Гносиса, Дневника, Духа и Искрата, Безкритичността, Шизофренията според Духа

Елеазар Хараш · 01.11.2008 г. · Добрич

Текстът е оформен чрез съпоставка на извлечените автоматични субтитри с предоставения HTML препис на разговора, без сверка с аудиото. Поправени са явни грешки и пунктуацията; запазени са последователността и разговорният стил. Тематичните заглавия са редакционни. Неясните места са отбелязани в квадратни скоби, а недовършените фрази — с многоточие. Репликите на участниците са отделени; останалият текст е на Елеазар Хараш.

За Гносиса и доверието на Бога

Да си направим една кратка ограждаща формула. Ще бъда кратък днеска и после вече ако имате някакви въпроси, ще ви кажа няколко неща, по-скоро като една идея за размишление. Първо за Гносиса, значи, много сме говорили за него. Само Гносиса, това е Чистото Духовно знание, има способност да тържествува над злото и над материята, което означава, че най-важното в живота е усилията къде трябва да са насочени — да спечелим доверието на Бога. Какво ще правим, как ще го правим, говорим там за Вътрешно, където никой не ни вижда. И всички практики, ако трябва, после може да стане въпрос и за тези дневници, защото знам, че на много хора не вървят дневниците, започват ги, а дневникът за Истината е страхотно нещо.

Той те задължава да дадеш в ежедневието си цялото внимание за Истината, иначе, колкото и да уважаваш, колкото и да одобряваш, от време на време ще допускаш някакви думи, ще казваш: „Извинявай“, но с „Извинявай“ — нищо не става. А когато тренираш, вече изпълняваш това, което е в Библията — ще плащаш за всяка дума. Тука вече не изпускаш такива думи, много рядко може да изпуснеш нещо, но то е грешка на ученик, а не на човек, нали? Тоест, нещо фино отгоре правят, за да се поучиш по-дълбоко, да се смириш по-дълбоко, но това е много рядко. И затова това, Учението е практически окултизъм, значи, няма нищо общо с… Всеки може да цитира, ние сме говорили — всеки може да хване Учителя или Библията. Значи, тука ще ви кажа някои неща от Ал-Халладж.

Имахме много лекции за него и предния път имахме опасни лекции, даже там някои, които бяха, си спомнят какво казва на Ибрахим Хаса, където го пита. Ал-Халладж пита Хаса: „Кажи какво си направил, така напреднал си в Суфизма, практики, всичко“. Пита го, нали? „Кажи какво постигна?“ Той казва: „30 години практикувах“, голям Суфи, пак нали, но не е Велик и не е Мистик нали: „Постигнах голяма успокоеност, голяма вяра, голямо доволство в Бога нали, и сега съм спокоен.“ Ал-Халладж му казва: „Това е добре, братко, но ти си загубил живота си напразно, защото когато познаеш Бога, няма да имаш нито вяра, нито доволство, нито успокоеност. — Същността ще имаш, Самия Бог!“ Тука каква вяра? Бог, като влезе в тебе, за каква вяра става въпрос, за каква успокоеност? Надминаваш всичко! Бог превъзхожда! Значи, виждате накъде водят практиките нали, истинските.

Блаженството и Същността

Така Ал-Халладж казва, някои идеи. Така ще ви кажа: Блаженството е слепота! Значи, преди време говорихме, че щастието е слепота, щастието е наказание. Ал-Халладж отива по-дълбоко: „Блаженството е слепота и невежество! То е нещо външно, и само един Велик Дух, може да се откаже от него и да избере изцяло Бога!“ Значи, блаженството е също илюзия на едно по-вътрешно ниво. Някои мислят, че блаженството е природата на Бога, само че не е тази. Много по-дълбок е Бог и затова Учителя казва: „Любовта има по-дълбока мисия от блаженството“. Блаженството, казва Ал-Халладж: Не е Истината! Бог е Истината! Страданието не е страдание, страданието е самоусъвършенстване. Който познае себе си, се отделя от сътворението. Блаженството е естествено, но същността му на Бога е Свръхестествена — тя е от друг порядък.

Който вярва в бъдещето, казва: Има лошо отношение към настоящето. Тука се сещам за Парацелз, казва: „Човекът превъзхожда звездите, ако е във властта на висшата Мъдрост“. Значи, отново пак трябва да се доберем до нещо друго, което нямаме време за звезди. И Даосите казват: „Ти, въобще, звездите не ги…“ И техните влияния ги смятат за прах. И така е, понеже са изцяло отдадени, не на реалността, а на Същността. Казва Ал-Халладж: „Пеперудата се блъска в стъклото — това е Душата, която се блъска в света.“ Не само тъмнината забулва Бога, но и светлината, ако… Само мъдрият знае това и всеки, който може да изпъди светлината от себе си, ще прозре Бога — светлината е було. Значи, скоро говорихме за Юда и казахме, че Юда се отказва от Висшето си Аз. Висшето Аз е също преграда. Той избира замисъла на Бога — нещо по-дълбоко.

Христос на кръста също: „В твоите ръце предавам Духа си“. Има и такъв стих в Библията: „Човешката Мъдрост е безумие пред Бога!“ И затова е много смешно, когато някой планира, смята да си планира сам живота, да го уреди, да го устрои нали, а нищо, нали? Когато си в Единство с Бога, което трябва да се търси нали, защото Съвършенството му не може да се постигне. Значи, Единството се постига. При това Единство вече Бог ти прави план на живота и това е нещо, на което вече може да се възхищаваш, защото Бог така ще го направи. Докато Съвършенството нито на Луцифер е дадено, нито на Христос, нито ще бъде дадено — то е само вътре в Бога и в Абсолюта, нали. Всичко друго, затова Луцифер е светил, изглеждал е съвършен, но оказва се, че Бог само му е разкрил част от нещо, тоест частична Истина.

След време ще му даде по-дълбока Истина, но пак няма да му даде Съвършенството. То си остава скрито.

За злото и Божия замисъл

Казва Ал-Халладж: „Търсете единствения вкус, вкусът на Истината. Любов, която не може да те свлече в ада — не е истинска Любов. А щом те свлече, твоята работа е да се извисиш“. После казва: „Всяко мислене е бедно пред Върховната Тайна на Откровението“. Който нарича Сатана — враг, той малко или много вече е осъдил Бога. Сатана е част от Бога. Значи, който критикува, който нарича Юда предател, става предател на себе си. Който критикува Сатана, предупреден е, в Библията, е казано: „Не съдете“, в Матей — предупредил е. И затова на друго място се казва: „Който има уши да слуша.“, което означава, че и Учителят на едно място го казва: „Нямаме право да критикуваме и самия Сатана и дявола“. Той си е служител, и то от Херувим, от много висока, много Висша класа. Не е избран там ангел или архангел, нямаше да свърши работа на Бога.

Става въпрос за Херувим, а Херувимите са богоподобни, и те двамата с Бога имат Древно приятелство и работят заедно, така. Бог определя как трябва да работи злото, защото Той е Единственият Му господар. Значи, някой път, ако не одобряваме някъде как работи злото, не одобряваме и Неговия господар. Той е позволил, Той му дава силата нали, и Той действа. Според Сатана, неотдадените хора на Бога — са тъмнината на света. Наистина, Херувимът вижда въобще много Дълбоко. Чрез Сатана, сам Бог се е превърнал в падение, Той допуска грехопадението, знаем, защото дава силата си на змията, а не на Адам и Ева, което означава, че Той го иска с тайна цел, да може да се извиси после в съществата. Значи, Той прави Тайна жертва, Велика жертва. Когато си на кладата, Бог се извисява в тебе самия.

Значи, това е целта на кладата, това е целта на Богомилите, и затова съм казвал, че свещениците не са достойни за кладата — те ще я изцапат. Това са само определени хора, много отдадени на Бога, много предани на Бога — като и Богомилите. Разчитай на Бог, повече отколкото на себе си, и тогава ще можеш да разчиташ и на себе си! Това беше, исках да бъда кратък така, за да размишляваме малко заедно. Така, тука съм изкарал някои поговорки, после ако трябва, ще ви ги кажа.

За Парацелз и духовната практика

Така, нещо от Парацелз. Парацелз е Розенкройцер, изпъден от Розенкройцерите, обаче в него има и голяма Дълбочина. Те са го изпратили на Земята да изкупи нещо, тъй като хем е мъдрец, и хем изпада в гордост, и критикува министри, държави: „Вие сте нищо, вие сте прах“, нали, нещо като: „Аз съм легенда“. Вярно е, че е постигнал и много неща нали, но има нещо, което трябва да се… Има случаи, когато от 15 парализирани, измисля лекарство тайно и заклинание, и девет парализирани ги вдига на крака. И други неща, въобще много смел, много опасен, но едновременно и мъдрец и в някои отношения невежа — смесени неща и както и да е. Но тука казва това, което ви казах нали, ще го повторя: Човекът е по-висш от звездите, ако живее във властта на Висшата Мъдрост.

Има много книги, той над 90 книги, и по магия, и за молитви, и научни така, но има много неща от него, които могат да се научат и за тайните на Акаша има, както и да е. Така исках да бъда кратък, и така, ако имате някакви въпроси, ако искате нещо, вие да кажете. Но за Ал-Халладж, ще продължим да говорим, защото това е нещо опасно. Той не е като Руми, като Хафез. Те са големи Суфи, но Ал-Халладж не е голям, Той е Велико нещо, много, много специално, нарекъл съм го Персийския Христос, подобна Голгота има като Христос. Така, ако имате нещо вие, всяка следваща година става по-гъста, искат се по-такива специфични практики от вас, нещо трябва да се предприеме, някакъв избор, защото останем ли на ниво цитати на Учителя, какво е казал, спомени, супички нали — няма да стане, просто нещо, така.

Самото време го иска, сгъстява се, и ученикът може да си съкрати, ако сгъсти изборите си. Значи, една болест може да се преживее за пет години, за десет години, за три месеца, за един месец и т.н. — всичко може да се сгъстява.

Дневникът на Истината и безкритичността

Участник: Какви практики? Кажете друго, освен формулите, дневника, какво друго?

Ами, значи, номер едно, си остави Дневника за Истината — безкритичност. Той включва, то може да се тренира безкритичност, тя не позволява — самата Истина не е критична, защото тя Истината означава, че твоят свят е устроен. Едно чисто съзнание, то не може да се занимава с критика, забележки — да, но критика никога! Но това, ако не се тренира, не може да се постигне. Колкото и да го одобряваш, трябва да го вкараш в ежедневието си, в тефтерчето записваш изпуснатите думи. Умът, умът е много хитър, може да говори вярно — но не е Истината. Логично — но не е Мъдро. Както дяволът прави услуги — но не е добър. И когато се тренира, му хващаш Тънкостите — въпросът е в Тънкостите. А, Дневник на Истината означава — да се освободиш от всякаква лъжа и да отдадеш цялото си внимание в ежедневието, и за дребните неща.

Примерно: Отивам, както там, знаеш, отивам до моето телефонче, там където е, то е близко. Мога да кажа: „Ще дойда след една секунда“. Край! Вече съм излъгал! Но понеже съм тренирал: Ще дойда след малко — вътре съм в Истината. И така, след време формулите стават по-силни нали, и каквато карма да имаш, разрежда се в името да работиш и да се усъвършенстваш нали, отварят ти се врати. Но този дневник трябва да е хванат натясно, насаме — по свобода. Лично Духът ще те учи. Мен ще ме учи по един начин, тебе по друг, него по друг, по закона на свободата, и накрая ще пипнеш тънкостите — и, когато се произнасяш, вече няма карма. Обикновените хора, колкото и да внимават, изпускат. Може на 5 години да изпусне една дума, но той е в кармата — не е разрешил въпроса, няма да бъде свободен.

Изпуснатата дума, тя може да направи такива бели, макар и рядко да изпуснеш: Ядосах се. Едно ядосване може да направи един куп престъпления. А, ядосване, безпокойство, в ученика — те са забранени неща на Дълбокото ниво говорим. Дневникът е самодисциплина, всъщност. Избираш да станеш по-дисциплиниран, и това е доброволно, защото Учителят няма да го заповяда, нито аз ще кажа… Наблягаме, но няма заповед. Както Учителят, никой няма да каже: „Стани ми Син“, нали? „Стани ученик, стани ми Син, стани ми Дъщеря“. Това е нещо лично, а вече, когато си, изборът е твърд. Той вече знае какви помагачи да изпрати.

Абсолютната Истина, Духът и Искрата

Участник: А може ли човек да постигне Абсолютната Истина? Защото тя, като за човешко същество, имам чувството, че е полуистина? Не е… Винаги индивидуално за всеки.

Значи, на Дълбоко ниво, първото нещо, което е: Ние не сме човеци. Значи, даже мога да кажа — нямаме нищо общо с човека. Е, ако наречем истинския човек, нали, който е Дух, по-така може, но даже и Духа след време трябва да има, значи, отричане даже и от него в името на Искрата, и в името на Бездната. Искрата, в най-дълбок смисъл, е — Синът Божий, това е расата на боговете. Значи, Той е казал: „Богове сте!“ Повярваш ли, че си човек, вече привличаш човешки неща. Ние сме Душа, ние сме Дух и сега говорим като Духове, Духовно си говорим нали, тука за мене няма хора, нито книги, няма книги — те са енергии, живи същества, няма окръжаваща среда, въпросът е обаче — Дълбоко осъзнаване. Сега абсолютната Истина, тя си принадлежи на Абсолюта, но Той ще ни даде част от нея, когато се отдадеш на дневника на Истината, ежедневно на Истината.

Истината вече започва да ти се отдава и да те учи нали, ако си много искрен и много старателен — говоря, нали. Тогава вече тя ще ти разкрие — няма да ти разкрие всичко, но това, което ще ти даде, е повече отколкото е мярката. Просто, самият Бог е така устроен, че дава повече. Той иска да даде не блага, а Самия Себе Си! И, тогава вече се разкриват много Дълбоки неща, които са по-дълбоки от духовните неща. Както е Майстер Екхарт, той не е духовен Учител, той е Божествен и Мистичен Учител и казва неща, които казва на едно място: „Аз съм преди Бога!“ Истина е! Да, защото Духът е произлязъл от Бездната — Душата е от Бога. Той се… И моли се на едно място: „Господи, освободи ме от себе си, да се върна там, където съм несътвореното, където е нямало нужда от Бог!“ Защото Той, когато сътворява човека, тогава има нужда от Бог.

Да, виж къде отива Майстера. Заради такива 30 мисли е привлякъл инквизицията, но той е стигнал до Абсолютни Истини, Божествени, не духовни. Просто е стигнал на много високо ниво, и затова често говорим в лекциите за него. Това е всъщност Върха на немската мистика, то няма народ при такива хора, условно казано нали там, около 12-ти век, много Дълбоко същество. И същевременно, той, като казва, това не отрича Бога. Просто той си има специална любов към Бога, но тези, които не са го разбрали…

Такъв е и Дионисий Ареопагит, такъв е и той, специално Майстер Екхарт се вдъхновява от Дионисий и Ал-Халладж е такъв, Баязид, много са. Но всичкото това е постигнато в много прераждания, много преданост — знаели са какво търсят. Това е грешката на Адам и Ева. Адам, злото при Адам е, че той не познава себе си — това му е проблемът. А тези хора са се посветили на Истинско вътрешно търсене — и са познали себе си. Познаването на себе си е безкраен процес, обаче те са стигнали една мярка, от която нататък, където могат да кажат, че познават себе си — и продължават. Е, как Шри Ауробиндо е йога, обаче и той е стигнал до Мистиката. Онзи стих, който казахме, онова изречение: „Бог е и Велик, и Страшен и Жесток мъчител!“ Защото Той знае крайните резултати, понеже е Любов, Върховна Любов, но изглежда опасно нали, но наистина е така.

А тука имам, ето още една негова мисъл, виж какво казва: „Аз съм съгласен, приятели, че в определен момент Бог е опасен демон или чудовище!“ Защото Той дава силата на Сатана, Той действа, Той позволява, Тайната е Той Скрит — Сатана няма сила. Виж, значи: Аз съм съгласен приятели, че в определен момент Бог е демон или чудовище, но какво може вие да предприемете? Какво ще направиш срещу такава страшна сила? Значи, и тук не означава, че самият Бог е чудовище нали, ако трябва да го преведем нали, Той действа така, но не е така. Защото, когато Той действа като зло, Той е видял, че от това ще произлезе скрито Благо — там е идеята вече, защото Бог е Абсолютна Любов, Върховна, и не може да се пипне, че Той действа така. Той действа — но не е така.

Дълбокото действие не е на Сатана, Негово е, защото след време, вътрешно, Той ще преобразява и ще дойде Благото, обаче е скрито. И когато тренираме тези дневници, те ме въвеждат в такива Истини. Но аз не мога да изнасям, примерно, една година лекции за Юда — ще ги забранят. Шест месеца ако изнасям лекции — ще бъдат забранени. Изнасям от време на време, по малко. Дълго време нямахме, предния път имахме за Юда, след време пак така, защото просто искам да продължат лекциите, засега поне, доколкото може.

Формулите и дневниците

Участник: Ами каква друга практика може… [неясна част от въпроса] …дневниците?

Ами, дневниците са Върховната практика, придружени са с постоянни формули. Сега формулите може да са малко, може да са повече, те поддържат, значи, формулите разчистват кармите, разреждат кармите, разчистват ненужни приятели, ненужни срещи, ненужни професии — постепенно, и след време облекчават, да навлезеш в това. Когато формулите се съчетаят с Истината, с безкритичност, нали, с… Има дневници за търпение, за дълбоко дишане, защото дълбокото дишане става дълбоко мислене. Учителят казва: „Те са синоними“. С много дълбоко дишане, може да влезеш в Дълбокото мислене на Бога нали, защото там се надраства света. Дълбокото дишане и в безмълвието — няма свят. В мълчанието все още има свят, но в безмълвието няма. То е по-дълбока степен.

Мълчанието може да има разговор, диалог вътрешен, с Душата, с други същества, може да има Свещен диалог с Бога, но все още има търсене, друго. А при безмълвието, пълна тишина, има сливане, изчезване, и тогава вече Бог в тебе, както Юда, отказва се от Висшето Аз и Бог, започва да съгражда Себе Си в него. Но Юда е избран, говорили сме, той е посветен от Египет, от Атлантида, много време се е подготвил. Най-лошото нещо, което може да направи Юда — да тръгне срещу себе си, ако се откажеше от предателството, защото то е Божий замисъл, Самият Бог го… Това е план на Бога. Най-лошото нещо на Сатана, ако иска да си направи карма, е да се откаже да изпълнява Волята на Бога. Но той не може да тръгне на саморазрушение. Той изпълнява стриктно, защото така е и устроен, след време ще получи близост с Бога, която е нямал, като Луцифер.

Затова той действа, както си знае, просто така е направено, че това е най-доброто.

Овладяването на думите и ума

Всяко нещо в дневника за безкритичност е много важно. Всяко нещо, което критикуваш, малко или много осъждаш Бога, както и да ти изглежда този човек, че пречи на братството, че е враг — няма врагове, просто няма врагове. Бог има идея някаква, да изпита Дълбините на хората, на духовете. Не е лесно, не е лесно да се откажеш от критика, като си критикувал много прераждания или от недоволство. Учителят казва: „Най-лошото нещо на Земята е недоволният човек. Дай му цялата земя, вселената му дай…“ Той, защото вътре няма Същността. Как ще запълниш? Нищо не може да запълниш. Въобще проблемът не е със Сатана, с дявола — не е той. Той никога не се е отклонявал, нали? Проблемът е в човека! Дяволът съществува заради човека!

Човекът е отклонен, и той трябва да се излекува, като стане от човек в Духовна реалност, после Божествено същество, и се възвръща — това е Пътят. Въпросът е, като започнеш дневника — ежедневие, значи, съответно удобно химикалче, малкото тефтерче, всичко туй се ражда, за да може да фиксираш изпуснатата дума нали, защото в писанието: Ще плащаш за всяка дума, не за цяло изречение — за всяка дума! Ти си изпуснал същество, вече това същество, те обвързва. И някой път искаш да постъпиш правилно, обаче това същество те изкривява, има власт. Колкото и да казваш: „Извинявай“ — няма, не става. Значи, трябва тренинг нали. Както музикантът свири, отначало може да свири полутонове, полуфалшиви неща, като се тренира, след време може да свири със затворени очи, правилно, тонове.

И това е практиката на тези неща, много хора започват, спират, след няколко месеца пак започват, продължават. Въпросът е така да обикнеш Истината, това е вродено, така да я фиксираш, и като напишеш изпуснатата дума, ти фиксираш този Дух, който те дебне — все едно го хващаш на местопрестъплението, наблюдаваш го, и вече си обмисляш нови стратегии. Същата дума при други подобни ситуации няма да изпуснеш. Ще изпуснеш други думи, обаче те пак ще те учат — ще ги изпускаш все по-рядко. Първия месец ако изпуснеш 10 лъжи, след 5 месеца, може, после на 5 месеца, може да направиш една лъжа. После ще стане несъзнателна лъжа и след време, въобще лъжата… Защото Учителят я нарича: Двоен грях! Атрофия, духовно разлагане. В момента, в който я произнесеш — химическият състав на кръвта вече се нарушава.

Буквите, така са подредени там, после, плащаш психически след време, и просто има кой да ти… Да става силен в ума ти, а умът, казва Учителя: Това е старовременната змия. Духът е свободата. Значи, целта е от ума, да вържеш ума, който е големият враг на човека, да го направиш приятел. Той е едновременно и приятел, когато го овладееш — иначе си остава враг. Ще те дебне, ще изкривява, ще те кара да мислиш неправилно, неблагородно, нали, така. Обаче, когато го хванеш натясно, постепенно, след време, той става прекрасен приятел, става слуга, и вече не пречи на Духа и на Душата, на Божественото в човека, да говори. И така човек се освобождава от кармите и от всичко. Така че неовладените думи са неовладени същества, живи същества. Знам, че е трудно, човек трябва твърдо да го реши нали. Пак казвам: Започвали са много хора, спирали са, пак започват.

Но, въпросът е на… Твърдо да Го избереш.

С една дума — дневникът отделя от ума, от неговите ходове, неговите планове нали — те са безкрайна илюзия. Шивананда го нарича: Дяволска работилница. Както и да таковаш, ума, но когато се пречисти напълно, той става толкова духовен, че вече избледнява и Духът се ражда. Към дневника на Истината може, някои карат формули: „Господи, научи ме да говоря само чистата Истина!“ Но то върви с практика. Формулата си е формула, тя си е важна, обаче в ежедневието. Има хора, които пред мене, внимават в думите, въздържани са, с близки и свои, изпускат думи нали, и всичко това, към мен е смирен, взаимно сме смирени, говорим си някак си правилно, обаче там не, значи — друг те провокира. Все едно, си говорим с тебе правилно, значи, Бог в мен, Бог в теб ще се разбират, щом внимаваме, обаче нали — там също е Бог, всичко е Бог.

Аз съм казал, Учението на Учителя не е някакви добродетели, някаква справедливост — то е Любов, Мъдрост и Истина. Изнесъл съм го: Любов, която не се изкушава, Мъдрост, която не се заблуждава, и Истина, която дава свобода и на себе си, и на другите. Там е концентратът! Има някои се хващат за правдата някой път, и мислят, че като са справедливи, и така ще я защитавам нали. И някой път Учителят дава много деликатни изпити на учениците, така да изглеждат справедливи. Ако надраснат правдата и отстъпят, станат меки и благи, вместо да държат нали — ще влязат в Любовта — Любовта е по-дълбока. Когато влезеш в Любовта, след време — никога не защитаваш справедливостта! Любовта, Мъдростта, Истината — те имат… те виждат правилно, те не защитават, нали. Все едно аз да защитавам Истината и Учителя.

Той сам има методите нали, няма, някой път пред мен са критикували Учителя, и Държавна сигурност, и други хора, и говорят какви ли не неща — нека си кажат своето, няма нужда. Аз знам, че те не докосват Учителя, какво да го… те не могат да стигнат до Учителя. Който се е произнесъл срещу нещо критично, той вече малко се самоосъжда, а когато критикува Учители, посветени нали, Суфи и т.н., там вече кармата е съвсем голяма, защото това са хора, които са посветили живота на Бога. Там вече критиката е двойна, става по-опасна за този, който…

За дишането и безкритичността

Един брат в София, се увлече, започна дневник за дишане, каза: „Стигнах до 12 минути“, обаче големи страхове. Викам: „Слизай надолу.“ Защото, какво, значи, от 10 минути нататък, вече влизаш във връзка с висши светове, и ако не си подготвен и пречистен, тези страхове са, за да го върнат надолу, да го предпазят. Това са същества в него, които се страхуват, обаче и той е част от тези същества, той ги е създал в миналото. Всъщност, кармата е точно това, значи, то не е страх от тъмнината, от дявола, гъстата карма — тези страхове, които ти си създал, и трябва да се пребориш с тях. И все някога трябва да събереш тази сила и да направиш този скок, Духовен скок нали, защото може да ти отпадне кармата и вече… Но не е лесно да живееш безкритично, в човека има този ум, то обича да мърмори.

Аз, когато тренирах, външно може да не се изказваш критично, обаче вътрешно мърмори, пак е там. Значи, трябва да се хване и на вътрешен план, и това с дневника, го хващаш, значи, аз в началото имах малък успех: Два дена, четири дена, шест дена, девет дена, нали, с колко беше там, 18. И рекордът ми беше, едната година, 58 дена без критика, и външно, и вътрешно. После пак се изпуснах, пак наново нали. И всичко това — тренинг, тренинг. Следващата година цялата година гладко нали, и вече. Значи, като кажа нещо, знам какво казвам, какво скривам, защо го казвам, какво премълчавам, и който ме критикува, да му мисли. Но който е тренирал — не, ами ще ме хване, ще знае, че нещо хубаво имам предвид, нещо скрито. Който не е тренирал, може да се досеща нали, но друго е да уловиш нали — друго е да се досещаш. Но, тренировките са… това е… това е тренинг.

Ти ставаш вече неспособен да критикуваш, просто то отпада — така е тренирано. И освен това, ти си осъзнал, че няма нужда нали, всичко е Бог, всеки има своето си ниво, където може да помагаш, покачваш нивата нали, съдействаш, където не можеш — мълчиш. И тука няма значение колко ти е близък човека или далечен. Аз имам брат нали, роден, външен, който не знае с какво се занимавам — няма и да знае до края, просто няма. Пробвал съм един-два пъти да говоря — удрям на камък. Свещена свобода има, и знае едно-две изречения, нещо се занимава там с Бога, ама какво е — и се изчерпва, край! Защото оттук нататък нямаме приказка, не мога насила да му говоря. Това, че ми е брат, нищо не означава.

Осъзнатостта отвъд тук и сега

Участник: Това с дневника не е ли някакъв вид такава осъзнатост на ситуацията „тук и сега“?

Да, не само „тук и сега“ — по-дълбоко. „Тук и сега“ е бедно.

Участник: Да, някакъв вид такъв, не точно за…

Тук става въпрос за… значи, ти можеш да живееш „тук и сега“ и да не живееш в Дълбочината. Дневникът те води в Дълбокото. Значи, отвъд „тук и сега“, отвъд минало и бъдеще — в Духа, навлизаш в Духа, в Бога и вече нали, тогава вече ти изпреварваш сега, защото си по-дълбок от… нали, ставаш в Единство с Бога, и вече Той започва да те учи, Той започва да те ръководи. За какво ти е сега, ако нямаш дълбочина, и ако нямаш Бог в себе си, примерно, нали? Колкото и да говориш за сега и за тук нали, нито е тук, нито е сега. Иначе е точно така, повишава се Осъзнатостта, не е някакво духовно…

Участник: То не говориш от себе си, а от ситуацията, нали, от Бога.

Да, да, аз не знаех, като идвам преди няколко дни, за какво ще говоря. Подбрах няколко неща, но знам, че не са случайни. Аз искам Той да ме ръководи, не аз — така са и лекциите.

За вътрешното ръководство

Участник: Не планираш предварително…

Не планирам. Има случаи, близо седмица преди лекцията, не знам за какво ще говоря. Има много неща, медитирани, направени извадки, страхотни книги, складове с книги, много неща, така и тефтери, където имам и готови неща, но нали — не знам. Някой път планирам така още след лекцията, примерно във Варна, планирам долу-горе за какво ще говоря, после виждам промени, доста. Някой път направо други неща нали, но имам ги, само трябва да ги подредя после. Пак искам Той да ги подреди, карам около 800 формули. Не искам от себе си да говоря, да не объркам нещо нали, докато Той като говори, Той знае какво иска да каже на Душите, защото аз тук имам отношение към Души и Духове — не към хора. За мен хора няма тука и няма случайно дошъл. Дори и да дойде някой неподготвен много — той пак не е случайно.

Значи, неговият ангел-хранител има някаква идея, защото знам, има на лекциите ми хора, които даже ме мразят, обаче идват. След време ще преживеят нещо и ще разберат, че ето много хора не могат да приемат за Юда, което изнасям. И съм казвал: Няма капка предателство. Някои хора напуснаха заради това лекциите. Как може да говориш така, нали, в църквата и навсякъде се знае, че той е предател? Отиди в църквите, свободна си, какво правиш при мен? Иначе след време пак си добре дошла. Вътрешно казвам нещо, още по-хубаво или благославям тази Душа, но такива хора не можеш… Те не стават за говорене за момента. продължаваме да ги обичаме, тайно, вътрешно, но разговорите се отлагат. Имам такива приятели от миналото, продължава приятелството, но те не стават за един елементарен разговор, не за духовен и Божествен.

Хубавото чувство между нас остава, в друго прераждане, и ако има условия, защото това хубаво чувство трябва да се запази.