Що е Истинският Търсач?

Бог го познава от неговото минало Той знае, че този Търсач много е търсил и дори умирал за Бога, но не Го е намирал – и сега изведнъж, Бог му се открива за тези многобройни усилия. Дошъл е Часът на Истината и той получава десетократно, и Сам Бог ликува в него, а Търсачът узнава, че и усилията дори са били от Бога.

Какво е скрито в тези усилия? Цялата Неземна Пълнота.

Любовта ни е дарена, за да постигнем бездната на Истината, но тя е дарена на особените Търсачи.

Този, който е търсил с много Любов и с много Безмълвие, той вече става повече Бог, отколкото човек.

Колко много е плакал Търсещият, защото Устремът е създаден от много сълзи – така се стига до разкриването на Безмълвието... Онова Безмълвие, което е по-дълбоко от Вселената.

Търсачът много е плакал, за да открие мястото на Нетер в сърцето си, защото, сърце, което не може да плаче, не се развива...

Учи се от Неизговоримото

Само Мъдрият чува дълбоко Неизреченото.

Най-дълбоката Мистерия на живота е скрита в твоята реалност.

Всичко е произлязло от едно велико и единно Начало.

Прасъщността е безмълвна.

Боговете живеят в безмълвна Пълнота.

Той започва но не свършва – дарява им вечен развой.

Окото Му изучава всички кътчета на Вселената

Благодарение на Окото Му ние виждаме.

Благодарение на същността Му ние живеем.

Любовта е Окото на Нетер.

Нетер е Окото във всички очи, но Той ги превъзхожда.

Окото е вратата към Безкрайността на Нетер.

Предназначението на Окото на Живота е да откриеш Бог в себе си.

Смъртта е само красив миг от безсмъртието

Смъртта е безсилна пред тайната на твоя Дух.

И нека този, който има разум да знае, че причината на смъртта е телесната любов.

Грях непростителен са извършили само невежите и това ги е лишило от безсмъртието.

Нашето тяло произхожда от всички мрачни мъгли на влажната природа. Нашето чувствено тяло е храна за смъртта.

Който храни в себе си неразумни желания, той си създава Невидим враг, който ще го погълне.

Пребиваващите в смъртта са достойни за смъртта.

Демиург – Божествен Огън

Стихиите на Природата са извлечени от Самия Бог.

Великият Нетер, Който е Абсолюта, е сътворил със Своето Слово друг съзиждащ разум: Демиург (Божествен Огън), Огнено дихание. Разум, който е част от Великия Разум.

Словото Божие се е отделило от стихиите на природата и се е съединило с Божественото дихание, а стихиите останали като една проста безсловесна материя.

Огънят, съединен с Божието Слово, обхваща световете.

Огънят води нещата до зрялост.

В Красотата са единени енергиите под формата на Бог

Със своята Духовна красота човек възпроизвежда образа на Отец.

Логосът е Чист Огън, проникващ и деятелен.

От тънките енергии са произлезли четирите низши енергии, наречени „стихии на природата“ – земя, вода, въздух и огън.

Слънчево Посвещение

Изумруденият скрижал е водел до слънчево посвещение.

Истинно без лъжа – това е Истина във Висша степен.

Истината във висша степен принадлежи на Мистичният опит, а това е посвещението, което е скъсяване на еволюцията на човека.

Посвещението е съвсем ново състояние на съзнанието, това е ново мислене, нов човек с нови способности.

Лъчезарното слово, това е Синът на Божеството.

Всеки Син на Нетер се е родил от огън и Мистерия.

Съзерцавай в себе си Безграничното Начало.

Човек е смъртен по тяло, но безсмъртен по същност.

Истинският човек се състои от Дух, Огън и дълбини.

Нашата материална основа произлиза от Мрачната тъмнина.

Когато човекът стане посветен, той вече е станал слънчево същество, слънчево тайнство.

Който се е посветил на Бога, има друга кръв, други тайни в себе си, друг скрит мироглед.

Тот казва: „Всичко е сияние“. Който разбере това, принадлежи на друго измерение.

Който се е посветил на Бога, има друга кръв, други тайни в себе си, друг скрит мироглед.

Само, който умее да съхранява Истината в себе си, стига до реално посвещение.

Божественият Разум към Техути: „Иди и да спаси Бог (чрез тебе) човешкия род!“

Аз присъствам в светите, чистите, милосърдните. Моето Могъщество е тяхна помощ и те изведнъж придобиват знание за Единството.

Тези, които са лишени от разум, които са порочни и зли, завистливи и користни, убийци и нечестиви, аз съм далеко от тях и ги предавам в ръцете на демон отмъстител. Този демон ги тласка към зло и ненаситни желания, храни ги. Той е техният невидим враг.

Защо, земнородни хора, сте предадени на смъртта, когато ви е позволено Безсмъртие?

Елате на себе си, шестващи в заблуждението, откажете се от света на тъмнината, приемете Безсмъртието. Отстъпете от тленното и вървете към светлината, но после трябва да преодолеете и тази светлина.

Едни ми се присмяха, устремени в пътя на смъртта, а други паднаха в нозете ми и искаха да ги уча, и аз станах проводник на Логоса (Висшия Разум) и наставлявах ги по-пътя на спасението.

Аз посявах в тях Словото на Мъдростта и започнаха и те да пият от водата на Безсмъртието. Аз ги призовавам към молитва и уединение.

Чрез Божествено Вдъхновение овладях аз Истината – ето защо благодаря на Божествения Разум.

Великият Разум е Великият Учител на човечеството.

Техути е Учител на вътрешните мистерии.

Техути е носител на тайни науки, оцелели отпреди потопа.

Аз съм разпространен във всичко и винаги когато ме призовеш, ще ме видиш… И създавайки мене, ти ще създаваш себе си.

Истинският ученик държи в своето съзнание само Бащата на световете

Ученик, който е видял свещеният поглед в живота, не иска вече нищо друго освен да познае Бога и Неговата природа; той жадува за познаване на Мистерията.

Виждащият слуша повече Великото Присъствие, отколкото да Го вижда.

Пробуденият жадува за Единството, а не за светлината и радостта.

Пробуденият не работи за времето.

Времето тече като мед за пробудения.

Жадният трябва да познае и тайната на невежеството, както и тайната на познанието.

Истинската работа за пробудения е работата за Вечността.

Истинското пътуване се нарича търсене на Истината.

Когато ушите на ученика са готови да слушат, тогава идва устата, за да ги напълни с Мъдрост.

Истината се ражда между Учител и ученик – между този, който е Нетер и този, който има способност да се учи.

Незримата Тайна

Вътре, в Безконечността на Прасветлината, има три вида тъмнина. В тази тъмнина е скрита Първопричината на нещата, това е Неизразимата Тайна, за която не може да се говори.

Тази тъмнина влиза в съзнанието на ученика от външният свят и навлиза подобно на великата змия. Тя символизира непознатото и непостижимото Тайнство, което разделя Изначалието от материята на Космоса.

Това движение е спираловидно. Движението е един контраст на Благия Покой – то е хаотично движение с непресекваща суета. А Благият Покой в дълбокия смисъл е морето от прасветлина.

Тази тъмнина, тази велика змия е една течаща материя, но паралелно с тази змия тече и една друга материя – Изначалната материя, а това е материята на бъдещата вселена.

Тъмната материя на змията е стенеща и ридаеща, защото тя няма светлина и хармония в себе си. Тази огромна течаща тъмна материя е самостоятелна и тя няма съпруг поради своето несъвършенство. Тази велика и тъмна енергия е просила много от Отец (Великия Разум) да създаде деца, особени деца на Мъдростта и чрез тях да се докосне до скритото съвършенство.

Тази велика и хаотична енергия е страдала много докато се превърне в звук, и накрая тя е получила звук – звук от огън, а не от светлина.

Звукът от огън изразява желание и светлина, а звукът от Прасветлина изразява пълнота.

Сет или Луцифер е Великият змей – той е господарят на тъмната, паднала светлина.

Огънят на желанията или звукът на огъня може да бъде прекъснат само от гласа на Изначалната светлина в човека на пълнотата...

Първичните елементи са вода, тъмнина, бездна и хаос.

Само този, който се изпълни с Изначалната светлина, само той ще бъде свободен от вмешателството на падналия огън.

На този вик, на този древен вик на тъмнината към Изначалната светлина, е откликнал Логосът (Святото Слово). То се е отронило от своето скрито съвършенство, за да помогне на търсещите Изначалната светлина и това Слово е съвършено.

Именно слизането на това Слово е започнало да въвежда ред в елементите на хаоса като ги разделя на Чист огън, Чист въздух, чиста вода и чиста земя.

Така тъмната и паднала природа е видяла Словото и Неговата Красота в своя огън и въздух, но тя го е чула само в своята вода и земя.

Великата Изначална светлина или Прасветлината е Абсолютен Разум. Този Разум е Бог, но как да Го понесеш, особено когато имаш в себе си огън, а не Изначалие – квинтесенция... А Той предшества природата, Той е и си остава велико Тайнство.

Техути казва: Ако ученикът се домогне до чистата светлина на Словото, той става Син на Бога – това е и целта на ученика, защото, той трябва да стане Син на Великия Разум.

Всеки ученик е длъжен да се съедини със Изначалната светлина, защото Словото е вродено у Него.

Словото и Прасветлината (или Изначалната светлина) са в Абсолютно Единство – те са Синът и Отецът.

Прасветлината на Отец е животът на Словото, което е Синът.

Животът е изграден от светлината на Словото.

За да се освободи Техути от пелената на великата тъмната енергия, Той – Великият Разум – е увеличил Светлината в живота на Техути, в Словото му и той е придобил взор, който прониква през тази велика тъмна змия и той започнал да вижда отвъд нея. Чрез този взор се навлиза в морето от светлина.

Светлината на Словото отстранява великата тъмна енергия (Змията).

В Свещеното Слово няма змия, няма тъмнина.

В Словото, което е Светлина, силата е духовна, динамична и проникваща.

Всеки, който не е очистил словото си, не може да види Светлината си и Пътя си, защото Чистото слово е Син.

Вътре, в Чистото Слово обитават неизчислимите сили на Светлината.

Чистото Слово държи в Ръцете си Необятност и огън.

Прасветлината и Логосът са единни.

На Сина е позволено да познае светлината на своя Баща.

За да проникне в Светлината на Отеца, синът трябва да придобие силата на взора.

Между разумния Космос и Необятността се намира Хорос – Великият предел – Всемогъщата сила.

Хорос окръжава елементите на разумния Космос и го държи, чрез юздите на Огъня.

Хаосът също е започнал да съществува по Волята на великия Разум.

Ред и Хаос – всичко е произлязло от Бога.

Първоелементите са желания на Бога, а те са Мъдрост и Природа. Това желание на Великият Разум е Първопричината на материята.

Тъмнината е произлязла от самата Светлина, защото преди не е съществувало нищо друго освен Прасветлината.

Змеят е създаден като подобие и отражение на светлината и той огражда и пази като Светлината.

Бог съдържа всички противоречия в Самия
Себе Си

Огънят ти е даден да зародиш Светлината в себе си, а Духът ти е даден да зародиш живота в себе си.

Бог е създал човека и в него е съхранил Себе Си в малкия Космос – така Бог е събрал Себе Си в Себе Си.

Тъмнината е в хармония със Светлината, но важното е човекът да е в хармония със Светлината.

Чрез човека Бог е сформирал Себе Си в Себе Си.

Словото, Божественият ум и Божественият човек са едно и също нещо.

Който може да прониква в същността на нещата, той може и да твори, може и да ги изменя

Всяка душа трябва да събуди своята собствена енергия и да се облече със своята собствена сила.

Само Чистата Енергия е достойна за Безсмъртие.

Който е пробудил Чистата си Енергия, той се съединява с опита от предишните си животи.

Само тази Чиста Есенциална Енергия може да се съедини с Искрата това, което образува върха в живота, могъществото на живота. Такъв човек може да слуша химна на живота, който е отвъд живота, свободен от превъплъщения, защото той се е завърнал при Озирис.

Такъв човек е завършил своето развитие и той може да живее в своето свръхчисто съзнание, свободен от световете…

По този Път човек влиза във Всемирното Братство, а то образува Престола на Великия Дух, Великия Разум.

Това е Новият човек, Новият Ерусалим, Новият Син, Син на Слънцето.

Такива Синове на Древното Слънце са се смесили с Великото Слънце, но без да са изгубили нищо от себе си. Това са Велики Синове, които имат в себе си съвършенството на всички свои сили – те са независими от света. Те не се ограничават от физическото тяло и не се отъждествяват с чистото съзнание – дори с душата си, те са свободни. Великото Слънце е усилило тяхната Същност.

Тези същества са се родили от Мистериите на Египет – там, в тайните стаи на Пирамидите, в тайните стаи на Водителя, те са се превърнали не само в сила и живеят не само в Бога, но са Едно с Неговата Воля. Тези същества са Образът на Космоса.

Всички разумни същества са произлезли от Богоподобието и никакви различия няма между съществата, когато те са разумни.

Всеки, който е достигнал Върхът на Пирамидата, е достигнал своето най-чисто съзнание.

Достигналият чистото си съзнание, е Учител.

Мъдростта не е собственост на човека, тя се дава поради благото на света.

Пробуденият живее в свещено време.

Съкровеното е спасението

Съкровеното е мярката за спасителната сила и тук няма значение човекът към какво Учение или религия принадлежи, Съкровеното е спасението.

Скритото Учение трябва да се пази в тайна и оттук е произлязла идеята херметизъм.

Съкровеното не е проповед, то се явява като награда за дългия и суров Път на изпитанията.

Съкровеното не може да се яви на арената на обикновения живот и да се говори за него публично, то е херметично затворено.

Без Съкровеното никой не може да съживи Духовния си живот, а спасението остава само идея.

Пирамидата или Учението за Съкровеното, това е скритото Учение на херметизма.

Този, който живее чрез Съкровеното в себе си, за него се събужда едно Духовно съзнание, което му разкрива едно ново значение за старите неща.

Без Съкровеното няма Новораждане.

Без Съкровеното човекът не може да се добере до своя истински Път, което е наречено от Техути: планът на Истината.

Чрез Съкровеното всичко придобива ново значение.

Пирамидата не е само сбор от числа и погребални стаи, а храм и въведение във мистериите на Вечността.

Пирамидата е Учение за Съкровеното.

Ако човекът заживее в Съкровеното, той вече не е в процеса на съдбата, а човек устремен към планът на Истината.

Само Съкровеното води до Богоподобие с Великия Разум.

Пирамидата е място за съхраняване на Съкровеното.

Интересът към пирамидите е интерес към тайнството на Съкровеното.

Само на Съкровеното е дадено да прониква във всички неща.

Съкровеното е Пътят на Синовете, това е Пътят на малкото съвършенство към Великия Разум – това е Съвършенството на всички съвършенства.

Само Синът може да достигне до планът на Истината, и който го достигне, става Брат на света.

Пеменетре – Великият Наблюдател

Великият Разум, наречен Пимандър няма превод в гръцкия език. На езика на Древните египтяни думата е Пеменетре – Свидетел или Великия Наблюдател, Великото Око – и затова в някои пирамиди има око или слънце, което грее на Върха.

Този, който движи световете, е с по-голямо движение от световете.

Бог се явява Първият мислител за нас.

Бог е Енергия, която държи пространството в себе си.

Бог е Нищото, но Той е причината на нещата.

Бог не е ум, но е причина за съществуването на ума. Бог не е Дух, но е причина за съществуването на Духа. Бог не е светлина, но е причина за появата ѝ.

Благото проговаря чрез всичко съществуващо, но никой не го разбира какво всъщност е то.

Пространството, това е пълнота, казано е: „В Него ние се движим...“ – ние се движим в пълнотата Му.

Всичко, което се движи, се движи в Неподвижното.

Всичко се движи в Този, Който е, Който е бил и Който ще бъде.

Всичко съществува, всичко се движи – само Пустотата не съществува.

Бог е причината за съществуването на Духа, но Той е повече от Духа.

Пространството е вместилище на Бога, съпруга на Бога, син на Бога. Пространството е праобраз на самата Душа.

Нищо друго не наричай „благо“, освен Бог, защото ще изпаднеш в светотатство. Никой не е благо освен Него.

Съществува само Едно Велико Същество. Това Същество превъзхожда Духа и душата – те са Негови деца, но истинското Благо е Той.

Славата на всичко съществуващо е Великият.

Великият е всичко, чрез което опознава и всичко.

Боговете са родени от Него. Енергията е от Него, законът за Необходимост е от Него.

Той е Източникът на ограниченията и свободата.

Той е Източникът на живота. Божеството е повече от природа, енергия, необходимост, завършеност. Той превъзхожда всичко.

Тъмнината е пребивавала в Бездната. Тъмнината не е решителната граница.

Всички същества се опират на Диханието на Бога.

Най-висшето зло е да не познаваш Бога.

Той е съществуващите и несъществуващите неща. Съществуващите ги е открил, а несъществуващите ги е скрил в Себе Си.

Човекът е изгубил своята Древност, своята Изначална Същност и е влязъл в история и сътворение.

Когато Бог отвори очите Си, световете просветват – настава велика светлина

Познаването на Истинския Бог е Тайна на тайните.

Който е видял Мистерията на Великия Нетер, той е загубил всичките си предишни мнения.

Йоа – Христос е Мистично Начало на света, Той е бил пожертван много преди историята на света да започне, още в далечното вътрешно минало.

Адам и Ева е трябвало да ядат от Дървото за познанието, за да може, когато дойде времето да ядат от Дървото на Живота, да различат истинското добро от фалшивото добро.

Дървото на Живота, това е Любовта, която завръща човека към Истината – Неговия произход.

Връзката с усърдната молитва е отстраняването на злото.

Тишината винаги гледа в посоката на Вечността

Тот казва за Върховния: „Тишината Му е неизразима, а бездната Му е необятност неуловима“. Името на Върховния Разум е Велика Тишина.

Той е изворът на Тишината, а Тишината е Покоят, а Покоят е целта на Душата.

Той е създал безкрайността и енергията и е внесъл в енергията седем врати към себе си. Седмата врата символизира затворената или заключената Тишина.

Всичко е съществувало в Тишина.

Тишината е Бащата на световете и разума.

Този, който се е домогнал до Тишината, ще бъде одухотворен.

Придобих смелост от твоята Любов и влязох в тайната на Тишината, и Тишината ми разкри тайните си.

Който се завърне в Тишината, вече няма предопределение.

Който пречисти съзнанието си, става сроден с Тишината.

Който не може да говори, не е одухотворил още своето мълчание.

Само в Тишината има свято Слово.

Само във велика Тишина се произнася Хекау – свещеното слово.

Най-добрият спътник на безсмъртния човек е Тишината, защото тя е нетленна и мисълта ѝ е безтелесна.

Тот: Когато Тишината се отвори, Словото ухае

Всяко цвете някога ще стане Божество.

В цветето е посадено семето на уханието и зародишът на мълчанието.

Който е разбрал Тайната на живота, става Бог.

Тишината е най-величествената книга на живота.

Истинското Слово е само отражение на Тишината.

Човекът е звезда; Словото е слънце; а Древният разум е Тишина, Безмълвие.

От Тишината са отронени Синовете на Древния разум. Синовете са слънчеви енергии.

Тишината може да изрече Словото, но Словото не може да изрече Тишината.

Животът става дълбок само когато е насочен към Безкрайни постижения.

Във времето има пътека и чрез постигане на извисената сила може да се мине през пътеката и да се направи връзка с мъдро Същество.

Любовта към Бога е единственият огън, който никога не угасва.

Безумието ще изчезне, защото във вечността ще устои само Разумът.

Аз съм вечността видях вчера и познавам утре. Познавам Вечния Покой.

Който е развил своята съкровена природа, не губи паметта си.

Щом си в Бога, имаш Безкрайни очи

Великият разум е Гласът на Нетер, който ти говори, за да познаеш Истината.

Когато Бог не е в тебе, ти си самата илюзия.

Ако в твоята голяма скръб не се зароди слънце, ти не познаваш Бога.

Ако Го търсиш, Той ще погълне твоята скръб.

Голямото страдание върви към създаването на нова обновена Вселена.

Тази жива Вселена отдавна е скрита в етерно сърце.

Думите на пробудения са пътища към Боговете.

Бог те обича, защото обича Себе Си.

Когато вместо Бога обикнеш земното, сърцето става жива тревога.

Да обичаш Бога означава да не разпиляваш силите си по земни неща.

За да навлезеш в Бога и Неговата Истина, премини тихо през трите области: завличащата астрална красота; красивите ментални знания; мини будно през чаровете на душите и се освободи. Тогава Той ще ти каже: Аз те очаквах!

Жената е Мистерия, създадена за Нетерите – Боговете

Жената е древен блестящ пламък от Любов.

Този древен и блестящ огън е слязъл и се е превърнал в жена.

Този чист огън е ликът на жената.

Жената е форма на огъня, тя е Праобраз.

Жената е трепет от най-древния Огън – Бог.

Обожествената жена е завърналата се в Бога.

Жената е Чиста Същина на Древния Огън.

Жената е безкраен възторг и за себе си, и за другите.

Жената е създадена като Богиня, като Вечна Мистерия в себе си.

Духовната жена живее чрез силата на мистичния огън в себе си.

Обикновената жена живее чрез желанията си и тя разпръсква огъня си.

Жената обича чрез трептенията на своя Древен огън.

Жената е храм на Древната Душа.

Когато любиш, ти съграждаш в себе си вечната жена – безсмъртната Душа.

Истинската жена свети в Безмълвието на своята Душа.

Жената е нещо, което съдържа великите простори на Древната Душа.

Душата е Богиня на просторите.

Свещената роза на Душата е нейното сърце.

Първичната жена е Душа, тя е съставена от слънце.

Тази Душа е всемирен храм за Боговете.

Душата е храмът за сливането с Бога

Ако искаш да станеш слънце, трябва да познаваш тайната на Душата.

Душата диша слънце.

Душата е Древният храм на Бога.

Душата е слънце, тя е Любов, която е възпламенена.

Срещата на душите е среща на Слънца.

Сърцето е роза, която трябва да изпие нектара на тъгата.

Най-великият израз на Любовта е вечната Душа – майката на сърцето.

Любовта е майката на Душата. Душата е майката на жената, жената е майката на сърцето.

Душата разкрива Безкрайността на Любовта.

Само Посветеният познава Душата, другите само я търсят.

Прасветлината също е едно велико було.

Цветята са думи на ангелите, те са думи на ефира.

Душата е нещо съкровено, излязло от Диханието на Бога.

Тайната на живота е свързана с познаването на Душата. Мистерията е свързана с Духа.

Тайната е Велика. Мистерията е Непознаваема.

В тайната все още се живее; в Мистерията изчезваш.

Душата е истинска преданост към Бога – преданост отвъд гроба.

Душата е източник на духовната енергия. Духът е източник на пречистото съзнание.

Който умее да пита, получава Душата си.

Бог е пирамидата. Бог е върхът, но не всеки има Душа, с която да се придвижва към Истината. За да имаш Душа, трябва да си я заслужил чрез усилията си от много прераждания.

Много от хората имат остатъци от Душа, защото по своя път те са я загубили и затова сега питат: „Има ли душа?“.

Любовта е в Сърцето на Тот, а Мъдростта е в устата Му.

Това, което е долу е и горе, за да предизвика възхищението в собствената си същност.

Възрастта на Душата не зависи от годините, а от нейната дълбочина.

Твоята Божественост е еликсирът на живота

Твоята Божественост е твоята истинска Същност.

Божествеността е чисто опиянение от живота.

Божествеността е освободеност от низши светове.

Божествеността освобождава от космическото знание – змията.

Придобиването на Божествеността значи да тръгнеш от времето към вечната цивилизация.

Божествеността е съществувала всякога извън разрушенията на всички цивилизации.

Няма велико унищожение, което да докосва тази Несътворена Божественост.

Всяко велико унищожение погребва змията – това са знаещите хора.

Любовта всякога оцелява, защото тя е същността на самият Нетер. Любовта е неунищожима.

Освободената Душа е наречена богоподобна Божественост.

Тази Божественост е квинтесенцията на Нетер, тя е Нерушимост.

Нетер е безмълвен и свещен.

Божествеността има за себе си изход и от най-дълбокия мрак.

Знанията са обрекли човека на древно робство, защото те са ограбили Божествеността.

Знанията са вкарали човека в „колелото“ на живота и смъртта. Без Божествеността това „колело“ всякога ще се върти и робството все ще тече.

Само думите на Любовта могат да пораждат реалности.

Само силата на Любовта привлича Всемъдрия Нетер.

Знанието може да донесе някаква помощ, но не и реалност.

Любовта е над Космоса. Когато Космосът е в унищожение, Любовта е недосегаема.

Любовта е висша мярка за чиста духовност и Божественост.

Духът на Божествеността е зад пределите на всичко сътворено.

Сферата на Нетер е чистата, истинска Любов.

Злото умира в Търпението.

Чистият рай вечно се намира в твоята Божественост.

Божествеността в човека е ключът към великия Нетер Нетеру

Познанията стесняват пространството на Нетер, докато Нетер – божествеността в човека, е велико космическо разширение. Божествеността в човека е тази, която постига безпределността.

Магичният смисъл на вечността се състои в това, че тя ни води към тайната на Мистерията. Ето защо ни трябва вечността.

Само когато се възродим в собствената си божественост, ще бъдем въвлечени постепенно от Великата Мистерия. Само на божествеността в човека подобава да е заобиколена с мистерия.

Да пиеш от божествеността в себе си означава да пиеш от извор, който го няма в света.

Преди слънцето да изгрее, Бог отдавна е изгрял.

Чистата енергия въвежда човека все по-навътре към неговата свещена цел.

Ти трябва да сътвориш твоето собствено сияние.

Духовните сили на човека са събрани в неговата божественост.

Маат подхранва божествеността в човека.

Според своите разумни и постоянни усилия човек се самосътворява чрез божествената Същност, която е в самия него.

Който възкръсне в своята собствена божественост, ще намери покой.

Всеки трябва да превърне своя дракон (своя огън) в едно велико сияние, в една божествена лъчезарност.

Посятата Истина ще бъде твоят Водител и твоята светлина, тя ще стане твоята божественост, а посятата лъжа ще стане твоя мрак.

Посвети живота си на Истината и Нетер все повече ще расте в тебе.

Секретът на живота е да станеш подобен на Нетер – чиста божественост.

Дълбоко в нас е потайната истинска природа

Дълбоко в нас изчезва и светът, и вселената, и ако направиш пробив и в Тишината, ще остане само Нетер Нетеру и нашата абсолютна недосегаемост.

Ние имаме само едно съществувание и то е Абсолютното и само него трябва да търсим.

Свободата е дадена, защото е подобна на Нетер, защото е богоподобна.