Елеазар Хараш

БЕЗКРАЯТ – НЕОБЯТНА РОДИНА

Окултни лекции,
държани в градовете Варна и София през 2011 г.

Варна, 2012 г.

ПРЕДГОВОР

Само в дълбините си ще видиш простотата.

Чан

Който няма истинност, е вече осъден.

Чан

Истинският отшелник скрит е сред града, дребният отшелник из горите се спотайва.

Чан

Не е важно дали се занимаваш с практика, или не, важно е да не се отделяш от Чан-същността.

Чан

Чан, това е съзнание, което никога не се губи в блуждаещи мисли.

Чан

Освободеният човек е вездесъщо съзнание, докато спасеният е ограничен.

Розенкройцерите

Стани истинен, а не религиозен.

Елеазар

Във времето има вечност; ти чувал ли си, мой приятелю, напева на крилата.

Елеазар

Не се отдавай на предаността, отдай се на Дао.

Лао Дзъ

Елеазар Хараш
Варна, декември 2011 г.

5-ти април 2011 г.

СУФИ

(лекция 1)

МЪДРОСТТА НА СУФИТЕ

(първа идея за размишление)

КАБАЛА
ИСААК ЛУРИЯ

(лекция 2)

ИСААК ЛУРИЯ

(втора идея за размишление)

НЕИЗВЕСТНАТА БИБЛИЯ

Въведение

(лекция 3)

СКРИТИЯТ ЕЗИК

(трета идея за размишление)

СУФИ

(лекция 1)

Суфизмът е съкровище от чиста духовност. Това е ароматът на чистата духовност. Според суфизма човек трябва да изчезне в същността на Бога. Разтварянето в Бога е изпепеляване в Него, а то се дължи на голяма трезвост. Трезвост в суфизма означава опияненост от чистотата, от духовността.

Суфизмът царува без исляма – много просто, така както здравето царува без болестите.

Суфизмът е едно саморазкритие на тайната на мистичното сърце. Суфизмът е подражание на чистотата. Суфизмът е изцяло самодисциплина. Значи, ти си дисциплината, ти решаваш какво да правиш, как да действаш.

Истинският суфи е извън пределите на отношенията, той превъзхожда отношенията.

Суфи се е отказал от самосъществуванието си, той е избрал изцяло съществуването на Бога, т.е. пълно отричане на себе си, за да може Бог да живее свободно в него.

Суфи отсъства и присъства. Той е сред тълпата, а сърцето му е толкова високо, в Бога.

Суфи не усеща обида, няма такова чувство, защото няма нафс, т.е. аз – нито висше, нито нисше. Кого да обидиш тогава? Няма его, защото егото е, което усеща обида. Който има его, нафс, е пленник на двойствеността и не е още верен на Бога, затова се обижда. Въобще обиждането означава липса на дълбочина.

Суфите казват: О, Боже! Небитието е нещастие за хората, но за мен то е благословение.

Баязид казва: Стегнатото сърце произхожда от разширението на нафса – т.е. стегнатото сърце произхожда от разширението на егото. После казва: Сърцето на Бога се намира в сърцето на човека. И казва: Аз се загледах в своята същност и аз станах Той.

И пак Баязид: Има много хора, които служат на Бога и се отдалечават от Него – просто защото егото е там. Каквото и да практикуваш, щом имаш его, ти се отдалечаваш.

Един ученик тридесет години служел на Баязид и всеки път, когато идвал при него, Баязид го питал как се казва. Тридесет години служене и Баязид не му знае името, и все му възлага някаква работа. Един път ученикът не издържал и казал: Господине, тридесет години вярно ти служа. Защо ми се подиграваш? Не си запомнил името ми! – А Баязид бил толкова потопен в Бога и му отговорил: Откакто Божието Име ме проникна и проникна в моето сърце, вече не помня други имена! – Ето вижте за каква преданост говорим – аз не помня други имена!

На въпроса „Какво трябва да се избягва в нашия духовен живот?“ Баязид отговаря, (забележете, става въпрос за избягване на духовните практики, но такъв е суфизмът, изключително извисен). Казва: Концентрирайте цялото си внимание в Бога, а не в духовните упражнения и практики!

И така, какво казват още суфите, Джунайд:

Този, който не мисли само за Бога, превръща всичките си добродетели в грехове. – Все едно е какви добродетели има – превръща всичките си добродетели в грехове.

Всевишният е сътворил Своята Милост, преди да е сътворил света.

И казва още Джунайд: Този, който повтаря Името на Бога, се потопява в това Име, а само Името се слива с Бога.

Любовта (говорим за истинската Любов и защо хората не я обичат, не държат на нея) е началото на изчезването. Тя подготвя човека до неговото самоотстраняване и самоунищожение, за да остане само Бог.

Ибн Араби казва: Няма никакво друго съществувание освен съществуванието на Бога. Целият свят страда, защото мистичната Любов, истинската Любов към Бога е в провал. – Това е големият проблем на хората – истинската Любов, мистичната Любов е в провал. Любовта е тайна сила за мистиците, тя е свещена, но за обикновените хора тя е тъмна сила, която проваля техния живот, защото те не я разбират. Те не могат да общуват с непознатото в нея.

А какво ни казва великият Ал Халладж: Когато я няма Любовта, какво ще направиш с религията? – Въобще какво можеш да направиш, когато я няма Любовта? И казва: Иблис (т.е. Сатана) ще изобличи религиите, защото е тайно посветен в Бога. И Учителят го казва, сега се сещам, когато са го питали за християните: Вие сте християни, но не сте Синове Божии. Разликата е огромна! Иблис (Сатана), както казах, е тайно посветен в Бога. Сатана знае, че религията е изпуснала Любовта, а който е изпуснал Любовта, той е изпуснал Бога.

И казва после: Любовта е смърт, велика смърт, в която изчезваш, за да се роди Бог! Любовта е пеперудата, която трябва да прониже огъня и да умре в него. Тя не се задоволява само със светлината на огъня; тя иска да познае самия Бог и тя рискува – тя изгаря!

МЪДРОСТТА НА СУФИТЕ

(първа идея за размишление)

Който не е овладял висшето знание, той няма в себе си същност.

Колкото и много да си изучил нещата, ти не можеш да ги познаеш, ако не действаш правилно и истинно.

Благославяйте своя враг, защото Приятел ви го е изпратил. Дали врагът ще ви извиси, или ще ви снизи, всичко това е благо, защото изхожда от Истината и ще покаже вашето ниво на развитие. Значи, дали ще ви извиси или снизи, това сте все вие; това ще покаже вашите избори, вашият подход, вашата степен.

Казват суфите: О, мъдрий! Не се страхувай от телесните мъки, защото те са порой от балсам. И те те лекуват (става въпрос за вътрешно лекуване от нещо по-лошо).

Живей в Бога! Няма защо да очакваш деня на възкресението! То може и да не дойде, но все едно дали ще дойде, или не – ти заживей в Бога. Тука само мога да добавя: ако ти си заживял в Бога, няма да чакаш никакво възкресение, ти вече – това е мярка – ти вече си възкръснал.

Всеки люби добрите в света. Но да любиш злите, враговете, означава да си победил и преодолял себе си.

Вие се заблуждавате, ако си мислите, че вратата на реалността се открива просто така, а не чрез духовен подвиг.

Разумът търси опора. Любовта е изчезване в Аллах. Значи, разумът все иска някъде да се подпре. Дето има една поговорка: когато човек падне в реката, е готов дори да се хване за змия – все за някаква опора. Любовта не търси такава опора, защото вътре в нея е Бог. Тя самата е опора на опорите и същевременно е без опора.

Разумът търси висше знание. Любовта търси висш приятел.

Казват суфите (за Бог): Ти си явното и тайното и все си Незрим.

За всяка крачка нагоре и за всяка крачка надолу съществува разумна причина.

Който е познал своя Бог, за него е все едно дали е богат или беден, дали го хвалят или осъждат. И казва един суфи: Научих се да живея радостно в лишения и мъка. Научих се да живея с изтерзано сърце, съхранявайки усмивка. Научих се с мекота да преодолявам жестокостта и да приемам безпокойството като благо.

Сърце, което не е станало жертвеник, е позор за гърдите.

Един човек отишъл при един суфи, казва се Вахаб, и му казал: Научи ме на скромност. Вахаб отговорил: Аз не мога да направя това, защото скромността се явява учител на самата себе си. Изучавай я, практикувай я, а тя ще реши кога да те научи на себе си.

Любовта към Бога не може да се научи, тя е Божий дар.

Никой не може да намери пътя към Него сам по себе си. Нима човекът може да влезе в Неговия квартал без Неговите крака? (Така казват суфи.)

Най-малко десет години трябва да страдаш, за да изправиш езика си, говора си и думите си. Значи, следващият път една от лекциите е също за Кабала, за буквите. Ще видите какви неща има и какви тайни в буквите, в думите и който умее да подрежда буквите в думи правилно, върви по пътя към Бога, иначе – по пътя на карма. Значи, най-малко десет години трябва да страдаш, и то, разбира се, ако това си го поставил за цел: да очистиш езика си, думите си, говора си.

Суфи е този, който отделя лесно всяко бедствие и трудност от сърцето си. Значи, това е също суфи-метод: да отделя всяко бедствие и всяка трудност от своето сърце.

Обикновените хора получават това, което им е предначертано от съдбата, а суфи получава това, което не е писано в скрижалите на съдбата.

КАБАЛА
ИСААК ЛУРИЯ

(лекция 2)

Един от най-големите кабалисти, казва:

За да създаде света, Бог е трябвало да му даде място в Себе Си. Трябвало е да се оттегли навътре в Себе Си (понеже всичко е Бог). Той е трябвало да се сгъсти, да се свие и да се събере в т.нар. цим-цум, т.е. в една точка. Скрил се е в една точка, центъра на окръжността. Бог е направил движение вътре в Себе Си. Той е ограничил самия Себе Си, за да могат другите да съществуват. Той се е отделил от Своето дълбоко уединение и излязъл навън в изгнание, в Битие. Така Бог се е разпръснал на множество, на много части. Той е създал Битието, вселената и света, т.е. Той е отделил нещо от Себе Си, изгонил е нещо от Себе Си навън.

И казва Исаак Лурия: Всичко създадено е акт на самоограничение на Бога. Той е създал творение от Нищото, като е излязъл навън и го е облякъл в материя и плът. Това е Негова Божествена Тайна. После Той е допуснал строгостта, за да може след време всичко да се завърне при Него. Някои наричат това жестокост, това е неправилно. Той е допуснал строгостта.

След създаването на Творението първичната субстанция е останала скрита най-отгоре, както каймакът стои над млякото. Вътре в Себе Си Бог е оставил едно друго предвечно сияещо пространство и там в него влизат Синовете, избраните същества, след като Той им спуска лъч светлина от Себе Си и им дава откровение за Себе Си. В това предвечно пространство всичко се лее, като най-първична светлина, наречена още прасветлината на Бога. И според Василид това е сферата на плерома, т.е. Великата пълнота, или гностичното място, мястото на откровението.

От това предвечно място чрез еманация, т.е. излъчване, е възникнал първичният човек – Адам Кадмон, предвечният човек, т.е. същество преди вечността. Адам Кадмон е първото излияние на прасветлината. Той е изтекъл от т.нар. Ен-Соф, друго Име на Абсолюта, което означава още Безпределността, Безпределната пълнота.

Адам Кадмон е първична висша форма, чисто духовна форма, в която Божеството е изляло Себе Си. От тази субстанция на Адам Кадмон, Кабала казва, от неговите очи, уста, уши, ноздри е излизала голяма светлина, потоци от светлина. Това е било древното, духовното и безсмъртно тяло. То се е разпръсквало непрестанно като малки точки бяла светлина. По-късно, при грехопадението, човекът се отделя от тази прасветлина, от тази цялостна светлина, и тогава тази светлина се скрива от него, но в човека остава една скрита бяла точка, чрез която след време той ще се завърне в целостта си. Тази точка е Искрата.

По-късно били създадени много същества, казва Исаак Лурия, същества-чаши (така ги нарича той – чаши), върху които се е изливала тази прасветлина – серафими, херувими – най-различни видове чаши, и т.н. до човека. Но чашите, наречени хора, не издържали на тази прасветлина и се разбили на парчета, на множество. И това е наречено човечеството.

Разбира се, има и много същества, освен сефиротите – сферите, които приемат тази светлина и устояват на нея, включително и хора-чаши, които устояват на нея. След като хората-чаши не понесли тази прасветлина, което означава висшите светове, те слезли в сътворение. Така бил създаден външният, съществуващ космос, докато преди това той бил несъществуващ, т.е. неограничен. Но е трябвало да стане външен, съществуващ, ограничен, т.е. заключен.

Зохар обяснява тази агада (т.е. легенда, или предание) за създаването на сътворен и ограничен външен космос като действие на сефиротата Гебура – т.е. сферата на Строгия съд, строгите същества. И хората били разрушени и станали външни чаши, съдове, с тела, поради голямата строгост.

Великото състрадание не е могло да смекчи тази строгост, но въпреки това светът се крепи на хармонията между състраданието и строгостта. Исаак Лурия казва: Злото се явило, когато чашите-хора не са приели пълната светлина на Бога, за което впоследствие били изгонени и паднали в празнота, т.е. в нисшите слоеве на Бездната. В древността тези хора били наричани „драматичните частици светлина“, т.е. изгонените частици светлина.

Така хората-чаши са пропаднали във външния космос, за да могат да израснат отново. Сещам се, за малко се прекъсвам: попитали Учителя защо Бог не оправи света и хората. Учителят отговаря: Защото Бог е Любов! Ако не беше Любов, щеше да оправи света – Любов, сиреч Свобода, дадена на хората. Друг път ще се спра повече на този въпрос, ще ви го обясня, …за да могат да израснат отново и да се върнат в първичната светлина хората-чаши, и тогава те вече могат да изпълнят своето първично назначение.

ИСААК ЛУРИЯ

(втора идея за размишление)

Бог е породил съществата, за да породи Себе Си в тях. В съществата Бог иска да разгърне Себе Си и затова ги е родил, за развитие. Разбира се, има и други: Боян казва за църквите – на тях им е отнето развитието. Но след време Бог, понеже е Любов, ще им даде условия. Това е толкова велика Любов, че тя мисли за всичко. Макар всичко това да е разтеглено в много прераждания, за Бог това няма значение; Той си остава Велика Любов.

Бог става личност, казва Исаак Лурия, само в истинския човек, или само в собственото си богоподобие. Например както е в Мелхиседек, след време ще говорим и за него – един от най-древните учители на Атлантида.

Исаак Лурия казва още: Божествената река тече нагоре. Ще обясня: Божествената енергия, истинската енергия в човека тече нагоре, в посока на Ен-Соф, или Безпределността. Когато тази енергия тече нагоре, тя се трансформира от енергия в субстанция.

Идването на месия как го обяснява Исаак Лурия? Идването на месия, пришествието на месия е символ. То означава: моментът, когато човек се е завърнал напълно и устойчиво в Божествения живот. Когато човек се е завърнал напълно и устойчиво – става въпрос за принципно установяване в Божествения живот. Тогава ти живееш в Бога и разбира се, месия е дошъл. Иначе другите колкото и да чакат външния месия, той няма да дойде.

Учението за тикун, което изнася Исаак Лурия: тикун означава учението за възстановяването; т.е. природата на избавлението, или възстановяването, е мистична и няма нищо общо с очакване на Христос. Казано по-ясно: който се е завърнал в Бога, за него месия е дошъл. Всички други ще бъдат разочаровани, всички други, които очакват месия, а не са заживели в Бога, ще бъдат разочаровани. Избавлението е завръщане в изначалното, в самия Бог, а не в някаква си гола вяра.

Исаак Лурия казва нещо много важно за молитвата: Молитвата е бавно и постепенно пробиване на опасния път на мрака, който е преграда към Бога. Молитвата е събиране на духовна сила за пробиване на мрака. Молитвата е в сила, казва Исаак Лурия, да променя дори решения на Самия Бог.

Злото съществува кармически в света и то има право да съществува, за да не се подкопае вярата в Божествената справедливост. Злото е просто чистото Божие въздаяние върху съществата и в това няма никакво противоречие.

Прераждането е дадена възможност на душата да си изработи самоосвобождение, тъй като Царството Божие е вътре в нея.

Човечеството е едно всеобщо преселение на душите, за да изкупят себе си.

Върху човека властва зло от миналите му прераждания, а това зло може да се съкрати чрез много дейности, събрани в едно: усърдни молитви, чисти действия, разумно мислене, покаяние и много духовни усилия, старания и упражнения.

Изгнанието от рая и завръщането в рая са дълбоко мистични символи. Това е нещо, което се извършва вътре в самото Божество. Злото съществува, защото е избор на Бога, казва Исаак Лурия, т.е. Бог е избрал да бъде строг. С тази огромна, строга сила в Себе Си Бог е преобразувал Луцифер от голяма светлина в голяма тъмнина.

НЕИЗВЕСТНАТА БИБЛИЯ

Въведение

(лекция 3)

Става въпрос за гностичната Библия. Това е нещо огромно, по моите изчисления някъде над 20-25 хиляди страници – т.е. тази Библия, която я няма във външната Библия. Скрита, като е наречена апокрифна; тайна, окултна, а окултна значи съкровена. Има право да е скрита и е трябвало така да стане, че да е скрита.

Писанието става свещено само при едно условие – когато човекът стане свещен. Това е мярка. Значи, когато човекът стане свещен, при него вече – дали ще говори за Библията или за каквото и да е друго – всичко е правилно; даже и да не говори.

„Не кради“ според съкровения смисъл, според ангелите, това означава: Не отнемай нищо от Бога, т.е. не считай Неговите добродетели за свои. В момента, в който смяташ, че правиш добро, в най-малкия миг, в който мислиш, че си ти, и кажеш „аз“, и ако не знаеш какво влагаш, ти си на крив път (защото посветените когато казват „аз“, те казват съвсем друго нещо: те казват „Нищото“).

„Не убивай“ според съкровения смисъл означава, че не трябва да държиш в себе си зло против когото и да е, и най-малкото зло против когото и да е. Писанието не е само за хората (говоря за гностичната тайна Библия, за която постепенно и все повече ще говорим), а и за ангелите, архангелите, серафимите – въобще за духовете от най-различни йерархии.

Когато се говори за „белия кон“ в Библията, това символизира истинското разбиране на съкровения смисъл. „Белият кон“ означава разбиране на Словото Божие. Защото думата „кон“ означава на древния език постигаемост, реализиране. Въобще „кон“ значи велик Разум, а думата „ездач“ означава обладател на Разума.

Да разбираш правилно една дума, това е една цяла тайна вселена. Думата „змей“, „змия“ е това, което скрива Божествените тайни от чувствените хора, от чувствените възприятия и от науката. Най-читаемата в света книга – Библията – е голям парадокс, тя всъщност си остава най-непрочетената книга.

Първо, трябва да знаеш точно пътя си и тайната на тази дума (думата „път“, друг път ще се спра повече на нея). Но сега ще кажа нещо: Ако човекът си посвети живота на Библията, той става според тайната наука и гносиса губещ. Човек трябва да посвети живота си на Бога и на себепознанието. Големият проблем на всички църкви и религии в света е, че нямат за цел себепознанието, което се превръща в познание на Бога.

Истинският човек си посвещава живота на Бога и чак после на други неща, за да може Бог да го учи и да му даде собствената Си мярка, а не духовете. Не духовете да учат човека, а Бог чрез духовете, но вече има влизане и влияние на самия Бог.

Гносисът казва, че себепознанието се случва само чрез истинско търсене на Първото Същество – Бога.

Понеже не разбираме целостта на Бога, ние сме превърнали Луцифер в зло, възприели сме го като заплаха. И така, хора-призраци са тези, които нямат себепознание. Те са без реалност. Ето защо се случи грехопадението. То щеше да събуди търсенето на себе си. Така казва гносисът и това е наистина така: целта на грехопадението е да събуди търсенето на себе си, на собствената си изгубена реалност. Ето защо грехопадението се е случило – за да има човекът цел и насоченост към Първото Същество – Бог. И когато човекът се познае, той се завръща в Бога, а Второто Същество, Сатана, ще усети своето безсилие и нищожност, т.е. Бог ще го заключи; при себепознанието Бог заключва Сатана.

Адам е бил разсечен на две, за да бъде подтикнат към развитие, в случая чрез пътя на знанието, страданието и смъртта. И Учителят казва: Когато Луцифер погледнал своето сияещо лице в огледало, казал: Аз. Оттогава той е започнал да потъмнява. „Аз“ е процес на раздвояване. Само Безграничното може да каже: „ Аз съм“.

Сакралният текст на Писанието е недостъпен за съвременното съзнание. Окултната наука казва, че невидимото се е изгубило, защото човекът е бил поразен чрез тайнствена духовна амнезия, т.е. слепота, наречена „вкусване от Дървото за познанието на доброто и злото“. Човекът може да започне да разбира истинската Библия, вътрешната Библия, само когато Бог започне да работи в него. Няма други условия – само когато Бог започне да работи в него. Защото в Бога има дълбочина, която я няма в никаква Библия и в никакво Писание; за Него Библията е само капка в морето.

СКРИТИЯТ ЕЗИК

(трета идея за размишление)

Съществува древен, скрит език. Той никога не е ставал явен. Има над шест хиляди езика, но този език никога не е ставал явен. Той е език на Посветените, на Великите Учители. Всичко и всяко слово се изменя под влиянието на прасветлината на този език и именно този език е скритият смисъл. Той е смисълът.

Чрез този език според Учителя много същества са станали богове, завърнали са се.

Когато този таен език проникне в тези текстове, тогава всяко учение става друго и разбираемо. На едно място Учителят казва за всички други учения, включително и религии: Не че са лоши, те вървят по една права пътека, по един прав път, но нямат методи. Това е техният проблем и затова в определен момент изостават: нямат методи.

Дори и много от първите християни и светци, казва скритият език, не разбраха, че непослушанието на Адам и Ева няма връзка с никакъв грях. Те не узнаха, че действуващата змия, старовременната змия Сатана е единствен действуващият Бог. Не е действувал Сатана – единственият е действуващият Бог и Той сам проваля човека. Това е Негова цел, Той проваля човека и човечеството, за да може да работи чрез него и да се извиси в него. Ето я Великата Любов. Той го проваля, никакво грехопадение няма, никакво непослушание. Той го проваля, защото има много по-дълбоки цели: за да може да работи в този свят и в тези същества – в човека и човечеството – и да направи тези същества и човечеството творец. А кръстът е просто стар древен знак на посвещението. Кръстът означава завръщане в Бога.

Сам Господ Бог е древната змия – запомнете това – според скрития език самият Господ Бог е древната змия, влязла в действие, за да изпълни Своя дълбок замисъл. Дървото на Живота и Дървото на змията са загатване за два различни начина на мислене. Ще се отклоня за малко: в момента има два вида хора. Едни, които все повече ще изостават и ще се ожесточават, не ги подценявайте. Много от тях ще бъдат ваши близки; и далечни. Други, които все повече ще обичат Истината и ще се отдават на Истината и на Бога, и все повече ще се облагородяват. Това означава пресяването на човечеството и то в момента работи. Два различни начина на мислене: едните вървят по пътя на Дървото на Живота, т.е. все повече искат да мислят, както Бог мисли, а другите – по пътя на другото Дърво, т.е. частта от Бога.

Два начина на мислене – два начина на развитие. Тези две Дървета са разделената раса в древността. Това се е случило в Атлантида, това е друга тема. Разделената раса си има своя скрита причина. Тя е потъпкала тайната на живота и тайната на съкровеността. И от там нататък тази раса е разделена, падналата раса, и е слязла на човешко, животинско и още по-надолу – демонично ниво. След като съкровеното било изгубено, родили са се зверове и зверщина.

И така, запомнете! (Спомням си един брат на лекциите горе, в братството, често заспиваше и сестрите и братята казваха много хубаво: Той слуша лекциите в другия свят.) Запомнете: Библията не говори на човешки език (говоря за гностичната Библия), а на скрит език, а външното, неправилното и грубо разбиране на Библията е чисто саморазрушение.

Изразът „Бог се разкая, задето е създал човека“ е много погрешен превод. Няма такъв превод въобще в истинската Библия. И това е много далече от скрития език, защото скритият език казва: Бог, Който се разкайва, не е абсолютен Бог, не е съвършен Бог. Съвършеният Бог никога не стига до такова положение да се разкае – Той не прави грешки. Както ще видим по-нататък в Кабала, самият Бог е скритият Абсолют; Той ще завърне след време нещата навътре. Като Абсолют е слязъл в Бога, т.е. Безпределността е слязла във вечността; след време вечността ще тръгне на път пак към себе си, към Ен-Соф, или Безпределността.

Значи, Бог, Който се разкайва, не е Абсолют. В съвършенството никога няма разкаяние – според скрития език. Това означава, че тук въобще не става въпрос за Бога, а за някакви човешки, вмъкнати разбирания; има такива много в Библията, но това е друга тема. Човешки разбирания означава неразбиране.

Но има и друго: тайният смисъл е страшна сила и не се разкрива никога напълно. Чрез скрития език посветените и жреците знаят неща, които ги няма в сътворените светове.

АУМЪ

3-ти май 2011 г.

ХАСИДИЗЪМ

(лекция 4)

МЪДРОСТТА НА ХАСИДИТЕ

(първа идея за размишление)

УПАНИШАДИТЕ
УЧЕНИЕТО ЗА БРАХМАН

(лекция 5)

ЯДЖНАВАЛКИЯ

(втора идея за размишление)

КАБАЛА

За буквите

(лекция 6)

МЪДРОСТТА НА КАБАЛА

(трета идея за размишление)

ХАСИДИЗЪМ

(лекция 4)

Хасидите, или благочестивите. От еврейската дума хесед, т.е. Божия милост, откъдето идва и думата хасидим – набожни, праведни, благочестиви. Ръководителят и основателят на хасидите – Баал Шем Тов – е подобен на Поп Богомил. Всъщност това е нещо като еврейското богомилство, еврейските богомили, само че там е без кладите.

Единствената цел на хасидите е стремеж към реалността на Бога и тази цел няма предели и край. Хасидизъм означава никаква мъка по този свят, а само любов към Бога. Както виждате, това е простота, мъдрост и много молитви, подобно на богомилите; такива същества са хасидите. Разпространява се най-вече към края на 18-ти век, особено в Полша, Русия, Унгария, и въобще на много места.

Хасидизмът е само едно: Господи, само Тебе искам! Няма други неща, само това е; не търсят никакво бъдеще. Учителят казва: Който вярва в бъдеще и който ви кара да вярвате в бъдеще, това са вашите врагове. Бог е тука, не в бъдещето, и Той трябва да се постигне тука.

Хасидът се наслаждава на своята съкровена любов към Всевишния. Той е срещнал дълбоко навътре в себе си хесед – милосърдието на Бога, срещнал е своята съкровена реалност така, както нечистият среща навътре (пък и навънка) своята илюзия.

Хасидизмът казва: В света е само Божеството и затова нищо не може да се счита за абсолютно зло. А злото е само особена временна форма на проявление на Бога. Хасидите са изключително отдадени, както казах, на молитва и чист, опростен живот. Хасидизмът освен това е мистично еврейство. Той изучава главно Тора, Талмуд и Кабала – главно с това се занимават хасидите.

За хасидите няма такова място, където да не се намира Бог.

И така, какво казват те:

Човек постига висшата си душа, когато има достатъчно вътрешни подбуждения към Бога.

Любовта е дар на Бога. Тя е награда за предаността.

Всичко в света е пълно с Твореца и всичко извършвано по замисъла човешки, до най-нищожните неща и събития, е всъщност мисълта Божия. До най-нищожните неща и събития: как да пипнеш нещо, с какво да пишеш, как да гледаш и т.н. – всичко това е тайната мисъл Божия и тя има свои причини така да работи скрито.

Същественото при хасидите е усърдието. Бог присъства – казват те – дори и в най-незначителните неща. Вмешателството на Бога в човека е непрекъснато – разбира се, чрез разни сили, проводници и понякога и самият Той.

Злото съществува вътре в Бога и затова няма самостоятелно зло.

Молитвата: Молитвата не е нещо отделно съществуващо от Бога. Молитвата е свещен акт – акт на съхранение на Бог в себе си. Чрез молитвата Божественото постоянно се обогатява, т.е. Божественото се обогатява чрез постоянна молитва.

Светът е бил създаден, за да се върне обогатен. Същото нещо казва и Мохамед.

Бог живее заедно най-вече със смирените духом.

Цадика, или праведникът, общува с Бога постоянно, даже и в житейските си дела.

Най-трепетното интимно общение с Бога става по време на молитва. При хасидите това са молитви много нагорещени, молитви до огън, много сърдечни, и затова те, както богомилите, са припадали от молитви, за да търсят и да узнаят истините. Това са такива хора, както ви казах, разновидност на богомилството.

Казват: За да бъде общението пълно, молитвата трябва да бъде възторжена, пламенна, за да води до пълно сливане с Бога. Не донякъде, не малко, не спираш; когато е много важно, трябва много гореща, усърдна, продължителна молитва.

Между човека и Бога има незаменима връзка – Любовта.

Милосърдният човек може да разчита на милосърдието на Бога. И казват: Светът е пълен с тъмнина за този, който губи своя път. Иначе тъмнина няма, но за този, който започва да губи своя път, той започва да вижда тъмнина.

Колко е хубав и прекрасен този свят, ако не губим в него нашите сърца, и колко е мрачен, ако ги губим.

Какво казват хасидите: Гордостта е също от Бога, тъй като всичко е Бог, тъй като всичко е от Него; но ние трябва да се сражаваме с нея през целия си живот, докато се смирим. В смисъл: ние не трябва да воюваме с нея, тя се дава от Бога, Той така ни изпитва; но от друга страна, ние трябва така да се сражаваме с нея през целия си живот, че да се смирим – тя се дава, за да се смирим, а не да станем горди.

Човек е длъжен да познае гордостта и да не се възгордее. Значи, да я познае, както Учителят казва: Да познаеш злото, но без да се запознаваш с него. Значи, човек е длъжен да познае гордостта и да не се възгордее; да познае гнева и да не се гневи.

Бог е извършил такова велико самоограничение, за да се приближи към човека.

МЪДРОСТТА НА ХАСИДИТЕ

(първа идея за размишление)

Всичко, което на земята за вас представлява зло, в действителност се оказва милост.

Който жертва своето аз за Бога, за него вече няма завеса, отделяща го от Създателя.

Когато злото се опитва да изкуши човека, то го изкушава с това, че го призовава във всичко да стане голям праведник и светец, за да се възгордее.

Светостта се оказва само едно нечестиво изкушение – забележете какво казват хасидите. Да бъдеш отдаден – да, но да бъдеш свят – не. Свят е само Бог. Значи, може да си отдаден на най-различни степени, но не и да бъдеш свят. Когато поставим тази мярка на високо ниво, вече няма светци.

Молете се за вашите врагове да не се случи нищо лошо с тях. Тази любов е истинско служене на Бога.

Злото не може да влезе в смирението.

Страданието съществува, защото Бог не може да бъде приет като съвършена Любов.

Няма място за Бога у този, който е пълен със себе си.

Когато Всевишният иска да накаже човека, Той отнема от него вярата в доброто.

Ангелите имат едно достойнство и един недостатък. Достойнството на ангелите е в това, че те не са способни да се влошават; недостатъкът на ангелите е в това, че те не могат да се усъвършенстват, те не могат да преминават в степени. При човека е друго: недостатъкът на човека е в това, че той е способен на падение, включително и на големи падения; достойнството на човека е в способността да се усъвършенства. Ангелите са неподвижни, те винаги стоят на своето стъпало, но ние се движим, ние се повдигаме стъпало след стъпало. Ангелите нямат обвивка от плът, те не могат да служат тайно и независимо. Ангелите са винаги явни, но човекът, който е станал Син, е скрит и в своята скритост той може да се повдига. Както знаете за Дионисий и неговите близки, почти никой не е усетил с какво се занимава той и каква дълбочина има; чак когато издава книгите си, някои доста късно разбират за какъв мистик, за какво същество велико става въпрос. Преди това го мислели просто за някакъв светец, но той е много по-дълбок.

Истинският човек стига дотам, че да накара и най-голямата тъмнина, която му е дошла, тя в него да засияе. Това е една способност на истинския човек: каквато и тъмнина да дойде, каквато и агония да дойде, той може да я накара да засияе.

УПАНИШАДИТЕ
УЧЕНИЕТО ЗА БРАХМАН

(лекция 5)

Говорили сме и пак ще говорим. Учението за духа.

Понеже Брахман е великата реалност, нищо друго не съществува. Някои ме питат: Бъдещето, светът, какво ще става със света? – Поначало този свят го няма, няма какво да става с нещо нереално. Значи, ако виждаш този свят, нищо не виждаш.

Целият материален свят е нереален и затова той просто си изчезва; просто нереалното си изчезва.

В древността нямаше нищо освен Брахман. И Той се огледа и не видя никой освен Себе Си. И Той произнесе: „ АЗ СЪМ“. Единственият, Който може да произнесе: „АЗ СЪМ“ – нито хората, нито синовете, нито боговете могат; Той е Единственият и Той се произнесе: „АЗ СЪМ“. И още оттогава ако някой Го пита: „Кой си Ти?“, Той казва: „АЗ СЪМ“.

Докато човек не познава Брахман, природните сили и стихии го превъзхождат. Когато човек познае Брахман, той постига превъзходство над природните сили и стихии. Дали ще е потоп, дали ще е земетресение – все едно, той ги поздравява. Той навлиза в своя дух, нищо не може да го докосне.

Отдавайки се на Брахман, тези отдадени отделят от себе си всички външни и случайни сили и вмешателства. Значи, отдавайки се на Брахман, на Великия Бог, на Великия Дух, отделят се естествено от всички случайни сили.

Брахман е пожелал да бъде МНОГО и е станал множество; пожелал е да породи и е породил всички същества от Себе Си. Той е създал всичко от самия Себе Си, трансформирайки част от Себе Си и влизайки в създаденото, без да губи Своята Цялост. Влиза в създаденото, без да губи абсолютно нищо от Себе Си, нищо от Своето съвършенство, от Своята цялост.

Реалността на Брахман се приближава до човека само когато човек има овладяно съзнание.

Брахман е безпределно свръхсъзнателно съществуване.

Упанишадите са създадени от мистичен опит. Те казват, че жертвоприношенията – става въпрос за всички видове жертвоприношения – са занимания на глупци.

Упанишадите са създадени от Брахман. Те са съкровени учения, за тях сме говорили и след време пак ще говорим. Те са лишени от грешки. Тука няма ученически неща, тука говорят мъдреци и учители, които са постигнали Брахман. Тука няма никакви странични занимания. Упанишадите се занимават само със знанието за Брахман.

Упанишадите казват: И небесните, и земните радости са преходни. Значи, нито райски, нито адски радости, никакви небесни, никакви земни – всичко е преходно. Вечното блаженство е в Брахман.

Най-високият начин за постигане на Брахман, това е постоянното мъдро търсене.

Брахман е гнездо, а всичко съществуващо във вселената е като птици, стоящи в това гнездо.

Брахман е, Който създава явленията. Брахман е Това, Което вижда всичко, а сам Него никой не Го вижда.

Ритуалите водят в обратния и лош път на развитието – казва Яджнавалкия, – а Упанишадите водят към пътешествие в дълбините на самия себе си, а не към движение в света.

Брахман е свързан най-вече със свещените формули и химни и със сакралното знание.

Брахман е вечното творящо Слово. Той от вечното твори временното и от временното твори вечното – това е Негова дейност.

Брахман обладава форма и е лишен от нея.

Всичко съществуващо се създава, поддържа и разрушава от Брахман.

Спасението зависи от това, доколко познаваш Брахман. В Брахман няма нито добро, нито зло; нито светлина, нито тъмнина; нито движение, нито покой. Там в Него цари Нищо, Което превъзхожда и най-високата мисъл – там цари страшна, непоносима тайна. И тази тайна се нарича Брахман, или другото име – Абсолютът, Господарят на всичко. Брахман е там и същевременно Го няма. Значи, Той е там като Абсолют и едновременно е Върховно Нищо.

Всички явления в света са само външни изявления на Брахман. Те скриват Неговата свръхреалност. Само Брахман трябва да се търси.

Пътят към спасението е един – разтваряне в Брахман. Съединението с Брахман е пълно освобождение и това е нирвана – пълно безветрие, абсолютно затишие. Както течащите реки изчезват в морето, губейки своето име, своя облик, така и мъдрецът е отречен от име и облик, изчезва в Брахман, Великата Пълнота. Който не е способен да направи това, е обречен да се връща в потока на Битието.

Брахман е без грях и без страх, но Той е и без радост – по-дълбок е от всичко това. Безсмъртният човек съществува като Брахман и този Брахман е всичко.

Брахман е древният път. Който познае Брахман, прекратява съществуването на света, съществуването на голямата илюзия. Когато човек се очисти, той придобива образа на духа. Духът е лишен от тяло и няма нужда от тяло. Както Учителят казва: Душата не се нуждае от щастие, тя може да живее без щастие и във велика пълнота. (Другия път ще говорим за Учителя.) Духът е лишен от тяло, намирайки се в тялото – т.е. никаква привързаност; влиза и излиза, както човек влиза в къщата си и излиза.

Това, което те извисява в реалността, не са духовните практики и ритуали, а постижението на Брахман: доколко си постигнал Брахман в себе си.

ЯДЖНАВАЛКИЯ

(втора идея за размишление)

Един от най-големите Учители, или по-точно, направо ви казвам – Върховният Учител на древна Индия. С абсолютно никого не може да се сравни, но е прекалено скрит. По-нататък ще ви изнеса по-скрити неща от него. Толкова е скрит, че са го наричали „най-скритият от учителите“. Обаче обещал на един цар-мъдрец, ако има разумен въпрос, да му отговори и той поискал да му каже някаква дълбока тайна. И казва: Ти посегна на най-дълбоките ми съкровища, но пак няма да ти кажа най-скритото. По-нататък ще говорим за него в по-дълбок смисъл.

Яджнавалкия казва: Мисли само за Брахман, защото всичко друго е от лукавия.

Който е вкусил Брахман, той е вкусил Непознаваемото. Този Брахман е същността на света.

Истинското познание е сливане с Брахман, сливане с Непознаваемото.

Какво може да желае този, който има вече Брахман? Нищо друго освен Брахман.

Диханието (преди ви казах и пак ще повторя) казало на Брахман: Не съм ли аз най-прекрасното нещо в живота? Брахман казал: Ти си като прекрасен кон за земята, но Брахман може да живее без кон, без дихание; Той няма нужда от дихание. – Брахман не е привързан към своя кон. Може да го използва – тялото е този кон, къщата е този кон, но всичко това са външни неща.

Жрецът е специализиран в умението да призовава Брахман. Жрецът е от особено съсловие. Той е същество-дух. Може да изглежда като човек, но той е от друго съсловие – на чистия дух.

ОМ е първото слово, произлязло от безмълвието на Брахман. ОМ е звук, който създава в човека дълбочина и безмълвие. ОМ създава и постепенно Брахман в човека. ОМ е друго название на Праосновата, на Прасъществото – друго име на Неговата всеобхватна Любов. ОМ – това слово е толкова древно и толкова свещено, и толкова извън времето, че винаги най ще му подхожда безмълвието. Това ОМ, това слово е повече несътвореност, отколкото да е нещо отвън.

ОМ е чистият древен водител и той те води към себе си. ОМ е древна дума за най-чистата сила. Тази сила е поглъщател. Тя поглъща всички други сили. ОМ е звукът, който по всяко време докосва Брахман. И Учителят казва: Казвайте тази дума; няма да я разберете, тя е дума на Духа – просто я казвайте.

Колкото повече повтаряш ОМ, толкова повече вървиш към Брахман и толкова повече ставаш Брахман.

И казва Яджнавалкия: Истината е по-велика от мълчанието.

КАБАЛА

За буквите

(лекция 6)

След време ще говорим по-подробно.

Защо буквата А се намира в самото начало (става въпрос за над пет хиляди азбуки)? Защо тя във всички над пет хиляди азбуки, с малки изключения, се намира в самото начало?

Защото тя е била преди всичко. Тя е светлината на самия Бог. (Тука става въпрос и за Прасветлината.) Значи, тя е светлината, тя е водач.

Какво казва Кабала: Буквите са живи. Те се обърнали с молба към Всевишния. Те съдържат в себе си реалности и те поискали от Всевишния да ги създаде като реалности и на външен план. Първо те са били несътворени, но са поискали да излязат навън, на външен план, т.е. в света.

Буквите са искали да изразяват реалността по един много чист начин. Кабала казва, че самите букви са имали свое вътрешно осъзнаване за своята сила.

Какво носи буквата в себе си? Тайно знание за вселената и Бога. Буквите са вътрешни енергии на духа и те са несътворени, когато са в най-чистия си вид. Благодарение на слизането на буквите светът е станал познат, достъпен и близък.

Зохар казва още: Буквите са пожелали място в космоса. Освен това те са имали идея да проучат самия човек. Значи, ние мислим, че само ние проучваме, но буквите са дълбоко живи, те също ни проучват.

Буквите са и космическо, и духовно явление. Те са слезли от високо място, от висок космичен трон, и са станали нещо сътворено. Буквите са нещо уникално. Тука само за малко ще се отклоня: Учителят казва например, буквите Б, Р – всяка първа буква в името на човека е крайъгълният камък на неговия живот. Достатъчно е да разбереш само тази буква; и другите имат значение за порядъка в неговия живот, но първата буква е тайният ключ – тя е, може да се нарече, кодът. Б, Р, В и Д – затворени букви, означава букви-монаси, закон за вътрешно развитие. Тези, които ги имат като първа буква в името, означава, че уединено, усамотено трябва да се отдадат все повече на вътрешен път. Не означава да не четат книги и т.н., но трябва да търсят вътрешното. Но по-нататък ще говорим какво казва Учителят.

Буквите са нещо уникално и макар че са сътворени, те могат да ни отведат много навътре, което е и тяхната цел. Те могат да ни отведат в тайнството на нещата. Те са тайни проводници на съзнанието за неговите цели и за неговите пътища и за да може съзнанието да работи, са били необходими инструменти. И затова буквите са слезли.

Всяка буква е смятала пред Всевишния, че е важна за сътворяването на света. Буквите вярвали, че ще дадат на нашия свят светлина, голяма светлина. Една от крайните и главни цели на буквите е да дадат на човека нещо от своята чиста реалност, за да стане той господар на своята съдба. Както се досещате, от буквите човек прави думите, мислите и т.н. и от това зависи дали прави карма или върви по пътя към Бога; важно е как борави с буквите и думите, доколко има свещено отношение към тях.

Зохар казва: Сам Бог разговаря с буквите; и преди е разговарял, и впоследствие. Той разговаря с тяхната свободна воля. Сам Бог се е съгласил да даде сила и живот на буквите, да им даде проявление, но при едно условие (Той е поставил условие в древността): да спасят човека от смъртта. И буквите са се съгласили.

Буквите, пак казвам, са живи. Те са същества, които в древността даже, казва Зохар, са спорили с Бога. Искали са да се наредят на по-предно място в азбуката. Накрая поради големия спор Бог се намесва и както се досещате, те се подредили, защото при Бог не може да има спор. Той ги подредил и така спорът приключил, защото всяка буква заела своето място и разбрала своя път.

В самото начало всяка буква е разкривала своя разум и енергия пред Бога. Буквата К например, Зохар казва, е имала спор с Господа, затова от този спор тя е станала много разнопосочна, нещо като кривогледа – знаете, има много ъгли в нея. Това е поради този спор с Бога – всичко, което спори с Бога, малко или много започва да се разклонява, да има много ъгли и много посоки. Но разбира се, тя ще си научи своите уроци, а всяка буква има и положителна страна. Тя е преживяла, казва Зохар, сътресение в своя вътрешен енергиен живот – говорим тука специално за буквата К. Преживяла е сътресение в своя интелект и поради спора тя се е лишила от най-чистата си енергия, която трябва да си възстанови. И затова, казва Зохар, тя е страдаща буква. Всяка буква си има и своето страдание – не всяка като буквата К, но всяка си има своето страдание, за да размишлява за своята съдба и за своя път. И всяка буква ще страда, докато възвърне собствената си чиста светлина.

Буквите са пулсиращи енергии във вселената. Те са част от безконечната енергия на Бога. Те са Негови трептения, Той ги е създал чрез трептения, както и числата. Зохар казва: Те са Негови деца. Това е друга тема.

Когато човек не цени и не разбира буквите, той ги употребява неправилно и така в него се създават материалните неща, т.е. силата на смъртта. Кабала казва, че чрез лошото използване на буквите Тъмният Господ раздава своите карти, т.е. своите съдби.

МЪДРОСТТА НА КАБАЛА

(трета идея за размишление)

Кабала казва: Бог е най-мистичното Същество. Ако Бог беше изпълнил човека със съвършенство, то у човека нямаше да има причина да съществува. Тъй като съвършеният човек е Нищо, велика пълнота, велика безкрайност – няма светове за него и ограничения, нямаше да има причина да съществува.

Бог е светилник в тъмнината за нас. За нас тъмнината е тъмнина, а за Бога тя е светилник. Спрямо Бога тъмнината е действаща скрита светлина. Какво мислим ние, това е друг въпрос.

За Бог всичко е светлина. За Него и нощта е светла като ден.

Не можем да познаем Бога, но можем да познаем отношенията си към Него.

Рави Шимон Бен Йокай, един от най-големите кабалисти и авторът на Зохар, казва в „Книгата на сиянието“: Откакто видях Всевишния, оттогава не разбирам вече нищо друго от преходните светове. И още казва: Бог е скритият Абсолют. Мъдростта е произлязла от Неизразимия Древен, но тя е схванала в себе си, че е само едно излъчване. Тя е само едно излъчване, докато Бог е всичко.

И да видиш Бога, и да не Го видиш, е все едно, защото Бог е неописуем.

Който има недостиг на Любов, не може да получи светлината на Хокма, т.е. светлината на Мъдростта.

Който нарушава закона на Бога, казано по друг начин – закона на Любовта, той ще пребивава в невежество. Може да чете много, може да търси много, но който е нарушил закона на Любовта, той ще пребивава в невежество. За невежеството Учителят казва: Ти си невежа, понеже си разрешил един важен въпрос – че няма любов. Щом си го разрешил това, въпросът е свършен.

Когато Древният е слязъл надолу, се е превърнал в Любов, а когато Той е нагоре, Той е Безкрайност и не може да бъде разбран. Затова надолу е създал Любовта, за да може след време Любовта да Го познае и Той да стане достъпен. Той не е Любов – много по-дълбоко нещо е, но използва Любовта, дал я е, за да може чрез нея да вървим към Неговата тайна, която е скрита в Абсолюта.

Когато всичко ти е отнето, казва Кабала, имай съвършена Любов към Бога. И Зохар казва: Бог е непознаваем, защото е изначално затворен в Себе Си. Той е заключен в Себе Си, затворен в Себе Си. Чрез нас Бог преживява Своя съкровен живот, но не всеки може да почувства вкуса на тази истина.

Какво е Бог? Въпроси има, но Бог е скрит. Мнозина даже отговарят нещо, а нямат дори пълнотата, макар че и тя не е достатъчна за Него. Казвам: Когато се научиш как явно и тайно да проявяваш Любовта в живота си, Бог ще дойде. И това е отговорът. Придобиеш ли Го, Бог дойде ли в тебе, въпроси няма, защото Той заема мястото на абсолютно всички въпроси.

АУМЪ

7-ми юни 2011г.

УЧИТЕЛЯТ ЗА
НЕРАЗБРАНИТЕ НЕЩА

(лекция 7)

ВЛИЯНИЯТА

(първа идея за размишление)

МЪДРОСТТА НА УЧИТЕЛЯ

(лекция 8)

ПРЕРАЖДАНЕТО

(втора идея за размишление)

УЧИТЕЛЯТ ЗА ЗЛОТО

(лекция 9)

В ХРАМА НА УЧИТЕЛЯ

(трета идея за размишление)

УЧИТЕЛЯТ ЗА
НЕРАЗБРАНИТЕ НЕЩА

(лекция 7)

Казва Учителят: Има хора, които са оставили всичко на Бога Той да го уреди. И техните работи се забатачили. Само малко ще обясня: човекът върви заедно с Бога – не само Бог и не само човекът; осъзнато единство, работят заедно.

Казва Учителят: Ако пробудя вашето съзнание преждевременно, аз ще ви осакатя.

Веднъж през деня вие имате едно меланхолично състояние, то не трябва да ви плаши. Друг път имате весело състояние, то не трябва да ви радва. Вие не знаете кое от двете ще произведе по-добър резултат.

Не е вярно, че щастието е една необходимост за душата. Душата може и без щастие.

На земята страданията са хиляди пъти по-добре, отколкото задоволствата, които имате – най-малко два пъти са по-добре, отколкото някое щастие.

Има едно естество в човека и само чрез страданията той може да се избави от него (става въпрос за егото).

Най-голямото богатство в света е скрито под мантията на страданието.

Някои казват: Да разберем нещата! Учителят казва: Има неща, които не трябва да се разбират. Има неща, които трябва да си ги изпълнил, преди да си ги разбрал.

Ако се бориш със злото, ще разрушиш себе си. Познавай злото, без да се запознаваш с него.

Ще кажете: Ако ние от всичко се откажем, какво ще ни остане на нас? Учителят казва: Че тогава ще ни остане същественото.

Не мисли, че всяко нещо, което ти не разбираш, то не е вярно. Има неща, които ти си разбрал, и те са неверни, а има работи, които не си разбрал, а са верни.

Всяко постигнато желание е израз на смъртта.

Лошата жена е за добро дадена, а добрата жена е дадена за благословение. Лошите хора са за добро, а добрите – за благословение.

В православието мислят, че който не е православен, той не може да бъде спасен; който е езичник, не можел да бъде спасен. Но въпросът не седи така. Има езичници, които познават Христа по-добре от християните – то е до Любовта, това е въпрос на Любов.

Ако мислите, че щастието ще ви направи щастливи, вие се лъжете. Дръжте в себе си само идеята за Любовта.

Някой човек мисли, че е хванал щастието за ръцете. Той не подозира, че е хванал една усойница. Наместо ти да я хванеш, тя те е хванала.

Мнозина мислят, че смъртта освобождава човека от страданията. Не е така. Това, което освобождава човека от страданията, е Любовта.

Докато човек мисли, че оттук и оттам може да придобие знания, той е на крив път. Човек може да се учи само от това, което идва от Бога.

Ако човек очаква първо да се подобрят условията на живота му и тогава да заживее добре, той е на крив път. Трябва да се подобри нещо у човека, но то не са условията, а съзнанието и разбиранията му. Животът трябва да се разбира, а не да се подобрява.

Ако ти не изтълкуваш страданието правилно, ако го изтълкуваш криво, тогава от едно страдание ти ще си създадеш друго, по-голямо страдание.

Това, което е лесно, не е Божествено. Това, което е мъчно, то е Божествено. Мъчните работи са Божествени.

Ако никой не те обича, дошло е време ти да обичаш.

Искате да направите Любовта разбираема. Щом Любовта стане разбираема, ще създадете ада.

Има добро, което не произлиза от Любовта; има зло, което произтича от Любовта.

ВЛИЯНИЯТА

(първа идея за размишление)

Има един свят, който наричаме невидим, но той много ни влияе.

Нашите мисли не се раждат в ума ни, ние ги възприемаме от съвсем друго място.

Има невидими същества, които имат интерес да възбуждат енергиите в човека, за да черпят от него. Като се гневи, те използват тази енергия в него и го обезсилват. Тези същества идват групово, сядат около човека и започват да му внушават отрицателни мисли, докато го настроят. Вие знаете как се настройва радио – радиото е също съзнание – докато го настроят. Щом постигнат целта си, те се отдалечават и наблюдават какво ще прави той.

Всяко неразположение и потъмняване на съзнанието показват, че се намирате под влияние на същества с по-нисък умствен уровен. Всяко хубаво разположение на духа показва, че сте под влияние на същества, чиито мисли и разбирания са по-високи от вашите.

Казва Учителят: Ще ви влияят и ще влияете – това е Божествен закон.

Когато мислиш за някого, това показва, че той е дошъл. Няма значение дали по време на сън или в будно състояние – щом мислиш за него, той е дошъл.

Не е лошо да знаеш в даден момент сам ли си, или има още някой в тебе.

Няма човек в света, който да не е минал и да не минава през тъмните сили на природата. Те са механически – колкото и да са силни, човек може да се справи с тях.

Искате ли да напредвате в живота си, прилагайте закона на внушението. Като разумни същества, ще си служите с внушението при всички условия на живота, при всички случаи – за лекуване, за усилване на паметта, за насърчаване, за понасяне на скърби и страдания и т.н. Внушението е оръжие, чрез което вие можете да воювате със злото, с отрицателните сили в света.

Много пъти могат да се промъкват и във вашето сърце, и във вашия ум чужди чувства, които да спъват вървежа ви, и чужди желания, които не са ваши, или пък мисли, които са чужди. Всеки от вас ще работи върху себе си. За да се утаят тези лоши мисли, трябва да намерите противоположни на тях.

Учителят казва: Мине ти някоя мисъл, че може да ти се счупи кракът, че ще паднеш, и какво ли още не мислиш – на ден хиляди такива мисли могат да ти дойдат. Всичко това може да стане, ако го допущаш в съзнанието си. Само ще обясня какво означава допускане: отваряш вратата. Отваряш вратата и те нахлуват. – Но ако не го допускаш, казва Учителят, няма да стане. Значи, трябва да се научиш, да знаеш да си избираш какво да допускаш, какво да не допускаш.

МЪДРОСТТА НА УЧИТЕЛЯ

(лекция 8)

Миналите добродетели са настоящи престъпления и настоящите престъпления са бъдещи добродетели. Това е един закон.

Съвременните хора искат щастието на абсолютния мрак – то е най-голямото страдание, ко ето може да има един човек.

Питат Учителя: – В какво вярваш? – Вярвам, че всичко, което съществува, ще изчезне. – Ама докажи го! – То само ще се докаже.

Какво нещо е животът? Учителят отговаря: Това е присъствието на Бога.

Истината е това, което едновременно ограничава и освобождава човека.

Защо Бог не иска да оправи света? – Защото е Любов, затова не иска да го оправи. Ако не беше Любов, щеше да го оправи.

В сегашния неразумен свят се изисква ние да бъдем крайно разумни.

Най-лесното нещо е да се оправи светът, а най-мъчното – ние да оправим света.

Сегашното схващане за живота е голямо разочарование и за вярващи, и за невярващи.

Бог е Реалност. Всички други реалности произтичат от Него. Единственото реално нещо, това е Волята Божия. Той вижда всичко, което се върши. Той вижда и в най-тайните места.

Чрез закона на Любовта човек може да живее без закон. Т.е. Любовта превъзхожда законите. Именно оттук нагоре започва свободата.

Учителят задава въпрос и отговаря: Защо няма смисъл животът? Защото си разрешил въпроса, че няма Любов.

Който среща препятствие в живота си, той трябва да знае, че причината за това не седи в неговата съдба, но в неговата неразумност.

Всичко се хроникира, човекът е пред очите на висшия свят.

Всяко нещо, което е изоставено от Бога, подлежи на застой, лишено е от развитие.

Една култура, която убива, ще бъде убита – такъв е кармичният закон.

Любов и мъдрост без Истина нямат Божествен произход.

Божественото промисля само за ония, чието съзнание е отворено за него.

Един неразумен човек, който не е в общение с разумното в себе си, не е под Промисъл. Той е оставен на закона на случайностите и на стихиите.

В днешните времена на преход между две епохи ще се спаси само онзи, който се стреми към чистота, който има в себе си една свещена идея.

Учителят казва: Моето учение се заключава само в една дума – чистота.

Дойдат ли ви страдания, не се стремете да ги премахнете, но гледайте да ги осмислите. Има много случаи, питат ме: Дойде еди-какво си, какво да правя? – Няма такъв въпрос! Някой път човек иска някакъв подход – няма подход! Трябва да изтърпиш. Има много случаи, когато никакъв подход няма да ти помогне. Може да караш формули – карай, хубаво е! Мисли положително! – пак е приятно. Но някой път се иска търпение, трябва да търпиш; друг път се иска смирение, трябва да се смириш.

Религията е човешко дело, тя не е създадена от Бога. Когато Бог създаде света, нямаше никаква религия. Религията се яви в света, когато дойде дяволът. Аз казах скоро в Русе и в Бургас: много хора има религиозни, но не са духовни – това е техният проблем. Религиозни са, но нямат нищо общо с чистата духовност.

Казва после Учителят: Религията е за болни хора. За разумните е Любовта.

Някой казва: Ако Бог иска, ще ме излекува. Учителят казва: Няма какво Бог да иска – ти ще искаш!

Питате: – Къде да Го намерим? – Няма защо да Го търсите, само ще помислите концентрирано за Него.

Всеки човек, който работи с човешка любов, остава излъган.

Щом обикнете някого, Господ е там. Щом имате Учител, Господ ви е обикнал.

ПРЕРАЖДАНЕТО

(втора идея за размишление)

Смисълът на живота, казва Учителят, е в прераждането. Вземете го и в буквален, и в преносен смисъл.

Някой казва: Аз не искам да се прераждам. Учителят отговаря: То не зависи от тебе.

В света всичко се преражда, без изключение, и не само веднъж, но милиони пъти. Тук не става въпрос за хиляди, но милиони пъти се преражда.

Не е достатъчно човек да работи – казва Учителят – и да се развива само през един живот, но трябва да продължава своето развитие и през втори, трети и ред още животи.

Законът за прераждането е Христов закон. Учителят казва: Христос нареди да се прераждат хората.

Ако в този живот не изработиш по-добри условия за бъдещия, прераждането няма смисъл.

Докато живееш в безлюбие, ще се раждаш и прераждаш. Щом дойде Любовта, прераждането прекъсва. Тогава ще влезеш в закона на вселяването.

Някои религиозни твърдят, че никъде в Писанието не се говори за прераждането. Казвам: На всяка страница в Писанието се говори за прераждането, но то се отнася само за тези, които имат очи и които могат да виждат.

Който се е родил от баща и майка, ще се ражда и преражда много пъти на земята. Дава един пример Учителят: два момъка се сбиват и в борбата единият убива другия. Коя е причината да става убийство? Една мома. Тя има отношения и с двамата, чрез което събужда тяхната ревност. Момъкът, който остава на земята, се оженва за момата; другият заминава за онзи свят. Ако не беше заминал за онзи свят, другарят му нямаше да се ожени. Как ще се примири убитият? Като се прероди, той ще се роди в дома на младите. Значи, детето, което родят, ще бъде убитият момък. Ще кажете, че те не го искат. Това не зависи от тях. Който отнема живота на някого, той му дължи друг живот.

Засега човекът не е свободен. И като ражда, пак не е свободен. Дори Мойсей, който беше велик адепт, трябваше да се ожени, за да се прероди чрез него убитият египтянин. Мойсей отне живот и трябваше да плати пак с живот.

Ако някой – казва Учителят – е оглупял, то е, защото е употребил своето знание за развратяването на хората. Такъв човек в следващото прераждане ще бъде изпратен като един първокласен глупак. Точните думи на Учителя са „първокласен глупак“, просто няма да има избор – с вързан ум и с ограничени, свързани дарби. Т.е. може да има някакви дарби, но все нещо няма да му върви, защото ще бъде нещо вързано – ще има нещо, но недовършено.

Виждате един човек, който е сакат. Казвате: Горкият човек! Добре, но той в миналото е изпочупил много крака и ръце на другите и затова сега Господ го е ограничил, свързал е и ръцете, и краката му.

УЧИТЕЛЯТ ЗА ЗЛОТО

(лекция 9)

Нашите врагове са онези, които ни заблуждават и които ни залъгват с бъдещето (става въпрос за вярата в бъдещето, пак напомням – вярата не трябва да се изпраща в бъдещето, вярата трябва да е насочена в Бога).

Доброто няма минало, то няма и бъдеще. Злото има минало.

При сегашните условия злото е там, където хората не го осъзнават.

Злото е привидно зло, докато човек разбере вътрешните закони, които действат.

Ако не разбираме доброто, то се превръща в зло. Ако разбираме злото, то се превръща в добро.

Доброто и злото, това са слуги, които те упътват към Бога. И едното те упътва, и другото те упътва – те са живи същества. Те са служители, за да те отправят към Вечното Начало.

Когато доброто е вътре във вас, а злото е отвън, вие ще победите всички мъчнотии и противоречия. Ако злото е вътре, а доброто е отвън, вие ще бъдете победени.

Ако злото се спре в света, ще стане нещо по-лошо.

Само Бог може да ни пази от злото.

Злото е в егоизма, в материалното разбиране на живота. Това не значи, че духовният човек е образец. Сред духовните хора ще намерите най-голямо лицемерие и насилие. Там личният елемент е много по-опасен, защото заразата е проникнала по-дълбоко. Важно е личното да се впрегне на работа.

Злото е неорганизирана мисъл, чувства и постъпки.

Злото е същество, което има възгледи като на паразитите – това са философи, адепти, най-различни видове хора, дошли до положение на паразити.

Злото е един свят на закони. В злото за всяко нещо е определено какво и колко да правиш, за нищо не си свободен. Злото е строго определено. Доброто е без закон. Злото е строго определено докъде да бъде направено; доброто е без закон.

Злото има две страни: едната е относителна, а другата е мистична и универсална.

Единственият, Който всякога е положителен, е Бог. Той гледа еднакво и на доброто, и на злото. Учителят казва: Бог от доброто не се възхищава, а от злото не се възмущава. Това са служители, които си вършат задачите.

Божественото добро е зло за човека, понеже човек не е подготвен. За Божественото добро е казано: Бог е огън всепояждащ.

Злото съществува във физическия свят, във формите на нещата. В същината на живота злото не съществува.

Лошите хора, като отходна канализация, се жертват, за да освободят добрите от нечистотата. Значи, добрите хора, условно добрите, имат натрупана много нечистота – фина гордост, много такива тънки натрупани неща. И казва Учителят: За да освободят добрите от нечистотата, затова идват злите хора. Ако те не дойдат да коригират добрите, те не биха видели и изправили своите недостатъци и в крайна сметка добрите биха се задушили в лошите изпарения на това вътрешно гниене.

Всеки от вас, който се бори със злото, ще стане канал на злото.

Злото действа в личността, а доброто действа в душата. Говорим за висшата душа.

Мнозина смятат, че злото е по-силно от доброто. По този начин те завъртват ключа на злото и светлината в тях угасва.

Когато човек изпадне в неразположение, в обезсърчение, това се дължи на души, изостанали в своето развитие, които като не искат да вървят в правия път, влияят на хората и ги спъват.

Нисшите същества живеят в астралния свят на чувствата и желанията. Т.е. те живеят в тясна връзка с физическото тяло. Това са двата най-ниски свята, в които разумните същества рядко слизат. Защо? За да не се обвързват с материята. Значи разумните същества рядко слизат, по определени закони, за да не се обвързват с материята.

Тъмните паднали ангели живеят в астралния свят и както животните страдат от човеците, така и хората страдат от астралния свят.

Злото като сила извън нас не цапа човека, но когато злото се възприеме вътрешно, вътре в човека, тогава то вече е опасно.

Някой ми казал лоша дума – казва Учителят – виновен съм аз, че съм я възприел. Учителят не казва, че той е виновен, този, който те обижда – виновен съм аз, че съм я възприел.

В ХРАМА НА УЧИТЕЛЯ

(трета идея за размишление)

Това са откъси от втората книга „В храма на Учителя“, която трябва да излезе след години.

Какво казва Учителят за себе си:

Аз ви говоря Истината. Ако някой отсега започне да ме обича, той вече е закъснял.

Любовта няма свое начало и няма свой край.

От каквото се нуждаеш, ще го намериш при мене. Просто говори Учителят и ясно: от каквото се нуждаеш, ще го намериш при мене.

За себе си казвам: Аз съм господар на дявола, приятел на ангелите, а Бога признавам за свой Баща.

Аз и Христос сме едно и с нищо друго не можете да ме подмамите освен с вашата любов.

Онзи Христос, който беше в Иисуса, е същият, който е в мене, защото един е Духът.

И когато аз си замина от България, втори път няма да дойда вече. Десет милиона свещи да ми запалите, няма да дойда. Свещи не ми трябват. Църкви не искаме. Ние каменни църкви не искаме – Любов искаме ние. Тука Учителят говори от името на Бялото Братство.

Казва Учителят: Аз не спадам към никакъв народ, защото не съм от земята. Аз не дойдох. Аз още не съм дошъл. Когато дойда, работата ще бъде опасна. Ако българският народ не приеме това учение, нещо страшно идва за него.

Друг път няма – или възлизане нагоре, или търкаляне надолу.

Аз имам силата да ви възкреся. Кратко и точно казано от Учителя.

Ако в света има още зло, това означава, че още не съм си свършил работата, т.е. не съм дал колкото трябва от своята Любов и от своя Дух. Светът нямаше да падне, ако му бях дал нещо от себе си, ако му бях дал нещо от своя Дух.

Аз още никога не съм умирал.

И казва после Учителят: Какво ме интересува това, че вярваш в Бога? Мене ме интересуват тъмните Слънца. – Т.е. дълбоките мистерии – там, където човек става божество, а не занимания и занимавки с някаква вяра и вярвания.

Казва Учителят: Изключвам вярата. Аз съм заинтересуван само от Истината, която е всичко за мене.

После казва: Аз ще те излекувам, но с условие никога да не лъжеш. – Това е едно много дълбоко изречение и който го разбере, мога да кажа, че е три пъти благословен.

Казва: Аз съм безпощаден. Аз съм вън от всякаква критика. Това са точни думи на Учителя от неговите книги: Аз съм вън от всякаква критика.

В учението мога да ви услужвам, но не мога да ви помагам. – Значи, има нещо, което самият ученик трябва да развие – дълбоко осъзнаване за своята дейност.

Аз съм виждал много православни и евангелисти, които идват при мене и казват: Ще ни възлюбиш! Учителят казва: Казвам: Никога не сте били в пътя на истината и ще ме извините!

Когато някой се запитва дали е вярно това, което говоря, казвам: Ти има още много да теглиш.

Друг ключ не ми трябва. На мен не ми трябва любов, която не разтопява, на мене ми трябва Любов, която разтопява всичко в света. – Тука не става въпрос за религия, не става въпрос за любов донякъде. – Любов, която разтопява всичко в света.

Ако вие сте верни към мене, и аз ще бъда верен към вас; ако вие сте неверни към мене, и аз ще бъда неверен към вас.

Опитът ми е много стар, опитът ми е много древен – и в световете, и отвъд световете.

Словото бе у Бога и беше в моя Дух.

Питат Учителя: – Ами вярваш ли в Бога? – В Бога не вярвам. Аз живея в Бога. – Няма нужда от вяра, а от живот в Бога. – Аз живея в Бога.

АУМЪ

5-ти юли 2011 г.

САИ БАБА

(лекция 10)

МЪДРОСТТА НА САИ БАБА

(първа идея за размишление)

БУДА

(лекция 11)

МЪДРОСТТА НА БУДА

(втора идея за размишление)

ЙОГА ВАСИЩА

(лекция 12)

ДРЕВНО ПРЕДАНИЕ

от Йога Васища

(трета идея за размишление)

САИ БАБА

(лекция 10)

Саи Баба е същество отвъд всякаква религия. Велик Учител е и както често се случва, останал неразбран. Някои го мислят даже за факир – тези неща са при него странични.

Казва: Без значение е какви са събитията – аз съм винаги блажен. – Значи, тука става въпрос за същество извън събитията и явленията. – Аз не се нуждая от никакъв празник. Аз съм винаги в блаженство.

Аз съм мек като масло и съм твърд като диамант.

Направи избор, казва, при който твоето минало да не може да действа.

Човекът в действителност се обучава с тихи вътрешни напомняния.

Брахман е определил, че всяко действие трябва да има своите последствия.

Само Бог е вашият напълно безкористен приятел. – Някои искат да Го заместят с човек, други с учител, трети с нещо друго. – Само Бог е твоят напълно безкористен приятел.

Бог трябва да се признава във всичко, което съществува, което очарова или което отвращава. Забележете – и в което отвращава, Бог е там. Във всичко, което цъфти или което увяхва – навсякъде е Бог.

Саи Баба казва: В този свят няма нищо, което да не е въплъщение на Бога.

Всички религии говорят за един и същи Бог, Той е Един за всички племена и народи.

Бог е целта на живота. Любовта е Една. Тя стои над всички касти, националности и религии. Единствената практически ценна религия е самореализацията.

Бог присъства във всеки човек във формата на Любовта.

В този свят всичко е Бог.

Истината е по-фундаментална, отколкото атомът.

Познай първо себе си, а след това всичко останало.

Точно така, както облаците скриват слънцето, така умът скрива Бога, от Когото той произлиза.

Вие се раждате, за да се научите да не се раждате отново.

Най-голямата награда, която можете да получите, това е Любовта на Бога. – Тука се сещам за едно специално нещо, което казва Учителят, какво е страшният съд. И Той го казва безпощадно: Това е да ти е отнето развитието за 12 милиарда години. Отнето – нямаш шанс да се развиваш, каквото и да правиш; това е всъщност страшният съд.

Саи Баба: Умът вижда разделеността, Любовта вижда единството.

Любовта не търси награда, тя сама по себе си е награда.

Прекрасна мисъл: От всички побърквания, които могат да поразят човека, побъркването по Бога е най-безопасно и най-благотворно. – Ето една хубава идея за тези, които искат да се побъркват.

Кое е безпогрешен признак на мъдрия човек? Любовта. Любовта към цялото човечество, не само към едно учение, към една религия, към едно племе – към цялото човечество.

Ако развиете Любовта, няма да ви е нужно да развивате и още нещо: Любовта не оставя място за дребнавостта и теснотата на погледа.

Ако вие придобиете Любовта, даже ще можете и без свещените писания, защото целта на всички писания е да се пробуди Любовта.

Духовната дисциплина расте само на почва, оплодотворена от Любовта.

Бог наблюдава с хиляди очи и най-малката активност на човека. – Става въпрос за едвам забележимата, скрита активност, и най-малката активност.

Ако сте уверени, че зависите от Бога 100%, Той ще се погрижи за вас и ще ви спаси от всяка неприятност и всяка вреда.

Най-висшата добродетел е смирението и отдаването на себе си на Бога.

Човекът има само воля, а не свободна воля. – Разбира се, той може да си въобразява. Свободна воля има само Единният Бог.

Всичко добро или лошо, което изпитва напълно преданият човек, е дар от Бога. Бъди доволен от всичко, нищо не може да стане без Неговата Воля.

МЪДРОСТТА НА САИ БАБА

(първа идея за размишление)

Съществува само Единството. Множеството е ваше въображение.

Помни: Служенето е повече от медитация. Служенето не трябва да е показно.

Непривързаността – това е жертвата.

Умът, укрепен в осъзнаването на Единния, е подобен на скала.

Няма по-ефективна сила от чистотата.

Радостта е капан. Скръбта е истинският учител – тя учи на внимателност, благоразумие, различаване, непривързаност, осъзнатост, будност.

Когато нямаш абсолютна вяра в резултата, тогава се появява съмнението.

Когато нямаме в себе си правилната истина, ще подлъжем много хора. – Ще подлъжем, ще подведем много хора.

Действието, посветено на Бога, е освободено от карма.

Всичко друго, освен Единния, е лъжа. Дори и духовните практики.

Практиките не освобождават, само чистотата освобождава.

Фактът, че имаш въпроси, доказва, че още си от нивото на света.

Има само Един, а не двама. Ако човек вижда втори, тогава действа илюзията.

Когато посветените предават своя живот на Бога и Му се подчиняват, Той поема пълната отговорност и грижа за Своите посветени, дори и в най-малките детайли.

Където има чиста Любов, само там е Бог.

Юда бе близък и скъп ученик на Христос. Той беше посветен.

Има голяма грешка в приемането, че медитацията е основната практика. Истинската практика е тази чиста Любов, която не се различава от Божията Любов. – Сещам се, скоро в Плевен ме питаха, в някои градове все още има въпроси: – Ако много медитирам, ще узная ли причините, дълбоките неща за живота, последствията? – Нищо няма да узнаеш, нищо няма да разбереш! Но ако посветиш себе си на чистотата, ще узнаеш. Радвам се, човекът разбра, каза: За това дойдох, това ми трябваше, благодаря – довиждане! Това е: разумният разбира от малко.

В чистия човек няма тяло, няма ум – и двете са изчезнали – има само любов, само духовност.

Непривързаният човек – той вече не е част от света и от хората.

БУДА

(лекция 11)

Великият Благословен. Буда, от санскритския корен „будх“, т.е. този, който напълно се е пробудил. Не донякъде, а този, който напълно се е пробудил в себе си, в своята същност. Иначе, ако не се беше пробудил, щеше да си остане Гаутама, т.е. някакво име. Казано по друг начин: пробуденият човек живее с любов, с душа. Той живее като душа, като дух, действа мъдро. Знаещият, казва Буда, живее разрушително, защото знанията са повърхностни.

Който е познал своята будовост, цялата красота на космоса и звездите вече угасва. Много просто – той вече е видял своя Център, той е видял друга красота: своята същност, наречена татхагата. Кой е татхагата? Този, който знае, че отникъде не идва – казва Буда – и никъде не отива, той е всякога. Татхагата е всякога. Буда не е ум, не е тяло, той е татхагата – чисто съзнание, чиста реалност, велика пустота. Казано по друг начин – безпределна освободеност.

Що е Буда? Този, който постига Истината и не се привързва към постигнатото.

Истинският будизъм е един изключителен себеанализ, непривързване към нищо и състрадание към всичко живо. Будизмът е учение, което е концентрирано изключително към съвършеното внимание, т.е. изключителна бдителност.

В будизма истинският йог е извън ежедневието на света, но не чрез бягство, а чрез постижението на вътрешната си бдителност, т.е. свобода.

Буда казва на своите монаси: Братя, аз не ви предлагам никакви догми, не искам от вас да вярвате. Призовавам ви само към едно: да се стремите към самостоятелно просветление.

Буда разбил идеята за кастите само с едно изречение, за което си създал много врагове. Буда казал: Не вашият произход, а вашето поведение ви определя вашата каста. Казва: За постигане на освобождение не са необходими нито вяра, нито безверие, а само едно: целенасочено духовно самоусъвършенстване. Три думи: целенасочено духовно самоусъвършенстване.

Казва: Внимателните не умират. Лишените от внимателност са подобни на мъртъвци.

Казва още: Знанието не може да ти бъде учител. Само опитът е достоен да ти бъде учител.

При Буда дошъл един ученик, желаещ голямо чудо. Той обикалял много учители, странствал, накрая дошъл и при Буда. Казал: След голямо чудо ще повярвам. Буда печално се усмихнал. Преданието казва: направил велико чудо. Ученикът възкликнал: Сега аз съм съгласен под твоята ръка да мина през степените на учението. Но Буда му показал вратата и казал: Сега вече ти никога не си ми нужен.

Доброжелателност – казва Буда – към всички същества. – Това означава, че няма никакви жертвоприношения. И Заратустра, и Тот отричат; когато искаш жертвоприношения – ами ти се предай в жертвоприношение.

Който говори безумно, сам наказва себе си.

Както Великият океан има един вкус – соленият, така и моето учение има един вкус – освобождението.

Злото се самозаражда, възниква в глупака и така то побеждава глупака.

Който напълно е смирил себе си, може да смирява и другите.

Когато човек постигне пълно смирение на своето аз, тогава той намира господаря, който трудно се намира.

Злото шлифова вселената като елмаз.

Привързаността към света е нещастно желание.

Не допускай времето в себе си, времето е печал, времето е обреченост.

Отказът от всяко зло е приятен отказ.

Всяко смирение е суета, когато човекът има влечение към земни или небесни радости.

От двама човека, които извършват една и съща грешка, по-лош е този, който не я е осъзнал.

МЪДРОСТТА НА БУДА

(втора идея за размишление)

На пробудения доброжелателността, непричиняването на вреда, отречеността – те са му оръжия.

Врагът, ако ти го обичаш, може да ти помогне да достигнеш дълбочина и съвършенство. Той затова е дошъл.

Вниманието е пътят, който води към освобождението от смъртта.

Обръщай своя взор натам, към мястото, в което светът не вижда радост.

В будната и осъзната мисъл няма никога страх. – Много просто – Бог работи в нея.

Ако не реагираш на страданието, тогава няма да има страдание.

Който има чисто действие, придобива метода, придобива дхарма, т.е.придобива благото.

Истината може да бъде намерена само с търпение и искреност. Две неща казва Буда – търпение и искреност.

Хора, които си създават неверен живот, се унищожават от смъртта.

Обичайте враговете си, защото враговете са ваши благодетели.

Сам ти се правиш чист и нечист и никой, освен тебе, няма да ти бъде спасител.

Натрупването на зло е скръбно. И казва: Даже злият вижда щастието, докато злото не е съзряло. Но когато злото съзрее, тогава злият вижда злото. Злодеят страда и в двата свята – и в този свят, и в другия свят.

За мъдреца не съществува този временен живот.

Който произнася лоши думи, затяга възел около себе си.

Само този ще победи живота, който познае Истината.

Гледайте и на радостите, и на скърбите като на страдания, разбирайки, че всичко това е крехко. Така мъдрият достига свобода.

Няма мъдрост този, който нетърпеливо преследва своята цел.

Сладостта на Мъдростта превъзхожда всяка сладост.

ЙОГА ВАСИЩА

(лекция 12)

Загатвал съм ви за него, сега ще говорим за него.

Първо: изумително същество, отшелник, древен Учител, Мъдрец, разрушител на гнева и желанията, същество на Великата изначална духовност, практически мистик, Древен безсмъртен, същество на вечната Мъдрост и Премъдрост, един от Великите Синове на Брахман, роден от Разума на Брахман. Тука няма да се впускам в подробности, стар мой приятел, имахме докосване и в този живот – но това е друга, дълга тема, ще я изключа. Ще ви говоря само за него, защото е нещо изключително.

Учителят Васища е бил жрец в слънчевата династия, още от Първата раса на боговете. Почита се като Велик дух, потопен още в древността в непрекъснато блаженство. Както ви казах и преди, това е прероденият впоследствие Брат Михаил.

В древността го наричали „Кулапати“, „Изначален Учител“. Само ще ви кажа, че и сега има тайни книги, които в Индия и в Тибет се крият. Те се отнасят до най-висшите тайни и забранени степени на йога. Изключителен древен Учител, познава много предания; част от едно предание после ще ви кажа.

Васища е богат с Истината, с истинско знание. Книгите му са свещени писания. Автор на древноиндийски свещени текстове. Среща се във Ведите, в Упанишадите, в Пураните и въобще в древни писания.

Казва: Аз получавам мъдростта си от Брахман. (Има много сродна мъдрост с Яджнавалкия.) Той е от тези древни мъдреци, които в миналото са се отказали да отидат в рая, когато им е било предложено – пълен отказ от рая – т.е. те са избрали само Бог. Били са призовани да отидат в рая – те се отказват категорично. Те останали в Брахма, в Абсолюта. И забележете, този Велик Учител казва за Учителя: Той е Учителят на Учителите. Тука само за малко ще ви спомена: Учителят не е Син Божий; Старците не са Синове Божии, даже не са Велики Учители – те са надраснали това. Синовете Божии са кандидати за Старци, но там е много трудно да бъдат приети, изключително рядко. Дори при пълно служене на Бога, и то при служене до смърт, тъй като правилата за Старците са съвсем други, няма нищо общо с Голгота. Ако си верен до гроб, не си достоен да станеш Старец. Някой път ще ви обясня разликата и какви са правилата. Само ще ви кажа едно от правилата: ако можеш да издържиш повече от три милиарда години в уединение. Но има и други, по-дълбоки правила – но това е друга тема.

Васища казва: Докато не виждаш Бога във всичко, умът възприема чисто и нечисто – и двете са погрешни. Забележете: тогава умът възприема двойствено, той не вижда единно и почва да мисли, че еди-кое си е чисто, а еди-кое си е нечисто и не знае как действа Брахман.

Ум, който стане напълно очистен, става духовен учител.

Който осъзнае себе си, вярата му към този свят се прекратява.

Истинското знание е лодка за преминаване в другия свят, за преминаване в Брахма.

Убеждението възниква при старателното изучаване на Тайната на живота. Без това не възниква истинско знание даже след милиони години.

Тези, които са станали непокорни, са били Безсмъртните – разбира се, една част от тях. Бог е убил Безсмъртните богове със смъртта – казва Васища, – за да научат специалния си път към Него. Той е много специфичен път за всяко същество, който то трябва да извърви към Него.

Няма по-голяма сила от правилните действия в настоящето.

Съдбата може да се победи с усилия в настоящето. Личните усилия са друго название на Тайната Божия Воля и Сила. Личните усилия – говорим за тези непрекъснати, малки, постоянни, искрени усилия.

Съдбата не е резултат на Бога. Съдбата е резултат на собствени минали действия. Със своите собствени усилия, казва Васища, стани внимателен.

Който е познал Истината, религията вече не му е нужна.

Невежеството на човека е по-вредно от всичките му болести, взети заедно.

Този, който има власт над себе си, не се подхвърля на чужди влияния.

Създателят е създал сам Себе Си и затова всеки трябва да създаде себе си. – Прекрасна мъдрост! Всеки трябва да създаде, всеки трябва да пресътвори себе си.

Който има духовна природа, не се заблуждава.

Създателят е Читта. Тази дума означава: абсолютно чисто съзнание. Това чисто съзнание се явява Негово тяло. Това е тялото на Брахман, външното Му тяло.

Когато съзнанието е облечено в духовно тяло, то се нарича разум. Разумът е създаващият материята, материалното. Той е това, което възприема външните неща – обекти и всякакви подобни. Но те съществуват само като названия. В Реалността не съществуват обекти. Не съществуват нито обекти, нито възприемащо съзнание; съществува само Читта – всеобщото, абсолютно чистото съзнание.

Който е разбрал изцяло тайната на съзнанието, прекъсва всички беди и заблуждения. Той става свободен.

Бог съществува, но не възприема вселената. Значи, Той съществува и в нея, но не я възприема. Истината Му е абсолютно чиста, абсолютно Неродена. Той влиза във вселената, работи чрез нея, но не я възприема – Той я превъзхожда. Той е само Наблюдател.

Бог не е далече. Той е Съзнание, Което е навсякъде. Той е чисто Съзнание. Скритата вселена, това е всъщност чистото съзнание. Скритата вселена, за която Учителят говори, Божествената вселена, това е всъщност чистото съзнание. Който не знае това, не знае нищо.

Бог може да бъде осъзнат само когато е твърдо разбрано, че вселената е нереална, както е нереална синевата на небето.

Само когато едно същество се осъзнае като съвършено несъществуващо, тогава може да бъде осъзнат Бог.

ДРЕВНО ПРЕДАНИЕ

от Йога Васища

(трета идея за размишление)

Това е само откъс, след време ще ви изнеса и другата част. Тука става въпрос за тайната на бацила, за която горките учени просто представа нямат за какво става въпрос. Няма и да имат, тъй като те нямат метод, нямат в себе си Брахма, нямат Истината. Да видим какво казва част от това предание, предава го Йога Васища, той има много предания подобни:

Съществувало древно, паднало същество, много висше, древно божество. Когато Брахма му дал избор още в древността, това същество пожелало да стане изключително вредно, много вредно, необикновено вредно за хората и да ги поразява, да ги разрушава. То имало огромно егоистично желание. След време ще видим за каква красота и воля става въпрос, когато разберем дълбокия замисъл на Брахма.

Това същество станало бацил, вирус. Пожелало да стане много малко, за да остане скрито, абсолютно невидимо, да заразява тайно хората и съществата. Това били дълбоко вродени нечисти склонности.

И така, този бацил започнал да странства в много светове, на много места и да се крие. Къде? Йога Васища казва: в праха, в нечистотата, в нечисти ръце, нечиста кожа, мъртви тела, гниещи места, в определени хора, в застояли води, в животни и т.н. Той странства и се развлича в болните хора, които разрушава. Но често се случва и да пада на земята от прекалена преумора – тук става въпрос за огромна енергия – да пада дори и това същество от преумора на земята, изморено от своята изключителна разрушителна деятелност. Другият вариант, при който пропада и пада от умора: когато върху него се прочете от чист човек изключителна молитва или изцеляваща формула или просто се случи подходящо, чисто, духовно изцеление.

И така, този бацил (той е пръснат после в многобройни малки бацили), на този бацил коренът му е една много стара и древна жестокост, която станала неговата естествена функция. Ще видим, това е подобно както при Сатана – ръководи го друго същество, но те са много обвързани; това става естествена негова функция. Това е една стара и много странна карма – казва Йога Васища. Дори се е случвало този бацил да изпитва изключително умиление при вида на страдащите хора. Рядко се случвало, но се е случвало. Но той продължавал да следва своята карма.

Но този бацил си имал и свои лични безпокойства. Васища обяснява: лични безпокойства, защото поради това си дело, което е пожелал в своята древност, този бацил забелязал, че си замътил погледа, и вече не виждал ясно, и дълбоко не разбирал нещата. Защото да се радваш на страданията и болките на другите, означавало да унищожаваш нещо в дълбините си. И това същество започнало да разбира, че нещо му липсва, почувствало липса на удовлетвореност – нямал този бацил пълнота.

И така, този бацил в един момент започнал да съжалява за своя път, но връзката с това тайно същество, което го ръководи, била огромно, много могъщо силна и обвързана. Освен това, влизайки в хората, този бацил усетил, че живее едно много нисше съществувание – друго нещо, което не одобрявал.

И така, малко по малко, този бацил започнал да проглежда, да провижда, че това не е живот и че пътят е напълно погрешен. Той си казал: Вече се уморявам от всички тези видове нечистотии. Нямам приятели, никой не ме съжалява, нямам дом, нямам достойно име. Загубих разум и благородно чувство, създадох много проблеми, много невежество и много заблуди. Аз не съм свободно същество. Има демон, древен и страшен, в мен. Този скрит демон в мен искам да се умилостиви или аз ще го унищожа – бацилът имал стара, древна воля. – Аз не съм разумно същество и сам си избрах да бъда бацил. Как да се освободя сега от това битие, което е по-лошо от битието на червея?! – Започва осъзнаване. – Искам да се върна към свободата си, към своята древност.

Дошло време, когато този бацил пожелал много твърдо да се отдели от всичко нечисто, и той решил да стане изключителен аскет. Този дух пожелал изключителен аскетизъм – да се уедини, дори да се самоизтезава, да се самоизтощи, за да се освободи от тази стара, тежка, избрана участ.

Това същество било, както казах, с огромна воля и огромна устременост. И това същество твърдо стояло, казва преданието, седем хиляди години съвършено неподвижно! Ал Халладж е стоял една година абсолютно неподвижно, дори със скорпион под мишницата си – негов приятел. Бодхидхарма е стоял неподвижно девет години, но тука говорим за седем хиляди години воля, страшна воля – изключителен аскетизъм, абсолютна неподвижност, за да разруши този демон в себе си. Почнали да не го вълнуват никакви събития – нито вятърът, нито дъждът, нито пожарите.

И поради това голямо устремление то цялото се очистило, то разрушило своята греховност. Всичко греховно се разпаднало и то достигнало много висока мъдрост, защото неговата енергия била готова да запали целите Хималаи. Това било много рядко срещано устремление. И Брахма, казва Васища, го видял. Боговете се изумили.

Той видял, че това същество е изключително и че то практикува аскеза и очистване с много рядка, специална сила на преданост – нещото, чрез което се постига всичко.

Случило се, че боговете наблюдавали тази велика аскеза и воля. Те били изумени. Те искали да говорят с това същество, но то било в много висше самоотречение – никакви разговори. И дори боговете изпитали страхопочитание. Но по този път това същество станало съвършено чисто и постигнало най-висока степен на себепознание.

И така, това велико отдадено същество постигнало чисто разбиране за Брахма, за Абсолюта – не за Бога, за най-дълбоките тайни на Абсолюта в себе си; не някъде другаде – в себе си. И нямало вече в себе си нито съмнение, нито желание чрез това велико себепознание. И то казало: О, Брахма, демонът в мене, който ме преследваше от хиляди години, умря.

Друг път ще продължа другата част от това предание.

АУМЪ

2-ри август 2011 г.

ВАЛЕНТИН

(лекция 13)

ЛЮБОВТА СПОРЕД ГНОСИСА

(първа идея за размишление)

ВАСИЛИД

(лекция 14)

МЪДРОСТТА НА ГНОСИСА

(втора идея за размишление)

ГНОСТИЧНИЯТ ХРИСТОС

(лекция 15)

ГНОСТИЧНАТА ДУША

(трета идея за размишление)

ВАЛЕНТИН

(лекция 13)

Кой е Валентин? Християнски гностичен Учител, който бил разочарован от християнството, след което окончателно приключва с църквата. Той написал много книги и имал многобройни последователи – в Египет, в Сирия и на много други места. Даже имал много врагове, които също го почитали за дълбокото слово, за дълбокото Божие слово.

Той казва: Гностикът има в себе си дълбок вътрешен Източник, където опознава нещата и откъдето черпи вдъхновението си. Но с този начин на мислене Валентин бил голяма опасност за църквата, както и богомилството. Значи, те са проповядвали истинско християнство, което е (ще говорим по-нататък за богомилите) голяма опасност за църквата. А на гностичен език това означава, че голямата опасност за църквата е Самият Източник, т.е. Бог. Това казва Боян, това казва и Валентин: Най-голямата опасност за църквата е самият Бог.

Според Валентин главната енергия на човека трябва да бъде насочена навътре, към Центъра, към Източника, към самопознанието и гносиса, т.е. откровението. Трябва да се търси откровението. Разбира се, трябва да се спечели доверието на Бога.

Според него самопознанието означавало да станеш господар на своя дом, казано по друг начин – господар на своята същност. Иначе в твоя вътрешен живот ще има пропаст, а твоят дом ще се управлява от тъмните сили и твоята воля ще бъде обзета от чужди сили, навлезли в твоя дом.

И така, мъдростта на Валентин:

Благата вест, казва, е страхът Божий. Той е началото на мъдростта. Дори и Сатана бил потресен, защото това е предупреждение от Бога за всички и всички, които са разбрали правилно този закон, Бог ги отделя към избраните. Този закон разделя съществата на две раси: безсмъртна раса и смъртна раса.

Казва: Човекът е роден, за да умре вътре в него смъртта. Когато разрушите смъртта вътре в себе си, няма да умрете – ще умре само светът.

Речта е дар свише. Тя не е достъпна даже за ангелите. Тя идва от чистия гносис.

Мисията на човека е да победи своята смърт. Преведено, това означава: и най-малкото зло в себе си, най-малкото, микроскопичното зло. Искам да кажа: има ли някакво малко зло във вас, някъде ако имате враг или каквото и да е, смъртта е още във вас.

Духовните хора са спасени; душевните хора могат да се спасят; материалните хора не са спасени – те са обречени на гибел и на тежки прераждания, докато някога тръгнат в другия път.

Никой не може да намери Истината, намирайки се под властта на закона. Бог на закона и Бог на Любовта са различни неща. Тука се казва, че Бог на Любовта е Бог на спасението.

Според Валентин Бог е дълбочина и тишина. Дълбочината е непородената област на Изначалната Основа. И после казва: Бог е Главната Причина за смъртта. Той също така е и преодоляването на смъртта и на света.