислиш като него, а това е най-хубавото нещо. Да мислиш като Бога. Няма по-хубавото. И не е трудно, както хората си мислят. Стига да избереш този път. То постепенно става, но в един момент става изведнъж. В началото постепенно. Така че изпитанията са нещо много ценно в братството. Въобще в пътя на ученика. Изкушенията също. Добре дошли. Не да бягаш от тях. Ако бягаш, какво ще разрешиш? Да ги преодоляваш. Това е тренинг. Като тренираш няколко години, нищо после не може да те изкуши.

Как може да има нещо, което да изкуши Бог в тебе, Учителя? Просто е недопустимо. Но трябва да го оттренираш, това и заедно с Учителя. Трябва да практикуваш учението. Музика няма да помогне, паневритмия няма да помогне, само молитви — и да чакаш само молитви да ти помогнат? Не. Учителят казва: лозето иска и молитва, и мотика, двете вървят заедно. Не само едното, не само другото. На базата на личен опит да не е така мъртва теория. Иначе, аз каквото и да ти кажа за Истината, ти, ако не я преживееш, ако не се слееш с нея, значи ще остане едно приятно някое определение.

А когато я преживееш вече, белегът е — тя ще те преобрази коренно.

— Тя става жива.

— Да. Тя те преобразява коренно, в корен. Вече не можеш да мразиш, чудиш се. Нямаш тези способност. Не можеш да завиждаш, не можеш да критикуваш. Това е красотата на Учението. То ти ги дава тези неща естествено. Иначе ставаш цитатаджия на Учителя. Знаеш, така Учителят какво казал, така какво казал. Обаче ти не си пълен. Ти даже нямаш постоянната радост на деня, постоянната, която е най-малкото в учението. Най-лошото нещо в учението. Не означава постоянна усмивка, това е вътрешно.

Постоянна радост. Най-лошото нещо, което се занимаваш е постоянни положителни мисли. Това са най-ниските нива. И то не ти коства усилия. То става така естествено, ежедневие. След като си тренирал, нали.

Нормално състояние.

Да. Нормално става. Идва ти лоша мисъл. „Здравей и довиждане.“ Не я приемаш. Не си прави гнездо в мозъка. Да си повтаряш. „Сега ще се разболея, ще се разболея много тежко в живота“. В Русе ме питаха: „Какво ще кажеш за туй динамично време?“ Викам: „Сега това е много условно.“ За мен не е динамично. Времето е спокойно, приятно е. Зависи, гледни точки.

От друга страна има някаква динамика, тя също е хубава. Но ако погледнем истинската динамика, то Учителят е казал: коя е динамиката? Любовта. Любовта е най-динамичната сила. Въпросът е да заживееш в нея. И вече разбираш, тя превъзхожда знанието. Знанието в сравнение с Любовта е невежество. Аз затова и харесвам това изказване на суфите. Значи: „Не ограничавайте Бога със своите добродетели и не унизявате Бога със своите достойнства.“ Ти вече в това Учение ставаш истински добър, но не се смяташ за добър. Няма как, защото си е Бог в тебе.

Не можеш да го изпъдиш Бога и да кажеш аз правя добро, аз правя така. В тебе те няма. Щом те има, пречиш на Бога. Ето и затова и казва Христос: „Аз и Отец Ми едно сме“. Защото Той е вече. Отец говори в него. Учителят също казва: „Аз и Отец Ми едно сме“. Казва някой път на лекции: „Вие мислите, че аз ви говоря на лекции.“ Той го няма Учителя. Пуснал ангел, някой ангел да говори, да забавлява. Когато трябва и Учителя обаче там, когато трябва да се кажат по-дълбоки неща.

— Проводник.

— Да, да. И това е целта, да станеш този проводник.