Начало
Елеазар Хараш
САФА ТАОРА
Книга на Съзерцанията
на Древните Атланти
Варна, 2001 г.
ПРЕДГОВОР
В Съзерцанията, които ви представям, Таора се определя като Бог, Който е Любов, и като Бог, Който е достъпен. Но същевременно в Таора има и нещо, което води към Незнайното, Безпределното, Недостъпното.
Сафа Таора означава „Съзерцателят, който открива собствената си Светлина в Словото“.
Думата САФА означава „Стихията на Светлината, вградена в буквите“. Всеки, който е постигнал овладяване на тази стихия, той може да излезе от тази стихия, той може да бъде независим от нея и да се насочи към ТАОРА.
ТАОРА – това е „Съзерцателят, Когото всички съзерцават, и Съзерцателят, Който съзерцава всичко в Себе Си“. От друга страна ТАОРА е „Този, Който съзерцава само Себе Си“. Това е наречено още „Самосъзерцаващият се“. И от друга страна ТАОРА означава „Този, Който се вглъбява толкова навътре, че никой не може да Го види“, защото в най-дълбокото място Той самият не се вижда, Той самият се изгубва. За да може всички други да съществуват и да Го съзерцават, Той се е изгубил в Дълбините, за да може да им даде пространство. И понеже се е скрил на толкова дълбоко място, някои казват, че не съществува, а други смятат, че съществува. Тези, които смятат, че Той не съществува, те започват да съзерцават все повече себе си и стигат до онова място, което е наречено себепонание, хармония, блаженство и покой. Но тези, които търсят в Съзерцанието само ТАОРА, те напускат себепознанието, отказват се от хармонията, изоставят блаженството, отричат се от покоя, за да изчезнат в ТАОРА. Това са тези, които са се отказали и от доброто, и от злото, и от времето, и от вечността, и от радостта, и от блаженството. И навлизайки в дълбокия покой, те се отказват дори и от него. Така те пристигат при ТАОРА.
Думата ТАОРА има ватански произход. Външният превод на тази дума означава „Единственият Самосъзерцател“. Във вътрешен смисъл тази дума означава „Единственият Самоизчезващ“. Всички други същества могат да се потопяват все по-дълбоко и все по-дълбоко, но без да изчезват. Те могат да се разтворят в Него, но продължават да съществуват като идея. Докато само Той може да съществува извън всяка идея. За Него няма идея, няма описание, няма понятие, няма помисъл. Той храни идеите, без да е идея. Той храни понятията, без да е понятие. Той храни помисъла, без да е помисъл. Той храни живота, без да е живот. Той се любува на живота и дори се наслаждава на живота, но без да е влюбен в него. Той е влюбен само в едно. Той е влюбен в това, че другите живеят и съществуват, че се радват и блаженствуват, че другите постигат хармония и покой. Той се радва на всички постижения на другите същества. Единствената радост за самия Него е Непостижението. Непостижението е единствената Му радост, защото Непостижението разкрива собствената Му Безпределност. Според Древните Атланти всички, които се стремят към постижения, стават пределни, защото в постиженията те изгубват себе си. И затова Древните Атлантски Мъдреци са се насочили изцяло към Непостижимото, защото са разбрали, че само Непостижимото е Безпределно. Това е единственият Път към Високия Идеал. Всички Древни Мъдреци на Атлантида са се насочвали изцяло към Непостижимото: така те са ставали подобни на Непостижимото и са придобивали сродство с ТАОРА, като всякога са знаели, че Той винаги си остава подобен само на Себе Си, вечно Непостижим, вечно Недосегаем и завинаги Неразгадаем.
Съзерцанието превръща човека все повече в Душа. Душата води човека в Съкровенолюбието. Съкровенолюбието търси все повече Непостижимото. И обновявайки се с Непостижимото, Съкровенолюбието все повече се обогатява. Това, което е постижимо, не може да нахрани Душата напълно. Непостижимото е истинската храна за Душата.
Мъдреците са съзерцавали Непостижимия, за да се приближават все повече до Неговата Пресвята Същност. В тази Същност те са опознавали все повече себе си. Съзерцанието е метод да пиеш от най-чистата Вода и от най-чистия Източник. И този Източник е наречен ТАОРА. Този Източник никога не се изчерпва. Той е вечно Непресъхващ. Той дава Опиянението от Красотата на Живота. Тази Красота на Опиянението е Виното на Мъдреците. Това Вино е наречено още Живата Вода.
Елеазар Хараш
Съзерцание за Сътворението
Светът е произлязъл от Живота. Животът е произлязъл от Музиката. Музиката е произлязла от Радостта на Бога. Радостта е произлязла от Неговото Блаженство. Блаженството е произлязло от Неговата Пълнота. Неговата Пълнота е произлязла от Неговата Нероденост. Неговата Нероденост е Началото на всички неща. Всички се раждат, но само Той е Нероден. Всички живеят, но само Той съществува. Всички са блажени, но само Той има Пълнота. Всички са радостни, но само Той ухае. Всички живеят от Нероденото, само Той не живее. Само Той избягва ограниченията, защото е избрал за Себе Си Нищото. Той е дал на другите Музиката, Радостта, Живота, Блаженството, за да може самият Той да се откаже от всичко това. Който се откаже от всичко това, ще Го намери в Нищото. Нищото е това, което превъзхожда всичко и което е свободно от всичко съществуващо. Това е иносказание.
Съзерцание за Непресъхващото
Когато Душата съзерцава нещата, тя съзерцава себе си. Когато Душата съзерцава себе си, тя съзерцава Слънцето. Когато Душата съзерцава Слънцето, тя съзерцава Таора. Когато Душата съзерцава Таора, тя се възвръща в Непресъхващото.
Съзерцание за Розата
Има дълбоко в тебе едно скрито Цвете. То е наречено Роза. Тази Роза ухае на Вечност и Миролюбие. Тази Роза ухае на Истина и Уют. Тази Роза е твоят Дом – Дом, съграден от Древен Покой. Тази Роза е твоята Душа. Познаваш ли тази Роза?
Съзерцание за Пътя
Навлизай, навлизай дълбоко в себе си и ще откриеш Пътя. Навлизай, навлизай дълбоко в себе си и ще видиш Пътя. Навлизай, навлизай дълбоко в себе си и нищо няма да видиш, защото не си ти, който вижда Пътя. Пътят те е видял.
Съзерцание за Птицата
Ти все летиш, летиш и летиш. Колко много път са изминали твоите Крила. И все Ме търсиш, търсиш и търсиш. И не Ме ли видя? Защото Аз бях твоите Крила.
Съзерцание за Жертвата
Жертвай се, жертвай се, но не за идея. Жертвай се, жертвай се, но не за другите. Жертвай се, жертвай се с Любов. Тогава ще ти дам да се познаеш. Жертвай се, жертвай се, докога? Докато се превърнеш в Любов. И тогава ще Ме познаеш. Защото Аз съм Любовта. Аз съм Таора.
Съзерцание за Книгата
От хиляди години четеш Книгата, а Аз съм между редовете. От хиляди години четеш Книгата, но не жадуваш за Мен. От хиляди години четеш Книгата и размишляваш, но не размишляваш за Мен. Ти самият си Книгата. И тази Книга е твоята Душа. И тук Аз съградих Своето Писание. Моето Писание не е в Книгите. То е в твоята Душа. Питаш как се нарича това Писание. Казвам: Словесно Безмълвие.
Съзерцание за Орела
Колкото по-високо летиш, толкова по-високо се издигаш. Колкото по-високо се издигаш, толкова повече Ме изгубваш. Защото Аз не съм по височините. Аз съм в твоята Дълбочина. Когато се откажеш от всички върхове и постижения, само тогава ще постигнеш Таора. Аз съм нещо повече от постиженията. Ако искаш да изгубиш смисъла на живота си, лети високо и търси все нови и нови постижения. Но ако искаш да Ме намериш, тогава узнай: Аз не се намирам в постиженията, защото никой не може да Ме постигне. Аз не се намирам в смисъла на живота, защото никой не може да Ме осмисли. Аз се намирам в Любовта.
Съзерцание за Неразгадаемото
Този, който иска да Го разгадае, той иска да Го постигне. И ако успее да Го постигне, той постига смъртта. Всяко постижение стига най-много до съвършенството. Съвършенството е смърт, защото в него няма развитие. Който търси съвършенството, той търси своята смърт. Съвършенството е застой, липса на ново пространство. Съвършенството е омагьосан кръг. Съвършенството е пещера без изход. Тези, които наистина търсят Таора, те вечно се усъвършенствуват, защото знаят, че във вечното усъвършенствуване има вечно движение. А в това движение Древните Атланти са открили покоя. Покоят и движението вечно се обновяват, без да имат нужда от съвършенство. Така е с Извора. Той вечно извира, без да е съвършен, защото ако имаше претенции за съвършенство, той щеше да изгуби чистотата си. Всичко, което изгубва чистотата си, се превръща в смърт. Пътят на Извора е вечно да тече, вечно да се усъвършенствува и да остане всякога неразгадаем. Защото кой може да разгадае Извора на Живота?
Съзерцание за Красотата
Когато съзерцаваш Цветето, вгледай се в неговия Аромат. Тук е скрит Неуловимият Таора. Когато съзерцаваш Душата, вгледай се дълбоко. Душата е проблясък на Таора. Душата – това е стремящият се Таора. Защото само Любовта има устремление. Когато съзерцаваш Истината, вгледай се дълбоко. И ще откриеш Безпределния Таора. Тук Той е толкова Безпределен, че сякаш не съществува. А съществува ли Таора? Таора не съществува. Съществува само Красотата Му. Красотата Му е Вечна. Тя е Неговото отражение, което царува във Вечността. Но самият Таора се е скрил от Вечността. Съзерцавай единствено Скрития.
Съзерцание за Пътя на Покоя
Погледни в своето съвършенство и ще откриеш колко си несъвършен. Вгледай се в несъвършенството и ще откриеш Пътя си – Път дълбок, неясен и неутолим. Именно това е Пътят. Той ще те води от несъвършенство към несъвършенство, докато постигнеш онази неизмерима Пълнота и речеш: Това е Пътят на Покоя.
Съзерцание за планината
Изкачвай се, изкачвай се високо нагоре. И изкачи се до най-високия връх на планината. И когато се изкачиш до най-високия връх на планината, тогава ще съзреш, че това е долина. Ако разбереш долината, тогава тя ще те понесе със своите крила високо, високо в подножието на Смирението. Едва тогава Смирението ще ти даде да погледнеш Таора. Защото Таора е Единственият Връх, а всичките планини са Неговите деца.
Съзерцание за Водата
Откъде се яви тази Вода? Откъде се спусна? Защо е толкова мека? Водата е Отломък от Таора. Той я спусна от Себе Си. Тя се роди от Неговите Сълзи. Той реши да създаде нещо друго извън Себе Си. Той реши да създаде необятни светове, безпределни същества, незрими мирове. И реши да ги направи щастливи. И разплака се като Водата, защото искаше да бъдат независими в своя Вечен Път. И отлъчи Водата от Себе Си, за да им напомня тя за Таора. Във Водата е записан споменът за Него. Когато се миеш, когато се чистиш, всякога си спомняй за Неговите Сълзи, защото ти можеш да Го постигнеш, когато очите ти станат Кристални Сълзи. И тогава Той ще се вгледа в очите ти и ще каже: Ти си Вода от Моята Вода. – Пътят на Водата никога не се свършва. Животът всякога тече, той никога не е имал начало, защото Таора всякога е съществувал. И Водата Му е Необятна.
Съзерцание за Усмивката
Позволи на Таора да се усмихне в теб и ще видиш Светлината на деня. Позволи на Таора да се усмихне чрез очите ти и ще видиш Красивото в живота. Позволи на Таора да се усмихне чрез тялото ти и ще съзреш външния Храм. Позволи на Таора да се усмихне чрез сърцето ти и ще съзреш Олтара. Позволи на Таора да се усмихне чрез Душата ти и ще съзреш вътрешния Храм. Позволи на Таора да запали Истината в теб и тогава Олтарът ще се разгори. Външният Храм ще се изпълни с Радост, вътрешният Храм ще се изпълни с Благост. И когато целият се превърнеш в Огън за Единствения Таора, тогава твоят Устрем е твоята нова Усмивка. Вече си докоснат.
Съзерцание за тревичката
Тревичката е малка, защото иска да расте. Когато дървото иска да стане най-голямото, то иска да засенчи всичко около себе си, за да могат да го видят. Но Таора вижда само тревичката. Таора вижда само малките деца, защото те обичат развитието. Тревичката всякога танцува с вятъра, а дървото не иска да се помръдне. Тревичката всякога се радва на слънцето, а дървото иска сянка. Но как да дадеш сянка на този, който е засенчил другите, и как да го успокоиш? Защото той не иска никой над себе си. Тогава Таора размислил и решил, и казал: Ще изгоря това дърво. Ще му помогна да си отиде от този свят и ще го родя отново като тревичка. – Тогава дървото отговорило: Колко хубаво е да живееш с вятъра и колко е чудно слънцето, което ме гали. Сега съм свободна тревичка. Имам си нова Душичка. И росната капка се люлее върху мен. Понеже съм малка, всички ме забелязват. Ще си остана тревичка.
Съзерцание за Воина
Воин, който побеждава, не е Воин. Воин, който губи, не е Воин. Воин, който расте, е Воин. Воин, който се смее, не е Воин. Воин, който плаче, не е Воин. Воин, който расте в Безмълвието, е Воин. Воин, който се възвисява над другите, не е Воин. Воин, който се унижава пред другите, не е Воин. Воин е само този, който съхранява Таора. Този, който съхранява Таора, вижда само Един Воин. Този Воин е Таора. Таора е истинският Воин. Той е захвърлил всички видове оръжия, захвърлил е победата и загубата, захвърлил е смеха и плача, захвърлил е възвисяването и унижаването. Оставил е за Себе Си само Благостта.
Съзерцание за малката сламка
Летяла си малката сламка от клон на клон. Понеже вятърът я обичал, той я пренасял ту на сянка, ту на слънце. Понякога я изпращал в морето да се изкъпе. Така тя си живяла волно като птичка, щастлива като древна песен, която носи в себе си уханието на Свободата. Но веднъж се ударила в един камък и се явила болка. Започнала малката сламка да мисли: Всички ме обичат, но аз съм сама, трябва да се задомя. – И решила да се задоми. Явила се още една сламка и вятърът на съдбата ги запратил в една лодка. Те се скрили на дъното на лодката и си разговаряли. Малката сламка казала: Тук е много уютно. Вятърът го няма да ме гони, слънцето го няма да ме пече, водата я няма да ме мокри, а земята не е толкова студена. Мисля, че изкарах късмет. – Но се оказало, че лодката има дупка. И лодката почнала да потъва. Веднага дошли майстори да я поправят. Запълнили дупката и си заминали. Казала малката сламка: Късметът е на моя страна. – Но явила се буря и потопила цялата лодка. Казала малката сламка: Щом лодката умря, тогава и аз ще умра. Не желая да имам повече късмет в живота. Не искам повече да се задомявам, нито искам спокоен живот и уют. Искам само вятърът да ме прегръща, слънцето да ме гали, водата да ме чисти и Свободата да се грижи за мен. Не искам друг късмет, нито искам щастие. Искам си само Свободата.
Съзерцание за кокичето
Казал Таора на кокичето: Наведи се надолу, за да видиш белотата си. Казал Таора на кокичето: Наведи си главата надолу, за да виждаш нещата нагоре. Казал Таора на кокичето: Наведи си главата надолу и ще имаш корен. И попитал Таора кокичето: Доволно ли си сега от живота? – Казало кокичето: Щом имам белотата си, кой ще ме очерни? Щом се смирявам, кой ще ме опетни? И щом имам корен, кой ще ме помести? – Казал Таора на кокичето: Щом мислиш така, ти ще се наречеш Цвете на Поклонението. И всички други цветя трябва да ти се покланят, защото ти прие своя Господар.
Съзерцание за пчелата
Решила пчелата да открие меда в живота, защото знаела, че щастие има само в меда. Тя вярвала, че медът е нейното блаженство. И тръгнала да го търси, защото вярвала, че блаженството съществува. Летяла много, летяла от камък на камък, но в камъните нямало нито щастие, нито блаженство. Но знаела, че трябва да лети. И както си летяла, попаднала на едно цвете. И видяла в цветето странна усмивка. Цветето било дружелюбно. От това дружелюбие, от тази малка усмивка пчелата извлякла първата си капка мед. Видяла пчелата, че до това малко цвете има хиляди цветя и всички те се усмихвали. И казала си пчеличката: Защо си губих времето по камъните? В тях няма мед. – И попитала пчеличката Таора: Защо в камъните няма мед? – Казал Таора: Защото нямат усмивка. – И разбрала пчелата: мед има само в тези същества, които могат да се усмихват. Казал ѝ Таора: Имам в Себе Си милиони цветя. – Казала Му пчеличката: Искам да живея в този Океан от цветя.
Съзерцание за числата
Попитала Душата Таора: Защо са подредени числата така: от едно до десет, от десет до сто, от сто до хиляда и т.н. до безкрайност? – Казал ѝ Таора: В този свят и във всички сътворени светове трябва да има ред и порядък до безкрайност, защото редът съгражда разума, а порядъкът съгражда пътя. Разумът ще се движи към пътя, пътят ще се движи към безкрайността, а безкрайността ще се движи към Мен. – Казала Душата: Благослови разума ми, за да извървя пътя си, чрез който да стигна до безкрайността. Когато стигна до края на безкрайността, повикай ме, защото не познавам други пътища.
Съзерцание за Любовта
Търси Любовта, но тя е всякога отвъд търсенето. Стреми се към Любовта, но тя е всякога отвъд стремежа. Жадувай за Любовта, но тя е всякога отвъд жадуванието. Любовта, това е твоята Дълбочина. Открий Дълбочината си и ще бъдеш реален. Твоята Дълбочина е твоята Реалност, защото в Дълбочината си ти си Любов.
Съзерцание за Промисъла
Неговото Око е затворено, но то вижда всичко. Той промисля за пътя на мравката. Той промисля за растежа на тревичката. Той чертае пътя на малкото клонче, което трябва да израсне на дървото. Той рисува със звук. Той говори с мълчание. И според въжделенията на всяко същество Той промисля за съдбините му. Всяко същество, от най-малкото до най-голямото, е в Неговата Ръка. В Неговата Ръка е написан Великият Промисъл.
Съзерцание за Вселената
Вгледай се в звездите. Вгледай се в луната. Вгледай се в слънцето. Вгледай се в незримите слънца. Докога да се вглеждаш? Докато откриеш своята Безпределност. Тази Безпределност е твоята Вселена. Тази Безпределност е твоето вечно себепознание. Следвай своя вечен Път, следвай своята Безпределност, следвай своята Незримост без въпроси и отговори.
Съзерцание за свещта
Защо свещта гори? За да ти покаже, че и ти трябва да гориш. Защо свещта свети? За да ти покаже, че и ти трябва да светиш. Защо свещта се топи? За да ти покаже, че и ти трябва да се стопиш. Защо пламъкът постепенно угасва? За да ти покаже, че и ти трябва да угаснеш. Защо твоята свещ трябва да угасне? За да се върнеш в Невидимия Пламък. Този Пламък ще те облече в нови одежди – одежди, изтъкани от Светлина. Затова си горял, затова си светил, затова си се топил, затова си угасвал – за да станеш Светлината на света.
Съзерцание за Невидимото Цвете
Вглеждаш се в цветето и виждаш красотата му необятна. Но след време красотата му изчезнала. Вглеждаш се в цветето и виждаш радостта му необятна. Но след време радостта му повяхнала. Вглеждаш се в цветето и долавяш аромата му необятен. Но след време ароматът му изчезнал. Красотата на цветето се скри. Радостта на цветето се скри. Ароматът на цветето се скри. Цветето се завърна в своя Източник. Всичко това беше красотата на Невидимото Цвете. Цветята не съществуват във външния свят. Във външния свят те само се появяват. Цветята съществуват в Невидимото. А когато се раждат във външния свят, те проверяват твоята Любов, защото ако си откъснал цветето, ти си се отрекъл от Любовта. Ти не познаваш Невидимото Цвете. Невидимото Цвете те гледаше през себе си.
Съзерцание за Любимата
Когато съзерцаваш Любимата, ти се преоткриваш постоянно. Когато съзерцаваш Любимата, ти се раждаш постоянно. Когато съзерцаваш Любимата, ти възкръсваш постоянно. Когато съзерцаваш Любимата, ти заживяваш във Великото. Когато напълно заживееш във Великото, тебе вече те няма. Съществува само Великото. Съществува само Любимата. Съществува само Любовта. А ти мислеше, че съществуваш. Любимата, това е Святото име на Любовта.
Съзерцание за болката
Ти казваш: Болката ме мъчи. Аз казвам: Болката те очиства. Ти казваш: Болката ме топи. Аз казвам: Болката те просвещава. Ти казваш: Болката ме умъртвява. Аз казвам: Болката търси пътя към твоето събуждане, към твоето истинско добро. Болката иска да ти помогне и ако не я разбереш, тя ще се превърне в твое мъчение. Знаеш ли, че болката е съградена от незримите лъчи на Любовта?
Съзерцание за Лицето Му
Съзерцавай Лицето, което няма Лице. Съзерцавай Името, което няма Име. Съзерцавай Любовта Му, която е Безпределна. Съзерцавай Мъдростта Му, която е Недосегаема. Съзерцавай Дълбочината Му, която е Бездънна. В тази Дълбочина съществува Абсолютното Нищо. Това е Неговото Лице. Понеже никой не може да Го види, понеже никой не може да Го докосне и понеже никой не може да Го помисли, поради всичко това само Той има Неопетнено Лице.
Съзерцание за Пътя на Ухото
Ухото Го слуша. Сърцето Го чува. Душата Го изживява. Духът Го осъществява. Ухото се стреми. Сърцето лети. Душата се възвисява. Духът се слива. Всичко това е Пътят на Ухото.
Съзерцание за поезията
Твоите Очи са поезията на мистични слънца. Твоето Сърце е поезията на чистотата. Твоята Душа е поезията на Любовта. Твоята Воля е поезията на Благостта. Твоят Дух е поезията на всички светове. Всичката тази поезия е преклонение пред Тебе самия.
Съзерцание за Търсача
Търсих Те в Любовта. Открих Те и не Те намерих. Търсих Те в Доброто. Намерих Те и не Те видях. Търсих Те в Мъдростта. Зърнах Те, но не Те прозрях. Търсих Те в Истината. Ти ми се откри, но изчезна в мига. Все Те търся и все оставам сам. И реших да Те търся в самотата си. Самотата ми беше изпълнена със страданията на света. И реших да Те търся в страданията. Навлязох много дълбоко в страданието. Приех страданието с цялата си Душа. И разбрах, че Ти си пожелал да се родя от страданието. И родих се отново. Защото само в страданието истински Те видях. От всичко това разбрах, че аз трябваше да Те търся, а Ти трябваше да ме намериш.
Съзерцание за Огъня
Твоят Огън изгори сърцето ми. Твоят Огън освети ума ми. Твоят Огън изпепели душата ми. Твоят Огън заличи страданията ми. Твоят Огън възроди духа ми. Сега съм Огън от Огъня. Сега съм Искра от Искрата. Сега съм Пламък от Пламъка. Сега съм видим и невидим. Сега живея, защото само Ти съществуваш в мен. Съществувай само Ти.
Съзерцание за Полъха
Нещо те полъхва и ти се усмихваш. Нещо те погалва и ти се възраждаш. Нещо те докосва и ти оживяваш. Нещо те възлюбва и ти засияваш. Нещо те търси, но къде си ти? Полъхът на Таора те търси. Този Полъх осмисля всички неща.
Съзерцание за Учителя
Гледам Те, гледам Те и все не мога да Те видя. Слушам Те, слушам Те и все не мога да Те чуя. Навярно Ти живееш в Свята Дълбина. Търсих Те, търсих Те и не Те намерих. Следвах Те, следвах Те и не Те открих. Никога не спрях да жадувам за Теб. И в един чуден миг Ти ми се откри. Този миг ме превърна във Вечност и Безмълвие. Когато Те видях, изгубих всичките си думи и се превърнах в Твой Син. Сега съм част от Твоята Вечност, от Твоето Безмълвие и Отломък от Твоето Чудо. Сега знам, че Ти не съществуваш, но си единствената моя Реалност. Когато Те открих, разбрах, че всичко друго е нереално, а то наричаше себе си реалност. Тебе Те наричаха нереален, но Ти се оказа единствената Реалност. Нека всеки, който Те търси, да Те открие. И нека този, който Те открие, да бъде докоснат от Пламъка на Твоето Чудо.
Съзерцание за въображението
Въобразявах си, че Ти си звук, но открих, че звукът е нещо външно. И реших да Те преоткрия в Тишината. Въобразявах си, че Ти си Светлина, но открих, че Ти само храниш Светлината. И реших да Те преоткрия в своя Център. Въобразявах си, че Ти си Слънце, но разбрах, че Слънцето се храни от Теб. И реших да Те търся като Слънцето над Слънцата. И най-накрая разбрах, че Ти не можеш да бъдеш намерен. Ти не можеш да бъдеш открит. Никой не може да си въобрази кой си Ти. Ти си Непознатият. И само който не Те познава, но който вечно Те търси, може да бъде приет. Само Незнайният може да бъде търсен.
Съзерцание за Неоткриваемия
В чудото не можах да Те открия и тогава разбрах, че Ти превъзхождаш всяко чудо. В живота не можах да Те открия и тогава разбрах, че Ти превъзхождаш всеки живот. В религията не можах да Те открия и тогава разбрах, че Ти превъзхождаш всяка религия. В науката не можах да Те открия и тогава разбрах, че Ти превъзхождаш всяка наука. Реших да Те търся в Дълбокото. Но Ти се оказа по-дълбок от всичко. Реших да Те търся във Високото. Но се оказа, че Ти си по-висок от всички Висоти. И най-накрая разбрах, че просто трябва да Те търся. А щом постоянно Те търся, Ти ще ме намериш, защото нали аз съм Твоето дете.
Съзерцание за Нулата
Съществува ли Нулата? Има ли живот в Нулата? Има ли смърт в Нулата? Има ли път към Нулата? Нулата, това е Таора. Това е Този, Който съществува и не съществува. Ти самият едновременно съществуваш и не съществуваш. Ако обичаш съществуването, ти казваш: Аз съществувам. Ако не обичаш съществуването, ти казваш: Аз не съществувам. Но ако си разбрал Таора, тогава процесът е цялостен. Няма вече разделение. Съществувайки, ти не съществуваш. И несъществувайки, ти съществуваш. Всичко това е твоята естественост. Пътят не е това или онова. Пътят не е това, което се случва, и това, което не се случва, защото в Дълбочината си ти си Нулата, ти си Необяснимото. И поради това не искай да се обясниш. Не обяснявай себе си, защото ти самият си Пътят. Ти самият си Наблюдателят. А това, което се случва, е само явление. Ти си отвъд всички явления, поради това, че си Нула. Бъди в Нулата. Тук всякога си цял. В Нулата няма лош път и добър път, има само Пълнота, Цялост. Нулата е неразрушима.
Съзерцание за ехото
Когато извиках Името Ти, Ти ми отговори с ехо. Ехото се яви, после постепенно заглъхна и накрая изчезна. В какво да Те търся: в отговора, в заглъхването или в безмълвието? Когато призовах Името Ти, Твоето ехо ми отговори. Яви се отговор, яви се помощ и после всичко изчезна. Къде да Те търся: в отговора, в помощта или в изчезването? Ти ми каза: „Съзерцавай всичко безмълвно. Наблюдавай всичко безмълвно. И когато се слееш с Мен, ще разбереш отговора. Отговорът не е в думите. Отговорът не е в помощта. Отговорът е в сливането ти с Мен. Слей се с Мен и ще имаш това, което е по-дълбоко от отговора и от помощта.“
Съзерцание за водата, която тече
Вода, която тече, се променя. Вода, която тече, се преобразява. Вода, която тече, се обновява. Ако ти вечно се променяш, ако ти вечно се преобразяваш и ако ти вечно се обновяваш, ти всякога ще имаш ново съзнание, ти всякога ще бъдеш неизменен. Новото се променя чрез Неизменност. Новото се преобразява чрез Любовта. Новото се обновява чрез Пустотата. Променяй се вечно, преобразявай се винаги, обновявай се всякога. И тогава ще разбереш, че Аз живея в твоето настояще. Миналото е встрани от Мен. Бъдещето е встрани от Мен. Аз съм в настоящето.
Съзерцание за Единственото Благо
Имах жена и деца. И те бяха голяма радост в моя живот. Имах красив дом. Той навяваше топло чувство и уют. Имах много книги. Те ми носеха проблясъци за един велик и незнаен живот. И в един момент изгубих всичко това. Насочих се навътре и открих Душата си. Бях облян от Душата си, но все още нещо ми липсваше. И изведнъж Той се появи. Той беше Блясъкът над всички неща и видях Славата Му за миг. Това беше Славата на Таора. И разбрах завинаги: Той е Единственото Благо. Той е Единственото, което трябва да се търси. Той е Единствената Цел. И когато постигнеш тази Цел, тя се превръща в Неизменното Благо. А Целта сякаш не е съществувала. Кой може да замени това Благо с нещо друго? Който веднъж Го е видял, той живее и умира само за Него. А който не Го е видял, нито живее, нито умира. Таора е Единственото Благо.
Съзерцание за Молитвата
Молитвата е най-висшата Разумност. Молитвата е най-висшето Единение. Молитвата е пътят, по който ставаш незнаен. Молитвата е най-великият процес на Сливане с Таора. Молитвата, това е Будността на Душата. Молитвата, това е желанието на Душата да търси своя Източник. Молитвата е Молитва, когато думите утихват все повече и все повече и се превръщат в Неизреченото. Молитвата е Бог. Молитвата е Таора.
Съзерцание за изцелението
Има един универсален метод за изцеление: това е да обичаш докрай. Ако обичаш докрай, това е постепенно изцеление на твоето минало. Ти можеш да обичаш така една Птица. Тогава тя ще се превърне във Врата към Таора. Любовта докрай винаги се възнаграждава, защото в Любовта докрай винаги има един момент, в който Таора се появява. В този Съкровен момент Птицата отлита и се появява Таора. В мига, в който ти Го видиш, ти си вече напълно изцелен. Поклони се на Птицата, защото тя жадуваше за твоето изцеление. Тя беше Душа от Душата на Таора. Тя заместваше Таора. Понеже ти не мислеше постоянно за Таора, Таора си изпрати заместник. И сега, когато ти видя Таора, Птицата отлетя. Защото кой може да замести Таора? Видението на Таора е единственото изцеление. Но преди това да се случи, ти трябваше хиляди години да обичаш Птицата.
Съзерцание за Легендата
Легендата няма произход. Легендата не говори с думи. Легендата говори с Безмълвие. Когато Легендата нашепва Слова, тези Слова са Послание на Таора. Чуй в Легендата Безмълвието на Таора. Виж в Легендата Сиянието на Таора. Не търси нищо повече от Безмълвието и Сиянието на Таора. Безмълвието и Сиянието са двете Ръце на Таора. А Легендата, това е Неговият Дух. Загледай се дълбоко в Легендата. Легендата е символът на Отвъдното. Загледай се в Отвъдното. И само тогава има какво да видиш.
Съзерцание за Невидимото
Има ли нещо видимо в Невидимото? Има ли нещо скрито в Невидимото? Може ли да се види скритото в Невидимото? Може ли Невидимото да ни промени? Може ли видимото да открие Невидимото? Когато Великият Мъдрец от Атлантида, наречен Мадрогара, живеел в планината Тагуа, си задавал тези въпроси. И впоследствие той разбрал, че всичко видимо е Невидимо и че всичко видимо е Откровение. И той решил да попита Таора, и казал Му: Таора, Ти, Който си дълбоко в Невидимото, кажи ми как да Те открия във видимото. – И казал му Таора: Не гледай нещата. Не ги назовавай с имена. Не ги ограничавай. Но виж в тях идеята. Прозри идеята. Не казвай, че това е роза, а проникни в нейното ухание. Ако навлезеш много дълбоко в уханието, ако се слееш с него, ще видиш, че това ухание е безименно. И в момента, в който погледнеш отвъд уханието, ще видиш Невидимото. Думите са изчезнали, уханието се е скрило, явила се е Реалността. Розата е път към идеята. Идеята е път към Реалността. Реалността е Невидима. И само в тази Невидима Реалност можеш да Ме видиш.
Съзерцание за Жаждата
Сърцето ми жадува за Таора. Умът ми копнее за Таора. Душата ми лети към Таора. Духът ми броди в Неизвестното. Сърцето ми всякога ще жадува, то е моята запалена свещ. Умът ми всякога ще копнее, той е Светлина от Зора Несътворена. Душата ми всякога ще лети, тя е Огън, изтръгнат от Нетленното. Духът ми всякога ще броди в Неизвестното, той е Пламък от Неизвестното. Само Неизвестното може да открие Неизвестното. Само Неизвестното отвежда Духа при Незнайното. И само Незнайното си остава всякога скрито. Открита е само Жаждата.
Съзерцание за Скъпоценния Камък
Когато за първи път видях Скъпоценен Камък, видях, че в него е стаено нещо необикновено. И реших да търся необикновеното, защото моята Душа ми казваше: Ти си роден, за да станеш Скъпоценен Камък – обикновен отвън и необикновен отвътре. – Много мислих кое трябва да бъде необикновеното в мен, за да не превърна необикновената си Душа в обикновен камък. В безсънните си нощи на търсения аз открих най-простото нещо на света – открих, че моята Душа е Скъпоценният Камък. Какво представлява тя? Открих, че тя е Океан от Любов, Океан от Божественост. И разбрах, че Таора още преди времената ме е създал като Скъпоценен Камък. Аз само трябваше да се преоткрия. Сега не ми остана нищо друго, освен моята Душа, която свети със скромната си Светлина.
Съзерцание за Косите на моята Любима
Когато я видях за първи път, видях само Косите ѝ. Видях в Косите ѝ Древни времена. Видях в Косите ѝ вятър от отминали спомени. Видях в Косите ѝ реки от Живот. Косите ѝ се носеха като Небесен Огън. Косите ѝ загатваха за Вълшебството на нейната Душа. Всеки косъм сякаш носеше Прозренията за Таора. Исках да ви опиша само част от Косите на моята Любима.
Съзерцание за Ухото
Когато човек искрено се концентрира, неговото Ухо изчезва в собствената му Дълбочина. Така Ухото се връща в своя Център. Този Център е наречен Сърце. Когато Сърцето се концентрира с цялата си Чистота, то се разтваря, разширява се и стига до друг Център. Този друг Център е наречен Душата. Само Душата има Ухо. Човек, който има Душа, той умее да превръща ума, сърцето и тялото си, и всичките си клетки в нещо напълно организирано. Това е наречено Слух. Когато целият човек се е превърнал в Слух, той може да съзерцава Божествените неща. Той може да приема правилно Посланията на Таора. Да умееш да се превърнеш в Слух, това е най-великото нещо, което може да постигне Любовта. Това е крайният предел на Любовта. Ухото се превръща в Сърце, Сърцето се превръща в Душа, Душата се трансформира в Слух, а Слухът символизира цялата Любов. Таора се нуждае от цялата Любов на човека. Такъв е пътят от Ухото до Таора. Който извърви този път, той може да съзерцава нещата, защото Слухът е, който вижда, а не очите. И затова Слухът се нарича Аора, или Универсалното Духозрение.
Съзерцание за Майката
Любовта е Майката на всички същества. Мъдростта е Бащата на всички същества. Истината, това са идеите-деца, които трябва да бъдат отгледани. Но Любовта е най-важната. Любовта е Майката, която ражда, възражда и отглежда. Всеки човек е Майка на себе си. Само Майката в човека може да роди от себе си Свещения зародиш. Който отгледа този зародиш, който го възроди и който го съхрани, той е познал Душата си. Душата е Майката на човека. Таора е Майката на Душата. Който е познал Душата си, Таора започва да го отглежда. Когато Таора започне да отглежда едно същество, това същество се превръща в Майка за другите същества. Това същество е наречено още „Отблясък на Неговата Слава“.
Съзерцание за Цветето, което никога не угасва
В планината живееше едно Цвете. Всякога, когато отивах при него, то беше спокойно и приветливо. То никога не разговаряше за своите проблеми. А аз знаех, че то имаше проблеми. Вятърът искаше да го отнесе. Дъждът искаше да го залее. Студът искаше да го замрази. Слънцето искаше да го изсуши. И когато аз, наречен още Авалар, имах проблеми, все посещавах това Цвете. Ние отдавна се познавахме, но аз не знаех името му. Не исках да питам за името му, за да не изгубя връзката си с неговия Дух. За мен то си остана Безименното Цвете. То ме научи как да разрешавам своите проблеми, защото то ми позволи да общувам с него и да зърна неговата Тайна. А когато имаш Любов, Тайната е всякога толкова проста. Когато вятърът се вихреше, когато студът сковаваше всичко, Цветето се навеждаше и като че ли правеше поклон. Когато слънцето го гореше, то се радваше, сякаш листенцата му бяха видели Рая. Когато дъждът го заливаше, то сякаш си казваше: Таора, колко много чистота си създал и нека Твоята осветена вода вечно да ме чисти. – И когато идваха вечерите на мрак, аз стоях до Безименното Цвете, но не го виждах. Попитах себе си: Къде е сега Цветето? – И чух Гласа на Безименното Цвете. И сякаш беше Гласът на Таора: Цветето на Любовта никога не угасва. Това Цвете, Авалар, е твоята Душа. – И тръгна си Авалар умислен и вдълбочен. И разцъфтя се животът му в Дълбините, защото позна Цветето в себе си и разбра, че то никога не угасва. И стана Авалар Цвете в Градината на Таора.
Съзерцание за Настоящето
Когато живееш в Настоящето, няма минало. Когато живееш в Настоящето, няма бъдеще. Когато живееш в Настоящето, няма добро и зло. Когато живееш в Настоящето, ти си реален. Тази Реалност превъзхожда миналото и бъдещето, доброто и злото. Реалността да си буден, това е най-голямото добро. Таора живее в Будността. Будността е всякога висша Реалност. Каквото и да прави будният, то е всякога правилно. Будният е всякога настоящ. Настоящ е само Таора. Всички други търсят минало или бъдеще, а Таора живее в Любовта. Всички други творят добро или зло, а Таора проявява Истината. Будният е Син на Таора. Будният е Син на Настоящето.
Съзерцание за Очите на моята Любима
Когато се вгледах в Очите ти, съзрях в тях Древни Небеса. Когато се вгледах в Очите ти, съзрях в тях милиони Слънца. Когато се вгледах в Очите ти, съзрях в тях Любовта на Таора. Когато се вгледах в Очите ти, съзрях в тях Вечния си път към Таора. И аз вече съм на път. Аз вече знам, че твоите Очи вечно ще озаряват пътя ми. Чрез твоите Очи ме гледаше Таора. Чрез твоето Сърце ме любеше Таора. Чрез твоите Коси ме галеше Таора. Чрез твоите Ръце ме прегръщаше Таора. Чрез твоите Уши Таора се вслушваше в моите нужди. Но чрез твоите Очи Таора осветяваше Вечния ми път. И сега съм на път.
Съзерцание за Великата Любов
Съзерцавах пеперудата и видях Твоята Красота. Съзерцавах пчелата и видях Твоята Мъдрост. Съзерцавах агънцето и видях Твоята Мекота. Съзерцавах извора и видях Твоята Чистота. Съзерцавах орела и видях Твоята Висота. Съзерцавах коня и видях Твоето Достойнство. Съзерцавах числата от едно до безкрайност и видях пътя на Вечен ред и порядък. И най-накрая реших да съзерцавам Любовта. И колкото повече я съзерцавах, толкова повече виждах Твоето Лице. Разбрах, че Любовта е Твоето най-велико Лице. Твоята Любов е Безпределен Океан и никой не може да го преплува. Твоята Любов няма начало и няма край. Таора е Великата Любов, Великата Безначалност, Великата Реалност – Реалност, която никога не се изчерпва. Всичко друго в света може да свърши, но Великата Любов продължава да тече. И ето аз, Авалар, превърнах се в капка от Твоята Безпределност.
Съзерцание за Святото Изцеление
И видях: всеки, който е избрал Любовта, е избрал Дълбокото. И видях: всеки, който е избрал Любовта, е избрал Мъдростта. И видях: всеки, който е избрал Любовта, е избрал Святото Изцеление. Всеки, който е избрал Любовта, е избрал Таора. Има ли Изцеление извън Любовта? Има ли Изцеление извън Дълбокото? Има ли Изцеление, когато избираш злото? Само когато избереш Любовта, ти си избрал Изцелението. Любовта е Единственият Изцелител. Любовта изцелява човека и го освобождава от цялото му минало. Таора не вижда миналото. Таора вижда този, който е избрал Любовта. Само Любовта може да изцели миналото. Който е избрал Любовта, той е избрал Святия Таора, той е избрал Святото Изцеление, той е избрал своята Вечност. Само Любовта е Вечност. Да бъдеш изцелен, значи да разбереш, а да разбереш, значи да избереш.
Съзерцание за вярата, която изчезва
Когато вярвам, аз изчезвам. Когато изчезвам, аз се вливам в Таора. Когато вярвам, аз се преобразявам. Така аз се превръщам в Душата на вярата. Вярата винаги преобразява. Любовта винаги осъществява. А Истината винаги изживява Таора. Когато изживееш Таора, твоята вяра е изчезнала, твоята вяра те е преобразила. Ти си се превърнал в Душата на Таора. И когато Таора те погълне, тогава къде си ти, къде е твоята вяра, къде е твоята цел? Вярата е изчезване в целта, целта е изчезване в Таора. Таора е Единствената Цел. И когато изчезнеш в Таора, може ли да имаш своя цел? В Таора вярата изчезва, целта се разтваря, остава само Той.
Съзерцание за Тесния Път
По много пътища вървях и видях собствената си скръб. Много пътища избрах и видях, че съм като кораб, който потъва. И видях, че съм като птица без крила. И видях, че съм като човек без очи. И видях, че съм като дърво без корени. Много неща видях със своята слепота и разбрах: много пътища означават много слепота. И реших да прогледам. И едва избрах Любовта, и вече прогледах. И превърнах Любовта в свой Път, защото само Любовта вижда Пътя. И бях блажен, защото вече имах Път. Но Пътят ме въведе в себе си. И видях мрак, толкова много мрак. И казах си: Трябва ли да вървя по този Път, толкова мрачен, толкова тесен? – И каза ми Любовта: Върви напред, върви заедно с мен и ще пробиеш сърцето на мрака. – И пробих сърцето на мрака. Познах красотата на Тесния Път. Изгубих всичките си пътища, защото Тесният Път ме отведе в моя Дом. Таора е моят Дом. Тесният Път ме заведе у Дома завинаги. И сега гледам хората. Всички си имат къщи, а аз намерих своя Дом.
Съзерцание за Чудото
Чудо е, когато вятърът ме гали. Чудо е, когато морето ме прегръща. Чудо е, когато Небето се спуска в мен. Чудо е, когато птиците пеят около мен. Чудо е, когато се раждам в този свят. Чудо е, когато се връщам при Теб. Чудо е, когато изцеляваш болестта ми. Чудо е Словото Ти, което променя живота ми. Чудо е всичко, което виждам и което не виждам. Чудо е всичко, което разбирам и което не разбирам. Но най-голямото Чудо е Твоята Неизменна Любов към мен. Това Чудо аз назовах Таора.
Съзерцание за Огнения Дракон
Драконите са Одеяние на Лъчезарната Мъдрост. Драконите са Одеяние на Пламтящата Стихия. Първите Дракони, които е създал Таора, са били същества на Магическата Мъдрост. Те са били страховити, зловещи и могъщи. Никое същество не е могло да се бори с тях. Те са били властни и непобедими, надарени с Огнена Сила. Това бяха първите деца на Таора. Но те бяха съградени от Пламък. Те бяха отвън страховити, а отвътре Лъчезарни. Те бяха отвън властни, а отвътре Любвеобвилни. Те бяха отвън смъртоносни, но отвътре носеха една малка шепичка Живот. Те бяха непобедими, но Мъдреците можеха да проникват в тях. Мъдреците познаваха тяхната вътрешност. Докато другите хора изпитваха към Драконите страхопочитание, Мъдреците общуваха с тях като с равни. И Мъдреците, и Драконите бяха възлюбени деца на Таора. А всички други хора сякаш бяха творение на един неразбуден свят. Хората дишаха, Мъдреците проникваха, Драконите горяха. Това ви казва Авалар. Това, което видях с очите си, това ви разказах.
Съзерцание за смъртта, която не съществува
Ти, който казваш, че умираш, защо продължаваш да съществуваш? Ти, който казваш, че умираш, защо продължаваш да мислиш? Ти, който казваш, че умираш, защо продължаваш да желаеш? Ти, който наричаш себе си умрял, защо искаш да се родиш отново? Може ли умрелият да се ражда? Щом се раждаш отново, какво става със смъртта? Дори и когато вярваш в смъртта, тя не съществува. Това, което съществува, е заблудата. Това, което съществува, е илюзията. Ако казваш, че си умрял, защо продължаваш да търсиш себе си? И ако ти истински се търсиш, какво мислиш, че ще откриеш? Ти ще откриеш смъртта, която не съществува.
Съзерцание за Магията
Най-висшата Магия на живота, това е Скритото Съкровено. Съкровеното няма образ, но има Лице. Съкровеното няма образ, но е добродетелно. Съкровеното няма слова, но поучава. Съкровеното не говори, но твори. Всичко, което твори, се докосва до Несътвореното. Несътвореното е създало сътвореното чрез Магията на Съкровеното. Съкровеното е неуловимата Магия. Никога не можеш да го докоснеш. Никога не можеш да го видиш. Никога не можеш да го разбереш. Но това е Магията, чрез която живееш. Само Съкровеният Живот е Магия. Обикновеният живот е развалена магия. Обикновеният живот е магия, която не се е случила. Съкровеният Живот е Магия, която се е случила. Ако Магията води към Съкровеното, тя ще породи Таора. Това е наречено „Новият Живот“. Таора е Магическият Живот на Душата. Това е Живот без обяснения, защото тук, в Душата, Магията на Съкровеното е пълна.
Съзерцание за Ръцете, които се извисяват
Когато Ръцете се сливат, те се извисяват и образуват Небето в себе си. Когато ръцете се сливат, човек става единен със себе си. Когато Ръцете се сливат, те се извисяват, а противоречията се снижават. Когато Ръцете се сливат, те образуват Върха на планината. Изкачвайки се на Върха на планината, човек стига до Подножието на Таора. Когато двете Ръце се превърнат в една, те образуват Тайната на числото десет. Единицата образува единството на човека, а единството е всякога преклонение. Молитва означава преклонение. Преклонение пред кого? Единицата се прекланя само пред Нулата, пред своя Творец. Единицата всякога пътува към Нулата. Нулата е Таора. Ръцете, които се извисяват, се смиряват пред Таора. Това са Ръцете, които благоухаят. Да се извисяваш, значи да се смиряваш. А който се смирява, ще бъде извисен в Нулата. Когато Нулата те приеме, Таора е възлюбил твоите Ръце. Това са Ръцете, които се извисяват. Те се сливат в едно и образуват в себе си кръг. Този кръг е Нулата, или Мястото, в което Таора слиза да живее. Таора може да живее само в Нищото.
Съзерцание за Името, което излъчва Благоухание
Когато произнасям Името Му, не Го разбирам, но нещо ме огрява. Когато произнасям Името Му, не Го разбирам, но нещо в мен засиява. Когато произнасям Името Му, не Го разбирам, но нещо в мен се пробужда. В мен се пробужда Най-Древната Зора. Тя изпълва Душата ми със Съкровени спомени. Това са спомените на моята Душа, когато тя е живяла в Таора. Не е необходимо да разбирам Неразбираемото. Не е необходимо да разбирам Незнайното. Необходимо е Името Му да благоухае в мен. Необходимо е да се къпя в Името Му. Неговото Име всякога благоухае. В миналото ние наричахме Таора Най-Древната Зора. От тази Зора се родиха милиони Слънца. Днес ние не можем да изречем Името на Древната Зора, защото всеки, който Го изрича, Го изгубва. А всеки, който Го съхранява, благоухае. Името Му води към Благоуханието. Благоуханието нито се ражда, нито умира. Благоуханието е твоят Дом, в който трябва да се завърнеш. Всеки, който благоухае, е намерил своя Дом.
Съзерцание за Златото
Ти търсиш Златото, а то е в тебе. Златото, това е твоята Чистота. Чистият не живее във времето, той живее във Вечността. Чистият не живее в думите, а в Смисъла. Чистият не живее в доброто, а в Любовта. Чистият не живее в знанието, а в Мъдростта. Чистият не живее, за да живее, а за да се учи. Който се учи, увеличава Златото в себе си. Чистият не живее, за да се бори, а за да помага. Чистият не живее, за да побеждава, а за да преоткрива. Чистият символизира Духовното Злато на света. Духовното Злато е всякога неопетнено. Златото е най-чистата Духовност. Човекът е роден, за да постигне това Злато в себе си. Това е Златото, което блести при всички условия. Това, което блести, се нарича Злато. Златото може да се замести само с думата Неизменност.
Съзерцание за здравето и болестта
Попитало здравето болестта: – Защо си толкова тъжна? – Защото имам много проблеми. – Казало здравето: А защо проблемите ти не светят? – Умълчала се болестта и казала си сама на себе си: Колко е глупаво здравето. Как може проблемите ми да светят? Та нали ако светеха, аз нямаше да бъда болест. А без болест как щях да се препитавам? – Минало се много време, болестта станала много голяма, товарът бил непоносим. Болестта мислела само за себе си и животът ѝ бил на привършване. Уплашила се болестта от приближаващата смърт. Казала си болестта: Какво ще правя, като умра? Кой ще ме храни? Кого ще измъчвам? – И помислила си: Смъртта идва да ми отнеме радостта. – И казала си: Смъртта е мой враг, тя иска да ми открадне мъката. – И отишла болестта при здравето, при своя приятел. И казала болестта на здравето: Напада ме един непознат враг, иска да ме погуби, а може ли погубеното да живее? – Казало здравето: Понеже не видя Слънцето в своите проблеми, понеже не видя Светлината, ти помисли, че смъртта е твой враг. Но смъртта идва, за да те излекува. Искаш ли да бъдеш излекувана? – Казала болестта: Но ако бъда излекувана, ще имам ли проблеми? – Казало здравето: Пак ще имаш проблеми, но те ще светят. – И решила болестта да оздравее. И такава Светлина се разляла в душата ѝ, че пожелала никога повече да не боледува. Казала болестта: Сега разбрах защо здравето обича своите проблеми. – И казвам ви: Който не обича проблемите си, те го разболяват. Който обича проблемите си, те го изцеляват. Проблемите са красотата на човешкия живот. И когато ги обикнеш, те изцеляват душата ти. Сега вече си изцелен и здрав. Започни да обичаш проблемите си, защото Любовта е единственото изцеление.
Съзерцание за котката и мишката
Живели в самотен хамбар котка и мишка. Котката все гонела мишката. Не разбирала мишката нищо от тази гонитба и решила да попита: – Защо все ме гониш? – Защото бягаш. Попитала мишката: – Защо все ме дебнеш? – Защото се страхуваш. Попитала мишката: Защо все ме търсиш? – И тогава котката казала: Много си малка и няма да разбереш отговора, но понеже си ми приятелка, ще ти го кажа: аз не търся тебе, аз живея в самото търсене; търсенето е смисълът на моя живот. – Казала мишката: Че какъв смисъл има в това търсене? – Казала котката: Смисълът, това е постоянната радост от търсенето.
Съзерцание за цветето, което разговаряло със себе си
Едно цвете много обичало да разговаря със себе си. То все търсело отговори на своите въпроси. Само се питало и само си отговаряло. Казало си: Защо съм се родило в този безумен свят? – И чуло Глас в себе си: Ти си се родило, за да ухаеш. – Казало си цветето: Че защо да ухая? Какъв смисъл има да ухая, когато никой не ме забелязва? – Явил се Гласът отвътре и казал на цветето: Не се тревожи, има един човек, който ще те забележи. Аз лично ще ти го изпратя – казал Гласът. – Зарадвало се цветето, засияло, започнало да се озърта. Нямало търпение да дойде човекът. Чакало цветето, чакало, три дена минали и чак тогава дошъл човекът. И скарало се в своето нетърпение цветето на човека: Защо се бави толкова? Омръзна ми да те чакам. И защо ме гледаш така особено? – Казал човекът на цветето: Не се страхувай от мене. Аз ще те занеса в моята къща, понеже много те харесах. Ще се радваме всички в моето семейство на твоята красота. – И зарадвало се цветето, че ще го гледат много хора. И изведнъж се озовало в ръката на човека с напълно отрязана глава. – Защо ми отнеха главата? Та кой ще ме разглежда с отрязана глава. Че как без глава ще благоухая? – Казало си цветето: Знаех си, че този свят е безумен. Когато хората искат да те разглеждат, те ти отрязват главата. – И потърсило цветето в себе си изгубения Глас, и казало цветето на Гласа, и скарало Му се: Защо ми изпрати този касапин? – И отговорил му Гласът: Никого не съм изпращал. Твоето нетърпение го извика. Ти го покани да ти вземе главата. – Казал Гласът: Обичай живота си, без да каниш непознати хора. – Казало цветето: Не обичам живота и по-хубаво е да живея без глава. – И тогава казал Гласът: Ти ще се наречеш нетърпеливка.
Съзерцание за наслаждението от Истината
Когато живееш за Истината, Душата ти се наслаждава на живота. Когато живееш за Истината, Любовта ти се усмихва отвсякъде. Когато живееш за Истината, ти придобиваш своята Дълбочина. Тази Дълбочина е твоето Безсмъртие. Не търси друго Безсмъртие, освен собствената си Дълбочина. Когато живееш за Истината, Таора заживява в теб и ти си вече Несътворен. Само Несътвореното може да се наслаждава на Истината. Сътвореното търси Истината, а Несътвореното живее в Истината. Несътвореното се наслаждава на Истината. Несътвореното е вечно. Несътвореното е познало своята неизменност към Истината. Истината е единственото наслаждение на Святите Мъдреци.
Съзерцание за израстването в Таора
Да израстваш в Таора, значи вечно да Го търсиш. Да израстваш в Таора, значи вечно да Го любиш. Да израстваш в Таора, значи вечно да Го осмисляш. Щом Го търсиш, ти Го любиш. Щом Го любиш, ти Го осмисляш. Щом Го осмисляш, Той израства в теб от само себе си. Човекът ли расте или Таора, Който е в него? Когато Таора живее в човека, Той живее само като едно Присъствие. Това Присъствие е истинският Живот. Само в истинския Живот човекът расте. И тогава сърцето му се усмихва, умът му просветлява, Душата му се озарява, Духът му засиява. Ето Таора в човека. Човекът е цял. Той е всякога в Таора и Вечността на Таора му е подарена. Който е придобил Вечността си, той е придобил Дълбочината си. Дълбочината е израстването в Таора.
Съзерцание за Възхищението
Когато Го виждам, аз се устремявам. Когато се устремявам, аз се възхищавам. Устремът, това е Таора в мен. Ето моето Възхищение. Когато Го любя, аз се оживотворявам. Ето, аз съм оживотворен. Това е Таора в мен. Когато Таора е в мен, той твори в мен, а аз живея. Ето, това е Възхищението ми. И след като много Го търсих, и след като много Го чаках – и ето, Той ми разкри Лицето Си. И видях Лицето Му – Лице, което нямаше образ. И беше Лицето Му като чиста самородна Светлина. И разбрах: Възхищението ми никога нямаше да има край.
Съзерцание за Блясъка на Възторга
Когато Възторгът блести в мен, това не е ли Таора, Който се възхищава на Творението Си. Когато Възторгът блести в мен, това не са ли Очите на Таора, които обхождат Творението Си. Когато Възторгът блести в мен, аз изведнъж разбрах, че съм докоснат. Когато Възторгът блести в мен, аз разбрах, че Той ме дарява със собствената Си Вечна Усмивка. Светът ми беше отнел тази Усмивка, но ето, днес аз съм отново роден от Блясъка на Възторга.
Съзерцание за Стареца, който носеше Светлина
Живееше Старец в съседната планина и наричаше се той Йохавания. И ходехме често при него. И учеше ни Йохавания на Учението за Таора. И казваше ни Йохавания: Когато се вглеждате в нещата, съзирайте само Блясъка на Таора, защото ако виждате този Блясък, тогава Таора ще блесне във вас. И Блясъкът Му ще ви запали. И Славата Му ще просветли сълзите ви. И Величието Му ще озари Душите ви, които са капки, отронени от Неговата Любов. Вглеждайте се само в Блясъка на нещата и този Блясък ще замъгли съзнанието ви, той ще ви опияни, както е опиянен изначално Йохавания. Откакто се помня аз, нареченият Йохавания, все съм опиянен и не можах никога да се събудя за света. Все Таора виждам и все Блясъка Му виждам, и все пия от Светлината Му, и няма да успея да се събудя от опиянението си, защото избрах да бъда вечно опиянен. – Всичко, което ни рече Йохавания, беше Учението за опиянението. – Аз, вечно опияненият, никога не отрезнявам. И защо да отрезнявам? И що да диря в света? Стига ми моето опиянение. Стига ми да пия от Блясъка на Неговата Светлина. – И отидохме си от Йохавания, защото получихме от него първия си урок. И върнахме се в селото си, и казаха близките ни: Тези хора са пияни. – И ние им отговорихме: Пияни сме. – Всеки, който познава Йохавания, все ходи като опиянен и пие неспирно от Светлината на Таора, понеже се вглежда в Блясъка на всички неща. Все някога това опиянение ще залее света. Да бъдем опиянени с Виното на Таора, това е най-големият ни Дар. А виночерпецът се наричаше Йохавания. Той всякога носеше Виното със себе си.
Съзерцание за Любовта, която е Неземен Смисъл
Любовта е Безпределна и със своята Безпределност тя докосва Таора. Любовта е Съкровена и със своята Съкровеност тя докосва Сърцето на Таора. Любовта живее на Дълбоко място. Дълбокото място е Тихо място. То е Тишината на Таора. Таора пристъпва само в Тишината. Тишината е мястото, в което всички земни сили угасват. И тогава на Трона на Тишината се появява Любовта, която е Неземен Смисъл. Всеки, който има Любовта в себе си, може да се превърне в Абсолютна Тишина. И тогава в тази Тишина се появява Таора – Смисълът на Неземния Смисъл. Таора е Целта на всички цели. Целите са много, но има само Една Цел. Някои мислят, че целите са еволюцията, проучването на нещата, религията или пътуването в космоса. Всички подобни цели не са Целта. Истинската Цел е Любовта, която е Неземен Смисъл. Любовта отвежда човека в Таора. Само Любовта знае как да намери Таора, защото самата тя е вроденият в нас Таора. Открием ли тази Любов в себе си, всички други цели изчезват. Остава само Таора. И ние Му посвещаваме живота си завинаги. И Любовта ни отвежда в Неземния Смисъл, който е самият Таора.
Съзерцание за Стареца, който е Изгрев
Живееше един Старец в местността Ахайа. Той всякога стоеше до едно голямо дърво. Преди да беше изгряло Слънцето, той винаги беше там. Най-много обичаше да бъде потопен в себе си. Той говореше много рядко. Никой не знаеше името му, сякаш бе роден заедно с голямото предвечно дърво. Никой никога не узна името му. Когато го посещавахме, той много бавно си отваряше очите. И очите му бяха като Съкровени Извори. Те превъзхождаха Изгрева на Слънцето, те предшестваха Слънцето, сякаш този Старец беше същество от един Незнаен свят. Когато стояхме до него, ние неусетно се потопявахме в собствените си Свещени корени. Забравяхме света, забравяхме живота и смъртта, забравяхме дори задълженията и стремежите си. Забравяхме дори имената си. В нас се зараждаше нов Изгрев, ново Единство, нов поглед за нашия Път. А Безименният стоеше тих и дълбок като Незнаен Владетел. Той дори не се усмихваше. Понеже нямаше име, запомнихме само очите му. Те бяха Изгревът, който се роди в нашите Души. Нарекохме го Старецът, който е Изгрев. В Любовта му имаше Тишина, но Тишина, озарена от Таора. Безименният беше Тишина, която свети. Ние го нарекохме на нашия език Бава Дара. Тези думи само приблизително го разкриват. Те означават „Този, който свети в Тишината, този, който изгрява от Тишината“. Но дали Безименният превъзхождаше Тишината? Това никога не можахме да разберем. За нас той си остана Старецът, който е Изгрев. Вечно ще запомним очите му. Неговите очи сякаш бяха Очите на Таора. Те се превърнаха за нас във вечен спомен, във вечен повик, сякаш Таора ни викаше, сякаш ни казваше: Елате във Вечния Изгрев, защото без Таора не може да познаете своята Вечна Цел.
Съзерцание за Говора на Изгрева
Когато Изгревът говори, той свети. Когато Изгревът говори, той те милва. Когато Изгревът говори, той те изцелява. Когато Изгревът говори, той те вдъхновява. Когато Изгревът говори, той те обожава. Когато Изгревът те обожава, той се вселява в теб. Когато Изгревът се вселява в теб, Таора ти се открива като Вечен Дом. Щом имаш Вечен Дом, ти ставаш Говор на Изгрева. Ти ставаш Изгрев и за себе си, и за другите. Ако ти си Вечен Изгрев, ти си Син на Таора. Ти си Изгрев от Изгрева, ти си Пламък от Пламъка. Ти си Месия за всички Изгреви, които не са преоткрили Изгрева в себе си.
Съзерцание за Хаоса, който ражда Светлината
Защо Хаосът те потопява в себе си? – За да познаеш Душата си. Защо Хаосът те потопява в себе си? – За да познаеш собствената си Вечност. Защо Хаосът те потопява в себе си? – За да познаеш, че си съграден от Музиката на Таора, а не от симфонията на мрака. Защо Хаосът те потопява в себе си? – За да се яви Откровението, че ти си Син на Таора и че само този, който се изтръгне от Хаоса, се ражда като Светлина. Светлината, която е родена от Хаоса, е истинската Светлина. И затова всеки трябва да се роди от Хаоса, да изтръгне от Хаоса собствената си Светлина. Защото предназначението на Хаоса е да ражда Светлина. Светлина, родена от щастието, е заблудена светлина. Светлина, родена от доброто, е заблудена светлина. Само Светлината, родена от Хаоса, се явява като Откровението на Таора. Ако щастието и доброто знаеха за тази Светлина, те биха завидели. Ако те съумееха да видят тази Светлина – това Откровение на Хаоса – те биха видели колко са голи и боси. И ако любеха Таора, биха пожелали и те да се облекат с Одеянието на тази незрима Светлина. И тогава хората биха разбрали, че щастието не е техният баща и че доброто не е техният баща. И биха потърсили Хаоса. Защото от Хаоса са родени милиони звезди и слънца. Всичко е родено от Хаоса. И красотата на живота е родена от Хаоса. Но най-голямата красота на живота са Синовете на Светлината. Само тези Синове познават Тайната на своя Вечен Път, който е незрим.
Съзерцание за Тишината, която се усмихна
Вгледах се в Тишината и видях, че тя няма лице, но тя ми се усмихна. Вгледах се в Тишината и видях, че тя няма сърце, но бях озарен. Вгледах се в Тишината и видях навред Покой, Покой и абсолютно Безмълвие. И открих, че има два вида Тишина: едната е мълвна, а другата – безмълвна. Едната мълви и навява Древно Предание, а другата Тишина беше толкова величествена, толкова безмълвна, сякаш беше неосветена, сякаш желаеше да остане вечно непозната. В тази Тишина нямаше никакви звуци, никакви Предания, никакъв шепот, сякаш беше Бездна от Безмълвие и Дълбочина. И реших да разговарям с малката Тишина, и реших да я попитам знае ли тя Тайната на Голямата Тишина. Малката Тишина само ме погледна и се усмихна. Попитах малката Тишина: – Кой живее в Голямата Тишина? – Там живее Белият Владетел. – И попитах малката Тишина: Над кого владее Белият Владетел? – И каза ми малката Тишина: Белият Владетел владее над всички светове, но без да е Господар. Той владее, но не управлява. Той ръководи, но не упътва. Той не говори, но отговаря. Аз съм Неговата Дъщеря, която ти отговаря. – Дълбокото никога не говори, защото всеки говор е ограничение. Дори и Свещеното Слово е отклонение, то нарушава Предвечния Покой. В Началото беше Великата Тишина. От нея се роди малката Тишина, която започна да говори на най-древния Свещен Език. Този Първичен Език е наречен Ватан, което значи „Одеянието на Великата Тишина“. Впоследствие този Свещен Език беше наречен „Словото“. И нарекоха това Слово Началото. Но не знаеха народите Тайната на Ватан. – Само аз, малката Тишина, мога да ти загатна една от Тайните на Великата Тишина. Тайната се състои в това, че само тези владеят Ватан, които са прекарали милиони години във Великата Тишина. Само 24 Същества са били избрани от Великата Тишина. Само те са устояли в Бездната на Безмълвието и затова са били наречени Старци. – Като каза това малката Тишина, тя се поклони и се усмихна. Аз още тая в сърцето си спомена за Тишината, която се усмихна, и вярвам, че пак ще се срещнем.
Съзерцание за целта на Ушите
Целта на Ушите е да долавят посланията на другия свят. Другият свят е название на Дълбокото в нас. Целта на Ушите е да доловят Гласа на онази Любов, която превъзхожда света. Който е доловил Любовта, тя ще го отведе в Царството на Съкровеното. Оттук произлиза всяка Мъдрост. Затова ние казваме, че който има Мъдрост, той има Уши за Недоловимото. Целта на Ушите е да минат през различни светове, да се освободят от тях и да чуят Недоловимото, което ще възроди в тях Съкровеното естество на Душата и което ще възкреси в тях Мъдрото естество на Духа. И най-накрая Духът ще помогне на Ушите да чуят Нечутото. Нечутото е Царството на абсолютното Безмълвие. Това е Царството на Истината. Ти никога не можеш да чуеш Истината, но можеш да проникнеш в нея. И тогава Ушите са извървели своя Път. Ти вече си променен и преобразен завинаги. Целта на Ушите е да те заведат до Истината – Истина, която не можеш да чуеш, но Истина, която се превръща в твой Вечен Път.
Съзерцание за Величието на Послушанието
Най-великото нещо е да умееш да слушаш Гласа на Сърцето си. Тогава Сърцето ти ще се превърне в Цвете. Най-великото нещо е да слушаш Гласа на Душата си. Тогава Душата ти ще се превърне в Благоухание, а Благоуханието е Път, по който се придвижваш навътре в Духа. Когато Сърцето е Цвете и когато Душата е Благоухание, те са скъпи гости за Духа. Духът отваря широко вратите си за тях, за да черпят те от Съкровищата на Нетленната Мъдрост. Когато Цветето, Благоуханието и Нетленното се обединят, тогава човекът е пред Прага на Таора. Това е истинският човек, роден от Величието на Послушанието. Тогава Таора казва: Пуснете човека да влезе при Мене. – И човекът влиза в Преддверието на Таора. И това, което вижда, е изгубване на всичко, което е придобил. Пред Видението на Таора дори и Съкровеното изгубва своя смисъл, защото тук човекът на Великото Послушание вижда това, което милиони години е търсил. Тогава Цветето в него се прекланя, Благоуханието в него се прекланя, Нетленното в него се прекланя, защото този човек е познал Тайната на живота, която се превръща във Вечно Вдъхновение. Тук човек става цялостен. Тук вече в човека има само едно единствено желание: той иска да открие цялата Тайна за Таора. И той се превръща от човек в Син на Истината. Синът превръща всичко във Вечен Път към Единствения, Който не може да бъде с нищо заменен. Така човекът се превръща в Син. Синът ще се превърне в Същество на Истината, а Съществото на Истината ще се превърне в Праобраз. Праобразът ще заведе човека при Стареца. Старецът е Същество, Което е Предобраз. Старецът е Същество, Което е най-висшата граница между Таора и Нищото. Когато съществата са завършили и извървели Пътя на своята Вечност, Старецът ще ги отнеме от Таора и ще ги заведе пред Прага на Нищото. Оттук нататък няма Път и Цел, има само Служение на Стареца или отказване от Служението и Пълно Разтваряне в Предвечния Източник. Старецът е Мостът между Таора и Абсолютното Нищо. Старецът има Властта, Великата Божествена Власт, да ти даде част от Своята Есенция, която да те превърне завинаги в Несъществувание. Тук завършват всички пътища и всички цели. Завръщането в Нищото е Завръщане в Незнайния Храм. Това е Храм, за който никой нищо не знае. Само Старецът може да поглежда към този Храм, без да бъде погълнат. Затова ние почитаме Стареца. Думата Старец символизира Почит и Благоговение, защото само Той може да ни изведе от световете към Незримия за нас, Посветените, Храм.
Съзерцание за Очите на Таора
Очите, които те любят, виждат Душата ти. Очите, които те любят, виждат Красотата ти. Очите, които те любят, те спасяват. Това са Очите на Таора. Когато Таора се вглежда в Душата ти, Той вижда собствената си Душа. Душата е дете на Таора. Когато Таора се вглежда в Красотата ти, Таора вижда собствената си Красота. Красотата е Несътворен Цвят от Градината на Таора. Когато Таора се вглежда в теб, Той вижда собствената си Реалност, собствената си Вечност. Затова казваме, че Очите на Таора са Спасение. Когато Таора се вглежда в теб, ти не можеш да умреш. Затова всеки човек търси Очите, които да го възлюбят, Очите, които да го спасят, Очите, които да го съхранят. Но Очи има само Таора. Само Неговите Очи са реални. Само Очите на Таора загатват, че има един друг свят – свят, който е съграден от Любов и Безпределност. Който е срещнал тези Очи, той е срещнал Таора. Но Мъдреците знаят, че Очите на Таора са Несътворени. Те имат Дълбочина, която не позволява сътворяване. Очите на Таора не живеят в този свят. В този свят те само се загатват. Но който е видял това загатване, той е тръгнал на път. Очите на Таора са пътят към Несътвореното.
Съзерцание за Необикновения Храм
Съществува външен храм, но той не е Храмът. Съществува вътрешен храм, но и той не е Храмът. Съществува Несътворен Храм. И той не е Храмът, но е Преддверието към Храма. Който е стигнал до Преддверието, той трябва да е изпълнен с Благоговение пред това, което ще види. Той ще бъде посетен от Истината, която е създала всички храмове, но самата тя живее в Абсолютна Тишина. Тази Тишина символизира най-висшия Храм. В тази Тишина няма нищо изречено и неизречено. Тази Тишина е наречена „Предвечното“ или „Истината“. Хората наричат това Свобода. Мъдреците наричат това Истина. Старците наричат това Ахавар, което означава „Мястото, което никога не можеш да достигнеш, защото Той не е там“. Още означава „Вечно Непознатият“. Всеки, който е искал да Го опознае, се е отделил от Него. Всичко, което е искало да Го опознае, се е превърнало в хора, растения, минерали, животни, слънца, звезди, космос, вселена, ангели и незнайни същества. Всичко това е пожелало да съществува. Само Той е пожелал Абсолютната Пълнота на Несъществуването. Всичко, което съществува, това са Отломъци от Неговата Съвършена Пълнота. И затова съществата се търсят, за да запълнят нещо в себе си. Всяко същество търси своя Храм. Но само Той се е отказал от всички храмове и затова Мъдреците наричат самия Него „Необикновеният Храм“.
Съзерцание за Ахавар – Абсолютното Нищо
Не можеш да Го видиш с дарби и способности. Не можеш да Го видиш с вяра. Не можеш да Го видиш с молитва. Не можеш да Го съзерцаваш с очите си. Не можеш да Го чуеш с ушите си. Не можеш да Го избереш за свой Път. Само Старците могат да се приближат малко до Ахавар, защото само те са събудили в себе си Частица от Величието на Ахавар. Ахавар е отвъд Акаша, отвъд Пустотата. И най-големите дарби са сенки пред Неговия Трон. Вярата е само път към Неизвестното, тя едвам го докосва. Само Любовта на Старците Му е близка. Те не познават Ахавар, но са близо до Него. Те са близо чрез Величието на Любовта. Но дори и тази Любов не Го познава и затова е наречен Ахавар – Най-Скритият от Скритите, Най-Скритият Непознат. Няма звук, който води към Неговата Тишина. Няма Тишина, която води към Неговото Присъствие. Ахавар няма Присъствие. Само Старците са близо до Трона Му. Всички други, които искат да Го видят, изчезват в бездната на злото. Но Ахавар, Който е излъчил Старците, ги е оставил като споменание за всички светове. И всеки, който е видял Бял Старец, е видял Частица от Ахавар. Това е достатъчно за всички времена и за времената, които не съществуват. Най-съкровеното явление, според Старците, е че ТОЙ съществува в Абсолютното Си Несъществуване, а не че може да бъде намерен. Това е Дарът Му към всички, които са се устремили към Него. Да не Го видиш никога, това е най-великият Дар, това е най-неизразимият Дар – Дар, който не може да бъде изречен.
Съзерцание за Безкрайността
Чистотата ражда устрем. Устремът търси Любовта. Любовта ражда Безкрайност. Любовта е най-великата идея, която съществува. Тя се разширява до Безкрайност, защото целта ѝ е да обхване всички същества. Само Безкрайната Любов може да се грижи за всички същества. Когато са живи, тя ги храни и облича. Когато са умрели, тя ги успокоява и напътва. Чрез Любовта си Таора се е разлял в Безкрайността. И Окото Му постоянно обхожда всички светове, и търси тези, които се нуждаят от Него. Само Любовта ражда Синове на Таора. И чрез своята Любов те се уподобяват на Великата Безкрайност. И в който и свят да бъдат изпратени, те винаги служат на Безкрайността. Безкрайната Любов е тяхната храна. Тази Любов храни постоянно тяхната Цялост. Да си нахранен, означава да си цялостен.
Съзерцание за Стария Дъб
Старият Дъб живееше самотно. Той беше дълбок и наблюдателен като Мъдрец. Около него се случваха много неща. Той нямаше мнения, само наблюдаваше, наблюдаваше. Той търсеше Душата на всички неща и взорът му беше тих и дълбок. Аз, Йохавания, бях приятел със Стария Дъб. Ние имахме навик много неща да си споделяме, но без да ги обсъждаме. Никога не обсъждахме, а само споделяхме. Обсъждането беше дело на нашите Души, защото Старият Дъб ми беше казал, че обсъждането трябва да става само в процес на Мълчание и че само в Мълчанието нещата придобиват Дълбочина. Казваше ми Старият Дъб: Виж Душата на нещата. Не е ли Душата сестра на Слънцето? Не е ли умът подобен на вятъра. Не е ли вятърът променлив? Постоянно пътешествува и колко често се гневи. Понякога утихва, но това не е природата му, а защото е уморен. Вятърът е изгубил своя Център и затова той е толкова променлив. Мислиш ли, че променливото може да достигне до Царството на Таора? Виждаш ли птиците? Все се носят нагоре и надолу. Но когато дойдат на моите клони, те сякаш се успокояват, защото аз живея в Таора. Аз избрах за себе си Великата Неподвижност. Само неподвижният може да наблюдава нещата с взора на Таора. Неподвижността означава да имаш корени в Таора. Когато си неподвижен, когато си напълно изчезнал и утихнал в собствената си Дълбочина, тогава Таора започва да се движи в теб. Тогава виждаш, че истинският живот, това не си ти. Истинският живот принадлежи изцяло на Таора. – Като чу всичко това, Йохавания рече: Нека завинаги бъдем приятели, защото и двамата с теб имаме един единствен приятел. – И каза Йохавания на Стария Дъб: Ти имаш само един единствен приятел – това е Истината. И аз имам само един единствен приятел – това е Истината. Всички, които имат за приятел Истината, те са Братя. Таора ги превръща в Братя, а Истината ги ръководи. – И още много пъти разговаряха Старият Дъб и Йохавания, защото Братството е всякога Свещен разговор между съществата. За да има истински разговор, трябва да има Братство. Това е закон в живота. Много години се срещаха още Старият Дъб и Йохавания, защото Братството никога не омръзва.
Съзерцание за молитвата на Дракона
Молитвата на Дракона Тахор: „Аз съм Огънят, който привлича всичките си жертви. Аз съм Огънят, който поглъща всичките си жертви. Роденото трябва да бъде привлечено от моя Огън. Аз имам велико предназначение. Аз трябва да разруша всичко сътворено.“ Казал Драконът Тахор: Всичко, което е сътворено, е зло. Само който съумее да превърне сътвореното в несътворено, само той ме съсипва. Само той има Любов, която съсипва злото в мен. Но в света малцина са тези Божествени герои и затова моята молитва е още на власт. Моят Огън вечно ще поглъща тези, които са се отказали от Огъня на Любовта. Огънят на Любовта, това е Таора, Който всякога ме побеждава. Никой не може да воюва срещу Таора, освен безумните, които никога нямат шанс. Докато има безумни, моят Огън все ще се храни. Докато има безумни, аз, Драконът Тахор, всякога ще съм пробуден. Разумните съм оставил на Таора, защото те са Негови жертви. Те са Неговата чиста храна, защото Любовта се храни с Любов, Разумът се храни с Разум. А Тахор се храни с нечистата храна. Казва Тахор: От нечистата храна израснах. Тя е моята участ. Но така повелява по-големият ми Брат, наречен Таора.
Съзерцание за сълзите на Мрака
Мракът е сбор от същества, които са изгубили Живота. Тези същества са обединени в едно цяло, което образува идеята за Мрак. Мракът – това са същества, които са се установили в смъртта. Мракът – това са същества, които са потопени в застоя. Най-тъжното в Мрака – това са неговите очи. Едно същество на Мрака разглежда света само с външните си очи. Чрез външните си очи това същество внася в своя вътрешен свят желанията на света. Очи, които не допускат Светлината, се превръщат в сълзите на Мрака. Когато външните очи на един човек са отворени само за света, това е въведението към Мрака. Когато външните очи на един човек желаят само света, тогава тези очи развалят вътрешния живот на човека. Така Мракът си сътворява сълзи, които оплакват неговата участ. В тези сълзи няма Светлина. В тези очи няма Свещенолюбие. Очите стават истински, когато се затворят. Да затвориш очите си, означава да затвориш прозорците си за желанията на света. Затворените очи са Пътят навътре към Духа. Това е Пътят на Мъдрите очи. Тези очи разсейват постепенно Мрака, докато се яви Зората на Посвещението. Но не всички затворени очи са Мъдри, защото когато човек е привързан към света, той внася света вътре в себе си и го умножава. Всеки, който умножава желанията на света в себе си, той увеличава сълзите на своя Мрак. Когато тези сълзи попаднат в градината на човека, цветята повяхват. Сълзите на Мрака ни разкриват черната участ на земните желания. Който е вкоренен в земните си желания, Мракът ще му даде своята участ – сълзи, сълзи, сълзи от Мрак.
Съзерцание за Светлината и Мрака
Казал Мракът на Светлината: Защо си толкова глупава, защо виждаш само доброто в този свят? Казала скромно Светлината: Да виждам само доброто, означава да съхранявам само доброто. Казал Мракът на Светлината: Ти не видя ли вчерашното ми убийство? Казала Светлината на Мрака: Видях красотата на твоето убийство. – И смутил се Мракът: Че каква е тази гледна точка? – Не виждаш ли, казала Светлината, как съвестта се пробуди в моя убиец? – Разсърдил се Мракът: Този убиец е мой и жертвата е моя. – Казала Светлината: Убийството е твое, но убиецът е мой. Ти събуди убийството в него, а аз събудих съвестта му. –Казал Мракът: Който убива, има ли съвест и защо му е съвест на убиеца, и що за невзрачно нещо е тази съвест? – И казала Светлината: Тази съвест е Гласът на Бога. Казал Мракът: Че кой е този Бог, аз не Го познавам. Казала Светлината: Всеки, който има съвест, Го познава. Тогава Мракът казал: Ако аз имам съвест, ще мога ли да убивам? Казала Светлината: Няма да можеш да убиваш. – И тогава разсърдил се Мракът: Че за какво ми е този Бог, че за какво ми е тази съвест да ме заслепява? Нали аз трябва да се храня? Твоят Бог иска да обърка живота ми. – И тогава убиецът се намесил: Аз открих в себе си съвестта и съвестта ми каза да се отделя от тебе, защото Светлината е моят Път. – Казал Мракът: Защо ме изоставяш, защо бягаш от мене, нали имахме и други набелязани жертви, нали ми каза, че ставаш убиец? Кой те заблуди? – Казал убиецът: По-хубаво е да съм заблуден, но да имам съвест и винаги да се въздържам от зло. – Тогава дошла Светлината и казала на човека: Ти вече имаш религия. Истинската религия е да признаваш само един Господар и всякога да се въздържаш от зло. Който има тези две опорни точки, той има религия. – Разплакал се Мракът и казал: Отнеха ми убиеца и ме оставиха в самота. Какво ще правя сега? Че аз вече нямам ръце, с които да убивам? – Казала Светлината на Мрака: Моли се Бог да ти даде съвест и ще се подобри животът ти. – И казал Мракът: Не искам подобрение на живота си. – И продължил Мракът тихо и горещо да си плаче. А Светлината се обърнала към убиеца: Това е истинската религия – да имаш само един Господар и да Го признаваш в себе си, и всякога да се въздържаш от зло. Ако имаш само едното, изгубваш религията си, защото само с една ръка не можеш да служиш на Светлината. Който признава само един Господар, но върши зло, той няма религия в себе си. Който постоянно върши добро, но не признава Таора, Единствения Господар, той няма истинска религия. – И казала Светлината на човека: Това е доброто, което не ти трябва. Това е добро без благословение. Доброто без Таора е зло. – И поклонил се човекът на Светлината, и казал дълбоко в себе си: Само Таора познава доброто. – И пожелал в Душата си човекът Таора да се всели в него и само Той да върши добрите дела, за да не изцапа човекът Таора със собствените си добри дела. Защото само доброто, което излиза от Таора, е истинската религия.
Съзерцание за Сина на Бездната
Много път извървях – каза на себе си Йохавания – и най-накрая познах Името на Таора. Името Му е Името на Бездната. Ако паднеш в една яма, това е твоят късмет. Ако паднеш в един кладенец, това е твоето добро. Ако паднеш в една пропаст, това е твоето щастие. Пропастта може да те преобрази най-много до нивото на щастие. Тя не може да ти даде нещо повече от щастие. Щастието е сигурен път, по който съществата изгубват Таора. Ако вървиш по пътя на късмета, на доброто и на щастието, тогава знай, че нещастието те очаква. Синът на Бездната избира само Истината. Тогава може ли Синът на Бездната да разчита на щастието, на късмета или на доброто? Синът на Бездната разчита само на Таора. Когато изпадне в нещастие, той открива Истината в това нещастие. И тази Истина прави Сина си дълбок. Така Синът минава зад пределите на нещастието. Той става Син на Бездната. Само Бездната знае тази Тайна, защото Бездната превъзхожда всичко. Посветените в Истината са същества на Бездната. И когато гледат света с очите си, те гледат по закона на Бездната. Синът на Бездната никога не живее в света и светът никога не може да оживее в него, защото Бездната – това е Истината, която поглъща света и отвън, и отвътре. Когато Синът на Бездната живее в света, тогава Таора е посетил света. Таора е слязъл за Душите, които искат да се спасят от своя късмет, от своята доброта и от своето щастие. От милиони години Таора търси изгубените Си деца, но те все настояват на това, че щастието е тяхната награда, незнаейки колко е бедно тяхното щастие. Казва Йохавания: Таора ме научи, че щастието е крехко като прогнил клон. – Но хората му казваха: Не ни отнемай този клон. Не виждаш ли, че ръцете ни са здраво заловени за него. Защо искаш да ни отнемеш единствения клон? – И каза им Йохавания: Има друго Дърво – Дървото на Бездната. И който вярва с вярата на Таора, нека дойде при мен. Дървото на Бездната е Океан Необятен. Красотата му няма край. Водата му никога не пресъхва. Светлината му никога не угасва. Любовта му никога не се изменя. Мъдростта му никога не се изчерпва. А Истината му е всякога нова. Дървото на Бездната е Дървото на Необятния Живот. Очите не могат да го обхванат. Ушите не могат да го доловят. Сърцето не може да го вкуси. Само когато се превърнеш в Син на Бездната, ти разбираш разликата между Океана и локвата. – И присмяха се щастливците на Йохавания: Ние си имаме свой рай, светът е нашият рай. Ти не си наш приятел. – И замина си Йохавания от тях, и рече в Душата си: Таора, нека никога не ме сполетява щастието на този свят. Нека бъда всякога Син на Бездната.
Съзерцание за светлината, която не свети
Има светлина, която не свети. Това е светлината на света. Има светлина, която блести, но не свети. Има светлина, която се усмихва, но е тъжна. Това е светлината на човека. Всеки, който е обикнал света, ума и човека, е обикнал нереалната светлина. Който разчита на тази светлина, успехите му се превръщат в неуспехи. При тази светлина човек всякога се проваля. При тази светлина щастието се превръща в нещастие, а нещастието дава поуки за постигане на ново щастие, което е бъдещо нещастие. Така хората от хиляди години все се поучават, но поуките не ги завръщат в Таора, защото светлината на света е винаги нереална. Тази светлина никога не обхваща истинския живот. Светлината, която е без Таора, притежава блясък, който не свети. Този блясък е разкошът, който задоволява хората. Така разкошът задоволява света, но погубва Душите, потопява ги в собствения си блясък, който е блясък на мрака. Да обичаш блясъка и да обичаш разкоша, това значи да обичаш мрака. Любовта към мрака е създала светлината, която не свети. Може ли тази светлина, която не свети, да се почита? Може. И затова е създаден светът, защото светът е обикнал светлината, която не свети. Светът не обича да бъде ръководен. Светът не обича съвети, защото светът е избрал за себе си светлината, която му е изгодна. Това е светлината, която не свети.
Съзерцание за Тишината, която изцелява Душата
Мълчанието облагородява сърцето. Разумността овладява ума. Тишината възвисява Душата. В Мълчанието сърцето блести. В Разумността умът свети. В Тишината Душата се възкачва на своя Трон. Кой е Тронът на Душата? Тронът на Душата е Искрата, излязла от Бога. Този Трон се състои от чисто Злато, а вътрешността му е самороден Диамант. Душата има два пътя: единият път се състои в това, че при срещата си с чистото Злато тя се изцелява; вторият път се състои в това, че при срещата си със самородния Диамант тя се разтваря в неговия Трон. След като Душата е изцелена, тя се завръща от сферите на ума и сърцето в собствената си Дълбочина. И така нейната Дълбочина я отвежда до Великата Тишина. В тази Диамантена Тишина Душата е напълно изцелена и освободена от своето минало и от странстванията си в световете. Завръщайки се в Диамантената Тишина, Душата преоткрива себе си завинаги.
Съзерцание за светогледа на Слънцето
Слънцето има само един Център и този Център се нарича „Откровението на Живота“. Чрез това Откровение Слънцето обхваща Живота. Слънцето има само един Център и този Център се нарича „Изворът на Живота“. Така Слънцето пренася Живота във всички светове. Слънцето има само един Център и този Център се нарича Таора. Таора живее в Абсолютно Безмълвие. Това Безмълвие привлича всички гласове. Това е Безмълвие, което не говори, не разговаря, не общува, не споделя нищо за себе си, но всички гласове го търсят. Когато гласовете се превърнат в реални Същности, или в това, което наричаме Слънце, тогава това Слънце се превръща в саморазкриване на Пределния Смисъл. Пределният Смисъл е светогледът на Слънцето. Пределният Смисъл се явява по един единствен път: като Откровение. Откровението – това е Таора. Откровението е Несътвореното Съкровено Лице на Таора. Така Слънцето придобива своя Вечен светоглед.
Съзерцание за Древния Език
В Първопричината най-древният Език се е изявявал като лееща се Светлина, като потоци от Неизразима Светлина. Но минало оттогава много време. И аз, Йохавания, видях много светове, които се сътвориха и които останаха несътворени. Явиха се хората и безбройните същества. И аз исках да им изявя Древния Език и да им разкажа за него. Но хората и съществата сякаш бяха изгубили себе си. А те бяха сътворени и трябваше да се разговарят по сътворения начин. И разговаряха си те с движения, с жестове. Опитваха се с жестове да рисуват Светлината. Но видях, че сътвореното е ограничено. После се яви говорът, дойдоха думите. И всички ние бяхме пренесени в един свят, който Таора нарече Атлантис. И всички ние възприехме този свят като Атлантис, но моята Душа не ми даваше покой. И аз поисках да разбера от Таора Замисъла за Атлантис. Аз знаех в себе си, че всяка изговорена Светлина е идея на Великия Замисъл. И узнах от Таора идеята: Атлантис е Речение, Изричане, което означава „Мястото на Съзерцанието“. И съзерцавах хората и безбройните същества. Едни си говореха с очи, други си говореха с жестове. Едни си говореха с усмивки, други си говореха с думи. Но Несътворената Светлина сякаш беше потънала. Всички си говореха, но сякаш не се разбираха. Но в този свят имаше много същества на Таора. Аз ги нарекох Мадахари, сиреч Мъдрите. И само с тях можех да общувам. И с тях заедно основахме Великото Царство на Атлантис. Ние живяхме много времена и общувахме помежду си на единствения Език – Езикът на Несътвореното. И нарекохме го Ватан – Царството на Несътворените идеи, или Царството на Преподобната Светлина. Тази Светлина беше Праобразът на Таора – изобилна, ослепителна и неизговорима в сътворените светове. Но ние, децата на Таора, си общувахме само на Ватан, защото Любовта ни към Таора беше съхранена. И видях впоследствие Видение за много светове: те всички жадуваха за сътвореното, те искаха да ограничат Светлината в себе си. И превърнаха се съществата в сътворена светлина, и искаха да я притежават само за себе си. Но изгубиха нещо от Несътвореното. И до ден днешен хората си говорят на дадения им сътворен език. И видях: в сътвореното няма разбирание. Само Мъдрите имат разбирание в себе си. Само те носят в себе си Древния Език. В този Език няма думи, няма слова. В този Език има само Таора, сиреч Присъствие на Несътвореното. Само в това Присъствие има разбирание. А останалото наричам „сътвореният свят“.
Съзерцание за Пресветлия Образ
Когато съзерцавам Пресветлия Образ, аз се вглъбявам, вглъбявам, вглъбявам. И най-накрая нищо не виждам. Във вглъбяването нищо не трябва да си представяш, нищо не трябва да си въобразяваш, нищо не трябва да си измисляш, защото ще ограничиш Пресветлия Му Образ. Вглъбявах се, вглъбявах се с Любов и най-накрая нищо не видях. В това абсолютно невиждане аз докоснах Ослепителната Му Светлина и се преля в мен Велико Възхищение. И тогава разбрах, че това Велико Възхищение е частица от Пресветлия Му Образ. И схванах, че Той се възхищава от всичко. И казах си: Ето качеството на Ослепителната Светлина. Разбрах в себе си, че Възхищението е събирач на Светлина. И направих първия си извод: Възхищението събира Светлината от всички светове и тази натрупана Светлина се самовъзпламенява и се саморазкрива в себе си. По този път аз се приближавах все повече към Пресветлия Образ. Още в Атлантис, когато наблюдавах вглъбено живота, аз разбрах, че трябва да се възхищавам от всичко, дори и от злото. Аз долових, че Той е Творецът на злото и че това зло твори в Тайна и изработва истинското добро. И направих втория си извод: злото е свято. То работи в Тайна, но ако му се възхищаваш с Любов, Тайната му става явна. И така от Тайната на това зло се родиха истинските Мъдреци и Учители на Атлантис. Злото твореше пресвятото добро, което беше частица от Пресветлия Му Образ. Чудна е Тайната на злото. Само в Дълбините на Любовта могат да се разкрият святите намерения на злото. И вглъбявах се, вглъбявах се в Тайната на Пресветлия Образ. И нищо не виждах, и нищо не очаквах. А Той се зараждаше в мен. Уморяваха се очите ми от Любов. Вглъбявах се, вглъбявах се и изгубих мярка за годините и времената. И рече ми Пресветлият Образ: Ще те направя Първия Старец. И ще бъдеш Трон в Нозете Ми. И ще бъдеш Мост между световете и Мен. И ще се наречеш Авахал, което ще рече „Отвъд Безпределностите“ или „Този, който живее отвъд Безкрайността“. Понеже Възхищението ти беше подобно на Любовта ти и понеже Любовта ти нямаше край, ти ще носиш в себе си Възхищение без край. Твоята Любов зърна скритите Ми намерения. И затова ти си Авахал, сиреч „Старецът от Дълбините на Вечния Покой“. И учи народите Ми на Възхищението, което ти дадох. И този, който се възхищава от всичко, направи го свой Син. И на тази земя, Атлантис, Аз ще зародя и другите 23-ма Старци. И ти ще ги познаеш, защото те ще Ме носят в очите си и в словата си. И вие ще се наречете 24-те Старци. И вие ще вървите от Слава в Слава, защото Пресветлият Образ ще ви ръководи.
Съзерцание за Чудните Неща
Дълго съзерцавах малката тревичка и 40 дни продължи Съзерцанието ми. Всеки ден ѝ се покланях, докато най-накрая успях да вляза в сърцевината ѝ. И видях Чудните ѝ размишления. И те бяха като размишленията на Таора. Когато вятърът свистеше злокобен и студен, тя сякаш се разпъваше във всички посоки и казваше ми: Защо този вятър ме гали и защо е толкова забързан, сякаш иска да ме вдигне във въздуха при Таора – моя Творец. Защо бърза? Не вижда ли, че аз имам рай и тука на земята? – И каза ми тревичката: Ти чуваш ли ме? – Отговорих ѝ: Да. – И каза ми тревичката: Кажи на вятъра, че за никъде не бързам. Имам си задача тука на земята: трябва да проуча тайните на земята. – И остави я вятърът, но дойде дъждът. И валеше изобилно, та наводни малката тревичка. И каза тревичката на водата: Защо си толкова изобилна? Толкова ли много ме обичаш? – И посъветва малката тревичка водата: Ако ме обичаш, давай ми капка по капка, защото не мога да понеса изобилието ти. Че ти ще ме удавиш. – И каза ми малката тревичка: Ти чуваш ли ме? – Казах ѝ: Да. – И рече тревичката: Кажи на водата да си отиде, защото имам още много работа на земята. И докато не си свърша работата, Таора няма да ми се усмихне. Защо водата се меси в моите работи? – И ми каза тревичката: Освободи ме от водата. – И видя тревичката, че потъна водата в земята и стана по-ниска от нея. И изгря слънцето, и тревичката се усмихна. Но започна слънцето да грее много силно, толкова силно, като огън, който иска да я изсуши. И каза ми тревичката: Ти чуваш ли ме? – Казах ѝ: Да. – И рече тревичката: Откъде се яви този огън, който иска да ме пояде? Не вижда ли, че имам много задачи на земята и че имам работа? Защо ми са толкова много страдания? Та аз искам да се уча, да раста. – И тогава аз, Авахал, ѝ казах: Твоите страдания са също уроци. Приеми ги с Любов. – И рече тревичката на Авахал: Приемам ги. – И разбра тревичката, че земята, въздухът, водата и огънят са били нейни приятели и че те жертваха нещо от себе си, за да може тя да познае Таора. И издържа всичките си изпитания тревичката, и рече накрая на Авахал: Ето ме, сега приличам на песен без край. Постигнах целта си и разбрах, че целта е радостта, постоянната радост. – И каза ми тревичката: Ти чуваш ли ме? – Казах ѝ: Да. И казах ѝ още: Ти постигна целта, защото търсеше само Таора. А природата на Таора е Безкрайна радост, Безкрайна песен, Безкрайна музика. И тази музика никога няма да свърши. – И рече Авахал на тревичката: Ти чуваш ли ме? – И каза тревичката: Да.
Съзерцание за Светостта на Мълчанието