За лекциите и обидата

Ако искате, това да е за днеска, догодина пак, ноември, така се пада, разпределили сме градовете. По някое време като наближи. Забелязал съм, че колкото по-кратък — е по-хубав. Мога да говоря, със Занко един път имахме там един разговор, казва: Мога да изнеса лекции 40 часа. И аз мога, ама е глупаво, просто нали 40 часа без прекъсване, има, може, обаче краткото по-лесно се помни. И така и в София ги намалих лекциите нали, и като часове, и като, преди беше всеки месец — сега два пъти в годината. Тя една казва: „Все едно от прераждане в прераждане.“, обаче и часовете нали, защото тя една каза: Ти ни затрупа. Един път, каза: Аз се чудя, кое да помня, кое да… нали, викам: „Добре.“ Направих си извод нали, тогава бяха шест-седем лекции, макар че сгъстени, кратки. По-малко от три часа беше, но сега го правим час и половина, по-лесно се запомнят нещата така. Не е въпросът да затрупаш хората нали.

Участник: За някои ще е затрупване, за някои няма да е затрупване.

Няма, но като цяло, но те така или иначе, после същото нещо излиза на книги, и така не се губи нали, и от тази гледна точка може да се съкращава. Не защото там специално лекциите примерно, София, Русе, Бургас, там след лекциите има събирания пак така, и продължава някой път така, плюс-минус един час. В Русе имаше въпрос от едно висарионче: „Обиждат ме, какво да правя с обидите?“ Нали, казах му: „Проблемът не е в обидата, а защо имаш такова възприятие?“ Това е… разбрах, казах му няколко неща и по Учителя, после се оказа, че не е разбрал напълно, защото там, на събирането, пак тя, го човърка обидата, а обидата е свързана с егото нали. Не може да обидиш Божественото. Учителят казва: „Божественото е океан. Хвърляш камъка, морето го поглъща. Хвърляш в локвата, в егото, едно малко камъче, то се засяга, то е плитко.“

Може да се трогнеш някой път, човешко е да го наречем нали, обаче да се обиждаш, да храниш обидата, да я подхранваш нали, или да се справяш с нея часове, дни, тя те пие нали, Сатана иска да си обиден. Учителят е дал навремето срок за обидата, мисля, че беше до един час или до два. Обаче сега времето е така гъсто, че мисля, че и 10 минути е много. Можеш в мига да простиш веднага, защото познавах един такъв брат, който много бързо схващаше, като пътувахме с колата за София, така, кара, прозореца отворен и валяло, така, дъжд, минава един и го опръсква. Първата му мисъл: „Здравей, братко!“ Няма: защо, този, какво… Щеше да бъде от ума. Духът… Един път го удари една врата, там във Варна, на центъра, новогодишни такива бараки правеха и една врата от вятъра така го удари. Привет! Първата му, нали, не каза, ама доста силно го удари.

Не каза: „Ама защо, точно на мене ли се случи?“ Това е Духът и изпреварва ума, че има един тренинг, едно благородство такова, донякъде. Учителят казва: „Една моя лекция спестява 25 000 години прераждане, ако я разберете.“ Не му казах да се откаже от своите медитации, оттам, нещо лично, нека да го има. Тука става въпрос за Учителя, за друг опит. Както и да е, има право. Свещена свобода има право и да се отклонява. Ал-Халладж казва: „Бог отклонява хората — след време, да ги завърне при Себе Си!“ Пак е, пак има нещо правилно и пак е правилно е, така че и това става нали.

За шизофренията според Духа

Участник: Като казахте свещена свобода и завръщане, сега се сетих, че онзи ден коментираха, значи, бащата е със шизофрения и понеже не си гълтал хапчетата, е зле. И синът му казва: „То е негово право, един вид свобода, че не иска да се лекува.“

Свобода е, да.

Участник: И викам: „Добре, ама вкарайте го в болница, защото той, като глътне хапчетата, става абсолютно нормален човек, нали?“ И той вика: „Не, това е негова свобода, и аз не мога да реагирам.“ Правилна ли е реакцията на сина?

Виж сега, само…

Участник: Е да, ама той става и за себе си, и за тях вреден.

Да, ама той ще стигне до едно дъно, откъдето Бог е изчислил, ще тръгне назад, както отклоненият човек. Значи, самият Бог, по Ал-Халладж: Бог отклонява човека — не Сатана! Защото Бог знае, че този човек по отрицателния път след време ще се завърне, и знае точно какъв отрицателен път ще му даде — това са Божии изчисления. И после, вече Сатана, той го доотклонява, за да може да види още повече човек себе си. Значи, човекът избира така, нещо в него избира. Значи, това е, което той трябва да изстрада, защото той, като пие хапче ще е нормален, но не се развива. А така ще стигне до някое дъно, ще направи някоя беля, тази беля е изчислена. Той ще посегне там, където трябва да… Както стават катастрофите. Значи, те катастрофират хора, които има някакъв застой в развитието им.

И Учителят казва: „Бог им сменя черепите в другия свят, родители, държави, всичко.“ И нали, защото те са стигнали вече до там. Значи, и той ще стигне донякъде, от това дъно, по-надолу не може. После ще тръгне, нещо ще изстрада, но Бог си знае работата. Просто, Бог е Съвършен — няма грешка!

Участник: Ами аз по повод реакцията на сина така…

Не, той, в смисъл, той не може да постъпи правилно на Дълбоко ниво, но това, където дава свобода е част от правилното. Но ако той се молеше, баща му да познае Бога, да намери Бога, да изстрада правилно, да намери себе си нали, да бъде излекуван и някакви такива неща, тогава вече можем да говорим за още по-правилно.

Участник: Да, затова. А, според мен на такъв човек е много трудно насила да му се дават хапчета. Нали, болен от шизофрения.

Той ще приеме и насилието, освен хапчетата, освен където има тежки проблеми със себе си. Той ще лапне и насилието, и тогава вече става още по-лошо. Той как на…

Участник: Защото той смята, че не е болен нали. Според мен нали. Те всички така мислят.

Виж сега, някъде дълбоко в себе си, той не е болен, защото Висшата душа и Духът не са болни. Освен това, той дълбоко в себе си не вярва на лекарите — друга причина. Аз знам лекари, които не вярват на лекарите, но това е друг въпрос. Значи, и той иска, тези знае, че е нещо външно. Освен това, почти всички лекарства наред са илюзия! Аз мога да докажа, че даже и витамините са илюзия, но не тръгвам по този път, да не… Хората ги обичат, нека да пият нали. Защото истинската храна е Любов, Мъдрост и Истина — после, вече и някои други неща нали, чисто билкови, пипани от хубави хора, има такива фирми, които все пак правят хубави добавки, и вече може нещо да се събере.

Но след като нали, си истински вегетарианец, тоест, не критикуваш, не завиждаш, не мразиш нали — тогава вече, като се храниш с Любовта, тогава вече другите неща могат да се наместят, иначе, какъвто и вегетарианец да се водиш. Лекарствата са като цяло много опасно нещо, но без тях също може да е по-лошо. Освен това, Учителят казва на едно място: „Когато за една болест са измислени много лекарства — значи, тя е неизлечима.“ В смисъл такъв. Затова има много лекарства, и няма едно, което направо в целта да удари. И освен това, първо човек трябва да излекува нещо в съзнанието си, ако човек е започнал така нещо, той си има някаква дълбочина, Бог го вижда там, и той ще е спокоен, но в застой ако пие — знаем такива хора.

За молитвите и лечението

Участник: Лекарствата са нали, нещо което нали, предоставяме нали, решението и нали, властта на някой друг, не търсим решението, а нали в себе си — пак някой друг вместо нас да свърши работа нали, това е…

А тези, точно така. А тези неща са само по изключение, както скоро сега, една сестра във Варна, имаше рак на корема нали, аз ѝ казах: „Ако три месеца, най-малко, поне три месеца, караш около два-три часа формули за излекуване и да обещаеш нещо на Бога, да се откажеш от някакъв скрит недостатък — това ще отпадне.“ Мъжът ѝ идва, гледа ме, защото срокът тече. Срокът е до една седмица да ѝ направят операцията. Гледа ме така, леко заканително, да се пази. Така, защото ние сме приятели донякъде. Така, както и да е, викам: „Даже и да не, ако са…“ Защото тя казва: „Лекарят казал на майката и на мъжа ѝ, че има рак.“ Тя вече не може да скрие, трябва да се бори с тях. Тя не е борбена и даже идва и ме гледа така: „Мога ли да се самоубия?“ Викам: „Не можеш.“ Защо? Защото първо имаш деца.

И после, така може да се оправиш, че да ги надживееш твоите хора, много варианти има, просто, и освен това, има хубав знак за тебе, нали, както и да е, и тя започна формули, обаче и с тях е трудно нали, и така, малко. Викам: „В краен случай, ако от време на време се отчаеш или не може да се бориш, ще натрупаш формули и после ще караме само формула за успешна операция.“ Както и стана, и мина през операция успешно. Натрупахме формули. Натрупа, значи, когато се молим, намираме по-точен лекар отколкото обикновените лекари, защото аз знам случаи, когато човекът чака за спешна операция — те играят карти. Обаче там, където има молитви силни, ще играят ли карти? Ангелите ги грабват, и дори да е голям специалист, може да не направи успешна операция.

Обаче, когато е добър специалист и ангел в него действа, ето, значи, от време на време има изключение, компромиси. Значи, като се молим да намерим точния лекар, и тогава вече…

Участник: И подходящото време.

Да, трябва да е узряло, нали, подходящото време. Така че по изключение нали, то като се е стигнало дотам, ще намерим точния лекар, и пак Бог, всъщност, пак Бог ще ни излекува.

Молитвата за друг човек

Участник: А, по, нали, повод това, молитвите, примерно, да се молиш за нали, изцеление на някой друг, този някой друг трябва ли да те е помолил?

Задължително!

Участник: Нали?

Да, и трябва да има между вас магнетична, приятна връзка, и още нещо. Трябва да имаш Пълнота, като го правиш. Ако нямаш, може да караш по-малко формули, и така да поддържаш заради хубавото чувство нещо към Душата, ако имаш. Но когато имаш пълнота, може да караш вече.

Участник: А тогава, може би и самата вибрация е по-висока.

Тя като е помолила, вече разчита на — това е доверие към тебе и към Бог в тебе, към твоята Душа. Даже тогава вече е свещен дълг нали, да дадеш енергия на тази душа, защото тя е поискала от разумен човек, тя не иска от всеки.

Участник: Защото нали, непоискано добро е зло.

Както и на едно място Учителят обяснява: Някой път си в опасност сред опасни същества, могат и да те убият, всичко може да стане, и ако не призовеш висшите същества, Невидимия свят, Бога — невидимите няма да се спуснат да ти помогнат. Те са там, нали, по-бързи са и от светлината, и от мисълта, страхотни са нали, нашите бързи скорости в света са в сравнение с тях все едно една кола с 200 километра за тях се движи като охлюв. Затова те така изчисляват, някой път, че голяма катастрофа, а няма жертви. Могат да го изчислят, но става въпрос, че когато се молиш нали, вече невидимият свят се спуска, и опасността, която е изглеждала опасност, ако не ги призовеш, може да стане всичко с тебе! Едно призоваване решава, но когато ти си правиш предварително формули, тогава вече някой път, такива неща рядко се случват. Но може да допълниш молитвата, и вече става…

[В края на записа има неясна заключителна реплика около 55:33, която не е възстановена по предположение.]