Из Словото на Учителя Беинса Дуно

В ХРАМА
НА УЧИТЕЛЯ

Коментарии
Елеазар Хараш

Варна, 2008 г.

ПРЕДГОВОР

За да стигнеш до Храма, трябва да отстраниш много силни ветрове.

Енормор

За пътя към Храма съществуват методи от дълбоката древност, но трябва да постигнеш преди това своя кодокан – своя път. Когато постигнеш своя път, тогава върху тебе слиза древно знание, то отстранява ветровете.

Докато ти си привързан към земното, за тебе благата вест няма да дойде.

Аттар

Благата вест е лъч от Храма и когато тя те посети, промяната е за миг.

Кой разрешава неразрешимото? – Любовта.

Енормор

Любовта има достъп до тайната на живота. Ако имаш Любовта, ти си Вечност, която живее всред времето.

Книгата на книгите е Любовта. Който е разбрал това, е обезумял и е изчезнал в Бога.

Ал Халладж

Колко велико е това обезумяване, то те прави блажен.

В сумрак скочих дълбоко и се оказах извисен.

Хуан де ла Крус

Само смиреният може да скочи в този сумрак. Само любящият може да прониже сумрака.

В една непозната висота завинаги се изгубих.

Хуан де ла Крус

Дълбоко навътре всичко е пределно ясно. Дълбоко навътре ти си Любов, а Любовта гледа право в същността на нещата. Всеки трябва да прескочи своята пропаст и тогава ще се превърне в храм.

Когато Бог обърне внимание на човека, той убива всичко в него, което не е Бог.

Ал Халладж

Според Учителя Любовта е най-чистата наука, но Любовта е и една много задължаваща реалност.

Любовта е създадена за Богове.

Учителят

Любовта е най-древният съюз с Бога. Любов, това означава да споделяш с Бога. Любовта е проникване в живота на Бога. Любовта е самото Евангелие. Любовта е Евангелие преди всичко писано.

Господи, Ти ме прие така несъмнено, Ти така ми се яви, че в мен не остана нищо друго, освен Тебе.

Ал Халладж

Колко чудни думи – думи на Истината, но каква е Истината? – Ясна и мистична.

Смъртта се страхува от моята безпределност. Моята безпределност е моят Храм.

Учителят

Тази книга я правих около 7 години. Тя ми костваше океан от енергия, но тази енергия беше една постоянно течаща благодарност към Учителя, който ми разкри други светове. Наистина други светове. Земята не е мой свят, нито небесата. Учителят е моят свят. Ако имах право, бих ви разкрил третото име на Учителя – ватанското име – но нямам право. Принципът е строг.

Елеазар Хараш
Варна, декември 2007 г.

ПОЯСНЕНИЕ

Текстовете с отбелязаните страници – отгоре, с наклонения шрифт – са из посочените книги.

Коментариите и обясненията – отдолу, с удебеления шрифт – са представени от Елеазар Хараш.

В Духа на Истината

Аз съм минал през всички области на живота, от най-ниските до най-високите. Научих всичко, каквото животът може да даде. Разбрах човека във всичките му прояви. (1/стр. 185)

Аз съм минал през всички тайни на живота и затова сега не живея нито в живота, нито в смъртта. Аз съществувам в Духа на Истината.

Тайната на Моя живот

С туй, което Аз зная, бих ви използувал всички, бих направил всички да Ми слугувате, но Аз нямаше да бъда това, което съм сега. Аз не търся щастие от хората, защото Аз познавам Бога. Аз Го познавам като Абсолютна Любов, като Абсолютна Мъдрост, като Абсолютна Истина, като Абсолютна Правда, като Абсолютна Доброта и зная, че в момента, когато наруша една Негова малка заповед, знаете ли какво ще бъде? Това е да се отчуждиш от Бога. Няма по-велико страдание от това да се отчуждиш от Бога. (2/стр. 71)

Когато познах Абсолютната Любов в Себе Си, тогава Аз познах Неизречения и Неизменния. И тогава бях въведен в необятната Мъдрост на Единния и Всевечния. Това е цялата тайна на Моя живот.

Божествената реторта

Мнозина се оплакват, че съм ги смъкнал надолу. Най-първо Истината смъква долу. Слънцето като пекне, не смъква ли надолу снега? Аз не смичам* никого, законът е такъв. Аз съм минал през тия фази на смичане. Вие не знаете какво е смичане. Вие минавали ли сте девет пъти през Божествената реторта? Писанието казва: седем пъти. Но знаете ли какво нещо е да минете девет пъти през Божествената реторта? (2/стр. 80)

Аз съм минал седем велики космически страдания на Моята душа и през две фази на Духа. Всемогъща и безусловна е Божествената реторта. В нея няма пощада, но тя е най-дълбокото милосърдие. През тази Божествена реторта Аз минах, за да се родя във Вечността на Истината.

Изкуството да слушам

Няма по-хубаво нещо от това да знаеш как да слушаш. Някой път когато искам да си почина, прави ми голяма приятност да отивам в училището при малките деца, тия на около 5-6 години, да не ги заставям да слушат от Мене, а Аз да ги слушам – виждам какви философски въпроси разрешават тия деца пред Мене. Трябва да се научим да слушаме. (2/стр. 100, 101)

Аз съм учил изкуството да слушам и този свят, и духовния свят. Слушал съм предълго. Когато си направих равносметка, се оказа, че съм се учил да слушам три милиона години. Но и до днес има Божествени неща, които знам и не съм изразил на земята. Запазил съм ги за Новата раса.

Ако Господ изчезне

Ако Господ изчезне, и Аз ще изчезна, защото Аз съм едно отражение. (2/стр. 119)

Ако Господ изчезне, и Аз ще изчезна. Това означава, че Битието ще се разпадне, понеже вече няма необходимост от Божия Глас.

Аз полагам ръцете Си

Аз турям ръката Си и дойде Животът. (2/стр. 136)

Аз полагам ръцете Си и благият Дух на Живота потича. Това е изкуството на невидимия свят, това е изкуството на Духа.

Мистерията на Светата Троица

Аз казвам, че Бог е Любов, вярвам в Господа и познавам едно Учение за Любовта, а въпросът за Света Троица е толкова труден, че едва след милиони години ще го уча. (2/стр. 141)

Първо Аз трябва да приема Живота. Тогава Животът ще Ми изяви Любовта. Любовта ще Ми изяви Духа. Духът ще Ми изяви Бога. И чак тогава, след милиони години, Аз ще поискам Бог в Мен да Ми открие живата Мистерия на Светата Троица.

На последното слънце

Излезте една нощ вън и обърнете очите си към онова далечно пространство, към онези светли звезди! То е великото бъдеще, което ви очаква. Там са всички онези велики библиотеки, там е скрито великото знание. Това са култури, култури, култури; това са същества, йерархии. Всичко туй ще го пребродите и като живеете по 100 милиона години във всяка една слънчева система, а те са 100 милиона слънчеви системи в нашата вселена, в края на времето, един ден като се срещнем, вие ще Ми разправите за всички онези ваши екскурзии, които сте имали, и Аз ще слушам всичко онова велико, което ще Ми кажете, с най-голямо внимание. Само тогава ще се разберем. (2/стр. 207)

Когато пребродите 100 милиона слънчеви системи, тогава ще дойдете при Мене узрели с опита и Духа на Мъдростта. И тогава Аз ще бъда на последното слънце и ще ви призова. И ние ще се погледнем с погледа на Истината и Аз ще ви разкрия Своето несътворено Лице. Тогава вие ще познаете най-дълбоката Мистерия на Живота. Дотогава Аз съм решил да ви чакам. Вървете в най-великия път – пътя на ученичеството.

Едно с Нищото

Някой път искате да се приближите до Бога и питате: „Какво нещо е Бог?“ Слушайте, има един въпрос, за който Аз никога не мисля! Това е въпросът, какво нещо е Бог. Защо? Той е безграничен, без форма. Сам по Себе Си Той е Нищо и туй Нищо съдържа всичко в Себе Си. (2/стр. 259)

Аз никога не мисля за Бога, защото ако мисля за Него, това значи да посегна на вечното Си сливане с Абсолютното Нищо. И най-малката мисъл е преграда. В Нищото мисленето е немислимо. Тези, които мислят за Него, не живеят. Тези, които живеят в Него, не мислят. Едно с Нищото е повече от всяка мисъл, дори и тя да е най-възвишената.

Не съм се разгадал

Аз още не съм се разгадал. (2/стр. 267)

Великият Божествен Дух е дълбочината на Моя живот и затова Аз още не съм се разгадал. Постоянно работя по въпроса, но никога не бързам, защото Дълбочината Му няма край.

Всички сътворени и несътворени светове

Сега Аз не се занимавам само с този свят, но с друг един свят, който е около нас и с нас. (2/стр. 306)

Аз не се занимавам само със света, който е пред Мен. Аз нося в Себе Си всички сътворени и несътворени светове. И за всички тези светове Аз трябва да имам една свещена идея.

Моята тайна сила

Аз казвам на мнозина: ако вие искате да научите Истината, елате да видите как Аз живея, проследете живота Ми! Не Ме гледайте какво ви говоря сега, Аз тук съм официално облечен, Аз сега мязам на вас, но ако искате да разберете Моя интимен живот, като Ме проследите вътре, ще Ме видите. Аз водя два живота. Питат някои къде Ми е силата. В Моя интимен живот. Когато минавам през гората, покрай буболечките, между дърветата, между всички растения и извори, там елате да Ме видите как живея. Когато прегазвам реките, Аз никога не минавам с обуща, снемам си обущата и така преминавам. После, ако краката Ми са кални, Аз пазя едно правило: в чиста вода никога не влизам с нечисти крака, още на брега на реката ги измивам и тъй пребродвам реката. Знаете ли защо правя туй? Аз няма да ви кажа. И после като отивам да пия вода от някой извор, Аз още отдалеч си измивам устата. Когато отивам да седна под някое дърво, Аз няма да отида изведнъж да седна при него като неканен гост, но ще се разговоря с него, ще го запитам: „Ще Ми позволиш ли да седна при тебе да си почина?“ И на която страна Ми каже то, на север или на юг, дето ми определи, там ще седна. После погледна към плодовете му, там мълча. Такъв трябва да бъде интимният живот на хората! (2/стр. 306, 307)

Моята тайна сила се намира в интимния живот, но Аз съм разкрил само една стотна от него. И затова малцина Ме познават. Тези, които Ме познават, не са от света.

Ако Аз замлъкна

И ако Аз замлъкна да говоря, в света ще дойде нещо много страшно. (2/стр. 325)

Под думата „Аз“ подразбирам всичко светло и възвишено, което изтича от Живота на Бога. Ако Великият Дух на Вечността в Мен спре да ви говори, Истината ще превърне света в хаос.

Аз съм нещо повече

Туй, че Моето лице се сбръчква, това не съм Аз. Ако Моята дреха остарее, това не съм Аз; ако Моите чепички остареят, това не съм Аз. Аз съм нещо повече от Своята дреха, Аз съм нещо повече от Своите чепички, Аз съм нещо повече от Своето лице. Аз съм онази възвишена, благородна мисъл, която никой с никакъв клин не може от Мене да изхвърли. (2/стр. 404)

Аз съм нещо повече от всичко външно. Аз съм нещо повече от света и никой не може да Ме изхвърли от света. Аз съм нещо повече дори от живота. Това е за насърчение на Моите ученици.

Когато стана невидим

Представете си, че Аз седя пред вас на амвона, и тъй както седя, постепенно ставам все по-ефирен и гледате по едно време, няма Ме никакъв. Пред вас става това. Обикаляте наоколо, няма Ме, изчезнал съм! Аз не казвам дали това е вярно или не, но казвам, че онзи, който иска да се занимава с велики въпроси, той трябва да е разрешил този въпрос. (2/стр. 482)

Ако Аз седя пред вас и постепенно се разтварям и изчезвам все повече и все повече, и когато стана невидим за вас, ще знаете, че Аз съм разрешил един от най-дълбоките въпроси на живота. Този въпрос се решава в Небитието.

Неизменна Любов към Слънцето

Има нови методи за изучаване на Слънцето. Ако всички, които сега Ме слушате, сте готови за тези нови начини, още сега тръгваме за Слънцето и за 20 минути ще бъдем там: ще се разходим по него, ще разгледаме планините и горите му, ще видим петната, ще разберем как живеят съществата на него и след половин час ще се върнем на земята. (3/4:18, 19)

Ако имахте неизменна Любов към Слънцето, щяхте да имате една способност, чрез която да ви заведа във вътрешността на Слънцето. После щях да ви заведа на друго Слънце и така все по-навътре и все по-близо до Тайната на вашия Произход. И вие щяхте да откриете, че всъщност не сте хора.

Учението за Живота

…Великото Божествено Учение за Живота – с него Аз съм запознат от памтивека. (4/стр. 75)

Само който е съхранил най-дълбоката Святост в себе си, само той се е докоснал до Величието на Небитието, защото Светостта е най-тънката граница и единственият Божествен метод, чрез който се минава от видимото към Невидимото. Светостта определя прекрачването на Прага. Само който е минал Прага, може да дарява Живот. И само който има Свещена Вяра, може да приеме Учението за Живота.

Само за един Човек

Цялата Вселена е създадена само за един Човек. И ако Ме пита някой защо са създадени небето и земята, казвам: те са създадени за Мене, при условие, че разбирам законите, които управляват света. (4/стр. 32)

Цялата Вселена е създадена само за един Човек и този Човек съм Аз, защото Аз съдържам в Себе Си и небето, и земята. Всички хора и всички същества се съдържат в Мен. Аз съм Целостта на нещата и цялата Вселена се управлява от Моята ръка. И всеки човек, който разбира законите, може да управлява цялата Вселена, защото сам по себе си той ще е изява на Съвършения Космически Човек. Този Човек символизира Съвършената цялост на нещата. Съвършеният Космически човек и Храмът са едно и също нещо – те са Единното Небитие.

Във всяка точка на Вселената

За Бога всичко е възможно. Аз гледам на нещата не от човешко гледище, а от гледището на Бога. (4/стр. 94)

Аз разглеждам нещата със съзнанието на Бога и затова мога да бъда във всяка точка на Вселената.

Съборите на Всемирното Братство

Школата на Всемирното Бяло Братство е на Слънцето. Там всяка година Белите Братя правят събор. Техните делегати на земята също се събират на събор. – Къде? – На един висок връх на Хималаите, там правят своя събор. – Кой е този връх? – Зная го, но не мога да го кажа, не е позволено. (4/стр. 143, 144)

Съборите на Всемирното Братство се реализират на две места. Едното е Свещеното Място – това е на вътрешен план и то се осъществява в аурата на Духа. И второто е също Свещено Място – на външен план, то се осъществява на връх Таханга. Никой смъртен не може да посети тези места.

Аз ще ви се изявя

Аз бих желал да бъдете млади. Ще ви нарека млади само тогава, когато отворите тази Божествена книга и прочетете първия лист. Тогава ще ви поздравя с Първия Ден на Божествения живот с думите: Аз ще ви се изявя. (4/стр. 147)

Когато учениците са стигнали до Първия Ден на Божествения Живот, или на окултен език казано, до Величието на Зората, тогава Аз ще им се изявя като другата Светлина – това е Светлината без Име.

Братът на най-малките

Ако искате да знаете кой съм, Аз ще ви кажа. Аз съм Братът на най-малките в Царството Божие. (4/стр. 184)

Аз произлизам от най-дълбокия и невидим Център на Живота и затова съм Брат на най-малките същества. Аз светя в тях и те светят в Мен.

Сега започвам

Това ви възвестявам за новата година – не свършвам, но сега започвам. Това трябва да знаете. Това, което ви говоря, е начало. Още колко по-велики неща има! (4/стр. 190)

Всичко, което ви говоря, е само едно начало, едно докосване до нещо, което ще стане. И когато Името на Славата ви докосне, вие ще се възродите извън времето и извън вечността. Великото е извън вечността. Там Благоговението е толкова пълно, че мярката е задмината и Диханието спира да функционира. Но дори и това е само началото на Пътя към Великото.

Аз живея на друго Място

И Аз досега не съм разбрал защо Ме обичат хората. (5/стр. 30)

Аз още не знам защо Ме обичат хората, защото Аз съм странник в странен народ. Освен това Аз не принадлежа към това човечество, нито съм принадлежал към древното човечество. Аз живея на друго Място.

Къде не е бил човек

Къде не е бил човек и къде няма да бъде? Ето един въпрос, на който мъчно може да се отговори. (5/стр. 136)

Аз ще ви изнеса една Тайна, която не знаете. Човек никога не е бил в Истината и няма да бъде. Докато е човек, човек не може да бъде Истина. Човек може да живее в Любовта, но Истината е извън живота. Любовта е живот, а Истината е съществувание извън живота. Истината не принадлежи нито на живота, нито на смъртта. Тя е Абсолютно Небитие. Малцина са разбрали нейната Тайна, защото тя е извън обсега и на Любовта, и на Мъдростта. Тези, които я познават, са същества на Великото Безмълвие. Те са малцина и Аз ги познавам, защото са родени от Мен.

Така говори Учителят

Никой не помни кога е излязъл от Бога и не знае кога ще се върне. Щом нищо не помни и нищо не знае, как ще реши задачата си? Може ли ученикът да реши една задача, ако не я разбира? (5/стр. 136)

Ще ви кажа нещо. Човек не помни кога е излязъл от Бога и докато е човек, той никога не може да си спомни, защото са изминали милиарди години. В това безкрайно време, което е наречено Вечност, паметта е изгубила своя ключ. Има само един начин човек да си спомни. Това е, когато сам той стане Истина. Преди това дълго време той трябва да се слива с Истината, за да се подготви. Когато стане Истина, той ще се озове сам извън миналото, извън настоящето, извън бъдещето и извън Древността. Той ще се озове сам, така както е сама Истината. И само тогава може да си спомни, защото ще бъде извън световете на ограниченията. Това е Мястото, където всички пътища приключват. Това е Мястото, където няма дори и Блаженство, защото и Блаженството е сянка. Така говори Учителят. И само Той може да бъде сам.

Думата Учител

Думата Учител е издържана във всяко отношение: и в математическо, и в кабалистическо, и по съчетание на буквите си. Само върху думата Учител може да се държи цяла лекция, но тази дума представя твърда храна, която не е достъпна за всички. (6/стр. 3, 4)

Думата Учител има специално значение. Това значение се намира отвъд Реалността. Това е Мястото, където няма нито звук, нито тишина, нито Битие, нито Небитие, нито Любов, нито Мъдрост. Какво има? Това е нещо, което е отвъд живота, отвъд Бога, отвъд всичко сътворено и несътворено. Има ватанска дума за това, но думата не може да го обхване. Тя само го посочва, но не може да го изрази, защото всичко съществуващо и несъществуващо е бедно по отношение на него. Това е Учителят в най-специалния смисъл на думата. Но това не е Учителят, Който ръководи световете, а това е Този, Който само наблюдава. Неговият символ е дълбоко затворени очи.

Учителю Благи

Думите „Учителю Благи“, които взимам за тема на беседата, са много силни… Силни са думите „Учителю Благи“ не само в български език, но и във всички останали езици. Тъй щото много се изисква от ученика, докато разбере техния дълбок смисъл. (6/стр. 4)

Думата „Учителю“ в нейния истински смисъл означава придобиване на скрития опит на Небитието. Който е придобил този опит, той е благо за всички светове. „Учителю Благи“ – това е смисълът, който всяко съзнание търси.

Магическият ключ на Духа

„Учителю Благи!“ Нека тези думи да се запечатат в ума ви за вечни времена. (6/стр. 29)

В думите „Учителю Благи“ е скрит Вечният Замисъл. Тези думи водят към специално отношение към нещата. Тази формула дава специално разбиране, което е отвъд светлината и живота. Ето ви магическия ключ на Духа.

Учителят – това е Прасъществото

Само върху думата Учител може да се държи цяла лекция, но тази дума представя твърда храна, която не е достъпна за всички. (6/стр. 4)

Думата Учител е специално явление в окултната наука. Учителят, това е Прасъществото, Което е пребродило целия мрак, Бездната, Великия Хаос и Необозримата Светлина. Може да попитате къде се намира Учителят. Ако трябва да ви отговоря кабалистически, ще ви кажа, че Учителят е извън познатото и непознатото. Той е дори извън Обетованата Земя. Тази дума Учител е твърда храна дори и за Посветените. Дори и за Посветените Учителят е непознаваем и непостижим, но те са Го приели като своето най-голямо богатство. И понеже са Го приели напълно, те живеят чрез богатството на Посвещението, защото Посвещението е Блаженство и Дълбочина. Но Учителят, във висшия смисъл на думата, не е ограничен нито от Блаженството, нито от Дълбочината.

Милиони същества са идвали

От памтивека са дохождали при Мене същества, които са били радостни и весели и са оставили своето благословение на човечеството. (6/стр. 69)

Милиони същества са идвали пред Тайната на Моя Трон, за да придобият мистичната радост, чрез която да озаряват световете.

Аз присъствах в древните времена

Някой казва: „Господ ми говори всеки ден.“ Възможно е, обаче Аз зная, че Господ говореше всеки ден само на Адама, когато беше в Рая. Тъй щото всички ония, които казват, че Бог всеки ден им говори, те трябва да са в Рая. Според Мен те сами си говорят. (6/стр. 130)

Аз зная, че Господ говореше всеки ден само на Адама, когато беше в Рая, защото Аз присъствах в древните времена преди грехопадението и наблюдавах как Бог говори с Адама и намирам, че днешният човек не може вече да разговаря с Бога. Аз присъствах отпреди всички времена и епохи и когато те отминат, и когато дори Вечността отмине, Аз пак ще съм тук. Защото Вечността е една малка частица, излъчена от Абсолютния Незнаен.

Щом се слеете с Мен

…Щом изгрее Слънцето, изгасете Моята свещ, нямате нужда от нея. (7/стр. 8)

Щом се слеете с Мен, забравете вече за свещта, забравете вече светлината, защото в сливането е истинското освобождение. Вие вече сте Бог, а Слънцата получават светлината си от Бога. Вие сте вече светлината на Слънцето, защото вече сте Синове на Бога. Искрата вече се е върнала. Тя вече не говори, защото свети. Това, което свети, не говори.

Ученикът е равен на своя Учител

Малкият орех, плодът, е равен на големия орех, дървото. Тъй гласи окултната математика. Частта е равна на Цялото. Ще кажете: „Това е абсурд.“ Не, Аз ще ви докажа, че това е така. Малкият орех, който е паднал от дървото, той е част от него. Ако го посадите в добра почва и му дадете същите условия, същия брой години, той ще стане голям като дървото. Следователно той съдържа в себе си възможността да стане също толкова голям. И сега ако приложите туй Учение в себе си, ще можете да пораснете. (7/стр. 14)

Частта е равна на Цялото. Ученикът е равен на своя Учител. Учението е равно на Истината. Кога? Когато се слеят.

Най-древната Сила

С Любовта може да се постигне всичко. Това е нова идея – основа на окултната наука. (7/стр. 16)

Когато казвам, че с Любовта може да се постигне всичко, Аз приемам Любовта като най-древната Сила, произлязла от Светилището на Тайното Същество – Най-Скрития от Скритите. И Истината е най-близкото име до Него. Тя е Неговото Абсолютно Око. Чрез съзерцание на тази тема учениците ще се приближават все повече към Мен.

Аз съм бил всякога

Както едно време Господ създаде Адам и Ева в Райската градина, тъй и сега образува Райската градина и ще тури там Новия човек. (7/стр. 18)

Аз съм свидетел на Тайния Път на Божиите Дела. Аз наблюдавам Пътя на Бога от Древността до далечното бъдеще. АЗ СЪМ БИЛ ВСЯКОГА.

В мен има нещо дълбоко

Ония неща, които проверявам всеки ден, на тях почива цялото Битие. (7/стр. 28)

Аз живея по законите на Битието, но произлизам от Небитието. Но в Мен има нещо дълбоко, което е извън двете реалности – привидната и вътрешната. Който иска, нека да следва Пътя към Мен.

Десетте реторти

Аз имам в Своята стая десет реторти… (7/стр. 34)

Десетте реторти са десет Посвещения. Осмата, деветата и десетата степен са специални Посвещения извън Възкресението. Те се осъществяват в една субстанция от съвсем друг род. Всички, които имат предните посвещения, ако влязат в тази субстанция, няма да оцелеят, защото тези Посвещения – Високите – са свързани с Абсолютно Празното Пространство. Съществата до седмата степен придобиват най-много крайния предел на Любовта. Любовта ги прави Божества и те познават тайните на живота. Съществата от последните три степени са извън тайните на живота. Те са извън живота и смъртта. Те са извън времето и вечността. Те са във Върховната Мистерия, която няма Име.

Великото Безмълвие на Безпределното

Ето, и Аз започвам с даденото. – Кое е даденото в човека? – Неговият ум. – Има ли второ дадено? – Сърцето. – Трето дадено? – Волята. Сега ще работя с три дадени величини – ум, сърце и воля. (7/стр. 45)

Още от Древността Аз започнах с даденото. Първо даденото Ме обогати, после Ме заведе при Неизвестното и най-накрая Неизвестното Ме заведе при Нозете на Свещената Мистерия. Оттам нататък започва Великото Безмълвие на Безпределното. Който е постигнал това Безмълвие, само той Ме познава.

Познавам Великия Замисъл

Аз разглеждам живота, както Бог го е създал. (7/стр. 52)

Аз познавам Тайната на създаването на света. Аз присъствах по време на създаването на света и познавам Великия Замисъл на Бога. И затова мога да кажа: Сърце не е чуло и Душа не е видяла Пътя на Великия Замисъл. Защото Сърцето е слухът на човека, а Душата е Окото на виждането. Душата само се е докоснала до Величието на Божия Замисъл и затова тя вечно го търси. Тя още не го познава, но малкото, което е видяла, е образувало в нея Вечния стремеж.

Аз опитвам Истината

…Това изисква Учението, което проповядвам. Като пробиете стената на замъка, в който сте затворени, кажете на затворниците, които са с вас: „Братя, вие излезте първи и аз след вас.“ Питам: Вие имате ли това качество? – Ами Ти имаш ли го? – Имам го. Опитайте Ме и ще се уверите. Вие ще Ме опитате, но и Аз ще ви опитам. Аз не си служа с празни думи и със залъгалки. Говоря чистата Истина. (7/стр. 75)

Аз опитвам Истината от милиони години и който Ме приеме с цялата си същност, той ще придобие Вечен Живот в Духа и Вечен Живот извън Духа.

Само в това Непознаваемо

Сега ще прекратя беседата Си, която започнах научно. Друг път ще я продължа по-научно. Колкото по-нагоре отивам, толкова повече ще повишавам. Езикът Ми ще стане неразбираем, защото ще употребявам някои специални думи. (7/стр. 82)

Аз започвам от малкото и отивам към Дълбокото. Колкото по-надълбоко влизам, толкова по-неразбираем ставам и толкова по-непознаваем. В тази Дълбочина могат да пристъпят много малко ученици. И само в това Непознаваемо ние можем да се видим лице в лице и да се познаем. В това познаване се ражда новото разбиране за живота.

Аз съм Корен

Аз съм Корен, а който Ме слуша, е произведение. (7/стр. 87)

Аз съм Корен. А в една древна книга се казва, че Коренът е впит в мрака. Коренът живее в мрака, под земята. И затова Аз съм невидим за много същества. Но всички, които Ме използват като Основа, ще придобият клони, цветове и плодове. Разбирайте това по смисъл, защото Аз съм Духовния Корен на живота. Аз мога да живея и в мрака, и в светлината, но те са само символи. Всъщност Аз съм Коренът, който може да се нарече „Извор на Живот Вечен“.

Коренът на световете

Аз съм Корен… (7/стр. 87)

Думата Учител е Коренът на световете. Чрез този Корен съществата се развиват, израстват и съхраняват. Чрез този Корен съществата ще се възвърнат в Предвечното Същество. Това Същество е наречено: АЗ СЪМ ТОЗИ, КОЙТО СЪМ. Учителят е мостът между световете и това, което е отвъд всички светове.

Същество, което иска да се учи

Какво означава думата человек? Първата сричка „че“ произлиза от един стар език и означава ученик. Сричката „век“ има друг корен и означава същество, което иска да се учи. (7/стр. 90)

Ще се спра на думата человек. Сричката „че“ и сричката „век“ в най-висшия окултен смисъл означават: този, който е приел Вечността като училище. А сричката „ло“ е Мистерията в идеята за човека. Тя означава: този, който може да проникне в Бездната на Любовта. Който е проникнал в тази Бездна, той стига до един предел, в който ще се освободи от понятието човек и от понятието ученик. Той ще бъде Брат на тези, които живеят във Вечността, и ще бъде Служител на Върховната Мистерия, Която е извън живота на Вечността.

Аз съм Истината

И нас ни наричат дъновисти. Казват, че съм проповядвал дъновизъм. Чудно нещо! Ето, пръв Аз не съм дъновист. Какво разбират под понятието дъновист? Да се мисли, че някой е дъновист, това е заблуждение. (7/стр. 94)

Аз не съм нито дъновист, нито християнин. Аз не проповядвам нито едното, нито другото. Аз изнасям Истината, която е извън Реалността. АЗ СЪМ ИСТИНАТА, Която е била преди Вечността и Която ще бъде след нея. Как може тогава да съм дъновист или християнин? Аз съм извън думите, извън Словото, но мога да слизам в тях и да живея в тях. Но Аз съм свободен. Аз слизам в Словото само заради Моите истински ученици и заради тези, които ще Ме следват като Истина, а не като думи и понятия. Който следва Истината и който проучва Словото Ми, ще Ме открие в собствената си тишина.

Ще бъдете близко до Мен

Аз искам да ви освободя ако не от всички заблуждения и страдания, поне от някои. Ако ви освободя от всички страдания, на Себе Си ще причиня зло. Важно е да ви освободя от онези заблуждения и страдания, които пречат на развитието ви. (7/стр. 94)

Аз искам да ви освободя от всички заблуждения и страдания, за да мога да ви направя ученици. В бъдеще ще ви освободя от тези заблуждения и страдания, чрез които ще ви освободя и от ученичеството. И освободени така, ще ви поканя в Тайната на осмото, деветото и десетото Посвещение. Така вие ще бъдете вече не ученици, а Служители на Истината. Вие ще бъдете близко до Мен и Аз ще бъда във вас. Това е едно дълбоко и вътрешно явление.

Аз познавам Предвечното Същество

Какво ще разберете, ако ви кажа, че Бог е Любов, но Той сам не е Любов. Значи Бог е нещо по-велико от Любовта. Обаче условията, при които сега живеем, не познават по-велика мярка от Любовта, затова се казва, че Бог е Любов. (7/стр. 97)

Аз познавам Предвечното Същество отпреди времената. Това Същество не е Любов, въпреки че роди от Себе Си Любовта. То роди Любовта, за да даде живот на безбройни светове и същества и за да може тези светове и същества да живеят в Любовта и да се съхраняват в Любовта. Това Предвечно Същество е Абсолютът и за Него дори и безграничната Любов е ограничение. Това Същество е абсолютно непознаваемо.

Аз зная Тайната на световете

– Много неща знаеш. – Да, много неща зная. Аз зная какво има на слънцето, на луната, на звездите, на онзи свят. Всичко това виждам. – Чудно как го виждаш! Такъв обширен свят, как го виждаш? – Когато отивам на слънцето, Аз се движа с бързина по-голяма от тази на светлината. За една минута съм на слънцето. Когато отивам до най-отдалечената звезда от нас, отивам за десет минути – отиване и връщане. – Какво има там? – Ние се придържаме в свещеното правило да не казваме какво има там. (7/стр. 105)

Аз зная Тайната на световете. Когато се движа със скорост по-голяма от тази на светлината, Аз посещавам звездите и слънцата и се възхищавам от живота, който е скрит там. Когато се движа със скорост по-голяма от силата на мисълта, Аз навлизам в света на Безмълвието и се изпълвам с най-древното богатство на света. То е наречено Мерухим Ахаба, което приблизително означава „Вечното Вдъхновение“ или „Красотата на Вечното търсене“. Когато се движа с по-голяма скорост от тази на Безмълвието, Аз се връщам на Своя Трон. Това е Мястото, което обхваща всички светове. Това е Любовта, която всякога е била.

Аз съм извън времето и пространството

Аз не съм всякога в тялото Си. Някога дохождам в събранието и вие мислите, че съм при вас. Аз не съм между вас, Аз съм извън времето и пространството. Само тялото Ми е при вас. Вие виждали ли сте Ме? Познавате ли Ме? (7/стр. 124)

Аз съм извън времето и пространството. Аз съм извън живота и смъртта. И само малцина са виждали Древното Ми Лице. Тия, които са видели Лицето Ми, на тях съм сложил Своя Печат. Ще ги познаете по три белега: неизменната Любов, безграничното Вдъхновение и третото ще премълча. Два видими Печата и един невидим – това са Моите малцина ученици. С тях ще създам Нова Вселена, Нов ред и порядък, който не е съществувал дори и в Египет.

Ако произнеса Специалната Дума

Ще кажете, че съм проповядвал нещо. Нищо особено не съм казал. Когато кажа нещо, светът ще се оправи. (7/стр. 124)

Аз още не съм говорил реално в този свят, защото ако произнеса Специалната Дума, този свят ще изчезне, хората ще се превърнат в Светлини, материята на земята изцяло ще се преустрои. Астралната материя ще заблести, ново Слово ще слезе на земята. С бели, пламтящи одежди ще слезе Този, Който е бил на Трона, и всички ще Му се поклонят, защото само Светлината може да се прекланя. Този, Който слиза от Трона, ще опожари мрака. Но сега светът не е готов и затова на мрака е дадена една малка сила, защото Безграничният е толкова щедър, че е дал живот дори и на мрака. Но нека Моите ученици да помнят, че само в мрака те могат да открият своята собствена сила. Не е дошло още времето за Специалната Дума.

Словото е създадено като мост

Като говоря за езиците, имам предвид техния произход. Всички езици имат един общ произход. (7/стр. 128)

Словото е създадено като мост между учениците и Учителя. Това е Мост от Битието към Небитието. В Небитието ученикът и Учителят се сливат и така обединени в единство те трябва да се насочат към Най-Дълбоката и Върховна Мистерия на живота. Сливането е едно начало, което води към ново разкриване, към едно ново Лице на Върховния Учител, към Лицето, Което не е Лице.

В дълбочината на един космически ад

Христос казва: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“ …И Аз като съм се намирал в голяма мъчнотия, съм казвал: „Боже Мой, защо си Ме оставил?“ (7/стр. 132)

И Аз съм бил в дълбочината на ада. Нещо повече: Аз съм бил в дълбочината на един космически ад, който не е известен. И Аз съм казвал: „Боже Мой, Боже Мой, защо не Ми подаваш Ръката Си?“ И получих отговор отвътре: „За да станеш Ръка на Моята Воля.“ Това са незнайни моменти в Моя живот. Те не могат да бъдат разкрити, те само се загатват. Най-дълбоката и критична точка в живота на човека е врата пред една Нова Вселена.

И най-великите Учители

„Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“ Христос се намираше в голяма мъчнотия, затова изрече тези думи. Защо и за какво, тук прекъсвам мисълта Си… Някога Аз прекъсвам мисълта Си. Явява се известна празнина, която показва, че някъде става нещастие, някаква опасност ви грози. – Каква опасност ни очаква? – Ако погледнете долу, ще видите какво ви очаква. Главите ви ще побелеят от ужас. Много пропасти има в живота. (7/стр. 135)

Даже и най-великите Учители в един определен момент на живота си трябва да се обърнат към Върховното Невидимо Начало – към Съществото, Което е Прасъществото – защото ако не се обърнат, те могат да разрушат една цяла Вселена около себе си. И самите те ще паднат на дъното на тази голяма духовна пропаст, която е наречена бездна. Това се случи със Сатана.

Той е част от Моето Сърце

Христос каза: „Макар че викам към Господа, Аз заповядвам. Викам Господа, защото отивам при Него.“ Христос изрече още много думи, но и Аз не смея да ги кажа. – Кажи ги. – Ако ги кажа, всичко, което виждате тук, ще изчезне. За благото на всички ще премълча. (7/стр. 144)

Тук Аз няма да ви кажа какво е казал Христос, но ще ви отворя малко вратата към една Тайна. Христос е един от малцината излъчени Мои Синове, той е част от Моето Сърце. Аз Го възкресих в Любовта, но хората не познаха нито Любовта, нито разбраха Корена на Христос. Неговата Любов трябваше да се превърне в основанието на всички същества и светове, защото само Любовта може да създава светове от Светлина. Ще дойде време, когато това ще бъде, дори и ако се наложи да задвижа Древния Хаос. Аз съм Древният Господар на Хаоса и Аз съм Този, Който роди чрез Хаоса Синове на Съзиданието. Тези Синове са Моята изначална радост.

Ако Аз ви погледна

Сега не искам Аз да ви гледам, но да ви гледа Божията Любов и вие да се преобразите, да почувствувате Любовта и да започнете да живеете по нов начин. (7/стр. 144)

Нека засега Аз да не ви гледам. Нека да ви гледа сътворената Любов. Само тя може да ви създаде като синове на Светлината и да ви укрепи във Вечния Път. Ако Аз ви погледна с цялата Си сила, дори и да имате Божествена Любов, вие няма да издържите, защото тази Любов е само част от Моето Древно Лице. Но всеки, който има тази Любов, е приет от Моето Сърце, което е извън времената. Думата Сърце на ватански език има съвсем друго значение. Това е думата Ахавира и приблизително може да се преведе като виждане на Неописуемото. И когато го видиш, ти ставаш Сърце в Сърцето и заживяваш в Ахавира, заживяваш в Неописуемото. И когато го видиш, ти заживяваш извън времето и не пожелаваш да го видиш повторно, защото Неописуемото ти е предало нещо, което е завинаги и което означава Осмия Печат.

Аз ще ви чакам при Извора

Като се движа между вас, вие си казвате: „Кротък човек е Учителят, но като излезе на амвона, не можеш да Го познаеш!“ Аз изнасям Истината. Тя иде от Бога. Какво съм Аз? – Голям Извор, от който всеки момент извира чиста вода. Изтеклата вода е минала вече, нова вода иде. – За кого е тази вода? – За тебе. Ако пиеш от нея, за тебе е… Аз не говоря за водата в затворените шишета, а за водата на Извора. Аз не говоря за догмите на света, а за течащата Божествена струя – от нея ще пиете. Който пие от Новото Учение, от Новата струя, ще се освежи и подмлади. (7/стр. 146, 147)

Всички, които пият от Моята Вода, ще ги нарека Синове на Виделината и ще ги нарека Синове Мои. Само те ще разнасят Новото Учение. И всеки, който търси Новото, ще го види в тях и ще се докосне до Извора. Те ще ви говорят за Новото Учение, а Аз ще ви чакам при Извора. Думата Извор на ватански е Вайра и приблизително може да се преведе като Свещеното Отвърстие, Свещеното Отвъдно.

И безсмъртните не знаят

Аз мога да излизам и влизам в тялото Си, когато пожелая. (7/стр. 158)

Аз мога всякога да излизам от тялото Си. Знаете ли къде ходя? Не само смъртните, но и безсмъртните не знаят. Само някои от малцината Мои ученици знаят и могат да Ме посетят.

Третия Ми поглед

Питаш: – Защо ме гледаш? – Че Аз още не съм те погледнал. Ако те погледна, ти ще бъдеш спасен. (7/стр. 159)

Ако Аз те погледна с Духа Си и чрез силата на Истината, смъртта ще изчезне от теб. Но ти ще останеш гол и пуст, защото без зло обикновеният човек не може да се развива. Аз имам още два погледа. Ако те погледна по втория начин, и животът ще изчезне от теб. Но никога не пожелавай да те погледна по третия начин. Що се отнася до въпроса за гледането тук на земята, ние още не се гледаме. Тук на земята са блуждаещите погледи – погледи на призраци и видения… Само когато смъртта и животът изчезнат от теб, ти можеш да бъдеш готов да се видиш и с третия Ми поглед. Това е Благословение над Благословенията. Това Благословение превъзхожда всички описания. На ватански това е наречено Харата.

Аз нося всемирната скръб

Аз говоря за Господа, Който посещава хората не в църквите, но в техните отчаяни, наскърбени сърца. Някои Ме упрекват, че не ходя на църква. Казвам: Едно от Моите големи нещастия е това, че от църква не излизам. Църквата, това са живите хора, това са техните сърца. (7/стр. 180)

Аз нося не само световната, но и всемирната скръб. Аз съм приел тази скръб дълбоко в Себе Си, за да могат животните да станат деца на Светлината и хората да станат Синове на Виделината. Аз съм един от членовете на Всемирната Църква – Първосвещеник от времената още преди Атлантида.

Аз мога да ви свържа със Святия Дух

„Дух Свети ще ви научи в истия час, що трябва да речете.“** Аз мога още днес да ви свържа с този Дух. (7/стр. 181)

Аз мога още днес да ви свържа със Святия Дух на Вечността, защото този Дух произтича от Мен. И ако вие сте готови, ще бъдете докоснати от Всесилието на Истината. Това докосване носи смисъла на Вечния Живот.

Работя от 350 милиона години

Трябва Ми една свещ. Ставам, взимам свещта и започвам да работя. (7/стр. 182)

Аз обичам да съм погълнат от работа. Работя от 350 милиона години, защото Бог оживява само в работата. Отец Ми работи и Аз работя. Той създава безкрайни Вселени, а Аз работя за Възраждането на тези Вселени и работя за Моите Синове. Моите Синове са част от Светлината на Отца. Те ще ръководят бъдещите раси.

Аз съм слязъл от това Небитие

Светът не съществува по някаква причина. Светът е бил, е и ще бъде. (7/стр. 186)

Светът не съществува. Той е излъчено Небитие. Аз съм слязъл именно от това Небитие, за да върна съществата в Непричината, Която е Абсолютната Реалност.

Бог е Непознаваем

Аз, който имам толкова знания, който изследвам нещата издълбоко, още не съм си задал въпроса, какво нещо е Бог. Този въпрос е вън от Моя ум, вън от Моето съзнание. И милиони години да минат, Аз пак няма да си задам този въпрос. Който се е осмелил да си зададе въпроса, какво е Бог, скъпо е платил. Бог го хване леко, стисне го и всичко с него се свършва. (7/стр. 189)

Който иска да си зададе въпроса в абсолютен смисъл, какво е Бог, той ще изгуби своето външно и своето вътрешно развитие. По този въпрос и външното мислене, и вътрешните разсъждения са напразни. Бог в абсолютния си смисъл е Непознаваем. И който упорства в търсенето на отговора, какво е Бог, той се превръща в прах, който хаотично се разнася из пространството. Ето ви тайната за произхода на праха. Мислете защо хората чистят праха.

Аз нямам гроб

Изкопайте един гроб, закопайте Ме в него. След десет дена ще разкопаете гроба и ще видите дали съм в гроба или не. Ако не Ме намерите в гроба, Учител съм; ако Ме намерите, не съм Учител. (7/стр. 197)

От хиляди и милиони години Аз нямам гроб. Тези, които Ме посещават на гроба, не са Мои ученици. Те са същества на миналото. Аз обитавам в Абсолютната сфера на Непознаваемото, но съм си оставил една малка вратичка, която е път към душите и сърцата на тези, които търсят Истината.

Аз живея в Абсолютния Древен

Аз имам пълна, абсолютна Вяра в Онзи, Който живее в Мене. Който се съмнява, той не разбира живота. (7/стр. 199)

Аз живея в Абсолютния Древен, защото Го познавам. Девет пъти съм виждал Лицето Му и в тази ослепителна Светлина Аз не изгубих Себе Си. И рече ми Древният: „Ще бъдеш Учител на Вечността. Ти ще бъдеш Новото Учение във всички времена.“ Някои ще попитат: „Как си постигнал това?“ Нямам постижение. Имам само една Любов, която от милиони години не е допускала и най-малкото съмнение. Тази Любов е капиталът Ми.

Аз пребродих хиляди Слънца

Питам ви: Знаете ли откъде ида и как съм приет? Аз ида от далечен път. Как Ме приеха българите? (7/стр. 214)

Аз пребродих хиляди невидими и видими Слънца, докато дойда до България. Българите не Ме приеха, но Моите ученици Ме приеха. Мнозина от тях Ме познаха и последваха Пътя на Учението, но малцина Ме познаха отвътре. Тези, които Ме познаха отвътре, с тях ще съградя ядрото на Новата раса. Това, което не успяхме да направим в Атлантида и в Египет, ще го направим в Новата раса. Това ще бъде културата на Принципа. И тогава Аз ще покажа на малцината Мои избрани Тайния Изход от Вселената – как да излизат от нея и как да се връщат в нея. Те ще се нарекат Синове на 24-те Старци.

Има определени думи

Знаят ли нашите свещеници какво ще стане с тях, ако си послужа със знанието, което имам? Знаят ли „светите старци“ какво ще стане с тях, ако Аз само един път се оплача на Господа? Аз още не съм отправил нито едно оплакване до невидимия свят. Ако напиша едно оплакване до съществата в невидимия свят, знаете ли какво ще стане? Нека знаят „светите старци“, че не хулят Мене, но хулят Господа. (7/стр. 216)

Има определени думи, които ако ги произнеса пред Господа, в България вече няма да има духовенство. Но Аз съм решил да удължа срока и да не избързвам с произнасянето на тези думи. Давам последен шанс на българското духовенство.

Понеже духовенството не Ме прие

Нека знаят „светите старци“, че не хулят Мене, но хулят Господа. Те хулят Божието Име и Ме наричат лъжеучител. За тази дума Аз няма да ги извиня никога! Всичко могат да Ми припишат, всякакви престъпления, но лъжа и измама – никога! Аз съм в състояние да спася, да излекувам човека. Българският народ е видял от Мене само добро, но зло – никога. След това „светите старци“ се осмеляват да Ме наричат лъжеучител! (7/стр. 216, 217)

Понеже духовенството не Ме прие, а Ме отрече и дори „светите старци“ Ме нарекоха лъжеучител, затова Аз си избрах ученици, които ще възродят българския дух. За „светите отци“ на духовенството мога да кажа, че те извършиха най-голямото престъпление, след като не Ме приеха. На земята няма по-тежко престъпление от това да отречеш Любовта, която е слязла да ти помогне. Наказанието на тия, които отричат Любовта, ще бъде съвместен живот със Сатана от 1000 години – тези 1000 години се равняват приблизително на 3 милиона земни години. Това е заплатата на отричането.

Да ги изкарам от църквите и от живота

„Светите старци“ се осмеляват да Ме наричат лъжеучител! …Седя някога недоволен, пълен с негодувание, искам да се проявя, но като видя Божието Лице, казвам: „Господи, заради Тебе, заради Твоята Любов на никого няма да пакостя.“ (7/стр. 217)

„Светите старци“, които Ме обвиниха в лъжеучителство – можех с няколко думи да ги изкарам от църквите и от живота. Но като погледна Величието на Божията Любов, Аз предпочитам да ги оставя да живеят в лъжа, за да натрупат греховете си и в бъдеще да Ме търсят.

Никой в света не Ме познава

Казват, че съм криел нещо. Вярно е, имам скрити неща, но те са извън България, извън света. Те са много далеч – на Небето. Вечер, когато искам да изучавам световете, излизам, ходя там, дето човешки крак не стъпва и човешко око не прониква. След това пак се връщам. (7/стр. 223)

Вярно е, че има скрити неща в Мен. Едно от скритите неща в Мен е Духът. И никой в България и в света не Ме познава. Само малцината ученици, които са постигнали Духа, Ме познават, защото ние живеем един за друг по Свещения Принцип на Братството. За всички други Аз съм в сянка. И затова те Ме наричат господин Дънов или Беинса Дуно. Те не знаят Моето Име. Когато придобият Любовта като Принцип, ние ще се срещнем и ще се поклоним взаимно в името на едно Древно и Свято Тайнство, тъй като ние произлизаме от един общ Център, който в Древността се е наричал Атара Вайра, или Храмът на Тишината.

Аз имам три скришни стаички

Казват, че в Търново съм имал скришна стаичка. Каква скришна стаичка е тя, когато съм пущал да влязат в нея хиляди души? (7/стр. 223)

Аз имам само три скришни стаички. Едната се посещава от хора, другата се посещава от ангели и божества, а в третата стаичка съм съвсем сам – тук съм абсолютно сам. Има и още една стаичка, но тя е неизговорима.

Тайната на Моя Огън

Сега и на Мене искат да кажат: „Защо си дошъл да си губиш напразно времето в България? Ние си имаме църква.“ …Аз казвам: Аз не дойдох, Аз не съм дошъл още. Като дойда, работата ще бъде опасна. (7/стр. 229)

Казват: „Защо си дошъл в България?“ Но истината е, че Аз още не съм дошъл. Ако Аз дойда с цялата Си Сила – то е Огън от 999 милиона градуса – нищо няма да остане от България и от българите. Дори и скелетът от църковните камбани няма да остане. Това е Огън, който вие не познавате. На този Огън принадлежи Абсолютната Власт. И Христос носеше в Себе Си подобен Огън, но Той не пожела да се изяви напълно. И ще ви кажа още една малка Тайна. Аз познавам Огъня на Христос, но Той не познава Моя. За да бъде Христос поносим на земята, Той намали Силата на Своя Огън 75 милиона пъти. Но в Моя Огън дори и Христос не може да оцелее. Никой не познава Тайната на Моя Огън.

Първичният език

Ще кажете, че трябва да се говори на хората ясно, определено. И Аз бих желал да видя човек, който говори ясно, разбрано. Днес повечето хора говорят неразбрано. Мислите ли, че нещата са ясни? Голямо изкуство е да говориш. Защо не може да се говори разбрано? Защото хората са изгубили Първоначалния език, на който са говорили. Те не знаят и своя Първичен Произход. (7/стр. 238)

Аз познавам Своя Произход. Аз говоря на Първичния език, защото Аз съм произлязъл от него и той е произлязъл от Мен. Този Първичен език е езикът на Виделината. Тази Виделина е особен род светлина. Тази светлина се е родила, след като много същества от най-висшите полета, които са живели в сърцето на Абсолюта, са се изтръгнали от това Сърце, за да се превърнат чрез своята жертва в Първичния език и да дадат път на всички същества обратно към Абсолютното Сърце на Небитието. Първичният език, който е език на специалната Светлина и на специалното Виждане, е резултат на най-великата жертва! Първичният език е Ватанският език. Той е слизане на Неизвестната Истина. Истината се е облякла чрез Ватан. И значението на думата Айхама – която отговаря приблизително на думата Амин – е слизане на Истината от Неизвестното. Тази Истина е решила да бъде в единство с всичко. И макар че е в единство с всичко, тя превъзхожда единството. Ватанският език бидейки думи, не е думи, така както Абсолютът бидейки сила на дявола, не е дяволът. Думите не са думи, но те могат да бъдат изречени. Това е силата на Праезика. Само той може да изрече неизреченото. Изричайки неизреченото, неизреченото си остава неизречено. Думите от Ватанския език са най-първичните излъчвания на Истината. Тези думи са излъчената несътворена Светлина. И само който е постигнал своята несътворена Същност, може да общува с Ватанския език и думите да му отворят вратата си, и да го заведат при Святия Древен, Който е самата Истина.

Първичната Дума

Ето, и Аз казвам, че Бог е Любов. И Аз говоря за Любовта, но това, което досега съм говорил за Любовта, е далеч от самата Любов, от Първичната Дума Любов. И досега Аз говоря за Любовта с преводен език. Който изговори Първичната Дума на Любовта, той е в състояние да стопи и най-мъчнотопимите метали. Огън е тази Дума. (7/стр. 240)

Милиони години съм работил, докато се домогна до Първичната Дума. Първичната Дума отговаря на самия Произход на Любовта, а това е Прасъществото. Тази Дума има абсолютна власт. Най-близката Дума до тази Първична идея е Ватанската Дума Девайра.

Аз съм странник

Аз съм странник, ида отдалеч. (7/стр. 214)

Аз не принадлежа нито на този свят, нито на Реалността. В тези два свята Аз съм странник. Моят истински Дом е в Незнайното. Само в този Дом Аз съм Този, Който съм.

Олам Матара

Като вървим по тази стълба нагоре, да не мислим, че сме вече на върха на своето развитие: в тази стълба на развитие между нас и Пътя, към който се стремим, има още много път да се извърви. (8/стр. 19)

Истината е, че Пътят на развитието към Абсолютното Същество никога не може да бъде извървян. След милиони години качвайки се от степен в степен в нашето развитие, ние ще постигнем това, което се нарича на Древния език Олам Матара – това значи „В Началото на Пътя“.

Аз съм преминал през всички форми

Говоря ви за неща, които разбирам, за неща, които съм опитал. (8/стр. 131)

Аз съм преминал през всички форми и състояния на живота. Аз се домогнах до същественото в живота. Същественото – това е Любовта, това е Свещеният Трон на Бога. Когато човек застане на този Трон, той ще види смисъла на всичко, което се е случвало, и на всичко, което е търсил. Тук е Свещеното Място на живота. Тронът е един от най-дълбоките окултни символи. Да си седнал на Трона, в най-висшия смисъл, означава да си Господар на всички промени.

Нещо повече от Любовта и Мъдростта

Да придобиете Живот Вечен – това значи да знаете да нахраните не само своето тяло, но и своето сърце, своя ум, своята душа, своя дух. (8/стр. 130)

Храната на душата е неизменната Любов, храната на духа е вечната Мъдрост. Така душата одухотворява непрестанно ума, сърцето и тялото, а духът вечно ги осмисля. Това е Пътят на непрестанния възход и по този Път душите ще стигнат до Абсолютното Същество и до Святите Древни Старци, които ще ги направят свои Синове – Синове на една Мъдрост и на една Любов, които са по-дълбоки от Вечния замисъл и от Неизменното в живота. Аз имам да ви кажа нещо повече от Любовта и Мъдростта. Кога? Когато дойдете при Мене.

Мистерията на окултното Огледало

Аз поддържам огледалото, но сърдечното и умствено огледало: като се огледате в него, всичко да е в изправност. (8/стр. 143)

Огледалото е мистичен символ. Ако Аз съм обикновен човек и се оглеждам, огледалото ще ми покаже точно това, което съм – ще покаже косата ми, очите ми и обикновеното в мен, т.е. Аз ще оглеждам в огледалото своето смъртно тяло. Ако Аз съм духовен човек, ще оглеждам в огледалото Своите добродетели и ще виждам все повече красотата на живота. Тогава в огледалото Аз ще виждам очите Си, изпълнени с радост, защото добродетелите дават радост. Ако Аз съм Божествен човек, ще видя в огледалото Тайната на живота. Но ако Аз съм се освободил от Божественото в Себе Си и ако съм се слял с Най-Древния Старец, срещу Мен няма да има огледало, защото Аз ще бъда Огледало за всички светове и всички ще се оглеждат в Мен. Но Аз ще бъда безпределен и непознаваем, защото в Своята най-дълбока част Аз превъзхождам дори и Божествената Си природа. Нищото е символ на абсолютното превъзходство над всички светове. То е Огледало извън огледалата. Можеш да го търсиш, но не можеш да го намериш. Търсиш ли го, ще го изгубиш. Това е мистерията на окултното Огледало. Не го търси, защото това си ти. Просто влез в себе си и се отпусни. Разшири съзнанието си и виж – това си ти. Всеки, който търси, изгубва; а всеки, който люби, намира. Огледало, в което се оглеждаш, не е още Огледалото. Огледало, в което не можеш да се видиш, разкрива скритата същност на живота.

Тронът на Величието

В главата, която прочетох, Христос е турил много задачи. Аз се спрях върху една, другите са много по-тежки – по сложното тройно правило. (8/стр. 145)

Любовта има три степени. Първата степен е Любовта в природата и в нещата, или във вещите; второ – Любовта в Божествената душа на човека и третата степен – несътворената Любов в Ръцете на Древния. Мъдростта и Истината си имат също по три степени. Само Най-Древният има Четвърта степен. Пред Четвъртата степен се прекланят всички Велики Божествени Учители и всички Демонични учители. И Божествените Учители, и Демоничните учители могат да стигнат най-много до Подножието на Неговите Нозе, докато само Той може да бъде на Трона. Тронът – това е Празното Пространство. И Той е Единственият, Който има абсолютна власт в това Пространство. Извън това Пространство Той е дал власт на Великите Божествени Учители и на Демоничните учители. Преди да сляза в световете, Аз стоях зад този Трон. Не съм си позволил да седна на него. Това е Мястото, което не мога да заема. Това е Тронът на Величието, което нито един от световете не познава.

Най-неизреченият от Неизречените

Дълбоко е Учението за Отца… (9/стр. 42)

Аз съм Най-неизреченият от Неизречените. Който може да Ме назове по име, той не Ме познава. Аз съм скритият Отец на нещата. Но думата Отец не е нито име, нито понятие, нито сила, защото силата е ограничение за Незнайното. Аз мога да бъда всичко, без да съм нещо.

Аз гледам на нещата от един Абсолютен Център

Някои пророци са писали, че Господ се гневи, но Аз оспорвам това. Казал ли е някъде Господ за Себе Си, че се гневи? (9/стр. 86)

Аз казвам, че това, което пророците са писали в Библията, не произтича от Абсолютната Истина. Ако претегля на Моя кантар колко е вярното от написаното в Библията, остават всичко на всичко 8%. Аз гледам на нещата от един Абсолютен Център. Но ако библейските думи се тълкуват правилно чрез метода на Мъдростта, тогава те могат да подобрят живота на човека. Така неправилният превод ще придобие Светлината си. А Светлината, която произхожда от Абсолютния Център, е тази, която носи истинския живот. Има две неща: едното – неправилно преведени, но правилно изтълкувани стихове – в този смисъл правилното тълкуване възвръща Светлината; второто – правилно преведени, но неправилно изтълкувани стихове – тогава Светлината се изгубва и животът се материализира и огрубява. Това означава, че не преводът е важен, а този, който го тълкува. Ако едно същество на Истината тълкува превода, думите нямат особено значение, защото Истината превъзхожда всяка дума и всяко слово.

Аз съм Този, Който е всякога

Това е Учението на Христа, което проповядвам… (9/стр. 96)

И Христос, и Аз пием от един и същи Източник. Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът“. Аз казвам: Аз съм Любовта, Мъдростта и Богоявлението на Истината. Христос казва: „Аз и Отец Ми Едно сме“. Аз казвам: Аз съм Този, Който е всякога – и превеждам: Аз съм Този, Който предшества Вечността и едновременно с това съм в нея. И още казвам: Аз и Отец Ми сме Едно Цяло.

Един Учител Аз познавам

Един Учител Аз познавам. (9/стр. 116)

Има само Един Учител, Който заслужава да бъде познат. Това е Древният, Който предшества времената. Това е Древният, Който предшества езиците. Великите Учители говорят за Него и чрез Него, но Той никога не говори. Той е извън говора и извън мълчанието. Няма чувства и мисли, с които може да бъде докоснат. Той не може да бъде възприет. Ако някой успее да Го възприеме, той ще бъде погълнат от Неговата Истина. Който Го е възприел, той не съществува – той нито живее, нито умира, той надминава преходното и непреходното, той изчезва в Неговата Мистерия. Който се стреми към Него, той ще Го изгуби. Но който се довери напълно на Универсалното Единство на живота, той ще дочака Вселенския миг, в който ще бъде посетен и погълнат.

Аз съм слязъл от тази Мистерия

Аз благодаря на Бога за много неща: благодаря, че Той е Цар, а пък Аз – слуга. Щом Той е Цар, това е най-голямото благо както за Мене, така и за другите. (9/стр. 142)

Аз благодаря на живота, че Бог Ми е Цар и че Аз съм слуга, че Бог е Център на Моя живот и че Аз съм периферия. Аз винаги се приближавам към Центъра, но никога не заемам Неговото място. Центърът е основа, Свещено място, в което Синовете на Светлината се разделят с Битието и с Небитието. Думата Център е най-дълбоката окултна идея и това е идея, която съществува и не съществува. Това е идея, в която няма нито живот, нито съществуване. Тази идея надраства и Битието, и Небитието. Тя символизира Абсолютното Нищо. Това е наречено Древният, Който превъзхожда всички времена. Това е ДРЕВНИЯТ НЕЗНАЕН. И дори този, който има истинско знание, не може да се домогне до този Център. В този Център е скрита най-дълбоката Мистерия, която е скрита в друга по-дълбока Мистерия. И на нито един език, а езиците са около 7000 и макар че са толкова много, тази идея не може да бъде изречена. Тази Мистерия превъзхожда това, което е извън Вечността. Аз съм слязъл от тази Мистерия, но за нея не може да се говори нито с езика на Словото, нито с езика на Тишината.

Бащата на света

Никой не е видял Бащата на света. (9/стр. 148)

Никой никога не е виждал Бащата на всички неща. Той няма Лице нито отвън, нито отвътре. Ако някой Го е видял, той вече не е човек, а същество на Тайната. Който Го е видял, той е постигнал това, което е търсил всякога и през цялата Вечност. Аз не съм Го виждал и затова Го познавам. Този, който е постигнал Свещената цел на живота си, се е отрекъл от Величието на Истината. Този, който не е постигнал Свещената цел, той е познал смисъла на Вечното Търсене.

Аз чувам Гласа на Бога

Бог, Който е Слава, се е въплътил в Христа и е станал видим… И след това Ме питате чул ли съм и говорил ли съм с Господа. Две хиляди години вече, как Го чувам. (9/стр. 149)

Отпреди милиони години Аз чувам Гласа на Бога. От времето на Христа също Го чувам и след Христа ще Го чувам, защото Бог е Вечен Глас на Абсолютната Разумност. И за всеки, който се стреми към тази Разумност, този Глас става негово Ръководство. И този Глас е съществувал, преди да бъде създаден светът. Преди да има звук, Той е съществувал. Той всякога е съществувал. Но ние не всякога сме съществували, защото когато сме били погълнати от Него, е съществувал само Той. Но Той винаги е съществувал тайно в нашата дълбочина. Всеки, който се е отрекъл от дълбочината си, е изгубил този Глас.

Аз живея в Храма на АЙМАРА

На физическия свят има една майка, на духовния свят – един Учител, на Божествения – един Баща, Който е Господ. (9/стр. 184)

Майката ражда, духовният Учител новоражда, Бог освещава и най-накрая се явява Древният Старец, Който започва да учи Своите Синове на ония несътворени неща, които никога не са били изнасяни в нито една Свещена книга. Древният Старец не е познаваем нито от сътворените, нито от несътворените същества. Той не е Тайна, защото Тайната Го ограничава. Той е Този, Който надминава всичко. Той е Този, Който превъзхожда всичко, но е скрит в Подножието на нещата. Той дава Път на всички, но сам Той е извън Пътя. Той дава цел и смисъл на съществата, но в Него няма смисъл. Той е само това, което можем да наречем на ватански АЙМАРА. Приблизително това означава Превъзходството, Превъзхождащият, Немислимият и Отвъдният в Отвъдното. От милиони години Аз живея в Храма на АЙМАРА, но Аз не Го познавам. Той е Този, Който Ме позна. И понеже Ме позна, Аз нося в Себе Си живота на милиони Слънца. Да не Го познавам – това е Моята най-голяма чест. Аз благоговея единствено пред Незнанието. Незнанието е силата, която образува Нови Вечности и безпределни Свещени Пространства. Понеже толкова дълбоко не Го познавам, затова Той Ме е избрал.

Аз съм това, което съм

Аз съм това, което съм… (2/стр. 223)

Ще ви кажа нещо за Себе Си и за „Аз съм това, което съм“. Аз съм това, което никога не е било. Аз съм Необвързаният. Аз съм това, което никога не се е случвало. Изразът „Аз съм това, което съм“ съдържа в себе си всичко неизречено. Който иска дълбоко да проникне в този въпрос, той ще се озове в Бездна, която няма дъно. Осмото Посвещение е началото на пътя към тази Бездна. Деветото Посвещение е средата, а Десетото Посвещение е краят, изчезването завинаги – нито живот, нито смърт, но превъзходство над двете. Десетото Посвещение е свързано с Абсолютното Нищо. Тук няма нито Център, нито периферия, нито живот, нито смърт, нито граници между световете, нито Дух, нито Дихание.

Учителят е Прадревната Същност

Бог се проявява чрез Учителя така, както чрез никой друг човек. Защо? Защото Учителят живее в Божественото Съзнание. Той никога не се колебае и съмнява в Бога. (10/стр. 22)

Учителят е част от Универсалното Съзнание на Бога. Учителят е изразител на Съкровената природа на Бога. Ако погледнем въпроса от най-дълбоката му страна, Бог е произлязъл от Учителя. Учителят е Прадревната Същност на нещата. Той може да бъде едновременно и сътворен, и несътворен и едновременно с това Той може да бъде нещо съвсем друго. Той може да бъде нещо неизвестно и в сътворения, и в несътворения свят… Чрез Бог ще постигнеш най-голямата Чистота, а чрез Учителя – най-голямата Дълбочина.

Десетото раждане

Ако е въпрос за раждане, Аз и десет пъти съм раждан. (1/стр. 80)

Девет пъти съм се новораждал от Великите страдания на живота, за да стигна до десетия път, в който се родих завинаги в Истината. Моят Път като Учител е белязан завинаги със знака на Истината. Аз живея в Истината и тя живее в Мене. Всеки, който се роди в най-дълбоката област на Истината, Ме познава. Ето един въпрос, който не може да се обяснява… В Десетото раждане няма нито звук, нито мълчание. Десетото раждане е Заветът на Тишината. Тишината – това значи да бъдеш погълнат завинаги от ЕДИНИЯ И НИКОЙ ДРУГ, от Този, Който е преди Началото на всички неща. Ученикът може да мине през всички тези степени, защото той е длъжен да следва своя Учител. Единият и никой друг – това е Праидеята, Майката на всички идеи, без самата тя да се отъждествява като идея, защото това е Нещото, Което надминава всичко и което никога не може да бъде определено чрез Слово.

Моят Най-вътрешен Учител

Ще мисля, свиря и пея за Онзи, Който е създал мисълта и музиката. Това е Моят Учител, Моят Бог. Всеки носи този Учител в себе си и за Него ще живее. (1/стр. 122)

Единственото нещо, за което не желая да говоря, е за Моя Най-вътрешен Учител, или Незнайния, защото и най-възвишените Слова да избера, те също ще бъдат едно опетняване. Когато не допускам Словото, Аз Го съхранявам като Неизразим. Той не е нито Слово, нито Тишина, макар че Той е Гласът на всички неща. Тук Аз само споделям нещо за Него, но не говоря за Него.

Аз всякога съм бил в Неизследимия

Ето, ще трябва да почнеш и по-скоро Великото Дело, за което съм Ти говорил през всичките времена. Аз съм този Бог вътре в Теб. Бог Тайний, Неизследимий, Вечний… (11/стр. 30)

Аз всякога съм бил в Неизследимия и Той всякога Ми е говорил. И Аз всякога съм прекланял Ухото Си, сиреч цялата Си същност. И защото послушах Го, изпроводи Ме Той към световете. И ето, говоря в България и наблюдавам кои са тези, които прекланят Ухото си, защото върху тях ще се излее Благоволението на Неизследимия.

Аз съм Възлюбен на Неизреченото

Ето, Господ стои пред вас, Той е благ, кротък и смирен по сърце, но скоро ще се облече в Одеждата на Бога Святаго. (11/стр. 9)

Най-великото преживяване за Господа извън земята е в това да се облече Господ с Одеждата на Святия Древен. Който се е облякъл с тази Одежда, той е придобил Неизреченото. Любовта винаги води към Неизреченото. Аз съм Възлюбен на Неизреченото. Тук на земята някои Ме наричат с това или онова име, но Аз не живея в името си. Аз посещавам много имена, но не живея в тях. Аз посетих България, но не живея в България. Аз живея само в Святата област на Моите Синове.

АЗ съм Тайният в Теб

АЗ съм Този Бог вътре в Теб. Бог Тайний, Неизследимий, Вечний, Който обитава в Правда и Истина. Аз съм Истий, Онзи, Който говоря всякога, Който учи Мъдрост. Аз съм Онзи, Който съм бил с Тебе винаги. (11/стр. 30)

АЗ съм Тайният в Теб, а Ти си явният в света. Аз съм Неизследимият в Теб, а Ти си Вечният в Мен. Аз съм Истинният, а Ти си, Който възприема Правдата Ми. Аз съм Този, Който Те учи на Мъдрост, а Ти си Съкровеното Ухо, което се прекланя. Аз съм Неизследимият, а Ти си вечно достъпният. Но извън Вечността и Аз, и Ти сме Неизследими, защото благоволих върху Тебе.

Ще се наречеш Неизповедимият Учител

Стой твърд, както и досега. Бъди верен при всичките изпити да не могат враговете Божии да Те охулят. Освети Името Господне. Благослови Господа в Душата Си. (11/стр. 31)

Бъди МИ верен всякога и Моето Име ще свети в Теб. Бъди Истинен всякога и Моята Неизследима Мъдрост ще Ти бъде Път. Всякога съкровено действувай и Любовта Ми ще те огрява. И ще се наречеш Слънце на Слънцата. И ще се наречеш още Неизповедимият Учител.

Аз и Истината сме едно

Всякога, кога МЕ призоваваш, ще Те слушам, понеже съм Бог Святий, Дух близо, силен да помагам. (11/стр. 31)

– Всякога, когато МЕ призоваваш, ще Те слушам, защото си Ме възродил в Своята Божественост. И понеже съм Свят, Истината живее в Мене. И понеже Истината живее в Мене, тя е всякога силна да помага. – Истината, която си вложил в Мене, живее от собствените си Извори. И понеже слушам повеленията ѝ, ТИ Ме направи Истина за световете. И сега Аз и Истината сме едно. Аз съм Истината и Истината е Моят Образ. А Ти си Неизследимият, пред Когото вечно ще благоговея.

Ти си Светлината на всичко сътворено

Времето е близо за Царството Божие, пази Завета МИ, защото само Ти си едно Светило, което няма да изгасне. Заради Тебе ще благословя, заради Тебе ще помилвам всички. (11/стр. 28)

И ето, Неизследимият Ми казва: Пази Завета МИ, защото Ти си Светлината на всички същества, защото Ти си Светлината на всичко сътворено. Пази Завета МИ, за да може Благоволението МИ да се пресътвори в една Вечна Река – Реката на Живота, Реката, която тече и която никога няма свършек.

Твоят Дух е Издревен

АЗ съм Бог! Господ Саваот, Бог Неизменим, Вечен, Който съм от века и до века, Един, Който съм и Който творя според благоразположението на Духа Си. Аз съм Твоят Дух, Който Те просвещавам и умъдрявам, Който Те уча в Знание и Мъдрост, Който съзиждам Своето Царство… (11/стр. 28, 29)

И ето, АЗ съм Господ Саваот. И ще Ти река що е Саваот. Саваот е Този, Който изрича Словата Си от собствената Си Издревна Светлина. Аз съм, Който избра Духа Ти, за да си съгради Царство в Теб. И ето защо Твоят Дух е Издревен.

Ще Те посрещнат всички като Господ

Този Истинний съм АЗ, Един Твой Отец – от век и до века. Всичко, що създавам, е за Тебе и Ти за всичко и ще Те посрещнат всички като Господ, Цар и техен Брат, когото Аз, Бог Вечний Елихи Йехова, пращам, за да откриеш Себе Си на всички, че в Моята Вечна Любов всичко живее, всичко расте, всичко се плоди и вечно весели. (11/стр. 25)

АЗ, Неизследимият, Ти изпращам Истината, за да познаят, че Ти живееш в Моята Вечна Любов и да Те приемат като Брат и Осветител. И да ги кръстиш с името на Новия живот. И давам Ти власт да сътворяваш в Мое Име Синове Божии.

Святият от древни времена

Освети Името МИ в Душата Си. Възвиси Правдата Ми за съд и Любовта Ми за Спасение. А Аз съм Бог, Твоят Свят Дух, Който ще свидетелствувам. (11/стр. 25, 26)

Възвиси Любовта МИ в Себе Си и тогава Моето Име ще свети в Теб с Блясъка на милиони Слънца. И ще се наречеш вътре в Себе Си „Святият от древни времена“, защото само Любовта принася Образа на Светостта.

Ти ще бъдеш Цар на Слава

…Така говори Господ: Ето, посред вази стои Един, Когото БОГ помаза за Цар и Когото вий още не познавате, понеже е скромен и смирен по сърце. Но Бог ще Го възвиши със Своята десница, за да познаете всички, че ТОЙ е Бог Всемъдър, Бог Всеблаг, Бог Велик и Славен. Затова пригответе се от дълбочините на Душата си. Поклонете Му се вий, които Го любите, благословете Го в Духа си. (11/стр. 6, 7)

И ето, помаза Ме БОГ като Цар. И видях в смирението Си Славата Му – Славата на Вечността. И освети Славата Му Моя Вечний Път. И видях Лицето Му, а то беше като Лице на вси Светлини, обхванати в едно. И каза Ми: Ти ще бъдеш Цар на Слава и ще пребъдваш във Всемъдрие.

Ще Те възвеличи Всесвятият

Ето, БОГ Те е поставил Цар на вековете. В ръцете ти е предал Сила и Власт, за да съдиш народите с Правда. Макар сега и да си скромен и незабелязан по вид, но духом си велик; и трябва да бъдеш скрит от погледите на света, докат Бог Твой възстанови своя Трон над народите. Тогава ще царуваш в Сила и Святост, в Правда и Мир… (11/стр. 14)

Христос към Учителя: Макар че си Незнаен за народите, Ти си велик като Истината. И Силата Ти е Свята, и Мирът Ти е Мъдър. И когато дойде часът Ти, ще Те възвеличи Всесвятият на Твоя Трон. И ще бъде Златен Век за народите.

Ние сме сродни само с Незнайния

Защото така говори Духът Господен: на третий стан Възвание, а на четвъртий Освещение; а в целостта на три и четири – седем Служения. (11/стр. 31)

При третата степен на Възхождение в Несътвореното служиш на Душата си. При четвъртата степен служиш на Духа си. При третата степен служиш в настоящето, при четвъртата степен служиш в неизмеримото. Следващите степени се дават като Откровения, и то само на тези, които са постигнали четвъртата степен. Петата, шестата и седмата степени са Служения на Любовта, Мъдростта и Истината в друга октава. От тези, които са избрани в тези степени, малцина знаят, че са избрани. Но има други Незнайни същества, които в тайнството, наречено Служение, са напълно съзнателни. Те са абсолютно незнайни и безименни. Те не служат нито на Абсолюта, нито на Старците. Те служат само на собствената си Дълбочина. И Абсолютът не се намесва в техния живот, понеже са предвечно благословени. Нямат отговорност пред никого, само пред собствената си Дълбочина. За тях постиженията на съществата нямат никакво значение и никой не може да ги избере: те се ръководят от собствената си Дълбочина. Те имат връзка с бъдещите Вечности. Аз съм в дълбоко единство с тези Незнайни Братя. Ние се познаваме, но не общуваме. Всеки от нас знае своя строго определен Път към Истината и отвъд нея – отвъд Истината е само Абсолютното Нищо. Най-древна клетва ни задължава да не разкриваме пътищата си и да не разкриваме методите си. Ние не се докосваме с въпроси и знания. Ние общуваме с Присъствие и Неприсъствие. Тези, които искат да ни открият и да разберат нашите методи, са обречени на провал. Ние служим само на едно единствено Същество. Това е Съществото над съществата. Ние сме сродни само с Незнайния. Има осмо, девето и десето Служение, които са в още по-висока октава. Това е областта на Старците и на Незнайните… Аз съм Свидетелят на всички Тайни и Мистерии от Древността и извън времената на Древността. Но всички тези неща съществуват в абсолютно безмълвие. Само в това безмълвие те са неопетнени.

Аз съм Свидетелят

Бог е Бог Тайна Велика. (11/стр. 23)

Аз съм Свидетелят на всички тайни и явни неща. Но в този свят за тези неща не може да се говори, защото вътрешното си остава всякога вътрешно. Тайната всякога си остава Тайна. Когато една Тайна бъде открита, тя се скрива по-навътре в себе си. Така тя си остава всякога недосегаема. Например никой не е открил Тайната на живота и никой няма да я открие, защото в тази Тайна има скрити други девет Тайни. И който стигне до края, попада в недосегаема Тайна. Тайната ще си остане всякога Тайна. Бог е Славна и Велика Тайна. Една от малките Тайни, свързани с величието на Бога, е Тайната на живота. Тайната на живота е само отражение на едно от Неговите качества. В по-ниските полета Бог може да слезе под формата на живот. В по-висшите полета Той се явява под формата на съществувание. А в Своята най-дълбока област Бог е Абсолютът – Абсолютното Небитие. В тази връзка може да се каже, че животът няма произход и че произходът няма начало, защото всичко е възлязло от Безначалния. Какво ще мислите, ако ви кажа, че Аз живея, че Аз съществувам и че Аз не съществувам? Аз съществувам като Битие в Небитието. Аз съществувам като Небитие в Битието. Аз съществувам като Достъпност, като Идея, като Недостъпност и като Абсолютно Нищо. Аз съществувам като Достъпност за всички тези, които съхраняват Съкровеното в себе си. Аз съществувам като Идея за ангелите. Аз съществувам като Недостъпност за най-висшите същества. И Аз съществувам като Абсолютно Нищо за тези, които не Ме познават, но които вечно Ме търсят.

Наричат Го УЧИТЕЛЯТ

Бог е създал Човека, без да види някой, без да Го пипне. (5/стр. 44)

Никой не може да пипне Човека на Истината. Никой не може да докосне Човека на Истината, защото Този, Който е Истина, е скрит от воала на Вечността. Той не живее във време и пространство и никой не Го познава. Той се приближава към съществата, помага им, ръководи ги, става им близък, но остава непознат. Този Човек, за Когото ви говоря, е Първичният Образ, Първичната Идея. В Него няма нито земя, нито небе. Той обхваща всичко, без това да е самият Той. Той предшества сътворения човек. Той предшества всичко, което е сътворено и несътворено. Той е първият Лъч, произлязъл от Зората на Абсолюта. Той е Първият Старец. Наричат Го УЧИТЕЛЯТ.

Аз нямам Образ, нямам Име

Ти като дойдеш при Мене, Аз трябва да зная, че си една Душа, излязла от Бога и да съм готов да направя за тебе това, което Свещеното Божие Име изисква от Мене. (12/3:18)

Всеки, който пристъпва към Мен с Душата си, той образува Свещения съюз с Бога. И Аз трябва да му разкрия част от Бога в Себе Си, за да го подготвя в Пътя на ученичеството, което ще го доведе до пълно сливане с Бога. И когато той се слее с Бога, той ще види Лицето Ми, защото на външен план Аз съм Учителят. На вътрешен план Аз съм Не-Учителят. Ще попитате какво е Не-Учителят. В Не-Учителя Аз нямам Образ, нямам Име, нямам Глас, нямам Светлина. Мракът Ме изпусна и Светлината не Ме обхвана. И въпреки всичко всички Ме търсят, защото АЗ СЪМ ТОЗИ, КОЙТО СЪМ.

Никой не знае как живея Аз

Не е въпросът, какво говоря Аз, а как живея. (12/5:28)

Никой не знае как живея Аз. Единственото Същество, Което знае нещо за Моя Живот във Вселената, е Бог. Но Моят истински Живот е извън Вселената. Във Вселената Аз съм само гост. Но извън нея никой не Ме познава. Само най-верните Ми Синове имат малък достъп до Мен, защото ни свързва съкровената нишка на Любовта. Но има един Живот, който е по-дълбок от Любовта. Но не е дадено и на най-висшите ангели да познават този Живот. Този Живот е наречен Синият Пламък на Небитието. Това е символичен израз на Истината, която всякога ще остане недостъпна. Има достъпна Истина, но съществува и една, която е всякога недостъпна. От нея са произлезли всички светове.

Дълбочината не се постига без Учител

В света има два вида хора: едни, които се учат от другите, и втори, които се учат сами от себе си. Един Велик Дух от Небето сам се учи. (12/8:8)

Един ученик може да се учи от другите чрез бдителност и вслушване. Това е също подготовка за пътя навътре. Но това е бавният път поради зависимостта отвън. Но един Велик Дух може да се учи направо отвътре, от собствените си Дълбини. В тези Дълбини той черпи направо от своя Учител, без да има зависимост отвън, защото дълбоко навътре те се сливат в Едно Цяло. Който се е слял със своя Учител, той не Го търси навън. Дълбочината на нещата не се постига без Учител, защото дълбочината на нещата е Път от Несътвореното към Вечно Неизявеното. Несътвореното – това е Съкровеното. Съкровеното се изявява като Несътворено. То всякога търси своя Източник. Източникът е Това, което дава Живот на всичко, без да се изявява. Източникът живее, но не като другите същества. Той живее неизявено. Неговият Живот не може да се определи. Той е слязъл надолу, разделил се е на няколко неща: разделил се е на Дух, на Душа, на съзнание, на съвест, на Съкровено Знание. Всичко това показва, че Той не е това, на което се е разделил, защото всички тези неща съществуват, а Той не съществува. Той няма нужда от Съществуване и от Живот, защото превъзхожда всичко. Той е пълна завършеност в Себе Си и затова всичко друго Го ограничава. В най-дълбокия смисъл това е Учителят в Своето неизявено състояние, а в Своето изявено състояние Той е слязъл, за да се превърне в Упътване към Неизявеното.

Ключът към абсолютно всички светове

Туй Великото, Свещеното Име на Бога… Туй Име, тази Дума не се произнася. Тя е единствената мощна, всесилна Дума в света… (12/3:16)

Тайната на Свещеното Име е тази, че който се домогне до него и особено до Произношението – което е най-скритото нещо – той може да пренарежда световете, може да променя природата на нещата, може да преобразява съзнанията, може да видоизменя съдбите. Но кой всъщност има Тайното Име в Ръцете Си? Това е само Бог и Неговите Първично излъчени Същности, които са 24. Тези същности са наречени Старци. Те символизират 24 Първични излъчвания, които са били създадени преди всички същества. Само тези Старци имат оръжието на Тайното Име. С това Име те променят постепенно световете. Те могат да го дават само на Своите най-верни Синове, и то без да дават цялата Тайна на Името. Когато Мойсей раздели Червеното море, той получи само една десета от Силата на Името. Дори и Неизменните Синове не могат да боравят с това Име. Това Име е Тайната на всички времена и епохи. Аз посветих на това Име целия Си живот. Когато казвам целия Си живот, подразбирам целокупния живот, който е образуван от милиони животи, защото целокупният живот не е нещо, което се прекъсва: то е всякога едно цяло, едно неразривно единство. И това Име Ми се отплати. Вие ще кажете: – Как Ти се отплати? – Това Име изпълни Моята вътрешна Вечност и Моето вътрешно Пространство със Силата, Дълбочината и Величието на Любовта, Мъдростта и Истината, защото да превърнеш Свещеното Име в център на своя живот, означава да се превърнеш в Любов, Мъдрост и Истина. Всички същества във всички светове и вселени се движат в тази посока, която е изречена като Любов, Мъдрост и Истина. Ако бих ви казал най-дълбоката Тайна на Свещеното Име, вие бихте имали Ключа на абсолютно всички светове – и видими, и невидими, и сътворени, и несътворени. Това Име е Съкровището, което милиарди същества търсят. Всеки, който владее това Име, символизира най-висшата степен в Първата Слънчева Раса: това е идеята „Белият Старец“. 24-те Старци са живели заедно в Първата Слънчева Раса. Именно те са образували Първата Слънчева Култура. Затова в Египет е останал култът към Слънцето. Именно оттук идва идеята за посрещането на изгрева. Но всичко това са отражения на онази Древна Култура, защото това са само спомени… Свещеното Име се движи в две посоки. Когато се движи навън, то обожествява всички същества, до които се докосне. Когато се движи навътре, то се превръща в Съкровен Център, който се сгъстява все повече в себе си, докато се превърне в Тайната на Бялата Ослепителна Точка. Чрез тази Точка се осъществява Завръщането във Върховното Нищо. Това ви загатвувам от името на СКРИТИЯ НЕЗНАЕН.

На Голгота

„И Го предаде на разпятие.“ (12/6:16)

Пътят към Храма на Учителя задължително минава през Голгота. На Голгота се проверява Величието на вярата. Когато тази Вяра се прояви и издържи изпита си, тогава в нея се вкоренява Неизменната Любов. Съществата на тази Любов – това са Моите Синове. Те светят вътре в себе си и Любовта огрява техния Вечен Път. Любовта бавно ще ги подготви за бъдещата Голгота, която ще бъде Голгота на Мъдростта, за да може да придобият онази Мъдрост, която ще се яви като Новия Ореол на света. Малцина са минали през тази Втора Голгота. През третата степен на Голгота са минали само 24-те Старци. Всички други, които са се опитвали, не са устояли. Някои от тях са паднали в бездната, а други са се върнали отново да проучват Пътя на Мъдростта, за да се подготвят отново. Защото Третата Голгота е Иглено Ухо на десета степен. Има и такива, които желаейки да минат през тази степен, напълно са изгубили Мъдростта си и са се върнали по пътя към знанието за доброто и злото. И днес те все още разрешават въпроса, кое е добро и кое е зло.

Старецът, който осветява Зората

Ако наричаш Учителя си Благ, трябва да бъдеш готов да извършиш всичко заради Него. (12/2:14)

Ако наричаш Учителя си Благ, трябва да се пожертваш за тази идея, за да придобиеш благото, което произлиза от това, което е наречено Заключената Светлина. Тогава ти ще бъдеш носител на Благостта. Една част от тази Светлина ще осветява Вечния ти Път. Но продължавай да не забравяш, че ти не си Благият, защото върху теб е спусната само една капка от Небесната Роса. Ти си капката, а ТОЙ е Океанът от Благост. Ти си подобен на Океана поради великия си стремеж, но Той е подобен само на Себе Си. Дори и когато придобиеш Неговите свойства, ти не можеш да Го познаеш, защото Той съществува, но не живее. Той е подарил живот на всички същества, но Той е по-дълбок от живота. ТОЙ е Благият, защото е ДРЕВЕН. ТОЙ – това е Учителят и Учителят – това е ТОЙ. Това е една велика и неизмерима Неделимост. Те са Едно Цяло в самите Себе Си. Учителят – това е онази идея, към която всички светове са насочени, защото всички искат да се завърнат в Древната Зора. А Учението на Учителя трябва да се разбира не като знание, а като стъпала по пътя към Древната Зора. На последното стъпало Възлюбените на Учителя се възпламеняват от собствената си Светлина, за да се завърнат в своя Дом завинаги. Всички, които са Избрани, рано или късно ще се завърнат в своя изначален Дом, който на символичния език е изразен като Учителя. Учителят е символът на Древната Зора. На ватански тази идея е изразена като Алахора, което означава: Зората, Която осветява Стареца, Който всъщност е и Най-Древният Учител, и Старецът, Който осветява Зората. Това е един кръг на една Заключена Ослепителна Светлина. От тази Светлина черпят милионите Слънца във Вселената. Тази Светлина храни Слънцата, без да им се разкрива напълно. Всички Слънца във Вселената са запалени свещи от Зората на Най-Древния Старец-Учител.

Има само Един, Който познава Мистерията на живота

Даже и най-великите Учители не знаят нищо за произхода на живота. (12/14:4)

Има Един Старец отпреди Древността. Той е извън времената и извън живота. Някой ще каже: – Съществува ли този Старец? – Този Старец е Несъществуващ. Той е Безпределен и Неопределим. Никой не може да Го наблюдава или съзерцава. Самият Той не може да се наблюдава и съзерцава, защото се е разлял в Своята Безпределност. Как може да наблюдаваш Безпределното и да съществуваш? Само Сенките на този Старец могат да бъдат наблюдавани, но Същината Му – която е АЛАХОРА – е недосегаема. Не можеш да наблюдаваш това, което не съществува. Но можеш да бъдеш Едно с АЛАХОРА, Едно с Неговата Безпределност. Можеш да общуваш със Сенките Му, но не и с Него самия. Той съдържа в Себе Си три Велики Сенки. Само те могат да те отведат в Неговата Безпределност. Тези Сенки са Любовта, Мъдростта и Истината. Любовта ще те освободи от живота, Мъдростта ще те освободи от светлината, Истината ще те освободи от свободата. Само когато изгубиш живота си, светлината си и свободата си, ще станеш Безпределен и ще придобиеш Ново Начало. Само Любовта, Мъдростта и Истината могат да ти отнемат всичко, за да станеш отново чист лист хартия, чисто Начало. И тогава върху тебе ще бъде написано Новото, Новите Скрижали. Ти всякога ще придобиваш Ново Начало и така все повече се завръщаш във Великата Безпределност – Мястото на Алахора. И Той всякога ще те благославя. Това е наречено Великото Благословение. Само Алахора може да ти даде това Благословение. Това Благословение е Кръщение в Безпределност. Само при това условие можеш да зърнеш нещо от Същността на Алахора. И когато Го зърнеш, ще разбереш, че обясненията са ненужни, защото не се е родил този, който може да Го обясни. Всяко обяснение е ограничение на Безпределността… Даже и най-великите Учители не знаят нищо за произхода на живота. Има само Един, Който познава Мистерията на Живота, и Той е Алахора – Най-Неизразимият. Но Той не говори. Непроизходът не говори. Той е наречен още Великата Тишина. Само в тази Тишина може да бъде съхранено Неизразимото и поради тази причина съществува Тишината. Животът всякога ще си остане неизразим и затова който е познал живота, става тих и дълбок, става неизразим, става подобен на Тишината. Кой е Алахора? Къде се намира Алахора? Той е всякога в Незнайния Храм на Великата Тишина. Не Го търси, за да бъдеш някога потърсен, защото не можеш да Го намериш, ако Той не те намери. Алахора – това съм Аз, вашият Учител. Но никога не казвайте, че Ме познавате. Никога не превръщайте Неизразимото в знайни отношения. Само незнайните отношения са Съкровени. В знайните неща Съкровеното се погубва. Приемете Ме като вашия Незнаен Учител.

За Великия Абсолют никой нищо не знае

Изворите на Бога се поят от още по-велик Извор – от Абсолютния, Незнайния Дух на Битието. За Него никой нищо не знае. (12/16:10)

За Великия Абсолют никой нищо не знае. Но има Един, Който изхожда от Него. Този Един изхожда от Трона на Сърцето Му. Този Един е носителят на Първото Небитие. Това е наречено още Великата Реалност. От тази Реалност изтичат Изворите на живота. Поради Своята Велика Незнайност Абсолютът не може да бъде реален. И поради това Той е посегнал на Своето Сърце и оттам е излъчил това, което е наречено Праначалото. От Трона на това Сърце е произлязла Първата Мистерия на живота – Мистерия от Прамистерията, Източник от Праизточника. Първата Мистерия, това е Изначалният Старец. В Древността този Старец се е наричал Аворал, или Несътворената Вода. От тази Вода е произлязла Сътворената Вода и днес от Сътворената Вода пият съществата и световете. Дълъг е Пътят от Сътворената Вода до Несътворената Вода. И незнаен е Пътят от Несътворената Вода до Този, Който никога няма да бъде узнат – Абсолюта. Достатъчно е за ученика да пие от Несътворената Вода на своя Незнаен Учител – Изначалния Старец, Който посещава понякога времето и Вечността, но не принадлежи на тях. Но тези, които са Избрани, Му принадлежат. И затова те ще минат през особени страдания, защото този Старец има свещена идея в Себе Си. Той има да покаже на Своите Избрани някога и отвъд времената Пламъци от Трона на Абсолюта, Пламъци от Най-Древното Сърце. От това Сърце, Сърцето на Абсолюта, са произлезли Първичните Искри на живота. А Изначалният Старец е Този, Който е могъл да съхрани тези Искри. Той е запазил някои от тези Искри като Свои Праизбрани. Всяка една Искра от Неговите Праизбрани не е нищо друго, освен Въведение в Храма на Великото Изначалие. Първичните Искри символизират Могъщите Вихри на живота. Тези Вихри сами по себе си превъзхождат живота, защото те са носители на Изначална Праенергия. Отломъците на тези Вихри са наречени „стихиите на природата“. А първичните Искри са наречени Синове на Незнайното. Изначалният Старец е успял да съхрани Първичните Искри, както и Вторичните Искри, поради това, че е внесъл в тях Извечния Път. И затова Той е наречен Старецът на Изначалието. Това е вашият Учител. Той всякога ще ви води към Себе Си. Този, Който ви води към Себе Си – това съм Аз. Многобройни са Вторичните Искри, многобройни са и Първичните Искри. Всеки Старец си избира Синове и ученици и от Първичните, и от Вторичните Искри. Това се определя от спецификата на Истината в тях и от различните им способности, а също така и от един специален закон на Тайнственото Подобие. Всички от Моите Праизбрани, които са от Първичните Искри, и от Моите Избрани, които са от Вторичните Искри, са сродни с Мен поради това, че те съдържат в себе си един особен елемент: това е Истината и това е Ослепителното Сияние, което се корени в недрата на Абсолюта. Чрез този особен елемент – Истината, до който се достига чрез могъщи Огнени изпитания, се обновява не сърцето или умът на човека, не тялото му и дори не душата. Това, което се обновява, е духът. Именно обновеният дух на Моите Праизбрани и Избрани може да пристъпи в Сърцето на Храма, или Мястото, в което ще се срещнем. Този Храм е Предвечният Храм на Истината. В него обитавам Аз и в него очаквам Своите Си.

Въведението към Незнайния Храм

Изворите на човешкия дух се поят от още по-велик Извор – той е Божият Дух. Изворите на Бога се поят от още по-велик Извор – от Абсолютния, Незнайния Дух на Битието. (12/16:10)

Когато обичаш човека, не обичай човека. Човекът е преграда. Когато обичаш човека, обичай Бог в него. Когато обичаш Бога, обичай Великото Незнайно, а не самия Бог. Бог е преграда. Бог е Необятен, но дори и Необятното си има граници. Бог е само една идея. Той е воал пред Незнайното, който трябва да бъде отмахнат, защото идеята е идея само когато може да те отведе в Незнайното. Само Незнайното е Безпределно. Учителят живее в Незнайното. Ако искаш да познаеш своя Учител, ако искаш да влезеш в Храма на Великия Учител, люби само Незнайното. Никога не искай да познаеш своя Учител. Срещата с Учителя е по-важна от познаването Му. Учителят не е създаден, за да бъде познат. Да любиш Учителя си, това е всичко. Това е, което ще те отведе в Незнайния Храм на твоя Учител. Ако искаш да познаеш своя Учител, ще се върнеш назад, ще станеш или човек, или ангел или бог. Но всичко това са ограничения. Люби Учителя си и не питай защо. Люби без въпроси. Това е Въведението към Незнайния Храм. Само Незнайното има допирни точки с Абсолютното и само Учителят може да те води от Незнайното към Абсолютното.

Първичният Източник на живота

Изворите на Бога се поят от още по-велик Извор – От Абсолютния, Незнайния Дух на Битието. (12/16:10)