Начало
Елеазар Хараш
(Съставител)
СИЯЕЩИЯТ ЗИКР
Книга първа
Варна, 2021 г.
ПРЕДГОВОР
Щом правиш зикр, Бог се е посветил на тебе и ти Му се посвети.
Даден ти е зикр, защото Бог те люби.
Ако си в Единство с Бога, Бог ще прави в тебе могъщия зикр.
Стани верен на зикр и ще бъдеш верен на Бога.
Зикр се заражда, когато Бог е дошъл в тебе, когато е влязъл.
Зикр постепенно те вкоренява в Бога и постепенно те изважда от света.
Зикр ще направи кръвта ти Божия Сила.
Зикр образува онази Увереност, с която се пронизва тъмнината.
Чрез зикр създаваме сърдечната си връзка с Бога.
Зикр е Живото Време в твоя живот.
Зикр ни очиства от самите нас.
Ти правиш зикр, защото зикр е изречен от Бога в твоето сърце.
Зикр е сливане на Същности – Божията и човешката.
Зикр пресътворява твоята имунна система.
Зикр – усърдният зикр – е Тотално унищожение на злото в следващите прераждания.
Там, където няма зикр, илюзията се увеличава.
Нямам нищо друго в сърцето си освен Бог, но не всеки може да ме види.
Елеазар Хараш
Зикр е учителят
Зикр е силата на суфи.
Зикр е най-бързият път до Бога.
Зикр е учителят в пътя на изчезването в Бога.
Зикр е най-святото наследство, оставено от нашите Учители.
Зикр е зовът на копнежа по Божието Присъствие.
Зикр е само онази реалност, когато аз-ът повече го няма.
Зикр е светлина, излъчена от проявлението на Бога, за да привлече сърцата на мистиците към чистотата на Неговата Любов.
Ал-Халладж
Зикр е закрилата на суфи, неговият щит и средство за придвижване.
Чрез зикр сърцето засиява и омеква, а ключалките му се отключват.
Зикр очиства сърцето и обръща лицето му към Бога.
Зикр е лечението за всички болести на сърцето.
Зикр се прави със сърцето и никога с думите.
Зикр с езика е равнодушие, докато зикр със сърцето е близост с Бога.
Зикр е сапунът, който отмива всяка нечистота.
Зикр е инструментът, който настройва ума за Любовта към Бога и в отплата дарява мъдрост и дълбинни знания от небесата и земята.
Зикр прогонва и побеждава злите сили в човека; прави го жизнерадостен; оживява сърцето; прогонва грешките и прегрешенията; спасява човека от празнословие; премахва всички страхове; не позволява да се развие лицемерие; прокарва пътя до Бога и възрадва Всемогъщия Бог.
Шейх Хаким Моинуддин Чишти
Няма по-висша практика от призоваването на Аллах.
Едно призоваване със сърце на Името на Аллах, се равнява на седемдесет рецитирания на целия Коран.
Свещеното действие на призоваването винаги се приема от Бога, защото то е скрито и следователно лишено от лицемерие и претенции.
Изобилният зикр е белег за величието на Любовта на човека към Бога.
Зикр е белег за истински живот на сърцето.
Нищо друго не предпазва езика на човека така, както зикр на Бога.
Дяволът не понася зикр на Бога.
Човекът, който изпълнява зикр, е непревземаема крепост. Дяволът не намира път към онзи, който изпълнява зикр.
Ако казваш зикр, когато се храниш, дяволът ще стои настрана от теб. Ако казваш зикр, когато влизаш в дома си, дяволът ще стои настрана от теб и така е във всеки случай, в който казваш зикр – дяволът няма да има път, по който да стигне до теб, и ти ще бъдеш защитен от плановете и нашепванията му.
Зикр обозначава пътят към победата и в този, и в другия свят. Нещо повече – цялото щастие, удовлетворение, наслада и покой в този и в другия свят зависят от изпълнението на зикр на Бога. Още повече – всички предписания и дела на послушанието в съвкупност са дадени, за да се установи зикр на Бога.
Животът е дихание, което призовава Името на Бога, а смъртта е дихание, лишено от призоваването на Името на Бога.
Животът е виждането на Бога в сърцето, а смъртта е липсата на това виждане.
Невиждането на Бога е най-голямата беда сред всички беди и в двата свята.
Разликата между този, който призовава Бога, и този, който не Го призовава, е като разликата между живия и мъртвия.
Всяка частица от тялото на призоваващия възхвалява Бога на свой собствен език. Вените възхваляват Бога, плътта, костите, ноктите също Го възхваляват.
Ако суфи произнесе: „Няма друг Бог, освен Него“, той създава думи със свой собствен, независим живот. Чрез дъха си той създава същества, които възхваляват Бога, обаче заслугите за тези възхвали и за всяка друга дума, се връщат при този, който ги е произнесъл.
Призоваващият е човек, който притежава степен отвъд хората на спирките 1 и състоянията по Пътя.
Тъй като зикр е словесно почитание, усърдният зикр прави всеки изказ на предания на Бога деен във вселената.
Чрез зикр суфи навлиза в Свещеното Присъствие на Бога и се превръща в слуга, който може да произнесе „Бъди“ и то да се случи.
Суфи постоянства в зикр с дъха си и нито един дъх не излиза от него, в будно или заспало състояние, освен чрез зикр.
Най-важното последствие от зикр е, че призоваващият бива благословен с призоваването от Бога на него самия.
Ибн Араби
Ако ние Го призовем в себе си, Той ни призовава в Себе Си, и ако ние Го призовем в света, Той ни призовава в един много по-добър свят, света на Божествените Имена и ангели.
Бог е създал човешките същества, за да Го помнят (Коран 51:56) и за да се съгласуват с Неговата Реалност. Те могат да постигнат това само чрез правилно разбиране, правилни вярвания, правилни думи и правилни постъпки. Критерият за правилност е степента, в която даден човек разбира, постъпва и живее в Присъствието на Бога.
Ибн Араби
Да помним Бога, означава да направим действителността на Неговата Абсолютна и Безгранична Реалност, централната ос на нашите мисли, думи и постъпки.
Видях Бога със собствените си очи, които изчезнаха в Него. Аз Го постигнах и Го видях чрез зикр.
Султан Баху
Случвало ли ви се е по време на зикр да преживеете заличаването и на небесния, и на земния свят? Наблюдавали ли сте в акта на величаенето на Бога установяването на състоянието след заличаването? Някога благодарели ли сте за благодатта на установяването-след-заличаването, произнасяйки „Безкрайната Слава Ти принадлежи!“?
Айн ал-Кудат Хамадани
Първата степен на зикр е забравянето на себе си, а последната – разтварянето в акта на служенето на Бога.
Зикр не се прави, за да станеш нещо. Зикр се прави, за да станеш нищо.
Хидаят Инаят Хан
Истинският зикр е засвидетелстване на зикр на Бога, което подразбира освобождаването на съзнанието от зикр и осъзнаването, че всеки, който съзнава собствения си зикр, е лъжец.
Ансари
Има три вида зикр: зикр с езика, зикр на сърцето и зикр на душата. Зикр с езика се прави по навик, зикр на сърцето е преклонението, докато зикр на душата е знак за блаженство. Човек, който се намира в света на телата, се занимава със зикр с езика; който се намира в света на Божиите Атрибути, се занимава със зикр на преклонението; а който е потопен в Същността, неговият зикр е от душата му.
Ансари
Тези, които практикуват зикр, спадат към четири нива. На първото ниво, човек се намира в уединение и повтаря Имената с езика си, обаче сърцето му се намира на пазара и продължава да купува и продава! Този вид зикр не носи големи резултати, но и не е без придобивки. На следващото ниво, човекът изпълнява зикр и сърцето му се скита, обаче той го завръща обратно с усилията си. По-голямата част от зикр спада към тази категория. На третото ниво, зикр прониква цялото сърце и човек не може да не повтаря Имената. Ако трябва да се заминава с някое външно дело, той прави това с усилие. Това ниво е обратното на второто, и това е нивото на Близостта с Бога. Малцина достигат дотук и само онзи, който е възлюбил духовния си Учител, може да разбере смисъла на това ниво. Който е влюбен, винаги иска да говори за своя Любим и обича и другите да говорят и възхваляват Любимия му. На четвъртото ниво, Този, Който споменаваме със зикр, прониква цялото сърце. Подобно е на третото ниво с тази разлика, че тук прониква не Името на Любимия, а самият Любим. На това ниво самият Любим завладява сърцето. О, дервиши, има времена, когато влюбеният забравя дори Имената на своя Любим или по-скоро забравя всичко друго освен Любимия.
Ал-Насафи
Ако призовеш един път Името на Аллах със сърцето, това струва повече от всички добри дела.
Съзерцанието на Исми Аллах Заат 2 е източникът на цялото мистично знание.
Султан Мухамед Ашгар Али
Еликсирът на живота е нищо, сравнен с живата вода на дервишите, която е Исми Аллах Заат. Източникът на тази вода е Името Аллах, Което е Божествената Същност, и поради това надминава живота.
Руми
Ако човек прекара целия си живот в молитви, пост, раздаване на милостиня, рецитиране на Корана и изпълняване на поклоннически пътувания или се отличи като учен в религиозните науки, но не познава Исми Аллах Заат, тогава целият му живот и всичките му молитви са напразни.
Целият живот на суфи призовава Исми Аллах Заат. И костите, и очите, и кожата му изпълняват зикр. Затова цялото същество на призоваващия от сърце Исми Аллах Заат се превръща в Исми Аллах Заат и Го привлича.
В един миг суфи прекосява стотици хиляди спирки по Пътя посредством Божествената тайна, която е съзрял чрез Исми Аллах Заат.
Призоваването също е було. Надмини призоваването и стигни до Единия, Когото призоваваш!
Истинското съвършенство изисква сърцето да се опразни от всичкия зикр, така че да остане само Обектът на помненето. Причината за това е, че зикр се прави било на персийски, или на арабски език, а никой език не е отделен от областта на сътворените и временни неща – всъщност и двата езика имат изцяло преходна природа, докато изначалният смисъл на зикр е да опразни сърцето не само от явленията като персийски и арабски език, но и от всичко сътворено, така че всичко да стане Любимия, и нищо друго освен Бога да няма и да не остане в сърцето. Това е резултатът от тази изключителна Любов, която наричаме Ишк.
Ал-Насафи
Във всеки един миг са скрити петдесет и пет благословения на Аллах. Само, който остава в постоянно преклонение и призоваване, ги придобива.
Никога не бъди без зикр на Бога, защото Неговото помнене дава крила и сила на полета на Птицата на Духа.
Руми
Зикр постига освобождението от света.
Руми
Попитали Пророка: „Коя е най-добрата и най-ценна постъпка?“, а той отговорил: „Най-добрата постъпка е да се отделиш от света и да умреш, докато езикът ти е напоен със зикр на Бога“.
Хадит
Светът и всичко в него е прокълнат с изключение на зикр на Бога.
Хадит
Оживи умъртвения си вътрешен свят чрез зикр на Бога!
Очите на суфи не виждат никой друг освен Бога, дори да го изтезават или измъчват.
Суфи, който има оживен вътрешен свят, никога не умира. Неговият гроб е място за уединение с Аллах.
Ал-Насафи
Суфи учителите за зикр
Зикр на Бога е задължителен за духовния търсач.
Ибн Араби
Зикр заема специално място в хода на духовното израстване на суфи.
Хазрат Инаят Хан
Зикр събира разпръснатото сърце и пречиства вътрешните мисли и намерения.
Ибн Араби
Зикр е мярката за всички мистични практики на суфите.
Шейх Хаким Моинуддин Чишти
Зикр е най-важната практика, занимание и състояние на суфите.
Д-р Халид Саки
Мое твърдо убеждение е, че лекарството за всяко зло е зикр на Бога.
Моулана Закария
Истински жив е само онзи, който е постоянно зает с помненето на Бога.
Шейх Зулфикар Ахмад
Не казвай: „Аз съм нищо“, нито казвай: „Аз съм нещо“. Не казвай: „Нуждая се от тези неща“, нито: „Нищо не ми е нужно“, а кажи: „Аллах!“ и ще видиш чудеса.
Мулай ал-Араби ад-Даркари
Забравата е болест, а нейният лек е помненето на Бога.
Хасан ал-Басри
Когато човек, отново и отново, приема Името на Бога, тогава той създава една специална връзка. След време върху тази връзка се спускат специални сили.
Махмуд Хасан Шахиб Гангохи
Дори обикновеното повтаряне на Името на Бога може да окаже благотворно влияние върху теб, дори да не медитираш правилно и макар да не успяваш да съзреш истинския смисъл, скрит зад това.
Вземи най-грубия човек, накарай го да прави зикр, и след шест седмици вибрациите му ще се изменят.
Хазрат Инаят Хан
Благодарение на зикр изразът на лицето на човек става хармоничен, гласът му става мелодичен, присъствието му – изцеляващо, и той разпръсва магнетизъм в атмосферата.
Няма нищо, което зикр да не може да постигне – на земята и на небето. Има хора, които със зикр са освободили душите си от всички вериги и са постигнали съвършенството.
Хазрат Инаят Хан
Всички болести се дължат на липсата на ритъм. Зикр установява ритъм в сърцето и когато човек повтаря зикр, кръвта му, която се разпростира по цялото тяло от този център, също потича ритмично, пулсът става ритмичен и цялото тяло заработва в синхрон.
Има адепти, които повтарят една единствена дума или свещен звук в продължение на години, а понякога и през целия си живот, без да се уморяват да повтарят едно и също Име отново и отново. Те са видели резултата от това как всеки месец, всяка година, като повтарят една и съща дума, силата ѝ се увеличава.
Хазрат Инаят Хан
Зикр има дух и тяло. Духът на зикр е дъхът, който нараства естествено с всяко повтаряне на зикр. Тялото на зикр са думите. Думата произвежда елемента на огъня, а дъхът е животът.
Хазрат Инаят Хан
Помни, че живееш насред фалш и всичко, от което зависиш – възхвалата и Любовта, обичта и съгласието, колко дълго траят те? – Докато ти се намираш в правилното състояние. В момента, в който състоянието ти не е правилно, всичко си заминава – твоите врагове, че дори и твоите приятели. Затова помни, че първото нещо, което трябва да направиш, е да поддържаш правилното си състояние чрез зикр, който ти е даден. Повтарянето на зикр е по-ценен от хиляди рецепти на доктора, защото зикр е даден чрез духовно Вдъхновение. Никога не мисли: „Толкова ли е важно да повтарям една и съща дума толкова много пъти?“ – Това е от първостепенна значимост.
Хазрат Инаят Хан
Когато сърцето преживее насладата от приемането на Божието Име, тогава насладата от преходните неща автоматично ще отпадне. Онзи, който се е грял под ярките лъчи на слънцето, не може да бъде заблуден от слабата светлина на звездите.
Шах Хаким Мухаммад Акхтар
Този, който е преживял радостта и насладата от зикр в този свят, става независим от всички наслади на двата свята, събрани в едно. От това научаваме, че радостта и насладата от Името на Бога е абсолютно несравнима, безкрайна, без начало и без край.
Шах Хаким Мухаммад Акхтар
Трябва да знаеш, че чрез продължителен зикр Бог повдига всички була на невежеството и дарява на човека състоянието на виждането.
Имам Газали
Първи е зикр със езика, след това идва зикр на сърцето и накрая слиза Явяването на Божественото Присъствие вътре в човека, когато той повече не се нуждае от зикр.
Имам Газали
Зикр, изречен с думи, е само заявление, че сърцето не е забравило Бога. Вътрешният, тих зикр е движение на чувствата. Зикр на сърцето се прави чрез усещането вътре в теб за проявлението на Божието Могъщество и Красота, докато зикр на душата се прави чрез озарението на Божията Светлина, родена от Божието Могъщество и Красота. Тайният зикр се прави чрез екстаза от виждането на Божиите Тайни. Този зикр довежда човека до истинното обещание при Владетеля, Всемогъщия (Коран 54:55) 3. Зикр на последното ниво е наречен „най-скритият сред скритото“ и той довежда човека до състоянието на изчезване на аз-а и Единение с Истината.
Ал-Джилани
Зикр е огън, който нито се задържа, нито се разпростира, затова, ако влезе в дома ти с думите: „Аз и никой друг освен Мене“, което е смисълът на Ля Илляха Илля Ллах 4, и ако в дома ти има мрак, там ще настане светлина. Ако в дома ти има светлина, там ще настане Светлина върху Светлината.
Зикр изхвърля от тялото нечистотиите, причинени от прекомерното ядене или от яденето на забранена храна. А що се отнася до яденето на позволени храни, зикр не ги докосва. Така вредните елементи изгарят, а полезните остават.
Ибн Атта Аллах ал-Искандари
Несъмнено сърцето се окислява, така както медта и среброто се окисляват. Сърцето се полира със зикр, който го прави ясно като огледало. Окисляването на сърцето се дължи на греха и забравата на Бога, а полирането става чрез покаянието и зикр. Ако сърцето е окислено, отраженията на образите ще бъдат обърнати – човек ще вижда лъжата като истина и истината като лъжа. Когато има прекалено много окисляване, сърцето потъмнява, и в мрака образите на Истината и Реалността така и не се явяват. Най-добрият начин да се полира сърцето е със зикр.
Ибн Каййим ал-Джавзия
Зикр, това е присъствие с Този, Когото помним.
Ибн Араби
Зикр е средството, чрез което спирките по Пътя на суфи дават своя плод, докато търсачът стигне до Божественото Присъствие. По пътя към Божественото Присъствие семето на помненето се посява в сърцето и се подхранва с водите на възхвалата и с храната на прославата, докато дървото на зикр не пусне дълбоки корени и не даде своите плодове.
Накшбанди
Зикр е силата на всички пътувания до Бога и основата на всеки успех.
Накшбанди
Зикр е слово, облечено в светлина.
Наджм ал-Дин ал-Кубра
Зикр привлича светлините на скритата духовна красота (гаиб) и на Божията Красота и Величие.
Зикр е мостът до Единия, Когото помним.
Зикр е метод да вкусиш Божествените знания и да разговаряш с Бога в състояние на пълно поглъщане.
Бава Мухайадин
Зикр е зовът на сърцето, който му позволява да придобие Божествената Светлина.
Шейх Ахмад ал-Алави
Зикр е средство за придобиване на Божественото просветление.
Идрис Шах
Зикр е лекът срещу болестите на егото.
Джавад Нурхбаш
Зикр контролира и намалява турбуленциите в сърцето.
Убаид Аллах ал-Ахрар
Храната на сърцето е помненето на Бога.
Рузбихан
Зикр носи удовлетворението от живота.
Назим ал-Хаккани
Зикр е източник на мъдрост и могъщо превозно средство на душата до Бога.
Назим ал-Хаккани
Хората на зикр живеят в присъствието на Бога и са вместилища на мъдростта.
Назим ал-Хаккани
Зикр е ключът към щастието, радостта и Любовта на Бога.
Хишам Каббани
Суфи, който извършва зикр с Всеобхватното Име Аллах, изоставя себе си, свързва се със своя Господар, заживява в Неговото Присъствие и Го съзира със сърцето си, където Светлината на Бога изпепелява физическото му тяло.
Ал-Джунаид
Музиката на зикр е звукът от падащите листа в райската градина.
Шейх ал-Джерахи
Суфи казват, че в сърцето на човека има място, което се отваря само чрез зикр и затова само зикр може да разкрие този Божествен потенциал в човека.
Вечният живот се придобива само когато сърцето е заето със зикр на Бога.
Ал-Газали
Човек трябва постоянно да повтаря Името на Бога, толкова много, че езикът му трябва да си изработи навик до такава степен, че никога да не спира, дори за миг. Това естествено повтаряне трябва да продължава във всеки миг.
Ал-Газали
Единственият начин да избягаш от дявола е постоянно да помниш Бога.
Ал-Газали
Вкусвай Присъствието Му като винаги тук – това е зикр.
Авхади Марагхи
Когато човек достигне нивото искрено и усърдно да изпълнява зикр, той се намира на място, на което знанието, придобито от книгите, вече не му е нужно.
Шейх Хаким Моинуддин Чишти
Ако човек позволи на зикр да процъфтява и да се разгръща в него, зикр ще го води, според волята на Бога, до най-висшите нива на развитието.
Шейх Хаким Моинуддин Чишти
Призови с плам свещеното Му Име и планината на твоите грехове ще изчезне от погледа ти, както планината от памук ще изгори и изчезне, ако само една искра от огъня я докосне.
Могъщо е наистина Божието Име. Повтарянето Му може да не донесе мигновени резултати, но един ден то ще даде плодове, така както откриваме, че семе, което сме оставили отдавна в ъгъла на някоя сграда покълва, израства и дава плод, навярно даже пропуквайки и срутвайки зданието. Знайно или незнайно, в каквото и състояние да изрича Името Божие, човекът придобива заслуги от това изричане.
Бог е казал: „Аз давам повече на онзи, който е толкова зает с Моето помнене, че не Ме моли за нищо, отколкото давам на молещите Ме за различни неща“.
Хадит
Зикр е съкровище, а скритото съкровище е още по-добро. Опитвай се да го вкусваш тайно. Бъди тих с устните си, ням с езика си – никое ухо да не го чува. Изричай го скрито в сърцето и душата си, за да не може дяволът да го открие чрез измама или заблуда. Пази се, да не би егото ти да го узнае, за да не бъдеш покосен от своята гордост.
Джами
Братко, горещо те съветвам да не спираш със зикр на Бога, така както Той самият е наредил да го правим – „и прави, и седнали, и легнали на хълбок“ (Коран 3:191) и при всички условия, защото ние се нуждаем само от това – ние, ти и всички хора.
Из писмо на ал-Даркави
до негов ученик
Помненето на Бога е като гол човек, който е скочил във водата, за да се спаси в нея от жилото на стършела. Стършелите кръжат над човека, но когато извади главата си над водата, те не го жилят. Водата е помненето на Бога, а стършелът е помненето, в онзи момент, на някоя жена или някой мъж. Дръж дъха си във водите на помненето и покажи твърдост, за да се освободиш от старата мисъл и изкушението. След това ти самият ще приемеш природата на тази чиста вода, изцяло, от главата до петите. Така както отровният стършел бяга от водата, така той ще се страхува от тебе. После, ако искаш намирай се и далече от водата, няма значение, защото вътре в душата си ти ще бъдеш от същата природа на водата, о, служещи братко.
Руми
През последните петдесет и пет години аз съм казал на много братя: Всички хора имат много и различни нужди, обаче в действителност всички се нуждаят само от едно единствено нещо и то е да практикуват зикр на Бога. Ако те наистина правят това, няма да искат нищо друго.
Ал-Даркави
Ако мисълта ти е замръзнала, практикувай зикр на Бога. Той задвижва мисълта. Направи зикр слънцето на своите втвърдени мисли.
Руми
Представи си една малка кутийка с тесен отвор, пълна с мускус. Ти мушкаш ръката си, но не можеш да изнесеш мускуса. Обаче ръката ти се ароматизира и сетивата ти се освежават. Същото е и със зикр на Бога. Дори да не достигнеш Същността Му, зикр на Бога има многобройни ползи за тебе. Ти придобиваш огромни блага от призоваването Му.
Руми
Ако споменеш Името Му в дълбините на кладенец, Той ще направи дълбините на кладенеца върхове на Рая.
Руми
Онези, които са постигнали Бога, винаги са Го постигали чрез призоваване.
Мехмед Мухийддин Уфтаде
Помни Бога толкова много, че да забравиш себе си. Нека призоваващият и призоваваният да изчезнат. Изгуби се в Зова!
Руми
Зикр – ключът към спасението
Из учението на Ибн Атта Аллах 5
Не съществува зикр, който да не носи някакви ползи за практикуващия. Всеки зикр ще дари на човека специфичната сила, която той носи. Призоваването с възприемчивост и бдителност води до просветление, обаче само според призоваването.
Един от белезите, че зикр е достигнал до най-дълбоката част на съществото ти, е, че когато спреш да правиш зикр, той не те напуска.
Призоваването на Божието Име без присъствие на ума е призоваване с езика. Призоваване в присъствието на ума е призоваване със сърцето. А призоваване в отсъствието на осъзнаването на твоя аз поради потапянето ти в Призовавания, това е призоваване на Бога – това е скритото призоваване.
Храната на духа и сърцето е помненето на Бога, на Онзи, Който познава Невидимия свят.
Помненето на Бога в сърцето е мечът на ученика, с който той се бори с враговете и отблъсква бедите, които го сполетяват.
Който не е преживял самотата на забравата на Бога, няма да вкуси с наслада близостта на помненето Му.
Хадит
Ангелът на смъртта се съветва с призоваващия Бога, когато наближи времето да прибере душата му.
Учителят Ата е предал: „Мълнията не удря призоваващия Бога“.
Зул Нун е казал: „Който истински призовава Бога, забравя всичко друго по време на призоваването, Бог се грижи за всички негови дела и Той е отплатата му за всичко“.
Зикр трябва да се прави със съвършена сила и дълбоко почитание.
Ля Илляха Илля Ллах е самата есенция на всички пътища за приближаване до Бога. Това е ключът към вътрешните реалности на сърцето и към извисяването на търсача в невидимите светове.
Зикр вдъхва правилно поведение във всички дела.
Постоянството в зикр е начин за придобиване на Любовта на Бога.
Зикр е велика врата, водеща до Любовта.
Зикр кара човека да се обръща често към Бога, а който Го помни често, накрая ще се обръща към Него за всички неща.
Повтарянето на зикр предизвиква споменаването на човека от Бога, а това е най-великата чест и най-висшето отличие.
Зикр е причина за спускането на покой върху човека, за ограждането му с ангели, за обгръщането му с Милостта на Бога.
Зикр е дърво, чиито плод е гносисът.
Зикр е съкровището на всеки гностик.
Зикр е кулминацията, източникът и основата на благодарността към Бога.
Зикр е източникът и основата на приятелството с Бога.
Сред всички, които извършват добри дела, тези, които най-често повтарят зикр, се отличават най-много.
Зикр е преграда между призоваващия и огъня на ада. Ако зикр е продължителен и постоянен, преградата е здрава и стабилна.
Зикр отстранява онази част от погълнатата храна, която превишава нуждите на тялото.
Земите и планините се гордеят с онзи, който помни Бога, докато той върви по тях.
Зикр е белег на благодарния обожател, докато лицемерът рядко призовава Бога.
Призоваващият е жив, дори да е умрял; докато човекът, който не помни Бога, макар да е жив, в действителност е един от мъртъвците.
Призоваването се разделя на три категории: гласно, тихо и истинско. Призоваването на глас е за начинаещите. То се изрича с езика и се състои от изрази на благодарност и възхвала. Всеки миг от този зикр струва колкото десет до седемдесет добри дела. Тихият, вътрешен зикр е за приятелите на Бога. Той се произнася тайно в сърцето, когато човек се е освободил от своите слабости и живее в състояние на постоянно Присъствие на Бога. Всеки миг от този зикр струва колкото седемдесет до седемстотин добри дела. Истинският, съвършен зикр е за онези, които са стигнали края на Пътя. Това е призоваване с духа на слугата на Реалното Всевиждащо Присъствие, след като слугата е престанал да вижда собственото си призоваване, докато продължава да живее във външната си форма и живот. Един миг от този зикр струва колкото седемстотин до безкраен брой добри дела. Това е така, защото състоянието на засвидетелстването на Бога е унищожение без наслаждение.
Духът призовава Същността, сърцето призовава Качествата, а езикът изпълнява обикновено и външно призоваване. Ако призоваването на духа сработи, тогава сърцето спира да призовава; това е призоваването на изумлението от Същността, което бележи, че човекът е стигнал нивото на изчезването в Бога и на близостта. Ако призоваването на сърцето сработи, езикът замлъква и спира да призовава; това е призоваването на благословиите и даровете на Качествата, което бележи, че част от аз-а е останал и изчезването в Бога още не е постигнато и че човекът все още не е приет. Ако призоваването на сърцето не сработи, тогава езикът просто призовава външно, по навик.
Призоваването има три нива: безучастно призоваване, което не донася нищо друго на човека освен отхвърляне; призоваване с присъствие на ума, чрез което човек придобива близост и увеличение на добродетелите; и призоваване с тотално поглъщане, чрез което човек придобива Любовта, засвидетелстването на Бога и Единението.
Гносисът е виждане, а не знание; пряко виждане, а не информация от втора ръка; засвидетелстване, а не описание; откриване, а не забулване.
Не изоставяй зикр, поради това че не усещаш Божието Присъствие в него, защото да забравиш Бога е по-лошо от това да Го забравиш в зикр. Навярно Той ще те поведе от зикр със забрава към зикр с будност и от зикр с будност към зикр в Неговото Присъствие, и от зикр в Неговото Присъствие към зикр, в който всичко друго освен Бога отсъства. И това за Аллах не е трудно (Коран 14:20).
Бог те е облагородил с три дара: Той те е направил призоваващ и ако не беше тази благодат, ти нямаше да си достоен за потока на призоваването Му в себе си; Той си е спомнил за тебе, тъй като е потвърдил връзката Си с тебе; и Той е направил така, че онези, които са заедно с Него, да си спомнят за тебе, увеличавайки благодатта Си към тебе.
Зикр не би съществувал на външния план, ако го нямаше вътрешният план на съзерцание и медитация.
Знай, че 99-те Прекрасни Имена на Бога са лекарства за всички болести на сърцето и за всички страдания на пътуващия към Божието Присъствие. Лекарството се използва само за болестта, която даденото Име лекува. Правилото е такова, че за онзи, който използва зикр и при условие, че този зикр носи разбираем смисъл, влиянието на смисъла се прикрепя към сърцето му, следвано от естествените последици на смисъла, докато призоваващият не се окачестви с качествата на Имената.
Аллах е целта на призоваването и най-достойното Същество за зикр. Според някои суфи призоваващият Ля Илляха Илля Ллах може да умре между отричането (Ля Илляха) и утвърждаването (Илля Ллах), а отричането на несъвършенството на Единия, за Когото несъвършенството е невъзможно, е само по себе си несъвършенство. Затова е невъзможно да накараш съвършените, за които съществуването на друг, редом до Бога никога не се допуска, да отричат друг освен Него. В техния ум и въображение има само помнене на Бога и на тях им стига да кажат само: Аллах.
Според някои суфи, който повтаря Ля Илляха Илля Ллах, всъщност се занимава с това, което е различно от Истината, докато, който повтаря само Аллах, се занимава единствено с Истината. Отричането на съществуването на нещо е необходимо само когато мислиш за това нещо, а то може да дойде в ума ти само чрез твоето собствено несъвършенство.
За да напредва в зикр, търсачът трябва да има намерение и непоколебимост.
В дълбините на изричането на зикр се крие благословия, която излиза наяве с искреността към Бога.
Онези, които помнят Бога, могат да правят това само защото Той ги помни. Онези, които Го познават, Го познават само защото Той им се разкрива. Онези, които избират да Му се подчиняват, го правят само защото Той им излива благодатта Си. Онези, които Го любят, могат да Го любят само защото Той избира да ги люби. Онези, които избират да не Му се подчиняват, могат да правят това само защото Той ги изоставя. Всяка благословия е Негов дар и всяко изпитание е Негово изпитание, и всички неща се случват в своето време.
Разказват, че Абу ал-Хасан останал в дома на ал-Джунаид в продължение на седем дни и нощи, без да се храни, да пие и да спи, повтаряйки през цялото време „Аллах, Аллах!“. Разказали за това на ал-Джунаид, а той попитал: „Изпълнявал ли е задължителните молитви?“. Отговорили му, че е изпълнявал молитвите в правилните времена и ал-Джунаид възкликнал: „Слава на Бога, Който го предпазил и не е позволил дяволът да се приближи до него!“. След това ал-Джунаид казал: „Хайде да отидем да го посетим, за да се облагодетелстваме от него или той от нас“. Разказват, че когато го видял, ал-Джунаид рекъл на Абу ал-Хасан: „Когато повтаряш „Аллах, Аллах“, чрез Бога или чрез себе си изричаш това? Ако го казваш чрез Бога, тогава не си ти, който говори, а Той е, Който говори с езика на Своя слуга, призовавайки Себе Си чрез Себе Си. Обаче, ако го казваш чрез себе си, тогава имаш само себе си, и какъв тогава е смисълът от твоята страст?“. Абу ал-Хасан отвърнал: „Прав си, Учителю!“ и страстта му угаснала.
Ал-Джунаид е имал метод на призоваване, изпълняван при осем условия: постоянно да поддържаш ритуалната си чистота; постоянно да постиш; постоянно да си безмълвен; постоянно да пребиваваш в духовно уединение; постоянно да призоваваш Ля Илляха Илля Ллах; постоянно да прикрепяш сърцето си към своя Учител и да се ползваш от знанията Му за духовните събития, като угасиш волята си във волята на своя Учител; постоянно да отхвърляш егоцентричното мислене; постоянно да се въздържаш от противопоставяне на Бога, каквото и да ти се случва – добро и лошо, и от задаването на въпроси за рая и предпазването от огъня на ада.
Зикр е излизане от областта на забравата и навлизане във виждането на Бога чрез страх, пламенна Любов, завладяващ копнеж и предаване в ръцете на Бога.
Всички създания утвърждават Единството на Бога според деликатността на своя „дъх“, защото във всеки един атом от света и във всичко, което е по-малко и от атом, е скрита Мистерия на Неговото Име.
Всяко живо същество утвърждава Неговото Единство във всяко състояние, в което се намира, с това, което подобава на Господаря му и с онези атрибути на слугуването си на Бога, на които то е способно, според съдбата, отредена на всички създания за реализиране на Единството с Бога.
Според гностиците търсачите прославят Бога като Го призовават в океана на сърцето. Учениците прославят Бога със сърцето си в океана на медитацията. Любещите прославят Бога с духа си в океана на копнежа. Гностиците прославят Бога с вътрешното си същество в океана на Невидимото. Хората на Истината прославят Бога с аз-а на вътрешното си същество в Мистерията на съкровените Светлини, които се движат в прототипите на Имената на Божиите Aтрибути, и те извършват това с непоколебима увереност.
Гностикът призовава Бога чрез почитание и възхвала. Ученият призовава Бога чрез превъзходство и прослава. Поклонникът призовава Бога чрез страх и надежда. Любещият призовава Бога чрез копнеж. Монотеистът призовава Бога чрез изумление и ужас. Болшинството от вярващите призовават Бога по заучен навик. Слугата е задължен и призован да призовава Бога и няма извинение да не го прави, докато е морално отговорен.
Знай, че сред гностиците има такива, които избират тишината пред призоваването. В тази връзка разказват, че докато ал-Джунаид говорел, ал-Шибли възкликнал: Аллах, а ал-Джунаид му отвърнал: „Отсъствието е забранено!“. Смисълът на това е, че ако ти отсъстваш (от Бога), тогава отсъства и призоваването на Невидимото. Обаче, ако ти присъстваш (в Бога), тогава да споменаваш Името Му в състояние на Присъствие е признак за лоши маниери.
Реалността на преклонението е такава, че човек трябва да бъде толкова потопен в Бога, че да не усеща дали призовава, или се намира в тишина, дали съществува или не съществува, докато призоваването не го завладее така, че да чува всеки орган от тялото си да произнася Аллах, Аллах. И дори кръвта му да се разлее, тя също ще произнася Аллах, Аллах.