За медитацията

— Питай смело, няма проблем.

— Ами за, да попитам, значи някаква техника за медитация?

— И нещо, нали, по-общо за медитация?

Значи медитацията не е техника, тя е състояние на духа. И ако ти всеки ден, примерно, тренираш упражнения в неподвижност и едно старание, Учителят го нарича „упражнение в небитие“.

Значи, да не мислиш за нищо. Ако ти е трудно, ще почнеш с една само формула, като се стараеш да не се отклоняш. Може да е „Аум“. И така си повтаряш, да няма други неща. И това постепенно ще стане изходна точка, ще те заведе в това състояние, което е неумствено. Там няма ум, няма сърце.

Това е чисто духовно състояние, такава нагласа. И когато се научиш да живееш и в любов, тогава става много лесно. Просто както включваш радиото и настройваш на някаква станция.

И това е едно такова състояние, нали, не е релаксация. Релаксацията е също метод, който е въведение към медитацията.

Но медитацията вече е метод на духа, не на душата. Душата има релаксация, отпускане, разрежда ума, разрежда проблемите, а медитацията вече води до мъдрост, до много дълбок покой — първото нещо, състояние на покой.

И затова, като упражняваш такива упражнения, неподвижност, безмълвие, все повече постепенно идва един момент, в който тя самата се прави в тебе.

Тя ще я прави, а ти си инструментът. Но тя превъзхожда и света, и мисълта, и ума, там няма ум.

Така че с тези простички упражнения в неподвижност, в безмълвие, в липса на мисли даже, което е много трудно, макар и за малко време, но ти като се стараеш всеки ден по малко, след време то ще стане с лекота, естествено.

Но това е — медитацията е сливане с духа. Релаксацията е сливане с душата. Размишлението е сливане с пречистения ум. Размишленията са въведение към истинската медитация. Когато дойде истинската медитация, има белези.

Истинската медитация се отличава от това. Имаш не просто спокойствие, а много дълбок, както го нарекохме, египетската дума „Хотеп“ на лекцията във Варна — дълбинен покой. Много дълбок покой.

После има свещено знание, не просто знание, явява се свещено знание, но и то не е най-дълбокото. Най-дълбокото е незнание. И може донякъде другото дълбоко е вече мъдростта. Това, което научаваш медитация, не е знание, не е мнение, а е свещено знание. Тоест, чиста мъдрост, без примеси.

Но докато човек постигне истинска медитация, трябва да стане, както казахме, господар на медитацията.

В Тибет ги наричат Чохани, Маха Чохани. Те са постигнали самадхи, преживели са самадхи и за тях е много лесно. Още като седне, той вече влизал. Той толкова си го е тренирал, толкова си го е изработил, това състояние, толкова пъти е бил извън света, че той просто още като седне, той включва копчето.

Няма усилия. Не като ние трябва да упражняваме много други неща като въведение и след време да стане наше естество.

Така че това е въведението. Релаксацията, която е много важна, защото умът трупа всеки ден напрежение, а релаксацията отстранява, тя разрежда напрежението в ума.

Все по-малко ум и после тя ще въведе.

Също и мълчанието, пък безмълвието ни учи да говорим все по-точно. Щото при мълчанието устата е затворена, умът е затворен, няма думата и душата е пробудена за тънките наблюдения на нещата. Наблюдаваш всичко по един много изтънчен начин, фин. Затова е важно. Медитацията също… Мълчанието също води след време към истинска медитация.

А има ли някаква точно определена поза, при която трябва да се медитира?

Поза ли? Има няколко пози, които са… Значи, легналата не е за предпочитане, защото един брат там от старите ме питаше и заспива.

Значи едната поза е тази. Изправен гръбнак е — египетската поза. И Учителят я препоръчва. И в Египет много се… Значи, успоредна. Няма пресичане на краката. Значи успоредните сили са разумни и не си пречат. Тази поза така. Ако ти е удобна.

Другата — всяка, която е удобна. Обаче гръбнакът е изправен. Която ти е удобна. Турска, лотос, каквато и да е, гръбнакът трябва да е изправен.

И не трябва позата, не трябва да мърдаш. Това упражнение е в неподвижност — едно от най-важните. Значи, примерно заставаш и едва само дишането си трябва да сещаш, даже и него.

Трябва толкова тихо да стане и дълбоко да изчезне. Ако те сърби, не трябва да се пипаш. Но отначало, докато тренираш, ще те засърби нещо. Не трябва да пипаш, налагаш се. Ако ти е трудно, ще си позволяваш по-малко. После и пак ще се упражняваш, като дойде един момент — пълна неподвижност. То е умът — сърби. То е умът — мърда. Той обича движението, обича времето.

А неподвижността е духът, вечността. Застиваш. Там си в друг свят и тя те учи да навлизаш в духа и духът да навлиза в теб.

— При формулите само пак това ли е — прав и така?

— При формулите? Да. Може и седнала да си.

Пак, ръцете пак така ли си?

Може и така. Има и такъв начин на формулите.

С този пръст, това е пръстът на Божията воля. Значи: „Господи, Ти разреши този въпрос“, или „Господи, Ти излекувай този брат“ и така.

Може и много бързо, аз тука го правя по-бавно. Много начин има. Защото това произвежда голяма динамика, която пробива астралния свят. Много начин има. Може и така. Както ти идва. Може и седнал. Да, може и така.

А по улиците вече нямаш избор.

По улиците, вътрешно, тихичко, мисловно, като внимаваш, съблюдаваш будността, важно е да не мислиш за човешки неща.

Може да имаш проблем, може да изглежда нещо проблем, но когато ти го мислиш, значи той ти хваща вниманието и почва да ти пие енергията, както ако някой те обиди на улицата. Прощавай мигновено, бързо, не губи време.

Учителят дава срок най-много един час. Преди време дадох аз срок 10 минути, ама за какво 10 минути да държиш обидата? Скорострелно. По-бързо от скоростта на светлината. В момента прости веднага или му благодари.

Една циганка, аз така ги подминавам по Варна, дето гледат по ръце и по тук.

Е така ме гледа: „Ела да ти гледам, ще успееш.“ Само я поздравих и тя така каза: „Ще те прокълна.“ Викам: „Едно такова мощно благословение ще направя“, и тя се уплаши. Това е обратният удар. Усетиха духовете. Аз се заканих със силна енергия. Това е начинът.

Другият път ние ще уточним със сестра Гинка, сигурно ноември месец, защото градовете ми взеха да се увеличават — много задачи, много работи, затова по-рядко се виждаме, но. Така го смятам, така правим и в другите градове, вече по два пъти в годината.

Така да имам време за всичко, за книгите, за издателството, защото… Всеки ден проучваме много книги и така ми носят от Москва, и всичкото искаме, всичко, за да мога да дам на лекциите по-така есенциални работи.

Пък става въпрос за хиляди книги, нали, съм антиквар. Проучвам, но то е океан. Аз всеки ден чета по около две книги средно. Обаче то е океан. Няма… Особено в Москва. Страшна работа. Следя всичко — и съвременните църкви как се развиват, всичко.

Всичко трябва да се проучва без предразсъдъци. Защото всяко учение си има хубава страна и тя трябва да се хване чистата ѝ страна, хубавата, и всяка религия.

И въобще…

За десятъка и дарението

— Можете ли да кажете нещо за десятъка и за дарението, защото тук повечето от братята и сестрите, мисля, че не са наясно по този въпрос?

— Изнесохме, помниш, две лекции, след време може би още около 2. То след време ще излезе на книга, този е голям въпрос.

Десятъкът е пари, които принадлежат на Бога. Този принцип — сключване на завет с Бога. То е, за да може… То на Бог не Му трябват пари, но за да може Бог да те благослови, да може Бог да промисля в тебе. Щото разумният човек се нуждае от промисъл, от Провидение.

Обикновеният човек има съдба, докато ученикът се движи по пътя на промисъла. И за да може Бог да те благослови, да може Той да… В Библията се казва: Бог да може да погълне поглъщателя.

Тоест, иначе Сатана те учи как да ги харчиш парите. Десятъкът е пари за божествени цели. Те са за цялото, за Божия план.

Рано или късно, когато нямаш такъв принцип да отделиш десятък, Бог изпраща такива духове, допуска ги, те те обират. Ще платиш за ремонт, примерно на една баня, както един към 6 000 или колко. Ремонти, коли, повреди, всичко, нали? А всичко това, освен че ти увеличава разумността десятъкът, начина на харчене, начинът на съб… Ти се съобразяваш все едно с Бога. И той се съобразява с тебе.

При мен този въпрос е решен и съм го видял как работи.

Последните ми книги, които ми донесоха така две чанти от Москва книги. Друг плати пътя на човека, друг ми подари книгите. И то от редки, аз като ги четох се чудех как да дишам така. Макар че по списъка ми само две-три книги бяха, но просто нещата идват, но трябва да имаш идея за цялото.

Дарението е по свобода. То е вече… Там си свободен. Може един лев да дариш за божествени цели. Колко си посял, толкова ще жънеш. Но десятъкът е принцип. Бог казва в Библията: „Десятъкът за Мен е свят“ — за Самия Него.

И Той те благославя труда, защото Учителят казва: някои хора цял живот се трудят, за да станат нещастни. Тук има нещо. Той по-лесно намира работа.

Спомням си много хора във Варна, които имаха идеи. Много лесно си намериха и работи, и квартири.

А пък тези, които са мързеливи и които нямат принципи, много трудно си намерят работа. И спомням си той като дойде от София при мене. На втория ден ли намерихме квартирата, или как беше? Нещо такова. За кратко. Едни други сестри на квартира са сега в апартамент във Варна — по 10 лева плащат наем. Как стават тези неща?

Но имат идеи, обичат Учителя, имат принципи, докато някои хора… Така че, когато човек е принципен, десятъкът те учи на принцип, на разумност и Бог ти благославя и енергията, с която работиш, подобрява ти разумността, здравето.

Ти мислиш за Него, Той мисли за тебе. Ти не мислиш за Него и ако смяташ, че много знаеш, Бог за такива казва: „Оставете ги.“ Защото много знае? Страданията го смачкват и някога такива след мене идват: „Какво да правя?“

Дойде един, каза: „Бе аз преди години не те слушах за формулите, ама така, така.“ Гледам го, той сега не иска да слуша.

И там болест, нали, някоя, тя си расте все повече, нали. Но той е свободен.

Всъщност десятъкът е принцип — там нямаме свободата, и както Бог го казва в Библията, дарението е свободно. Но понеже да не прозвучи, че непременно трябва…

То трябва всеки лично да си го реши, даже ако трябва месеци наред да не дава никъде, но да ги отделя тези пари и да не ги пипва и да помисли какво много… добро може да направи за Бога с тези пари.

Един в София купува книги от мен и от духовни и ги подарява на такива хора.

Викам: „Ники, някъде може да не ти искат книгата.“ На едно място нали „Аватарът“, тя е малко по-дълбока книга. Някой от вас може да знаят. Една жена казва: „Каква е тази опасна книга, този човек е опасен.“ Не е дорасла за такава книга.

И освен това и трябва да почувстваш — на някой беден можеш да купиш чист мед, да я подариш, чрез друг човек е по-хубаво.

Или пък, ако имаш враг, чрез друг човек да му подариш нещо, което той ще хареса. Някаква дрешка, но нова. Много начини има да правиш добрини с десятъка.

Нали? Десятъкът са пари, за да помагаш на някои хора, но аз лично в издаването ги вкарвам, в издаването на книгите и видях, че досега пръснахме хиляди книги из България, десетки хиляди. Към 40–50 книги издадохме и в чужбина, и много хора идват така.

И тези книги съдействат за братството, но не само който ги чете, който ги прилага.

Има и такива, дето трупат много книги. Идват и от мене вземат, но ги трупат и много-много не четат. Това е вече малко опасно. По-хубаво малко книги си вземи, подбрани, по-гъсти, и се старай да практикуваш.

Но десятъкът е дълга тема. Ще имаме още поне две лекции, по-нататък.

Той е начин да привлечеш благословение. А пък без благословение човек няма как да му върви в живота. И всеки трябва лично да си… Той е интимно отношение между душата и Бога.

Въобще много е неразумно да живееш само за своето семейство, за своите близки. Идеята е за Цялото. Работиш за Цялото и Цялото работи за тебе. Много е.

Има църкви на Запад и в Корея, които много го спазват десятъка и строят огромни сгради и колите им идват, и подаръци, и такова.

И така се стараят. Нямат още мъдрост, обаче толкова много се молят за истинско знание, за чист живот, да проучват Библията и просто Бог им помага на тяхното ниво. И на моменти така почти имат окултна мъдрост. Почти. Разбрали са го този закон, как работи.

Това е все едно влагаш в Божията каса. Най-сигурната банка. Проверил съм го този закон от много години. Работи безпогрешно.

Докато знам някои хора, така, във Варна, кои така умуват, такова, нали, и така не могат години наред да си намерят работа, нали, или почват, спират, така, нямат идеи, нямат свещени идеи, нямат…

Те мислят, че като си стискат парите и като така… Пак то даването е, за да получиш и да бъдеш благословен. И Библията, Бог, Самият Бог казва: „Давайте, за да видите дали съм верен“ — предизвиква.

И когато ти си посял едно нещо, Учителят казва — този закон, десятъкът и в самата природа го има. Посяваш житното зърно и чакаш. И след време — многократно.

Същото е, то и формулите са също посяване. Ти ги посяваш тези светли мисли в мозъка си. И в духовния мозък най-вече. И след време и здравето ще дойде, ако имаш истинска любов и ако сееш всеки ден — среща с Бога.

Неизбежно. Истинска среща с Бога. Ако си жадувал за Бога ежедневно години наред, не те интересува кога. Това не е твоя работа. Бог определя момента и тогава става нещо изключително.

Но е голяма тема. То е… Може би след време ще издадем една книжка.

Щото те са от школата на Висарион, те не пипат пари. Там срещнах един, той беше от моите лекции в София. Той тук ходи мръсен, в рейса няма билет, че каза: „Пари не пипаме.“ Викам: „Да ти дам, няма да ми ги връщаш.“ Викам: „Даже дрехите ти миришат“, викам, както и да е.

„Не — каза, — ние пари не пипаме.“

Парите не са опасни. Те са неутрална енергия. Ти можеш да ги направиш лоши, можеш да ги направиш, ако си разумен, благословение, както и любовта. Любовта не е лоша, но когато не я разбереш и злоупотребяваш, тя става проклятие. Когато я разбереш, тя става най-голямото благословение, но всичко зависи от човека.

И те, както не се интересуват от пари, и Висарион — парите, ако му идват и ги дава на жена си, и тя ги харчи за глупости. Негови хора ми казаха, приближени. Не е това начинът.

Това е, напротив, нова карма. Купувала играчки, излишни колички, излишни суети някакви. Това не е задоволяване, но както и да е, това е негов път. Нали, щом така смята, пък може и да ѝ дължи, но тя сее след време бедност, без да знае.

И сега много такива богати хора по света, защото са сеяли в миналото, някога в минали животи и прераждания, живели са за Бога. И сега обаче идват им парите лесно тук-оттам, обаче нямат принципи, след време ще бъдат бедни. Просто сеят бедност.

Всичко е сеене, всичко, което го правим, това, което Учителят го е посял, то е вече голямото сеене, учението.

Истинското учение за Любовта, Мъдростта, Истината. Но най-опасно сеене е лъжата, защото тя е много така свързана с привързаността, с болестите, със смъртта и тя привлича, Учителят го нарича „двоен грях“, „духовно гниене“, „космическа атрофия“ — въобще най-опасното сеене.

Значи затова трябва да се пазите много от лъжата. Или мълчете, или говорете само истината. Докато се научите тя във вас как да се произнася, как да говори.

За лъжата и дневника на Истината

— А понякога като кажеш нещо, пък после разбереш, че реално си излъгал? Но ти не си го осъзнал, как постъпваш?

Ами, единия начин е: „Господи, прости ми, сгреших пред Великата Истина“, но няма да ти бъде простено напълно, защото Словото е Бог.

Но може да се поучаваш, за да стигнеш след време дотам да не може да произнасяш вече лъжа, каквато и да е. Но прошка няма да имаш. Малко или много ще си платиш, може да е малко по-смекчено, но лъжата ще си платиш.

Това означава, че си загубила Бога и си злоупотребила със Словото. А Библията е категорична. Словото е Бог. Затова се тренира дневник на Истината.

За да можеш да внимаваш в думите. Библията казва: „Ще плащате за всяка дума.“ И затова трябва много да внимаваш.

Дори когато внимавам някой… по лекциите в градовете и където и да е, някои хора са казват, че говоря опасно, че това са лъжи.

Аз знам какво говоря пред Учителя, не пред хората. Те може да изкривят, а това е вече тяхният проблем. Аз нямам грижа. Защото аз знам какво искам да кажа, пък аз съм го тренирал много години, те вече си носят кармата. Но аз знам, че всичко е за доброто, за истинското добро на душите и за тяхно вдъхновение.

Нали? И не ме интересува последствия.

Преди време дойде една майка: „Искам да питам за детето си.“ Викам — тя не ме познаваше: „Имаш ли ми доверие?“ „Имам ти така, някои хора…“ „Добре, ами какво искаш да разбереш?“ Ето, тя изкара една снимка. Викам: „Искам да чуя само хубавите неща.“ Викам: „Така няма да стане.“

И освен това и тя, истината, не може да се каже изцяло. Тя е една душа, това е Бог в развитие. И толкова е дълбоко. Никакви предсказания, никакви…

Аз не се занимавам с такива неща, но мога да кажа нещо съществено за подобренията му, да кажем, но тя каза: „Не искам да чуя нищо лошо.“ Викам: „Довиждане, довиждане.“

Освен това аз нямам така нагласа към такива неща, което не е случайно, че не можахме да си кажем нищо.

Но човекът е буквар, той е написан на всичко [за сверяване, 72:47]. Но въпросът е така да го кажеш, че да им помогнеш, но ако не те разберат, може да стане по-лошо. А пък обикновено хората… Защото умът, който има преразвит ум, той изкривява тълкува по друг начин и вече става опасно.

Ние не сме ясновидци в учението и за такива глупости не се занимаваме. Ние живеем вътре в любовта, Мъдростта, Истината и тя предвижда, тя така ни устройва в живота, че нямаме нужда от предвиждане.

Просто Бог в нас така ни урежда, както и при даосите. Там няма Бог, няма дявол, няма звезди, там просто живееш в Дао, в Истината. Какви звезди, какви хороскопи? И те казват: звездите трябва да станат на прах. Трябва да се насочиш във своя център.

Как може Нострадамус да предвижда Бог в нас? Абсолютно безпомощен. Нищо не може да каже. Нищо. Не може утрешния ден да ми каже какво ще направя. Пък и днеска. Просто няма никакъв шанс. Никакви звезди не могат да му помагат.

И освен това египтяните казват: човек има Божествена съдба, а не човешка.

Просто е предвидено: всеки човек ще възкръсне, всеки човек ще стане Нетер — божество. Всеки човек. Няма избор. За по-кратко време, някой — за по-дълго. Времето няма значение за Бога и за духа.

Така че няма никой обречен, включително и Сатана. Нямаме право и него да критикуваме. Това е скрито лице на Бога. След време той също ще се върне във Бога.

Ако Бог сега реши да го изпълни със себе си, той ще забрави злото и всичко. Но той има мисия. Той няма как вече да има зло в него.

Както ангелите са пълни с Бог и за тях няма зло. Но там работи друг закон. Сатана има мисия, той трябва да събужда хората, Душите тези, които искат да станат по-хитри от него, по-опасни, по-алчни, той трябва да ги подсече, защото има такива.

И аз съм срещал такива хора. Казва: „Аз съм по-хитър от Сатана.“ Ти вече си влязъл в капана, защото той е бащата на лъжата. Няма как.

Ами добре, ако искате да приключваме, така, много съм благодарен, така че така има между нас една хармония. Другият път не знам още коя дата ще е, но ние с Гинчето — още е рано.

Ноември месец така ми е по-свободен от другите градове и някъде сигурно около 10–15 — ние ще го уточним, дотогава има много време.

Благодаря ви, че така слушахте внимателно, така че аз обичам много да слушам, в случая така аз говоря, вие ме наблюдавате, ама…

И колкото повече искам да мълча, толкова повече ми се налага да говоря и лекциите ги изнасям, защото не искам да ги изнасям, но заради Учителя има едни компромиси, дето… Ами добре, туй да е за днеска.