Сфинксът е онова Безмълвие, което очиства словото, но ако то е в мъдри ръце

Познаването на Сфинкса е завръщане в Прасветлината, която е единна с Древния, а не със светлината и тъмнината, не с разсечената светлина.

Сфинксът те пита: „Имаш ли същност?“. (Христос беше същност, а не религия.)

Сфинксът прославя древното безмълвие, а пирамидите показват Пътя към тази Дълбина, която е скрита в Древността.

Всички, които нямат това Изначално Прасъстояние, са изпуснали смисъла и те говорят, че това е архитектура, математика и наука... А Сфинксът ги пита безмълвно: „Ти в кой свят си, в кое състояние си – в човешкото или в древното?“.

Сфинксът е Пазителят, който е преодолял всички земни катастрофи, защото е роден преди тях и защото е предвечен замисъл.

Сам Древният е слязъл и станал символ на Сфинкса, за да ни каже, че е с нас.

Сфинксът е Пазителят на древното съзнание.

Сфинксът е част от дълбините на Незнайната Древност и на Върховния Абсолют.

Сфинксът пази пирамидите, а пирамидите пазят Божествената природа в нас, която е чистото съзнание.

Учителят казва: „Сфинксът означава Докосни Незнайното в себе си и тръгни към себе си“.

Сфинксът казва: Събуди древността си и вселената ще отпадне.

Сфинксът казва: Общувай с това, което не виждаш, защото То те вижда.

Сфинксът казва: Царува само великата неподвижност и поради това нещата се движат. (Неподвижност означава недостъпност. Всичко, което се движи е достъпно.)

Сфинксът е идея на великото древно Прасъзнание – идея, която е вкаменена във вселената. (Само на Сириус има по-дълбок символ.)

Сфинксът е върховното откровение на нашата планета. То е послание, по-дълбоко от света и сътворението.

Сфинксът е атлантска Мистерия, слязла в Египет.

Посланието на Сфинкса е: Има само един Върховен и за Него не може да се говори.

Върховният – това е Безименното Древно Прасъщество, което впоследствие приело образа на Сфинкса, образа на Мистерията.

Сфинксът е бил свидетел на най-страшния потоп, който дори унищожил част от акашовите записи. И Тот казва: „Някои мислят, че акашовите записи не могат да бъдат разрушени, но всичко, което не е нужно, Древният го изтрива и разрушава“.

Разгадката на Сфинкса е самият човек. Човекът е неговият древен произход.

Сфинксът е древен ръкопис на Тишината.

Погледът на Сфинкса е насочен към Прадревния, Божественото Праслънце, мястото, където човекът е бил преди сътворението.

Сфинксът е древното Праслънце – Изначалната земя на Боговете.

Сфинксът, това е постоянният взор в Древния Бог.

Според Тот възрастта на Сфинкса е 5,5 милиона години, но замисълът му е отпреди милиарди години.

Меркхет (Пирамидите) са слово на Бога, изречено в сътворението

Върхът на пирамидата е точка – бяла точка, а това е много тесен Път, а Пътят към Сфинкса е Древен. Точката, която е върхът на пирамидата, определя бялото съзнание – чистото изначално съзнание.

На върха на пирамидата пламти Велика Любов.

Точката е тотална сгъстеност и който се върне в ядрото ѝ, става Жрец

Ядрото е съставено от Истина и Мистерия.

Пирамидата не е геометрия тя е състояние, а Сфинксът е Прасъстоянието. И светът, и Вселената могат да изчезнат, но това състояние и Прасъстояние никога не изчезват, защото са произлезли от Мистерията на самата Древност.

Това Прасъстояние е древния изначален живот, а не архитектура и символи. Нито един древен Жрец не е изчислявал това Изначално Прасъстояние – той е потопен в него поради изключителната си праотдаденост.

Пирамидите са създадени за изцеление от сътвореността.

Пирамидите са слязла енергия, облечена в материя. Материята е само преоблечена енергия – друг вид енергия. Това е енергия, слязла в материята и се е облякла с по-низши вибрации, които понякога са незабележими както в камъка.

Пирамидата е правилно движение на енергията към Нетер.

Пирамидата е слязла от Бога, а Бог е нейният връх, върхът, от който енергията е слязла.

Да стигнеш до върха на Меркхет (пирамидата), това означава да си придобил проникновението в същността на нещата.

Пирамидата е Водител на душите към Съкровената Незнайност.

Слънцето е Словото на Бога – Сияещия. И когато ти имаш един-единствен център и ти ставаш подобен на Бога.

Там, където се събират Боговете, там са мистериите.

Пирамидата е главният храм на Върховното Божество.

Голямата пирамида в Египет символизира не гробница, а храм на Техути или врата към Съкровеното.

Пирамидите нямат земен произход, културата на пирамидите идва отвъд Земята.

Виделият Нетер става изумен за цял живот, в пълния смисъл на думата.

Това се е случвало в Пирамидите и това е било една от тайните, която се е пазела много дълбоко.

Главното предназначение на тайните стаи в пирамидите е било създаването на нови хора и нова раса.

Новите хора са нещо от друго измерение.

Пирамидите са създадени от първичният вихър на енергията.

Мистериите са построили пирамидите – мястото, където се събират боговете.

В Мистериите се призовават само най-достойните хора, търсещите Нетер.

Пирамидите са храмове на Мистериите и хранилища на секретните истини.

Великата Пирамида е посветена на Бог Техути – Божествения Просветител.

Нетерите имат чист божествен и космически разум.

Има само един стремеж и той е към Древността и към Създателя на Древността.

Чистият Дух не е човек, а чиста Свобода

Чистият Дух не е човек, а чиста Свобода, а човешката природа е изгубила смисъла, и затова е поробена.

Животът е едно ограничение на Духа, но чистият Дух знае Пътя си към Свободата.

Древният не се интересува от твоята наука и религия.

Познай страданията, за да не се поддаваш на тяхното въздействие.

Нашата древна свобода ни е дарена от Нищото – това е върховната Истинност, Лъчът на Нетер Нетеру, Абсолютът.

Който е зърнал Нищото, е отвъд Вселената. Това не можеш да го откриеш, това е дар от Нетер Нетеру (Съвършения) – Този, Който е без произход.

Изворът пие свободата си от Източника, а Източникът е дар от Мистерията на Нетер Нетеру.

Върни се там, в мястото, в което не си съществувал – сияещата свобода.

Духът – нашата древна Същност, обича най-много Тишината.

Интуицията е в ръцете на Духа. Той я спуска върху достойния човек.

Душата е дошла при човека от Живота, умът е дошъл от светлината, а Мъдростта – от Древния Бог.

Духът не се нуждае от сън, защото, той произлиза от Същността.

Истинската Същност е непознаваема.

Истинската Същност е завършена и съвършена, тя е Духът.

Разликата между световете се намира само в динамиката на вибрациите.

Само много висши същества могат да ползват динамичните енергии.

Този, който е схванал принципа на вибрациите, той има скиптъра на властта.

Най-бързите вибрации се намират на най-високото място – те са в Духа.

Най-бавните вибрации са в грубата материя.

Дълбоката Несътвореност
не пие вода

Дълбоката Несътвореност не пие вода – Тя е Източник в Самата Себе Си.

В Мистерията няма вода, защото Мистерията е над живота.

За да пиеш вода, трябва да си сътворен, да имаш тяло.

Расата на премъдрите е преди всяко предопределение.

Мистичното познание винаги е пазено в дълбока тайна.

Всички, които разчитат на силата си, ще се срещнат с Незнайния Принцип.

Има мигове, които са вечни съкровища, защото са напоени с Бога.

Правилните действия са връзката с Древния Бог.

Аз назовавам Бог не това, което е сътворено, но това, което е несътворено.

Древният Глас

Ако Древният Глас те е докоснал, ти вече не спадаш към сътвореността.

Покоят е част от Древният Глас на Безмълвието и Маат.

Древният безмълвен Глас на Нетер Нетеру е владетелят на всички светове.

Древният Глас е по-дълбок от Безмълвието, защото, то е част от този Глас, и е създадено от този Глас.

Древният Глас в човека звучи като Божественото Нищо.

Истинският, правилният Глас дарява живот – (Божият Глас).

Чрез правилния Глас можеш да научиш нещо от Тайната на боговете.

В правилния Глас има нещо от Незримата Истина.

В най-трудните моменти на живота си, потърси помощ от правилния Глас.

Правилният глас е господар на всяка трудност, защото Истината е в Него.

Сприятели се с истинския Глас на нещата, това е Пътят към Боговете.

Умеещият да слуша правилния Глас, става добродетелен.

Древният Глас може да превръща енергията в материя.

Само Любовта може да улови Тайнствения Глас на Нетер.

Всичко съществува като дар от Нищото и като Път към Мистерията

Само Нищото съживява живота и смъртта. Всички неща възкръсват само в Нищото, защото в Нищото е Изходът.

В Нищото никога е нямало бреме – то е океан от Прасветлина, то е като остров без бреме, без сътвореност, без очертания.

Йероглифите – това е само част от Върховната Тайна на Нищото.

Истината е цяла само в Нищото.

Красотата на древния Път е в неговата незабележимост.

За да влезеш в Нищото, трябва да умреш красиво и да знаеш, че не умираш.

Само в смъртта има истински живот, защото тя е по-добрата част от Нищото.

Нищото дарява на смъртта свобода и жизненост.

Ние умираме само в сътворението и то при условие, че го приемем в себе си.

Който е преживял Нищото, е преживял нещо от скрития произход.

Най-дълбокото, което ни се случва, се случва в Нетер – в Незнайното. Покоят не се дарява на сътворените същества, но този който умее да стане несътворен в несътвореността, той получава Покоя а после го чака друг Път – по-дълбок.

Благодарността има свойството да ограбва тъмнината

Благодарността е най-режеща тъмнината.

Благодарността е славен меч и който дълго е живял в нея, е пробил света и вселената.

Малко са тези, които ме познават, защото живея в Третата Тишина.

Вселената е дървото на материята, това е знаещото падение, това е изпъденото дърво от Нетер.

Аз съм вложил в себе си Прасветлината и който като мене стори това, той ще ми стане близък и ще имам глас за него.

Грехопадението е станало змия, защото е изопачило изначалното знание за Нетер

Грехопадението е изпускане на изначалното познание, а това е отделяне от Нетер, а всеки, който е отделен от Нетер, учи излишни неща и потъва в себеизгнание.

Грехопадението ни отдели от живота в Нетер и този живот стана време, години, болести, бреме и смърт. И затова, сине мой, търси само Изначалното знание за Нетер. Търси Любовта, сине мой, защото само тя отваря вратата на глъбините.

Падналият човек е изпуснал своята лъчезарност

Падналият човек е двоен: душа и материя.

Двойствеността е създала илюзорния Космос.

Всяка двойственост е обречена, тя е изгубила своята лъчезарност.

Змията символизира двойствеността – знанието.

Знанието дели хората на две и повече части.

Любовта обединява човека и го превръща в Единство.

Змията това е страстта, тя е преобразила Любовта в смърт.

Превръщането на страстта в Любов е превръщане на смъртта в живот.

Любовта е водач на Безсмъртието.

Знанията никога не могат да те пречистят, защото те са змия.

Само Любовта може да те пречисти и да ти даде да видиш своя лъчезарен Път.

Любовта е лъчезарната музика на мистичните сили.

Грехът изгаря във водите на Любовта.

В Любовта човек възвръща своето безсмъртие.

Егоизмът сега, който е в твоето настояще, ще се превърне в твоето собствено поражение.

Който слуша само себе си, се отдалечава от Духа си и остава в собствения си мрак. Само човешкият дух може да разбули тайната на божествения мрак.

Който открие Истината в себе си, побеждава хаоса.

Само Маат може да победи мрака.

Истината дава на човека поглед, с който той да прониква в мрака.

Най-висшето зло е да не познаваш Бога.

Философите стигнаха до три теории за света: движи се от само себе си; движи се от предопределението; движи се от провидението – и трите теории са погрешни, и затова философите не Го постигат.

Друг е Пътят към истинския Нетер и това е пълнотата на Разума Дух – Нетер е пълнотата на Разума.

Свещената Наука прониква всичко, но съществува като Несподеленост

Съществува Свещена Наука, произлязла чрез лъч от Мистерията на Нетер и само тази Наука знае Пътя, но това е Пътят на Хему (Жреците) към Нетер.

Тази Свещена Наука казва: Нетер е пълнотата на Разума и само по този Път Нетер Се открива. Жреците Го откриха чрез Дълбинния Разум, който бе скрит в тяхното Мистериозно Аз, което е Аз съм Той...

Никой философ не може да стане Жрец, защото философът е роден от разрушението.

Само чистотата е твоя пречистена светлина и тя е зачатие на малкия разум. Само този малък разум има право да търси пълнотата на Разума.

Свещената Наука е просветлена от Нетер и от Истината, а не от знанията.

Обикновеният сътворен ум не може да проучва Свещената Наука.

Свещената Наука е Наука на Жреците и безупречните. Тя ни е завещана от атлантите и Орела.

Жреците – това са боговете на словото.

Свещената наука означава участие в божествения опит, участие в Нетер.

Свещената наука означава възприемане на Нетер.

Свещената Наука е несътворена и не се преподава на сътворените.

Чистата наука, това е свещеното съзнание… само то дава нов поглед за света.

Разумността е еликсирът
на живота

Моята задача е да събудя сътворения свят по Пътя към Нетленността, защото Словото ми е безтелесно, то е Разум от Великия Разум.

Сътвореният свят е гробът на Духовете, които са се отделили от Великият Разум. И само една капка чист разум е достатъчна да победи сътворения свят. Тази капка е Мистичният вроден зародиш от Нетер в човека. Тази капка открива Нетер. Ако капките са две – вече си Жрец по Пътя към Нетер Нетеру, а третата капка е Върховната Тайна на живота, отвъд живота.

Всяка капка разум е дело на Прасветлината, и ако света би имал право да я изследва, би се изумил, но тя не се дава на сътвореният свят – тя е част от Свещената Наука.

Тази капка Разум прославя само Прасветлината – мястото, откъдето е слязла.

Разумният човек знае как да намери своя Път към Чистотата.

Лъчезарното Слово, което изхожда от твоя Божествен Разум – това е Синът Божии.

Твоят Божествен Разум е Бог Отец.

Разумният черпи сили от своето единство с нещата и от своята сплотеност със себе си.

Разумният живее в боговете и черпи своят еликсир от тях.

Капката разумност в човека може да преодолее сътвореният свят и ако човек се пробуди, ще открие тази капка в себе си. И най-малката капка разумност ще прослави светлината. Всичко, което ви казах, аз го сторих, за да бъдете просветлени от Светлината, която ме проводи.

Всички разумни същества са капки от царството на светлината.

Който прочете себе си, става изгряващо слънце в себе си

Този, който познава Бога като Неизразим, е чист.

Да разчетеш себе си, това означава да откриеш своя Божествен произход.

Да разчетеш Древно Писание, то е да познаеш себе си.

Да се посветиш на Бога е най-големият дар от Бога, това е призоваване.

Тайната не трябва да се споделя, така че да остане в тайна, да остане в източника си.

Ако човек има Любов към Бога, той ще бъде увлечен в Светлината Му, във себепознанието.

Докато си река, ще пътуваш, а когато станеш извор, ще разбереш себе си. Себепознанието е извор.

В отношението към Истината е твоето себепознание.

Овладей себе си и ще овладееш съдбата си. Тогава Бог ще е твоята съдба.

Не търси Учителя, но потърси в себе си своето истинско ученичество, а другото ще се случи.

Този, който познае себе си, става избран от съвършеното благо, но този, който се е заблудил в Любовта си, погубва тялото и той съществува, блуждаейки в мрак и усеща страданието на смъртта.

Този, който е познал себе си, върви към Бога.

Ако ти наистина знаеш, че си произлязъл от Древността (от Живота), ти ще се завърнеш при Живота.

Който е открил Нетер в себе си, е преодолял света и историята.

Не чакай света да се оправи – стани безпределен!

Ако искаш по-добър живот, променяй себе си.

Да погледнеш дълбоко в себе си означава да видиш Тайната на Бога.

Гласът на Същността в нас е Гласът на Бога.

Който присъства в света, не може да познае отсъствието, което е началото на себепознанието.

Ти не си тяло, не си ум, не си живот – ти предшестваш всичко, защото си преди всичко.

Философският камък, това е човекът господар на себе си.

Отдели тънкото от грубото. Отдели земята от огъня. Отдели тялото от Духа, което означава: отдели Духа от земното мислене. Духът е тънкото вечно мислене, а земното е грубото.

Който е постигнал вътрешното, той постига и външното.

Когато овладееш това тънко изкуство, ще си отиде от тебе всяка тъмнина.

Материята не е вещество, тя е само една видимост, едно взаимодействие на определени енергии.

Ти можеш да се познаеш в мълчанието.

Това, което трябва да откриеш в себе си, е собствената си Мъдрост, тя е твоят Водител, тя е твоето Слънце.

Ако искаш да видиш Бога, трябва да си изработил Бог в себе си.

Ако искаш да видиш Нетер, трябва да си придобил своята Божественост.

Първата крачка на човека е постижението му на самия себе си.

Всеки трябва да извърши пътешествие към дълбините си към, самия себе си.

Чистото Намерение означава Любов, Вярност и Неизменност към Нетер.

Свещената тайна за съществуването на човека се състои в това, че човекът съществува, за да стане бог.

Този, който познава себе си, познава всичко.

Човек е станал човек, когато е станал Нетер. Човекът трябва да се себепознае не в себе си, а в Нетер, в Истината.

Светлината е скрита тайнствено в материята и всеки човек, който я открие в себе си, става Нетер.

Който има Маат, изначалното в себе си, той вижда Нетер – Великия.

Името на Бога е присъствие на Бога

Бог е създаден от скрита природа, от най-скритата Невидимост.

Когато слънцето достигне до Бога, то изчезва и остава само Единственият, Който го е породил.

Древни слова позволяват на мъртвия да се движи във Висши светове.

Никой не може да опише Бог, защото Той е скрит в Мистериозна Бездна и Непостижимост.

Бог е Коренът и затова е навсякъде.

Името на Бога е скрито в Тайна. Лицето Му е скрито в преголяма светлина, а ръцете Му са скрити в Могъщество.

Бог е Извор в пустинята, запечатан за тия, които говорят и отворен за тия, които мълчат.

Бог е създал съществуването, но Той живее в Тайната си, в скритостта си.

Другото име на Бог е Великият Несъществуващ и ако ние се научим да не съществуваме, ще станем Богове – Богоподобни.

Ако се научиш да владееш своите мисли и чувства, ще се освободиш от застоя.

Великият Път е Път на Единствения към Себе Си

По Пътя към Единствения вървят и хората, и боговете. По Пътя към Абсолютния Незнаен върви Сам Той към Самия Себе Си.

Има два Пътя: Пътят към Единствения и Пътят към Абсолютния Незнаен.

Единственият Път към възраждането е Сам Бог и Сам Той е това възраждане.

Неговата Воля се изпълнява от Него Самия.

Всичко се случва в Негово присъствие. Сам Той е Създателят на събитията.

Създателят е създал Сам Себе Си, преди да създаде Вселената.

Само чистият е способен на ново развитие

Който вижда единствено Нетер, става Нетер.

Чистото съзнание е построено от Древен огън.

Сътворението е болестта на съзнанието.

Чистият винаги се завръща в дълбините си.

В чистотата изгрява Духът на живота.

Чистите души имат една родина.

Ти имаш Древност само когато си Чист, а когато не си чист, ти имаш съдба.

Чрез Чистотата започва нашето пресътворяване и тогава ние имаме друго сътворение – Изначалното, божественото...

Чистите думи проникват в Древното време, в Душата на Бога.

Чистият не живее във външното време, той живее във времето на Бога, във Вечността.

Непорочно зачатие означава да се зародиш в своя собствен Дух, в своята пречиста божественост, а това означава да се завърнеш в себе си в своето най-чисто съзнание – Изначалното.

Който не може да придобие чистотата на словото си, остава смъртен, защото чистото слово е Нетер, безсмъртие. В твоята чистота е скрита тайната на безсмъртието.

Чистотата, това е твоята пречистена светлина.

Здравето е чисто състояние на Първичната енергия

Помогни на енергията да се издигне на върха, и ще бъдеш изцелен.

Здравето е среща с чистотата – несътворената енергия.

Само Тишината може да те назове.

Стани чиста Вечност, и тогава ще разбереш Бога

Пречисти сърцето си и ще намериш това, което търсиш.

Който чисто се е посветил на Бога, той принадлежи на Бога.

Чистият подход към Истината означава да живееш в присъствието на Нетер.

Нетер е най-труден за откриване, защото е най-скрит и голяма чистота се иска, за да Го привлечеш. Тази чистота има способност да се превръща в огън, а огънят е част от същността на Нетер. Огънят вижда Нетер.

Истински лечител може да бъде само човекът на великата жертва.

Задгробният свят е вечно ясно небе за мъдрите

Задгробният свят има в себе си печата на Слънцето.

Този и онзи свят са призраци, Вечността е капка, Безкраят е море, а Мистерията е Океанът, Първичният Прапроизход, Източникът в Самия Себе Си.

Всеки обучен човек може да постигне задгробен блажен живот, но не всеки може да върви към Незнайния.

Има врата към задгробният живот. Има врата и към Древността.

Мъртъвците се страхуват от Древния живот – те не искат да оживеят в него, и затова те са на Земята и в отвъдното.

Да отидеш съзнателно в Духа (отвъдното) и да царуваш блажено, не е истинско постижение, но да отидеш в Древния и да заживееш в Мистерията Му, това вече е нещо от Незнайността.

Ако тъгата те обхване, запей си песен. Ако голяма тъга те обхване, запей си възторжена песен. Ако смъртта те обхване, тогава се вгледай в Истината и ще видиш, че смъртта е Път към Нетер.

Словото е Мълниеносният меч на Премъдрите

Нетер е Словото и затова Словото твори реалност.

Велико Безмълвие е сътворило Словото, за да изрече Себе Си като Тишина.

Словото е Незримата Ръка на Бога.

Нетер работи незримо в нас, чрез Словото.

Словото е Великият изцелител, великият инструмент за освобождението от кармата и сътворението на кармата и сътворението.

Словото е Върховен Бог.

Само в особено Слово изгрява Нетер.

Специалните думи се отнасят към Тайнството на словото.

Древното Слово е строителят на боговете, тогава Древният поток от живот е влязъл в боговете.

Съюзът между словото и Бога е името на живота. Словото е плътта на Мъдреца.

Безсмъртието е овладяване на чистото Слово.

Това, което в тебе вижда и слуша, е Словото Божие.

Само Повелителят на Словото има право да има истинско знание за Бога.

Словото вижда през Нетер – Бога.

Съвършеното Слово е Виждането.

Техути е Син на това Съвършено Слово.

Словото е съзидание, то изгражда Духа.

Тот: Словото е по-силно от битката

Слънцето огрява света на живите; Луната – света на мъртвите.

Който говори Истината, има вечен глас.

Само една съкровена Мъдрост може да съхрани Вселената.

Мистериите са първичните действия във Вселената. Първичният човек е бил мистерия.

Гласът, когато е реален, той магически създава казаното.

Развитие има само в Свещения Път.

Само с дълбоки свещени и тайни думи можеш да се спасиш от света. Тайната свещена дума те пренася в Духа.

Словото живее между светлината и тъмнината, и отвъд тях.

Словото се намира в движението, то е подобно на дихание в пространството. От него може да излиза огън – а това са Синовете Божии; а също и мрак – а това са синовете на Сет.

Синовете на словото огън минават през субстанцията на вселената като вихър и заставят субстанцията да вибрира и сияе.

Чистото Слово означава да построиш храм в себе си.

Словото е Древният Изречител – Древният Създател.

Словото чува всичко. Словото вижда всичко, защото Словото е преди ухото и окото.

Думите създават духът на нещата.

Когато живееш сътворено, Словото те изоставя.

Това, което се движи в противоположна посока на Нетер, се унищожава, за да не пропадне още повече.

Словата могат да дават и живот, и смърт

Заключвайте лошите думи в себе си и така ще контролирате злите същества, ще ги държите под ключ.

Говорете само чистото слово – така винаги ще имате връзка с висшите същества.

В най-дълбоката молитва думите са безмълвни, думите са скрити, произнася се самата дълбочина на Съкровеното.

Когато се установиш в чистите слова, в теб ще проникне Истината, разбирането. Ако възлюбиш чистите слова, Истината ще те храни.

Чистото слово води в изобилието на Истината.

Ако направиш чистите слова свой Път, Любовта ще сияе в тебе, а Мъдростта ще те храни.

Говори всякога чисто и ще привлечеш Бога, и ще станеш изцелител в себе си.

Произнесените правилни слова са семена на добродетелите.

Мъдростта е образованието, което идва от Нетер.

Този, който не е изпаднал в грехопадението, той е съхранил в себе си чистото древно знание, защото е останал едно с Нетер.

Божественото Откровение е завръщане в древното истинско знание – първоначалното знание.

Твоята Любов е храм. Твоята омраза е твоят гроб – и затова излез от гроба и възроди се храма.

Съвършеният човек е съвършената религия.

Науката трябва да бъде свещена религия, а религията трябва да бъде свещена наука.

Съдбата е лечението на човешкото съзнание

Тежката съдба в света е лечителят на сътворението.

Тежката съдба ще излекува всяко зло в човека.

Сътворението е затворът за душите, и те трябва да излязат от този затвор, а зверовете – от своята клетка.

Енергията се поддава на въздействие от намеренията на човека.

Съдбата царува над всичко смъртно.

Съдбата се почита само от хора, които зависят от нея. Разумният не зависи от съдбата.

Бог в човека е по-висш от всяка съдба и затова човекът трябва да Го открие.

Човек е син на Бога, а не син на съдбата.

Съдбата съществува, за да очисти човека от всичките му неразумни желания.

Ако човекът има Любов към материалните неща, той винаги ще блуждае в тъмнина.

Докато човекът има земна съдба, той е имал неразумни желания.

Главната цел на живота е пробуждането на вроденото тайно съзнание.