Из Словото на

Учителя Петър Дънов

ТРУДНИТЕ ИСТИНИ

ВДЪХНОВЯВАЩИТЕ ИСТИНИ

Варна, 2013 г.

ПРЕДГОВОР

Всяка трудност е дадена, за да изработиш нов свят в себе си.

Елеазар Хараш

Ако трудността те заведе при Бога, тя ще те преобрази и вдъхнови.

Елеазар Хараш

Който иска да приеме нещо от горе, непременно трябва да е тук, долу, в праведно смирение.

Майстер Екхарт

Улови страха си и го превърни в сила. Дай силата си на Силата, а не на страха.

Ал Халладж

Има една нечистота в човека, която може да оцапа и ада.

Ал Халладж

Ако скръбта не те радва, радостта ти ще бъде повърхностна.

Ал Халладж

Нека трудностите да дойдат, защото, ако аз горя за Аллах, аз се движа към Него.

Ал Халладж

Аллах е твоето падение и твоето извисяване.

Ал Халладж

Той дарява трудностите, за да се сродим с Него. Иначе ние си оставаме бедни.

Ал Халладж

Виделият Бога става изумен за цял живот, в пълния смисъл на думата.

Техути

Лотосът расте в тинята, но той не е изцапан от нейната кал.

Учението Бон

Който има неизменна Любов, вдъхновението го прегръща.

Елеазар Хараш

Страдах до смърт, за да Го придобия, за да Го имам.

Ал Халладж

Аллах ме научи да се справям с това, с което не мога.

Ал Халладж

Бог в човека е вдъхновението. Тогава кой може да спре човека?

Елеазар Хараш

Елеазар Хараш
Октомври, 2012 г.

ТРУДНИТЕ ИСТИНИ

Никой няма право

Земният живот е Божествен и никой няма право да живее, както той намира за добре.

На човека е дадено право да върши Волята Божия … (книга 3/стр. 82, 83)

Ще ги утаят

Казвате: – Царството Божие насила не се взима. – Някои хора насила ще бъдат турени в Царството Божие, а които не искат и насила, ще ги утаят. Какво значи утаяването? Потъване дълбоко някъде да чакат там своето време, докато най-после сами се убедят, че трябва да вършат Волята Божия.

(3/стр. 136, 137)

Той ще изчезне

Значи, всякога „аз“ в първото проявление на Битието ограничава всичките същества. И който не разбира този закон, може да влезе в стълкновение с Бога и да бъде унищожен – нищо повече. Не че Бог ще ги унищожи, но той, като влезе в Абсолютното, иска да вземе надмощие над Него. Обаче като се бори с Бога, той ще изчезне. (книга 1/лекция 5: стр. 23)

Ще бъдеш изтрит

Сега мнозина казват: „Защо Господ ме е създал?“. Аз ви отговарям: За да се прояви Божественото съвършенство у тебе, да бъдеш съвършен тъй, както е Бог съвършен. – Как мога да бъда съвършен? – Като Го слушаш и живееш съобразно Неговата Воля, Неговия Ум, Неговото Сърце, Неговата Душа и Неговия Дух. – Ама аз не искам. – Ще бъдеш изтрит. (1/5: стр. 23)

От твоята личност нищо няма да остане

Погледне те Господ, но ти не искаш да се при­мириш, не искаш да изпълниш Волята Му. Тогава Той насила ще те застави, но от твоята личност нищо няма да остане. В някоя друга еволюция, след милиарди години, Господ пак ще си спомни за тебе, ще каже: „Я вижте туй упорито дете, дали не е поумняло“. Те ще го извадят и ако пак упорствува, Господ пак го чукне и то пак изчезне. След милиарди години Господ пак казва: „Онова упорито дете дали не е поумняло? “. Те ще го извадят и ако пак упорствува, Господ пак го чукне и то пак изчезне. След милиарди години Господ пак казва: „Онова упорито дете дали не е поумняло? “. И след като те е почукал Господ най-малко 100 пъти, най-после ще кажеш: „Чакай да послушам Баща си да видим какво ще стане“. (1/5: стр. 24)

Ти не можеш да направиш всичко
по своя ум

Господ може да направи всичко по Своя ум, но ти не можеш да направиш всичко по своя ум. Ако ти ходиш по Волята Му, както Той мисли, ти ще се ползуваш от това, което Той прави, но за тебе специално Той нищо няма да направи. Ако ти мислиш, че Бог ще направи по твоя воля нещо, лъжеш се. Той няма да си помръдне даже и най-малкото пръстче заради тебе. (1/10: стр.5)

Не можеш да се налагаш

Човек трябва да се ръководи по съвета на своята съдба. Някой казва: – Човек трябва да се подигне над съдбата си. – Не, над съдбата си не можеш да се подигнеш, нито можеш да се налагаш.

(1/9: стр. 11, 12)

Това не е желание на душата

Било е време, когато човек е съществувал извън времето и пространството. Било е време, когато човешкото съзнание, или човешката душа, е била извън времето и пространството… Душата излиза из Абсолютното Битие, дето е била щастлива. Нали всичките хора търсят щастието? И вие го търсите. По-голямо щастие от това да живее човек в Бога, има ли? Обаче да излезе душата в света, това не е желание на душата, това е желание на Бога. Следователно Бог е заставил Своите щастливи деца насила да излязат от дома Му. Неговото желание е те да излязат и да отидат в света да работят. Тия деца другояче никога не биха излезли. (1/5: стр. 3)

Ще паднеш в изкушение

После прозорецът, през който влиза светлината, ще се изчисти, но няма да ходите да гледате как и отгде влиза светлината… Не е позволено да надниквате, да гледате колко светлина влиза. Ще използувате светлината, ще четете на нея книгата на живота, но надникнеш ли на прозореца на живота, непременно ще паднеш в изкушение. И в какво изкушение падате? Казвате: „Аз искам да се запозная с някой учен човек да видя как живее той“. Щом се запознаеш с този човек, ще паднеш в изкушение. Ти ще преживееш същото чувство, каквото ще преживее онзи знаменит цигулар, който слуша да свири някой по-знаменит от него, отчайва се и се самоубива. У вас се явява амбиция да бъдете като този учен, но не може да бъдете, условия нямате.

(1/5: стр. 29, 30)

Нищо не знае за Истината

…Съвременното човечество, съвременната култура още нищо не знае за Истината. Това е факт, тъй знаем ние това нещо. (1/5: стр. 19)

Техният мозък не би издържал

Ако на съвременните хора бихме говорили на един определен език, щеше да им мръдне дъската. Техният мозък не би издържал този език. И затова най-приятното занимание сега е хората да правят погрешки. (1/18: стр. 7)

Времето е за хората на мъчението

Времето е дадено за физическия свят. Времето е само за хора, които трябва да се мъчат. Времето е за хората на мъчението, а за хората на блаженството няма време. Времето е само да се съзнаваш, когато се мъчиш. (1/15: стр. 19)

С Бога не може да има никаква връзка

С Абсолютното, с Бога човек не може да има никаква връзка. Ако човек при сегашното си състояние направи връзка с Бога, той би се превърнал в газообразно състояние и би изчезнал. Човек в своето въображение трябва да има Бога като една мечта, Той да бъде за него един стимул в живота му… А сега има много сериозни хора, които мислят, че имат съобщение направо с Бога. (1/5: стр. 17, 18)

Всичко с него се свършва

…Вие започвате: Такъв бил Бог, онакъв бил. Аз, който имам толкова знания, който изследвам нещата издълбоко, още не съм си задал въпроса, какво нещо е Бог. Този въпрос е вън от моя ум, вън от моето съзнание. И милиони години да минат, аз пак няма да си задам този въпрос. Който се е осмелил да си зададе въпроса, какво е Бог, скъпо е платил. Бог го хване леко, стисне го и всичко с него се свър­шва. (2/стр. 189)

Не можете да си представите

Знаете ли на какви страдания беше подложен Йов? На такива, каквито вие не можете да си представите. Между вас има някои, които мислят, че лесно могат да влязат в Царството Божие. Аз се чудя на тях. Този път, в който сте влезли, е един от най-трудните – не е за ходене, а за изпълнение. Не си правете илюзии, че този път е лесен. Опитали ли сте най-големите страдания? (2/стр. 195, 196)

Непременно ще дойдат страданията

Истинският живот седи в страданията, не можете да ги избегнете. Туй е за земята. Когато човек започне да се издига умствено или сърдечно, непременно ще му дойдат страданията. Това е една фаза в неговото развитие. Неизбежен закон е. Тогава онзи, който не иска да страда, да се повърне назад.

(4/стр. 121)

Той не ви е създал

Аз ви питам от Негова страна: Какво ви е длъжен Господ? Вие казвате: – Ама Той ни създаде. – Вие се лъжете. Той не ви е създал, от само себе си съществувате. Вие, без да Го питате, без да ви даде позволение, сте си съградили една къща и казвате: – Защо Господ ми даде туй място? – Както изследвам аналите на природата, виждам, че досега Бог никому нищо не е дал, всичките хора насила са взели нещата. (4/стр. 311)

Никому няма да се прости

Според съдбата на Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина, никому няма да се прости. Като казвам, че няма да се прости, какво разбираш? Каквито страдания си причинил на другите хора, ще те постави Господ в положение да изпиташ тия страдания във всичките им потънкости. (4/стр. 509)

Вие още не познавате Бога

Само тези разумни отношения на Любов могат да ни спасят от бъдещата катастрофа. Тя ще дойде…Вие още не познавате Бога, познавате Го само като Любов. Трябва да се върнем в онази култура да питате атлантската раса какъв е Бог. Те Го опитаха. Те са затворени в дъното на Атлантическия океан и още не са освободени тези души. (4/стр. 250)

Никой човек не може

…Хората страдат, мъчат се, защото забравиха Божиите пътища. Те пожелаха да бъдат като Бога, да се ползуват с абсолютна свобода. Бог е абсолютно свободен, защото има знания, сила, богатства, как­вито човек не притежава. Никой човек не може да направи това, което Бог прави. (5/стр. 262)

Това е невъзможно

Ще дойде ден, когато хората ще разберат, че целият свят е построен на числа, които не могат да се изменят. Като не разбират това, те мислят, че могат да изменят сегашния свят и да построят нов, който да отговаря на техните разбирания. Това е невъзможно… Единственото нещо, което е предоставено на хората, е да градят върху света, създаден от Бога, но не и да го изменят. (5/стр.272)

Не зависи от човешката воля

Любовта не зависи от човешката воля. Каже ли някой, че иска да обича или да го обичат, няма да постигне желанието си. Любовта иде независимо волята на човека. Има случаи, когато без да иска човек, Любовта му се налага. Той не обича някого, но му се налага да го обича. (5/стр. 236)

Ще бъдете заставени

Като ученици на Великата Школа на живота, вие ще бъдете заставени да учите. За тази цел ще ви изпратят при някой лош баща, при някоя лоша майка или при лоши учители да придобиете някаква опитност. (5/стр. 276)

Няма Го в тебе

Казва се, че и Бог има специална стаичка в човека… Ако не Го намериш, това показва, че още не си Му дал път в себе си… – Как ще позная, че Бог не живее в мене? – Ако се молиш, палиш свещи и кандила, а въпреки това усещаш, че нещо ти липсва. Това показва, че Бог не е в тебе. Не може да отправиш една искрена молитва към Бога и Той да не ти отговори. Щом не ти отговаря, няма Го в тебе. (2/стр. 188)

Някога е бил нещо, сега е нищо

Човекът на Любовта не умира, но заминава. Обикновеният човек умира, като прекарва ред ра­зочарования, съмнения, страх. Щом се намери вън от тялото си, той преживява необикновен страх. От всички страни го преследват, гонят го и за да се спаси от преследването на злите духове, той се принуждава да се смалява, да стане почти невидим. В това положение той остава само с едно съзнание, че някога е бил нещо, а сега е нищо. (6/ стр. 232)

С илюзиите на земния живот

Мнозина мислят, че като отидат на онзи свят, ще влязат между ангелите. И това е възможно, но за ония, които са живели в Любовта. Всички останали ще живеят с илюзиите на земния живот. Ако на земята са били търговци, и на онзи свят ще живеят с илюзиите на своята търговия. (6/стр. 232)

Не е достъпна още за човека

Човек не е изпратен на земята да прониква в Тайната, която е скрита в плода. Тази Тайна не е достъпна още за човека. Първият човек иска` да проникне в Тайната на доброто и злото, но вместо да я реши, той изгуби и това, което знаеше. (6/стр. 247, 248)

Какво остава от всичко това?

Да умре човек, това значи да му дадат от невидимия свят паспорт, заверен и подписан от държавата, в която е живял, и от тази, в която заминава. Щом вземе паспорта в ръката си, той заминава и се готви да мине през ред митници. На всяка митница ще го прегледат и ще му вземат по нещо. Щом му вземат всичко, пущат го съвършено гол, без нищо, със съзнанието само, че някога е бил нещо, а сега е нищо. Въпреки това, докато е на земята, човек се суети, бори, кара се, търси правата си, иска слава, почес­ти. Какво остава от всичко това? Нищо. (6/стр. 293)

Всичко му взимат

Следователно, ако човек слиза на земята да се учи, каквото придобие, всичко остава за него. Слезе ли на земята за развлечение и за удоволствие, каквото придобие, всичко му взимат. (6/стр. 294, 295)

Те ще го намерят

– Какво ще стане с нас? – Каквото е определено. Има страдания в живота на човека, които по никой начин не могат да се избегнат. Където и да се скрие, те ще го намерят. (6/стр. 308)

Да опитат горчивините на живота

Хората, непослушните деца на Бога, са причина да закъснее идването на Царството Божие. За да научат урока си, Бог ги оставя да понесат последствията на тяхната небрежност, да опитат горчивините на живота. (6/стр. 312)

Разреши ли с това въпроса?

Някои мислят, че след като умрат, ще могат да добият това, което им липсва. Да, ако ти умираш, както житното зърно, разбирам, но ако ти умираш като едно говедо, което се разваля и го изяждат гаргите, питам: Какво от това, че си умрял? Разреши ли с това въпроса? (4/стр. 278)

Никъде я няма Истината днес

Никъде я няма Истината днес. Защо? Този свят е свят на страдания и смърт, свят на разлагане. А там Истината не може да дойде. Съвременните хора говорят за Истина. Не, ние можем само да изнесем един факт като истина, но за Истината ние, смъртните хора, не можем да говорим. (4/стр. 248)

Слиза на земята да излее гнева Си

Пророкът казва: „Още веднъж ще събера народите Си, ще излея гнева Си върху тях и повече няма да се повтори“. Днес ние се намираме пред тази епоха именно, когато Бог слиза на земята да излее гнева Си върху непокорното човечество, за да изправи всички народи, всички хора по лицето на земята. (6/стр. 354)

Не могат да оправят света

Каквото и да правят хората, каквито методи и да прилагат, те не могат да оправят света. Светът ще си върви в своя път. (6/стр. 396)

Ако не можете да издържате

И тъй, ако не можете да носите страданията и радостите на Любовта, ако не можете да издържате светлината и топлината на Мъдростта и ако не можете да издържате на ограниченията, които Свободата налага, вие не можете да бъдете кредитирани. (6/стр. 405)

Никой от вас не мисли

Питам ви: Можете ли да определите какво нещо е мисълта? Има ли някой от вас, който мисли? Не, никой от вас не мисли. Единственото същество, за което аз зная да мисли, е Бог. Ние имаме само понятия за нещата. Ангелите имат съждения, а Бог от нашите понятия и съждения прави заключения, Той разсъждава, мисли. (8/1: стр. 13)

Бил в тъмнина и пак ще бъде в тъмнина

Сегашният физически живот на земята, в който всички участвуваме, е извод на една предишна еволюция. Той не е реален за нас, той е реален за други същества, а за нас е преходен живот. Ние дохождаме на земята, раждаме се, дадат ни едно тяло, но след време остаряваме, докато един ден умираме. Какво ще бъде вашето състояние, след като умрете? Вие не помните вашето раждане, не помните и кога сте заченати. Ще помните ли, когато умрете? Не. Значи, тъй както човек се ражда, така и умира. Такъв е законът. Когато се е родил, бил в тъмнина и когато умира, пак ще бъде в тъмнина. (8/1: стр. 14, 15)

Как сте влезли и как сте излезли,
нищо не знаете

Следователно влизате в светла, осветена стая, която е светът, но излизате вън, т.е. в другия свят – пак тъмнина настава за вас. Как сте влезли в светлата стая и как сте излезли вън, в тъмнината, нищо не знаете. Това показва, че вие не знаете отношението на този свят към онзи свят. Казвате, че има друг свят, но не го знаете. (8/1: стр. 15)

Не сте свободни

Вие казвате: – Как, нали сме свободни в този свят? – Не сте свободни. Всеки от вас е турен на някое определено място в света да върши известна работа и не е свободен. Теб забавления не ти трябват! ( 8/1: стр. 15)

Извадете го от мястото му

Ако ти си една клетка в някое сърце и излезеш от там, това сърце ще бъде мъртво. Когато човек пожелае да излезе от мястото, дето Бог го е поставил, най-после го освобождават, но казват: „Извадете го от мястото му и го оставете да ходи, дето си иска и колкото иска“. Как мислите, добре ли ще му е? Питам: Кой пръст, като се отреже от ръката ми, би отишъл на театър? (8/1: стр. 15, 16)

Все им липсва нещо

Чудни са съвременните хора, големи философи са, но гащите им са скъсани, все им липсва нещо. (8/1: стр. 24)

Той ще ги смъкне до основи

Вие ще ми кажете: – Това не е философия да не си уреждам на първо място земните работи. Как тъй, гладен няма да умра! – Добре, вие, които сте много умни, които знаете да философствувате, решили сте да си направите в София хубава, солидна къща. Дали сте вече на архитект да ви направи плана, започвате вече строежа, купили сте всичкия материал, но чувате по едно време, че неприятелят ви нахлува в града със своята артилерия. Какво ще правите? Взимате си най-важните работи, и то ако успеете, и веднага избягвате някъде на безопасно място. Питам: Защо не останете да си градите къщата? Нали имате друга философия? …Значи, при вида на видимия неприятел напущате работата си на земята, а когато невидимият свят ви каже да напуснете работата си, казвате: „Ние сме сериозни хора!“… Мислите ли, че Господ не може да ви накара да прек­ратите вашата работа тук, на земята? Може. Както градите къщата си, едно земетресение в пет минути отгоре ще срине до основи всичко онова, което сте съградили. Невидимият свят може да нап­рави всичко това, знаете ли вие? Всички градежи, всички постройки, всичко, което виждате наоколо си, той ще ги смъкне до основи, защо? Ще накара хората да мислят правилно. (8/2: стр. 10, 11)

Сами нищо не може да изкарате

Не ходете сами в този свят: трябва да ви придружава или някой ангел, или някой светия, или Господ; сами нищо не може да изкарате. (8/2: стр. 14)

Каква разлика има между туй куче и тебе?

Обиди те някой и ти се докачиш… Ти удариш с камък едно куче, но след 2–3 дни, като минеш пок­рай него, то започва да те лае, казва ти: „Ти ме удари преди няколко дена, не искам да минаваш оттук“. И това куче се докача, както и ти. Тогава каква разлика има между туй куче и тебе? (8/2: стр. 15)

Колко са смешни
съвременните християни!

Както ви наблюдавам, виждам как се изменят лицата ви за нищо и никакво… Когато страдаш, трябва да има някаква голяма причина, това аз разбирам страдание. Вижте колко са смешни съвременните християни! Те си окачили на врата едно малко кръстче от пет сантиметра и казват: „С този кръст всичко побеждаваме“. Нищо не побеждавате. Ами Христос такъв кръст ли носеше? Христос носеше голям кръст… Ако съвременните християни носеха Христовия кръст, аз съм съгласен с това, че те наистина страдат, но техните кръстчета са такива, че една муха не можеш да разпънеш. Смешни са те. (8/2: стр. 23)

Всичко ще рухне

Божествената сила седи в малките добродетели. Това е закон. Сега, ако вие не усвоите този закон, как­вито други планове и да имате, всичко ще рухне, всичко ще се събори, както е било досега в света. Кой човешки грандиозен план не е пропаднал? Вие ще строите пирамиди една след друга, както тази при Гиза, която показваше културата на човечеството. Можа ли тази пирамида да спаси Египет? Не можа. Съвременното човечество има велики изобретения, но тия неща можаха ли да го спасят? Не. (8/2: стр. 26)

Ще останете в 13-та сфера

От невидимия свят ви желаят доброто, затова вие не трябва да отлагате учението за някое друго прераждане. Може да се преродите и друг път, но ще останете в 13-та сфера, а в 13-та сфера ще имате копита, па ще имате и крила, ще имате муцуна, ще имате опашка, ще имате люспи като рибите и т.н. Питам: Такова прераждане струва ли? (8/2: стр. 42)

Тя ще ги завлече със себе си

Любовта не признава никакви закони. Аз ви говоря за Любовта като сила. Тя идва в света и ние я познаваме, ние я виждаме отдалеч с нашите телескопи. Вънка от нашата Вселена идва една велика вълна и тя върви с една грамадна бързина. Тя ще залее целия свят и всички онези, които се противопоставят, тя ще ги задигне и завлече със себе си. Къде ще ги завлече? Ще ги завлече там, където отиват и някои работници в някоя железарска леярница. В някоя железарска леярница някои от невнимателните работници – като разтопява желязото, по невнимание падне в пещта и майсторът забелязва, че температурата се повишава с няколко градуса. Като изчезне работникът от физическия свят, температурата на пещта се повишава с два градуса. Разбирате ли? Тъй и тези работници в света, които бъдат завлечени от тази вълна, само ще подигнат температурата на Божествената пещ с няколко градуса. И ние само ще хроникираме това. (4/стр. 389)

Това е една проказа

…Ако този мъж се е пожертвувал за нея, а тя има десет любовници и всяка нощ ходи по оргии, тогава има ли смисъл тази жертва? Обратното: ако една жена се е пожертвувала за един мъж и той има десет жени, тогава питам: жертвата на тази жена принесе ли плодове? Сега мнозина се явяват и казват: „Ние искаме да живеем един чист живот“. Чист живот може да води само онзи, който живее по Бога. Единственото Същество, което може да ни направи чисти, това е Бог. Любим ли хората – това е една проказа… Ако има едно езеро, което е образувано само от дъждовна вода, и няма втичане, каква ще бъде тази вода? Такова нещо е човешката любов. Тя е едно блато, една помия. Всички епидемии се раждат от човешката любов. (4/стр. 8)

По форма са станали културни,
но по съдържание не са

Сегашната култура се отличава с отрицателни качества, няма нищо положително в нея, т.е. има положителни качества в сила на разрушение. Да разрушават – в това са силни съвременните културни хора, а по добродетели те се отличават с отрицателни качества. Някои историци правят разлика между сегашната култура и миналата и намират, че съвременните хора са станали културни. Действително повидимому така е, по форма са станали културни, но по съдържание не са, общо говоря. (4/стр. 13)

На човека трябва едно малко смирение

Сега първото нещо, аз искам вие да разсъждавате заедно с мене, да изпитвате Писанията. Не мис­лете, че туй, което вие имате сега, е нещо съществено. Не, не, туй външното, с което съвременният свят се занимава сега, с него даже и най-малките същес­тва на небето, децата, не се занимават. То представя изхвърлени играчки, то е една изхвърлена смет, ни помен няма от това знание там. В туй отношение на човека трябва едно малко смирение. (4/стр. 64, 65)

Рога и опашка ще ти израснат

Който иска тази чистота, той ще развие своя ра­зум, а който не я иска, той може да глупи и греши колкото иска. Почни да грешиш и рога, и опашка ще ти израснат, и ръцете ти в копита ще се превърнат. Питам: Ако ти израснат рога и опашка и ръцете ти в копита се превърнат, какво ще стане с тебе? Селянинът ще те хване, ще те впрегне и ще каже: „Дий, мене ми трябва такъв философ“. (4/стр. 22)

Няма такова нещо в света

А учениците в България, те са отлични. Те са икономисти, гениални, в 2–3 години, в 10 години отгоре искат да знаят всичките тайни в природата и тогава да кажат: „Знаете ли кои сме ние?“. Няма такова нещо в света… Аз да ви кажа: за една малка, микроскопическа свещ аз съм работил цели 10 000 години. Ще кажете: „А, това е от 1001 нощ“. Цели 10 000 години съм работил за една микроскопичес­ка свещ! (4/стр. 72)

Ти сега си най-големият невежа

Един професор, свършил три факултета, минава за някакъв капацитет, пише: „Уважаеми Господин Министре, понеже жена ми, децата ми… и т.н., моля това-онова“. Казвам: – Господин Професоре, защо не се обърнеш към Господа? – Е, такива глупости, ще се моля. – Ами че ти сега се молиш. Ти сега си най-големият невежа. – Е, поне човек е, виждам към кого се обръщам. – Мислите ли, че ние, които се молим един на друг, можем да оправим света?

(4/стр. 73)

Вие не сте за планинските върхове

Не искайте Господ да ви постави на някой планински връх. Вие не сте за планинските върхове. Ако ви е турил в долината, вие сте в най-добрите условия. Страдаш, унижават те хората, не бой се! Тъпчат те хората, не бой се! Българите, когато искат нивите им да израснат повече, те викат някой овчар да ги тъпче. Не се обезсърчавайте, когато хората ви тъпчат. (4/стр. 80)

Осъдила го е на деградиране

…Природата е крайно взискателна. Тя наказва всеки, който не иска да работи. По какъв начин? Като атрофира постепенно организма му и го довежда до положението на паразит. Ако проследите историята на някои от сегашните паразити още от далечното минало, ще видите, че те са били големи величини. Обаче поради непослушание, неизпълнение законите на природата те са били деградирани и дошли до положението на паразити. Всяко живо същество, от най-малкото до най-голямото, което не работи в духа на великите закони, приро-­
дата го е осъдила строго, но справедливо на деградиране. (7/стр. 24, 25)

Да се освободи от тях

Защо е създаден светът? Светът е създаден за хората, които, в сравнение със съществата от възвишения свят, са деца, изпратени на земята да се учат като в забавачница. В далечното минало и хората, като души, са прекарвали на небето, но понеже правили големи смущения, Бог се видял в чудо и ги изпратил на земята да се освободи от тях. (7/стр. 38)

За да паднат от голямата висина

Страшно нещо е съмнението! В тази област са падали големи адепти и светии. Достатъчно е да проникне най-малкото съмнение в душата им, за да паднат от голямата висина, до която са достиг­нали. (7/стр. 51)

Бог не се бърка в тяхната работа

Ще кажете може би, че тези отрицателни чувства са подобни на лошите духове и нямат право да смущават човека… Както комарите, мухите кацат по носа, по ръцете и краката на човека и го безпокоят, така и лошите духове имат право да го изкушават. Бог не се бърка в тяхната работа. (7/стр. 67)

Невъзможно е да мине без страдания

Има известни изпитания и страдания, които човек неизбежно трябва да мине. Който мисли, че може да мине без изпитания и страдания, той се самоизлъгва. Невъзможно е човек да мине без страдания. (7/стр. 73)

Той ще бъде изхвърлен в бездната

Какво страшно има в това, че някой изгубил сто хиляди лева? … Ще кажат, че се отчаял и щял да се самоубие. Ако за сто хиляди лева човек е готов да се самоубие, той не разбира живота. Животът с нищо не се откупва. Който си позволява да се противи на живота, той ще бъде изхвърлен навън, в бездната, да прецени какво представя самият живот.

(7/стр. 96, 97)

Поставя ги пред големи изненади

Като лекува хората от техните обезсърчения, природата ги поставя пред големи изненади. Насън или в будно състояние тя често им устройва такива засади, че те забравят и отчаяние, и обезсърчение и са готови да живеят при най-мъчни условия.

(7/стр. 98, 99)

Кармата ще ви завлече

Внимание се иска от вас! Ако сте внимателни и разумни, добре ще ликвидирате с кармата си и ще влезете в дихармата. Ако не сте внимателни и ра­зумни, кармата ще ви завлече. (7/стр. 130)

Ще спрат развитието ви

Сега вие сте дошли до една област, наречена „област на забавите“. Ако останете повече време в тази област, съществата, които живеят там, ще спрат развитието ви. Те са същества, изостанали в еволюцията си; те са същества без никакъв морал, без никаква култура. (7/стр. 130)

Човек без живот

Който няма Истината в себе си, той е човек без воля; който няма Мъдростта в себе си, той е човек без ум; който няма Любовта в себе си, той е човек без сърце, без живот. Значи, изгуби ли Любовта си, човек е изложен на смърт; изгуби ли Мъдростта си, човек е изложен на оглупяване. Той постепенно слиза в ада, в живота на сенките. Който изгуби Истината, той става играчка и посмешище на хората.

(7/стр. 140, 141)

Да разберат, че са на крив път

Единния… Той е Цялото, а всички останали същества са Неговите части. Пазете се да не изпаднете в положението на ония, които за обект на любовта си взимат само една част и забравят Цялото. Майката казва: „Обичам само детето си“. Дъщерята казва: „Обичам само баща си и майка си“. Друг някой казва: „Обичам само приятеля си“. Какво прави природата в такива случаи? Тя взима детето на майката, взима бащата и майката на дъщерята, взима приятеля на някого и по този начин ги заставя да мислят, да разберат, че са на крив път. (7/стр. 144)

Тия същества са много строги

Що се отнася до съществата, които следят кар­мата на човека, те не се интересуват от вашия анализ. Те сами следят всички ваши външни и вътрешни прояви и отбелязват, пишат сегашния и бъдещия ви живот. Сегашният и миналият ви живот определят вашия бъдещ живот. Тия същества са много строги. Те не пропущат нищо от вашия живот.

(7/стр. 148)

И вашите глави ще строши

Между учениците често се срещат такива със своенравни, упорити характери. Помнете: Природата троши главите, краката, ръцете на упоритите, на своенравните хора. Ако не внимавате, и вашите глави ще строши. Тя не отстъпва пред никого.

(7/стр. 162)

Тя е безпощадна

Щом сте дошли на земята, вие трябва абсолютно да спазвате реда и порядъка в природата. Тя е безпощадна по отношение на ония, които не изпълняват нейните закони. (7/стр. 162)

Не може да си помогне

Дойде някой при вас и ви нарече невежа. Вие веднага се обиждате и казвате: „Как, аз да съм невежа! Ти знаеш ли, че съм чел на френски Декарта, на немски – Канта, на английски – Бекона?“. Ако по това знание се съди за учеността на човека, тогава наистина този човек не е невежа. Обаче същият човек заболее от нещо и не знае причината на болест­та си, не може да си помогне. Боли го глава. Питат го: – Коя е причината за главоболието ти? – Не зная. – Можеш ли да си помогнеш? – Не мога. Боли го стомах, не знае причината на болестта си, не може сам да си помогне и търси лекар. Питам: Учен човек ли е този, който не знае причината на заболяването си, нито сам може да си помогне? Този човек е първокласен невежа. (7/стр. 179)

Ако не изучавате законите на природата

Сега сте млади още, но ако не изучавате законите на природата и не живеете съобразно с тях, ще дойдат противоречията на живота, с които не ще можете да се справите. Всеки ден ще се намирате под тежестта на тези противоречия, докато, незабелязано и от самите вас, гръбнакът ви постепенно ще се огъва; един ден ще се видите прегърбени във вид на въпросителен знак. Като се видите в това положение, ще кажете: „Остарях вече! Всичко е свършено с мене“. (7/стр. 181, 182)

Лесно няма да се освободите

И тъй, каквото и да правите, лесно няма да се освободите от мъчнотиите и страданията. Те са необходими. Страданията изглаждат човешкия характер. (7/стр. 188)

Свързва се с черната ложа

Колкото по-възвишени стремежи има човек, толкова по-голяма възможност има да се свързва с висшите слънчеви енергии. Иначе той ще се свързва с низшите земни енергии, които ще го завлекат в гъстата материя, отдето мъчно може да излезе. Колкото повече човек потъва в гъстата материя, толкова повече става материалист и се свързва с черната ложа. (7/стр. 207)

Заблуждават го, че той е господар
на положението

Материалистът отрича духовния свят. Защо? Защото, без да съзнава, той се намира изключително под влиянието на низши духове материалисти, които го заблуждават, че той е господар на положението и от никого не зависи. Дълго време трябва този материалист да учи, да просвещава ума си, докато съзнае, че е обиколен от духове с различно развитие, от които се влияе в положителен или отрицателен смисъл. (7/стр. 207)

Насила ще ви застави

За пример, ако извадите рибата от морето, преди да е превърнала хрилете си в дробове, тя непременно ще умре. Водата е среда за рибата, а не въздухът. Ако рибата успее както земноводните, които са в една преходна фаза на живот, да се приспособи към земния живот, тя би могла безопасно да напуща водата, да излиза на сушата и пак да влиза във водата. Ще кажете тогава, че като не сте готови за нов живот, по-добре да си останете в стария, т.е. като не можете да живеете на сушата, да си останете във водата. Обаче вие не знаете, че утре тази вода ще се изпари, и тогава, искате или не, ще се намерите на сушата, но неприготвени за този живот. Природата насила ще ви застави да напуснете водата. (7/стр. 229)

Хиляди същества ще те бодат с остена си

Когато влезе в училището, ученикът може да поплаче малко пред учителя си, да каже, че не е разбрал или че не е научил урока си, и учителят ще го извини. Обаче природата никого не извинява. Тя казва: Който е дошъл в моето училище, той ще учи, ще работи и ще прилага. Тук сълзи не се приемат. Тук не е място за плач, за обезсърчение. Тук е място само за учене и за работа. – Ама аз се обезсърчих. – Обезсърчението не разрешава задачите. – Отчаях се вече, не ми се живее. – Щом си се отчаял, ще те изпратят там, дето хиляди същества ще те обезпокоят, ще те бодат с остена си, докато те заставят да работиш, да изпълниш Волята Божия. (7/стр. 281, 282)

Дето се раждат илюзиите на живота

В Божествения свят всичко е в пълнота – 100%. В ангелския свят деятелността се намалява, става 75%. Щом слезете на физическия свят, деятелността се намалява още повече. Там имате 25% съзнателна деятелност и 75% – несъзнателна… Понякога вие мислите, че сте разрешили всички въпроси в живота си; друг път мислите, че нищо не сте разрешили. В коя категория сте попаднали, когато мислите, че нищо не сте разрешили? – В третата. – Според мене вие сте в по-долна категория: четвърта, пета и т.н. Ако бяхте в трета категория, вие щяхте да имате норма – 25%. Вие сте по-долу от категорията на 25%, дето се раждат илюзиите на живота.

(7/стр. 258, 259)

Той е завършил с полудяване

Всяко Божествено желание, всеки Божествен импулс трябва да се реализира… Всяко нереализирано Божествено желание оставя празнина в човека. Това състояние може да го доведе до известно умопомрачаване. И наистина всеки човек, който се е усъмнил в Бога или който се е опитал да противодействува на Божественото начало в себе си, той е завършил с полудяване. (7/стр. 270, 271)

Ще подскачат от болка

Лошите мисли и чувства на хората не са нищо друго освен такива тръне, забодени… в кожата на човека… Животът на хората е нареден така, че без да искат, ще претърпят големи изпитания. Такива изпитания ще имат, че ще подскачат от болка. При това няма приятели да ги щипят, но такива, които са неприязнено разположени към тях. (7/стр. 239, 240)

Живота от неговата лоша страна

Всички трябва да се заемете за разрешението на най-мъчната задача. Най-първо трябва да разберете живота от неговата лоша страна. (8/17: стр. 8)

Всеки ще си плати данъка

Страданията, тъй както ние ги знаем, тъй както съществуват, това са обвивки на самия живот, те са една необходимост, една неизбежност. И да ги разбирате, и да не ги разбирате, ще страдате… И да ги искате, и да не ги искате, те пак ще дойдат. Всички същества, които са минали преди нас, все са страдали. Ние искаме да минем през същия път, но като царски синове, без страдания. За никого не се прави изключение… Всеки ще си плати данъка. Кой как дойде на земята, ще страда. (8/7: стр. 5, 6)

Ние сме забавление
за по-висшите същества

За пример, някой човек няма нито пет пари. Дайте му 100 – 200 лева, веднага ще внесете в него една малка топлинка и той ще каже: „Животът сега има малко смисъл“. Ако му дадете още 400 – 500 лева, сърцето му ще тупа още повече. Ако му дадете 2 – 3 – 5 – 10 – 100 – 300 000 лева, той ще каже: „Сега вече съм напълно осигурен“ – и ще започне да си урежда живота. Вземете ли му парите, по обратния път ще дойде в него същото състояние. Ние, хората на земята, сме забавление за по-висшите същества на небето. (8/7: стр. 6)

Имате една гола душа

Бог дава всички възможности. Животът, който имате, е Божий. Вие принадлежите на Бога. Умът, сърцето ви не са ваши. Те са взети под наем. И волята ви също не е ваша. Единственото нещо, което имате, е една гола душа. Вие сте без ум, без сърце, без воля, имате само една душа. Духът също тъй не е ваш. (8/11: стр. 16)

Нито едно същество не е избягало
от Божествената реторта

Когато онзи железар вземе желязото, тури го в огъня, започва да духа със своя мях, нагорещява го, как мислите, какво ще бъде положението на това желязо? Ако то отначало е било спокойно, а сега, като го нажежат, казва: „Какво зло съм направил, защо ме биеш?“. Коват те, не те бият. Турят ли те на тази Божествена наковалня, пекат те, ти ще се стопиш. Турят ли те в наковалнята, чукане има. Ако този метод не ти е приятен, Господ ще те тури в друг калъп; ако и на този метод не си доволен, ще те превърне на течност, след това в параобразно състояние, а после обратното. Има хиляди методи, през които Господ може да те прекара. Ако някой мисли, че може да се освободи от Божествената реторта, той е на крив път. Аз не съм намерил досега нито едно същество, което да е избягало от тази Божествена реторта. Всички ще минете през нея. (8/12: стр. 17, 18)

Показа си рогата

Преди милиони години ти си имал форма на животно, имал си рога, копита и опашка – в такава къща си живял. Ако сега ти се каже, че някога си живял в такава форма, в такъв образ, казваш: – Нима аз съм имал опашка? – Да, този образ е бил само условие за твоя живот. Тогава си имал нужда от опашка, рога, копита, но сега се намираш в нов образ, с ръце и крака… Рогата изчезнаха отвън, а влязоха вътре. И сега човек носи рогата си отвътре и не ги показва постоянно, а само когато има нужда от тях. Казват за някой човек: Показа си рогата.

(8/14: стр. 12)

Можеш да се хвалиш
между жабите и между хората

Грамадна разлика съществува между ума на един човек и ума на един ангел. Разликата е почти такава грамадна, каквато между ума на един човек и на една жаба. Тогава какъв смисъл има да се хвалиш, че имаш ум? Да, можеш да се хвалиш колкото искаш между жабите и между хората даже, но дойдеш ли да се сравняваш с ума на ангелите, ще туриш всичкото смирение, което можеш да намериш в себе си. (8/14: стр. 13)

Земя на нещастие

…Ние трябва да търсим на друго място основата на живота. Всички съвременни хора искат да направят щастието достояние на земята, но това нещо няма да се постигне никога. Земята никога не е била щастлива и няма да бъде. Тази земя аз наричам земя на нещастие – нищо повече. И всеки, който се роди на нея, ще бъде нещастен. Туй трябва да знаете! Ако някой човек няма нещастия, ще му дойдат. (8/17: стр.5, 6)

Пак ще има смущение в тебе

Мнозина казват: „Ние можем да бъдем щастливи при по-благоприятни условия на живота“. Да, но влезете ли във великия, безграничен океан, ще видите, че вълните се срещат и сблъскват една в друга. Там щастие ще има ли? Няма да има… Следователно, ако нямаш никакво ограничение наоколо си, ако животът ти е тъй широк като океана, пак вълните на твоите мисли, чувства и желания ще се блъскат една в друга и пак ще има смущение в тебе.

(8/17: стр. 7)

Ще го бият повече

Вие мислите философски върху нещата и искате да се махнат страданията от вас. Не, вие не знаете какво говорите. Да премахне Господ страданията от вас, това значи да отнеме живота ви. Не се молете да се махнат страданията от вас, но се молете за знания и Мъдрост. Досега вие сте се молили само за това да се махнат вашите страдания, но освен че няма да се махнат, ще се увеличат още повече. Защото онзи, който има навик да спира в пътя си, ще го бият повече. (8/17: стр. 12)

Ще ви заставят по който и да е начин

Някой път вие имате характера на такива коне, които често спират. Да вървите назад, не сте свободен, ще ви бият, защото трябва да заведете тази каруца на определеното място. Ако не можете сам, ще доведат още един кон, ще ви заставят по който и да е начин да закарате каруцата. (8/17: стр. 12)

Де е вашата светлина?

Едно нещо е вярно, че хората вярват само в себе си. Да вярваш в един велик Учител или в Христа, това е само мода. Ще кажете: Тежка е тази дума! Ами ако вие вярвахте, де е вашият живот? Ако вие вярвате в Христа, де е вашата светлина? Възможно ли е да бъда в един огън от десет хиляди градуса и да не светя? Ако парче желязо, поставено при този огън, е още черно и не свети, питам: Какъв е този огън? Този огън не е истински. (8/17: стр. 26)

Туй, че те боли коремът

Човек не трябва да се спира в пътя си от това, че се препънал в някое малко камъче, че му се охлузил кракът или че му излязла някаква малка пришка, или че сърцето го заболяло, или че коремът го заболял и т.н. Това не са важни работи, те са посторонни неща. Туй, че те боли коремът, това е едно забав­ление за невидимия свят. Туй, че те боли сърцето, това е едно забавление за невидимия свят. Туй, че те боли главата, това е едно забавление за невидимия свят. (8/22: стр. 6)

Хиляди и милиони страдания

Страданието е минутно и радостта е също минутна; значи, вашите страдания и радости са малки, понеже Господ е определил за човека хиляди и милиони страдания, през които той трябва да мине и които трябва да изпита. (8/26: стр. 5)

Майка ви, Любовта, ще ви стегне

Любовта, майка ви, ще ви изпрати при вашия Учител – Мъдростта. Ако не учите, Мъдростта ще пише на майка ви, на Любовта: „Вашето разглезено дете не учи“. И майка ви, Любовта, ще ви стегне. И знаете ли как стяга тя? Вие не знаете още, не сте я опитвали… Тогава майка ви, Любовта, ще ви прати при Истината и (тя) ще пише: „Вашето възлюбено дете и тук не се учи“. Връщат го назад и тогава Любовта туря на своето дете рога и копита и го праща на земята да оре на нивите. Това е велика Истина. Много философи на миналото са опитали това. (8/27: стр. 36, 37)

След като се удавят хиляда души

Онези хора, които са философски настроени или които имат критически ум, т.е. обичат да ровят навсякъде, имат възли на пръстите си. Хора, които имат такива философски разположения, обичат да подпушват нещата. Те често подпушват известни течения, направят един бент, който наричат философия. Значи, всяка философска система представлява един бент. След като се удавят в тази река десет, двадесет, сто, хиляда души, хората казват: „Този бент не е направен на място, друг трябва да направим“. Създават друга теория – направят друг бент.

(8/32: стр. 5, 6)

Скоро ще бъдат съдени

Ако учениците се държат морално, добре само пред учителя си, те трябва да знаят, че не могат да го излъжат. Ако те мислят, че учителят им ще ги съди, лъжат се. Казвам и на вас: Аз няма да ви съдя, други ще ви съдят. Когато ви съдят, аз даже няма да се явя там. Аз зная, че тези, които ще ви съдят, са справедливи. Няма да се мине много време и те ще ви съдят тук, на земята. Някои от вас скоро ще бъдат съдени. (8/33: стр. 42, 43)

Помен няма да остане

Аз не говоря против вас, но от невидимия свят отдавна са заговорили против вас. Те изпращат срещу вас голяма армия от 500 милиона духове, добре въоръжени със своя модерна артилерия. Знаете ли какво ще стане с вас, като излезе тази армия нас­реща ви?… По цялата земя ще се образува такова силно течение, че нито една здрава къща няма да остане – всичко в света ще бъде пометено! От философията и религията на съвременните хора помен няма да остане и те няма да имат време да облекат своите одежди, с които извършват службите си. И от хората, които мислят само за забавления, също тъй помен няма да остане. (9/стр. 61)

Тия хора тя е осъдила на смърт

Песимизмът е излязъл от хаоса на живота. Обаче природата има един важен закон, който тя спазва строго. В какво седи този закон? Природата не търпи безверници, нито болни, нито глупави хора. Всички тия хора тя е осъдила на смърт. (9/стр. 110)

Туй, от което най-много се плаши

Нашият живот не трябва да се заключава само в прекарване на някакви си 30 – 40 –50 – 60 години и да мислим само за ядене, за пиене, за лягане, за ставане, за ред удоволствия и да се страхуваме, че може да изгубим богатството си, къщите си, децата си, но трябва да се замислим и за бъдещето, в което неизбежно се поставяме. При това всеки трябва да знае, че тъкмо туй, от което най-много се плаши, ще дойде: и смъртта ще дойде, и болести ще дойдат; и богатство, и деца – всичко ще изгубим. Какво може да ни ползува такъв живот? (9/стр. 284, 285)

Изпаднало до дъното на ада

По-тежки, по-несносни условия от сегашните не може да има, понеже човечеството е изпаднало до дъното на ада… То минава сега през царството на тъмните духове, с които е в постоянна борба, в голямо сражение. Кой как излезе оттам, все ще измисли някаква дяволщина. Който успее да излезе от дъното на ада, дълго време още ще мирише, както мирише някой човек, който е прекарал известно време в кафене, дето пушат тютюн. (9/стр. 301)

Тя е безпощадно груба

Нашата велика майка – природата – спира пос­тоянно своите деца по всички правила, които има. Имайте предвид, че тя е безпощадно груба. Някои окултисти не трябва да се самоизмамват, да мислят, че това ще мине за тях незабелязано. Когато тази Божествена майка те хване, тя ще те прекара през всички правила на възпитанието, без да мръдне окото. (10/стр. 22)

Противи се на своите горделиви деца

Живата природа се противи на своите горделиви деца, като ги хваща с трите си пръста, вдигне ги нагоре, после ги хвърля и казва: „Вие познавате ли ме, знаете ли какво мога да направя с вас, ще се гневите ли? Аз мога от един човек да направя най-малко, …микроскопическо животно“. Вие ще кажете: „Не, човек не може да се върне назад в своята еволюция да стане животно“. Не е вярно. Човек може да се върне назад в своята еволюция, и то по всички правила на този велик закон на майката. Християните казват: „Човек, който се е родил веднъж, остава си винаги като човек“. Да, но ако престъпи правилата на майката, тя ще го върне назад и тогава той ще започне едно дълго правилно пътешествие от форма във форма и ще минат милиони години, докато се пречисти. Докато мине през този път, ще напълни 10 джобура* със сълзи. (10/стр. 24, 25)

Вие още нямате никаква воля

…Животът е определен много разумно, в него няма никакви изключения, никакви случайности и всичко е предвидено до най-малките подробности. Това не е ограничение на човешката воля, защото в този стадий, в който се намирате, вие още нямате никаква воля, казвам ви Истината. Аз намирам, че воля има само този човек, който, като го обидят, може да прости; воля има у този човек, на когото като отнемат всичкото богатство, той забравя стореното; воля има у този човек, който помага на някой паднал, макар и да има много работа. (10/стр. 28)

Грешни са, защото не са се мъчили

Нам трябва правилно разбиране на окултизма – да слезем до дъното на мъчението, защото в него няма разединение, а обединение. Грешните хора са грешни, защото не са се мъчили, а праведните са праведни, защото са се мъчили… Ако вие не се решите да се мъчите, аз ви считам знаете ли какви – от черните. Такива, които не се мъчат, казвам, писано е, че в бъдещето ще отидат в мястото на мъченията. Може да мъдрувате колкото щете – там ще бъдете.

(10/стр. 5, 6)

Вашият ум е едно четириного животно

…Малкото дете, което като се изправя на краката си, има ли идея как ще пристъпва? Не, то се подчинява на инстинкта, изправя се на краката си, пада, отново се изправя, пак пада и т.н. Така и вашият ум е едно четириного животно. Умствените хора са четверокраки, започват да се изправят, падат, пак се изправят и най-после казват: „Не можем да разсъждаваме“. Не, ще падаме, ще ставаме, ще се покланяме, докато най-после застанем на двата си крака и започнем да мислим. И тъй запомнете, че умът ви не е човешки, той е на 4 крака, но това не е за обида. Ако умът ни беше човешки, то животът ни щеше да бъде другояче устроен и нямаше да бъдем на този хал, на който сме сега. (10/стр. 30, 31)

Бог няма нужда от коректори

В Божествената Мъдрост всички действия са математически отмерени, там нищо не се коригира. Бог няма нужда от коректори, от философи, от мъд­реци. Той има нужда от ученици. Най-големите философи Той ги праща за товарни животни на земята. Всички товарни животни, с които си служим за возене на коли, това са все велики философи.

(10/стр. 34)

Престанете да мислите, че знаете

Като ме слушате, казвате си: „Ние знаем тези неща“. Престанете да мислите, че знаете… Ако мис­ля, че много зная и съм много учен, а като ме сполетят нещастия, не мога да ги издържа, не разрешавам правилно задачите си, това не може ли да покаже на моята дебела глава, че нищо не зная? (10/стр. 35)

Има тежки идеи

Има тежки идеи, които като ги туря на вашия ум, ще се обезобразите. Вашият мозък не е в състояние да издържи вибрациите на една Божествена идея. (10/стр. 37)

Господ започва да го тъпче

Бог е постоянно към страната на слабите. Всеки, който се хвали, че е силен, Бог му казва: „Хайде да се поборим!“. Господ започва да го тъпче, за да го убеди, че не е силен и че е една от малките единици.

(10/стр. 38)

Други сфери още по-надолу

Който възприеме, ще расте, който не – остава за други еволюции. Затова в духовния свят бързат да вземат всичките; които не влязат, ще паднат надолу. От 13-та сфера има и други сфери още по-надолу, но няма да остане никой незасегнат от еволюционните процеси. Всички ще влязат в сферата на тази вълна. (10/стр. 105)

Две хиляди години назад

Време нямате. Вие сте в двадесетата година на двадесетия век. Кармата ви е назряла вече и ако не ликвидирате правилно сега, ще останете за две хиляди години назад. (10/стр. 121)

Ще чакат векове и хилядолетия

Един ден, когато дойде свършекът на света, хората ще се пръснат из пространството, както камъните са разхвърляни на планината. Само ония хора ще бъдат запазени, които са облечени с дрехи на надеждата, на вярата и на Любовта… Останалите хора, които не са облечени с дрехи на добродетелите, ще чакат векове и хилядолетия да дойде някой да им помогне. (11/стр. 301)

Не е време за щастие

Реалният живот се заключава в ония блага, които постоянно слизат от Бога към всички живи същес­тва. Тези блага именно поддържат живота. Като не оценяват тия блага, хората не се спират върху тях, не ги използуват разумно, но търсят външно щастие. Те не знаят, че не е време за щастие. Те не могат още да бъдат щастливи. Какво щастие може да им се даде, когато те не могат нито да дишат, нито да се хранят правилно? (11/стр. 360)

По-добре е да се обезсърчи,
но да знае Истината

И духовните хора не могат лесно да постигнат духовния връх Еверест. Хиляди години още трябва да работят върху себе си, за да стигнат този връх. Като слушат да се говори така, мнозина се обезсърчават. Те мислят, че малко им трябва, за да стигнат върха Еверест. По-добре е човек да се обезсърчи, но да знае Истината, отколкото да се насърчи и да бъде в заблуждение. (11/стр. 376, 377)

С Любовта не се играе

Когато светлината и топлината на Любовта дойдат в света, те ще стопят, ще изгорят всички лоши, престъпни хора и ще останат да живеят само праведните и добрите, да се разбере, че с Любовта не се играе. Не е позволено на човека да си играе с Любов­та. Днес хората се ужасяват от мисълта, че могат да бъдат подложени на десет хиляди градуса температура, а какво ще бъде положението им, когато Христос дойде на земята? Тогава температурата ще бъде много по-голяма от десет хиляди градуса.

(11/стр. 397, 398)

Който иска да стане неговата воля

…Грехът стои в това, че ние искаме да направим Господа слуга, роб на нашите желания, мисли и действия. В това са грешни ангелите. В това съгрешава и човек днес. И всеки, който иска да стане неговата воля, той се осъжда сам на смърт. (12/стр. 13)

Ще те турят в някоя глиста

Всеки един от вас е справочна книга за Невидимия свят. Отдето сте минали, сте записали образите, които сте срещнали. Като вземат тези книги, тези информации от вашия мозък и от вашия слънчев възел, ще ги четат. Като отидете в онзи свят, няма да ви съдят, но ако не си живял добре, ще те турят в едно магаре тук, на Земята, да живееш вътре в него. Това е адът. Или пък ще те турят в някоя глиста, или в някой кърт. Някой иска да знае какво нещо е адът – в тези нисшите форми ще те турят. Нищо няма да ти кажат. И тази глиста ще ти бъде апартаментът или магарето. (12/стр. 168)

Основата е гнила и неустойчива

В развитието на човечеството се забелязват две епохи. В първата епоха се роди грехът, а във втората – престъплението, изразено в убийство. Родоначалникът на първата епоха беше Ева, жената. Първа жената яде от забранения плод, с което внесе греха в света. Жената отвори пътя към греха. Родоначалникът на втората епоха беше Каин, мъжът. Той пръв отвори път към престъплението и извърши първото убийство. Значи, грехът води своето начало от жената, а убийството – от мъжа. В този смисъл, строго казано, жените са грешниците, а мъжете – престъпници, убийци. Може ли при това положение светът да се оправи? Какъв дом могат да създадат жената, която яде от забранения плод и внесе греха в света, и мъжът, който при своето жертвоприношение извърши убийство и внесе престъплението в света? Основата на този дом е гнила и неустойчива.

(13/стр. 68, 69)

От сърцето произлиза грехът

Като знаете това, вие трябва да чистите сърцето и ума си, защото от сърцето произлиза грехът, а от ума – престъплението и убийството. Сърцето в човека е жената, а умът – мъжът. След всичко това хората очакват култура от ума, в който престъплението се шири, а мир и спокойствие на дома – от изопаченото човешко сърце. (13/стр. 72)

Ти си онзи, когото бият

И съвременният човек, създаден по образ и подобие Божие, яде бой на общо основание. И той се чуди защо го бият. Как може човек да примири това противоречие? Човек седи, размишлява и в края на краищата казва: „Знаете ли кой съм аз?“. Ти си онзи, когото бият. Ти си онзи, който след 40 – 50 години ще умреш, ще те заровят в земята, дето ще изгниеш. След толкова работа и учене от тебе ще остане само една празна глава. Празната глава обаче не е същинският човек. (13/стр. 101)

Ще му причини големи пакости

Знанието иде от разумни същества. Колкото по-възвишено е знанието, към което човек се стреми, толкова от по-високи светове иде. Ако е готов за това знание, човек може да проникне в тия светове; ако не е готов, с години може да обикаля световете, но вътре няма да влезе. Човек не трябва да се стреми към знание, за което не е готов. Това знание ще му причини големи пакости и нещастия. (13/стр. 337)

С остен ще изпълните Божията Воля

Такова е положението и на хората – като изгубят свободата си, те влизат в обществото на цивилизованите да ги дупчат с остена. Не трябва да излизате вън от Божествения план; който излезе, остен го чака – така е решил Господ; ако не искате доброволно, с остен ще изпълните Божията Воля, в това няма никакво изключение. (14/стр. 524)

Никой няма право

Бог живее и се проявява в общия, целокупния живот. В този живот и хората живеят. Затова е казано в Писанието: „Ние живеем и се движим в Бога“. Обаче в който момент човек започне да мисли, че животът е само негово благо, и търси начин, как по-рационално да го използува за себе си, той е създал вече своето нещастие. Защо? Защото никой няма право и не може да използува живота за свое лично благо. (15/стр. 4)

Чрез насилие

В сегашния живот вие носите последствията на ред минали животи, добри и лоши, и не можете да се избавите от тях, докато не разберете законите, които управляват целокупния живот. Който доб­роволно не иска да научи тия закони, той пак ще ги научи, но вече по отрицателен път, чрез насилие. (15/стр. 5)

Как е възможно?

Не се меси в Божиите работи. Не се наемай да правиш хората щастливи, преди ти сам да си щастлив. Ти сам си нещастен, а искаш другите да направиш щастливи. Това е невъзможно. Как е възможно една нещастна мома да направи момъка щастлив или един нещастен момък да направи момата щастлива? Как е възможно един нещастен момък и една нещастна мома да се оженят и да бъдат щастливи? Това не трябва да ви обезсърчава, но радвайте се, че знаете Истината по този въпрос. (15/стр. 18)

Там ще бъде и черното същество

Човек… По естество той е двойно същество: едното същество е жител на ада, а другото –жител на рая. Тези същества са така свързани помежду си, че през целия си живот човек не може да се освободи от тях. Дето отиде светлото същество, там ще бъде и черното. То навсякъде го следва неотклонно. Апостол Павел, велик апостол, много плака и се моли на Господа да го освободи от тъмното същес­тво в него, но Господ му каза, че засега това същес­тво му е нужно. Ще дойде ден, когато той сам ще се освободи. Апостол Павел казва, че е намерил начин, как да се справя с това същество, но не казва, че абсолютно се е освободил от него. Нито Христос е бил свободен от това тъмно същество. Духът на Христа беше свързан с плътта, с тъмното същество, което понесе греховете на човечеството. Щом Христос не можа да се освободи от това тъмно същество в Себе Си, за вас още повече няма да се направи изключение. В живота изключения не съществуват. Обаче Христос дава методи, как може човек да се справи с това същество, да го направи слуга на Божественото в себе си. (15/стр. 68, 69)

Ще се отрази и в неговия мозък

Някой минава за изобретател само затова, че използувал някои природни сили и ги впрегнал на работа. Обаче той не ги е използувал за повдигане на човечеството, но за неговото падане, за унищожаване и убиване на хора. Вследствие на това този изоб­ретател ще отговаря за своите открития. Знаете ли какво ще бъде положението на онзи изобретател, който е измислил бомбите за убиване на хора? Всяка бомба, която е ударила на живо месо, ще се отрази и в неговия мозък. (15/стр. 77, 78)

Съществуват фатални дни

Едно трябва да знаете: съществуват фатални числа, фатални дни в живота. Не се подлагайте на изкушение да мислите, че можете да минете през тях незасегнати. Всеки човек, който е роден в 13-та година, в 13-тия ден, в 13-та лунна фаза, в 13-тия час, в 13-та минута и секунда, той се намира пред трудни задачи, които разумно трябва да разреши. Всички хора ще се намерят пред такива трудни задачи в живота си, с които трябва да се справят. (15/стр. 115)

Осъдена да загине

Много култури и цивилизации са изчезнали благодарение на отровите, които се съдържат в месната храна. Атлантската раса, за пример, е изчезнала по причина на отровите в месото на животните. Съв­ременната култура е осъдена да загине по същата причина. (15/стр. 135)

За посмешище на хората

Светът слиза в гъстата материя. Той върви по свой определен път… Когато казвате, че трябва да влезете в света, подразбирам Божествения свят, а не онзи, който върви надолу, в гъстата материя. Ако влезете в този свят, вие ще мязате на пауни, ще стъпвате гордо, с разперени крила, но ще излезете оскубани, без пера. Ще влезете с всичкото си величие, а ще излезете обрани, оскубани, за посмешище на хората. (15/стр. 138, 139)

Ще бъде изложено на показ

Както Господ изложи Давида за една погрешка пред целия свят, така Той ще изложи всеки човек, който греши. Господ ще го изложи пред лицето на всички хора и на всички ангели. И доброто, и злото у човека ще бъде изложено на показ. Всеки ще бъде изложен, всеки ще бъде съден за делата си.

(15/стр. 236)

Вместо щастие, ще ви дадат смъртта

…Както и да работите, две неща ще ви дадат и две неща ще ви откажат. Кои са тези неща, вие сами ще намерите. Като учите, като придобивате знания, вие сами ще си отговорите. Аз ще ви кажа само едното, а именно: вие търсите щастие, но няма да ви го дадат. Вместо щастие, ще ви дадат смъртта, която не искате. И гении, и светии – всички са минали през смъртта. (15/стр. 254)

Всичко изгубва

Когато Любовта посети човека, той трябва да бъде много внимателен да не я изгуби. Изгуби ли я, с нея заедно той изгубва и младостта си, и разположението си, и силата си – всичко изгубва. (15/стр. 269)

Поне забавлява човека

Съвременната наука не може да разреши всички въпроси, но поне забавлява човека, отвлича го от трудностите в живота. Без наука човешкият живот щеше да бъде много тежък. Каквото са игрите и забавите за децата, такова нещо е науката за човека на земята. (15/стр. 311)

Духът е изложен на вечни мъки

Духът се мъчи, тялото скърби, а душата страда. Щом е дошъл на земята, човек едновременно ще се мъчи, ще скърби и ще страда. Веднъж слязъл на земята и се облякъл в материя, духът е изложен на веч­ни мъки, както се мъчат духовете в ада. (15/стр. 322)

Ледът нищо не дава

Съвременните хора искат да бъдат щастливи. Това е невъзможно. На земята щастие не съществува. Да търси човек щастие на земята, това е все едно да седне на леда и да очаква от него храна. Ледът нищо не дава. (16/стр. 146, 147)

Това, което му е забранено

Малко хора правят това, което им е определено. В човека има едно естество, което обича да прави тъкмо това, което е забранено… Не върши ли Волята Божия, той е осъден на страдания. (16/стр. 405)

Какво ще стане тогава с човечеството?

Разумният свят е отегчен от безпорядъка, който хората са внесли в света, от кривите човешки мисли, чувства и постъпки, от човешките заблуждения. Човешките недоразумения се отразяват във Великия свят и произвеждат големи катаклизми. Разумният свят е решил да накаже хората не с потоп, както едно време, но с огън. Хората са изкопали подземни скривалища да се пазят от собствените си бомби, но къде ще се крият от огъня, който слиза от горе? Този огън ще разтопи земята на дълбочина повече от 25 метра. Къде и как ще се скрият хората от този огън? Какво ще стане тогава с човечеството? Който оцелее, той ще говори. Вярно ли е това, или не, всички ще го опитате. Няма да остане човек на земята, който да не мине през този огън. (16/стр. 411, 412)

Той го натоварва повече

Докато не се е натъкнал на някаква неприятност или на неуспех в живота си, човек вярва в Бога, поддържа правилни отношения с Него. Обаче натъкне ли се на някакво нещастие, той веднага започва да роптае против Бога как е позволил това нещо, защо му е пратил страданието. Той се обезверява, започва да се съмнява в Бога. В известни случаи Бог веднага се притича на помощ на пострадалия, но понякога Той пристъпва към него с пръчица и му дава добър урок. Вместо да го облекчи, Той го натоварва повече да се научи да мисли право. (17/стр. 6)

Не сте готови за велики въпроси

Ще кажете, че вие искате да отидете при философи и учени да ви обяснят какво представя Бог. Вие не сте готови още за среща с велики учени и философи.Едно трябва да знаете: докато имате противоречия в живота си, вие не сте готови още да разглеждате велики въпроси. Опитате ли да ги разрешите, вие ще отскочите далеч от тия учени. Те ще ви отблъснат от себе си, ще ви покажат с какви въпроси трябва да се занимавате. (17/стр.51,52)

Губи вече образа на човек

…Истински човек е този, който е поставил ума, сърцето и волята си на своята висота. Измени ли мястото на едно от тях, той губи вече образа на човек, огрубява, ожесточава се и се проявява в някои отношения като животно. (17/стр. 119, 120)

Да не се самоизлъгвате

Време е вече човек да съблече старите си дрехи. Днес повечето хора са облечени отгоре с модерни дрехи, а отдолу – със своите стари селски ризи: отгоре са християни, отдолу – езичници. Хвърлете дол­ните си дрехи и останете само с горните. Ще кажете, че нямате средства да си купите нови вътрешни дрехи. Щом нямате средства, трябва да знаете Истината, да не се самоизлъгвате. Ще знаете, че само отвън сте християни, а отвътре – езичници.

(17/стр. 186, 187)

Никога не може да бъде праведен

За да следва добре пътя на своя Учител, грешникът трябва да е запазил нещо от своята праведност. Който не носи правдата в себе си, той никога не може да бъде праведен. Който не носи условия за гениалност в себе си, той никога не може да стане гений. (17/стр. 198)

Пазете се

Сега пазете се от онези неща, които постоянно ви спъват. За пример, често вие говорите много, но не на място; мислите много, но не на място; тревожите се много, но не на място; почивате много, без да имате нужда; спите много, но не лягате навреме и не ставате навреме; търсите лесния път, но без време; очаквате да станат чудеса в живота ви, без да разбирате законите на природата. (17/стр. 263)

Ти не си свободен

Злото е един свят на закон. Закон има за всяко нещо там. Ако речеш да кажеш една дума, закон има. Ако престъпиш закона, затвор има. В злото и да мигаш с очите си, закон има колко пъти трябва да мигаш. Ако мигаш повече или ако мигаш по-малко, в затвора си. В злото точно е определено колко да говориш; ако говориш повече или ако говориш по-малко, затвор има. Няма излишни думи, както вие говорите. И колко да слушаш, и то е определено. Ако сте слушали повече, в затвора ще идете; ако сте слушали 5, 10, 15 минути – точно навреме ще идете да слушате и точно навреме ще излезете. Ако идете по-рано или ако закъснеете, в затвора. Ако не дойдете навреме, в затвора. Не си свободен. Може да кажеш: „Аз имам такива възгледи“. Абсолютен закон е. Ти не си свободен. (18/стр. 3, 4)

Животът ни виси на косъм

Ние сме много смешни същества с много големи претенции. Всеки ден животът ни виси на косъм. Вървиш някъде, може да те бутнат да си счупиш ръката, крака, може да ти се случи да оглушееш. Ние да благодарим на Бога, че ни пази от всичките злини, с които сме заобиколени. Имаме толкоз врагове; ако ги знаем, ще ни побелеят главите преждевременно. (18/стр. 162)

Кой ще бъде пръв

Защо съвременните религиозни хора не могат още да постигнат Царството Божие? Защото те не се интересуват толкова от въпроса, кога и как ще дойде Царството Божие на земята, колкото от въп­роса, кой ще бъде пръв в това Царство. (19/стр. 64)

Не може да задоволи душата

Плачът е присъщ не само на децата, но и на всички хора. Човек плаче, защото не може да получи това, което желае. Докато е на земята, човек всякога плаче. Земният живот не може да задоволи човешката душа. (16/стр. 198)

Трагедия за човешките души

Когато казваме, че съществува драма, трагедия за човешките души, ние имаме предвид оплитането на тези души в материята. Тези души трябва да се освободят! Те са потиснати от тежестта на едно голямо здание, каквото представя материалният свят, но никой не подозира това. Никой не знае отде е дошъл, защо е дошъл и де ще отиде. Съвременният човек е изгубил историята на своето минало, историята на своето битие. (19/стр. 100)

Те пак ще го изпълнят

Съществува Божествен план, според който трябва да станат всички неща в света. Колкото и да се отклоняват хората от този план, в края на краищата те пак ще го изпълнят, но ще минат през големи страдания. (19/стр. 105)

Който е запитал Бога

Който веднъж само е запитал Бога защо го е създал така, той сам вече се е осъдил на смърт. Такъв въпрос не трябва да се задава. (19/стр. 121)

Наричаме такива хора грешници

И ако съвременните хора не успяват в много свои добри начинания, това се дължи на обстоятелството, че те отблъскват малките Божествени мисли и чувства, а очакват да им дойдат грамадни, велики идеи и мисли. Ние наричаме такива хора грешници, защото те само очакват велики идеи. По този начин тези хора убиват в себе си Божественото, Великото начало. В това именно седи нещастието на всички хора. (19/стр. 128, 129)

Носи след себе си голяма катастрофа

…Такава е грешката на цялото човечество по отношение на Христа, Който искаше да повдигне еврейския народ, да даде светлина на цялото човечество… И как постъпиха с Него? Разпнаха Го на кръст. Но ето, две хиляди години вече как евреите носят последствията на своята грешка. Те и до днес не могат да се изправят. Защо? Защото Христос не е между тях. Знаете ли колко скъпо плащат евреите за своята грешка? Няма друг народ в света, който тъй скъпо да изкупува своята грешка… Всеки човек може да постъпи като евреите. Ако разпне своята велика идея, както евреите разпнаха Христа, не прави ли и той същата грешка? Но тази грешка носи след себе си голяма катастрофа. (19/стр. 139)

С тази гордост

…Когато казваме, че Бог ни люби, подразбираме, че Той иска да ни приравни със Себе Си. Ако горделивият почувствува тази Любов, той казва: „Ти знаеш ли кой съм аз?“. Обаче с тази гордост човек си създава големи страдания и неусетно пада от положението, в което Бог го е поставил. (19/стр. 141)

Простосмъртният човек

Който е придобил безсмъртието, само той може да се занимава с разрешаване на велики въпроси, а обикновеният, простосмъртният човек може да се занимава с малки, дребни въпроси. Той е силен в науката на страданията, в науката на разрушенията.

(19/стр. 158)

Дето Бог тъпче хората

Само Бог има право да диша. Ние ще дишаме чрез Него. Обаче, недоволни от това положение, ние искаме да станем като Бога, вследствие на което се докосваме до дървото за познаване на доброто и злото, за което излизаме от рая.

– Не сме ли свободни да правим каквото искаме? – Който иска да бъде свободен да прави всичко по свой ум, той трябва да напусне рая, да излезе в широкия свят. Като излезете от рая, вие ще се намерите на онзи жлеб, дето Бог тъпче хората. Защо ги тъпче? За да извади от тях онези сокове, които са необходими за поддържане на великия живот.

(19/стр. 160, 161)

Има един вътрешен договор

Едно трябва да се знае: има един вътрешен закон, който държи отговорни всички народи, общес­тва и хора за техните постъпки. Има един вътрешен договор, сключен в живота, за неизпълнението на който всеки човек ще бъде съден. Един ден, когато човек напусне земята, ще дава отчет за всички свои дела. Невидимият свят е определил два вида ангели, които да посрещат хората от земята. Едните ангели са светли, а другите – тъмни, черни. Делата на човека определят кои ангели да го посрещнат.

(19/стр. 179)

Това не е култура

При всички престъпления хората пак ще намерят нещо, с което да се оправдават. Те казват: „Такава е културата!“. Не, това не е култура, нито цивилизация. Това е греховно състояние, в което хората са изпаднали и от което малцина могат да излязат. (19/стр. 179)

Привлича само отрицателните енергии

Съвременните учени констатират само, че земята е наклонила оста си на 23°, но повече нищо не казват. Как се е отразило това наклонение на земната ос върху живота на хората, по това нищо не говорят. Обаче между наклонението на земната ос към нейната еклиптика и моралния живот на хората съществува известна зависимост. Това наклонение на земната ос е създало един упадък в моралния живот на хората. На какво се дължи този упадък? Той се дължи на обстоятелството, че при това отклонение на земната ос земята се намира в такова положение, че чрез особена събирателна леща привлича само отрицателните космически енергии от пространството, а отблъсква положителните. Според наклона на своята ос, земята днес няма възможност да привлече положителните, възходящите космически енергии. Тази е причината, поради която хората днес са повече лоши, отколкото добри. (19/стр. 179, 180)

Насила ще ви застави

Ако не изпълните природните закони доброволно, животът насила ще ви застави да ги изпълните. (19/стр. 199)

Не минават за никакви светии!

Не мислете, че великите хора на земята са велики и на небето. Колко от великите писатели и поети на зeмята са последни на небето! Много от нашите велики поети не са приети в невидимия свят даже и в първи клас на гимназията. На колцина видни философи на земята ще срещнете името записано между философите в невидимия свят? Там никой не познава философията на тия учени хора от земята. Колко светии, признати от хората за такива, пред лицето на Бога не минават за никакви светии!

(19/стр. 199, 200)

За да се смирят

Защо страдат хората? За да се смирят. Защо страдат животните? По същата причина. Когато волът насочи рогата си към своя господар, последният го мушне няколко пъти с остена си и го смирява. Така и Бог отправя остена си към човека, който иска да боде, да рита, да хапе. (20/стр. 4)

По Своя ум и разбиране

В края на краищата, като се намериш в затруднение, казваш: „Господ е всесилен, всичко може да направи“. Той може да направи всичко, но по Своя ум и разбиране, а не по твоя. (20/стр. 21)

Страшна вътрешна проказа

В съвременния човек има една страшна вътрешна проказа, която го разяжда. Погледнете някой човек, изглежда здрав, но сърцето му се гърчи от болките на тия вътрешни струпеи. Погледнете мозъка му, също така е под влиянието на струпеите в неговите мисли. И тъй човечеството се нуждае от медицина, която да освободи човешкия ум и човешкото сърце от проказата, която ги разрушава и разяжда. (19/стр. 143)

Любовта на черната светлина

Казвате: „Много лесно е то. Моето сърце гори, умирам зарад теб“. Да, да, вие сте в любовта, която уморява хората. Това не е любов, това е смърт, това е смрад. Това е любовта на черната светлина, която разлага и осмърдява, и опетнява, и развращава, и помрачава човешката душа. (1/1: стр. 10, 11)

Сами са отворили вратата на ада

Няма ли подслон, гладен ли е, болен ли е, сиромах ли е, в лишения ли е, човек е в ада; смутено ли е сърцето му, помрачен ли е умът му, човек е пак в ада. Какъв по-грозен ад, какъв по-страшен пъкъл от този? Може да има някъде и друг ад, но човечеството е влязло вече в ада на земята и сега трябва да работи да излезе оттам, да стъпи на повърхността на земята… Хората сами са отворили вратата на ада и сами трябва да я затворят. (23/стр. 10, 11)

Няма добродетел,
която те да не опорочиха

Съвременните хора са направили един голям бент на Божията Любов, заради което тя не може да се прояви чрез тях. И днес при такива големи богатства те минават за сиромаси. Грехът, на който хората се натъкват, не е нищо друго освен една голяма преграда, която те са поставили както в себе си, така и помежду си. И мъжете, и жените са турили по една голяма преграда за Божественото в себе си и казват на Господа: „Ти няма да се месиш в нашия живот. Ние сами ще уредим живота си, сами ще разрешим всички въпроси. Ти само гледай отдалеч да видиш какво ще направим“. Щом искат сами да се оправят, Господ ги оставя да правят каквото знаят. От хиляди години насам хората сами разрешават всички въпроси. Какво направиха те? Какви са резултатите на тяхната работа? Всичко изядоха и изпиха. Знанието, богатството, здравето им се изгуби и днес вървят безпомощни, невежи, болни и сиромаси… Всичко, каквото имаха, развалиха. Няма учение, няма религия, няма добродетел, която те да не опорочиха. (23/стр. 65, 66)

Става играчка на съдбата

Питаш: – Докога ще бъда играчка на съдбата? – Човек става играчка на съдбата, когато не разбира законите . Който не разбира тези закони, получава добри уроци от съвършените същества. (26/стр. 118)

Дяволският нокът

Кармата е дърво, което има свои нужди и желания: да расте и да се развива. Това дърво, което представя миналия живот в човека, трябва да се изкорени, да се замести с ново. Който се е опитвал да корени това дърво, той е разбрал какво значи да изтръгва дяволския нокът от себе си. Рече ли да го изтръгне, вижда колко много боли. Като види, че боли, той започва да го реже. Не, боли-не боли, този нокът трябва да се изтегли, да се изтръгне с корен. В това седи спасението на човека. Някой започва да тегли този нокът, но като го заболи много, той го оставя. По този начин той си създава по-големи болки. (25/стр. 45, 46)

Нямате отговорност,
но носите последствията