Истинският зикр

Из учението на Бава Мухайадин 6

Да помниш Бога, означава да следваш път – бразда, прокарана в съзнанието ти.

Всичко, което правим, създава пътеки в паметта. Целта на зикр е да преоткрие пътеката до Бога, тази, която води до състоянието на Единение с Онзи, от Когото сме излезли. Там се намира изначалната точка на нашето съществуване – мястото, където душата се свързва с Бога в нашето физическо съществуване.

Браздата на зикр в съзнанието достига точката, където живее Бог.

Зикр е като импулса на тока, необходим, за да се запали светилника на Мъдростта.

Щом веднъж намерението за зикр се установи с вяра и непоколебимост, зикр започва да тече постоянно и естествено.

За да тече зикр правилно, светските връзки, желанията и отклоненията на ума трябва да се надрастнат.

Земята, огънят, водата, въздухът, етерът, ангелите, архангелите, светците, джиновете, звездите, слънцето и луната – всички те се прекланят и прославят Бога на безброй езици. Иблис и неговите последователи също възхваляват Бога.

Съвършеният човек, инсан камил 7, умъртвява ума, който е светът, и желанията, които са основата на илюзиите. Когато това се случи, неговата Душа, която е неговият живот, ще прославя безспирно Бога, изпълнявайки по 43242 преклонения пред Бога всеки ден, без начало и без край, така както слънцето и луната безспирно се въртят.

За инсан камил не съществува начало, нито край, нито ден, нито нощ, нито пости, нито благотворителност, нито поклоннически пътувания. Тези неща не са той; нито са вътре в него, нито са във вярата му. Единственото притежание на инсан камил, това е Бог. Той казва: „Както имам аз? – Аз нямам нищо. Бог е моето единствено съкровище! Той е единственото съкровище, което някога е съществувало!“. Това е почитанието на инсан камил, което крие в себе си съкровището на думите: „Няма друг Бог, освен Бога“.

С молитвата преди изгрева човекът трябва да осъзнае земята, от която е създаден, и да умъртви връзката си с нея. Раждането на човека и неговото явяване, това е молитвата преди изгрев слънце. Ако помисли мъдро за връзката си със земята, заедно с нейните 400 трилиона и 10 000 отблясъка на илюзията, човек ще осъзнае, че неговата форма трябва да умре. Мястото, от което човекът е роден, трябва да бъде накарано да умре. Щом постигнеш това, ти си изпълнил правилно тази молитва.

Втората молитва за деня, по обед, представлява младостта на човека, когато той има множество желания и копнежи. По време на тази молитва умът, желанията и връзките със света трябва да бъдат умъртвени.

Третата молитва, следобедната, представлява кръвните връзки, привързванията, веригите на ума, различията по раси, религии, свещени писания и изобщо умът-маймуна, който имитира всичко. Чрез тази молитва човекът умъртвява ламтежите, които се надигат в активните години на живота му поради хитрините на ума-маймуна.

Четвъртата молитва за деня, това е възрастният човек, когато нервите и костите му са вече уморени, когато тъмнината наближава, времето задминава човека, а светът го изпъжда. В този период, когато близките и децата му го изоставят, той трябва да се освободи от желанията и костюмите на илюзията. Тези дрехи, които са илюзорните кръвни връзки и привързвания и които възхваляват тялото, трябва да бъдат умъртвени преди залез слънце. Титлите, позициите в света, красотата на тялото – трябва да умрат.

Петата молитва, това е нощната, когато няма нищо друго освен Бога. По време на тази молитва човекът трябва да разбере кой всъщност е той и да познае света на собствената си душа. Той трябва да познае душата си, която сияе независимо от смяната на деня и нощта, и трябва да призовава Бога. Това е молитвата за деня, в която душата съзира Душата вътре в душата – Единия, Комуто принадлежи, Когото почита и на Когото се прекланя.

Когато зикр стигне до Бога, човек ще чуе с вътрешното ухо на вярата си зикр, който сам Бог изпълнява; ще чуе отклика на Неговото почитание – Неговият отговор на звученето на цялото почитание, извършвано от всички творения в проявената вселена и в невидимите Божествени области. Човекът ще чуе словата на утеха, които Той предлага на всичко живо, звука на Безграничното Му Слово, на Неговото търпение и благоволение, докато Той напътства всичко живо. Щом чуе това с ухото вътре в ухото си, тоест с ухото на вярата, човекът ще възкликне: „Няма вкус, по-сладък от този!“.

Ако искаш да стигнеш до Бога, всички светове вътре в тебе трябва да те напуснат. Те трябва да умрат.

При истинската молитва този, който се моли, и Онзи, на Когото се молиш, трябва да бъдат едно.

Истинската молитва се случва само когато Бог се моли на Бог.

Човек може да се нарече „суфи“ само когато всеки негов дъх се свързва с Бога и постоянно се обменя с Него.

За суфи молитвата означава да се прекланяш пред Бога по 43 242 пъти на ден, защото с всеки свой дъх суфи полага челото си в нозете на Бога. Тази молитва не може да се изпълни, като се молиш по три или пет пъти на ден.

В истинската молитва ние се прекланяме на Бога 43 242 пъти всеки ден с всеки дъх, който поемаме, във всеки миг, докато ходим, седим, независимо дали сме щастливи, или тъжни, будни, или спим, дали четем, или говорим.

Така както сърцето изпомпва кръвта автоматично през цялото време, така и молитвата трябва да продължава през цялото време. Двата вида работа, които извършваме, работата в света и работата за Бога, трябва да продължават през цялото време с потока на дъха. Да разбираш това и да се придържаш към него, е суфизъм.

За суфи всички 24 часа са време за молитва.

По време на сън е възможно само призоваването чрез дишане, защото дъхът никога не спира дори когато спим.

Така както всичко родено на бял свят, трябва да умре, така и всичко, което се е проявило, трябва да изчезне. В истинската молитва всичко, което се проявява в човека, трябва да умре в молитвата.

Преди човек да може да се моли, умът му трябва да умре и светът вътре в човека трябва да умре. Суфизъм е да постигнеш това в своя живот.

Така както магнитът не може да упражни силата си, ако няма желязо, така и суфи не може да бъде притеглен към света, ако светът не е вътре в него. И докато светът продължава да живее вътре в човека, светът ще упражнява това магнитно привличане.

Ти изричаш само една дума по време на зикр, но тя резонира във всички 800 000 000 части на твоето тяло – сякаш 800 000 000 усти изричат този зикр.

Изпълняването на зикр поражда движение в тялото. Опитай се да го осъзнаеш.

Фоликулите на косата на главата ти и по цялото ти тяло трябва да отворят устите си и да изпълняват зикр, и ти трябва да осъзнаеш това. Ушите ти трябва да чуят този звук, и този звук трябва да ехти отвътре.

Истинският зикр тече заедно с Душата. Каквото и да правиш, зикр остава свързан с Душата, с живота. И понеже животът прониква във всяка частица от тялото и ѝ позволява да функционира, зикр също прониква цялото тяло – ръцете, краката, пръстите и ноктите.

При истинския зикр ти не трябва да коленичиш и да поставяш челото си на земята, защото челото ти е поставено в Бога. Прострацията се прави в Бога. В мига, в който намерението се надигне в теб, зикр – вътрешната форма, отива и установява контакт с Бога.

Истинското състояние на зикр е молитва, в която „аз“ не съществува и Бог се моли на Бог. Тази молитва не може да се замени с никоя друга.

Бог няма нито начало, нито край. Той няма форма, която да може да бъде възприета от Неговите творения. Той е съкровище без начало и без край. Той е всеприсъстващото съкровище. Това, което почита Бога, трябва също да бъде без форма, без начало и без край.

Не е възможно да почиташ Бога с тази форма, която е родена и има край. Почитанието се случва само когато лъчите на сияещата мъдрост на Благодатта, които се излъчват от Него, сияят в едно цяло с Душата и почитат Единия, Който е Сиянието вътре в сиянието. Това е истинското почитание – почитанието, което се слива с Него.

Истинското почитание не може да се намери в никакви видове разделения, които съществуват в расите, в религиите, в писанията. Само съвършената чистота може да види Съвършената Чистота.

Аллах е Сила без ограничения, без начало и без край, без равен, без партньор. Твоето убеждение, твоето намерение и твоят фокус трябва да се свържат с тази Сила. Когато погледнеш в точката на това свързване, трябва да видиш Светлина, Нур. Интензивността на твоята концентрация трябва да различи Светлината и дъхът на зикр трябва да се насочи в тази точка.

Ако нямаш концентрация на цялото същество в една точка, това не е зикр.

Шестте нива на съзнанието – чувствата, осъзнаването, умът, преценката, потънката мъдрост и Божествената озаряваща мъдрост, всички те трябва да бъдат насочени в едно в зикр.

Дъхът ти, речта ти, звуковете, които издаваш, музиката, която излиза от нервите ти, кръвоносните ти съдове, костите ти – всички те трябва да бъдат непоколебими в концентрацията си в една точка. Това е състоянието, в което трябва да се намираш, когато изпълняваш зикр.

Така както помпата в кладенеца засмуква въздуха, за да изтегли мръсната водата от кладенеца, така с думите Ля Илляха се засмуква нечистият въздух – „Освен Теб няма нищо друго“. Той изтегля всички нечистотии чак от пръстите на краката – всички лоши качества, желания и илюзии са засмукани и изхвърлени навън в света, където те могат да захранят скелета на мая. По този начин водата вътре в нас постепенно се пречиства. Моторът казва: „Тази мръсна вода не принадлежи вътре в теб. Тя принадлежи на света“.

Когато произнасяш Илля Ллах – „Само Ти си Бог“, моторът на осъзнаването свързва зикр със Светлината, която е Нур, и въвлича навътре нейното излъчване. Чрез осъзнаването ти притегляш излъчването на Нур, преживяваш го и настаняваш Светлината върху трона на Вътрешното Сърце.

Това, което бива смъкнато от върха на главата към сърцето с навлизащия дъх, е вълна – излъчване, докато онова, което бива изнесено с излизащия дъх от пръстите на краката нагоре, е въздухът на нисшите желания.

Нисшите желания принадлежат на петте елемента – земя, огън, вода, въздух и етер, и те се прогонват с думите: „Бог, Единия, е Реален, не вие! Ходете си!“.

Всички връзки, които сме наследили с раждането си, петте сетива, които са праговете на илюзията, прегрешенията и греховете ни – всички тези нечисти води на кармата от нашето раждане трябва да ни напуснат. Зикр трябва да засмуче тези нечисти води, заедно с нечистите качества и постъпките, и трябва да ги изгони.

Този зикр се прави в две части: Ля Илляха и Илля Ллах. Във втория етап, на Илля Ллах, всичко вътре в човека е приело природата на Бога. Аз-ът повече не съществува. Няма ум, няма желания, няма намерения. Тогава човекът е подобен на електроцентрала, но не на централа за производство на илюзии.

Нашето вътрешно потънко възприятие трябва отблизо да наблюдава вълната, която е Илля Ллах, докато Царят, Който е Бог, се възкачи на трона Си в сърцето. След като се настани в сърцето, пълководецът, който е Нур, пуска светлините, за да провери станциите, до които трябва да достигне Царят – нервите, кръвоносните съдове, мускулите и т.н.

Ще успееш в зикр само ако се научиш да концентрираш всичките си сили в едно – с внимание, с вяра и с убеждение.

Когато Царят тръгне на път, всички негови командири трябва да бъдат в бойна готовност – всички нива на съзнанието трябва да присъстват по време на зикр. Ако един от пълководците не е фокусиран в тази точка, ако само един се отклони в религия, раса, писания, философия и ако всички не са събрани в едно място, истинската молитва няма да се получи.

Всички вътрешни възприятия трябва да следят изпълнението на зикр – не външното виждане, а вътрешното виждане; не външният слух, а вътрешният слух; не сетивата, които възприемат света, а вътрешният нос, вътрешният език. Вие ще имате все още външни уши, но те няма да чуват звуковете от света. Те ще чуват други звуци от друго място. Умът и сърцето ще функционират както преди, но Вътрешното Сърце ще функционира на друго ниво, защото то не е от света. С такова овладяване трябва да се изпълнява зикр. Ние трябва да подчиним сетивата и възприятията си до такава степен, за да изпълняваме зикр. Това е истинският зикр, в който всички пълководци на Царя са събрани на едно място, а не разпръснати по света.

Ако вярата, убеждението и решителността работят неотклонно, външните сетива ще замлъкнат.

Зикр не е молитва, изпълнена със сетивата или ума. Това не е молитва, изпълнена от земята, огъня, водата, въздуха или етера. Този зикр не може да се изпълни с магии или мантри. Този зикр може да се изпълни само с чистата вяра, убеждение и решителност, че няма нищо друго освен Бог. Това е молитва, която се изпълнява като Мъдрост вътре в мъдростта. Това е зикр, в който Мъдростта търси и открива онова, което е Мъдрост вътре в мъдростта, молитва, в която откриваме Бога чрез Бога.

Ние общуваме с Него чрез Неговото собствено Сърце.

Зикр Ля Илляха Илля Ллах е първичната точка. Това е Божието Слово, когато нищо не е било проявено и Аллах е бил сам. Това е Словото, Което е излязло от Аллах преди сътворението, преди 200 000 000 години, дарено като Божествено повеление към Светлината, която е излязла от Него. Това е Слово – повеля към Неговия представител, Светлината: Пълната, Съвършена Светлина, която е излязла от Него.

Ля Илляха Илля Ллах е Словото, изречено преди началото. Атомите са се появили от това Слово и са станали творения. Магнитните и електромагнитните вълни, които излезли като искри от това Слово, се превърнали в 6-те свята – тези на петте елемента и светът на човешката Душа.

Душата на човека е лъч от Бога, сияещ лъч от Неговата Светлина.

Ля Илляха Илля Ллах не принадлежи на никоя религия. Този зикр може да се изпълнява само в състояние, което надминава различията в религиите. Той се случва само отвъд писанията и религиозните текстове. Това е молитва, за която няма нито ден, нито нощ, а има само Светлина.

Ля Илляха Илля Ллах не е зикр от този свят. Това е зикр, който се изпълнява в Неговото Присъствие, когато човекът е лице в лице с Бога.

Ако външните сетива не замлъкнат, това не е зикр.

Ако сърцето гледа към света, това не е зикр.

Ако усещаш ароматите на света, това не е зикр.

Истинският зикр е Слово на Бога, изречено от Бога, на Неговата Пълнота.

Моли се по този начин и вътре в това осъзнаване, ще видиш всички осемнадесет хиляди вселени. Само чрез това осъзнаване ти можеш да се свържеш със своя Учител. Той е там, вътре в тази Мъдрост. Заради теб, ако се свържеш с тази Мъдрост, с това осъзнаване, и зададеш въпрос, Той ще ти отговори. И отговорът ще дойде като вибрация. В това време цялата реч ще бъде Негова, не твоя. Концентрацията ще бъде твоя, мъдростта ще бъде твоя, но речта ще бъде Негова. Ти само ще насочиш фокуса и намерението си тотално върху Него, докато Му задаваш въпрос. Той няма да бъде зададен по обикновения начин, а ще бъде зададен от твоите чувства, осъзнаване, интелект, преценка и потънка мъдрост. Когато всички те се съберат около твоя Учител, който е Божествената Мъдрост, Той ще проговори.

Вибрацията ще говори на вибрацията. На този етап от молитвата, ти няма да можеш да говориш. Ти ще разбираш какво чуваш вътре в себе си и няма да осъзнаваш нищо друго. Начинът, по който го разбираш, ще бъде такъв, че не можеш да го предадеш на другите.

Ако след като си възприел всичко това, искаш да го разкриеш на другите, тогава първо трябва да кажеш: „Аз не съм“. Например, когато трябва да отговориш на някой въпрос, трябва да кажеш: „Не аз, но моят Учител трябва да говори, моля“. Кажи така, помисли го и след това започни да говориш. И отговорът ще дойде. Ако потърсиш малко в сърцето си, ще видиш отговора веднага. Ще видиш Учителя си веднага. Дори вместо да погледнеш в сърцето си да погледнеш нагоре, пак ще видиш своя Учител там. Ще чуеш речта Му. Обаче ако си помислиш: „Аз ще кажа нещо“, това, което кажеш, няма да бъде правилно.

Само една много рядка част от хората ще постигне истинския зикр. Пожелавам на всички вас да се присъедините към тази група, в която всеки един, като Бог, почита Бога. Вие трябва да научите и да развивате този зикр в себе си. Това е истинската молитва.

Могъщото оръжие на Божието Име в различните учения

Непобедимото оръжие, винаги победоносно, е непрестанният акт на Любовта.

Мария Консолата Бетроне

Преданите, чрез простото повтаряне на Неговото Име, разрушават мощната армия на невежеството.

Свами Шивананда

Ние трябва да се въоръжим срещу духовните неприятели с духовни оръжия, каквото е Божието Слово.

Из „Софичен хидролит“

При споменаването на Името Божие Сатана веднага побягва, както лястовицата – от ястреба.

Свети Атанасий

Човекът става храна на Божеството, което почита.

Индийска поговорка

С простото повтаряне на Неговото Име се пресушава океанът на самсара 8.

Свами Шивананда

Когато човекът започне да призовава Свещеното Име, един цвят на лотус започва да расте за него в Рая.

Фа-чао

Онези, които просто ядат, пият и спят и не практикуват почитанието на Бога, са само хоризонтални същества.

Свами Шивананда

Няма да бъде преувеличение, ако кажа, че с повтарянето на Името на Бога ти извършваш най-великото служене на човечеството.

Свами Кришнанандаджи
Махарадж

Ако носиш Духа на Амида 9 в себе си и призовеш Името Му, няма значение колко висока е крепостта и колко дълбок е ровът, няма значение колко дълго е копието и колко остра е сабята, защото кой може да Му устои?

Тойо Теншитсу

Божието Име е могъща лодка, с която човек прекосява водовъртежите на живота и достига до своята вечна духовна природа. Неговото Име преобразува човешкото в Божествено. Божието Име е единственото върховно лекарство за всички физически, умствени и интелектуални болести, които създават усещането за разделение и нещастие в света.

Свами Рамдас

Целият път се съдържа в благото Име на Исус Христос.

Якоб Бьоме

Лекарството е призоваването на Името на Амида и то е опаковано в шест срички: На Му А Ми Да Батсу 10. То е абсолютно съсредоточаване в Името на Амида. За този лек не са нужни средства, нито специална мъдрост. Единственото, което човек трябва да прави, е да Го повтаря с устата си. В Него е скрита опорната точка на изначалната Сила.

Хакуин

Призовавай Името на Амида с искрена вяра в Него и скоро оловото ще се превърне в злато.

Шинран

Името не е средство за постигане на цел, а само по Себе Си е цел.

Свами Рамдас

Прави това единствено нещо – призовавай Амида.

Шан Дао (Зендо)

Всички религиозни практики са добри, но сравнени с Нембутсу 11 те не заслужват дори да бъдат споменати.

Шан Дао (Зендо)

Бог е Пълнотата на живота. Затова Името, Което Го означава, е цялостно и съвършено. Оттук следва, че Силата на Божието Име е неизмерима, защото Тя е зенитът на Силата. Божието Име може да постигне всичко. За Него няма нищо невъзможно. То е средство за постигане на самия Бог. Така както някое име на нещо от света образува съзнание за това нещо в ума, така Божието Име образува съзнание за Бога в пречистения ум и става директна причина за реализирането на най-висшето съвършенство.

Свами Шивананда

Всички грехове на тялото изчезват, ако човек повтаря Името на Бога и Го възхвалява. Птиците на греха живеят в дървото на тялото. Повтарянето на Божието Име е като пляскането с ръце. Така както с пляскането на ръцете птиците от дървото излитат, така и нашите грехове изчезват с възхваляването на Божието Име.

Шри Рамакришна

Повтарянето на Божието Име е философският камък, който превръща метала в злато.

Свами Даятмананда

Повтарянето на Божието Име е магическата пръчица на магьосника, която изпълнява невиждани и нечувани чудеса. То преобразява живота на човека завинаги.

Свами Даятмананда

Няма значение дали си познал Бога или не. Ти знаеш Неговото Име. Просто приеми Името Му и ще напредваш по Пътя.

Свами Адбхутананда

Всяка мантра е отражение на определена висша реалност. Във висшия неизречен аспект мантрата съдържа същността на призованата Реалност. Тази реалност може да бъде и определено Божество.

Умът на човека е привикнал да помни земните неща: магазинерът мисли за магазина си, фермерът – за реколтата си, майката – за детето си. Помненето на земните неща трябва да се измени в помнене на Бога. Това е духовната храна на душата.

Махардж Чаран Сингх

Гърлената чакра няма нищо общо с помненето на Бога. Вниманието е, което трябва да изпълнява помненето на Бога.

Махардж Чаран Сингх

Никога не оставяй ума си да се скита безцелно – с каквото и свободно време да разполагаш, ангажирай ума си с помненето на Бога.

Махардж Чаран Сингх

Твърдо свържи съзнанието си с Името на Бога и ще сложиш край на цикъла от раждания и умирания.

Свами Шив Даял Сингх

Помненето на Бога е есенцията на всички пътища. Всичко останало е само безполезни занимания. Аз проучих началото и края на всички други практики и разбрах, че всички те са в пределите на смъртта.

Кабир

Зикр и изцелението

Словата на зикр притежават свои собствени Божествени Сили, които хората не познават.

Всеки отделен звук, който излиза от устата, има своя форма, образ и магнитно поле, което се контролира от намерението.

Думите са сами по себе си сили.

Всеки звук е проявена енергия и всяка буква от азбуката е сгъстена енергия. Когато едно количество енергия под формата на буква от азбуката установи контакт с друга буква, която представлява друг енергиен носител, те се сблъскват, въздействат си и се сливат. По този начин изричането на групирани букви – зикри, произвежда чрез процеса на съчетание на буквите нова енергийна форма, която насища и се влива в организма на човека.

Уазифа е практика на суфи, с която чрез концентриране на вниманието и повтарянето на зикр с определено Име на Бога – носител на Божествено качество, човек усилва това качество в себе си.

Уазифа притежава способността да преобразява човека, условията и дори химията на нещата. Така например, за да развие своите вътрешни възприятия, суфи повтаря концентрирано Имената: Йа Сами, Йа Басир – О, Всечуващий, о, Всевиждащий, носители на качеството на яснотата или за да развие търпението в себе си, суфи изпълнява зикр с Името Ал-Сабур, Дълготърпеливия. В друг пример, смисълът на Името Ал-Хайй (Вечноживия) за изпълняващия зикр е „Единият, Който осъзнава Себе Си“, докато мъртъв е онзи, който няма съзнание за себе си.

Когато се повтаря усилено, с концентрация и с чисто намерение, зикр създава специфични полета в човека, които са по-силни от неговото собствено поле и търсеният резултат се изявява.

Латаиф в тялото на човека, според суфи, са определени места, центрове, които приемат максимум енергия и отговарят за баланса в организма. При лечение суфи използват зикр, за да активират определен латаиф. Повтарянето на Имената на Бога действа като искра, която възпламенява по-голям приток от енергия в дадения център. Такъв зикр се повтаря по няколко хиляди пъти на ден.

Зикр не използва просто думи, а звуци, изпълнени с енергия.

Зикр съдържа в себе си енергията на това, което изрича.

Зикр е звук на Духа, който пронизва въздуха и заявява намерението на човека.

Зикр е звук, изпълнен с действие.

В зикр реалността на свещеното Слово се съхранява, когато думите се озвучават и предават.

При повтарянето на зикр реалността, която се съдържа в Словото на самия зикр, се разкрива в практикуващия и постепенно води към неговото преобразяване.

Усърдният зикр постига разбулването на реалността, скрита в думата.

Например, ако суфи редовно повтаря Йа Нур, което означава Светлина, тогава Светлината, която се съдържа в този зикр, му се разкрива.

Постоянният зикр отключва ангелските сили, съдържащи се в Името на Бога и освобождава енергиите, Благодатта и добродетелите на тези Имена в съзнанието, в сърцето и в душата на човека. Постоянният зикр също така огражда околното пространство от беди и нещастия.

Постоянният зикр събужда спящите качества и сили, дарени на човека от Бога.

Повтарянето на зикр създава честота на вибрациите, която има сила да разрушава нисшите влияния в организма.

При зикр езикът, думата и мисълта задават определена програма и честота в тялото.

Зикр на светците и мъдреците разнася техния мир не само из мястото, на което се намират, но кварталът, градът и държавата, в които се намират, живеят в мир според силата на вибрациите, които тези хора излъчват от душите си.

Хазрат Инаят Хан

Исми Ахзам – Най-Великото Име на Бога

Исми Ахзам 12 е различно от всички други Имена на Бога. Исми Ахзам е Божественият източник на всички останали Имена.

Исми Ахзам е вътрешната реалност на всички неща. Исми Ахзам е океанът, а светът – просто неговите вълни.

Ал-Кашани

Исми Ахзам е скритата реалност зад всички религии и всички слова.

Хазрат Инаят Хан

Исми Ахзам не принадлежи на никой език. Всички други слова са произлезли от Исми Ахзам.

Хазрат Инаят Хан

Исми Ахзам е духът на всички слова, коренът на всички останали думи.

Хазрат Инаят Хан

Изми Ахзам е Самият Велик Бог. Исми Ахзам е есенцията на съществуването.

Руми

Исми Ахзам носи живот даже на умрелите кости.

Руми

О, Господи, Твоето Свято Име е моят истински приятел. Исми Ахзам ме приближава до Тебе.

Руми

Хафиз е оприличил Исми Ахзам на пръстена с печата на Соломон, който е дал на Соломон знанието за езика на птиците и животните. В орбитата на този пръстен Ариман не притежава сила: „Проблясъците на Исми Ахзам не изгряват върху Ариман. Това е твоята земя, ти притежаваш пръстена с печата: каквото пожелаеш, това ще повелиш!“.

Исми Ахзам е вратата към сияйността, затова Исми Ахзам е съкровище, което постоянно трябва да се помни.

Из „Библиотека на исмаилите“

„Въжето на Аллах“ е Имамът на Времето, а озарението на личния свят се случва чрез Исми Ахзам. И се привържете всички за въжето на Аллах (Коран 3:103). Външно, сияйното въже на Аллах е свещената личност на Имама на Времето, а вътрешно, това е Неговата сияеща Светлина. Блестящата Светлина на Имама на Времето пристига до тебе изключително посредством Исми Ахзам. Така Имамът вътре в тебе е въжето на Аллах в позицията на Исми Ахзам, за която трябва да се държиш здраво, така че всички сили на сърцето и ума ти да бъдат обърнати и насочени натам.

Из „Хиляда Мъдрости“,
Библиотека на исмаилите

Казано е в Корана (14:24): Не видя ли ти какъв пример дава Аллах? – Добрата дума е като доброто дърво. Коренът му е як, а клоните му са в небето. Добрата дума, това е Исми Ахзам, която благочестивият ученик получава от Имама на Времето, а доброто дърво, това е благословената личност на самия Имам на Времето. Едното Исми Ахзам е под формата на личност, а другото – под формата на Слово. Обаче най-великото чудо на Бога е, че в света на човека двете стават едно. Тоест Словото се превръща е благословената Светлина на Имама.

Из „Хиляда Мъдрости“,
библиотека на исмаилите

Исми Ахзам е Най-Великото Име на Бога, Което съдържа всички Негови Сили.

Султан Баху

Всички пророци са приели пророчеството и са победили неверниците само благодарение на Исми Ахзам. Техният девиз е: „Само Бог е достатъчен за нашата подкрепа“.

Султан Баху

Посредникът, който свързва Бог и човека, това е Исми Ахзам.

Чрез Исми Ахзам се разкрива такова Божествено знание, че човек не се нуждае от никакво друго знание.

Призоваването на окачествяващите Имена на Бога, например Виждащия, може да отклони и подведе призоваващия, обаче призоваването на Исми Ахзам никога няма да го подведе.

Окачествяващите Имена са много и разнообразни, докато Бог е само Един.

Султан ул-Ашикин

Само призоваването на личното Име на Бога, което е Исми Ахзам, води пряко до Него.

Призоваването и съзерцанието на Исми Ахзам е задължително за търсача на Бога.

Исми Ахзам е Божествено Слово, Което, произнесена с чисто и съвършено сърце, разрешава всички проблеми и дарява всички богатства.

Исми Ахзам обхваща в Себе Си всички Божествени атрибути. Затова, когато човек спомене Аллах, той призовава едновременно всички окачествяващи Имена. Това е уникално свойство на това Име, което другите окачествяващи Имена не притежават.

Когато човек си спомня за Аллах с личното Му Име, тогава Аллах го благославя със саморазкритието на Своята Същност, Която носи в Себе Си всички Божествени атрибути, поради което призоваващият засвиделства Божествената Светлина на Същността вътре в себе си.

Суфи научава такъв урок в Божественото Присъствие чрез Исми Ахзам, че той забравя дори живота и смъртта.

Всичко, което съм придобил, е от призоваването на Исми Ахзам и затова съм направил Исми Ахзам свой водач.

Султан Баху

Който се забули със зикр на Исми Ахзам, намира гносиса и вижда Бога много скоро.

Храната на човешката душа е Светлината на Исми Ахзам. Когато на душите се даде прехрана, те придобиват очи, с които могат да съзрат Всемогъщия Бог.

Вечното призоваване на Исми Ахзам трябва да се изпълнява с всеки дъх с пламъка на Ишк (Божествената Любов).

Мисълта е помнене и призоваване. Суфи отклонява светските мисли към призоваването и съзерцанието на Исми Ахзам.

Учените не могат да намерят Исми Ахзам в Корана, защото Исми Ахзам живее само в свещения живот.

Дори човек да открие Исми Ахзам и да Го призовава, То няма да му въздейства, ако нечистотата е вътре в него.

Реалността на Исми Ахзам откриват само тези, които самѝ са благословени с Божествени качества и чието вътрешно същество притежава Исми Ахзам.

Султан Баху

Исми Ахзам е безсмъртното и вечно Божествено Име.

Султан Баху

Знай, че Исми Ахзам се изсича в сърцето от силата на Аллах, Който излива Светлината на вярата във вътрешния свят.

Султан Баху

Съзерцанието на Исми Аллах Заат поражда проявлението на четири екзистенциални океана: океанът на съвършеното доверие в Аллах, океанът на отричането, океанът на гносиса за Аллах и океанът на Божественото Единство. Който се потопи в тях, става безсмъртен мистик и съвършен светец.

Султан Баху

Който поеме дори един дъх, без да призовава Исми Аллах Заат, никога не може да бъде истински вярващ.

Еликсирът на живота е нищо, сравнен с жизнената вода на дервишите, която е Исми Аллах Заат. Източникът на тази вода е Името Аллах, Което е Божествената Същност, и затова надминава живота.

Руми

Практикувай това призоваване, чрез което Аллах ще се прояви. Не призовавай с езика, защото това призоваване е преходно. Вечното призоваване е това на душата, което е заниманието на дервишите.

Руми

Исми Аллах Заат е ключът към душата на човека.

Исми Аллах Заат е същността и сърцето на всяко благочестиво действие.

Всяка буква от Името на Аллах е по-обширна от седемте слоя на земята, от седемте небеса, от Божествения Трон, Стол, Писец и Скрижал, всъщност е по-обширна и от двата свята. Който придобие истинско знание за дори една буква от Името на Аллах, става притежател на Божествената Същност.

Ние предложихме на небесата и на земята, и на планините отговорността, но те се възпротивиха да я носят и се уплашиха от нея. А човекът я понесе (Коран 33: 72). Аллах е поверил само на душата на човека отговорността на Божествената Ишк. Това велико доверие, което ни е указано, е Исми Аллах Заат. Отговорността на Ишк е най-тежка, защото цената ѝ е самият живот на човека. Само призовавай, защото призоваването на Исми Аллах Заат, е първият и последен урок. И двата свята ще дойдат да ти слугуват, ако постигнеш и станеш носител на Божествената Отговорност: Исми Аллах Заат.

Исми Аллах Заат е абсолютно същото като Бога. Това е обяснено в Тавасин на ал-Халладж така: „Ако човек каже, че Го е припознал чрез Неговото Име (Исми Заат), тогава той трябва да помни, че Името не е отделено от Същността, защото Той не е творение“.

Призоваването на Исми Аллах Заат е единственият начин да стигнеш до Аллах.

Сърцето никога не се пречиства и освещава от обикновените молитви – то трябва да изгори в огъня на съзерцанието на Исми Аллах Заат.

Целият живот на суфи призовава Исми Аллах Заат. И костите, и очите, и кожата му изпълняват зикр. Затова цялото същество на призоваващия Исми Аллах Заат от сърце се превръща в Исми Аллах Заат и Го призовава.

Ал-Хадир 13 е скрит за творението, обаче мистикът, който притежава тайните на Аллах, остава скрит дори за Ал-Хадир.

Султан Баху

Името „Ху“

Великото лично Име на Аллах има четири букви според арабската азбука. Когато буквата алиф от АллаХу отпадне, То става Лиллях. Когато първата буква лам от Лиллях се махне, То става ЛаХу, а когато и втората буква лам се махне, остава Ху. Всички четири Имена са Исми Ахзам.

Думата, определена от суфите, която се отнася до скритата Същност (ядро) на Божествеността, е Ху 14.

Ху е най-висшето и върховно призоваване на ариф (знаещите).

Ибн Араби

Нека се знае, че Исми Ахзам, това е Ху. Това Име е най-специалното от Името АллахХу и То е есенцията на Аллах.

Султан ул-Ашикин

Исми Заат е Султан-ул-Азкар – Царят на призоваването. Търсачът, който е станал Ху, след като е изчезнал в Ху, е Султан.

Султан Мухамед Ашгар Али

Името Ху е върховно сред всички Божествени Имена.

Последната, върховна степен на призоваването, наречена Султан ул-Азкар, е Ху, но тя не се постига от обикновения ученик.

Който е надарен с дара на призоваването на Ху, чува това призоваване от всеки гълъб, от всеки лебед.

Който постигне призоваването на Ху, сърцето му започва автоматично да призовава Ху през цялото време.

Хората, които търсят проявлението на Божествените атрибути, намират стремежа ми да достигна самата Божествена Реалност за дързък. Въпреки това молитвата ми да диря Същността Му беше чута чрез призоваването на Ху.

Аллама Икбал