Словото израснало от Мълчанието. Колкото по-свято е Словото, толкова по-дълбоко е било Мълчанието. Душата е Откровение на най-чистото и свято Слово. Тя символизира най-чистата Небесна енергия. В Древността са я наричали Небесна Птица. Тя се е реела свободно в Океана на Таора. Но дошло време, когато пожелала да се отдели от Таора и да стане независима. И започнала да лети към незнайни светове, да се потопява в тях и да се ражда и умира. Веднъж отделила се от Океана на Мълчанието, тя попадала в най-различни светове и народи и видяла, че в тези светове и народи много се говори. Така Небесната Птица се превърнала във феникс. Спускала се в един народ да го проучва и се връщала обратно в Мълчанието. И разбрала Птицата-Душа защо тези същества, наричани хора, много говорят и защо много спорят. Тя разбрала, че те били изгубили Светостта на Мълчанието. Дълбоко в себе си Душата-Птица открила начина, по който да се върне в Таора. След дълъг размисъл тя открила, че по пътя на Словото може да се разкрие Тайната на Откровението на Таора. И разбрала, че колкото повече се пречиства Словото, толкова повече се отваря Вратата, през която ще влезе Таора. Душата-Птица познавала Предвечното Слово и тя успяла да се завърне в него. Предвечното Слово не е думи, а идеи. Тези идеи са Откровения на Таора. И тя пожелала за себе си най-дълбокото Откровение. И наложило се на Душата-Птица да мине през Тесния Път, да мине през иглени уши. С вяра в Словото и с доверие в Мълчанието тя се потопила в най-дълбокото Откровение на своя живот и видяла Лицето на Таора. И разбрала в себе си, че постижението на Таора се състои в две неща: Любов към Словото и Любов към Мълчанието. Когато имаме Любов към Словото, нашата Душа се саморазкрива. Когато имаме Любов към Мълчанието, към Светостта на Мълчанието, ние постигаме най-дълбокото Откровение. В това Откровение ние откриваме Духа на Таора. В световете това е наречено Свободата. Но Свободата се постига само чрез Откровение. Откровението е едно друго название на Преданието. И всеки народ си има по едно Съкровено Предание. Това Предание е Книгата на Живота. Но само тези, които придобият чистото Слово, което е въведение към Светостта на Мълчанието, само те се домогват до Есенцията на Преданието. В това Предание Душата-Птица изгубва своите крила, освобождава се от вечното преселение и се възвръща в своя Източник. Възвръщайки се в своя Източник, Душата е вече готова да бъде ученичка на Старците. 24-те Старци символизират 24-те вида Мъдрост. И Душата ще участва в Събранието на 24-те Старци, и ще избере своя Нов Път на Вечно самоусъвършенстване. И потапяйки се в най-дълбоката Святост на своето Мълчание, тя ще направи Вечния си Избор. Този Избор е извън времената и извън Вечността. Той се осъществява в друга Вечност – във Вечността на Старците. Това е най-големият Дар за Душата-Птица, защото тя постигна в себе си Светостта на Мълчанието. И сега ще лети към нови Откровения, и ще пие от вечно живата Вода на Стареца, Който ще я ръководи. Ето колко Велик е Пътят на Душата.

Съзерцание за Сиянието на Древния Език

Най-Древният Език се състои от Великите идеи на Прабитието, или Праизначалието. В този Език думите имат Дълбини, в които съществата трябва да се разтворят и да бъдат погълнати от тези Дълбини, за да могат те да бъдат разбрани. Думата Махабир е една от най-великите идеи на Праизначалието. Това е идея за бъдещето, което очаква Синовете Божии. Махабир означава „Светлината, която те прониква, Ослепителната Светлина, която те поглъща“. Това е Светлина, в която изчезваш и като Душа, и като себепознание. И в тебе остава единствено Духът – Праизначалната Искра, Есенцията, наречена Син. Само тази Есенция, наречена Син на Тайната, може да бъде ученик на Старците, чието Царство е Махабир. Но след взрива на Праизначалната Светлина Духовете са се превърнали в съзнания, които и до днес търсят да намерят себе си. В Махабир са останали само Старците. Те са останали абсолютно неизменни на Върховния Лик. Върховният Лик е Мистерия, която никога няма да бъде разкрита. Към Него ще се стремят всички светове и съзнания, а Старците ще образуват Моста към Него, когато Вселената ще се поглъща от Него и ще се разтваря в Него, за да се образува нова Вселена и нови светове. Настоящите светове трябва да разберат Тайната на една друга дума, която е изречена от Праизначалието като Амореа. Тази идея означава, че всяка Душа, събуждайки се в утрото, трябва да запалва постоянно своя Изгрев, трябва сама да се възпламенява, трябва да изгрява в самата себе си, докато постигне Вечния Изгрев, който ще я отведе при Старците. И тогава Те ще ѝ разкажат за Махабир. В настоящия свят разумните Души посрещат Изгрева на Слънцето, което е едно далечно възпоменание за Амореа, или Древния Изгрев, който е царувал в Душата. Същественото в посрещането на Изгрева се крие не в отношението към външното слънце, но същественото е процес на вглъбяване, в който процес трябва да откриеш, че ти самият си Амореа – Славата на Таора, Слава на едно Праизначално Сияние. Тази Слава трябва да въведе милионите Души в Тайната на Амореа. Във всеки човек е скрит в Дълбините му Вечният Махабир, наречен още Ослепителят на всички видове Светлини. Всяка Душа, която се отказва от светлината на света, върви към своя Изгрев, към Древния Език, към познаването на Същността на Древния Език. Тайната на човека е, че в него има хиляди и милиони Слънца. И изгрявайки от Слънце в Слънце в себе си, и минавайки през милионите Слънца в себе си, човекът ще се възвърне в Първичното Сияние на Амореа. И Амореа ще възведе човека в Сиянието на Най-Древния Език, наречен Махабир. Понеже Махабир е Ослепителят, в Атлантис е било прието да се нарича Ватан. Впоследствие това било наречено Царството Божие. Ватан може да се нарече още „Малкият Ослепител“. В Атлантис са живели мнозина Мъдреци, които са владеели напълно Ватан. Те са били наречени „Малкото Събрание“. Тези Мъдреци са били 70 на брой. И те са взели решение впоследствие да се преселят в Египет и да сътворят пирамидите. Със силата на Древния Език Ватан те са успели да изтръгнат камъните от скалите, да ги оформят като пирамиди, които да напомнят на хората за Най-Древното Царство, наречено Махабир. Самият връх на пирамидата символизира срещата с Махабир. Така Мъдреците от Ватан, знаещи Древния Език, оставили за спомен на хората пирамидите. Пирамидите са малките букви, които са част от Величието на една Древна азбука. Те са частица от Сиянието на Най-Древния Език... Буквата „А“ символизира в Най-Древната азбука Всепоглъщащата Светлина. Но поради неразбирането на тази Светлина и поради това, че Душите не са готови за нея, тази Светлина се явява като абсолютен мрак. Само в най-голямото Изпитание този мрак може да се разкъса. В най-голямото Изпитание се разкъсва силата на мрака и се навлиза в буквата „Б“. Такова същество придобива частица от Присъствието на Ослепителната Светлина. И всеки, който съзре тази Светлина, става ученик на Вечността. Буквата „Б“ символизира „Присъствието, което не присъства, но само се явява“. Следващите букви от Ватанската азбука ще бъдат разкрити в други времена и в други Вечности.

Съзерцание за Словото, което е без Глас

Когато съхраняваш Словото, то ще те въведе в Откровение. Това е Откровение без Глас, Откровение на Мълчанието. В това Мълчание ще съзреш полъха на Блаженството. Чистото Слово всякога излъчва Блаженство. То храни Душата на нещата. То съхранява Душата на нещата. Чистото Слово може да се съхранява само чрез Любовта. Така Чистото Слово се превръща в средство, в метод на саморазкриване. В това саморазкриване се явява Гласът, който не говори. Това е Откровението на Любовта. Това е Откровението на Словото без Глас. Този Глас на Любовта не ни казва нищо, но ние получаваме всичко. Само Любовта умее да говори вътрешно. Само тя може да докосва Душата на нещата, защото тя е Първопричината за Душата. Душата съществува, защото съществува Любовта. Чистото Слово съществува, защото то е средство за Откровение на Словото, което е без Глас. Когато Откровението е насочено към една Душа, това е най-големият Дар за тази Душа. Това Откровение означава, че Душата е извървяла земния си път и сега тя има Нов Път – Вечен Път. Това е Пътят навътре. Душата знаеше за този Път, но сега вече го има. Откровението на Словото без Глас – това е Дарът, това е Благословението да се движиш навътре. Вътрешният Път осмисля и външния Път. Вътрешният Път дарява външния Път с Душата си.

Съзерцание за Есенцията на живота

Таора е Есенцията на живота. Идеята е Есенцията на живота. Таора е Идея – Идея на Безпределното. Там, където живее Безпределното, Есенцията на живота тече постоянно. Идеята за Есенцията в човешкия живот може да се открие в много направления. Когато човек е превърнал молитвата си в начин на живот, той събира в себе си Есенцията на Таора и Вечността му принадлежи. Той може да постигне в тази Вечност всичките си разумни желания. Когато човек е превърнал работата си в начин на живот, тогава Есенцията ще го дари с постоянна радост. Така Душата ще носи радостта всякога със себе си. Когато човек е превърнал доброто в начин на живот, този човек ще носи всякога щастието със себе си. И щастието му ще прелива в него, и не ще има край. Когато човек е превърнал Любовта в начин на живот, Есенцията ще го дари с Блаженолюбие. За такъв човек няма рай и ад, за такъв човек няма двойственост. Той живее в Единение със Съкровеното, а Съкровеното е винаги блажено. Съдържанието на Съкровеното е Блаженствувание. Когато човек е превърнал Истината в свой начин на живот, той надминава радостта, щастието и Блаженството. Постепенно той се освобождава от живота, който царува във Вселената. Той е радостен, щастлив и блажен, но Любовта му към Истината го кара да търси нещо ново, нещо по-дълбоко от живота и смъртта. Търсенето на един такъв човек е изключително. Той се устремява към Най-Дълбокото Тайнство, което е скрито извън Есенцията на живота. Той е придобил Есенцията и сега търси Най-Дълбокото Тайнство. Есенцията е изиграла вече своята роля. Този човек е вече пред Прага на Най-Скритата Мистерия. Този човек е пред Прага на 24-те Старци. Той ще се срещне с Авторитета на Неизразимото, с Авторитета на Вечната Любов.

Съзерцание за Авторитета на Неизразимото

Когато Неизразимото ти говори, няма Говор, но думите му се превръщат в Сияния за твоята Душа. Когато Неизразимото ти говори, няма Говор, няма Глас, но има едно Присъствие, което те изпълва с Любовта си. Когато Неизразимото ти говори, нищо не виждаш и нищо не чуваш, но започваш да носиш в себе си нещо от неговия аромат. Неизразимото присъства на всяка крачка, но само на Любовта е дадено да се потопява в него. Понеже Любовта, в най-висшия си смисъл, е Неизразима, тя е сродна с Неизразимото и може да общува с него. И затова всеки, който има Любов, има Божествен Авторитет, има Божествена Власт. Това е Властта, която никога не злоупотребява. Тази Власт си остава всякога неизговорима. Но само тази Власт има последната дума. Авторитетът на Неизразимото се състои в Силата на Любовта. Любовта владее отвътре. Любовта е Авторитетът на Неизразимото. Тя върши всичките си дела в света тайно, без думи, без шум, без да иска благодарности. И така както се явява, така и изчезва. Всякога помага и нищо не иска. Всякога, когато помага, се крие. Тя помага по законите на Вечното Добро. Когато отваря очите на слепия, тя иска да му каже: От днес нататък гледай с очите на Неизразимото. – Отваряйки очите на слепия, Любовта иска да му каже: Направих ти една малка услуга, но ти трябва да откриеш в себе си своето вътрешно зрение, защото само с вътрешното си зрение ще ме съзреш. Външните очи са само твои слуги. Те не са създадени, за да се изгубиш във външния свят. Те са създадени, за да дадеш на Любовта да гледа чрез тях, защото само чрез Любовта очите ще придобият своите неизразими измерения. – Именно затова, когато хората се срещат, те разглеждат най-много очите си и очите решават техните отношения. Но най-красивото нещо в живота е, когато срещнеш човек с Неизразими очи. Това са очите, които водят към Дълбокото в живота. Това са очите, които носят в себе си Таора. И който разбере правилно тези очи, той постепенно напуска света и тръгва на пътешествие към Неизговоримото. Авторитетът, който е скрит зад тези очи, е повикал човека на дълъг път – път, който води човека към собствената му Съкровена Същност. Само в тази своя Съкровена Същност човек ще може да съзре своята Неизразимост. И тогава подобното ще види подобното. Съкровеното Неизговоримо ще види Великото Неизговоримо. И Съкровеното Неизговоримо ще види Абсолютно Неизразимото.

Съзерцание за Цвета на Тайната

Тайната на живота се крие в Отношението към нещата. Думата Отношение е сама по себе си Тайнство. Към каквото имаш Отношение, това ти се открива. Отношението към Съкровения Живот създава Душа. Отношението към Тишината създава Тайна – Тайна, през която трябва да преминеш. Отношението към Истината създава Дух – това е собственият ти Дух, когото трябва да опознаеш. Който има Душа, има Любов към Тайната на Живота. Външният живот е съставен от много цветове и звуци. Но когато Душата започне пътешествието си към Царството на Тишината, звуците все повече изчезват, докато най-накрая остане само един единствен Звук. Това е Звукът на Безмълвието, Звукът на вътрешното Единство, Звукът на Неизговоримото Единство. Този Звук е Тайната на Живота. В този Звук няма цветове, защото Тайната няма цвят. Тайната на Живота е толкова прозрачна, че е станала абсолютно безцветна. Тази Тайна е толкова беззвучна, че нито един звук не е останал в нея. Тайната на Живота няма цвят, защото в Дълбочината на Безмълвието човек се слива със своя Дух. Този Дух е наречен Ослепителят. Който го е срещнал в своето Безмълвие, той вече не желае нищо друго, освен Ослепителя. И той разбира, че Цветът на Тайната е Ослепителната Светлина. Който е изгубил всички цветове на живота си, той се е приближил до най-голямата Прозрачност и в тази негова Прозрачност, която е най-дълбокото качество на Душата му, ще нахлуе Ослепителят. И тогава човек ще познае Цвета на Тайната. Цветът на Тайната съществува, за да познае човек своята Прозрачност. Цветът е сбор от много цветове, но Прозрачността е само една. Многото цветове са много светове, но Прозрачността е само една. Когато Душата стане прозрачна, когато е кристализирала най-чистото в себе си, тогава в живота ѝ се явява Ослепителят и той излива в нея Ослепителната си Светлина. И тогава Душата разбира, че Тайната няма цвят, че Тайната прилича на кристално езеро и че Душата е подобна на кристал, който блести поради собствената си безцветност, поради собствената си Прозрачност. И тогава Таора ще погледне в Душата на човека и ще му каже: Ти си вече Извор от Извора на Вечността. Ти си вече Тайна от Тайната на Вечността. И ти си вече Дух от Духа на Вечността.

Съзерцание за Музиката на Съкровеното

Когато Съкровеното те докосне, в сърцето ти затрептява полъхът на Вечна Песен. Когато Съкровеното те докосне, в очите ти засияват милиони Звезди. Когато Съкровеното те докосне, Душата ти се превръща в част от Вечността. Когато Съкровеното те докосне, ти долавяш, че скрит Извор има в тебе – Нетленен Извор, изпълнен с Вечните Води, които текат от Океана на една Вечна Музика. И всичко това беше само докосването на Съкровеното до теб. А нима не искаш да заживееш в тази Вечна Музика. Защо ти е песента на света, която има начало и край? Защо ти е песен, която тежи на Душата? Не искаш ли да потърсиш Музиката на Съкровеното? Ако искаш да намериш тази Музика, посвети живота си на Таора. Който е посветил живота си на Таора, той ще чуе Нетленната Музика на Съкровеното – Музика Вечна, Необятна и Безпределна, Музика, в която цветята пеят, вятърът лети, птиците плуват, слънцето грее, а Съкровеното твори Образа на Вечната Святост. Само тази Святост е Музиката, в която няма тление. Само в тази Музика няма смърт. Музиката на Съкровеното е Музика на най-тайнствената Птица, която обхожда всички светове. Тази Птица е Душата на Таора. Тя е Музиката, която е отвъд музиката. Тя е Музиката на Съкровеното.

Съзерцание за Търсача на Истината

Търсих Истината в живота. Живях един прекрасен живот, но не можах да открия Истината. И казах си: Прекрасното не е отговорът. Търсих Истината в религията и видях чудни неща в религията. Чух много хваления и разбрах в себе си: хвалението не е отговорът. Търсих Истината между хората и видях много щастливи семейства и много нещастни. И разбрах: щастието и нещастието не са Истината. Реших да потърся Истината в Любовта и с тази Любов реших да навляза дълбоко, дълбоко в себе си. И Любовта ме заведе дълбоко, дълбоко в недрата на Истината. И видях Океан, Безграничен Океан, Необятен Океан от Безмълвие. И разбрах: отговорът беше Безмълвие. Кой може да изрече това, което не може да бъде изречено? Поезията се опитва, но безуспешно. Радостта се опитва, но безуспешно. Музиката се опитва, но безуспешно. Човекът на молитвата, застинал в Безмълвие, беше най-близко до Прага на Истината. И видях образа на Душата му. Той благоговееше пред Безмълвието. Той се подготвяше за Великия свят на Безмълвието. Той беше Търсачът, стигнал до Прага. Той жадуваше да бъде погълнат от Истината. И този, когото наблюдавах, се превърна в мой Учител. И каза ми той: Всеки Търсач на Истината стига до Великото Благоговение и застава пред Лицето на Истината, онемял в своето Безмълвие, защото това, което е видял, може да бъде изразено само чрез Безмълвието. – Аз, Йохавания, ви разказах за моя Учител. Моят Учител се наричаше Авахал – Безмълвният. Той е Старецът на бъдещите светове.

Съзерцание за Простора на Незнанието

Знанието отнема Простора. Незнанието отваря Простора. Да имаш Незнание, означава да имаш Необятен Простор. С дълбокото Незнание ти се превръщаш в Дух на Таора – Дух на проникновението. Знанието за нещата – това е безпокойство. Незнанието за нещата – това е Покоят. Незнанието е разбирането за нещата. В Незнанието работи Таора. Щом си постигнал пълното Незнание, Таора те прониква със Своето разбиране. Това разбиране е всякога изход от нещата, изход от безпокойството на нещата. Незнанието е другото лице на Смирението. На Смирението се дава дарът на разбирането. В момента, в който разбереш, безпокойството си отива. Разбирането е единственият изход. Разбирането внася Таора. Разбереш ли, преобразяваш се. Безпокойството става Покой. Революцията става еволюция. Скръбта става радост. Такъв е Просторът на Незнайното. Такъв е Просторът на Таора. Такъв е Просторът на Незнанието. Щом знаеш, ти изместваш Таора. Щом не знаеш, ти изместваш себе си и Таора се явява, а с Него се явява разбирането. Щом Таора е в тебе, не ти трябват знания. Таора разбира всичко без помощта на знанията. Върни се в своето Незнание и ще станеш дете на Таора. И ще имаш Простор в живота си. И твоето Незнание ще се превърне в разбирание. Това разбирание е Просторът на Пробудения. Това разбирание е дарът на Пробудения.

Съзерцание за Цветето, което искаше да живее на Слънцето

Имало едно време едно Цвете. То живеело в една малка горичка, заобиколено от най-различни цветя. Тези цветя били всякога радостни и весели. Но това Цвете било винаги тъжно. То тъгувало сякаш по някаква изгубена родина. Това Цвете често разговаряло с Таора. Веднъж то казало на Таора: Таора, защо съм посадено в тази кал? Защо всички около мен са радостни, а аз съм тъжно? Защо не ме посадиш на самото Слънце? – Отговорил Таора: Че ти живееш на Слънцето. – Но Цветето възразило и казало: Не виждаш ли, че съм в калта? Не виждаш ли, че краката ми са заровени в калта, а ръчичките ми са едвам над земята? – Казал Таора: Краката ти са в калта, за да намериш твърдата основа на своя живот, а ръчичките ти са обърнати към Небето, за да откриеш Слънчевата основа на своя живот. Когато обединиш земята и Небето в себе си, ще се появи третият Център – това е мястото, където искаш да живееш, това е мястото, което искаш да постигнеш. – Казало Цветето: Как да постигна това място? – Отговорил Таора: Помни постоянно Моето Име. Това, за което мислиш най-много, това е мястото, в което живееш. – И почнало малкото Цвете всеки ден да мисли за Таора. И събрало толкова много Светлина в себе си и толкова много радост, че Душата му била готова да излети от калта. И разбрали другите цветя, че до тях живее странно Цвете. И видели те Светлината му. И попитали Цветето: Откъде взе тази Светлина? – И когато всички цветя насочили взор към него, от Цветето изригнал Пламък. Душата му полетяла към Слънцето, а самото Цвете повяхнало. Но Пламъкът, който излязъл от Цветето, преди да излети, написал с Огнени букви във въздуха две Свещени думи: „Авахар Таора“, което означава „Помнете Таора“ – помнете Таора и Слънцето ще бъде вашият Дом. – Така Цветето се върнало на Слънцето. Това е Единственият Завет на Цветето към света. „Авахар Таора“ означава, че това, което постоянно помниш, то те образува, то те пресъздава, то те пресътворява.

АВАХАР ТАОРА. АЙХАМА.

Съзерцание за зовящото Сияние

Ето Поемата на Сиянието. Бъди чист като Водата, бъди радостен като Слънцето, бъди тъжен като Луната. Бъди дълбок като Океана, бъди жизнелюбив като Поточето, бъди тих като Изворчето. Бъди вглъбен като Душата, бъди изчезващ като Пътя, когато бъде намерен, бъди Велик като Любовта на Незнайното. Бъди непресъхващ като Вечната Тайна, бъди озарен като Мъдреца, бъди кристален като очите на Детето. Бъди Път в своята безпътица, бъди като Вдъхновението, което извира от самия тебе. Бъди всичко това, за да те погълне Сиянието на Таора.

Съзерцание за Тайнството на Предаността

Живял някога в Атлантис Авихара. Най-много обичал той да съзерцава Любовта на Таора. Всеки ден съзерцавал Таора и Словата му били Нетленни. И обожавали го жителите на Атлантис, но със Словата му растели и враговете му. И създал си Авихара много врагове, защото мразели те Нетленното му Слово. И минали се 80 години от началото на Словата му Нетленни, и биде той заловен от жестоките си отмъстители. И разбрал Авихара, че е дошъл Часът на Трона – Изпитанието за най-достойните. Знаел предано отдаденият Син на Таора, че Часът на Трона е най-голямата чест, която му се полага. И изсипали се жестокостите върху Авихара. Отрязали първо ушите му, но казал Авихара: Защо сте толкова бедни – лишени от Съкровената си природа, че нали аз имам сърце, което постоянно чува Таора. – И отсекли ръцете му, и казал им Авихара: Защо сте толкова бедни, че нали аз имам Душа, която постоянно обгръща Таора. – И отрязали краката му, и казал им Авихара: Защо сте толкова бедни, че нима ми трябват крака, за да ходя при Таора. – И извадили очите му, и казал им Авихара: Защо сте толкова бедни, че нима на Таора в мен Му трябват очи, за да вижда. – И накрая пожелали да отрежат езика му, и казал им Авихара: Почакайте малко и после извършете делото си. – И обърнал се Авихара към Таора: Благодаря Ти, Великий Таора, че прие с такава Любов моята преданост. Благодаря Ти завинаги. – И тогава от очите му възродени капнали две сълзи, и разнесла се мълния. И всичките му врагове, които бяха застинали в преклонение пред чудото, бяха изпепелени на място. И остана само един – най-жестокият. Наричаше се Алогот. И видя той новото тяло на Авихара: и ръцете му, и краката му, и цялата му снага – и външно, и вътрешно, и от цялата му снага извираше Светлина. И поклони му се Алогот, и каза му: Приеми ме за свой ученик и давам ти себе си и всичките си лоши деца, които ръководих досега. И учи ни на Вечния Път към Светлината на Таора. – Така се роди един от Старците в Атлантида и ръководеше расата на толтеките, и превърна много неверници в Синове на Вечната Светлина. И когато изпълни съвършената си мисия, върна се Авихара в Прасветлината. Това е Тайнството на Предаността. Само 24-те Старци са минали през подобни страдания, за да може техните Възлюбени ученици да вървят по Пътя на Любовта и Разума. Така завършва тази история.

Съзерцание за Тайния Път към себе си

Външното въвежда човека към вътрешното. Вътрешното въвежда човека към Съкровеното. Съкровеното въвежда човека към Скритото. А Скритото води човека към разкритото, към това, което е най-явно, към това, което е най-разбулено, към това, което всякога е било и всякога ще бъде. Когато съзерцавах реката, аз открих няколко неща. Водата постоянно течеше, във всеки миг беше нова, постоянството бе нейната неизменност, тя постоянно беше нова, а си оставаше неизменна. Движението на реката беше изцяло насочено към Океана. Реката следваше своя естествен път. Тя се отбиваше в пътя си, без да прави отклонения. И всичко в нея беше толкова красиво и свещено. Нейната енергия търсеше своя източник. Тя търсеше Океана. Океанът е подобен на Таора. Той символизира Безкрайния Екстаз, Безкрайното Възхищение, Безкрайното Вдъхновение. Реката постоянно се стремеше към Океана и когато пристигнеше в него, тя изчезваше, тя се разтваряше. Аз, Авалоар, последвах пътя на реката. Следвах естествено своя път. Когато моята Душа-река срещнеше препятствие по своя път, моята река продължаваше да тече. Не се съпротивлявах, не се борех. И препятствията оставаха зад мен. И в съзерцанието си видях, че препятствията се борят само със себе си. Те не можеха да текат. А аз бях река, защото исках да бъда река, исках да тека естествено към своя Източник, исках да открия Тайния Път към себе си. Така моята река се сля с Океана. И от хиляди години радостта не ме е напускала, Блаженството ми няма край, защото Океанът никога не се изчерпва. Заживееш ли веднъж в своя Източник, ти си познал своя Вечен Път и тогава Тайният Път за самия теб е вече явен. Ти вече течеш вечно, защото си споделил живота си с Океана, защото ти всякога си бил в Него и едно с Него. И това е твоето вечно естество. Реката ме научи да открия Тайния Път към себе си. Не се бори с живота, а просто обичай Океана. Всякога се стреми към Него и Той ще ти даде Дара на Пробуждането.

Съзерцание за Великия Уют на Тишината

Тишината всякога те гали. Тя е Уют, сътворен от нежност. Тя е Дом, сътворен от Дълбочината на Таора. Звуците са вторични. Звукът е произлязъл, когато съществата са изоставили своите Свещени корени. Звуците са милиони, те говорят на най-различни езици. Всеки звук си говори на свой език. Но Тишината е само една. Тя говори на един единствен Език – Езика на Единството, Езика на Таора. Тишината е Праезикът. Когато в човека всичко утихне, дори и най-висшите желания на неговата Душа, тогава той се превръща в Тишина. Тогава той открива, че живее в Уюта на Тишината, в Уюта на своя Съкровен Дом, в Неръкотворния Храм на Предвечната Тишина. Всеки, който иска да открие своя истински Дом, трябва да се засели в Царството на Тишината, в Обетованата Земя, в Царството на Таора, в Царството на Бава Дара. На външен език Бава Дара означава „Не говори, за да разбереш“ или „Мълчи, за да изживееш Съкровеното, което е скрито в Мълчанието“. А вътрешният превод означава „Бъди пресътворен от Тишината и ще познаеш своя Вечен Дом, защото Тишината е Дълбочината на нещата“.

Съзерцание за Любовта, която никога не се изменя

Любовта вечно осветява Душите. Любовта вечно огрява Душите. Любовта вечно дарява съществата с живот. Когато съществата изменят на Любовта, тя продължава да тече към тях. Любовта е Топлина. Любовта е Цвете. Когато говори, Любовта е разумна. Когато мълчи, Любовта е мъдра. Любящият всякога вижда Красотата на нещата. Това виждане е неизменното виждане. Виждащият Красотата става Красота. Виждащият Любовта става Любов. Виждащият Таора става Неизменен. Неизменният живее в Дълбините на Таора. Изменчивият живее в света на промените. Когато времето е студено, изменчивият става студен. Когато времето е топло, изменчивият става топъл. Когато животът е лош, изменчивият става лош. Но когато времето е студено, топло и изменчиво, любящият си остава неизменен. Любящият не живее нито в топлото, нито в студеното, нито в променливото. Любящият всякога живее в Неизменност. Любящият е Син на Таора. А Таора не живее във времето и времената. Времето се влошава, времената се изменят. Но Синът на Таора е извън времето и времената. Той се влияе само от Любовта. Ето, това наричаме Син на Таора – всякога неизменен, всякога течащ, всякога благодарен и всякога скромен. Любящ и скромен – ето Печатът му. Скромен, защото скромността никога не опетнява Таора. Благословен е всеки Син на Неизменното, защото в Неизменното живее сам Таора.

Съзерцание за злото, което е скрита Любов

Когато злото убива един човек, то е защото то иска този човек да възкръсне. Възкръсналият в Таора никога вече не може да бъде убит. Когато злото те убива, то ти поднася своята Любов, за да можеш да придобиеш онази Любов, която никога не се убива. Злото е Тайнство на доброто. Доброто е Тайнство на Любовта. Любовта е Тайнство на Таора. Таора има три Лица. Само четвъртото Му Лице е Непознаваемо. Злото, доброто и Любовта са трите Лица на Таора. Но злото е най-скритото Му Лице. Злото е наречено „обратното Лице“. Доброто е наречено „правилното Лице“. Любовта е наречена „Светлото Лице“ или „Сияещото Лице“ на Таора. Истината е наречена „Непознаваемото Лице“, „Мистерията на Таора“ или „Лицето, което не е Лице“. Всеки човек трябва да извърви Пътя на трите Лица. Обикновеният човек има две лица – лицето на доброто и лицето на злото. Когато е добър, злото лице се промъква в него и когато е зъл, доброто лице се промъква в него. Той всякога се блъска в двете си лица. Когато прави добро, неговото добро не е истинско. Когато прави зло, и злото му не е истинско. Злото му е недоносено, несъвършено. Само съвършеното добро и само съвършеното зло могат да растат към третото Лице – Любовта. Обикновените хора в света не разбират, че стремежът към Вечното Добро се е зародил от Дълбините на съвършеното зло. Злото работи неуморно за Вечното Добро. Посветените в Тайните на злото и на доброто са освободени напълно от тази двойственост. Тази категория Посветени се занимават с доброто и злото, но служат единствено на Любовта. Те придобиват все повече Светлото Лице на Таора. За Таора не е важно дали си отдаден на злото или на доброто, защото Той всичко ще превърне на Любов. За Таора не е важно дали си отдаден на злото или на доброто. За Таора е важно дали си съвършено предан на своята идея. Всяка Преданост е път на едно трудолюбие, което ще бъде възнаградено. Таора превръща всяка Преданост в Любов. Така засиява третото Лице в съществата на Предаността. Но как може да доведеш човека на злото и доброто до третото Лице на Таора, когато тези същества са изключително мързеливи – нито следват пътя на злото, нито следват пътя на доброто, нито следват пътя на смъртта, нито следват пътя на живота. Любовта ги обърква, омразата ги заслепява, гордостта ги завлича, а мързелът ги свлича. Самият Таора се чуди какво искат тези хора. Защото ако искаш злото, стани зъл, следвай злото, защото чрез злото Таора ще те научи на добро. По пътя на злото ще се сблъскаш с такива страдания, че ще се откажеш завинаги от злото. Но мързеливият с нищо не може да се сблъска – единствено със собствения си мрак. Ние отричаме мрака, защото мракът разрушава нашите Свещени корени. Злото може да направи човека добър, но мракът – никога. Всяко зло, което не съгражда човека, е път към мрака. Ние благодарим на злото, което ни е направило същества на Любовта. Злото ни пресътвори в Любов. А мързелът е за тези, които не са разбрали пътя на злото. Те са потопени в мрак. И в този, и в онзи свят мракът ги следва, защото мързелът в този свят продължава да твори мрак и в другия свят. Който е разбрал Тайната на злото, той е познал Любовта на Таора.

Съзерцание за Огненото Посвещение

Когато се явяват проблеми в живота ти, просто се усмихни. Когато се явяват противоречия в живота ти, просто се зарадвай. И проблемите, и противоречията минават през теб, за да се укрепиш в Божественото. Когато се явява силно внушение да извършиш престъпление, тогава бъди само един наблюдател, не взимай решение. Ако си останеш тих и спокоен наблюдател, вътрешното зло ще се обезличи. Когато много зли духове те нападат и искат да те обсебят, това е времето да бъдеш упорит. Дори и в известен смисъл да си обсебен, извади меча си и започни да воюваш. Мечът – това е Будното Слово. Какво трябва да направиш? – Първо: направи си едно искрено Покаяние пред Таора. Покаянието е магически метод. Чрез Покаянието злото се отдалечава, Мечът е отрязал главата му. Но не забравяй, че войната продължава, защото Огънят в теб трябва да израсне, за да бъдеш напълно преобразен. След Покаянието някои от най-упоритите духове все още не искат да си отидат и затова продължавай да въртиш Меча. Кажи: „В Името на Таора и в Името на Новия живот, зли духове, заповядвам ви да се стопите в мрака!“ Всичко това е подготовка за Огненото Кръщение. Злото няма да спре да те атакува, докато ти не станеш едно Божествено същество – същество от Огън и Пламък. За да заслужиш своето Огнено Кръщение, ти трябва да се насочиш изцяло към Истината и да слушаш нейните повеления. Така Истината ще расте в тебе отвътре, а отвън ще дойде тежкият изпит в твоя живот. Изпитът е суров. Но не ти воюваш, а Истината, която е в теб. Истината знае как да те подготви и как да победи. Щом Истината те е избрала, тя ще те направи свой Син. В момента на най-тежкия изпит е необходима най-вече твоята Любов. Приеми страданието с Огъня на своята Любов и тогава Истината ще прелее своята Сила в теб. Така Любовта, обединена с Истината, се превръща в Огнен Вихър. И този Вихър поглъща цялото зло. И ти си вече Син на Таора, облечен с Огъня, който се роди от Любовта и Истината. Ти си вече Син на Таора, облечен с Божествена власт. Следвай Достойния си Път с онази скромност, която притежават само Мъдрите. Всеки, който е издържал Огненото Кръщение, се превръща в Син на Огнения Вихър. Всеки, който е станал Огнен Вихър, ще бъде избран от един от 24-те Старци. Такъв е Пътят на Огненото Кръщение. В своя Огнен Вихър ученикът може да се срещне със своя Учител, Синът може да се срещне със своя Баща, Искрата може да се срещне с Праогъня, Пламъкът може да се срещне с Прапламъка. Това е Тайната на Огненото Кръщение.

Съзерцание за придобиването на Махатара

Пътят към Махатара е всякога тесен, но Благословен. Пътят към Махатара е всякога тесен, но Достоен. Пътят към Махатара е всякога тесен, но Съкровен. Пътят към Махатара прилича на скок във Великата Бездна. Скачаш и полетяваш в Дълбините на Бездната. И все летиш надолу, но дъно няма. И откриваш изведнъж, че и страхът ти го няма, изчезнал е. И започваш да ставаш смел. Това е първият ти урок. Досега в тази смелост имаше нещо безумно, но сега, когато си в Бездната, разбираш, че скокът в Бездната се превръща в основание на нова Разумност. Разумността е Отломък от Махатара. Този, който е хвърлил себе си в Бездната, той е станал Син на Бездната и Махатара го обгръща със своята Разумност. Разумността е най-нисшата степен по Пътя към Махатара. Втората степен е превръщането на Разумността в Благоговение. При третата степен Благоговението се превръща във виждане на Истината. Четвъртата степен е най-дълбоката област на Махатара. Тук Истината ти разкрива своята Мистерия. Докато при третата степен виждаш Истината и общуваш с нея, при четвъртата степен нито я виждаш, нито общуваш. Изчезнало е виждането, изчезнало е и общуването. Тук е мястото на истинското себепознание. В тази степен си чист Дух, чисто съзнание. В тази степен сам по себе си ти си Присъствие на Истината. Ти ставаш Извор за съществата. Съществата идват да пият от твоята Вода, от твоето Присъствие. И тогава твоето Слово няма значение, защото ти си вече зад пределите на Словото. Махатара е Истина. Това е Истина без Слово. Махатара е Присъствие. Само в това Присъствие съществата могат да растат. А Словата, които казва един Махатар, са само един компромис. Махатарите са Присъствието на Истината във всички светове. Само 24-те Старци са над тях. Само Старците могат да бъдат и Присъствие, и Неприсъствие. Това е Пътят към Махатара.

Съзерцание за Старците, Които живеят и не живеят

Старците посещават сътворения свят, живеят в Несътворения свят и съществуват в Абсолютното Нищо. Старците са 24 Велики Идеи на Абсолютното Нищо. 24-те Старци са Идеали на бъдещото Космическо развитие. Целият свят не е в състояние да разбере Любовта на един Старец. Светът не може да понесе Любовта на един Старец, не може да издържи на нейните трептения, не може да я осмисли, дори и когато е налице абсолютната Чистота. Всеки Старец е една Велика Идея, един Велик Замисъл. Старецът е Идея на Универсалната Мистерия. За тази идея може да умреш, но не и да я разбереш. Старците са непознаваеми, защото Те носят в себе си Незнайното Присъствие, което никое същество не е видяло и никой никога няма да види, защото Абсолютът е извън пределите на всичко, което съществува и не съществува. Абсолютът ще остане Вечно Непознаваем. Старците ще бъдат постепенно опознавани, но без да бъдат разбрани. Техните Синове ще бъдат достъпни. Те ще ръководят хората, те ще подготвят хората за бъдещите раси, но те също няма да бъдат познати. Старците живеят и не живеят, съществуват и не съществуват. Но Те общуват с тези, които в бъдеще ще бъдат техни Синове и Дъщери. Пътят към Старците е най-дълбокият Път, който може да бъде извървян. Когато Избраните стигнат до края на този Път, те ще се приближат до Осмото Посвещение. В това Посвещение завършват всички пътища, тъй като в Деветото и Десетото Посвещение няма никакви пътища.

Съзерцание за Неуловимите Неща

Има уловими неща в живота и има Неуловими. Всичко, което можеш да уловиш, и всичко, което можеш да обясниш, се превръща в знание, а знанието разваля живота, знанието убива живота. Вижте знанията на света, вижте знаещите хора. Носят ли те в себе си истинския Живот? Не, защото знанието в тях е погребало Отношението към Неуловимото. Неуловимите Неща са Тайната на Живота. Животът се съхранява в Тайната. Само човекът на Любовта може да расте от Незнание в Незнание. За човека на Незнанието всичко е Тайнство. Той е като малко дете, заобиколено от хиляди Тайни. Той не иска нищо да си обясни, той иска да живее в тези Тайни. Тези, които са поискали да си обяснят Тайните на Живота, са погубили собствения си живот и живота на другите чрез многото обяснения. Няма знаещ човек в света, който може да обясни и най-малкото нещо. Абсолютно всичко е необяснимо. Вижте малката тревичка – кой може да я обясни? Всички знаещи на света, взети заедно, не могат да обяснят нейната Тайна. За Мъдрия тревичката е Тайнство. Само човекът на Незнанието може да каже нещо реално за тревичката, защото той не знае, а се удивлява. В своето Удивление той се слива с нейното Тайнство. Чрез моето Незнание аз ще ви кажа нещо за тревичката. Тревичката не е създадена, за да я изучаваш като химическо съединение или за да я тъпчеш. Това правят знаещите. Тревичката е създадена, за да придобиеш чрез нея Отношение към Тайнството на Живота. Най-малкото, което придобива ученикът на Незнанието по този Път, е Удивление, Възторг, Възхищение. Това са първите три стъпки. Те не увеличават знанието в човека, а Любовта. После следват вторите три стъпки: Екстаз, Блаженство и Разтворение. По тези стъпки вървят всички, които имат Любов към Душата си и Любов към Неуловимите Неща. Вижте малките деца и вижте старите хора. Вижте стария човек, колко е безжизнен и отегчен. Ако беше разбрал само Тайнството на тревичката, щеше да кипи от живот. Но той е напълнен със знания и знанията са го убили. Знанията отнемат Душата на човека. Но вижте децата, колко са живи. А защо са толкова живи? Защото те чувстват, че живеят заобиколени от Тайни. Те чувстват, че всичко около тях е Тайнство. Те се радват и на най-малките неща, защото ги разглеждат не със знания, а с Душата си. Но децата трябва да извървят един дълъг път и да съумеят да станат Мъдреци. Мъдреците са Божествените деца. Те живеят във Вечен Възторг и Вдъхновение, защото са съхранили в себе си Любовта към Неуловимото. Те са имали истинска Любов към Душата си, а не към знанията. Те са знаели, че земните училища напълват човека със знания, които убиват Душата на човека. Те са отстранили знанието от своя Път и са запазили в себе си Удивлението, Възторга, Любовта към Неуловимото, и така са съхранили Душата си. Мъдрият има Душа, а не знания. Мъдрият има Любов, а не обяснения. Нима някой може да обясни Любовта на Таора, освен знаещия, който е човек на смъртта. Само умрелите имат големи знания за Любовта. Мъдрите нищо не знаят за Любовта, понеже те са толкова потопени в нея, че са изгубили всичките си знания. И ако срещнеш Мъдрец по пътя си, и ако имаш очи, ще видиш в него не знания и обяснения, ще видиш в него Душа и Възторг, Удивление и Любов, Изумление и Вдъхновение. А има ли нещо по-хубаво от това да срещнеш в живота си едно Божествено дете, едно дете на Незнанието – Незнание, което е пълно с Красотата на Живота. Това дете е образ и подобие на Таора, защото самият Таора от всичко се възхищава и Възхищението Му не ще има край. Всички, които следват Пътя на Незнанието, ще придобият Удивление, Възторг, Възхищение, Вдъхновение, Екстаз, Изумление, Блаженство, Благоговение, Любов – все Дарове на Незнанието, Дарове на истинския Живот. Това са малките Дарове на Таора. Това е за тези ученици, които ще бъдат избрани от Старците.

Съзерцание за Любовта, която погълна Хаоса

Само Любовта може да погълне старото съзнание. Само Любовта може да твори Ново съзнание. Само Любовта превръща старите неща в нови, само тя може да ги преобразява. Любовта е Диханието на Живота. Любовта е изтръгнала Хаоса от неговата смърт. Древният Хаос е населявал милиони земи. Той е съществувал разпръснат, необятен, изглеждал е сякаш като началото на всички светове – първичен и неустоим в своята красота и грозота, разпрострян навсякъде като извечен Господар. Но Хаосът е знаел, че му е липсвало нещо – липсвало му Диханието. Той не знаел, че съществува друго Изначалие, чието Име е Мистерия. Мистерията е това, което превъзхожда всички Тайни – и явни, и скрити. Мистерията е Единственото Начало, което няма начало. Била е наречена Безначалие. Никой не може да прогледа в Нея, защото началото ѝ не съществува, а краят ѝ никога не се свършва. От тази Велика Мистерия се е родило Първото Дихание. Това Дихание е било наречено Таора. Това Дихание е Любовта, която погълнала Хаоса. И така Древният Хаос започнал да оживява. Родили се милиони слънца и звезди, милиони същества, милиони птици и животни, и хората. И всичко това започнало да диша. Било поставено Тайнственото Основание на Диханието. В Архивите на 24-те Старци това е наречено Първата Слънчева Раса. Това е било Началото на един Живот, който е вдишвал Мистерията на Безначалието. Тази Раса се е ръководела от 24-те Старци. Те са обучавали съществата в Тайнствата на Мистериите. Те са предали на съществата своето Слънчево Знание, което може да се уподоби на Съкровено Дихание. И след като са го предали, Те са се върнали във Великата Мистерия. Всичко Красиво и Свято в следващите раси и култури се дължи на тяхното Учение. Впоследствие Старците рядко са слизали в другите раси и култури. Тяхното слизане е било компромис към Диханието на Любовта. Те са слизали, за да помогнат на Хаоса да се превърне той от материя в Живот, дишащ Мистерията на Безначалието. Защото само Любовта може да накара Хаоса да диша, според Учението на Първата Слънчева Раса. Първата Слънчева Раса беше Първият Ден, сътворен от Великата Мистерия. Този Ден беше наречен Зората на Живота. Силата на всяко Учение и на всяко същество е скрита в Живия Спомен, който е свързан със Зората на Живота, в Спомена за Древните Старци. Те бяха 24-те Лъча на Безначалната Любов. И могат да бъдат познати само чрез Диханието на Любовта. Само тази Любов може да погълне Хаоса с всичките му страдания и противоречия и да пресъздаде Живота на Първата Слънчева Раса. Когато Любовта те погълне, тя те пресъздава. Силата на Живия Спомен е силата на Живата Връзка с Първата Слънчева Раса. Този Спомен се нарича още Диханието на Любовта.

Съзерцание за Диханието на Старците

24-те Старци са Господари на Диханието. То е дадено на Старците като Вечен Дар от Великата Мистерия. Това Дихание никога не се прекъсва. С неговата помощ могат да се обхождат всички светове. Само Диханието на Любовта има това Свещено Право. Старците водят два вида живот: външен и вътрешен. Външният е, когато посещават световете, когато проникват в Своите Синове и ученици и когато проникват в Словото, в Душата на Мълчанието и в Душата на всички неща. Вътрешният живот на Старците е едно изключително потопяване във Великото Незнайно, във Великата Изначална Мистерия. Чрез това потопяване Те поддържат Своята Праначална Енергия, която е наречена още Несътвореното Дихание. Именно в това Дихание живеят 24-те Старци. В това Дихание няма стремеж към себепознание и Съвършенство, защото това Дихание е Най-Висшият Израз на Незнайната Мистерия. Това Дихание само по себе си е Най-Висшият Израз на Съвършенството. Това Дихание е онази Любов, която никога не можем да познаем, но към която всички се стремим. Това Дихание е Изгубеният Ключ на Живота, който всички същества търсят. Животът на 24-те Старци е скрит в това Дихание, което е Най-Чистият Израз на Великата Мистерия. То е немислимо, не се поддава на определения. То е неназовимо. Ние го наричаме Дихание на Любовта. Но как можеш да обясниш това, което обхваща 40 милиона светове?

Съзерцание за Невидимата Справедливост

Съществува една вечно скрита Справедливост. Всеки човек, който нарушава нейните закони, ще чуе нейния Глас в едно строго определено време. Всяко животно също ще чуе нейния Глас. Всяко растение, което е разширило съзнанието си повече, отколкото трябва, също ще чуе нейния Глас. Всеки минерал, който е почнал да расте там, където не трябва, също ще чуе нейния Глас. Абсолютно всичко в Природата е живо. Всеки атом е надарен с живот. Животът може да бъде явен или неявен. Съзнанието може да бъде външно или вътрешно. Великата Справедливост обхваща всичко. Най-осезателно чувства Справедливостта човекът. Справедливостта е най-строга, когато се злоупотребява с Любовта. Първото качество на Любовта е Служението. Любовта е била Служение, преди още да е била Вселената. Всеки, който посяга на Любовта, посяга на Служението. Ако един човек е сгрешил преди 70 прераждания и ако тогава е убил живо същество, и е прекъснал Любовта му към Твореца, тогава убиецът ще бъде намерен от убития и ще се чуди на омразата му. И двамата могат да се спасят само по един начин: ако са постигнали съзнание за Любов и Служение, тогава ще има и прошка, и смекчаване. Тогава Справедливостта ще влезе в убития, прошката ще се увеличи, той ще му прости напълно и ще тръгне в своя Път на развитие, който ще му бъде посочен според склонностите му. Какво ще стане с убиеца? Ако той се потопи в Любовта и Служението, грехът му ще бъде заличен. Но отвреме навреме той ще изживява трудни състояния на съзнанието си, но не поради греха, който е сторил в миналото, а поради друга причина. Невидимата Справедливост изисква тези състояния да се изживяват от човека, за да бъде той предпазен от бъдещи покушения. Тези състояния на Душата изработват една по-вътрешна съвест на този, който служи, тъй като има три вида съвест: външна, или природна; вътрешна, или душевна; и трета – най-дълбоката съвест, която превръща човека в Бог. Външната съвест е свързана с външната Справедливост – тази съвест е ограничена, защото тя се съобразява само с външния свят, с окръжаващата среда, с обществото, с морала, с чувството за правилно и неправилно. Това е съобразяване само с външния свят. Ако един такъв човек, на външната съвест, не се стреми към Любов и Служение, тази съвест постепенно ще се превърне в зло. Това ще бъде едно собствено, лично самоосъждане. Втората съвест принадлежи на Душата – при тази съвест човек се вглежда навътре в себе си. И ако той се стреми към Любов и Служение, и ако той се моли, Великата Справедливост ще ръководи живота му поради това, че той има Любов към Душата си. Който има Любов към Душата си, се отдава на Служение. Тогава Великата Справедливост пробужда вътрешната му съвест, която се превръща в негово ръководство. Великата и Невидима Справедливост има за задача да коригира всеки живот и всяко съзнание. Благословени са само тези, които са се отдали на Любов и Служение. И въпреки това тези Души ще изживяват своето бреме, но нека да знаят, че то ще се превърне в Нектар за следващите им животи, защото Великата Справедливост ще излее върху тях Блаженството, което им се полага. Третата съвест е тази съвест, която се съобразява само с Истината и с нищо друго. Тази съвест произхожда от Първопричината на нещата. Малцина са Посветени в тази съвест.

Съзерцание за Всепобеждаващия Дракон

Съществуваше в миналото един Дракон, който живееше само за една идея: и в мир, и във война винаги да бъде победител. Когато имаше мир, той го превръщаше във война. Когато имаше война, той я разпалваше в още по-голяма война. И наричаше се Нахабар. Пламъкът му беше неуморен. Таора му се възхищаваше, защото знаеше, че дивата му енергия ще се превърне някога в Слънце. В много войни той излизаше все победител и славеха името му, но той искаше похвала единствено от Таора. И каза веднъж Нахабар на Таора: Всички ме хвалят, а само Ти мълчиш. – И каза му Таора: Всеки Дракон, който побеждава, не е истински Воин. Истинският Воин не побеждава, а царува. Всеки Дракон, който побеждава, ще изгуби Пламъка си. Само който люби Истината, ще има Вечен Пламък. И само който прави Вечно Добро, не се уморява. В това Добро Пламъкът вечно се разраства. – И каза му Таора още: Има неща, които не можеш да победиш. – И каза Му Нахабар: Дай ми враг, когото не мога да победя. – И каза му Таора: Ето, давам ти враг, когото не можеш да победиш. – И рече му Таора: Воювай с Небето, Аз ще гледам отстрани. – И втурна се Пламъкът на Нахабар срещу цялото Небе. И стреляше с устата си Пламък, и викаше, и ревеше. И сгромоляса се на земята повален. И чудеше се Нахабар как може Небето да го повали. И попита Нахабар Таора, и рече Му: Дай ми истински враг, враг, когото мога да пипна, да уловя, да сграбча. – И рече му Таора: Давам ти враг, когото можеш да пипнеш, да уловиш и да разбереш, че си по-слаб от пеперуда. – И въздигна се дивият Пламък в Нахабар, и рече на Таора: Дай ми врага. – И рече му Таора: Ето, това море е твоят враг, победи водата. – И хвърли се Нахабар в люта битка. Дърпаше, късаше и ревеше. И падна на дъното Нахабар, изтощен от своя враг. И рече Нахабар на Таора: Не искам повече от Твоите врагове. И ето, вземи Пламъка ми и превърни ме в Служител на Своята Воля. – Така Таора превърна дивия Пламък на Нахабар в едно живо и пламтящо Слънце. И това Слънце беше наречено Сириус. И сега свети и грее на милиони същества, защото пожела в дълбините си да служи на Таора. А Сириус, това ще рече „Служение, сътворено от Пламък“. И до днес Сириус разнася културата си и влиянието си към безбройните същества на Таора. И рече Нахабар на Таора: Ето, пак съм победител, но с Любовта, която извира от Теб.

Съзерцание за сътворения човек

И създаде Таора сътворения и Несътворения Човек. И сътвореният човек беше извлечен от Хаоса, защото Таора искаше да облагороди Хаоса. И създаде Таора човека като образ и неподобие Свое, и рече му Таора: Имай Любов към всички неща и ще станеш подобен на Несътворения Човек. И рече му още Таора: Любовта е Моят Закон. Любовта превръща сътвореното в Несътворено. Живей в Любовта и Аз ще ти покажа Величието на твоя Дух, Величието на Несътворения Човек. И когато видиш Несътворения Човек в себе си, всичко вече за тебе ще бъде Храм. Където и да отидеш, ще бъдеш в Храма. И тогава ще живееш вечно в Моето Сърце. Сътворените човеци наричат това Свободата. Но само който живее в Мен, може да разбере думата Свобода, защото само той ще бъде пресътворен в своята сътвореност. – Ако сътвореният човек живее само в Любовта, той ще се освободи от неподобието си и ще стане подобен на Таора, защото Таора е подобен само на Любовта. И който има Любов, има Таора в себе си. А който има Таора, живее като Несътворения Човек. Несътвореният Човек живее така, както живее Любовта. Любовта – това е Несътвореният Таора. Само тази Любов може да превърне неподобието в подобие. А който иска да остане в неподобието си, той вечно ще се тревожи и вечно ще страда, докато пожелае подобието си с Таора. Човек е сътворен, за да познае Любовта.

Съзерцание за обикновеното, в което е скрито Необикновеното

Обикновено нещо е смъртта в живота. Но когато умреш, постепенно ти започваш да виждаш, че си жив. Това е така, защото Необикновеното живее в обикновеното. Животът на Пробудения е живот в Необикновеното. Той постоянно живее в свят от Чудеса. Каквото и да се случи, той вижда Необикновеното, Красивото, Божественото, Чудното. Необикновените неща са създадени за очите на Вярата и за очите на Любовта. А обикновените неща са създадени за човека без Вяра и без Любов. Живееше в Атлантис едно дете, което се наричаше Рахави. Очите му бяха като очите на Търсач. Аз, Йохавания, много обичах това дете. То приличаше на другите деца, но отвътре бе необикновено. Беше захвърлило всички играчки и винаги търсеше уединението. Родителите му много го обичаха. Те искаха то да бъде обикновено дете, но то живееше в Необикновеното. Случи се така, че на 10-годишната му възраст родителите му починаха и то остана кръгъл сирак. Всички около него плачеха на погребението и скърбяха, но то тържествуваше. На гроба Рахави изнесе първата си реч. Речта беше кратка и впечатляваща, но хората не я разбраха. В тази реч аз, Йохавания, видях зараждането на Мъдреца. Чрез устата му говореше Таора. И рече Рахави: Не скърбете, приятели. Родителите ми много ме обичаха, но тяхната любов спъваше развитието ми. Аз съм много благодарен на Таора, че повика родителите ми при Себе Си, за да ги учи на Своята Любов, а аз останах тук да се уча. И сега аз съм свободен да вървя по своя път, а не по техния. Вие мислите, че съм сирак, но всеки, който е изпълнен със страстната жажда да издири Истината за Таора, никога не е сирак. Аз съм препълнен с Духа на Търсенето. И днес дойде моят ден. Посвещавам живота си на изгарящата жажда за ученичество. От днес влизам в манастира Ахайа, защото моят час настъпи. Преизпълнен съм с Духа на Търсенето и ако някой се опита да ме спре, да изчезне от очите ми. – Всички чуха тази кратка реч. Дори в обикновените хора нещо се раздвижи, но те не познаваха Духа на Търсенето. Само Йохавания знаеше, че се е родил Мъдрец и Учител. След много години хиляди се прекланяха с Благоговение пред нозете на Учителя Рахави, защото страстната жажда за Търсене винаги означава откриване на Таора. В това обикновено дете узря Необикновеното. Жадуващият Таора става Таора. Жаждата за Таора е самият Пламък на Таора. И всеки, който е постигнал Таора, за него вече не съществуват обикновени неща. Дори в едно листенце, паднало на земята, Рахави виждаше вътре Историята на Таора. Листото се състои от една права нишка, свързана с много разклонения от нишки, а те от своя страна са свързани със зеления цвят. За Рахави правата нишка беше Таора. Разклонените нишки, които се вкопчваха в правата нишка, бяха Посветените – тези, които се вкопчваха в Таора, тези, които жадуваха да се влеят в Неговия Поток, колкото малки и обикновени притоци да бяха те. А обикновените хора пък бяха зеления цвят, който се улавяше за малките нишки. Колкото по-близко до малките нишки бяха, толкова по-близко бяха до притоците на живота. Така всички търсят Таора и според жаждата си се стремят към главната нишка. Обикновеното листо разкриваше История. Обикновените хора се стремяха към поточетата, а поточетата към големия Океан. Търсачите всякога се стремят към Таора, към Океана на живота. В листото са отразени всички светове, които се стремят към този Океан. Така Рахави се опияняваше от обикновените неща и в очите му блестеше Мистична Светлина. Рахави беше благодарен, че любовта на неговите родители не успя да го разруши, защото той знаеше още от дете, че любовта на родителите, съединена с техните най-добри намерения към детето, са главните врагове на развитието. Той виждаше, че тези добри намерения водят човека към ада. Но Търсачът на Истината се освобождава от всички свои врагове. И посвещавайки се на Таора, от обикновен той става необикновен. И заживява отново в обикновеното по един Необикновен начин – с очите на Мистика. Човек се е родил не за да живее, а за да познае Таора.

Съзерцание за Красотата на Творението

Да видиш Слънцето, което влиза в твоята стая – не е ли това Красотата на Таора? Да видиш въздуха, който влиза в твоята стая – не е ли това обновление с Таора? Да видиш една светла мисъл, която изпълва Душата ти – не е ли това подтик към Таора? Да видиш Океана пред себе си – не е ли това Безпределното, което те зове? Да видиш Пътя, по който израстваш – не е ли Велик Замисълът на Таора? Да виждаш Душата на нещата – не е ли това Любовта на Тора? Да чуваш птиците, които пеят – не е ли това многогласната арфа на Таора? Да чувстваш, че всичко е изпълнено с Красота – не е ли това Великият Замисъл на Таора? Великият Замисъл е провидял Пътя на всяка Душа. Всяка Душа е поставена в Творението, за да извърви своя Път към Таора. След много животи и след много умирания Душата ще извърви своя Път и ще разбере, че целта на Творението е била тя да познае Същността, която е била скрита в самата нея. В Красотата на Творението човек ще открие своята Красота. А щом открие своята Красота, в Душата му ще заживее Таора.

Съзерцание за Любовта, която те прави ученик на своя Учител

Да имаш Любовта, значи да имаш Предаността. Да имаш Предаността, значи да жадуваш ученичеството. Да живееш в ученичеството, значи да възлюбиш работата, която ти е поставена от твоя Учител. Така възлюбената работа се превръща в Свещен Дълг. Така Свещеният Дълг ще те отведе в Сърцето на твоя Учител. Само ученикът има Свещен Дълг към своя Учител. Обикновеният човек има дълг към света. Духовният човек има дълг към ближните си. А Съкровеният човек има Дълг само към своя Учител. Съкровеният човек, това е Пътят на едно Свято ученичество. Святото ученичество е Път към Святия Учител. Който изпълнява Свещения си Дълг с Възлюбвание, той се подготвя постепенно за Сливане със своя Учител. И когато дойде Денят на Чудото, те ще се слеят в Един Център, в Едно Сърце, в Един Ритъм, във Вечния Ритъм на Любовта. Пътят на ученика е Път на Сливане със своя Учител. Това е Път на разтваряне, това е Път на изчезване. А щом ти си изчезнал в своя Учител, остава да работи само Любовта, която е Вечният Закон на Мъдростта, подарен ѝ от Великата Истина. Крайната цел на ученика е Пълно Сливане със своя Учител.

Съзерцание за преобразяващата Сила на Молитвата

Величествена е Силата на Молитвата. Тя работи постепенно и преобразява всички светове. Тя превръща ума в Първична Светлина. Тя превръща сърцето в Духовна Топлина. Тя превръща Душата в Божество и поставя човека на неговото истинско място – на Трона на неговия Дух. Без Молитва злото не може да бъде овладяно. Молитвата символизира преклонение пред Великата Реалност на Невидимото. Молитвата е път, по който човек натрупва не знания, а осъзнаване, пробуденост, възвишеност. Знанието те обогатява отвън, Молитвата те обогатява отвътре. Това, което те обогатява отвън, не е реално. Но ако ти си пробуден, дори и нереалното може да те обогати, защото в нереалното ще прозреш един малък скрит подтик към Реалното. Нереалното е създадено, за да откриеш Реалното в себе си. И когато откриеш Реалността в себе си, вече няма да имаш нужда от нереалното. Тогава за теб ще съществува само Бог и ти ще искаш само Неговата Любов. И придобивайки Неговата Любов, ти ще разбереш, че Молитвата е изпълнила своето предназначение. Сега вече Молитвата е изместена от Благоговението. Молитвата е най-висшият израз на Душата. Благоговението е най-висшият израз на Духа. В Благоговението е скрито това, което се нарича Самопознание.

Съзерцание за Съзерцателната Сила

Съзерцателната Сила принадлежи на Душата. Когато Душата съзерцава нещата, тя се слива с нещата. Съзерцанието не е мисловен процес. Когато една пробудена Душа съзерцава нещата, тя не разсъждава за тях, тя не си вади мнения и заключения за нещата. Тя се слива с нещата и придобива Изумление. Това е първата степен на Съзерцанието. После следва Възхищението, което е втората степен. Третата степен е Благоговение, или Благолюбие. И когато Изумлението, Възхищението и Благоговението се слеят в едно цяло, тогава Съзерцателната Сила придобива четвъртата степен на Посвещение. Във Ватанския език това е наречено Авора Мерах, което означава „Вечно Устремление и постоянен Възторг от Живота“. В тази степен също няма знания и мнения, но има споделяне на Съкровените неща. Само Съзерцателят може да говори за Съкровеното, защото Съзерцателната Сила е едновременно част от Съкровеното и път към него. Това е пътят на Съзерцателната Сила.

Съзерцание за потопяването в Незнайното

Само любящият може да се потопява в нещата. Само любящият може да се разтваря в нещата. Само на Любовта е дадено да вижда Красотата във всички неща. Любовта има в себе си Очите на Съкровеното и Очите на Незнайното. Любовта вижда Съкровеното дори и в обикновения живот, в обикновените неща. Това е началото на нейния път към Незнайното – тя започва с обикновените неща. Любящият живее леко и естествено. Любовта приема всички неща с лекота. Така Любовта ги видоизменя и ги превръща в живот. Например любящият приема смъртта с лекота и с това той изменя качеството на смъртта – той превръща смъртта в Живот и Възкресение. Така Любовта поглъща смъртта и дава съвсем ново качество на живота. За любящия няма никакъв страх от смъртта, защото смъртта е просто едно продължение на живота. Така Любовта върви към Незнайното и се обогатява. За любящия смъртта е една дълбока релаксация. Любящият отива при този, когото най-много е обичал. Тази релаксация хората я наричат дълъг сън. Който е мразил в живота си, той също не умира, той също възкръсва, но не в Незнайното, а в знайното. Знайното означава да останеш в застоя. Знайното е някак мъртво, обезличено. Ето защо за знаещите животът е бреме. Те носят в себе си Дървото за познание на доброто и злото. Погледнете към Неизвестното и Незнайното. Неизвестното е всякога живо. Неизвестното всякога те обогатява. А Незнайното превъзхожда и живота, и смъртта. В Незнайното ще намериш своя Учител. Не можеш със знания да се слееш със своя Учител. Срещата на Учителя и ученика се осъществява единствено чрез Любовта. Любовта е пътят към Незнайното. Само Любовта дава позволение да се потопиш в Незнайното Царство на своя Учител. И само Учителят-Старец знае как да те заведе близо до Незнайното Царство на ДРЕВНИЯ. На обикновения човек се дават знайните неща. Впоследствие във времената щеше да бъде казано: „Нищо ново под слънцето“ и още: „Суета на суетите, всичко е суета“. Но за любящия всичко е ново, защото любящият живее в Незнайното. Той общува с Незнайното и се слива с Незнайното. Ето защо за любящия животът е изпълнен с Красота и Блаженство. Всеки ден той живее в приказния свят на Незнайното. Незнайното общува само с Любовта. Любовта е едно постоянно потопяване в Незнайното. В Незнайното е скрита Вечната Красота на Таора.

Съзерцание за Блаженството, което беше скрито в лошото настроение

Когато си в лошо настроение, предложи му Любовта си. И тогава ще видиш усмивката му, защото всичко се усмихва на Любовта. Когато си в лошо настроение, предложи му Радостта си. И то ще засияе от споделената Радост. На лошото настроение му липсва Радост. Споделиш ли Радостта си с него, то ще ти разкрие нещо от Душата си. Лошото настроение е като лошия човек. Този човек е искал много неща да знае и накрая този човек взел, че се изгубил в знанието. А знанието винаги увеличава скръбта. И ако ти предложиш на лошия човек част от Радостта си, в този човек нещо започва да се радва, защото той почва да осъзнава, че знанието му е отнело Радостта. Кажи на лошото настроение: Ти не знаеш ли, че си образ на Радостта, но си допуснало една грешка и образът ти толкова се е изменил, че сега ме гледаш с тъжните си очи. Ти сега си едно обърнато огледало и сега гледаш само себе си. Ами защо не видиш Таора в себе си? – Но лошото настроение казало: Че какво ще прави Таора в мен? – Радостта отговорила: Таора е скрит в твоята дълбочина. Ако погледнеш малко по-надолу, ще откриеш Океан от Радост и Блаженство. – Решило лошото настроение да се гмурне в Океана на Неизвестното. И тогава се явил Таора и казал на лошото настроение: Какво виждаш сега? – Нищо не виждам – казало лошото настроение. – Аз съм заслепено от Радост. Щом се потопих в Твоята Любов, Ти погълна всичките ми лоши настроения. И сега съм същество, изпълнено с Радост и Блаженство. – И казал човекът на лошото настроение на всички, които нямали Блаженство и Радост: Потопете се в Таора и ще видите Чудото. Аз се потопих и разбрах, че лошото настроение не съществува. А от хиляди години си мислех, че то е господарят на живота. А колко е лесно да се потопиш в Таора. Че ние всички и без това сме потопени в Него. Колко е просто всичко това. Трябва да направиш само една малка крачка, един малък скок. Този скок е наречен Осъзнаване. Който е разбрал това, Блаженството му няма да има край. – Така Блаженството погълна лошото настроение и превърна Душата му във Вечен Рай. Сега лошото настроение блаженствува. А аз, човекът, се превърнах в наслаждение за самия себе си. И сега приличам на Океан от Блаженство. И всеки, който ме разбере, ще изгуби лошите си настроения, защото за какво му е лошо настроение на Океана, наречен Таора? От милиони години блаженствувам, защото вече навсякъде виждам само Таора. Аз Го виждам и Той ме вижда, и не виждам нищо друго, освен Него. Когато не виждаш нищо друго, освен Него, ти виждаш само Блаженството.

Съзерцание за човека, който беше в нужда

Велики са Ръцете на Любовта. Святи са Ръцете на Любовта. Велики са Ръцете на Невидимия Таора. Който по време на нужда събира ръцете си в едно, той събира цялата си чиста енергия в едно цяло. Така човек става цял в нуждата си. Чрез истинската Молитва човек става скрит за света и открит за Таора. Там, където има откритост, отвореност, помощта на Таора всякога потича. Таора съществува, за да помага. Помощта съществува, за да растеш, да се развиваш, за да станеш някога и ти като Таора. Който истински се нуждае от Таора, в него има условие да се зароди Величието на Любовта. Който не се нуждае от Таора, той сам проваля собствения си път. Той вече няма нужда, защото е заместил нуждата със свои желания. Собствените желания на хората са създатели на нещастията в света. Желанията са страдания, а нуждата е търсене на Любовта. За всеки, който има лични желания, Таора казва: „Оставете го да изживее избора си“. Всеки, който изживее страданията си, ще потърси нуждата. Многото желания са много страдания. В многото страдания рано или късно ще узрее нуждата. Таора се отзовава само на нуждата. Нуждата произлиза от Душата. А Душата има нужда единствено от Любовта. Таора отговаря на всяка Душа, която е в нужда, а на желанията на хората отговарят други същества. Ако човек обича злото, той няма нужда, а има желания. Щом има желания за зло, Таора казва: „Нали този човек се моли за болест, дайте му я“. И съществата му я дават. Таора казва: „Нека тази болест да го излекува от злото“. Болестта е една необходимост в живота. Болестта има своя собствена цел: тя се стреми да разруши злото. Ако болестта успее, злото се изцелява и тогава желанията на човека се видоизменят, те се превръщат в нужда, сиреч в жажда за добро. Блажен е, който се нуждае от Таора.

Съзерцание за добрината на злото и за лошотата на доброто

Първо ще ви кажа за лошотата на доброто. Лошотата на доброто е скрита в добрите намерения на хората. Със своята добрина родителите майсторски съсипват децата си. Те искат техните деца да следват техните желания, техните амбиции. И тяхната добрина постепенно се превръща в насилие. Така детето става образ и подобие на света. И то започва да се съобразява само със законите на света и с общественото мнение. Така доброто е посяло своите лоши семена. И от тези семена се ражда едно дърво с изобилни прогнили плодове. В света това се нарича успех, толерантност, гъвкавост, тактичност, благородство, почтеност, търпимост – и всичко това в името на преуспяването. Това преуспяване е злото в света. Такъв човек е толкова преуспял, колкото е преуспял дяволът. Откакто е загубил Вечния Живот, дяволът се е превърнал в най-преуспяващото същество в света. Той иска вечно да успява във всичко. Милиони вървят по пътя на този успех. Днес хората са нещастни от многото си успехи. Добро, което води към зло, и добро, което носи болести и нещастия, и добро, което увеличава тревогите и безпокойствата – може ли това добро да се нарече добро? Но човекът е станал много хитър. Ако болестта го хване, той казва: „Понеже Таора ме обича, ми изпраща болест“. А не може ли Таора да те обича, когато си здрав? Болният казва: „Болестта ще ме учи“. Така хитростта продължава да живее. Но аз казвам: Ти от хиляди години и прераждания си все болен. И ти си още в първи клас, нищо не си научил, защото това, към което си се стремил, е успехът на света. Ти искаше да надхитриш света и хората около себе си, но сега успехът те надхитри. И днес ти разбираш, че си успял само в едно: успял си в собственото си нещастие. Време е вече да се отървеш от всичките си успехи и постижения, защото опитът, който си натрупал, е пълен провал. Ти си трупал човешки опит, а не мъдрия опит, произлязъл от Таора, Който е в тебе. Възхваляваше доброто, а ти самият стана лош. А не беше ли по-добре да възхваляваш злото и да станеш добър? Ти възхваляваше Светлината, а стана мрак. И защо ти е сега мракът? Има хора, които живеят в условията на злото. Те живеят в тежките условия на бедността, но те обичат Таора и Истината, която е вложена в тях. В тази злочестина те виждат скрития Замисъл на Таора. И живеейки в бедност, но обичайки Истината, те започват да разбират добрината на злото. Когато си в злото, но живееш за Таора, злото ти разкрива скритото добро. И ти започваш да разбираш, че бедността е едно благо, защото само в бедността можеш да разбереш дали си неизменен на Таора. Щом си неизменен на Таора, ти ще имаш правилно ръководство в живота си. И после Таора ще те направи Свой ученик и ще се наречеш Ел Абба, което ще рече „Верният Син“.

Съзерцание за Скрития в Скритото

Когато разглеждаш обикновения си живот, ти виждаш, че той е пълен с желания и цели. Но има ли животът истинска цел и необходими ли са желания? Животът сам по себе си няма никаква цел. Целта е нещо, което създава време, създава преграда. Таора е един Необятен Живот без цел и без желания. Целта създава време, а желанията укрепяват човека във времето. И целта, и желанията ограничават човека. И затова навлизай навътре. И колкото по-дълбоко влизаш навътре, толкова повече изчезват целта и желанията. Влизайки дълбоко навътре в себе си, ти ще откриеш в себе си Любовта. Това е Пълнотата, която ти е вече дадена. Това е твоята Душа. Същността на Душата е Любов. Любовта не е нещо, което има цел и желания. Любовта е Път към Скритото в живота. В Любовта няма цел и желания, а има Път към Истината. Не можеш да имаш за цел Истината. Не можеш да имаш желания за Истината. Истината не се постига с цел и желания. Към Истината можеш да имаш само подход. Не можеш да постигнеш Истината с действие. Сама по себе си Истината не е действие, защото всяко действие е ограничено. Истината не е действие, Истината е явление. Истината е най-великото явление, което изтича от Абсолютното Нищо. Истината е Скритото в Най-Скритото. Тя се явява само на тези, които я търсят с цялата си Любов, с цялата си Преданост. Когато си цял в Любовта си, ти си цял в Душата си. Тогава ти можеш да имаш подход към Истината. Само Любовта може да се срещне с Лицето на Истината, защото само тя може да устои. Истината е Скритото в живота. Тази цялостна Любов към Истината ще те отведе от Скритото към Най-Скритото. Най-Скритото – това е последната граница на твоя живот. Най-Скритото – това е твоят Учител. Тук вече ти си сроден със своя Учител. Тук вече си на една крачка до Абсолютното Нищо. 24-те Старци са 24 Велики Мистерии. Те живеят най-близо до Абсолютното Нищо, до Най-Великата Мистерия, до Най-Скритото от всички Скрити неща, до Това, Което не може да бъде изречено. То е Неназовимо, Абсолютно Непознаваемо, Абсолютно Непостижимо – Мистерия, Която е отвъд Вечността. С тази Мистерия е сродна само Истината.

Съзерцание за Словата на Отвъдния

Само който има Любов към Истината, чува Словата на Отвъдния, Словата на Незнайния. Така Незнайното се ограничава в знайното. Да имаш Любов, означава да имаш Душа. Незнайният може да говори само чрез Душата. Тогава в Словото има Душа, има Присъствие. Душата е Вратата, а Незнайният е Присъствието. Душата е Изворът, през който тече Незнайният. И Словата Му са Слова Отвъдни, но близки на всяка Душа. Когато Незнайният говори, ти пиеш от Неговото Велико Присъствие. Незнайният казва: Не Ме търси отвън, а Ме открий в себе си. Не Ме гледай с очите си, а Ме съзерцавай в Душата си. Не Ме желай, защото Аз превъзхождам всички желания. Аз съм предвечно в теб, отпреди всички времена. Аз съм в Душата ти, а Душата ти е Океан от Любов. Любовта – това си ти самият. И Любовта – това съм Аз самият. В Любовта ти Ме имаш завинаги. Щом имаш тази Любов, ти Ме имаш. И тогава трябва ли да желаеш нещо друго? Чрез Любовта Аз съм твой отпреди всички времена. Кое е това, което още търсиш? Не Ме търси, но преоткрий Любовта в себе си – Аз съм там. Аз те създадох като Любов. Чрез тази Любов ние сме от един и същи род. Да имаш тази Любов, то значи да си самодостатъчен, самоизобилен, самопрепълнен, самоблажен, самоизвиращ. Не търси нищо друго, защото Аз съм ти дал Себе Си. Аз съм вечно твой отпреди всички времена. – Това бяха Словата на Отвъдния. И откакто разбрах това, аз вече нищо друго не търся. Нямам цел, нямам име, нямам желания. И смъртта дори ме отбягва, защото Незнайният оживя в мен.

Съзерцание за Незнайното, което поглъща Съкровеното

Само Съкровеното може да бъде погълнато от своя Източник. Съкровеното – това е самата Любов. Любовта е едновременно и Съкровеното, и Пътят към него. Най-важното нещо за човека е да се научи да живее в Любовта. Човекът на Любовта не живее нито в миналото, нито в бъдещето. Вярата в миналото създава спомени и памет и ги подхранва. Вярата в бъдещето създава излишни предсказания. Не превръщай Таора в спомени и не превръщай Таора в предсказания. Не Го търси в миналото, защото Таора не е спомен. Не Го търси в бъдещето, защото Таора не е предсказание. Таора е Любов. Живей в Любовта и това е всичко. Не допускай вмешателството на миналото и вмешателството на бъдещето. Живей в Любовта и това е всичко. Така Любовта ще те отведе в Съкровеното. Незнайното те очаква да се завърнеш при него. Незнайното изисква само твоята Съкровеност. Само когато си Съкровен, можеш да се превърнеш в жертва, угодна на Незнайното. И когато Незнайното те погълне, ти ще бъдеш облечен в Нова Светлина и в теб ще засияе Присъствието на Съкровеното. И ти ще бъдеш наречен „Син на Светлината, Син на Незнайното“, и Мъдростта ти ще осветява световете. Когато Незнайното погълне Съкровеното, то го връща в световете, но облечено с Одеянието на Нова Светлина.