Този, който притежава гносиса (откровението), носи в себе си вечността. Този, който притежава гносиса, знае за какво е призован. Той носи в себе си вечността и изпълнява Волята. Той не казва „искам да служа на Бога“.

Валентин казва: Търси Бог, изследвайки себе си. Тук за малко ще се отклоня: някой път ви помага ангел, вие мислите, че е Бог. Когато се отдадете напълно на Бога, ще разберете точно кой ви помага: начинът на Бога е един, начинът на Учителя е друг, начинът на много напреднал брат е друг, начинът на ангел или архангел е друг или на умрял близък, напреднал приятел също е друг.

Гносисът е нещо истинско в сравнение с християнската ерес, казва Валентин. Гносисът, това е истинското знание, което носи реалното спасение на човека. Гностикът получава тайния смисъл на учението на Христос.

Гносисът се отличава от вярата така, както Духът се отличава от материята. Казвал съм и друг път: може да вярваш и да оглупяваш. Откровението, пътят на Мъдростта са друго нещо, Любовта – това също е друго нещо. Казва: Бог е заинтересован единствено от това – човекът да придобие истинско знание; не вяра – истинско знание.

ЛЮБОВТА СПОРЕД ГНОСИСА

(първа идея за размишление)

Любовта е вечната, безсмъртната енергия и субстанция, а религията е второстепенна, второстепенно явление. Имаш ли Любов, ти вече си богат, защото Бог те притежава, ти си в Него, а всичко е в Неговите Ръце. Нямаш ли Любов, все едно е какво притежаваш, защото си отдалечен от Бога. Любовта вътре в тебе е, която вселява твоето безсмъртие.

Василид казва: Любовта е родена от тайната на Бездната, т.е. от тайната на Безкрая. Този, който се е отказал от Любовта, е придобил проклятието. Казано по друг начин – придобил знанието, Дървото за познанието на доброто и злото.

Грехопадението е падение на Любовта в човека. Който не е познал Любовта, заживява в произвол и хаос. Любовта, казва гносисът, не е свързана с щастието и нещастието; Любовта е свързана с Плерома, Пълнотата, с Целостта, която е път към Вечната Пълнота на Бога. Значи, нашата пълнота е път към по-високи степени на пълнота. И накрая – към Безкрайната Пълнота на Абсолюта.

Любовта към Бога е път към Безпределната Тайна на Бога. И казва гносисът: Ако разбереш и осъзнаеш Любовта, тя става твоят вечен път към скритото вътре в Бога и ти ставаш част от тази Скритост, от тази Мистерия.

Любовта, това е животът. Животът не може да бъде обяснен, защото произходът му е от Великата Тайна, която е скрита в Бездната. Животът не е за обяснение, а за възхищение и благоговение. Казано по друг начин: животът никога не е имал произход, защото никога не е имал начало, нито е имал край. Животът е живот, а смъртта е връщане в живота. А когато животът се ражда, това е само едно слизане в привидната смърт. Но всичко това е все живот, и то живот без никакъв край.

Чувственият свят в живота е резултат от трагическа грешка. Чувственият живот, това са изхвърлените сили от Плерома (когато говорим за Христос, ще стане по-ясно); чувствените сили, емоционалните сили и т.н. са изхвърлените сили от Целостта, от Плерома, от Прасветлината. Те са изхвърлени в мрака на света.

ВАСИЛИД

(лекция 14)

И преди съм говорил за него, и след време пак ще говорим за него. Казвам направо: Това е бащата на гносиса, най-дълбокият гностичен Учител. Както Ал Халладж е сред суфите: има много големи суфи, но Ал Халладж не е голям, Ал Халладж е велик. Такова нещо е Василид.

Василид е сирийски монах и странник. Живял най-вече в Египет; на много места, но най-вече в Египет.

Евангелието на Василид е било най-опасното евангелие поради огромната му премъдрост. Василид е същество с голяма мистична дълбина. Василид казва:

Всичко е произлязло от Велико Неродено Начало. Светът е произлязъл от Нищото и затова се явява Нищо. Светът е несъществуващ. (За тези, за които е сложно да разберат, накратко ще поясня: вие казвате „Варна, България съществуват“. Не съществуват обаче: всяко нещо, което може да изчезне – не съществува; всяко нещо, което никога не може да изчезне – то е, което реално съществува, това е мярка.)

Светът е създаден привидно, външно, от най-нисшите йерархии и затова в света има война. По тази причина Висшият Бог е изпратил Третото Същество, наречено Христос, да освободи хората – вярващите и пленените – от властта на силните паднали ангели.

Третото Същество, Христос, не е страдал, но юдеите не разбрали това. Сам Бог превъзхожда цялото Битие и всяка мисъл. Той е бил скрит в Христос и затова Христос не е страдал. Защо не е страдал? Василид казва: Защото е Несъществуващ. И затова страдание няма. Страданието е за съществуващите, ограничените, нереалните същества. И после Василид казва: Всеки, който не познава Бога, има слабости, а те създават в него нисши сили, които пък му създават материално тяло. Който не познава Бога, не може да се освободи от тези нисши сили, които го създават и ще продължават да го създават.

Плътното, което не е Синовност, живее в това, което се нарича „свят“. А Синовността, т.е. Духът, живее в Свръхсвят отвъд плътното, отвъд света.

Луцифер е мислел, че е бог, но по-късно разбрал, че е роден от по-висша сила, и се смутил – разбрал своето незнание. Самият Бог няма начало, Той произлиза от собствената Си Бездна. Няма начало, няма произход, защото Той винаги е бил. Той е без начало поради собствената Си Бездна, но Той е излязъл от Нея, т.е. Той е излязъл от Себе Си, излязъл е от Своята Велика Мистерия и е дал начало на всички същества, поставил е световете във времето.

Чистото Божие Слово е Същността на живота. То е първичната манна небесна, защото Чистото Слово е концентрираната Същност на Бога. Това е Неговото скрито, съкровено Ядро, т.е. вечният и безкраен Хляб, с който се хранят всички безсмъртни. Самият Василид държал много на чистото слово, никакъв компромис, защото той знаел, че това слово се превръщало във врата за разкритието на Божественото Съзнание.

Василид казва: Себепознанието е излизане от границите на историята, от границите на времето и на света.

Врагът – казва Василид, – врагът не е създаден, за да го победиш, а за да го преодолееш в себе си. – Значи, никаква победа, а преодоляване в себе си!

Истината е подобна – казва – на безмълвието, понеже Бездната е безмълвие. Тя е и цялата Истина и затова Истината е безмълвие и живее в непроявеност и дълбочина. И казва Василид: Същността не е в бъдещето, Същността е в Истината. И прави обръщение към своите монаси: Монах е всеки, който бяга от лъжата към Истината и който бяга от множеството към Единството. Има един-единствен манастир: Истината. Влезте в него и тази Истина ще ви направи свободни. Това е старата идея на „познай себе си“, защото „познай себе си“ е точно това – живей в Истината, т.е. живот в Бога.

Гносисът е възхитително учение. То е тайната истинска Мъдрост. Гносисът е получаване на тайно знание, което същевременно е спасение – това, което е отречено от църквата. Но това е тайно знание, истинско знание, което е и само по себе си спасение.

Чрез гносиса в човека се спуска Първото Същество – Бог, истинската реалност. Когато Третото Същество, Христос, казва: „Как така ме наричате благ, благ е само Отец ми“, Той говори от опит, казва Василид. Той е видял величието и благостта на Единствения Бог, на Първото Същество, Той е видял това чрез гносис. Знанията са умствено явление, докато гносисът е чисто духовен. Значи, гносисът не е религиозен, гносисът е чисто духовен. Аз ви казах и преди – има много религиозни хора, но не са духовни и това е техният проблем.

МЪДРОСТТА НА ГНОСИСА

(втора идея за размишление)

Мъдростта освобождава човека от закона, от т.нар. „стечение на обстоятелствата“, от други наречено „случайността“. Гносисът казва:

Намерението е мъдро, защото то не изпълнява желанието, то реализира намерението на душата (става въпрос за висшата душа). Желанията не познават реалността. Това, което води в реалността, е мъдрото намерение.

Истинската Мъдрост се основава на много тънък духовен опит. Мъдростта е дело на Чистия Дух. Знанията се дават, а Мъдростта се придобива само в тесния път, изключително тесния и труден път. Мъдростта се придобива в извънвремието. Така чрез гносиса мъдрият заживява в Духа. Да живееш в Духа, това е живот в безвремие.

Мъдрият наблюдава духовно, казано по друг начин – без никакво мислене. В истинската Мъдрост няма знания, няма ум, няма умуване, няма предположения. Тук е гностичното съзнание, т.е. чистото съзнание. Тука мъдрият живее в своята свобода.

В тази истинска Мъдрост няма знания, а има само пълнота и безкрайност, Велика пълнота и безкрайност, преизпълненост. Когато си близо до един мъдрец, ти си близо до един неизразим свят, защото там, в дълбините му, сияе изначалната Плерома. Той не е знание, той е пълнота: ако направиш връзка с тази пълнота, задължително ще получиш нещо от дълбочината.

Мъдрият се пази, казва гносисът, да върши добро, защото той живее в Бога и не се меси, освен ако Бог иска. И той знае точно кога Бог иска това.

Спящата религия казва: Прави добро и избягвай зло. – Напълно погрешно мислене според гносиса. Мъдростта казва: Живей в Бога и доброто ще тече естествено и истинно, отвъд ума и отвъд правилата, защото тука действа самият Бог – ето я мярката. Както знаете, много хора правят добрини и последствията са много лоши; има и обратен вариант, това е друга тема.

За мъдрите, за избраните възкресението вече се е случило. Мъдрият дали ще върши добри дела, дали няма да ги върши – той просто е спасен, защото Мъдростта е важна, а делата му са без значение. Забележете, Мъдростта е важна, той носи нещо друго, дълбоко; той е в Плерома, в Пълнотата, той е вътре в Бога.

Мъдрият е спасен, защото спасението е скрито в собственото му себепознание, в собствената му духовност и Божественост, а само тази духовност може да устои на вечността и само тази Божественост може да устои на Безпределността. Защо казвам това? Защото натискът на Безпределността е огромен, трябва да имаш изключително неизменна Любов да понесеш, така както на дъното на океаните живеят много малко същества, защото натискът е огромен, трябва да имат особени способности, за да издържат този натиск.

Себепознанието е осъществяване на спасението. А що се отнася до света, светът ще бъде избавен, но няма да бъде спасен. Ще бъде избавен, като цяло, не говоря за демоните и другите подобни, за тях има друго бъдеще; но няма да бъде спасен, защото още не е готов да живее в Духа, в Бога, затова само ще бъде избавен.

ГНОСТИЧНИЯТ ХРИСТОС

(лекция 15)

Тука ще разберем какво представлява Христос от истинската гледна точка, гледната точка на Мъдростта.

Третото Същество, Христос, е гносис на Бога, откровение на Бога. Христос е произлязъл от Любовта на Бога, а Сатана е произлязъл от гнева на Бога – това са две различни сили на Бога.

Христос е дошъл в света, за да покаже Плерома, Целостта, Първосъздадеността, за да може човекът да се завърне в нея, тъй като хората са половини – мъж и жена. Значи, Плерома принадлежи на Бога и на Божествената област. Дървото за познанието на доброто и злото е лишено от Плерома и затова този свят се стреми нанякъде, върви нанякъде, но не знаейки къде. Дървото за познанието е падение, Луцифер е паднала Мъдрост; а Христос е неродена Мъдрост, която носи съвсем друго знание, знанието за Плерома, Пълнотата, Целостта, андрогина.

Христос е андрогин, цял; Той няма нужда да се ражда от майка и баща, както и Мелхиседек, както и много други. Любовта, която има Христос към Бога, е абсолютно андрогинна, тотално цялостна, неизменна. Тя е по-висша от мъжката и женската любов, тя е космична и цялостна, тя е отвъд разделението. Христос, казва гносисът, е андрогин, това е Тоталното Съзнание и не случайно Той е послушен до смърт; не донякъде – Той е послушен тотално. Андрогинът, това е методът да възприемаш Бога тотално.

В този свят човек се опитва да вярва, но вярата не те прави цялостен. Тя те обединява с Бога, но не те слива с Бога и не те прави андрогин. Вярата е само една подготовка. Човекът не може да разбере и осъзнае, че не е никакъв пол, тъй като тука илюзията е много силна. Както казва Учителят: „Нито мъж, нито жена“. Разбира се, на ниво душа, ако човек е стигнал до ниво душа и дух, той не е пол; но на ниво ум, на ниво разделение, на ниво, когато човекът е разделен, той е някакъв пол. Но Учителят казва: Какъв пол имаш ти, когато отидеш в другия свят? Въобще какво знаеш за пола? Но тука, в този свят, понеже ти си разделен, ти си разцепен на две и понеже тука илюзията е много силна, ти си мислиш, че си човек, мислиш, че си мъж, мислиш, че си жена, и даже търсиш някаква половинка, а то всичко е в тебе, защото Царството Божие е в тебе. То е в тебе, но в твоята дълбина, в твоята бездна.

Гносисът казва: Ева беше окултно родена, без помощ на жената; Христос беше също окултно роден, без помощта на мъжа – Бог няма нужда от помощ от мъжа, за да роди Христос; ангелите също са андрогини, но човекът е просто разделение. Христос не е роден от Мария, а се явява чрез Мария – забележете разликата!

Христос е чистата Любов, а Адам е допуснал желание и тогава Бог му дава пол: щом има желание, Бог му дава пол. А желанието – това е сънят. И затова андрогинът Христос казва първата и най-голяма заповед: Възлюби Бога! – Не ближния, това е второстепенна заповед, после ще разбереш тази заповед; първо разбери първата заповед: Възлюби Бога!

Чистото Слово е също андрогинно, говорим за абсолютно чистото слово, пречистеното. То е цялостно, то е единно и то е тотално. Когато пожелае, то може да влезе в Бога чрез свръхконцентрация – т.е. Чистата Тоталност.

Андрогинът (както виждате, това е широко понятие), това е съвършеният човек, това е духовното съвършенство, Божествената Цялост. Древният Хермес, древният Тот, казва: Нетерът (т.е. Бог) е преизпълнен с двата принципа. Той е съвършено Цял и затова Той винаги ражда всичко, което реши да създаде; няма нужда нито от мъж, нито от жена. Цялостното няма нужда да ражда от мъж и жена, то си е цялостно, докато половинките трябва да се събират и така да раждат; какво ще родят, това е друг въпрос. Значи, цялостното, андрогинът, то ражда всичко от себе си – както говорихме, даже и русалките – защото е цялостно. Така е роден и Мелхиседек – абсолютно никакви родители, нито баща, нито майка – директно и пряко от Бога. Бог не е ограничен, Бог има методи за всякакви видове раждания, а този човешкият начин, той просто е нещо изостанало. След време, казва Учителят, това ще бъде сменено и подобрено.

Така е роден Мелхиседек, както казва и Писанието – без родители, без баща и майка, просто няма нужда от тях. Мелхиседек е същество от Древния свещен род, непадналите нефилими, т.е. непадналите богове. Той е друг вид странен и мистичен спасител на човечеството. Той е Прадревен Логос, абсолютно чисто Слово. Смятайте, щом е бил Учител на древния Тот, за какво ниво говорим. Той е бил главен ръководител и жрец в храма на Слънцето в Атлантида, а Техути (Тот, или Хермес) е бил негов ученик. Но за мъдростта на Мелхиседек – който има и друго име в Атлантида, наречен е цар и жрец Атлант, царят на Атлантида; после слиза с друго име, Мелхиседек, царят на Агарта – ще говорим специално по-нататък, за неговата мъдрост.

И така, андрогинът Христос не се нуждае от общество, става въпрос за човешко общество, не се нуждае от колективна форма на живот. Той съществува в Бога и е напълно самодостатъчен, напълно преизобилен. Няма нужда от хора, отношения, общества. Казано по друг начин – висшата реалност е единна реалност, а не разполовена. Андрогинността – това е безсмъртната Цялост. Завръщането в андрогина е унищожаването на този свят и на целия космос, забележете какво казва гносисът! Завръщане в андрогина, в Целостта на човека, за което пречи и цялата държава, и много хора, сили и т.н., дълъг разговор. Какво ли не пречи, но човекът е длъжен да се завърне там – истинският храм е там, истинската църква е там, Бог е там и преизобилието е там.

Андрогинът е предвечното древно състояние. Андрогинът Христос няма нужда от света и от космоса. Той живее в Отец и не се храни с този външния хляб. Той се храни със свръхестествения хляб и затова е казал: „Не само с хляб ще се храни човекът“ (не само с външни неща). Казано по друг начин, Отецът е Неговата храна, а не светът и не космосът.

Андрогинът е състоянието не-човек, състоянието бог, за което Библията казва „богове сте“, означава „андрогини сте“, откъдето е и идеята, както ви казах – цялостни – „богове сте“. Завръщането в това състояние се осъществява чрез самадхи, чрез гносис, чрез истинско просветление.

ГНОСТИЧНАТА ДУША

(трета идея за размишление)

Да видим какво казва гносисът за душата, висшата душа, за тайнството, наречено душа:

В началото душата е била девствена и чиста и преди сътворението тя е била светеща. Тогава душата се е движела свободно, като неуловимо дихание, като особено ухание, в своята безпределност, наречена свобода.

Според Учителя в това състояние душата е просъществувала милиарди години; не хиляди, не милиони – милиарди години, в недрата на Божественото Съзнание. Но тогава нейният живот е бил от друго естество: тя не е била индивидуализирана. Тя е живеела в съзнанието на Божественото блаженство.

И така, тогава душата била нежна, без желания, цялата изпълнена с Любовта на Първото Същество – Бог. Нейният глас бил особен, гносисът казва, като гласа на хиляди цветя. Тогава душата била пътуваща, странстваща, вечна, свободна, прекрасна, без време, без ограниченията на сътворението, без ограниченията на живота и смъртта. Тогава душата била трептяща, плуваща в ефира на вечността. Тя била определена и призвана да озарява вечността. Нашата висша душа има в себе си гласа на вечността, нещо от Същността на Бога. Нещо в нашата висша душа е било изтъкано от Божествената светлина.

Гносисът казва: Душата е подобна на нечувана песен, дивна песен. Тя е основата на духовния космос, не на външния, сътворения, грубия, а на духовния космос. Ако човекът съумее да познае душата си, себе си, тогава душата му пошепва нещо нечувано, нещо, слизащо от тайната на Първото Същество, от тайната на Бога.

На праезика думата за душа е Аморея. Аморея означава Вечен полъх, Вечен изгрев; по-късно е наречена „Озаряващата същност“, после при келтите е наречена „Бялата богиня“ и впоследствие е наречена душа. Но в същността си тя няма имена, тя е отвъд имената и си остава неуловима, неназовима.

Аморея е създадена от златните пречисти лъчи на Първото Същество, т.е. на самия Бог, и затова тя е подобие на Него. В тази душа блика неземна радост. Тя се опиянява само от вечността и само от идеята за Бога и Безкрая.

Днес душата само понякога идва и посещава човека, като лек вятър, и отминава. Защо? Защото не може да стои дълго в човека. Тя идва само за малко да събуди неземното в човека. В този свят душата се проявява странно, чрез малки моменти: чрез финия вятър, чрез очите, чрез Любовта, чрез обичта, като топла радост, чрез молитвата, чрез смирението, чрез скромността, чрез прилежание и т.н.

Понякога душите се сближават само поради един миг, който се е случил между тях, но този миг е Божествен, сиреч наситен, и душите го усещат.

Душата е изречена, специална дума на Бога. Тя е изречена Несътвореност, изречено Подобие. Душата е създадена като едно безкрайно, тихо море. Тя е една безгранична идея на Бога. Казвал съм ви поговорката: Когато морето е спокойно, мравките излизат да пият вода.

Тази душа трябва да я почувстваш с простотата си и с чистотата си. Душата е тайна. В една от книгите, които подготвям, „Поговорки и пословици на Атлантида“, има една поговорка, която казва: Ако искаш да опазиш една тайна (душата е една от тайните), никога не я узнавай напълно. – Така е създадена душата.

АУМЪ

6-ти септември 2011 г.

ЯКОВ БЬОМЕ

(лекция 16)

ЯКОВ БЬОМЕ ЗА ЗЛОТО

(първа идея за размишление)

МАЙСТЕР ЕКХАРТ

(лекция 17)

МАЙСТЕР ЕКХАРТ ЗА ЛЮБОВТА

(втора идея за размишление)

ДИОНИСИЙ АРЕОПАГИТ

(лекция 18)

ДИОНИСИЙ ЗА БОЖЕСТВЕНИЯ МРАК

Учението за Божествения Мрак

(трета идея за размишление)

ЯКОВ БЬОМЕ

(лекция 16)

Бьоме е бил велик търсач на Живия Бог. Той казва: Аз се обръщах към Великата Тайна още като дете, ходещо на училище. Аз съм книгата на Бога и в мене е Неговият Дух – защо ми е тогава Библията? Значи, ако Бог живее в човека, той наистина може без всичко друго.

Бьоме казва: Често пъти за мене слънцето угасваше, но после пак изгряваше. И колкото по-често гаснеше, толкова по-светло и прекрасно изгряваше то отново. Преди да позная Бога, в мене също имаше ад, имах си врата към своя ад. Но аз позволих на Бога да го нападне и вратата беше съборена. За мен Бог ми беше открил вратата Си. Не мога да изкажа как триумфирах в душата си, то не може да се сравни с нищо освен с раждането на живот в смъртта или с възкресението от мъртвите.

Бьоме е тих, спокоен, пестелив на думи, търпелив в страданието, благ в себе си. Казва: Аз не се нуждая от доказателства за Бога. Аз живея единствено в Него.

За църквата казва: Църквата е институт на антихриста. И казва: Вашето проповедничество е мъртво и съвършено безсмислено.

Бьоме е нещо много рядко, много дълбокомислен е, но необходимо е позволение, за да го разбереш. Той е човек с огромен обхват и прозрение, но начинът му на писане и изразяване е често забулен; трябвало е да се пази от външното християнство. В неговия начин на мислене има тайна неизразима. Той е стигнал до такава проникновеност, която е била благословена, която е успяла да проникне във Великата Мистерия на самия Бог, която е отвъд светлината и тъмнината.

Той казва: Аз съм явление на Бога – това е достатъчно, за да живея в Него.

Бог е неразкрита Съкровена Същност.

Бог е предоставил светлина и мрак, за да си вземе всеки това, към което е склонен.

Същественото за човека е в какво направление е насочен той: дали е любов към Бога, или е насочен към Божия гняв.

Всяко учение, което е без Духа Божий, изпуска чистото Божествено познание.

Знаещият, умният човек се учи сам, а не от Бога, и затова той е в смъртта.

Бог живее изцяло в Духа, а не в нещата и в събитията. – Наистина който живее в Духа, той може правилно да прониква и да тълкува. Например, за малко ще се отклоня: Боян Магът казва за Луцифер: изключителен, древен Син Божий, влюбен в Ева (през октомври ще говорим повече, тука само нещо ще ви загатна): Ева е била изумена от такава величествена любов, не е виждала такова нещо, казва: Той ме гледаше толкова дълбоко! Но после, по-късно казва: Къде отиде този поглед? – Той се пренасочва към самия Бог, към своя Създател, и я изоставя... Ева започва да скърби и след време се свързва с Адам, но скръбта ѝ е огромна. Но Боян обяснява много тънкости, за които през октомври ще говорим. Наистина човек, който е влязъл в Духа, може много правилно да види, защото той е извън събитията и явленията. Значи: Бог живее изцяло в Духа, а не в нещата и събитията. Тях Той само ги обхваща и ги наблюдава.

Всички същества и свойства се движат от Всеобщата Воля на Бога.

Бьоме казва: Мъдростта може да изтича само от едно андрогинно (за което говорихме), цялостно в себе си същество. Мъдростта се определя от посвещението в тайната на андрогина.

Когато Бог иска да Го познаеш, първо Той ти изпраща гневния Си огън, после ти изпраща всепояждащия Си огън и после се случва себепознанието.

Бог има в Себе Си страшна острота (загатвал съм за нея). Тя е вечният съхранител на Истината. Тази голяма острота може да се превърне, казва Бьоме, в голям студ и тогава водата става лед. И тогава би настъпил жесток мрак, защото водата изгубва естеството си, способността да се движи.

Бог е процес, който няма начало и край. Бог е постоянно пораждащ се кръг.

Бог от нищо не е произлязъл, от нищо не се е родил – Той всякога е бил. Значи, Той е Нещо, Което е било всякога. Той Сам е Всичко – Той само е слязъл. Това, което се е случило, е че Той е слязъл, и на по-ниско ниво е нарекъл Себе Си Бог.

ЯКОВ БЬОМЕ ЗА ЗЛОТО

(първа идея за размишление)

Понеже всичко изхожда от Бога, то и злото изхожда от Него.

Падението на човека е в това, че човекът е развалил Бог в себе си и Го е направил зло за себе си, направил Го е дявол.

Що е дяволът и какво прави той? Дяволът обитава вътре в Божия гняв.

Тъмното царство служи на Божието великолепие. Хората на този свят живеят в злото, защото са събудили тъмната страна на живота и затова те живеят в Божия гняв.

Адът се намира в лъжливата воля на човека, изкривената воля – това е адът. Когато човекът не бди над себе си, дяволът всякога го улавя.

На дявола се е отдало в света така да направи, че религиите да спорят. Но Царството Божие не е в спорове, казва Бьоме, но Царството Божие е в Любовта.

Дяволът излъчва блясък, който заслепява само невежите. И после казва: Злото е слязло на земята не само защото грехопадението го е привлякло; злото е съществувало преди него, преди грехопадението. То си е имало своя собствена реалност, макар и относителна, а при грехопадението то просто се прилепва.

Най-голямото зло, което дяволът се опитва да стори на душата, е да я спре да се моли. Защо? Защото ако той успее да я убеди да спре да се моли, тя си остава в земните мисли и стремежи. Тогава е даже много добре, ако тя живее дълъг живот. А ако дяволът не успее, тя придобива постепенно Божествени сили и стремежи. И после Бьоме казва: Душа, която е разбрала важността на молитвата и е станала много усърдна в молитвата, тя изоставя постепенно земното си мислене и тогава земните ѝ склонности отслабват от само себе си. Т.е. дяволът отслабва.

Който иска да сее с дявола, ще жъне с него.

Ако искаш да победиш дявола, ти трябва да бъдеш вътре в Божията Любов.

Когато човекът се е изкушил, той е приел в себе си четирите стихии и придобил в себе си образа на Звяра – това са и четирите стихии. Когато човек придобие Любовта, ще придобие петата стихия – стихията на Бога.

МАЙСТЕР ЕКХАРТ

(лекция 17)

Монах доминиканец, блестящ мистик, майстор на тънкото познание, Майстер Екхарт е едно много високо духовно създание. Освен това е бил и голям църковен авторитет, както и Дионисий, допреди срещата си с инквизицията. След нея авторитетът му си остава, защото Екхарт е Екхарт – в него работи Бог.

Той казва: Аз съм битие, нямащо рождение, а това означава, че никога няма да умра.

Той има способността, характерна за всички Велики посветени: с прости думи да обяснява висши истини. Майстер Екхарт черпи от дълбинния Извор в себе си. В него отдавна е съществувала така наречената „древна решителност“, чрез която той е проникнал в Тайната на Нищото. Той е направил най-големия удар срещу злото, като е заживял и тайно, и правилно; едно изключително съчетание – тайно и правилно. Той е стигнал до Тайната на живота, защото е пожелал включително и страшното, което се намира вътре в самата Истина.

Майстер Екхарт казва: Аз срещнах Неведомото и замлъкнах пред Неизреченото. Самият Майстер Екхарт е бил човек с изключително самоотречение, откъдето идва и неговото вдъхновение. Той казва: Аз съм нероден. Докато съм тук, Той – Бог – е в мене. След този живот аз съм в Него.

Никога не искам особено да благодаря на Бога, че ме обича (така говори мистикът), защото Той не може да не го прави, Неговата природа е такава. Така се осмеляват да говорят мистиците, дръзко, но дързък е самият Бог в тях – това, което не са разбрали църковните отци, както е и при Ал Халладж.

Майстер Екхарт е постигнал висш гносис, тайнознание, неизразимото знание, или по друг начин казано, скритото, мистично знание.

Майстер Екхарт казва: Бог действа в мен, като ме създава все повече и все повече. Той ме създава все повече и повече в Себе Си. – Това е при самоотречените.

Никаква множественост не може да разсее Бога. Бог слиза само в истинското послушание.

Хора, които търсят покой във външните неща, никога няма да го намерят. Всеки външен подвиг слабо придвижва човека напред.

Кой е свободен дух? – пита Екхарт и отговаря. – Свободен дух е този, който от нищо не се изкушава и който към нищо не се привързва. Свободният дух е потопен във Волята Божия. (Сещам се, на едно място Учителят казва: Вие мислите, че ви говоря аз – сам Господ ви говори!) Свободният дух е потопен във Волята Божия, докато страстният човек е пълен със своя воля, той е пълен със своеволие.

Свободният дух е отречен от своята воля. Това е девственост, това е едно особено състояние на съзнанието, когато човекът е свободен от чужди образи и влияния. Това е свободата, когато човекът още не е бил.

Казва: Щом си истинен и живееш в Бога, Бог извършва твоите постъпки. И кой може да пречи на Бога тогава?

Истинният човек обладава Бога в своя дух! Не в размишленията за Бога, а вътре в своя дух, вътре в Съкровената си природа.

Бог не е в мисълта на човека за Него, защото когато мисълта прекъсне, и Бог изчезва. Бог е високо възнесен над мисли и размишления.

Бог не се намира в неща, които прекъсват. Бог съкровено пребивава в душата и в духа. Познавам много хора, които медитират повърхностно и оглупяват, защото още не познават Съкровеното.

Бог е самата вярност в човека.

Ако търсиш единствено своето, никога няма да намериш Бога, понеже не търсиш единствено Него.

Всичко, което Бог ти изпраща, е най-доброто, защото такова е Божието Битие. Тука само ще допълня нещо: ако ти си наистина смирен, ако приемеш напълно това, което ти идва в живота, ще си направиш точните, правилните поуки. Съвсем малко недоволство и неприемане означава, че ти си вече извън смирението – ще приемеш други поуки, те почти не ти помагат. Има много тънка разлика: при пълното смирение и пълната любов приемаш всичко, каквото ти дава Бог, тотално и научаваш съвсем други уроци. Това е т.нар. „мъдрият опит“. Иначе поуките се изместват, мислите се изместват и наставленията се изместват; вече работят други същества, защото ти си мислиш, че има и друга воля, а действа само Той.

Отлъчеността от Бога е мъката на ада.

Пребиваването на Бога в самия Себе Си поддържа всички същества.

Голямото зло е в това, че човек отделя себе си от Бога. И после Екхарт казва: Злото в човека е помътненото в него. Злото в човека е това, което търси и иска само своето. Човекът не трябва да роптае и да страда, а да види кой роптае в него и кой страда. Злото в човека роптае и страда. Човек трябва да види този, който роптае, и да не му дава гласа си, мнението си, думите си, енергиите си и т.н.

МАЙСТЕР ЕКХАРТ ЗА ЛЮБОВТА

(втора идея за размишление)

Любовта обладава истинско знание и е свободна от съмнителна увереност.

Нито познанието, нито Любовта могат да постигнат Бога. Бог е бездънно Море.

Човекът е Син според вечната си Любов, според вечната си Божественост.

Любовта е толкова велика, че човекът трябва да се раздели с всички духовни блага, за да постигне Единствения Бог.

Царството Божие, това е Любовта в цялата нейна Истинност. И затова е казано: „Царството Божие е вътре във вас“.

Казва: Любовта има особен поглед. Тя освобождава външните неща от техните образи, снема веществото и всичко второстепенно. Така нещата впоследствие се одухотворяват – това е погледът на Любовта. Значи, наистина не вижда грешки, наистина те обича такъв, какъвто си, и това е единственият начин да помагаш на другите. И най-малката забележка „той еди-какво си...“ – ти вече не си в тази Любов, ти си в една по-друга любов, в по-друго смирение и т.н.

Любовта е основното проявление на всички добродетели. Истинните дела са дела на Любовта, а не на човека. Човекът може да си въобразява, но тогава е действала само Любовта.

Добродетелта никога не е достигала до реално видение на Бога – само Любовта достига.

Любовта не е нищо друго освен Бог. Бог обича Своето съществувание и Своята Божественост в нещата.

Съвършенството в Любовта се състои в това, щото всяко бедствие, бедност, страдание, злощастие и позор – да ги носиш доброволно и радостно, съзнателно и спокойно и така да стигнеш до края на живота си, без никакво „защо“. Така говори Майстер Екхарт – без никакво „защо“.

Човешката смърт е бедна история, но Божествената смърт е явление. Божествената смърт води до дълбоко себепознание, до себепознание на Бога в себе си.

Върхът на Любовта е, когато тя надмине себе си и се превърне в чиста Отреченост. Любовта е пета степен; когато надмине себе си, влиза в шестата степен, изключително качество – висша, чиста Отреченост, по-дълбока степен.

Входът към Тайната на Бога е чистата Отреченост. Голгота, кладите и т.н., всичко това е свързано с тази Отреченост, с този изпит. Тази Отреченост е свойство на самия Бог.

Отречеността е по-висша от Любовта, но в нея можеш да влезеш само чрез Любовта. Т.е. трябва да изминеш този път, за да влезеш правилно.

Пътят на Отречеността е пътят към Нищото, а това е едно много високо състояние на Изначална, Прадревна Любов – мястото на Великата Пълнота.

ДИОНИСИЙ АРЕОПАГИТ

(лекция 18)

Казвал съм ви, че Майстер Екхарт се вдъхновявал от него. Дионисий Ареопагит – великият Дионисий, съзерцателят на Древното, изключителен, мощен авторитет, висша абстрактност; голям мистичен Учител във времето на началното християнство; но като цяло, почти цялото християнство не го познава. Обикновено го препоръчват светци, един кръг от светци, които също много малко го познават, но всякога за важни неща се обръщат към него. Включително Кирил и Методий смятат, че това е огромен авторитет. Малко говорят за него, по някакъв начин са се пазели. Дионисий е таен гностичен Учител. Тъй като е оставил много правила за монаси, за църковни йерархии, дал е много неща, и досега се смята за авторитет от известен кръг от хора, но е много трудно познаваем, много е скрит.

Словото му е зад пределите на човешкия разум. Живял е в Сирия и в Египет, в първи век след Христос; по-късно отново е живял, към пети век. Изучил е висшия гносис, получил изключително дълбоко откровение за великите Божии тайни. Дори е можел да коригира Библията на много места, но решил да замълчи. Преди време ви казах за една корекция, която той прави на пророк Исаия; пророк Исаия разговаря с велико същество, за което казва, че е от най-висшите йерархии, доколкото си спомням, серафим, но Дионисий казва: Не е серафим, а ангел с огнено служение. Исаия не е можел да различава, както и да е. Става въпрос за велико вътрешно същество, като дълбочина.

Странен сирийски монах, подобен на Василид, който се е скрил под името Дионисий. Смятал за истински живот само едно: изцяло да си потопен в неведомите тайни на Бога.

Дионисий е същество, което е нямало човешко съзнание. Отдавна му е отнето, още от Мистериите на Египет и Атлантида. Той е останал скрит за всяко изследване. И досега има много спорове кой е той. Останал скрит за всяко изследване от историята, защото той просто е извън историята. Историята си има начало, има край. Както и Лао Дзъ, Дионисий няма начало, няма край.

Даже и най-близките му, дори и ангелите, не могат да го проучват, но той е изначално близък на Бога, подобен и на Мелхиседек. Той е близък до Бога и близък до ангелите.

Той е бил много рядък човек, като същество, защото да живееш в християнска организация, и то като главен епископ на Атина, и да постигнеш такова велико и чисто съзнание, и никой да не може да разбере за какво става въпрос, е много трудно. Нито пък за книгите му, които се издават по-късно, тези около него нищо не подозирали. Той се е водил християнин, а няма нищо общо с християнството, защото отдавна го е преодолял.

Дионисий е същество без време, без история, подобен, както казах, на Мелхиседек, на Василид и т.н. Той е преживял някога Божията Истина и затова сега може да се изразява високо духовно и мистично.

Дионисий не е история, не е време. Той е Божествено и мистично явление.

Казва: Бог е Нищото и ако ти станеш Нищо, ще Го разбереш. Много просто, но изключително трудно нещо за разбиране.

Казва: Учителят е мост, въведение, защото Той съдържа в себе си Нещо и Нищо – нещо от тебе и Нещо от Бога – и затова Той може да те въвежда.

Отречен от всичко, казва Дионисий, означава свободен от всичко. Такъв човек навлиза в чистия и свръхсъщностен блясък на Божествения Мрак.

Откъсни се от себе си и ще бъдеш неудържим и свободен.

Казва: Бог живее в тишина, която е извън всякакъв образ.

Правилната преценка за нещата, това е самата Божественост вътре в тебе.

Когато душата Го познае, тя се отрича, казва Дионисий, от всякакво определение. Тя вижда, че Той няма наименование. Тя вижда, че дори самата тя няма предназначение, и тя навлиза в Нищото, в своето предвечно и абсолютно състояние. И тука душата се е сляла завинаги със своя Прадревен Източник, който е бил изпуснат от Адам и Ева, т.е. от човечеството. Тука душата, казва Дионисий, разбира, че всичко, което се поддава на изобразяване, не е Бог, не е Прасъществото.

Тайната на Бога се постига с изключително динамично приближаване. Много специален закон на Дионисий, голяма тайна – хем ясен, хем скрит.

Всичко в света е подчинено на Мъдра Причина, която е извън света.

Духовната мъдрост е белег на Божественост.

Всяко човешко умуване е някаква заблуда. Независимо дали казва хубави неща, или лоши.

Казва: Мъдрият постига невеществено Божествените неща.

Бог е над всеки покой и движение, защото всеки покой и движение е от Него, в Него, спрямо Него и заради Него.

И казва изключителна мисъл, нещо много рядко; само велик посветен може така да се изрази: Можещото действие произлиза от Бога.

Знаете, в света има хиляди действия, хиляди ръкополагания – нищо не струват. Но когато Бог докосне, когато Бог участва, когато човек е спечелил доверието и може да Го привлече – това е единственото реално действие, единственото, което върши дълбока промяна, единственото можещо действие.

Казва: Злото е благо на Бога. Злото не е реално, защото ако беше реално, то щеше да бъде напълно зло. Злото не е зло, а е недостатъчно благо. Ако злото беше лишено напълно от Бога, то нямаше да съществува.

Всичко съществува заради Него. Злото също очаква блага от самия Бог, очаква развитие, макар и отрицателно развитие.

ДИОНИСИЙ
ЗА БОЖЕСТВЕНИЯ МРАК

Учението за Божествения Мрак

(трета идея за размишление)

Великите неща на живота се откриват в Мрака на онова тайнствено безмълвие.

Дълбоко отвътре Бог озарява за нас непрогледния Мрак и с блясък изпълва слепите ни умове. В този Мрак, който е отвъд ума, се постига Истината, немисловно. Тука се постига истинската немисловност и пълното, реалното безмълвие. Значи, който мине през това, вече няма някакви имитации на мълчание. Хората мислят, че мълчанието е злато... Всъщност мълчанието на много хора е глупаво и няма нищо общо със злато. Както ви казах, Учителят казва: И рибите мълчат, но не са мъдреци.

Истинността превръща тъмнината и я прави светеща. Значи, ако човек е натрупал истинност, превръща тъмнината и я прави светеща.

Чистотата, казва Дионисий, не е достатъчна, за да се справи с тъмнината. Само истинността е достатъчна. Чистотата е подготовка; чистотата е само една подготовка за истинност. Лошо е, когато човекът остане само в чистотата.

Божественият Мрак е висок връх. Това е мястото, където са простите и абсолютни тайнства, обвити в пресветлия Мрак от едно съкровено и тайнствено мълчание. И всичко това е скрито в дълбока тъмнина, която сияе тайно и невидимо.

В Исаия е казано: „И ще ти дам съкровища, пазени в тъмнина“. Именно в тази тъмнина Бог ни проверява – проверява кой колко е достоен. Всеки може да си въобразява всичко, но тука е мястото, където се проверява кой колко е достоен и каква любов има.

Дионисий казва: Който има Любов, влизайки в Мрака, той ще познае Бога.

Макар че Мракът е недосегаем и незрим, той изпълва нашия невиждащ разум с една велика и необичайна красота. Аз съм ви обяснявал какво означава Божественият Мрак – преизобилната светлина на Бога. Понеже е толкова ослепителна, не могат да я възприемат съществата и е наречена още в древността Мрак. Така и Лао Дзъ, и Хераклит са били наричани мрачни, тъмни същества поради туй, че не могат да бъдат разбрани.

Казва: Бог живее в мистичния Мрак на незнанието. – Тук всяко знание е изгонено. И после казва: Кой може да оцелее в Божествения Мрак? Дионисий задава въпрос и отговаря: Кой може да оцелее в Божието сито, в Божествения Мрак? Отговаря: Само този, който е натрупал истинолюбие. – За другите, които преждевременно са искали да влязат там, случвало се е – това е огромна катастрофа!

Който е минал през светещата Тъмнина, той е опасен и за добрите хора, и за лошите хора. Той е същество от друг порядък. Те не го проумяват.

Според Дионисий не трябва да имаме качества – трябва да имаме същност. Казано по друг начин: не трябва да имаме ограничения. Качествата са ограничения.

Най-върховният Бог е Мрак за всички същества, защото се състои от ослепителна светлина.

Бог е Мрак – означава, че Той е Свръхнепознаваем.

Без Бога нямаше да има нито единство, нито множество – казва Дионисий.

Казва: В Мрака е скрит Изворът на живота.

Бог е произлязъл от Безименната Си Свръхсъщност.

АУМЪ

4-ти октомври 2011 г.

ОБХОДАТА

Подходът

(лекция 19)

УЧЕНИКЪТ

(първа идея за размишление)

ТАЙНИ НА ЗЛОТО

Учителят

(лекция 20)

ЗА ПАДЕНИЕТО

(втора идея за размишление)

В ХРАМА НА УЧИТЕЛЯ

Откъси от том ІІ

(лекция 21)

В ХРАМА НА УЧИТЕЛЯ

Продължение

(трета идея за размишление)

ОБХОДАТА

Подходът

(лекция 19)

Обходата (подходът) – един вид казано – е не да имаш отношение, всеки може да има отношения някакви, а да имаш подход.

Казва Учителят: Не да си недоволен и да роптаеш, но всяко страдание като дойде в тебе, то трябва да роди в тебе една благодарност. Да благодариш на Бога, че си се удостоил да страдаш.

Сега, не може да се отказвате от външното. Обличайте се хубаво, но не разваляйте Любовта с вашите хубави дрехи и не разваляйте Любовта и с вашите стари дрехи.

Всичко, което Бог е създал, е разумно. Всичко, което Бог прави, е добро. Щом кажеш, че всичко е от Бога (а наистина само една воля действа), тогава защо ще роптаеш? Ако е от Бога страданието, значи добре е дошло! Боледувам – добре дошло! Безпаричие – от Бога е – добре дошло! Ако така разбирате – това е право.

Всяка мъчнотия е за добро, всяко страдание е за полза.

Трябва да бъдете учтиви. Ще бъдеш учтив към болката. Ще кажеш: Много ми е приятно, че си благоволила да ме посетиш. Ако ти не си доволен, то тази болка е много докачлива. Ако си недоволен, тази болка ще се усили. При благодарността тя няма да стои дълго, защото болката, това е едно живо, разумно същество. Няма болка, в която да не присъства едно живо същество.

Ако човек говори много, не струва и ако говори малко, пак не струва – това е наука. От многото, което знае човек, трябва да знае какво да каже и какво да премълчи във всеки даден случай.

Когато ни постигне едно нещастие, трябва да благодарим, че то е най-малкото.

С благоговение, казва Учителят, ще седиш пред живота, който се проявява като добър и като лош.

Когато направиш една погрешка, кажи: То си е Божия работа. Сега ще ви обясня защо е така, защото някои мислят, че не е така. Но когато Учителят говори, Той знае защо казва нещата – във всеки момент това е много високо съзнание, Свръхсъзнание. Значи, когато направиш една погрешка, кажи си: То си е Божия работа. Благодари на Бога, като направиш погрешка, защото Бог те наблюдава и всякога ще те спре на половината, за да не направиш злото, което вече води към непоправимост. Ето защо има много грешки – те те спасяват от непоправимо зло, защото стигне ли се до непоправимост, вече няма Божия помощ – тя се отделя, остава за в бъдещето, за други времена. Ето защо стават много грешки и който малко или много е съзнателен и се усъвършенства, той се спасява от нещо непоправимо.

Всеки, който иска да измени пътя на необходимия закон, е глупав човек. Просто казано, става въпрос за необходимостта. Всеки, който казва: „Защо Господ ми даде тия страдания?“, който роптае, е глупав човек. Обаче всеки, който каже: „Искам да науча техния смисъл“ и е благодарен за страданията, той е умен човек.

Критиката не изправя хората. Вместо да критикуваш своя ближен, помоли се той да се справи със своя гняв. Разбира се, има изключения, например когато говорим за Поп Богомил: това е безпощадно изобличение от самия Бог, за да се събудят църквите за Него, и няма нищо общо с критика – това е изобличение в името на Истината; но когато станеш архангел, какъвто е Поп Богомил, можеш да си позволиш такива неща, и то заедно с Бога. Там няма капка критика, там действа самият Бог по други причини. Така, това е за тези, които различават; следващия път ще говорим за богомилите.

Не осъждайте човека, че не върви по пътя, по който вие вървите. Вътре в душата си дайте му право свободно да се проявява. Това означава да дадеш възможност на Бога в него да се прояви.

Да помогнеш на човека, когато се намира в нужда, без да му кажеш една дума, без да дадеш вид, че го обичаш – в това се състои обходата, новият подход, новото в света.

Не е лошо нещо тревогата, но човек трябва спокойно да я носи, тя е негово богатство.

УЧЕНИКЪТ

(първа идея за размишление)

Който е въвлечен в света, не е ученик. Ученикът ражда хармония от себе си, а не я търси от другите.

Човекът се учи, но не се развива. Само ученикът се развива.

Ученикът не се бори със ситуациите – той ги преодолява.

Ученикът знае, че любовта към Истината го освобождава от борбата за оцеляване. Т.е. той не спада към това съзнание, което се бори за оцеляване. Пак ще припомня, Учителят казва: Един човек, който се бори за оцеляване, не може да ми бъде ученик.

Ученикът никога не допуска лошите мисли и чувства на хората в себе си.

Ученик е този, който е надминал ума и сърцето си. Казано по друг начин – заживял е в душата си и в своя дух, тъй като умът е сянка на духа, сърцето е сянка на душата.

Ученикът всякога съхранява Любовта, защото знае, че само чрез нея възприема Бога правилно.

В смирението на ученика е скрит силен огън. Ученикът живее в потока на Бога. Той е сключил свещен съюз с Тишината.

Ученикът може да предаде на енергията си вдъхновение. Той има тази способност, която е по-висока от енергията, и това е вдъхновението.

Ученикът осъзнава, че Любовта в него е действие на Бога.

Ученикът има свещен говор. Той има чист и динамичен покой.

Ученикът всякога съхранява своята чистота, за да може да има висше ръководство.

Ученикът е владетел на себе си и затова обстоятелствата не го владеят.

Ученикът знае, че всяка голяма трудност е голяма възможност за израстване. Малката трудност означава, че е малка възможност; голямата трудност е възможност за скок, голяма възможност за израстване.

Ученикът всякога избягва злословия и многословия. Ученикът много бди над думите, вършителите на кармата.

Ученикът има в себе си светещо мълчание – не просто онова мълчание на рибата, а светещо мълчание.

Ученикът знае, че тайната на живота е в това, че има само Едно Действащо Същество.

За ученика не съществуват никакви събития, никакъв свят – съществува само неговият подход.

Ученикът познава намерението като тайна енергия на собствената си същност.

И казва Учителят: Ученик е само този, който може да озари тъмнината си. Може да се каже – и кармата си. Не да казваш: „Имам карма, имам тежка карма“, а да я озариш.

Ученикът познава Свещеното Слово и Свещеното Слово го познава.

Ученикът има Слово, което създава огън. В определени ситуации, при тежки събития, той може да създава огън.

Ученикът носи в себе си силата, която може да изменя пространството. Разбира се, това става насаме, между него и Бога, във взаимно съгласие.

ТАЙНИ НА ЗЛОТО

Учителят

(лекция 20)

Всички осъждат Сатана и злото. Когато осъждат Сатана и злото, Сатана и злото се вкореняват в тях. Но те са предупредени. Писанието казва: Не съдете! – Защо са предупредени? Защото нямат дълбочина – казва Учителят. Не може да осъждаш, когато си повърхностен и когато не си постигнал Бог в себе си. – Нямат дълбочина, чрез която да виждат замисъла на Бога. А дълбочината и замисълът, това е Окото на самия Бог, Окото на Всевиждащия.

Тайната цел на злото не е да увлече човека в падение, а да го освети. Ако човекът пропадне в злото, той не е умеел да търси Бога и затова злото го е потърсило и го е намерило.

Който умее да търси Бога, но е попаднал в злото, той ще вземе от него опит, чрез който ще удвои своята светлина.

Всеки определя себе си от това, което търси. И после Учителят казва: Злото не е в това, което атакува човека, злото е в това, когато човекът твърдо е избрал земния път. Така той е превърнал Божественото съзнание в човешко, а злото идва да го събуди. Злото идва да събуди човека, защото човекът трябва да търси искрено Бога.

Проблемът на живота не е в злото, а в това, че човекът не се е научил да живее в Истината и в Бога. А Истината е Божия сила, която контролира злото, и колкото повече човек заживява в Истината, толкова повече той създава Бог в себе си.

Злото расте чрез невежеството и угасва в себепознанието, което е познание на Бога.

Ако злото бъде отстранено от Бога, тогава доброто ще се провали.

В допускането на злото е скрито израстването на доброто. И казва Учителят: Не се опитвай да се избавиш от злото, а го използвай! Гледай да уловиш енергията му за своето развитие. Ще обясня: някой път идват при вас натрапчиви хора, има много такива, аз ги наричам лепкави духове. Говори дълго време, натрапва се, каквото и да му кажеш, няма полза. Тайно ще го обичаш; много малко явно и другото е тайно. Ще му говориш меко и благо и ще разбереш от него хубави неща, и даже ще ти стане приятел, но трябва да спазваш правилото на Учителя – „Нито близост, нито дистанция“ – което е деликатно, но то е мярката.

Злото ще съществува, докато постигнеш в себе си Висшия порядък, или Бог.

Обикновените хора се борят със злото и свързват следващите си прераждания с него. Значи всички борци – това са загазили хора. Те и в този живот, и в другия ще имат връзка със злото.

Когато вярваш, че злото ти е враг, ти ще ставаш все по-слаб. (А то е скрит приятел, действащият скрит Бог.)

Злото изпитва скритото добро в човека. Не онова, което се представя за добро, а скритото добро в човека; не външното. И ако човекът няма в дълбочината си скрито добро, а ако има зло, това зло определя тежката съдба на човека.

Всеки човек, който крие дълбоко в себе си някакво зло, той е скрил един провал. И ако в света нямаше зло и ако нямаше врагове, хората нямаше да стигнат до собствената си дълбочина и нямаше да я видят. Без врагове ние бихме изгубили себепознанието си и пътя си.

Ако злото те преодолява – Учителят казва, – тогава къде е твоят Бог? Ако злото те преодолява, тогава и ти ще станеш зло. Но ако ти действаш чрез Бога, тогава ти ще използваш голямата сила на злото за своето извисяване в Бога. А когато се извисиш в Бога, тогава ти ще благодариш на Бога за дара на злото.

Учителят казва: Злото е част от Бога, чрез която част трябва да отидем при Бога, но при условие, че сме разумни. Иначе ставаме част от другата система на Бога – ставаме част от злото, а това означава, че не сме способни да се извисяваме.

И после Учителят казва: Не говорете за злото. То е по-мъдро от вас. Само този, който има чиста невидима дълбочина, само той познава злото.

И после Учителят казва: Що е злото? Тайна Божия, прикрито чисто съзнание. Забележете, не казва Учителят „нечисто“, не казва „черно“, а прикрито чисто съзнание. То е поставено под особен ъгъл и затова е неразбираемо.

И така – злото е чисто ограничение на всяко нечисто същество.

ЗА ПАДЕНИЕТО

(втора идея за размишление)

Учителят казва: Има една космическа история на невидимия свят. Вие сте били деца на лемурийската раса, после на атлантската, сега на бялата и още не сте поумнели. Падението на човека е станало при надмощие на черната ложа над бялата ложа. Това е предизвикало космическа и нравствена катастрофа, вследствие на което съзнанието е потъмняло. В миналото черната ложа, черното братство е победило бялата ложа и това е наречено „падението на човечеството“. Сега се води една космическа война, в която човечеството ще бъде извадено постепенно от невежеството.

Къде се води тази война? В ума и в сърцето на човека. Не е някъде навън – вътре в ума и в сърцето на човека. Ще обясня: във вид на мисли, чувства, желания, представи. Ако не може злото да ви покори с някаква мисъл, с някакви представи, с някакви кошмари, вие ще победите. Но вие трябва да вървите в обратната посока. Трябва да бъдете още по-упорити, още по-постоянни в доброто и т.н.

Падението на човечеството е станало чрез насилие, внушение, обсебване.

Пространството, през което нашата земя минава, казва Учителят, е пълно с остатъци от развалени светове. Значи, това цялото пространство, става въпрос и за слънчевата система, са остатъци от развалени светове. Това са развалени светове още отпреди милиони години, още откогато слънчевата система е попаднала в такова поле на големи развалини.

Потъването в гъстата материя е движение на черната ложа, чрез което вихърът на Духа е потънал в земното. То се нарича инволюция, или завитие. Учителят използва тази стара дума – завитие. Издигането към ефирните области, към финото състояние – това е движение на бялата ложа, то е развитие, при което светлината, яснотата на съзнанието и топлината се увеличават, т.е. изобилието на живота нараства.

Старото човечество е дете на черната ложа, на егоизма, на Сатана. То е като плевели сред житото. Спасението е в избраните. Те носят новите идеи, но са скромни, тихи. Който парадира, че е такъв или онакъв, той не е от избраните. Избраните носят идеите на Бога. Енергията на избраните идва от дълбоките полета на пространството, където живеят мощните същества на светлината.

Змията е символ на светската мъдрост, която ще изчезне. Който не знае как да подчини змията на себе си, се натъква на големи бедствия; който може да я подчини да му служи, той придобива голямо богатство.

След грехопадението Адам обърна погледа си навън и позна страданието, немощта и невежеството. Само Божественият елемент се справя с мрачните глъбини в човека.

При грехопадението човекът е изгубил същественото – Любовта – и е започнал да говори на друг език, човешки, езикът на знанието. Но грехопадението става още по-голямо, когато любовта към Бога не е главната цел на живота.

Змията е получила сила да внуши страх в Адам и Ева от Безграничното.

Грехопадението е необходимост за узряването на човека, за да се подготви той и да може да понесе Безкрая.

Грехопадението е слизане на Бога долу, в тежките условия, да учи хората и да ги подготви за вечните закони на Любовта, Мъдростта и Истината. Тежките условия са за израстване на духовното, на вътрешната същност в човека.

В ХРАМА НА УЧИТЕЛЯ

Откъси от том ІІ

(лекция 21)

Учителят казва: Моите мисли всякога ги сравнявам с една Реалност вън от света.

Който желае да намери Безкрайността, трябва да стане безкраен.

Ако виждаш само Бога, злото става мъртво.

Който е избран от Бога, е избран и от Сатана и чрез Сатана ще познае Бога. Т.е. чрез Сатана ще бъде заставен този човек да познае Бога. (Става въпрос за избраните.)

Решението на всеки въпрос е: постоянно мислене за Бога.

Учителят казва: Казвам: Моята мисъл е мисълта на живия Бог, с Когото съм свързан. Доброто, което виждате в Мене, принадлежи на Бога.

Казва Учителят за това време: Сега мигът е равен на векове и на хилядолетия. Забележете – мигът! Аз съм дал една формула: „Господи, пази ме всемогъщо във всеки миг!“. Много важна, много дълбока, това е формула за цял живот, който разбира! Защо? Защото Бог изпреварва мига, ние не можем някой път да го изпреварим. И се е случвало, знам случаи на катастрофи на наши познати – с двеста километра в час, колата е толкова сплескана... Полицаи идват и казват: Тука няма жив човек! А той е недокоснат. Понеже тези коли в сравнение с невидимия свят, с ангелите, с каквато и скорост да се движат, те се движат като охлюви. И отгоре Божията помощ изчислява, изпреварва мига. Затова: „Господи, пази ме всемогъщо във всеки миг!“.

Учителят е най-чистото изявление на Непроявеното. Казва: Аз поех върху Себе Си девет десети от страданията, които предстоят на българите. На тях предстоят страдания само една десета. Тези страдания могат да се превърнат и в катастрофа, ако това учение се отхвърли и неговите последователи не го приложат.

Казва: Когато аз ви обичам, където и да сте в света, ще почувствате Моята любов. Всичко ще ви върви, ще ви помагам във всичко.

Единственото нещо, което мога да кажа на един разпнат човек (т.е. ученик в тежки условия), е да търпи, да страда. Това му давам като утешение. Значи, тук не става въпрос да питаш „какво да правя“; някой път просто няма какво да правиш, ще търпиш! В това търпение преодоляваш злото и го надрастваш. Само допълвам: надрастваш чрез преодоляване, изтърпяване.

Казва Учителят: То е тесен път, за да можеш само ти да минеш през него и да дойдеш при Мене.

Там, където насоча Своята любов, то е разрешението – казва Учителят. – Там ще отидеш. – Т.е. трябва да спечелиш това доверие, за да можеш да отидеш при Учителя.

Дойде някой и пита, казва Учителят: Ти в Христа вярваш ли? Представете си, че Христос дойде на земята и Го питате дали вярва в Христос. Аз и Христос едно нещо сме! Днес се проповядва учение, по-високо от Христовото. – Учителят говори за Своето учение без преувеличение – по-високо от Христовото. Тогава нямаше такива условия. Христос, казва Учителят, нямаше условия да изнесе великото Си знание. И после Учителят казва: Когато познаете Бога, ще Ме видите ясно.

Имаш ли любов, ще Ме видиш. Бог се е родил в Мен преди създаването на света. Сам Бог е създал Своята Безкрайност в Мен – казва Учителят.

Аз живея в Божията Безкрайност и нямам нищо общо с човешкия живот.

Аз съм Древен Извор, милиони същества пият от мене, но не Ме познават. Аз съм Извор – казва Учителят – отпреди милиарди години.

Аз слушам Господа и Той Ме слуша. Аз отидох при Извора и станах Извор.

Който има Велика любов, открива своя Учител.

Състоянието „Учител“ е състоянието „Безкрайност на Прасъществото“.

Историята има край, казва Учителят, Аз нямам край. Времето има край, но Истината в Мене няма край.

Аз знам ходовете на Бога в Себе Си. Бог е в Мен от древни времена. Аз познавам Неговите трепети. Аз живея вътре в Божията воля.

Моята Любов диша в Бога и Бог диша в Мене.

Аз не живея Свой живот, а живот в Бога. Аз никога не уреждам Себе Си, но Бог Ме урежда. – Вие знаете, хората все се уреждат, все се осигуряват, пак ще припомня, Учителят казва: Гробищата са пълни с осигурени хора.

Неговата Велика воля, това е и Моята воля.

Това, че посетих България, никога не може да ми се изплати.

Който Ме люби, ще го науча да се справя с всички ветрове (става въпрос за всички събития и явления).

В ХРАМА НА УЧИТЕЛЯ

Продължение

(трета идея за размишление)

Моята Истина е по-дълбока от вечността. Всичко видях и Бог Ме видя. Всичко опитах и Бог Ме опита.

Аз съм врата за вас, но ако не Ме разберете, ставам стена.

Аз имам по-дълбоки методи от всички учени и учения. – Тука става въпрос за Учителя като Баща на методите; даже не на правилата – думата метод е по-дълбока, тя спада към принципите. – Аз имам по-дълбоки методи от всички учени и учения, Аз имам метода на Истината.

Невидимият свят е отворена врата за Мене.

Аз съм Истината, която може да смути всеки човек. Точно така го казва Учителят.

Когато се намерите в крайна нужда, обърнете се към Мене със съзнанието си – Аз ще ви помогна. – Става въпрос за Съзнание, което е навсякъде, много примери има с Учителя, многобройни примери, тук няма да ги изнасям.

Казва: Но ако се повдигне едно гонение, колко души от вас ще изтърпите? Затова Аз не искам да ви турям на хлъзгава почва, избягвам това. Ще се изпълни не волята на света и не волята на лукавите, но Моята воля и волята на Отца Моего.

Аз ще разпръсна враговете, ще ви помогна. И ако Ме обичате и жертвате живота си за Мене, всичко ще направя за вас. Такива са думите на Учителя. Един кратък пример се сещам: навремето Учителят разговаря в една стая и говори някакви неща на ученици; на километри от Него един Негов ученик на кон, изведнъж в коня влиза демон и хуква към една пропаст. Ученикът забравил много неща на коня, уплашил се, но успял само да каже „Учителю!“ – това е формула, велика формула. Конят спира малко преди пропастта. Учителят се обръща и казва на другите, без да обяснява: Направихме едно добро! И продължава там да им говори, без да обяснява за какво става въпрос. Друг пример: една пчеличка се върти до носа на Учителя, Той казва: Да, идете там..., на първия кошер няма вода. Точно там, на първия кошер, нямало вода. Това е страхотно Съзнание. Казва Учителят: Какво ще ви ползва, ако ви кажа, че на много километри има един мравуняк, и Аз знам неговите нужди. И т.н., и т.н.

Аз бих отишъл в пустинята и прекрасно бих си прекарал живота. Но съм ви събрал тук, за да имам едно главоболие с вас. – На Рила Учителят е имал огромно главоболие с учениците, като почнеш от най-обикновени въпроси, спорове и какво ли не. Веднага давам един пример: отива един и вместо да пита истински неща, казва: Учителю, имам голям проблем, имам тринадесет петела, какво да правя? И Учителят казва: Спокойно, като се върнеш, ще се нареди! И като се върнал, всички били наредени! Но когато Учителят ги взима в другия свят, това е благословение.

Казва Учителят: Аз не ви срещам за първи път и сегашните мъчнотии, които Ми създавате, те са цвете – защото в миналото те са били по-големи.

Ако се съмнява някой в Мен, по-добре да стои настрана и моля всички такива, които се съмняват, да не обиждат Духа Божи в Мен, защото ще пострадат.

Казва Учителят за дявола: И самия тебе, дяволе, мога да те накарам да вървиш в пътя на Истината, но засега не искам. Значи, Учителят казва, че и самия дявол може да го застави да върви в пътя на Истината, но той има да изпълнява задачи.

Казва Учителят: Ако вие не се решите да се мъчите, аз ви считам знаете ли за какви? За черните. Става въпрос така да се мъчите за учението, с такава любов да страдате, толкоз много сили да давате – има в това нещо мъчително, но то е благословено, за разлика от другите видове мъчения.

Казва Учителят: Моят глас е за малко хора и единственият човек, който може да ви помогне в пътя, в който сега се намирате, това съм Аз. Някой ще каже: ама йога... Знам много хора, които пострадаха от йога-учения, други учения и т.н. – не че там няма нещо приятно, но тука, при Учителя, не говорим за приятни неща: Бащата на методите, Старец на милиарди години, Който има такива ключове, че просто няма коментари.

Аз съм единственият, който може да ви помогне в пътя. Ако Аз ви изоставя, вие сте изгубени. Някой може да каже: – Да, ама Бог ми помага. – Не, казва Учителят, ако Аз ви изоставя, вие сте изгубени.

Някои са казвали на Учителя и Той тука обяснява: Ще кажете – ние познаваме само един Господ. Учителят казва: Вие имате грешка. – То ако беше така, нямаше Бог да изпраща такъв Учител. Има Го Господ, но тук става въпрос за многобройни видими и невидими методи.

Казва Учителят: Ние не пъдим никого и не викаме никого. Значи, тука никой не е извикан; ангелът прави опит, докарва някой, той сам може да се изпъди. Знам такива, някой път изнасям някои мисли, наблюдавам в София, в Русе: става човекът, тръгва и повече не идва. Довиждане! След години идва, ама така-така... – Пак си добре дошъл! Заминава – довиждане, няма никакви проблеми. Казва Учителят: Ние не пъдим никого и не викаме никого. Бог го повиква, като покана, просто опит, а повиканият сам се изпъжда, това е самоизпъждане – не разбираш нещо, нещо дълбоко в тебе не иска да го разбере или не си готов.

Следващия път ще говорим за богомилите.

АУМЪ

1-ви ноември 2011 г.

БОГОМИЛСТВОТО

(лекция 22)

БОГОМИЛИТЕ

(първа идея за размишление)

ОПАСНИЯТ СВЕЩЕНИК
ПОП БОГОМИЛ

(лекция 23)

ПОП БОГОМИЛ

(втора идея за размишление)

БОЯН МАГЪТ

(лекция 24)

БОЯН МАГЪТ

Продължение

(трета идея за размишление)

БОГОМИЛСТВОТО

(лекция 22)

Богомилството е велик дар за вътрешното развитие, вътрешното, реалното развитие.

Богомилите притежават тайнствена воля за живот и понеже са чисти, те са видели този живот в жертвата. Богомилите са видели истинността в жертвата. Разбира се, тука мога да допълня, че всеки човек, малко или много, е жертва, въпросът е на кого и дали е осъзнат.

В тази жертва, която е любов към Бога и към Истината, се съдържат всички добродетели. Значи, това не е жертва за семейство, народ, държава, партия и т.н., тука няма тази грешка. Това са бъдещите истински ръководители на народите – тези, които знаят за кого да умират – не за друга идея, те не заместват Бога с нищо друго. На кладата тялото изчезва, но богомилството казва: Но душата става храм на Истината.

И така, великият подвиг на богомилите се нарича самоотречение, за да може Бог да израсне в тебе, да се роди и чак след това започва истинският живот, и впоследствие – истинската държава, това е правилният път. Питат ме скоро в Русе, в Бургас: – Гласуваш ли? – Аз отдавна съм гласувал за Бог и Истината. На някои казвам, че по-хубаво е да гласуваш за Настрадин Ходжа; те не разбират. Другия път ще говорим за великия, чудния Настрадин Ходжа.

Ето защо богомилството е истинско явление в нашия живот, въобще във вътрешния живот, реалния живот, който е чисто духовният живот. Тука не говорим за религиозен живот – чисто духовен живот. Това са същества-духове, познали са Духа в своето тяло.

Богомилството – това е едно велико принасяне в жертва на Бога, докато останалото човечество е още далече от тази жертва, то само си мечтае за някаква справедливост в живота. Но при тези хора нищо съществено няма да се случи, защото егото е там; докато на кладата, както е при богомилите, егото умира тотално. Който е минал през кладата, може да разбере това. Това, което реално се случва, е в жертвата. Реалността и Истината се случват в осъзнатата жертва. Там егото умира напълно, не донякъде – напълно.

Тази богомилска жертва е едно велико подчинение на Бога, а другите, които не са се подчинили, те какво могат да очакват? Ще обясня: след тази велика жертва се придобива един висш разум, висш дух и от тук започва истинското разбиране за нещата, същностното разбиране. По-нататък, когато ще ви говоря за Чан – китайския Дзен – там се казва: много хора практикуват, милиони хора практикуват и не постигат, защото преди практиката има нещо друго, това е: имаш ли любов, имаш ли същност. Имаш ли същност, каквото и да практикуваш, си прав и ще получиш правилната мъдрост; нямаш ли същност – само практики. При това положение един Чан-учител казва какво да правят тези, които нямат любов: Да продължат да практикуват, докато някога стигнат до любовта. Т.е. и те да не се отказват от практиката, но да не мислят, че са велики практици.

Извън тази богомилска жертва към Бога всички тези, които са останали да съществуват, застрашават развитието, и своето, и чуждото. Те са остатъци от човешка раса, която е проблем и за самата себе си. Това са хора, погълнати от човешкото, а не от Божественото.

Богомилството е едно от големите световни учения по духовност, в най-чист вид. Богомилството е държава на духовността и, забележете, Бог е искал да сключи съюз чрез тях с българския народ за едно велико единство. Разбира се, много хора са разбрали това, включително и свещеници, които са напуснали църквата и са станали богомили; но голяма част не е разбрала това. И тази духовност, богомилската, и досега работи в пробудените българи и народи по най-различен начин, т.е. на различна степен.

Истинският рай, казва богомилството, не е в религията, а в духовността.

Богомилството си остава непобедимо, защото това е чисто духовно влияние, а не религиозно или пък църковно дело. Това е Божие дело, няма как някой да е успял срещу такива същества. Това е дело на безсмъртието, няма нищо общо с човешките неща.

Богомилството – това е вътрешната страна на българския народ, това е Духът на българския народ. Това не е църква, а високо място в духовния и в Божествения свят.

Богомилското учение е предтеча и посев за бъдещото българско и всеобщо безсмъртие, към което ще бъдат призвани всички достойни и пречистени същества.

Богомилството е необикновено, общочовешко учение, учение за безсмъртие. Богомилите не държат на светското общество, а на Бога и на духовното общество, затова са приели кладите.

Богомилите са били обучени в преодоляване на изпитанията. Много от тях са минали през мистериите на Египет, най-вече съвършените богомили, и затова те са солта на земята. А що е солта? Боян казва: Божествената Мъдрост.

БОГОМИЛИТЕ

(първа идея за размишление)

Това са еретиците, или по друг начин казано, съществата на Истината. Спомням си, Ал Халладж казва: Едно от най-хубавите неща в живота е да станеш еретик – т.е. независимо мислене, но трябва много да си узрял и трябва най-малко хиляда човека да те обявят за еретик, за опасен, защото Истината е опасна. Това е огромна чест според не кой да е, а според най-великия суфи – Ал Халладж; другия път ще говорим за него.

Богомилството е било просто истинското християнство, на което църквата не устояла, т.е. проповядвало се е истинско християнство и църквата почва гонение срещу него. Какво означава това? Църквата тръгва срещу Бога, срещу пратениците на Бога. Най-лошото нещо, което може да се случи – казва Поп Богомил – на една църква, е когато църквата и дяволите в нея искат да подчинят Бог на себе си. Най-страшното нещо и най-страшната карма.

Богомилите не парадират с религия.

Те проявяват истинската си любов към Бога, те са преки. Богомилите са намерили ключа, който отключва вратата към Бога. Този ключ е богомилската вяра – не църковната, не религиозната, подчертавам – богомилската вяра, но тя е била скрита от църквите. Накратко ще обясня: богомилската вяра е пазена и скрита от църквите, но тя се изяви на кладите и пак остана скрита и неразбрана. Това е вяра, пазена още от древността, от мистериите на Египет и Атлантида. Апостолите, учениците на Христос, също я имаха и също я криеха. Тези, които нямат тази вяра, са избягали от Истинския Бог – т.е. тяхната вяра е от ума, а не от Духа, не от Душата, не от Любовта.

Тази вяра, богомилската, е метод, който преодолява смъртта и човешкото, човешката природа, а вяра, която не преодолява човешкото и смъртта, не е истинска вяра.

Който овладее силите вътре в себе си, той владее и силите, които са отвън. Това се отнася до тези хора, които са минали през тази вяра, защото вътрешната сила е всякога по-мощна от всякаква външна сила.

Богомилската вяра е забравяне на църквата и на света, въобще на човешките и религиозните пътеки – пълно забравяне и пълно отдаване на Бога.

Богомилската вяра е създаване на Бог в себе си, а не на храмове отвън, и затова Учителят казва: Ако нямате Бог в себе си, всички храмове са безсмислени.

Много отдавна богомилите бяха заявили любовта си към Бога, още преди слизането си на земята. А на земята Бог допусна кладата, но за съвършените, а за грешните и земните кладата е неуместна и неприложима.

ОПАСНИЯТ СВЕЩЕНИК
ПОП БОГОМИЛ

(лекция 23)

Поп Богомил произлиза от живота на Бога и понеже е познавал Бога, искал е да донесе този живот близко до хората.

Казва: Който иска да стане син на Бога, не трябва да служи на църквата, нито на царя, а на Бога. – Кратко, просто, чисто.

Всички църкви са създадени от дявола. Бог не търси църкви, Бог си строи единствено храм в сърцето на човека.

Смешно е, казва Поп Богомил, да се изповядваш на свещеник, че той да ти прости – само Бог прощава, и то без посредници. Но истинската изповед трябва да бъде съвършено искрена и вътрешна, а не външна – тя е пред Бога. Тука се сещам, за малко ще се отклоня, за Майстер Екхарт, изключителен мистик и мъдрец, казва: Има нещо в човека, което може да застави Бога да си промени избора! Не кой да е, не боговете, Майстер Екхарт казва: Човек може да застави Бога да направи друг избор, но човек трябва да постигне съвършеното послушание. Ако го постигне, Бог няма избор вече: Бог слиза да учи човека на тайния път. Но по-нататък ще говорим и за това изключително същество, наречено Майстер Екхарт.

Казва Поп Богомил: О, братя мои! Свещениците са грешници. Те са чеда на смъртта. Моята голяма радост е, че църквата ме отлъчи от себе си, защото аз търсих Бога, а не дявола. А от Бога не съм отлъчен, защото съм в Неговата Любов. Да си отлъчен от църквата, е Божия благодат – казва Поп Богомил. Църквата е храм на змията, владиката е главната змия, а хлябът насъщен му са доходите, имотите, лъжата и адът. Забележете как е говорил Поп Богомил и затова са му горили почти всичко; почти нищо не е останало – но всъщност кой може да изгори Бога и учението на Бога?! Въобще има ли такива същества, които си въобразяват, че посягайки на Бога, правят нещо? Не, освен карма.

Христос не е църква, Христос е любов, а имаш ли любов, ти имаш Бог в себе си.

Най-големият грях на църквата е, че тя иска да подчини Бог на дявола, а това е грехът на греховете. Не дължим почит на кръста, а на любовта Божия.

Ние палим любовта в себе си, а не свещи. Забележете – кратко, просто и ясно говорене, чисто Божие слово! Същото го казва и Учителят: Няма нужда да палите свещи, вие сте свещите. Ти трябва да си запалена жива свещ; онова е странично нещо, последствие.

Любовта е насъщният хляб, казва Поп Богомил, духовният хляб. Който е изгубил Бога в себе си, той е изгубил и насъщния си хляб. Той яде външния хляб, казано по друг начин – сътворението, той яде нещо от смъртта. Думата „хляб“ е Божие тайнство, Божие дарение. Думата „хляб“ е светилището отвътре – казва Поп Богомил. Това е истинският хляб. Там, от съкровеното, от там тече хлябът и чистата енергия.

Що е църквата? Сляпа змия, сляп път на развитие. Църквата има тъмно отношение към Истината. По-добре е, казва Поп Богомил, да паднеш в пропаст, отколкото в църква! От пропастта някак си има измъкване; много е трудно от църквата да се измъкнеш, особено ако си привързан.

Църквата, това е старата змия, старото невежество на света. Няма обожествяване в църквата. Наистина всички светци, които са постигнали нещо малко, са напуснали църквите. Но то там пак е бедна работа, тъй като светците са само едни деца на ангелите, те имат дълъг път към мъдростта; така, това е друг въпрос.

Когато си в църквата, казва Поп Богомил, ти си в гроб. Когато си в Бога, гроб няма.

Църквата не търси Истината. Тя е заспала в ритуала. Що е църквата в света? Това е старата греховна душа, която е в падение и трябва да се изкупи. Даден им е дълъг, бавен път на изкупление; кой как ще го използва, е друг въпрос. Засега църквата, казва, няма достойнство (още по него време), защото тя няма душа, висша душа – тя няма любов.

Църквата е убиец на Истината. В църквата живеят демони-духовници. Говори човек, който е бил сред тях и ги е напуснал и който знае техните тайни. Затова те не са искали той да говори.

Голяма глупост е чудото да възкръснат костите на глупака. Глупавите кости никога няма да възкръснат, защото няма нужда безумието да продължава. Много смело, много чисто говорене, но пак ви напомням, Учителят казва: Това е архангел, той не спада към ангелските йерархии.

Що е възкресение? Поп Богомил обяснява: въз кръста, възвисяване над кръста, и това е любовта.

Монасите в манастира що са? – казва Поп Богомил – Те са скрити лисици. – Много от тях са избягали от света, но не са решили себе си. Има едно избягване, което е правилно, за малко ще го обясня: когато Бог те изпраща, не когато твоето желание те изпраща. Когато Бог те изпраща, ти си прав. Ако не можеш да различиш, това е твой проблем, но когато ти се изпращаш, това е вече твоя грешка. – Те са скрити лисици в тесни килии, които са техните лисичи дупки.

Истинската църква, това е малката стаичка на душата във всеки човек. Всяка къща е църква и тука, в своя дом, човекът трябва да срещне своя Бог.

Бракът е смъртен грях, но ако в основата му е Божествената Любов и чистото намерение и ако в основата му е неизменността към Бога, той вече е в закона, висшия закон на Бога.

Чрез обикновения брак дяволът увеличава себе си и своето царство на земята.

Бог е избрал еретиците, за да посрами фалшивото и нереално християнство.

ПОП БОГОМИЛ

(втора идея за размишление)

Поп Богомил не е земно явление, а Божие явление, което църквата не разбра. Той е искал да покаже на България истинската духовност. Той казва:

Пътят на църквата е безплоден. Църквата ще изгуби себе си в змията, защото тя е отровена от нея.

Истината не се страхува от църквата – тя ще разруши църквата.

Земното устройство на живота не е Божия воля. Бог иска духовна устроеност.

Поп Богомил е рушител на човешките илюзии. Той издига духовното начало, а не човешкото, защото човекът е човек, когато е духовен. Свещениците, казва, това са дяволите в скъпи дрехи. В църквата усърдно работи змията и поробва своите си.

Поп Богомил изнасял Истината, а го водели другомислещ. Той казва: И змия ехидна е това изкривено християнство. Той искал развитие, а не застой, но църквата избрала застоя, злото. А за злото благословението е пусто като празен кладенец – така казва Поп Богомил.

Човекът е произлязъл от историята на Бога.

Официалната църква е изродено християнство.

Вярата на богомилите е нещо, което беше създадено тайно и дълбоко в тях още преди сътворението. На земята тези неща само се проявяват. Богомилите са особен народ, който не може да срещне по пътя си противник, включително и смъртта. Те преминават през смъртта, защото вяра, която не може да мине през смъртта, това никога не е знак на истинска вяра.

Много хора в света са били смели, но само вяра, изпълнена с любов към Бога и към Истината, само те са истински благословени. Само тази вяра работи за истинския бъдещ свят.

Църквата е привидно християнска и затова тя се кръщава с вода. Защото, казва Поп Богомил, ако тя се кръсти с огън, тя ще умре.

Турците наричали гроба на Поп Богомил „голямо светилище“. Забележете – не кой да е, турците!

По пътя на църквата, казва Поп Богомил, никой не се спасява, а най-неспасени са свещениците. Много от вярващите потъват донякъде, но свещениците, казва Поп Богомил, потъват до дъното. Разбира се, Бог е Любов и след време, в бъдеще, ще работи и за тях, но това е вече друг въпрос.

Поп Богомил им казал: Нашите книги можете да изгорите, но нашия дух – никога! И после казва: Ние не действаме със зло, защото щяхме да въздигнем злото. Църковното християнство е измама, разпад, то е разложен труп и няма спасение за него. За църквата не е определено възраждане.

БОЯН МАГЪТ

(лекция 24)

Ако човекът разбере, че му е нужен само Бог, църквата ще опустее. Значи, ако човекът разбере съзнателно, дълбоко, че му е нужен само Бог. Скоро ме питаха в градовете пак за партии, стана въпрос за гласуване, казвам: Ето ти един прост пример – давиш се в морето, кой политик, коя партия ще ти помогне? Елементарен пример. Ако си в пустинята, коя партия ще ти помогне? Толкова ли не разбираш елементарното? Разбраха.

Казва Боян: Аз съм опустошил своята църква.

Боян е истински маг, но чрез живот в Бога, а не чрез живот в себе си. В него няма чувство за вреда. Той осъзнава напълно своята неземност. Той броди отвъд света, отвъд доброто и злото. Неговото величие се намира навътре, той не е от света, нито живее за света. Това същество живее от Бога и за народа си от души, които Бог му е дал.

За Боян Учителят казва: Той язди в себе си колесницата на собственото си древно вдъхновение. И е искал да предаде това на своите богомили.

Боян е съкровеномъдър, народолюбив и много тих, затворен в себе си човек. Той казва: На България не ѝ трябват нови земи и владения, а любов към Бога.

Боян не е искал победа над други народи, а победа над сляпата съдба, която е злото начало в самия човек.

Близките до Боян казвали, че душата на Боян е била зашеметена и омагьосана единствено от Бога и че той наистина е знаел накъде води своя народ.

Нещо от мъдростта на Боян:

Космосът е създаден, когато Великият Отец е убил Луцифер, т.е. нещо в Себе Си. Сам Бог е убил нещо в Себе Си, част от Своята светлина. Но това убийство, казва Боян, е скрито и тайно творчество на Бога. И после казва: Светът е старото тяло на древното убито Божество.

Имай любов в себе си, а не църква и змия.

Ако в твоето страдание сияе слънце, ти си видял лицето на Бога.

Заветът на живота е един: живей постоянно с Бога.

Истинският мъдрец не те учи на знание, а на незнание, т.е. той те очиства.

Бог не иска твоето знание, казва Боян, а твоята любов.

Който познае Бога, престава да съществува. Но знаещият, това е най-трудно възприемащият човек. Незнаещият е отворен за Бога, той е отворен за новото. Той се смирява.

Знанието е слабост. Незнанието е мъдрост, смирение и отвореност.

Кладата е съкровището на Бога.

Ако любовта ти е силна, казва Боян, кладата ще изгуби своята сила. По-нататък, когато ще ви говоря за нестинарите, ще видите как църквата отрича и нестинарството. А там работят също древни същества, същества на духа – стари богомили, стари траки, стари посветени от Египет и Атлантида, които самият Дух е призовал. Но както и да е, по-нататък ще говорим и за тях.

Любовта е по-висша от кладата. Кладата може да угасне, но любовта не угасва.

В църквите има много злато, но липсва едно – златото на Духа.

Само на кладата можеш да излееш любовта си, цялата си любов, там е мястото и Бог да я види ясно, така както вижда Себе Си. Защото на кладата Бог наистина вижда Себе Си, това иска Той, и собствения Си подвиг. Забележете, изключителна мъдрост на Боян. Там Бог вижда собствения Си подвиг – любов до край, любов до дъно.

Боян е познаващият тайни истини, тъй като той е умирал много пъти в мистериите на Египет и Атлантида за тези истини. Той казва: Аз съм скрит в тъмните дълбини на своето минало и затова не ме узнаха българите. Но в тези тъмни дълбини е моето съкровище. И тази тъмна дълбина е мой дом и оттам виждам ясно пътищата на душите. Само там, в тъмната дълбина, където си лишен от всичко, можеш да видиш любовта си към Бога. Когато си преживял най-тъмната дълбина, тогава бурята на всяко събитие е духовен празник и така празнуваш вековете си и вечността си.

БОЯН МАГЪТ

Продължение

(трета идея за размишление)

Ева дълго скърбеше за Сатанаил (една от неговите легенди), защото в началото на тяхната любов, когато е бил още светещ, той я харесал много и сам я гледал, казва Боян, дълбоко. И тогава тя виждаше цялата си душа. Той я гледаше с огромна любов, а тя виждаше в себе си цялата си душа.

Но къде отиде после, казва Ева, този поглед, тези очи? И казва Боян: Ева плачеше, но напразно и накрая намери утеха при Адам.

Когато Луцифер беше Син Божий, погледът му беше слънце и Ева дълго плачеше за неговата любов. Но той имаше древен спомен, друго го движеше към неговия Отец. Защото бидейки паднал, той отново искаше да стане Син Божий.

Ева без Сатанаил сякаш нямаше вътрешна реалност. Но Сатанаил също търсеше нещо изгубено. Но той го търсеше във Всемогъщия, в Древния свой Баща. Но сега трябваше да изучава нещо в себе си, което приличаше на странна пустиня, която Всемогъщият му даде – странна тъмнина.

Когато Луцифер беше преобразен, той нямаше вече слънцето в себе си. Той вече беше изтъкан от нещо друго: от мрак, казва Боян, и от зъл помисъл. Но нещо му нашепваше, че ще се върне във Всемогъщия, и затова възприемаше мрака като тайнствен Божий дар.

И странно стана сърцето му – мрачна същност – и взе да ходи по мрачни места, там, където не е мислел, защото друг беше вече пътят му, начертан от Всемогъщия. И странни неща се случваха вътре в него. Той мъчеше съществата, но видя, че избраните имат силен дар, вяра страшна. И поради това той видя, че страданията едни вкаменяват, а други разширяват. И знаеше вече в себе си, че Всемогъщият е допуснал много изпитания в световете.

И Боян казва още: Любовта е най-старата твърдина в света и ако не сме в Любовта – в света сме.

Отец, казва Боян, е Велик Видоизменител. В началото Луцифер изглеждаше като велика реалност, защото беше дихание от Отец. Тогава Отец го държеше в Своята система, в Своята мисъл. По-късно за Своите вездесъщи цели Отец погуби Луцифер.

Има нещо, което човекът трябва да познае, казва Боян, и това е Истината. Само в Истината човек може да заживее независимо от всички човешки склонности.

Казва Боян: В Истината е скрито нещо, което оставя злото извън границите на разбирането, но за човека тук се достига ново разбиране. Отдавайки се на Истината и влизайки вътре в нея, човекът постепенно може да създаде Бог в себе си за своето самостоятелно Божествено съществуване, защото Истината е коренът на Бога.

Поради голямата си отдаденост на Бога Боян е бил абсолютно недостъпен за земното мислене.

АУМЪ

6-ти декември 2011 г.

СУФИ

(лекция 25)

МИСТИКАТА

(първа идея за размишление)

АЛ ХАЛЛАДЖ

(лекция 26)

МИСТИЧНАТА МЪДРОСТ
НА АЛ ХАЛЛАДЖ

(втора идея за размишление)

ЧУДНИЯТ НАСТРАДИН ХОДЖА

(лекция 27)

ЧИСТИЯТ СМЯХ

(трета идея за размишление)

СУФИ

(лекция 25)

Ислямът търси знание, а суфизмът търси самоотреченост.

Суфизмът постига същественото, вътрешната Истина.

Когато суфи постигне Истината, той постига скритост. Казано по друг начин, суфи постига такова знание, което превишава Божия закон.

Истинската религия на суфи, това е океанът на Истината.

За суфи Бог е отговорът на всеки въпрос. Суфи не желае злато, а благия поглед на Всевишния. И сещам се, според Учителя достатъчно е през целия си живот само един път да видиш този поглед, не два пъти; два пъти вече е много – един път; и промяната, белегът за това е тотална, коренна промяна.

За усещащия реалността не са нужни никакви доказателства. Той не ги търси, нито ги доказва. Удоволствията, казват суфи, затварят канала на вдъхновението, а страданието идва и го отваря, отваря тези врати.

Истинският суфи не очаква добри времена, той просто живее в тях. Няма други времена, постоянно е Божието време. Няма бъдеще, няма и минало – няма други времена, суфи живее в Бога.

Властта в себе си, казват суфи, можеш да я победиш със смирение. Това е методът – смирение.

Отказалият се да върне дълга си към друг човек, става длъжник на Бога.

Ако искаш в твоите думи да има сила, не ги прахосвай напразно. Или както даосите казват – пестеливост, голяма пестеливост, не ги раздавай така лесно.

Няма нищо случайно, всички житейски ситуации водят към определена цел. За просветлената душа самият живот става свещено писание. И казват суфите: Бог посредством човека строи Своите планове и ги реализира.

Който е видял Истината, не се нуждае вече от никакво учение. На последната лекция в София стана въпрос за богомилите, само искам да кажа: това са същества със страшна воля, истинска воля, разумна, и затова те са видели пътя си в жертвата. Там само споделих, че ако тези хора бяха избрали злото, и църква, и инквизиция – всичко щеше да избледнее. Но Поп Богомил го е казал: Ние не въздаваме на злото със зло, защото ще го въздигнем. Те са избрали съвсем друг път, истинския път. Но това е страшна воля, която наистина постига по-дълбоки неща.

Казват: Пъпко на розата, какво прави цяла нощ? Розата отговорила: Събирах длани, молих Небето да ми разтвори сърцето.

Най-здраво се явява това сърце, според суфите, което боледува и тъгува за Бога.

Суфи – това е несътвореният човек. Суфи не вижда света, той вижда същността. Да виждаш света, значи да не виждаш същността. Да мислиш, че тук стават някакви събития, някакви неща, означава да не виждаш дълбоко вътрешните неща.

Ал Фарид казва: В сравнение с моя Източник безграничният океан е подобен на капка. – Наистина за този, който е постигнал Бог в себе си, този безграничен океан е само капка. – Вътре в мен – казва – има далечно разпростираща се светлина, при която светлината на слънцето е като слабо блещукане.

С всички бъди, казват суфи, но избягвай общуване. Избягвай общуване и близост.

Любовта няма цел, тя самата е цялата цел, цялата Същност. За малко ще се отклоня: В София казах и пожелах: От ученика се иска, въобще през следващото време, през новата година, пък и от днес: ежесекундна практика, не ежедневна, вече е късно, ежедневната е разтеглена – ежесекундна практика! Казвам това, защото искам да ви кажа какво означава думата практика: тя означава в нито един миг да не се отделяш от Същността, от Любовта. И казва чан-будизмът: В момента, в който допуснеш най-малката лоша мисъл, това е неправилна практика. И означава: всичко друго, което вече практикуваш – дишане, медитацийки, каквото можеш да се сетиш – ти вече не си в практиката, не си вътре в Същността. Простичко казано, ясно и важно.

Смирението е пътят за израстването на мъдреците. Съдбата, казват суфи, е противоположност на чистотата. Съдбата, това означава затъмненост. Съдбата е едно от качествата на човека, а чистотата е качеството на суфи.

Чистотата не влиза в качествата на човека, в човешките качества. Чистотата няма отношение към действията; чистотата е принадлежност на любящите Бога. Може да правиш всякакви действия, това още не е чистота; но когато си вътре в Бога, когато си вътре в Любовта, това вече е чистота – и с действия, и без действия. Казано по друг начин: Чистотата е качество на Любовта, а не на действието. В тежък, критичен момент мъдрецът може да не ти помогне и това е за твое дълбоко благо. Така че приятелят не се познава в нужда, а в тайната на Любовта.

Чистотата е нещо, което е скрито от ума, тя пребивава в Бога и умът не може да я разбере. За чистия злато и прах са едно и също нещо.

В суфизма чистото сърце е духовна реалност, а нечистото сърце, това е земната реалност. Калб, или сърцето, е субстанция, чрез която можеш да станеш истински човек. Вътре в сърцето има нещо, което е мярка и чрез което можеш да станеш истински човек. В чистото сърце е цялата религия. Суфи казва: Сърцето е розовият храст на душата. Това чисто, духовно сърце е място за тайните на Бога.

За суфи емоцията е деградация. Тя е падение от нещо много висше, тя е падение от Любовта в нейния най-чист вид. В истинското сърце няма да намериш нищо друго освен Бог.

Суфи казват: Когато имаш истинска Любов към един човек, ти откриваш Бог в себе си.

МИСТИКАТА

(първа идея за размишление)

За мистика изучаването тайната на живота е нещо повече от всички религии и няма по-важно от това изучаване.

За мистика постоянното молитвено настроение, т.е. постоянното помнене на Бога, е самата опора, която съгражда тесния, мистичния път.