Елеазар Хараш Приятелски разговори в Добрич 06.2004

Автор: Разговори в Добрич

За успеха, молитвата, медитацията, десятъка, парите, дневник на Истината

За успеха и духовната практика

Аз не съм подготвил лекция, така — просто приятелско събиране. Някакви символични въпроси съм писал, колкото така да се създаде атмосфера и да си кажем по нещо.

Пък после, ако вие имате въпроси — може и да имате, може и да нямате. В последния път в Бургас нямаше. Отказаха се от въпроси, нали, защото… Обаче пък в Русе имаше много.

Така че ще ви задавам някои символични въпроси, така като посока, като идея за размишление. Които са по-смели, може да отговарят. Не е важно да отговориш дълбоко, нали, а да си искрен — да се чувстваш свободен.

Така, първият въпрос е: кой е истинският магнит за успеха в живота? Като казвам „успех“, нали, не означава материално, а означава живот в Духа. Живот в Любовта, Мъдростта и Истината, както е според Учителя. Така че — живот в Бога. Значи, така че успехът трябва да го разглеждаме в по-чисто духовен смисъл, защото другият е последствие и той не решава нищо.

Значи, според вас кой е истинският магнит за успеха в живота?

И освен това, ако отговориш на този въпрос, изпълняваш ли това, което казваш, или е просто интересно изказване? Значи, трябва да си даваме отчет. Трябва да сме практици — духовни практици.

Значи, въпросът беше: кой е истинският магнит за успеха в живота? Може да се преведе и за познаването на Бога, познаването на Духа.

— За мен — Истината и Любовта. Обаче все още се опитвам да ги прилагам. Мисля, че това е Пътят. Поне за мен.

— Да. Любовта, ако говорим за Божествената Любов.

— Да, да е към всичко.

— Защото човешката е…

— Все още не мога, все още…

Да. Тя води до пряко познаване на Бога, което означава истински успех. Отстранява другите успехи, дето са в кавички. Преди време имах една лекция в София, която така пропъди доста хора, които не я разбраха: как да се спасим от успеха, от щастието и от светлината. Такава беше лекцията и някои не можаха да я понесат. Но това е техен въпрос, понеже те искаха успеха в света, а пък успехът в Бога е нещо друго.

Тогава вече и щастието те гони, и светлината те гони, и материалното, но те те преследват, а не ти. Те не са цел и никога не могат да бъдат истинска цел.

Целта е Любовта към Истината и всичко друго идва. Дали го искаш или не, всички хубави условия, изцеленията на всякакво ниво, включително изцелението на начина на мислене, което е всъщност най-важното — всичко е последствие.

Така че човек трябва да знае точно какво търси, за да може и да намери. И то да намери Бога. Бог не може да Го познаеш като Истина, но може да Го преживееш. Това преживяване вече ти променя коренно живота.

Да, Любовта е едно от нещата. И според мен е най-лесното нещо — да имаш Любов към Бога и да живееш в тази Любов. Другите неща за мен са трудни. Към всичко останало — човешката любов — трудна, сложна, човешките неща. Там трябват много усилия. Тук не се искат усилия. Естество.

Учителят казва, че когато поставиш Бог на първо място в живота си и Истината, тогава и Той те поставя. И постепенно всичко в живота ти почва да се нарежда. Това, където го наричат „от само себе си“, обаче туй означава, че ангелите работят за теб.

Но когато си поставил Бог на второ място в живота, постепенно всичко започва да се обърква.

Обикновено, когато стане късно или почти късно, хората идват. Питат, търсят решения, но някой път вече е много трудно. Но обикновено… винаги има изход. Зависи човек дали ще иска да се върне. Но това е изходната точка, откъдето почват да се нареждат нещата. Не е бързо — постепенно, обаче сигурно.

За чистотата и истинността

Добре, аз ще ви отговоря на този въпрос. Аз съм подготвил само около четири въпроса и после ще слушам вашите. Най-важното за истински успех в живота е чистотата. Само в пространството на чистотата могат да се взимат мъдри решения.

Значи, чистотата е свещено пространство. Там можеш да взимаш правилни решения, мъдри решения, разумни. Иначе взимаш някакви решения, ако не си в тази област. Всяка душа знае какво е чистота.

Най-голямото посегателство върху чистотата е лъжата. Значи, Учителят го нарича двоен грях. Казва: всичко друго малко или много може да ви се прости. Лъжата — никога. Просто тя така е построена, така ги произнасяш буквите, такъв е редът, че в момента, в който я произнесеш, вече химическият състав на кръвта е нарушен. Плащаш на ниво кръв. Тоест посял си болест. След време плащаш и психически. Просто там… И затова човек много трябва да тренира.

Затова сме говорили за дневници на Истината. Човек да се упражнява, да овладява думите.

Защото дружбата с думите, приятелството с думите е приятелство с духове. Думите са живи същества, казва Учителя, и мислите са живи — същества всичко. Трябва да се пречиства.

Това е основният дълг на ученика. Така да си пречисти речника, че, както и при ангелите… В речника си нямат думата „съмнение“, нямат думата „смърт“, нямат „зло“, защото са будни. Защото постоянно са будни, няма какво зло да ги изненада. Те изпреварват. Така че в този смисъл.

За трудния път, чистотата и равновесието

Вторият въпрос е: защо е необходим трудният път? Някои искат лесния път, но той е опасен. Той след време става труден и тежък, и сложен. Така, говорим за учениците. Защо е необходим трудният път?

Освен това чистотата е много важна, защото тя отговаря на един символ. Тя символизира равновесие. Значи, имаш ли чистотата — задължително идва равновесието. Тоест овладяване на силите в тебе. А който може да ги овладее, тогава вече можем да говорим за истинско здраве. Не само физическо, а астрално, ментално, причинно и здраве на душата. Така че виждате колко е важно човек да действа с чисти постъпки винаги, да има мярка за нещата — благородно, независимо как действат към него.

Говорим за учениците — за пробудените. Към тебе може да действат както си искат. Хората са свободни. Обаче тези, които са ученици, те са наблюдавани, нали, от Учителя, от Бога. И там вече и най-малките скрити мотиви и намерения — всичко се знае.

Важно е ти да си знаеш намеренията: защо така постъпваш? А винаги трябва да е чисто. Тогава равновесието ще дойде. И тези сили, ако те нападат тъмните, не могат да те изкривят. В равновесието ги няма.

Освен туй равновесието означава вътрешна светлина. Просто те едно след друго следват. Имаш ли чистотата — за нея залепва равновесието. Имаш ли равновесието — идва вътрешната светлина, истинската, мистичната светлина.

Значи, въпросът беше: защо е необходим трудният път? Това е просто идея да размишляваме заедно — така, компромисни въпроси.

Не се занимавам иначе с въпроси. Да. Смело.

Да се засили вярата в човека.

Да се изработи характер. Да се изработят качества. Трябва да… Да.

По трудния път се изработват тези качества, които са необходими. Примерно да видиш дали имаш истинска вяра, или си си въобразявал. Затова трябва да има такива. И изпитания, и изкушения.

Някои тълкуват там, и на Ваклуш хората, Обществото на Мъдростта, че той не бил правилен стих: „И не ни въвеждай в изкушение.“ Само че това е един от най-дълбоките и правилни стихове.

И точно Бог ни въвежда. Той допуска — не самият Той — Той допуска Сатана да ни изкушава. Значи, Сатана ни изкушава, а Бог ни изпитва.

За да провери, за да види доколко може да ни се довери, доколко можем да израснем. И тази формула, „Отче наш“, тя се казва ежедневно при християните и при нас, защото има изкушения във Вселената, които даже учениците на Христос не могли да ги… нямаше да ги понесат, но Христос ги е предпазвал от тях. Те са много дълбоки.

Казвайки „Не ни въвеждай в изкушение“, ние се подготвяме, след време, когато дойдат космически, много дълбоки изкушения. Ние вече ще имаме един таен подход, една тайна вяра, която, когато дойде туй мощно изкушение, ние ще го преодолеем заедно с Бог в нас.

Защото Бог в нас е по-силен от всичко. От цялата тъмнина, от всички изкушения, от черната ложа, нали. И ние така се подготвяме, като произнасяме.

Молитвата, енергията и изпитанията

Значи, ако искаш, примерно, да се справиш със своята съдба, със своята карма, ти трябва да натрупваш определена енергия. Затова са постоянните молитви много важни. Всеки ден натрупваш. Аз карам около 1300 на ден.

Преди съм минавал в тежки моменти над 11 часа в битките с Държавна сигурност и да не ви разправям [неясно, 13:06] и живота в гората.

Натрупваш много енергия и в един момент тя се взривява като светлина, издържаш големите изпитания и променяш съдбата си. Значи, насреща трябва да… си натрупал тази енергия. Същото е във физическия закон.

Когато трябва да посрещнеш някакви стоки, трябва да си натрупал пари. Като дойде стоката. Примерно, ако трябва да купиш кораб, трябва да си натрупал много пари. Значи, символично говоря и буквално едновременно.

Същото е с кармата. Не можеш да я победиш, ако си въобразяваш, че ще победиш. И тук-там така, както Сан Мат, не приемат молитвата, само медитация. Обаче няколко човека, като ги удари токът, като се случиха туй-онуй, там проблеми с децата, дойдоха да ме питат какво да правят. Еми нали имате учители, нали са светци, що не ви казват?

Нали някои са и посветени даже. Проблемите им растат. Получили посвещение с писмо. Но проблемите им стават все повече. Няма такива илюзии вече. Сан Мат е хубаво учение в миналото, но сега има нови изисквания. Не може…

Нали, а молитвата е Молитвата и медитацията са свързани. Не може да ги делиш. То е все едно да кажеш: „Сърцето ми е важно, умът не ми е важен“, или обратното. Всичко върви заедно. Всичко е важно.

Така че който иска да се справи с кармата си, трябва да натрупа определена енергия. И вече ангелите взимат тази енергия, предават я на Бога, Бог съставя план и в момента, в който дойдат големи изпитания — те първо ще дойдат малки изпитания — ти ще бъдеш леко подготвен.

И в голямото изпитание, което е от агония нагоре, когато целият се запалиш, ти ще станеш нов човек. И ти ще се запалиш. Така ще бъде изчислено, че да издържиш изпита. Ще бъде много трудно. Учителят ще те остави. Бог ще те остави. Сам ще останеш, душата ти, за да стане промяната. После ще те усилят.

Но има изпитания, където всички те оставят — и близките, и всичко, за да можеш да станеш нов човек. И затова трябва да си натрупал тази енергия. Положителни мисли отделно, благородни постъпки и това е все трупане на тази енергия, която накрая се оказва чиста енергия и всъщност най-големият помагач.

Когато имаш чиста енергия, тя е силна, тогава можеш да бъдеш уверен. Много неща идват при чистата енергия. Може да проникваш в Бога и в малките тайни на живота, пък и в големите.

Но даже да имаш едно самочувствие духовно, божествено, ти трябва да имаш енергия. Затуй трябва да я трупаш. Тя се трупа с молитви, с разумно говорене, с разумно мълчание, с мислене за божествени неща. Умът не му даваш да мисли за никакви човешки неща и проблеми. Той не трябва да има шанс. Той трябва да е напълно овладян.

Той е слуга. Той е слуга на душата и на духа. Духът е твой господар. А пък той е искрата от Бога. Значи, така че затова тези неща са много важни. Това натрупване, четене на божествени книги.

Човек, който има така гледна точка, изработена стабилно, може да чете всичко. Може да чете и най-черната литература. Той вече навсякъде вижда, видоизменя и вижда божествени неща, но който още не е готов, е хубаво да се стабилизира, така сравнително да живее уединено, да изработи своята божественост. После вече кармата и да го срещне с тежки хора, той ще има подход, той ще може да преобразява.

Затова туй натрупване на тази енергия е нещо много важно. Тя води до трудния път и след трудния път, после става все по-хубаво и все по-леко. Докато при лекия път става все по-тежко и все по-сложно. Така че ученикът избира трудния път в живота и не се оплаква.

Значи, въпросът беше: защо е необходим трудният път? Това е нещо много важно за ученика — тесният път. И всъщност нещо благословено, нещо истинско.

Гинчето каза: едно от нещата е да си видиш вярата.

Когато е трудно, ставаш по-искрен, значи молитвите ти и всичко просто излиза много по-дълбоко от теб.

В страданията… Докато всичко е наред, си по-спокоен сякаш, примерно правиш я, то…

Да, когато си наред, се отпускаш, както сред приятели. Те не са заплаха, но враговете помагат много, защото те те държат буден. Ти постоянно си нащрек и развиваш една будност, която след време ще стане твое оръжие, твоята сила.

Будността е част от истината. Тя се дължи на силата, на любовта. Едно от най-важните неща за ученика. Да е буден. Да изпреварва ума. Да не може умът да изказва лоши неща и после да каже: „Извинявам се, съжалявам.“

Но това не може да стане без тренировки.

Докато човек не тренира, той ще се изпуска, ще има критики, няма да знае коя е критика, коя е забележка, пък те са много различни неща.

Освен че придобиваш много неща в трудния път, по същия начин, т.е. се освобождаваш от много неща. Много излишни неща, които са те съпътствали в живота — като тръгнеш по трудния път, просто нямаш време за тях и започваш да се освобождаваш от тях.

Точно така е.

Всъщност като една голяма раница по един планински път — сваляш примерно, които са по-необходимите неща… ги оставяш ментално другите, излишните неща.

Страничните ги оставяш. Всичко ненужно отпада: ненужни приятели, ненужни книги, всичко на всякакви нива, ненужни дрехи. Просто вече се концентрираш.

Ненужни срещи, които някой път един обикновен човек с едно „Здравей“ може толкова да ти изпива енергията. Не, казвам, че трябва да сме тактични, някой път да отделяме по малко време. Но обикновените хора, често и наши близки, даже могат да ни отнемат и развитието, като ни въвличат в такива разговори, спорове, излишни обикновени разговори, където твойта енергия е твоето богатство, с която ти… За да постигнеш връзка с Бога, на тебе ти трябва мощна енергия.

С обикновена енергия ти не можеш да пробиеш тези светове и да влезеш при Него. Затова тя се натрупва, за да може да се взриви в Него и да станат и промените, и да можеш да помагаш и на други хора. Всичко ненужно трябва да…

А пък трудният път, нали, включва и страданието. Трябва да можеш да страдаш според мен.

За да може да минеш пълноценно…

Значи, точно трябва. Не само да страдаш, но когато ти имаш идея за Бога, страданието облагородява. Учителят, както казва: „Страданието произвежда разум.“ Докато който няма Любов към Истината, той вече от страданието отива към мъчението.

Това означава, че има зло в него. Той не умее да страда, не иска да страда. А който има нещо истинско в живота като цел, страданието го облагородява и след време то се превръща в любов, което е правилният път.

Така че страданието е един помагач, а Учителят го нарича един преобразен ангел. Той идва в живота ти, за да те облагородява и да те издига нагоре, когато имаш цел. Много важно.

Страданието, казва Учителят, е привилегия. Въпросът е дали ще го приемеш. Ако го приемеш, че е така, ти вече наполовина — то е по-леко.

Другата половина постепенно се разрежда и накрая остава бисерът. А пък тези, които искат да минат без страдания, значи те не искат да се развиват. Учителят ги нарича спящи души. Това е вече… От тях, казва Учителят, не се интересува даже и дяволът. Просто тези, които нямат развитие, те не могат да вършат работа нито на Бога, нито на дявола.

Значи, ще ви отговоря и на този въпрос: защо е необходим трудният път? Само по трудния път хората ще разберат любовта на Бога към тях. Всеки трябва да открие в своите страдания Божията Любов.

Това е нещо като задължение на ученика. Почти всичко страда. За да се роди новият човек. Значи именно в тези страдания, в твоите, трябва да откриеш плана на Бога. Неговата любов. Тогава се получава нещо хубаво и се случва нещо хубаво. Така че това е…

Докато почнеш да критикуваш страданието, то вече се отделя настрани. Ти страдаш, става все по-лошо и не можеш да извадиш поуката, която е скрита в него, защото то е дошло, за да научиш нещо важно. Може известно време да не откриеш какво е точно, няма значение.

Важно е да имаш дух на търсене. Ще дойде един момент, в който това ще се разкрие. Тоест трябва да искаш да го разбереш, не да искаш бързо да го махнеш. Трябва. Значи, когато искаш да го разбереш, то се превръща в благо. Когато го отречеш, то става противоречие, то става една опасност в живота ти. То се задълбочава и те затормозява. Затова е много важно.

За здравето и пречистването

Третият въпрос: кое е най-важното за здравето на човека? Ако иска някой да бъде здрав, кое е най-важното, за да бъде човек здрав? Какво трябва да изпълни?

Защото много хора искат здраве и после с туй здраве правят нова карма, обичат удоволствията, което означава, че на такива хора здраве не им трябва. Пък и Бог не е хукнал да ги лекува. Милиони хора, даже и Христос. Много хора не ги е пипал, не ги е докосвал, не ги е лекувал. Обаче определени хора дал им енергията и ги е преобразил.

Значи има определени закони, които зависят от човека, дали да бъде излекуван или не. В Библията има един случай. Много хора стоят в къпалнята и чакат да се случи нещо — или Христос да дойде. Но Христос казва само на един там, другите не ги пипа. Но на този казва: „Дигни одъра си и ходи.“ Става и тръгва и си променя живота.

В църквите не знаят кой е този човек, защо, какъв е. Учителят го обяснява. Това е… Казвал се Валтасар Беламо, посветен от миналите прераждания, наказан за съзнателна лъжа. 38 години парализиран.

За съзнателна лъжа. Когато посветен произнесе лъжа, прошка няма. Но той е знаел кой е Христос, знаел какво чака, знаел и грешката си, жадувал и за промяна. Христос му казва: „Дигни одъра си и ходи.“ Става, тръгва и според мен е вече… Едва ли някога във Вечността ще допусне съзнателна лъжа. Урокът е научен, изстрадан.

Което е най-важното нещо за здравето? Иначе здравето от човешка гледна точка е много ненужно, защото ти увеличаваш кармата си и посяваш нови болести. И в случая то не е важно, макар че го искат хората, обикновените хора.

В случая най-важно нещо е мъдростта, за да можеш никога да не се разболяваш и да избереш пътя към Истината, докато обикновените хора не знаят какво искат и си пожелават по Нова година здраве, здраве и щастие.

За какво ти е? Обикновения човек разваля и здравето, и щастието, просто и доброто. Което му попадне в ръцете, той го разваля. И затова на такива хора Бог не им дава.

Някои хора мислят, че те са добри, пък страдат и че са болни. Ако бяха истински добри, мярката е съвсем друга. Истински добрите хора са много рядко нещо.

И там, ако си спомняте в една лекция, говорихме, Учителят казва: ученикът не трябва да е добър, а абсолютно добър. Разликата е много голяма. Огромна е разликата, като калта и небето.

Според мен, значи здравето зависи от постъпките, от мислите, от чувствата на човека.

Да. И то е нещо ежедневно. Когато човек се старае да постъпва винаги така, той привлича невидими помагачи от ангелите нагоре, от йерархиите. И когато се старае много да е така, той вече… има правилно невидимо ръководство. Има кой да го ръководи. И тогава вече се явява интуицията, която не греши.

Ако има някакви грешки, те са малки, в смисъл такъв да те упътват към истината. Тоест грешките се превръщат в светлина по този път. Докато каква полза да четеш Библията, ако през другото време ти нямаш мярката за ежедневието? Защото Библията е 24 часа. Ти трябва да си буден всеки миг. Каква полза да четеш Библията през другото време?

А скоро идва един християнин — там гледах едни книги — така зад гърба ми, каза, аз го познавам, каза там: „Какво ще кажете за това, че окултизмът е мерзост пред Бога?“ Така сега седна, аз го съжалих, защото фактът е, че подхожда така, той не може да зададе правилен въпрос, но аз го приех. Каза: „Какво ще кажеш за това?“

Много просто. Първо, окултизъм не означава само „скрит“, думата „окулт“ означава „съкровен“. Второ, окултизмът, казва Учителят, е наука за Любовта и наука на бъдещето. И трето, окултизмът води към чист и свят живот. „Извинявай“ — и замина.

След време пак ме среща, скоро, пак така, пак се случи на един щанд, така книги гледах. И той така каза: „Ти имаш ли страх от Бога?“ Викам: „Разбира се, това е мъдрият страх, това е страхът, който води при Бога.“ Викам: „Докога ще задаваш глупави въпроси?“ Няма… Ако искаш да седнем, искаш да разговаряме.

Викам: „Победил ли си изкушенията?“, понеже аз знам, че не ги е победил.

На мен ми е коствало седем години ежедневие. Като победиш изкушенията, ела да говорим. Замлъкна и замина. Аз знаех, че ще млъкне. Защото знам какво означава тази битка. Това е… ежедневие, това е борба на живот и смърт. Трябва да си го поставиш като цел, а пък да си говорим общите приказки… Сигурно след време пак ще ме пита нещо, нали, защото така е устроен, но няма значение.

Защото в победата над изкушенията се ражда ученикът. И смирението, и дълбочината му.

Такъв е пътят. Иначе остават само цитати. Той мисли, че като се води християнин, че е решил въпроса. Само че Христос казва: „Не всеки, който Ми вика: Господи…“ Толкова си е ясно.

Аз мисля, че болестите ни показват точно по какво трябва да работим. Тя е сигнал за нещо. Това трябва някоя вътрешна хармония да се постига, но точно там нещо бъркаш. Не е някакъв показател просто.

По принцип ученикът даже няма право да боледува. Ако говорим за изискванията на ученика. Ако той е потопен в Любовта, Мъдростта, Истината, той е вътре в огъня в Бога.

Как може някакъв дух да влезе и да го разболее? Той ще изгори. Все едно някой да си пъхне ръката в лавата и да иска тя да е здрава. Така че здравето е дарено, за да станеш два пъти по-разумен. Във всякаква област на живота, а не само.

Отговорът е, че най-важното за здравето е да имаш истинска любов към Бога. Не е привидна, не е полудуховна, но когато тази истинска любов имаш, има кое да те учи. Спечелваш доверието на невидимия свят.

Когато тази Любов ежедневно те вълнува, и говоренето на истината, всичко, тогава, когато си постоянен, Бог ти изпраща невидим помагач, напреднало същество, което да те ръководи.

Тези същества разчитат само на постоянство. Не може да ги спечелиш като доверие иначе. Ще идват полудуховни същества, някои ученици на Учителя, които са полунапреднали, имат нещо хубаво в тях, като Боян Боев и други. Те пак ще ти помагат в другия свят, само че не е това. Ти трябва да се отдадеш.

И Боян Боев е хубава душа, но и той много неща има още да учи, още е в начинаещите, в пелените още.

Той е писал книга за дишането и Учителят му се чуди, защо я е писал, защото той не практикува — на доверие.

За какво ти е тя, тази книга, няма аура, няма. Ти трябва да си практикувал години наред, за да разбереш тайните на дишането. А дълбокото дишане е като дълбокото мислене, казва, Учителя то поглъща елементарните духове.

Това го разбрах след много практики, докато стигна до 22 минути задържане на въздуха и разбрах, че мога още. Но няма нужда от рекорди. Просто в един момент разбираш, че превъзхождаш обикновения начин на мислене и то естествено.

Но отначало и аз съм имал проблеми с една минута даже. Но всичко е старание. Около 30 години практики, всеки ден като тренираш, отначало една минута, две минути, 4, 6, 9, 12, 19, 21, рекордът ми беше 22.

Когато го направих, разбрах, че мога още. Влязох в един слънчев ритъм, просто ме спряха. Там вече е друг ритъм. Всичко това е старание.

В края на краищата ще можеш да дишаш, да задържаш много въздуха, но ако не си потопен в любовта, любовта е съвсем друг въздух и Мъдростта е съвсем друг път.

За постоянната молитва

Значи, другият въпрос, последният: защо трябва постоянно да се молим? Който не е разрешил този въпрос, има много проблеми. И Учителят го казва, и Библията го казва: „Постоянно се молете.“ Някои учители и даже и святи учители по света умуват още такива, като Сан Мат школите, за молитвата.

А в този свят и Христос се е молял. Не кой да е, този, който има такава аура, може да призове легиони да изпепели черното братство. Даже и той се моли, което означава, че ние трябва да превърнем живота си в молитва.

Така тихо, скромно, без да станем неадекватни, като…

Така ще изработим молитвения дух в себе си, който е… Който молитвен дух е много важен за нея.

Точно така. Той ще отвори вече към Бога и към истинската медитация. Някои хора признават само медитацията.

Молитвата е преклонение към нещата. Тя е другата ръка на медитацията и тя те въвежда и затова имаме лекция във Варна. И продължение, и пак ще имаме: що е истинска медитация. Защото те нещата са свързани.

Молитвата те прави по-мек, по-благ, по-възприемчив, по-смирен. Изработва качество и дълбочина, защото смирението е дълбочина. В момента, в който се смяташ за авторитет или за знаещ, ти вече пропадаш. Изместваш Бога, няма такива неща. Молитвата те учи на всички тези неща.

После вече ставаш естествено дълбок и дълбокото се слива с дълбокото. Тогава медитацията е истинска и мъдростта е истинска, а не полумъдрост, която е опасна. Полузнание.

Молитвата е страхотно оръжие. Решава над 70–80% от въпросите на човек. Тя като магнит привлича помагачите, невидимите, които да ти решат много въпроси и да те упътват.

Но не може да реши всички въпроси. Там, където тя не може, се явява любовта — по-висока степен. Има въпроси, които само любовта може да ги реши. Има въпроси, които само мъдростта. Още и това са различни такива методи и степени.

Постоянната молитва е нещо като постоянно привличане на Бога. Като постоянната капка. Знаете, капката е мека, но пробила твърдия камък накрая. Това е постоянство. Това, преведено, означава, че постоянството е начинът, при който ще срещнеш Бога и се слееш с Него. Това е абсолютен закон.

А какво означава постоянна молитва? Постоянна молитва означава не само да караш формули. Формулите са едната част. Може и малко формули да караш с хубаво чувство, може и много — както ти идва. Това означава да си постоянно нащрек за благородното, за мярката на нещата, постоянно да си буден.

Защото иначе можеш да станеш робот, както тези от Кришна. Това вече е хипноза. И той не вижда наоколо, ако Бог иска да му каже нещо, ако има опасност или ако някой иска да му помогне нещо, а то може и дете да… Той не вижда, той е изключил. Той е в друг свят. Пак е хубаво. Пак е отнесен от този свят, но той загубва нещо ценно.

Той загубва истинската мъдрост, истинската будност. Защото ние трябва да сме едновременно и в този свят, и в другия свят, едновременно и извън тези два свята.

Това го правят само пробудените. А те са отнесени. Те са минали. То е нещо като преяждането. Нямат мярката. А мярката — всъщност в мярката е Бог. Както в момента, в който преядеш с една хапка даже, казва Учителят, тя е отрова за организма.

И лечителят Петър Димков го обяснява, казва: преяждането е голямо изнасилване. Клетките на стомаха, сърцето трябва да изтласква повече кръв, разумните клетки трябва да се борят повече, мозъчните клетки и те са изнасилени. Трябва да мислят как да разрешат. Докато по-малкото ядене дава повече енергия. Значи това е също да си вътре в тази постоянна молитва.

Постоянната молитва е постоянно нащрек. Улавяш миговете, те не те изпреварват. Не можеш да кажеш лоша дума на човека, да го обидиш или пък нещо отрицателно, защото ти си постоянно буден. „Постоянно се молете“ значи постоянно да бъдеш в час. Не само на лекции някъде, защото ти си постоянно в час. Постоянно си пред Бога. 24 часа. Това е Библията.

Иначе да четеш много Библията, като една американка, 99 пъти я прочела. За какво са рекорди? Стига ти един стих да разбереш от Библията и да си решиш всички въпроси.

Примерно „Бог е Любов“, ако го разбереш този стих.

Освен това означава постоянна разумност. Когато си постоянно разумен и буден, ти изпълняваш закона „Постоянно се молете“.

Искаш, примерно, да се излекуваш от някаква болест, тежка. Има такъв случай с един индийски учител. Изглежда много тежка карма имал. По карма е трябвало да лежи 18 години на легло. Крака парализирани, ръце парализирани. Езикът му — не може да говори, очите му затворени, въобще на всякакви нива.

Като почнел да гори в молитвата. На втората година става. Първо краката му се развързват, ръцете, езикът, очите, всичко.

Когато разбереш колко е важно, някой иска да се излекува или каже няколко молитви и така, мисли, че Бог непременно…

Бог ще ти помогне пропорционално на твоята енергия. Ако искаш много, трябва много да дадеш.

Когато болестта те обременява, примерно, чувстваш, че очите ти отслабват и вървиш към ослепяване. Не можеш да караш една скромна молитва и да искаш големи резултати. Това все едно да излъгваш себе си и да правиш бизнес с Бога. Няма такова нещо. Просто ще запалиш очите си от формули. Аз при тежките случаи съм стигал до 11 часа и нещо на ден.

Няма прошка. Пожар от формули. И отделно други неща, практики. А някои искат така малко, българите така искат с малко усилие, много резултат. Така са се устроили.

Когато имаш още някаква парализа, нещо, ръка, например. На ден трябва около 1 час сутрин до обяд и 1 час надвечер. „Господи, изпълни краката ми изпълни ръката ми, примерно, с живата Си енергия, за да Ти служа.“ На тази ръка трябва да ѝ разкажеш играта. Да си представиш как е жива, как мърда.

Имаше една сестра от София, която поне я научих на формули. Тя е много упорита, имаше един проблем с ръката, като гоняла един рейс и да се хване, и тук.

Така китката е много опасна беше. Стои, не може да прави формули даже такова, обаче е мисловно. Формули, формули — как ръката ѝ оздравява, как се укрепва. Не мога да кажа за колко месеца. Оправи се.

Но трябва да се отдадеш. Сега е моментът. Това е важно нещо. Трябва да се посветиш, да концентрираш енергията. Сега е време да се събереш, ако не си се занимавал с концентрация. И просто минаха няколко месеца.

Не можеш да кажеш: „формули няколко минути, 5–10 минути“, и с тази скромна енергия да искаш Бог непременно бързо да ти помогне?

Няма бързи неща. Истинските неща са бавни. Бързи неща има при екстрасенсите. Няколко сеанса и още повече ще обърка, освен това и пари ще ти вземе. Самите екстрасенси трябва да се лекуват, самите ясновидици трябва да се лекуват. Там е опасно дори когато някой път ти помогнат малко.

Но те са по друг път. Имах там среща с такива. Просто разбрах, че на някой вече не мога да им помогна. Той вече толкова беше обсебен. Там по една телевизия ме викаха. Там по „Херос“, както и да е, аз вече не ходя.

Достатъчно ги смутих. Така че постоянната молитва е едно много могъщо оръжие. Това е постоянно приближаване до Бога, докато се натрупа една мощна енергия, океан от енергия, когато става взрив.

Среща с Бога и го виждаш лице в лице. Директно. Преживяваш го. Не можеш да го разбереш, обаче става тотална промяна в живота ти, която става при Самадхи.

Коренна промяна. Вече няма слабости. Надминаваш и доброто. Не можеш да завиждаш и да искаш, не можеш да мразиш, не можеш да критикуваш. Нямаш проблеми. Бог ти ги поглъща. Когато си се отдал на Бога.

Учителят казва: когато се отдадеш на Бога 100%, не 99%, 100%, вече Бог се грижи за твоите права, за твоите нужди. Затова така се изразих и сега във Варна на лекцията.

Преди години имаше един проблем с Държавна сигурност, милиция и един кмет се бяха обявили срещу мен. Искаха да ме изкарат там, че не съм прав, виновен. Като почнах формули — Бог да им покаже правдата — така горях направо. Разказахме им играта — обичам този израз — в божествен смисъл.

Обаче ти трябва да си в единство с Бога. Трябва да живееш любовта, Мъдростта, Истината и да си смирен.

Тя, победата, не е твоя, но Бог застава на твоя страна. И когато си прав и когато те те изкривяват, натрупай тези формули и ги остави в ръцете на Бога — ти няма какво да се бориш с тях. „Господи, покажи им правдата.“ И Той им я показа.

И после там размишляваха те: нямало закони в България за този човек. Само че закони има. Закони има, и то божествени, не човешки. Казвам го, когато ви се случат такива неща, да почнете часове формули, за да видите как се развиват нещата.

Как невидимите помагачи, ангелите и Бог как помагат. А пък те винаги помагат. Но трябва много да държите на истината, много да държите на любовта, на неизменността към Бога, за да може тези сили нали реално да работят.

В братството такъв е пътят. Все повече смирение, все повече търпение.

Там в София братството се страхува да не завзема властта. Ръководителя им предния, припаднал. Една сестра му казвала нещо за мене. Аз хабер нямам. Даже не ходя там. Един път само отидох да ги видя. В едно читалище. По-скоро то — половината кръчма, половината читалище, трансформатор, такова опасно място.

Видях ги, те не могат да се усмихнат. Така ги поздравявам, така ги съжалих и викам: „Тук нямам работа.“ Но тайно обичам душите им.

Каква власт? Аз имам си, защото една голяма група в София и те мислят, че и във Варна така. Сякаш съм откраднал душите.

Единият каза: той откраднал душите от братството. Викам: „Я върви ти ги открадни, говори им общи приказки или нещо както ти си искаш.“ Това е един брат. Няма такова. Никой не може да открадне душите. Напротив, на моите лекции няма реклами, няма такова.

Аз си следвам пътя и на лекциите идват. Над 90% хората знаят за Кого става въпрос. Но понякога идват някои да следят и така скоро разбрах в Бургас. Нека следят, даже е хубаво да дойдат тези от властите да слушат, да се оправят.

На един от Държавна сигурност му казах: „Какво питаш? Ела, чуй, какво изпращаш хора?“ Може и да не ме одобриш, викам това си е твоя работа. Но ела, да чуеш, сам да си имаш изводи.

Той дойде. Два пъти на лекции. Каза: „Не те разбирам винаги“, но каза: „Има нещо хубаво.“ Викам: „Добре“, значи нещичко. Викам: „Какво мислиш за Учителя?“

Ами каза: „Велик философ.“ Викам: „Той е много повече от философ, но, викам, все пак имаш хубаво мнение.“

Каза: „Ти нямаш документи да изнасяш лекции.“ Викам: „Не можеш да ги спреш лекциите, защото това е Божия работа.“ Викам: „Не се меси!“ Този от Държавна сигурност. Каза: „По Конституция“, каза… Викам: „Конституцията забранява ли ми да правя добро? Да правя добро.“ Той така се замисля. Ако не го пише това нещо, викам: „Хвърли я Конституцията.“

Петър Димков — най-големият лечител в България, много дълбок. Той е същевременно прероден богомилски врач. Много прераждания се е идвал лечител, затова има над 6000 рецепти, препоръчва много дълбоки неща, даже говорял за Боян, Мага за преражданията.

По някое време са му забранили от Министерството да лекува. На хиляди хора е помагал, защото нямал диплома. То е изпитание за него, нали, той си го е изстрадал, човекът и после пак е почнал да работи, защото Божията сила винаги има начин.

Значи, добре, въпросът беше: защо трябва постоянно да се молим? Пак ще ви кажа, става въпрос за тази натрупана енергия, която се превръща в много силен вътрешен магнит. И в един момент този магнит привлича Бога и във вас става истинска промяна на живота. Защото няма значение какви сме били от миналото.

Ние трябва пак да се променяме на все по-високи нива. И затова едното е много важно. Така, то беше долу-горе… Исках така…

Ако имате някакви въпроси, така и аз ще ви изслушам, доколкото мога да ви отговоря. Ако нямате въпроси, е пак хубаво. Въобще всичко е хубаво.